СРС не даде ход на делото срещу Красимир Георгиев - Красьо ЧернияСофия /КРОСС/ Първото дело срещу Красимир Георгиев, по известен като Красьо Черния, не тръгна. Софийският районен съд не му даде ход. Обвинението срещу него е за лъжесвидетелстване.
Той е обвинен за това, че е излъгал прокуратурата, че не се познава с магистрати; а телефонни разпечатки показаха, че е говорил с множество прокурори и съдии. Според обвинителния акт на 24 юни 2010 г. в Софийска градска прокуратура, пред прокурор Първолета Никова, Красимир Георгиев като свидетел съзнателно е потвърдил устно неистина, твърдейки, че няма познанства с лица от съдебната система и не познава магистрати. По -късно проверката на прокуратурата показва точно обратното.
Красимир Георгиев заяви пред журналистите, че не се признава за виновен. "Не съм лъжесвидетелствал, каза днес Георгиев.
Делото се гледа при закрити врати заради "наличие на необходимост от запазване в тайна на някои материали".
Срещу Красьо - Черния има още две разследвания - за укриване на данъци и за търговия с влияние.
Вчера Софийската градска прокуратура повдигна обвинение срещу Георгиев за укриване на данъци.
Със “Закон за изтребление на разбойниците” зад гърба си и някои други закончета в тази връзка, рейтингът на Борисов има шанс да се покачи, чрез ... лансиране на идея за внедряването им в действителността ни .
Това е Законът: ЗАКОН ЗА ИЗТРЕБЛЕНИЕ НА РАЗБОЙНИЦИТЕ * (декември 1922г)
Утвърден с указ N: 721 от 07.12.1922 г. и обнародван в ”Държавен вестник ”, брой 205 от 12 декември 1922 г.
Чл. 1. Разбойник се счита онзи, който по навик или занаят сам или с други лица извършва грабеж, насилие или убийство с цел за ограбване.
Чл. 2. Изтреблението на разбойниците в околията, дето са се появили, се възлага на полицията, жандармерията и войската. Ако тази сила е недостатъчна за изтребление на разбойниците, околийският началник може да образува потери, с които да ги преследва.
Във всяко населено място, където се забележат разбойници, кметът веднага назначава потеря за преследването им и донася на околийския началник.
Чл. 3. За началници на потерите ще се назначават лица, каквито околийският началник намери за добре.
Чл. 4. На отличилите се при преследването потераджии се дава възнаграждение от общия кредит, който се отпуска за изтребление на разбойничеството. Размера на възнаграждението ще се определи и дава от Министъра на вътрешните работи.
Чл. 5. Потераджия, който убие или залови разбойник, получава награда от 5-20 хиляди лева. Ако ли потераджията или длъжностното лице, което ги преследва, бъде убито, семейството му получава до 50 000 лв. обезщетение и инвалидна пенсия. Ако ли само осакатее, то получава награда 20 000 лв. и инвалидна пенсия. Лекуването на всички ранени и заболели по преследване на разбойниците е безплатно. Наградите се отпускат със заповед от Министъра на вътрешните работи.
Чл. 6. Околийският началник или началникът на потерята се разпорежда до общинската власт за храненето на потерите от самото местно население, където това е най-удобно за потерята. То е длъжно да им дава и квартири, когато това се намери за нужно.
Чл. 7. Ако някое лице, посочено от общинската власт за член в потеря, искана от околийския началник умишлено откаже да участвува в нея или като участник в нея скрие или избегне да изпълни дълга си, като откаже да изпълни заповедите давани му от началника, наказва се с тъмничен затвор до 1 година. Със същото наказание се наказват и онези административни и общински власти, които умишлено не изпълняват постановленията на настоящия закон.
Чл. 8. Министерството на вътрешните работи може да назначи, колкото намери за нужно, специални лица агенти за преследване на разбойниците, които агенти могат да бъдат изпращани в разпореждане на околийските началници в борбата им с разбойниците. Тяхната заплата ще бъде определена по щат изработен от Министъра на вътрешните работи, одобрен от Министерския съвет.
Чл. 9. Така образуваните потери и назначени агенти, заедно с другата въоръжена сила, преследват разбойниците. Като общ началник на тази сила в окръга е окръжният управител, а в околията - околийският началник.
Чл. 10. За разбойници се обявяват и онези лица, за които полицията, въз основа на събрани доказателства донася на надлежния съд, че те са извършили разбойничества. Съдът на другия ден след получаване полицейското донесение, прави публикация в най-близкия местен вестник и съобщения до всички общини на околията, където е местожителството на подозряното лице или където е станало известно като разбойник, и ако в двадесетдневен срок никой от роднините или познатите на това лице не установят къде се намира, съдът го обявява за разбойник и обнародва това в ”Държавен вестник”.
