неделя, 29 август 2010 г.

ЛЮБОПИТНИ РАЗКРИТИЯ ПРЕЗ АВГУСТ 2010

Сн. Аквалангист по сравнению с останками атланта — ребёнок

Американцы отыскали Атлантиду
Когда известный американский атлантолог Дэн Кларк в 1998 году объявил, будто отыскал остатки древней цивилизации возле Кубы, его подняли на смех. Однако всего через три года канадская экспедиция обнаружила в заливе Гуанахасибибес, у западной части Кубы, руины подводного города, возраст которого — свыше 8000 лет. После этого Кларк почти десять лет искал деньги на экспедицию. Наконец раздобыл и откопал такое, что сам испугался.
Находка Дэна Кларка подтвердила довольно распространенную версию об Атлантиде как о комплексной цивилизации со множеством расположенных по всей планете точек.
— Атлантида была на Кубе, Азорских островах, Мальте, Крите… Такой разброс кажется на первый взгляд странным, но Платон, первым поведавший об Атлантиде, рассказывает о десяти царствах сыновей Посейдона с центром на материке, — говорит президент Русского общества по изучению проблем Атлантиды Александр Воронин. — Кларк копнул в первом подходящем месте, где вода круглый год теплая, а останки городов лежат на достижимой для водолазов глубине.

Обнаруженные экспедицией Кларка пирамидальные комплексы в точности повторяют постройки майя.
— Сооружения Теотиуакана и те, что мы нашли под водой, практически близнецы. Но тут начинается путаница с датами. Считается, что мексиканским пирамидам около 2000 лет, а подводным не может быть менее 12 000, — недоумевает Кларк. — Я считаю, что майя либо копировали достижения другой цивилизации, либо реконструировали построенное ранее.

Такой вывод он сделал, опираясь на другую подводную находку — скелет человека высотой 3,5 метра. Кларк уверен, что именно так и выглядели атланты. Спонсирующие экспедициюбизнес-структуры забрали останки великана в качестве компенсации своих затрат. Где скелет теперь, ученому не известно.
Источник: Экспресс газета/ ПО http://primeinfo.net.ru/news2876.html#ixzz0xq9mFECg

Сн. Исследуемый регион, откуда происходит все современное человечество, палеонтраполги назвали "Эдемским садом".

УЧЕНЫЕ НАШЛИ НА ЗЕМЛЕ МЕСТО, ОТКУДА ПОЯВИЛОСЬ ЧЕЛОВЕЧЕСТВО
Группа палеонтрапологов из аризонского университета под руководством Кертиса Марина, исследовавших пещеры в окрестностях местечка Пиннэкл-Пойнт в районе южноафриканского города Моссель-Бэй, пришла к выводу, что около 164 тыс. лет назад на Земле оставалось лишь несколько сотен представителей вида Homo sapiens, которые жили на небольшом участке суши на южном побережье Африки. Ученые обнаружили там следы пребывания относительно крупного человеческого сообщества, сообщает Lenta.ru со ссылкой на статью из журнала Scientific American.
Марин назвал исследуемый регион «Эдемским садом», откуда происходит все современное человечество.
Как отмечает ученый, примерно 195 тысяч лет назад на Земле наступил очередной ледниковый период, закончившийся около 123 тысяч лет назад. В этот период большая часть земной поверхности была непригодна для жизни людей из-за резкого похолодания и засушливости, погубивших многие биологические виды. Однако на южном побережье Африки сложилась уникальная природная зона, для которой был характерен, во-первых, более мягкий климат, а во-вторых, обилие пригодной для человека пищи.
Марин, кроме того, утверждает, что многие специфические для людей навыки, такие как разведение огня, были приобретены Homo sapiens именно в тот кризисный период и сыграли ключевую роль в выживании небольшой популяции людей в Южной Африке.
Большинство ученых, впрочем, не разделяют представления Кертиса Марина о том, что в какой-либо из периодов на Земле сохранялась единственная популяция вида H. sapiens.
По их мнению другие популяции людей существовали около 160 тысяч лет назад на территории нынешних Эфиопии и Марокко. Так или иначе, согласно общепринятой точке зрения, основанной на генетических исследованиях, одна или несколько популяций, к которым восходят все современные люди, жили только на Африканском континенте. / ПО http://topnews.ru/news_id_37359.html


Сн. Люди впервые появились на Британских островах по меньшей мере на 100 тысяч лет раньше, чем считалось ранее - около 950 тысяч лет назад, установили британские археологи.

ЛЮДИ ПОЯВИЛИСЬ В БРИТАНИИ ПОЧТИ МИЛЛИОН ЛЕТ НАЗАД
Ученые выяснили это по результатам раскопок в графстве Норфолк, в ходе которых были обнаружены многочисленные орудия первобытного человека, пишет газета "Известия".
До последнего времени считалось, что в эту эпоху древние люди обитали лишь в областях южнее Альп и Пиренеев, и древнейшее поселение человека в Британии, найденное в Сассексе, датировалось эпохой около 500 тысяч лет назад. Однако в 2005 году раскопки в Саффолке показали, что люди добрались до Британии примерно 700 тысяч лет назад, когда климат в этом районе на короткое время стал примерно таким же, как в современном Средиземноморье.
Во время раскопок в Норфолке обнаружили более 70 кремневых орудий, предназначенных для резания и прокалывания отверстий. Тщательный анализ останков животных и растений, найденных в тех же слоях и относящихся к той же эпохе, что и орудия, показал, что люди жили в этом регионе во время теплого межледникового периода, от 840 тысяч до 950 тысяч лет назад.
Согласно современным представлениям, человек впервые появился в Европе примерно 1,8 миллиона лет назад - этим временем датируются человеческие останки, найденные на стоянке в Дманиси (Грузия). Около 1,3 миллиона лет назад люди уже обитали в Испании, на юге Франции и Италии.
Как отмечает РИА "Новости", находка в Норфолке показывает, что люди добрались до северной Европы значительно быстрее, чем считалось ранее. Стоянка у Хэпписбера стала древнейшим человеческим поселением на европейском севере, чему способствовал относительно мягкий климат./ ПО http://topnews.ru/news_id_36835.html


Британцы обнаружили подводную реку в Черном море
Название еще придумывают

На дне Черного моря обнаружена единственная в Мировом океане подводная река.
Об этом сообщила группа ученых из университета английского города Лидс, которая провела исследование этого естественного объекта непосредственно на месте его расположения. Они обнаружили ее с помощью специально созданной управляемой субмарины.
Научные работники выяснили, что длина реки составляет 37 морских миль, ширина - более чем полмили, а скорость течения воды - 4 мили в час/около 7,5 км в час.
При совсем небольшой длине эта река отличается огромным объемом перемещаемой воды - 22 тыс. кубических метров в секунду. Если бы эта река находилась на суше, то, по этим показателям, была бы шестой в мире.
Водный поток образован проникновением через пролив Босфор более соленой воды Мраморного моря в менее соленую среду Черного моря. По этой причине вода в реке отличается чрезвычайно высокой концентрацией соли.
“Вода в реке плотнее, чем морская вода”, - отметил ученый Дэн Парсонс.
Более того, у нее есть даже пороги и настоящие водопады. На морском дне возникли классические речные берега и заводь, которые четко определяют пределы реки.
Название для реки еще не придумали.
ИТАР-ТАСС, Regnum/ ПО http://gazeta.ua/index.php?id=349307&lang=ru


Сн. Древний город инков вышел на связь с космосом. Фото с сайта inomir.ru

Древний город инков вышел на связь с космосом
Из древнего города инков Мачу-Пикчу, расположенного на высоте 2438 метров в сегодняшнем Перу, был проведен в четверг сеанс связи с Международной космической станцией (МКС), сообщает местная радиостанция RPP. Сеанс связи был осуществлен благодаря сотрудничеству НИУП с Курским государственным техническим университетом и ракетно-космической корпорацией "Энергия" имени Королева.
Десятиминутное общение с находящимися на орбите космонавтами (тремя россиянами и тремя американцами) осуществлялось через переводчика на русском и испанском языках, а также на кечуа - языке, на котором говорят 10 миллионов индейцев. Командир МКС-24 Александр Скворцов сказал, что язык кечуа впервые звучит на международной станции. По его словам, глубоко символично, что связь с космосом осуществляется из одного из центров древней цивилизации.
На земле Скворцова и его коллег приветствовали представители российской и перуанской делегаций, в том числе ректор Национального инженерного университета Перу (НИУП) Аурелио Падилья Риос (Aurelio Padilla Rios), конгрессмен Илария Супа (Hilaria Supa), а также космонавты Александр Полищук и Александр Лазуткин.
Как пишет местная пресса, перуанцы планируют в ближайшем будущем с помощью России запустить в космос собственный спутник "для климатических и географических исследований региона". Кроме того, они уже согласовали с российскими коллегами вопрос об экспериментальном выращивании на МКС в условиях невесомости перуанского картофеля. Падилья заявил, что "выращиваемый в космосе перуанский картофель будет весьма полезен в рационе питания космонавтов в ходе предполагаемого трехлетнего полета к Марсу".
Находящиеся на орбите космонавты обещали после возращения на землю обязательно посетить город Мачу-Пикчу, который считается одним из семи современных чудес света.
В переводе с кечуа "мачу-пикчу" означает "старая гора". Город находится на почти ровном горном плато, а вокруг возвышаются вершины соседних гор.
Мачу-Пикчу был основан приблизительно в 1440 году властелином инков Пакачутеком и стал надежным приютом для тысячи людей. Испанские завоеватели, покорившие почти все земли этой области, обошли город стороной, так как он располагался далеко от основных поселений инков. В 1532 году жители Мачу-Пикчу таинственно исчезли.
Долгое время о существовании "затерянного города инков" ходили только легенды. Его обнаружил в 1911 году американский ученый-историк из Йельского университета Хайрам Бингем (Hiram Bingham). В 1983 году Мачу-Пикчу был включен в Список всемирного наследия ЮНЕСКО. Ежегодно его посещают около полумиллиона туристов.

Черные дыры - это хранилища времени!

