Сн. АСТА не цели ограничаването на основни човешки права, смятат от Профон. За съжеление май само те смятат така!Един хубав въпрос, дето чака един отговорен правителствен отговор, на фона на отказа на Полша например да ратифицира АСТА – това очаква да чуе народа ни преди 1 март 2012 г. , когато е крайният срок за ратифициране от наша страна. Отговори и яснота по това: Как е изготвена националната ни позиция по АСТА, преди да се упълномощи министъра на земеделието да я изрази на Съвета ? Защото "ACTA e по-опасна от SOPA", заявава в Давос американският конгресмен републиканец Даръл Иса. ", и в същото време Министерският ни съвет “Упълномощава постоянния представител на Република България към Европейския съюз да подпише споразумението по т. 3 от името на правителството на Република България, нещо което се случва впоследствие на посланика ни в Япония при условие за последваща ратификация.”!!!, четете в публикациите по-долу:
Особено внимание от всички информации по темата тук заслужава публикацията “АСТА и симпатичността на мастилото* “ от Нели Огнянова. Постарах се да дам посочените линкове и където прецених пействах и
самото им съдържание –видимо съм ги поразграничила от основния текст. Извинявам се, че се получи обемно, но нформацията трябва да се огледа и обмисли в цялост, защото гражданското ни общество се оказва, че има за какво да се вълнува! Информациите са отпреди няколко часа на 03.02.2012.
Профон: АСТА не противоречи на европейското право!
Няколко организации с позиция по наболялата тема
Профон и още няколко организации като Музикааутор, Театъраутор, Артистаутор, както и продуцентски компании се обръщат с отворено писмо до прдседателя на НС и министри в подкрепа на АСТА, съобщиха от Профон.
Actualno.com публикува пълния текст на писмото:
В контекста на разгорещената обществена дискусия, която подписването на АСТА породи, се обръщаме с това Отворено писмо към всички институции в България с надеждата, че истината за това, какви са параметрите и посланията на това важно международно споразумение ще победи митовете и спекулациите. Вярваме, че разумът и визията за стратегическите интереси на страната и принадлежността ни към ценностите на Европейския съюз ще надделеят над безпочвените внушения и манипулации, на които сме свидетели в публичното пространство.
За какво точно става дума:
•АСТА по никакъв начин не противоречи нито на европейското право, нито на съществуващата и в момента национална законова рамка. Становището на Правната служба на ЕП от декември 2011г. категорично потвърждава това.
•АСТА не цели ограничаването на основни човешки права като правото на достъп до информация и правото на свободно изразяване, нито ще доведе до блокиране на блогове и социални мрежи, до налагане на мракобесни рестрикции, прекъсване на достъпа до глобалната мрежа и преследвания на крайните потребители в интернет, както безпочвено се твърди.
Обществото продължава да не е наясно с действителното съдържание на този важен в световен мащаб документ. Считаме, че трябва да се противопоставим на манипулациите в публичното пространство и да заявим категорично същността и целите на АСТА. А те безспорно са: разработване в съвременни условия на ефективни механизми и процедури за защита и правоприлагане в областта на интелектуалната собственост, без да се засягат основни права и свободи на гражданите или съществени принципи на материалното право в националните законодателства, като се разшири например приложното поле на юридическата отговорност при нарушения; създаване на унифициран международен стандарт за защита на правата върху интелектуална собственост – стандарт, който понастоящем вече е приет в общностното законодателство на ЕС и националните правни системи на членовете му. Именно поради това, АСТА е документ, който ни дава гаранции, че онези постижения на правната система, които вече са достигнати в ЕС и в България и имат своето реално приложение у нас днес по силата на действащите специални закони в областта, ще бъдат въведени като международен стандарт за ефективна защита на правата върху интелектуална собственост по целия свят и нашите правоносители ще получават аналогична закрила на своите права в глобален мащаб.
Всъщност АСТА ще помогне да се създадат по-благоприятни условия за развитие на иновациите, творчеството и конкурентоспособността на творческите индустрии и на секторите, базирани върху системата от права върху интелектуална собственост. Борбата срещу разпространението на фалшиви стоки и пиратско съдържание в глобалната мрежа преди всичко ще защити гражданите, тяхното здраве и сигурност, както и интересите им на потребители.
Недоумяваме как с лека ръка се отхвърля идеята за световен съюз срещу злоупотребата с идеи и творби, срещу разпространението на фалшиви стоки и продукти с неясен произход и често пъти вредно за хората въздействие. Недоумяваме защо се отхвърля шанса за повече и по-качествено творческо съдържание онлайн, за дългоочакваното навлизане на легалните услуги за достъп до съдържание на българския пазар, за постигане на баланс и справедливост в разпределянето на генерираните печалби в интернет между технологиите и съдържанието. И не на последно място нека да няма съмнение и в това, че ние сме категорично за запазване на конституционните права и свободи на гражданите и потребителите, включително съхранение на тайната на личните данни и кореспонденция.
АСТА не е враг на технологиите и развитието. Напротив, наред с други неща, споразумението подчертава важността на интернет сектора, но търси по-ефективната закрила на новаторските идеи и творчеството онлайн, като отчита опасностите от разпространението на фалшиви и пиратски стоки не само за икономиките на страните и за цели сектори, но за техните създатели като индустрии и личности, както и за мотивацията им да продължат дейността си в новата дигитална среда.
Поощряването на легалните бизнес модели за търговия и потребление на стоки и услуги в дигитален формат и чрез глобалната мрежа всъщност ще ни позволи да ползваме по-добри услуги и качествени формати за достъп до стоки и творческо съдържание. Това, от своя страна, ще доведе до икономически растеж и нови работни места. 37 водещи държави в света, сред които за щастие и България, осъзнават този огромен потенциал за икономическо развитие и подкрепят АСТА. Поздравяваме българското правителство за стратегическия поглед напред!
Ние, представителите на творческите индустрии на България, на правозащитни организации и дружества за колективно управление на права, на творчески съюзи и браншови сдружения от целия културен спектър в страната, искаме ясно да заявим категоричната си подкрепа за това споразумение и да призовем политиците, представителите на държавните институции, носителите на права върху интелектуална собственост, интернет доставчиците и потребителите - тоест всички граждани с отношение към творчеството и иновациите, било като създатели или като потребители, да се вслушаме в здравия разум и да не предаваме с такава лекота трудно извоюваната ни принадлежност към европейския демократичен дом и ценностна система.
Нека площадната политика отстъпи пред отговорните национални решения и визията за бъдещето на България като част от една устойчива ценностна система на върховенство на закона, независимо от средата.
Вярваме, че една широка обществена дискусия, с участието на наши представители и с изслушване на всички заинтересовани страни, при изразяване на компетентни и обосновани становища, ще ни помогне да разберем смисъла на AСTA и ще ни доведе до единствения резултат, който е в интерес на всички българи и България – ратифицирането на споразумението от парламента до 1 март, 2012г., заключава писмото, подписано от организациите, занимаващи се авторски и сродните им права.
По Актуално.ком
ACTA отваря вратите за произвол – коментира Емил A. Георгиев, специалист в правото на информационните технологии и интелектуалната собственост
От Илин Станев
Имало ли е досега процедура, която да задължава доставчиците на онлайн услуги да предоставят информация "достатъчна за идентифициране на абонат, чийто достъп се предполага, че е бил използван за извършването на нарушение"?
Подобни текстове съществуват, но има съществени разлики, които правят ACTA толкова проблематична. Според новото споразумение правоносители могат, когато си поискат и само на базата на "предположение", да изискват информация за всяко (в това число и маловажно) нарушение и доставчиците да са длъжни да действат "незабавно". Вярно е, че искането на информация трябва да бъде "юридически обосновано", но това засяга чисто формалните аспекти, като например позоваването на определен състав от ЗАПСП или НК, който (предполагаемо) е нарушен.
Противно на АСТА, според директива 2004/48 искането за информация може да се постави само в рамките на съдебно производство и трябва да бъде, първо, обосновано и, второ, пропорционално на нарушението, което по дефиниция изключва маловажни случаи или случаи по непредпазливост. Отделно директивата изисква нарушението да е било поне установено и не се задоволява с едното предположение. И то трябва да е извършено в търговски мащаб.
От това личи, че АСТА влошава положението на доставчиците, навлиза много по-интензивно в личната сфера на интернет потребителите и ги излага на по-сериозни санкции.
Създава ли се нова процедура за доказване на нарушено авторско право – сега, ако се счете, че правото е нарушено, започва гражданско дело, в което трябва да се докаже вреда?
Не, изрично не се създава такава процедура. Но, забележете, чл. 27.3 от ACTA призовава за "сътрудничество" между правоносителите и доставчиците на интернет услуги. Същите това сътрудничество Европейската комисия нарича "извънсъдебни мерки" и "алтернатива на съдилищата". Това дава основания за предположението, че за да се блокира достъпът до "предполагаемо" незаконно съдържание, определени издирвателни (наблюдение и събиране на доказателства) и правоохранителни функции (например налагане на санкции) могат да бъдат възложени на частни индивиди, заобикаляйки по този начин съдебните органи и правото на справедлив процес.
Към това трябва да се добави изискването за "ефективни действия" срещу "всякакво нарушение на права върху интелектуална собственост в цифровата среда", както и изискването за въвеждане на неотложни корективни мерки за предотвратяване на нарушения и мерки за възпиране на всяко последващо нарушение. Не се изяснява какви са тези мерки, но те могат да приемат формата на т.нар. три удара (ако бъде установено, че три пъти сваляте незаконно съдържание, интернетът ви се прекъсва - бел. ред.)
Така АСТА създава предпоставки за сериозно извънсъдебно вмешателство при авторскоправни спорове в цифровата среда, които определено са в ущърб на интернет потребителите.
Текстовете за "случаите на заобикаляне на ефективни технологични мерки" са доста интересни. Има ли такова законодателство в България, което да наказва тези, които умишлено премахват защитата?
Да, въведено е в Европейския съюз през 2003 с директива 2001/29/ЕС, а България го възприема през 2005, т.е. преди присъединяването си към ЕС. У нас е разписано в чл. 92 ал. 6 и 7 от ЗАПСП и представлява административно нарушение. С приемането на АСТА ще се превърне в престъпление от наказателноправен характер, което ще доведе до по-суровото му санкциониране.
В АCТА обаче се казва, че такива наказателноправни мерки държавите трябва да въведат "поне" за случаите на нарушения с търговски мащаби. Т.е. крайните потребители по-скоро няма да бъдат засегнати.
"Поне" означава, че могат да се въведат и за нетърговски мащаби. Т.е държавата може да разшири обхвата на тези мерки. Колкото до това, че действия се предприемат само срещу съзнателни нарушители, тук става дума само заобикалянето на ефективна технологична мярка, а не до "корективните действия" сами по себе си. Всеки път когато рипвате диск, това е съзнателно действие...
Казус. Спират ви с лаптоп с нелецинзиран "Уиндоус" и ви наказват. Но не е ли така и сега?
Не съвсем, защото към момента държателят на нелицензиран софтуер подлежи на административноправна отговорност, като е спорно дали изобщо ще се стигне дотам в случаите по непредпазливост, каквато обикновено е ситуацията при частните потребители. НК предвижда наказателноправна отговорност само при умишлено действие, каквото може да се вмени на бизнес сектора, но почти никога на частния потребител.
След АСТА обаче положението ще е значително по-усложнено заради залегналата в него идея да преследва всяко нарушение и неясната дефиниция на "търговски мащаб".
В споразумението постоянно се говори за действия в търговски мащаб. Какво означава това? Има ли международноправна дефиниция?
Не, но съществува дефиниция в директива 2004/48, която гласи: "Действия, извършени в търговски мащаб, са действията, извършени за извличане на пряко или непряко икономическо или търговско предимство. Това обикновено изключва действията, извършени от крайни потребители, които постъпват добросъвестно." Дефиницията в АСТА обаче гласи: "Дейностите, развивани в търговски мащаб, включват поне извършването на търговска дейност с цел извличането на пряка или непряка икономическа или търговска изгода."
С просто око е видно, че АСТА не изключва от дефиницията крайните потребители, които постъпват добросъвестно, а това в цифровата среда би се отнасяло до огромното мнозинство.
Определението на търговски мащаб в АСТА е много по-неясно и това де юре ликвидира привилегията за крайните потребители, които действат добросъвестно (и за свои лични цели).
По Капитал
От блоговете: АСТА и симпатичността на мастилото*
От Нели Огнянова – тя е ръководител на катедра "Европеистика" във Философския факултет на Софийския университет "Св. Климен Охридски" и преподавател по Европейско медийно право и Информационна политика на Европейския съюз.
"Дневник" продължава да публикува информация и мнения по подписаното от България търговско споразумение АСТА (Anti-counterfeiting Trade Agreement).
В блога си nellyo.wordpress.com, под заглавие "АСТА: правна природа и ефекти", експертът по медийно право проф. Нели Огнянова коментира твърденията на управляващата партия ГЕРБ и икономическия министър Трайчо Трайков, че споразумението е подписано "под условие" и че България тепърва ще решава дали да се присъедини реално към него - http://www.dnevnik.bg/biznes/2012/02/01/1756892_traicho_traikov_otnovo_uspokoi_podpisut_na_bulgariia/ .
Кота нула
Към 23 януари т.г., когато проверявах какво е положението - http://bg.time.mk/read/dae209c900/e914f333dd/index.html с АСТА в България, официалната информация се свеждаше до две съобщения в правната информационна система на Министерския съвет (МС) за одобряване на проекта, на решението на Съвета, на споразумението и упълномощаване (11PR044.14_ ACTA1 - http://bg.time.mk/read/1234833602/e914f333dd/index.html (самото извлечение - б.м.)
Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
М И Н И С Т Е Р С К И С Ъ В Е Т
И З В Л Е Ч Е Н И Е
ОТ
П Р О Т О К О Л № 44
ОТ ЗАСЕДАНИЕТО НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ
на 16 ноември 2011 година
Д Н Е В Е Н Р Е Д:
14. Проект на Решение за одобряване проекти на решения на Съвета за сключване и подписване от името на Европейския съюз на Търговското споразумение за борба с фалшифицирането между Европейския съюз и неговите държави членки, Австралия, Канада, Япония, Република Корея, Мексиканските съединени щати, Кралство Мароко, Нова Зеландия, Република Сингапур, Конфедерация Швейцария и Съединените американски щати.
Р Е Ш Е Н И Я:
1. Одобрява проекта на Решение на Съвета за сключване на Търговското споразумение за борба с фалшифицирането между Европейския съюз и неговите държави членки, Австралия, Канада, Япония, Република Корея, Мексиканските съединени щати, Кралство Мароко, Нова Зеландия, Република Сингапур, Конфедерация Швейцария и Съединените американски щати.
2. Одобрява проекта на Решение на Съвета за подписването от името на Европейския съюз на Търговското споразумение за борба с фалшифицирането между Европейския съюз и неговите държави членки, Австралия, Канада, Япония, Република Корея, Мексиканските съединени щати, Кралство Мароко, Нова Зеландия, Република Сингапур, Конфедерация Швейцария и Съединените американски щати.
3. Одобрява Търговското споразумение за борба с фалшифицирането между Европейския съюз и неговите държави членки, Австралия, Канада, Япония, Република Корея, Мексиканските съединени щати, Кралство Мароко, Нова Зеландия, Република Сингапур, Конфедерация Швейцария и Съединените американски щати, парафирано на 25 ноември 2010 г.
4. Упълномощава постоянния представител на Република България към Европейския съюз да подпише споразумението по т. 3 от името на правителството на Република България при условие за последваща ратификация.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Бойко Борисов
ГЛАВЕН СЕКРЕТАР НА
МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ: /п/ Росен Желязков).
...При това в съобщенията отсъстваше дата на подписването – 26 януари,
Знаци за евентуалното подписване имаше в реч на полския министър на администрацията и цифровизацията - http://bg.time.mk/read/0fb6920db4/228e574cc3/index.html , без изрично да се споменава България.
Тишината беше също тъй звънка и откъм българските евродепутати, въпреки че на 24 януари АСТА трябваше да се гледа в парламентарната комисия по развитие - http://bg.time.mk/read/0fb6920db4/228e574cc3/index.html -
EUROPEAN PARLIAMENT 2009 – 2014
Committee on Development
2011/0167(NLE)
6.1.2012
DRAFT OPINION
of the Committee on Development
for the Committee on International Trade
on the proposal for a Council decision on the conclusion of the Anti-
Counterfeiting Trade Agreement between the European Union and its Member
States, Australia, Canada, Japan, the Republic of Korea, the United Mexican
States, the Kingdom of Morocco, New Zealand, the Republic of Singapore, the
Swiss Confederation and the United States of America
(COM(2011)0380 – C7-0000/2011 – 2011/0167(NLE))
Rapporteur: Jan Zahradil
PA\888355EN.doc PE478.666v01-00
PA_NonLeg
PE478.666v01-00 2/4 PA\888355EN.doc
SUGGESTIONS
The Committee on Development calls on the Committee on International Trade, as the
committee responsible, to incorporate the following suggestions in its motion for a resolution:
1. Is convinced that defence of intellectual property rights and active combating of
counterfeiting are essential for development, as protection of intellectual property safeguards
and encourages creation, innovation and entrepreneurship, makes it possible for a business to
grow and creates wealth;
2. Welcomes the conclusion of negotiations on the Anti-Counterfeiting Trade Agreement
(ACTA), which provides a WTO-plus legal framework in addition to the TRIPS Agreement,
against counterfeiting, piracy and a broad range of IPR infringements by establishing common
rules on civil and criminal enforcement and on customs procedures for ACTA Parties1;
3. Welcomes the fact that ACTA membership is not exclusive and that additional Parties,
including developing and emerging countries, may join, thus promoting widespread IPR
protection and enhancing the fight against counterfeiting and piracy worldwide; considers
that, in the future, ACTA could potentially attain a multilateral level as part of the WTO or
WIPO (World Intellectual Property Organization);
4. Reminds the Commission of its public commitment not to impose ACTA provisions on
third countries through their incorporation in free trade agreements and Economic Partnership
Agreements;
5. Commends the Commission for having ensured that ACTA provisions comply with the
Union acquis and that nothing in ACTA contradicts the obligations between parties under
existing agreements, including the TRIPS Agreement2;
6. Reiterates that legitimate trade in generic medicines is essential to the development of
public health worldwide, and especially in developing countries; in this regard, appreciates
the unequivocal language of ACTA provisions which safeguard access to public health and
recognise the principles enshrined in the Doha Declaration on the TRIPS Agreement and
Public Health3;
7. Takes note of the Commission's written answer on ACTA and access to medicine4, stating
that ACTA will not serve as a basis to interfere with access to medicine and, in particular with
trade in generic medicines, and that there will be no obligation to apply border controls and
criminal enforcement provisions to suspected patent infringements on medicines for countries
dependent on imported pharmaceuticals.
1 ACTA negotiations were concluded on 15 November 2010 and the initialling took place on 25 November 2010
after 11 rounds of negotiations between Australia, Canada, the EU, Japan, South-Korea, Mexico, Morocco, New
Zealand, Singapore, Switzerland and the USA.
2 See also Article 1in Section 1 of Chapter I of ACTA.
3 The Doha Declaration on the TRIPS Agreement and Public Health was adopted on 14 November 2001 at the
Fourth WTO Ministerial Conference;
4 Commissioner De Gucht, written answer to the European Parliament, P-9346/10 EN, (14.12.2010)
PA\888355EN.doc 3/4 PE478.666v01-00
...където – по-късно става ясно – действа Метин Казак – http://bg.time.mk/read/0fb6920db4/228e574cc3/index.html -
“България тайно одобри строг контрол в интернет”
Под заплаха от строги наказания доставчиците на интернет ще бъдат задължени да докладват каква информация си обменят техните клиенти
Светослав Абросимов, Антоанета Маркова
България тайно се ангажира да постави под строг контрол интернет. Страната ни е една от 22-те членки на ЕС, които подписаха спорното международно търговско споразумение за опазване на авторските права ACTA (Anti-Counterfeiting Trade Agreement - "Търговско споразумение за борба с фалшифицирането") в Токио.
Макар ACTA да се представя като инструмент "за създаване на законни стандарти за опазване на правата върху интелектуалната собственост и за засилено международно сътрудничество", всъщност тя е инструмент за централизиране на надзора върху интернет и ще стане първият световен договор за контрол върху мрежата, коментират авторитетни американски медии. Текстът на договора не е публикуван никъде. Аргументът е, че става дума за търговско споразумение, и това изисква конфиденциалност.
ACTA третира интернет пиратството (по подобие на американските проектозакони SOPA (Stop Online Piracy Act - "спиране на онлайн пиратството") и PIPA (Protect Intellectual Property Act - "защита на интелектуалната собственост"), както и разпространението на фалшиви стоки, лекарства и други продукти. Споразумението задължава доставчиците на интернет да следят и да докладват обмена на информация в мрежата, която би могла да бъде или е обект на авторски права. Ако обменът не бъде засечен и прекратен, доставчикът и потребителят могат да понесат големи глоби, а след три предупреждения потребителят нарушител може да бъде изпратен в затвора и да му бъде забранен достъпът до интернет. Доставчикът, който не спре нарушението, ще бъде отстранен от пазара. Според ACTA притежателят на интелектуалната собственост, която е била използвана без разрешение, не е нужно да доказва, че потребителят или доставчикът на интернет са нарушили авторското му право. Достатъчно е само да се оплаче три пъти, че правата му са нарушени.
Споразумението предвижда криминализирането на разпространение на стоки и съдържание в интернет с неуредени авторски права, ако това се прави с търговска цел. Това означава, че сайтове, които имат голяма популярност и имат качено съдържание със спорни авторски права, попадат под наказателна отговорност. Критиците на ACTA смятат, че този документ ще наруши свободата на общуване и ще подкопае иновативния дух. Те твърдят, че той ще размие разликата между фалшиви стоки и интернет пиратство. Така под един параграф ще бъдат поставени китайските компании, които произвеждат фалшив аспирин, обувки и DVD плейъри, и обикновените потребители, споделящи си файлове. Според запознати дефиницията какво е интелектуална собственост е доста общо описана в споразумението и може да засегне дори блогъри, които споменават търговска марка в критична статия. Същото важи за иновации на малки компании, по-евтини алтернативи и generic лекарства, които не се нравят на големите мултинационални корпорации. Той също така ще даде правомощия на митническите служители да преглеждат компютри, смартфони, МР плейъри с предполагаемо пиратско съдържание.
Българското правителство е упълномощило извънредния и пълномощен посланик на България в Япония Любомир Тодоров да подпише търговското споразумение. Документът е бил одобрен на два пъти от кабинета - през ноември и на 11 януари. От стенограмите на двете правителствени заседания става ясно, че не е имало дискусии по съдържанието му, нито някой от министрите е проявил интерес за какво споразумение дава одобрение.
Нито един от потърсените от "Сега" експерти и представители на бранша на интернет доставчиците не се нае да коментира ACTA, за който няма почти никаква информация. В други страни обаче вече има масови протести. В петък недоволни хакери дори атакуваха сайта на Европейския парламент, дни наред в Полша стотици демонстрират срещу удара по свободата в интернет. Сайтовете на словашкото, полското и чешкото правителство, както и на Централната банка на Литва също бяха блокирани в знак на протест.
"Международният договор за защита на интелектуалната собственост е остаряла законова мярка за авторското право, която може да доведе до наказание за всеки акт на комуникация. Страни като САЩ и Япония настояват за прокарването на ACTA, защото техни компании развиват мощен бизнес, който разчита на авторските права в интернет, но това споразумение няма да е от полза за обикновените хора", коментира Ярослав Липшиц от полското интернет общество, цитиран от онлайн изданието на тв "Русия днес". "ACTA ще превърне доставчиците на интернет в полицаи. В името на това, че се занимават с нарушаване на авторското право, всъщност ще се упражнява следене в непростими мащаби на всичките ни интернет връзки", смята Лодз Кай от британската Пиратска партия.
(заглавие) Идеята за "Биг Брадър" в мрежата предизвика скандали в Европарламента, САЩ и Давос
Докладчикът по споразумението подаде оставка заради "маскарада", но според български евродепутат има достатъчно гаранции за защита на правата на потребителите
Европарламентът ще обсъди ACTA през юни, но още миналата седмица докладчикът по законопроекта Кадер Ариф определи преговорите като "маскарад". В петък той подаде оставка като докладчик в ЕП в знак на протест срещу подписването на договора от 22 страни от ЕС. Евродепутатът Кадир Ариф заяви, че е станал свидетел на "невиждани досега маневри" от официалните лица, подготвили договора. "Искам да отрека по най-силния възможен начин целия процес, който доведе до подписването на това споразумение - без включване на организациите на гражданското общество, липсата на прозрачност от самото начало на преговорите, многократно отлагане на подписването на текста, без да бъде предоставено обяснение и изключване на исканията на Европейския парламент, които бяха изразени на няколко пъти в зала", обясни Ариф, цитиран от Би Би Си.
"Ще има дебат в ЕС и той ще бъде по инициатива на комисията по международна търговия в ЕП", съобщи за "Сега" българският евродепутат Метин Казак, който е член на комисията. Той изрази съжаление за оставката на Ариф. "Разбирам и опасенията за ограничаване на фундаментални права - обмен и достъп до информация, свобода на интернет потребителите, но ЕП получи информация и уверения от Еврокомисията, че в споразумението има достатъчно гаранции за защита на правата на гражданите. Договорът дава възможност на страните, които са го подписали, сами да определят какви наказателни мерки да се прилагат, а ако някой се чувства засегнат, може да потърси правата си пред Европейския съд", увери Казак.
Европа няма да блокира интернет, зарече се еврокомисарят по правосъдието, основните права и гражданството Вивиан Рединг миналата седмица. На конференция в Мюнхен тя изтъкна, че "свободата на изразяване и информация са основни човешки права на европейските граждани, директно свързани със свободния интернет". "Правото на авторите да защитават съдържанието и плодовете на творчеството си обаче е също важно", добавя Рединг. Но заключава, че "свободата на информацията и авторските права не са врагове, а партньори. Защитата на творците никога не бива да бъде използвана като претекст за намеса в свободата в интернет". "Сега" потърси еврокомисар Рединг за коментар доколко подписът на ACTA кореспондира със заявената от нея позиция за свобода в интернет. Тя отклони коментара и го насочи към еврокомисаря по търговия Карел де Гухт, който отговаря за преговорите по ACTA.
Парафирането на ACTA мина почти незабелязано на фона на бурните протести и общественото недоволство срещу американските законопроекти SOPА и PIPA. И при тях дискусиите около параметрите бяха проведени при закрити врата. Протестът на най-голямата енциклопедия в интернет "Уикипедия", "Гугъл", "Фейсбук", други сайтове и социални мрежи принудиха американските конгресмени от Камарата на представителите (долната камара на Конгреса) в САЩ да оттеглят подкрепата си за SOPA и PIPA. Основната причина за протеста е, че тези закони ще принудят хиляди интернет компании да закрият сайтовете си. За SOPA активно лобират холивудските студиа и музикални звукозаписни компании, според които такъв закон е нужен, за да се защити интелектуалната собственост. Законът има за цел да спре онлайн продажби на пиратски американски филми и музика, принуждавайки интернет компаниите да блокират достъп до външни сайтове, предлагащи материал, нарушаващ законите за интелектуална собственост. Законопроектът PIPA беше дори внесен за одобрение в Сената (горната камара) на САЩ, но също бе оттеглен, след като двама от сенаторите и съавтори на проекта Марко Рубио от щата Флорида и Рой Блант от щата Мисури промениха позицията си след протестите в интернет. Белият дом вече съобщи, че подкрепя противниците на двата закона. Въпреки това обаче САЩ са подписали ACTA, срещу която още миналата година се обявиха в откритото писмо до президента Обама 75 американски професори. Преговорите по ACTA в САЩ са засекретени с президентски указ на Обама с мотива, че тематиката засяга националната сигурност.
