ИРАНСКА СМЪРТНА ПРИСЪДА, ЗАРАДИ РАЗРАБОТКА НА ГЕЙМЪРСКА ИГРА – ГОЛЯМ АБСУРД, НО ФАКТ!?

Заглавието звучи невероятно, но случващото се на младия американски човек Амир Мирзаей Hekmati си е съвсем реално – очаква го смъртна присъда. Обвинен е в извършване на шпионаж в полза на ЦРУ. Присъдата му е била издадена на 09.01.2012 г. по основание на предположение от иранска страна за шпионаж.

Шпионажът се изразява в следното: обвиненият е работил в софтуерна малка Ню Йоркска софтуерна компания - специализирана в създаването на видео игри, които пресъздават реални конфликти в Близкия изток и отвъд. Участвал е в превода на играта “Кума война”, защото просто е военен преводач. В тази игра и други подобни играчите могат да симулират събития като например убийството на Осама бин Ладен , Афганистански въздушни удари или смъртта на либийския диктатор Муамар Кадафи. Играта “Кума война” се основава на реални факти, които третират ядрените амбиции на Иран във връзка с обогатяването на уран, което създава световна заплаха за мира по Земята. Игрите са направени в епизоди от по 10-15 минути, по реални факти и се разгръщат като документален филм. Очевидно самите игри предизвикват размисли у играещите за разрешаването на казуси по “доброто и злото”, без да ангажират играещият с прилагането на направените изводи. Последното е позната световна хилядолетна парадигма на човечеството въобще, която всеки народ разрешава според народопсихологията си и настоящите управляващи го. Това не са хол игри. Най-вече те са известни сред академичните среди, така наречените хрътки на войната, или от обикновени хората - интересуващи се от ставащото по време на война. “Може би войници или бивши войници ", казва Линдзи Грейс , която е професор, изучаващ видео игри в университета Маями в Охайо .
Та, защо по-горе казахме шпионаж? Ами защото иранското правосъдие е принудило г-н Амир Хектай да признае насила очевидна истина, с която той винаги е живеел – просто така е възпитан, да не лъже. Истината е, че тази софтуерна фирма е ползвала парични средства дадени и от ЦРУ за някои от разработките си, но специално за “Кума война” не е имало финансиране от тази правителствена организация. Самото ЦРУ е заинтересовано от създаването на такъв софтуер, който да служи при тренировки на съответни служители и пак във връзка с работата им. Приходите от игрите отиват в две фондации за ветерани от войните в САЩ и с това се изчерпва целият “шпионаж” вменяван от иранското правосъдие днес. Е, какво толкова пазарна американска икономика – така я разбират хората там, така я правят.

Но Иранското правосъдие и съответно правителството да имат да вземат: факт е , че Хекмати не е излъгал; факт е и, че е принуден насила от иранските власти да си признава нещо което е вече е вярно, но на тях не им е угодно и си го префасонират, обличат и наричат в крайна сметка в шпионаж. Несправедливостта от тяхна страна е налице, и с нея тръгват да съшиват с “бели конци” нова версия за играта наречена “Лицимерие”, нещо като продължение на играта “Кума война”. Очевидно тайничко са я играли някои “висши кадри от Иран” и не са могли да преодолеят нивото “истина-лъжа” свързано с “добро-зло”. Кое трябва приоритетно да се изиграе, просто не им е ясно и познато! Ами да са питали детето си например – то по-добре ще се ориентира в ситуацията, защото е по-близко до естествените, природни закони, които за годините си познава. Нему са чужди притворството, злобата, лицимерието. Или поне да бяха попресметнали евентуалните комбинации, и просто да ги проиграят.
Но не! Казали са си – “давай да видим какво се случва на живо”, и така несправедливо обвинили младия американец Хекмати в измисления от тях шпионаж. На всичкото отгоре скалъпеното си дело подплатили с факта, че Иран не признавал двойното гражданство. Хекмати обаче е американец, а съгласно новите паспортни документи “отчество” – произход никъде не се пише, което определено, ако някой не им е пошушнал те няма от къде да го знаят, но им е трябвал “агнец” и са нарочили родения в Америка 28 годишен младеж Амир Хекмати. Излиза, че с още една несправедливост неправомерно са се сдобили, и сега я размахват за пред света. Това е.

На швейцарските дипломати, които представляват САЩ по света и специално в Иран, не са позволили среща с Амир Hekmati, което си е чиста международна несправедливост. Всеки има право от защита, а иранското правосъдие кой знае защо лишава американеца от това, което му се полага. До тук се оформиха 3 броя неправомерности от иранска страна, на фона на казаната от Хекмати истина. Остава да питам “кой крив, кой прав” в този случай. Ами неправата страна е иранската и е крайно време достойно да се коригира овреме.

