ХА СЕГА! ЦЕЛИЯТ СВЯТ ДА НИ СЕ СМЕЕ.

Сн. България сред страните в Европа с шистови находища
$ 85 за 1000 куб. м газ в Ню Йорк ВАШИНГТОН - Цената на природния газ в САЩ падна до рекордно ниско ниво от 10 години благодарение на технологиите за добиване на шистов газ, съобщи в. “Файненшъл таймс”.
На Нюйоркската стокова борса цената за доставка през февруари в четвъртък бе $ 2402 за милион британски термични единици (при преизчисление излиза $ 85 за 1000 куб. м газ). Тя е с 50 на сто по-ниска, отколкото преди година, и се доближава до нивата през 2002 г.
Анализатори очакват, че заради меката зима ще се натрупат запаси и по-късно т.г., може би през март, цената на газа може да падне двойно.
Оспорваният в България заради негативния ефект върху природата хоризонтален дренаж е на път да превърне САЩ от основен вносител на газ чрез пристанищни терминали за втечнено “синьо гориво” в световен износител.
Сега в Европа цената на природния газ е около 5 пъти по-висока, а в Япония - към 7,5 пъти, сочи оценката на Айра, който отговаря за газовите въпроси в консултантската компания “PIRA енерджи груп”. България плаща $ 416-420 за 1000 куб. м.
Европа може само да завижда на “газовото чудо” в Америка, коментира “Уолстрийт джърнъл”.
Коментирал : Е..те са гламави американците. А ние сме ГЪЗАРИ... Ако искаме и по 800 дол. ще го купуваме.. КАто циганите .. В колиба живеем, но имаме сателит. / По Труд

Четиво за супер заблудените соцбългари, дето отново забъркват манджата на дълготрайната ни мизерия. На такива...

На такива хора се чу мнението в Парламента ни, което определя абсурдността, за да не кажа олигофренията им, при това в отсъствието на доказани факти за наличие на шистов газ у нас, на фона на изгарящите се въглища ежесекундно от ТЕЦовете, които замърсяват атмосферата над страната ни, и които доставят “топлина” за Топлофикациите, дето пък си ни съдят абсолютно неправомерно, за това че не им плащаме за уж “топлото” по измислени от самите тях незаконни сметки, които са и достатъчно в ущърб на гражданина, измислени от монополиста Топлофикация, която и сега и сега субсидира ... кой мислете, ами БСП разбира се: /bg.time.mk/read/81cd7a27ff/23c17f4a98/index.html. Поради факта, че при мен трудно и некачествено се зареди тази страница, не можех да допусна читателите ми да се лишат от информацията в нея. Ако можете пробвайте си я. Публикуваното е в “Дневник” на 20.01.2011/ 10,01

Кристалина Стойкова е професор по геология с дългогодишен опит в проучванията на находища на нефт и газ в България. Тя е доктор на геологическите науки и научен секретар на Българската академия на науките.

Как приемате гласуваната от парламента тотална забрана за проучванията и добива на шистов газ?
- Тя е най-меко казано против националния интерес на България. Неразумна е, защото природните суровини на всяка страна са националното й богатство и са въпрос на национална сигурност. Тази пълна забрана значи спиране на всякакъв вид проучвания, което е в ущърб на българския гражданин. Партийните позиции надделяха над националната.
В Добруджа има над 200 сондажа за конвенционален газ и нефт, които минават през водоносния хоризонт и няма замърсявания
Но не мога да коментирам политически решения. Аз съм учен и мога да коментирам като експерт в областта, в която работя от 23 години.

По искане на гражданите от инициативния комитет парламентът забрани и проучванията като рискови. Доколко са рискови според вас?
- Във всички страни, където се предприемат такива търсения и поучвания, предварително обществеността е информирана какво става. Грешка на правителството е, че не направи необходимото, за да повдигне достатъчно тази пелена, която се пусна около "Шеврон", около тези 30 милиона бонус (по споразумението с "Шеврон" държавата ще получи 30 млн. евро при подписване на договор за проучване, какъвто обаче не е подписан – бел. авт.). Аз също като гражданин не знаех какво означава това и такива информации будят моето подозрение. Гражданите за мен имат реакция на хора, които не знаят за какво става дума и по тази причина се страхуват.

