събота, 30 април 2011 г.

Тъжно, но Бог вижда!

За бездънния кладенец на позора - съдбата на най-близките роднини на Васил Левски, и гузно премълчаваният позор на „нова България”! Публикувано още през февруари 2006, в брой 2 на СВОБОДНА МИСЪЛ

Уважаеми мои читатели! Ще се запитате вероятно, защо ли Ви връщам към подобни факти в началото на лятото на 2011 година! Ами отговорът е прост! Защото управленският ни елит в продължение вече на малко повече от ВЕК, прави всичко възможно да ни върне по политически и икономически статус през далечната ни за представите 1878 година. А ни предстоят сериозни и тежки избори наесен – сега и тук! Всички знаем хала си, но не всички се досещат какво трябва да направим! Имаме си обаче история, и призовавам и мало и голямо да се поучим от нея!
И не забравяйте сънародници, че: патриотизмът свършва веднага, щом се налага да се бърка в дълбоките кесии на олигарсите ни!

МАЙКА ДА НЕ СИ ДАЖЕ И НА АПОСТОЛА!(това е част от публикация, която по-долу съм посочила. Възмутително е поведението на властващите над нас! И за да не се хвърляме в язовирите, да защитим достойно свободата си/ б.м.)

ЗАЩО СЕ ХВЪРЛИ В КЛАДЕНЕЦА МАЙКАТА НА АПОСТОЛА НА СВОБОДАТА ?

…И не изтрая майчиното сърце! Не можеше повече мъчаливо да преглъща нещастията, оскръбленията, униженията, неимоверната нищета, връхлитащи като разбесувани вълчи глутници върху семейството на злочестата карловка.
И възропта тя в душата си срещу своята жестока съдба и прокле мига, в който беше се родила на белия свят. “Прости ме, Господи!” – изхлипа сподавено клетницата и почти в невсвяст от глад, който раздрусваше тялото й в мъчителни, агонизиращи конвулсии, залюшната от мътния въртоп на непоносима безнадежност, със сетно усилие се прекатури през пармаклъка на кладенеца и тутакси изчезна в тъмната паст.
Това се случи на 27 януари 1878г. в първите дни на Свободата.
На другия ден, след обед, трупът бе изваден от герана и погребан на две-натри, без църковни обреди в дерето, рахитично хлътнало в страни от българските гробища, погълнали тленните останки на получилите попско опрощение миряни пред хрисимо и овчедушно да сдадат богу дух.
Самоубийците обаче православната църква с анатемосваща строгост запрещаваше да бъдат погребвани в християнските гробни покои. До току-що изкопания гробен хендек, подсмърчайки беряха студ обезумялата от скръб Яна – дъщерята на покойницата и неколцина одрипавели комшии от горната махала.
Синът на самоубийцата – Петър Кунчев, зашеметен от мъка и жал, се насвятка до безсъзнание и не можа да види как гробарите – двамина видиотени от пиянство и системно недояждане карловски цигани – свлякоха в гроба кльощавото, мъртво тяло на майка му, увито в мръсна, изпокъсана черга, заривайки го бързешката с вледенената от декемврийския студ глинесто-песъчлива пръст, бъкана с трънлив буренак и дребен каменяк.
Подир ден-два Петър пак просеше из карловските сокаци и с мизерната “лепта”, която му даваха, помагаше на Яна да изхранва челядта си. През 1881 година издъхна страдалчески, задушен от белодробен кръвоизлив, след тригодишна просия в родния си град Карлово.

Тъй потресаващо злополучно завършиха живота си в свободна България майката на апостола Левски – Гина Кунчева и неговия брат Петър Иванов Кунчев.
Лобното място на Гина Кунчева НЕ е запазено и днес никой НЕ знае къде почиват костите на тази пресвята българка!
Да си призная изпитах дълбока покруса, научавайки истинските причини за смъртта на майката и брата на Левски.
Родителите на Левски – Иван Кунчев и Гина Караиванова (по мъж Кунчева) имат пет деца: Яна, Васил, Христо, Петър и Мария. Бащата – трудолюбив и преуспяващ карловски бояджия и гайтанджия – се разболява тежко от охтика, бързо изпада в несъстоятелност и почива през 1851 г.
Рано осиротялото семейство се оказва в бедствено материално положение. Въпреки неизброимите несгоди овдовялата Гина Кунчева успява да отгледа децата си, слугувайки по къщите на карловските чорбаджии.
Нейното пето дете, Мария, умира на шест години от някаква незнайна по онова време болест. Христо – по-малкият брат на Левски, подгонен от турските власти, емигрира във Влашко, споделяйки бунтовните копнения на българските хъшове и епичната им бран за освобождаване на България от османско иго.
Крехкото здраве на младият мъж не устоява на суровото хъшовско ежедневие и на 9 април 1870г. Христо Иванов Кунчев почива в Румъния, в запустяла воденица.
Най-малкият брат в семейството Петър също е деен участник в българското национално-освободително движение и активно съдействува на Левски в революционно-апостолската му мисия, а през метежната българска пролет на 1876 г. се включва в Ботевата чета.
Тежко ранен в сраженията на Врачанския балкан попада в турски плен и бива осъден на доживотна каторга в Диарбекир, Мала Азия, но съумява по някакъв начин да избяга в Русия.
Опълченец през Освободителната руско-турска война – в чутовните шипченски боеве го раняват в главата, гърдите и краката. Откаран за лечение в Харковската военна болница, ала се налага хирурзите да отрежат гангренясалия му десен крак.

С крайно влошено състояние, непосредствено след Сан Стефанския мирен договор, пристига в родния си град Карлово – полусляп, почти глух, еднокрак и туберкулозен.
Никой в града – упрявляващите и местните думбази – не откликват на молбите му да получи някаква що годе подходяща за инвалид работа, за да се прехранва.

Други времена бяха настъпили в изкуствено скалъпените Княжество България и Източна Румелия, където довчерашната рая ламтеше за свой, собствен, проспериращ гечинмек (бизнес) и немедлено забогатяваше.
Стигналия до просеща тояга Петър протяга ръка за милостиня на чаршийските търговци и занаятчии и с оскъдните подаяния подпомага сестра си Яна, вдовица с четири деца.
Гина Кунчева не може да се смири с нещастната съдба на сина и дъщеря си. Съсипаната от сполетялото я семейно нещастие, оскърбена, унизена, не издържаща вече на студ и глад Майката на Васил Левски се самоубива, хвърляйки се в един кладенец.

Именно този кладенец е националния позор за нас, българите! (да няма кой да й занесе едно парченце хляб!)
През 1881 г. Петър Кунчев умира от туберкулозното заболяване, останал просяк до края на дните си и дал ЗДРАВЕТО СИ за бленуваната от него Свободна България!
Такава е уви, за съжаление, мерзката, неподправена истина за злощастната участ, сполетяла най-близките семейни роднини на Васил Левски.

И понеже НЕ сме човеци, няма да искаме да знаем и да я помним тази истина, защото скотските, бездушно-стръвнишки нрави в следосвобожденско Карлово с чудовищна сила бушуват и в днешна България, и в бездънния кладенец на националния ни Позор и низост продължава да зее хищно и неутолимо българското Безхаберие, Алчност и Бездушие ….. !

И накрая от щастливото семейство на Гина и Иван Кунчеви с пет деца остава жива само овдовялата сестра на Васил Левски – Яна, останала да скърби сам-сама с четирите си невръстни гладни дечица…!

Не знаехме,че може да боли когато четеш за Апостола.
Е вече знаем кой го е написал.
Марин Караиванов

Материалът е взет от тук http://tolstoist.blog.bg/politika/2010/11/14/za-maikata-i-brata-na-levski-v-k-quot-svobodna-misyl-quot.634845


Но не знаем кой се е познал.

(другата част на публикацията )

Една година се изтърколи в необозримата, безмерна бездна на всевечното, всеядно време откакто български власти управляваха в Карлово, а на карловчани вече се чинеше,че петвековното турско иго е отдавнашен омразно-злъчен спомен, запокитен нейде в невъзвратимото минало, макар и развалините от опожарените къщи, от изпепелената, срутена сграда на мъжкото класно училище и напълно разсипаните, опустошени черковни храмове “Свети Никола” и “Света Богородица” скръбно-издайнически да сочеха печалните сетнини от яростта на турския аскер и башибозук. Само градената през 1485 г. “Куршум джамия” от османския феодал Карлъ Али бей, основател на Карловската касаба ,приела неговото име, стърчеше някак почти издавателски непокътнатата сред траурно чернеещите се руини.
Свиреп декемврийски мраз вледеняваше сгърчилата се зиморничаво между планинските ридове котловина и над зъзнещото селище, прислонено до южното подножие на Калоферския балкан. Към смръзналото безветрие висеше неподвижно като зла поличба пепеляво-сивата, рехава пелена на пушека, бълван непрестанно от огнедишащите оджаци. Здрачаваше се, когато из една схлупена къщурка в горната махала изскочи забрадена с черна шамия възрастна, прехвърлила шестдесетте години дребничка женица, която се завтече към махленския бунар, клекнал под вековен бряст в края на калдъръмения сокак. Щом стигна до кладенеца жената спря за миг и вдигна лице към смръщеното зимно небе сякаш очакваше да съзре там най-насъщното и най-съдбовно предзнаменование на своя живот. Но отгоре неистово, равнодушно и слиха безотрадност се разстилаше безкрайната пустиня на непрогледно тъмнеещите от безмълвно прииждащата нощ облаци и никакъв, дори най-невзрачен звезден зрак не мъждукаше в мрака. И все пак в нейното измъчено лице, изгризано от ненаситната гмеж на кахърите съзнание мълниеносно се завъртя страдалческият калейдоскоп на дните и нощите, през които премина собственото й житие-битие, съсипано от непрестанни несгоди и премеждия: и задомяването с гайтанджията Иван Кунчев, разорил се поради охтичаво заболяване и умрял, ненавършил 43 години; и злочестата сиромашия при изучаването на петте деца; несретните вдовишки слугински години и неутешимата майчина скръб по смъртта на малката Мария и двете момчета, чийто свършек на дните им ги застигна като млади, напети мъже; и овдовялата дъщеря Яна с четирите невръстни дечурлига; и завърналият се от Руско-турската война син-инвалид, останал без един крак, поболял се от туберкулоза и тръгнал немил-недраг да проси подаяния из калдаръместите карловски сокаци; и оскъдно радостните житейски мигновения, стипчиво броящи се на мазолестите пръсти на двете отрудени ръце; и непрестанната несносна, убийствена немотия!
Мизерията озъби хищни челюсти и през тази, изсулваща се из броеницата на християнското летоброене 1878 година – първата свободна година за онези от българите, които населяваха Княжество България и Източна Румелия – невръстните отрочета на прословутия Берлински конгрес. В ледени буци бяха се превърнали сърцата на карловчани – никой към никого капка милост нямаше, имащите се лакомяха да имат още повече. Предишните челебии, гяурите мемлекет чорбаджии, чийто чорбаджилък процъфтяваше неотдавна под чадъра на османския падишах, се сдушиха с новопръкналитесе богаташки парвенюта, а беднотията – петимна за троха хляб – опъваше уши от гладория и едва свързваше двата края.
Строполилата се до кладенеца, превита одве жена не помнеше такъв непоносим, стръвнишки глад да е върлувал тъдява като същински чумав мор и празните стомаси на сиромасите толкова продължително време да са свирили рамазан, безутешно виейки по кучешки на месечината. Коремчетата на внуците й взеха да подпухват от постоянното недояждане, детски хленч отчаяно отекваше в тясната, прихлупена одая, където край отдавна изстиналото огнище студуваха бабата, децата на Яна и нейният сакат брат, сполетян от върлото нещастие да дочака Българското Освобождение, за да изживее пълния трагизъм на собственото си унизително съществуване, да измине докрай мъчителния път към своята Голгота. Ръцете на този окаяник, смирено протегнати сега за милостиня пред дюкяните в Карловската чаршия, навремето държаха сабя и пушка в христоботевата чета и в дружините на българските опълченци. През буреносните, размирни хъшовски години във Влашко, тия същите ръце държаха ками и пищови, разнасяха из кръчми и кафенета бунтарските вестници “Свобода” и “Независимост”. Ала ето, че в освободените от турско робство български земи тия святи ръце не ставаха за нищо друго, освен за несретна просия. Бившият хъш и национал-революционер се завърна в родното Карлово туберкулозно болнав, със силно увредено зрение и без един крак. Карловските стари и новоизлюпени чорбаджии го държаха под око с неприкрита неприязън и тъй като у тях беше и ножът, и сиренето, той остана без никакво препитание, принуждавайки се да изкарва прехраната си, подлагайки ръка за милостиня от минувачите по улиците... Уви! Трябваше да изпие капка по капка, отровно-горчивата чаша на злощастната си орис, която не бе благосклонна към него и другите му двама братя, изгорели в пламъците на българската национално-освободителна борба...
...И не изтрая майчиното сърце! Не можеше повече мълчаливо да преглъща нещастията,оскърбленията, униженията, неимоверната нищета, връхлитащи като разбеснели се вълчи глутници върху семейството на злочестата карловка. И възропта тя в душата си срещу своята жестока съдба и прокле мига, в който беше се родила на белия свят. “Прости ме, Господи!” – изхлипа сподавено клетницата и почти в несвяст от глад, който раздрусваше тялото й в мъчителни, агонизиращи конвулсии, залюшната от мътния въртоп на непоносима безнадежност, със сетно усилие се прекатури през пармаклъка на кладенеца и тутакси изчезна в тъмната паст.
На другия ден, след обед, трупът бе изваден от герана и погребан надве-натри, без църковни обреди в дерето, рахитично хлътнало встрани от българските гробища, погълнали тленните останки на получилите попско опрощение миряни, преди хрисимо и овчедушно да сдадат богу дух. Самоубийците обаче православната църква с анатемосваща строгост запрещаваше да бъдат погребвани в християнските гробни покои. До току-що изкопания гробен хендек, подсмърчайки, беряха студ обезумялата от скръб Яна – дъщерята на покойницата и неколцина одрипавели комшии от горната махала. Синът на самоубийцата, зашеметен от мъка и жал, се насвятка до безсъзнание и не можа да види как гробарите – двамина видиотени от пиянство и системно недояждане карловски цигани – свлякоха в гроба кльощавото, мъртво тяло на майка му, увито в мръсна, изпокъсана черга, заривайки го бързешката с вледене-
ната от декемврийския студ глинесто-песъчлива пръст, бъкана с трънлив буренак и дребен каменяк.
Подир ден-два той пак просеше из карловските сокаци и с мизерната “лепта”, която му даваха, помагаше на Яна да изхранва челядта си. През 1881 година издъхна страдалчески, задушен от белодробен кръвоизлив, след тригодишна просия в родния си град Карлово.
Тъй потресаващо злополучно завършиха живота си в свободна България майката на апостола Левски – Гина Кунчева и неговият брат Петър Иванов Кунчев. Лобното място на Гина Кунчева не е запазено и днес никой не знае къде почиват костите на тази пресвята българка. Но както Васил Иванов Кунчев – Левски, така и Гина Кунчева, и Петър Кунчев, вградиха завинаги своите имена в неръкотворния пантеон на българската народна памет и докато я има България са обречени на безсмъртие!

Да си призная, изпитах дълбока покруса, научавайки истинските причини за смъртта на майката и брата на Левски. Не можех да повярвам на документалните данни, предоставени ми от известния хасковски краевед Борис Колев, който от дълги години проучваше генеалогията (родословието) на Левски и затуй реших да разговарям по този въпрос с двама от най-отраканите капацитети по българска история. Единият – проф. Илчо Димитров – доктор на историческите науки, тогава ректор на СУ “Климент Охридски”, член на президиума на БАН, член кореспондент и зам. Председател на БАН и коскоджамити академик – въобще не ме удостои с отговор, гарнирайки своята многозначителна разговорливост с нехайна, тънкоиронична, мефистофелска усмивчица. А другият – професорът Николай Генчев – декан на историческия факултет в СУ “Климент Охридски”, доктор на историческите науки, член-кореспондент на БАН и лауреат на Хердеровата награда по история – припряно смотолеви:

“Туй е напълно хазартна, непоносимо лайческа трактовка, и българската общественост не ще я приеме! От обществена гледна точка не е никак морално да акцентираме върху подобни интерпретации и да се ровичкаме в тях, търсейки на всяка цена скандални пикантерии!”