Сенсационное сообщение опубликовал в британском журнале "Нью сайентист" американский астрофизик Лоранс Шульман: существующие во Вселенной так называемые черные дыры являются зонами, где время течет в обратном направлении. Сенсация здесь даже не в обратном ходе времени. В последние годы предположение, что время способно течь вспять, высказывал ряд крупных ученых, работающих с проблемами зарождения и развития Вселенной. Сенсация - в черных дырах, этих мощных гравитационных образованиях. До сих пор они традиционно рассматриваются наукой как остаточные структуры взорвавшихся звезд. Пройдя свой жизненный путь в течение миллиардов лет, звезды взрываются и коллапсируют - сжимаются в предельно малом объеме. Звезда как бы проваливается сама в себя. В результате вокруг этого образования возникает столь мощное гравитационное поле, что вся близрасположенная материя затягивается туда. И даже свет не может вырваться из могучих объятий гравитации.
Потому и черная дыра, Лоранс Шульман высказал принципиально новую версию. Черные дыры - это не конечная стадия существования небесных светил. А, как он выразился, - особые зоны, элементы далекого будущего, откуда время движется в прошлое, в нашу сторону. Несколько расплывчатая формулировка, но, наверное, ученый и не мог выразиться яснее. Тем более что и для самого времени как физического явления точных формулировок еще нет. И это неудивительно: нет в природе более загадочного, более таинственного явления, чем время. Недаром издревле бытует фраза, приписываемая, кажется, Блаженному Августину: "Я прекрасно понимаю, что такое время, пока не задумываюсь об этом. Но когда задумаюсь, то совсем не могу понять, что же это такое - время".
Еще триста лет назад все было просто и понятно. Великий Ньютон объявил: время ни от чего не зависит и течет с постоянной скоростью только в одном направлении - из прошлого в будущее. Так и считали до нашего столетия, пока великий Эйнштейн не создал свою теорию относительности. И доказал, что время меняет свою скорость в зависимости от скорости космического корабля. А при достижении кораблем скорости света время вообще останавливается. Потом оказалось, что ставить эксперименты в космосе необязательно. Американские ученые с помощью точнейших часов, основанных на колебаниях кристаллов, замерили время у подножия и на вершине небоскреба. И получили разницу в мизерные доли секунды, но все же разницу. Оказалось, что скорость времени зависит от гравитации: чем она сильнее, тем время течет медленнее Так что здесь Ньютон оказался неправ. А затем пришлось подвергнуть сомнению и другой его постулат: что время течет только в одну сторону.
Первым высказал это сомнение все тот же Эйнштейн. Великий теоретик проанализировал весь арсенал современной науки и с удивлением обнаружил, что нет ни одного физического закона, обрекающего время на одностороннее движение. Ни один закон не препятствовал движению времени вспять. Более того, по всем выкладкам выходило, что реверсивное движение времени если и необязательно, то во всяком случае вполне естественно. И то, что на нашей планете, в нашей Солнечной системе оно течет только в одном направлении, так сказать, местная достопримечательность. Но нет ли и в нашей действительности моментов, когда время поворачивает свой ход?Может быть, стоит поискать.
Поискали - и нашли. В микромире. В загадочном обиталище элементарных частиц, которых нельзя увидеть, но лишь обнаружить их следы с помощью могучих физических установок. И некоторые странности в поведении этих частиц заставили предположить, что в среде их обитания действуют законы, которые в "большом" мире были бы немыслимы. А если бы проявились, то перевернули все наши представления об окружающей действительности.
Может ли часть быть больше целого? Скажем, вы разрезаете яблоко пополам и одна половинка оказывается больше целого яблока. Бред, скажете? Не торопитесь выносить приговор. Физика элементарных частиц знает достаточно случаев, когда частица распадается на три или пять других, причем одна из них больше первоначальной. Или вот, скажем, может ли следствие опережать причину? В "большом" мире это невозможно. Не может ребенок родиться раньше, чем счастливые родители после свадьбы уединятся. А вот среди элементарных частиц подобный казус бывает. И может он произойти только в одном случае: если время начнет двигаться в обратную сторону - от будущего к прошлому. Тогда и все процессы пойдут вспять, поскольку время - образующая сила всего сущего, от прорастания былинки до рождения Вселенной. Такой вывод сделал на основе уникальных экспериментов замечательный русский ученый, профессор Пулковской обсерватории Николай Козырев.
Но если время может менять направление в микромире, если в "большом" мире оно меняет свою скорость, то где гарантия, что оно не проявляет этих своих качеств в их совокупности и где-то еще? Если не на нашей планете, то в галактических масштабах. В конце концов мы, живя даже не на окраине Млечного Пути, а совсем в "глуши", на кончике его дальнего рукава, совершенно не знаем, что происходит в центре нашей Галактики, какие процессы там бушуют, какие законы действуют. И, может быть, время там ведет себя совсем иначе? Этот вопрос задал себе английский исследователь Эддингтон и дал на него ответ, опираясь на теорию Большого взрыва.
Как родилась наша Вселенная? Наверное, это самый первый вопрос, на который пытается ответить человечество с тех пор, как только задумалось о сути мироздания. Гипотез и теорий было уйма, но в последние два-три десятка лет решающие позиции в этой проблеме завоевал Большой взрыв. Эта теория гласит, что 15 - 18 миллиардов лет назад из мирового вакуума выкристаллизовалась некая частица, которая тут же взорвалась и обломки разлетелись в разные стороны. Какой был первоначальный размер этой частицы, трудно сказать. Трудно потому, что не с чем сравнить. Она была одна в невообразимой пустоте и какой бы объем ни занимала, должна была казаться крохотной точкой. Но из ее обломков образовались звезды, собравшиеся потом в галактики, образовалась Вселенная. А первоначальный толчок, данный Взрывом, действует до сих пор: галактики разлетаются от той точки, где родились. И вместе с ними, утверждает Эддингтон, летит время. С той же скоростью и по тому же направлению.
Вселенная покоя не знает
Таким образом, время "привязано" к своей галактике, с которой родилось и начало свой бег. Но теория Большого взрыва не исключает, что постепенно галактики будут все более и более замедлять скорость, пока совсем не остановятся. А затем двинутся в обратный путь, в точку Большого взрыва, где сольются в первоначальную частицу и исчезнут в беспредельном вакууме. А потом снова Взрыв - и все сначала. Что ж, говорит Эддингтон, замедлят ход галактики - и время начнет замедлять свою скорость, и все процессы на планетах этих галактик будут происходить во все более медленном темпе. А когда галактики остановятся, встанет и время, и соответственно тогда все застынет. Стоит посмотреть на этот мир, где все неподвижно - застыл ветер, остановились реки, да и сами планеты, возможно, перестали кружить вокруг своих звезд. А потом галактики двинутся назад, в точку Большого взрыва, и время вслед за ними потечет вспять. И все процессы пойдут в обратную сторону.
Не будем комментировать гипотезу Эддингтона. В конце концов то, что у каждой галактики свое время, которое рождается и движется вместе с ней, вполне правдоподобно. Во всяком случае у науки пока нет весомых аргументов против. Тем более что, объявив о своем открытии обратного течения времени в черных дырах, Лоранс Шульман сделал такой вывод из своей теории: развитие Вселенной идет по замкнутому кругу, диктуемому различным движением времени. Это довольно близко к взглядам Эддингтона.
Но зададимся другим вопросом: если предположить, что в неких зонах Вселенной время течет в обратную сторону, то какими должны быть небесные объекты в этих зонах? Ответ, как это ни покажется удивительным, дан еще в 70-х годах и не где-нибудь, а у нас, в Санкт-Петербургском физико-техническом институте имени Иоффе: эти объекты должны состоять из антиматерии. Из вещества, в атомах которого протоны имеют отрицательный заряд, а электроны - положительный. Логика тут прямая: на планетах, где мертвая и живая материи состоят из вещества "наоборот", и жизненные процессы должны идти в полярно ином направлении. Значит, и время должно течь вспять. Но существует ли она - антиматерия?
Этот вопрос прозвучал давно, чуть ли не в начале века. И долгое время был чисто теоретическим: в смысле, что нет явных запретов протону и электрону менять полярность. И возможно где-нибудь в далеком космосе... Затем идею подхватили фантасты. Им очень понравилось утверждение физиков о невозможности контакта обычной материи с "анти": при их соприкосновении последует аннигиляция - сильный взрыв. И на страницах фантастических произведений начали разгуливать искусственно созданные антиживотные, а потом и антилюди, причем каждый раз дело кончалось катастрофой. И это при том, что физики в этом вопросе еще не выходили из области теоретических предположений.
Ловим антиматерию
Перевели ее в область практических поисков сотрудники Питерского физтеха под руководством Гранта Кочаряна. В конце 70-х годов они начали запускать зонды на высоту в десятки километров, предположив, что если существует в космосе антиматерия, то ее частицы обязательно будут путешествовать в пространстве и попадут в ловушки приборов. И действительно попали. Первый же зонд принес огромное количество антигелия. Настолько огромное, что исследователи тут же засомневались и кинулись проверять приборы. Так оно и оказалось: приборы, созданные специально для этой цели, врали. Принимали за антигелии все, что угодно. Пришлось создавать новые установки, и в конце концов дело пошло. Сначала несколько частичек антигелия, потом в ловушках оказались и другие античастицы. Помню, предупреждая мой вопрос, Грант Кочарян сурово отрезал:
- Наши эксперименты доказали лишь, что антиматерия действительно существует. Можно предположить, что существуют и антизвезды, и антипланеты. Но никаких антирастений, антиживотных и тем более антилюдей - этого мы даже предполагать не будем. Это ненаучно.
Да, двадцать лет назад такое предположение действительно выглядело бы ненаучно. И ученый, решившийся на это, получил бы дружный отпор. С тех пор наука далеко шагнула вперед. И тот же Шульман в другой статье, опубликованной в Physical Review Letters, сравнил странный мир, двигающийся из далекого будущего, с кинолентой, прокрученной в обратном направлении. Иными словами, полностью подтвердил впечатляющую картину, нарисованную Эддингтоном. И даже пошел дальше, предположив, что области с обратным движением времени могут быть очень недалеко от нас - примерно в десятке световых лет. И мы можем с ними столкнуться. А в результате контакта с "потусторонним" веществом, текущим из будущего, говорит Шульман, родится материя, которая вообще не имеет направления во времени.
Правда, за пять миллиардов лет, что существует наша планета, такого контакта не происходило. Будем надеяться, что и не произойдет - ни к чему нам столь рискованные эксперименты. А что касается десятка световых лет, то для космических кораблей, которые, несомненно, появятся в следующем веке, это будет вполне достижимое расстояние. Так что слетаем, посмотрим.
Альберт ВАЛЕНТИНОВ/ ПО http://news.bcm.ru/doc/10720



Още интерсни сайтове:
http://madworld.com.ua/

http://weeklypress.ru/weeklypress.htm

http://primeinfo.net.ru/news2876.html

http://madworld.com.ua/

http://www.cosmosfera.ru/tizers.php






събота, 28 август 2010 г.

ИМА ЛИ БЕЗОПАСНО УБЕЖИЩЕ ЗА ПЕНСИОННИТЕ СМЕТКИ? Вероятният отговор би бил – не, няма!

Сн. Предстоящата луда пенсионна реформа на Обама. Човекът здраво стиска в ръка отънелия си данъкоплатец, като едновременно го и поизтръсква колкото се може повечко!

След Обама реформата в здравеопазването, което си бе добре отиграна правителствена приватизация, днес същото се готви и за пенсионната такава в Америка. Индивидуалните спестовни сметки за пенсиониране се подготвя по макавиелевски да отиват в American International Group (AIG) – държавно контролирано предприятие, което бе “спасено” с активната държавна намеса с пари от порядъка на 182 300 000 000 щатски долара, т.е. пак с пари на данъкоплатеца там. Проучванията показват, че самите американци не се доверяват на финансовите операции на AIG и тогава се пита: ИМА ЛИ БЕЗОПАСНО УБЕЖИЩЕ ЗА ПЕНСИОННИТЕ СМЕТКИ? ...

Подобна е ситуацията и у нас. И в момента тече т.нар.”реформа” в здравеопазването ни, от която полза за населението обаче няма. Законът ни за Здравеопазването е един от законите с най-много поправки във времето (вече повече от 20 години, почти по два пъти годишно е бил ремонтиран за срам и позор на всичките ни правителства), и възможно най-абсурдния по същество към днешна дата. По времето на всякаквите му конютури и поправки се заформи такъв ужасен демографски срив, от който и след 100 години няма да излезнем, а българската ни нация драстично се топи (тук не включвам етносите, които битуват понастоящем в страната ни, защото във времето те не винаги са били съставна и постоянна част от традиционното българско население – виж историята). И пак за сметка на здравето и парите на гражданина се извъшват здравните безумия в страната ни, отново пълниме нечии “касички” и се налага да търпим абсолютно неоправданото и неморално поведение на българските медици, който са се превърнали в едни нескопосани търговци на човешка плът, за което все пак са се клели да я опазват. Да не си мислите хора, че и здравеопазването в Америка е по-различно от нашето – нищо подобно. И там ако имаш пари за него е възможно да живееш, ако нямаш просто си си “пътник”. Май се оказва, че здравеопазването е лукс или се действа с него привилегировано навсякъде по света – а то е толкова естествен компонент в човешката еволюция, и е т.нар. първи стълб в държавността на дадена нация! Вторият стълб – състоянието на пенсионното дело днес у нас също ни е в окаяно състояние. След политическия преврат в БКП в края на 1989 година последните организираха най-гнусния и ужасващ комплот за българския народ – той бе лишен от всички пасиви и активи, които му осигуряваха живот в страната. Ей така от партийна злоба и жажда да продължават безобразно и безхаберно да властват ... и винаги са си били на власт от тогава! С тази наглост се продължава до днешни дни и безогледно се лъже гражданина, че се прави нещо за него. А всъщност народът вече е принуден да живее в режим на фалирала държава. Илюстрацията по-горе макар и правена за американската политика е абсолютно вярна и за ситуацията у нас. Кого заблуждават днешните властващи, направо ми е странно!

Ще си позволя да припомня долните статии за илюстрация, че и у нас като и в Америка се прави досуш същото:

Сн. Да спасим болниците

Здравето - привилегия на богатите
На 10.08.2010 вестник "Сега" написа на първа страница "Лечението в болница става лукс". Сериозното намаление на парите от Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за болниците драстично ще затрудни достъпа на пациентите до лечение. Заради въведените фиксирани бюджети лечебните заведения ще ограничат силно плановия прием, ще формират листи на чакащи, ще намалят заплатите и ще трупат още повече дългове. За пръв път здравната каса ще задължи лечебниците да работят с фиксирани бюджети, при това със задна дата - 1 август. За разлика от досега касата няма да плаща на болниците отчетените случаи над лимита. Според директори на клиники и данни на лекарския съюз намалението на парите е драстично - между 30 и 40% спрямо август миналата година. От касата обясняват, че спазват закона, който от тази година задължава НЗОК да работи с фиксирани бюджети.

Това е логично продължение на започналата в началото на тази година "здравна реформа", която (както здравният министър Божидар Нанев се изрази тогава) се изразява в това, че "Българското правителство вероятно ще започне програма за приватизация на държавните болници още през 2010 г."

Оказва се, че от 1 август тази година здравеопазването ще е привилегия само на тези, които могат да си платят, т.е. на богатите, тъй като парите във фиксираните бюджети са крайно недостатъчни. Всички останали ще трябва да се оправят както могат - законът на неолибералния капитализъм, е че по-богатият оцелява. Всичко това само ще увеличи пропастта между богати и бедни в още една сфера и то с още по-голяма сила. Очевидно България не изостава от глобалните процеси на разделяне на света на Зелени и Червени зони, като в Зелените богатите живеят в лукс и охолство с всички необходими услуги и екстри, а бедните и обикновени хора са оставени в разрухата, хаоса и липсата на каквито и да е нормални условия на живот в Червените зони - проект, идеално илюстриран в Багдад, но намиращ реализация в множество други места и случаи по света (Ню Орлиънс след урагана Катрина, градът на богатите Санди Спрингс в Джорджия /САЩ/, бедните квартали в Пекин, гетата в Йоханесбург, Хаити след земетресението и т.н. и т.н.).

Оставянето на бедните "зад борда" е присъща черта на неолибералния капитализъм. Неплатежоспособните хора не са пазарна ниша, те са криминален контингент, който е ненужен и трябва да бъде изолиран по един или друг начин - било чрез орязване на социални помощи, свиване на други публични разходи или директно затваряне зад ограждения под строг контрол (били те официални затвори или барикадирани квартали...или пък затвори за "нелегални имигранти", като този в Бусманци). Тази характеристика обаче зачерква огромна част от човечеството, а в конкретния случай - хората в България и може да бъде определена единствено и само като тотално антихуманна и разрушителна.

