ОТКЪДЕ КОМУНИСТИТЕ НАМЕРИХА ПАРИ И КУПИХА СУПЕРКОМПЮТЪР–нали се перестройвахме 20 год., и правителствата все ревяха,че няма пари,а на данъкоплатецa...

Сн. Стоян Марков от "Капитал" - фотограф Цветелина Ангелова

Реплика за Голямата черна кутия - "Трудно ми е да кажа доколко е било необходимо да бъде купен" Христин Петков

На гърба на Централната поща в София, в добре изолирано, ледено помещение с постоянно бучаща климатична инсталация, се намират два "шкафа" с 8192 ядра, способни да изчисляват със скорост над 23.42 трилиона операции в секунда. Тези големи черни кутии с нежното име Blue Gene и логото на IBM са суперкомпютърът, който България има от две години.
Това време не стигна, за да се разбере какво подтикна правителството на Сергей Станишев да направи инвестиция за 5.4 млв. лв. в супермашината и защо сделката не мина през търг или обществена поръчка, а беше оформена като "разход по проучване и развитие". Няма отговор и дали инвестицията изобщо е рентабилна и ще започне ли да се изплаща.

За две години не се разбра още защо управлението на суперкомпютъра на практика минава през екип, управляван от Стоян Марков. Известен още по социалистическо време с прякора Стенмарк, преди 1989 г. той е бил заместник-председател на Министерския съвет и председател на Държавния комитет за изследвания и високи технологии.
Марков е човекът, който през 70-те и 80-те години ръководи научно-техническия прогрес в социалистическа България, развитието на българската електроника и приложението на високите технологии в индустрията.
За какво се използва сега суперкомпютърът, какви са разходите около машината, кой и какво изчислява с нея и може ли да печели пари - тези въпроси зададохме на представители на Изпълнителна агенция "Електронни съобщителни мрежи и информационни системи" - ЕСМИС (бившата Държавна агенция за информационни технологии и съобщения - ДАИТС ), на министерството на транспорта и информационните технологии, както и на учени – потребители на системата.
Суперкомпютърът се намира в помещения на изпълнителна агенция ЕСМИС към транспортното министерство. Екипът му е от няколко системни администратори, уебмастър и сътрудници за връзка с агенцията и с Националния център за суперкомпютърни приложения (НЦСП).
Задължението на държавата в лицето на ЕСМИС е да осигури поддръжката на системата и непрекъснатата й работа. Разходите на агенцията са свързани основно с тока (около 60 хил. лв. годишно харчи охладителната система), охраната и противопожарната защита. "Дотук нашите задължения се изчерпват - поддръжката и осигуряване на достъп", заяви пред "Дневник" изпълнителният директор на агенцията Христин Петков.
Въз основа на договор с бившата ДАИТС "Национален център за суперкомпютърни приложения" извършва повечето други дейности.