Наистина – какво бетер странно, суперинтелектуално, свръхпикантерийно професорско умозаключение! Защото фактологията от житейската семейна хроника на Иван и Гина Кунчеви и техните деца е очевидно - категорична! Родителите на Левски – Иван Кунчев и Гина Караиванова (по мъж Кунчева) имат пет деца: Яна, Васил, Христо, Петър и Мария. Бащата – трудолюбив и преуспяващ карловски бояджия и гайтанджия – се разболява тежко от охтика, бързо изпада в несъстоятелност и почива през 1851 г. Рано осиротялото семейство се оказва в бедствено материално положение.
Въпреки неизброимите несгоди, овдовялата Гина Кунчева успява да отгледа децата си, слугувайки по къщите на карловските чорбаджии. Нейното пето дете, Мария, умира на шест години от някаква незнайна по онова време болест.
Христо – по-малкият брат на Левски, подгонен от турските власти, емигрира във Влашко, споделяйки бунтовните копнения на българските хъшове и епичната им бран за освобождаване на България от османско иго. Крехкото здраве на младия мъж не устоява на суровото хъшовско ежедневие през1870 г.
Най-малкият брат в семейството Петър също е деен участник в българското национално-освободително движение и активно съдействува на Левски в революционно-апостолската му мисия, а през метежната българска пролет на 1876 г. се включва в Ботевата чета. Тежко ранен в сраженията на Врачанския Балкан, попада в турски плен и бива осъден на доживотна каторга в Диарбекир, Мала Азия, но съумява по някакъв начин да избяга в Русия. Опълченец през Освободителната руско-турска война – в чутовните шипченски боеве го раняват в главата, гърдите и краката. Откаран е за лечение в Харковската военна болница, ала се налага хирурзите да отрежат гангренясалия му десен крак. С крайно влошено състояние, непосредствено след Санстефанския мирен договор, пристига в родния си град Карлово – полусляп, почти глух, еднокрак и туберкулозен. Никой в града – управляващите и местните думбази – не откликват на молбите му да получи някаква що годе подходяща за инвалид работа, за да се прехранва. Старите чорбаджии от османлийската епоха и новопръкналите се богаташи не могат да понасят гладуващите роднини на Апостола.
Други времена бяха настъпили в изкуствено скалъпените Княжество България и Източна Румелия, където довчерашната рая ламтеше за свой, собствен, проспериращ гечинмек (бизнес) и бързо забогатяване. На национално-освободителните идеали и народополезната дейност се гледаше с безочлив, неприкрит присмех и досадливо пренебрежение. Стигналият до просеща тояга Петър протяга ръка за милостиня на чаршийските търговци и занаятчии и с оскъдните подаяния подпомага сестра си Яна, вдовица с четири деца. Гина Кунчева не може да се смири с нещастната съдба на сина и дъщеря си. Съсипаната от непосилен труд и още по-непоносими несгоди българка се самоубива, хвърляйки се в един кладенец.
Именно този кладенец се превръща в национален позор за нас, българите! През 1881 г. Петър Кунчев умира от туберкулозното заболяване, останал просяк до края на живота си в бленуваната от него свободна България!

Такава е уви, за съжаление, мерзката, неподправена истина за злощастната участ, сполетяла най-близките семейни роднини на Васил Левски.
И ако сме човеци нека я знаем и помним до края на дните си,защото скотските, бездушностръвнишки нрави в следосвобожденско Карлово с чудовищна сила бушуваха и бушуват и в днешна България и бездънният кладенец на националния ни позор и низост продължава да зее хищно и неутолимо, и в него не се отразява звездното небе на българските добродетели, тъй както мракът там е непроницаемо-безкраен.
Марин Караиванов - oт блога на Толстой

КОИ И ЗАЩО ПРЕДАДОХА АПОСТОЛА ? - Пета част (последна)

Установено е, какъв е последния път на Апостола.
- На 28 Ноември 1872 г. Левски е в Пазарджик, заедно с Никола Ръжанков, видно от разписката за 1 280 гроша, дадена на касиера на тамошния комитет.
- В началото на Декември той е в Карлово, посрещнат от братовчед си Васил Караиванов. Но не остава да пренощува в родния си град.
- След това пренощува в Сопотския манастир
- После заедно с Ръжанков преминават Стара Планина и на 10 Декември са в сигурното си скривалище в Троянския манастир. Имало и едно допълнително тайно място в една къща, в махала Колибето, близо до манастира. Тук прекарва времето от 10 до 25 Декември 1872 г., датата на последния му разход от 302 гроша за него и придружителя му.
- на 12 Декември Левски изпраща последното си писмо до Ловчанския комитет, в което упреквайки ги за малодушието и готвеното предателство, нарежда да приготвят архива. Който той или друг човек, пратен от него ще мине да го прибере, на път за Влашко.
- на 25 Декември Левски тръгва от Троян за Ловеч, където пристига привечер.
- отсяда при Николчо и Марийка Сиркови-Цветкови.
- вечерта Левски изпраща Марийка да прибере подхвърлените писма, с фалшив негов подпис от Величка Хашнова. Тя ги предава на Сиркова на излизане от църковната служба.
- на 26 Декември, късно следoбед Левски и Николчо Сирков напускат Ловеч, по различни пътища. После двамата се събират по пътя за Севлиево и тръгват към Къкрина.
- при местноста "Пази мост" срещнали две заптиета. Те разпитали българите. Николчо отговорил че е за Търново, а Левски че отива да види колко тор трябва да закара на лозето си.
- късно вечерта Левски и Сирков пристигат в Къкринското ханче. След вечерята Левски, Сирков и ханджията Христо Латинеца лягат да спят в една стая
- към 2 часа Сирков ги събужда да тръгват. Латинеца излиза да кажел на съседите, че няма да го има до вдругиден. И да предупредят баща му
- Малко след това започва тропането по вратата. Сирков чува гласовете на турците и тича при Апостола
- Левски взима два револвера и казва на Сирков да му отвори малката врата към задното дворче. Успява да пребяга през него, но при опита му да прескочи оградата се закача в нея и е ранен от стрелбата на заптиетата. Там ... увиснал на оградата е и хванат.

Още не е установено, дали поп Кръстьо е предателя, или причината е в срещата със заптиетата, или ... Ще напиша моето мнение. Левски е хванат в резултат на по-широк заговор, вътре в Организацията. Изпълнителя не е важен. Поръчителя както винаги е главния предател. А поръчителя според мен са българските чорбаджии-иззедници. Причината - тежал им е наложения от Левски паричен революционен данък. Именно за да не дават пари, са го предали на турците. Патриотизма им свършва веднага, щом се налага да бъркат в дълбоките си кесии.

След Освобождението майката на Левски - Гина Кунчева, остава само с дъщеря си Яна и четирите и деца. Малко след това се връща от Освободителната война сина и Петър Кунчев. С отрязан крак, в резултат на рана от Шипченските боеве. И туберкулозен. Карловските чорбаджии отказват да помогнат на бедните роднини на Апостола. Открито се присмиват и злорадстват. Още повече, че братът на Апостола - Петър Кунчев, проси по калдаръмите на Карлово. Какво падение! Не издържайки на глада и унижението майката на Апостола се удавя в кладенеца. Погребана е в някакво дере, без опело. Православната църква не погребва самоубийците. Само след 3 години просене по карловските улици, през 1881 г. умира и Петър Кунчев.

Такава е трагичната съдба на семейството на Левски. Който каквото друго и да ви говори - не му вярвайте.

От http://www.karlovoinfo.com/index.php?option=com_kunena&Itemid=30&func=view&catid=8&id=26675&limitstart=18


Угодно на църквата и държавата
Угодно на тези институции е да няма морални хора с разум, а служители за пари. Народът да е прост и животински, и да ражда роби за служителите. Просто и ясно.Това е истината от векове. Малки жалки духовно човечета яхнали църквата и държавата и си живееят. Угодно им е да ги има тези институции, защото те съществуват за пари, а не за моралния закон, за удоволствия и за неморални задължения. Каква паразитна хранилка са църквата и държавата, стъпили върху насилието и мръсното римско право. Работещият с ръце човек е тъпкан и стъпкван от паразитния привилегирован пласт от служители на финансовата робска система. Ако работникът е равнопоставен с банката - а ще бъде, ако се отчитат всички условия на труд, пот и нужда. Интелектът не е повече от физическата сила - нужни са все още и двете. Защо банката е с мерцедеси, а работникът с торбичката инструменти в автобуса? Гадно и долно, и изкуствено разделение на професиите в услуга на хартииките - парите, а не на потния човешки труд. Как да се бориш с несправедливата система, за която мярката за справедливост са ПАРИТЕ? А те са в приспособленците към всяка система - църковни и държавни служители. Народът е безащитен и аз - един селянин в града, не желаеш мръсната наука да ти е начин на живот. Аз съм безащитен в тази система на пари и експлоатация, в която само безумци могат да се разплождат и правят мръсно неморално ИЗКУСТВО. Принудени сме да се спасяваме поеденично, както през турското робство. Сега научната интелигенция са еничарите и убиват народа си с финансови мръсни закони и данъци. Работникът изнемогва и духовно и физически - труд и мръсотия, и разплод, и алкохол - това е живота на работника. Някакъв си Толстой осъзнал, че това не живот на хора, а на животни и 30 години крещял да осъзнаем духовната си същност и да я следваме. Но не -днес 100 г . след смъртта му основният му извод съзнателно се измества от някакви псевдоинтелигенти, които пригласят на ПАРИТЕ - Толстой е луд старец, не може да се справи с една жена камо ли със света...Угодно е на църквата и държавата да си бъдете само животни, а не разумни духовни същества. Как да се боря с Вас, като трябва да се боря всеки ден за кора хляб с пот и робия? Не затвор, а ад са ни организирали великите финансови сили, заменили разума ви с ХАРТИЙКИТЕ-пари. Не искам да ПРОИЗВЕЖДАМ, искам нормален разумен начин на живот и морални отношения, но от неосъзнати роби на църква и държава не ще получа друго освен съд и бой и вечен покой, за да продължава безумието на животните-използвачи и родо-робо-продължители......

От http://tolstoist.blog.bg/politika/2010/11/15/ugodno-na-cyrkvata-i-dyrjavata.635365


Не може вечер да живееш в социализма, а сутрин да се събуждаш при капитализма НАРОДЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕ!

Два строя в една държава са шизофрения. Скучните “кръгли маси” и обществените дебати са си направо архаизъм пред клаксоните по булевардите и чалгата ни!

Сн. Бизнес партията БСП(БКП) и останалите им навъдили се по земите ни агентурни партии сгромолясаха на главите ни политическата си шизофрения, превърнала се днес в мощна олигархия, и довела до целокупна народна олигофрения

България: узаконяване на беззаконието
В България схемата за „узаконяване” на беззаконието е непоклатима. В нея община, държава и съд са в единен строй срещу интересите на гражданите, четем в коментара на Ясен Бояджиев.

Започналото разрушаване на един хотел и на един вълнолом бе представено като безкомпромисна битка с незаконното строителство. Това строителство има и друга форма, която засега изглежда непоклатима.
Възможно е някои да възприемат представлението като тържество на справедливостта. За по-недоверчивите обаче, освен бетонните отломки в морето, то оставя и съмнение за показност. Най-напред заради няколкото въпроса, които бодат очите като стърчащо от водата арматурно желязо.
„Дребнави” въпроси без отговор
Защо и срещу какво, например, толкова старателният днес контролен орган не е забелязал хотела преди 15 години, когато той се появи на самия плаж? А го прави чак сега, когато отдавна вече не е годен за употреба. Или как така чак сега един построен горе-долу по същото време, при това от държавата, вълнолом се превърна в „яхтено пристанище”, подлежащо на разрушаване?
Съмнението се подсилва и от престараването на същия този контролен орган с един остъклен балкон. При положение, че остъклените балкони са стотици хиляди, че почти всички други балкони в същата сграда са също остъклени, включително и на подалата жалба бдителна съседка.
Но да оставим настрана тези дребнави въпроси. По-важно е, че заради шумно рекламираната разрушителна кампания отново може да остане незабелязана друга, далеч по-перфидна и със сигурност по-разпространена форма на проблема. Нещо като „второ поколение” незаконно строителство. Особеното при него е, че то разчита не на последващо, а на предварително „узаконяване”, чрез перфектно разработен механизъм от законови вратички и незаконни административни практики. Очевидно добре „смазван” от заинтересованите „инвеститори”, механизмът работи безотказно. Като в случая, описан тези дни в някои медии.
С две думи, живеещите в жилищен блок в центъра на София се оплакват, че до самите им прозорците ударно и денонощно се строи много по-висока сграда, която, ако бъде довършена, ще лиши жилищата им от естествена светлина. Строителството драстично нарушава най-елементарните норми в противоречие със закони, наредби и устройствени планове. Но въпреки това своевременно е снабдено с нужните заповеди и разрешителни.
Община, държава и съд – заедно срещу гражданите
В първия си етап схемата се осъществява в условията на пълна конспиративност в общината. Урежда се собствеността върху нарочения апетитен терен за строителство. После чрез ловки заблуждаващи маневри се заобикалят законовите процедури и се прокарват необходимите формални решения и разрешения. По закон те предварително трябва да бъдат подложени на обществено обсъждане и, естествено, за тях най-напред трябва да бъдат уведомени засегнатите. Те обаче разбират какво ги чака, едва когато в един хубав ден под прозорците им заработват багерите. И започват да се жалват.
Тук в схемата влиза следващото звено – държавният строителен контрол. Ползвайки оставената в закона вратичка, той категорично отказва да провери дали новият строеж отговаря на изискванията и да го премахне, което му е работата. Вместо това отговаря на жалбоподателите, че нямат „правен интерес” да се жалват. Или просто не им отговаря.
Така „прехвърля топката” на следващото звено – съда. Той, минавайки през други вратички в закона, на първо време също отказва да спре строежа и да признае „правния интерес” на потърпевшите. Разглеждането на въпроса „по същество”, ако въобще се стигне до него, се проточва достатъчно дълго, за да може започнатото да бъде довършено.
Подобните примери са хиляди. Засега обаче, за разлика от споменатия остъклен балкон, няма никаква вероятност да видите някой да събаря или да се кани да събори такива сгради. Те са непоклатими, също като схемата за „узаконяване” на беззаконието, в която община, държава и съд са в единен строй срещу интересите на гражданите.
Автор: Я. Бояджиев, Редактор: А. Андреев
http://www.dw-world.de


Храните твърдо ще вървят нагоре
Няма изгледи някоя борсова стока да поевтинее в близко време. Някои цени са стряскащи - пшеницата например е поскъпнала два пъти на годишна база от 220 лв. през април 2010 г. на 440 лева за тон без ДДС сега, каза пред журналисти Васил Симов, главен изпълнителен директор на Софийската стокова борса. Това обяснява и защо всичко поскъпва по веригата - зърно, брашно хляб, обясни той. Според Симов тенденцията за поскъпване на борсовите стоки е необратима.
Брашното в България през април се предлага в рамките на 580 - 620 лева за тон без ДДС. На едро пакетите от 1 кг се продават по 0,84 лв. за килограм при цена от 0,55 лева за кг през м. г.
Цената на маслодайния слънчоглед беше над 1000 лева в началото на годината, но сега цената е паднала до 800 лева на тон без ДДС. Миналата година слънчогледът е струвал на ССБ 600 лева, или поскъпването е с 33 процента.
С 45 на сто на годишна база е поскъпнало и олиото. Средната му борсова цена е около 2,30 лв. без ДДС на едро. За сравнение преди година беше 1,59 лв. за литър.
От борсата отчетоха още по-голямо увеличение на пакетираната захар. Средната й едрова цена през април е 1,77 лв. за килограм без ДДС. Преди година цената на сладката стока беше 1,12 лв. за кг, което е с 58 процента по-евтино.
По данни на ССБ цената на петрола през април стигна $124 за барел, което с 48 на сто спрямо същия месец на м. г.

Два строя в една държава са шизофрения
В сряда вечерта си легнахме при социализма, а в четвъртък сутринта се събудихме при капитализма. Цените на бензина и дизела, задържани с плам, недогорял от времето на плановата икономика, се подчиниха на световния пазар и подскочиха с 4 или 8 стотинки за литър.
Неприятно, но поне да извлечем малко уроци.
Първият е икономически. В глобалния свят няма как да правиш доморасли договорки. Ако за 30-ина дни излъжеш пазара, на 31-вия той ти го връща тъпкано. Освен ако премиерът, героично уредил мораториума върху цените, междувременно не е успял да открие залежи на петрол.
Вторият урок е финансово-философски. Както няма безплатен обяд, така няма и безплатен бензин. Ако вземем да смятаме какво обеща държавата на онези, които се съгласиха да не вдигат цените за един месец, току-виж излязло, че като потребители сме плащали малко по-малко 30 дни, но като данъкоплатци ще финансираме авантата 3 години.
Третият урок е диалектически. Не можеш вечер да живееш в социализма, а сутрин при капитализма. Два строя в една държава са шизофрения.
Димитрана Александрова,

За Бога, братя, не блокирайте
Хилядите българи, които се готвят да излязат на протест срещу високите цени, имат страхотен лозунг - “Държава и родина могат да бъдат едно”. Те обаче ще привлекат на своя страна и онези стотици хиляди, които не са склонни да демонстрират недоволството си, ако не преиграват.
Идеята да блокират ключови кръстовища в София и страната, за да покажат колко са много, например е лоша. Всеки е недоволен от цените, но когато заседне на пътя, започва да ругае онези, които са му го блокирали, а не държавата.
Основен принцип на демокрацията е, че свободата на едни граждани не трябва да пречи на други граждани. Добре е да го следват поне най-активните българи, защото иначе не само “държава и родина” няма да бъдат едно, ами ще си останем “територия”.

