събота, 1 май 2010 г.

ЗА ИНФОРМАЦИЯТА И ИНФОРМИРАНОСТТА НИ … ВИНАГИ!


25-ия КАДЪР и аз:

... “Из София бродят слухове, че ефектът на 25-ия Кадър се прилага върху българското население чрез телевизията, радиото и различни аудио- и видеопродукти, продавани по магазините. Те съдържат послания от рода на „Бъдете апатични!“, „Бъдете покорни и послушни!“, „Не се съпротивлявайте на властите, престъпниците и на никого!“, „Истината е само в парите!“, „Книгите са глупави, слушайте само хардрок!“ и т.н., диференцирано насочени към различни аудитории; посланието към старците е: „Умирайте по-бързо!“...”

...” разказаното тук безспорно е ефектът на 25-ия Кадър, научно установен и експериментално потвърден преди няколко десетилетия. Дори ако въпросните реклами имат зомбиращ ефект, не е ясно кой го е заложил — западните производители на рекламни клипове или заинтересовани институции в България.... следователно целта на подобни реклами не е икономическа…”

... Можете ли да си помислите, че ако цените във франция изведнъж „скочат“ дори с 10%, французите ще останат спокойни и безразлични? Навярно спонтанната реакция ще бъде толкова силна, че синдикатите няма да могат да я овладеят и разярената тълпа ще избие министри, депутати и други магистрати плюс финансовите босове, които й попаднат, и ще разгроми множество държавни и други учреждения…”

...” Геноцидът, провеждан от управниците спрямо народа, се възприема от самия народ като природно бедствие, даже не бедствие, а просто събитие, срещу което нищо не може да се направи. Но истинският човек се опитва да се съпротивлява дори срещу природните бедствия:...”

...“Повечето хора не са паши, но този, който е истински човек, винаги намира начин да се държи достойно, дори когато няма ятаган.”
Георги Андреев

ДЕТЕКТОРА НА ЛЪЖАТА и пак аз:
“„Детекторът на лъжата не може да бъде излъган. Може да се направят опити да бъде подведен, но те личат”, категоричен е Росен Йорданов – председател на Българската полиграфска асоциация и заместник-директор на Института по психология на МВР. Неговият опит показва, че в последните десет години компаниите все по-често се обръщат към полиграфа...”

...” В състояние на стрес ние реагираме спонтанно с нашата периферна нервна система, а не с централната. Тези реакции не зависят от волята ни и желанието ни да се контролираме. Индикаторите, които се измерват произтичат, от вегетативната нервна система, т.е. това са рефлекси и те не могат да бъдат контролирани. Например не можем съзнателно да контролираме кръвното си налягане. Пробвайте да се изпотите, без да има външни фактори. Няма да успеете. Така е и с полгирафа. Може да се опиташ, но това личи. Особено при съвременната техника....”

...” Като цяло опитите за контрамерки се разпознават, а откриването им еднозначно води до заключението за потвърждаване на подозрението за виновност.
Най-добрият вариант е да се казва истината....”
Росен Йорданов

ПРОВЕЖДАНЕ на “BlogWorld & New Media Експо” на 14-16 октомври 2010 - хубаво би било, да имаме информация от първа ръка, дано някой българин успее да присъства там, ако ли не, ще ползваме впечатленията на чуждестранните медии:
... Официалното откриване ще бъде направено от г-н Скот Stratten, автор на UnMarketing блог, @ Unmarketing на Twitter и автор по въпросите на сигурносттта, а най-продаваната книга ще бъде ... .. UnMarketing.



BlogWorld & New Media Експо официално обяви, че датата за провеждането на BlogWorld Експо 2010 ще бъде през октомври на дати 14-16. Тази година форумът ще се излъчи от Лас Вегас Convention Center в Mandalay (голям хотел) – с ползването му за мероприятието, се решават проблемите по провеждане и настаняване на участващите. Ще има огромна бална зала за Keynotes, която се намира в непосредствена близост до залата за експонати, и всички други зали от Breakouts и общността около хотела. Convention Center също е включен в листата на желаещите да го ползват, както и самият Mandalay Bay Hotel . Mandalay Bay разполага с над 3300 стаи, така че всеки може да остане сам – като на място ще се предлага и предоговориране на цени за нощувка. Очакват се около 3000 участващи + блогъри, Podcasters и социални медии Influencers по време на събитието. Цената е $ 109 на вечер! Това включва безплатен WiFi в стаята и разбира се безплатно WiFi по време на конференцията и изложбената площ. Тези стаи ще влязат в продажба през сайта в следващите няколко седмици, така че да се очаква такова съобщение. А това са много хубави стаи както се твърди в информацията!
Ако $ 109 на вечер, не е достатъчно евтино за вас, ще се обявят и още по-ниски ставки в Луксор и Excaliber. И двата хотела са свързани с Mandalay Bay чрез безплатен монорелсов път Има още два хотела свързани по този начин с още по-евтини от предишните цени - High Rollers и луксозния "Четири сезона".