Това решение също така за пореден път показва истинското неолиберлано лице на правителството на Бойко Борисов. След затварянето и приватизирането на болниците, орязването на бюджета за образование, крайният корпоративен лобизъм (според изследвания на различни агенции огромната част от внесените и приети от ГЕРБ закони защитават корпоративни интереси, което бе особено видно в проектите за приемане на ГМО, естествено изгодни за корпорации като "Монсанто") и атаките срещу анти-капиталистически алтернативи (читанка.инфо), оставянето на бедните без здравна помощ е следващата стъпка в неолибералния поход на ГЕРБ. И всичко това е в духа на вече покойния рицар на неолиберализма Милтън Фридман, който посочва трите аспекта на пътя към "естествения", "чист" капитализъм в своята книга "Капитализъм и свобода": дерегулация, приватизация и орязване на бюджета.
За сметка на изчезващите социални функции на държавата, полицейските и пародийните й такива продължават да се увеличават: бутафорни полицейски акции без ефект, побоят в Кърджали, "специализираният съд", 5тата ключица и 10тото кутре на лявата ръка на св. Йоан Кръстител, намерени в Созопол. Единствената цел на всичко това може да бъде само и единствено хвърляне на прах в очите на хората и отвличане на вниманието им.

От http://bulgaria.indymedia.org


Остаряването е привилегия, но и предизвикателство към съвременното общество
В много страни по света на този ден (9 октомври) се провеждат различни мероприятия с цел да се привлече общественото внимание към проблемите на възрастните.
Заедно с тематични изложби и концерти се организират срещи и беседи с политици и организации за обсъждане на проблемите, свързани с околната среда, здравето, образованието и социалните грижи, защото остаряването е привилегия, но и предизвикателство към всички аспекти в съвременното общество. Това се прави и у нас, и в национален, и в регионален мащаб, независимо кое правителство точно е дошло в момента на власт.

По последни прогнози на ООН глобалните демографски промени ще поставят европейските пенсионни системи пред най-голямото предизвикателство, сравнимо единствено с проблемите, пред които ще се изправи Япония. Според доклада на ООН „Остаряването на световното население - 1950-2050 г.“ възрастта на средния германец днес е 40 г., докато през 2050 г. ще бъде 47. За същия период средната възраст на французите ще нарасне от 38 на 45 г., а средният унгарец от 38 г. сега в средата на века ще „навърши“ 50 г. Така Старият континент ще стане още по-стар, а България конкурира всички останали.
В същото време средният американец в момента е на възраст от 35 г., докато през 2050 г. ще бъде едва на 40 г. Това значи, че ако днес населението на ЕС е с 90 млн. по-голямо от това на САЩ, то в средата на века САЩ ще има 50 млн. повече обитатели от настоящите членки на евросъюза. Като цяло в страните от ЕС
работоспособното население ще започне да намалява след 2010 г. Според изчисление на Европейската комисия, ако тази тенденция не бъде обърната по някакъв начин, годишният растеж на БВП към 2040 г. ще спадне от 2 процента на 1,25 процента годишно поради застаряването на населението. Доходите на глава от населението няма да спаднат толкова рязко поради простата причина, че населението също ще намалее, но към 2050 г. жизненият стандарт на средния европеец ще бъде с 20 процента по-нисък спрямо сегашното ниво, ако процесът на застаряване не бъде обърнат. Тежестта върху работещите ще нараства със застрашаващи темпове. Ако към момента съотношението между групата на възрастните над 65 г. към групата на хората в трудоспособна възраст (15-64 г.) е един към четирима, то към 2050 г. то ще бъде един пенсионер към двама работещи. Според оценките на Еврокомисията това означава, че през 2040 г. страните членки на ЕС ще трябва да отделят допълнително между 5 и 8 процентни пункта от БВП за пенсии. По данни на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) общите разходи на развитите страни за пенсии, програми за по-ранно пенсиониране, здравеопазване за възрастните хора в настоящия момент се равняват на 15 процента от БВП, а през 2050 г. ще нараснат до 22 процента.

Парите не стимулират раждаемостта
Естествената възможност да се коригират самите демографски процеси е да се увеличи раждаемостта. Това обаче отнема десетилетия. Обратно на ширещото се разбиране, че ниската раждаемост е продиктувана от бедността, именно сред най-мизерстващите тя е с пъти по-висока.
Опитите в страни като Франция и Швеция, дори в България с прословутия указ за насърчаване на раждаемостта, показаха, че икономическите стимули не водят до увеличаване на раждаемостта.
Оказа се, че дори имиграцията не помага особено в това отношение, тъй като в последните двадесет години притокът на имигранти в Европа, за разлика от САЩ, не успява да компенсира спадащата раждаемост.

Като цяло в страните членки на ЕС се оформиха няколко подхода - увеличаване на пенсионната възраст, стимули за работа и след пенсионната възраст, нарастване на вноските, по-голяма отговорност на работодателите и лични пенсионни планове.

Най-популярна сред мерките е увеличаването на пенсионната възраст.
Оказва се, че удължаването на трудовия живот е най-ефективна мярка за намаляване на тежестите върху работещите. Тя е и най-безпроблемната. Хората предпочитат да продължат да работят още, отколкото да плащат по-големи вноски или да получават по-малки пенсии.
Според социалния министър Тотю Младенов у нас тепърва предстоят обсъждания, независимо от това, че в някои страни от ЕС възрастта за пенсиониране вече се повишава. Една от целите на Лисабонската стратегия за пенсионната система е не само да бъде финансово устойчива, но и да постигне равнопоставеност при условията за пенсиониране. По отношение на пенсионната формула там няма проблем, защото е еднаква за всички. Що се отнася до възрастта за излизане в пенсия, нещата не стоят така. И това се дискутира в целия ЕС. Затова държавите, за които годините за мъжете и жените са различни, започват да обсъждат как да изпълнят заложеното в стратегията - поетапно или изведнъж.

В 12 страни засега мъжете и жените се пенсионират на една и съща възраст. Сред тях са Дания, Испания, Германия, Ирландия, Финландия, Португалия. Там хората излизат в пенсия на 65 г. В Швеция е най-високата - 67 г., и за мъжете, и за жените. В останалите държави възрастта за мъжете е по-висока, но за жените никъде не пада под 60 г. Тези държави вече пристъпват към изравняването й и постепенното увеличаване. Защото разликата във възрастта внася и неравнопоставеност в размера на пенсиите. Жените вземат по-ниска пенсия именно защото се пенсионират по-рано. У нас обаче тези въпроси тепърва ще се обсъждат, ще се търси консенсус, както стана през 2000 г. при въвеждането на пенсионната реформа. Това се налага, за да се вземат най-добрите решения. И те да са подкрепени с анализи и цифри. Затова ще бъде създаден специален Консултативен съвет към Министерството на труда и социалната политика. В него ще участват експерти от министерството, НОИ, представители на синдикатите, работодателите, неправителствените организации, научните среди, както и пенсионерските организации.

Дълъг живот плюс ниска раждаемост е равно на глобално застаряване
Глобалното застаряване е резултат от две демографски тенденции. Първата е удължаването на средната продължителност на живота поради подобряването на качеството на здравеопазването. (сега досещате ли се защо нищо не се прави за подобряване качеството на здравеопазването? Просто двете теми са приплъзнати една към друга, здраво са застопорени ... , а трябва и да се печели от тях! Ето това в момента нагаждат “политиците” и “правителствените лидери”, а като ги знаем колко са..., думите стават излишни./б.м.)

Втората тенденция е спадът на раждаемостта. Така през 2050 г. за първи път в историята на човечеството броят на възрастните (на 60 или повече години) ще надхвърли броя на младите (под 15 г.). Процесът на застаряване се наблюдава в почти всички държави в света, но в различните групи страни протича с различна скорост. В най-слабо развитите държави нивото на раждаемостта остава високо и застаряването е все още в начален стадий. В страните със средна степен на икономическо развитие раждаемостта е намаляла значително през последните години и се очаква в следващите десетилетия да спадне под необходимото за възпроизвеждане ниво от 2,1 деца на жена. В повечето развити държави раждаемостта вече е паднала до критично ниски нива. В Испания например тя е едва 1,2, в Германия е 1,3, а в Япония – 1,4.

Няколко държави не могат да бъдат квалифицирани в тези три основни групи. Например Китай и повечето страни от Централна и Източна Европа не попадат в групата на развитите икономики, но поради ниското ниво на раждаемост имат сходна демографска структура със страните от тази група.
Друго важно изключение са САЩ, където поради високата раждаемост и големия имигрантски приток застаряването е по-умерено в сравнение с останалите развити държави.
...
По http://www.blitz.bg
- от Надя СТАМБОЛИЕВА



СН. МАХМУД АХМАДИНЕДЖАД
президент на Иран, Роден: 28 октомври 1956
с. Арадан, Иран


И да се овестяваме, и да не се освестяваме такова е положението и у нас, и по света. Остава ни да се въоръжим с търпение, ама голямо търпение ... или да започваме да събираме парички за закупуване на някой и друг безпилотен бомбандировач от г-н Махмуд Ахмадинеджад – а той казва: “Властниците са създали този мошенически режим, за да защитят собствените си интереси”, цитат от уикицитат за последния.
Доста писах по темата за съвременен Иран, ето още малко инфо:
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B0%D1%85%D0%BC%D1%83%D0%B4_%D0%90%D1%85%D0%BC%D0%B0%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B5%D0%B4%D0%B6%D0%B0%D0%B4


Подготвил Нели Кирилова


петък, 27 август 2010 г.

ТЮТЮНЪТ В БОРБА С ВИРУСНИТЕ ЕПИДЕМИИ


След като убедително се доказа, че 3-4 чашки кафе на ден действат добре на работата на сърцето у човека, дойде ред да се докаже, че и умереното пушене на ЦИГАРИ е ПОЛЕЗНО действие. Е, и това вече е доказано, дори и нещо повече! По-долу ще прочетете как. Интересно, какво ли ще каже финансовият ни министър по въпроса изобщо, както и за безумието, в което ни вкара той, чрез налагането на уникално високите акцизи за тютюна, оттам и за продажбата на цигарите въобще, оттам и за развитието на мутренския пазар, който държи този бизнес, оттам и на контрабандата и нерегламентираните продажби дето се вихрят на всеки ъгъл, оттам и на погрешното нахъсване на хората по този повод, оттам и на ..., при това в условия на финансова криза за цялата ни страна, и въобще в условията в които живее българинът? Контрабандата на внос на цигари съвсем не е овладяна каквото и да ми говорят, който си е пушил си пуши пак, само дето качеството на тютюна е много ниско и цигарите са “куче” марка. А това предполага вече и действително гарантирана умишлена заболеваемост, но НЕ защото пушим, а защото пушим некачествена стока допусната умишлено до пазара ни. И последствията, и днешните действия в никакъв случай не оправдават измислената приумица на г-н Дянков за съжеление! Да му мисли този човек какви само искове могат да му се отправят!

http://www.ponscig.com/singlenew.php?new=1325&s=snews – сайтът е създаден тази година (2010), така че информацията в него е гарантирано “прясна”!

Табак против гриппа

Пентагон испробует быстрый и надежный способ массового производства вакцин из табака для борьбы с вирусными инфекциями. В Канаде, в городе Квебек, строится огромное здание (более 8000 кв. м.) на деньги армии США. Там планируют ежемесячно выпускать до 10 миллионов доз вакцины против гриппа.

При чем здесь табак? Елена Дайнеко (заведующая лабораторией биоинженерии растений Института цитологии и генетики Сибирского отделения РАН) рассказала, что табак является идеальным курьером. Его клетки, после помещения в них нужного гена, гораздо лучше клеток других растений доставляют лекарство по назначению.
Новое здание является лишь небольшой частью программы ускоренного производства лекарственных препаратов, которая должна произвести революцию в производстве вакцины. Сейчас лекарство получают с помощью куриных эмбрионов. Этот метод не отвечает требованиям по борьбе с чрезвычайными ситуациями, такими как массовые эпидемии и пандемии неизвестного вируса или штамма.

Вот пример, отлично демонстрирующий преимущества табака: понадобилось менее месяца для разработки и запуска в серийное производство растительной вакцины против H5N1, при этом обычный процесс изготовления вакцины (с помощью куриного эмбриона) занял полгода.
Уже в этом году компания IBio Inc собирается провести клинические испытания растительных вакцин на людях.
В 1992 году из трансгенного табака была получена первая растительная вакцина. Извлеченный из растения антиген ввели мышам, в результате получившим иммунитет к гепатиту В.

В случае успешных испытаний растительных вакцин, станет возможным создание надежной системы оперативной борьбы с быстро распространяющимися инфекционными заболеваниями.


Понс-сигареты - Выглядит и ощущается как обычная сигарета!

- Возможность безвредно наслаждаться любимой привычкой и множеством ароматов.
- Уникальная коллекция специально отобранных вкусов.
- Вы можете курить часами непрерывно без вреда для здоровья.
- Простота в использовании, понс-сигарета включается автоматически в момент затяжки.
- Понс-сигареты пожаробезопасны, видимый дым – это на самом деле пар!
- Удивите и заставьте завидовать обладателей обычных сигарет!
- Эффективная методика никотиновой замены.

Что такое Понс-сигареты?
Понс-сигареты – это современное электронное устройство, работающее наподобие ингалятора, в состав которого входит ароматизированный картридж, содержащий никотин (есть картриджи без никотина), камера распыления (атомайзер) с электронным чипом и перезаряжаемый литиевый аккумулятор.
В момент затяжки создается "дымный пар" невысокой температуры (~50-60° С), имитирующий табачный дым, который попадает в легкие вместе с различными вкусами дорогого табака.
Это новое поколение сигарет, которые прочно вошли в жизнь миллионов людей по всему миру, стали символом успеха, бережливого отношения к своему здоровью и здоровью окружающих.