Протестът като хепънинг
Шофьори и коли блокираха кръстовища през последните две седмици в протест срещу високите цени на горивата.
Хората не са ядосани, по-скоро са развеселено “гневни”. Играят нещо като хепънинг без сценарий и режисура, ако не броим “диригентската палка” в интернет. Интересно им е. Повечето са млади, не са бедни или безработни. Но искат дизелът да не е по-скъп от 2 лева, а “Лукойл” да разкрие за колко купува нефта и каква печалба си начислява.
Прави са да протестират, може би и така трябва да изглежда гражданското общество. Скучните “кръгли маси” и обществени дебати са си направо архаизъм пред клаксоните по булевардите.
Ще стане ли обаче заради това дизелът 2 лева? Ами ако вземе, че поевтинее до 1,80? И като как петролната компания ще разкрие търговските си тайни? Все въпроси в жанр, по-различен от хепънинга
Пламен Енчев
По ТРУД

Човек не може да се изкъпе два пъти в една и съща река. Опитите обаче продължават
През март 2004 година в Гърция се проведоха парламентарни избори, в които управляващата партия ПАСОК понесе тежка загуба. Лидерът на партията Костас Симитис подаде оставка и посочи за свой наследник Георгиус Папандреу. Това беше естествен ход – бащата на Георгиус Папандреу Андреас е основател на партията.
ГЕОРГИ ДАСКАЛОВ
Георгиус Папандреу прие поста, но поиска да се състоят отворени избори за лидер на ПАСОК, в които да могат да гласуват всички гърци. Гласуваха над 1 милион и Папандреу пое лидерството на опозиционната вече партия с един милион гласа зад гърба си. Пет години по-късно, през 2009-а Папандреу и ПАСОК взеха реванш от „Нова демокрация” и сега са управляващи.
Когато през 2007 година СДС загуби тежко изборите за Европейски парламент и тогавашният лидер Петър Стоянов подаде оставка, предложих на тогавашното ръководство да последва гръцкия пример и да направи отворени за всички български граждани избори за председател на партията.
Не се прие. Главният аргумент беше, че по този начин враждебни сили могат да превземат СДС, например Доган и ДПС да изкарат под строй своя електорат и така председател да стане Христо Бисеров. Примерно. Или Йордан Цонев, също примерно.
Така Пламен Юруков получи възможност да се яви на извънредната конференция на СДС за избор на лидер и да я спечели. Той, от своя страна, въведе прекия избор на председател, обаче само за партийни членове. Вероятно воден от същите съображения.
Практиката да има вътрешнопартиен избор беше приложена и при определяне на кандидатите за народни представители през 2009 година. Пак гласуваха само партийните членове.
СДС е първата политическа сила в Европа, която използва т.нар. първични избори. Те се състояха през юни 1996 година и на тях гласуваха близо 900 000 българи – без всякакви ограничения. Почти не се спори, че това беше много успешен ход в тогавашната кампания, помогнал много за спечелването на реалните избори от Петър Стоянов през есента на същата година и за обръщането на политическите тенденции, позволило на България да постигне стратегическите си цели – членството в НАТО и Европейския съюз.
Първичните избори бяха смятани за много успешни и бяха повторени на много места в страната през 1999 година за определяне на кандидатите на СДС на тогавашните общински избори. През 1999-а обаче не бяха толкова успешни, понеже СДС вече беше управляваща партия и много хора хвърлиха много ресурс и пари, за да получат номинация. Казано не толкова претенциозно, просто бяха купувани гласове.
15 години по-късно, през 2011-а СДС, сега всъщност Синята коалиция, отново се връща към формулата на предварителните избори. Както е казал Хераклит обаче, човек не може да се изкъпе два пъти в една и съща река.
Всичко е много различно в сравнение с 1996-а, когато СДС тръгваше към своя политически възход. Беше загубено много време, през по-голямата част от което синята партия се затваряше в себе си, оттласкваше хората, а решенията се вземаха апаратно и на базата на вътрешни зависимости.
Това демотивира избирателите и те се отдръпнаха.
Сегашният подбор на кандидати за президент, а също и на кандидати за кметове от СДС и ДСБ също става в доста затворен кръг. Навремето например Петър Стоянов беше номиниран за кандидат в конкуренция с Асен Агов и Александър Йорданов от Национална конференция, на която присъстваха над 4000 души.
Сега Румен Христов беше предпочетен от 45 души при вътрешния избор в СДС, а кандидатът на ДСБ Светослав Малинов е такъв по силата на собственото си желание и понеже няма други мераклии.
Първичните избори са измислени в Америка. На тях може да участва всеки, който пожелае, а хората отсяват.
В България през 2011-а при Синята коалиция е малко по-иначе: едни хора предварително са отсели и спускат надолу кандидатите, извинявам се за номенклатурно-бюрократичния израз.
Това едва ли ще мотивира хората, дано съм лош пророк.

Да здравствует КГБ – передовой отряд мирового капитализма*
На 21 април в Москва беше отвлечен синът на Евгений Касперски, смятан за един от най-добрите специалисти по антивирусни програми в света и със състояние от 800 милиона долара – и за един от най-богатите хора в Русия. Похитителите искаха откуп от 3 милиона евро. Драмата приключи в неделя, 24 април: милицията, поддържана от агенти на Федералната служба за сигурност (ФСБ) и от бойци от специалните части, освободи 20-годишното момче и арестува рекетьорите.
ГЕОРГИ ДАСКАЛОВ
По този случай погледнах биографията на Касперски-баща. Роден в Новосибирск, завършил математика в Московския държавен университет и – опа, школа на КГБ по криптография. До рухването на Съветския съюз кротко си работи в Министерството на отбраната, а може би и за някои други ведомства.
След сгромолясването на пролетарското отечество прави бляскава кариера и, продавайки по целия свят антивирусните си програми, забогатява. Сега живее в Лондон, както мнозина свои колеги и сънародници: Роман Абрамович, Борис Березовски, Александър Лебедев и много други.
Значи всичко е точно. И този руски богаташ е излюпен в люпилнята на КГБ. И сега гради капитализъм. При това не само в Русия, а възможно най-глобално.
В Русия връзката на елита с бившите комунистически тайни служби е явна: бившият президент, сегашен премиер и вероятен бъдещ президент Владимир Путин не крие, че е бил резидент на КГБ в Германия. Напротив, гордее се. И колко още като него.
Точно тези хора, КГБ-ейците, градят демокрация и пазарна икономика сега в Русия. Затова и в една от най-богатите страни в света хората масово живеят с доходи, които, ако ги получаваше, всеки нормален арабин би се разбунтувал. Но пък за сметка на това Русия има над 100 милиардери. И всяка година техният брой се увеличава.
В България не е баш така. В смисъл, че бившите кадри на Държавна сигурност не държат да се разчува, че са били такива. Но фактическото положение не е много по-различно: президентът е от Държавна сигурност, ченгета са собственици на телевизии, радиостанции, банки, големи икономически конгломерати, а и на по-малки и така нататък.
И в България, както и в Русия, да си минал през Държавна сигурност означава едно: оправил си си живота, имаш пари, влияние, власт.
Този феномен не може да се види никъде другаде в страните от бившия Източен блок, освен в Русия и в България, и донякъде в Румъния. Не мога да го докажа математически, но си мисля, че ченгетата капиталисти в голяма степен са отговорни за вида капитализъм, който ни се налага да преживяваме.
Докато в Полша, Чехия, прибалтийските републики, особено в ГДР бившите ченгета веднага бяха извадени на светло и радикално бяха пресечени възможностите им за влияние, в България ги провъзгласявахме за патриоти, работили за Родината.
То се вижда за кого са работили. Вижте тях и вижте себе си.
Това е достатъчно.
*Да живее КГБ – челен отряд на световния капитализъм

Трагедията на една нация
Преди години един мой познат, сравнително известен български политолог ми разказваше как, като си карал с превишена скорост някъде из България, полицаите го спрели и му взели книжката. Но понеже моят познат познава много хора, обадил се тогава на вътрешния министър. “Донесоха ми книжката вечерта в ресторанта, с извинения”. Беше много доволен, горд, че за него правилата не важат.
ГЕОРГИ ДАСКАЛОВ
Иначе обича да разказва какъв ред има в държавите, в които е ходил. И по принцип е човек на реда, в повечето случаи. Но и той се е изкушил да мине напряко, да не спази правилата.
В България има правила и много хубави закони, бедата е, че много често ги пренебрегваме. Не ги спазваме.
И това, случва се, понякога е смъртоносно.
Както сега в Симеоновград. Пиян шофьор, със 100 километра в час по градска улица. Шест трупа. Млади хора, животът е бил пред тях. Сега ги няма вече. Понеже един друг човек е нарушил няколко законови правила едновременно.
В живота се случват нещастия, понякога те няма как да бъдат избегнати. Например земетресението в Япония. Никой човек не е виновен, че земята се е разтърсила, морето се надигнало и е погубило десетки хиляди човеци.
В България, слава Богу, природата е милостива. Но ние сами си причиняваме трагедии. Както каза наскоро един мой приятел, гледайки репортаж за японското земетресение под наслова “Трагедията на една нация”: това тяхното не е трагедия, а нещастие, беда. Японците ще се оправят, докато ние едва ли. Нашето е трагедия, при това без край.
Системното пренебрегване на правилата, което ние, българите, практикуваме, е едно от нещата, които най-много ни дърпат назад. Погазването на няколко правила едновременно например причини смъртта на седем деца в дискотека “Индиго” по Коледа през 2001 година. На Спасовден преди 2 години автобус, минал технически преглед по втория, а всъщност първия български начин, не можа да спре и уби 18 човека на Бакаджиците край Ямбол.
И така нататък. Безчет трагедии, в основата на които лежи ширещето се пренебрегване на правилата. Усещането, че е по-лесно да заобиколиш закона, да изклинчиш, да минеш “по-тънко”, да не спазиш изискванията.
Това най-хубаво се вижда всеки ден при градското движение в София. Софийският, българският стандарт е да се кара например в буслентата или по трамвайните релси, а нормалното строяване е само за будалите, за балъците.
Така неспазването на закона се превръща в закон. И основната причина е, че това поведение не се санкционира. Полицаят си седи, например на булевард “Дондуков” в столицата, пие си кафе, а джипките на мутрите, гордо стъпили на трамвайните релси, весело му намигат с фаровете.
Вакханалия. Лудо пиршество на беззаконието.
Нямаме никакъв шанс като нация, ако не бъде наложено повсеместно спазване на правилата. Силово и от държавата, понеже у обществото, за съжаление, няма сила за това.
Трябват бой, глоби и железен контрол, докато се научим, че в града се кара с 50 километра в час, спира се на пешеходна пътека, не се завива на ляво от дясната лента и така нататък скучни, досадни неща.
Ако искаме да бъдем нормална държава, правова, както пише в Конституцията.
По Екипнюз.ком

Нов стандарт и за цигарите от ноември
От 17 ноември т. г. всички цигари ще трябва да отговарят на новия стандарт за пожарна безопасност, предупреди шефът на Комисията за защита на потребителите (КЗП) Дамян Лазаров, цитиран от "Труд". Те ще имат намалена способност за горене и ще загасват сами, ако ги оставим да димят в пепелника.
До влизането на БДС EN 16156:2010 има шест месеца, но искаме да предупредим търговците, че няма да има гратисен период за въвеждане на новите изисквания, затова не бива да се запасяват със стока, каза Лазаров.
Стандартът засяга основно цигарената хартия. По нейната дължина има обработени зони, които се активират само при всмукване. Ако цигарата се остави да гори сама, достъпът на кислород намалява и тя угасва.
От "Булгартабак холдинг" заявиха, че ще пуснат самозагасващи цигари в търговската мрежа едва след като стандартът влезе в сила.
По Нюз.бг

Захарта продължава да поскъпва
Цената на захарта на едро продължава да поскъпва, показват данните на Министерството на земеделието и храните. За периода 20.04 - 27.04., цената се е повишила с около 1%. Най-значителен ръст е регистриран във Варна - с 4,8% или с 0,10 лв./кг, Сливен - 2,9% (0,06 лв./кг) и Русе - 2,5% (0,05 лв./кг).
Ценовият диапазон, в който се предлага захарта на дребно е от 2,15 лв./кг (Пловдив и Пазарджик) до 2,45 лв./кг (Плевен и Велико Търново). Изменение спрямо миналата седмица се регистрира във Варна и София, където захарта поевтинява, съответно с 5,6% и 0,9 %, и в Кърджали, Благоевград, където е отчетено несъществено нарастване, съответно с 1,7 и 0,9 процента.

1 млрд. долара заровени при златното находище до Крумовград
При "зелена улица" на проекта на компанията "Дънди прешъс метълс", реално след три години може да започне експлоатацията на рудника за добив на злато от находището "Ада тепе" край Крумовград, предаде БТА.
Според геоложки проучвания залежите от ценния метал там са около 27 тона, от които ще бъдат добити 20 тона чисто злато, съобщи днес директорът във фирмата Алекс Нестор по повод днешните протести на екоорганизации от България и Гърция срещу добива на злато край Крумовград.
20 тона злато по цени на международните пазари в момента струва около 980 млн. долара.
След натиск от страна на неправителствени организации и гражданско сдружение в Крумовград компанията е изготвила нов проект, съобразен с европейските директиви и с българското законодателство. Сменена е цианидовата технология, ще се добива само златен концентрат, а заради изискванията на "Натура 2000" експлоатационната площ е намалена наполовина и ще е около 100 хектара. За да започне да работи рудникът, ще бъдат инвестирани 190 млн. лева и разкрити 200 нови работни места, като хората ще получават месечно възнаграждение между 2-3 пъти над средната работна заплата у нас. Това от своя страна ще даде тласък за развитието на малкия и средния бизнес в общината и региона чрез съпътстващи дейности, каза Алекс Нестор.
Ръководството на компанията е обезпокоено от факта, че въпреки изявените намерения общинската администрация в Крумовград и досега отказва всякакъв диалог с нея, констатира Нестор. Още от 5 януари новият доклад за ОВОС е готов, но към него не е проявил интерес никой от нейното ръководство, уточни той. Въпреки това компанията предлага на община Крумовград пакет от финансови предложения. Да бъде създаден общински фонд, в който за 8-10 години ще се акумулират 50-60 млн. лева. Този огромен ресурс, изтъкна той, може да бъде използван за десетки структурни проекти, за културни и социални програми, в подкрепа на общинската болница. Друг инвестиционен фонд за около 8 млн. лева пряко ще подпомага развитието на малкия и средния бизнес в община Крумовград.
По money.bg

Крумовград иска референдум за златодобива
Провеждане на местен референдум за бъдещето на златодобива поискаха протестиращи на митинг в Крумовград. Те се обявиха срещу намерението на канадска фирма да разработва златоносното находище край града, съобщи БНР.
Исканията на протестиращите са правителството да отмени предоставената концесия на фирмата "Болкан минерал енд майнинг" за разработване на златоносното находище край града. Разрешителното беше дадено за срок от 30 години. То включва общо шест участъка, като само в единия от тях са доказани 27 тона залежи на благородния метал.
Протестиращите настояват и за провеждането на местния референдум за бъдещето на златодобива, защото смятат, че така местните хора ще могат да кажат своята позиция "за" или "против" предложената инвестиция.
200 души се включиха в протеста. Проявата е организирана от сдружението "Живот за Крумовград".
Заради обществения отпор на проекта в Крумовград, канадската компания промени технологията, с която ще се добива метала - от цианидна, неизползвана и сега във флотационните фабрики, с реагенти, които според специалистите вредят толкова, колкото и избелващите домашни препарати. Протестиращите обаче смятат, че производството ще замърси околната среда, ще разболее хората и ще навреди на тютюна и животновъдството.
От канадската компания изразиха недоумение от странното, по думите им, поведение на общината в Крумовград. Алекс Нестор от фирмата каза, че вече шеста година местната управа отхвърля предложената от тях инвестиция в размер на 190 милиона лева. Тя според него ще съживи района икономически, в който е висока безработицата.
Кметът Себихан Мехмед отхвърли подобни твърдения, че отказва тази инвестиция и заяви, че общината ще предостави позицията си за златодобива след доклада по ОВОС на проекта.
Глобул "прехвърли топката" за договорите на М-Тел
След вчерашното съобщение от М-Тел и Комисията за защита на потребителите, че операторът премахва клаузата за автоматично подновяване на договорите от 5 април, Глобул обяви подобен ангажимент, но същевременно разкритикува своя конкурент.
Компанията изразява „несъгласие с практиката за автоматично подновяване на договорите още когато тя беше въведена от основния конкурент преди няколко години. Много преди изострянето на общественото внимание към темата от последните месеци, Глобул нееднократно призовава регулаторните органи да вземат отношение. Когато това не се случи, Глобул въведе подобни клаузи и в своите договори с потребителите, за да защити своята пазарна позиция".
От Глобул смятат, че обявеното от М-Тел премахване на клаузите за автоматично продължаване на договорите на нови абонати не е решение на проблема, тъй като клаузата остава в сила за действащите в момента договори. Затова от Глобул заявиха, че ще премахнат клаузата и за своите съществуващи абонати едва тогава, когато това бъде направено и от М-Тел, съобщава TechNews.bg.
Преди дни Глобул обяви, че новите клиенти на компанията могат да се възползват и от предложението Welcome Guarantee, с което операторът гарантира качеството на своите продукти и услуги и дава на потребителите, които не са напълно удовлетворени, възможността да прекратят своя абонаментен договор без да заплащат неустойки, както и да си възстановят заплатените месечни такси.

