В дън горите телилейски из фотоалбума на Todd. Снимката е в местност на язовир "Тошков чарк ", по посока Батак- Южна България, от http://dev.photo-cult.com/Разбуждай се, НАРОДЕ! Ставай на крак! И не се срами да се наречеш БЪЛГАРИН! Идат компроментирани избори наесен! Разсъждавай! Имаме си свободолюбиви люде и преди и днес, а те са вечните тубадурите на ПРАВДАТА – да осмислим посланията им. Предлагам съвсем скоро да помислим почтено дали българинът винаги е бил харктеризиран от разните политици, управляващи и пишман социолози и психолози с глупост, инат и мързел и защо? Кога, по кое време това се е случвало, и най-важното защо ли така ни представят пред света, та сега сме нарочени за лъжци, крадци и двулични лицемери, които безцеремонно трябва да бъдат връзвани на каишки като кучета в битуването ни, и тласкани като добитък в горите телилейски на времето? Ами ние не сме такива просто. Дали народът ни не е наказвал по някакъв начин подобни хорица, притежаващи такива евентуално “качества”, и дали приключенията на тези смешни човечета не са битували като за развеселяване и насмешка в ежедневието ни през разнообразните времена? Все пак “ум царува, ум робува ...”! Ако се поогледаме в днешната работа и съдба на елитните ни управляващи (разбирай от всички партии и управления до момента) , които са и типични представители и носители на изброените по-горе негативни, т.е. притежатели на смешни и глуповати качества, с мотивирана сила могат да се създадат и нови, и още народни приказки (не че си нямаме такива в изобилие!), и да се изрисуват съответни “приказни герой” за чудо и приказ, и тогава масово да се затресем от смях, та чак отвъд океана да ни чуят! А такъв всенароден гърлен смях обединява и мотивира обикновените хора от всички крайща на страната, и поучава и респектира разните политически смехотворковци! Тъй че да се залавяме за народната си работа, братя и сестри, в полето на разпарчаладосаната ни българска земица – запустяла и завехнала заради алчните им усти!
Нели Кирилова
ХАДЖИ ДИМИТЪР
Жив е той, жив е! Там на Балкана,
потънал в кърви, лежи и пъшка
юнак с дълбока на гърди рана,
юнак във младост и в сила мъжка.
На една страна захвърлил пушка,
на друга сабля на две строшена;
очи темнеят, глава се люшка,
уста проклинат цяла вселена!
Лежи юнакът, а на небето
слънцето спряно сърдито пече;
жътварка пее нейде в полето,
и кръвта още по-силно тече!
Жътва е сега... Пейте, робини,
тез тъжни песни! Грей и ти, слънце,
в таз робска земя! Ще да загине
и тоя юнак... Но млъкни, сърце!
Тоз, който падне в бой за свобода,
той не умира: него жалеят
земя и небо, звяр и природа
и певци песни за него пеят...
Денем му сянка пази орлица
и вълк му кротко раната ближе;
над него сокол, юнашка птица,
и тя се за брат, за юнак грижи!
Настане вечер - месец изгрее,
звезди обсипят сводът небесен;
гора зашуми, вятър повее, -
Балканът пее хайдушка песен!
И самодиви в бяла премена,
чудни, прекрасни, песен поемнат, -
тихо нагазят трева зелена
и при юнакът дойдат та седнат.
Една му с билки раната върже,
друга го пръсне с вода студена,
третя го в уста целуне бърже -
и той я гледа, - мила, зесмена!
"Кажи ми, сестро, де - Караджата?
Де е и мойта вярна дружина?
Кажи ми, пък ми вземи душата, -
аз искам, сестро, тук да загина!"
И плеснат с ръце, па се прегърнат,
и с песни хвръкнат те в небесата, -
летят и пеят, дорде осъмнат,
и търсят духът на Караджата...
Но съмна вече! И на Балкана
юнакът лежи, кръвта му тече, -
вълкът му ближе лютата рана,
и слънцето пак пече ли - пече!
