Ченгетата се разприказваха: Е, казват и верни неща понякога! – за посещението на ББ в Бразилия и дали ще му простим ако не цунка Дилма?

Сн.Валери Найденов

ББ преди да потегли към далечна Бразилия май е полезно да си препрочете “Мечо Пух” – от там може и да изскочи някоя и друга сентенцийка за живота; да поиска осъвременена сводка от Валери Найденов по фактическата обстановка в страната ни – човекът е вещ в политическите информации пък и обича лежерно и в хумористичен стил да се изказва, та може да му пръкне в главицата да “предаде някой и друг световно важен политически факт” на днешния политик Бойко Борисов; да се види непременно и с Едвин Сугарев – възможно е той пък да “смисли” нещо по-завъртяно и уникално за предстоящото посещение на добра воля на министър-председателя ни в Латинска Америка, и заедно да се помолят на Господ за сполука на полета например! А ние, електоратът ще чакаме на нокти завръщането на Бойко – защото просто не се знае какво данъче ще се пръкне в последния момент от мага Дянков “за подобряване на икономическата обстановка в страната ни”! А-а, щях да пропусна: и да не забравяме, че родните ни ченгесари(бивши и настоящи) не “спят” – слухтят и ликвидират ненужните човеци! Да ни е честита наближаващата нова година – и всеки да си дрънка каквото иска, един път ще е верно, друг път не, ама карай да върви – това е живота, или ПАИСИЙ, кажи на Господ да ни затрие, нищо не става от нас!!!!!!!

НА ДРАГИЯ “НАБЛЮДАТЕЛ” препоръчвам запознаване с написаното в : http://antipropaganda.comxa.com/Shokowad2.html - и нещичко за “Шоковата терапия” на Нейоми Клайн за възхода на капитализма на бедствията, както и за отношението на индивида към обществото, за кой и как осигурява печелившия пазар и къде между икономическите и политическите шамари се намира работещия човек или евентуално безработния, да разберем, че плановата икономика съвсем не е социализъм – поне така е разсъдил и самият Айнщайн навремето ... Мале, и този гении бил май социалист “...чрез установяването на социалистическа икономика придружена от образователна система ориентирана към социални цели. В такава икономика средствата за производство са собственост на обществото и се употребяват по планов метод. Планова икономика, която наглася производство според нуждите на обществото, би разпределяла работата между всички способни да работят и би гарантирала средства за съществуване на всеки мъж, жена и дете. Образоването на индивида в допълнение на развиването на наследствените му способности, би трябвало да развива у него чувство за отговорност за другите хора вместо да възхвалява властта и успеха както в съвременното ни общество.”, туй е казал човекът навремето... Приятно ровене и четене в сайта!

За разнообразие изгледайте и клипчетата на Гугъл по темата: http://video.google.com/videoplay?docid=628728631767818729# - но първо попрегледайте по-долното, за да разберете за какво иде реч!