Понс-сигареты не принуждают Вас к отказу от курения. Они дают возможность сохранить удовольствие от курения, отгораживая Вас от большинства негативных эффектов табачной продукции, употребление которой наносит гораздо больший вред здоровью, чем раствор никотина.
По результатам последнего и обширного исследования "Понс-сигареты как инструмент для уменьшения потенциального вреда от табачной продукции" от 26 ноября 2009 года, опубликованы следующие данные:

Пользующиеся понс-сигаретами:
91% отметили улучшение здоровья, 9% не заметили изменений;
Если у опрашиваемых был кашель от курения, 97% отметили улучшения, 3% не заметили изменений, ни один человек не сообщил, что стал чувствовать себя хуже;
У 80% улучшилось обоняние и у 73% опрошенных улучшились вкусовые ощущения;
86% отметили общее улучшение качества жизни

Для тех, кто хочет бросить курить:
9 из 10 опрошенных безуспешно пытались бросить курить до использования понс-сигарет;
1% удалось бросить с помощью фармацевтических средств (никотиновый пластырь, жевательная резинка и т.п.);
79% опрошенным понс-сигареты полностью заменяют традиционные сигареты, 21% пользуются ими вместе с сигаретами или в качестве частичной замены.

понеделник, 23 август 2010 г.

Махмуд Ахмадинеджад е направил меко казано странен прочит на Корана!

Работата за изграждането на атомна електроцентрала в Бушер започва през 1974 г., но се спира през 1979 г. с Ислямската революция. Проектът е възобновен през 1990 със съдействието на Русия, която и започна (21.08.2010) пълненето с ядрено гориво на реактора. Тази сателитна снимка показва как АЕЦ е разработена през последното десетилетие.

Изображението (по-долу) е от март 2010 г. и показва първият завършен реактор (сграда в дясно). АЕЦа е разположен на площ 2,5 кв. км (една квадратна миля), на около 17 км (11 мили) южно от град Бушер. Последните резултати по завършването й включват тесен канал за вливане на вода за охлаждане на реактора от Персийския залив, както е показано и на картинката по-горе.


Във вчерашна си публикация хипотетично зададох въпрос «Кому е нужно производството на толкова много електроенергия?» и «Каква готовност за допълнителна обработка има Иран след отработеното гориво в АЕЦ Бушер?», а дали то ще бъде на строг отчет от Русия и дали няма да има някакви «отклонения му» е предмет на наблюдение от съответните международни организации за контрол над ядрените горива(производство, потребление, доставка, обработка и т.н.) е друга тема.

МОТИВИ:
1. Преследване на независимост за днешните икономическите интереси на Иран:
Не звучи странно или пък ново, че икономическият интерес, сведен до политическо властване винаги е бил основен мотив за развитието на света изобщо. Случаят Иран днес също не прави изключение.
И така налице са интереси за разширяване на бизнес империята на Революционната гвардия на Иран – организация нещо като държава в държавата по присъствие за постигане икономическа незвисимост на Иран (в отговор на първия ми въпрос).



Сн. КГИР изгражда икономическото си влияние вече повече от 20 години. А дали това е експеримент за управление на бизнеса на страната, просто времето ще го покаже!

Що е то Корпус на Ислямската Революционна Гвардия (КГИР)?
Тази гвардия е създадена от аятолах Хомейни преди 30 години за защита на държавата и защита принципите на ислямската революция. Тя започва работа като религиозна милиция, впоследствие се превръща в тайна военна организация, която днес контролира една трета от иранската икономика – тя пък от своя страна е доста богата на всякакви енергийни ресурси. Това невероятно нейно утвъждаване във времето и изграждането й като мощна бизнес мрежа днес, основно се дължи в отговор на американския натиск и произвежданите към страната международни санкции, свързани с убеждаването на Техеран да се откаже от предполагаеми планове за разработване на ядрени оръжия. Та тази мощна икономика на страната, развивана с активната намеса на КГИР - наред с всякаквите й охранителни дейности, днес играе централна роля и в организирането на ядрената програма на Иран. Ето защо въздействието над КГИР е била и основната цел на четири последователни кръга на санкциите на ООН. Всъщност, доста хора от международната общност и днес твърдят в тази връзка, че санкциите и изолацията имат направо обратен ефект, защото те създават реални условия, при които твърдолинейни групи като революционната гвардия, могат и разширяват влиянието си върху съответни политика и икономика. "Ние не сме в нормални обстоятелства", казва Абас Едалат- ирански борец, професор от Кралския колеж в Лондон, против санкциите и аритметиките, които се прилагат над нас. "Иран е подложен на заплахи от смяна на режима, заплахи за военна атака. При тези обстоятелства не е никак странно, че военните получават все повече икономическа власт в страната." И той продължава: "Това е сила и сигурност, че правителството може да се довери на КГИР да управляват икономиката, когато Иран е в състояние на обсада.". Такова мнение не винаги обаче може да се приеме като действително достоверно, добронамерено и градивно – защото просто никой по света не е наясно с бизнес амбициите на тези надзиратели от «охраната» на тази «тайна военна организация», чиято стопанска дейност включително се възприема от самите й членове като «спасители на Иран». По този повод ето един доста убедителен малък цитат по предишното изречение от Ali Alfoneh научен сътрудник в American Enterprise Institute във връзка със степента на бизнес амбиции на надзирателите:"Това, което знаем е, че те се опитват да проникнат легално във всеки един аспект на икономиката на Иран, опитват се да се ангажират с всякакъв вид икономическа дейност, и правна такава, включително и незаконно.».
КГИР изгражда икономическото си влияние повече от 20 години, но напоследък процесът е значително ускорен, тъй като президентът Махмуд Ахмадинеджад – който също е бивш гвардейски офицер - встъпи в длъжност през 2005 година и всичко от присъствието на Ислямската гвардия е повече от легализирано, актуализирано и ускорено. Т.е. много скоро КГИР е разработва нова линия на бизнеса в страната.
Само през този период (от 2005 насам), строителната организацията Khatam Al Anbia, е спечелила стотици доходоносни договори от правителството за строежи, като обикновено за поръчките не се е налагало да наддава. Същата е поглъщала приватизирани държавни предприятия (например националната телефонна компания и услугата) и други. КГИР чрез фирмичките си днес е най-големият инвеститор на фондовата борса в Техеран – от автомобили до дрехи, всичко е тяхно. Определено може да се каже, че чрез действията на КГИР се изгражда необичаен подход за нов бизнес в понятието за развиване икономиката на дадена страна, под маската на «охрана» в средата на бизнес империя. КГИР(корпус на Ислямската революционна гвардия) – бивша тайна военна организация излиза от конфликта с Ирак с огромен организационен опит и натрупани инженерни знания. Тези й умения са пуснати в употреба в следвоенното възстановяване на Иран като непрекъснато е разширявала дейността си та до сега. Фирмите, членуващи в нея са вложили няколко милиарда долара в договори за обезпечаване в Иран на най-голямата офшорна областта за газ - Южен Парс. Политиката им е лесна за разбиране - председателят Ахмадинеджад иска да освободи стратегическите си индустрии от чуждото влияние и към днешна дата го прави успешно. Все пак КГИР си остава военна организация вградена в Правителството на страната, която обикновено извършва всичко и в бизнеса - от контрабандата до снабдяване с потребителски стоки, дори и алкохол, който между другото все още е забранен в Иран. Тя е сложна организация с много и различни слоеве. Де факто те са нещо като държава в държавата със собствен дневен ред, но под контрола на твърдолинейни елементи в правителството. Вероятно действителността(това което виждаме и се случва в Иран днес) е някъде по средата. Едно нещо е ясно. Това е един странен начин да управляваш една модерна икономика.
Преразказано по материал на Марк Грегъри/ Би Би Си бизнес репортер.

2. “Политиката на Иран днес е - първи по пътя на икономиката», и в този контекст значението от добиването и изнасянето на петрол за Китай и Средноазиатския регион е от огромно значение за страната (в отговор на първия ми въпрос).


Графиките отразяват възходите и паденията от зависимостта на петролния пазар, както и кои съседи на страната са засегнати и колко.

По данни на МВФ от 1978 год (годината преди революцията) 80% от износа на Иран отива в развитите страни, като 20% от тях са за Съединените щати. Днес 40% от износа на Иран е за развитите страни, въпреки че те все още са основните пазари – като цяло има явен спад, който се дължи на санкциите наложени над Иран. Е, къде продава петрол Иран днес основно? – ами разбира се в развиващите се страни от Близкия изток и главно в Китай. Впрочем Китай е най-големият пазар за петрол на Иран засега – и въпреки хаоса в региона, по-голямата част от търговията с петрол е с тях. На последните Иран разчита, за да се върне обратно в "международната система", благодарение на китайците. И защо това се случва – ами пак поради «интереси», този път от Китайска страна.
Приоритет на Китайското правителство днес е намиране на стабилни и дългосрочни източници на петрол за развиващата им се главоломно икономика - а Иран е един от най-важните източници на тази суровина в региона. Поради което връзките между двете държави в последно време са много здрави и топли, буквално силно приятелски, както се е установило наскоро на изложението в Шанхай. Така че преодоляването на некомфортностите от днешната иранска политика за китайската страна е въпрос на малко време и силен, мотивиран икономически интерес, какъвто си притежават – случващото с Иран, Китай възприема нещо като «всяко чудо за два дена». Понастоящем Техеран доставя около 14% от суровия петрол за нуждите на Пекин, и Китай продължава да се развива икономически бързо, а жажда за енергия постоянно нараства по света.

Ето и малко данни по петролната история:
След Ислямската революция отношенията на Иран със Запада(1979 г.) доста поохладняват.
САЩ му налагат санкции след отвличане на американски заложници в резултат на революцията, и през 1980 г. в ирано-иракската война. През последните години нова вълна на санкции от ООН «мъчи» страната във връзка с опитите да се ограничат ядрените амбиции на Иран. Какъв ефект имат тези мерки действително за страната и нейната икономика? Горните графики показват ключовите икономическите показатели, демонстриращи важните събития през последните 30 години.
В крайна сметка Иран освобождава 63-та американски заложници, взети по време на революцията 1979 година. Тяхното задържане е довело до икономически санкции, което включва замразяване на $ 12 милиарда ирански активи. Според американски служители, повечето са били освободени като част от сделката за връщането на заложниците. Но някои активи на Иран остават все още замразени – някъде около 10000,00 милиона щатски долара.

И данни за други показатели:
БВП: Според плановете за икономическо развитие за 2000-2015 Иран си е поставил за цел 8% ръст на брутния вътрешен продукт на страната (БВП). С изключение на няколко години от този период промените в икономиката на Иран в голяма степен са извършени и ръстът е постигнат. Например през 2008 г. е наличен рязък спад на БВП, в резултат на спада на цените на петрола на световния пазар, последван от световния финансов срив. Въпреки всичко износът на нефт и газ тогава е формирал около 60% от приходите на Иран.
Производството на петрол: Иран е четвърта страна в света по големина на залежи от петрол. От 2005 година производството на петрол е намаляло, поради липсата на инвестиции за развиващите се настоящи и нови находища на нефт и газ, а поради сложната политическа ситуация доста международни петролни компании се отказват да работят със страната.
Чуждите инвестиции: официалните статистики на Иран за преките чуждестранни инвестиции през последните няколко години са противоречиви. Някои официални данни включват меморандуми за разбирателство, но по тях никога не са били подписани договори. Всички статистически данни показват спад на чуждестранните инвестиции, след като президентът Махмуд Ахмадинеджад встъпва в длъжност през 2005 година. За разлика от своя предшественик - реформатора Мохамед Хатами, който е насърчавал чуждестранните инвестиции, упоритият политик г-н Ахмадинеджад е обезкуражил чужденци да инвестират в Иран. Горните графики независимо от случилото се през последните 30 години с петролния пазар и налаганите санкции на държавата все пак показват, че за САЩ и Европа иранският петрол е един загубен бизнес.

Та отговорът на въпроса «Кому е нужно производството на толкова много електроенергия?» от Иран, е повече от очевиден и политически мотивиран – тотално публично налагане и овластяване на КГИР(корпус на Ислямската революционна гвардия) по стратегическите икономически интереси на страната. Тази макар и бивша тайна военна организация, здраво държи в ръцете си днес завода за обогатяване на уран в Кум - съоръжение, което е в планината на североизток от гр. Кум, на Кума-Aliabad магистралата. “Случайно” точно там битуват и Революционната гвардия, и ... строежа на иранските ракети, както твърдят западни дипломатически източници. И следващата причина е девиза: “Политиката на Иран - първи по пътя на икономиката» осъществяван чрез добиването и изнасянето на петрол за Китай и Средноазиатския регион, като крайната цел е скорошно излизане на петролната международна сцена в пълен блясък, сила и господство над него. И двата мотива за момента се съвместяват доста добре от г-н Ахмадинеджад, взаимно се поддържат и захранват. Иран иска да бъде сила. Да бъде един от силовите фактори в света.

След подобна солидна мотивация и аргументация от иранска страна, предвид горното, минавам към евентуален отговор и на втория въпрос «Каква готовност за допълнителна обработка има Иран след отработването на руското гориво в АЕЦ Бушер?». Скромното ми мнение е – огромна готовност.

Как светът възприе зареждането с ядрено гориво на АЕЦ Бушер, действие което е и фактически пуск в експлоатация на съоъжението – бих казала доста миньорно. Само големите западни световни агенции с по една единствена публикация, но с много отправки по темата към нея, отразиха факта, който е изключително спорен за цялото човечество по същество. Явно се оказва щекотлива и непопулярна журналистическа тема!

