"Възможно е кризата в еврозоната да се окаже най-голямото предизвикателство" за световната икономика.” - Р.Зелик
ТОЗИ ПЪТ СЕ ГОВОРИ НЕ ЗА АМЕРИКАНСКА КРИЗА, А ЗА ЕВРОПЕЙСКА, КОЯТО РАЗКЛАЩА СВЕТОВНАТА ИКОНОМИКА. СВЕТОВНИТЕ ПЕЧАТНИЦИ ЗА ПАРИ ОТДАВНА РАБОТЯТ НА ПЪЛНИ ОБОРОТИ И ДЪРЖАВИТЕ ОЧЕИЗВАДНО ОБЕДНЯВАТ. И У НАС СИ Е ТАКА, ПРОСТО ДА НЕ СЕ ЗАБЛУЖДАВАМЕ! ВЪОБРАЖАЕМИТЕ БАЛОНИ ЗА ИЗЛИЗАНЕ ОТ “СВЕТОВНАТА ИКОНОМИЧЕСКА КРИЗА” НА ВСЯКАКВИТЕ ПОЛИТИЦИ СЕ СПУКАХА ПАК, ФАКТ!
СПОРЕД МОГЪЩИЯ ИКОНОМИЧЕСКИ АНАЛИЗАТОР http://www.marketwatch.com/ фондовият норвежки петрол е невъзмутим от понижаващия се кредитен САЩ рейтинг.
Standard & Poor (http://www.standardandpoors.com/home/en/eu )няма да окаже въздействие върху големите притежатели на облигации от американската хазна от петролния фонд на Норвегия – това е заявил ръководителя на агенцията Yngve Slyngstad, главен изпълнителен директор на Norges (http://www.norges-bank.no/ ) – Норвежка национална инвестиционна банка , а това е мотото им “Нашата цел е стабилност на цените и финансова стабилност, както и за генериране на добавена стойност чрез управление на инвестиции”, която управлява фонда за така ценното масло , официално известна като правителствен пенсионен фонд Global, пред MarketWatch в интервю този петък (12.08.2011). "Даунгрейд няма да има никакъв ефект върху нашата по-нататъшна дейност с оглед ситуацията в САЩ, нито по оценката на САЩ Treasurys, нито върху нашите участия в САЩ Treasurys. По някакъв начин, това е без значение за нас."
п.п. буквално даунгрейд (англ. downgrade) — използване на старото апаратно или програмно обезпечение.
Накратко за какво иде реч по въпросния даунгрейд пак буквално: Заглавие “Удължиха правото за даунгрейд от Windows 7 към XP – до 2020 г.
Microsoft реши да удължи с до десет години правото на потребителите с лиценз за Windows 7 да ползват легално XP – по-старата версия на операционната система. Това съвпада с официалния край на поддръжката на Windows XP Service Pack 2.
Ходът на редмъндската компания е крайно необичаен и изненадващ. Обичайната политика на Microsoft в миналото включваше терминиране на правата за даунгрейд, веднага след края на поддръжката осигурявана за съответната операционна система или дори по-рано. Даунгрейдът позволява на потребителите да заменят новата си операционна система със стара, без да е необходимо да плащат за два лиценза.
Това е вторият случай, при който Microsoft удължава правата за даунгрейд към Windows XP. Първоначално редмъндската компания имаше намерение да премахне легалната възможност след като минат шест месеца от пускането на Windows 7, но през юни миналата година се отказа от плановете си и удължи срока. Вторият срок даваше 18 месеца след излизането на Windows 7 или до излизането на първия официален сервизен пакет. И при двата случая, това щеше да означава край на лиценза преди средата на 2011 година.
След промененото решение на Microsoft хората с легално копие на Windows 7 вече могат да свалят версията до XP законно в рамките на жизнения цикъл на 7.” – според kaldata.com.
ЗАЩО ГОВОРЯ ЗА НОРВЕГИЯ и подробно споменах горния факт, който естествено има и политическо изражение (надявам се по-надолу като прочете, да се уверите, че тази страна е пример за собствена икономическа стабилност, и за световно политическо поведение на световните пазари, и звучи някак си като надежда за оправяне на всеобщите земни днешни проблеми)? Първо тя е едно стабилно място за живеене на собственото си население, което е много важен международен факт : “Норвежкото правителство спестява от петролните си приходи в пенсионен фонд, така че бъдещите поколения да могат да се възползват от петролните ресурси, които са открити за първи път в Северно море през 1969 г. Благодарение на петролното богатство, Норвегия е една от най-богатите страни в света и е известна с щедрите си програми за социална закрила.” Второ петролната страна участва с петролни акции и прави дългосрочни инвестиции на световния пазар с фиксиран доход в най-големите стопанства на фонда чрез облигации в САЩ, следвани от Великобритания, немски, френски и италиански облигации – е това вече я прави и световен фактор. Трето: Пазарната стойност на фонда за петрола в края на първото тримесечие на тази година е нараснал до 3,11 трилиона крони (около $ 560 млрд.), като забележете това е било разпределено по следния начин - 60,5% в акции, 39.4% в ценни книжа с фиксиран доход и 0,1% в недвижими имоти – ето пример не за лакомия, а за разум и добруване при стопанисване на пари, поради което паричния им седмичен поток е от един милиард щатски долара при това всяка седмица. Прочетете статията на http://www.marketwatch.com/ , за да се уверите как встъпва страната им в новата световна рецесия!
АМИ У НАС КАКВО Е ПОЛОЖЕНИЕТО В ТАЗИ ВРЪЗКА? ГОРЕ-ДОЛУ ТАКОВА: “България може да стане енергийно независима държава, защото е една от най – богатите в Европа на нефт и природен газ. Така поне твърди български откривател, който от години издирва ценните суровини чрез метода на биолокацията.... В резултат от дългогодишните си изследвания на терен, Иван Милев открива множество нефтени и газови находища в страната ни. Според него най – богата на петрол е Северозападна България, а един от основните газови залежи се намира край София.... Иван Милев е съдействал за откриването на нефтени и газови находища в Русия, откъдето притежава официални документи, признаващи способностите и резултатите му. Дали обаче от тях ще се възползва България - все още не се знае.” – излъчено по http://tv7.bg/news/337312.html
Ето и как ни информират тази година по откриването на нефт у нас медиите:
"Шеврон" получи разрешение да търси нефт и газ в Североизточна България/ 15 юни 2011 / 17:04
Правителството даде петгодишно разрешение на "Шеврон България Експлорейшън енд Продакшън" ЕООД да извърши за своя сметка и на свой риск търсене и проучване на нефт и природен газ в площта "Блок 1 Нови пазар".
Теренът е разположен на територията на областите Разград, Силистра, Добрич, Шумен и Варна и е с размер 4398 кв. км. Дружеството е избрано за титуляр на разрешението след конкурс. В дейности по опазване и възстановяване на компоненти на околната среда по време на и след изпълнението на работната програма "Шеврон България Експлорейшън енд Продакшън" ще вложи 4 млн. евро.”
А ето и една доста стара информация от в.Стандарт по темата:
Намира се на http://paper.standartnews.com/archive/2004/05/10/society/s4074_9.htm - там е цялата им статия и все пак:” България крие нефт за $333 млн.... геолозите ни са изчислили, че под територията на страната ни (суша и вода) към края на 2003 г. има ресурси на черното злато от около 1,3 млн. т, или 9,53 млн. барела.... Според изследователи от Минно-геоложкия университет потенциалът на въглеводородните ресурси на България е огромен. По аналогии с други находища в тази възраст на скалите, геоложката ситуация и новата теория за неорганичния произход на петрола само в Западния и Централен Балкан се крият 59,14 млн. т нефтен еквивалент. Което прави 433,5 млн. барела. Учените са изчислили, че в Бобовдолския басейн, включващ Западното Средногорие, има 14,59 млн. т нефтен еквивалент, или 106,9 млн. барела. В Горна Тракия и Източните Родопи черното злато пък е в размер на 85,8 млн. барела, изчислили професорите. Ако се сметне по настоящата цена от $35 за барел, количествата възлизат на над 219 млрд. долара.” .
Та, това дали са само предположения? Съмнявам се. Тази информация е от май 2004 г. Колко години минаха оттогава – доста, а никой “зъб не обелва”! ЗАЩО ли?
Четете сега за какво става въпрос:
Обещаващ Природен газ за гарантиране на влоговете Открит Близо до Плевен България
Бизнес : Петък, 2008-08-22 10:48
Член от: Novinite.com
Значително депозиране на високо качество на природен газ, е било открито в село Девенци , близо до град Плевен в Централна Северна България . Управителят на "Дайрект петролеум България" Кольо Толев заяви, че депозитът може да бъде описан като обещаващ.
Компанията завърши първата фаза на проучването на 17 август постигане на газ, ток с налягане от около 800 атмосфери.
Това е най-високото налягане на природен газ депозит, регистриран някога в целия регион на Балканите. Според Толев, такъв индикатор на депозит е доста голям.
Леглото на депозита се намира на дълбочина от 4 740 м, като се има предвид, че при пробиване се е достигнало до 5 900 м. Природен газ пробите са с много високо качество, без сероводород, вода, или други добавки.
Direct Петролиум България очаква доставка на специално оборудване от САЩ в началото на септември, за да се оцени размера на природния депозит газ.
Компанийния "мениджър Тонев заяви, че експлоатация на находището може да започне до средата на 2009 г., когато то ще бъде свързани към съществуващата мрежа за доставки на газ.
"Дайрект петролеум" Откри Big газово находище в България
Вторник, 2008-08-26 17:10
Член от: News.bg
Има голямо газово находище в село Девенци , в района на Червен бряг , България. Това съобщи Кольо Тонев, управител на американската компания "Дайрект петролеум България", която провежда проучвателни сондажи. Той обясни, че геоложките изследвания са започнали преди няколко години.
По време на първоначалния процес на дълбочина 5900 m тренировката е дала обещаващи резултати. Газът е маркиран с налягане от около 800 атмосфери, което показва, че областта е с голям наплив. Качеството на газа е добро - той е сух, богат на кондензат, без вода и сплав на сероводород, обясни Тонев.
"Дайрект петролеум България" ще проведе допълнителни тестове в началото на септември, когато професионалното оборудване от САЩ се очаква да пристигне.
Окончателните резултати за размера и качеството на полето ще бъдат ясни в рамките на един месец. Експлоатацията на полето може реално да започне в средата на 2009 г.. Дотогава газопроводът се очаква да бъде изграден, за който компанията ще инвестира над 40 млн. долара. За издигането на сондата и прилежащата инфраструктура е получена концесия от държавата. Implemetors на сондажа са турски фирми "Аладин Eadl Изток" и "Gyunei Ildaze".