Христо Ботев
Творбата е печатана за първи път във в. "Независимост", 1873 г. Кога точно е създадена, не се знае. Захари Стоянов по спомени на съвременници твърди, че Ботев я е декламирал дълго преди публикацията.
http://www.youtube.com/watch?v=lxB1tJUQILY - всичко си имаме и герои и величия, и падения и свидни жертви, и поуки и ... още куп неща за осъзнаване!
Да уволним депутатите. Колко му е, латвийците го направиха
686 721 латвийци от 2.3-милионното население на страната гласуваха на референдум дали да бъде разпуснат местният парламент. За разпускане на сейма се обявиха 647 540 (94.29%), а против бяха 37 713 (5.49%). Референдумът бе насрочен на 28 май от бившия президент на страната Валдис Залтерс, след като сеймът отказа на Бюрото за борба с корупцията да извърши обиск в дома на депутата и крупен бизнесмен Айнарс Шлесерс, заподозрян в корупция.
Пет дни след това депутатите, които избират президента на държавата, отказаха да преизберат Залтерс на поста. Това, разбира се, си беше първобитно и неевропейско отмъщение. Наследникът на Залтерс Андрис Берзиниш обаче не отмени процедурата и сега някои депутати са на път да станат безработни, понеже в двумесечен срок парламентът трябва да бъде разпуснат и да има нови избори.
Не че ще останат гладни, но все пак избирателите в огромното си мнозинство им удариха звучен шамар. Резултатите от референдума са чиста проба наказание за върхушката, която като всяка върхушка, особено в прохождащите демокрации в Източна Европа, често е прекалено арогантна и цинична.
Латвийският случай е нагледно доказателство, че недъзите на демокрацията успешно могат да бъдат лекувани с избори. По-малко от година, след като латвийците си бяха избрали този парламент, те го пратиха в историята, понеже прецениха, че са минати някои граници.
Следващите депутати ще трябва да имат едно наум и вероятно поне малко от малко ще спазват нормите на приличието. Понеже, ако не спазват, и за тях може да има референдум.
За разлика от България, където учени люде и политици от девет дерета вода докарват, за да докажат, че хората не са узрели за пряката демокрация и пред референдума са поставени множество формални препятствия, в Латвия дори няма изискване да са гласували определен брой хора. Който е пожелал, гласува и резултатите се смятат на базата на участвалите. Това е справедливо – демокрацията е работа за хора, които са в състояние да поемат лична отговорност.
Ако в България имаше възможност да се гласува на референдум за разпускане на парламента, историята, а и действителността щяха да изглеждат малко по-различно. Депутатите щяха да знаят, че могат да си загубят работата във всеки един момент, понеже ако народът е изтрезнял от внезапно обзелата го по изборно време любов и прецени, че нещо не е наред, винаги може да направи така, че да потърси по-свестни хора.
Заплахата от такъв развой ще дисциплинира народните представители, най-малкото ще ги мотивира да идват на работа навреме и редовно. А не като сега, както стана например в деня на дебатите по внесения вот на недоверие, които започнаха със закъснение. Понеже нямаше кворум. Което ще рече, че повечето депутати са сметнали, че имат по-важна работа от обсъждането на работата на правителството и затова са дошли по-късно на работа.
И колко още такива примери могат да се дадат. Ама няма нужда.
Независимо че без съмнение една голяма част от депутатите се трудят съвестно, от работата на Народното събрание има още много да се иска и ще помогне много, ако хората получат възможност, освен да си избират народните представители, да могат и да ги уволняват.
Ще има сериозен ефект, сигурен съм.
Времето не е дошло. Не още
В Народното събрание в понеделник почнаха дебатите по вота на недоверие, внесен от ДПС и подкрепен от БСП и Синята коалиция. Със закъснение. Поради липса на кворум.
После депутатите се събраха и пренията почнаха.
Председателят на парламентарната група на управляващата партия ГЕРБ Красимир Велчев каза, че е абсурдно поддържащите вота, които до един са участвали в управлението на държавата, да искат точно такъв вот.
“Точно вие, които 20 години създавахте организирана престъпност, създавахте кръгове и кръгчета на корупция, съсипвахте държавността и искате това нещо да го оправим за две години”, каза Велчев.
И е прав.