Навсякъде усилено се подчертава, че Русия ще отнема отработените ядрени отпадъци. Дори и да се възприеме, че това е чисто икономически бизнес за Русия, тя трябваше да даде ясно, еднопосочно обяснение за пред света на какво основание е повярвала на лоялността на Иран при връщане на обеднения уран «обратно», предвид случващото се в размирния Близък изток и военното участие на Иран в него! Нищо подобно г-н Путин не обясни на световния гражданин, който очевидно политиците нямат за нищо, ние сме само производители на съответната принадена стойност за осъществяване на политиките им. А както се оказва те дори не са в задоволителен интерес за човечеството.

От Държавният департамент на САЩ се задоволиха само да заявят, че не виждат "оръжия на риска" от централата в Бушер, въпреки че точно те бяха инициаторите на всякаквите санкции, които налагаше ООН във връзка с развиването на ядрената политика на Иран във времето. Странно! Изглежда Путин е успял да убеди Обама «за нещо» по темата. И излиза, че въпросът освен икономически е бил и политически! Е, точно «нещото» трябваше да бъде обявено публично на висок глас пред човечеството. Но не бе.

Обединеното кралство също промърмори, че и за Иран трябва да се даде «право и то да се спазва» при производството на ядрена енергия за граждански цели. А колко ще са граждански тези «цели» просто и те забравиха да ги дефинират!

Единствено Израел защитиха праволинейността си по темата в изявление, цитат: "Това е напълно неприемливо, че една държава, която толкова очевидно нарушава международните договори, следва да се наслаждава на плодовете от използването на ядрената енергия". Тук определено съм склонна да ги подкрепя, като се сещам колко брутално(от ЕС) ни бяха затворени двата блока на АЕЦ»Козлодуй», и как до ден днешен си патим от това. Още повече, че ние сме мирна държава, с никого не воюваме, и не притежаваме съоръженя за последваща обработка на отработеното гориво от централата там (толкова нескопосни са ни политиците да не се сетят какви ги вършат!). Да не напомням, че Русия (бившият СССР) ни смяташе за 16-та си република, и толкова верни им бяхме политически, че никога не би позволила да я изиграем за нещо по такъв повод – ситуацията ни бе, я кривнехме, а ни смачваха като мравки на часа. Дали днешна Русия може да твърди същото и за «настоящия» Иран? Направо дълбоко се съмнявам.

Иранският ядрен шеф Али Акбар Салехи пред журналисти в централата на откриването е казал: "Въпреки огромния натиск, санкциите и лишенията, наложени ни от западните страни, сега сме свидетели на стартиране на най-големия символ на мирните ядрени дейности на Иран". Тогава питам: защо в момента Иран обогатява уран 235 до 20%? Това какъв вид символ е и за какви цели г-н Ахмадинеджад? На 21.08.т.г. Иран започна да зарежда с гориво АЕЦ Бушер, а на следващия ден (22 август) вечно каращият се на света г-н Ахмадинеджад, усмихнато откри тържествено демонстрацията на новия ирански бомбандировач, който очевидно е с над среден обсег на действие. И той ли е произведен за «мирни» граждански цели, спретнал кротичко под крилцата си две бомбички от по 115 кг, дето могат да донесат ужасни разрушения и мъки на мирни граждани? Надали. Пример за какво мирно предимство е пускането в стратосферата на този самолет? Ами за никаква мирна цел не е разбира се.

В крайна сметка Русия ще предоставя гориво за Бушер, въпреки, че Иран вече си произвежда собствен уран, обогатен за класно гориво. Тук нещата нещо не се «вързват» както се казва, и още по-лошото е, че няма кой да ги обясни в прав текст за пред света. Това коректен акт ли е от Иранска страна, ами и от руската както се оказа? Не, не е, и никой не може да ме убеди в обратното.
С пускането на АЕЦ Бушер, на преден и много спешен план излиза въпроса, който също няма до ден днешен адекватен отговор «Докога Иран ще продължава да отказва да отговори на МААЕ (Международната агенция за атомна енергия) за работата си по проектите по обогатяване на уран и производството на тежка вода - т.е. докъде са стигнали, защото те де факто доста са напреднали» - а това е нещо, което предизвиква сериозна загриженост у международната общност. Съвсем основателни са и страховете в случая, че мълчейки по въпроса, Техеран печели сякаш някакво време, което не е знайно за какво (я, как в рамките на два дена г-н Ахмадинеджад сюрпризира света, само за два дена!) – ами ако се окаже, че той иска да създаде ядрено оръжие тихомълком, какво правиме тогава? «Чергите» под краката на 6,5 милиардното население на Земята ако се подпалят – тогава ли ще се размишлява защо и как се е допуснало пламването на ядрена война? Не, това е безкрайно жестоко и хазартно търпение и доверяване от страна на световните правителства! Освен това международните експерти не са наясно докъде е стигнал и процеса по разработване на обектите в Арак, където е възможно да се добива плутоний екстракт, което напрактика си е повторна преработка на отпадаците от поетото «уж» договорено от руснаците гориво за АЕЦ Бушер, защото основната опасност от разпространението на реактори от този тип е, когато съответната страна започне извличане на плутоний от отпадъците, а това може да става в самата централа, и данните за Бушер са точно такива! Остава и неизяснено кой знае защо за международна общност (загриженост) по случващото се със съоръжението в Натана – центъра за извършване на центрофугите при обогатяването на отработения уран, което е пригодено(съоръжението) точно за обогатяване на уран уж с мирни медицински цели, които много бързичко могат да се трансформират и да бъдат потенциално военни такива! Е, за такъв ирански статус ли се казва «малко вероятно разпространение на ядрени оръжия»? Това е повече от безотговорен и безхаберен акт. Това е направо гавра със световната поносимост по случващото се.


Миналия петък почти телеграфно иранската информационна агенция ИРНА съобщи, че страната ще продължи с обогатяването на уран, като се аргументира с пуска на АЕЦ Бушер с думите: "Да предположим, че получаваме нужното ни ядрено гориво за централата от руснаците за следващите 10 години, какво ще правим през следващите 30-50 години (а тяхната цел е развиване на икономиката им – виж по-горе)? Днес Иран може да произвежда до 30 тона обогатен уран в завода си в Натанз, след като необходимите центрофуги вече са инсталирани на място ". Считам, че тези думи определено могат да бъдат ползвани като предлог за продължаване на ядрените преговори с Техеран и то в най-скоро време, въпреки че се счита, че докато руснаците са въвлечени в «бизнеса» с Иран, разпространението на ядрени оръжия е малко вероятно. Да но не се знае докога Русия реално ще прави такъв «бизнес» с Иран в обозримото бъдеще!

Отговорът и тук е повече от очевиден, бих казала очеизваден. Май нищо друго не ни остава, освен да се молим на Господ да ни закриля!

Подготвил Нели Кирилова

неделя, 22 август 2010 г.

Иран представя първият си самолет бомбардировач / 22 August 2010


Сн. Я, колко е щастлив Махмуд Ахмадинеджад (вдясно) на представянето на безпилотния самолет бомбардировач"Karrar"

(Е, много скоро! Вчера напълниха АЕЦ Бушер с уран 235, днес представят първият си бомбардировач – направо я колко «радости на куп»!)

http://www.bbc.co.uk/news/world-middle-east-11052023

По-рано днес Иранската държавна телевизия е показала летателния апарат "Karrar" по време на полет. Това е първият построен в Иран безпилотен самолет бомбардировач ( и нали се сещате,хора, това не се случва само с преоборудване на тъкачни станове например. Тук е потребна висока самолетна технология и ... традиция в тази област, да не говорим за подготовката на кадрите сътворили го. Излиза, че този Махмуд е голям световен “връзкар”! Откъде ли е почерпил ноу хауто?). Този безпилотен бомбардировач е хитовата военна техника на Иран – на него се побират две 115 килограмови бомби, които според думите на Ахмадинеджад могат да послужат като “посланици на смъртта”, но впоследствие е добавил, че ключовото им послание е “от един приятел” – е това вече си е чисто “черен хумор”. Това било(изпращането му по цел) като струя на пратеник на честта и човешкото великодушие от спасителя на човечеството, преди да бъде пратеник на смъртта за враговете на човечеството. “Ключът на съобщението” чрез бомбардировача е “приятелство” и добавил “"Ние трябва да положим усилия да направим всички оръжия на противника безполезени чрез отбранителния ни потенциал.". На откриването е споменато също: “The unveiling came amid continuing concerns over Iran's nuclear programme.
Western states suspect Iran is trying to obtain a nuclear bomb, though Iran says its programme is designed to boost domestic power supplies.
On Saturday, Iran began loading fuel rods at the Bushehr nuclear power station built and operated by Russia.
The US said it saw no "proliferation risk" from the plant, though Israel condemned the move.” .

Ще видим как се управлява от Русия?!

ЧОВЕЧЕСТВОТО ПОЛУЧИ ГОЛЯМ РУСКИ ШАМАР чрез пуска на АЕЦ Бушер в Иран вчера!


Известни ядрени съоръжения на Иран

Пълна неяснота и буквално мистерия около зареждането с ядрено гориво на една от установките в Иран се случи на 21.08.2010 г. Защо казвам неяснота – защото концепцията за изграждане на ядрени централи в региона на Близкия изток не е поставена на международната маса в достатъчна яснота за пред цялото човечество. От отделни “велики държави” тя се третира буквално субективно и съвсем немиролюбиво както се забелязва и от спътник вече. Защо казвам “мистерия” – ами защото доскорошна велика военолюбива международна сила (Русия) ей така-неглиже, отново определено се включва в някаква нова ядрена надпревара, неподбирайки момент, партньори, случващото се на Гея. В тази връзка се питам:


Карта на сеизмоопасните зони по света

- С какво Русия гарантира на човечеството, че няма да има отново човешки жертви, болка, мъка, разрушения и заразяване на голяма част от Земната кора с радиоактивни елементи, вследствие атомни бомбички например, или пък “случайни” катастрофи с АЕЦ-ове, или пък със съвсем нарочни ядрени производства “куче марка”? Ами с нищо.
- С какво Русия гарантира, че Иран ще ползва само нейния доставен уран и няма да си произвежда собствен при наличието на такъв ресурс в самата страна (Иран), и още повече при наличието на толкова много изградени на територията й вече ядрени съоръжения, които са конфигурирани за последващи обработки на обеднения уран от АЕЦ? Ами пак с нищо.
- Въобще кой ще гарантира на нищо неподозиращите световни граждани Мир, Космическо спокойствие и Нормална еволюция в рамките на 21 век – до тук всички виждаме колко безволеви, безполезни и мижави са всякаквите международни договорености, които започват и завършват с частни и субективни интереси? Май никой.
- Като как към днешна дата се решава въпросът между Изтока и Запада, въобще има ли такъв, или той е в мислите на шепа военолюбци както винаги, и си остава все така недомислен и неразрешим. А излиза, че такъв има, предвид случващото се.
- Какво гарантира на ЕС и останалия Западен свят, че изграждането на ядрени централи в Близкия изток е добронамерен или регулярен акт, при това в голям обем и обсег? Ами нищо – по този въпрос изобщо не е помислено или пък даден някакъв смислен отговор, а той е потребен за битуването на човечеството! Дори информацията по него е доста оскъдна, да не говорим за информираността ни.
- Хора, след като попрочетете публикуваното в тези линкове:

Моля, четете:
http://www.bbc.co.uk/

http://www.bbc.co.uk/news/world-middle-east-11040029

http://www.bbc.co.uk/news/world-middle-east-11045291

http://www.bbc.co.uk/news/world-middle-east-11045537

http://www.bbc.co.uk/news/world-middle-east-11045291

http://news.bbc.co.uk/2/hi/middle_east/8495086.stm

http://news.bbc.co.uk/2/hi/middle_east/8688467.stm


и няма как да не разберете, че днешен Иран е напълно оборудван и готов за производство и на обогатен уран 235, и на плутоний, благодарение на някои правителства от Запада и с “любезното” рамо на Русия днес. Смешно е руската страна само на локална почва (в Иран) да приказва, че ще дава на страната обогатен уран за АЕЦ-овете й, и ще си прибира отработеното гориво! И защо да го прави се пита – тя ли ще го обогатява за повторна употреба и за каква? Пак въпрос без отговор! След като самият Иран си има природната даденост на този елемент в изобилие, построили са си вече и съответните съоръжения за обработка и си го обработват (да не би да съществува някой наивник, който да повярва, че тази държава си прави ядрените опити под земята, изстрелва си собствените ракети в космоса, воюва със събратята си на територията с “купено” ядрено гориво???!!! – силно се надявам да няма такива хора.), защо ще им е да го “купуват”! – за мили очи за пред света ли? Или пък ще търгуват с него, но с кого? Пълно отсъствие на отговори цари в тази връзка.
- Какво да кажем за останалите държави от Персийския залив, ОАЕ, Йордания, Китай, Корея, Индия, Израел, някои руски републики, и Ирак разбира се – дали и те няма да гонят собствените си ядрени енергетики в една силно сеизмична област? Боже, какво ще правят с производството на толкова много енергия тези страни, та всяка една от тях си е спретнала по няколко ядрени съоръжения, от които все пак трябва да се продава продукцията, но на кого! Отново няма смислен отговор.
- Та какви са дългосрочните нужди на Иран и останалите страни от региона за развиването на тези ядрени технологии днес някой знае ли, в контекст на “глобализацията на света”? И откъде-накъде в цялата тази неразбория по строеж на АЕЦ тук и там, с пълна неяснота по случващото се из света – основно свързани с международно напрежение и ядрена надпревара определено, нас ще ни цакат с разни неустойки и санкции за това, че нямаме пари да си построим АЕЦ Беляне например? Излиза, че иранците били бедни в битов план народ, но си имат за всеки случай по няколко АЕЦ-ове и други ядрени съоръженийца – и на всичкото отгоре никой не ги санкционира ако не строят такива, а ние сме “много, много богати” и инатливи – и на ни една Европейска глобичка, че сме замразили строежа си, който между впрочем е на много неподходящо гео място! Е, това не е ли междунационално извращение?
- По всичко личи, че на 21 август т.г. Русия предаде човечеството. Вкара си го направо в един зловещ филм както се казва – като въоръжи Иран с прикрит мотив за производство на ядрено гориво, а кой знае дали не и с ядрена бомба, която съвсем няма да е “безопасна” за хората от региона, пък и за останалите. И всичко това направи на фона на неразрешения световен основен проблем - свързан с Иран и обогатявания от него Уран 235. Всякаквите усилия в тази посока до тук се оказва, че са останали напразни. За съжеление и адекватни преговори липсват по темата изобщо.