Сдружението, ръководено от Стоян Марков, отговаря за всичко, свързано с приложението на компютъра - договаряне на софтуера, системна поддръжка, обучение на потребителите. На практика мнението на сдружението е водещо за оценката на проектите - кандидати за потребители.
То e осигурило и 20 хил. лв. за тази година. Сдружението се договаря с доставчиците на софтуер с т.нар. отворен код и възлага на специалисти и учени разработването на този софтуер до т.нар. софтуерни среди (стандартизирани базисни модели, програми, на базата на които ще се правят бъдещи симулации и изчисления).
Осигуряването на безплатния софтуер и подходящите пакети програми е продължило девет месеца. На суперкомпютъра вече са качени 22 пакета и библиотеки приложни програми, които се използват в генетиката, молекулярната биология, медицината, за синтеза на наноматериали, катализатори, полимери, за оптимизация на горивните процеси, за оценка на сеизмичния риск и др.
За модифицирането на софтуера до тези базисни модели, които след това ще могат да се използват и от хора, които не са компютърни специалисти, са отделени 800 хил. лв. от републиканския бюджет за 2009 г. Проектите за софтуерните среди в момента се изпълняват и са възложени след конкурси. Конкурсите са обявени от името на Националния център за суперкомпютърни приложения.
"Трудно ми е да кажа доколко е било необходимо да бъде купен", казва новият и.д. директор на ЕСМИС Христин Петков за Blue Gene. Няма стратегията за управление, която обосновава необходимостта от купуването, развитието, натоварването и приложението на техниката.
По-скоро оставам с впечатление, че малко на парче се е действало, но това е лично мнение, допълва Петков. Сега тече проверка целесъобразно ли са изразходвани средствата за купуване на суперкомпютъра. Ревизията е възложена от министерството на транспорта, очаква се да приключи до края на месеца. Но не мисля, че може да се очакват сензации -
ще се изяснят източниците на финансиране, механизмът за купуване, обосновката
и т.н., застрахова се той. Проектът " Български суперкомпютърен център", както официално се води суперкомпютърът, е разработен в съответствие с приетата от правителството "Национална програма за реформи 2007-2009" в частта изграждане на Национален център по информационни и комуникационни технологии, обяснява Нели Стоянова.
Тя е началник-отдел "Политика и развитие на информационното общество" в министерството на транспорта, била е ангажирана с този проект от страна на ДАИТС. По думите й изграждането на електронната изследователска инфраструктура е "двигател за постигане на 2 от 3-те стълба на стратегията Европа 2020". Проектът е основа за интеграция на българската наука в европейското научно пространство, напомня още Стоянова.
Няма нито един минус от тази технология, настояват и учени – потребители на системата, и администраторите й. Подчертават, че на базата на архитектурата на Blue Gene/P е изграден първият център от най-високо европейско ниво в Германия, догодина и Франция ще направи своя най-голям център със същата технология. "За съжаление, инвестициите в иновации не дават бързи резултати. Затова и подкрепата за развитието на научните изследвания и иновациите често остава неразбрана", казва Стоянова.
Този компютър се равнява на около 2 хиляди обикновени компютъра, ако за всички 40 научни организации, които могат да ползват системата, се купят компютри, разходите ще са многократно по-големи, твърдят още специалистите. Разгорещяват се при въпроса защо тогава Институтът по органична химия при БАН например има два свои компютъра, и то доста мощни, а не ползват Blue Gene.
Този компютър все пак не може да покрие всички нужди, а и има софтуерни пакети, които работят добре на едни машини и не могат да работят на други, обясняват в суперкомпютърния център. "Не може да се използва едно нещо за всичко, това не е чук", пали се администраторът. И допълва, че не е нужно на Blue Gene да се пускат задачи, които не изискват такива високи мощности.
Не са малко скептиците, които смятат, че България не се нуждае от такава мощност, защото няма проекти, които да я натоварят достатъчно и които не могат да се сметнат на съществуващите машини. "Те просто не са виждали такива проекти", бързо отговарят работещите в суперкомпютърния център, а учените подчертават, че без Blue Gene не биха могли да осъществят проектите, които в момента разработват. Според тях натовареността на компютъра е голяма – реалната средна натовареност в последната половин година била 78%. Към момента има
84 потребители, които имат достъп чрез сървър
до мощностите на суперкомпютъра. Ползват го учени от Софийския, Техническия и Медицинския университет, както и от институтите на БАН по информационни технологии, по механика и по геофизика.
При купуването му Blue Gene е бил на около 40-о място в света, а сега извън 500-те. Хората, които работят на него, са убедени, че е необходимо да се инвестира в разширяване. В противен случай за около три години една фиксирана изчислителна мощност губи конкурентоспособност, а нуждите нарастват, хората решават по-комплексни проблеми, посочва Нели Стоянова.
"Ако бяхме успели, както се опитахме миналата година, да надградим малко системата, съм убедена, че щяхме да имаме повече потребители. Част от симулациите, които можеха да се пускат, изискват повече памет и потенциалните потребители трябваше да ползват външни компютри", казва още Стоянова. При консервативни прогнози
за следващите 10 години ще са необходими 20 милиона лева
пресмятат специалистите в центъра. С тях трябва да се осигурят допълнителни изчислителни "шкафове", по-добра вътрешна и външна комуникационна свързаност, допълнително приложен софтуер, ангажиране на около 2000 български учени и изследователи като потребители. Смятат, че няма защо да разчитат толкова на бюджета, а повече на различни европейски програми за финансиране.
В отговор на критиките, че за изчисленията могат да се ползват външни компютърни мощности (например европейски), от центъра обясняват, че българските учени по-рано са срещали затруднения - някои от тези мощности се ползват срещу сериозно заплащане, други предоставят ограничено време, а и се чака доста.
Фактът, че България има суперкомпютър, й позволява да е част от европейската изследователска мрежа (обединяваща 20 страни, сред които Германия, Австрия, Чехия, Финландия, Италия, Норвегия, Холандия), така нашите учени имат достъп и до суперкомпютъра в Германия, който е на пето място в ранглистата, обясняват още експертите.

Blue Gene се ползвал и в много проекти с евросредства, голяма част от които нямало да се реализират иначе. Имало интерес и от чуждестранни учени – от ЕС и Япония, които работят с български екипи. Скоро предстояло да се реализира още един такъв проект - за симулиране на елементи от имунната система (съвместно между Софийския университет и австрийски учени).
Докато разработката на научни проекти трудно може да се оцени справедливо от неспециалисти, то пазарната реализация на проектите, които се разработват на Blue Gene, би могла да покаже рентабилна ли е инвестицията. Отговорът -
досега няма реализация в частния бизнес
Но работещите в суперкомпютърния център са уверени, че това предстои. Не трябва да се смята, че с купуването на технологията преди две години тя автоматично е заработила, поясняват те. Осигуряването на софтуера, настройването му, разработването на софтуерни среди, обучението на потребителите... тези неминуеми първи стъпки отнели около година и половина.
Затова и досега на системата не можели да работят хора без специфична компютърна подготовка. Не можело да се демонстрира на бизнеса какви ползи биха имали, за какво биха могли да използват високата технология. В центъра очакват към края на годината, когато суперкомпютърът ще разполага със значителен набор базисни модели на програми, да бъде направена подробна презентация пред бизнеса.
Ако плановете им - големи частни фирми да започнат да използват технологията - се осъществят, това ще става срещу заплащане. В момента учените не плащат, за да използват суперкомпютъра, а колко ще трябва да даде бизнесът още не е ясно. Това трябва да е вид държавна такса, записана в закон, за чието въвеждане, администриране и обем трябва да се вземе политическо решение, отбелязват специалистите.

Приложения
Някои учени смятат, че мощността на Blue Gene, чиито 8192 ядра могат да изчисляват със скорост над 23.42 трилиона операции в секунда, не се използва пълноценно - например за икономически ориентирани научни изследвания, за които да е договорено и реализиране в частния бизнес и производство. Дори ако един от проектите, по които работим, пробие на пазара, ползите за страната ще бъдат многократно по-големи от средствата, платени за купуването и поддръжката на Blue Gene, отговарят хората, работещи със супер компютърния център.
По думите им суперкомпютърът често се използва за моделиране - замества изработването на скъпоструващи прототипи и провеждането на експерименти, които продължават с години. И описват някои от проектите:

- Учени от Химическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" работят по три направления със суперкомпютъра, а при успех проектите им могат да донесат и практически ползи. В момента се моделират каталитични системи, което би могло да е със сериозно приложение в автомобилостроенето и производството на катализатори, обяснява проф. Георги Вайсилов от Химическия факултет. По думите му без симулациите, които може да направи суперкомпютърът, за подобни проекти се налага използването на благородни метали и на вредни вещества, което води до сериозно оскъпяване. Правим и модел на рибозомата, отговаряща за синтеза на белтъците, което не е правено изобщо в света, допълва той. Третият проект, по който се работи едва от около два-три месеца, е симулация и проверка на техническите характеристики за нов тип материали - комбинация от органични и неорганични.

