Изображението (по-долу) е от март 2010 г. и показва първият завършен реактор (сграда в дясно). АЕЦа е разположен на площ 2,5 кв. км (една квадратна миля), на около 17 км (11 мили) южно от град Бушер. Последните резултати по завършването й включват тесен канал за вливане на вода за охлаждане на реактора от Персийския залив, както е показано и на картинката по-горе.
Във вчерашна си публикация хипотетично зададох въпрос «Кому е нужно производството на толкова много електроенергия?» и «Каква готовност за допълнителна обработка има Иран след отработеното гориво в АЕЦ Бушер?», а дали то ще бъде на строг отчет от Русия и дали няма да има някакви «отклонения му» е предмет на наблюдение от съответните международни организации за контрол над ядрените горива(производство, потребление, доставка, обработка и т.н.) е друга тема.
МОТИВИ:
1. Преследване на независимост за днешните икономическите интереси на Иран:
Не звучи странно или пък ново, че икономическият интерес, сведен до политическо властване винаги е бил основен мотив за развитието на света изобщо. Случаят Иран днес също не прави изключение.
И така налице са интереси за разширяване на бизнес империята на Революционната гвардия на Иран – организация нещо като държава в държавата по присъствие за постигане икономическа незвисимост на Иран (в отговор на първия ми въпрос).
Сн. КГИР изгражда икономическото си влияние вече повече от 20 години. А дали това е експеримент за управление на бизнеса на страната, просто времето ще го покаже!
Що е то Корпус на Ислямската Революционна Гвардия (КГИР)?
Тази гвардия е създадена от аятолах Хомейни преди 30 години за защита на държавата и защита принципите на ислямската революция. Тя започва работа като религиозна милиция, впоследствие се превръща в тайна военна организация, която днес контролира една трета от иранската икономика – тя пък от своя страна е доста богата на всякакви енергийни ресурси. Това невероятно нейно утвъждаване във времето и изграждането й като мощна бизнес мрежа днес, основно се дължи в отговор на американския натиск и произвежданите към страната международни санкции, свързани с убеждаването на Техеран да се откаже от предполагаеми планове за разработване на ядрени оръжия. Та тази мощна икономика на страната, развивана с активната намеса на КГИР - наред с всякаквите й охранителни дейности, днес играе централна роля и в организирането на ядрената програма на Иран. Ето защо въздействието над КГИР е била и основната цел на четири последователни кръга на санкциите на ООН. Всъщност, доста хора от международната общност и днес твърдят в тази връзка, че санкциите и изолацията имат направо обратен ефект, защото те създават реални условия, при които твърдолинейни групи като революционната гвардия, могат и разширяват влиянието си върху съответни политика и икономика. "Ние не сме в нормални обстоятелства", казва Абас Едалат- ирански борец, професор от Кралския колеж в Лондон, против санкциите и аритметиките, които се прилагат над нас. "Иран е подложен на заплахи от смяна на режима, заплахи за военна атака. При тези обстоятелства не е никак странно, че военните получават все повече икономическа власт в страната." И той продължава: "Това е сила и сигурност, че правителството може да се довери на КГИР да управляват икономиката, когато Иран е в състояние на обсада.". Такова мнение не винаги обаче може да се приеме като действително достоверно, добронамерено и градивно – защото просто никой по света не е наясно с бизнес амбициите на тези надзиратели от «охраната» на тази «тайна военна организация», чиято стопанска дейност включително се възприема от самите й членове като «спасители на Иран». По този повод ето един доста убедителен малък цитат по предишното изречение от Ali Alfoneh научен сътрудник в American Enterprise Institute във връзка със степента на бизнес амбиции на надзирателите:"Това, което знаем е, че те се опитват да проникнат легално във всеки един аспект на икономиката на Иран, опитват се да се ангажират с всякакъв вид икономическа дейност, и правна такава, включително и незаконно.».
КГИР изгражда икономическото си влияние повече от 20 години, но напоследък процесът е значително ускорен, тъй като президентът Махмуд Ахмадинеджад – който също е бивш гвардейски офицер - встъпи в длъжност през 2005 година и всичко от присъствието на Ислямската гвардия е повече от легализирано, актуализирано и ускорено. Т.е. много скоро КГИР е разработва нова линия на бизнеса в страната.