Нели Кирилова

За какво Борисов трябва да разпита Дилма

Бойко Борисов ще отскочи до другия край на света - в Бразилия - при Дилма Русеф за Нова година. За да осмисли този воаяж, трябва отсега да знае какво да я пита. Защото за 15 минути тя би могла да му обясни много ясно накъде отива България с нейния плосък данък и чуждестранни монополи. Отива на изуйгащи и това го знае всеки бразилец.
Защото в икономическо отношение България днес поразително напомня зомбираната хунтаджийска икономика на Бразилия между 1964 и 1985 г. Именно на тази битка посвещава живота си Дилма Русеф. Именно затова днес я смятат за най-влиятелната жена в света. И тъй като Бойко явно е разкъсван между две религии, време му е да избира - или да бъде като Дилма, или като Пиночет.
В началото на 70-те години, когато Дилма е подложена на нечовешки мъчения в затвора, в Бразилия пристига гуруто на неолиберализма Милтън Фридмън.
Посрещнат от придворните медии като рок звезда, той обявява извършения там икономически експеримент за "чудо". Бразилците стенат от бедност и безработица, от арестите се носят писъците на политически затворници, а Фридмън е само цветя и рози. Това не му е нито за първи, нито за последен път.
Та съдбата на Дилма е посветена на една кауза - да излекува родината си от раковото заболяване на "неолибералното чудо", да възстанови силна и социална Бразилия. Именно затоватя организира група за въоръжена съпротива, попада в затвора, участва в създаването на Демократичната партия на труда, завършва икономика и заема поредица от обществени постове, след като в средата на 80-те години военните хунтаджии най-сетне са прогонени от властта. Дилма не е лаком корупционер като типичния български политик. Съдбата й по-скоро напомня Васил Левски.
Точно същата икономическа схема, на която днес е подложен българският народ, бе прокарана насила чрез военни преврати, арести, мъчения и убийства в най-заможните страни на Латинска Америка. Чисто икономически реформите дори бяха по-умерени, отколкото у нас. Пиночет например въведе плосък данък от 15% с необлагаем минимум за най-бедните. В този смисъл Пиночет бе по-ляв от Станишев. Той така и не посмя да приватизира националната медодобивна компания, най-голямото чилийско предприятие. Докато у нас приватизирахме и на дядо си опинците. Ние стигнахме дотам, че един културен министър даже се опита да продаде (без пари) сградата на най-голямата художествена галерия на България за турска баня! Мушморок.
Ако искате конкретните параметри на хунтаджийската икономическа политика в Латинска Америка, разгледайте бюлетините на Института за пазарна икономика, предизборните програми на Синята коалиция, НДСВ и т. н. Приличат си като две капки вода.
Този модел навсякъде е налаган против волята на народа обикновено чрез кризи, преврати и насилия и винаги е завършвал като пълен провал. Ако Бойко Борисов желае да научи накъде ще го доведе неолибералната схема, достатъчно е да попита Дилма Русеф. Много важно е да не споменава, че има генералски пагони.
Днес ГЕРБ явно се тревожи да не загуби подкрепата на електората. Защо обаче партиите на прехода танцуват само едно лято? Ами точно заради тази икономическа политика! Да вземе полската "Солидарност", която започна като движение на работници, които протестират срещу вдигането на цените. До 1989 г. това е движение на работническата каса, което иска социален капитализъм. На първите свободни избори през 1989 г. "Солидарност" печели 99% от депутатските мандати. И вместо да остане вярна на избирателя си, тя докарва боливийския "реформатор" Джефри Сакс с готова програма за "шокова терапия". На следващите избори умира геройски.
А нима не стана същото със СДС? Това бе съюз от предимно леви партии, който през 1996-1998 г. се прероди в дясна "тачъристка" партия. И на момента изчезна. И никога няма да възникне отново, докато не си припомни какъв бе нейният електорат. Уви, наш'те десни са тъпи, но упорити. Истинската причина за смъртта на българските "демократични" партии е все неолибералната икономическа политика. Ако ГЕРБ продължи по същия път, чака го същото. А както сам Бойко Борсов прозря, "на мен няма да ми простят". Струва ли си да става курбан заради едната глобализация?
Бих препоръчал на българския премиер да си сложи в куфара най-новата книга на Нейоми Клайн - “Шоковата доктрина”.
Тя ще излезе у нас през януари, но ако си даде имейла, мога да му я изпратя на уърдовски файл. Там е написано всичко, което трябва да знае, за да бъде на вълната на Дилма Русеф. Между другото по-голямата част от тази статия е вдъхновена от тази книга - подчертdвам го, за да не ме обвинят в плагиатство. Тази книга е абсолютно необходима за всеки българин, който се опитва да схване каква прокоба е сграбчила в ноктите си българския дух. Да проумее какво е преходът и защо никога не свършва.
Ако четем статиите на неолибералите, навсякъде тези рецепти са водели до бурен икономически разцвет. Едва ли има по-нагла лъжа. Истината е, че във всички развити държави има прогресивен данък и, че при "социалните икономики" на 50-те и 60-те г. в Европа растежът е много по-качествен и по-бърз, отколкото през 80-те и 90-те. След като Ирландия се издъни, десните славеи започнаха да възпяват Германия на Ерхард и "ордолибералите".
На коя планета живеят тези буфосинхронисти? В Германия винаги е имало стръмен прогресивен данък и изключително здрава социална мрежа.
Глобализъм? Отваряне към чуждите инвестиции? Мили хора, през 40-те и 50-те години американските власти дори забраняват на своите компании да инвестират в Германия, за да може тя да възстанови своя национален бизнес! Това е важна част от плана "Маршал".
Пиночет и "чикагските момчета" били спасили икономиката на Чили? Това е някакъв глупав мит, подобен на неизтребимата нашенска измишльотина, че на Запад имало "коледни намаления".
К'ви намаления бе, тутурутки, има тройно поскъпване!
Та истината е, че от преврата през 1973 г. докъм 1983 - 1985 г. Чили се срива. Безработицата гони 30%, депресията е неизтребима, половината население е под чертата на бедността, а който си позволи да напише истината, изчезва безследно. И до днес продължават да намират костите на изчезналите критикари. Чили се възстановява чак след средата на 80-те г., когато Пиночет прогонва учениците на Милтън Фридмън и започва ренационализация на монополите. Но нека не отнемам възможността на Дилма Русеф да отвори очите на Бойко. Споделям какво съм чел, а тя може да му разкаже живота си. / 24 часа