- Медицинският университет ще започне работа по проект, който проверява влиянието на мутациите на гените върху функциите на белтъците и оттам - влиянието им върху човешкото здраве. Преди да се стигане до етапа на същинската симулация, са били необходими около 6 месеца подготовка. Според учените обаче това е малко време за подготовката на подобен проект. В медицината и по-специално в генетиката сме много щастливи да имаме тази технология, заявяват учените. И отбелязват, че възможните експерименти в тази област са доста ограничени. В света се откриват всеки ден стотици хиляди мутации, като за по-голямата част от тях все още не се знае дали водят до някаква патология и изменения. Това освен чистия научен интерес и публикациите има огромно практическо приложение за диагностика и оценка на риска за развитие на тежка болест в резултат на наследствени мутации на гените. И по-потребителско – след реализацията на този проект с по-голяма сигурност ще може да се каже дали и с какво ниво на достоверност има риск една жена да развие рак на гърдата при генна обремененост в семейството.

- Скоро ще започне и проект за търсене на лекарство, което намалява пристъпите на множествената склероза. С класически средства търсенето на кандидати за лекарства обикновено отнема около 7-8 години и струва неколкостотин милиона долара, а в съчетание с помощта на моделирането, което може да направи суперкомпютърът, времето за търсене и разходите се намаляват няколко пъти.

- Сред действащите проекти е изследване на преноса на замърсители във въздуха и връзката между климатичните промени и замърсяванията на околната среда.

- Подготвя се карта за разпространението на сеизмични вълни, което ще спомогне по-точно да се изчисли сеизмичната защита на бъдещи сгради и съоръжения.

- Работи се върху софтуер за определяне на координатите на мястото на събитие, автоматична ориентация на камерите към него и запис при опит за кражба на превозни средства, изстрели или други необичайни звуци, както и софтуер за автоматична фиксация, обработване на изображения и идентификация на човешки лица.

Стоян Марков в главната роля - http://bg.time.mk/read/ae6e8f9da7/52cdbe3b21/index.html

Защо сдружение, регистрирано по Закона за юридическите лица с нестопанска цел, отговаря за използването на суперкомпютъра, който е държавна собственост? И как именно тази организация е избрана за публично-частно партньорство? Тези въпроси не получават отговори и днес, а човек може да остане със съмнението, че машината за 5.4 млн. лв. е купена именно за сдружението. Факт е, че учени от него разработват повечето от софтуерните пакети за Blue Gene.
Ето част от обясненията, дадени от екипа на суперкомпютъра – Валентин Павлов (системен администратор) и Нели Стоянова (административен мениджър): Нямаше как ние да го развиваме без специалистите, които са в сдружението, ние сме администратори, затова се получи това публично-частно партньорство между държавата и академичната област.
Сдружението поема разходите и за администриране. Клиентите "изцяло се обслужват" от хора в сдружението, казват още администраторите. Валентин Павлов описа как се избират потребителите - организация, която иска да използва суперкомпютъра, трябва по електронен път да подаде формуляр какво иска да сметне и каква мощност й трябва. Формулярът се разглежда от сдружението и те казват – направете акаунт. Ние правим акаунт, сдружението намира софтуера, обучават хората как да работят със суперкомпютъра и започва пресмятането.
И все пак как е избрано точно това сдружение? За отговора на този въпрос, както и за информация как се подбират потребителите от ЕСМИС препратиха към самото сдружение и по-точно към председателя му Стоян Марков. Той обаче не бил в страната и не можел сега да даде отговор.
"Дневник" потърси и мнението на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Оттам отговориха на два от зададените три въпроса, но не и на този: "На базата на какво е избрано именно това сдружение?" Заявиха обаче, че "сдружението не участва в управлението на суперкомпютъра". Отбелязаха, че проектите "се подбират чрез публични конкурсни сесии". В същото време информираха: "Сдружението, което се състои от 15 водещи български учени в областта на суперкомпютрите и суперкомпютърните приложения, има водеща роля по отношение на оценката на тези проектни предложения."
От министерството посочиха, че например сдружението няма отношение към най-големия проект, изпълняван на суперкомпютъра: "Център за върхови научни изследвания "Суперкомпютърни приложения". Проектът е на стойност 1.5 млн. лева, финансира се от фонд "Научни изследвания" към министерството на образованието, а целите му са да се направят високоскоростни системи тип клъстъри, както и софтуерни среди (базисни модели за симулации).
Справка в документацията на проекта от официалната му страница (http://parallel.bas.bg/CE_SuperCA/reports.html) обаче показва, че два от осемте пакета се ръководят от Недю Попиванов и Огнян Наков – членове на управителния съвет на сдружението (виж по-долу). А други три – от учени от Института по паралелна обработка на информацията на БАН, в който работи и Марков.
В отговора си министерството повтори, че на базата на договор с бившата ДАИТС основно задължение на организацията, ръководена от Марков, е да осъществи "чрез интердисциплинарни колективи от учени и специалисти създаване на софтуерни среди за практическото приложение на суперкомпютрите".
От отчета на сдружението за 2009 г., поместен на страницата на българския суперкомпютърен център, пък се вижда, че сред спечелилите конкурси за създаване на софтуерни среди е и друг член на сдружението - Ваньо Митев. В отчета се казва, че сдружението "вече разполага с приложен софтуер и програмни библиотеки с обем повече от 6.379 мегабайта", а сериозна част от пакетите програми са "модифицирани и пригодени за работа и инсталирани на суперкомпютърния комплекс от д-р Валентин Павлов, д-р Пейчо Петков и ст.н.с. I ст., д.т.н. Стоян Марков.

Кой още е в сдружението

Стоян Марков е председател на управителния съвет на сдружението с нестопанска цел "Национален център за суперкомпютърни приложения", който е с мандат до 2014 (25 години БКП водачите продължават да ни управлява). Изпълнителен директор е Румен Трифонов, който участва в редица проекти на бившата ДАИТС и нейния доскорошен председател Пламен Вачков (който е подписал и договора със сдружението). В УС са още ректорът на Медицинският университет Ваньо Митев, доскорошният зам.-ректор на Софийския университет и преподавател във Факултета по математика и информатика Недю Попиванов, както и Огнян Наков – декан на Факултета по компютърни системи и управление в Техническия университет. Адресът на сдружението съвпада с адреса на Института по паралелна обработка на информацията към БАН. В този институт Стоян Марков е ръководител на секция "Математически методи за обработка на сензорна информация".

Работни пакети - http://parallel.bas.bg/CE_SuperCA/reports.html :

РП1: Високопроизводителни архитектури за достигане на производителност PetaFLOPS при използване на многоядрени процесори - ръководител ст.н.с. I I ст. Владимир Лазаров (ИПОИ-БАН) - http://parallel.bas.bg/CE_SuperCA/REP_Dec09_WP1_F.pdf

РП2: Многопроцесорни комуникационни мрежи за PetaFLOPS суперкомпютри - ръководител проф. Огнян Наков (Технически университет - София) - http://parallel.bas.bg/CE_SuperCA/REP_Dec09_WP2_F.pdf

РП3: Компютърна симулация с крайни елементи на силно хетерогенни среди - ръководител ст.н.с. I ст. дмн Светозар Маргенов (ИПОИ-БАН) - http://parallel.bas.bg/CE_SuperCA/REP_Dec09_WP3_F.pdf

РП4: Монте Карло методи за анализ на чувствителността на големи математически модели - ръководител ст.н.с. I ст. дтн Иван Димов (ИПОИ-БАН) - http://parallel.bas.bg/CE_SuperCA/REP_Dec09_WP4_F.pdf

РП5: Суперкомпютърни приложения в изчислителната механика на флуидите - ръководител проф. дмн Недю Попиванов (Софийски университет) - http://parallel.bas.bg/CE_SuperCA/REP_Sept09_WP5_F.pdf

РП6: Квантови суперкомпютърни симулации - ръководител проф. Иван Христов (Софийски университет) - http://parallel.bas.bg/CE_SuperCA/REP_Dec09_WP6_F.pdf

РП7: Суперкомпютърни симулации на биологични молекули и системи - ръководител доц. Леандър Литов (Софийски университет) - http://parallel.bas.bg/CE_SuperCA/REP_Dec09_WP7_F.pdf

РП8: In Silico анализ на имуногенни и алергенни прoтеини - ръководител доц. Ирини Дойчинова (Медицински университет - София) - http://parallel.bas.bg/CE_SuperCA/REP_Dec09_WP8_F.pdf

Blue Gene – по Уикипедия
Blue Gene е суперкомпютър – (Суперкомпютър се нарича компютър, който за момента на създаването си притежава най-високите показатели на капацитет на обработка на данни и в частност, скорост на изчисленията.
България разполага със суперкомпютър от 2008 г., за оползотворяването на който е учреден Националният център за суперкомпютърни приложения.
Употреба: Суперкомпютри се използват за решаване на задачи, които изискват огромни количества изчисления в секунда. Такива са например проблеми от квантовата механика, метеорологични прогнози и изследвания на климата, молекулярно моделиране (структури и свойства на химични съединения, биологични макромолекули, полимери и кристали), криптоанализ, физични симулации (например на самолет във въздушен тунел, на взривяване на ядрени оръжия (http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%AF%D0%B4%D1%80%D0%B5%D0%BD%D0%BE_%D0%BE%D1%80%D1%8A%D0%B6%D0%B8%D0%B5 ), на ядрен синтез).
Основни потребители на суперкомпютри са големите световни университети, научноизследователски институти, военните ведомства.
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9D%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BD_%D1%86%D0%B5%D0%BD%D1%82%D1%8A%D1%80_%D0%B7%D0%B0_%D1%81%D1%83%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%BA%D0%BE%D0%BC%D0%BF%D1%8E%D1%82%D1%8A%D1%80%D0%BD%D0%B8_%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%BB%D0%BE%D0%B6%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%8F

http://www.scc.acad.bg/
http://www.scc.acad.bg/articles/bluegene-quick-guide.pdf)

създаден от IBM. Известен е с това, че е първият суперкомпютър, който достига скорост на изчисленията от 1 пета-FLOP.
Машина IBM Blue Gene/P е инсталирана в България през 2008 г.. В момента на инсталирането си тя е сред стоте най-мощни суперкомпютри в света. Българският суперкомпютър е бил вече на 127 място в класацията през ноември 2008, на 245 през юни 2009 и през ноември 2009 е на 377 място/

На http://www.dnevnik.bg/pazari/2009/04/02/699494_otnovo_pod_rukovodstvoto_na_stoian_markov/
е публикацията:
“Отново под ръководството на Стоян Марков”/ на 02 апр 2009, 4481 прочитания, 33 коментара

На 9 септември 2008 г. от пресцентъра на правителството съобщиха изненадващата новина, че премиерът Сергей Станишев ще открие Национален суперкомпютърен център в сградата на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения (ДАИТС). До този момент за подобна поръчка не се знаеше, просто в един ден България осъмна със суперкомпютър IBM Blue Gene/P.
Цената му дълго се криеше, докато Министерството на финансите не потвърди пред в. "Капитал", че става въпрос за 5.4 млн. лв. Сделката с IBM не е минала през търг или обществена поръчка, а се води като разход по проучване и развитие.
И до днес никой не е посочил ясно за какво точно й е на българската държава компютър с подобен капацитет. Затова пък скоро след тържественото му откриване "Дневник" се натъкна на прелюбопитен факт - че екипът, който работи с машината, се оглавява от небезизвестния в социалистическото минало Стоян Марков. Преди 1989 г. той е бил заместник-председател на Министерския съвет и председател на Държавния комитет за изследвания и високи технологии. Освен като най-младия член на политбюро и дясна ръка на покойния Огнян Дойнов е сочен за един от малцината, посветени в истината за изнесените огромни суми пари от България чрез прословутите задгранични дружества. (През 1984 г. със секретно постановление на ЦК на БКП от 1984 г. се решава България да развива ускорено високите технологии, като за това "развитие" отговаря специална структура в бившата Държавна сигурност - "Научно-техническа информация", част от Първо главно управление - виж разследването на Христо Христов "Империята на задграничните фирми" II ). Марков е тъст на Георги Велчев, брат на предишния финансов министър Милен Велчев, а според множество публикации негов шофьор в миналото е бил и небезизвестният Спас Русев.

Миналата есен пред "Дневник" Стоян Марков обясни, че замисълът на суперкомпютърния център е да бъде предоставен за ползване на консорциум, в който влизат Софийският университет, Техническият университет, Медицинският университет, УНСС, БАН и Българската стопанска камара като представител на индустрията. В бъдеще в него могат да влязат и няколко големи фирми, каза той, но не назова имената им. Членовете на обединението ще бъдат основните потребители на машината и ще разрешават достъпа до нея. А сдружението, което скоро щяло бъде факт, ще развива приложенията на машината и ще определя такси за ползването й.
Засега няма данни каква точно дейност е извършвана със суперкомпютъра и какви евентуални приходи за изминалата половин година могат да докажат смисъла от доставката му. Знае се само, че центърът има доста разходи - освен за заплати на екипа, който го поддържа, и за поддръжката на самата машина.

КОМЕНТИРАЛИ:
... Ето ви защо полЮцията се напъва да има право през закон да следи Интернет активноста ... И техника си имат с капацитет.
Честито да ни е - новото ИТ робство.

... Забравих да спомена, че докато суперкомпютърът бъде предоставен на въпросния консорциум ще го използваме за проследяване,систематизирне и анализиране на електронната поща и интернет активност на българските граждани и особено на форумците в "Дневник". Освен това ще направим проверка и на всички парични потоци на некои другари, които забравиха откъде са тръгнали и все още са живи.... Може и за други важни работи да го използваме...
А от комисионните, които взехме от Ай Би Ем ще отделим по 10-15 лева за каузата на ВИП Брадър и децата в неравностойно положение. Благодаря на правителството и лично на др.Станишев, че не похарчиха тези пари за пенсии, здравеопазване и пътища, както и други подобни щуротии. Благодаря за доверието др. Станишев!

... Шофьорът Спас Русев беше натоварен от Дойнов и Марков да иде в Лондон и да изпере парите на Комсомола. Като по случайност беше настанен в апартамент на българското посолоство, основа си търговска фирма, купи си БМВ, напъха се в църковното настоятелство, където се запозна и сближи със сина на Симо Ментата, така наречения "принц" Кирил. Пак там се сдружи и с братята Велчеви, стана "съветник" на мадридския крадец, проче су като "бизнесмен" и т.н. Досещайте се кого и какво съветва, кой го крепи и чия работа върши. А "Стенмарк" просто се върна да помага с компютрите при прикриване на кражбите и бакиите на тройната коалиция. Зер приятел в нужда се познава!

... Вчера правителството реши да създаде съвместно с IBM компания за нанотехнологии.
Заделиха 50 млн. лева.
Това е явно в същото русло.
Няма лошо. Аз съм "за".
По-добре 50-60 млн. съвместно с IBM отколкото деже левче с батко, братко, Р.Овч., запалки и друга такава фауна.
Колкото до Стоян Марков - ествствено. Нали си е стар авер на Станишеви.
Споко.
Иде ново правителство. (Е, видяхме го и него! б.м.)
И свинските чревца от близко и далечно минало ще се поразчистят, а компанията ще остане.

... За половин година каквато и да е машина е вече остаряла. Ако изгубят още половин година докато се стигне до осъществяване на "замисъла" да организират ползването й от университетите, смятайте че 1/3 от полезния ресурс на въпросния "суперкомпютър" е похабен.
Прагматичното решение, което отдавна се прилага от големи компании и университети е не е да се купуват свръхмашини (изискващи сложна и скъпа поддръжка), а да се обединява изчислителната мощ на обикновени компютри.
Очевадният пример е технологичната политика на Гугъл.

... истинската цена е много по-висока"
дрън-дрън, виж тук:
http://209.85.129.132/search?q=cache:cS-AMtYWsKIJ:www.networkworld.com/news/2007/073107-ibm-supercomputer-price-cut.html+blue+gene+price&cd=9&hl=bg&ct=clnk&gl=bg&client=firefox-a

... До #18: благодаря за информацията, май приказките ми за "огромната отстъпка" и "истинската цена е много по-висока" не са верни. Извинявам се за грешната информация, така бях чувал от разни експерти. Ако вземем първото изречение от връзката горе:
"IBM ratcheted the world of supercomputing up a few notches in June with the Blue Gene/P, a system nearly three times as fast as its predecessor at a cost of $1.3 million per rack." и сметнем в левове по курса за деня, получаваме 1.9 млн лв./rack. От втората страница научаваме, че 72 racks са 1 petaflop, а един rack е 13.9 teraflops. Българският компютър е номер 126 на http://www.top500.org/list/2008/11/200 , което означава, че имаме 2 racks. 5.4 - 2x1.9 = 1.6 млн лева, които се губят. Може да са дадени за някаква поддръжка и софтуер, но като цяло работата става мътна.