Това, което цялата политическа върхушка е натворила досега, не може да бъде оправено за 2 години. И за 20 ще е трудно. Но все пак имаме надежда. Ако не през този мандат, през следващия.
Бедата на опозицията е, че трудно се оправя със социологията, друг е въпросът доколко и данните й са верни. Социолозите отчитат, че доверието в управляващата партия се топи, а опозицията тълкува това като покана за власт. И внася вот след вот, този е трети.
Това, което опозицията, най-вече БСП и Синята коалиция, трудно разбира, е, че ГЕРБ може и да не е във формата, в която беше, когато спечели парламентарните избори преди две години, но хората още не са дошли до разбирането, че е по-добре да се върне тройната коалиция. Ако изобщо някога стигнат.
Начинът, по който Станишев, Доган, Сакскобургготски, а преди това - Иван Костов, упражняваха властта, отврати мнозина. Някои – много трайно. Това причини изборните и електорални катастрофи на повечето от тези партии, без ДПС, разбира се, за което тези механизми не са от значение.
Съединяването в момента на БСП, Синята коалиция и Ахмед Доган създава удобно за хората изображение на тези, които 20 години имаха властта и които – това според преобладаващото мнение – са допринесли твърде малко за развитието на България.
Даже това е мека формулировка – според голямото мнозинство българи точно тези партии са отговорни за ниските заплати, унизителните пенсии, изоставането от европейските стандарти. Стигнат е праг, отвъд който тези политически сили, особено с тези лидери, които са едни и същи от 20 години насам, много трудно ще могат да убедят избирателите, че са способни да водят страната към нови хоризонти.
Това не значи, че няма алтернатива. Не значи и че това, което се изговаря в Народното събрание, няма основания.
Обаче не са Станишев, Доган и Костов, които могат да го кажат.
Когато му дойде времето, ще се намерят хора, които ще имат силата и моралното право да го кажат.
Но времето не е дошло. Не още.
Де е България
За 34 години – от 1900 до 1934-а, населението на България е нараснало от 3 744 283 на 6 077 939 души. Това при три много кървави войни – Балканската, Междусъюзническата и Първата световна, две също много кървави комунистически въстания и червен и бял терор, световна икономическа криза и масова емиграция.
1946 година България посреща с население от малко над 7 милиона, а през 1985 година е регистрирана най-многобройната популация изобщо - 8 948 649. 26 години по-късно преброяването пак отчита динамика, но надолу – живеещите в България са вече 7 364 570. Това е минус 1 милион и половина. Българи. За четвърт век.
Близо 2 милиона са хората над 60-годишна възраст, малко над 4 милиона са тези, които са на години, които им позволяват да се трудят. Не всички го правят, затова съотношението работещи/неработещи е 1:1 и се влошава.
Тревожното е, че не само намалява населението – средно съi 70-80 000 души всяка година от 1985-а насам, но и все по-малко стават хората, които могат да изкарват благата, да осигуряват парите за пенсионерите и за децата, които имат други задължения.
Това е въпрос на по-обстоен анализ, но се вижда, че населението намалява не само защото броят на умиранията е по-голям от този на ражданията, но и защото много хора напускат България.
Наскоро БАН направи изследване за българите, живеещи в Испания. Там, по неофициални данни, има близо 200 000 наши сънародници, а анкетата показва, че около 70 процента от тях, 140 000 души, не искат да се връщат в България. Не искат и децата им да се връщат.
Това е явление, което има най-малко два принципни отговора.
Единият е, че тези хора сами са си избрали съдбата. Те на собствена отговорност са си потърсили и намерили втора родина, имат работа и живот там, извън България. Тя не им е длъжна с нищо, понеже те не плащат данъци, социални осигуровки и, това е самата истина, допринасят за благото на първата си родина по-малко, отколкото ние, които живеем тук.
Другият възможен отговор е, че България има нужда от тези хора, понеже е преживяла ужасен демографски спад. 1 милион и половина аут за 26 години е може би световен рекорд.
Ако се приеме, че България трябва да си върне “блудните синове”, и тук са възможни поне два подхода.
Първият се практикува, вярно, не много последователно, от почти всички администрации.