ПРИПОМНЯМ:
Агентите в печатните медии - Тошо Тошев, Валери Найденов, Евгений Станчев, Огнян Стефанов…
Комисията по досиетата огласи 36 журналисти от печатни медии с принадлежност към Държавна сигурност. Сред кадрите на изданието на СБЖ - вестник “Поглед”, е имало и има най-много работили за бившите тайни служби. Някои от тях са известни от предишни проверки на други институции.
Отново е оповестен Божидар Димитров, като член на редакционния съвет на “Поглед” е обявен като секретен сътрудник проф. Георги Марков. За бившите тайни служби като агент Борис е работил и друг член на съвета - проф. Георги Бакалов.
Бившият главен редактор на “Поглед” и създател на Пресгрупа 168 часа Валери Найденов е агент Сашо, работил за Първо, Второ и Четвърто управление на ДС от 1983. И друг бивш главен редактор на “Поглед” - Евгений Станчев, също е бил агент Кирил в ДС. За бившите спецслужби са работили и Милен Гетов, също сред собствениците на “Поглед медия” ЕООД, Снежанка Федотова и Уляна Петрова, редактор в изданието.
Сред обявените личат имената на главния редактор на “Труд” Тошо Тошев и Веселин Марков. За Тошев се знаеше, че присъства като съдържател на явочна квартира с псевдоним “Бор”. Веселин Марков отговаря за кореспондентите в “Труд”. Той е обявен от комисията като щатен служител във Второ главно управление.
От в. “Седмичен труд” излиза името на Анели Бачева-Батков - зам.-главен редактор от 1992 до 2008 г. Тя е била вербувана за агент през 1974 г. с псевдоним “Калина”.
Двама агенти има във вестник “Класа”. Това са собственикът Милен Герасимов и замeстник-главният редактор Евгений Дончев, който излезе при проверката на БТА като секретен сътрудник в Първо главно с псевдоним “Рилски”. Герасимов е бил вербуван през 1986 г. за агент с псевдоним “Аспарух” и е сътрудничил във Второ главно управление.
С трима “представители” е в. “Земя”. За собственика Димитър Иванов се знае, че е щатен служител и бивш шеф на Шести отдел на Шесто управление. Заместник-главният редактор Горан Готев също е щатен служител и бивш шеф в Първо главно. Политическият коментатор във вестника Чавдар Добрев е бил секретен сътрудник с псевдоним “Димитър”
От вестник “Монитор” излиза името на Вячеслав Тунев, завеждащ отдел. Другите оповестени журналисти са редакционните директори Виктор Самуилов, Евгений Еков, Красимир Георгиев и Павел Пашев. Самуилов е бил съдържател на явочна квартира с псевдоним “Марица”, Еков е бил агент “Виктор”, Георгиев също е бил агент, но с псевдоним “Василев”. Павел Пашев е бил секретен сътрудник с псевдоним “Виктор”.
Секретен сътрудник също с псевдоним “Виктор” е социологът, политически коментатор и анализатор Юрий Асланов. След Димитри Иванов и друг водещ на рубрика в “Сега” - Димитър Денков, е сътрудничил на службите като агент Ваклинов. Агент и сътрудник и на Първо, и на Второ главно е бил и Светослав Терзиев - коментатор по европейски теми на “Сега”.
Няма агенти във в. “Стършел”, в изданията на “Икономедия”, във в. “Експрес”, сп. “Тема” и др. Комисията уточнява, че проверката на печатните издания продължава. / Информацията е от е-вестник от началото на декември миналата година