Очакванията на инвеститорите са, че в областта близо до Девенци ще бъде най-големият природен газ в България.
Rich газ депозит, открит край с. Девенци
Новини : неделя, 02.15.2009 г. 14:00
Член от: StandartNews
Богат депозит газ е бил открит по време на сондажи край село Девенци, близо до град Червен бряг в северната част на България. Новината бе разпространена вчера от Едуард Gendelman, председател на концесионера, Дайрект петролеум, базирана в Денвър, САЩ.
Предварителни изследвания показват, че шест милиарда кубически метра природен газ в находището може да помогнат за посрещане потребностите на страната от това гориво през следващите три години. Депозитът се намира на 4.100 м под земята и той може да осигури високо качество на природен газ.
Според думите на Gendelman ", депозитът ще помогне да се запази естествения баланс на газ в България.
До средата на 2010 г., по експлоатация на находището, се очаква да се започне с две тренировки, които да бъдат включени в система за транзит на газ в България. Дайрект петролеум досега е инвестирала около 50 милиона щатски долара на сондажи.
Американската компания е открил шистов газ в Девенци
Бизнес : четвъртък, 14/7/2011 11:44
Член от: 3E
Регистрираната американска компания Liberty Енергията е открила шисти газ в Девенци депозит край Ловеч , заяви енергийният експерт Христо Казанджиев. Компанията е обявила своето откритие в Министерството на икономиката, енергетиката и туризма във връзка с конвенционален газ. Той е заявил, че проучванията показват, двадесет и четири часа поток от 300 000 кубически метра.
По време на Тройното коалиционно правителство друга американска компания - "Дайрект петролеум" е получила разрешение за проучване и е обявила, че сондажите дават основание да се счита, че областта може да отговарят на нуждите от природен газ на България ".
Компанията получи концесия за добив на природен газ паралелно, продължавайки изследванията на шисти газа, ведно с осъществяване на търговското откритие и правото за добив от Chevron, които пък са получили разрешение за ползване на Нови Пазар депозита. Според Казанджиев подписването на договора е забавено, защото някои клаузи, са уникални за българското законодателство.
По http://news.guide- bulgaria.com
Е, ОПИТ С КОНЦЕСИОНЕРИ СИ ИМАМЕ БОЛ, ПОРАДИ КОЕТО СОБСТВНАТА СИ ВОДА ПИЕМ В ПЪТИ ПОВЕЧЕ ОТКОЛКОТО Е ПОТРЕБНО, А ЕЛЕКТРОЕНЕРГИЯТА НИ Е СЪС ЗВЕЗДНИТЕ ЕВРОПЕЙСКИ ЦЕНИ ИЗРАВНЕНА, САМО ДЕТО ЗАПЛАТИТЕ СА НИ В БЪЛГАРСКИ СТИЛ, т.е обезценени лева! Ама нейсе – всичко си има и край, нали така?
ЧЕТЕТЕ И ТУК, ЗА ДА СТЕ МАКСИМАЛНО ИНФОРМИРАНИ ПО ЦЕНИТЕ НА ЧЕРНОТО ЗЛАТО, ДЪЛГОВИТЕ КРИЗИ, И ... ЗАЩО СМЕ ТОЛКОВА БЕДНИ: http://www.europeanmarketscan.com/__oil_prices/?T=1313336687&JTID=178653093&OGID=427&network=GAW
А ТОВА Е ЗА ОПТИМИСТИТЕ: http://www.plus500.bg/?gclid=CJXju4CUz6oCFZQm3wod-mkD0Q
ХЕЙ ХОРА! ОТКЪДЕ СЕ ВАДЯТ ДОЛНИТЕ СТАТИСТИКИ, ТА НАШИТЕ МЕДИИ НЕ ГИ ВИЖДАТ И КОМЕНТИРАТ:
225 мъже, 62 жени и 46 деца са бездомни в България
Общество : Петък, 8/12/2011 г. 12:02
Член от: StandartNews
Според преброяването февруари тази година, бездомните в България са общо 368 броя. За първи път тази категория хора са включени в обща регистрация на населението.
Интервюиращите са били инструктирани да спират по улиците, да питат бездомните хора от региона, да посещават местата им за битуване, да правят проучване и да попълват листи и за тях. На 1 февруари интервюиращите са посетили всички временни жилища за подслон и регистрирали дори и затворниците.
Бездомният брой мъже са четири пъти повече, отколкото жените в същата ситуация, според статистиката. В България са регистрирани 225 бездомни мъже и 62 жени. Има и 46 деца, които живеят без покрив над главите си.
4 млрд. лв. депозити на български фирми и физически лица
Финанси : четвъртък, 08.11.2011 17:49
Член от: StandartNews
Граждани и фирми в България са спестили над 4 млрд. лв. в рамките на една година, като депозитите на физически лица е в размер на 2,8 млрд. лева, а фирмените депозити са 1,2 млрд. лева .
Очевидно българите поставят дори своята последната монета в банка , вместо да я харчат, коментираха банкери. Те обясняват растежа на банковите депозити с доходен интерес и сигурност, предлагани от финансовите институции.
През последните няколко години цените на недвижимите имоти извършваха скокове и Българската фондова борса няма гарантирани печалби за инвеститорите. Депозитите са най-сигурната инвестиция. Банковите спестявания на физическите лица са се увеличили с 11% за една година и в края на юни те възлизат на 28.4 млрд. лв.по данни на Българска народна банка.
Депозитите на фирми са 1,2 млрд. лв. и са се повишили с 10%. Средната класа е стълб за банковата система. Депозитите на стойност между 10 000 и 20 000 лева са само 336 хил. лв., но общата им стойност е 4,6 млрд. лв.
8 000 от над 49 000 бизнес предприятия, създадени в България през 2008 г. са били затворени година по-късно
Бизнес : сряда, 03.08.2011 10:44
Статия: Дарик радио
Близо 8 000 от над 49 000 бизнес предприятия, създадени в България през 2008 г. са били затворени година по-късно. Данните идват от изследване на Националния статистически институт.
Най-стабилен бизнес по време на първата година от икономическата криза е в производство и доставка на електричество, газ, пара и климатизация, докато компаниите за недвижими имоти са в другия край на класацията.
Данните на НСИ допълнително показват, че компаниите с 10 или повече служители оцеляват най-дълго, но само 2% от новородените компании през 2009 г. са били от този тип. През 2009 г. е имало 327 шестстотин четиредесет и седем активни предприятия в България, което е почти с 21% повече от предходната 2008 г., но високо активни предприятия с нула служители (например собственик само) са имали най-голям дял от всички активни предприятия за цялата 2005 г. - 2009 г..
26 600 по-малко безработни през юли 2011 г., в сравнение с предходния месец
Общество : вторник, 09.08.2011 14:41
Статия: Дарик радио
България и равнището на безработица е с незначителен спад през юли 2011 г., показват най-новите данни на Държавната агенция по заетостта. Общо 315 375 лица официално са регистрирани като безработни в България в края на юли, което е с 2 962 по-малко в сравнение с края на юни. Официалната цифра на безработицата се оценява на 9,47% от работната сила, или 0.09% по-ниско, отколкото е била през юни 2011.
В сравнение с юли 2011 г., обаче в България и безработните са с 26 600 по-малко, според Агенцията по заетостта. Традиционното леко покачване на данните за заетостта през летните месеци се дължи главно на наличието на сезонни работни места, най-вече свързани с туристическия сектор .
Англо-холандската група Unilever ще придобие българския производител на сладолед Дарко
Бизнес : Вторник, 09/08/2011 14:44
Член от: Dnevnik.bg
Англо-холандската група на потребителски стоки Unilever каза на 8 август, че е подписала споразумение за придобиване на българския сладоледо производител - Дарко. Сделката е споделена между дружеството и сегашният собственик на Балканите - Accession Fund (BAF) и Unilever за Южна и Централната Европейска дивизия, последните предвиждат закупуването на “Дарко ", който е производствена единица и част от разпределителната мрежа. Стойността на сделката не е била оповестена.
Дарко е втората по големина компания за сладолед в България след гиганта Nestle . Дарко продава своите продукти под названията Ескимос, Казабланка, Weekend, Меджик Ice, безплатен, Белинда, Аляска и Милка марки.
"Дарко е ценен актив за нас, тъй като разполага с добре познати марки и водещи позиции на пазара, казва Юниливър - регионалния мениджър Марк Desenfants.
Като част от споразумението, почти 80 от служителите на Дарко ще бъдат прехвърлена към Unilever. Дарко ще запази съществуващите производствени мощности, складовата си база и персонала и ще продължи да произвежда сладолед за българския пазар.
КАТО ЧЕТА ПОСЛЕДНИТЕ ПЕТ(5)ПУБЛИКАЦИИ ОСТАВАМ С ВПЕЧАТЛЕНИЕТО, ЧЕ СТАВА ВЪПРОС ЗА “СТРАНАТА НА ЧУДЕСАТА”, А НЕ ЗА БЪЛГАРИЯ!!! ОСВЕН НЕВЕРНО, НО И НАГЛО Е ТАКОВА ПОВЕДЕНИЕ ДА НИ ПРЕДСТАВЯТ, ЧЕ СМЕ ЦЪФНАЛИ И ВЪРЗАЛИ, КОЕТО СИ Е ОТКРОВЕНА ЛЪЖА! НАПРАВО ВЪЗМУТИТЕЛНО.
Нели Кирилова
СПОРЕД ПУБЛИКАЦИИТЕ Е БЪЛГАРСКИТЕ МЕДИИ
Световната икономика навлезе в нова, по-опасна фаза
Страните от еврозоната да реагират бързо, казва шефът на Световната банка
Световната икономика е навлязла в нова, по-опасна фаза и страните от еврозоната ще трябва да реагират бързо, предупреди президентът на Световната банка Робърт Зелик в интервю за австралийския седмичник "Уикенд острелиън", цитирано от Франс прес.
Въпреки че паниката на пазарите беше предизвикана от понижението на рейтинга на американския дълг от агенция "Стандард енд Пуърс", Зелик определя европейската дългова криза като по-обезпокоителна в непосредствен план.
Със затъването на Гърция и Португалия в огромен дълг и надвисналата над други страни заплаха от дългова криза, без възможност за девалвация, "предизвикателствата, пред които е изправена еврозоната, може да се окажат по-големи", изтъква президентът на Световната банка.
Инвеститорите започват да се питат колко време Германия и Франция ще могат да продължат да подкрепят застрашените страни, без да изпаднат самите те в опасност от понижаване на рейтинга.
"Поуката от 2008 година е, че колкото повече се изчаква, толкова по-твърди трябва да бъдат мерките", припомня Зелик.