“Ние ще сме домакин на социалните медии и бизнес срещите на върха. Предвиждаме ги специално за собствениците на бизнеса и бизнес лидерите, като целта е да им се помогне да разберат как да се движат (какво е значението) на социалните медиини пространства, и как да се използват инструментите на социални медии за изграждане на техния бизнес, за осъществяване на по-добра комуникация със своите клиенти, както и по отношение на вътрешната успешна работа в съответната фирма. Всеки, който е бил на предишните ни събирания знае, че имаме една “блокбъстър линия” за ораторите, които предлагат реални обсъждания и решения за бизнеса. “

За реализиране на приходи ще се организират концерти и различни аудио и видео развлечения. Ще има и Разширен подкастинг, и New Media 101 - като тук ще бъдат включени подбрани реални хора с техните блогове, подкасти, видео и различни социални мрежи. Ще се акцентира върху Спорт, Туризъм и Здравеопазване, няма да се пропусне и маркетинга, политиката, недвижимите имоти, Milblogging, Музиката & Развлеченията, КАКТО И НАЙ-ВЪЛНУВАЩАТА ТЕМА ЗА ВСЕКИ ЕДИН ЧОВЕК – ТАЗИ ЗА ХРАНИТЕ.

Официалното откриване ще бъде направено от г-н Скот Stratten, автор на UnMarketing блог, @ Unmarketing на Twitter и автор по въпросите на сигурносттта, а най-продаваната книга ще бъде ... .. UnMarketing.
Следващите седмици ще бъде публикувана повече информация на страниците на: http://www.blogworldexpo.com/ или следвайте “Копа”на Twitter @ blogworld. Ако имате някакви въпроси по каквото и да било от обявеното за “BlogWorld & New Media Експо” не се колебайте да му оставите съобщение в Twitter, или направо на имейла му rick@blogworldexpo.com

Блогът на!
Копа

Истината за детектора на лъжата и има ли приложение той в бизнеса?
Росен Йорданов, председател на Българска полиграфска асоциация и заместник директор на Института по психология към МВР