"ACTA e по-опасна от SOPA", заяви в Давос американският конгресмен републиканец Даръл Иса. "Твърди се, че този договор няма да променя вече съществуващи закони. Но веднъж приведен в действие, той създава цяла нови система за контрол върху изпълнението му, а от друга страна завързва ръцете на Конгреса да отмени договора. Може на някой това споразумение да му се струва добро, но хората трябва да си зададат въпроса защо темите на този договор не се решат в рамките на Световната търговска организация или други съществуващи организации? Защото така можеше да се работи тайно. Направиха договора на спокойствие и сега могат да излязат пред хората и да кажат, че той вече не може да се промени", заяви конгресменът.
През 2007 г. опитите да се ограничи интернет пиратството доведоха до протести в София. (по информация от “СЕГА”)
Под натиска на мрежите:
Само за часове АСТА се превърна в тема за социалните мрежи. Може и засегнатият бизнес да се е обадил, макар че е странно защо едва на тази фаза.
И политиците бързо се позиционираха. Седмица по-късно, има гъвкави позиции на евродепутати (Вигенин: протестите ви отиваха в спама, но ги извадих оттам; Казак - http://bg.time.mk/read/0fb6920db4/228e574cc3/index.html -
“Метин Казак: Дискусията за АСТА тепърва предстои”
София /КРОСС/ Във връзка с подписването на Международното търговско споразумение за борба с фалшифицирането АСТА от 22 страни-членки на ЕС, включително и България, считам, че българското правителство не направи необходимото за провеждането на широк обществен дебат, предшестващ това подписване, с участието на всички засегнати страни и това предизвиква усещането за поемане на ангажименти "натъмно", без гласът на гражданското общество да бъде чут. Това се казва в позиция на българския евродепутат Метин Казак (АЛДЕ-ДПС), член на Комисията по Международна търговия в Европейския парламент относно предстоящия дебат в ЕП за приемането на Търговското споразумение за борба с фалшифицирането (АСТА).
Дискусията по евентуалното одобрение на АСТА от Европейския парламент тепърва предстои, заявява Казак. Комисията по Международна търговия, която е водеща по това споразумение следи с особено внимание процеса на обсъждане и позициите на държавите-членки, представителите на гражданското общество, експерти и други заинтересовани лица и ще инициира публичен дебат на 1 март 2012 г. в Европейския парламент, за да могат техните възгледи и тревоги да бъдат чути.
"Аз, като единствен български представител в тази Комисия, и като член на Движението за права и свободи ще отстоявам тезата за стриктното съблюдаване на правата на всеки гражданин на свобода на изразяване, на неприкосновеност на личните данни и тайната на кореспонденцията", пише още евродепутатът.
по думите му, легитимното право на защита на интелектуалната собственост не може да бъде налагано за сметка на правото на свободен достъп и обмен на информация, гарантирано както от Европейската конвенция за защита правата на човека, така и от Хартата за основните права на Европейския съюз.
"В този смисъл за мен върховенството на закона ще бъде винаги равнопоставено с върховенството на правата на човека и ако в АСТА съществува и най-малката вероятност, вследствие на неговото прилагане, да бъдат нарушени или дори застрашени тези права, ще гласувам категорично против одобрението му от Европейския парламент", категоричен е Метин Казак. (По информация на Кросс)
българското правителство не направи необходимото, дебати предстоят).
Има позиция на държавата. Министър Трайков съобщава, че България е подписала АСТА със симпатично мастило: "Той обясни, че страната е парафирала споразумението под условие, като до 1 март 2013 г. парламентът трябва да го ратифицира, за да влезе в сила. По думите на Трайков ако споразумението не бъде ратифицирано, все едно не е било подписвано."
Това съобщение на министъра вече налага наистина неотложно да се каже
за каква процедура става дума
Защото той маневрира върху част от истината: самостоятелното присъединяване на България към споразумението. Стилистичният похват със симпатичното мастило може да се интерпретира и по друг начин: действахме невидимо.
Ратификацията не е някакво благоволение или реверанс на тази власт към народа, тя е стандартно изискване за влизане в сила. Така че наличието на предстояща ратификация не отменя въпроса за симпатичността на мастилото. По съображения за прецизност, споразумението не е само парафирано, както твърди министърът, то вече е подписано.
Човек от партията ГЕРБ казал, че парламентът при ратификацията ще прецизира текста на споразумението. Това, разбира се, е крайно любопитна възможност. Някой трябва да обясни ред въпроси, които биха възникнали от чисто правно естество.
Обсъждания? Може
А въпросите са свързани с това, че по какъвто и начин България да реагира (от резерви до неприсъединяване), има решение Европейският съюз да стане страна по споразумението.
Комисията предложи и Съветът прие - http://bg.time.mk/read/0fb6920db4/228e574cc3/index.html
Предложение за РЕШЕНИЕ НА СЪВЕТА за сключване на Търговското споразумение за борба с фалшифицирането между Европейския съюз и неговите държави-членки, Австралия, Канада, Конфедерация Швейцария, Кралство Мароко, Мексиканските съединени щати, Нова Зеландия, Република Корея, Република Сингапур, Съединените американски щати и Япония
/* COM/2011/0380 окончателен - 2011/0167 (NLE) */
на документа: 24/06/2011
за предаване: 24/06/2011; предаден на Парламента
за предаване: 24/06/2011; предаден на Съвета
на изтичане на валидността: 99/99/9999
Класификации
Термин от ЕВРОВОК:
търговско споразумение
промишлено наподобяване
многостранно споразумение
Класификационен код:
11.30.70.00 Външни отношения / Многостранни отношения / Други области на многостранно сътрудничество
Област:
външни отношения
Обща информация
Автор:
Европейска комисия
Форма:
предложение за решение без адресат
Допълнителна информация:
NLE 2011/0167
Процедура
Номер на процедурата:
NLE(2011)0167
Европейска комисия - PreLex
Европейски парламент - OEIL
Връзки между документите
Договор:
Договор за функционирането на Европейския съюз
Правно основание:
12010E207 -P4L1
12010E218 -P6PTAV)
Избор на всички документи, в които се споменава този документ http://bg.time.mk/read/0fb6920db4/228e574cc3/index.html
Текст на предложението:
ОБЯСНИТЕЛЕН МЕМОРАНДУМ
1. ACTA цели създаването на всеобхватна международна рамка, която да подкрепя ЕС в усилията му за ефективна борба с нарушенията на правата върху интелектуалната собственост (ПИС). Тези нарушения влияят негативно на законната търговия и на конкурентоспособността на ЕС, като по този начин оказват негативно въздействие върху растежа и трудовата заетост. ACTA съдържа съобразени с актуалната ситуация разпоредби за правоприлагане в областта на ПИС, включително и разпоредби за прилагане на мерки от гражданското и наказателното право и във връзка с границите и цифровата среда, механизми за стабилно сътрудничество между страните по ACTA в подкрепа на усилията им по прилагане и за установяването на най-добри практики за ефективно правоприлагане в областта на ПИС.
2. Въпреки че ACTA не внася изменения в достиженията на правото на ЕС, тъй като законодателството на ЕС вече е в значително по-напреднала фаза на развитие в сравнение със съществуващите международни стандарти, то ще въведе нов международен стандарт, който надгражда Споразумението ТРИПС на Световната търговска организация (прието през 1994 г.). По този начин то ще донесе ползи за износителите от ЕС, които са носители на интелектуални права и работят на световния пазар, които понастоящем понасят щети от систематични и широкомащабни нарушения в чужбина на притежаваните от тях авторски права, права върху търговски марки, патенти, дизайн и географски означения.
3. В същото време ACTA представлява едно балансирано споразумение, тъй като то изцяло зачита правата на гражданите и взема предвид опасенията на по-значителните заинтересовани страни като потребители, интернет доставчици и партньори от развиващите се страни.
4. След като на 14 април 2008 г. Съветът прие насоките за преговори, самите преговори започнаха на 3 юни 2008 г. Споразумението беше сключено на 15 ноември 2010 г., а текстът беше парафиран на 25 ноември, след провеждането на 11 кръга преговори.
5. Държавите-членки на ЕС бяха информирани устно и писмено за преговорите чрез комитета „Търговска политика“ на Съвета. Ротационното председателство на ЕС проведе преговорите по въпроси от областта на наказателното правоприлагане въз основа на позиции, договорени и приети единодушно от Съвета в рамките на Корепер. Европейският парламент също беше редовно уведомяван за напредъка посредством неговия комитет по международна търговия (INTA) и от комисаря Де Гухт по време на дебатите в рамките на три пленарни заседания през 2010 г. На 24 ноември 2010 г. Европейският парламент прие резолюция в подкрепа на ACTA.
6. ACTA съдържа редица разпоредби в областта на наказателното правоприлагане, които попадат в обхвата на член 83, параграф 2 от ДФЕС. Тези части от споразумението, за разлика от частите, попадащи в обхвата на член 207, принадлежат към сферата на споделена компетентност (член 2, параграф 2 от ДФЕС). Когато даден въпрос е от сферата на споделена компетентност, и Европейският съюз, и държавите-членки могат да упражняват законодателна власт и да приемат правнообвързващи актове. Що се отнася до сключването на ACTA, Комисията реши да не предлага Европейският съюз да упражни потенциалната си компетентност в областта на наказателното правоприлагане съгласно член 83, параграф 2 от ДФЕС. Комисията счита това за целесъобразно, тъй като тя никога не е възнамерявала, що се отнася до преговорите за ACTA, да изменя достиженията на правото на ЕС или да хармонизира законодателството на ЕС по отношение на наказателното правоприлагане в областта на правата върху интелектуална собственост . Поради това Комисията предлага ACTA да бъде подписано и сключено едновременно от ЕС и всички негови държави-членки.
7. Становището на Комисията по отношение на ACTA и член 83, параграф 2 от ДФЕС не засяга становището на Комисията относно бъдещото упражняване от страна на ЕС на споделената компетентност, предвидена в член 83, параграф 2 от ДФЕС, във връзка с други инициативи.
2011/0167 (NLE)
Предложение за
РЕШЕНИЕ НА СЪВЕТА
за сключване на Търговското споразумение за борба с фалшифицирането между Европейския съюз и неговите държави-членки, Австралия, Канада, Конфедерация Швейцария, Кралство Мароко, Мексиканските съединени щати, Нова Зеландия, Република Корея, Република Сингапур, Съединените американски щати и Япония
СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,
като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 207, параграф 4, първа алинея, във връзка с член 218, параграф 6, буква a), подточка v) от него,
като взе предвид предложението на Европейската комисия,
като взе предвид одобрението на Европейския парламент[1],
като има предвид, че:
1. На 14 април 2008 г. Съветът упълномощи Комисията да проведе преговори за многостранно търговско споразумение за борба с фалшифицирането от името на Европейския съюз и неговите държави-членки.
2. Преговорите бяха приключени и на 25 ноември 2010 г. беше парафирано Търговско споразумение за борба с фалшифицирането между Европейския съюз и неговите държави-членки, Австралия, Канада, Конфедерация Швейцария, Кралство Мароко, Мексиканските съединени щати, Нова Зеландия, Република Корея, Република Сингапур, Съединените американски щати и Япония.
3. В съответствие с Решение № …/2010/ЕС на Съвета от …[2] споразумението беше подписано от името на ЕС на ….
4. Споразумението следва да бъде одобрено,
ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:
Член 1
С настоящото се одобрява от името на ЕС Търговско то споразумение за борба с фалшифицирането между Европейския съюз и неговите държави-членки, Австралия, Канада, Конфедерация Швейцария, Кралство Мароко, Мексиканските съединени щати, Нова Зеландия, Република Корея, Република Сингапур, Съединените американски щати и Япония[3].
Текстът на споразумението, което се сключва, е приложен към настоящото решение.
Член 2
Председателят на Съвета посочва лицето, оправомощено да действа от името на Европейския съюз, което депозира инструмента за одобрение на споразумението, с цел да се изрази одобрението на Европейския съюз да бъде обвързан със споразумението.
Член 3
Настоящото решение влиза в сила в деня на неговото приемане. То се публикува в Официален вестник на Европейския съюз .
Датата на влизане в сила на споразумението се публикува в Официален вестник на Европейския съюз.
Съставено в Брюксел на […] година.
За Съвета
Председател
ПРИЛОЖЕНИЕ
Търговско споразумение за борба с фалшифицирането между Европейския съюз и неговите държави-членки, Австралия, Канада, Конфедерация Швейцария, Кралство Мароко, Мексиканските съединени щати, Нова Зеландия, Република Корея, Република Сингапур, Съединените американски щати и Япония
Страните по настоящото споразумение,
Като отчитат, че ефективното прилагане на правата върху интелектуалната собственост е от основно значение за поддържането на икономическия растеж във всички сектори на промишлеността и на световно равнище;
като отчитат също така, че разпространението на фалшифицирани и пиратски стоки, както и на услуги, с които се разпространява материал с нарушени авторски права, вреди на законната търговия и на устойчивото развитие на световната икономика, причинява значителни финансови загуби на носителите на правата и за предприятията, извършващи своята дейност в рамките на закона, като в някои случаи става източник на приходи за организираната престъпност и създава други рискове за обществеността;
като желаят да се борят срещу подобно разпространение посредством засилено международно сътрудничество и по-ефективно международно правоприлагане;
като целят осигуряването на ефективни и подходящи средства, допълващи споразумението ТРИПС, за прилагане на правата върху интелектуалната собственост, като се вземат предвид различията в съответните им законодателни системи и практики;
като желаят да гарантират, че мерките и процедурите за прилагане на правата върху интелектуалната собственост няма да се превърнат в препятствия пред законната търговия;
като желаят да се борят срещу проблема с нарушаването на правата върху интелектуалната собственост, включително с нарушенията, извършвани в цифрова среда, по-специално по отношение на авторските и сродните им права, по начин, който да гарантира равновесие между правата и интересите на съответните носители на права, доставчици на услуги и потребители;
като желаят да насърчават сътрудничеството между различните доставчици на услуги и носители на права, с цел борба срещу нарушенията, извършвани в цифрова среда;
като желаят настоящото споразумение да действа по взаимно допълващ начин с работата и сътрудничеството в областта на международното правоприлагане, осъществявани в рамките на съответните международните организации
като признават принципите, определени в Декларацията от Доха относно споразумението ТРИПС и общественото здраве , приета на 14 ноември 2001 г. на четвъртата конференция на министрите на държавите от СТО;
С настоящото се споразумяха за следното:
Глава I: Уводни разпоредби и общи определения
Раздел 1: Уводни разпоредби
Член 1: Връзка с други споразумения
Нищо в настоящото споразумение не представлява дерогация от задълженията на която и да е от страните по отношение на друга страна, поети по силата на съществуващите споразумения, включително споразумението ТРИПС.