Ние тук в България си имаме една игра, наречена “кой е по-по-най” – забавна и безболезнена е. Може някога да я покажем на г-н АХМАДИНЕДЖАТ, ако и нас ни наобиколи някога. Ще го закараме да види Мадарския конник и в глас ще призовем заедно сакралната дума “Тангра”там, за да се отворят небесата, и ..., ще го окъпем край брега на град Варна, и ще му предложим някои и други екстри, които за сега са в тайна! Въпреки, че е дребничък и вероятно с криви крака като прародителите ни прабългарите от които вероятно е и той, и които са били освен войнствени, но и много умни люде, време е да потвърди пред света претенциите си да е голям мъж и политик – просто в доказването е работата, защото долкото се чува из Интернет си има достатъчно проблеми в региона.

Впрочем нито един режисор или продуцент на филм не е арестуван и не му е издадена смъртна присъда, за това че е създал филм дето не се харесва на нечие правителство. На своя уебсайт, Kuma описва своите военни игри като "интерактивна хроника на войната срещу терора" и показва, че компанията "много чувствително се отнася с уважение към американските и коалиционните си войници и жертви".

На този линк http://www.washingtontimes.com/rss/topics/politics-of-iran/7111/ - подробно е описано какво, как и защо се е случило на Хекмати.

Два дни след издаването на смъртната присъда над невиновен, млад човек сякаш Господ наказа иранското правителство с терористичен взрив на пластична бомба, залепен за кола, който е убил 3-ма души. На 11.01.2011 г. сутринта бе убит Mostafa Ахмади Roshan Behdast – друг млад човек, ядрен учен. Бил е инженер-химик, завършил технологичния университет в Шариф, и е работил като заместник-директор на маркетинга в Натанз ядреното съоръжение.
Тъжно и ужасно е случилото се. Посочвам страници от където от първа ръка всеки може да си прочете сам и да си разсъждава за ставащото днес в Иран. Някои са на персийски език, но преводът на GOOGLE е доста разбираем.

http://fa.irannuc.ir/
http://presstv.com/
http://hosted.ap.org/dynamic/fronts/HOME?SITE=FLPET&SECTION=HOME
http://www.eeas.europa.eu


Ето и малко хронология за тази далечна и позната ни с дивите си нрави страна

РАЗВИТИЕТО НА ИРАН във времето и пространството: За Ислямската република и нейните отношения със света

На 16 септември, 1941 г. Мохамед Реза Пахлави става управляващ монарх – шах на Иран, след като англо-съветската инвазия принуди баща му да абдикира, който е управлявал след 1925 г. Младият шах разширява Иран и предприема прозападна политика.

През март 1951 г. иранският парламент гласува законопроект за национализиране на петролната индустрия. Това разгневява западните компании и правителства, както и борбата за власт между шаха и националистическия тогавашен премиер Мохамед Mossadegh.

август 1953 - шахът напуска Иран на фона на засилващите се анти-монархически протести, водени от Mossadegh. Pro-шах силите, подпомогнати от ЦРУ и британски агенти свалят Mossadegh от власт и шахът се завръща от доброволно си изгнание в Рим.

1963 - Аятолах Рухола Хомейни, един от върховните религиозни лидери на шиитската общност в Иран, започва да денонсира прозападните настроения на шаха и монархия. Хомейни е арестуван, а страната е на косъм от антиправителствени бунтове.

4 ноември, 1964 – на Хомейни е наредено да напусне Иран и до началото на 80-години се намира повече от 14 години в принудително изгнание.

януари 1978 – се случва сблъсък между ислямски семинарни студенти и армията на шаха в свещения град Ком. Заляти от протести срещу шаха са Техеран и други части на Иран.

16 януари, 1979 г. - Шахът отново напуска страната.

1 февруари, 1979 г. - Хомейни се завръща в Иран от изгнанието си във Франция.

1 април, 1979 г. - Хомейни декларира Иран като ислямска република.

4 ноември, 1979 г. - Ирански студенти щурмуват американското посолство в Техеран и вземат десетки заложници, след като САЩ отказва да депортира шаха, който е на лечение от рак в САЩ .

24 април, 1980 г. – прави се опит от командоси на САЩ да освободят заложниците - завършва с неуспех, когато хеликоптер катастрофира в транспортния самолет C-130 в иранската пустиня. Убити осем американски военнослужещи при тази акция.

септември 1980 г. - Иракските сили нахлуват в Иран. Това слага началото на осемгодишната война, за която се твърди, че е отнела около 1 милион живота.
20 януари, 1981 - Останалите 52 заложници, държани в посолството, са освободени след 444 дни.

18 април, 1983 г. - Камикадзе кола ударя посолството на САЩ в Бейрут, Ливан, убивайки 63 души, включително и 17 американци. Про-иранската групировка “Ислямски джихад " поема отговорността.

1986 - В тайна сделка САЩ продава оръжие на Иран, с цел да помогне за победата при освобождаване на американските заложници, държани от шиитските милиции в Ливан.
3 юли, 1988 - USS Vincennes в Персийския залив стреля по погрешка в ирански търговски самолет, при което загиват 290 пътници и екипажа.

3 юни 1989 г. - Хомейни умира. По-късно като върховен лидер е избран аятолах Али Хаменей.