Само през този период (от 2005 насам), строителната организацията Khatam Al Anbia, е спечелила стотици доходоносни договори от правителството за строежи, като обикновено за поръчките не се е налагало да наддава. Същата е поглъщала приватизирани държавни предприятия (например националната телефонна компания и услугата) и други. КГИР чрез фирмичките си днес е най-големият инвеститор на фондовата борса в Техеран – от автомобили до дрехи, всичко е тяхно. Определено може да се каже, че чрез действията на КГИР се изгражда необичаен подход за нов бизнес в понятието за развиване икономиката на дадена страна, под маската на «охрана» в средата на бизнес империя. КГИР(корпус на Ислямската революционна гвардия) – бивша тайна военна организация излиза от конфликта с Ирак с огромен организационен опит и натрупани инженерни знания. Тези й умения са пуснати в употреба в следвоенното възстановяване на Иран като непрекъснато е разширявала дейността си та до сега. Фирмите, членуващи в нея са вложили няколко милиарда долара в договори за обезпечаване в Иран на най-голямата офшорна областта за газ - Южен Парс. Политиката им е лесна за разбиране - председателят Ахмадинеджад иска да освободи стратегическите си индустрии от чуждото влияние и към днешна дата го прави успешно. Все пак КГИР си остава военна организация вградена в Правителството на страната, която обикновено извършва всичко и в бизнеса - от контрабандата до снабдяване с потребителски стоки, дори и алкохол, който между другото все още е забранен в Иран. Тя е сложна организация с много и различни слоеве. Де факто те са нещо като държава в държавата със собствен дневен ред, но под контрола на твърдолинейни елементи в правителството. Вероятно действителността(това което виждаме и се случва в Иран днес) е някъде по средата. Едно нещо е ясно. Това е един странен начин да управляваш една модерна икономика.
Преразказано по материал на Марк Грегъри/ Би Би Си бизнес репортер.
2. “Политиката на Иран днес е - първи по пътя на икономиката», и в този контекст значението от добиването и изнасянето на петрол за Китай и Средноазиатския регион е от огромно значение за страната (в отговор на първия ми въпрос).
Графиките отразяват възходите и паденията от зависимостта на петролния пазар, както и кои съседи на страната са засегнати и колко.
По данни на МВФ от 1978 год (годината преди революцията) 80% от износа на Иран отива в развитите страни, като 20% от тях са за Съединените щати. Днес 40% от износа на Иран е за развитите страни, въпреки че те все още са основните пазари – като цяло има явен спад, който се дължи на санкциите наложени над Иран. Е, къде продава петрол Иран днес основно? – ами разбира се в развиващите се страни от Близкия изток и главно в Китай. Впрочем Китай е най-големият пазар за петрол на Иран засега – и въпреки хаоса в региона, по-голямата част от търговията с петрол е с тях. На последните Иран разчита, за да се върне обратно в "международната система", благодарение на китайците. И защо това се случва – ами пак поради «интереси», този път от Китайска страна.
Приоритет на Китайското правителство днес е намиране на стабилни и дългосрочни източници на петрол за развиващата им се главоломно икономика - а Иран е един от най-важните източници на тази суровина в региона. Поради което връзките между двете държави в последно време са много здрави и топли, буквално силно приятелски, както се е установило наскоро на изложението в Шанхай. Така че преодоляването на некомфортностите от днешната иранска политика за китайската страна е въпрос на малко време и силен, мотивиран икономически интерес, какъвто си притежават – случващото с Иран, Китай възприема нещо като «всяко чудо за два дена». Понастоящем Техеран доставя около 14% от суровия петрол за нуждите на Пекин, и Китай продължава да се развива икономически бързо, а жажда за енергия постоянно нараства по света.
Ето и малко данни по петролната история:
След Ислямската революция отношенията на Иран със Запада(1979 г.) доста поохладняват.
САЩ му налагат санкции след отвличане на американски заложници в резултат на революцията, и през 1980 г. в ирано-иракската война. През последните години нова вълна на санкции от ООН «мъчи» страната във връзка с опитите да се ограничат ядрените амбиции на Иран. Какъв ефект имат тези мерки действително за страната и нейната икономика? Горните графики показват ключовите икономическите показатели, демонстриращи важните събития през последните 30 години.
В крайна сметка Иран освобождава 63-та американски заложници, взети по време на революцията 1979 година. Тяхното задържане е довело до икономически санкции, което включва замразяване на $ 12 милиарда ирански активи. Според американски служители, повечето са били освободени като част от сделката за връщането на заложниците. Но някои активи на Иран остават все още замразени – някъде около 10000,00 милиона щатски долара.
И данни за други показатели:
БВП: Според плановете за икономическо развитие за 2000-2015 Иран си е поставил за цел 8% ръст на брутния вътрешен продукт на страната (БВП). С изключение на няколко години от този период промените в икономиката на Иран в голяма степен са извършени и ръстът е постигнат. Например през 2008 г. е наличен рязък спад на БВП, в резултат на спада на цените на петрола на световния пазар, последван от световния финансов срив. Въпреки всичко износът на нефт и газ тогава е формирал около 60% от приходите на Иран.
Производството на петрол: Иран е четвърта страна в света по големина на залежи от петрол. От 2005 година производството на петрол е намаляло, поради липсата на инвестиции за развиващите се настоящи и нови находища на нефт и газ, а поради сложната политическа ситуация доста международни петролни компании се отказват да работят със страната.