А светът се е стаил и се готви за най-лошото (дано не се случи)! В началото на 21 век иранските политици се сетили да си задават Хамлетовския въпрос отпреди няколко века “To be or not to be?”.
Ами да дерзаят по коректния отговор им пожелавам!

Нели Кирилова

събота, 21 август 2010 г.

Сюжет: Физическо пускане на енергоблок в иранската АЕЦ Бушер на 21 августа 2010 год.


Старта по пълнене на Иранската атомна централа

ПО http://bg.time.mk/cluster/
Започна пълненето на иранската АЕЦ "Бушер"
Започна зареждането с ядрено гориво на първата иранска атомна електроцентрала АЕЦ "Бушер", предадоха световните агенции.
Централата е построена от руската агенция за атомна енергия "Росатом", като дейностите продължиха 36 години.
На тържествената церемония в южния пристанищен град присъстваха директорът на "Росатом" Сергей Кириенко и директорът на иранската Организация за ядрена енергия Али Акбар Салехи.
След като бъде зареден с гориво, ядреният реактор ще бъде пуснат на минимална мощност.
Опитите ще се проведат под наблюдението на МААЕ.
Те ще продължат 15 дни и едва след това централата ще заработи.
След половин година тя ще работи с пълната си мощност.
Енергетичният пуск на АЕЦ Бушер ще продължи до края на 2010 година, уточни шефът на „Росатом" Сергей Кириенко на брифинг в АЕЦ-а.
По думите му всичко върви според установения график.

Кириенко подчерта (на снимката), че АЕЦ Бушер е уникален проект, който няма аналог в света.
От своя страна вицепрезидентът на Иран и ръководител на иранската Организация за атомна етергия Али Акбар Салехи нарече денят исторически за страната.
Кириенко отбеляза също така, че до две-три години Русия ще предаде изцяло управлението на АЕЦ-а на иранската страна.
В началния етап Бушер ще се експлоатира на паритетни начала, доказателство за което стана подписаният днес договор за създаване на съвместно предприятие за управлението на атомната електроцентрала.
То ще работи 50 на 50, каквото е и съотношението на персонала в „Бушер", уточнява Кириенко. С течение на времето обаче руските специалисти ще стават все по-малко за сметка на иранските.
Междувременно Кириенко допълни, че Русия е готова да достави на Иран изотопи за медицински нужди като „допълнително сътрудничество с сферата на мирния атом".
Тази възможност е обсъдена между него и Салехи.
Иран помоли за доставка на молибден-99 и йод-131 и ние вчера потвърдихме, сме готови да я осъществим, посочи още Сергей Кириенко.
Работата по АЕЦ "Бушер" започва през 70-те години на 20 век от германския концерн "Сименс", но прекъсва през 1979 г. Така от двата реактора единият остава завършен на 50%, а другият - на 85%.
През 1995 г. е сключено споразумение с Русия за оказване на индустриална помощ при изграждането на електроцентралата. През 1997 г. строежът е продължен от руската компания "Атомстройекспорт".
"Атомстройекспорт" на няколко пъти отлага датата на завършване на строежа на АЕЦ "Бушер", оправдавайки се с технически затруднения.
През миналата година ирански и руски ядрени учени извършиха пробно пускане на атомната електроцентрала, а през март Владимир Путин заяви, че електроцентралата ще бъде пусната в действие през лятото на тази година.

РФ за два-три года передаст Ирану управление АЭС "Бушер" – Кириенко
МОСКВА, 21 авг - РИА Новости. Россия за два-три года почти полностью передаст управление АЭС "Бушер" иранской стороне, а в начальный период станция будет эксплуатироваться на паритетной основе, сообщил глава Росатома Сергей Кириенко на пресс-конференции в субботу.
"Сегодня мы подписали важное заявление о создании СП по эксплуатации АЭС "Бушер". В начале своей работы это будет 50 на 50, и такое же соотношение персонала на первом этапе. Но постепенно будет уменьшаться доля российского персонала и уменьшаться наша доля в уставном капитале. За два-три года должна состояться почти полная передача АЭС в управление иранскому персоналу", - сказал Кириенко.
АЭС "Бушер" ещё в 1974 году начал строить германский концерн Kraftwerk Union A.G. Однако в 1980 году он разорвал контракт из-за присоединения правительства ФРГ к американскому эмбарго на поставки оборудования в Иран, где в 1979 году произошла исламская революция.
Иран и Россия подписали в 1992 году соглашения о сотрудничестве в области мирного атома и сооружении АЭС. Затем в 1995 году был заключён контракт на завершение строительства первого энергоблока "Бушера", а три года спустя партнёры подписали дополнение к нему, согласно которому компания "Атомстройэкспорт", входящая в госкорпорацию "Росатом", должна была завершить "под ключ" возведение первого блока мощностью 1 ГВт первой иранской АЭС. Таким образом, фактически отсчёт сооружения станции начался с 1998 года.
Политический аспект запуска первой иранской АЭС остаётся в центре внимания ряда западных политиков. Они высказывают опасения, что АЭС в Бушере Иран может использовать для получения собственного ядерного оружия. Однако российский МИД РФ заявил в пятницу, что такая возможность полностью исключается. Как отмечают российские дипломаты, проект АЭС "Бушер" показывает, что Иран мог бы выиграть от сотрудничества с международным сообществом, если подтвердит мирный характер своей ядерной программы.


Местоположение на Иранската централа
В субботу 21 августа начался процесс физического пуска энергоблока иранской АЭС в Бушере. Подробнее об этом :

Начался процесс физического пуска энергоблока иранской АЭС в Бушере/09:10 21/08/2010
БУШЕР (Иран), 21 авг - РИА Новости. Начался процесс физического пуска энергоблока первой иранской атомной станции в городе Бушер на побережье Персидского залива.
"Сегодня мы приступаем к этапу физического пуска атомной станции в Бушере", - заявил, открывая соответствующую церемонию, глава "Росатома" Сергей Кириенко.
Это особенный день и для российских, и для иранских специалистов, сказал он.
Глава "Росатома" также сообщил, что энергетический пуск иранской АЭС "Бушер" должен состояться до конца 2010 года.
"Проект атомной станции "Бушер" - уникальный проект, аналогов которому нет в мире. Сооружение этой станции началось в 1974 году... Уникальность этого проекта заключается в том, что специалистам удалось создать станцию на старых фундаментах с использованием оборудования, которое закладывалось немецкой компанией более 30 лет назад. С учётом этих 36 лет ожидания физический пуск АЭС в Бушере для иранского народа символичен", - отметил глава "Росатома".
В свою очередь, вице-президент Ирана, руководитель иранской Организации по атомной энергии Али Акбар Салехи назвал сегодняшний день запоминающимся и историческим. Он выразил благодарность России и российскому народу за содействие, оказанное Ирану в сооружении атомной станции и овладении передовыми технологиями. "Мы благодарны России за это", - заявил руководитель иранского атомного ведомства.
Атомная электростанция (АЭС) – комплекс сооружений, предназначенных для выработки электрической энергии путем использования энергии, выделяемой при контролируемой ядерной реакции
АЭС "Бушер" ещё в 1974 году начал строить германский концерн Kraftwerk Union A.G. Однако в 1980 году он разорвал контракт из-за присоединения правительства ФРГ к американскому эмбарго на поставки оборудования в Иран, где в 1979 году произошла исламская революция.
"Тепловыделяющие сборки (ТВС) из хранилища топлива перемещены в реакторное отделение и будут загружены в хранилище свежего топлива в реакторном отделении для проведения контроля. После чего ТВС поместят в бассейн выдержки и оттуда в корпус реактора", - сообщил журналистам замдиректора по ядерной и радиационной безопасности ЗАО "Атэк" Алексей Соловьев.
Иран и Россия подписали в 1992 году соглашения о сотрудничестве в области мирного атома и сооружении АЭС. Затем в 1995 году был заключён контракт на завершение строительства первого энергоблока "Бушера", а три года спустя партнёры подписали дополнение к нему, согласно которому компания "Атомстройэкспорт", входящая в госкорпорацию "Росатом", должна была завершить "под ключ" возведение первого блока мощностью 1 ГВт первой иранской АЭС. Таким образом, фактически отсчёт сооружения станции начался с 1998 года.
Политический аспект запуска первой иранской АЭС остаётся в центре внимания ряда западных политиков. Они высказывают опасения, что АЭС в Бушере Иран может использовать для получения собственного ядерного оружия. Однако российский МИД РФ заявил в пятницу, что такая возможность полностью исключается. Как отмечают российские дипломаты, проект АЭС "Бушер" показывает, что Иран мог бы выиграть от сотрудничества с международным сообществом, если подтвердит мирный характер своей ядерной программы.
РФ может поставить Ирану партию изотопов для медцелей, заявил Кириенко


БУШЕР (Иран), 21 авг - РИА Новости. Россия готова поставить Ирану партию изотопов для медицинских целей, сообщил глава Росатома Сергей Кириенко на пресс-конференции в субботу.
"Мы вчера с господином Салехи (вице-президент Ирана, руководитель иранской Организации по атомной энергии Али Акбар Салехи) обсуждали такие возможности (дополнительное сотрудничество в сфере мирного атома). Примером такого сотрудничества может явиться поставка радиоактивных изотопов для медицинских целей. Иран запросил у нас поставки молибдена-99 и йода-131. И мы вчера подтвердили, что готовы осуществить данные поставки", - сказал Кириенко.


Устройство на атомна централа
БЛИЗКАТА ИСТОРИЯ:

http://www.rian.ru/trend/Iran_military_aspect_16112009/ - линк за световните коментари

Дават на Израел 8 дни да нападнат Иран/ от 17.о8.т.г.
Бившият посланик на САЩ в ООН Джон Болтън заяви, че Израел има 8 дни да извърши военно нападение срещу АЕЦ „Бушер", за да спре Техеран, който по този начин се сдобива с функциониращ ядрен реактор.
Междувременно Иран предупреди, че евентуална атака срещу АЕЦ „Бушер", ще бъде равносилна на международно престъпление.
Атакуването на международно съоръжение е международно престъпление и последствията няма да са ограничени само за страната домакин, а ще имат глобален отзвук, каза иранският ядрен шеф Али Акбар Салехи, цитиран от АФП.
Първата атомна електрическа централа на Иран предстои да бъде открита на 21 август край южния град Бушер.
Иранският външен министър не взима насериозно възможността Израел да нападне страната му. По думите му тези заплахи са станали постоянни и са изгубили своето значение.
Работата по АЕЦ "Бушер" започва през 70-те години на 20 век от германския концерн "Сименс", но прекъсва през 1979 г. Така от двата реактора единият остава завършен на 50%, а другият - на 85%.
През 1995 г. е сключено споразумение с Русия за оказване на индустриална помощ при изграждането на електроцентралата. През 1997 г. строежът е продължен от руската компания "Атомстройекспорт".
"Атомстройекспорт" на няколко пъти отлага датата на завършване на строежа на АЕЦ "Бушер", оправдавайки се с технически затруднения.
През миналата година ирански и руски ядрени учени извършиха пробно пускане на атомната електроцентрала, а през март Владимир Путин заяви, че електроцентралата ще бъде пусната в действие през лятото на тази година.
Припомняме, Русия е водещ партньор на Иран за технологии и гориво за ядрената енергетика, но отношенията между двете страни охладняха, след като Русия подкрепи санкциите на ООН.
Руската федерация вече започна и доставянето на атомно гориво за първата иранска АЕЦ.

САЩ: Иран няма защо да обогатява уран/ от 14.08.т.г.
Пускането в експлоатация с руска помощ на първата в Иран атомна електроцентрала показва, че Техеран няма нужда да разполага с капацитет за обогатяване на уран и отново поставя на дневен ред въпроса за искреността на иранците.
Това съобщи говорителят на Белия дом Робърт Гибс, цитиран от АФП.
В коментар за предстоящото стартиране на АЕЦ "Бушехр" Гибс заяви, че Русия ще предоставя ядрено гориво за централата и ще приема отработеното, което показва, че няма причина Техеран да притежава капацитет за обогатяване на уран.
Вчера руската компания за атомна енергия "Росатом" съобщи, че физическия пуск на АЕЦ "Бушехр" е планиран за 21 август.
През миналата година ирански и руски ядрени учени извършиха пробно пускане на атомната електроцентрала в южния ирански град Бушехр.
Изграждането на АЕЦ в Бушехр беше започнато през 70-те години на миналия век от германската корпорация Siemens, а през 1997 г. строежът беше продължен от руската компания "Атомстройекспорт".
Атомстройекспорт на няколко пъти отлага датата на завършване на строежа на АЕЦ Бушер, оправдавайки се с технически затруднения.
През месец март Владимир Путин заяви, че електроцентралата ще бъде пусната в действие през лятото на тази година.
Припомняме, Русия е водещ партньор на Иран за технологии и гориво за ядрената енергетика, но отношенията между двете страни охладняха, след като Русия подкрепи санкциите на ООН.
Вчера (13.08.2010)Руската федерация започва доставянето на атомно гориво за първата иранска АЕЦ.

Русия доставя атомно гориво за ирански АЕЦ/13.08.т.г.
Руската федерация започва доставянето на атомно гориво за първата иранска атомна електроцентрала Бушер на 21 август.
Toва съобщи говорител на руската Атомстройекспорт, която изгради съоръжението.
Въпреки че реакторът няма да започне работа веднага, доставката на гориво е първият ключов момент от неговото пускане в експлоатация, съобщава Ройтерс.
Атомстройекспорт на няколко пъти отлага датата на завършване на строежа на АЕЦ Бушер, оправдавайки се с технически затруднения.
През месец март Владимир Путин заяви, че електроцентралата ще бъде пусната в действие през лятото на тази година.
Припомняме, Русия е водещ партньор на Иран за технологии и гориво за ядрената енергетика, но отношенията между двете страни охладняха, след като Русия подкрепи санкциите на ООН.
Руските власти обаче заявиха категорично, че ще продължат икономическото сътрудничество с Техеран.
Иранците все още са скептични относно заработването на АЕЦ Бушер, чието изграждане е започнало преди 35 години.

Иран пусна пробно АЕЦ "Бушехр"/ 25.02.2009 (повече от година им трябва на руснаците да се “ослушват” по темата?!
Ирански и руски ядрени учени извършиха пробно пускане на атомната електроцентрала в южния ирански град Бушехр, построена с помощта на Русия, като част от подготовката за въвеждането й в действие, предаде АП.
На тестването присъства генералният директор на Росатом Сергей Кириенко, който наблюдава процеса на впръскване на виртуално гориво.
Процесът е започнал преди 10 дни, като вместо ядрено гориво се използва олово, посочи представителят на централата Мохсен Ширази.
Очаква се реакторът да бъде въведен в действие тази година.

АЕЦ в Китай
КОНЦЕПЦИЯТА НА “АТОМСТРОЙЕКСПОРТ”: Атомстройэкспорт: "Мы не имеем права терять рынок до появления СП с Siemens" - http://www.atomstroyexport.ru/about/rus/1

INTERFAX. 10.06.2009 12:00 MSK
Президент российского ЗАО "Атомстройэкспорт" Дан Беленький в интервью "Интерфаксу" рассказал о текущих проектах и перспективных планах компании.

- "Атомстройэкспорт" в конце 2008 года завершил размещение допэмиссии акций. Планировалось, что в ней будут участвовать оба акционера: "Росатом" и "Газпромбанк", однако последний свою долю выкупать не стал. Средства от размещения должны были решить финансовые трудности компании. Эта задача выполнена?
- По допэмиссии ситуация следующая. У нас действительно есть определенные проблемы, связанные с тем, что некоторые контракты, которые мы сейчас дорабатываем, заключались очень давно, и мотивация тогда была не совсем коммерческая. При этом мы обязаны выполнять наши международные обязательства, и мы это делаем. А для того чтобы у нас была такая возможность, и была объявлена допэмиссия.
"Росатом" выкупил свою часть, а "Газпромбанк" свою часть выкупить не смог, в силу того, что наступил кризис, и у него не было финансовых возможностей. Соответственно, мы не получили всего объема средств, на который рассчитывали. Сейчас обсуждается вопрос, как эту ситуацию довести до логического конца. Я полагаю, что это будет сделано за счет размещения нового дополнительного выпуска акций нашей компании в 2009 году.

- Когда рассчитываете получить решения по новой допэмиссии?
- Текущая деятельность компании обеспечивается полностью и явных проблем с финансированием компания сегодня не имеет.
Однако понятно и то, что нам в любом случае нужна запланированные ранее инвестиции и поддержка. Мы со своей стороны подготовительную работу не останавливаем, и встречаем понимание на всех уровнях. О сроках говорить пока рано, но корпоративные решения по допэмиссии мы уже готовим.

- Облигации еще планируете выпускать?
- Пока не видим необходимости
в этом. Мы погасили дебютный заем, опыт получился хороший. Тогда это нам очень помогло и дало возможность реструктуризировать обязательства компании перед банками на более длительный срок с одной стороны, а с другой стороны, как показали дальнейшие события, мы существенно снизили стоимость привлеченных ресурсов как раз в период проблем с ликвидностью в банковской системе в конце 2008 - начале 2009 годов. Сейчас у нас достаточные по объему нашего бизнеса кредитные линии, ставки по которым сопоставимы со ставкой доходности дебютных облигаций.

- Россия и Иордания в мае подписали межправительственное соглашение о сотрудничестве в атомной сфере. "Атомстройэкспорт" уже участвует в атомных тендерах, объявленных Иорданией. Можете рассказать подробнее об этих проектах?
- Там идут два тендера, один - по выбору площадки для АЭС, второй - по строительству ядерного исследовательского центра. Мы участвуем в обоих. По тендерам есть конкуренция и достаточно серьезная,
но я надеюсь, что у нашей компании есть неплохие перспективы.
Мы также проводим предварительные переговоры с представителями различных ведомств Иордании по проекту сооружения первой в этой стране АЭС.

- Иордания планирует в течение ближайших десятилетий построить как минимум четыре АЭС. Российскую технологию они рассматривают?
- Мы делали в Иордании презентацию наших реакторов ВВЭР. С технической точки зрения их все устраивает. Но говорить об этом проекте пока рано, ведь непонятно еще, какой там будет тендер по структуре, кто будет инвестором и так далее.

- В скором времени ожидается решение по тендеру в Турции. Не так давно министр энергетики РФ Сергей Шматко заявил, что допускает возможность торга по проекту, учитывая его перспективы. За счет чего может быть сделана такая дополнительная скидка? Это как-то связано с возможностью господдержки проекту со стороны РФ?
- Скорее, дело в том, что ситуация в связи с кризисом несколько изменилась. Мы подавали заявку на тендер, когда все цены были наверху, в частности, цены на оборудование и материалы. Процентные ставки по кредитам были другие. Сегодня ситуация иная. Но мы находимся в переговорном процессе, и загадывать об итогах не буду.

- Строительство АЭС в Турции планируется реализовывать по схеме BOO (build own operate), когда победитель тендера строит станцию, инвестирует в строительство, затем получает ее в собственность. Для мировой практики это первый прецедент подобного рода в атомной сфере. Вы сегодня уже видите возможность для более широкого использования этого механизма? Есть аналогичные предложения от других государств?
- По такой же схеме предложений на рынке больше пока нет. Все смотрят, чем закончится тендер в Турции. И если мы выиграем тендер и выйдем на подписание контракта, то
я уверен, что схема эта будет тиражироваться. Она очень интересная.

- Что сейчас происходит на площадке строительства АЭС "Бушер"? Проблемы удалось преодолеть? С поставками оборудования из третьих стран разобрались? Какие-то сроки вы сегодня уже готовы назвать?
- Проблем с оборудованием стало меньше. Мы продолжаем сейчас пуско-наладочные работы, занимаемся интеграцией, и это очень сложный процесс, так что, думаю, говорить о конкретных датах пуска пока рано. Но сроки у нас достаточно сжатые.

- Расскажите, пожалуйста, о болгарском проекте. Как там идут дела? Инвестор - германский RWE, кажется, не слишком торопится начинать финансирование.
- Необходимо понимать, что инвестор, претендующий на 49% в капитале станции, - а это очень большие деньги, - вошел в процесс на определенной стадии, не с самого начала. Он вошел, когда уже практически готов EPC-контракт, когда мы обсудили
с заказчиком почти все его ключевые параметры. Технический проект был передан болгарскому заказчику. Более того, уже произошло достаточно серьезное освоение денег. И RWE, естественно, перед тем как начинать полномасштабное финансирование, планирует полностью прояснить для себя все детали. Мы абсолютно открыты в этом смысле, готовы давать пояснения о логике достигнутых договоренностей, отвечать на любые технические вопросы. И инвестор начинает эти вопросы задавать.
Полностью разобраться в документах по проекту в течение нескольких недель сложно даже такой серьезной компании, как RWE, ведь это очень большой объем, это та работа, которую мы проделали за последние полтора года. Не надо также забывать, что компания немецкая, а в Германии очень серьезное экологическое законодательство. Наша задача - оказать им максимальную помощь. Это вложение очень выгодно в финансовом плане, и безопасно с технологической точки зрения.
- Как идут переговоры по новым проектам в Китае?
- Продолжаем ценовые
переговоры, они идут очень тяжело. Заказчик пытается сравнивать стоимость наших блоков BBЭP-1000 со своими CPR-1000, которые они строят у себя по французской технологии. Однако этой технологии уже несколько десятков лет, референтных блоков в Китае еще нет, они только сооружаются. А мы физически не можем сделать таких скидок. Работать себе в убыток мы не будем.
Конечно, хотелось бы довести переговоры в течение ближайших нескольких месяцев до какого-то логического конца.

- Кроме АЭС с реакторами ВВЭР обсуждается и строительство реактора БН-800 для Китая. Что с этим проектом?
- Готовимся сейчас к предпроектной проработке, в рамках которой необходимо будет выдать основные параметры и выполнить еще ряд работ по заказу Китая. Их перечень сейчас уточняется. Думаю, летом подпишем контракт на предпроектные работы. Отмечу, что мы связываем между собой БН-800 и расширение Тяньваньской АЭС.
Строительство БН-800 - это сложная и перспективная задача, а потому
и интересная. Проект очень нужен Китаю, а в России это направление развито на очень высоком уровне.

АЕЦ Индия
- Расскажите, пожалуйста, о ситуации в Индии, как в части строительства двух блоков АЭС "Куданкулам", так и в части переговоров по новым проектам?
- На первом блоке АЭС "Куданкулам" сейчас практически финальная стадия, начинается этап пуско-наладочных работ. Мы очень хорошо там идем, позитивно взаимодействуем с индийской стороной. Сроки пуска не буду называть, ведь очень многое там зависит от выполнения обязательств не только со стороны нашей компании, но и со стороны индийского заказчика.
По новым проектам, думаю, мы в ближайшее время передадим индийским заказчикам наше технико-экономическое предложение. А дальше предстоит ряд серьезных процедур. Во-первых, технико-экономическое обоснование должно пройти одобрение правительства Индии. Сколько времени займет этот процесс, судить сложно. По нашему внутреннему графику мы планируем в сентябре выйти на контрактное соглашение.

- Вы подписали не так давно меморандум с индийской машиностроительной компанией Larsen & Toubro. Как развивается ваше взаимодействие?
- Сейчас мы смотрим по спецификации, что из нашего объема оборудования можно было бы разместить на индийских предприятиях. Это просто экономически эффективно, потому что иначе получается очень большое транспортное плечо при реализации проектов строительства АЭС для Индии.
Заводы Larsen & Toubro недавно посетила большая команда экспертов из России, в составе которой были не только представители "Атомстройэкспорта", но и отраслевые специалисты. Предприятия производят очень хорошее впечатление. Не зря индийцы уже подписали аналогичные соглашения практически со всеми мировыми лидерами по строительству АЭС. Думаю, что на их базе можно делать достаточно сложное оборудование, чтобы не везти его из России.
Однако детально мы будем обсуждать все эти вопросы на более поздней стадии переговоров с заказчиком, когда будет оговариваться
окончательное разделение поставок в рамках контракта. Потому что Индия предъявляет требование локализации, и чем больше блоков мы строим, тем обширнее оно становится. Мы будем его в необходимом объеме исполнять.
Считаю, что тут может быть два пути распределения обязательств и ответственности. Первый вариант предусматривает, что мы привлечем индийские предприятия в рамках своих контрактных обязательств, и ответственность за качество в таком случае ляжет тоже на нас. Второй вариант - когда мы из своих объемов передаем в объемы индийской стороны поставку определенного оборудования, и они сами, по своим тендерным процедурам, будут выбирать поставщиков. Думаю, что мы будем двигаться тем и другим путем.

- Можете назвать основные страны или регионы, которые для "Атомстройэкспорта" являются приоритетными на ближайшие годы? Каких тендеров ждете, на какие контракты рассчитываете?
- Мы готовы предложить свои услуги любому государству, которое планирует построить АЭС. И во всех тендерах, за редким исключением, мы участвовали, и будем участвовать.
Что касается ближайших перспектив, то очень хочет построить два блока, например, Беларусь. Уже известны предварительные сроки объявления тендера во Вьетнаме. Принято решение по строительству станции в Армении, и они недавно выбрали управляющую компанию. Ситуация с Украиной, которая рассчитывает достроить два блока, рано или поздно, думаю, тоже сдвинется с места.
Из самых ближайших тендеров, это, понятно, - Турция. Еще будет финский тендер на площадке "Ловииза", где уже стоят наши блоки. Его организатором выступит концерн Fortum, и мы ведем уже там предварительные переговоры. Планируются конкурсы в Словакии и Чехии. В какой конфигурации мы там будем участвовать, сейчас решается. Но участвовать каким-то образом будем обязательно.