Чл. 11. Заловените разбойници се съдят от областния съд в околийския център, в района на който са заловени, в 7-дневен срок от залавянето им по закона за углавното съдопроизводство (чл. 649-656). Съдът веднага с пристигането си взема всички мерки и разпоредби да гарантира бързото разглеждане на делото.
З а б е л е ж к а: Всички власти са длъжни да дават най-голяма спешност на разпоредбите на съда.
Чл. 12. Осъденият на смърт разбойник се обесва на публично място в центъра на околията.
Чл. 13. (1) Осъждат се на повече от 5 години строг тъмничен затвор, или на доживотен строг тъмничен затвор, онези лица, които като узнаят положението и качествата на разбойниците, им стават укриватели без да са били принудени за това с насилие.
З а б е л е ж к а: (1) - (поправчица) - Чл.13 от закона за изтребление на разбойничеството, доколкото се отнася до дела за грабежи се отменява съгласно & 3 от закона за допълнение на някои от наказанията и на съдопроизводството по делата за грабежи - обнародван в ”Държавен вестник”, брой 264 от 23 февруари 1922 година.
Чл. 14. Всяко лице, което знае къде се намират разбойниците и не донесе веднага на властта, се наказва с тъмничен затвор до 1 година.
Чл. 15. Настоящият закон отменя всичките закони, които му противоречат.
*"Държавен вестник”, брой 205 от 12 декември 1922 г.
А ето и първоизточника на просъществувалия макар и за кратко “ЗАКОН”!:
И това е първоначалната му версия: ЗАКОН ЗА ИЗТРЕБЛЕНИЕ НА РАЗБОЙНИЧЕСТВОТО
Чл. 1. В околиите, дето се появяват разбойници, ако полицейската стража е недостатъчна за истреблението им, Министрът на Вътрешните Дела, по представление на надлежния окръжен управител разрешава да се образуват особнипотери.
Чл. 2. За да се приеме някой за потераджия освен условията, които се изискват за полицейски стражар, трябва: 1) да е запознат добре с местността дето върлуват разбойници и 2) да е препоръчан от общинското управление за честен и неустрашим. Потераджиите се зачисляват и уволняват от окр. управител по представление от надлежния окол. началник.
Чл. 3. На потераджиите за всичко време, през което служат, се плаща от държавата в месец по 65 лева на пешите, и 90 лева на конните. Оръжие и форменни дрехи им се дават тоже от държавата.
Чл. 4. Потерите се намират под командата на околийския началник, или определените от него стражаре. В случай на нужда потерята може да поиска помощ от най-близките общински власти, а така също и да минува в друга околия. Общинските власти са длъжни да дават поисканата от потерата помощ незабавно и не по-малко от 10 души на всеки 100 къщи. За въоръжение на назначените от общинските власти за помощ на потерите лица своевременно се отпущат по распорежданието и усмотрението на Министра на Вътрешните Дела нуждното число пушки и патрони от правителствените складове.
Чл. 5. В околии, на които началниците нямат помощници, Министрът на Вътрешните Дела, по представление на окръжния управител, назначава по един приет “аз”
специално по преследвание разбойниците. Разноските по съдържанието на така назначените пристави се покриват от кредитът за полицейската стража.
Чл. 6. Потерите нямат право да земат от населението нищо безплатно, обаче ползуват се с правата предвидени в чл. 29 от „устава за полицейската стража".
Чл. 7. Всеки потераджия се снабдява от околийския началник със свидетелство, с което удостоверява личността и длъжността му.
Чл. 8. Ако някой потераджия осакатее или умре при испълнение на служебните си обязаности, нему или на семейството му се дава инвалидна пенсия, съгласно със закона за инвалидното съдържание от 25 ноември 1880 година.
Забележка: Ако при испълнение на служебни обязаности се повреди или убие коня на потераджията, стойността му се плаща от държавното сокровище.
Чл. 9. Всеки потераджия, който убие или улови жив някой разбойник, получава според важността на разбойника и степента на подвига от 50 до 500 лева награда, която се отпуща с приказ от Министра на Вътрешните Дела.
Чл. 10. Чиновниците от полицията, а така също и потерите, за които се докаже, че с немарливостта си или с неземание своевременното нуждните мерки, дали са възможност на разбойниците да избягат и да се крият, отчисляват се и се дават под съд за наказание със затвор от 6 месеца до 3 години.
Чл. 11. Ако някое село, махла, или колиба укрива разбойници, или отказва своевременното даване на предвидената в чл. 4 от настоящия закон помощ, подлага се на екзекуция по решение от Министерския Съвет. Постановлението на съвета трябва да бъде мотивирано и да се обнародва в „Държавен Вестник". В него се определя, в какво ще състои и колко денье ще трае екзекуцията.