Те обаче изтъкнаха, че в някои страни, които са много по-напреднали в областта и са наясно с рисковете, като Франция, вече има забрани за добив на шистов газ.
Истерията за шистовия газ ми напомня прогнозата на астролога Лещански за земетресението в Хасково
- Франция прие забрана за търсене и проучване на шистов газ, но го направи, след 14 години проучвания и добив на шистов газ. Там вече е добре известно къде и какви са залежите. Има редица компании, които в момента се преместиха в Полша, Украйна, Румъния, които преди това оперираха във Франция и са добивали значителни количества шистов газ. Част от находищата, които бяха проучени, се намират под Париж и държавата знае, че ги има, има ги като резерв, като застрахователна полица за бъдеще, когато евентуално ще са й нужни повече нови енергийни източници. Сега тя има десетки атомни електроцентрали, които произвеждат достатъчно енергия за цялото население. И там няма монопол, Франция не е притисната, има достатъчно диференцирани доставчици на енергия. И още повече, когато трябва да успокои гражданите, които се притесняват от тази технология, тя го направи чрез гласуване в парламента.

Забраната за прилагане на хидравличния удар (фракинг) засяга ли вече действащи проучвателни и добивни работи в България?
-Да. Искам първо да кажа, че хидрофракингът се използва в много дейности, включително при добива на вода. Например, имате кладенец и той вече не ви дава достатъчно вода. Тогава се прилага такова разбиване и дебитът се получава. Същото се прави при експлоатация на газови и нефтени находища. Такива имаме в Бутан, в Бърдарски Геран, в Долни Луковит, в Тюленово и т.н. Там за да се стимулира продуктивният пласт, съдържащ нефт или газ, се прави напукване чрез нагнетяване с най-обикновени химикали, с които по принцип се сондира. Не е правено само хоризонтално сондиране.

Тъкмо с хоризонталното разбиване за шистов газ обаче са свързани някои от опасенията.
-В България хоризонталните напуквания биха били на километри под водоносния хризонт, така че не би имало никаква възможност тази огромна бариера от километри плътни скали да бъде разпукана и да се осъществи комуникация с водите. Освен това добивът на шистов газ, доколкото съм запозната, е висока технология, която контролира на живо процеса в момента на разпукването със сеизмични слушалки (геофони) и това е дистанционен контрол с монитори в реално време.

От обяснението ви звучи като нещо напълно безопасно. Доказано е обаче, че рискове има.
-Риск има при всеки сондаж. Няма човешка дейност, която да е 100 % сигурна. Но както бе споменато на дискусията в парламента, застрахователните компании, застраховащи добив на шистов газ в САЩ и Европа, работят на минимален риск. Въпросът е да претеглим рисковете - дали са овладяеми и дали си струва да бъдат поемани. В същото време самата добивна компания има интерес да спазва абсолютно изискванията при вертикалния сондаж. Защото той е най-важният, хоризонталният вече не е толкова рисков. Ако вертикално сондажът е добре изолиран от водата, няма как да се получи пробив и замърсяване. А тези участъци от сондажа задължително се уплътняват двойно – тройно – четворно, циментират се и се тества здравината на цимента, преди да се продължи с пробив към находището.
Хидрофракингът беше демонизиран, а това е обикновен метод, прилаган и сега в . Само хоризонтален фракинг не е правен
В този смисъл, правилото в мораториума, което забранява употребата на над 20 атмосфери налягане, означава, че се блокира всякаква сондажна дейност. Което е абсурдно. Например ако хората на сега действащите сондажи в България спазват този мораториум, при един внезапен приток на газ те няма да могат да упражнят отгоре налягане и да го потиснат, а така газът ще фонтанира и ще запали сондажа. И тогава наистина ще пострадат хора.