Зелик освен това подчертава, че в момента се наблюдават промени в равновесието на властите в света.
Мощта и влиянието в момента преминават "много бързо от гледна точка на историческите критерии" към нововъзникващите пазарни икономики начело с Китай, посочва Зелик, Той обаче изтъква, че Пекин няма особено желание да играе активна роля в глобалната система.
И действително, Пекин има собствени проблеми, с които трябва да се справи: да избегне прегряването на икономиката си, но също да ограничи екологичното замърсяване, да реформира данъчната си система и да поддържа равновесие между държавните и частните компании, посочва БТА.
Франция, Италия и Испания забраниха късите продажби
Френският регулатор със забрана за сделки на късо с акции
Франция, Белгия, Италия и Испания забраниха късите продажби, считано от днес, съобщи европейският финансов регулатор ESMA, цитиран от MarketWatch. Слухове за въвеждането на забраната се появиха още снощи.
Първа Гърция наложи забрана на късите продажби, след като котировките на акциите на борсата в Атина достигнаха 14-годишен минимум. След това Турция съобщи, че засилва контрола над сделките на късо, като регулаторните органи в страната започнаха разследване срещу брокери по подозрение за пазарни манипулации.
Във Франция забраната обхваща книжата от финансовия сектор. Миналата седмица акциите на френските банки претърпяха сериозни загуби заради спекулации, че кредитният рейтинг на страната ААА може да бъде понижен.
Действията на френския регулаторен орган много напомня действията на американския регулатор, който през септември 2008 г. спря късите продажби със 799 финансови акции след фалита на Lehman Brothers. Забраната продължи да действа до октомври същата година.
Сорос обвини Германия за дълговата криза в еврозоната
"Германската мудност усили кризата в Гърция и доведе до разпространението на тази зараза"
Известният американски финансист и инвеститор Джордж Сорос заяви, че Германия носи основната вина за ескалацията на дълговата криза в еврозоната, предаде ИТАР-ТАСС.
"Именно германската мудност усили кризата в Гърция и доведе до разпространението на тази зараза, която превърна тази криза в заплаха за съществуването на Европа", пише милиардерът в статия в германския бизнес вестник "Ханделсблат".
"Беше грешка да се възлага отговорността за спирането на плащанията не на ЕС, а на отделните страни", казва Сорос. В тази връзка той предлага да се въведат еврозаеми, които да се отпускат не от отделни страни, а от ЕС. "В противен случай еврото ще рухне", предрича Сорос.
"Сегашната конструкция с кредитите за Гърция, както и пакетите спешна помощ, отпуснати на някои страни са нестабилни. В резултат на това на Италия и Испания ще се наложи да плащат по-високи проценти върху отпуснатите им заеми, отколкото те самите получават за предоставените заеми на Гърция", посочва Сорос.
Водената от германския канцлер Ангела Меркел политика на малките стъпки според Сорос е твърде бавна. "Следващата мярка трябва да е разширение на действието на пакета за финансова помощ. Иначе под заплаха може да се окаже, например, максималният кредитен рейтинг ААА на Франция", смята Сорос.
Новата рецесия не може да бъде спряна
Зайчетата свършиха, смята професор от Университета в Ню Йорк
През първата половина на 2011 г. повечето развити икономики забавиха растежа си, а някои дори съвсем откровено претърпяха спад. Оптимистите заявиха, че забавянето е временно. Тази илюзия обаче отдавна е в историята, пише Нуриел Рубини, професор по икономика от Университета в Ню Йорк, в коментар за Financial Times.
Дори преди паниката от миналата седмица данните за САЩ и другите развити икономики говореха недвусмислено, че най-вероятно тези икономики ще изпаднат във втора тежка рецесия.
Последните данни за американската икономика не са блестящи – създават се недостатъчно нови работни места, растежът е слаб, потреблението и индустриалното производство остават в стагнация, а пазарът на недвижими имоти все още е в депресия. Доверието на потребителите, бизнеса и инвеститорите е ниско и сега ще отслабне дори още повече.
Икономиките от периферията на еврозоната в най-добрия случай нарастват с нищожен темп.
Рискът, че Италия или Испания, а вероятно и двете, ще загубят достъп до дълговите пазари е много висок. За разлика от Гърция, Португалия и Ирландия, както Италия, така и Испания са твърде големи, за да бъдат спасявани.
Британската икономика има почти нулев растеж поради негативния ефект от мерките за ограничаване на бюджетния дефицит. Възстановяването на Япония след земетресението през март също ще се окаже временно и страната отново ще изпадне в стагнация, след като икономическите стимули пресъхнат.
Още по-лошо – водещите производствени индикатори рязко се забавят, както за развиващите се пазари като Китай, Индия и Бразилия, така и за експортно ориентирани или богати на ресурси страни като Германия и Австралия.
До миналата година глобалните лидери по всяко време можеха да извадят ново зайче от шапките си и така да понижат цената на ресурсите и да подкрепят икономическото възстановяване. Нулеви лихвени проценти, двете програми за вливане на ликвидност в САЩ, облекчаване на кредитирането, фискални стимули, ликвидни провизии за трилиони долари и спасяването на банки и финансови институции – всичко това вече е опитано. Сега обаче зайчетата свършиха.
Злощастното решение на Standard & Poor’s да понижи рейтинга на САЩ при силно нервни пазари и икономическа слабост увеличават риска от двойна рецесия и дори още по-големи фискални дефицити. Парадоксално, щатските облигации вероятно ще останат най-слабо засегнатото инвестиционно убежище в света – бягството от рисковите активи, колапсът на фондовите пазари и надвисналата рецесия по-скоро могат да понижат доходността по щатските ДЦК, отколкото обратното.
Както в еврозоната, така и във Великобритания фискалната политика води до забавяне на икономиката. Това се случва дори в САЩ. Администрацията на отделните щати, общините, а сега и федералното правителство ограничават разходите си. От друга страна нов кръг вливане на ликвидност е политически неприемлив.
Износът също няма да помогне. Всички развити икономики искат по-слаба валута, но не могат едновременно да постигнат това. Ескалирането на напрежението на пазарите може единствено да доведе до подновяване на валутните войни. Миналата седмица Япония и Швейцария се опитаха да понижат курсовете на йената и франка. Техният пример се очаква да бъде последван и от други страни.
Така че може ли да избегнем нова рецесия? Това вероятно ще се окаже просто невъзможно.
Най-доброто, което може да се направи за момента, е страни, които не са изгубили достъп до облигационните пазари – САЩ, Великобритания, Япония и Германия, да предоставят нови краткосрочни програми за стимулиране на икономиките си, като в същото време поемат ангажимент за затягане на фискалната дисциплина в средносрочен план.
Понижаването на американския рейтинг ще ускори процеса на фискална консолидация на страната, но САЩ трябва да се ориентират към сериозно понижаване на разходите в средносрочен план, а не към незабавно орязване на бюджета, което само би влошило перспективата за растеж.
Останалите централни банки на Запад също трябва да предприемат ново вливане на ликвидност, въпреки че ефектът от подобни програми ще бъде ограничен. Европейската централна банка (ЕЦБ) не трябва просто да спре да повишава основния лихвен процент, а да го понижи до нула и същевременно да предприеме мащабно изкупуване на правителствени облигации, за да не позволи Италия и Испания да изгубят достъп до облигационните пазари.
Ако това се случи, ще последва наистина сериозна криза, решаването на която ще изисква удвояване или утрояване на спасителните фондове или ще доведе до преструктурирането на дългове и разпадането на еврозоната.
За финал, тъй като това е криза на платежоспособността, контролираното преструктуриране на някои дългове трябва да започне още сега. Това означава преструктуриране на ипотеките на около половината от щатските домакинства, които не могат да ги обслужват, както и спасяването на изпитващи затруднения банки.
Разсрочване на матуритета на дълговете на Португалия, Ирландия, Италия и Испания по модела на договореното разсрочване на част от гръцкия дълг също трябва да бъде предприето, в случай че тези страни изгубят достъп до пазарите. Нова рецесия може и да не може да бъде предотвратена, но своевременните мерки могат да предотвратят нова депресия. Това трябва да е достатъчно мотивиращо за бързи и целенасочени действия.
Дълговите кризи ще се отразят и на България
Може да има ефект върху цени на суровините или затягане на финансовия сектор
Дълговите кризи в САЩ и Европа ще се отразят негативно и на българската икономика, заяви поред БНР икономическият анализатор Руслан Стефанов от Центъра за изследване на демокрацията по повод новината за понижението на кредитния рейтинг на САЩ.
"Можем да очакваме, че това намаляване на рейтинга на САЩ ще се отрази неблагоприятно върху българската икономика, тъй като това ще доведе до по-голяма нестабилност на международните пазари, оттам и за финансирането, за компаниите и за потреблението", твърди Стефанов.
"Тоест тази допълнителна нестабилност, която вече съществува в Европа, покрай Гърция, със САЩ вече много сериозна икономика и неизвестността какво ще се случи, вече може да доведе до много по-сериозна несигурност в българската икономика и съответно забавяне отново на потреблението, инвестициите, които тъкмо бяха започнали да се съживяват", заяви още Стефанов.
Икономистът Лъчезар Богданов от неправителствената организация Industry Watch коментира, че българският бизнес трябва да следи все по-активно какво се случва на глобалните пазари. "Със сигурност това, което може да ни чака, е или по-висока инфлация в глобален мащаб, тоест по-високи цени на суровини, на енергия, на материали, или затягане допълнително във финансовия сектор.
Една нова рецесия би означавала ново свиване на кредитирането, вдигане на лихвите, или за съжаление комбинация от двете, каквото се е случвало в историята. Така че, макар българският бизнес и българският финансов сектор да е относително здрав и незасегнат от тези дългови кризи, косвено чрез евентуално свиване или стагниране на икономиката в Еврозоната и в САЩ, безспорно ще понесе негативен ефект", подчертава Богданов.
Спецщаб у нас заради кризата, разпореди Дянков
"Всички държави в ЕС да се поучат от България"
Специален щаб, в който влизат зам.-министрите на финансите Владимир Горанов и Боряна Пенчева, експерти от отдела за анализи в министерството и хора от БНБ, ще следи ситуацията на пазарите в САЩ и Европа и дали се задава нова вълнà на кризата.
Щабът е създаден по разпореждане на вицепремиера Симеон Дянков, след като в края на миналата седмица борсите по света потънаха, а по-късно бе намален и рейтингът на САЩ. В края на всяка седмица щабът щял да докладва на Дянков, съобщава „24 часа“.