Чл. 12. Министрът на Вътрешните Дела може да забрани прибиваването на овчари, бичкиджии и други хора в гористите места, дето върлуват разбойници, а също и да преселява в селата ония колибари, които се подозряват в укривание разбойници, както и съмнителните роднини на последните. Той може да забрани на подозреваемите в разбойничество приселници да се заселяват в пограничните околии и да заселява във вътрешността на държавата преселенците, чието прибивавание по границата е вредно за обществената безопасност.
Чл. 13. Разбойниците, укривателите и съучастниците им, както и всички лица, които с оръжие в ръка би си позволили да произвеждат или би произвели бунт срещу държавата се съдят от полевите-военни съдилища.
Чл. 14. Временните мерки за прекращение разбойничеството от 29 септемврий 1883 год. се отменяват.
Горния закон се вотира и прие в настоящата му форма от У-то обикновено Народно събрание в XXVII му заседание от 1 декемврий 1887 год.
ДВ, № 146, 24 дек. 1887.
Виждате ли съвременни граждани колко дълъг път е извървял този “ЗАКОН” до съвремието ни, ... макар и само като писмена!?
Документът (първият по-горе) е подписан лично от бащата на премиера Симеон Сакскобургготски - Борис III, и е обнародван на 12 декември 1922 г. Такъв закон ни е жизнено потребен и днес, защото в България е пълно с разбойници, както смята впрочем и самият Борисов.
В документа има интересни идеи за озаптяване на престъпността и радикални решения срещу нея. Депутатите ни не е зле и те да го попрочетат поне, да го поразгледат на някое и друго пленарно заседание, а може и да го обсъдят “бавничко и качествено”, защото като нищо в днешната ситуациия може да ни потрябва и да се наложи да стигнем до него, предвид случващото се в страната ни в тази връзка.
По смисъла на закона "за разбойник се счита онзи, който по навик или занаят, сам или с други лица, извършва грабеж, насилие или убийство с цел ограбване" – е, дали не разполагаме с огромно количество доказателства в тази връзка и днес? Ами разполагаме разбира се. Но последните се потулват и изпращат на еднопосочна разходка в горите Тилилейски обикновено, откъдето няма връщане. После се натрупват други доказателства. Пак същата процедура, креираща и дълготрайна амнезия за властимащите и управляващите ... а лошото е,че не се знае и до кога! “За изтребването на тези лица в помощ на полицията и жандармерията се създават потери от обикновени граждани” – пише в Закона. Да. Държавата е длъжна и е мотивирана да организира обществото си в тази връзка при наличните обстоятелства, и някога го е правила, па макар и за кратко време. А днес? Днес, тя просто е абдикирала от тези си обязаности – не ги ще, и това си е! Но е длъжна да има такива, както се споменава! Защото грижата за интересите на хората – се нарича морал. Морал обаче няма – той е унищожен и во веки веков заличен от съзнанието на съвременните хорица изобщо всякакъв. Днешните й (на държавата+властимащите)обязаности са свързани единствено и само с безпардонно пълнене на бюджета (демек за личните им облаги), с цената на ограбване на болшинството тъп народец, както и с мерки(МВР, Прокуратура, разни организацийки и комисии като ДАНС и други) за неговото преследване ако не си плати закономерно (поради бедност) геноцидните данъци навреме на съвременните олигарси, последните борци за унищожаване на човешки животи. И всички (и властимащи, и олигарси, и партийци) са ужасно глупави в това си начинание, защото темповете с които ни унищожават ще доведат и до “вземане биберона на бебета от устичките им” ако въобще някой остане да им ражда деца. Е, като не остане кого да грабят и гърбят (обикновено болшинството народ), по-спокоен живот ли ще имат или ще запълзят като пепелянки из другите държави? Там слава богу си има обаче “стражева” санитарна полиция и трудно ще се промъкват на чуждата територия, чрез което фактически и самите те ще се поставят в позиция на“умирачка” и постепенна забрава, че някога ги е имало. А като поизмрат и те, кому ще оставят ограбеното и богатствата си – историята сочи – на чуждоземец обикновено. И накрая какво ще се окаже – че кръвта и плътта на нацията ни са харизани някому ей така на “вятъра”! Това не е ли достатъчно ужасно, бре българи? Ще допуснем ли нацията ни така будалашката да се заличи? ...
По-нататък се казва “Грижа на съответния полицейски началник е да образува потерята и да й назначи водач.” А какво правят днешните ни “началници”? Създадоха си мафийки, обръчи и цели бъчви дори, обградиха се с първокласни килари и сива икономика, пишат си противоконституционни закончета, ... и “пей сърце” живот си водят тез мерзавци, а населението духа таратора обикновено както от екрана ни се внушава ...?