Кратка(по военному) биографична справка на сънародника ни : Валери Найденов - журналист
Роден на 27.06.1947 г. в София. Завършва английска филология в СУ "Св. Кл. Охридски".
Специализация: политика.
Репортер в Българската телевизия /1973/, в. "Антени" /1974-1980/, зав.-отдел в "Отечествен фронт" /1980-1983/, кореспондент на БТА в Москва /1983-1989/, зам.-главен редактор в БТА /1990/, зам.-главен редактор на "Дума" /1990/, "168 часа" /1990/.
Главен редактор на "24 часа" от 1990 до 1996 и за известен период след 1997.
Главен редактор на "Континент" /1996-1997/.
Водещ и на сутрешно предаване по Нова Телевизия /2004/.

Женен, с дъщеря и син.

Журналистът Валери Найденов днес:
...правих вестник.
Засадих един през есента, чакам го да цъфне.
...свършената работа ми хареса.
Тъй като съм от София, досега не бях се занимавал с градинарство. Но миналата година засадих едни рози, те цъфнаха и така нататък. Изобщо тази работа ми хареса. Ако бях младеж, сигурно щях да се насоча към отглеждането на разни растения.
...работих в телевизия.
Преди около 4 години. Или може би 6? Трудно ми е да кажа точно, защото ми се налагаше да ставам толкова рано, че изобщо не успях да се събудя. А може и сън да е било...
...карах ски.
Преди два дни карах 4 чифта стари ски в автомобила. Мисля да ги използвам за оградата. На най-високата ска ще закача празната кратуна, която ми е подарък от фоторепортерка. Така ще се получи нещо като инсталация на тема "Стар скиор плаши врабците".
...срещнах свой ученик.
Тази сутрин го срещнах в огледалото, пак не си беше написал домашното.
...разсъждавах върху преходността на славата.
Тъй като ставах прекалено рано, в телевизията все правех гафове. Пак тогава участвах в едно жури на фондация "Аксес", подбирахме млади роми за журналистическа програма. Като ме видяха, младите роми започнаха да си шушукат: "Бате, е те тоя работи в "Господари на ефира"! Тогава разбрах, че славата е кацнала на рамото ми и сладко чурулика.
Но пък преходната слава е възможна само сред циганите. Сред българите тя веднага преминава в непреходна завист и омраза.