Член 2: Естество и обхват на задълженията
1. Страните по споразумението следва да приведат в действие разпоредбите на настоящото споразумение. Всяка от страните може да въведе във вътрешното си законодателство по-широкообхватни норми за правоприлагане в областта на правата върху интелектуалната собственост от изискваните съгласно настоящото споразумение, при условие че това не е в противоречие с разпоредбите на настоящото споразумение. Всяка страна е свободна да определи подходящия метод за прилагане на разпоредбите на настоящото споразумение в собствената си законодателна система и практика.
2. Никоя от разпоредбите на настоящото споразумение не създава задължения по отношение на разпределянето на ресурсите между прилагането на правата върху интелектуалната собственост и прилагането на законите по принцип.
3. Целите и принципите, определени в част I от споразумението ТРИПС, и по-специално членове 7 и 8, се прилагат mutatis mutandis и към настоящото споразумение.
Член 3: Връзка със стандартите относно достъпа до права върху интелектуална собственост и техния обхват
1. Настоящото споразумение не накърнява разпоредбите в законодателството на страните по него, уреждащи достъпа, придобиването, обхвата и запазването на правата върху интелектуалната собственост.
2. Настоящото споразумение не създава никакви задължения за която и да е от страните за прилагане на мерки в случаите, в които дадено право върху интелектуалната собственост не е защитено съгласно нейните законови и подзаконови актове.
Член 4: Неприкосновеност на личния живот и разгласяване на информация
1. Никоя от разпоредбите на настоящото споразумение не изисква от която и да е от страните да разгласява:
а) информация, чието разгласяване би било в противоречие със законодателството ѝ, включително със законодателството за защита на правото на неприкосновеност на личния живот, или с международни споразумения, по които тя е страна;
б) поверителна информация, чието разгласяване би попречило на правоприлагането или по друг начин би било в противоречие с обществения интерес; или
в) поверителна информация, чието разгласяване би накърнило законните търговски интереси на конкретни държавни или частни предприятия.
2. Когато дадена страна предоставя в писмена форма информация в съответствие с разпоредбите на настоящото споразумение, страната, получила информацията, следва, в съответствие със собственото си законодателство и практика, да се въздържа да разгласява или да използва информацията за цели, различни от тези, за които е предоставена информацията, освен с предварителното съгласие на страната, която предоставя информацията.
Раздел 2: Общи определения
Член 5: Общи определения
За целите на настоящото споразумение, освен ако не е предвидено друго:
а) „ ACTA “ означава Търговско споразумение за борба с фалшифицирането;
б) „ Комитетът “ означава комитетът по ACTA, създаден съгласно глава V (Институционална уредба);
в) „компетентни органи “ включва съответните съдебни, административни или правоприлагащи органи съгласно законодателството на която и да е от страните;
г) „стоки с фалшифицирани търговски марки “ означава всякакви стоки, включително опаковки, носещи без разрешение търговска марка, идентична с валидно регистрирана търговска марка във връзка с тези стоки, или която не може да бъде разграничена по основните си характеристики от подобна търговска марка, и която следователно нарушава правата на притежателя на въпросната търговска марка съгласно законите на държавата, в която се вземат предвид процедурите, изложени в глава II (Законодателна рамка за правоприлагане на правата върху интелектуалната собственост);
д) понятието „ държава “ следва да се разбира като носещо идентичен на посочения в Обяснителните бележки към споразумението за СТО смисъл;
е) „ митнически транзит “ означава митническата процедура, по която стоки се транспортират под митнически контрол от едно митническо учреждение в друго;
ж) „дни “ означава календарни дни;
з) „интелектуална собственост “ се отнася до всички категории интелектуална собственост, които са предмет на раздели от 1 до 7 на част II от споразумението ТРИПС;
и) „ транзитно преминаващи стоки “ означава стоки, които са в режим на митнически транзит или претоварване ;
й) „лице “ означава всяко физическо или юридическо лице;
к) „стоки, чието авторско право е било обект на пиратство “ означава всички стоки, които са копия, направени без съгласието на носителя на правото или лицето, надлежно упълномощено от носителя на правото в държавата на производство, и които се произвеждат пряко или косвено от определен артикул, при което изготвянето на това копие би представлявало нарушение на авторско право или на свързано с него право според законите на държавата, в която се вземат предвид процедурите, описани в глава II (Законодателна рамка за правоприлагане на правата върху интелектуалната собственост);
л) „ носител на правата “ включва федерации или асоциации, които имат необходимия правен статут, за да предявяват права върху интелектуална собственост;
м) „територия “, по смисъла на раздел 3 (Гранични мерки) или глава II (Законодателна рамка за правоприлагане на правата върху интелектуалната собственост), означава митническата територия и всички свободни зони[4] на дадена страна;
н) „ претоварване “ означава митническата процедура, при която стоки се прехвърлят под митнически контрол от транспортното средство на внос към транспортното средство на износ в района на едно митническо учреждение, което е едновременно учреждението на внос и на износ;
о) „Споразумението ТРИПС “ означава „Споразумение за свързаните с търговията аспекти на правата на интелектуалната собственост“, включено като приложение 1В към Споразумението за СТО;
п) „СТО “ означава Световната търговска организация; и
р) „Споразумението за СТО “ означава споразумението от Маракеш, подписано на 15 април 1994 г., с което е създадена Световната търговска организация.
Глава II: Законодателна рамка за правоприлагане на правата върху интелектуалната собственост
Раздел 1: Общи задължения
Член 6: Общи задължения във връзка с правоприлагането
1. Всяка от страните осигурява въвеждането на процедури по правоприлагане във вътрешното си законодателство, които да позволяват ефективни действия срещу всякакво нарушение на правата върху интелектуалната собственост, обхванати от настоящото споразумение, включително и на бързи корективни мерки за предотвратяване на нарушения, както и на корективни мерки за възпиране на всяко последващо нарушение. Тези процедури се прилагат по такъв начин, че да се избегне създаването на препятствия пред законната търговия и да се осигурят предпазни механизми срещу злоупотребата с тях.
2. Процедурите, приети, поддържани или прилагани в изпълнение на разпоредбите на настоящата глава, следва да бъдат справедливи и безпристрастни и да гарантират подходяща закрила на правата на всички участници в тях. Те не следва да са ненужно сложни или скъпо струващи, или да водят до неразумни ограничения във времето или неоправдани забавяния.
3. При прилагането на разпоредбите на настоящата глава всяка от страните следва да взема предвид необходимостта от пропорционалност между сериозността на нарушението, интересите на трети страни и приложимите мерки, корективни мерки и санкции.
4. Никоя от разпоредбите на настоящата глава не следва да се разглежда като изискваща от която и да е от страните да ангажира отговорността на свои длъжностни лица за действия, предприети в изпълнение на техните служебни задължения.
Раздел 2: Прилагане на нормите на гражданското право[5]
Член 7: Достъп до гражданскоправни производства
1. Всяка от страните осигурява достъп за носителите на правата до гражданскоправни съдебни производства във връзка с прилагането на всички права върху интелектуална собственост, както е посочено в настоящия раздел.
2. Дотолкова, доколкото всяка гражданскоправна корективна мярка може да бъде разпоредена в резултат на административно производство по същество на дело, всяка от страните следва да гарантира, че подобни производства съответстват по същество на принципите, изложени в настоящия раздел.
Член 8: Съдебни нареждания
1. Всяка от страните следва да гарантира, че при гражданскоправните съдебни производства във връзка с прилагането на права върху интелектуална собственост нейните съдебни органи са оправомощени да разпоредят на дадена страна да преустанови нарушение и, inter alia , да разпоредят на тази страна или, когато е целесъобразно, на трета страна, който е под юрисдикцията на съответния съдебен орган, да попречи на влизането в търговските канали на стоки, нарушаващи права върху интелектуална собственост.
2. Независимо от другите разпоредби на настоящия раздел страните могат да ограничат наличните корективни мерки от използване от страна на правителства или трети страни, оправомощени от тях, без разрешение от носителя на права, до заплащането на възнаграждение, при условие че страната спазва разпоредбите на част II от споразумението ТРИПС, отнасящи се конкретно до подобно използване. В останалите случаи се прилагат корективни мерки съгласно настоящия раздел, а там, където тези средства не съответстват на законодателството на дадена страна, следва да има установителни съдебни решения и съответни компенсации.
Член 9: Щети
1. Всяка от страните следва да предвиди възможността при гражданскоправни съдебни производства във връзка с прилагането на права върху интелектуална собственост нейните съдебни органи да бъдат оправомощени да разпоредят нарушителят, който съзнателно или имайки достатъчно основания да знае за това, е извършил действие, с което са нарушени права, да заплати на носителя на правото щетите в размер, компенсиращ щетата, понесена от носителя на правото в резултат на нарушението. При определяне размера на щетите, понесени вследствие на дадено нарушение на права върху интелектуална собственост, съдебните органи на дадена страна следва да бъдат оправомощени inter alia да разглеждат всякакви законови мерки за компенсации, за които носителят на правата претендира, като те могат да включват пропуснати за пропуснати ползи, възстановяване на стойността на търгуваните в нарушение стоки или услуги, измерена по пазарни цени, или по препоръчителната продажна цена на дребно.
2. Най-малко в случаите на нарушение на авторски или сродните им права и фалшифициране на търговска марка всяка от страните следва да предвиди при гражданскоправни съдебни производства нейните съдебни органи да са оправомощени да разпоредят нарушителят да заплати на носителя на правата получените от нарушителя ползи, дължащи се нарушението. Страните могат да допуснат по подразбиране, че размерът на ползите се равнява на размера на щетите, упоменати в параграф 1.
3. Поне по отношение на нарушенията на авторски или сродните им права, защитаващи творби, звукозаписи и изпълнения, и в случаите на фалшифициране на търговски марки всяка от страните следва също така да създаде или да поддържа система, в която са предвидени един или няколко от следните елементи:
а) предварително установени щети; или
б) презумпции[6] за определяне на размер на щетите, достатъчен за компенсиране на носителя на правата за понесените вследствие на нарушението щети; или
в) поне за случаите на нарушени авторски права — допълнителни щети.
4. Когато дадена страна предвижда корективната мярка, посочена в параграф 3, буква а), или презумпциите, посочени в параграф 3, буква б), тя следва да гарантира, че или нейните съдебни органи, или носителят на правата имат правото да изберат посочената корективна мярка или посочените презумпции като алтернатива на корективните мерки, упоменати в параграфи 1 и 2.
5. Всяка от страните следва да предвиди възможността нейните съдебни органи да са оправомощени да разпоредят, когато е целесъобразно, при приключването на гражданскоправно съдебно производство във връзка поне с нарушение на авторско или сродните му права или с търговски марки, загубилата спора страна да заплати на спечелилата страна съдебните разходи или такси и съответните адвокатски хонорари, или всякакви други разходи съгласно предвиденото в законодателството на въпросната страна.
Член 10: Други корективни мерки
1. Поне по отношение на стоките, чието авторско право е било обект на пиратство, и стоките с фалшифицирани търговски марки всяка от страните следва да предвиди възможността при гражданскоправно съдебно производство по искане на носителя на правата неговите съдебни органи да бъдат оправомощени да разпоредят унищожаването на такива стоки в нарушение, освен при изключителни обстоятелства, без предоставяне на каквато и да било компенсация.
2. Също така всяка от страните следва да гарантира, че нейните съдебни органи разполагат с правомощия да разпоредят материалите и инструментите, преобладаващо използвани за производството или създаването на стоките в нарушение, да бъдат унищожени или изведени извън търговските канали, без неоснователно отлагане и без каквато и да било компенсация, по начин, свеждащ до минимум риска от по-нататъшни нарушения.
3. Дадена страна може да предвиди корективните мерки, описани в настоящия член, да бъдат изпълнени за сметка на нарушителя.
Член 11: Информация във връзка с нарушения
Без да се накърняват законодателните разпоредби на страните относно предоставянето на привилегии, защитата на поверителността на източниците на информация или обработката на лични данни, всяка страна следва да предвиди възможността при своите гражданскоправни съдебни производства във връзка с прилагането на права върху интелектуална собственост нейните съдебни органи да бъдат оправомощени, при обосновано искане от страна на носителя на правата, да разпоредят нарушителят или предполагаемият нарушител да предостави на носителя на правата или на съдебните органи, поне за целите на събирането на доказателствен материал, информацията от значение, съгласно предвиденото в нейните приложими законови и подзаконови актове, намираща се в притежанието или под контрола на нарушителя или предполагаемия нарушител. Тя може да включва информация относно всяко лице, замесено в който и да е аспект на нарушението или предполагаемото нарушение и относно средствата за производство или каналите за разпространение на създадените в нарушение или в предполагаемо нарушение стоки или услуги, включително идентифицирането на трети лица, за които се твърди, че са замесени в производството и разпространението на такива стоки или услуги, и относно техните канали за разпространение.
Член 12: Временни мерки
1. Всяка от страните следва да предвиди нейните съдебни органи да бъдат оправомощени да разпореждат прилагането на незабавни и ефективни временни мерки:
а) срещу страна или, когато е целесъобразно, трета страна, попадаща под юрисдикцията на съответния съдебен орган, за предотвратяване извършването на нарушение по отношение на право върху интелектуалната собственост и по-специално с цел възпрепятстване на влизането в търговските канали на стоки, нарушаващи права върху интелектуална собственост.
б) за запазване на съответните доказателства относно предполагаемото нарушение.
2. Всяка от страните следва да предвиди възможността нейните съдебни органи да бъдат оправомощени по целесъобразност да приемат временни мерки inaudita altera parte , и по-специално когато всяко забавяне би нанесло непоправима щета на носителя на правата или когато е налице очевиден риск да бъдат унищожени доказателства. В производствата, провеждани inaudita altera parte, всяка от страните предоставя на своите съдебни органи правомощия да действат незабавно в случаите на искания за налагане на временни мерки и да вземат решения без неоснователно забавяне.
3. Поне по отношение на случаите на нарушение на авторски и сродните им права и фалшифициране на търговски марки всяка от страните следва да предвиди възможността при гражданскоправно съдебно производство нейните съдебни органи да бъдат оправомощени да разпоредят изземване или друг вид задържане на съмнителните стоки, както и на материалите и инструментите от значение за извършването на нарушение и, поне за случаите на фалшифициране на търговски марки — на оригиналите или копия на документните доказателства, свързани с нарушението.
4. Всяка от страните следва да предвиди нейните съдебни органи да бъдат оправомощени да изискат от заявителя във връзка с временните мерки да предостави всички приемливи налични доказателства, с цел да получат достатъчно уверения, че правото на заявителя е нарушено или че подобно нарушение непосредствено предстои, както и да разпоредят на заявителя да осигури обезпечение или еквивалентна гаранция, достатъчни да защитят ответника и да предотвратят злоупотреба. Подобно обезпечение или еквивалентна гаранция не следва излишно да препятстват използването на процедури за въвеждане на такива временни мерки.
5. Когато временните мерки бъдат отменени или когато изгубят юридическата си сила поради някакво действие или пропуск от страна на заявителя, или когато впоследствие се установи, че не е имало нарушение на права върху интелектуална собственост, съдебните власти следва да бъдат оправомощени да разпоредят на заявителя, по искане на ответника, да осигури съответна компенсация за ответника на евентуалната щета, причинена от тези мерки.
Раздел 3: Гранични мерки[7], [8]
Член 13: Обхват на граничните мерки[9]
По целесъобразност, в съответствие с нейната вътрешна система за защита на правата върху интелектуалната собственост и без да се засягат изискванията на споразумението ТРИПС, когато дадена страна осигурява ефективно прилагане на правата върху интелектуалната собственост по границите, тя следва да се стреми да не допуска неоснователна дискриминация между различните права върху интелектуална собственост и да избягва създаването на препятствия пред законната търговия.
Член 14: Малки пратки и личен багаж
1. Всяка от страните включва в обхвата на приложение на настоящия раздел стоките с търговски характер, изпращани в малки пратки.
2. Дадена страна може да изключи от обхвата на приложение на настоящия раздел малки количества стоки с нетърговски характер, съдържащи се в личния багаж на пътниците.
Член 15: Предоставяне на информация от носителя на правата
Всяка от страните следва да разреши на своите компетентни органи да поискат от носителя на правата да предостави информация от значение, за да помогне на компетентните органи при налагането на граничните мерки, посочени в настоящия раздел. Дадена страна може също така да разреши на носителя на правата да предостави информация от значение на нейните компетентни органи.
Член 16: Гранични мерки
1. Всяка от страните следва да приеме или поддържа процедури във връзка с вноса и износа на пратки, съгласно които:
а) нейните митнически органи да могат да действат по своя инициатива за да спрат временно освобождаването на съмнителни стоки; и
б) когато е целесъобразно, даден носител на права да може да поиска от нейните компетентни органи да спрат временно освобождаването на съмнителни стоки.
2. Всяка страна може да приема или поддържа процедури по отношение на съмнителни стоки, които са транзитно преминаващи или са в други ситуации, когато стоките се намират под митнически контрол, при който:
а) нейните митнически органи да могат да действат по своя инициатива за да спрат временно освобождаването или за задържане на съмнителни стоки; и
б) когато е целесъобразно, даден носител на права да може да поиска от нейните компетентни органи да спрат временно освобождаването или да задържат съмнителни стоки.
Член 17: Заявление от страна на носителя на правата
1. Всяка от страните следва да предвиди възможността нейните компетентни органи да изискват от всеки носител на права, който поиска прилагането на процедурите съгласно член 16 („Гранични мерки“), параграф 1, буква б) и параграф 2, буква б), да предостави убедителни доказателства на компетентните власти за това, че според законодателството на страната, предвидила процедурите, е налице prima facie нарушение на неговото право върху интелектуалната собственост, както и да предостави достатъчно информация, с която би могло основателно да се очаква носителят на правото да разполага, за да могат съмнителните стоки да бъдат лесно разпознати от компетентните органи. Изискването за предоставяне на достатъчно информация не следва излишно да препятства използването на процедурите, описани в член 16 („Гранични мерки“), параграф 1, буква б) и параграф 2, буква б).
2. Всяка от страните следва да предвиди възможността за подаване на заявления за временно спиране на освобождаването или за задържане на съмнителни стоки[10], намиращи се под митнически контрол на нейната територия. Дадена страна може да предвиди подобни заявления да се прилагат по отношение на повече на брой пратки. Дадена страна може да предвиди възможността по искане на носителя на правата заявлението за временно спиране на освобождаването или за задържане на съмнителни стоки да може да се прилага по отношение на избрани входни и изходни точки, намиращи се под митнически контрол.
3. Всяка от страните следва да гарантира, че нейните компетентни органи уведомяват заявителя в рамките на приемлив срок дали са приели заявлението му. В случай че компетентните органи са приели заявлението, те също така уведомяват заявителя относно срока на валидност на заявлението.
4. Дадена страна може да предвиди възможността в случаите, в които заявителят се е възползвал неправомерно от процедурите, описани в член 16 („Гранични мерки“), параграф 1, буква б) и параграф 2, буква б), или в случаите, в които е налице основателна причина, нейните компетентни органи да разполагат с правомощия да отхвърлят, да спрат временно дадено заявление или да го обявят за недействително.
Член 18: Обезпечение или еквивалентна гаранция
Всяка от страните следва да предвиди възможността нейните компетентни органи да разполагат с правомощия да изискват от всеки носител на права, който поиска прилагането на процедурите, описани в член 16 („Гранични мерки“), параграф 1, буква б) и параграф 2, буква б), да предостави адекватно обезпечение или еквивалентна гаранция, достатъчни за да бъдат защитени ответникът и компетентните органи и да се предотвратят злоупотребите. Всяка от страните следва да предвиди, че подобно обезпечение или еквивалентна гаранция не следва излишно да препятстват използването на описаните процедури. Дадена страна може да предвиди възможността обезпечението да е под формата на депозит, предназначен да предпази ответника от евентуални загуби или щети, дължащи се на спиране освобождаването или на задържане на стоките в случай, че компетентните органи установят, че стоките не са в нарушение. Дадена страна може само при изключителни обстоятелства или въз основа на съдебно решение да разреши на ответника да придобие собственост върху съмнителни стоки посредством внасяне на гаранция или друго обезпечение.
Член 19: Определяне на наличието на нарушение
Всяка от страните следва да приеме или поддържа процедури, съгласно които нейните компетентни органи да могат да определят в рамките на разумен срок след започване на процедурите, описани в член 16 („Гранични мерки“), дали съмнителните стоки нарушават права върху интелектуална собственост.
Член 20: Корективни мерки
1. Всяка от страните следва да предвиди възможността нейните компетентни органи да бъдат оправомощени да разпореждат унищожаването на стоки вследствие установяване съгласно член 19 („Установяване на нарушение“) на това, че стоките са в нарушение. В случаите, в които такива стоки не бъдат унищожени, всяка от страните следва да гарантира, че, освен при изключителни обстоятелства, тези стоки се извеждат извън търговските канали, така че да се предотврати нанасянето на щети на носителя на правата.
2. По отношение на стоките с фалшифицирани търговски марки не трябва да се счита за достатъчно само да се отстрани незаконно поставената търговска марка, освен в изключителни случаи, за да се разреши пускането на стоките по търговските канали.
3. Всяка от страните следва да предвиди възможността нейните компетентни органи да могат да налагат административни наказателни мерки въз основа на установяване съгласно член 19 („Установяване на нарушение“) на това, че стоките са в нарушение.
Член 21: Такси
Всяка от страните следва да предвиди, че никоя от таксите за подаване на заявление, за съхранение или за унищожаване, които трябва да бъдат събирани от компетентните ѝ органи във връзка с описаните в настоящия раздел процедури, не следва излишно да препятства прилагането на посочените процедури
Член 22: Разгласяване на информация
Без да се засягат законодателните разпоредби на страните във връзка с неприкосновеността на личния живот и поверителността на информацията:
а) дадена страна може да оправомощи своите компетентни органи да предоставят на носителя на права информация за конкретни пратки със стоки, включително описание и количество на стоките, с цел да им бъде оказано съдействие в откриването на стоки в нарушение;
б) дадена страна може да оправомощи своите компетентни органи да предоставят на носителя на права информация за стоки, която включва следното, като това изброяване не е изчерпателно: описание и количество на стоките, име и адрес на изпращача, вносителя, износителя или получателя, и, ако са известни, държава на произход на стоките и име и адрес на производителя на стоките, с цел да им бъде оказано съдействие за установяването съгласно член 19 („Установяване на нарушение“);
в) освен ако не е предоставила на компетентните си органи правомощията, описани в буква б), поне в случаите на вносни стоки, в които нейните компетентни органи са иззели съмнителните стоки или са извършили установяване съгласно член 19 („Установяване на нарушение“), че стоките са в нарушение, дадена страна следва да оправомощи своите компетентни органи да предоставят на носителя на права, в срок от тридесет дни[11] от изземването или установяването, информация за тези стоки, която включва следното, като това изброяване не е изчерпателно: описание и количество на стоките, име и адрес на изпращача, вносителя, износителя или получателя, и, ако са известни, държава на произход на стоките и име и адрес на производителя на стоките.
Раздел 4: Прилагане на нормите на наказателното право
Член 23: Престъпни деяния
1. Всяка от страните предвижда разпоредби за наказателни производства и санкции, които да се прилагат поне в случаите на умишлено фалшифициране на търговски марки или пиратство на авторски или сродни на тях права в търговски мащаби[12]. По смисъла на настоящия раздел дейностите, развивани в търговски мащаб, включват поне извършването на търговска дейност с цел извличането на пряка или непряка икономическа или търговска изгода.
2. Всяка от страните предвижда разпоредби за наказателни производства и санкции, които да бъдат прилагани в случаите на умишлен внос[13] и местна употреба в търговията или в търговски мащаб на етикети или опаковки[14]:
а) на които е поставена без разрешение търговска марка, която е идентична с или не може да бъде различена от търговска марка, регистрирана на нейна територия; и
б) които са предназначени за използване в търговията със стоки или във връзка с услуги, които са идентични със стоки или услуги, за които е регистрирана такава търговска марка.
3. Дадена страна може да предвиди наказателни производства и санкции за случаите, в които това е целесъобразно, във връзка с неразрешеното копиране на кинематографски произведения при прожектиране в зала за представяне на филми, която по принцип е публично достъпна.
4. Страна, която е предвидила наказателни производства и санкции за деянията, посочени в настоящия член, следва да гарантира наличието на средства за подвеждане под наказателна отговорност за съучастничество и подбудителство в законодателството си.
5. Всяка от страните следва да приеме такива мерки по целесъобразност, в съответствие с нейните законодателни принципи, с цел установяване на отговорността, която може да е наказателна, на юридически лица за деянията, посочени в настоящия член, за които страната е предвидила наказателни производства и санкции. Такава отговорност не засяга наказателната отговорност на физическите лица, които са извършили престъпните деяния.
Член 24: Санкции
За деянията, посочени в член 23 („Престъпни деяния“), параграфи 1, 2 и 4, всяка от страните следва да предвиди санкции, които включват лишаване от свобода и/или парични глоби[15], достатъчно големи, за да послужат като възпиращо средство за извършването на бъдещи нарушения, в съответствие с размера на санкциите, прилагани за престъпления със сходна тежест.
Член 25: Изземване, конфискуване и унищожаване
1. За деянията, посочени в член 23 („Престъпни деяния“), параграфи 1, 2, 3 и 4, за които дадена страна е предвидила наказателни производства и санкции, съответната страна следва да предвиди нейните компетентни органи да имат правомощието да разпоредят изземване на стоки с предполагаемо фалшифицирана търговска марка или на стоки, чието авторско право е било обект на пиратство, свързаните с това материали и средства, използвани при извършването на предполагаемото деяние, документални доказателства, свързани с предполагаемото деяние, и активите, получени в резултат на действието, с което са нарушени права, или придобити пряко или косвено чрез него.
2. Когато дадена страна изисква идентифицирането на артикулите, които подлежат на изземване като условие за издаване на разпореждането, посочено в параграф 1, тази страна не следва да изисква артикулите да бъдат описани по-подробно от необходимото за идентифицирането им за целите на изземването.