Но законът си е закон за всички ни показва горния документ – освен преследване и наказание за “разбойниците”, такива се предвиждат и за “преследвачите им”, а населението солидарно участва в такава държавническа акция – няма “пет, шест”, или се прави нещо, или нищо:”Населението пък се задължава да храни и да преодоставя квартири на потераджиите. Ако някой, посочен за потераджия, се скатаел, чакал го тъмничен затвор до 1 г. За добра служба, залавяне или убийство на разбойник пък ще се предвиждат големи награди.” Е, родните ни политици предпочитат да правят едно голямо нищо в тази връзка, което си е все пак нещо(показател), относно случващото и днес в държавата ни. Майната им!
Трябва да се признае, че Борисов има шанс да успее с подобен закон зад гърба си. Като се има предвид безработицата у нас, кадри за потераджии и омраза към разбойниците - колкото щеш. Съществуват обаче и доста проблеми. Първо, ще се почне старият спор за смъртното наказание. Съмнително е и дали населението ще се съгласи просто така да храни и подслонява потераджии. Не бива да се забравя и друга важна подробност. Само половин година след приемането на този закон правителството на Стамболийски е свалено чрез преврат. Основната причина за това били именно подобни мерки, които дори и по онова време не са се възприемали от по-образованите и богати българи. На Стамболийски не помага дори фактът, че малко преди това БЗНС печели 212 мандата от 229 в парламента.
Борисов най-вероятно няма да иска сериозно да върне този закон, а просто ще демонстрира готовност за твърда ръка. Тук обаче могат да му послужат и други два закона от царско време, за да си свърши по-качествено поверената му “народна работа”! Те звучат също достатъчно актуално и днес, а именно - Закон за преследване на незаконно обогатените чиновници и Закон за съдене на министрите.
По-долу следват доказателства от автентични текстове, относно организацията на живот в държавата ни:
1. Закон за преследване на незаконно обогатените чиновници – източник: http://www.transparency-bg.org/publications_files/publication_8_5.pdf, Асоциация “Прозрачност без граници”:
“...1.1. Отоманският наказателен закон
Правното третиране на престъпления и нарушения от типа на корупцията в
следосвобожденска България е основано на Отоманския наказателен закон, останал в сила у нас чак до 1896 г. Като относително ранен юридически текст, Отоманският наказателен закон не съдържа абстрактни формули, регистриращи същността на явлението и предвиждащи санкции за всичко възможно във връзка с него; той е описателен и конкретен; неговите членове и параграфи регистрират казуси из всички социални пластове и равнища на държавното управление. За това той има висока стойност като документ, регистриращ една социална действителност, от която българското общество е неотделима част.
1.1.1. Специфичните разпоредби
Текстовете, имащи отношение към корупцията гласят:
"Наказателний законник от 28-й Зилхидже 1274 г. (1857 от р. Хр.)
отдел III. За взятка (подкупвание, рушвет)
чл. 67. Взятка се нарича всичко, което ся зима и дава под каквото и да било име за да
ся постигне една цел. Тъй също, когато с такава цел един недвижим имот или една стока ся
купи или продаде на цена много по-голяма или по-малка, отколкото е струвала на времето и мястото си, то разликата между цената на продажбата (или купуванието) и същинската
цена, тоже съставлява взятка.;
...2.1. Наказателният закон от 1896 г. и други закони
Приетият през 1896 г. Наказателен закон е основата, върху която се уреждат
окачествимите като корупция деяния за целия период от историята на България до края на Втората световна война. Не може да не се отбележи очевидната в някои пунктове негова
връзка с Отоманския закон (напр. чл. 429 и др.), но в много отношения Наказателният закон отразява друго равнище на правната практика и свидетелства за променените и променящи се структури на българското общество. Законът регламентира социалния статут на държавния чиновник, установява разлики в наказанията за престъпления в различните равнища на властта, с особена строгост третира престъпленията в пределите на съдебната власт, утвърждава българска правна терминология и
пр. Гл. 33, на дял I. е озаглавена "Престъпления
по служба и по адвокатско звание" и там намираме:
...
"чл. 428. Чиновник, който приеме дар или възнаграждение, което не му се следва, или
пък не отблъсне даровно обещание, за да стори или пропусне, или загдето е сторил или
пропуснал такова действие, което е длъжен да извърши по служебен дълг, наказва се за подкуп с тъмничен затвор. Ако ли пък наедно с това извършеното или пропуснатото
съдържа в себе си и някое нарушение на неговите служебни длъжности, то наказанието е
строг тъмничен затвор до 5 години. Наказва се със същото наказание чиновникат и тогава,
когато с негово съгласие са дадени или обещани другиму дарове или възнаграждения.