Центърът на София прочистен от кабели
Всички 26 заповеди за премахване на въздушно изградени кабелни мрежи в централната част на София са изпълнени, отчете директорът на ДНСК Милка Гечева.
Тя подчерта, че проверките продължават.
Гечева поясни, че изграждането на електронна съобщителна инфраструктура трябва да бъде според изискванията на Закона за електронните съобщения, тоест кабелните мрежи да се изграждат подземно.
Те трябва да отговарят и на Закона за устройство на територията, според който кабелните мрежи са строежи и трябва да се изграждат по одобрени проекти и със съответните строителни книжа.
Гечева каза, че още в началото на 2010 година е бил предприета проверка в централната част на София и през месец май са били изпълнени 5 заповеди за премахване на неотговарящи на изискванията кабелни мрежи.
В резултат на сигнали и недоволство от граждани през месеците юни, юли и август са проведени нови проверки и констатациите са завършили с издаването на 26-те заповеди за премахване.
Гечева каза, че ДНСК действа не само по сигнали на граждани, а и по сигнали на прокуратурата, на комисията за регулиране на съобщенията и други институции.
Санкциите са незаконен строеж са от 5 000 до 50 000 лв.
За случаите, при които след премахване на незаконна мрежа наново е направено окабеляване, е редно да се наложи най-високата санкция, каза Гечева. Проблемът обаче е, че извършителят не е известен.
Начинът извършителят да стане известен е налагане на нова заповед за премахване на кабелна мрежа той да я обжалва, но според Гечева това е малко вероятно. Тя съобщи още че заради неизвестността на извършителя разходите по премахването на незаконните кабелни мрежи са за сметка на държавата.

Кабелджии: Режат ни заради БТК
От Сдружението на независимите интернет доставчици разкритикуваха акцията на ДНСК срещу въздушните кабели за интернет и кабелна телевизия в столицата. Припомняме, от строителния контрол започнаха прилагане на наредба от 2005г., която забранява изграждането на въздушни кабелни далекосъобщителни мрежи в населени места с население от над 3 000 души.
Председателят на сдружението Страхил Иванов посочи, че акцията, оставила хиляди фирми и домашни потребители без връзка с Мрежата, е дошла в момент, в който така или иначе доставчиците са започнали да прибират инфраструктурата си под земята. Според Иванов положението в столицата вече е по-добро, отколкото в други европейски столици като Букурещ.
Председателят на Сдружението на независимите интернет доставчици посочи още, че интернет достъпът и телефонията са комунални услуги и няма обективна причина да бъде забранявано тяхното разпространение чрез кабели по стълбовете, докато за други комунални услуги, като електричеството, това е позволено.
По думите му акцията не защитава интереса на гражданите, а този на други телекомуникационни компании.
Иванов беше категоричен, че насилственото решение на проблема не е приемливо, особено при положение, че не могат „да разкопаят цяла София" и трябва да ползват подземната инфраструктура на БТК. Бившият държавен телеком иска твърде високи цени, посочи той и добави, че това е и заключението на Комисията за регулиране на съобщенията.
Страхил Иванов обвини БТК и за слабото проникване на широколентовите услуги в по-малките населени места, където компанията няма алтернатива.
По Нюз.бг

БНБ внася в бюджета със 150 млн. лв. по-малко от миналата година
Управителят на Българската народна банка Иван Искров внесе в Народното събрание Годишния отчет на централната банка за 2010 година.
Съгласно Закона за БНБ Българската народна банка извърши и превод към Министерството на финансите в полза на държавния бюджет в размер на 200 913 849.17 лв., който представлява остатъка от годишното превишение на приходите над разходите на банката за 2010 година.
Припомняме, че през 2010 г. БНБ преведе по сметките на бюджета 354 млн. лв, а през 2009 г. почти 400 млн. лв.
През 2010 г. глобалната икономическа активност се засили, но по региони темповете є останаха различни. Нарастващото търсене оказваше натиск за повишаване на международните цени на основните стокови групи, особено на суровия петрол и металите, се посочва в резюмето на отчета.
Средногодишната инфлация се повиши в световен мащаб и достигна 3.4% (при 2.2% през 2009 г.), като темпът є беше относително висок в развиващите се и в някои развити страни.

През 2010 г. българската икономика започна плавно да се възстановява, посочват от БНБ и припомнят, че брутният вътрешен продукт е нараснал през изминалата година с с 0.2%.
Основен принос за растежа имаше износът на стоки и услуги, докато вътрешното търсене - потребителско и инвестиционно, продължи да спада.
Дефицитът общо по текущата и капиталовата сметка на платежния баланс се сви до 0.2% от БВП. Нетно притокът на преки чуждестранни инвестиции в страната остана относително висок на ниво от 4.0% от БВП.
Чуждестранните инвестиции бяха насочени предимно към секторите „преработваща промишленост", „производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия" и „транспорт, складиране и съобщения".
Брутният външен дълг на страната се понижи с 1045 млн. евро и достигна 101.8% спрямо БВП.
Фирмите в България провеждаха политика на повишаване на ефективността и подобряване на разходната си конкурентоспособност, в резултат, на което темпът на съкращаване на заетостта (5.9% през 2010 г. при 2.6% през 2009 г.) се ускори, а производителността на труда нарасна с 6.4%
От края на април 2010 г. беше въведена временна забрана за закупуването на дългови инструменти, емитирани или гарантирани от държави с влошени фискални позиции и високо равнище на публичния дълг.
Забраната бе въведена за целия портфейл на банката, включително за частта, управлявана от външни мениджъри. Освен това допълнително беше ограничена експозицията в банки от тези страни. От средата на годината държавите, в чиито ДЦК беше разрешено да бъдат инвестирани брутните международни валутни резерви, бяха разделени на три групи въз основа на присъщия им риск и бяха определени ограниченията за инвестиране при всяка отделна група. С цел намаляване на кредитния риск и запазване на високата ликвидност реинвестираните средства с настъпил падеж и новите постъпления в брутните международни валутни резерви бяха инвестирани предимно в държавен и държавногарантиран дълг на Германия, както и в краткосрочни депозити.
Средно за годината над 52% от средствата са вложени в активи с най-високия дългосрочен кредитен рейтинг ААА. При наложените ограничения за инвестирането на брутните международни валутни резерви и възможностите, които предлагаха международните финансови пазари, доходът от инвестиции на валутните резерви на
БНБ за 2010 г. е 64.69 млн. евро. За годината нетният доход от управлението на международните валутни резерви възлезе на 441.14 млн. евро, което представлява 3.99% обща доходност.
По money.bg

Кейт, Сакскобургготски и наивният народец
Кой не би желал да хвърли един поглед отвътре?
Петъчната сватба в Лондон подсеща Ивайло Дичев за завръщането на Симеон Сакскобургготски в България и за любовта на медиите към особи, които се кичат с корони, пера и чудновати думи.
Мегаспетакълът на кралската сватба в Лондон трябва да ни подсети за 2004 - годината, когато българският „цар” създаде партия и спечели изборите само за три месеца. Вярно, събитието беше по-скромно, нямаше кукли, които при натискане по корема казват „will you marry me”, нямаше стотици камери, които улавят всяко овлажняване на очите сред публиката, нямаше два милиарда зрители. И все пак смисълът на ставащото, макар в по-скромни рамки, беше същият: тайфун от емоции издигна човек, които нямаше никакво отношение към живота в България.
Поднасяха му здравец и козички, просълзяваха се, целуваха ръка, без да са чули каквато и да било мисъл или политическа идея, просто така, като вълнение пред сакралното тяло, благоволило да снизходи до нас. И ако така нареченият цар все пак успя да разбута политическата система в България и да вкара в играта нови персонажи, то английската корона по конституция няма право да се меси в управлението на страната.
Интересът към коронованите особи открай време е голям
Как да си обясним подобни ирационални изблици?
Вероятно ги поражда комбинираното действие на два фактора. От една страна пазарно настроените медии експлоатират все по-безскрупулно оглупяването на масите, от друга всяко подобно събитие актуализира митологията от приказките, с която живем в детството - онзи чуден свят, в който порастването се представя като сядане на престола, а сексуалната зрелост като спечелване на любовта на принца, съответно принцесата.
Кралските особи в този смисъл функционират като друг важен персонаж от нашата епоха - звездите, онези бляскави хора, чийто личен живот поражда завист, мечтания, компетентни мнения и дълги спорове на маса. Има разбира се една важна разлика: интересът към звездите е много по-воайористки, доколкото търсим да изровим от живота им нещо тъмно, нередно, срамно.
Обратно, царските особи се въздържат да се разкриват, разиграват пред медиите една величествена почтеност, която носи носталгията на отминали безвъзвратно епохи. Но и това почва да се променя, ако си спомним историята на принцесата-Пепеляшка Даяна, необичана от свекърва си, мамена от мъжа си, умряла, преследвана от папараци с любовника си египтянин.
В подобни събития има един определен мултипликационен ефект: събитието става все по-важно с количеството на важни хора които са там, колкото повече телевизии предават на живо, толкова по-голям е натискът и останалите да пратят екипи и да купят правата. Както и звездите, монархическите персонажи са известни главно с това, че са известни.
Симеон имаше популярността на истинска поп-звезда
Както във всеки ритуал, така и при този резултатът е укрепването на властта: консолидирането на елитите, където наред с министър-председателя е известният футболист, наред със скандинавските особи - рок-певецът. Впрочем, колко по-стабилна символно би била България, ако г-н Сакскобурггота се беше ограничил с тържествени ритуали и не се беше забъркал с управление, реституция на имоти и приватизации!
Медиите реанимираха монархията
Медиите дадоха на монархията неочакван реванш над републиканския дух в света. Първото мега-събитие е коронясването на сегашната Елизабет през 1953, гледано тогава на живо от 300 милиона зрители. Макар и изключена от това вълнуващо събитие навремето както заради Студената война, така заради липсата на телевизионна мрежа, България днес зае достойното си място между „културните народи”, които обсъждат в реално време облеклата на поканените, анорексията на Кейт и това, какво значи сънят й гола пред олтара.
Този жанр вече упражнихме със сватбата на така наречената княгиня Калина, чиято сватбена рокля с фолклорни стилизации дълго висеше изложена в Националния исторически музей, между шишанетата и байряците. Може да изглежда странно, но няма нищо по-медиатично от традицията.
Мнозина познават царските фамилии по-добре от собствените си роднини
Помислете например за религиозните ритуали и персонажи, които се глобализират съвсем като Макдоналдс или футбола - непрекъснато виждаме някакви самобичуващи се хора, обясняват ни как да постим, дават думата на папата, като една от най-големите суперзвезди (което впрочем странно контрастира с напредналата му възраст).
Религиозните символи, дрехи, чудновати думи и неразбираеми поведения са прекрасна храна за журналиста, който по професионалната си характеристика трябва да буди удивления. Представяте ли си, една екстрасенска излекувала сто човека и нито един учен не може да го обясни!...
Всъщност никакъв парадокс тук няма: вождовете се кичат с корони или пера, религиозните дейци внушават страх или трепет именно за да привличат вниманието, защото единственият ресурс на властта е монополът над нашето внимание. Проблемът е в нас, в това, че сме си представяли техническия прогрес като форма на просвещение и рационализация. А, както казва един френски социолог, може би никога не сме били модерни?
Автор: И. Дичев , Редактор : А. Андреев

Завръщането на ченгетата
Първите се завръщат на 1 май
Редно ли е един бивш комунистически шпионин да бъде днес авторитетен посланик на своята страна в чужбина? Не, отговаря българското правителство. Президентът Първанов обаче не е съгласен. Епилогът следва.
В българската дипломатическа служба се очертава кадрови земетръс: предвижда се уволнението на всички посланици в чужбина, които са били навремето сътрудници на ДС. Засегнато е и самото външно министерство.
Високопоставени дипломати, които по времето на комунизма са работили за ДС, сега се страхуват за мястото си. "България е единствената страна в Югоизточна Европа, в която тази чистка не бе извършена още преди 20 години", казва външния министър Николай Младенов.
Истината е известна, но последствия няма...
Няма закон за лустрация
Цялата истина се разкри вследствие на проучването на миналото на българските дипломати. Оказа се, че преди 1989 почти половината от действащите сега дипломати са били сътрудници на комунистическата тайна служба. Бивши доносници представляват България като посланици в 13 страни от ЕС, включително в Берлин и Лондон. Посланиците във Ватикана и ООН също са били сътрудници на ДС.
Проблемът е, че няма закон, който да задължи разкритите доносници да подадат оставка. Въпреки това правителството на премиера Борисов иска да наложи оставката на 37-те засегнати посланици, с което да сложи точка на тази неприятна глава в новата история на България. "Ние не можем да се примирим с факта, че 20 години след обрата 40 процента от нашите посланици са били хора на комунистическата ДС", казва външният министър Младенов. Някои от дипломатите дори са завършили академията на КГБ в бившия СССР.
Президентът отказа да уволни посланиците "с минало".
Протекция от високо място
Само че президентът социалист Първанов - който също бе разкрит като бивш сътрудник на комунистическите тайни служби - отказва да даде съгласието си за уволнението на посланиците. "Не малко от тях допринесоха много за присъединяването на България към НАТО и ЕС", твърди Първанов. "Като чуя такова нещо, ми се вдига кръвното", го репликира младият външен министър.
Министърът намери все пак изход: в открита конфронтация с държавния глава, той възнамерява да привика посланиците служебно в София и по този начин да ги откъсне от местоназначението им. Първата група се очаква още на 1 май. Втората ще последва на 1 юли, а третата наесен. Младенов се е зарекъл до Коледа в българските дипломатически представителства да не остане нито един бивш сътрудник на ДС.
АГ, ДПА, АП, С. Гяуров, Б. Узунова

На тихия фронт нищо ново
Станахме свидетели на поредното ''осветяване''
Имената на агентите на ДС във Военното министерство вече са известни. 150 от близо 1000 проверени лица се оказаха сътрудници на репресивната машина. 40 от тях са действащи и днес. За какво говорят тези разкрития?
Със своите 17 на сто агенти от проверените служители, българското военно ведомство се класира на „почетната” трета позиция по брой на сътрудници на ДС след външното и вътрешно министерство, като засега зад него се нарежда единствено прословутата Държавна агенция за национална сигурност. Така четирите ключови ведомства, три от които са силови, формират основата на гигантската репресивна пирамида, която и днес, 22 години след промените, продължава да декорира фасадата на българската демокрация и да напомня колко бавно всъщност клеясалият български посткомунистически часовник продължава да отчита времето.
Външното, Вътрешното и Военното: министерствата с най-много бивши агенти
Дясното кроше на партията
Освен на политическата милиция от Шесто управление, повечето от новоосветените агенти с лампази и пагони са сътрудничили на прословутото Трето управление на ДС, известно като Военно контраразузнаване или ВКР. До 1950 година въпросното управление е било подчинено на Разузнавателния отдел при тогавашното Министерство на войната и след окончателното въдворяване на комунистическия режим в страната започва да играе активна роля в чистките сред армията и в монтираните политически процеси срещу висши армейски офицери. Впоследствие контраразузнаването преминава към ДС и през 1962 година вече е наречено Трето управление със своите десет специализирани отдела. Неговата основна задача е да гарантира политическата лоялност на армията към комунистическата власт, координирайки взаимния контрол между силовите ведомства на режима.
Октоподът ВКР
И до ден днешен не са много ясни връзките между контраразузнаването и държавни учреждения на бившата власт. Едно от обясненията е, че т.нар. „контраразведки” са действали основно чрез секретни сътрудници практически навсякъде в държавата, което е осигурявало на службата безгранични възможности да контролира държавните ведомства и икономическите структури. Естествено основната задача е било наблюдението върху войската, нейния команден състав и най-вече над военния министър, в чиито ръце е съсредоточена много власт и военна мощ.
Така политическата, на практика, милиция в армията е взаимодействала тясно с МВР, с политическите армейски ръководства и местните партийни структури, за да държи в пълно подчинение и страх военнослужещите от всички равнища на войската.
Агентите не бързат да напускат постовете си
Братя по оръжие
Защо си струва да се припомнят тези факти днес, когато осветяването на т.нар. „посланици агенти” на Външно министерство показа, че повечето от тях са изпълнявали задачи на външното разузнаване? Отново през 50-те години на миналия век с развитието на структурите на ДС се създава външното разузнаване, което е различно от външното военно разузнаване. Това естествено не пречи агентите на двете служби да действат под прикритие в българските дипломатически мисии в чужбина. Безспорен е и фактът, че до 1989 година във външнополитическото и във военното разузнаване тежката дума е принадлежала на т.нар. „съветски съветници”, служители на ГРУ на СССР. Освен като офицери за свръзка, те са били и преки инструктори на българските спецслужби, покрили се с неувяхваща световна „слава” с убийството на писателя Георги Марков в Лондон през 1978 година.
Сега двама български министри, на външните работи и на отбраната, вече очакват благоволението на своите подчинени посланици и военни аташета, осветени агенти на ДС, сами да напуснат заеманите от тях постове в чужбина. Просто законът не им позволява да ги отзоват обратно в страната. А и те не бързат особено много. Защото са обучавани в правилото, че и сам войнът е воин. Най-вече на тихия фронт...
Автор: Г. Папакочев, Редактор: А. Андреев

По ДойчеВеле

сряда, 27 април 2011 г.