Чуждите инвестиции: официалните статистики на Иран за преките чуждестранни инвестиции през последните няколко години са противоречиви. Някои официални данни включват меморандуми за разбирателство, но по тях никога не са били подписани договори. Всички статистически данни показват спад на чуждестранните инвестиции, след като президентът Махмуд Ахмадинеджад встъпва в длъжност през 2005 година. За разлика от своя предшественик - реформатора Мохамед Хатами, който е насърчавал чуждестранните инвестиции, упоритият политик г-н Ахмадинеджад е обезкуражил чужденци да инвестират в Иран. Горните графики независимо от случилото се през последните 30 години с петролния пазар и налаганите санкции на държавата все пак показват, че за САЩ и Европа иранският петрол е един загубен бизнес.
Та отговорът на въпроса «Кому е нужно производството на толкова много електроенергия?» от Иран, е повече от очевиден и политически мотивиран – тотално публично налагане и овластяване на КГИР(корпус на Ислямската революционна гвардия) по стратегическите икономически интереси на страната. Тази макар и бивша тайна военна организация, здраво държи в ръцете си днес завода за обогатяване на уран в Кум - съоръжение, което е в планината на североизток от гр. Кум, на Кума-Aliabad магистралата. “Случайно” точно там битуват и Революционната гвардия, и ... строежа на иранските ракети, както твърдят западни дипломатически източници. И следващата причина е девиза: “Политиката на Иран - първи по пътя на икономиката» осъществяван чрез добиването и изнасянето на петрол за Китай и Средноазиатския регион, като крайната цел е скорошно излизане на петролната международна сцена в пълен блясък, сила и господство над него. И двата мотива за момента се съвместяват доста добре от г-н Ахмадинеджад, взаимно се поддържат и захранват. Иран иска да бъде сила. Да бъде един от силовите фактори в света.
След подобна солидна мотивация и аргументация от иранска страна, предвид горното, минавам към евентуален отговор и на втория въпрос «Каква готовност за допълнителна обработка има Иран след отработването на руското гориво в АЕЦ Бушер?». Скромното ми мнение е – огромна готовност.
Как светът възприе зареждането с ядрено гориво на АЕЦ Бушер, действие което е и фактически пуск в експлоатация на съоъжението – бих казала доста миньорно. Само големите западни световни агенции с по една единствена публикация, но с много отправки по темата към нея, отразиха факта, който е изключително спорен за цялото човечество по същество. Явно се оказва щекотлива и непопулярна журналистическа тема!
Навсякъде усилено се подчертава, че Русия ще отнема отработените ядрени отпадъци. Дори и да се възприеме, че това е чисто икономически бизнес за Русия, тя трябваше да даде ясно, еднопосочно обяснение за пред света на какво основание е повярвала на лоялността на Иран при връщане на обеднения уран «обратно», предвид случващото се в размирния Близък изток и военното участие на Иран в него! Нищо подобно г-н Путин не обясни на световния гражданин, който очевидно политиците нямат за нищо, ние сме само производители на съответната принадена стойност за осъществяване на политиките им. А както се оказва те дори не са в задоволителен интерес за човечеството.
От Държавният департамент на САЩ се задоволиха само да заявят, че не виждат "оръжия на риска" от централата в Бушер, въпреки че точно те бяха инициаторите на всякаквите санкции, които налагаше ООН във връзка с развиването на ядрената политика на Иран във времето. Странно! Изглежда Путин е успял да убеди Обама «за нещо» по темата. И излиза, че въпросът освен икономически е бил и политически! Е, точно «нещото» трябваше да бъде обявено публично на висок глас пред човечеството. Но не бе.
Обединеното кралство също промърмори, че и за Иран трябва да се даде «право и то да се спазва» при производството на ядрена енергия за граждански цели. А колко ще са граждански тези «цели» просто и те забравиха да ги дефинират!
Единствено Израел защитиха праволинейността си по темата в изявление, цитат: "Това е напълно неприемливо, че една държава, която толкова очевидно нарушава международните договори, следва да се наслаждава на плодовете от използването на ядрената енергия". Тук определено съм склонна да ги подкрепя, като се сещам колко брутално(от ЕС) ни бяха затворени двата блока на АЕЦ»Козлодуй», и как до ден днешен си патим от това. Още повече, че ние сме мирна държава, с никого не воюваме, и не притежаваме съоръженя за последваща обработка на отработеното гориво от централата там (толкова нескопосни са ни политиците да не се сетят какви ги вършат!). Да не напомням, че Русия (бившият СССР) ни смяташе за 16-та си република, и толкова верни им бяхме политически, че никога не би позволила да я изиграем за нещо по такъв повод – ситуацията ни бе, я кривнехме, а ни смачваха като мравки на часа. Дали днешна Русия може да твърди същото и за «настоящия» Иран? Направо дълбоко се съмнявам.