3. За деянията, посочени в член 23 („Престъпни деяния“), параграфи 1, 2, 3 и 4, за които дадена страна е предвидила наказателни производства и санкции, съответната страна следва да предвиди нейните компетентни органи да имат правомощието да разпоредят конфискуването или унищожаването на всички стоки с фалшифицирана търговска марка или на стоките, чието авторско право е било обект на пиратство. В случаите, в които стоките с фалшифицирана търговска марка или стоките, чието авторско право е било обект на пиратство, не бъдат унищожени, компетентните органи следва да гарантират, че освен при изключителни обстоятелства, тези стоки се извеждат извън търговските канали, така че да се предотврати нанасянето на щети на носителя на правата. Всяка от страните следва да гарантира, че конфискуването или унищожаването на такива стоки се извършва, без нарушителят да получи компенсация от каквото и да било естество.
4. За престъпленията, посочени в член 23 („Престъпни деяния“), параграфи 1, 2, 3 и 4, за които дадена страна е предвидила наказателни производства и санкции, съответната страна следва да предвиди нейните компетентни органи да имат правомощието да разпоредят конфискуването или унищожаването на материалите и средствата, основно използвани при създаването на стоки с фалшифицирана търговска марка или стоки, чието авторско право е било обект на пиратство, и, поне в случаите на сериозни деяния, на всички активи, получени в резултат на действието, с което са нарушени права, или придобити пряко или косвено чрез него. Всяка от страните следва да гарантира, че конфискуването или унищожаването на такива материали, средства или активи се извършва, без нарушителят да получи компенсация от каквото и да било естество.
5. За деянията, посочени в член 23 („Престъпни деяния“), параграфи 1, 2, 3 и 4, за които дадена страна е предвидила наказателни производства и санкции, съответната страна може да предвиди нейните съдебни органи да имат правомощия да разпоредят:
а) изземването на активи, чиято стойност съответства на тази на активите, получени в резултат на действието, с което предполагаемо са нарушени права, или придобити пряко или косвено чрез него; и
б) конфискуването на активи, чиято стойност съответства на тази на активите, получени в резултат на действието, с което са нарушени права, или придобити пряко или косвено чрез него.
Член 26: Прилагане на нормите на наказателното право ex officio
Всяка от страните следва да предвиди възможността в случаите, в които това е целесъобразно, нейните компетентни органи да могат да действат по собствена инициатива за започването на разследване или съдебно производство във връзка с престъпните деяния, посочени в член 23 („Престъпни деяния“), параграфи 1, 2, 3 и 4, за които дадена страна е предвидила наказателни производства и санкции.
Раздел 5: Правоприлагане на правата върху интелектуалната собственост в цифровата среда
Член 27: Прилагане в цифровата среда
1. Всяка от страните осигурява наличието на процесуални норми в своето законодателство, съгласно предвиденото в раздели 2 („Прилагане на нормите на гражданското право“) и 4 („Прилагане на нормите на наказателното право“), които да позволяват ефективни действия срещу всякакво нарушение на права върху интелектуална собственост в цифровата среда, включително и на неотложни корективни мерки за предотвратяване на нарушения, както и на корективни мерки за възпиране на всяко последващо нарушение.
2. В допълнение към разпоредбите на параграф 1, процесуалните норми на всяка страна се прилагат по отношение на нарушения на авторски или сродни на тях права, извършени посредством цифровите мрежи, което може да включва и незаконната употреба на средства за масово разпространение за целите на нарушението. Тези процесуални норми се прилагат по такъв начин, че да се избегне създаването на препятствия пред законната дейност, включително и за електронната търговия и, в съответствие със законодателството на съответната страна, да се спомогне за защитата на основни принципи като свобода на изразяване, право на справедлив процес и неприкосновеност на личния живот[16].
3. Всяка от страните следва да се стреми да насърчава усилията за сътрудничество в рамките на бизнес общността, с цел ефективна борба с нарушенията по отношение на търговските марки и авторските или сродните на тях права, при същевременно запазване на законната конкуренция и, в съответствие със законодателството на съответната страна, защита на фундаментални принципи като свобода на изразяване, право на справедлив процес и неприкосновеност на личния живот.
4. Дадена страна може, в съответствие със своите законови и подзаконови норми, да оправомощи компетентните си органи да разпоредят на даден доставчик на онлайн услуги да предостави незабавно на носителя на правата информация, достатъчна за идентифициране на абонат, чийто достъп се предполага, че е бил използван за извършването на нарушение, когато носителят на правата е подал юридически обоснована искане, свързано с нарушение на права върху търговска марка или за нарушение на авторско или сродно право, и когато такава информация е необходима за целите на защитата или прилагането на тези права. Тези процесуални норми се прилагат по такъв начин, че да се избегне създаването на препятствия пред законната дейност, включително пред електронната търговия и, в съответствие със законодателството на съответната страна, да се спомогне за защитата на фундаментални принципи като свобода на изразяване, право на справедлив процес и неприкосновеност на личния живот.
5. Всяка от страните следва да осигури адекватна правна защита и ефективни правни корективни мерки за случаите на заобикаляне на ефективни технологични мерки[17], които се използват от автори, изпълнители или продуценти на звукозаписи във връзка с упражняването на правата им в техните творби, изпълнения или звукозаписи, и които ограничават действия по отношение на техните творби, изпълнения или звукозаписи, за които засегнатите автори, изпълнители или продуценти на звукозаписи не са предоставили разрешение или които не са разрешени от закона.
6. С цел да се осигури съответното ниво на правна защита и наличието на ефективните корективни мерки, посочени в параграф 5, всяка от страните следва да осигури защита най-малко срещу:
а) в степента, в която такава е предвидена от нейното законодателство:
i) непозволено заобикаляне на ефективна технологична мярка, извършено съзнателно или като има достатъчно основания да се знае за това; и
ii) публично разпространение посредством пускане на пазара на уред или продукт, включително компютърни програми, или на услуга, като средство за заобикаляне на ефективна технологична мярка; и
б) производството, вноса или разпространението на уред или продукт, включително компютърни програми, или предоставяне на услуга, който/която:
i) има за основно предназначение или е произведен(а) за целите на заобикаляне на ефективна технологична мярка; или
ii) има ограничено търговско значение извън целите за заобикаляне на ефективна технологична мярка[18].
7. С цел защита на представената в електронна форма информация за режима на правата[19] всяка от страните осигурява адекватна правна защита и ефективни правни корективни мерки срещу лица, за които е известно, че без разрешение извършват някое от следните действия, като знаят, или по отношение на гражданскоправните корективни мерки съществуват разумни основания да се счита, че знаят, че могат да предизвикат, позволят или подпомогнат осъществяването или прикриването на нарушение на авторски или сродни на тях права, а именно:
а) премахване или изменяне на представена в електронен вид информация за режима на правата;
б) разпространяване, осъществяване на внос с цел разпространение, излъчване в ефир, съобщаване или публично разпространение на копия от творби, изпълнения или звукозаписи, като знае, че представената в електронна форма информация за режима на правата е била премахната или изменена без разрешение.
8. Като предвижда адекватна правна закрила и ефективни правни корективни мерки съгласно разпоредбите на параграфи 5 и 7, дадена страна може да приеме или да поддържа подходящи ограничения или изключения от мерките за изпълнение на разпоредбите на параграфи 5, 6 и 7. Задълженията, въведени с параграфи 5, 6 и 7, не засягат правата, ограниченията, изключенията или забраните по отношение на нарушения на авторски или сродни на тях права съгласно законодателството на дадена страна.
Глава III: Практики по правоприлагане
Член 28: Експертен опит, информация и координация на местно равнище на правоприлагането
1. Всяка от страните следва да насърчава развиването на специализиран експертен опит в рамките на собствените си компетентни органи, отговорни за прилагането на правата върху интелектуалната собственост.
2. Всяка от страните следва да насърчава събирането и анализа на статистически данни и друга информация от значение относно нарушенията на права върху интелектуална собственост, както и набирането на информация относно най-добри практики за предотвратяване и борба с нарушенията.
3. Всяка от страните следва по целесъобразност да насърчава вътрешната координация и да спомага за осъществяването на съвместни дейности на своите компетентни органи, отговорни за прилагането на правата върху интелектуалната собственост.
4. Всяка от страните следва да се стреми да насърчава по целесъобразност създаването и поддържането на формални и неформални механизми като консултативни групи, посредством които нейните компетентни органи могат да се запознаят с гледната точка на носителите на правата и други съответни заинтересовани страни.
Член 29: Управление на риска по границите
1. С цел да се увеличи ефективността на прилагането на правата върху интелектуалната собственост при границите, компетентните органи на дадена страна могат:
а) да провеждат консултации със съответните заинтересовани страни и с компетентните органи на други страни, отговорни за прилагането на правата върху интелектуалната собственост, с цел набелязване и борба със значими рискове и насърчаване на действия за смекчаването им; както и
б) да споделят информация с компетентните органи на другите страни по отношение на прилагането на правата върху интелектуалната собственост по границите, включително споделяне на информация от значение за по-доброто идентифициране и набелязване за проверка на пратки, за които се предполага, че съдържат стоки в нарушение.
2. Когато дадена страна конфискува вносни стоки, които нарушават права върху интелектуална собственост, нейните компетентни органи могат да предоставят на страната на износ информацията, необходима за идентифициране на страните и стоките, участващи в износа на иззетите стоки. Компетентните органи на страната на износ могат да предприемат действия срещу тези страни и изпращаните в бъдеще пратки в съответствие със законодателството на въпросната страна.
Член 30: Прозрачност
С цел насърчаване на прозрачността при управлението на нейната система за прилагане на правата върху интелектуалната собственост, всяка от страните следва да приема съответни мерки в съответствие с нейните законодателство и политики за публикуването или предоставянето по друг начин на информация за обществeността относно:
а) наличните процедури съгласно нейното законодателство за прилагане на правата върху интелектуалната собственост, нейните компетентни органи, отговорни за това прилагане и звената за контакт, налични за оказване на съдействие;
б) съответните законови, подзаконови норми, окончателни съдебни решения и административни разпоредби с общо приложение, отнасящи се до прилагането на права върху интелектуална собственост; както и
в) нейните усилия за осигуряване на ефективна система за прилагане и защита на правата върху интелектуалната собственост.
Член 31: Обществена осведоменост
Всяка от страните насърчава по целесъобразност приемането на мерки за засилване на обществената осведоменост относно значимостта на зачитането на правата върху интелектуалната собственост и относно вредното въздействие на нарушаването на правата върху интелектуалната собственост.
Член 32: Съображения от екологично естество при унищожаването на стоки в нарушение
Унищожаването на стоки, нарушаващи права върху интелектуална собственост, се извършва в съответствие със законовите и подзаконови актове в областта на опазването на околната среда на страната, на чиято територия се извършва унищожаването.
Глава IV
Международно сътрудничество
Член 33: Международно сътрудничество
1. Всяка от страните признава, че международното сътрудничество е от първостепенно значение за ефективната защита на правата върху интелектуалната собственост и че то следва да бъде насърчавано без оглед на произхода на стоките в нарушение на права върху интелектуална собственост, на местонахождението или националността на носителя на правата.
2. С цел борба с нарушенията на права върху интелектуална собственост, по-специално фалшифицирането на търговски марки или пиратство на авторски или сродни на тях права, страните насърчават, когато това е целесъобразно, сътрудничеството между своите компетентни органи, отговорни за прилагането на правата върху интелектуалната собственост. Подобно сътрудничество може да включва сътрудничество по правоприлагане в областта на наказателното право и граничните мерки, попадащи в обхвата на настоящото споразумение.
3. Сътрудничеството по настоящата глава се провежда по начин, съвместим със съответните международни споразумения, и в съответствие със законите, политиките, разпределението на ресурсите и приоритетите по отношение на правоприлагането на всяка от страните.
Член 34: Споделяне на информация
Без да се засягат разпоредбите на член 29 (Управление на риска при границите), всяка от страните се ангажира да обменя с другите страни:
а) информация, която въпросната страна събира съгласно разпоредбите на глава III („Практики по правоприлагане“), включително статистически данни и информация за най-добри практики;
б) информация относно нейните законови и подзаконови мерки, свързани със защитата и прилагането на правата върху интелектуалната собственост; както и
в) друга информация, по целесъобразност и съгласно взаимните договорености.
Член 35: Изграждане на капацитет и техническа помощ
1. Всяка от страните се ангажира да предоставя, при поискване и при взаимно договорени условия, помощ за изграждането на капацитет и техническа помощ за подобряване на правоприлагането в областта на интелектуалната собственост на други страни по настоящото споразумение и, когато е целесъобразно — на страните, които предстои да се присъединят към него. Изграждането на капацитет и техническата помощ могат да обхващат области като:
а) засилване на обществената осведоменост относно правата върху интелектуалната собственост ;
б) разработване и прилагане на вътрешно законодателство във връзка с прилагането на правата върху интелектуалната собственост;
в) обучение на длъжностни лица в областта на прилагането на правата върху интелектуалната собственост; както и
г) координирани дейности, провеждани на регионално и многостранно равнище.
2. Всяка от страните се ангажира да работи в тясно сътрудничество с другите страни и, когато е целесъобразно, с други партньори, които не са страни по настоящото споразумение, за целите на прилагането на разпоредбите на параграф 1.
3. Дадена страна може да изпълнява дейностите, описани в настоящия член, съвместно със съответните организации от частния сектор или международни организации. Всяка от страните се стреми да избягва ненужното припокриване на дейностите, описани в настоящия член, с други дейности по международно сътрудничество.
Глава V
Институционална уредба
Член 36: Комитет по ACTA
1. С настоящото страните по споразумението създават Комитет по ACTA. Всяка от страните е представена в Комитета.
2. Той е натоварен:
а) да извършва преглед на прилагането и на действието на настоящото споразумение;
б) да разглежда въпроси във връзка с развитието на настоящото споразумение;
в) да разглежда всички предложени изменения в настоящото споразумение в съответствие с член 42 („Изменения“);
г) да взема решения, в съответствие с параграф 2 от член 43 („Присъединяване“), за условията на присъединяване към настоящото споразумение на който и да е член на СТО; както и
д) да разглежда всякакви други въпроси, отнасящи се до прилагането и действието на настоящото споразумение.