АКО ЕВРОПА СЕ Е ПРОВАЛИЛА, ТО НИЕ БЪЛГАРИТЕ ЗАЩО СЕ ЗАКОПАВАМЕ СОБСТВЕНОРЪЧНО!

Европа се провали!
Европа вече не съществува – тя се провали заради европейците. За останалия свят, който отдавна вече страда от самонадценяването на европейските цивилизатори, това е добре дошло. Остава само да го осъзнаят и европейците. Тази теза се съдържа в коментара на журналиста от берлинския всекидневник ТАЦ Доминик Джонсън. Ето неговите аргументи:
Какво общо има между контрамерките срещу тунизийските бежанци по италианско-френската граница и успехите на финландските дяснопопулисти срещу спасителните мерки за Португалия? На пръв поглед съвсем нищо. В действителност обаче все по-ясно проличава кризата на европейската идея, т.е. на визията, съгласно която всички страни от Европа споделят еднакви ценности и цели и могат заедно да взимат решения за общото благо.
Еврото – икономическа глупост?

Светлият идеал за единението на Европа като безалтернативна крайна точка на историческия прогрес винаги е бил само мечта на един малоброен елит, утопична реакция срещу ужасите на Втората световна война и постен заместител за залязлите след войната имперски мечти на световните сили. Въвеждането на еврото като политически проект, който най-сетне да изравни Европа със САЩ, беше последният му успех.
Фактът, че еврото е икономическа глупост, защото участващите национални икономики не понасят обща централна банка, сега си отмъщава с кризите, редовно възникващи на всяка половин година: Гърция преди една година, Ирландия преди половин, Португалия днес, а на кого е ред през есента на 2011? Това вероятно ще се определя от спекулантите на финансовите пазари.
С всяка една от тези кризи нараства натискът върху още изправните национални икономики в еврозоната да загърбят собствените си интереси заради болния партньор в името на общия проект.
Това означава, че избирателите в дадена страна трябва да понасят последствията от решенията на правителствата на други страни, които те не са избирали и на които не могат да влияят. Това може и да е логично, дори търсено последствие от валутния съюз, но на практика то само превръща икономическата глупост в политическа и подкопава всяка разновидност на демокрацията.
Настъплението на евтиния популизъм
Популизмът като реакция срещу загубата на икономическия суверенитет ни е познат от развиващите се страни, когато изпаднат в криза. Не е обаче по-ръзлично и в Европа, защото европейските страни не са по-различни от други страни, все едно какво си мислят пропагандаторите на особения европейски път. Победното шествие на популизма в ЕС не се определя толкова от това дали „Истинските финландци“ или „Свободните австрийци“ влизат в парламентите и правителствата. Те само олицетворяват евтиния вариант на популизма, който в наши дни все повече е определящ за политиката в Европа.
Основната му характеристика е променената гледна точка, от която правителствата взимат политическите си решения. Дали в Париж или в Рим, в Берлин или в Лондон, все по-често те казват: „Защо да харесвам нещо, което прави моят съсед, само защото е в съзвучие с ЕС? Защо да поставям моите собствени интереси на заден план?“
По принцип тази форма на популизма е здравословна демократична реакция, но въпреки всичко не е нищо повече от реакция. Дали Италия разпределя тунизийски бежанци из други страни, дали Франция депортира български роми, дали Германия се сбогува в Съвета за сигурност с общата европейска външна политика, дали Великобритания блокира регулиращите механизми на финансовите пазари – всичко това не са креативни моменти на един собствен политически проект.
Преструвките са излишни
Те са демонстрации на разграничаването с оглед на следващите избори. Че този всъщност първичен демократичен рефлекс сега винаги се счита за популистки, а по този начин и за някак си неприличен и следователно безскрупулните „ловци на плъхове“ първи го откриват и прилагат за своите си цели, е още един симптом за кризата на мисленето в Европа.
Съвсем нормалната, спокойна, демократична волеизява е вече почти невъзможна. Европейската идея междувременно се сви до голяма купчина правила и предписания, чрез които наистина могат да се стартират субсидии за рапицата и директиви за електрическите крушки, но не и съвместните политически интереси и цели.
Пък и защо ли 500-те милиона европейци да се преструват, че имат общи интереси и цели? Европа не съществува, тя се провали заради европейците. За останалия свят, който отдавна вече страда от стремежа към хегемония на европейските империалисти и от самонадценяването на европейските цивилизатори, това е добре дошло. Остава само да го забележат и европейците.
По Всеки ден.ком

Повреденият български властови телефон
Чуваемост няма!
Вчера стана ясно, че евродепутати отново искат да осуетят приема на България в Шенген. Този път брожението идва от представители на Дания, Германия и Холандия. Защо България продължава да е трън в очите на Брюксел?
Тези дни българското правителство беше принудено да чуе за пореден път оценката на големите европейски държави, че страната все още не е подготвена за влизане в Шенген. По този повод Георги Папакочев попита директорката на Европейския институт в София и бивша зам.-министърка на икономиката в правителството на СДС Любов Панайотова кои са основните политически пречки, които Франция, Германия и други европейски страни не желаят да пренебрегнат в този присъединителен процес?
„Ако трябва да се отговори с една дума, това е „доверие”. Ние все още не сме получили достатъчно доверие от нашите партньори в ЕС. Все още явно не сме достойни да ни бъдат делегирани тези права, да сме фронтът, първичната граница, която да посрещне бежанските потоци /виждате какво се случва сега с бежанците от Северна Африка/.
Шенгенски перипетии
Българските пробойни
Неминуемо тези бежанци ще се насочат в даден момент към другия път, не през Италия и т. нар. ”южен маршрут”, а през югоизточния, където сме ние. Системата „Шенген” не се ограничава единствено до техника, която следва да бъде закупена. Тя е нещо много по-дълбоко, тази система е механизъм, който гарантира антитерористични действия и усилия.
В това отношение ние все още не сме спечелили доверието на партньорите ни, нито като съдебна система, нито като борба срещу организираната престъпност и корупцията. Не може да имаме достъп до най-добре охраняваните тайни в системата и те да стигат до неправилните хора заради нашата неподготвеност”, казва Любов Панайотова. Какво очаква тя от мониторинговия доклад на ЕК през юни? Ще отключи ли той приемането на България и Румъния в Шенген? Или ще го отложи?
„Докладът ще бъде много съществен, защото в него точно ще се види какви са настроенията. Независимо, че документът ще бъде писан от служителите на ЕК, в него ще прозират настроенията в държавите-членки.
Докладът е изключително важен за България. На него ще може, ако е позитивен и наистина няма съществени препоръки, да се стъпи солидно, но аз се страхувам, че той няма да бъде точно такъв. Ще бъде установен напредък в различни неща, но ще има и констатации, които ще бъдат тревожни”, прогнозира Любов Панайотова.
Въпреки амбициите на правителството на ГЕРБ, отношенията ЕС-България не се намират в цветуща форма. Службата „Олаф” например разследва 64 случая на измами с пари за селското стопанство, държавата трябва да връща огромни суми - 25 милиона евро от средствата за подпомагане на земеделието. Защо този диалог е толкова сложен и труден напоследък? На този въпрос Любов Панайотова отговаря така:
Куцащият диалог
„Той не е труден само напоследък. Тези санкции може би се дължат и на стари грешки от предходни години, които сега се констатират и се виждат, а отложеният ефект се появява в този момент. Но диалогът между София и Брюксел си е по принцип труден.
Накъде гледа София?
Видно е, че България, а четири години минаха от влизането й в ЕС, трябваше много добре да е „смазала” механизма за комуникация и изказване на мнение както вътре в страната, така и навън. България би трябвало вече да е придобила умението да формира своите позиции и да налага своите интереси, и най-вече да ги комуникира вътре в страната”, казва Любов Панайотова.
България е в година на двойни избори. Какви са очакванията на експертката - резултатите от тях да улеснят или още повече да усложнят диалога с Брюксел? Любов Панайотова: „Местните избори са изключително важни. Особено, ако хората могат да преценят добре кого избират и защо го избират. Защото в развитието на ЕС се наблюдава все по-голяма регионализация, децентрализация, каквато, за съжаление, в управлението на страната не се случва. И отново изниква въпросът за доверието - централната власт няма доверие на местните власти, местните власти от своя страна нямат чуваемост и добро взаимодействие с централната власт”, заключава Любов Панайотова, директорка на Европейския институт в София.
Автор: Г. Папакочев, Редактор: Д. Попова-Витцел

Ядрена арогантност по български
Невидимата опасност
Няма техника, пък била тя и най-модерната, която да е напълно сигурна. Когато се говори за следващо поколение реактори, трябва да се мисли и за следващо поколение аварии, твърди в гледната си точка Еми Барух.
Когато преди 25 години, в един топъл майски следобед над България се изсипа радиоактивният чернобилски дъжд, с моята 5-месечна дъщеря и нейната 8-месечна братовчедка се търкаляхме на една поляна в Панчарево: те - невинно несръчни, аз - в наивно неведение. Какво се беше случило, научих на следващия ден - звъняха роднините ми от чужбина, изброяваха педантично кои продукти да не купуваме, какво да не ядем, къде да не ходим...
Къде ли са играли децата ни?
В блаженно неведение
Списъкът започваше със зелената салата и всичко, което се беше окъпало в онзи дъжд, и свършваше със забрана да крачим боси в тревата. След седмица ни пратиха мляко на прах. Имаше достатъчно за тези две и за още две бебета. Те бяха частично пощадени. Но не и огромната част от останалите, родени в края на 85-та и началото на 86-та година...
Какво точно се случи в България тогава и какви са последствията за днешните 25, 26, 27 и прочее-годишни, едва ли скоро ще научим. Дори някой да е събирал “капките” от онзи радиоактивен дъжд, мащабът на тяхното истинско въздействие все още не се обозира. Все пак за четвърт век бяхме длъжни да се научим как да мислим света през кода “Чернобил”.
Кодът “Чернобил” отива далеч отвъд престъплението на онази партийна номенклатура - съветска и българска. Кодът “Чернобил” не се вмества нито в политическите шаблони на тогавашния двуполюсен свят, нито в схемата на ядреното лоби.
Кодът “Чернобил” и трагедията във Фукушима показаха мащаба на една нова “неуправляема география”, начертана от ветрове, облаци и дъждове; география на зони, завинаги забранени за човешко присъствие; география на заразата, която Андрей Тарковски предсказа още през 1974 г. в своя гениален филм “Сталкер” .
АЕЦ Козлодуй
Човешкото високомерие ражда чудовища
След японската драма зазвуча едно почти апокалиптично изброяване на възможните гледни точки към случилото се преди 25 години. Днес ние отново сме поканени да разсъждаваме какъв тип общество желаем. Нека си спомним свидетелствата на жителите на мъртвия украински град, които разказват, че “връщане към нормалния живот” след случилото е абсолютно невъзможно. Че те не могат нито да сравнят, нито да изразят с думи преживяното.
Чернобил внесе в историята на човешката цивилизация катастрофа от нов порядък, непозната, неизживявана до тогава. Фукушима я повтори. Това, което трябва да проумеем, е че в дъното на тази катастрофа не са техническите параметри на системите за защита, а човешкото високомерие. Същото високомерие, с което и днес се “обсъжда” темата АЕЦ “Белене”: просто не се допуска мисълта, че когато се говори за следващо поколение реактори, трябва да се мислим и за следващо поколение аварии...
Автор: Е. Барух, Редактор: А. Андреев

Безмълвието на едно общество
Мълчанието на българите
Българското общество напълно се е загубило. То не знае кои са автентичните му говорители и не участва в собствения си живот. Това става ясно от изследване на Институт "Отворено общество".
Има ли изход от джунглата?
Как се казва едно общество, което не знае кой най-добре говори от негово име? Може да има много отговори на този въпрос, но нито един няма да ни хареса. Последното проучване на Институт "Отворено общество" е пълно с такива отговори. Накратко, от него се разбира, че българските граждани не участват в обществения живот и не знаят кой ги представлява най-автентично. Когато ги питат кой, според тях, е най-автентичният представител на гражданското общество, те отговарят, че това са предимно студентите и пенсионерите. Едва на четвърто място идват неправителствените организации. На осмо място идват футболните фенове.
Разбрали ли са правилно?
От тези отговори има поне два извода. Първият е в това, че гражданските организации изобщо не се смятат за истински граждански от повечето граждани. Вторият и по-важен извод е друг – запитаните очевидно истински не са разбрали смисъла на зададения въпрос. Не защото са им го задали по някакъв сложен начин, а защото самият въпрос предполага адекватна на него културна среда.
СМС-ът - най-важната граждански активна дейност...
Затова изглежда, че вместо да отговорят на въпроса кой говори от тяхно име в обществото, запитаните са отговорили по-скоро на въпроса с кого най-много се отъждествяват. Ами с пенсионерите и със студентите. Отговорът с футболните фенове е още по-впечатляващ, тъй като относителният им дял на автентични представители на българското гражданско общество е нарастнал от 13 на 20 процента в рамките на по-малко от година.
Поредният студен душ се излива покрай въпроса с гражданското участие на българите. То е най-ниско в сравнение с останалите европейски страни, участвали в изследването. Но дори този драматичен отговор бледнее пред откритието на това коя граждански активна дейност е най-развита в България. Тази дейност се оказва изпращането на СМС за дарителски кампании. Следващата по популярност гражданска дейност стои на цели 15% процента от първата и се изразява в ходене на срещи за решаване на проблеми на квартала или махалата.
Въпросите повече от отговорите
Въпросите в това изследвдане са много повече, но и тези стигат за един извод – българското общество няма адекватни говорители и не участва в собствения си живот. В превод – това общество е едновременно онемяло и парализирано, което автоматично го превръща в инвалид първа степен.
Докога ще броди българинът в пустинята?
Само че тази инвалидност не датира от днес. Установиха я още преди две години социолозите от екипа на Георги Фотев, които написаха българската част от европейското изследване на ценностите. Още тогава стана ясно, че над 86 % от българите не участват в никаква форма на гражданска самоорганизация, че огромен процент от тях няма доверие на непознати и не се интересува от никакъв друг живот, освен този в семейството. Тогава социолозите бяха заключили, че българите живеят като в пустиня.
Ако погледнем днешните резултати обаче, метафората с пустинята може и да не се окаже най-уместната. Нали все някога броденето из пустинята може да доведе до оазис. Докато в изследванията няма нищо, което да позволява такъв оптимизъм.
Автор: Татяна Ваксберг, Редактор: А. Андреев

Атом - не, но евтин ток - да! Лицемерно ли е да се иска бърз отказ от атома?
25 години след Чернобил, и под впечатленията от Фукушима, анти-атомните движения набират скорост. В България протестират срещу строежа на АЕЦ Белене. Германия мисли и за пълен отказ от атома. Екологично ли е наистина?
Германските природозащитници и противници на атомната енергия са активни не само в страната, но и навън. Може да се каже, че и с тяхна помощ концернът РВЕ беше отказан от участието си в проекта за АЕЦ Белене. Навън Германия оставя впечатлението, че иска, колкото се може по-скоро, да се откаже от атомната енергия. Дали обаче наистина е така?
Алтернативните източници на енергия са далечното бъдеще
Кой е готов да плаща по-скъп ток в името на идеята?
И на каква цена е възможно това? Кой в Германия би бил готов да плаща за нужните инвестиции в алтернативни източници на енергия? Голямата част от противниците на атомната енергия, със сигурност - не. Тяхната готовност за плащане се изчерпва още в момента, когато им се поискат допълнителни 0,6 цента на киловатчас енергия, за да получават екологично чист ток.
Три четвърти от германците, според груби преценки, искат атомните централи да бъдат изключени. Едва около 6% от населението обаче ползват електроенергия от обновяеми източници. Еко-институтът в Дармщат, Службата за защита на природата в Десау, дори анти-атомно настроеният експертен научен съвет на германското правителство напоследък внезапно стигнаха до едно и също прозрение: вятърът и слънцето може и да са далечното бъдеще на електроснабдяването.
Те обаче не са подходящи или са малко подходящи, когато става дума за това, бързо да се намери заместител на атомната енергия. Нещо повече. В Германия в момента никнат като гъби след дъжд нови електроцентрали, работещи с въглища. А тъкмо те са известни като едни от най-големите замърсители на атмосферата.
Така ли ще опазим света от замърсявания?
Въглищата ли ще опазят околната среда?
Неприятно е да се признае, но за съжаление, без тях не може. Включително и поради това, че те стават крайно необходими, след решението за незабавно спиране на най-старите реактори в Германия. Ако спокойно се изчакаше тези реактори да изчерпат своя проектен експлоатационен срок, нито една от роящите се напоследък нови електроцентрали на въглища, на практика нямаше да е необходима.
Експерти очакват, до 2020 година в Германия да се произвеждат близо 14 гигавата допълнителна електроенергия от въглища. А това отговаря съвсем точно на мощността на онези 14 атомни централи, които би трябвало да бъдат изключени до същата година. Такава е печалната истина.
АГ, ДПА, БТА, АФП, ДЦ, Б. Узунова, Б. Емануилов
По Дойче Веле