Иранският ядрен шеф Али Акбар Салехи пред журналисти в централата на откриването е казал: "Въпреки огромния натиск, санкциите и лишенията, наложени ни от западните страни, сега сме свидетели на стартиране на най-големия символ на мирните ядрени дейности на Иран". Тогава питам: защо в момента Иран обогатява уран 235 до 20%? Това какъв вид символ е и за какви цели г-н Ахмадинеджад? На 21.08.т.г. Иран започна да зарежда с гориво АЕЦ Бушер, а на следващия ден (22 август) вечно каращият се на света г-н Ахмадинеджад, усмихнато откри тържествено демонстрацията на новия ирански бомбандировач, който очевидно е с над среден обсег на действие. И той ли е произведен за «мирни» граждански цели, спретнал кротичко под крилцата си две бомбички от по 115 кг, дето могат да донесат ужасни разрушения и мъки на мирни граждани? Надали. Пример за какво мирно предимство е пускането в стратосферата на този самолет? Ами за никаква мирна цел не е разбира се.
В крайна сметка Русия ще предоставя гориво за Бушер, въпреки, че Иран вече си произвежда собствен уран, обогатен за класно гориво. Тук нещата нещо не се «вързват» както се казва, и още по-лошото е, че няма кой да ги обясни в прав текст за пред света. Това коректен акт ли е от Иранска страна, ами и от руската както се оказа? Не, не е, и никой не може да ме убеди в обратното.
С пускането на АЕЦ Бушер, на преден и много спешен план излиза въпроса, който също няма до ден днешен адекватен отговор «Докога Иран ще продължава да отказва да отговори на МААЕ (Международната агенция за атомна енергия) за работата си по проектите по обогатяване на уран и производството на тежка вода - т.е. докъде са стигнали, защото те де факто доста са напреднали» - а това е нещо, което предизвиква сериозна загриженост у международната общност. Съвсем основателни са и страховете в случая, че мълчейки по въпроса, Техеран печели сякаш някакво време, което не е знайно за какво (я, как в рамките на два дена г-н Ахмадинеджад сюрпризира света, само за два дена!) – ами ако се окаже, че той иска да създаде ядрено оръжие тихомълком, какво правиме тогава? «Чергите» под краката на 6,5 милиардното население на Земята ако се подпалят – тогава ли ще се размишлява защо и как се е допуснало пламването на ядрена война? Не, това е безкрайно жестоко и хазартно търпение и доверяване от страна на световните правителства! Освен това международните експерти не са наясно докъде е стигнал и процеса по разработване на обектите в Арак, където е възможно да се добива плутоний екстракт, което напрактика си е повторна преработка на отпадаците от поетото «уж» договорено от руснаците гориво за АЕЦ Бушер, защото основната опасност от разпространението на реактори от този тип е, когато съответната страна започне извличане на плутоний от отпадъците, а това може да става в самата централа, и данните за Бушер са точно такива! Остава и неизяснено кой знае защо за международна общност (загриженост) по случващото се със съоръжението в Натана – центъра за извършване на центрофугите при обогатяването на отработения уран, което е пригодено(съоръжението) точно за обогатяване на уран уж с мирни медицински цели, които много бързичко могат да се трансформират и да бъдат потенциално военни такива! Е, за такъв ирански статус ли се казва «малко вероятно разпространение на ядрени оръжия»? Това е повече от безотговорен и безхаберен акт. Това е направо гавра със световната поносимост по случващото се.
Миналия петък почти телеграфно иранската информационна агенция ИРНА съобщи, че страната ще продължи с обогатяването на уран, като се аргументира с пуска на АЕЦ Бушер с думите: "Да предположим, че получаваме нужното ни ядрено гориво за централата от руснаците за следващите 10 години, какво ще правим през следващите 30-50 години (а тяхната цел е развиване на икономиката им – виж по-горе)? Днес Иран може да произвежда до 30 тона обогатен уран в завода си в Натанз, след като необходимите центрофуги вече са инсталирани на място ". Считам, че тези думи определено могат да бъдат ползвани като предлог за продължаване на ядрените преговори с Техеран и то в най-скоро време, въпреки че се счита, че докато руснаците са въвлечени в «бизнеса» с Иран, разпространението на ядрени оръжия е малко вероятно. Да но не се знае докога Русия реално ще прави такъв «бизнес» с Иран в обозримото бъдеще!
Отговорът и тук е повече от очевиден, бих казала очеизваден. Май нищо друго не ни остава, освен да се молим на Господ да ни закриля!
Подготвил Нели Кирилова
Няма коментари:
Публикуване на коментар