„Детекторът на лъжата не може да бъде излъган. Може да се направят опити да бъде подведен, но те личат”, категоричен е Росен Йорданов – председател на Българската полиграфска асоциация и заместник-директор на Института по психология на МВР. Неговият опит показва, че в последните десет години компаниите все по-често се обръщат към полиграфа.
Най-често заради извършени кражби, изтичане на информация или други злоупотреби на голяма стойност, но понякога и за да се спре ерозията на доверието и да се оздравят организационните взаимоотношения. И макар много от работодателите да не правят публично достояние използването на детектора, някои компании вече включват в трудовите договори и клауза, че при съмнение служителят трябва да се подложи на изследване с полиграф.
„Основната цел на нашата асоциация е да дадем възможност на компаниите да направят справка дали полиграфистът, който са наели, е коректен и дали принадлежи към общност, която е призната. Това им дава гаранция, че ще бъдат спазени процедурите и правилата”, обясни Росен Йорданов. И допълва, че хората, обучени да работят с полиграф, в България са не повече от 40.
Г-н Йорданов, в кои случаи полиграфът или декторът на лъжата би могъл да е полезен на ръководителите на компании?
Компаниите могат да ползват полиграфа най-общо в два случая. Първият, когато възникне проблем - изтичане на информация, кражба или друга злоупотреба.
Това са случаи, в които се поставя под съмнение лоялността на даден служител. Съмненията на мениджъра обаче може да не са конкретни и да се изисква проверка на общата лоялност на служителите, за да се гарантира на компанията, че те са лоялни и професионално ангажирани. Другите случаи, при които се използва, са подбор за определени длъжности, за които се изисква лоялност и коректност.
Какво показва вашият опит, кога се използва по-често - при подбор или когато вече има злоупотреба?
По-рядко се използва като превенция. Моят опит показва, както и това, което споделят колегите, че най-често компаниите се обръщат за изследване с полиграф, когато има случаи на кражба или други злоупотреби. По-рядко за дребни неща, като откраднат мобилен телефон или дебитна карта, но там причината е в ерозията на доверието. Или трябва мениджърите и колегите непрекъснато да живеят със съмнението кой го е направил. Доверието е много ценно и работодателите го усещат, когато то се подрони дори от нещо дребно.
Популярна ли е тази услуга сред компаниите у нас?
Нямаме точна статистика за броя на организациите, които ползват полиграф, но това са предимно производствени компании и финансови институции. Голяма част от тях не правят обществено достояние използването на полиграфа. Но има и компании, които в трудовите договори на служителите си вече записват условие, че при съмнение са длъжни да се подложат на полиграфско изследване. Обикновено това са длъжности, които имат досег до средства и носят финансова отговорност. Има и компании, които правят заявки, но ги отлагат най-вече от притеснение. Все пак трябва да се има предвид, че една такава процедура създава определено напрежение в компанията. Някои служители дори могат да напуснат от страх, че ще бъдат подложени на процедурата.
Всъщност страшно ли е?
Не. Повечето хора, когато разберат каква е процедурата, си дават сметка, че няма нищо страшно, ако са коректни. Не им пускаме ток и не ги подлагаме на мъчения, както си представят някои.
Служителите могат да откажа изследване. Това често ли се случва?
Не. Повечето се притесняват и това е нормално, тъй като е едно изпитание, но рядко отказват. Все пак си дават сметка, че отказът може да бъде интерпретиран като признание за извършителство на нарушението или злоупотребата.
Как протича изследването?
Различните видове изследвания имат различна продължителност. Най-общо процедура има три етапа. Първата фаза е предтестовата или предварителната, която е изключително важна. На този етап изследваното лице се запознава с цялата процедура и се оформят въпросите, които ще бъдат задавани. Искам да подчертая, че нито един въпрос не може да бъде зададен без знанието, разбирането и съгласието на човека. Идеята на тази фаза е човекът да бъде максимално подсигурен с информация. Полиграфистът трябва да покаже с действията си, че е коректен и открит и по този начин напрежението спада.
Човекът има ли право да откаже да му бъде зададен конкретен въпрос?
Предтестовият разговор е напълно конфиденциален. В тази фаза изследваното лице има всякакви права, включително и да откаже изследване. Но ако има някакви притеснения по конкретен въпрос, трябва да ги сподели и да обясни къде е проблемът. Така въпросът може да бъде адаптиран, за да се зададе коректно. Ние, хората, сме свикнали да слагаме проценти на истината. Казваме - това е 60 процента истина, това - 70. С полиграфа обаче не е така. И пет процента да има неистина, той приема отговорът за лъжа. Ще ви дам пример. Човек, който за 10 години е излъгал работодателя си един-единствен път. Ако калкулираме всички случаи, ще кажем, че това е честен човек. Но истината е, че той е излъгал ръководителя си.
В този случай какво ще отчете детекторът?
Ще отчете лъжа, освен ако човекът не признае за случая в предтестовото интервю. Това е важният момент. Полиграфското изследване не е метод, който трябва да тества светци. Всеки от нас в живота си е отнемал чужди вещи, лъгал е, извършвал е действия, с които не се гордее, но е много важно, когато застанеш пред детектора, да бъдеш максимално откровен. Да кажеш – да, аз не съм светец, но ще отговоря максимално честно. Точно тук е разделителната линия между тези, които имат намерение да крият информация, и хората, които са вършили нещо нередно, но са готови да го споделят.
След предварителния етап какво следва?
Следва инструменталната част, в която се задават въпросите и апаратът участва в изследването. Този етап е сравнително кратък. Третата фаза е следтестово интервю. Понякога то може да не се извършва с всяко изследвано лице поотделно, а само с тези, с които това е необходимо и да се направи общ скрининг. Целта на тази фаза е да се обсъдят въпроси, на които е констатирана лъжа, и да се потърси обяснение. Ако вземем същия пример и човекът не е споделил в предварителното интервю за единствения случай, в който е излъгал работодателя си за тези 10 години, то това да се изясни на този етап.
Ако човекът просто е забравил за този случай?