Освен това екипът на вицепремиера започвал изработването на оптимистичен и песимистичен вариант на бюджета за догодина в зависимост от развитието на ситуацията по света. Било почти сигурно, че в сметките за догодина ще се заложи отново на сравнително висока инфлация от 4-5%.
"Всички държави трябва вече да са се научили, че се нуждаят от строги фискални правила и дисциплинирана фискална политика. В ЕС всяка от тях може да се поучи от България. Ние успяхме да излезем от кризата, без да вземаме външни заеми, без да вдигаме данъци и без да влизаме в големи дефицити. Посоката е вярна и ще се продължи по нея", заяви самият Дянков.
Премиерът Бойко Борисов се похвали, че финансовата ни дисциплина е отлична.
Той беше категоричен, че България няма да се присъедини към еврозоната, докато всички европейски страни не приведат икономиките си до 3 процента дефицит
Няма да изгубим нито евро заради САЩ, уверен е Борисов
Понижаването на рейтинга нямало да се отрази на еврофондовете
Понижаването на рейтинга на САЩ няма да се отрази на еврофондовете", заяви за "Стандарт" премиерът Бойко Борисов.
Той бе категоричен, че финансовата рамка на оперативните програми няма да бъде свита.
България разчита на парите от Брюксел не само за големите си инфраструктурни проекти, но и за преструктуриране на икономиката и за много дейности в социалната сфера.
Министър-председателят смята, че решенията, които са взети от еврокомисията, няма да се разклатят от кризата зад океана, тъй като страните от еврозоната, а и всички държави - членки на ЕС, правят всичко възможно, за да държат еврото стабилно.
"Няма причина размерът на кохезионните фондове да се променя, за нас е по-важно да усвоим максимално средства, които ЕС солидарно ни предоставя", смята Борисов.
В резиденция "Евксиноград" вчера се засякоха премиерът Бойко Борисов и президентът Георги Първанов. Държавният глава почива там от началото на седмицата. Министър-председателят пък пристигна в събота по обяд за изнесеното заседание на кабинета.
В правителствената резиденция той, вицепремиерите Симеон Дянков и Цветан Цветанов, както и министрите Томислав Дончев, Росен Плевнелиев, Мирослав Найденов, Стефан Константинов, Трайчо Трайков и депутати умуваха как може страната ни да прехвърля средства от една европрограма в друга, така че усвояването им да е максимално голямо.
САЩ с намален кредитен рейтинг
За първи път в историята даването на кредити на Вашингтон носи риск
Една от водещите кредитни агенции - Standard & Poor's, намали кредитния рейтинг на САЩ за първи път в историята.
От 1941 г. до вчера агенцията оценяваше Съединените щати с най-високия възможен рейтинг – ААА, сега той е намален с една степен до АА+ с отрицателна перспектива.
Причините Вашингтон да бъде изваден за първи път в историята от списъка с безрисковите кредитополучатели са проблемите с дълга. Според Standard & Poor's планът, приет тази седмица, не е достатъчен.
Още докато се носеха слуховете, че Standard & Poor's ще обявят намаляване на кредитния рейтинг, от Вашингтон коментираха, че в изчисленията на агенцията има сериозна грешка. Неназован източник от администрацията, цитиран от ВВС, съобщи, че е забелязана грешка от 2 трилиона долара.
По-късно говорител на американското финасово министерство каза: „Грешка в оценката от 2 трилиона долара говори сама за себе си.”
В същото време Джон Чеймбърс, председател на рейтинговия комитет на Standard & Poor's, коментира пред CNN, че САЩ са можели да предотвратят намаляването на рейтинга, ако бяха излезли от патовата ситуация в парламента по-рано.
„Първото нещо, което можеха да направят, е да завишат своевременно тавана на дълга, така че дебатът можеше да бъде избегнат”, заяви Чеймбърс. В миналото ограничението за американския дълг е било вдигано около 60-70 пъти, без това да предизвиква „толкова много дебати”.
Другите две големи кредитни агенции - Moody's и Fitch обявиха в петък през нощта, че в момента не планират да последват S&P в оценяването на кредитния рейтинг на САЩ.
Решението на S&P дойде на фона на седмица на напрежение на фондовите пазари по света, каквато не е имало от кризата през 2008 г.
Намаляването на рейтинга може да подкопае доверието на инвеститорите в най-голямата икономика в света, която е в сериозни затруднения заради огромния дълг, безработица от 9.1% и страховете за повтаряне на рецесията, коментира ВВС.
По Днес.бг
Този път кризата "духа" от Европа към САЩ
Дълговата криза в еврозоната удари тежко американския капиталов пазар и заплашва за замрази кредитирането от двете страни на Океана
Преди три години финансовата криза избухна заради лоши инвестиции в ипотеки в САЩ и се разпространи от американските банки към Европа. Сега страховете се възродиха, но този път заради дълговата криза в еврозоната, която удари американските акции и заплашва отново да забрази кредитите от двете страни на Атлантика, пише АП.
Трейдърите в момента си задават въпроса дали европейската дългова криза може да „зарази“ американската финансова система. Няма обаче категоричен отговор, защото не се знае какви са точните инвестиции на европейските банки в „токсични дългове“. Не е ясно и какви са рисковите експозиции на банките в Щатите.
Кризата от 2008 г. доведе до сериозно задлъжняване на държави като Гърция, Ирландия и Португалия. И трите държави бяха спасени от Европейския съюз (ЕС) и Международния валутен фонд (МВФ), като стойността на спасителните заеми възлиза на 520 млрд. долара. Може да се окаже, че Италия и Испания също ще имат нужда от спасително финансиране.
Със засилването на кризата италианските и испанските лихви се повишиха, което заплашва да хвърли икономиките им в нова рецесия. Това би увеличило още повече техните дългове. Затова Европейската централна банка (ЕЦБ) започна да изкупува италиански и испански дългови книжа, за да се опита да обърне хода на лихвените проценти.
При евентуален фалит на Испания или Италия банките, които са инвестирали в техен дълг, ще пострадат жестоко.
Особено уязвими са френските финансови институции, които са най-големите инвеститори и в италиански, и в гръцки дълг. В сряда (10 август) акциите на банка № 2 във Франция - Societe Generale, се сринаха с близо 15 на сто заради слухове, че стабилността е силно разклатена от лошите инвестиции в дългови книжа на затруднени държави от еврозоната. Банката отрече слуховете, а в търговият ав четвъртък акциите на банката се възстановиха с 3,7%.
Френският финансов регулатор от днес забрани късите продажби, за да защити от спекулации книжата на финансовите компании и да предотврати срив на пазара.
Инвеститорите бяха обезпокоени и от други слухове за Франция през тази седмица – че кредитният рейтинг на страната ААА може да бъде понижен. Друго опасение – страните от еврозоната няма да успеят да съберат достатъчно пари, ако се наложи да спасяват други техни съседи.
Най-големият страх обаче е, че банките ще спрат да се кредитират една друга, защото се опасяват за кредитоспособността на финансовите институции. Големите международни банки са толкова свързани помежду си, че дори само веднъж да има някакви съмнения, следват панически разпродажби.
2011 обаче не е 2008 г. Американските банки са по-добре капитализирани, отколкото бяха когато Lehman Brothers фалира. „Токсичните“ им инвестиции този път не са екзотичните ипотечни инструменти, а държавни дългове. Освен това американските банки ограничиха директните си експозиции към най-рисковите държави – Португалия, Ирландия, Италия, Гърция и Испания, според данни на американското правителство през първото тримесечие.
Уязвимостта на американските банки обаче далеч надхвърля експозициите им в рискови дългове, коментира Кристофър Уолън, управляващ директор в Institutional Risk Analytics. Финансовите институции в САЩ разчитат на таксите, които им плащат европейски банки и корпоративни клиенти.
Повечето притеснения са свързани с това дали европейските правителства ще успеят да решат дълговата криза. Германия и други по-стабилни финансово държави пречат да бъде увеличен фондът за подкрепа на еврото.
Усложняващо ситуацията обстоятелство е, че държавите се опитват да редуцират дълговете си с орязване на разходите. Това води до отслабване на икономическия растеж. Резултатът: дълговете им може да се увеличат, а не да се намалят.
Кризата през 2008 г. се влоши и заради инвестициите на взаимните фондове. Инвеститорите отдръпнаха парите си от фондовете, след като стана ясно, че те търпят загуби заради Lehman. Според Fitch близо половината от инвестициите на американсикте взаимни фондове са в европейски инструменти.
Според .P. Morgan Securities LLC, американските фондове са започнали да намаляват експозициите си към Европа. Инвестициите им в дългови книжа на държави от еврозоната са намалели с 10% през юли. Investment Company Institute съобщи, че фондовете в САЩ нямат инвестиции в дълг на трите държави, които бяха спасени от ЕС и МВФ – Гърция, Ирландия и Португалия, а експозициите им към Италия и Испания са малки.
Китай е не по-малък грешник от Европа и САЩ
Фискалната картина в страната не е толкова розова, колкото Пекин иска да вярваме, но силният растеж може да оправдае много грехове, пише Financial Times
Непосредствено след като Standard & Poor’s обяви историческото си решение да понижи рейтинга на САЩ миналата седмица (петък), официалната китайска агенция Синхуа публикува унищожителен редакционен коментар, порицаващ прахосничеството на западните страни и тяхната „пристрастеност към дългове“, пише Financial Times.
„Правителството на САЩ трябваше да се примири с болезнения факт, че добрите стари дни, когато просто можеше да заеме достатъчно пари, за да се измъкне от кашите, в които се забърква вече са безвъзвратно изгубени“, посочва китайската агенция, напомняйки, че Китай е най-големият чуждестранен кредитор на САЩ.
Неизказаният намек зад ожесточената критика е, че Китай за разлика от САЩ е страна, която разбира „общоприетия принцип, че всеки трябва да живее според доходите си“.
Наистина, в края на 2010 г. декларираният брутен дълг на централното китайско правителство е бил едва 17% от брутния вътрешен продукт (БВП) на страната – дългова тежест много по-малка от тази в САЩ (87%), Великобритания (80%) и Япония (210%). (В края на фискалната 2011 г. дълговото съотношение на САЩ се очаква да достигне 100%.)
В края на миналата година, както S&P, така и Moody’s повишиха кредитния рейтинг на Китай, като S&P се позова на умерената задлъжнялост, силният износ и розовата перспектива за китайската икономика като цяло.
Китайското правителство обаче далеч не е въздържаният и целомъдрен кредитополучател, за който се представя.
Когато оценяват реалната дългова ситуация в дадена страна, рейтинговите агенции обикновено използват показател известен като „общ правителствен дълг“. Този дълг включва задълженията на централното и местните правителства, както и тези на фондовете за социално осигуряване. Дълговата тежест в повечето развити страни като САЩ се изчислява именно по този начин.