...предвижданията ми се оказаха грешни.
Веднъж стигнах до извода, че в земното кълбо се крие друго кълбо, много по-голямо от външното. По-късно, когато синята идея се зароди в недрата на червената, аз предвидих тя да събере много по-голям вот. Говоря за 1991 година.
...експериментирах.
От дадена възраст нагоре всяко ставане от леглото е научен експеримент.
...си паднах по вещ.
По принцип си падам по всеки пореден ноутбук. Последният е "Леново шизофреник", тоест двуядрен. Веднъж сънувах, че се е запалил. Като се събудих, оказа се, че е блокирал - трябвало да направя някаква допълнителна регистрация един месец след като го купя. Новият "Уиндоуз Виста" е досаден изнудвач, с който Западът ни отмъщава, че изнасяме джебчии. Ще взема да мина на "Линукс".
Освен това дамската гръд също може да се нарече вещ, откакто измислиха силикона.
...се отдадох на пълна почивка.
Трудно ми е да отговоря на този въпрос, защото аз винаги съм се отдавал на пълна почивка. Понякога дори ми се налага да си почина от почивката. Имам предвид, че пълната почивка трябва да е активна, нали така? Но всяка активност уморява. Почивката е цел, а не средство. Съжалявам хората, които спят, за да могат да работят. Аз съм от тези, които работят, за да могат да се наспят.
...нравите в политиката ме учудиха.
Когато бях толкова наивен, в България още нямаше политика.
...почувствах нужда да поговоря с приятел.
Не помня, отдавна не съм оставал без пари... То моите връстници и съученици толкова остаряха, че вече знаем всичко, което има да си кажем, и затова прескачаме цели епизоди. Например той казва: "А да видиш..." и млъква. След пауза колкото за три изречения аз отговарям: "Е, то..." И също млъквам. Ако ни слуша някой отстрани, ще каже, че сме изкуфели. Или пък срещаш някаква стара любов. И казваш: "А какво ще правиш..." След дълга и многозначителна пауза тя отвръща: "Ех, искам да остана чак до сутринта, но..." Всичко по средата е "copy and paste".
...имах усещането, че ме използват.
Предпочитам да ме използват по най-приятния възможен начин, но не го споделям в пресата.
...мислих какво е професионалното заболяване на журналиста.
Журналистът е специалист по всичко. Затова той трябва да опита всички болести.
...претърпях загуба.
Единствената възможна загуба е да загубиш вярата в човека. Неотдавна аз за пореден път загубих вярата в издателя. Но няма лошо, тя винаги се връща. Имам проект да направя един посмъртен всекидневник, но сега търся издател, на когото мога да имам доверие на оня свят...

ЕТО И НЯКОИ НЕГОВИ ПУБЛИКАЦИИ ПОЧТИ ОТ НАСКОРО:
В. Найденов: Не пипайте зубренето - въведете боя с пръчки!
Най-сигурните социални асансьори са да принудите детето си да зубри до припадък, или да го пратите да тренира боен спорт, пише в "24 часа" Валери Найденов
Не ликувайте, че министър Сергей Игнатов се е запретнал да чисти детските учебници от неразбираемите фрази. По-скоро треперете. Защото ако отучим българина от зубренето, това ще срути темелите на обществото.

Наизустяването на неразбираеми фрази възпитава личността. То ни програмира така, че по-късно с готовност да приемаме идеите на властта, без да ги подлагаме на логическа проверка. Именно на това наше свойство се крепи днешна България.

Ако го нямаше зубренето, кой би приел митовете за здравната реформа, приватизацията на тока и водата, както и може би над 99 на сто от темите, които ни се задават от властите. Ами програмата Ран-Ът, която даде тон на целия преход? Глътнахме я, без изобщо да й хвърлим едно око!

Ако не бяхме такива зубрачи, поне 90 на сто от правителствения пиар щеше да е невъзможен. В какво щяхме да вярваме тогава?

Вярно, и при комунизма имаше изразена тенденция към зубрене, но тъкмо при демокрацията детските учебници станаха около три пъти по-неразбираеми.

Това не е случайно. Това е изискването на прехода, в който огромни маси от хора губят социалния си статус и се лумпенизират.