Има ли „световен заговор“ срещу невинното българско правосъдие?
Българското правосъдие дели своите клиенти на обикновени граждани и недосегаеми, каза посланикът на Германия в София Матиас Хьопфнер в интервю за Дойче Веле.
Изглежда има “световен заговор” срещу българското правосъдие. За кой ли път западен посланик се изказва в този дух, буквално повтаряйки думите на свои колеги. До неотдавна в това отношение се открояваше френският посланик Етиен Дьо Понсен, който предизвика с позицията си ръмжене на самия връх на държавата ни. Ръмжащият ни президент обаче със скърцане на зъби беше принуден да признае за нещо гнило в собствения му юридически антураж. Наложи му се да уволни Сашо Пенов, който му беше не просто съветник, а шеф на юридическия съвет- оказа се, че е адвокатствал паралелно на Михаил Михов ( Мишо Бирата), същият, за когото Първанов се бил застъпил да не бъде проверяван от митничари ( по думите на премиера Борисов, който така се оправда за своето си застъпничество за човека с прякора). Между другото уволненият на 17 януари Пенов бе избран на 21 април за декан на Юридическия факултет на Софийския университет, но това е “друга бира”… Михов пък междувременно почина “удобно” от инфаркт. Неудобно се получи само това, че се случи в хотела на семейство Златеви в Правец, неофициалната резиденция за неформални срещи на най-високопоставените господа в България ( повече по темата –скоро в книгата “Течна дружба” ).
Преди Дьо Понсен много откровен по темата беше американският посланик Джеймс Пардю- моя милост е правил няколко телевизионни интервюта, в които той силно акцентираше върху необходимостта от справедливо възмездие в България ( казано на шега, предизборната програма на ГЕРБ през 2009 г. спокойно можеше да бъде подписана от него като автор, поне по нейния настъпателен дух).
Когато със забележката за съществуващи двойни стандарти се прояви и действащият американски посланик Джеймс Уорлик отново засегнати се почувстваха някои “интересни” ( не точно оперативно интересни) субекти на властта. За главният прокурор Борис Велчев все пак е разбираемо да се обиди. Но какво накара да подскочи Цецка Цачева в качеството й на председател на Народното събрание, при положение че правосъдният министър Маргарита Попова ( една жена с характер и собствена воля!) премълча многозначително? Най-гневен в стил “гузен негоден бяга” се оказа президентът Първанов. От мърморене този път той премина към вербална агресия срещу Уорлик. Макар да беше стъпил на глинената кора на негова погрешно преведена реплика по друга тема държавният ни глава се издаде, че много му е “набрал”, включително за това, че си позволи да изрече известната на всички истина за двойните стандарти в българското правораздаване.
Сега обаче и германският посланик се присъединява към компанията на недоволните съюзници. И никой не бива да се съмнява, че не става дума за “солова акция”. В българското правителство лобитата може и да не си говорят, но западните посланици в София си общуват- имат дори рутинни месечни срещи. И понеже стана дума за двойните стандарти, ще бъде любопитно да чуем от гръмовержеца Първанов дали ще нападне сега и посланика на държавата, която е от първостепенно значение за България като икономически и стратегически партньор в Европа. Ако президентът си спести реакцията, ще получим доказателство за двойните стандарти на самия Първанов – да хули американския, а да пропуска германския посланик е почти като да не забелязва, че руският се е превърнал в говорител на …България, правейки две поредни изявления за изгодите от построяването на АЕЦ “Белене” от българска гледна точка.

КОМЕНТИРАЛИ:
... Уважаеми Инджев,
определям себе си като патриот, като човек, който обича България и като човек, който има морал и чест, както в личен така и в служебен план. Аз съм първият, който би се възпротивил на чужда негативна оценка за моята България. Но за съжаление съм на 100 % съгласен с думите на немския посланик. Той е казал с невероятно аналитична точност същността на ситуацията в момента. Срам ме е, че нито един известен и нормален политик в България не каза тези думи, а трябва все отвън да ни казват истината. Най-лошото е, че всички са прави – и Хьопфнер и Уорлик….но за съжаление и Исаков, който ни каза, че ще строим на 100% Белене. Кои сме ние уважаеми Инджев? Каква държава сме? Чии съюзник сме? Чия подлога сме? Има ли светлина в тунела???? Докога ДС кадрите ще са в коридорите на всички власти и институции????
... Навсякъде по форумите се чуват гласове, че едва ли не говоренето на чуждите посланици е намеса в вътрешните работи на суверенна държава.
ДА ама НЕ, защото като член на НАТО и ЕС България застрашава сигурността на тези две организации със своя бананово-силиконен-мутренско-олигархичен капитализъм, корумпирана съдебна система и липсата на каквото и да било гражданско общество. Общество, което утре чрез своите народни избраници в парламента ще гласува с двете си ръце за построяването на АЕЦ Белене, без да си дава сметка, че заробва страната ни, давайки икономическа мощ в ръцете на най-антибългарските лобита в България.
Та нали утре ТЕ като наши партньори трябва да плащат за тези наши далавери, както плащат сега за безгрижния живот на гърците.

... Чест Ви прави г-н Инджев,че добавяте към министър Попова и „квалификации за жена с характер и собствена воля!“.
Ако съм смущвал понякога Вас и колегите в блога с лични данни и факти,по повод безкрайни беди
считано от края на 1995 една от причините е,че мутреещата престъпност в България, се опитва да бъде изобретателна,но в действителност е просто тъпа!
Страшното е,когато социално профанирани политически партии и техните лидери,овладеят целият апарат на Темида…и в резултат онемяват!!!всички в апелативнитте и др.инстанции!
Тогава млъкват съдии,съдиики,съдии изпълнители – държавни и частни-прокурори,БНБ,
КС,парламентарни и изпълнителни власти, и не на последно
място: Ф И С К Ъ Т.
Сечта е досущ запорожка и безмилостна при оставена на автопилот държава!
Дълги години считано от 1996 г. ЕСПЧ в Страсбург,разполага с точни данни за безсилие и монтирани измамни схеми,но точен помощник на най-предствителния орган в държавата получи на 25.10.2007 г. парагоните на 14 банкови документи за общо 520,000 щ.д.,66,096 германски марки и 18,459 швейцарски франка, потвърдено и в официална кореспонденция с БНБ!!!По дати и със задграничните контрагенти.
Тази е причината,по няколко повода,да призова министър Попова,да създаде работа на специалния съд,на който ще бъде посочена цялата тъжна реколта на отнесните от вихара след 30 години кариера,и още др. 15 като охрана нощни смени,всичко и точно!
Тъкмо за „забавни“ анекдати по време на ежемесечните сбирки, наред с отдавна депозираната фактология в Страсбург и Вашигтон.
Но горното не пречи да се посочи и спечелено дело с точен съдия и обратна!!!! промяна „за още и още удръжки!!!“от пенсията ми „като радиация!“ до 2032 г.
Съдия Гигов категорично е отхвърлил „претенции“,но си има пролуки в т.ч. и за „призовки“ на наши скъпи покойници-майки!
ЗЛОВЕЩО КАТО В ПАЗАРДЖИК!
Как няма да е „заговор“,особено в дни на Възкресение?

... Господин Инджев, категорично не мога да приема, че правосъдният министър Маргарита Попова премълчава многозначително, защото е „една жена с характер и собствена воля!“. Мълчи гузният държавник! Министър Попова е главният виновник днес в България да има два вида подсъдими – недосегаеми и обикновени хора, за които говорят посланиците. Тя е председател на Висшия съдебен съвет и има подчинен Инспекторат. Да сте чули някога да е наредила проверка на смехотворните присъди издавани над недосегаемите? Може ли да откраднеш от държавата 16 милиона евро и да те осъдят 3 години условно? След колко десетилетия ще започнат шумно обявените от Премиера процеси? Защо мълчи Министър Попова за протакането в Административния съд на делото за неизпълнение от страна на Кметицата на София Йорданка Фандъкова на Решението на СОС за демонтиране и преместване на Паметника на Поробителя? и т.н.
... Защо ми се струва, че Република е България е членка на ЕС и НАТО само де юре, а де факто си е руска губерния?
Защо ми се струва, че КГБ-то управлява т.н президент на България, т.н. министър предс. на България, т.н. администрация и т.н. правосъдна система?
Май някой успя да открадне една цяла държава, докато ние се опитвахме да оцеляваме.
И сега нямаме почва под краката, лутаме се в опустошената територия България и ни обвиняват, че сме и прости, и бедни, и диви, и неграмотни, и т.н.
А някога бяхме морален и трудолюбив народ.
По Иво Инджев

Не е вярно, че излизаме от кризата, смятат работодатели
Всички твърдения, че излизаме от кризата и се оттласкваме от дъното са несъстоятелни, подчерта изпълняващият длъжността председател на Съюза за стопанска инициатива Теодор Дечев.
По данни на НОИ повече от 30 % по-малко заети отбелязваме спрямо 2005-та. Безработицата нараства, а масово се закриват работни места. Според него най-потърпевши от кризата са малките и средни предприятия.
По думите на Дечев спрямо малкия и среден бизнес се осъществяват репресии, рекет и геноцид. Като пример той посочи въведеното от правителството на ГЕРБ облагане с данък на безвъзмездните европейски субсидии за земеделие.
Кой даде паролата за дране на предприемачеството, за обезкостяване на малките и средни предприятия, попита Теодор Дечев.
Стана ясно, че ССИ е изработил стратегия за развитие на българското земеделие, което може да ни издърпа от кризата. Затова съюзът иска официална среща със земеделския министър Мирослав Найденов, за да го запознаят с факти и проблеми, за които в МЗХ не знаят.
Българското земеделие може да осигури повече от 20 % БВП на страната, смята Дечев. Стратегията на ССИ включва отказ от примитивното земеделие, „животинската тяга и дървеното рало".
Според Изпълнителния директор на ССИ Алексей Петров в момента се намираме в българско робство, а в управляващите вирее неадекватно разбиране що е то фискална стабилност.
Според него силовото събиране на приходи е заплаха за националната сигурност. От ССИ смятат още, че НАП и Митниците не се управляват от Министерството на финансите, тъй като моделът „Цветанов" се е пренесъл в двете агенции.
Международното положение вече не влияе на кризата в България. Кризата вече е българска, смята бившата барета. Според Петров е сбъркан механизмът за финансиране по оперативните програми, а малкият и среден бизнес нямат достъп до банково финансиране, смята още Петров.
Петров обаче е доволен от това че в последните дни Иван Костов се е осветил като представител на олигархията в България. Алексей Петров посочи още, че в момента Бойко Борисов се интересува само от президентските избори и предстоящата предизборна кампания ще бъде най-скъпата.
Стана ясно още, че Съюзът за стопанска инициатива ще съди пресгрупата на Ирена Кръстева и Делян Пеевски заради злостни нападки към съюза. Искът, който ще заведат срещу пресгрупата на Кръстева и Пеевски, е на стойност 2,8 милиона лева.
РЗС си прави структури в Германия и Холандия
Ред, законност и справедливост учредява свои структури в Германия и Холандия.
На 28 април председателят на РЗС Яне Янев и международният секретар на партията Живко Темелков заминават на петдневно посещение в двете страни. Визитата е свързана с учредяването на задгранични структури на партията германската столица Берлин и най-големия пристанищен център на Европа - град Ротердам.
Лидерът на българските консерватори лично ще връчи членските карти на повече от 1 000 новоприети членове на партията в двата европейски града и ще даде официална легитимация на новоучредените структури зад граница.
По време на посещението си в двете европейски държави Яне Янев ще проведе и серия от срещи с водещи политици на местно и централно ниво, с представители на бизнес корпорации и тинк - танк организации, които изследват политическите и икономическите процеси в югоизточна Европа.

БСП номинират Фидосова за член на ВСС
По време на редовната си пресконференция БСП номинира Искра Фидосова за член на Висшия съден съвет от квотата на Народното събрание. Сензационното предложение дойде от бившия вътрешен министър Михаил Миков.
Той отправи въпрос защо парламентът се бави с номинацията си за свое попълнение в състава на ВСС. Представител на медиите попита дали социалистите ще изпреварят мнозинството, излъчвайки свой кандидат за член на съвета.
Лидерът на БСП поясни, че партията има няколко сериозни кандидатури, които могат да излъчат. Но предусещам резултата от номинацията ни, отбеляза той. Предизвестността на резултата от номинацията на червените предизвика депутата Миков съвсем официално да предложи Искра Фидосова да попълни парламентарната квота във Висшия съдебен съвет. Ето една солидна кандидатура, аргументира се той.
По-късно самата Фидосова коментира, че приема с чувство за хумор изказванията на БСП. Тя нарече Миков "помощник на магьосника от Бузлуджа", като визира Сергей Станишев и заяви, че социалистите се опитват да решат проблемите на държавата с магически прах.
"Благодаря за номинацията на г-н Миков, но в нашата партия ние имаме достатъчно кандидати, които можем да номинираме и за член на ВСС и за член на комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, не знам само дали г-н Миков, когато е направил това свое изказване, не го е направил, воден от носталгия и спомен от времето на неговата номинация за шеф на МВР”, заяви Фидосова, цитирана от агенция "Фокус".
Тя поясни, че ГЕРБ единствени са готови с кандидатурите си за попълване на квотите във ВСС и комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси и ще ги обявят през следващата пленарна седмица.
Стана ясно и че депутатът е притеснен и от разговорите между френския президент Никола Саркози и италианския премиер Силвио Берлускони за промяна на шенгенския договор.
Миков съзря във френско-италианските разговори една „дясна националистическа офанзива". България попада в една лоша ситуация, коментира той и допълни, че страната ни е пропуснала времето, в което е могла да стане част от Шенген.
Позицията на Саркози и Берлускони не съвпада с позицията на България, посочи Миков. Защо България не участва в комитета за ШИС 2 (Шенгенската информационна система - бел.ред.) и кога ще станем пълноправен член на Шенген, попита още бившият вътрешен министър.
БСП обяви и че подкрепя протеста на майките, който е планиран за 1 юни. Чрез него се настоява за отпадането на прага за детските надбавки. Това заяви в отговор на news.bg Сергей Станишев. Той поясни, че социалистите ще подкрепят и всички граждански протести срещу политиката на правителството.
Червеният лидер припомни, че мнозинството е отхвърлило законопроект на БСП за увеличаване на помощите за отглеждане на дете. Отглеждането на дете става все по-скъпо и недостижимо, посочи още бившият премиер и допълни - после се чудят защо има демографска криза. Той припомни и обещанията на управляващите, че за цял мандат управление на ГЕРБ само веднъж се планира увеличение на доходите и то след 2013 г. Станишев беше категоричен, че българският народ все по-осезаемо обеднява, а това засяга и майките, отглеждащи деца.
Името на кризата е ГЕРБ. ГЕРБ задълбочава кризата, коментира той. Истинският отговор на тази криза според него е политическата промяна. Станишев изтъкна, че ГЕРБ и Бойко Борисов са се провалили във всичките си изборни и следизборни обещания. Според него единственото изпълнено обещание на премиера Борисов е да обяви Разпети петък за почивен ден.
По Нюз.бг

АЛЕКСЕЙ ПЕТРОВ: ИДАТ НАЙ-СКЪПИТЕ ИЗБОРИ
„Разбирането на правителството за фискална стабилност е неадекватно и тази политика ще ликвидира българската икономика, каза обвиняемият по процеса "Октопод" Алексей Петров, който е в активна разяснителна кампания като изпълнителен директор на Съюза за стопанска инициатива /ССИ/. политиката на кабинета.
Нещо повече, политиката на кабинета е заплаха за националната сигурност, смята Петров.
Според него премиерът Борисов се интересува само от президентските избори, които се очертавали да бъдат най-скъпите досега.
Всяка лента в джоба на Борисов е нечий интерес, коментира още Алексей Петров.
ССИ кани на официална среща земеделският министър Мирослав Найденов, съобщи и.д. председателят на ССИ Теодор Дечев.
По Блиц.бг

СДС издигна своя кандидат за президент
Напомняне:
Надежда Нейнски отстъпи пред Румен Христов
През 2009 година Румен Христов беше пряк конкурент на Мартин Димитров във вътрешни избори за лидер на СДС

Кандидатът за президент на СДС е Румен Христов.
Това стана ясно след тайното гласуване днес на НС на сините. Вотът беше между кандидатурите на Надежда Нейнски и Румен Христов.
Кой е Румен Христов:
През 2009 година Румен Христов беше пряк конкурент на Мартин Димитров във вътрешни избори за лидер на СДС, но тогава настоящият лидер и депутат се наложи. В различните кабинети на прехода Румен Христов беше зам.-министър на земеделието, а в служебните правителства на Ренета Инджова и Стефан Софиянски дори оглави министерството. Той е бивш заместник-министър на земеделието от кабинета на Филип Димитров. Съветник на президента д-р Желю Желев, както и главен секретар на президента Петър Стоянов през периода 1997 - 2002 година.
Малко преди да изтече мандата на президента, той освободи Румен Христов. Когато през 1999 г. Иван Костов като лидер на ОДС и премиер се раздели с настоящите депутати от ДПС Христо Бисеров и Йордан Цонев, тогава членове на ръководството на сините, Христов охлади отношенията си с Костов. След днешното решение СДС ще предложат името на избраника си за президент на ДСБ. Източници от партията на Иван Костов съобщиха за БГНЕС, че техният фаворит за кандидат-президент е политологът Светослав Малинов. Ако двете централи не се разберат за обща кандидатура на Синята коалиция, какво ще се случи ще покажат близките седмици.