В навечерието на финансовата криза от 2008 г. местните и регионалните китайски правителства се впуснаха в строителна вакханалия за изграждане на инфраструктура и така акумулираха огромни дефицити, обикновено отклонявани към специални финансови инструменти, позволяващи заобикалянето на закони, изискващи от местните власти да провеждат балансирана бюджетна политика.
Различни ведомства на китайското правителство имат различни оценки за общия размер на дълговете на регионалните правителства. Според един от по-представителните анализи в края на миналата година тези дългове са възлизали на около 37% от БВП на страната. Данните са на GaveKal-Dragonomics, компания за икономически изследвания.
Ако се включи цялата палитра от други задължения, за които Пекин открито или индиректно е отговорен, като например нарастващият дълг на железопътното министерство, облигациите, издадени от така наречените банки за специални политики, отпускащи кредити от името на държавата и лошите кредити в държавната банкова система, GaveKal-Dragonomics изчислява, че реалното съотношение на дълг към БВП в Китай може да достигне 90%.
Други анализатори вярват, че общата дългова тежест е по-скоро около 70-89%, докато Fitch Ratings предлага консервативна оценка за 48% в края на миналата година, на базата на непрозрачната и непълна официална информация.
Основната идея е, че китайската дългова тежест е доста по-висока, отколкото страната е склонна да признае и че голяма част от този дълг е бил натрупан през последните няколко години, като резултат на мерките, предприети от Пекин за овладяване на последствията от глобалната финансова криза.
“Въпреки че официално обявените дългови нива в Китай са ниски, китайската банкова система е натоварена с такова количество индиректно свързани с държавата дългове, че ако включите в сметката някои от тях, реалният дълг може да се окаже много висок“, каза Шърлийн Чу, директор на Fitch за Китай.
„Хората забравят, че Китай осъществи фискалните стимули чрез банковата си система, вместо чрез продажбата на облигации, както направиха много други страни“, допълва тя.
Въпреки че правителственият дълг определено е доста по-висок, отколкото изглежда на пръв поглед, никой не прогнозира неизбежна дългова криза в Китай.
„При икономика с номинален годишен ръст от 15% и данъчни постъпления, равняващи се на около 26% от БВП, Китай определено разполага с повече опции, от да кажем Гърция“, казва Стивън Грийн, директор за Китай в Standard Chartered.
Друга ключова особеност е фактът, че Китай, точно както Япония, няма голям външен дълг. Ето защо в случай, че външните кредитори решат да се оттеглят, това няма да предизвика криза.
В допълнение, китайските заеми са използвани главно за финансиране на инфраструктурни проекти, които ще донесат бъдещи икономически ползи, докато САЩ изтеглиха значителни кредити, за да закърпят бюджета си за отбрана и социално осигуряване – разходи, които нямат същия икономически ефект като инвестициите в инфраструктура.
Фискалната картина в Китай не е толкова девствена, колкото Пекин иска да вярваме, но силният растеж може да оправдае много грехове, а ситуацията на Запад остава много по-сложна.
Ето защо в началото на седмицата официалните китайски медии си позволиха тази малка лекция след години на поучения, отправяни от западните икономисти към Китай. Затова и Синхуа уверено заяви, че „всички американци, както политиците във Вашингтон, така и банкерите на Уолстрийт, трябва сериозно да преосмислят действията си, за да не позволят страната им да рухне в потенциалната финансова пропаст.“
Робърт Зелик: Застрашено е самото съществуване на общата европейска валута
Президентът на Световната банка определя европейската дългова криза като по-обезпокоителна в непосредствен план от американската
Световната икономика е навлязла в нова, по-опасна фаза и страните от еврозоната ще трябва да реагират бързо, предупреди президентът на Световната банка Робърт Зелик в интервю за австралийския седмичник "Уикенд острелиън".
Въпреки че паниката на пазарите беше предизвикана от понижението на рейтинга на американския дълг, Зелик определя европейската дългова криза като по-обезпокоителна в непосредствен план.
Със затъването на Гърция и Португалия в огромен дълг и надвисналата над други страни заплаха от дългова криза, без възможност за девалвация, в действителност е застрашена не само икономиката на еврозоната, но самото съществуване на европейската валута, изтъква президентът на Световната банка.
Той подчертава, че инвеститорите започват да се питат колко време Германия и Франция ще могат да продължат да подкрепят застрашените страни без да изпаднат самите те в опасност от понижаване на рейтинга.
Намираме се в началото на нова и различна буря, кризата не е същата като през 2008 година. През последните петнайсет дни преминахме от трудно съживяване - с добър растеж на развиващите се икономики и някои други като Австралия, но много по-колеблив при развитите страни - към нова и по-опасна фаза, обяснява Робърт Зелик.
"Възможно е кризата в еврозоната да се окаже най-голямото предизвикателство" за световната икономика, допълва той, призовавайки европейските страни да вземат възможно най-бързо необходимите мерки.
Поуката от 2008 година е, че колкото повече се изчаква, толкова по-твърди трябва да бъдат мерките, припомня Зелик, като изтъква, че "повечето развити страни вече са използвали всичко, което им позволява финансовата и валутната политика", но това е било недостатъчно, намеквайки, че трябва да се премине към по-суров режим.
В това отношение той насърчава британския премиер Дейвид Камерън да продължава да прилага, въпреки размириците, обявените през последните месеци строги мерки за икономии, които според него са "наистина необходими".
Освен непосредствените финансови последици, според Зелик тази криза ще предизвика промени в равновесието на властите в света.
Цялата тази криза в момента прехвърля много бързо, от историческа гледна точка, икономическата власт от Запада към Китай, който обаче "не държи да има такава роля".
(БНР)
Найджъл Голт: Само времето ще излекува американската икономика
Според анализатора с най-точните прогнози през юли, според MarketWatch, правилният инструмент в момента е фискалната политика
Американската икономика е встрани от пътя на възстановяването, изчаквайки обичайните двигатели на растежа – жилищният сектор и потреблението, пише MarketWatch.
Чакането ще бъде дълго, смята Найджъл Голт, главен икономист за САЩ в IHS Global Insight и обявен от медията за най-добър прогностик през юли.
Голт и неговият екип са били най-точни в прогнозите си през месеца относно 11 основни икономически индикатора. Икономистът спечели годишния приз на MarketWatch през 2009 и бе втори през 2008 г.
IHS Global Insight е една от най-големите независими икономически консултантски фирми в света, в която повече от 300 икономисти анализират ситуацията в над 200 страни.
Голт предвижда под 2% ръст на щатското стопанство за следващата година – година и половина. Според него вероятността от рецесия през следващите 12 месеца е 40%.
”Може би ще привикнем към слабия растеж. Бавно започваме да осъзнаваме, че няма да видим традиционното икономическо възстановяване”, казва той.
„Ще е необходимо време потребителите да намалят задълженията си, а този процес ограничава потреблението им”, посочва Голт.
”Без силно потребителско търсене бизнесът няма да започне да наема персонал, а без нови работни места потреблението и покупките на жилища няма да се увеличат - това е омагьосан кръг”, изтъква икономистът.
”Съществува огромно подтиснато търсене, особено за жилища, но прекалената задлъжнялост, завишените критерии при кредитиране и несигурността около цените на жилищата и работните места го ограничават”, обяснява анализаторът. „Освен това много малко семейства се създават - всеки живее с партньора си или при мама и татко”, допълва той.
„На федералния резерв му останаха много малко възможности и то не особено ефективни”, констатира Голт. Вливането на ликвидност може повече да навреди, отколкото да помогне, като окаже по-голямо влияние върху цените на суровините, отколкото върху вътрешното търсене.
„Правилният инструмент според мен сега е фискалната политика”, казва Найджъл Голт. „Една мащабна инфраструктурна програма би могла да върне на работа милиони безработни строителни работници.” В момента обаче правителството е загрижено повече за намаляване на държавния дълг.
Икономистът прогнозира в края на годината подновяване на съкращенията в подоходния данък и на удължените помощи при безработица. Ако това не бъде направено, фискалната спирачка ще забави още повече икономиката, смята той.
Играта свърши - дойде време за плащане на сметката
Сега вече нито правителството на САЩ, нито Фед могат да продължат с лъжите, смята блогърът eagleeye
Източник: eagleeye.blog.bg
Ако преди четири години бяхте казали на някого, че в близко бъдеще САЩ ще загубят първокласния си рейтинг, той вероятно щеше да ви се изсмее и с присъщата за онова време надменност би ви принизил като неособено образован човек.
Още повече, че малко преди това считаният за един от най-големите икономисти на века – Милтън Фрийдмън – твърдеше, че Америка никога не е била в такова добро състояние толкова дълго време.
Е, четири години минаха и кредитната агенция S&P направи немислимото за първи път в историята на страната. И ако преди четири години това би стреснало почти всички експерти, днес това едва ли е изненада за някого.
Точно преди четири години основният американски индекс S&P 500, създаден от същата тази агенция, тъкмо се беше възстановил и беше надминал предишната си рекордна стойност от 2000 г. Всичко изглеждаше наред. И животът си течеше нормално. До момента, в който балонът не се спука.
Днес, близо четири години след началото на най-голямата финансова криза в историята на САЩ, все още повечето експерти смятат, че скоро страната и светът ще се върнат към предишните години на просперитет и безметежност.
Все още малко експерти разбират в каква бездна е изпаднала финансовата система и икономиката на някога бляскавата Америка. Все още навсякъде витае неразбирането за причините за финансовата криза, довела след себе си и икономическия срив. Все още разни мисловни силуети натякват как още един, по-сериозен стимул ще извади страната от дупката.
Явно според тях трилионите долари, които бяха похарчени под формата на различни програми, не са достатъчни. А междувременно дупката се превърна в яма, ямата – в бездна.
Как се стигна дотук?
Съвсем разбираемо, обикновеният човек не може да бъде експерт по всичко, в това число и по икономика, още повече, че и самите икономически експерти със солидно мнозинство не видяха настъпването на най-голямата финансова криза в САЩ и в световен мащаб. Затова си струва отново да разгледаме фактологията на кратко.
Както знаем, капиталистическите икономики, основани на концепцията на свободния пазар, периодично преминават през кризи. Обикновено тези кризи пречистват системата от неефективните икономически субекти, което на свой ред обновява и дава нова сила на икономиката. Това обаче е вярно в случаите, когато кризата е естествено явление и отново по естествен начин икономиката излиза от нея.