чл. 429. В кръга на чл. 428 не спадат такива дарове и възнаграждения, които са
дадени чиновнику доброволни и с одобрение на непосредственото му началство за
извънредния му труд, както и обществени дарове или възнаграждения, дадени служителю, не по негово искане и ако това не е нарочно забранено чрез някои служебни правила.
чл. 430. За подкуп наказанието е строг тъмничен затвор от 2 до 10 години, ако
чиновникът е:
1. Съдия или съдебен заседател, който съди или решава противозаконно по углавно или
гражданско дело, по което е подкупен;
2. Прокурор или съдебен следовател, който наруши по какъв-годе начин своите
длъжности по углавно дело, по което е подкупен. "
Законодателно третиране на прояви, окачествими като корупция намираме също и в
Закона за чиновниците, във всичките му редакции през годините до Втората световна война.
Но извън общото законодателство, деянията, окачествими като корупция са обект на
третиране и от специални закони. Появата им е сигурно свидетелство за разпространеността на феномена извън обичайните му размери и за изострената чувствителност в обществото спрямо него.
Първият такъв закон е приет след падането на Стамболов в края на 1894 г. и е
озаглавен "Закон за преследвание незаконно обогатените чиновници".
...В "Закона за преследване незаконно обогатените чиновници" намираме следното:
"чл. 1. Всеки чиновник и служещ държавен или общински, върху когото има
подозрение, е длъжен, ако му се поиска от надлежната власт, да оправдае обогатяването си
, като представи точна сметка с подробно посочване на източниците на туй обогатяване."
"чл. 5. Всички суми и имоти на незаконно обогатения чиновник или служащ се
задържат и присъждат в полза на държавното съкровище."
чл. 6. Имотите, прехвърлени от незаконно обогатения, върху което и да било третьо
лице, се отнемат на общо основание, като се докаже, че те са били прехвърлени така с цел
на укриване".
Законът има сила да преследва деяния, водещи до незаконно обогатяване, с 5 годишна
давност. ...През 1920 г. Министерският съвет издава постановление 4 "За прилагане в най-
непродължително време Закона за преследване незаконно обогатените чиновници". Очевидно ситуацията след войните предполага необходимостта този явно позабравен закон да бъде припомнен наново и приведен в действие.”
ЗАКОН За преследване на незаконно-обогатените чиновници.
(бр.13 на Държавен вестник от 18 януарий 1895 год.)
1. Всеки чиновник и служащ, държавен или общински, върху когото има подозрения, е длъжен, ако му се поиска от надлежните власти, да оправдае обогатяването си, като представи точна сметка с подробно посочване на източниците на туй обогатяване.
2. ……….Срокът за туй представяне се дава двенеделен от съобщението.
…………………….
5. Всички суми и имоти на незаконно обогатения чиновник или служащ се задържат и присъждат в полза на държавното съкровище.
6. Имотите, прехвърлени от незаконнообогатения чиновник върху кое и да било трето лице, се отнемат на общо основание, като се докаже, че те са били прехвърлени така с цел на укриване.
...
Преходен член. Настоящият закон има сила и за ония чиновници и служащи, които са престанали от служба преди издаването му.
Така наречените изводи (нещо като тези на Мърфи), които следват във времето за живота на една държава:
Първият закон на борбата с корупцията. Той гласи: Съотношението между броят на корумпираните чиновници и броят на чиновниците, борещи се с корупцията, няма никаква връзка с размера на корупцията в една страна, а влияе единствено върху доходите на гражданите й. Колкото повече са корумпираните, толкова по-малко са доходите на гражданите, а колкото повече са борците с корупцията, толкова по-големи са разходите им.
Вторият закон на борбата с корупцията гласи: Когато броят на корумпираните сред борците с корупцията надхвърли броят на некорумпираните, значи му е дошло времето за нов орган за борба с корупцията и за нови борци.
И накрая едно мнение на ... Йори по темата: Дошло му е времето и да осъзнаем, че в тази борба разследващите органи са последното възможно средство, а не първото. Далеч преди тях се нареждат изграждането на морални устои, на създаването на правила и на премахването на предпоставките за корупция.
Моралните устои се формират от семейството, училището, църква и културни традиции с отговорници съответно мама, татко, Атанасов, Максим и Абрашев. Част от гореизброените за съжаление са безработни, а останалите - за съжаление не са.
Работят и съветниците на президента. Те са установили, че борбата срещу корупцията се води от многобройни структури без ясна концепция за взаимодействие помежду си. За изясняване на концепцията, според тях, е необходим още един орган. Равноотдалечен, с широки пълномощия и с чисто нови хора. Което, общо взето е ясно. Чисто новите хора – заради действието на цитираният в началото Втори закон. Широките пълномощия – заради вечният комплекс на президентската институция. А равноотдалечеността дори не се нуждае от обяснения. Просто проверете, кой орган Ви е равноотдалечен от върха на темето и пръстите на краката и признайте – не решава ли той над 90% от проблемите в семейството, между колеги или в парламентарната група? Да, нали? И в борбата с корупцията е така.