Накратко, хидрофракинг се прави и в момента в България?
-Да, на много места се допуска при определени случаи. Не е правен хоризонтален фракинг само. Хидрофракингът се прилага и при редица инженерни дейности. Практиката, която беше демонизирана от протестиращите, всъщност не е нещо ужасно, а метод, прилаган непрекъснато. Просто хидрофракингът за шистов газ е по-префинен.

В България проверено ли е по някакъв начин какъв е рискът от замърсявания при проучвания или добив на шистов газ?
-Първо, в България не е проверено и доказано дали изобщо има находища на шистов газ. Преди да се сондира, един терен трябва да се проучи. И той се проучва с геоложки карти, снимка на подземните пластове – всичко това е съвършено безопасна работа, провеждаща се в кабинети.

Ако Румъния проучва за шистов газ, сондажите ще минат през същото общо водно тяло, от което черпи Добруджа
Пак казвам, не твърдя, че това е 100 % безопасна технология. Много по-голяма и ясна вреда обаче на българската природа се нанася и в момента от изгарящите въглища ТЕЦ-ове. В резултат от дейността им най-големите замърсени полета в Европа са от пепелите, които тецовете произвеждат, и това можете да го видите на сателитна снимка на Европа. Ние добиваме сега тази енергия, защото нямаме друг начин. Но ако имаме алтернатива, при която да преценим и сведем до минимум риска – това, което правят и развитите икономики като Америка и Канада, тя би била много по-щадяща към природата ни. Това показват резултатите от енергийното развитие на света в последните години. А ние можем да си заравяме главите като щрауси и всичко да мине покрай нас, и да си стоим пак зависими.

Ние имаме 90 и няколко процента зависимост от един-единствен доставчик. Едва няколко процента дава находището на Галата, в чието откриване участвах заедно с компанията "Тексако" през 1993 г. като експерт на БАН. И за това бях обвинена от еколозите, че съм агент на "Шеврон". А "Тексако" е била самостоятелна компания по онова време, била е купена от "Шеврон" през 2001 г. При това аз съм работила там като представител на БАН и Академията е получила пари за дейност, не аз лично.

И все пак, индустрията разполага с няколко карти, на които България и Румъния са отбелязани с шистов пласт. Какво конкретно се знае за него?
-Това са много груби карти и очертават едни много големи пояси. Най-конкретно – на 2 места в България учени от Геологическия институт при БАН и в Минно-геоложкия университет работят по този въпрос. Картират се перспективни области в България, където би могло да се намерят евентуално такива шисти.

А на какво основание "Шеврон" са се насочили според Вас, към проучвания около Нови пазар?
-Не съм се срещала с Шеврон и не зная каква е информацията и намеренията на компанията. Зная това, което и вие – че те спечелиха конкурс на министерството на икономиката за проучване на блок "Нови пазар".

В този блок се знае какви сондажи са правени и ние имаме ядки от тях тук в института. От фирмата обаче досега не са влизали в контакт с нас. Няма доказани находища на шистов газ там. В определени сондажи от 2500- 3000 – 3500 метра в този район, правени през 50-те, 60-те години на миналия век, са открити черни шисти, това се знае. Ние имаме фосили от тях и знаем каква е възрастта им – силур и девон, геоложките периоди, в които са формирани находищата на шистов газ в света.

Добруджа, изтъкнаха гражданите-противници проучванията за шистов газ, черпи вода от подземен водоизточник. Те смятат, че този подземен резервоар може да бъде замърсен при сондажи?
-Нека обясня. Този т. нар. малм-валанжки водоносен хоризонт, който се спомена в дискусиите, е голяма област от напукани окарстени скали - варовици, през които са текли най-различни разтвори. Това са огромни пукнатини, подземни пещери и точно те са най-доброто вместилище на вода – като огромен сюнгер, който съдържа прясна питейна вода. Това голямо водно тяло се простира не само в България, а и в Южна Румъния.