- По Украине какие-то переговоры сейчас идут? В чем основная сложность?
- Сейчас мы договариваемся о конфигурации сотрудничества. Ну и естественно стоит вопрос финансирования.
Понимания об источниках инвестиций пока нет.

- Когда может быть объявлен тендер в Финляндии?
- Мы ожидаем, что это будет в 2010-2011 годах. Уже готовимся к нему. Там тоже планируется не совсем простая конфигурация: станция должна располагать возможностью подачи тепла на коммунальные нужды. Четкого графика пока нет.

- Вы упомянули о тендерах на европейском рынке. Участие в этих конкурсах может быть как-то увязано с сотрудничеством "Росатома" и Siemens? "Атомстройэкспорт" принимает участие в переговорах по формату такого взаимодействия?
- Думаю, что без "Атомстройэкспорта" здесь так или иначе не обойдется ни на договорном уровне, ни на уровне реализации совместных проектов. Однако до тех пор, пока СП с Siemens не создано, мы не имеем права терять рынок. Мы должны там присутствовать, участвовать в тендерах. Затем появится Siemens, и я уверен, что "Росатом" выработает
некие приемлемые для всех правила игры.

- У вас есть еще совместный проект с "Казатомпромом" по строительству блока АЭС на 300 МВт. По нему были, кажется, какие-то трудности, а как сейчас обстоят дела? И в этой связи в целом как вы оцениваете перспективы рынка АЭС средней мощности?
- В Казахстане у нас СП, участником которого является "Атомстройэкспорт". Там были определенные проблемы, но в том, что проект все равно состоится, я практически уверен. Казахстан в этой станции очень заинтересован. К тому же проект интересный, очень красивый, простой и относительно недорогой.
Насчет мировой перспективы АЭС средней мощности - она есть и очень неплохая. Существует много стран, которые хотели бы построить АЭС, но у них, например, из-за существующих сетевых ограничений, не проходит станция с блоками на 1000 МВт. Не всем странам нужна такая мощность. То, что этого сегмента рынка пока нет, объясняется отсутствием не спроса, а предложения.
Мы в данном направлении двигаемся, но чтобы получить возможность широко предлагать такие блоки, нужно получить референтный проект, например, в Казахстане. Этим сейчас и занимается "Атомстройэкспорт" совместно с казахстанской стороной.

- Как вы считаете, может это СП в будущем стать самостоятельным игроком на мировом рынке?
- Казахстан, безусловно, хочет разобраться с технологией. А вот насколько мы вместе с нашими казахстанскими партнерами сможем выйти на мировой рынок, думаю, покажет время. Для того чтобы наше СП стало самостоятельным игроком на мировом рынке, у компании должны быть определенные компетенции, опыт. Не скрою, это интересная и амбициозная задача.
В России есть еще хороший проект АЭС с энергоблоком мощностью 640 МВт, неоправданно невостребованный сегодня. Хотя проект очень удачный и с технической, и с экономической точек зрения.

- "Атомстройэкспорт" свое присутствие в традиционной энергетике планирует расширять?
- Все-таки главное для нас - это атомное строительство. Направление традиционной энергетики возникло, во-первых, потому что появился некий вакуум на этом рынке внутри России. Во-вторых, у нас появилась возможность участвовать в подобных проектах. И мы будем продолжать работать по этому направлению.

- Ранее сообщалось о переговорах с "РусАлом" по ряду проектов строительства АЭС внутри РФ. Сейчас это еще актуально?
- Не готов комментировать этот вопрос, потому что сам в переговорах не участвовал. Когда я возглавил компанию, переговоры уже прекратились.

- По проекту строительства Балтийской АЭС есть какие-то изменения?
- Там идет предпроектная подготовка, исследование площадки. Причем, эту стадию можно пройти достаточно быстро. Другой вопрос - когда мы выйдем на заключение договора. Это зависит, в частности, от принятия решения по финансированию.
Нет никаких сомнений,
что проект интересен всем соседним странам с экономической точки зрения. Как двигаются переговоры "Интер РАО" с инвесторами - не могу сказать. Там, правда, есть еще определенные технологические вопросы, в том числе по сетям, и к ним нужно серьезно подойти, прежде чем привлекать партнера.

Юлия Гилева

АЭС «Куданкулам» (два энергоблока с ВВЭР-1000) сооружается на юге Индии в рамках выполнения Межгосударственного Соглашения от 20.11.1988 и Дополнения к нему от 21.06.1998. Заказчик – Корпорация по атомной энергии Индии (ИКАЭЛ).
Первая группа российских специалистов приступила к работе на площадке строительства АЭС в октябре 2002 года. В соответствии с контрактом, в объем обязательств ЗАО «Атомстройэкспорт» входит разработка рабочей, пусконаладочной и эксплуатационной документации; авторский надзор за строительством зданий и сооружений АЭС; поставка оборудования и материалов из России и третьих стран; техническая поддержка при монтаже и вводе в эксплуатацию АЭС; подготовка эксплуатационного и обслуживающего персонала ИКАЭЛ в России.

О ПРОЕКТE
Проект «АЭС-92», применяемый на АЭС «Куданкулам», разработан институтом «Атомэнергопроект» (Москва) на базе серийных энергоблоков, которые длительное время эксплуатируются в России и странах Восточной Европы. Главная особенность проекта – применение усовершенствованного оборудования и внедрение дополнительных пассивных систем безопасности в сочетании с активными традиционными системами, что повышает надежность станции.
Качественное повышение уровня безопасности АЭС «Куданкулам» достигается за счет максимального использования пассивных средств обеспечения безопасности, как одного из наиболее эффективных решений, за счет упрощения систем нормальной эксплуатации и за счет использования апробированных конструкторских и технологических решений реакторных установок ВВЭР-440 и ВВЭР-1000.
Компоновка главного корпуса обеспечивает минимальную протяженность коммуникаций и высокую надежность функций нормальной эксплуатации и функций безопасности. Реакторная установка находится в двойном контайнменте, который предотвращает выход радиоактивности в окружающую среду и защищает реакторную установку от внешних воздействий. Предусматривается защита от природных и техногенных внешних воздействий, таких как землетрясение 7 баллов по шкале MSK-64, торнадо, ураган, взрывная волна с давлением на фронте до 30 кПа, падение самолета и т.д.
ХОД РАБОТ
На АЭС «Куданкулам» построены все здания и сооружения, проведены коммуникации, смонтировано основное оборудование. Начались промывочные и пусконаладочные операции

АЕЦ Иран

http://www.humanevents.com/article.php?id=38622МАЛКО ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ ПО ЯДРЕНИЯ КОНФЛИКТ В РАЙОНА

Is Iran’s Day Of Reckoning Within Sight?
by James Zumwalt – http://www.jgzumwalt.com/
Interestingly, there was a time—after Tehran’s mad extremist clerics came to power—that Middle East foes Iran and Israel found themselves sharing a rare common goal: the elimination of a regional nuclear weapons threat.
Today, as Israel is down to its last option in preventing Iran from acquiring such a capability, it is ironic almost 30 years ago it was Iran facing the same option. Some of the factors that came into play in eliminating the threat back then are again in play today for an Iran whose day of reckoning may well be at hand.
In the late 1970s, Iraq’s Saddam Hussein embarked upon a nuclear weapons program—a major concern for neighboring Iran’s shah. Although the 1979 Islamic Revolution removed the shah from power, it remained a concern for his replacement—the fanatical religious leader Ayatollah Ruhollah Khomeini. While conducting brutal purges of his own people reminiscent of the French revolution almost two centuries earlier, Khomeini still kept a watchful eye on Iraq’s nuclear program at Osirak. A watchful Israeli eye also monitored progress on the building of the nuclear reactor there.
By September 1980, Saddam’s nuclear reactor was not operational, as it had not yet been loaded with nuclear fuel. The timing as to when this would happen was critical to Israel as bombing an operational nuclear reactor generated concerns about exposing the local civilian population to radiation.
Israel had reason to be worried about Iraq’s nuclear weapons program. Just like the threat it would receive decades later from Iranian President Mahmoud Ahmadinejad to “wipe Israel off the map,” a similar threat was voiced by Saddam on his march to acquire nuclear weapons. In an effort perhaps geared to placate those Arabs living in Israel and Palestine who might also fall victim to any Iraqi nuke attack against Israel, Hussein threatened only to “burn up half of Israel,” as if suggesting nuclear weapons could discern between Jews and Muslims.
As concerns mounted in both Iran and Israel over the Iraqi nuclear threat, Saddam provided Iran with the first opportunity to attack Osirak by launching a surprise invasion of the country on September 22, 1980, starting an eight-year war. Eight days later, as Saddam had “cleverly” withdrawn many of his air assets from Iraq and re-located them to Saudi Arabia, Iran saw its chance to take out the nuclear facility. An air attack was launched—but failed. As the Iran-Iraq war evolved into “trench warfare,” Iran—still unable to destroy the Osirak facility—left the task to its other regional enemy—Israel—to do so.
On June 7, 1981, believing the loading of nuclear fuel into the Osirak reactor was imminent, Israel launched its attack. Eight aircraft participated in the operation and, not unlike the Jimmy Doolittle Raid over Tokyo during World War II, many pilots expected not to return. The strike successfully destroyed the facility, derailing Saddam’s attempt to field a nuclear weapon.
Remarkably, all eight Israeli aircraft returned home safely. (One of the pilots, Ilam Ramon, went on to become Israel’s first astronaut, tragically dying 22 years later in the ill-fated Space Shuttle Columbia disaster.)
For courageously going where no one else would in taking decisive military action against Iraq and denying a rogue leader a nuclear weapons arsenal, Israel was condemned by many member states of the United Nations, including the U.S. But Israel’s actions ensured regional stability for the remainder of the 20th Century.
However, the end of one millennium and beginning of another would witness the start-up of an effort by Iran to clandestinely develop its own nuclear weapons. As the U.S. attempted to curry favor with Iranian moderate Presidents Hashemi Rafsanjani (1989-1997) and Mohammad Khatami (1997-2005), little did it realize the terms of these two “moderates” were being used to start up Iran’s nuclear weapons and missile delivery programs. Rafsanjani appeared on “60 Minutes” to tell America Iran had no nuclear program and he hated such weapons while he was actually instructing the Islamic Revolutionary Guard Corps (now in charge of the nuclear program) to develop them.
Four years after leaving office, Rajsanjani—knowing Iran’s nuclear program was in full swing—made a statement that only made sense years later after Tehran’s secret nuclear weapons program was discovered. The former president suggested Iran could destroy all of Israel with one bomb while Israel could respond only by causing some damage to the Islamic world.
In the high stakes nuclear poker game going on in the region in June 1981, Saudi Arabia played both sides of the fence. While giving Saddam permission to protect his air force by flying it to Saudi Arabia after launching the September surprise attack against Iran, Riyadh had given Israel permission to use its airspace to attack Osirak. So too did Jordan—with the permission of both these countries vital to the success of the Israeli strike. Saddam’s vision of a nuclear-armed Iraq apparently blinded him to the mounting opposition against his doing so.
As Iran continues to ignore calls by the international community to terminate its nuclear weapons program, Israel’s options are down to the military one. In a repeat of its successful 1981 Osirak attack, Israel appears already to have worked out overflight rights with Arab countries opposed to a nuclear-armed Iran. Of course, Israel’s formula for a successful strike this time will be much more complex: Osirak involved a single, above-ground target while a strike against Iran will involve numerous targets hidden deep underground.
In its decision to attack Osirak, Israel’s self-imposed deadline for launch was prior to nuclear fuel being loaded into its reactor. The nuclear fuel for Iran’s reactor at Bushehr is being provided by Russia. Moscow has announced the loading process will begin “before the end of August.” If Israel has identified the loading process as the same triggering event, Iran’s Day of Reckoning is within sight.
The decision has probably already been made as to whether Israel will opt to conduct a limited attack against Bushehr alone or go after as many other targets as possible. The benefit of a limited Bushehr strike is that the facility can easily be accessed and targeted either by Israeli air or sea assets. The facility there is above ground and situated very close to Iran’s West Coast. In fact, the Bushehr facility’s location is such that, even if Israel opted to strike it after it became operational, civilian casualties from fallout would be limited due to the prevailing winds.
The issue to be decided by Israel is whether a limited Bushehr strike would effectively deter the Iranians from continuing on with their nuclear program or simply cause them to expedite it. If the latter, Israel would opt for a much broader attack against all known Iranian nuclear assets. This would leave a final decision then—whether to conduct a major conventional attack or to rely on another extraordinary means—such as an EMP (electromagnetic pulse) weapon, which Israel possesses. This weapon involves generating a nuclear air burst that would create an EMP wave which would then knock out Iran’s main electrical grid systems, while limiting the loss of life. The risk is that it is an uncontrolled burst so that, depending on the altitude, the damage caused on the ground could go beyond Iran’s borders.
Clearly Iran has learned from Israel’s successful Osirak operation to spread out its nuclear facilities, placing many underground. But there is one thing Tehran has failed to fully grasp as it continues to ignore calls by the UN to stand down its nuclear weapons program. Iran will learn, too late, when the attack against its nuclear facilities comes, that Israel will conduct the attack in trademark fashion: It will totally surprise Tehran, successfully crippling the desire of the Iranian technocrats to launch a first-strike nuclear attack against Israel.

James Zumwalt, a Marine veteran of the Vietnam and Gulf wars who writes often on national security and defense issues, is the author of "Bare Feet, Iron Will: Stories from the Other Side of Vietnam's Battlefields" (found at: www.jgzumwalt.com).

http://en.wikipedia.org/wiki/Osirak
- повече информация по темата