Далеч по-неясно е, срещу какво ще се бори новият орган и как. Според идеята – срещу корупцията сред магистрати, министри, депутати та чак до президента. Президентът в случая е само за цвят – от него нищо не зависи, за да тръгне някой да го корумпира. Магистратите също могат да са спокойни. Органът ще разследва под контрола на прокуратурата, тя ще одобрява подслушване и СРС, тя ще преценява необходимостта от наказателно преследване. А накрая съдиите ще отсъждат. Както си е било и досега.
Министрите и депутатите също не са за ожалване. Какво, като хванат министри да убеждават депутати да гласуват за кандидат-приватизатора, дал най-ниска цена? Срещу лична облага, естествено. Нали и министри и депутати в един глас ще обяснят, че не става дума за корупция, а за защита на националните интереси. Защото именно този кандидат най-добре ще ги защитава, според секретен доклад на един от министрите. И спомената облага не е нищо друго, а една осем милионна част от облагите, които ще получи народа ни след тази сделка.
Защото, без създаване на правила и премахване на предпоставки, всеки един разследващ орган ще е като лъжичка за изгребване на водата от пробита лодка.
В писането на правилата имаме повече или по-малко успешен 108 годишен опит. Първият Закон за преследване на незаконно-обогатените чиновници е от януари 1895 год. и в единствените си шест члена казва: подозрение – доказваш- ако не можеш – конфискация. И на прехвърлени имоти и действие със задна дата. И от него – та чак до последната Национална стратегия за борба с корупцията. Която с много повече думи казва много по-малко неща.
И ако по разследващи органи и закони го докарваме, то в премахване предпоставките за корупция изоставаме трагично.
Кой президентски съветник ще предложи орган, който да се заеме с изчистване на противоречията и двусмислиците в над 4-те хиляди нормативни акта, издадени за регулиране на бизнеса, които те хвърлят в ръцете и тълкуванията на чиновника? В състояние ли е само Икономическата комисия на парламента да прецени необходимостта и формулировките на 512-те разрешителни, регулационни и ограничителни режими в страната? Както и всичко останало, свързано с контрол, надзор, съгласуване и издаване на документ, което в общия случай без даване на подкуп става толкова бавно, че е в състояние да унищожи бизнеса Ви.
И ако е в състояние, дали ще има желание? Защото само миналата седмица депутатите не приеха две от най-прагматичните мерки, заложени в проектозакона за нормативните актове и административното производство. Става дума за принципът “на едно гише”, според който веднъж подадена, молбата ти, а не ти, обикаля между ведомствата по служебен път и се връща при теб. И вторият – “мълчаливото съгласие”, според който, ако в определеният срок не получиш отговор на молбата си, тя автоматично се смята за утвърдена.
Само тези две промени можеха да намалят корупцията в страната повече от прокуратура, НСБОП и три равноотдалечени органа, взети заедно.
Да видим как стоят нещата при /за министрите ни...
2. Закон за съдене на министрите – за работата и ефективността му сам читателю ще прецениш, а сега малко история:
Можем ли да почерпим нещо от опита на предците?
В 1880 г. Народното събрание приема един великолепен нормативен акт - Закон за съдене на министрите.
Напомням, че още не е изтекла и първата бюджетна година. Макар официално възстановена през 1878 г., българската държава изгражда институциите си до края на 1879 г. Както се казва, и да е краднал нещо някой от висшия ешелон, още не се знае. Но предците ни, очевидно добре познавайки особеностите на българския политически елит, са предположили правилно, че няма начин министрите да не крадат. И са измислили, че те трябва да бъдат съдени от отделен съд (наречен в закона Държавен съд). Явно е - законодателите ни са предчувствали, че без специални отношения, закони и институции делата на крадливите министри ще потъват в едни големи купища папки с многобройните дела на Гошо Компира, Дечо Орангутана или Хасан Мангасара. И обществото няма да получи удовлетворението от бързо и справедливо наказание на виновните министри.
... 70% от хората, били министри между 1880-1944 г., са съдени и осъдени
За сведение: нито един министър, действал в годините на новата демокрация (1989-2003), не е осъден и няма изгледи да бъде осъден. А това означава, че или живеем във време, лишено от корупция, или в обратното.