Няма начин. Ако не помни съзнанието, помни го подсъзнанието и тялото ни. Ние сме по-сложно устроени, отколкото си мислим, и съзнанието не е пълен господар на нашия психичен живот. Още повече, когато се обсъждат въпросите, човек насочва мислите си в тази посока. Обикновено ние не ревизираме непрекъснато живота си и професионалното си ежедневие. Но когато човек е поставен в такава ситуация, той насочва мислите си в тази посока и започва да прави ретроспекция на нещата, които е вършил.
В предаване, в което се използва полиграф, на участниците се задават въпроси, свързани с емоции и чувства. Асоциацията, на която вие сте председател, обяви това за спекулация. Какво всъщност мери детекторът?
Да, в това предаване се задават въпроси, които по никакъв начин не отговарят нито на правилата, нито на изискванията, нито на критериите. Не могат да бъдат задавани въпроси, които съдържат интерпретации и логически връзки, емоции и чувства. Въпрос от рода на: „Ако имаше възможност да върнеш времето назад, би ли се оженила за Петър?” не може да бъде задаван. Днес може да отговоря с „Да”, но утре може да мисля обратното. Полиграфът мери факти. Извършил ли е човек дадено действие или не. Затова хората трябва да бъдат напълно спокойни, че в професионално изследване с полиграф не се задават въпроси, които са свързани с емоции, чувства, очаквания. Освен това те са предварително наясно какви въпроси ще им бъдат зададени и какъв е техният смисъл.
Колко въпроса трябва да бъдат зададени, ако мениджър иска да разбере един факт – например, ако е извършена кражба?
Има строги правила и различни видове формати на въпросници, в които се включва и въпросът, който вълнува мениджмънта. За да се дефинират въпросите, е много важна предварителната оценка на случая - какви са фактите и може ли детекторът да бъде полезен. Защото има случаи, в които детекторът не работи. Един такъв е от предаването, за което стана въпрос, и един от участниците, който беше излежал присъда.
Защо? Това е факт – или го е извършил, или не?
Не може да тестваш на полиграф човек, който е излежал присъда за това деяние. Той вече не изпитва чувство за вина, нито страх от наказание.
Може ли полиграфът да бъде излъган?
Полиграфът – категорично не. Може да има опити да бъде подведен един по-неопитен полиграфист. Това е една от целите на нашата асоциация, която освен да обединява професионалистите, е създадена и да налага строг професионален контрол.
Как работи детекторът? Не е ли възможно все пак човек, който умее да се контролира и владее добре, да успее да го заблуди?
В състояние на стрес ние реагираме спонтанно с нашата периферна нервна система, а не с централната. Тези реакции не зависят от волята ни и желанието ни да се контролираме. Индикаторите, които се измерват произтичат, от вегетативната нервна система, т.е. това са рефлекси и те не могат да бъдат контролирани. Например не можем съзнателно да контролираме кръвното си налягане. Пробвайте да се изпотите, без да има външни фактори. Няма да успеете. Така е и с полгирафа. Може да се опиташ, но това личи. Особено при съвременната техника.
Доколко един мениджър може да се довери на резултатите, които вие му предоставите?
Нищо не е 100 процента сигурно, но надеждността на инструмента е над 95%. За сравнение – много малка част от други методики, измерващи човешките качества, реакции или поведение, надхвърля 60-65 %. Затова ако компанията работи с полиграфист, който е член на асоциацията, може да се довери на резултатите. А ако има някакво съмнение и подаде оплакване, задължително извършваме проверка дали процедурата е спазена, извършена ли е според правилата и дали въпросите, които са задавани, са коректни.
Какво е цената на изследването?
Цените варират в зависимост от това колко човека ще обхване проучването или от това какъв е опитът и квалификацията на полиграфиста. Средната цена варира между 150 и 200 лева на човек, като за да се установи дадено деяние, могат да бъдат направени няколко изследвания (полиграми). Ако броят на хората е по-голям, цената се редуцира.
Често ли се случва служителите да извършват злоупотреби?
Да, бих казал, че се случва често. Предимно във финансови институции и редица места, където има пари и големи обороти.
Споменахте и изтичането на информация. Това също ли се случва често?
Според мен се случва често, но все още малко работодатели търсят съдействие по този въпрос. В големите компании се опитват да противодействат с техните служби за сигурност и да се подсигурят със сериозни технически средства, макар че невинаги това е достатъчно. Там основният проблем е, че се създава илюзия за сигурност, което е предпоставка за много сериозни злоупотреби. Средният бизнес - и то предимно българските компании, са по-чувствителни на тази тема и когато има подобен проблем, по-бързо реагират и го отстраняват.
Как най-често служителите злоупотребяват с информация?
Най-често, когато настъпи прогресивна демотивация и служителят иска да започне работа в друга компания. Той намира начин да се свърже с нея и за да засвидетелства лоялността си, споделя информация. Случаите, поне за които знам, за имплантиране на поставен човек в конкурентна компания, са много по-редки. Трябва да обърнем внимание и на нещо, което много се подценява – организационно-психологическата работа в България. Много от злоупотребите могат да бъдат предотвратени, но работодателите не обръщат внимание на служителите, на тяхната мотивация, ефективност и продуктивност. Злоупотребите често се извършват не защото хората са лоши и искат да навредят на работодателя, а за да му отмъстят. Например, защото не са получили изработени дивиденти или не срещат адекватно не техните усилия отношение. Не казвам, че е правилно, а че това са мотивите.
Случва ли се и обратното - работодател да злоупотреби с резултатите от полиграфа?
На мен ми се е случвало да работя с работодатели, които са злоупотребявали с резултатите. Целите им са неадекватни. Най-вече хората да изпитват страх или някой да бъде притиснат да напусне. Това, разбира се, е и въпрос на възпитание и интелект. По-големият проблем е, че по този начин изключително се влошават организационната култура и атмосфера на работа. Тези случаи са единици, но обръщам внимание на тях, защото искам да подчертая, че полиграфът не е разменна монета за решаване на трудово-правни взаимоотношения. Ние изключително държим на коректността, защото полиграфският метод се крепи на доверието.