И да, цяла Добруджа, включително Румъния оттам черпи вода. Впрочем, в находищата в Тюленово, Камен бряг, Шабла нефтът и газът се намират в същия този водоносен хоризонт. Там имаме вода, нефт и газова шапка – в едни и същи порьозни скали. И те съжителстват, без да се замърсява водата. Оттам се черпи нефт, но това не означава, че питейната вода на Дружба и околните курорти, чиито водни сондажи се намират на точно същото място, се замърсява. Ако сте наясно с това и ако го видите на място, ще разберете колко преувеличени са страховете на хората.

С други думи, за да сме напълно сигурни, че няма да има риск и мораториумът ще е ефективен, трябва да имаме аналогична забрана и от румънска страна?
-Така излиза.

Как ще коментирате опасенията, че водата може да се замърси не само с газа, който се добива, а и с химикалите, които се прави фракингът? Известно е, че много от тях са силно токсични.
-Първо, много се спекулира с тези химикали. Като учен, следящ тематиката, зная, че напоследък при някои находища се премина изцяло на специфичен фракинг не с вода и пясък (пясъкът се използва, за да поддържа образуваните при разпукването отвори в скалите да не се затварят – бел. авт), а гелове, които са 100 % рециклируеми и могат да се използват няколко 1000 пъти. И отдолу не остава нищо от тях. Сега те са много скъпи, но до година – две – три, предвид средствата, които се инвестират в сектора, ще поевтинеят. И тъй като технологията се развива много бързо, е недалновидно от наша страна изцяло да забраняваме всякакво сондиране. До 2015 г., когато, както разбрах от медиите "Шеврон" щеше да започне реална намеса в природната среда (пробивите), най-вероятно технологиите ще са доста по-напреднали. Стратегически не е разумно да забраняваме проучването. Даваме абсолютно негативен сигнал към всякакви инвеститори по целия свят.

Водоносните хоризонти винаги се замърсяват само по един начин. Когато правиш сондаж и минаваш през този хоризонт, ти много добре трябва да изолираш горния и долния пласт от водата. Защото ако от тях нещо се просмуче, то ще отиде във водата. И винаги, каквито и сондажи да се правят, а в Добруджа вече има над 200 такива, се знае на каква дълбочина е водоносният хоризонт. И сондажът се обсажда в неговия участък с няколко метални тръби една в друга между които има цимент. След тази циментация сондажът се тества на високи налягания дали конструкцуията ще устои и така целият сондаж се импрегнира. Това е главният майсторлък на всеки сондаж.

Искате да кажете, че в Добруджа в момента има над 200 сондажа, минаващи през същия този водоносен хоризонт?
- Точно така.

По въпроса за водата – какво се прави с тези големи количества токсична вода? Освен това климатичните сценарии на ваши колеги от института по метеорология сочат, че в следващите десетилетия водата в България ще намалява. Удачно ли е тук да се приложи технология с толкова голямо потребление на вода?
- Мнението ми е умерено. Първо, в следващите няколко години България не би могла да стигне до добив, защото трябва тепърва да проучи има ли такъв енергиен ресурс. Това е разумната политика – да се види имаме ли го този ресурс. Тогава вече нека решим дали да го използваме или да го оставим за някакво бъдеще – а не така с натиск от улицата и скандали в парламента всичко да се спира. Парадоксът е, че ние забранихме нещо, което на практика нямаме. Ще ни се смее целият свят! Но ако докажем наличието на такъв газ, тогава ще е много по-лесно да се преговаря и с доставчиците на газ за България. А сега ние нямаме алтернатива. Това го прилага всяка стана в Европа – вижте Полша, Германия, Франция... Ако се докаже, че имаме такива достъпни залежи и това не е просто някаква декларация на някой министър, това ще е коз държавата да преговаря за смъкване на цените. И това няма да стане само с 1 или 2 проучвателни сондажа.