През 70-те години на миналия век обаче, изтощена от поредната мащабна война – Виетнамската, Америка поема по нов курс. През 1971 г. САЩ едностранно отхвърлят златния стандарт, започвайки безпрецедентната в историята на човечеството ера на парите без златно или каквото и да било покритие с други благородни метали. Или с други думи, ерата на свободното печатане на пари без покритие.
Първите резултати от новата монетарна система не закъсняват – висока инфлация през 70-те години, която кара тогавашния управител на Федералния резерв да вдигне краткосрочните лихви до над 20% (днешните са 0%!) въпреки икономическата стагнация. В последствие икономиката изпада в една от най-тежките си рецесии в началото на първия мандат на Рейгън.
Експериментът със свободното печатане на пари обаче не приключи с това. Именно Рейгън въведе модата на мащабното дефицитно стимулиране на икономиката, което се финансираше със съответното печатане на пари и понижаване на лихвените проценти от страна на централната банка.
Резултатът – експлодиращ бюджетен дефицит и федерален дълг и краткосрочен икономически растеж, последван от нова сериозна криза в края на управлението на Рейгън. Всяка следваща администрация прилагаше една и съща икономическа политика, в която разбира се основна роля имаше централната банка. Така всяка криза беше посрещната с мощно дългово стимулиране, осъществявано от Федералния резерв, което смекчаваше кризите.
Същевременно една след друга администрациите на следващите президенти се надпреварваха да подписват споразумения за свободна търговия с различни страни по света, които предлагаха евтин труд и ниски производствени разходи. Тази политика постави началото на глобализацията, която беше изцяло в услуга на големите корпорации, които търсеха нови възможности за увеличаване на печалбите.
С времето това доведе до свиване на производствената база и подриване на американската икономика. Цели сектори бяха изнесени извън граница, а същевременно цели градове станаха безлюдни поради липсата на поминък. Това е още едно доказателство на твърдението, че политиката в САЩ се определя не от народа, а от големите корпорации.
За да смекчат икономическия удар от увеличаващата се безработица, американските власти непрекъснато увеличаваха стимулите, основани на свободното печатане на пари. Идеята беше, че дълговото стимулиране на потреблението ще засили останалите сектори в икономиката, които ще поемат освободения човешки ресурс.
Тази политика беше възможна поради размера и значимостта на американската икономика в световен мащаб и статута на световна резервна валута на долара, което позволи на американските администрации да заемат огромни средства на дълговите пазари.
Тази политика обаче доведе до няколко тежки последствия.
Първо, естественият процес на развитие на икономиката престана да бъде естествен. Той стана централно управляван, колкото и парадоксално да звучи това за страна като САЩ.
Второ, неефективността в икономиката не можеше да се изчисти напълно по време на криза, защото естественият механизъм на прочистване беше нарушен. Федералния резерв, управляван от Алън Грийнспан, предпочете да налива ударна доза ликвидност в системата и така косвено да спасява неефективните компании, вместо да ги остави да фалират.
Така икономиката постепенно започна да губи ефективността си, което беше подсилено от икономическите изкривявания и най-вече погрешно насочените инвестиции като пряко следствие на тези стимули. Това направи икономическите и финансовите играчи все по-хазартно настроени, стремейки се преди всичко да уловят потока на парите, пренебрегвайки все повече риска, отколкото да се стремят да създават дългосрочна стойност. Това на свой ред създаде предпоставки за възникването на всевъзможни балони в икономиката.
Трето, все по-честите и по-големи стимули, необходими, за да парират всяка следващата криза, поддържаха висока цената на труда и производствени разходи като цяло, което допълнително катализира процеса на изнасяне на работни места към други, евтини производствени дестинации по света.
Четвърто, на хората им беше втълпена илюзията, че могат да харчат все повече и повече на кредит с идеята, че това ще стимулира ръста на икономиката, което ще гарантира богатството на всеки един и така ще могат да си изплатят дълговете в бъдеще. Това изглеждаше като перфектното уравнение, алхимична формула за вечно благоденствие, която никой икономист не си и помисляше да постави под съмнение.
Най-малкото бързо щеше да бъде осмян и не след дълго щеше да загуби престижната си работа в добре платен университет или банка. Така хората свикнаха с мисълта, че спокойно могат да потребяват значително повече от възможностите си. Още повече, след като всички президенти и икономисти им вдъхваха кураж да потребяват повече и че просперитетът зависи именно от потреблението.
Потреблението... А производството?
Малцина обръщаха внимание, че все повече работни места напускаха страната, че производствената база ерозираше. Заедно с това експортът на страната започна да стагнира и търговският баланс излезе на дефицит. Днес производството представлява едва 12% от официалния брутен вътрешен продукт на САЩ. Но какво ставаше с освободените от производството?
Свиването на дела на производството беше компенсирано от нарастващия дял на услугите. Особено тези, свързани с потреблението.
Секторът на услугите обаче по-трудно увеличава производителността си от производството, тъй като новите технологии и технически рационализации имат най-голямо приложение именно в производството. Така, докато произведените продукти намаляват себестойността си, услугите обикновено поскъпват, за да се поддържа баланс в жизнения стандарт на заетите в двата сектора.
Затова секторът на услугите е основен източник на инфлация в икономиката. Блестящи примери в това отношение са образованието и особено здравеопазването в САЩ, което заема все по-голям дял в разходите на федералното правителство. Въпреки бързо растящия сектор на услугите, безработицата все повече излизаше на дневен ред.
В крайна сметка не може всички да работят в McDonald’s или Walmart. Нито пък всички работници могат да се преквалифицират в програмисти. Всяко едно общество създава хора с различни способности и единствено балансираното им използване може да доведе до оптимални резултати в икономиката като цяло.
Социалните изкривявания, до които така водената икономическа политика доведе, заслужават да се разгледат в отделна тема. Достатъчно е тук да споменем свръх напомпаното национално самочувствие, арогантността и високомерието, въздигането на консуматорското мислене и материалните ценности в култ, потъпкването на нравствеността, убиването на стремежа за личностно развитие в дългосрочен план, след като всичко материално е толкова лесно достъпно чрез кредит и пр.
Така и мотивацията за образование отслабва, а глупостта се увеличава. Личната отговорност намалява и се подхранва усещането, че някой друг ти е длъжен или че ти си по-голям и важен от другия. Цели поколения израснаха с мотото „Искам всичко тук и сега”, без да се замислят за въпроса „Какво мога да предложа”.
Ерозираха знанията и уменията на средния американец. От внимателно пресметнат риск се отиде към подчертано хазартно поведение без мисъл за последствията. Така с годините обществото изпадна в състояние на колективна илюзия и самозабрава.
С всяка следващата криза на управляващите им се налагаше да харчат все повече, за да поддържат стандарта на живот в страната, въпреки загубата на работни места. Появи се явлението jobless recovery, сиреч възстановяване без създаване на работни места. Доколко статистиката коректно отчита икономическия ръст без наличие на съответстващо подобрение на заетостта е отделен въпрос.
Факт е обаче, че заедно с промяната на валутната система към режим на свободно печатане на пари американските администрации последователно въведоха разнообразни промени в статистическите методологии, за да бъдат смекчени негативите, отразявани в икономическите показатели. (Този въпрос е добре разгледан в онлайн курса на Крис Мартенсън The Crashcourse, Chapter 16, Fuzzy Numbers - http://www.chrismartenson.com/crashcourse/chapter-16-fuzzy-numbers).
Все по-големите фискални стимули и все по-ниските лихви, насърчаващи кредитирането, доведоха до все по-големи икономически балони и изкривявания. Властите обаче си затваряха очите, защото именно тези балони осигуряваха работни места. Така беше създаден и най-големият балон – жилищния, който едновременно генерира огромно потребление, осигури голям брой работни места и поддържаше усещането за непрекъснато благоденствие.
В основата на жилищния балон стои и политиката на либерализация на пазарите, която беше доминиращата доктрина през това време. Беше отменен законът Глас-Стийгъл, който разграничаваше дейността на търговските и инвестиционните банки, и така първите получиха правото да спекулират с парите на депозантите, защитени от федералната агенция за депозитно застраховане, зад която стои федералното правителство.
Същевременно в края на мандата си Бил Клинтън дерегулира пазара на деривативи, което даде зелена светлина за създаването на всякакви екзотични и неразбираеми финансови продукти, които в последствие се оказаха високо токсични за финансовата система.
Дълговото стимулиране в крайна сметка доведе до раздуто потребление, ерозирана производствена база, увеличен внос и ограничен експортен потенциал, повишаваща се безработица и най-вече – затъване в дългове.
Сметката е доста проста. Ако потребяваш повече, отколкото изкарваш, и разликата запълваш с непрекъснато увеличаващи се дългове, то за известно време наистина можеш да си поживееш добре. Но в един момент идва сметката и тя трябва да се плати... с лихвите.
Ако отлагаш плащането й с нов дълг, то общият дълг продължава да расте. Трупането на нов дълг върху стария води до по-големи лихвени плащания във времето. Идва един момент, в който способността да се обслужват тези плащания с текущия доход се изчерпва, тъй като дълговете вече растат по-бързо от дохода, а банките вече са неохотни да отпускат нови заеми.
В национален план това означава, че населението задлъжнява, докато в същото време производственият потенциал, а оттам и доходите, стагнират, заради изнасянето на работни места зад граница. Така реалните доходи на средната класа в САЩ започнаха да спадат през първото десетилетие след 2000 г.
Така през 2007 г. стана ясно, че дълговият капацитет на населението вече е изчерпан.
Масовият американец имаше по много кредитни карти, като всяка следваща покриваше дълговете по старата. Същевременно бяха взети огромно количество кредити за потребление срещу растящите цени на жилищата, също взети на кредит.
Стигна се до кредитиране на хора без доход, без работа или активи за обезпечение, така наречените NINJA заеми, както и високорисковите ипотеки и сложните финансови деривативи, чиято цел беше да надуят балона до краен предел. Накратко, всички възможности за допълнително кредитиране бяха изчерпани.
Това на свой ред доведе икономиката до задънена улица. Потреблението не можеше повече да расте. Банките се задръстиха с лоши кредити, особено с токсичните деривативни продукти, осигурени от считаните за най-умните и най-способните финансови специалисти – инвестиционните банкери. Свръх високите цени на активите в следствие на раздутото потребление трябваше да спаднат. Спука се балонът. Започна страхът от дефлация. Започна голямата рецесия.
Ответната реакция
Размерите на финансовия балон, заедно с раздутите цени в реалната икономика, предвещаваха мощен удар върху икономиката и дефлация, подобна на тази от Голямата депресия. За да предотвратят това, властите в САЩ предприеха безпрецедентни мерки за туширане на негативните последствия.
Бяха похарчени нечуваните дотогава трилиони долари, чиято цел най-общо казано беше да абсорбират финансовия балон. С други думи държавните финанси поеха удара от спукването на балона във финансовата система, за да се поддържа икономическата активност в частния сектор.
Проблемът на тази политика обаче беше, че дълговете в системата не само не се изчистиха, но дори се увеличиха. Широко афишираното разтоварване на дълга от страна на населението (debt deleveraging) всъщност и до ден днешен остава незначителен процес, а на всеки върнат долар от населението, федералното правителство заема по пет нови.
Същевременно безработицата остава упорито висока, а неефективността в икономиката се засилва. Големите търговски и инвестиционни банки бяха спасени и окрупнени, като и до ден днешен продължават да бъдат поддържани, пряко или косвено, със стотици милиарди долари на данъкоплатците, вместо да бъдат оставени да фалират, както стана в сектора на малкия и средния бизнес, който отнесе тежестта на кризата.
Така трета поредна година американското правителство поддържа близо 1,5 трлн. долара бюджетен дефицит, или около 10% от БВП, опитвайки се да стимулира потреблението, а същевременно и да предотврати допълнителното влошаване на банковите активи и цялостен срив на финансовата система.
Редица влиятелни икономисти и до ден днешен призовават за нови и все по-големи фискални стимули. В същото време Федералния резерв предприе поредица от програми за вливане на ликвидност в системата, като вече трета година поддържа краткосрочните лихви на нулево равнище. Съвсем не е случаен обаче фактът, че ефективността на всеки следващ план или програма за стимулиране силно намалява, колкото и голям да е този план.
Така например и в момента тече поредният стимул на федералното правителство за близо 900 млрд. долара, а централната банка неотдавна приключи с втората си програма за вливане на ликвидност (QE2) в размер на 600 млрд. долара.
По предписанията на класическата американска макроикономическа школа тези стимули трябваше вече да доведат да икономически бум или поне висока инфлация. Вместо това икономическият растеж е в рамките на статистическата грешка през първото полугодие на 2011 г. с подновени страхове от рецесия и дефлация. Инфлация има, но тя е в спекулативно надутите цени на суровините в следствие на излятата ликвидност на пазарите, което само увеличава производствените разходи на фирмите – последното нещо, от което се нуждаят в този момент.
Но защо се получава това? Защо мощните икономически стимули не доведоха до трайно възстановяване и силен икономически растеж? Защо безработицата упорито не спада, а държавните дългове постоянно се увеличават без положителен ефект.
Защото дълговият капацитет на населението е изчерпан. Отговорът наистина е толкова прост. Хората не могат да поемат повече дългове, а същевременно трябва да заделят от оскъдния си доход в условията на криза за връщане на старите дългове.
Вместо да оставят балона да спадне и цените да се уравновесят на по-ниски стабилни нива, властите се опитаха отново да изхитруват, като заменят дълговото стимулиране на потреблението с директно субсидиране чрез различни програми за закупуване на нови автомобили, жилища и др., за сметка на държавните финанси.
Съвсем очаквано, това бързо изтощи държавната хазна и сега е ясно, че това не може още дълго да продължава, тъй като дълговият капацитет и на правителството е на изчерпване. Допълнителното заемане от страна на държавата води само до увеличаване на плащания по лихвата и главницата без така желания икономически растеж, което на свой ред води единствено до дългово загробване на правителството по подобие на населението.
Така причините за кризата не бяха отстранени, а проблемите продължават да се задълбочават.
Днес безработицата е двойно по-висока от времето преди кризата. Дълговете не само на частния сектор, но и на публичния, стигнаха безпрецедентни размери. Банките станаха още по-големи, още по-неефективни и все по-трудни за спасяване, увеличавайки по този начин системния риск.
Моралната заплаха от спасяване на големи и неефективни компании стана факт. Същевременно новите регулации и бюрократични спънки допълнително натежават на малкия и средния бизнес – най-важния мотор на икономическия растеж и заетостта.
Все повече икономисти, а и все по-широк кръг наблюдатели разбират, че финансовата система е в задънена улица. Федералния резерв налива нови средства, но тази ликвидност не достига до потребителите и става безсмислена, след като банките така или иначе вече държат над 1,5 трлн. долара по сметки в централната банка на минимална лихва, вместо да кредитират реалната икономика.
Големите корпорации също държат ликвидни средства за над 1 трлн. долара и не ги инвестират. Защо? Защото липсва достатъчно търсене, т.е. потреблението стагнира. Но потреблението стагнира не защото хората вече не искат да потребяват, а защото са високо задлъжнели и нямат вече доходите за това. А доходите не достигат, защото бяха изнесени маса работни места извън страната, компенсирани с харчене на кредит.
При тези условия никакви стимули не могат да помогнат, а само ще утежнят допълнително проблемите с дълговете. Такъв е опитът и на Япония, където жилищният балон се спука преди повече от 20 г. И там властите, вместо да оставят балона да издиша, тръгнаха да спасяват нефективните зомби банки и компании.
Резултатът – две загубени десетилетия за икономическия растеж и икономическа стагнация, а индексът Nikkei е със 75% под върховото си равнище... отпреди 20 г.
На този фон изненада ли е понижението на кредитния рейтинг на САЩ? За мен лично е изненада, че кредитният рейтинг остава толкова висок. Защото връщането на днешните долари, заети от американското правителство, се гарантира единствено... от бъдещото печатане на нови долари. Това е класическата схема на Понци, т.е. финансова пирамида, заради която Бърни Мейдоф беше осъден на 150 г. затвор.
След всичко казано дотук можем ясно да заключим: играта свърши. Десетилетия наред илюзия за икономически просперитет, подхранван с дългове, доведе до най-тежката финансова криза в историята на САЩ. Сега вече нито федералното правителство, нито централната банка не могат да продължат с лъжите. Време е да се погледнат реалностите такива, каквито са.
„W“ криза или „We want more…“
Вижте позицията на блогъра Under the Sun за случващото се на международните пазари и спасяването на закъсалите държави
Източник: underthesun.blog.bg
След толкова много очаквания за силен за индексите август очевидно е, че това няма да се случи, а месецът ще се превърне в олицетворение на нашите напразни надежди. Но май няма да се разминем само с това.
Периодът се оказва златен за световната журналистика и черен за инвестиционна общност.
Медиите увеличават тиражите благодарение на заглавията за нова катастрофа, черен петък или понеделник, а черните пророци излязоха от забвение и отново започват да предричат кризи, колапси, фалити, глад и дори войни.
Основният въпрос е какво се промени в инвеститорските нагласи и дали има опасение за повторение на сценария W.
Едно е сигурно – беше разклатено доверието в институциите, в кредитора от последна инстанция, и пазарите дават своята оценка. От тази гледна точка реакцията им не е лишена от логика. По-скоро трябва да се съсредоточим в това, дали силата на отговора на пазара на последните събития е оправдана.
Дали наистина нещата са толкова зле, че ще видим ново дъно на световните индекси?
По-скоро не. Ако направим съпоставка на събитията от 2008 година ще видим, че ситуацията днес и тогава е много различна. Тогава финансовата инфраструктура имаше проблеми, чиито мащаб бе неизвестен. Токсичните активи бяха навсякъде, под масата и над масата, кредитирането изчезна, като социалният удар при жилищния сектор надминаваше финансовия.
Три години по-късно вирусът не е елиминиран, но е ясен мащабът му и са предприети мерки за лечение. Основният проблем е, че както във всяка фаза на една криза идва моментът, в който желанието ни за бързо възстановяване се сблъсква с товарният влак на реалността.
Всички очаквания за бърз растеж и печалби като в доброто старо време бяха пометени от страховете за натрупаните дългове на държавите и притеснението за техните размери и начин на връщане.
Малко позакъснял страх, който трябваше да покаже своето лице още при първите вливания на ликвидност в системата от страна на тези кредитори от последна инстанция, но тогава бяхме заети да се страхуваме за други неща. След като дефицитите бяха на мода като средство за спасяването на световната икономика, сега страховете за тях ще задвижат мерките за балансирането на бюджетите и ликвидирането на неефективните за правителствата разходи.
Това не се харесва на пазарите. Проблемът на пазара сега е, че точно вливането на тази ликвидност не е успяла да събуди икономиката достатъчно, за да има вяра в бъдещето и ръстът й е анемичен. Този летен борсов крах ще докара до нова програма за увеличение на ликвидността и очевидно инвестиционната общност иска това.
Според мен този борсов крах е породен от нереалните очаквания на инвеститорите и постигнатите резултати, които са реални и скъпи на фона на платената цена. Само забравяме, че плащането й беше жизнено необходимо за момента и че благодарение на тези капиталови инжекции световните индекси се търгуваха в близост до върховете си отпреди кризата.
Идва и логичният въпрос – дали и икономиката се бе възстановила до нивата отпреди кризата? Според експертите – не.
След като всички анализатори са единодушни, че борсовите индекси са надминали като цена реалното положение в световното стопанство и че се очаква корекция, защо някак си всички са изненадани?
Как това ще се отрази на БФБ?
В рамките на шегата – на самото дружество очевидно добре, имайки предвид оборотите от последните дни.. Прогнозата за нашия пазар е трудна, защото поради нарушената ликвидност той в момента не е измерител на инвестиционни настроения.
Освен това пазарът е свръхпродаден и търгуващите са или организации, които нямат избор, или са инвеститори, които са издържали на трусовете в последните години и определено са с дългосрочен хоризонт. Нека не забравяме, че ние се търгуваме по дъното и си пълзим по него.
Според някои експерти падането под 400 пункта ще отприщи вълна от продажби заради кръглото число, но пък от друга страна пробивът му не докара до цунами от покупки.
Очевидно е, че ще има период с висока волатилност и множество борсови крясъци. Така ще бъде докато пазарът не получи това, което иска, а именно – нова програма за вливане на ликвидност в системата.
Дежа вю, или всичко се повтаря
Вижте какво очаква да последва от кризата в Гърция блогърът Under the Sun
Източник: underthesun.blog.bg
Живеем в интересни времена. Това е нещо, което никой не може да оспори. Интересни в случая не е синоним на весели или приятни. Вълнуващо е да лавираш и да си непрекъснато нащрек сред многото финансов шум, които залива ефира, на фона на всеобщото изострено песимистично съзнание на капиталовият свят.
Люшкайки се от най-мрачните до най-розовите очаквания, нашата изстрадала инвеститорска душа неизменно се отпуска и се оставя на течението на властващите настроения. А те най-често се манипулират. Това се прави с различни цели и от различни касти на обществото – политици, визионери, банки, спекуланти и др.