Номинираха Меглена Кунева за президент
Пътят на България към Европа е дълъг и все още не е свършил, изтъкват жълтите
Младежката организация на НДСВ в София номинира Меглена Кунева за президент на България на събрание, което бе посветено на 25 април - денят, в който правителството на НДСВ подписа Договора за присъединяване на България към ЕС.
Младежите приеха решение, с което определиха като своя номинация за предстояща кандидатура за президент Меглена Кунева, съобщиха от пресцентъра на партията.
„На 25 април 2005 г., преди 6 години, България постигна една голяма национална цел - присъедини се към голямото европейско семейство, припозна като бъдещи свои приоритети съхранението и развитието на европейските ценности, идеи и стандарти. Това решаващо за страната ни събитие се случи благодарение на усилията на много хора, но решаваща бе ролята на главния преговарящ - Меглена Кунева, а след това и министър по европейските въпроси на България.
Пътят на България към Европа е дълъг и все още не е свършил. 25 април 2005 бе само началото. Кунева продължи да играе основна роля в европейското развитие на България и като комисар по правата на потребителите. За гордост на цяла България 700 милиона европейци избраха първия български комисар за „Комисар на годината" и за „Европеец на годината" (2008 г.).
Как ще продължи България нататък зависи само от нас. Дали искаме да вървим към европейския модел на развитие - с интелигентност, професионализъм и добър тон в политическото общуване с акцент върху гражданското самосъзнание или искаме да тъпчем на едно място, угнетени от скандали, груба сила и профанизиране на политиката? Дали искаме нашият бъдещ президент да говори и да се разбира с европейските партньори без преводач или да се обясняваме с тях през десетопръстната система, зависи пак от нас. Дали искаме българският президент да вдъхва чувство на гордост и самочувствие у всеки българин, или да се срамуваме зависи от нас.
Ние, от МНДСВ искаме да ни управлява интелигентен, образован, успял, доказал се, уважаван, честен и добър човек. Да, на първо място мислещ човек, а не амбициран политик. Искаме човек, който се вълнува от проблемите на младите хора, на гражданите и търси най-добрите решения. Човек, който постига цели, а не прибързва с обещанията, човек с реална представа за ситуацията в страната, но и зареден с оптимизъм и ясна визия за бъдещето на България в първите редици на Европейския съюз", пише в решението.

Борисов рискувал ако се кандидатира за президент
Около вота за държавен глава имало няколко интриги
Според политолога Милен Любенов нищо не налага българският министър-председател, лидерът на най-голямата партия в страната, която има солидно парламентарно мнозинство, да се кандидатира на президентски избори, тъй като сега в него реално е съсредоточена много голяма власт.
"Като президент той няма да има такава възможност да влияе на политическите процеси, поне не формално. Явявайки се на избори, Бойко Борисов според мен рискува доста, тъй като тогава той ще бъде упрекван от неговите противници за това какви са причините той всъщност да се яви на тези избори, т.е. те ще го обвинят в бягане от политическа отговорност, тъй като би заел един по-спокоен пост", обясни Любенов.

По думите му затишието преди изборите е нормално, тъй като партиите смятат, че те могат да доведат до промяна на позициите на политическите сили. Това заяви пред БНР политологът Милен Любенов.

Около вота за държавен глава имало няколко интриги.
"На първо място, ясно е вече на всички, че след 10 години България ще има нов президент. Другата основна интрига е свързана с това дали ГЕРБ ще съумее да спечели тези избори и да продължи тенденцията да печели избори от 2007 година насам. И третата интрига е свързана с това кой ще бъде кандидатът на ГЕРБ и дали лично премиерът Бойко Борисов няма да се нагърби с тази задача", каза политологът.
Според Любенов обаче очакванията, че след президентските избори може да се случи нещо, което да доведе до трансформация на партийната система са прекалено големи, тъй като президентът няма реална власт.
Редактор: Лили Георгиева
По Актуално.ком

ДА НЕ ЗАБРАВЯМЕ КАК НИ ВЪЗПРИЕМАТ В ЕВРОПА:

ОССЕ критикува България заради промените в наказателния кодекс
Промените в българския наказателен кодекс могат да застрашат свободата на медиите, заяви представителят на ОССЕ за свободата на медиите Дуня Миятович.
Промените, приети от парламента миналата сряда, въвеждат възможността за ефективни присъди от една до четири години за журналисти, осъдени за насаждането на омраза, дискриминация или насилие, основано на раса, националност, религия, сексуална ориентация, семейно или социално положение, или инвалидност.
„Много е важно да се намерят ефективни начини за справяне с речта на омразата без да се застрашава свободното изразяване и да се осигури изразяването на основателни критики", се посочва в писмо на Миятович в писмо до външния ни министър Николай Младенов. „Затварянето на журналисти заради текстовете им е прекомерно и нарушава международните стандарти за свобода на изразяването".
Миятович подчертава, че макар и правителството да има основателна нужда от борба с дискриминацията и насилието, криминализацията на речта трябва да се ограничи само до съзнателното насърчаване към насилие. Тя изрази освен това съжаление, че поправките са били приети без обществено обсъждане или включването на съответните медийни организации.
„Страните-членки на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, включително и България, са приели, че всеки има правото да поддържа мнения и да получава информация и идеи без намесата на публични власти. Ако журналистите се страхуват от затвор заради репортажите си, това може да доведе до автоцензура и да ограничи медийния плурализъм", заяви Миятович.
Тя добави, че законът не дава ясни определения за някои термини като „дискриминация", което ги прави трудни за интерпретиране и отваря възможности за различно четене на закона.

СПАД НА БЮДЖЕТНИЯ ДЕФИЦИТ В ЕС
През 2010г. правителственият дефицит в еврозоната и целия ЕС е намалял в сравнение с предходната година, докато правителствения дълг и брутния вътрешен продукт са се увеличили, съобщава Рапид.
В еврозоната правителственият дефицит е намалял от 6.3 на 6.0%, а в ЕС от 6.8 на 6.4%. През миналата година правителственият дълг спрямо БВП се е увеличил от 79.3 на 85.1%, а в целия ЕС от 74.4 на 80%.
Най-голям дефицит отбелязват Ирландия - 32.4%, Гърция, 10.5%, Великобритания -10.4%. най-нисък е дефицитът в Люксембур -1.7% и Финландия - 2.5%. Естония отчита излишък от 0.1%, а Швеция има баланс.
През изминалата година най-нисък правителствен дълг има Естония - 6.6%, следвана от България с 16.2%. в същото време 14 страни-членки имат нива на дълга над 60%, като най-голям дълг имат Гърция-142.8% и Италия - 119%.

ЕВРОДЕПУТАТИ ИСКАТ ОТПАДАНЕ НА СРОКОВЕТЕ ЗА ВЛИЗАНЕТО НИ В ШЕНГЕН
Трима евродепутати от групата на либералите в Европейския парламент искат 2011-а година да отпадне като срок за влизане на България и Румъния в Шенгенското пространство. Те са внесли предложение за поправки в доклада на Европейския парламент по темата, с които предлагат в него да бъде включен и специален текст за корупцията, предаде БНР.
"Европейският съюз не трябва да определя 2011-а година като граница за прилагане на Шенгенското право в България и Румъния", смятат Йенс Роде от Дания, Ян Мулдер от Холандия и Алесандро Алваро от Германия.
С този аргумент тримата евродепутати-либерали са депозирали предложение за изменение в проекторешението на Европейския Съвет и проектодоклада на Европейския парламент. И в двата документа на мястото на датата и месеца на приемането ни в момента е оставено празно пространство, фигурира обаче годината 2011. Тримата евродепутати настояват и мястото за годината да остане празно.
Отделно от това те са внесли предложение и за още един, нов текст, в който Европейският парламент да изрази "дълбоко безпокойство" от корупцията в България и Румъния, и да подчертае, че "Европейският съюз трябва да поставя изисквания за борба с корупцията на базата на измерими критерии и стандарти".
Комисията по граждански свободи, правосъдие, и вътрешни работи ще гласува на 2-и май доклада на португалеца Карлуш Коелю, както и тези предложения за изменения в него. Очаква се Европейският Парламент да одобри финалния текст на по-следващата си сесия, която ще се проведе от 6-и до 9-и юни.

САРКОЗИ И БЕРЛУСКОНИ ПРИЗОВАХА ЗА РЕФОРМА НА ШЕНГЕН
Франция и Италия днес отправиха съвместен призив до останалите европейски лидери за реформа на договора на ЕС за безвизово пространство, която да позволи по-лесното налагане на граничен контрол, съобщава АФП.
Френският президент Никола Саркози и италианският премиер Силвио Берлускони се разбраха в Рим за текста на апела, след като хиляди тунизийци влязоха в Италия.
«Двамата смятаме, че при извънредни обстоятелства трябва да имаразлични варианти в шенгенския договор, заяви Берлускони след срещата.
Двамата призоваха и за спиране на „насилствените репресии" срещу протестите в Сирия и обсъдиха ситуацията в Либия, след като вчера Италия обяви, че ще се включи във военната операция срещу режима на Кадафи.
Саркози освен това изрази подкрепата си за директорът на италианската централна банка Марио Драги, който е кандидат за наследник на Жан-Клод Трише начело на Европейската централна банка.

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА ПО-БЕЗОПАСНИ АЕЦ
През май на срещата на Г8 във френския град Дьовил президентът на Русия Дмитрий Медведев ще предложи на държавните ръководители въвеждането на допълнителни изисквания за сигурност при строителството и експлоатацията на атомните електроцентрали, съобщава БНТ.
Днес помощникът на руския президент ще представи тези идеи на подготвителна среща на Г8 в Париж. Медведев сподели тази своя инициатива преди заминаването си за Украйна, където взе участие в паметните мероприятия, свързани с годишнината от аварията в Чернобил.

МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ ПРЕДЛАГА БЕЗПЛАТНА ЛОВНА КВОТА ЗА ПРЕЗИДЕНТА И ПРЕМИЕРА
Министърът на земеделието Мирослав Найденов съобщи в студиото на TV7, че ГЕРБ ще предложат законодателни промени, с които хора на висши ръководни държавни постове да имат право на безплатен лов, предаде Darik.
„Крайно време е в България да разпишем определени правила, независимо кой е президент в момента и кой ще бъде през следващите мандати. Държавният глава, министър-председателят и председателят на Народното събрание, като представляващи държавата по някакъв начин, би трябвало да имат определена квота, ако дойде, примерно, друг държавен глава, който трябва да бъде заведен на лов. Тези неща трябва да бъдат регламентирани, а не да търсят спонсори и да попадат в някаква зависимост", категоричен бе министър Найденов.
Според Найденов понякога ловът е протокол, но все пак е скъпо удоволствие.
Проверката започна след сигнал на природозащитника Стефан Аврамов, който иска комисията да провери кой финансира скъпото хоби на първия ловец на държавата и Найденов отрича да има политическа поръчка за нея.
От своя страна президентът Първанов заяви, че упражнява хобито си само в България и няма екзотични трофеи.

СВЕТОСЛАВ ТЕРЗИЕВ: ЖИВКОВИЯ ДЪЛГ ИЗГЛАДУВАХМЕ, НО БОРИСОВИЯТ ЩЕ НИ ЗАРОБИ
Без да е длъжна, България изразява съгласие да плати чужди фиести и сиести за 6 млрд. евро, коментира Светослав Терзиев от вестник „Сега".
С половин уста премиерът Бойко Борисов изплю камъчето със седмица закъснение: на последния Европейски съвет в Брюксел (24-25 март) е дал принципно съгласие България да поеме политически и финансови ангажименти по пакта "Евро плюс" и свързания с него Европейски механизъм за стабилност (ЕМС). Но за утеха на депутатите и представлявания от тях народ заяви пред парламента: "България ще плаща вноската си едва след като бъдем приети в еврозоната".
Вярно е, че България е длъжна да влезе в еврозоната съгласно присъединителния си договор, но никъде не е казано, че входът е платен
За по-голяма яснота трябва да се добави, че съгласието на Борисов да ни натовари с входна такса ще ни излезе 6 млрд. евро, платими на два етапа. Правителството призна само за първия етап от 12 години след присъединяването, който е за 3 млрд. евро, включващи и 350 млн. евро участие в капитала на ЕМС. Останалите са до поискване. Но това е нещо като капаро, правещо отстъпка на държавата заради нисък брутен национален доход. След преходния период ще има доплащане, като участието в капитала ще скочи на 700 млн. евро, а общата изискуема сума - на 6 млрд. евро. Разбира се, всичко това е съпроводено с уговорката, че ако се наложи вдигане на капитала, сумата ще расте колкото трябва. Но и да не расте, което е малко вероятно, защото размерът й ще зависи от по-нататъшните неволи на финансово закъсалите държави в еврозоната, отсега става ясно, че в недалечно бъдеще, когато държавата се стопи съгласно демографските си тенденции до 6 млн. души, всеки български гражданин ще се ражда и умира с дълг поне от 1000 евро. Историята може да го запомни като Бойко-Борисовия дълг. Той ще е безсрочен и с неизвестен краен размер, а изплащането му вероятно ще продължи и след като се изтърка асфалтът по Бойко-Борисовите магистрали.
Най-важното е, че механизмът за стабилност е гарниран с дисциплиниращите правила на пакта "Евро плюс", които ще ни гарантират стабилна мизерия със застопоряване на заплатите и пенсиите и с вдигане на данъците. Все пак парите за механизма трябва да се вземат отнякъде и няма никакво значение как ще се наричат подходящите мерки - хармонизация на данъчните основи, регулиране на заплатите според растежа на производителността или синхронизация на пенсиите с растящата възраст. Всички ще водят към едно и също - изземане на пари от населението, за да се погасяват нечии дългове. Тези дългове не са наши, защото България твърдо се придържа към националния си принцип "икономията е майка на мизерията" и за разлика от много по-развити държави простира краката си според къса черга. След Лукановия мораториум върху Живковия дълг от 10 млрд. долара народът бе заставен наказателно да го изгладува през 90-те години, защото никой дори и не помисли да го облекчи чрез опрощаване или разпределяне върху други държави. Сега със своите 17-20% външна задлъжнялост спрямо брутния си вътрешен продукт страната се отличава със спартанска финансова дисциплина в ЕС. Други обаче са черпили с пълни шепи лесни кредити от френски, германски, холандски, британски и пр. западни банки и многократно са надхвърлили всякакви допустими и разумни норми в ЕС. Нарушенията са налице, но кой да отнесе последиците?
Държави не могат да фалират и изчезнат заради дългове. Но банките са изложени на такъв риск. Франция и Германия, които разработиха концепциите за пакта "Евро плюс" и за постоянния спасителен механизъм, първоначално разхвърляха тази отговорност върху всички граждани на еврозоната чрез временен механизъм, за да помогнат на своите банки. Поради нарастващото недоволство в собствените си страни сега се стремят да привлекат и други държави да поемат част от бремето
Словакия първа изпищя, защото още с влизането си в еврозоната през януари 2009 г. получи сметка от 800 млн. евро като дял от гръцкия дълг, за който еврозоната събра 80 млрд. евро плюс 30 млрд. евро от МВФ. Тя се оправда, че не е била предупредена и не носи никаква отговорност за финансовата разпасаност на гърците, но година и половина по-късно вече като член на еврозоната не можеше да се измъкне и трябваше да се присъедини към временния Европейски инструмент за финансова стабилност, в чийто фонд от 440 млрд. евро на нея се паднаха 4.5 млрд. Този инструмент ще действа до средата на 2013 г., когато ще бъде заменен от ЕМС. За целта обаче ще трябва да се промени Лисабонският договор, защото в сегашния си вид той забранява едни държави в еврозоната да спасяват други, като им поемат дълговете. А дълговете на най-закъсалите ще стават все по-големи. Всеки момент към "фалиралите" Гърция (помощ от 110 млрд евро.) и Ирландия (85 млрд. евро) се очаква да се присъедини Португалия (вероятно с помощ от 80 млрд. евро). Тези суми са тежки, но платими с общи сили. Никой обаче не смее да мисли как, ако се наложи, ще бъдат спасявани Испания и Италия, защото всяка от тях ще зине не за милиарди, а за трилиони евро. Тогава 700-те милиарда евро на ЕМС ще стигнат само за един транш на някоя от тях и увеличението на капитала ще става не чрез събиране, а чрез умножаване поне по 3. Съответно и 6-те милиарда на България ще се умножават по същия начин като изискуема гаранция.
Може ли България да се съпротивлява и колко дълго?
Бойко Борисов вече е вдигнал бялото знаме, но неговото съгласие не е достатъчно. Промяната на договора трябва да мине през всички парламенти, включително и през българския. Всяка страна има право на вето и по този начин гласът на България тежи 100%, докато не извърши ратификация. След това обаче неговата тежест ще падне на 0.44%, защото толкова ще бъде българският дял в капитала на ЕМС. Тогава всяка съпротива ще бъде безсмислена и държавата ще се превърне в безмълвен платец. Твърдението на премиера, че е много важно да влезем в пакта "Евро плюс", за да имаме глас при вземането на решения, олеква до нищожните 0.44%, заради които обаче всички българи трябва да се натоварят с бреме от 6 млрд. евро. В този смисъл не е важно да влезеш в еврозоната, а по-важно е да договориш благоприятни условия, докато можеш да се пазариш. Полша, която също подкрепи "Евро плюс", се въздържа да поеме каквито и да е финансови ангажименти по ЕМС. По този начин тя си осигури политическо, но не и финансово участие. Унгария, от чието име Борисов прибързано каза, че щяла да преразгледа несъгласието си с "Евро плюс", направо заяви, че не тя ще променя данъчната си политика в хармония с европейската, а ще очаква Европа да вземе за пример унгарската данъчна система. Чехия пък гледа с отвращение всеки опит за финансов диктат и никак не бърза да влиза в еврозоната, защото вижда в нея повече минуси от плюсове.
Когото и да запитате от българските министри, включително и гласувалите "на подпис" за присъединяване към "Евро плюс", няма да може да ви обясни какви са ползите за България, нито какви ще бъдат финансовите последици. Неслучайно всички мълчат. Само една зам.-министърка на финансите Боряна Пенчева се държи мъжки и се осмелява да назовава числата, но за облекчения период на членството. Те напълно съвпадат с изчисленията на в. "Сега", каквито бяха обявени за първи път в броя на 26 март. Разликата е, че това е половината истина. Цялата се получава чрез умножение по две, защото след преходния период ще дойде и непреходният.