Познавам само опита в Полша за третиране на водата. На мястото на сондажа се прави голям изолиран басейн за водата от фракинга. След удара, тя се изпомпва в този басейн, пречиства се с филтри и наново се използва. Много голяма част от водата обаче остава долу под земята. Което при гела не е така – всичкият гел се изпомпва обратно.

Как си обяснявате факта, че правителството не покани нито представители на "Шеврон" нито експерти геолози и хидролози да разяснят технологията и рисковете?
- Един от проблемите, както казах, беше неинформираността на населението. Насаждането на страх ми напомня прогнозата на астролога Лещански за земетресението в Хасково. Тогава, помните, всички хората се изнесоха, а земетресение нямаше. Да се разсее това незнание и заблуда, беше роля на учените. Тези данъкоплатци плащат на учените заплатите, за да бъдат те техни съветници по въпроси, изискващи специализирано познание.

Когато управляващите не ценят научния си потенциал, е пагубно за държавата. Политиците в най-развитите страни – всеки президент и правителство, имат консилиум от най-добрите си учени за всяка една сложна ситуация: за съхранението на радиоактивни отпадъци, на битови отпадъци, замърсявания на води, въздух... Специално за Париж зная, че най-добрите учени консултират кмета и президента Саркози.

Конкурсът, спечелен от Шеврон, за проучване за нефт и газ в блок "Нови пазар" не беше конкретно за шистови разработки. А там има ли данни за наличие на конвенционални нефт и газ?
- Предполагам, че "Шеврон" са се насочили по предварителни данни, от които се знае, че в района има скали с необходимата възраст и те са шисти. В целия свят скалите с тази възраст дават шистов газ. Понеже компанията обаче вероятно не познава българската геология, те може би не знаят, че има шанс в скалите, които са над шистите и са много порьозни, са много подходящи за натрупване на конвенционален газ. Тоест, имаме всички геоложки предпоставки за наличие на природен газ. Отново подчертавам, за проучванията на конвеционален газ, въглища и прочие сондажите също ще минат през водоносния хоризонт. Това е голямият недостатък на нашия мораториум – в Североизточна България винаги се минава през него.

След това прочете и коментиралите статията ако е възможно. На тях ще кажа, че “тиквата” не се е провалила, а вие нескопосани партийни многознайковци го проваляте. Запишете си това във вашите тикви, и повече не смейте да се бъркате където не ви е работата – защото освен бедност, разруха, народен грабеж ... вие друго хубаво нещо не докарахте в тази държава. Най-добре ще е да замълчите завинаги! И хич не си мислете да се докоснете до новия ни Президент - http://bg.time.mk/read/200c89081c/bd0d7804e8/index.html - “БСП протегна леко ръка към Плевнелиев”/тази информация е от Новинар

Шистовият газ и законите за него в някои страни със значителни запаси
Развитието на добива на шистов газ е потенциален фактор за промени на световните енегрийни пазари, като предлага възможност за изобилни доставки на пазари, които иначе биха могли да изпитат недостиг през идните години, отбелязва Ройтерс.
В САЩ, където технологията е най-широко използвана, шистовият газ може да превърне страната от нетен вносител в нетен износител.
Добивът на шистов газ обаче изисква големи количества вода и химикали, а опасенията за околната среда накараха някои правителства да го забранят или да наложат мораториум.
Следва списък на страните със запаси на шистов газ и правните позициите на правителствата за технологията.

Аржентина
Извлекаемите запаси от шистов газ на Аржентина се определят на 774 трилиона кубични фута (1 куб.фут е 0,028316 кубични метра). Така южноамериканската страна вероятно се нарежда на трето място по резерви на шистов газ в света след Китай и САЩ,
според американската Агенцията за информация по енергията (АИЕ) (Energy Information Administration (EIA). Правителството започна да изпълнява програмата Газ плюс,
която обещава да даде ценова гаранция за новооткрития газ. По тази програма са одобрени около 50 проекта, като голяма част от тях се отнасят до неконвенционални газови находища.