Как работи полиграфът?
ФАКТИ:

По време на инструменталното изследване към лицето се прикрепват сензорните компоненти на полиграфа:
• към горната и долната част на гръдния кош;
• към върховете на пръстите;
• към горната част на ръката;
Сензорите са проектирани и се поставят по начин, който да не предизвиква болка или нараняване на изследваното лице. При инструменталното изследване са задават обсъдените и уточнени въпроси, на които лицето отговаря с „ДА” и „НЕ”.
Реакциите се оценяват, като се използва съответната методика и се взема предвид и анализът на компютърния алгоритъм.

Как се разкрива лъжата?
ФАКТИ:

Детекторът на лъжата отчита промените във физиологичните параметри на изследваното лице. Той отчита реакции, които невинаги се отразяват в поведението и в този смисъл не могат да бъдат забелязани в едно интервю например. Физиологичните реакции са следните:
• Специфична промяна в дихателните движения
• Промяна в кожно-галваничното съпротивление
• Промяна в кръвното налягане и сърдечния пулс
• При необходимост могат се измерят и други параметри.
Промяната във физиологичните параметри, които се отчитат, е индивидуална за всяко изследвано лице. При детекцията на лъжата се отчита относително средното ниво на реакция и отклонението от това ниво. Затова и предварителното емоционално състояние на изследваното лице НЕ влияе върху оценката.

Може ли да се заблуди полиграфът?
ФАКТИ:

Полиграфът със сигурност ще разкрие лъжа, ако изследваното лице ЗНАЕ, че лъже. За неопитните специалисти по детекция на лъжата представлява известна трудност малка група от хора, които са описани като „социопати”. Проблемът най-често идва от разминаването между резултатите от инструменталното изследване и актуалното поведение на изследваното лице по време на теста. Експериментално е доказано, че успешността при изследване на социопати с полиграф е същата (а дори и малко по-добра) в сравнение с останалите.
В някои случаи изследваното лице съзнателно опитва различни контрамерки с цел да промени резултатите от изследването. Най-често това са движения и контрол на движенията на тялото с цел да се затрудни отчитането на физиологичните реакции. Съществуват и други контрамерки, които са описани подробно в специализираната литература. Като цяло опитите за контрамерки се разпознават, а откриването им еднозначно води до заключението за потвърждаване на подозрението за виновност.
Най-добрият вариант е да се казва истината.
от "jobs,bg"


ОТ http://vhod.awardspace.com/articles.php?lng=bg&pg=641 – Информация
От 1-ви май 2010 сайта няма да се актуализира и в него няма да се публикуват нови материали.
Който желае, може да се присъедини към групата в facebook . В момента на него има интересна информация, и е добре да се попрочете, защото не се знае дали впоследствие тази страница ще се отваря.