КОМЕНТИРАЛ: Кои са най-НЕдостойните Българи за 2010 ????
- мутрата Бойко Борисов - за голямото обедняване на хората, за хаоса в държавата, за слугуването на ГОЦЕ и Путин, за Мишо Бирата и другите мафиоти, прикривани от него;
- Тотю Младенов - за кражбата на пенсионни вноски и за увеличаването на СТАЖА за пенсиониране - работа до гроб....;
- Цветан Цветанов - за некадърност и натрупване на множество имоти, само с една заплата;
- председателят на СОС др. Андрей Иванов - за десетките имоти и лъжи на милиционера;
- Веждичката - Вежди Рашидов - за големите му далавери и за филма с пътуване до Италия;
- Зравните министри - за присвояването на 1.4 милиарда лева здравни частни вноски и за орязаните пари за здраве - да мрем по-добре......

Доклад на Европейската комисия проследява напредъка в зачитането на основните права в ЕС
Вече повече от една година Хартата на основните права на Европейския съюз е правнообвързваща - главно за институциите на ЕС (Европейския парламент, Съвета и Европейската комисия) при изготвянето на нови европейски закони, но също така и за националните органи, когато прилагат правото на ЕС. Като част от своите усилия да направи основните права реалност за гражданите в ЕС, за първи път Европейската комисия изготви доклад за прилагането на Хартата , съобщава Рапид.
От годишния доклад за прилагането на Хартата се вижда, че основните права са от значение в широк кръг политики - от защитата на данните до имиграцията и политиката в областта на убежището - и че към Хартата е налице засилен обществен интерес. В доклада се подчертава обаче и това, че често пъти Хартата се тълкува погрешно. През 2010 г. Комисията е получила над 4 000 писма от широката общественост по въпроси, свързани с основните права. Приблизително три четвърти от тези писма са засягали случаи, които не попадат в обхвата на правото на ЕС. Освен това според проведено неотдавна проучване от Европейския омбудсман 72 % от европейските граждани смятат, че не разполагат с достатъчно информация относно Хартата. Днешният доклад съдържа разяснения за това в кои случаи се прилага Хартата и в кои случаи тя не е приложима и затова докладът представлява първата стъпка към намирането на отговор на тези предизвикателства. Това ще улесни достъпа на гражданите до правосъдие. Докладът има за цел да помогне на гражданите да определят към кого да се обърнат, когато считат, че техните основни права са били нарушени от някоя от институциите на ЕС или от национален орган. Затова годишният доклад е част от стратегията на Комисията за осигуряване на ефективното прилагане на основните права, така че гражданите да могат да разчитат на тях на практика.
„За да може Хартата да има практическо действие, хората трябва да познават правата си и да знаят как да ги упражняват, за да получат правосъдие," посочи заместник-председателят Вивиан Рединг, комисар на ЕС по въпросите на правосъдието. „ЕС не е супер полицай за основните права. Хартата се прилага основно за институциите на ЕС. Зачитането на правата трябва да бъде наложено преди всичко от национални съдии съгласно националните конституции." Тя добави: „Когато се прилага правото на ЕС обаче, няма да толерирам никакво нарушение на основните права. Този доклад ни помага да проследим постигнатия напредък и, когато е необходимо, да предприемем действия и да извлечем поуки за в бъдеще."
„Този доклад бележи важен етап за ЕС в постигането на неговия ангажимент за зачитане на основните права. Той ще насочва ЕС в неговата политика и законодателен процес, като в него са набелязани ясно областите, в които трябва да бъдат предприети повече действия - от институциите на ЕС или от държавите-членки - за да бъдат защитени основните права на всеки гражданин в ЕС", посочи Morten Kjaerum, директор на Агенцията на ЕС за основните права.
Интересите и очакванията на хората относно прилагането на Хартата на ЕС на основните права са високи. В същото време голяма част от получените жалби засягат ситуации, в които Хартата не може да бъде приложена (вж. приложението). Причина за това е честото неразбиране на целта на Хартата и на ситуациите, в които тя се прилага или не се прилага, както и за ролята на ЕС.
Затова днешният доклад има за цел да спомогне за по-добрата информираност на обществеността относно това кога тя може да разчита на Хартата. По-специално той цели да разясни съответните роли на държавите-членки и на техните национални системи за защитата на правата, от една страна, и на Европейската комисия, от друга страна. Лицата, които считат, че техните основни права са били нарушени, трябва да знаят към кого да се обърнат, за да получат достъп до правосъдие.
Днешният доклад предлага първия всеобхватен преглед на прилагането на основните права в ЕС след влизането в сила на Договора от Лисабон, с което Хартата стана правнообвързваща. В доклада се подчертава, че посочените в Хартата права трябва винаги да бъдат внимателно вземани предвид от институциите на ЕС, докато държавите-членки са задължени да прилагат Хартата единствено в случаите, в които става въпрос за прилагането на политиките и правото на ЕС. Докладът е разделен на шест глави, посветени на всеки от шестте дяла на Хартата на основните права на ЕС: достойнство, свободи, равенство, солидарност, гражданство и правосъдие (вж. приложението). Той показва, че Хартата засяга широк набор от политики, в които ЕС разполага с правомощия.
Например по отношение на използването на скенери за проверка на хора по летищата Комисията подчерта нуждата от зачитането на основните права като човешко достойнство, личен и семеен живот и защита на личните данни. Що се отнася до управлението на границите, Комисията предложи нови правила, които имат за цел да направят наблюдението на морските външни граници по-ефективно, като в същото време се гарантира зачитането на основните права на мигрантите, заловени в морето. Освен това Комисията предложи поправки на правилата, уреждащи работата на Frontex - агенцията на ЕС за управление на външните граници. Съгласно предложенията служителите на граничната охрана трябва да преминат през обучение по основни права и всички инциденти, възникнали по време на операции, в това число свързани с основните права, трябва да бъдат докладвани на националните органи и да бъдат придружени от последващи действия.
Съдът на ЕС също играе важна роля за спазването на Хартата. По-конкретно, по отношение на правото на защита на личните данни на 9 ноември 2010 г. Съдът отмени част от законодателен акт на ЕС, съгласно която се изискваше публикуването на имената на физически лица, получатели на помощи от Европейския фонд за гарантиране на земеделието и Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони. В повратно дело за равенство на 1 март Съдът постанови, че различни застрахователни премии за жените и мъжете представляват дискриминация, основана на пола, и не съответстват на Хартата. Държавите-членки не могат да се отклоняват от този важен принцип в своето национално законодателство.
През 2010 г. Комисията предприе действия, целящи да се гарантира правото на всички граждани на ЕС на преместване и установяване в друга държава от ЕС и правото на недискриминация. За да бъдат гарантирани тези права, Комисията предприе незабавни действия след събитията през лятото на 2010 г., свързани с експулсирането на граждани на ЕС от ромски произход от Франция. Комисията провери внимателно дали съответните действия са били предприети в пълно съответствие с изискванията на ЕС. Вследствие на действията, предприети от Комисията, понастоящем Франция и други държави-членки изменят своите правила с цел пълното им привеждане в съответствие с правилата на ЕС относно свободно придвижване.

КОМЕНТИРАЛ: Българите загиват...... Държавата е в хаос, а хората мизерстват !!!
ГЕРБ прехвърли кризата върху хората !!! Скубе ги с по-високи данъци, такси и плащания, взема им здравните вноски, пенсионните вноски, оряза плащанията за здраве, вдигна осигурителния стаж, цените растат главоломно, раздаде проекти на мафията, пази топ-мафиотите и не ги закача, пише лобистки закони, увеличи администрацията над поносимото, не закача банди и крадци.....
България загива, другарю Бойко Борисов, ИПОН-ецо-о-о-о !!!!

БХК ОТЧИТА ВЛОШАВАНЕ НА ЧОВЕШКИТЕ ПРАВА В БЪЛГАРИЯ
Значително влошаване на ситуацията с човешките права през 2010 г. отбелязва Български хелзинкски комитет (БХК) в годишния си доклад за състоянието на правата на човека в страната.
Докладът беше представен днес на специална пресконференция в София.
БХК отбелязва, че положението с правата на човека се влошава в много сфери, особено при защитата от намеса в личния живот чрез произволно подслушване на разговорите и следене на електронните комуникации на гражданите от службите за сигурност, използването на сила, помощни средства и огнестрелно оръжие от полицейски служители, независимостта на съдебната власт и справедливия процес и правата на етническите и религиозните малцинства.
Подобрение се отбелязва единствено в сферата на защита правата на децата.
Сред основните проблеми с правата на човека в България за 2010 г., отбелязани от БХК, са:
- Неизпълнението на решенията на Европейския съд по правата на човeка (EСПЧ) продължи да бъде изключително остър проблем. В края на 2010 г. България бе сред страните-членки на Съвета на Европа с най-голям брой неизпълнени решения на Съда на човек от населението.
- Увеличи се честотата и произвола в използването на специални разузнавателни средства (СРС) от службите за сигурност. Законът за специалните разузнавателни средства и Наказателно-процесуалният кодекс (НПК) не предоставят адекватни гаранции срещу произвол при подслушването на телефонните разговори и тайното следене на други комуникации на гражданите. Дефектите на законодателната рамка, регулираща използването на СРС, доведоха до масови злоупотреби с подслушвания на граждани.
- За седма поредна година не се реформира Законът за Министерството на вътрешните работи, който позволява употреба на огнестрелно оръжие с потенциален смъртоносен изход при задържане на неопасно лице, заподозряно в дори дребно престъпление. Както ЕСПЧ нееднократно е подчертавал в осъдителни решения срещу България - 3 пъти през 2010 г., този закон е в конфликт с международното право относно правото на живот и защитата от нечовешко и унизително отнасяне. Отвъд това, oрганите на реда нееднократно нарушиха закона, прибягвайки до изтезания, нечовешко или унизително отнасяне спрямо хора, задържани по подозрения в извършване на престъпления.
- Mатериалните условия в много от затворите и следствените арести останаха нечовешки и унизителни. Положението с материалните условия се влоши сериозно в следствените арести поради рязкото увеличаване на броя на задържаните в тях през годината (броят на обвиняемите в следствените арести за 2008/2009/2010 г. е съответно 723/1087/1283 души).
- Съдебната власт беше подложена на атаки от страна на високопоставени представители на правителството.
- Силно притеснителна е промяната в НПК, която даде възможност за постановяване на осъдителна присъда само въз основа на данни от СРС и свидетел с тайна самоличност.
- Народното събрание посегна на Комисията за защита от дискриминация (КЗД) чрез нападки и гласувано (засега само на първо четене) намаляване на състава от девет на седем члена. През 2010 г. изтече мандатът на настоящия състав на КЗД, но парламентът и президентът бездействат да определят нови членове.
- И през 2010 г. не бяха направени изменения в Наказателния кодекс, които да въвеждат състав за изтезание в съответствие с препоръките на Комитета срещу изтезанията на ООН от 2004 г.
- Продължи да действа Законът за вероизповеданията, който е рестриктивен и дискриминационен. Прилагането на закона доведе до сериозни нарушения на религиозните права на вярващите мюсюлмани - някои от които безпрецедентни след началото на демократичните промени от края на 1989 г. На мюсюлманите беше наложено ръководство, което те масово отхвърлят; домове на мюсюлмани бяха претърсвани заради подозрения в терористична дейност; бяха атакувани редица мюсюлмански храмове.
- Правото на свобода на мирно събрание и на сдружаване бе нарушавано от властите спрямо непопулярни етнически и религиозни малцинства.
- Изненадващо и обезпокоително започна дебат за ограничаване публичността на Търговския регистър.
- Правните гаранции и практическите възможности за упражняване правото на убежище и международна закрила в България претърпяха значително отстъпление. В много отношения настъпи влошаване на достъпа на чужденците, нуждаещи се от международна закрила, до редица признати им от закона основни процесуални и социални права.
- За поредна година не бяха предприети никакви действия за изграждане на държавен орган по джендър равнопоставеността.
- България остава една от държавите, които не признават под никаква форма фактическото съжителство между лица от еднакъв пол.
- При разследването и наказването на престъпления от омраза не се отчита дискриминационния мотив.
- Налице е неадекватен съдебен контрол върху настаняването в домове за временно настаняване на малолетни и непълнолетни и в кризисните центрове за деца-жертви на трафик. Липсва съдебен контрол при настанявания в социални домове за възрастни.
- Потъпкването на правата на хората в институциите за възрастни с психични разстройства и умствена изостаналост продължи: нехуманно отношение, злоупотреба с медикаменти, централизиран ред на настаняване, oтсъстващ контрол над социалните услуги, произвол при поставянето под запрещение.
- Защитата на правата на децата бе единствената сфера, в която се наблюдава положителна динамика. Важна стъпка напред бе приетата Национална стратегия "Визия за деинституционализация на децата в Република България". След съвместните проверки между БХК и прокуратурата на всички домове за деца с увреждания в страната Главният прокурор се ангажира, че прокуратурите по места ще образуват наказателни производства за всички 238 смъртни случая, констатирани в докладите на БХК, както и за всички злоупотреби с живи деца.

КОМЕНТИРАЛ: Управлява ни Групировката ГЕРБ : Затова правата намаляват, ограничават се, народът обеднява, цените раста, а Бойко Борисов и присъдружните му крадат от фондове и частни вноски - те откраднаха 1.4 милиарда лева лични здравни вноски от Здравната каса, присвоиха си 100 милиона пенсионни вноски, а ранното пенсиониране ще поемем ние, уж солидарно. Топ мафията е недосегаема, ТИМ, ГЕРГОВ, Златев, Божков и т.н. са новите олигарси, незакачани за нищо.... Милицията е навсякъде, а държавната администрация е увеличена с поне 20%. Бизнесът се задушава, а младите нямат никаква перспектива !!!
По europe.bg