Австралия
Австралия разполага с 396 трилиона кубични фута технически извлекаем шистов газ, според АИЕ, което е около 46 процента от резервите на САЩ.
Широко разпространените опасения от влиянието на технологията хидравлично разбиване на пластовете върху водните ресурси в Австралия предизвикаха призиви за мораториум върху добива на шистов газ в няколко щата. Временен мораториум има в щата Нов Южен Уелс.
Австралийската промишленост, свързана с шистовия газ, се разраства през последните няколко години, но все още далеч не се е превърнала в голям газов производител, тъй като високите разходи и липсата на инфраструктура за достъп до отдалечените активи остават пречка пред сектора.
Макар да имаше спекулации, че шистовият газ може да стане конкурент на процъфтяващата австралийска промишленост, свързана с газа във въглищните пластове, експертите посочват, че значителният добив на шистов газ най-вероятно ще стане факт след десетилетие.

Великобритания
Британското правителство замрази местите дейности, свързани с шистовия газ, след като миналата година през май проучвателни работи предизвикаха малки трусове близо до Блекпул в Северозападна Англия.
Правителството разглежда доклад по инцидента на компанията, която е извършвала газовото проучването Куадрила рисорсис (Cuadrilla Resources) и се очаква скоро да вземе решение, посочи говорител на отдела за енергия и климатични промени (DECC).
Кандидатстващите за лиценз за проучвания чрез хидравлично разбиване на пластовете трябва да получат разрешителни от местните и екологични власти, от правителството и от службата
за безопасност. Освен това кандидатите за лиценз трябва да посочат пред компетентните власти съдържанието на течностите, които се използват при тази технология.
Великобритания разполага с известни резерви от шистов газ в Северозападна Англия, но оценките за залежите на страната все още трябва да бъдат уточнени и проверени.

България и Румъния
Българското правителство забрани през януари проучванията за шистов петрол и газ чрез хидравлично разбиване на пластовете заради опасения за околната среда след мащабни протести. Правителството отмени разрешителното на Шеврон (Chevron) за
проучване за шистов газ в находището в Нови Пазар, чиито резерви се оценяват между 1 и 3,5 трилиона кубични фута. Румънският сектор на шистов газ все още се намира на ранен
етап и страната в момента няма специален действащ закон, като използва законите, които са в сила за сектора на обикновения газ.

Китай
През януари Китай одобри шистовия газ като независим минен ресурс - правен статут, който може да позволи на повече китайски компании да развият неконвенционалния енергиен източник. Чуждестранни фирми няма да могат да участват в търговете, но могат да стават партньори на китайски компании, които са спечелили търгове.
Най-големият енергиен потребител в света вероятно притежава резерви от шистов газ на стойност около 1275 трилиона кубични фута, според АИЕ, като резервите на САЩ се оценяват на 862 трилиона кубични фута.

Франция
Френското правителство забрани използването на хидравлично разбиване на пластовете миналата година заради опасения, че ще нанесе щети на околната среда.
То отмени няколко лиценза за шистови проучвания на големи енергийни компания, сред които и Тотал (Total SA). АИЕ посочва, че Франция притежава резерви от шистов газ на стойност 180 трилиона кубични фута.

Полша
Няма специално законодателство за шистовия газ, но започна работа по нов данък върху шистовия газ и други въглеводороди, който се очаква да бъде готов през първата половина на 2012 година.
Страната се насочва към неконвенционалния газ, за да увеличи енергийната си сигурност.
Резервите й от шистов газ се оценят на 187 трилиона кубични фута. Те са най-големите известни резерви на неконвенционален газ в Европа и могат да задоволят вътрешното потребление за около 300 години.
Правителството е дало над 100 концесии главно на чуждестранни компании.