По http://vhod.awardspace.com/articles.php?lng=bg&pg=738 – Реплика в последния момент, Създадено: 2010.01.18 @ 08:20 AM, Обновено : 2010.01.18 @ 08:35 AM, Категория : България или Мафията? Георги Андреев

РЕПЛИКА В ПОСЛЕДНИЯ МОМЕНТ
Филмовата лента се движи със скорост 24 Кадъра в секунда, създавайки у зрителя впечатление за непрекъснато действие. Ако между филмовите Кадри бъде „втикнат“ един Кадър със съдържание, нямащо нищо общо с показваното на ек-рана действие, погледът на зрителя няма да го забележи, но посланието се фиксира в подсъзнанието му (т.нар. „ефект на 25-ия Кадър“). Посланието може да бъде „Вие сте Жаден. Пийте кока-кола!“ Изследванията на американски психолози показват, че сред зрителите, „обработвани“ с „25-ия Кадър“, потреблението на кока-кола се увеличава с 30%; при това зрителите, непосветени в експеримента, не могат да си обяснят защо пият повече кока-кола.

Безобидното (търговско) кока-кола-послание на 25-ия Кадър може да бъде заменено и с по-зловещо: „Убий баща си!“ След достатъчно дълго обработване някои от зрителите наистина могат да убият бащите си; и отново няма да имат логично обяснение за извършеното от тях. Ефектът на 25-ия Кадър дава неограничени възможности за манипулиране и дори за зомбиране на нищо неподозиращия зрител или слушател, още повече, че може да се възпроизвежда на магнитен запис (т.е. По телевизията, радиото, видеокасетите, Компактдисковете…).

Из София бродят слухове, че ефектът на 25-ия Кадър се прилага върху българското население чрез телевизията, радиото и различни аудио- и видеопродукти, продавани по магазините. Те съдържат послания от рода на „Бъдете апатични!“, „Бъдете покорни и послушни!“, „Не се съпротивлявайте на властите, престъпниците и на никого!“, „Истината е само в парите!“, „Книгите са глупави, слушайте само хардрок!“ и т.н., диференцирано насочени към различни аудитории; посланието към старците е: „Умирайте по-бързо!“

Според разказ на очевидци, е бил проведен опит с екстрасенс: със завързани очи екстрасенсът застава пред телевизор с изключен звук (т.е. Той не знае какво показват на екрана, но другите присъстващи виждат); Когато се появят рекламите на дамски превръзки, памперси, перилни препарати, кока-кола и др., екстрасенсът започва да се тресе и да твърди, че получава отрицателна енергия от екрана.

Авторът на тези редове не е специалист в областта на свръхестествените дела и не се наема да интерпретира заключенията на един екстрасенс; още повече че „отрицателната енергия“ не доказва идентичността на приетите послания с цитираните по-горе. От разказаното дотук безспорен е ефектът на 25-ия Кадър, научно установен и експериментално потвърден преди няколко десетилетия. Дори ако въпросните реклами имат зомбиращ ефект, не е ясно кой го е заложил — западните производители на рекламни Клипове или заинтересовани институции в България. Същевременно възниква нов въпрос: една минута рекламно време по телевизията струва стотици хиляди левове и следователно всяка от посочените реклами, пускани ежедневно по няколко пъти, поглъща на рекламодателите сума от порядъка на 1 милиард лева годишно; в България всяка година се раждат около 50 хиляди бебета; колко от тях намокрят луксозни памперси? — нищожно малко; а колко Жени използват луксозните дамски превръзки „Либрис“ (по-ефикасно би било рекламирането им в аптеките)? — още по-малко; дали от печалбите се покриват дори и 5% от разходите за реклама? — едва ли; следователно целта на подобни реклами не е икономическа…

Разказаното тук е само слух. Навярно той съдържа верни, измислени и преувеличени неща, при това не е възможно да се установи съотношението между тях.