3. Комитетът може да взема решения за:
а) създаването на ad hoc комитети или работни групи, които да подпомагат Комитета в изпълнението на неговите отговорности съгласно параграф 2 или да подпомагат страните, които предстои да се присъединят към споразумението, при поискване от тяхна страна в процеса на присъединяването им към настоящото споразумение в съответствие с член 43 („Присъединяване“);
б) искане на съвет от неправителствени лица или групи;
в) отправяне на препоръки във връзка с прилагането и действието на настоящото споразумение, включително посредством одобряване на ръководни насоки за най-добри практики в това отношение;
г) споделяне на информация и най-добри практики с трети страни относно намаляването на нарушенията по отношение на правата върху интелектуалната собственост, включително на техники за идентифициране и мониторинг на пиратството и фалшифицирането; както и
д) предприемане на други действия в изпълнение на неговите функции.
4. Всички решения на Комитета се вземат с консенсус, освен ако Комитетът с консенсус реши друго. Счита се, че Комитетът е взел решение по поставен пред него въпрос с консенсус, ако нито една от страните, присъстващи на заседанието, на което решението е взето официално, не направи формално възражение срещу предложеното решение. Работният език на Комитета е английски и документите, изготвяни в процеса на неговата работа, са на английски език.
5. Комитетът приема правила и процедури в разумен срок след влизане в сила на настоящото споразумение и приканва подписалите страни, които не са страни по настоящото споразумение, да участват в обсъжданията по тези правила и процедури в рамките на Комитета. Правилата и процедурите:
а) се отнасят до въпроси като председателството и домакинството на заседанията и изпълнението на организационни задачи от значение за настоящото споразумение и неговото действие; и
б) също така могат да се отнасят до въпроси като предоставянето на статут на наблюдател и всякакви други въпроси, които Комитетът счете за необходими за неговото добро функциониране.
6. Комитетът може да изменя правилата и процедурите.
7. Независимо от разпоредбите на параграф 4, през първите пет години след влизането в сила на настоящото споразумение, решенията на Комитета за приемане или изменяне на правилата и процедурите се вземат с консенсус на страните и подписалите страни, които не са страни по настоящото споразумение.
8. След изтичане на периода, посочен в параграф 7, Комитетът може да приема или изменя правилата и процедурите с консенсус на страните по настоящото споразумение.
9. Независимо от разпоредбите на параграф 8, Комитетът може да реши, че приемането или изменянето на конкретно правило или процедура изисква консенсус на страните и подписалите страни, които не са страни по настоящото споразумение.
10. Комитетът заседава най-малко веднъж годишно, освен ако самият той не реши друго. Първото заседание на Комитета се провежда в рамките на разумен срок след влизане в сила на настоящото споразумение.
11. За по-голяма яснота се приема, че Комитетът не следва да упражнява контрол или надзор върху правоприлагането на национално или международно равнище в областта на наказателното разследване на конкретни случаи на нарушаване на права върху интелектуална собственост.
12. Комитетът се стреми да избягва ненужното припокриване на неговите дейности с други усилия, полагани на международно равнище във връзка с прилагането на правата върху интелектуалната собственост.
Член 37: Звена за контакт
1. Всяка от страните определя звено за контакт, което да работи за улесняване на контактите между страните по всички въпроси от обхвата на настоящото споразумение.
2. По искане на друга страна, звеното за контакт на дадена страна може да посочи подходяща институция или длъжностно лице, до които може да бъде адресирано запитването на отправилата запитване страна, и което при необходимост може да окаже съдействие за улесняване на контактите между съответните институция или длъжностно лице и отправилата запитване страна.
Член 38: Консултации
1. Дадена страна може да поиска писмено провеждането на консултации с друга страна по всеки въпрос, отнасящ се до изпълнението на настоящото споразумение. Страната, до която е адресирана молбата, следва да се отнесе с внимание към искането, да предостави отговор и да осигури адекватна възможност за провеждане на консултации.
2. Консултациите, включително и конкретните позиции, заемани от страните участнички в консултациите, остават поверителни и не накърняват правата или позициите на която и да е от страните в което и да е друго производство, включително и в производства в рамките на Договореността относно правилата и процедурите за уреждане на спорове, съдържаща се в приложение 2 към Споразумението за СТО.
3. Страните участнички в консултациите могат по взаимно съгласие да уведомяват Комитета за резултата от проведените между тях съгласно настоящия член консултации.
Глава VI: Заключителни разпоредби
Член 39: Подписване
Настоящото споразумение остава открито за подписване от страна на участниците в преговорите за сключването му[20] и от страна на всеки друг член на СТО, за чието присъединяване участниците могат да се съгласят с консенсус, от 31 март 2011 г. до 31 март 2013 г.
Член 40: Влизане в сила
1. Настоящото споразумение влиза в сила тридесет дни след датата на депозиране на шестия инструмент за ратификация, приемане или одобрение от страна на тези от подписалите страни, които са депозирали съответните си инструменти за ратификация, приемане или одобрение.
2. Настоящото споразумение влиза в сила за всяка от подписалите го страни, депозирали своя инструмент за ратификация, приемане или одобрение, след депозирането на шестия инструмент за ратификация, приемане или одобрение, тридесет дни след датата на депозиране от страна на тази подписала страна на съответния ѝ инструмент за ратификация, приемане или одобрение.
Член 41: Оттегляне
Дадена страна може да се оттегли от настоящото споразумение посредством писмено нотифициране до депозитаря. Оттеглянето влиза в сила 180 дни след датата, на която депозитарят получи нотифицирането.
Член 42: Изменения
1. Дадена страна може да предложи на Комитета изменения в настоящото споразумение. Комитетът решава дали да представи предложеното изменение пред страните за ратификация, приемане или одобрение.
2. Всяко изменение влиза в сила деветдесет дни след датата, на която всички страни са депозирали съответните си инструменти за ратификация, приемане или одобрение пред депозитаря.
Член 43: Присъединяване
1. След изтичането на периода, предвиден в член 39 (Подписване), всеки член на СТО може да подаде заявление за присъединяване към настоящото споразумение.
2. Комитетът взема решение относно условията за присъединяването на всеки кандидат.
3. Споразумението влиза в сила за кандидата тридесет дни след датата на депозиране на акта за неговото присъединяване, въз основа на условията за присъединяване, посочени в параграф 2.
Член 44: Текстове на споразумението
Настоящото споразумение се подписва в един единствен екземпляр на английски, испански и френски език, като текстовете на всеки един от тези езици са еднакво автентични.
Член 45: Депозитар
Депозитар на настоящото споразумение е правителството на Япония.
[1] ОВ C , , стр. .
[2] ОВ: Моля, въведете номер и данни за публикуването на решението.
[3] ОВ: Моля, въведете в бележка под линия 1 данни за публикуването на споразумението.
[4] За по-голяма яснота страните признават, че „ свободна зона “ означава част от територията на дадена страна по споразумението, в която всяка внесена стока по принцип се смята, по отношение на вносните мита и такси, като намираща се вън от митническата територия.
[5] Страните могат да изключват патентите и защитата на неразгласената информация от обхвата на настоящия раздел.
[6] Презумпциите, упоменати в параграф 3, буква б), могат да включват презумпция, че размерът на щетите е равен на: i) количеството на стоките, които нарушават правото върху интелектуална собственост на носителя на въпросното право, което в действителност е било прехвърлено на трети лица, умножено по размера на ползата за единица стока, която би била продадена от носителя на правото в случай че не е имало нарушение; или ii) възнаграждение за права с разумен размер; или iii) фиксирана сума, изчислена най-малко въз основа на елементи като размера на възнагражденията за права или таксите, които биха били дължими, ако нарушителят е поискал разрешение да използва въпросното право на интелектуална собственост.
[7] Когато дадена страна е премахнала по същество всички мерки за контрол върху движението на стоките през границата ѝ с друга страна, с която тя образува част от митнически съюз, от нея не следва да се изисква да прилага разпоредбите на настоящия раздел по тази граница.
[8] Подразбира се, че не съществува задължение да се прилагат предвидените в настоящия раздел процедури по отношение на стоки, предлагани на пазара в друга държава от носителя на правото или с негово съгласие.
[9] Страните се споразумяват, че патентите и защитата на неразгласена информация не попадат в обхвата на настоящия раздел.
[10] Изискването за предвиждане на подобни заявления е свързано със задълженията за предвиждане на процедурите, посочени в член 16 („Гранични мерки“), параграф 1, буква б) и параграф 2, буква б).
[11] По смисъла на настоящия член „дни“ означава „работни дни“.
[12] Всяка от страните следва да разглежда умишления внос или износ на стоки с фалшифицирани търговски марки или на стоки, чието авторско право е било обект на пиратство, в търговски мащаб като незаконна дейност, подлежаща на наказателни санкции съгласно настоящия член. Дадена страна може да изпълнява задълженията си във връзка с вноса или износа на стоки с фалшифицирани търговски марки или на стоки, чието авторско право е било обект на пиратство, като определи разпространението, продажбата или предлагането на такива стоки в търговски мащаб като незаконна дейност, подлежаща на наказателни санкции.
[13] Дадена страна може да изпълнява задълженията си във връзка с вноса на етикети или опаковки посредством въвеждането на мерки по отношение на разпространението.
[14] Дадена страна може да изпълнява задълженията си по настоящия параграф посредством въвеждането на наказателни производства и санкции, които да бъдат прилагани при опит за извършване на престъпление по отношение на търговска марка.
[15] Предполага се, че не съществува задължение за страните да предвиждат възможността за паралелно прилагане на лишаване от свобода и налагане на парични глоби.
[16] Например, без да се засяга законодателството на дадена страна, приемането или поддържането на режим, предвиждащ ограничения по отношение на подвеждането под отговорност или по отношение на наличните корективни мерки срещу доставчици на онлайн услуги, като същевременно се осигурява защита на законните интереси на носителите на права.
[17] По смисъла на настоящия член „ технологични мерки “ означава всяка технология, уред или компонент, който в нормалния ход на работата си е предназначен да предотврати или ограничи действия по отношение на произведения, изпълнения или звукозаписи, които не са разрешени от авторите, изпълнителите или продуцентите на звукозаписите, съгласно предвиденото в законодателството на съответната страна. Без да се засяга обхватът на авторското право или сродните му права, предвидени в законодателството на съответната страна, технологичните мерки се считат за ефективни, когато използването на защитените произведения, изпълнения или звукозаписи се контролира от авторите, изпълнителите или продуцентите на звукозаписите чрез прилагането на съответен контрол на достъпа или процес на защита като кодиране, смущаване (заглушаване) или на механизъм за контрол върху копирането, чрез който се постига целта за защита.
[18] При прилагането на параграфи 5 и 6 никоя от страните не следва да бъде задължавана да изисква устройството на даден продукт на битовата електроника, телекомуникационен или компютърен продукт, или устройството и подбора на части и компоненти за него, да са насочени към преодоляването на конкретна технологична мярка, ако продуктът по никакъв друг начин не нарушава приетите от нея мерки за прилагане на тези параграфи.
[19] По смисъла на настоящия член „ информация за режима на правата “ означава:
а) информация, която служи за идентифициране на творбата, изпълнението или звукозаписа; автора на творбата, изпълнителя на изпълнението или продуцента на звукозаписа; или носителя на права върху творбата, изпълнението или звукозаписа;
б) информация за условията на използване на творбата, изпълнението или звукозаписа; или
в) всякакви номера или кодове, представящи информацията, описана в букви а) и б) по-горе;когато някой от тези информационни елементи се прикрепва към копие на творба, изпълнение или звукозапис или се изобразява във връзка с представянето или публичното разпространение на дадена творба, изпълнение или звукозапис.
[20] Австралия, Република Австрия, Кралство Белгия, Република България, Кралство Дания, Република Естония, Европейският съюз, Нова Зеландия, Федерална република Германия, Република Гърция, Ирландия, Кралство Испания, Италианската република, Канада, Република Кипър, Република Корея, Република Латвия, Република Литва, Великото херцогство Люксембург, Република Малта, Кралство Мароко, Мексиканските съединени щати, Кралство Нидерландия, Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия, Република Полша, Република Португалия, Румъния, Република Сингапур, Словашката република, Република Словения, Съединените американски щати, Република Унгария, Република Финландия, Френската република, Чешката република, Конфедерация Швейцария, Кралство Швеция и Япония.
споразумението ACTA да бъде подписано и сключено едновременно от ЕС и всички държави от ЕС. Държавите, включително България, са ангажирани с това решение. България – по силата на цитираното вече решение на МС.
Така че – едно допълнение към казаното от министър Трайков – и да липсва ратификация на национален парламент, ако ЕС стане страна, АСТА ще има обвързваща сила чрез ЕС за държавите.
Това – по въпроса за обществените обсъждания. С уважението ми към министъра – не са излишни, но са последващи спрямо изготвянето на националната позиция по АСТА.
Как все пак е изготвена националната позиция по АСТА, преди да се уполномощи министъра на земеделието да я изрази на Съвета ? (прессъобщението от 16 декември 2011, стр.43) -http://bg.time.mk/read/0fb6920db4/228e574cc3/index.html - третира се следното:
Основни резултати от заседанието на Съвета
По отношение на рибарството, министрите постигнаха политическо споразумение за 2012 г. възможностите за риболов на определени рибни запаси за корабите на ЕС в рамките на Съюза и някои извън Съюза води и на риболовните възможности за определени рибни запаси в Черно море.
Все още в областта на рибарството, Съветът проведе обмен на мнения относно Европейския морски фонд и рибарския фонд.
Министрите бяха запознати по предложение с определени мерки по отношение на държавите позволяващи не-устойчив риболов.
Що се отнася до земеделието, направени бяха предложения за решения за разрешаване употребата на четири генетично модифицирани сортове в храни, фуражи и за други цели, представени на Съвета за приемане. Не квалифицирано бе постигнато мнозинство за или против разрешенията.