САЩ
Добивът на шистов газ в САЩ е регулиран предимно от самите щати.
Агенцията за защита на околната среда сега проучва технологията за хидравлично разбиране на пластовете и влиянието й върху водата за пиене, като първоначалният доклад се очаква тази година. Окончателните анализи ще бъдат оповестени през 2014 година.
Министерството на вътрешните работи също осъвременява правилата за технологията за хидравлично разбиване на пластовете на обществени територии.
Няколко щата не разрешават хидравлично разбиване на пластовете. Властите на Ню Джърси неотдавна се споразумяха да въведат едногодишна забрана върху тази технология, а в Ню Йорк е в сила мораториум.
Други щати прилагат определени норми, за да следят отблизо сондажите, докато федералните регулаторни органи не се произнесат. Много щати, сред които Тексас и Колорадо, изискват най-малко да бъдат обявени химикалите, които се използват при хидравлично разбиване на пластовете.(БТА)

А СЕГА И ЗА ДРУГИ СВЕТОВНИ БЕЗУМИЯ:

Затвориха един от най-големите сайтове за споделяне
Американските власти затвориха един от най-големите сайтове за споделяне на файлове, съобщи Би Би Си. Базираният в Хонконг Megaupload.com беше спрян при акция, определена от ФБР като „един от най-сериозните случаи на нарушение на авторските права, разкрит от САЩ”. Именно за нарушаване на авторските права бяха обвинени седем души, съобщиха агенциите.

Основателите на сайта Ким Дотком и Матиас Ортман са били арестувани в Окланд, Нова Зеландия, заедно с двама техни служители. Те са обвинени за онлайн пиратство и престъпления. Според федералните прокурори дейността на сайта е причинила на авторите щети за над 500 млн. долара.

Френският президент Никола Саркози приветства затварянето на Megaupload. Според него операторите му са получавали престъпни печалби от незаконно разпространяване на защитени от авторското право материали.

В отговор на акцията хакери от групата на „Анонимните” блокира сайтовете на ФБР и на Министерството на правосъдието, както и на най-голямата в света музикална компания „Юнивърсъл мюзик”.

Изпълнителен директор на сайта е бил Суиз Бийц, музикален продуцент, съпруг на певицата Алиша Кийс. Той е имал подкрепата на звезди като Кени Уест. Според американските медии затвореният сайт е бил популярен сред холивудските знаменитости като Ким Кардашиян и Пи Диди.

В момента в САЩ се води дискусия около внесения за обсъждане антипиратски законопроект SOPA (Stop Online Piracy Act – „Стоп на онлайн пиратството”) и PIPA (Protect IP Act – „Защита на IP адресите”).

Големите интернет компании като „Гугъл” и „Фейсбук” вече се оплакаха, че законите, които предстои да бъдат обсъдени в Конгреса, ще създадат условия за цензура. Най-голямата интернет енциклопедия „Уикипедия” вече изрази недоволството си от новите закони, като спря работа за един ден./ ПО НОВИНАР

И НЕЩО ЗА ПАРАНОРМАЛНОТО:

Китайци заснеха призрака на Лейди Ди

Призракът на Лейди Даяна бе заснет от китайски туристи в Глазгоу, пише британският вестник „Метро”. Първата им мисъл при след заснемането на кадрите била, че просто по невнимание са снимали запотен прозорец. След като изгледали записа няколко пъти обаче, те с удивление осъзнали, че това е флуоресциращият образ на трагично загиналата принцеса.

Видеото веднага било предадено на експерта по паранормални явления Майкъл Коен, отбелязва изданието. Той набързо потвърдил достоверността на записа. Коен е на мнение, че китайската група наистина е успяла да заснеме Лейди Ди. Според него видеото е едно от най-ярките доказателства, че призраците съществуват.

Скептиците обаче веднага се зачудиха какво точно е правил призракът на Даяна в Шотландия. Коен тутакси намери логично обяснение. Той припомни, че майката на покойната принцеса е живяла дълги години там и дори е починала на шотландска земя.

Видеото на китайските туристи ще бъде включено в следващия епизод на телевизионната поредица "Паранормални явления". / НОВИНАР