Но внимателното вглеждане в действието на Закона за съдене на министрите показва, че и той е прилаган твърде избирателно. Първо, няма нито един осъден министър, докато партията му е била на власт. Съдени са и вкарвани в затвора цели кабинети (при Стамболийски през 1922 г. даже три - на Данев-Гешов, Радославов, Малинов), но след като опозиционна партия дойде на власт. И макар че наистина повечето от министрите са били за затвора, все пак в обществото е останало впечатлението, че съдът действа под политически натиск.
... Законът не е осигурявал и бързо действие. В 1904 г. министър-председателят Рачо Петров и военният министър ген. Савов вземат комисиона от една доставка на патрони за армията. Между другото комисионата е само 3,83% - днес много хора в елита биха се изсмели на този размер. Но са разкрити (от пресата) и дадени под съд. Осъдени са чак в 1914 г. Куриозното е, че генерал Савов е командвал българската армия в Балканската война в качеството си на вече обвинен от прокуратурата. В затвора Савов не лежал, тъй като Фердинанд го помилвал заради заслугите му в балканските войни. Макар че за втората той би трябвало да бъде по-скоро отново съден, тъй като изпълнил фаталната заповед на царя за нападение над съюзниците без знанието на министър-председателя.
Означава ли това, че и специални закони, и специални институции, създадени за решение на един проблем, не работят в нашето родно българско общество? Историята показва поне досега, че не работят. Но това не означава, че не бива да опитваме отново и отново, и т.н.
/взето от в.Сега като размисъл по темата на министъра ни без портфейл Божидар Димитров.
Законът за съдене на министрите предвижда следната процедура.
Предложение за съдене на министър или министри може да прави всеки депутат в Народното събрание, но за да се предприеме тази мярка, тя трябва да бъде одобрена и подписана най-малко от 1/4 от народните представители.
На санкция от Държавен съд подлежат всички случаи, предвидени в чл. 155 от Търновската конституция – от държавна измяна и предателство до нанасяне на вреди на държавата с цел лична изгода.
Предварителното следствие на обвиняемото лице или лица се възлага на особена следствена комисия, състояща се от трима души – един от Върховния касационен съд, който обикновено става председател на комисията, и по един представител, избран измежду апелативните и окръжните съдилища.
Членовете на комисията се назначават с височайши указ по предложение на правосъдния министър.
След приключване на предварителното следствие делото се препраща до държавния обвинител.
При водене на делото Държавният съд се ръководи от общите правила за решаване на углавните дела. Присъдите му са окончателни и не подлежат на обжалване.
От 1903 г. работата на държавния обвинител се подпомага от няколко негови заместници, а от 1904 г. според височайши указ е внесено допълнение към Закона за съдене на министрите, което ограничава дотогавашната материя. Според това допълнение министрите могат да бъдат съдени само при нарушение на някой член от конституцията, а служебните им нарушения подлежат на углавно и гражданско преследване.
Претърпява промени и самият състав на Държавния съд. Първоначално той се състои от председател, 6 съдии и 14 съдебни заседатели, от които 10 действителни и 4 запасни.
С промените от 1923 г. съставът на Държавния съд е председател, избран от Народното събрание, и 16 народни съдии, от които 12 действителни и 4 запасни.
Работа на Държавния съд
Първи държавен съд
Държавният съд е свикан за първи път през 1903 година по искане на депутати от 11 Обикновено народно събрание, заседавало през 1901-1902 година. Подсъдими са министри от правителството на Тодор Иванчов, обвинени в измяна и корупция. Държавен обвинител е Александър Малинов. На 3 юни 1903 година съдът осъжда на осем месеца затвор Тодор Иванчов, Димитър Тончев и Васил Радославов, но присъдата не влиза в сила, тъй като осъдените са амнистирани от избраното малко по-късно от 13 Обикновено народно събрание.[1]
Втори държавен съд
Второто свикване на Държавния съд е през 1913 година по искане на депутати от 14 Обикновено народно събрание (1908-1911). Подсъдими са министри от правителствата на Рачо Петров, Димитър Петков и Петър Гудев. Държавен обвинител е Георги Данаилов с помощници Александър Малинов и Александър Милев. Съдът е разпуснат от 15 Обикновено народно събрание преди да издаде присъда.[1]
Трети държавен съд
Третият държавен съд функционира на основата на Закона за наказване на виновниците за националната катастрофа, приет от правителството на Българския земеделски народен съюз, чиято цел е наказване на виновните за участието и поражението на България в Първата световна война. Наричан по онова време „закон-присъда“, водещ мотив при приемането му е разправа с политическите противници, което прави Третия държавен съд предвестник в много отношения на т.нар. „Народен съд“ от 1944-1945 година.
Съдът е свикан на 12 януари 1920 година по искане на депутати от 18 Обикновено народно събрание, като първоначално обвиняеми са министри от кабинета на Васил Радославов, управлявал по време на Първата световна война. Държавен обвинител става Райко Даскалов с помощници Александър Радолов, Константин Консулов и Георги Величков. След проведен през 1922 година референдум, обвинението е разширено и в него са включени правителствата на Иван Гешов, Стоян Данев и Александър Малинов. По този начин земеделското правителство изпраща в затвора повечето водачи на опозиционни партии в страната и превръща Държавния съд в средство за разправа с опозицията. Третият държавен съд е най-продължително заседавалият и обхващащ най-голям брой обвиняеми. Най-тежката присъда, доживотен строг тъмничен затвор, получават шестима осъдени - Васил Радославов, Димитър Тончев, Петър Пешев, Христо Попов, Петър Динчев и Добри Петков. Осъдените са амнистирани през 1924 г.
Народен съд
Народният съд е временна български съдебна институция, действала в периода 19 декември 1944 — април 1945 г. Той е създаден от установената с Деветосептемврийския преврат от 1944 г. власт на Отечествения фронт (ОФ) за съдене на управляващите страната от 1 януари 1941 до 9 септември 1944, по време на участието на България във Втората световна война. Освен за съдене на виновници за въвличането на България във Втората световна война, съдът е използван от властта на Отечествения фронт за уреждане на политически сметки, вследствие на което са обвинени и осъдени значителен брой политици и интелектуалци, противници на властта на ОФ.
Учредяване и състави
След завземането на властта от доминирания от комунистите Отечествения фронт (ОФ) на 9 септември 1944 г. започва изпълнението на отдавна планирания в Москва и от Сталин процес за поробване на България. Етап от него е ликвидирането на политическия, икономическия и културния елит на България. Българските комунисти се заемат да изпълняват съветската поръчка. На 30.09.1944 г. Министерски съвет приема единодушно, включително и от некомунистите съюзници на БРП-к тогава земеделци на Никола Петков и социалдемократи Наредба-закон за съдене от Народен съд виновниците за въвличане България в Световната война срещу Съюзените народи и за злодеянията, свързани с нея. Наредбата влиза в сила от деня на обнародването си в „Държавен вестник“- 6 октомври 1944 г., бр. 219, и е изменяна двукратно.
Приемането на Наредбата трябва да сложи край на своеволията, убийствата и терора из страната на взелите властта след 9 септември 1944 г. комунисти и земеделци. В този смисъл на 5 октомври 1944 г. министър-председателят Кимон Георгиев отправя апел да се сложи край на произволите и злоупотребите с властта.
...
Взето от Уикипедия
Първият (предвид подребта тук) е обнародван в "Държавен вестник" на 18 януари 1895 г. и съдържа само 6 точки. Всеки чиновник бил длъжен да представи в срок от 2 седмици точна сметка на обогатяването си ако началството му поиска това. В случай че откаже, чиновникът се "суспендира от служба", т.е. се уволнява. Ако се окаже, че наистина имотите са незаконни, те се отнемат в полза на "държавното съкровище".
Подобни законодателни мерки и сега съществуват, но ... не се спазват, така че може да се наблегне на “спазването им” евнтуално, но пък Съдебната ни система все още не е “достатъчно” реформирана! Ядец. Висшите чиновници трябва да се отчитат пред Сметната палата. Само че от техните декларации в повечето случаи излиза, че са бедни като църковни мишки.
Министрите пък можело да бъдат съдени според закон, създаден още в зората на Третата българска държава - 1880 г. Достатъчно било искане на една 1/4 от депутатите, за да се привика министърът за обяснения в парламента.
След като свършат "пренията", Народното събрание гласува дали е съгласно с предложението министърът да бъде съден. По стар нашенски навик обаче нещата се забатачват, в случай че депутатите са "за", тъй като в закона се предвижда създаването на комисия.
С малко осъвременени корекцийки от ЛЮБЕН ОБРЕТЕНОВ /публикация от “НОВИНАР”
След всичко изчетено, ако се върнем в началото, определено може да се каже, че ББ е абсолютно мотивиран днес дори да вкара спешно в законодателството ни такива подобни закони, и народът няма да му се разсърди. Днес от позицията, че се намираме в 21 век няма да допуснем и трите закона : “Закон за изтребление на разбойниците”, “Закон за преследване на незаконно обогатените чиновници” и “Законът за съдене на министрите” да бъдат запокитени ей така, безотговорно в месомелачката на времето! Днес те са ни повече от потребни, за да се въздаде все пак справедливост и ред в живота и битуването ни сега и тук.
На този адрес може да прочете много интересна стенограма за един работен ден на ББ преди 1 година например: http://www.government.bg/cgi-bin/e-cms/vis/vis.pl?s=001&p=0212&n=629&g=
Нели Кирилова
Няма коментари:
Публикуване на коментар