В допълнение, министрите проведоха обмен на мнения по предложението за реформата на Общата селскостопанска политика за регламент относно развитие на селските райони.
Без обсъждане, Съветът прие заключения относно бъдещето на промоцията на селскостопанска политиката за
насърчаване.
Накрая, Съветът беше информиран относно защитата на животните по време на транспорта, на Codex Alimentarius, преговори, напредъка и перспективите за помощ за преработени цитрусови плодове, както и на решения за разрешаване пускането на пазара на генетично модифицирани организми.
По време на работния обяд министрите обсъдиха набор от инструменти за управление на риска и иновациите в рамките на реформата на ОСП (втори стълб).
... и т.н.
ОБСЪДЕНИ ТОЧКИ
Общият допустим улов (ОДУ) и квотите за 2012 г. стр. 8
Възможности за риболов за 2012 г. в Черно море стр.27
На европейското морско и рибарство
Разрешение на четири генетично модифицирани сортове стр. 30
Реформата на ОСП - Развитие на селските
ДРУГИ
Мерки срещу страни, позволяващи устойчив риболов стр. 33
ЕС-Мароко споразумение за риболов, Помощ за преработени цитруси, решенията за разрешаване пускането на пазара на генетично модифицирани организми стр. 36
Хуманното отношение към животните по време на Проект Codex стратегически план за 2014-2019 стр. 38
1.Къде са били официално приети от Съвета декларации, заключения или резолюции, това се отбелязва в заглавието за съответното изделие и текстът се поставя в кавички. Документите, които са дадени в текста са на разположение на интернет страницата на Съвета (Http://www.consilium.europa.eu).
Актове, приети с изявления за протоколи от заседанията на Съвета, които могат да се предоставят за публичен достъп, са обозначени със звездичка, тези твърдения са на разположение на интернет страницата на Съвета или могат да бъдат получени от службата по печата
ДРУГИ ОДОБРЕНИ ТОЧКИ
СЕЛСКОТО СТОПАНСТВО
- Ваксинирането срещу болестта син език
- Финансово развитие на селските райони - мерки за държавите-членки с икономически трудности стр. 39
- Храна за най-нуждаещите се лица
- Бъдещето на селскостопанска политика за насърчаване - Заключения на Съвета - Доклад на схемата за единно плащане стр. 40
РИБАРСТВО
- Достъп от Венецуела на риболовни кораби за Френска Гвиана стр. 41
- Цени на производителя наОщността за 2012 г. за определени рибни продукти стр. 41
ОКОЛНАТА СРЕДА
- Излишните емисиите на CO2 от нови автомобили
ВЪНШНИ РАБОТИ
- Временно приемане на някои мерки за Външната политика и политика на сигурност -
Ограничителни мерки - Ограничителни мерки - Демократична република Конго стр. 43
ТЪРГОВСКА ПОЛИТИКА
- Търговско споразумение за борба с фалшифицирането
СОЦИАЛНА ПОЛИТИКА
- Координация на схемите за социална сигурност - ЕС / Швейцария стр. 43
А ТОВА СА И УЧАСТВАЛИТЕ НА 16 ДЕКЕМВРИ 2011 Г.:
Белгия:
Sabine LARUELLE Министър за средната класа, малките и средните предприятия, самостоятелно заетите лица в селското стопанство, Kris PEETERS Министър-председател на фламандското правителство и Фламандски министър на икономиката, външната политика, земеделието и политиката за развитие на селските райони
България:
Г-н Мирослав Найденов Министър на земеделието и храните, г-н Петър Стефанов Заместник постоянен представител
Чешка република:
Г-н Petr BENDL министър на земеделието, г-н Юрай CHMIEL Заместник-министър на земеделието
Дания:
Г-жа Mette GJERSKOV министър на земеделието, храните и рибарството
Германия:
Г-жа Ilse AIGNER Федерален министър на земеделието, храните и защитата на потребителите, Н Робърт KLOOS Държавен секретар, Федерално министерство на храните, земеделието и Защита на потребителите
Естония:
Г-н Gert ANTSU Заместник постоянен представител
Ирландия:
Г-н Саймън COVENEY министър на земеделието, рибарството и храните
Гърция:
Г-н Константинос SKANDALIDIS министър за развитие на селските райони и храните,Заместник-министър г-н Спиридон-Адонис Georgiadis за развитие, конкурентоспособността и Корабите - Г-н Andreas PAPASTAVROU Заместник постоянен представител
Испания:
Г-жа Роса Агилар Риверо министър на околната среда, селската и и морската околна среда, Ana Isabel Марино министър на околната среда и пространственото планиране на Автономна област Мадрид,Г-жа Rosa Maria Кинтана министър на морето на автономна област Галисия, Г-н Josep PUXEU ROCAMORA Държавен секретар по въпросите на селските райони околната среда и водите
Франция:
Г-н Bruno LE MAIRE Министър на земеделието, храните и рибарството, ландшафта и планирането на земеползването,Г-н Филип LEGLISE COSTA Заместник постоянен представител
Италия
Г-н Марио Катания министър на земеделието
Кипър:
Г-н Sofoclis ALETRARIS Министър на земеделието, природните ресурси и Околната среда
Латвия:Г-жа Laimdota STRAUJUMA министър на земеделието
Литва:
Г-н Миндаугас KUKLIERIUS Заместник-министър на земеделието, г-н Арунас VINČIŪNAS Заместник постоянен представител
Люксембург:
Г-н Romain SCHNEIDER Министър на земеделието, лозарството и развитието на селските Райони, министър на спорта, министър с отговорност за икономическа солидарност, г-жа Мишел EISENBARTH Заместник постоянен представител
Унгария:
Г-н Шандор FAZEKAS министър за развитие на селските райони
Малта:
Г-н Джордж PULLICINO Министър на ресурсите и въпросите на селските райони, г-н Патрик Мифсуд заместник постоянен представител
Холандия:
Г-н Хенк BLEKER министъра на земеделието и външна търговия, г-н Дерк Олденбург Заместник постоянен представител
Австрия:
Г-н Nikolaus BERLAKOVICH Федерален министър на земеделието, горите, Околната среда и водите
Г-н Харалд Гюнтер Заместник постоянен представител
Полша:
Г-н Marek SAWICKI Министър на земеделието и развитие на селските райони,Г-н Kazimierz PLOCKE Заместник-министър на земеделието,Г-н Тадеуш NALEWAJK заместник-държавен секретар на Министерството на земеделието и
Развитие на селските райони,Г-н Анджей BUTRA-държавен секретар на Министерството на земеделието и Развитие на селските райони
Португалия:
Г-жа Assuncao CRISTAS министър на земеделието, морско дело, околна среда и регионалното планиране,Хосе Диого Албакърки държавен секретар за земеделието,Г-н Мануел Пинто DE Абреу държавен секретар за морските въпроси
Румъния:
Г-н Кристиан BĀDESCU Заместник постоянен представител,Г-н Ахим IRIMESCU министър и съветник, Постоянното представителство на Румъния
Словения:
Г-жа Таня STRNISA Държавен секретар, Министерство на земеделието, горите и Храните
Словакия:
Г-н Zsolt SIMON Министър на земеделието и развитие на селските райони,Г-н Peter JAVORCIK Заместник постоянен представител
Финландия:
Г-н Яри Koskinen министър на земеделието и горите,Г-н Ристо ARTJOKI Държавен секретар, Министерство на земеделието
Швеция:
Г-н Eskil ERLANDSSON Министър по въпросите за развитие на селските райони
Обединеното кралство:
Г-жа Каролин SPELMAN държавния секретар на Министерството на околната среда, храните и по Въпросите на селските райони,Г-н Richard BENYON парламентарен заместник-държавен секретар за природната, околната среда и рибарството
Комисия:
Г-жа Мария Даманаки на държавите-
Г-н Джон Дали на държавите-
Г-н Дачиан Чолош на държавите-
Правителството на присъединяващата се държава е представена по следния начин:
Хърватия:
Г-н Стйепан MIKOLČIĆ държавен секретар, Министерство на земеделието, рибарството и Развитие на селските райони
ОБСЪДЕНИ ТОЧКИ:
Общият допустим улов (ОДУ) и квотите за 2012 г.
Съветът постигна политическо съгласие относно възможностите за риболов за 2012 г. за кораби на ЕС в Съюза и някои извън Съюза води въз основа на Председателството компромис, съставен в Споразумение с Комисията. Това споразумение се отнася до рибните запаси, които не са обект на
м еждународните преговори или споразумения и запаси, които са обект на международни преговори , или споразумения (14751/11, 16650/11).
Съветът ще приеме тези наредби, след финализиране от юридическите / езикови експерти, в
едно от предстоящите си заседания. Следната таблица определя индикативните стойности на
основните ОДУ за 2012 г. в сравнение с тези за 2011 г. и предложението на Комисията.
... останалото сами ще си разгледате,особено таблиците!(б.м.)
Предварителна оценка на съответствието, консултация със заинтересованите страни? Координационен механизъм, граждани, бизнес?
(Мармалад утре и мармалад вчера, никога мармалад днес. )
За да се вземе решение Европейският съюз да стане страна по АСТА, остава Европейският парламент да вземе положително решение.
Защо се налага държавите да се присъединяват самостоятелно?
Има защо. Отделна тема.
По Дневник
Полша замразява ратификацията на ACTA
03.02.2012, 19:43 (обновена 03.02.2012, 19:52)/ news.bg
Полският премиер Доналд Туск заяви, че Варшава ще замрази ратифицирането на АCTA след като в страната настъпиха масови протести срещу международното антипиратско споразумение.
„Смятам, че аргументите за спиране на процеса на ратификация са оправдани", каза Туск, цитиран от „Франс прес".
"Въпросът за подписването на споразумението ACTA не включва консултиране с всеки, който е част от процеса", каза Туск, като добави, че той ще проведе разговори за това как да се процедира по нататък.
„Процесът за ратификация на ACTA ще бъде замразен толкова дълго, колкото ние е нужно, за да преодолеем съмненията. Това вероятно ще доведе до преразглеждане на полското законодателство. Ние не можем да изключим, че в края на деня, това съгласие няма да бъде одобрено", допълни той.
АCTA e договорен между ЕС, Австралия, Канада, Мексико, Мароко, Нова Зеландия, Япония, Сингапур, Южна Корея, Швейцария и САЩ.
Припомняме, че и България участва в споразумението, но страната ни все още не го е ратифицирала.
По Нюз.бг
ACTA ще попречи на ЕС да се развива
Вилиана Миделиева
Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ) подкрепя адекватната защита на авторските и сродни права, както и борбата с фалшификациите и налагането на международни стандарти за правата на интелектуална собственост Асоциацията обаче се обявява против приемането на търговското споразумение АСТА.
БАСКОМ работят за подобряване на образователната система и участват активно в изграждане и осъществяване на политики за ефективни ИТ инвестиции в полза на цялото общество.
За тях споразумението ACTA е без никаква прозрачност и обществен диалог по един толкова съществен за икономиката и обществото ни документ. БАСКОМ и много други бизнес организации нееднократно са давали негативно становище за неговите текстове в миналото.
„Позицията ни е, че текстовете на споразумението ACTA не само не решават много от проблемите със защитата на авторското право и интелектуалната собственост, но и създават редица други сериозни проблеми"
Позицията на БАСКОМ е, че доставчиците на интернет услуги не трябва да носят отговорност за информацията, която предават или съдържанието, което хостват, до степен, която да налага предварително наблюдение и филтриране на тези данни.
През последните години свободното споделяне на информация се превърна в стандарт при интернет услугите и не трябва само по себе си да бъде приравнявано с нарушаването на авторските права.
БАСКОМ са убедени, че ако Европейският парламент приеме споразумението ACTA през лятото, това ще намали шансовете на Европейския съюз да изпълни своите цели в сферата на развитието на иновациите и да се конкурира успешно с други региони в света.
Документът ще ограничи развитието на нови стартиращи компании в няколко ключови иновативни сфери и ще постави съществуващите в тях фирми в условията на правна несигурност, забавяйки развитието им.
БАСКОМ изрази своята загриженост срещу текстовете на споразумението ACTA и пълната непрозрачност около опитите за приемането му още през май 2010 г., в рамките на мащабна инициатива на Европейската организация на малките и средните предприятия от сектора на информационните и комуникационни технологии - PIN-SME. В нея асоциацията ни е учредител и активен член.
Припомняме, че тогава Европейският парламент отхвърли споразумението. Затова загрижеността на БАСКОМ е още по-голяма, че настоящият нов опит за приемане на ACTA отново протича без никакво обществено допитване в България и другите европейски страни, въпреки че е налице сериозен обществен натиск против този документ.
Представителите на БАСКОМ, както и на PIN-SME, са категорични, че ако споразумението бъде прието, това ще засегне както откритостта на Интернет, така и правната сигурност на фирмите от технологичния сектор.
По Нюз.бг
Полша замрази ратификацията на АСТА след масови протести
Полският премиер Доналд Туск заяви, че Варшава ще замрази плановете за ратифициране на спорното международно търговско споразумение АСТА след масови протести в Полша, предаде Асошиейтед прес в петък.
Днес Туск заяви, че въпросът трябва първо да бъде поставен на по-широко обсъждане, в което да участват потребители на интернет и службата за защита на личните данни.
"Смятам, че аргументите за спиране на ратификационния процес са оправдани", заяви Доналд Туск пред репортери.
"Ратификационният процес на АСТА ще бъде замразен, докато не преодолеем съмненията. Това вероятно ще изисква анализ на полския закон", заяви Туск.
Решението на полския премиер е след протестите на млади поляци, които се страхуват, че международното споразумение за защита на интелектуалната собственост значително ще ограничи свободата в интернет.
КОМЕНТИРАЛИ на:http://bg.time.mk/read/0fb6920db4/228e574cc3/index.html
По Дневник
Няма коментари:
Публикуване на коментар