май 1997 г. - Pro-реформисткият духовник Мохамед Хатами е избран за президент, и е сложено началото на искания за по-големи социални и политически свободи.

юни 2001 г. - Хатами е преизбран.

29 януари, 2002 - Президентът Джордж У. Буш описва Иран, Ирак и Северна Корея като "ос на злото."

Февруари 2003г. - Международната агенция за атомна енергия започва сонди по разработваната вече ядрена програма на Иран. Иран казва, че само се стреми да изгради реактори за производство на енергия. САЩ и западните съюзници подозират, че Иран планира да разработи ядрени оръжия.

юни 2005 - Поддръжник на твърдата политика Махмуд Ахмадинеджад е избран за президент.

април 2006 г. - Иран обявява, че успешно е обогатил уран в малки мащаби.

май 2008 г. - Съвета за сигурност на ООН приема резолюция, с която изисква Иран да прекрати обогатяването на уран. Иран пренебрегва заповедта.

12 юни, 2009 - иранци отиват до урните, за да избират между Ахмадинеджад, реформисткия кандидат Мир Хосейн Мусави, и други двама. Ахмадинеджад е обявен за победител в надпреварата още на следващия ден, при това след бързо преброяване, което се разглежда като подозрителен факт. Хаменей подкрепя Ахмадинеджад. Следват мащабни протести.
19 юни, 2009- - Хаменей е в Техеранския университет по време на петъчните молитви, където следва обаждане за изборната победа. Редом до Ахмадинеджад потвърждава, че гласуването не е манипулирано. Той предупреждава протестиращите за евентуални репресии, ако демонстрациите на опозицията продължават.

20 юни, 2009 г. - полицията бие протестиращите като едновременно използва огън, сълзотворен газ и водни струии в събралите се хиляди хора, които са на митинг в открито незачитане на светското правителство на Иран. Рязко ескалират най-сериозните вътрешни конфликти на страната, предвид ислямската революция от 1979. На следващия ден видео онлайн показва смъртта на една жена на име Неда. Тя се превръща във “вик” на опозицията.

юли 31, 2009 - трима американски туристи са арестувани, тъй като са преминавали през Иран без разрешение. На Шейн Бауер, Джош Fattal и Сара Shourd са им повдигнати обвинения, които включват незаконно влизане.
20 август, 2009 - След едногодишна забрана, Иран позволява на инспекторите на ООН да посетят почти завършения ядрен реактор и разрешават достъпа им в друг техен атомен сайт.

17 септември, 2009 - поверителен доклад разкрива на експертите в рамките на МААЕ, че Техеран има възможност да направи атомна бомба и е работил по разработването на система, която може да пренася атомни бойни глави.

25 септември, 2009 - САЩ, Великобритания и Франция с реални факти показват, че Иран има втори подземен завод за ядрено гориво, което би могло да бъде използвано за изграждане на атомна бомба. Лидерите на трите страни предупреждават за тежки последствия, ако Иран не докаже добронамерено ядрените си усилия и намерения.


28 септември, 2009 - революционната гвардия на Иран съобщава, че са освободили три ракети "Шахаб” с дълъг обсег на действие, за да демонстрират готовност за атака. Ракетите са в състояние да поразят Израел, бази на САЩ в Близкия изток и някои части от Европа.
29 ноември, 2009 - Иран одобрява плановете си да построи 10 нови съоръжения за обогатяване на уран, напук на ООН.

14 юли, 2010 - Иранският ядрен учен Шахрам Амири, който е изчезнал в Саудитска Арабия през юни 2009 г. се завръща в Иран от САЩ. В интервю излъчено по иранската държавна телевизия, Амири казва, че той е бил отвлечен от агенти на САЩ и на Саудитска Арабия.

4 януари, 2011 – Али реза Пахлави, най-малкият син на шаха е намерен мъртъв, като се предполага очевидното му самоубийство, в дома му в Бостън. В същия ден, Иран обявява, че е поканил Европейския съюз и някои други световни сили, но не и САЩ, да обиколят ядрените му обекти преди следващия кръг от преговори за ядрената им програма.
По http://hosted.ap.org/specials/interactives/_international/iran_timeline/index.html?SITE=FLPET

Ето и тези линкове за реалността в света:
http://www.youtube.com/watch?v=Vb5eTsn6V1w&feature=related
http://www.youtube.com/watch?v=9nuCETPrGtY&feature=endscreen&NR=1
http://www.youtube.com/watch?v=uaXE0cE4qk0&feature=related

На брифинг в Еквадор г-н Ахмадинеджад е казал: "Ядрената тема е политическо оправдание. Цял свят знае, че Иран не се стреми да направи атомни бомби. Проблемът на Иран не е ядрената му програма, а неговият напредък и неговата независимост", заяви още Ахмадинеджад. /АФП . Според мен това не вярно! Защото цял свят въобще не знае за какво се е захванал да добива обогатен уран, най-малкото пък в какъв процент? Да не говорим колко пресни са спомените ни от Студената война и какви усилия се направиха, за да спре надпреварата в нея от всички държави.

Нели Кирилова