Есенцията на спорта – да накараш другите да се страхуват, да се надяват или просто да се опитват да седят настрани от случващото. Мултиплицирайки вижданията и въжделенията на населението, лесно може определен актив да се подцени или да се закара цената му на небето, често пъти без ситуацията да го налага.
„Диамантите са най-добрият приятел на една жена“. Дали наистина е така. Нима всяка срещната жена говори с украшенията си и получава ценни съвети от тях? Или пък същите дрънкулки могат да задоволят нейна физическа потребност?
Въпреки всичко обаче цената на този актив винаги е висока, като търсенето съществува дори по време на криза. В дадения пример по-добрата част от човечеството просто удовлетворява своето желание, което не почива на необходимостта да съществуваме, а да принадлежим към определена каста или да изглеждаме красиви.
В историята ни – някъде, по някое време, хората са решили, че диамантите са красиви, че те говорят за произхода на собственика си и поради тази причина те трябва да скъпи.
Точно така решихме преди 3 години, че цената на петрол от 150 долара за барел е нормална и има потенциал за растеж. Уважавани международни институции взимаха инвестиционните си решения на базата на тази прогноза. Днес например считаме златото за безценно и приемаме това за нормално.
Да допуснем, че имаме ситуация, при която не всичко е наред. При която има проблеми и подводните камъни дебнат отвсякъде. Това се забелязва първо от съответните специалисти в дадена област и когато те решат, че може да се извлече икономическа изгода от събитието, те се фокусират върху него, започват да го анализират и използвайки страха или алчността на публиката, те го експлоатират медийно, като често пъти се превръща и в любима политическа тема.
Подобна тема е и Гърция днес. Не че там няма проблеми. Напротив. Натрупаните дългове, заедно с ненамаляващи дефицити и силно синдикално движение са неща, които не трябва изобщо да подценяваме.
Въпреки всичко, икономическите медии и анализатори рисуват апокалиптични сценарии къде от къде по-лоши. Гърците плашат с излизане от еврото като начин да намалят дълговото си бреме, европейските лидери пък им отговарят със страха от тежък фалит и посочват себе си и международните институции като единствено възможно решение.
Общата цел е да се избегне финансов колапс, но похватите им се различават. Съседите искат това да се случи на възможно най-лека цена, като не променят навиците си и начина на живот. ЕС иска пък да промени точно това…и машината е впрегната.
Започват се медийните атаки, експерти рисуват от мрачни до по-мрачни сценарии. Вече имаме и първите заплахи от страна на Финландия и Холандия за неучастие в плана по спасяване, поне не на всяка цена.
Бъркотията е пълна, ужасът работи винаги на страна на победителите. Но и те, и победените знаят, че в крайна сметка Гърция ще бъде спасена отново поне за година-две. Тече само пазарлъка за цената, на която това ще се случи.
В крайна сметка целта е да се убедят самите гърци колко са зле и че е време да започнат да работят за реформите, а не против тях.
И всичко това на фона на волатилни пазари, на уплашени инвеститори и допълнителен риск в системата. Това естествено се отрази и на БФБ, най-вече под формата на липса на интерес от страна на потенциалните купувачи и минимални разпродажби, които при наличната ликвидност се отразиха на Sofix.
В близкия месец надали ще видим растеж на фона на неизчерпаната още медийно тема за Гърция.
Българският инвеститор отново ще направи любимото си упражнение - ще се сниши и ще изчака да приключи бурята…на фона ниски обеми и консолидиращ, леко падащ индекс.
А гърците ще се разберат, те винаги са го правили. Да се надяваме – на фона на заплануваната приватизация, контролирана от Европа. Само така, след толкова години страх на Балканите, ще се появи възможността чуждият инвеститор да погледне на региона не със страх, а са малка доза алчност и надежда.
Да се надяваме, че това ще съвпадне и с нашите планове за раздържавяване и капка от евентуалния интерес ще падне и на БФБ.
По investor.bg
КОМЕНТИРАЛИ БЪЛГАРИ СЛУЧВАЩОТО СЕ:
от: citizen_bg
1."Достатъчно е тук да споменем свръх напомпаното национално самочувствие, арогантността и високомерието, въздигането на консуматорското мислене и материалните ценности в култ, потъпкването на нравствеността, убиването на стремежа за личностно развитие в дългосрочен план, след като всичко материално е толкова лесно достъпно чрез кредит и пр.
Така и мотивацията за образование отслабва, а глупостта се увеличава. Личната отговорност намалява и се подхранва усещането, че някой друг ти е длъжен или че ти си по-голям и важен от другия. Цели поколения израснаха с мотото „Искам всичко тук и сега”, без да се замислят за въпроса „Какво мога да предложа”."
2. + Достатъчно военна сила за да имат възможността да опитат и за в бъдеще да я карат така.
Кредиторите дали ще си съберат дълговете??? Дотук кой ял - ял, кой давал - давал!
Дали и за в бъдеще, света ще им плаща вересиите? Много е вероятно ако империята продължи да съществува.
от: Патилан
Перестройката за САЩ започна.
Това се казва временно закрепване на фалита
Ако погледнем числата ще установим, че САЩ е по-зле и от Гърция.
Цялата идея е идиотска - дължиш си заплатата за една година и продължаваш да затъваш в дългове и да не можеш да си плащаш сметките и изведнъж решаваш да вземеш заем - заплатата ти за 2 месеца и оп си избягал от фалита! За САЩ е лесно - пускат печатницата за пари и инфлацията се разпределя върху целия свят.
А смисъла на златното покритие е в това, че не дава възможност да се печатат лесно пари. Американците яхнаха света за сметка на двете световни войни и особенно втората. Тогава практически целия световен златен запас се премести при тях и единствени имаха цяла и неизтощена икономика. Затова в 1944 беше приета бретон-удската валутна сиситема по която долара имаше твърдо златно съдържание- 35 долара унция. Всички останали валути бяха във валутен борд по отношение на долара- можеш да емитираш собствени пари толкова колкото долари или злато имаш във валутен резерв. При това можеш да обмениш своите долари у ФРС на злато по фиксирания курс. Обаче американците яко печатаха долари и скоро ги напечатаха повече отколкото имаха злато в резервите. В края на 60-те Де Гол поиска да обмени своите долари на злато, след него същите намерения изказаха германците и швейцарците и се оказа, че доларовия крал е гол. Никсън се отказа да обменя доларите на злато в 1971- фактически фалит. Проблемът на САЩ идва когато юдеите я превземат с Федералнитя Резерв- 1913 г.
от: Патилан
Появата на нова резервна валута би обезцинило долара до цена близка на хартията т.е. едно кило долари=едно кило хартия. С хитрост не се разрешават проблеми, още по малко се прави света да използва валутата Ти ! С хитрост се стига само до под кривата круша. До тук където сме сега. Хитростта е много коварен прийом, който много измамно закърпва положението само временно. След което много скоро проблема се задълбава още по сериозно. Но това късогледия ...просто няма как да го види ! Хитреца ВИНАГИ си мисли че може да мине метър, докато Мъдреца знае СЪС СИГУРНОСТ че това просто няма как да стане ! Аз от дядо ми знам, че когато не си работил за едни пари по-добре не ги взимай. Носи лош късмет. Тия кредити са голям риск, а в САЩ хората буквално живеят на кредит. Американците са прецаканите, защото първо са им прецакали икономиката и второ срива се доверието в долара и никой вече няма да иска да им купува новия деноминиран долар. Китайците ще загубят просто едни нищо не струващи хартийки и ще спечелят световна хегемония на момента. Лошото е че няма да има кой да спаси Америка - това не е Гърция да се напъне Евросъюза и да ги спаси. Има една мъдрост: Няма нищо по добро от Мъдър Цар и по лошо от Глупав. Една умело управлявана диктатура има много предимства като СИЛА пред една Демокрация. Проблема на диктатурата е че обикновено след Умния диктатор идва......Глупавия му син!
от: Патилан
Юанът най-скъп спрямо долара от 17 години насам!
Китайската валута поскъпна до 6.4 юана за долар за първи път от 17 години насам. Юанът е единствената поскъпваща валута сред десетте най-търгувани валути в Азия през този месец, поскъпвайки с 0.7% спрямо долара, след като понижението на рейтинга на САЩ от страна на Standard & Poor's и сривът на световните пазари накара инвеститорите да излязат от по-рисковите активи. Китайската валута се оскъпи с 0.36% до 6.3948 юана за долар днес, което е най-големият й скок от девет месеца насам. Юанът ще е новата световна валута! Китайската валута ще бъде основната парична единица в света в близко бъдеще. Това обеща президентът Ху Цзинтао в ексклузивно интервю за водещи американски издания. Настоящият световен икономически ред е отживелица, смята той. В центъра на този ред е доларът. Рано или късно американската валута ще бъде изместена от китайския юан, обясни лидерът на най-населената държава на планетата. Властите в Пекин ревниво бранят своята валута, която не може да се купи свободно на международните пазари. Така цената на китайските стоки и услуги се поддържа изкуствено ниска, а САЩ не могат да ги конкурират. Повечето хора смятат, че правителствата създават парите, но това не е точно така. Даже никак не е така. Факт е,че ФЕД-МВФ, Световната банка и т.н.. са консорциуми на частни банки. Проблемът на САЩ идва когато юдеите я превземат с Федералнитя Резерв- 1913 г.Така е при капилизма, дълговете са с повече нули от възможния брой на числата от тотото. Предстои девалвация и обезценяване на долара (естествено след като всички “тарикати” дето са ги печатали до сега предвидливо ще се отърват от тях и изклатени ще останат само “простите работяги”. Юана вече е бетонна резервна валута - Подкрепен от солидна икономика. Дори с примамливо занижена стойност, “Рибите” скоро ще лапат Юаните като “варено житце”. Което ще го прави още по силна валута. Всичко което Китай сега е постигнал е горе долу с организиране на около 10% от потенциала си. Същевременно руснаците ще преминат на търговия за рубли за всички горива, метали и пр. Това вече става сега в рамките на Митническия съюз. Така, че след година и половина-две, ако някой иска Руски газ ще трябва да търси и руски рубли. Еврото се срива автоматично с краха на фондовите борси!
от: Патилан
Балонът САЩ е на път да се спука. Една негативна оценка показа, че уж най - силната икономика в света се крепи на доверито на хората в нея - тоест на нищо. Разбира се това ще доведе до нова световна криза, освен ако за пореден път не се хвърли прах в очите на хората за "стабилната" политика на САЩ. САЩ и доларът са в банкрут, но един добре въоръжен банкрут, който освен това смята, че целият свят трябва да върви по неговия път. Спасението на света трябва да започне с:
1.Национализацията на банките.
2.Национализацията на медиите.
3. Забрана на рекламата.
"
Няма коментари:
Публикуване на коментар