... Prof. Ph.D. Stoyan Markov

FullName: Stoyan Markov
Date of Birth: 26th of March 1942
Nationality: Bulgarian
Marital Status: Married
Office Address: Acad. G.Bonchev Str., bl.25 A, 1113 Sofia, Bulgaria
Phone: (+359 2) 870 8494
Fax: (+359 2) 870 7273
Home Address: 9 Jakubitza str., Sofia, Bulgaria
Mobile Phone: +359 898983394
E-mail: Markov@acad.bg, Stoyan.Markov@cern.ch
EDUCATION
Student at the University of Sofia, Bulgaria, "Applied Mathematics ", 1960-1963.
Student at Moscow Technical University " Computer Science", 1963-1967.
Doctorate Studies (Ph.D.) at Kiev (Ukraine) Institute of Automation. Ph.D. awarded for the dissertation thesis "Mathematical Methods for Identification and Simulation of Industrial Processing", 1974.
Associate professor at the Central Institute for Computer Research and Design, 1980-1985.
Member of the Presidium of the Bulgarian Academy of Sciences, 1985-1988.
Doctor of Science awarded for the thesis "High Performance Computer Systems", 1988.
Professor at the Bulgarian Academy of Sciences, 1989.
PROFESSIONAL RECORDS
Title: Professor
Position: Head of Department
PROFESSIONAL EXPERIENCE
Research and Project Institute of Automation, 1967-1971.
Deputy Director of the Ministry of Chemistry Computer Center, 1971-1972.
Head of Automatic and Control Department of the Ministry of Chemistry. 1972-1974.
Deputy Head of Management Department at the Council of Ministers.1975-1976.
First Deputy Minister of Telecommunication, 1976-1979.
Secretary of State of Electronic Industry, 1979-1985.
Deputy Director of the Centre for Information and Computer Science at the Bulgarian Academy of Sciences. Consulting Scientist of the high speed multiprocessor systems in the Space Research Institute of the Soviet Academy of Sciences, 1985-1991.
First Deputy Prime-Minister and Minister of Research and Technology, 1986-1988..
Chairman of the State Committee of Standardization, 1988-1990.
Guest professor at the Institute of Cybernetics, Kiev, Ukraine, 1990-1991.
Guest professor at the European Laboratory for Particle Physics (CERN), Geneva, Switzerland. Consulting scientist of design of neural networks and high-speed parallel computers for nuclear detectors, 1992-1993.
Consulting scientist of signal processing and image treatment, Salonika, Greece, 1993-1994.
Chairman of CROWN-SAPI Holding AG., 1995-2000.
Visiting Scientist, CERN, Switzerland, 2001-2004.
Professor at the Institute for Parallel Processing, Bulgarian Academy of Sciences, 01.11.2004.
RESEARCH GRANTS
Awarded the National Scientific Prize Winner in Computer Science, 1982.
LIST OF BOOKS AND PUBLICATIONS - contains 47 papers and reports and 7 books
Three last books:
Markov, S. 1990. High Performance Computer Systems
Markov, S. 1986. Hierarchic Distributed Control Systems
Markov, S. 1986. Microprocessor Management Systems
Two last publications:
C. Rubbia, N. Pavlopoulos, A.Zrodnikov, S.Markov., Nuclear Waste Burner (NWB) an ADS Industrial Prototype for Minor Actinides Elimination, n_TOF Winter School, Centre de Physique de Les Houches,February 2003.
S.F.Sidorkin, E.A.Koptelov, S.Markov, V.A.Matveev, P.Pavlopoulos, L.I.Ponomarev, The Basic Features of Multipurpose Target-Blanket Complex of Moscow Meson Factory. ICANS- XVI, May 11-15, 2003, Duesseldorf-Neuss, Germany
http: //mmsip. bas. bg/mmosi/staff/stoyan.html

... Към Ст. М.:
Как може да се коментират например тези два цитата:
"First Deputy Prime-Minister and Minister of Research and Technology, 1986-1988.. "
"Awarded the National Scientific Prize Winner in Computer Science, 1982. "
Какви постижения, какъв "research", та това си беше чиста КРАЖБА на технологии! Пак от по-горе се вижда кай е бил отговорен за това. Ст. Марков трябва да бъде "скрит" вдън земя, иначе България трябва да бъде съдена за кражба на технологии. Аз съм работила в тази сфера и при един международен съд лично бих свидетелствала с доказателства.

... Факт е, че има неясноти в биографията на Стоян Марков. Липсвал е някъде около 10 години от страната и причината е ясна - крил се е в Швейцария да не отговаря на едни въпроси за едни пари. Връща се с Царя (вижте другите коментари) и се оказва, че мястото му в БАН е пазено през цялото време, докато някой обикновен БАНски човечец, намерил си някаква временна скромна позицийка в чужбина го освобождаваха до половин - една година. Та този се е и представял за професор от БАН 10 години, всичко това благодарение на един близък 'симпатизант' на техническото разузнаване - Председателят на БАН Иван Юхновски.
Успеваемостта на т.нар. ИПОИ при печелене на проекти е впечатлителна и се дължи отчасти на топлата връзка Стоян Марков - Албена Вуцова (бивша негова служителка в ДИКИТ).

Стоян Марков, ръководител на научно-техническия прогрес през социализма: Държавата изтърва икономиката / http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2009/04/17/707139_durjavata_izturva_ikonomikata/

"Ако България не си оправи селското стопанство, ще банкрутира... Доматите са най-бързия източник на печалба. Днес сеете, утре печелите." В тези думи нямаше да има нищо изненадващо, ако не ги казваше Стоян Марков - човекът, който през 70-те и 80-те години ръководи научно-техническия прогрес в социалистическа България. Човекът, управлявал построяването на първия български суперкомпютър, ДЗУ в Стара Загора, завода за полупороводници (без обещаното от Тодор Живков продължение - завод за цели проводници) и още много, част от които добре пазени в тайна проекти.