Например

философите стават таксиджии, металурзите - каруцари, каруцарите - министри,

а хипопотамите - изпълнители на аржентинско танго. Само един зубрач е способен на подобна социална мобилност.

Това не е ирония, а утвърдена научна истина. В "Психология на тълпите" великият френски социален психолог Гюстав льо Бон обръща особено внимание на зубренето и как то отучва индивида от рационалното мислене, за да може да го включи в тълпата.

Според него зубренето има за цел, цитирам: "да вдъхне на образования по този начин неудържимо отвращение от социалния му статус и силно желание да излезе от него. Работникът вече не иска да е работник, селянинът - да е селянин, а последният буржоа не вижда друга възможност за себе си освен държавните служби."

Виждате как зубренето е неделима част от възпитанието на лумпенбюрократа - мозъка на на прехода. Под линия Льо Бон допълва: "Всъщност това явление се наблюдава и в Китай, страна също така ръководена от строга йерархия от мандарини, в която мандаринството се получава и чрез конкурси, чието единствено препятствие е безупречното рецитиране на дебели учебници. Армията от просветени безработни днес се смята за истинско национално бедствие в Китай."

Само една добавка - ако през XIX век, когато са писани тези думи, "просветените безработни" в Китай са били вече напаст, през XV и XVI век те са били изключително важна част от социалното управление.

Тогава образованието се е крепяло върху т.нар. осмокракото есе - много по-съвършен вариант на "темите", с които се слави българското образование.

Осмокракото есе

е било изключително стилизирано, абстрактно и три пъти по-неразбираемо от творбите на родните педагози. То е трябвало да покаже задълбочено познаване на Четиримата мъдреци на конфуцианството, като го свърже с важни философски и политически теми.

Мъдрецът Фен Менгжен пише до учениците си:

"Всеки ден ще ставате преди изгрев, няма да посещавате никого, всеки ден ще пишете отчет за броя на абзаците от класиците, които сте запаметили, за прочетените "осмокраки есета" (20 бр.), за научаването на изпитното есе наизуст, за написването на "осмокрако есе" на всеки 3-ти, 6-и и 9-и ден. Всеки зле наизустен откъс или зле съставено есе ще се наказва с 5 пръчки."

Всеки изпит за длъжност в Китай е изисквал написването на осмокрако есе, което надхвърля около 100 пъти умствените възможности на средния китайски младеж.

Затова през XVI и XVII век най-разпространената литература в Китай са били именно сборниците с готови осмокраки есета, които ученикът е наизустявал, без изобщо да ги разбира. Издателите на тези сборници са забогатявали сериозно. Не ви ли напомня това за днешна България?

Боят с пръчки

е много важен момент в тази схема. Забележете обаче невежеството на българските власти. Те забраниха със закон на родителите да бият децата си. В същото време приеха едни напълно неразбираеми учебници. Питам аз - кое дете може да поеме тези знания, без да му е нашарен задникът?

Тези есета са отменени постепенно чак през XX век. Нищо чудно, че Китай излиза от дълбокия средновековен унес чак след смъртта на Мао. Главната заслуга е на Дън Сяо Пин., който съвсем млад емигрира във Франция и така се спасява от традиционното китайско школо.

Но ако някой император бе отменил "осмокракото есе" и безсмисленото зубрене през XV век например, Китай навярно щеше да се разпадне на три-четири държави, слагайки преждевременен край на династията Мин.

Та така и в днешна България - сигурни ли сме, че е искаме да премахнем зубренето? Дали няма сами да си възпитаме поколение на бунтовници?

Как обаче да образоваме собственото си дете?

За си отговорим, нека се вгледаме в най-успешните прояви на социална мобилност по време на прехода. Елитът си е елит - при него няма мобилност. Той просто си циментира позициите, а децата изпраща да учат на Запад.

Най-яркия пример за социален възход ни дават именно хората, които са поели най-малко знания на младини - възпитаниците на спортните училища. Те са амбициозни, адаптивни, "проактивни", както сега е прието да се казва. Без да се обременени от ексесивен интелект, те бързо стигат до върховете на обществото.

Да минеш през образователната система незасегнат от зубренето, е като да купонясваш в Плевен, без да прокапеш. Все пак отделни личности минават между капките.

Най-ярката от тях е Бойко Борисов. То личи от речта му - използва разговорни думи и идиоми, логиката му е жива, творческа и винаги готова да извърши лупинг от 360 градуса. Няма начин да бъде надприказван. И колкото повече дипломи има опонентът му, толкова по-зле за него.

Представете си обаче партия, в която всички членове напомнят Бойко Борисов. Тя незабавно ще се взриви. Затова на 1 харизматичен лидер трябва да има поне 100 високопрофесионални зубрачи, които са готови да издекламират бързо всяка предварително зададена теза, без изобщо да се замислят.

Ярък пример е знаменитото изказване на шефката на парламента, че г-жа Румяна Желева се е представила блестящо на препитването в Европарламента.

В 90 на сто от случаите декламаторът триумфира над поваления самобитен ум

Един пример - Мая Манолова изхвърли Иво Атанасов от кюстендилската парламентарна диаспора. Хващам се на бас, че г-на Манолова е имала само шестици по БЕЛ.

Изводът е, че или трябва да принудите детето си да зубри до припадък, или напълно да го освободите от напъните на интелекта и да го пратите да тренира боен спорт. Това са двата най-сигурни социални асансьора. / Вести.бг

И КЪДЕ Е БИЛ “БЕЗПЛАТНИЯТ ОБЯД” ... (от Едвин Сугарев):

Трайчо Трайков като рекламен агент
Българският министър на икономиката, енергетиката и туризма отново насърчи оклюмалите от много преход българи – с уверението, че предложението на Москва за отпускането на заем от 2 млрд.евро за продължаване на строителството на АЕЦ "Белене" без държавни гаранции и гаранции от Националната електрическа компания е "уникално". Сиреч: братушките мислят за нас, не бойте се, няма да ни оставят с недостроен АЕЦ, та да станем за смях на гаргите и да си светим с газена лампа.

Мъдра реч, смели метафори, неудържими оксиморони. Гаче ли не български министър ни дума от синия екран, а рекламен агент на "Росатом". Русия и уникалност? Бива – че тя цялата си е уникална. Като сътвореното от старши сержант Михаил Калашников средство за международен диалог и вътрешна употреба, изписано на националния флаг на Мозамбик – като символ на революцията.

Че е уникално, уникално е. Дават ни цели два милиарда просто ей тъй, бадева – зарад черните ни очи. Как да не се възрадваш и да ги вземеш? Щели сме да ги плащаме, като намерим чужд инвеститор, който да ги плаща вместо нас.

Или още по-благодатния за нас вариант – построяваме я там, тая гяволия, централата, харизваме я сетне за известно число години на руснаците, да си произвеждат ток и да си го продават, като с парите покриват направените харчове.

Връщат ни я някой ден – ако не гръмне междувременно – възправяме се гордо на брега на тихата бяла Дунава, тупаме космати гърди – Булгар! Булгар! След което тържествено я погребваме – като за харчовете по погребението (почти същите, каквито за строежа) вземаме реален заем от Газпром, срещу който залагаме примерно българските газопроводи.

Като всичко русофилско – радостна и ведра работа, сияеща в недалечното бъдеще, което си прилича с хоризонта само по едно – че понечиш ли да го доближиш, то се отмества.

"Има ли безплатен обяд?" – питаме българският министър Трайчо Трайков. "Има!" – вика той и сочи къмто Кремъл.

Не само сочи, но и привежда аргументи в областта на финанциите. Трябва да има – смисля той – защото инак голям зян на финанций се очертава. По решение на Политбюро нашите достойни прадеди изкопали край Белене дупка и заровили в нея един милиард валутни лева.

Ние, по наше си решение – царствено при това – сме направили там няколко нови първи копки, сме се консултирали с този и онзи, сме докарали малко кранове и изляли малко бетон, но пък сме сварили да вградим в основите му нови два милиарда.

Е – трябва ли сега всички тези милиарди да отидат зян? Не трябва! Затова влагането трябва да продължи. Ако си нямаме наши – ще влагаме руски, а ще отдаваме проценти дялово участие. (И не четете руски вестници. Не са 80 процентите – най-много 50 са – и това ви го гарантира сам Трайчо Трайков.)

И когато с руска помощ довложим и новите два милиарда, вече съвсем няма да има път назад – ни за правителството, ни за България. Никой няма и да си помисли дори да зяноса цели четири милиарда. И следващото правителство – ще не ще – ще трябва да се бръкне и да извади още четири. Ако ги няма – ще вложи бъдеще. Примесено с малко национална независимост и идентичност.

Та това е тя – логиката Трайчо Трайкова. Ведра и окуражаваща – като съветска власт плюс електрификация. Ядрена този път, за да сме в крак с времето. Засега финанцовия министър нещо прави сечено и не ще да дава финанций, ама нищо – ще го сменим, а Бойко Борисов и Путин ще си разменят черните пояси в знак на вечна дружба.

Бог да пази България! / статията е от началото на м.март т.г., публикувана в Дневник

ЦИТАТ ОТ УИКИ ЗА Валери Найденов, който е български журналист
• Аз не се шегувам. Само наблюдавам управниците и предавам фактите.
• Какъв двуполюсен модел, когато днес 7 партии дърпат чергата всяка към себе си? Дори когато Мечо Пух откри Западния полюс, те станаха само три. А сега са седем! — във в."24 часа за редуването на мандатите за съставяне на кабинет през 2005.

ПАК ЦИТАТ ОТ УИКИ И НЕЩО ЗА САМИЯ МЕЧО ПУХ:
Мечо Пух е герой от книгите на Алън Александър Милн (1882–1956 г.)
• „Колкото повече, толкова повече!“
• „Има само едно нещо, което е по-хубаво от гърненце с мед… и това са две гърненца с мед.“
• „Ако ти живееш сто години, аз искам да живея сто години без един ден, така че никога да не живея без теб.“
• „Понякога седя и си мисля… а понякога просто си седя.“
• "Отдавна, много отдавна - онзи ден..."
• "Правописът ми е Колеблив. Добър правопис е, но се Колебае и буквите отиват на грешни места."
• "Какво трябва да... трябва?" (Пух)
• "Какво се подарява на някой, който иска всичко, а няма нищо?"
• "Има дни, в които не е важно как се пише втроник"
• "Пуx? - Да, Прасчо. - Нищо, просто искам да съм сигурен, че те има, Пух!"


Сн. Дилма Русеф

Борисов дарява Дилма с родословното й дърво
Премиерът Бойко Борисов ще подари на новоизбраната бразилска президентка Дилма Русеф цветна фотография с родословното дърво на баща й Петър Русев.
Дилма ще положи клетва на 1 януари 2011 г. Борисов ще бъде на нейната иногурация заедно с външния министър Николай Младенов.
Родословното дърво е поръчано на габровския исторически музей от бившия кмет на града и настоящ министър за еврофондовете Томислав Дончев. Досега документи за рода Русеви са пазени от единствената жива роднина на Дилма в Габрово - Тошка Ковачева. За първи път обаче се прави официално родословно дърво със снимки, като са включени и най-младите издънки на рода Русеви. То е с текст на португалски език. Сред подаръците на Борисов е и портрет на Вана - лелята, на която е кръстена бразилската президентка. Пълното й име е Дилма Вана Русеф.
След победата й кметът на Габрово Николай Сираков изпрати поздравления. Тя му отговори с благодарствено писмо и обеща като президент да посети България и родния град на баща си.
ЕВЕЛИНА ПЕНКОВА / 24 часа