Той най-общо може да бъде описан като глезене на емигрантите – както на тези, които са емигрирали преди десетина години, така и на тези, които са потомци на напуснали България преди век и повече. Това се прави по стандартен начин: улеснена процедура за гражданство и паспорт, специална помощ за български училища в чужбина, законодателство, което улеснява участието им в политическия живот – право да избират и да бъдат избирани и така нататък.
Това, струва ми се, е грешно.
Не можем да подкупваме хората да са българи.
България не трябва да изкушава сънародниците зад граница с отстъпки, които не се полагат на останалите в родината, а трябва да положи усилия те сами да искат да бъдат българи.
В добрия вариант не държавата трябва да полага усилия да връща хората, а те трябва да полагат усилия да се връщат в нея.
За съжаление, нещата вървят в друга посока.
Вижда се.
Взривяване на илюзиите
В нормалната логика управляващата партия ГЕРБ няма никакъв интерес от това да бъдат взривени партийни офиси на доскорошните съюзници, а сега най-върли врагове ДСБ и РЗС. При това часове преди да излезе докладът на Европейската комисия за България и два-три дни преди Народното събрание да гласува внесения вот на недоверие точно с такава тема – провал на политиката в областта на вътрешната сигурност.
Начинът, по който бяха поставени взривовете пред двата партийни офиса, има почерка на координирани действия. Почти по едно и също време, еднакви взривни смески, умишлено заложена малка мощност, за да няма жертви.
Класическият въпрос кой има интерес няма как да не бъде зададен, обаче отговорът не е толкова лесен.
На пръв поглед полза от взривовете извличат преди всичко Иван Костов и Яне Янев. Те сега имат сгода да атакуват правителството, да изтъкват, че тезата им за полицейщината не е голословна и да искат залавяне на извършителите, което няма да е толкова лесно.
Това е по нормалната логика.
Но в политиката действа и не толкова нормална, нещо като рикошетна логика. При нея взривовете толкова много помагат на формално потърпевшите, че у хората започва да се прокрадва подозрението, че те сами може да са си ги поръчали.
При тази схема, която вече беше лансирана, всичко се размества. Например някой може да е поръчал взривовете, понеже си е направил сложната сметка, че те ще принесат полза на Костов и Янев, което пък ще даде възможност за заключения от вида “вижте ги докъде стигнаха”.
Парламентарната група на ГЕРБ реагира с декларация, в която се казва, че “сценарият се повтаря - за пореден път ъндърграундът се коалира. Можем само да предполагаме кои са неговите партньори, но в едно сме убедени и то е, че те не успяха да пробият нито един от представителите както на правителството, така и на парламентарната група. Следователно потърсиха съдружие с опонентите ни. А много им се искаше корупционният модел от годините на прехода да продължи. Да, обаче тази практика се провали, свърши периодът на платените изпълнители от държавата и това естествено доведе до следващия им ход – подхвърлят бомби, флашки, окачват билбордове, кресливо подвикват и зверски се измъчват, че отново не успяват да ни извадят от равновесие".
От другата страна също не остават длъжни, твърдят, че взривовете са акт за сплашване и само дето не казват направо, че лично Бойко Борисов и Цветан Цветанов са турили бомбите.
Кой крив и кой прав ще бъде вече въпрос на интерпретации, чиято кулминация ще бъде по време на дебатите по вота на недоверие в Народното събрание, освен ако, разбира се, министър-председателят не доведе лично вързани бомбаджиите и публично ги разпита пред народното представителство. Ама той вече каза, че няма да ходи на вота, понеже не намирал смисъл.
А понеже е въпрос на интерпретации, всеки ще си намира своята истина според убежденията и партийните си пристрастия. Едни ще се кълнат, че опозицията иска да събори правителството с тероризъм, а други ще затвърдят вярата си, че полицейщината е най-силното оръжие на това правителство.
Най-лошото обаче е, че не толкова встрастените, които все пак са мнозинство (дали?), ще се сбогуват окончателно с илюзиите си, че има неща, които българските политици няма никога да направят, за да съборят политическите си врагове.
Офисите все някак си ще бъдат поправени.
Взривените илюзии – никога.
ГЕОРГИ ДАСКАЛОВ – ekipnews.com
Няма коментари:
Публикуване на коментар