Истината за доматите Стоян Марков ни споделя във вехтия кабинет на директора на Института по паралелна обработка на информацията към БАН на 4-ти километър в столицата. Обстановката, застинала някъде в соца, е в синхрон с побелелите коси на близо 70-годишния благ и енергичен мъж, който ни посреща.

Стоян Марков не е еднозначна фигура в българския обществен живот. Мненията за него се лутат между двете крайности - от начетеното юпи от 70-те години на миналия век, през технократа, който стои в основата на възхода на българската модерна социндустрия, до дясната ръка на Огнян Дойнов, мозъкът на операциите, източили и изпрали червените пари след 10 ноември 1989 г. и ограбили България.

Срещаме се с него, за да коментира новите идеи на правителството държавата да инвестира в нанотехнологии. Името му се прокрадна като косвено замесен в този проект.

Малко биографични данни

На младини Стоян Марков се сприятелява с Огнян Дойнов, който в средата на 70-те години го кани в екипа си, нагърбен със задачата да развива българската индустрия и икономика. Повече от десет години Стенмарк, както е прякорът му още от соца, отговаря за българската електроника и за приложението на високите технологии в индустрията. Бил е председател на Държавния комитет за наука и технически прогрес, заместник министър-председател между1986 - 1988 г. Смята се за един от идеолозите и основните движещи сили на научно-техническото разузнаване, тайнствения проект "Нева" и др. Малко преди промените си тръгва от високите етажи на управлението заедно с разлюбения от Тодор Живков Огнян Дойнов. След 10 ноември за малко влиза в правителството на Андрей Луканов, а по-късно напуска България.

Морковът и тоягата

Сега Стоян Марков смята, че високите технологии сами по себе си не дават нищо на една държава. Тя трябвало да си върне основата - храната, селското стопанство, стандартната индустрия. "В производството на доматите се ангажира основната част от неуката маса на българския народ." Но за да стане това, селяните трябвало да бъдат заинтересувани. Ето как той вижда оправянето на селското стопанство: "Държавата да направи заедно с автомобилните компании МТС-та (за по-младите: мото-транспортни станции), да дава трактори под наем. Селяните ги наемат, изорават, плащат. Трябва да има земеделска банка, която да дава кредити, и те ще се връщат от продукцията." На моменти оставя палавия тон и изразът му става по-сериозен. Издава го леко наставническото потропване с пръсти по масата, когато казва как България може да излезе от трудното положение.

След това трябвало да се върне базовата индустрия. България сама да си прави плочките за баня, цимента, мебелите. "Чушки, домати и ябълки трябва да се отглеждат в тази държава. Не може доматите да са от Македония, ябълките от Испания, чесънът от Китай."

Ролята на държавата в икономиката

"Най-лошият стопанин е държавата, най-добрият регулатор е пазарът - пълна лъжа отвсякъде", казва бившият ръководител на научно-техническия прогрес при социализма. Сега всички правителствата и на Германия, и на САЩ, и на Япония се връщали в икономиката. Това се повтаряло след всяка криза. "Държавите изтърваха икономиката, сега се мъчат да наваксат и да навлязат отново в нея. Шести път натискат една и съща мотика - брои той кризите от последните десетилетия, и шести път тя ги пляска по главата." Според него и българската икономика не може да се оправи сама, ако държавата не се намеси. Грешката била, че държавата е излязла от всички сектори на икономиката, включително и от оръжейната индустрия. ( Не тя не е излязла, само си е сменила физиономията, превърнала се е в днешната ни мафия-битуваща като сива икономика / б.м)
Сега трябва да се върне. Най-напред в селското стопанство, после в енергетиката и транспорта. Марков е убеден, че трябва да се направи много сериозен анализ в кои сектори България иска да бъде силна и да се развива. "Заедно с европейските компании и държави България трябва да си избере в кои индустрии ще участва. Но спрямо реалната ситуация", казва той. И независимо от цвета на правителствата трябва да се следва дългосрочна стратегия за 20 и 30 години напред, казва той.

Всъщност подходът изключително много напомня на 1965 г., когато се прави голямото разпределение на индустриите в рамките на Съвета за икономическа взаимопомощ (СИВ) на държавите от комунистическия блок. За него разказва и Огнян Дойнов в книгата си "Спомени". "В Москва се събира междуправителствена комисия, която поставя основите на кооперацията между всички социалистически страни... България прави исторически пробив с решението да специализира в компютърното производство..." Стоян Марков допълва това събитие. "Трябваше да участваме с нещо в кооперацията. С машини и процесори нямаше да ни пуснат. Абе къде малка България ще се бута заедно с ГДР и Русия. Чехите взеха фината механика, поляците нищо не взеха. Румънците казаха, че са независими от себе си и от цял свят. За нас останаха лентовите и магнитните запомнящи устройства. Бавно и полека стана ДЗУ-то" (става въпрос за завода за дискови запаметяващи устройства в Стара Загора).

В средата на 80-те започва една от най-обсъжданите мистерии на българския преход - проектът "Нева". Това е мащабна операция на българското и съветското разузнаване с цел да се крадат от Запада технологии, за които има ембарго да се използват в източния блок. Според Стоян Марков "Нева" е бил руски проект. "Руснаците искаха да си направят завод като нашия - като ДЗУ. Поискаха да им доставим оборудване, платиха си го. Последните пари ги взе Филип Димитров. Бяха 12 млн. долара, преведени от австрийска банка Zentral Wechsel und Kredit Bank. Парите отидоха в строго определена сметка на БНБ." Дали по-късно са отклонявани средства? "Възможно е. Част от парите бяха в "Инко". (Фирма на научно-техническото разузнаване, нейният директор Стамен Петров беше разследван през 1992 г. за източване на 17 милиона долара от сметките, с които трябваше да се приватизира банка "Биохим".) После изгониха всички и дойдоха други хора. Какво е имало там, не знам."

Покрай ДЗУ стигаме до "българския суперкомпютър". "Той е правен в тази къща. Беше плод на моята лична амбиция и на амбицията на мои колеги. Уникална за времето си машина, която правеше 100 млн. операции в секунда."

Като член на висшето ръководство на НРБ Стоян Марков има уникален поглед отвътре върху заскърцалия по-късно механизъм на управлението. "Държавата работеше като една голяма кооперация. Отгоре имаше управляващ борд. Това беше държавен капитализъм", разказва Стоян Марков. Той си спомня как се взело решение за производство на електро- и мотокари, защото тогава никой в соцлагера не ги е произвеждал, а механизацията на транспорта по това време станала изключително необходима. "В кара имаше по-малко неща - една чугунена балванка и сложен двигател. Ние разбрахме, че двигател няма да можем да направим сами и направихме кооперация с Perkins - построихме завода във Варна. Хидравликата направихме с Албини. За гуми имахме вече завода във Видин с "Мишлен", после завода за акумулатори, разказва накратко историята на индустриализацията Стоян Марков и добавя - Но за един кар се взимаха две жигули или една шкода."

Преходът

Темата за прехода от 1989 г. за Стоян Марков е натоварена с най-много спомени и негативи на историята, смяната на икономическото развитие и обвитото в мистика разграбване на капитали. Неведнъж Стоян Марков е свързван с тези операции и след добилата популярност в началото на 90-те реплика "С какво пере Европа? С парите на Огнян Дойнов" идваше и неговото име - на митичния Стенмарк. Не очакваме след 20 години да каже, че той е мозъкът на източването (за което няма нито един осъден), нито да разкрие някаква нечувана тайна. И все пак питаме: "Имало ли е сценарий?" "Кой ме замеси в изнасянето на парите? Вие (медиите) ме замесихте", казва Марков и се смее. Имаше един министър-председател (Димитър Попов), който каза, че 91-ва и 92-ра с камиони са се изнасяли пари от двора на ЦК. Там камион не можеше да влезе. Нещата стояха така: 1990 г. се направи ревизия на външнотърговската банка. След това някой започна да разказва, че има изнесени 2, 5, 10, 20 млрд. долара. Това е форма на нагла пропаганда. България имаше всичко на всичко 1.5-2 млрд. долара в западни банки. Имаше и определени инвестиции във външнотърговските дружества. Филип Димитров разтури министерството на търговията и фирмите останаха сами да се спасяват кой както може. Хората, които управляваха тези дружества, решиха да ги прихватизират (различно от приватизират). Капиталът мина в частни ръце. Всички тези фирми не са правени от мен или Огнян Дойнов, а с решение на МС. И шефовете на фирми се назначаваха пак с решение на МС. Отиваш директор и разполагаш с подпис и до теб са очите и ушите на държавата (има предвид Държавна сигурност). След това отрязаха ушите, очите изчезнаха и контролът спря."

И дойдоха мародерите

Марков сравнява прехода с последното земетресение в Италия. На третия ден след разтрисането са пристигнали мародерите и са взели, каквото са могли. "Това е човешката психика. Горе-долу при нас земетресението беше същото." Причината за грабежа според Стенмарк, е абдикиралата държава (т.е.комунистическото управление е "абдикирало"- нещата се размиват и после отмиват! Остава и да му повярваме!!! б.м.). "Нямаше никакъв план. Просто държавата абдикира. Реши, че няма да се занимава с икономика (БОЖЕ, какво безхаберие само се демонстрира/ б.м.). Който дойде и каза, че ще оправи завода за писалки и химикалки, го взе. После разпродаде на двойна печалба машините и отиде да строи вилата си на Витоша." Това е довело до закриването на всички заводи, на производствата, до срива на земеделието и хранително-вкусовата промишленост. За да се стигне до днешната ситуация, когато България е една банкрутирала държава, казва Стоян Марков. Доказателството според него се вижда в структурата на приходите в бюджета. Реалната икономика осигурявала по-малко от 40% от тях, а останалите 60% идвали от гражданите - митата на стоките, които те купуват, облагането на заплатите и т.н. "Това е абсолютно банкрутирала държава и означава, че в нея не се работи. Не може една държава, която е изнасяла стока в тонове, сега да се храни с чужди стоки."

Сравнява прехода и приватизацията в България с другите страни от Източна Европа. Те са успели да запазят производството и земеделието си и затова сега в Словакия се произвеждали автомобили, a Гърция била ценово конкурентна на цяла Европа. "В другите държави се произвежда евтино, но там има модерно земеделие, а не вдигат кравите за опашките да орат 2 дка земя. Когато гледаш две крави в двора, това е хоби. А ако искаш да стигнеш немците по цена, трябва да гледаш от 500 нагоре. Защо се внасяли яйца от Полша? Ясно е защо - защото имат птицекомбинати, които правят по 40 млн. яйца. Ние имаме един Костинброд и толкоз. Останалите ги гонят бабите по кокошките." Питаме как той вижда изхода от тази ситуация. Очакваме да каже нещо, свързано с високите технологии. Все пак е гуруто на електрониката и компютрите от онова време. Ето и отговорът: "Ако България не си оправи селското стопанство, тя ще банкрутира окончателно. Тя не изнася, а внася, и следователно живее на вересия. И един ден ще й предявят сметките."

На изпращане, може би, за да подчертае чувството си за хумор или пък да направи реверанс на ирониите на съдбата, Стоян Марков заключва:" Всичко казано от мен са стари спомени. Усмивки от старите ленти. Със спомени държава не се крои. Те са били верни за една обстановка, която вече не съществува. Условията сега са коренно различни. Всички съвети от хора от моето поколение са вредни."