И все пак, как може да се обясни поведението на българите през април-май 1996 г.? Доларът изведнъж „скача“ с повече от 50%, цените на стоките за потребление го следват с повишаване от 30-50% (засега!), а няма никакви бунтове! Липсва дори мърморене и „нормалното“ българско детско хленчене („Няма ли кой да ни оправи?“…). Хората мълчат или с безразличие Констатират фактите (все едно, че не ги засягат!), сякаш става въпрос за поредната лудория на принцеса Даяна!

Можете ли да си помислите, че ако цените във франция изведнъж „скочат“ дори с 10%, французите ще останат спокойни и безразлични? Навярно спонтанната реакция ще бъде толкова силна, че синдикатите няма да могат да я овладеят и разярената тълпа ще избие министри, депутати и други магистрати плюс финансовите босове, които й попаднат, и ще разгроми множество държавни и други учреждения…

Авторът няма обяснение за противоестественото поведение на българския народ и това го Кара да обръща внимание на слуха с 25-ия Кадър.

Посетете кое да е предприятие, учреждение или вуз и ще се сблъскате с угрижени, намръщени хора, изпокрили се по работните си места, с апатичното поведение на сомнамбули. „Сомнамбулите“ почти не общуват помежду си, не споделят дори битови събития, а разговорите, доколкото ги има, са за „събития“, извършващи се в момента на самото място… И това ли е резултат от 25-ия Кадър?

Геноцидът, провеждан от управниците спрямо народа, се възприема от самия народ като природно бедствие, даже не бедствие, а просто събитие, срещу което нищо не може да се направи. Но истинският човек се опитва да се съпротивлява дори срещу природните бедствия: прибира или покрива ожънатите снопи, за да ги предпази от приближаващата гра-душка, събира проснатото пране, за да не го намокри дъж-дът, самият той се скрива на сушина… И тук ли 25-ият Кадър? — в момента, Когато страната се срива, пенсионерите и други слоеве от населението изживяват драматичен страх от опасността, че България може да стане 16-а република на бъдещия съветски съюз (за раздухване на тази измислена заплаха СДС проведе подстрекателски митинг!), и са потресени от факта, че Анастасия Мозер не се явила на срещата със СДС по повод на предварителните президентски избори!… По телевизията се излъчва измислена дискусия между вестникар-ски босове и народът не изключва телевизорите!… И това ли се дължи на 25-ия Кадър?

Потомците на някогашните Кръстоносци в Предния Из-ток допреди век са били наричани левантинци. Това са били хора, владеещи по няколко езика и притежаващи познания в областта на търговията, медицината, географията, техни-Ката и други сфери. Използвали са ги като преводачи, посредници… И момчета за всякакви услуги, но са гледали с пренебрежение на тях.

Каква е разликата между един малограмотен паша и левантинеца — ерудит, който го обслужва? Ако обидите пашата, изказвайки се непочтително за баща му или за пророка, или за друга негова морална ценност, той ще извади ятагана си и ще се бие с вас на живот и смърт, без да се интересува дали вие сте двама или двадесет и двама; той не се чувства отговорен за онова, което ще стане след неговата смърт, но приживе не може да позволи гавра с неговите ценности. Защото е човек. А левантинецът? Щом почувства опасност, той отстъпва заднешком, пелтечейки, че не е искал да каже това, че е погрешно разбран, и преглъща всякакви обиди. Защото е роб, най-вече по дух, и ще се подложи на всякакво унижение в името на действителна или въображаема изгода. Затова него не го посичат с ятаган, а го бият с камшик, както се наказва Куче или роб. Затова пашата човек никога няма да покани на софрата си левантинеца — роб, а докато разговарят по работа, пашата ще седи на миндера си, а левантинецът ще стои прав в средата на стаята.

Левантинецът — ерудит многократно превъзхожда по интелект полуграмотния паша, но в социален и човешки аспект сравнението не е в негова полза. Ясно е защо: КОЙТО НЕ ИЗВАЖДА ЯТАГАНА СИ, КОГАТО ЗАСЕГНАТ ДОСТОЙНСТВОТО МУ, НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ ЧОВЕК! И ТОВА Е ВЪПРОС НЕ НА ИНТЕЛЕКТ, А НА МОРАЛ И СМЕЛОСТ. Повечето хора не са паши, но този, който е истински човек, винаги намира начин да се държи достойно, дори Когато няма ятаган.

И така, коя е причината за противоестественото робско поведение на българина? 25-ият Кадър или неизваденият ятаган? Всеки читател трябва да си отговори сам.

20 май 1996

Край

Няма коментари: