ЛОБИСТ Е ЛИЦЕТО, НА КОЕТО СЕ ПЛАЩА, ЗА ДА ВЛИЯЕ НА ЗАКОНОТВОРЧЕСТВОТО ИЛИ НА ОБЩЕСТВЕНОТО МНЕНИЕЛобирането е професионална практика на обществените застъпници с цел упражняване на влияние върху правителствена институция в подкрепа на дадена гледна точка. Лобист е лицето, на което се плаща, за да влияе на законотворчеството или на общественото мнение.
В много държави лобизмът е регулирана дейност, като ограниченията обхващат начините, по които се практикува, с цел предотвратяване на политическа корупция.
В Европа обаче тази дейност все още не е излязла на светло, установява хрониката на Портал ЕВРОПА.
МЪТНА ПРОЗРАЧНОСТ. ЛОБИЗМЪТ В ЕС, САЩ И БЪЛГАРИЯ
Има ли Европейската комисия сили да изиска от лобистите прозрачност на дейността им? Готова ли е ЕК да наложи стриктни етични правила за собствените си служители?
Уважаеми читатели, Портал ЕВРОПА предлага тематична поредица от материали, посветени на темата за лобизма, ще ви запознаем с различен аспект на въпроса – I. Въпросителните, II. Инициатива за прозрачност в Европа (ЕТИ), III. ЕС, България и лобизма – кой за какво се бори, IV. Моделите на ЕС и на САЩ за регулиране на лобизма, V. Лобирането, VI. Лобизмът в САЩ, VII. Корупционните практики в лобирането.
Въпросителните
“Уважаеми господин Бояджиев! Във връзка с вашия въпрос, отнасящ се до г-н Шевес и свързаните с него компании, изказвам съжаление, че не бих могъл да коментирам такива теми и единствено бих могъл да Ви посъветвам да се запознаете с вече наличната от медиите информация. Що се отнася до твърдението, че г-н Шевес познавал добре еврокомисарите, това е изцяло мнение на въпросното лице и аз не бих могъл нито да го потвърдя, нито да го отрека. Съжалявам, че не мога да ви бъда полезен в по-голяма степен по този въпрос.”
Това написа до Портал ЕВРОПА Греъм Медоус, шеф на Генерална дирекция “Регионална политика” в Европейската комисия от името на еврокомисаря Данута Хубнер.
Повече от месец по-рано Портал ЕВРОПА попита с писма всичките 25 еврокомисари: познавате ли Шимон Шевес, чували ли сте за фирмите му I J International Ink и RLSB Partners? Решихме да зададем този въпрос на еврокомисарите, понеже представител на Шевес бе заявил пред Дарик-радио в края на март – около развръзката на българо-европейско-израелския скандал, че неуспелият лобист на България пред ЕС “познава добре всички лидери, комисари”. Установихме, че двете фирми не фигурират като регистрирани лобисти в Брюксел. На сайта на Европейския парламент има списък на лобистки организации, които са акредитирани в институцията – но освен име и лице за контакт няма друга информация – предмет на дейност и сфери на лобистката им активност. На сайта на ЕК пък изобщо няма такъв списък.
Проучването ни установи, че не е известно Шевес да е развивал дейност като евро-лобист, на следните лица и институции: Пол де Клерк, координатор “Корпоративни компании” за организацията “Friends of Earth Europe” – която е член на ALTER-EU, Флоранс Месел, представител на Френската асоциация на лобистите и съветниците в обществените услуги AFCL и Ерик Веселиус от Corporate Europe Observatory (CEO).
Освен споменатото писмо от името на Данута Хубнер, Портал ЕВРОПА получи отговори от следните еврокомисари: Сийм Калас, Оли Рен, Янеш Поточник и Владимир Шпидла. “Доколкото ни е известно, ние никога не сме имали никакви контакти с нито с господин Шимон Шевес, нито с IJ International Inc.” – гласи отговорът на Сийм Калас – който отговаря за борбата със злоупотребите, одита и административните въпроси.
“Доколкото знаем, господин Шевес вече не представлява българското правителство, ето защо намираме въпроса ви за остарял и нямаме какви допълнителни коментари да правим по тази тема.” Това каза за Портал ЕВРОПА Кристина Наги, говорителка на еврокомисаря по разширяването Оли Рен. Впрочем, още в зародиша на аферата Шевес, шефът на Делегацията на ЕК в България Димитрис Куркулас и шефът на Генерална дирекция “Разширяване” в Комисията Майкъл Лий отрекоха пред Портал ЕВРОПА българските власти да са ги информирали, че търсим евро-лобист.
Писмата на Поточник и Шпидла до Портал ЕВРОПА бяха дословно същите, като този от кабинета на Оли Рен.
Портал ЕВРОПА запита офиса на Сийм Калас: а приетите през 2004 г. в ЕС 10 държави ползвали ли са лобисти при присъединяването си? Отговорът бе – питайте постоянните представителства на ЕС в тези държави (бившите Делегации на ЕК, бел.ред.), понеже Комисията няма информация по този въпрос.
Портал ЕВРОПА установи разминавания в отговорите на еврокомисарите – едни категорично отричат, други отговарят с “копи-пейст”, трети нито потвърждават, нито отричат Шевес да е лобирал в Европейската комисия. Излиза също, че европейските институции не обменят помежду си информация за това, кой, кога и за какво лобира пред тях.
Тези разминавания подтикнаха Портал ЕВРОПА – след приключване на серията разследващи публикации за Шимон Шевес и връзките му с българската администрация – да отиде по-нататък и да проучи как и доколко е регламентирана лобистката дейност като цяло в Европейската комисия: в органа, представляващ изпълнителната власт на Европейския съюз, и институцията, която на практика трябва да служи за пример на присъединяващите се страни като България в антикорупционната политика и прозрачността.
Лобизмът е процъфтяващ и нерегулиран бизнес
Темата за прозрачността при вземането на колективни политически решения в ЕС ще доминира и срещата на върха на ЕС на 15 и 16 юни. Австрийското председателство предлага обсъжданията в Съвета на ЕС да бъдат публични (предавани по телевизията), когато министрите дебатират и гласуват законодателни актове – при това на всички нива на обсъждане. Виена предлага това да се въведе чрез поправка в правилника на Съвета, тъй като Европейската конституция за момента е замразена – а точно такъв бе духът на нейния член I-49. Скандинавските страни силно подкрепят това предложение. Лондон в лицето на премиера Тони Блеър активно подкрепяше тази мярка миналата година, но новият външен министър Маргарет Бекет изненадващо обяви на 9 юни, че “би било прекалено” да се бъдат показвани по телевизията всички министерски срещи по законодателни въпроси на ЕС. Лондон смята, че твърде много публичност би направила законодателния процес “по-малко ефективен” и “много по-продължителен”. По думите на г-жа Бекет, “ТВ-камерите в залата за преговори ще доведат до това, че изказващите се ще гледат да се харесат само на избирателите си в родината, вместо да мислят глобално за ЕС”. Лондон трудно си представя как например лобистите ще могат да гледат по телевизора дали и доколко евро-чиновниците, с които до преди час са се договаряли, защитават тяхната кауза. Европейският омбудсман изрази възмущение, че най-важните решения, касаещи Съюза, ще продължават да се взимат зад здраво залостени врати...
“Без правила, лобирането за големи пари подкопава демокрацията. Големите корпорации инвестират много пари, за да си осигурят достъп до ключовите фигури в ЕС, които вземат решенията. Така се вреди на обществения интерес.” Това са думи на Йорго Рис, директор на европейското звено на световната екологична неправителствена организация “Грийнпийс”.
В момента над 15 000 лобисти работят по всички нива на европейските институции, с главна задача – да въздействат върху вземането на решения. Това сочат изчисления на неправителствени организации в Европа, чиято численост между другото не отстъпва на броя на лобитата на бизнеса и политиката.
От 1999 г. до сега Европейската комисия се характеризира със следните стойности по отношение на лобистки практики:
Около 3000 разнообразни групи по специални интереси в Брюксел и около 10 000 души, заети в сектор лобиране (за сравнение към средата на 2005 г. само за Конгреса на САЩ са регистрирани близо 35 000 лобисти). В този общ брой влизат повече от 500 европейски и международни федерации (като членовете им от националните асоциации наброяват повече от 5 000);
Около 50 офиса в Брюксел, представляващи държави, регионални и местни власти (някои от които участват в институционалната рамка на Общността);
Повече от 200 отделни фирми с пряко представителство и около 100 консултанти (мениджмънт и връзки с обществеността) с офиси в Брюксел и много други, занимаващи се с въпроси на Общността;
Около 100 юридически кантори в Белгия, специализирани в правото на Общността и много други в други държави (членки и не-членки).
Всички – и европейските чиновници, и представителите на европейските граждани – са съгласни, че в момента дейността на лобистите се върши “на тъмно” и не е регламентирана. Разногласието се появява, когато се анализира кой как вижда начина за изваждане на лобистката дейност на светло.
Че има проблем пролича най-поучително от примера с Комисията Сантер: през 99-а година целият състав на тогавашната ЕК подава колективна оставка, след като граждани алармират за злоупотреби в много големи размери под формата на възлагане на обществени поръчки. Главният “виновник” бе френската еврокомисарка Едит Кресон. В последствие съдът я оневини. Но оставката на комисията Сантер е факт.
Разбира се съществува специално европейско звено за борба с измамите – ОЛАФ. То обаче е не особено ефективна структура и сериозно бави разследванията: средната им продължителност в момента е 23 месеца. Най-сериозният обем несвършена работа идва именно от масата документи на претърпялата фиаско комисия Сантер.
Инициатива за прозрачност в Европа (ЕТИ)
Еврокомисарят по административните въпроси Сийм Калас е подготвил пакет дългосрочни реформи на ОЛАФ, писа Euobserver на 24 май. Естонецът Калас, който е и един от зам.-председателите на ЕК, предвижда ОЛАФ да назначава допълнителен “специален съветник”, който да защитава интересите на разследваните лица, както и да се създаде втори фланг от политически съветници, които да работят в тандем със съществуващата надзорна комисия. С тези мерки Сийм Калас цели постигането на по-голяма прозрачност и ускоряване на разследванията. Въпросните съветници трябвало два пъти годишно да се срещат с надзорната комисия, за да стимулират “приятелските междуинституционални отношения”. Възниква обаче въпросът с независимостта на ОЛАФ, тъй като въпросните съветници щели да са представители на Европейския парламент и могат да оказват политическо влияние върху работата на органа.
ЕТИ
Сийм Калас е човекът, който се занимава и с т.нар. Инициатива за прозрачност в Европа (ЕТИ).
За пръв път комисарят Калас обяви Инициативата за прозрачност в Европа в програмна реч на 5 март 2005 г. в Нотингам. Формулирайки тогава идеята си, Калас каза: “Хората имат право да знаят кои са лобистите, какво правят и кого представляват”.
Калас казваше, че регистрите, които към днешна дата се поддържат от лобистките организации в ЕС, имат само доброволен характер, не са много разбираеми, а информацията за тези, които са се регистрирали в тях, е повече от оскъдна – кой ги наема, колко им плаща и чии интереси защитават. Малцина са се подписали под доброволните етични кодекси за поведение, а при неспазването им няма санкции. Тогава Сийм Калас обобщи: “Мащабът на прозрачността на лобистите не съответства на мащаба на влиянието им.”
През май Европейската комисия обнародва т.нар. Зелена книга по Инициативата за прозрачност в Европа, в която се съдържат идеите на екипа на председателя Барозо за постигане на прозрачност на институциите на ЕС. Зелената книга предлага доброволна система за регистрация на лобистите. В Зелената книга обаче няма предложения за прекратяване на т.нар. привилегирован достъп на лобисти от бизнес-сектора, както и не се предвиждат мерки срещу практиката, служители на ЕК да бъдат назначавани в частния сектор.
Европейската общественост би могла да се убеди във волята – а и в капацитета – на ЕК, ако бъдат изпълнени две условия – първо, ще поеме ли Комисията Барозо лична отговорност за финансова прозрачност в лобизма; и второ, ще й стигне ли кураж да създаде независим обществен контролен орган, достатъчно овластен да осъществява надзор върху лобизма. Ако не направи тези две неща, ЕК би могла “да си измие ръцете” и да остави корпоративните лобисти и НПО-лобистите да продължат да се ритат по кокалчетата, борейки се за надмощие.
Например един от въпросите, които гражданският сектор задава, е – дали с новите правила обществеността ще получи достъп до това, какво си говорят на срещите лобистите и представителите на европейските институции.
Европейските политици са “за”
Алиансът на либералите и демократите АЛДЕ в Европарламента подкрепи още на 3 май инициативата на Калас. Председателят на политическата група на АЛДЕ в Европарламента Греъм Уотсън каза в декларация: “Хилядите лобисти, работещи в Брюксел и влияещи върху формирането на европейското законодателство, играят важна роля в информирането на депутатите в Европейския парламент и в привличането на вниманието им върху важните за гражданите въпроси.”
Британският либерал-демократ Уотсън смята, че “Големият брой и важността на законите, които сега се раждат в Брюксел, изискват да има ясен и прозрачен регистър на лобистките групи и точната дефиниция на интересите, които защитават. Верният път е именно създаването на доброволен регистър.”
Жанели Фурту от Алианса на либералите и демократите в ЕП смята, че спадът на доверие у европейските граждани към техните институции се дължи на незнание на механизма, по който европейските чиновници вземат решенията си. Според нея инициативата на еврокомисаря Калас ще спомогне това доверие да се повиши.
“Прозрачността е предпоставка за доверие. Европейските граждани имат право да знаят как се харчат парите на данъкоплатците.” Това казва германската евродепутатка Силвана Кох-Мерин, зам.-председател на АЛДЕ, и допълва: “Вземащите решения в ЕС имат право да знаят кого в действителност представляват лобистите, особено неправителствените организации.”
Именно неправителствените организации обаче са против
Най-сериозната критика срещу Инициативата за прозрачност в Европа идва от АLTER-EU: “Алианс за прозрачност в лобирането и етични правила” – структура, в която участват 140 организации от гражданския сектор, обявяващи се за етичен кодекс на поведение за служителите на ЕК и за изкарване на лобизма в ЕК на светло чрез законодателни мерки. “ЕС не успя да създаде правила за прозрачност, заслужаващи доверие”, каза АLTER-EU в началото на май. АLTER-EU настоява ЕК да направи необходимото, така че всички лобисти да бъдат включени в задължителен регистър. Според организацията, предложенията на Комисията не създават прозрачност за ролята на лобирането в процеса на вземане на решения на ниво ЕС, заради което инициативата няма да повиши общественото доверие в европейските институции. Според АLTER-EU, Зелената книга е само началото на консултативния процес за създаването на система от правила за прозрачност. Организацията настоява ЕК в бързи срокове да предложи по-ефективни мерки.
Критиките на АLTER-EU към Зелената книга са:
Лобистите не са задължени да предоставят информация за тяхната дейност и за финансирането;
Практика е бивши служители на ЕК да бъдат назначавани на “апетитни постове” в лобистки агенции;
Няма контрол върху връзките и зависимостите на лица, които се назначават в ЕК с временни договори;
ЕК не прави нищо срещу гарантирания привилегирован достъп на лобисти от корпоративния сектор;
ЕК не е формулирала предложения за етичен кодекс за поведение на всички лобисти. Според АLTER-EU, Комисията не трябва да оставя изработването на такъв кодекс в ръцете на самите лобисти, а трябва “да демонстрира лидерство” и да осигури адекватни механизми за санкции при неспазването на тези правила.
Според Ерик Веселиус от гражданската организация “Обсерватория на корпоративна Европа”, наличието на Зелената книга няма да попречи на дейността на “тези лобисти, които искат да останат в сянка и да не разкриват пред широката общественост за какво точно лобират”. Пол де Клерк, представител на организацията “Приятели на Земята Европа” смята, че ЕК трябва да наказва лобистите при невярно регистриране на дейността им.
Според Улрих Мюлер, представител на НПО “ЛобиКонтрол”, е напълно осъществимо постигането на система за прозрачност в лобизма, доказателство за което са добрите примери в това отношение на Литва, Унгария, Полша, САЩ и Канада.
АLTER-EU взе за повод обнародването на Зелената книга, за да подеме общоевропейска кампания “да се попречи на Европейската комисия да кривне” от същината на въпроса за гарантиране на прозрачност и етичност при лобирането.
ЕС, България и лобизма – кой за какво се бори
Заинтересованите групи са най-малко четири: европейските граждани, европейските чиновници, лобистите от корпоративния свят и лобистите от неправителствения сектор.
Лобистите на големия бизнес се противопоставят на разкриването на финансовата информация за тяхната дейност. Вместо това те настояват за взаимен набор от доброволни етични правилници на тяхната работа – те предлагат ЕК да одобри тези кодекси и да призове повече лобисти да ги подпишат.
Според гражданския сектор, бизнес-лобито е твърде мощно и единственият начин европейските институции да изравнят сили с него, е като изискат от корпоративните лобисти задължителна прозрачност на дейността. АLTER-EU не се свени да посочи конкретни организации, на които според гражданския сектор ЕК гарантирала привилегирован достъп” – това са “Юръпиън Сървисиз Форум” и “Транс-Атлантик Бизнес Диалог”. Структурите на европейското гражданско общество смятат, че преди всичко ЕК трябва “да тури ред в собствената си къща”, формулирайки етичен кодекс за своите служители, а чак след това да въвежда кодекси за лобистите (задължителни, а не доброволни); с една дума – Комисията да изпълни подобаващо и активно ангажимента си за гарантиране на обществото на достъп до информация за лобизма и лобистите.
Европейското гражданство според сондажите губи доверие в институциите на Европейския съюз заради тяхната непрозрачност, сочат анализите на “Евростат”, а това води до евроскептицизъм, което пък на свой ред “замразява” ентусиазма спрямо разширяването на съюза.
Проучване на общественото мнение, публикувано в European Voice сочи, че 82% от гражданите на ЕС смятат, че европейските институции комуникират на незадоволително ниво с тях. 80% от респондентите са заявили, че процесът на вземане на решения в Съвета трябва да бъде отворен и видим за обществеността. Според говорител на еврокомисаря по комуникациите Маргот Валстрьом, тези резултати не са изненадващи и не означават, че се е провалил т.нар. “План Д”, лансиран от ЕК миналата година за подобряване на демокрацията в Съюза. Новите страни-членки вярват в Евросъюза повече, отколкото страните-основателки, сочи сондажът.
В този контекст ЕК предлага въпросната Зелена книга като своеобразен цяр. Със сигурност Зелената книга е тест – поне един от тестовете – за способността на европейската администрация да си отвоюва авторитета. Особено на фона на забележките на Европейската комисия спрямо административния капацитет и анти-корупционните действия на страните, с които е подписан договор за присъединяване...
България, ЕС и лобизма
Както Портал ЕВРОПА неведнъж е писал, нашата страна – а и редица други държави (например Румъния) дава доста пари за международно лобиране. Шумът около майския доклад на Оли Рен заглуши изявленията и призивите за бързо приемане на закон за лобизма у нас, но дебатът по темата се възроди в т.нар. “екшън план” на кабинета Станишев, съставен в отговор на мониторинговия доклад.
Изключително сериозни и съвсем не малобройни са въпросителните – които би трябвало да вълнуват и българските наблюдатели – по отношение на Европейската комисия: как работи тя, кого слуша, като взима съдбоносни решения, можеше ли човек като Шевес да й повлияе и какъв щеше да е ефектът... И най-важното – като “пазител на договорите”, прилага ли ЕК двойни стандарти при определянето на критериите за членство в Съюза?
Въпросителните могат и да се разширят: защо решението България да бъде присъединена през 2007 се взема на неформална вечеря във Виена от канцлерите на Австрия и Германия? Има ли тук лобиране и от кого? Впрочем, самият еврокомисар по администрацията Сийм Калас каза през март 2005 дословно следното: “Потайното управление подкопава легитимността на Европейския съюз; липсата на информация дава път на мръсните номера”.
Улрих Мюлер, представител на НПО “ЛобиКонтрол”, коментира пред Портал ЕВРОПА, че няма наблюдения за това, дали има случаи на тайно лобиране относно процеса на разширяване на ЕС и в частност приемането на България в ЕС. Ерик Веселиус от Corporate Europe Observatory (CEO) пък заяви пред Портал ЕВРОПА: “Предполагам, че ако изобщо има лобизъм за разширяването на ЕС, той би идвал от български поръчители, които биха искали да се лобира в полза на присъединяването на България. Едва ли някой ще има полза да лобира тайно срещу българското членство.”
Тези въпросителни могат и да се сведат до чисто политическото ниво: затварят ли си очите евродепутатите-социалисти и либерали, когато се изказват за ефективността на своите съпартийци, които са на власт в София; и съответно – с розови очила ли гледат християндемократите в ЕП на своите политически приятели, които управляват в Букурещ?
На фона на позабравения скандал от преди две години, че Делегацията на Европейската комисия в България проявява, меко казано, “специфичен” подход към определени фондации-любимки, когато решава на коя от тях да даде финансиране – можем да допуснем, че и българското обществено доверие в европейските институции може много лесно да се срине; нищо, че 70% от сънародниците ни засега подкрепят присъединяването на България към ЕС. Българското обществено мнение е априорно скептично към безкористността на родната администрация. Няма да му е трудно да предположи, че и част от “инструкторите” на българските държавни служители във “висшия пилотаж” на корупционните практики биха могли да се окажат не съвсем безкористни. В неотдавнашен репортаж от София по белгийската национална телевизия, среден наш търговец на текстил каза: “Точно европейците ли ще ни вдигат мерника за корупция, при положение, че летвата им на толерантност към нея става все по-ниска?!”
Моделите на ЕС и на САЩ за регулиране на лобизма
През 1995 г. в САЩ се приема Закон за разкриване на лобизма (Lobbying Disclosure Act) – това е основният нормативен акт, регулиращ тази дейност. Законът за регистрация на чуждестранните агенти (Foreign Agent Registration act) съдържа специфичните изисквания, касаещи компаниите, чиито клиенти (т.е. поръчителите на лобизма, ползвателите на лобистките услуги) са от чужбина.
Портал ЕВРОПА запита еврокомисаря Сийм Калас дали начинът, по който Съединените щати са уредили въпроса с лобизма е удачен за Европа. Сътрудниците му ни отговориха: “Позицията на комисаря Калас е, че САЩ и ЕС са в различни ситуации. Комисарят Калас се обявява за саморегулация от страна на самите лобистки организации, което е далеч от “хард”-регулацията, съществуваща в САЩ. Американският подход се основава на регистър за това, кой какво прави и с чии пари, и етичен кодекс на поведение. Дали този подход е ефективен личи от неотдавнашния скандал Абрамов.”
От своя страна Ерик Веселиус от Corporate Europe Observatory – водещ член на ALTER-EU коментира пред Портал ЕВРОПА, че “Системата за регистриране и отчетност в лобирането в Европа трябва да вземе за пример моделите, функциониращи в САЩ и Канада.”
“Лобистите трябва да бъдат задължени да разкриват клиентите, бюджетите си и сферите в законодателството и политиките, върху които оказват влияние. Ако някой лобист е решил да остане в сянка, как да разчиташ на добрата му воля?”, риторично попита пред Портал ЕВРОПА Улрих Мюлер от “ЛобиКонтрол”. Според Мюлер американската система е работеща, но има недостатъци като например слабият мониторинг. “Американският модел не може да се приложи едно към едно в Европа, трябва ни специфично европейско решение, но можем много да се учим от американския, от канадския и от литовския опит”, каза за Портал ЕВРОПА Улрих Мюлер.
Законът в Америка изисква всеки агент на чуждестранен принципал да се регистрира към Министерството на правосъдието, където да подаде параметрите на договора си със съответния чуждестранен възложител на лобистки услуги. Тези формуляри са обект на публична информация и фирмите са длъжни да подават новата информация на всеки шест месеца. На всяко полугодие, главният прокурор (и правосъден министър) докладва пред членовете на Конгреса за характера, източниците и съдържанието на информационните материали, разпространявани в САЩ от лобисти, чиито възложители са чуждестранни.
Впрочем именно благодарение на американските доклади по т.нар. Закон за регистрация на чуждестранните агенти (Foreign Agents Registration Act), България научи колко много пари е давала през годините родната изпълнителна власт за лобизъм зад Океана. Включително за уреждане на срещи на български държавници с чуждестранни политици.
В разгара на скандала с Шевес президентът Георги Първанов каза, че е резервиран към ефекта от лобистката дейност и повтори неведнъж, че “сам изгражда своята дейност” и не се нуждае от чуждестранни лобистки компании.
“Това, че политиците ползват лобисти, не е знак, че тези политици са с нисък капацитет и не могат сами да си уреждат срещите в чужбина – това е знак, че са с малък опит за нашите, американските институции. Ние осигуряваме на клиента достъп до администрацията, понеже не е лесно да се оправиш с културата на страна като нашата” – коментира в неофициален разговор с Портал ЕВРОПА изпълнителният директор на известна американска лобистка компания, работила многократно за българското правителство.
Сред темите, по които е лобирано от името на България в САЩ през годините – наред с членството в НАТО, партньорството на България със САЩ в борбата срещу тероризма, връщането на иракския дълг и президентските визити в САЩ – е членството на България в Европейския съюз.
Дали е извършвана лобистка дейност, поръчана и финансирана от България, в европейските институции, не може да се разбере, тъй като в Европа няма практика лобистката дейност да бъде регистрирана и да бъде обект на публичен достъп.
Лобизмът в САЩ
Обект на лобистите в САЩ са Сенатът, Камарата на представителите и законодателните органи. Също така те могат да представляват интересите на клиентите си или на организации във взаимодействия с федерални, щатски или местни изпълнителни агенции или съдилища. Понякога лобистите пишат закони и се грижат представителите на партията в парламента да гласуват според инструкциите на ръководството.
През юли 2005 г. “Пълбик ситизън” публикува доклад, озаглавен “Пътуване от Конгреса до К Стрийт” който, наред с други източници, анализира стотици регистрационни документи на лобисти, заведени в изпълнение на закона за Публичността на действията на лобистите и Закона за регистрация на лобисти за други държави. Докладът открива, че от 1998 г. насам 43% от 198те членове на конгреса, които са напуснали правителството, за да започнат самостоятелна кариера, са регистрирани като лобисти. Вашингтон пост описва тези резултати като отразяващи “трансформацията, настъпила в отношението на законотворците към лобирането през последните години. Според вестника: “Историците на Конгреса твърдят, че законодателите рядко са ставали лобисти до преди около две десетилетия. Те са гледали на професията като на позорна и недостойна за хора., избрани във властта като тях. От своя страна лобистките фирми и групи са подозрителни към бившите членове на конгреса заради репутацията им на мързеливи и неохотни да молят бившите си колеги за услуги.”
Но в началото на 80-е високите заплати и засиленото търсене, както и по-голямото текучество в Конгреса и промените в контрола на камарата, допринасят за промяната в отношението. Сега има оживено търсене на бивши законодатели като лобисти поради контактите им. Докладът “Обществени личности” включва казус за един от особено успешните лобисти, Боб Ливингстън, който през 1999 г. се оттегля от поста си на председател на долната камара (на представителите) в Конгреса след секс скандал. За шестте години от оттеглянето му неговата лобистка група се разраства го 12та по големина фирма в бранша извън областта на законодателството, която към края на 2004 г. печели близо $ 40 милиона.
Скандалът с бившия лобист Джак Абрамов е причина за приемането през 2006 г. на Закона за прозрачността и отчетността. Според статия в броя от 10 април на списание Тайм Сенатът приема закон за реформа в лобистките практики. Законът: 1) забранява на лобистите да подаряват подаръци и да черпят законодателите, но все пак оставя открехната врата: фирмите и организациите, представлявани от тях, биха могли да раздават дребни подаръци; 2) позволява се финансиране на частни пътувания, ако законодателя получи предварително разрешение от назначена комисия по етика; 3) от лобистите се изисква да предават по-чести и по-подробни доклади за своите дейности, които се публикуват в обществени домейни.
Съпътстващо лобистката практика явление за упражняване на влияние е така -наречения “астротърфинг”. Наименованието му идва от (твърде удачната) аналогия с изкуствената трева. В американската политика терминът “астротърфинг” описва официални проекти за връзки с обществеността, които се стремят преднамерено да проектират впечатление за спонтанно поведение на общността. Целта е демонстрация на независима обществена реакция спрямо политики, политическа група, събитие и други подобни посредством централизирано оркестриране на поведението на множество разнообразни и географски разпределени групи хора.
Като форма на пропаганда индустриалният астротърфинг се стреми селективно да влияе на обществените емоции. Независимо дали се опитват да спечелят кампания, да продадат най-голямо количество музикални албуми или книги или да спечелят политическа подкрепа, индустриите непрестанно търсят нови начини за постигането на тези цели.
Техниките, попадащи под този термин, обикновено се свеждат до неголямо множество, което дискретно позира като тълпа от активисти, борещи се за някаква конкретна кауза. Поддръжниците манипулират степента на интерес с помощта на писма до редактора, писма по електронна поща и разнообразни техники за комуникация в Интернет. Те биват инструктирани какво да кажат, как до го кажат, къде да го изпратят и как да направят така, че техните възмущение, похвала, радост или омраза да изглежда напълно спонтанни и независими. Местните вестници често стават жертви на това явление като публикуват писма, напълно еднакви с писмата, получени и от други вестници.
Организирането на такъв тип кампании е лесно, защото стойността и усилието за изпращането на електронни писма (особено когато са предварително написани и трябва само да сложиш името си под тях) са ниски. Използването на психографики позволява на наетите поддръжници да се насочат към своите аудитории. Така те могат да превърнат хипотетични поддръжници в активисти за каузата. Стига се и до злоупотреба с Интернет, защото един човек може да играе ролята на цяла група от единомишленици.
Модерното явление астротърфинг всъщност има своите исторически предшественици. В началото на 20 век е било обичайна практика вестниците в основните американски градове да бъдат спонсорирани от местните политически партии. Някои не криели тази практика, но много от взаимоотношенията се представяли под маската “журналистика”.
“Кристалната нощ” е бунт в нацистка Германия през 1938 г. в отговор на убийството на нацистки служител. Много от участниците в протеста всъщност са наети от нацисткото правителство, а не са обикновени граждани.
Друг случай е боливийският диктатор Луис Гарсия Меса Техада, който в края на обещаната една година управление режисира митинг в своя подкрепа, излъчен по телевизията, на който обявява: “Е, добре, тогава ще остана”.
През 2001 г. Лос Анджелис Таймс обвинява Майкрософт в астротърфинг, когато стотици писма с подобно съдържание са изпратени, за да изразят несъгласие с Министерството на правосъдието на САЩ и заведеното от него антитръстово дело срещу компанията. Писмата, подготвени от Американци за технологично лидерство, в някои случаи са изпратени до починали хора или на неправилни адреси и след това са препратени до вестниците от получателя без нанасяне на корекции.
По време на парламентарните избори през 2005 г. в Обединеното кралство Лейбъристката партия организира пресконференции с партийни работници, представили се като истински загрижени членове на обществото. Изпратени били и писма до местни вестници от партийни членове, претендиращи да бъдат обикновени граждани; всички писма имат обща структура и се отнасят до различни партийни въпроси. Освен че подвежда местните читатели, подобна тактика лишава истински загрижените членове нас общността от тяхната трибуна.
Слободан Милошевич също използва тази техника, като излъчва по националната телевизия многобройни писма за подкрепа, съдържащи емоционални изрази на привързаност и одобрение на неговата политика и създаващи изкуствено впечатление за легитимност.
Астротърфинг от страна на правителството, както и други непочтени трикове, в това число 11-дневна война за отвличане на вниманието от секс скандал, образуват сюжета на филма “Да разлаеш кучетата”. Макар и художествена измислица, филмът прави дисекция на процеса във фини подробности.
Лобирането присъства в цялата история на САЩ и датира от първия Конгрес на Америка, когато търговците от Ню Йорк предлагат на законодателите почерпки и вечери в опит да забавят приемането на закона за митата. Интересен е фактът, че за една толкова широко разпространена политическа практика като лобистката индустрия се знае толкова малко.
Корупционните практики в лобирането
Лобирането често се извършва от името на организации, които участват във финансирането на кампании. Това води до обвинения в корупция на някои лобистки организации от техните опоненти и обвързване на тази дейност анти-корупционни мерки.
Повечето парламенти на държавите-членки нямат конкретни правила или разпоредби, управляващи дейността на групите по интереси или техните представители. Най-често прилаганите практики и правила позволяват на комисиите да изслушват мненията на лица и организации извън рамките на парламента, особено под формата на обществени дебати, когато тази процедура се счита за необходима
Германският Бундестаг е единствената камара, която има изрични правила, оформени в приложения към процедурните правила. Според тях групи, желаещи да изразят или защитят своите интереси пред Бундестага или пред Федералното правителство, трябва да бъдат вписани в регистър; списък на регистрираните организации и някои данни за тях се публикуват всяка година.
В датския фолкетинг има реално признаване на групите по интереси, които могат да бъдат приемани и изслушвани от парламентарните комисии съгласно обичайната практика.
Няколко национални парламенти прилагат система, подобна на системата на Европейския парламент, като издават адресни карти или пропуски с различна продължителност при поискване от страна на депутати или политически групи, позволяващи осъществяване на контакти и достъп до определени части от сградата на парламента и/или присъствие на обществени форуми.
Във Великобритания комисията, занимаваща се с интересите на членовете на Камарата на представителите, докладва на сесия през сезон 1990/91, че е необходимо създаването на регистър на лобистите, придружен от Кодекс за поведение. Препоръката, обаче, е отхвърлена от камарата. През 1994 г. е сформирана Комисия по стандартите в обществения живот (Комисията Нолан). Тази комисия разглежда използването на парламентарни лобисти заедно с редица други проблеми на обществената етика. Докладът на комисията от май 1995 г. не препоръчва задължителна регистрация на лобистите, но препоръчва незабавна забрана от страна на камарата на “договорености във връзка с ролята на членовете като парламентаристи да извършват услуги за или от името на организации, предоставящи платени парламентарни услуги на множество клиенти или да поддържат преки или активни връзки с фирми, които предоставят такива услуги”. Комисията по стандартите в обществения живот, назначена да разгледа препоръките на Комисията Нолан, не успява да формулира задоволително определение на “лобист”, което да го разграничава от други форми на външно наемане. Вместо това тя предпочита да препоръча по-обхватно разкриване на всички външни източници на доходи на депутатите, включващи “предоставянето на услуги в качеството им на членове на парламента”. Това решение остава валидно и е въплътено в Кодекса за поведение за членовете на парламента, приет през юли 1996 г.
Във Великобритания има множество партийни, парламентарни и други подобни групи, в които членството е отворено за членове и на двете камари и на различни партии; те са неофициални и са посветени на теми, които като цяло не са спорни в партиен смисъл или обединяват членове, които имат интерес към определена държава. По силата на резолюция на Камарата на представителите от 17.12.1985 г. е въведен Регистър на тези групи, включващ имената на членовете на групата и източниците и размера на всякакви ползи, финансови или материални, които те получават.
Във Франция процедурните правила на Народното събрание (Член 23) и на Сената (Член 5, ал. 6) забраняват създаването на групи, чиято цел е да защитават частни, местни или професионални интереси и които налагат на членовете приемането на задължителни инструкции. Бюрата и двете камари, обаче, позволяват сформирането на “Групи за проучване” (или работни групи), на които се предоставят работни помещения.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА НА : http://www.europarl.europa.eu/sides/getDoc.do?type=IM-PRESS&reference=20080414FCS26495&language=BG
А У НАС СЕ ЛОБИРА КАТО СЕ КОРУМПИРА - ОСНОВНО! ДНЕШНИТЕ НИ БИТИЕ И НАСТОЯЩЕ СА КАТО ТЕЗИ ОТ ПРЕДИШНИТЕ ВЕКОВЕ – ПРОСТО НИЩО НОВО, ЕФЕКТИВНОСТТА ИМ Е ВЪВ ВРЕМЕВОТО ИМ ОСЪЗНАВАНЕ И ОСМИСЛЯНЕ!
ПО ЕКИПНЮЗ.КОМ
Д-р Иван Николов, председател на Съюза на репресираните: Искаме да се разкрият престъпленията на комунизма
В първите дни три след 9 септември 1944 година в България са били близо 30 000 души от комунистите, казва д-р Иван Николов, председател на Съюза на репресираните. Той настоява престъпленията на комунистческия режим да бъдат разкрити и да влязат в учебниците по история.
ИНТЕРВЮ НА НИКОЛЕТА СТОЙЧЕВА
- Г-н Николов, най-накрая в сряда парламентът прие, че репресираните между 9 и 12 септември 1944-а година могат да бъдат законово реабилитирани. Как приехте тази новина?
- Първо, трябва да благодарим на г-н Лъчезар Тошев – вносителят на това предложение, който става изразител на становището на всички репресирани, на всички потомци на изчезналите и убитите, без съд и присъда. Едно признание за жертви в един труден, сериозен етап. Никъде в света не могат да се обявят три дни за произвол на жестокост, на убийства. Още повече, че в тези три дни в България не е имало революционна ситуация. Правителството на Муравиев предава властта на правителството на Отечествения фронт, без нито един куршум, без никаква съпротива, със заповед до всички органи на МВР и на военните да не се оказва съпротива. Основната причина беше, че в този момент Червената армия беше навлязла в България. Комунистите никога не можеха да вземат властта, ако не беше Червената армия.
- Тоест, през тези три дни в България не е имало гражданска война – питам ви, защото при обсъждането на законопроекта в парламента от БСП обявиха, че в България по това време е имало гражданска война?
- Това е съвсем безочлива спекулация и всеки, който е бил съвременник на онова време знае, че не е имало никаква гражданска война. Имаше комунистически терор, комунистически садизъм и убийства на беззащитни български граждани.
- Колко души са убити в тези три дни?
- Точно в първите три дни не можем да отчетем. Но по данни на един много сериозен историк и изследовател – проф. Шарланов, непосредствено в първите два месеца – септември до 20 октомври по инструкция на Георги Димитров и Стралин българските комунисти под ръководството на Трайчо Червенков, Антон Югов с изпълнители като Тодор Живков, Лев Главинчев и подобни са избили 26 840 човека. Това са най-интелигентните български граждани, които са избити, за да няма съпротива срещу новата комунистическа власт.
- Ще ви помоля да коментирате още едно изказване на БСП – те обявиха, че щом присъдите на Народния съд не са отменени, това означава, че за някои от тях има основание да бъдат издадени – как гледате на това?
- В закона, с който комунистическата партия бе обявена за престъпна организация, която е използвала престъпни методи на терор, е обявено, че Народният съд е противоконституционно образувание. Съгласно Българската конституция не може да се създават никакви извънредни трибунали и съдилища. Нещо повече, решенията на този Народен съд се вземаха в партийните комитети. Ние знаем, че партийният комитет – ЦК на партията беше определил, че трябва да бъдат убити 2/3 от народните представители. Така че присъдите се определяхапо един най-престъпен начин от един престъпен трибунал.
- Имаше ли престъпници сред осъдените?
- Вижте, тези хора са защитавали една законна власт срещу шумкари, мандардажийски герои, които воюваха не за България, а за Червената армия и Сталин. В България по това време имаше нормални политически отношения с Русия. България беше единствената страна в Европа, която не беше изпратила нито един войник на фронта, която беше спасила своите евреи. Така че нямаше никакво основание да се създава такъв трибунал. И най – жестокото и циничното е, че осъдените на смърт 2840 човека бяха убити, без право на обжалване, в деня, в който са осъдените. Осъдените в Нюрнберг имаха 14 дни право на обжалване. Осъдените в Токио, които бяха 7 човека, бяха с 45 дни право на обжалване. В България такова нещо нямаше. И още нещо – осъдени бяха от Народен съд 1040 човека, убити предварително и обявени за безследно изчезнали. В световната история това е единственият случай. Хитлер и Гьобелс, които смятаме за най-големите престъпници, не бяха съдени, защото липсваха в правния мир. Това направиха българските комунисти, единствени в света и в Европа.
- Как гледате на това, че до ден – днешен БСП продължава и е единствената партия, която си позволява да защитава по някакъв начин извършените тогава престъпления?
- Интересно е, че Българската социалистическа партия се обяви за нова, демократична партия и по същото време чества 100-годишнината на своята история. Станишев играеше хоро на Бузлуджа върху земята, напоена с кръвта на убитите, със сълзите на майките и на вдовиците, на сираците. Това беше цинизъм. Това беше срам. Не може да се твърди, че тази партия има право на съществуване в този си вид. Още нещо, с решение на Съвета на Асамблеята на Европа от 2006-а година комунистическите режими се обявиха за престъпни, за служещи си с най-жестоко изтезание и престъпно поведение към своите противници. Такава беше комунистическата идеология, която им даваше основание. С Пражката декларация същите бяха също абсолютно осъдени. Нещо повече, в Румъния преди няколко месеца беше обявена лустрация заради тези престъпления на всички членове на бившето комунистическо ръководство и Държавна сигурност. В Унгария преди по-малко от един месец беше обявено, че комунистическата идеология е равна по своята престъпност на Холокоста. Полша никога няма да забрави своите 14 000, а според други данни 22 000 жертви в Катин – интелигенцията на Полша. Но искам да направя едно сравнение. Полша с нейните 30 милиона е загубила 22 000. България с нейните 7 милиона – 32 000, което трябва по целия свят да бъде известно, защото това е престъпно поведение на една престъпна партия.
- Има ли все още живи от репресираните през тези три дни?
- В момента са останали много малко свидетели на тези престъпления. И излизат много сериозни мемоари, които дават съвсем верна характеристика. И тук трябва да кажа нещо – ние предлагаме и сме предложили още през ноември 2008-а година един закон за разкриване на престъпленията на комунистическата власт в България. Този закон го внесохме повторно в новия парламент на 30 ноември 2009-а година. Надяваме се, че демократичното мнозинство в този парламент ще последва примера на останалите демократични правителства.
- Какво се предвижда в този законопроект?
- Първо, МВР в срок от 6 месеца да разкрие гробовете на всички убити от комунистическите терористи. Нашите археолози да направят разкопки и да опишат счупените черепи и кости, което ще покаже тяхното мародерство. Предлагаме общините и държавата да построят паметници там. Ние искаме МВР в срок от 12 месеца да разкрие точно престъпниците, да ги извади на показ, за да може в един бъдещ, както ние предлагаме, музей да се опишат, да се покажат престъпленията на комунистическия режим. Искаме нашите историци да не се страхуват, а точно да опишат престъпленията на комунистическия режим. Те са описани от десетки автори, но това трябва да стане от българските историци – от Академията, от историческите факултети. И да влезат тези престъпления в учебниците по история на училищата и университетите. Нашата младеж знае много малко за тези престъпления и гледа с известно недоверие на истината по този въпрос.
- Умишлено ли се прави това?
- Отчасти комунистите се опитват да заблудят като твърдят, че има виновни. Няма виновни. Виновни са тези, които бяха тръгнали по мандрите и най – големите герои се явиха при Жабокрек, че убиха една група ранени немски войници. Те нямат други победи и други прояви. Искам да кажа още нещо. Ние искаме паметниците на така наречените комунистически герои да изчезнат от нашата страна. В някои прибалтийски страни тези паметници са пренесени в един парк на срама. Така стана сега скоро в Армения – паметниците на Сталин са премахнати и пренесени в музей, в който се описват престъпленията.
- Какво ви казаха от ГЕРБ за този законопроект?
- Ние очакваме нова среща, в която да се реши този въпрос. Още повече, че наближава 9-и септември, която дата ние сме предложили да бъде обявена за ден на начало на национален геноцид. За ден на национален траур. На тази дата очакваме законът вече да бъде приет и да бъде показано публично нашето становище и становището на всички свидетели на тези комунистически престъпления.
- Лъчезар Тошев каза, че с приемането на неговия законопроект се поставя начало на национално помирение. Така ли е?
- Национално помирение не може да съществува. Ние не искаме мъст. В нашия закон няма такава. Смятаме, че е вече късно да бъдат наказани престъпниците, защото ги няма. Но смятаме, че трябва да бъдат показани. Менгеле, който се беше крил толкова години, най-накрая беше открит и осъден. А нашите престъпници и мародери си заминаха, без да бъде наказан нито един от тях. Помирение между какво? Ако има воюващи страни ще се сключи мир. Но ние имаме една разюздана комунистическа команда, която убиваше беззащитни хора. Какво искат? Потомците на убитите да се прегърнат с убийците и да ги целуват ли? Не може! Има ли в европейската история по-страшна терористична акция от атентата в „Света Неделя”.
- А как гледате на това, че и ДПС подкрепи законопроекта?
- ДПС имат също много пострадали. Възродителният процес беше една грешна позиция и поведение на Комунистическата партия. Те нямат право на друго поведение от морална гледна точка.
- Получихте ли удовлетворение с приемането на този законопроект?
- Този проект слага начало на разкриване на една истина. Ние искаме всички присъди на Народния съд да бъдат отменени. Това е комунистически незаконен трибунал. Ако имаше някой виновен, той трябваше да бъде съден от законен български съд. Всички присъди са комунистическо престъпление. Не можем да им простим. Не можем да забравим. Можем само да ги порицаем и да ги осъдим морално. Да им кажем, че сме отвратени от техните престъпления, че се срамуваме, че в България е съществувал такъва терор. След СССР България е единствената страна с такова беззаконие.
Васил Къдринов: Потърпевшите от "Държавна сигурност" продължават да издържат бившите й служители
21 години след промените Народното събрание най-после реши да реабилитира незаконно репресираните заради техния произход поради политически убеждения или религиозни вярвания, като разписа в закона за политическата и гражданска реабилитация, че убийствата в България, извършени между 9 и 12 септември 1944 г., могат да бъдат смятани за репресия. Наскоро няколко неправителствени организации започнаха петиция, с която настояват да бъдат намалени пенсиите на работилите за Държавна сигурност и тоталитарни организации. Пред телевизия "Европа" Васил Къдринов от организацията „Граждани срещу Държавна сигурност” заяви, че вече почти хиляда души са подкрепили тази кауза.
- Първо кратък коментар за тази програма, която да припомним, преди 2 години не успя да мине в предишното Народно събрание, защото „убийствата между 9 и 12 септември са актове на възмездие” – това беше тогава изтъкнато от социалистите като мотив.
- Това е гавра с паметта на невинни хора. В първите седмици след 9 септември са убити 28 хил. души и това до голяма степен е елитът на тогавашната българска нация – това са адвокати, лекари, учители, които са били лидери в своите общности. Те просто са убити от завист, от това, че едни лумпени слизат от Балкана, искат да имат всичко, избиват хората без съд и присъда, вземат им дрехите, настаняват се в къщите им. Има случаи, когато човекът е вече убит, а партизаните, които са го убили, изискват от близките му да му носят пари и храна, които те прибират за себе си... 28 хил. души са убити само за 4 седмици. Затова трябва да има справедливост и този акт на НС много е закъснял, но все пак е акт на справедливост. Обезщетенията, които ще получат близките за убитите през тези няколко дни в началото на септември, няма да върнат близките им, но...
- Самите обезщетения са толкова символични, че... те се дават като добавки към пенсиите. Добре, сега към вашата инициатива. Колко души вече ви подкрепиха? Вие имате петиция, която върви в интернет.
- Вече имаме почти хиляда души, подкрепили каузата ни. Ние ще събираме подписи и по-нататък, но когато станат 1000 подписите, ние ще внесем петицията в парламента и това ще бъде след десетина дни. Тя е адресирана до българските депутати. Подкрепят ни хора от много страни по света – от Канада, от Щатите, от Западна Европа, т.е. емигрантите, които са избягали от режима, включително и млади хора, които казват, че ако след 10 ноември тази върхушка на комунистическата номенклатура и на ДС не е запазила позициите си, които има днес, те нямало да напуснат страната. Това е много тъжно. Ние ще настояваме нашата петиция да бъде разгледана в Комисията по петиции в НС и след това очакваме да се намерят народни представители, които да внесат поправки в Кодекса за социалното осигуряване и пенсиите на около 20 хил. души в България – бивши офицери от ДС и бивши функционери на тоталитарните организации БКП, ДКМС, ОФ, т.нар. Професионални съюзи - Съюзът на активните борци и Казионният земеделски съюз. Всички тези функционери, които са получавали високи заплати по онова време и съответно сега получават големи пенсии, пенсиите им да бъдат намалени до нивото на средната за страната.
- Което какво ще рече?
- Средната пенсия в страната в момента е около 250 лева.
- Т.е., ако вземат тавана 700, защото все още има таван, да получават 250.
- Да. Това е нашето искане. Като при това ще се икономисат може би около 50 млн. лева годишно. Ние настояваме тези пари да се използват за увеличаването на минималните пенсии, тъй като в страната има около 800 хил. души, които живеят с минимални пенсии, която е 135 лева.
- А ще стигнат ли тези 50 млн. за всички?
- Не, няма да стигнат. И това е тъжното, защото тъкмо заради тези хора, които управляваха 45 години, България изостана от европейското развитие и в момента нямаме добра икономика, пенсионните фондове са опустошени, НОИ е пред фалит, а те продължават да имат нахалството да вземат пенсии, по-високи от тези на лекарите, на учителите, на работниците, които всъщност са изграждали България през тези десетилетия.
- Добре, на каква подкрепа ще разчитате в НС? ГЕРБ винаги е казвала, че е дясна политическа сила, водили ли сте вече разговори как гледат на една такава идея, биха ли я подкрепили, в същото време има една Синя коалиция... тази промяна, която цитирах в началото, мисля, че по тяхно предложение сега беше приета...
- Да.
- Пак да напомним, че това е изключително закъсняло, защото СДС можеше да го направят още 1991-1992 г., когато имахме правителството на Филип Димитров и 1997 г. в правителството на Иван Костов, но не го направи... Сега на коя подкрепа ще разчитате? Яне Янев също винаги... самата му партия носи такова име – „Ред, Законност и Справедливост”, ето, това е една справедливост. Подкрепа надали може да очаквате от БСП и ДПС, но гласовете на другите партии биха били достатъчни, за да мине.
- Да, ние очакваме, че тези партии, които споменахте, ГЕРБ, Синята коалиция и вероятно „Ред, Законност и Справедливост” и честни депутати от другите фракции, се надяваме, че и оттам ще има подкрепа, ще формират едно мнозинство, което ще подкрепи тази поправка – Кодекса за социалното осигуряване. Няма как ГЕРБ да твърди, че е член на Европейската народна партия (ЕНП), а да не следва позициите на тази европейска партия. Между впрочем, миналата година, по предложение на ЕНП, Европейският парламент прие една резолюция за европейската памет и съвест, която недвусмислено настоява, че трябва да има справедливост за жертвите на комунистическите престъпления, а каква справедливост може да имаме сега, когато такива репресивни машини като Държавна сигурност, техните офицери получават два или три пъти по-големи пенсии от обикновените хора.
- Или както казват някои, онези, които са били добре в миналото, те пак са си добре...
- Да, това не е справедливост и ГЕРБ като партия, която претендира за европейско развитие на страната, не може да подмине този въпрос, да не говорим, че има резолюции на самата ЕНП, които са в този смисъл и те са много по-отдавна приети, не през миналата година. Същото се отнася и до Синята коалиция. При тях наистина е време да поправят грешките си от последните двадесет години, когато няколко пъти, както вие споменахте, имаха възможност да прокарат такава поправка в Кодекса за социалното осигуряване и не го направиха. Сега им е последният шанс, защото, ако сега не подкрепят подобна промяна, всякакви надежди, че те са дошли в името на демокрацията, ще угаснат.
- Още повече, ако не ме лъже паметта, премиерът Борисов на няколко пъти е повтарял и е казвал, че неговият дядо също е бил убит от комунистите.
- Да, той посвети победата си на тези парламентарни избори миналата година на паметта на дядо си, който, според него, е убит от комунистите и той е един от многото. Аз трябва да ви кажа, че няма никакви основания хората от ДС и тоталитарните организации да твърдят, че са работили за страната. Ако те бяха работили за страната, щяхме ли в момента да сме в това положение? Резултатите от тяхната работа са съсипани човешки съдби. Ако отидете в Комисията по досиетата и разровите папките на ДС, ще видите с какви работи се занимават - да следят хората какво били казали за смъртта на Леонид Брежнев... представете си 15 страници доноси за това, как някакъв човек коментирал смъртта на Л. Брежнев и затова няколко офицери се занимават с него, произвеждат доноси и т.н. В момента преследваните от ДС получават макар и малки обезщетения, трябва ли техните преследвачи да получават големи пенсии, тъй като те всъщност не са свършили нищо за страната?
- Парадоксът е дори там, че същите тези хора, работили за апарата на ДС, са издържани от същите тези потърпевши като заплати.
- Да, и в момента продължаваме да ги издържаме. Това е абсурд. Даже сегашното правителство и парламент да не приемат тази поправка, в което аз съм убеден, че ще постигнем победа, тъй като няма аргументи срещу нея, но колкото повече време минава и тези хора получават тези големи пенсии, абсурд да става все по-голяма. И това е въпрос на днешния ден, не е въпрос на миналото.
- Това, ако питате мен, е въпрос отпреди 21 години. Вие защо, между другото, едва сега решихте и има ли друга държава в ЕС, която да е имала подобно решение, да е постъпила по подобен начин?
- По отношение на тоталитарните структури от миналото в България има много неща, които трябва да се свършат. Трябва да се промени преподаването в училищата, трябва да се създадат места на паметта... Намаляването на пенсиите е една от целите, към които се стремим, и несвършена работа има колкото искате. Но към тази инициатива за намаляването на пенсиите ни подтикна и това, че съвсем наскоро в Полша беше приет такъв закон, през януари тази година, и то успешно беше одобрен от КС като справедлив закон, ненарушаващ конституционни права и свободи и около 40 хил. души в Полша получиха намаление на пенсиите и това са бивши служители на тамошната държавна сигурност, както и функционери, участвали във въвеждането на военното положение. Подобна мярка е въведена отдавна в бившата ГДР, където никой от бившите офицери от Щази не може да помисли за такива пенсии, каквито българските...
- Всъщност, доколкото разбирам, в Полша това вече е влязло в сила?
- Да, влязло е.
- С колко са намалени там пенсиите?
- Там прилагат коефициент на редукция, който спрямо тяхната пенсионна система води до това, че пенсиите на тези бивши служители на сигурността падат на нивото на средната за страната.
- Между другото, в момента хората, които се обаждат на редакционните ни телефони с подкрепа и търсят връзка с вас - „Граждани срещу Държавна сигурност”... в интернет ще излязат всички ваши адреси за контакти...
- Да, да, на сайта www.bgpetition.com могат да видят нашата петиция и да се присъединят към нея.
- Зрителите молят да си оставите телефон за връзка с тях.
- Мобилният ми телефонен номер е 0889032954.
- Споменахте, че са необходими пакет от мерки, една от тях е промяна в учебните планове, защото това, което днешното поколение знае и учи, е безкрайно малко и то присъства толкова бегло, че сякаш не е период от българската история. И сега новото правителство с последния нов министър Игнатов предстои да промени учебните планове. Вие коментирали ли сте с тях в частта история какво трябва да се промени, как да се пренапише и какво да се учи?
- Ние планираме такава среща с ръководството на министерството на образованието. Трябва да ви кажа, че учениците в България има какво да научат за комунистическия период, има и с какво да се гордеят през този период – това е съпротивата, която е оказана от българите спрямо тоталитарния режим. Например има неща и събития, с които можем да се гордеем през 1953 г., когато след смъртта на Сталин в много страни – в Полша, в Унгария настъпват стачки и брожения, а ние сме свикнали да мислим, че първото въстание срещу комунистическия режим е в Берлин през 1953 г., но и в България през това време е имало събития, които са били много сериозни – на 4 май 1953 г. в Пловдив стачкуват тютюноработници и няколко от тях са разстреляни по заповед на Антон Югов, който тогава е бил важен функционер на Комунистическата партия.
- Впрочем аз съм от Пловдив, но този факт наистина не го знаех.
- С тези герои, които тогава въстават срещу диктатурата, ние наистина трябва да се гордеем и техните имена трябва да бъдат в учебниците. А техните преследвачи трябва да получат заслуженото и да не получават високи пенсии, както получават днес.
- Има ли живи хора днес, които са участвали тогава в тази стачка?
- Трябва да бъдат издирени. Това донякъде е дълг на медиите, на журналистите, на историците. Би трябвало да има още живи хора, тъй като са участвали няколко хиляди души от работниците в тютюневите фабрики. В Комисията по досиетата може да се потърси информация. В момента архивите са отворени, достъпни и ако се зарови човек, ще намери информация.
- Какво ще настоявате при срещата си с ръководството на образователното министерство да присъства на всяка цена в българските учебници. Много малко от учениците знаят какво е било до 1989 г., може би само семейства, които са били потърпевши по един или друг начин...
- В Румъния има много добър пример в това отношение. Там беше създаден специален учебник, който разглежда историята на комунизма в Румъния от 1944 до 1989 г. – до революцията в Румъния през есента на 1989 г. Трябва да имаме и в България такъв учебник. Българските младежи в момента учат етика и право, философия, история, общество и личност, учат за Европейския съюз, но един от принципите, върху които е изграден ЕС, това е паметта за миналото, самите европейци създават тази организация, за да не се повтарят тоталитарните режими в Европа, какъвто е нацисткият режим. В много европейски резолюции на Съюза има изискване младото поколение да бъде образовано, за да не се повтарят грешките на историята. В този смисъл България трябва да допринесе с учебник, който да информира младите хора за комунистическия тоталитаризъм. Ние не сме имали Хитлер, но имахме Сталин и неговите последователи тук.
- Освен в Румъния, в другите държави от Източния блок – Полша, Чехия, Унгария – там има ли също такива учебници?
- В Чешката република има система, одобрена от министерството на просветата - хора, които са преживели комунистическия режим, били са в лагери, в затвори, често по график, организиран от инспекторатите по образование, посещават училища, разказват спомените – това е също една жива връзка с миналото, една форма на образоване на младите хора.
Експерти: Евентуален разпад на Еврозоната може да е благотворен
Икономисти изразиха мнение, че разпадането на еврозоната би имало положителен ефект за растежа в региона, а няма да е катастрофа, както смятат мнозина, пише електронното издание на британския вестник "Телеграф". Според публикуван през уикенда доклад на изследователско-консултантската фирма "Кепитъл иконъмикс" подобно развитие би било от полза както за по-слабите, така и за по-силните членове на еврозоната, защото би довело до нужното възстановяване на баланса на икономиката на региона.
Експертите смятат, че след основаването на еврозоната държавите с по-слаби икономики като Португалия, Италия, Ирландия, Гърция и Испания понасят удара на по-високи цени и разноски, отколкото страни като Германия, което намалява тяхната конкурентноспособност, посочва вестникът. Докладът изтъква като друг проблем това, че макар да има голям търговски излишък, Германия отказва да увеличи вътрешното търсене, за да засили растежа в по-слабите, задлъжнели икономики. "Докато еврозоната продължава да действа според тези
правила, няма друга алтернатива освен много години икономическо страдание. В името на бъдещото икономическо здраве и успех на Европейския съюз е нужно еврозоната да се разпадне", се казва в изследването.
Според доклада едно разпадане би облагодетелствало страни като Португалия, Италия, Ирландия, Гърция и Испания, тъй като би обезценило валутите им, заличавайки до голяма степен тяхната неконкурентноспособност и давайки им възможност да увеличат износа си.
Дълговата криза в Гърция и опасенията от разпространяването й в други страни с големи дефицити, включително Испания, накараха ЕС да накара страните да въведат строги финансови мерки и доведоха до приемането на стабилизационен пакет на стойност 750 милиарда евро. "Телеграф" цитира валутния експерт от "Стандард банк" Стивън Бароу, който казва, че макар еврото да се е възстановило преди европейските банкови тестове за устойчивост по-късно този месец, положителното развитие може да не продължи.
"Станахме свидетели на подобно нещо с долара преди тестовете в САЩ през май 2009 г. Но тогава доларът започна отново да пада и очакваме същото да се случи с еврото. Банковите тестове за устойчивост в еврозоната няма да спасят еврото. Това е така, защото главният проблем на еврозоната е проблем със суверенния дълг, а не проблем с банките", заяви той.
ПО НЮЗ.БГ
ВМРО срещу концесията на "Софийска вода
Според ВМРО „Софийска вода" не си изпълнява концесионните задължения. Това заяви зам.-председателят на партията и общински съветник Ангел Джамбазки.
По време на пресконференция съвместно с представители на организационния комитет за прекратяване на концесията на ВиК системата в София и Националния комитет за подобряване на водоснабдяването в България стана ясно, че тази концесия е вредна за София.
Ангел Джамбазки обяви, че повод за изявлението е информацията, че концесията на водата в София ще бъде препродадена от сегашния й собственик на френската фирма „Веолия".
От ВМРО посочиха, че средната цена на водата според договора на „Софийска вода", който е сключен през 2000-ната година, е трябвало да бъде 0,65 стотинки. В момента цената на един кубик вода е 1,54 лв. без ДДС, което е приблизително 4 пъти повече, подчерта Джамбазки.
Показател за дейността на едно такова дружество е освен цената на водата и размерът на загубите, които има във водопроводната мрежа. През 2000-ата година, когато е бил сключен договорът, тези загуби са били около 60%.
Поетият ангажимент от „Софийска вода" е бил тези загуби да намалеят с около 6-7% на година, т.е. сега загубите да бъдат около 27%. В момента ДКЕВР потвърждава загуби от 60,47%, което е повече дори от първоначалните. Това са две от основните причини, които карат представителите на ВМРО да мислят, че когато общината вземе решение да прекрати концесионния договор, тя ще има достатъчно правни основания за това.
Анализът на ВМРО за практиките на водоснабдяването в много страни от ЕС показва, че настроението в повечето европейски държави е срещу това водата да бъде давана на концесия. Водата е естествено благо и няма възможност да си избереш някой друг да ти я доставя, подчерта Ангел Джамбазки.
По думите му, не можеш да си изкопаеш кладенец в центъра на София. Според ВМРО водата като обществено благо би трябвало да бъде управлявана публично от ВиК дружества на общината. От ВМРО подчертаха още, че никъде другаде в България няма водна концесия, въпреки че такива апетити е имало във Варна и Шумен. Те обаче не са били реализирани, припомни Ангел Джамбазки.
На пресконференцията стана ясно още, че концесията е сключена по време на Стефан Софиянски. Според представители на националния комитет за подобряване на водоснабдяването в България по това време е имало сериозен натиск отвън и по-конкретно от тогавашния премиер на Англия Тони Блеър, който тогава е настоявал именно английската фирма да поеме концесията в София.
Освен това по това време България все още е гонила амбициите си да стане член на НАТО, а по-късно и на ЕС и вероятно това също е било от значение за решението тогава.
На пресконференцията на ВМРО присъства и изпълнителният директор на "Софийска вода" Иван Иванов, който коментира, че загубите на вода са намалели с около 10% откакто тече концесията. По думите му обаче, измерването на загубите в проценти, не е правилният метод. Той посочи още, че в концесионния договор има фиксирана цена на водата за първите три години, както и формула, по която цената трябва да се актуализира, спрямо икономическите параметри всяка година.
След това влезе в сила законът за регулиране на ВиК услугите и ние използваме формулата, която е предоставена в нормативната уредба, за да смятаме цената", обясни Иван Иванов.
По думите му, цената на водата в София се повишава дори по-малко, отколкото във всички други градове на България, където няма концесия. Според Иван Иванов ако концесията бъде прекратена ще се плащат големи неустойки и това въобще няма да е полезно за страната ни.
В тази компания работят само българи. Има само един чужденец за момента и дефакто това са хората, които работят по водоснабдяването , заяви Иванов. По думите му ако се смени формата на управление, „Софийска вода" няма да има възможността да използва чуждестранния опит.
„В същото време обаче ще трябва да се изплащат неустойки и заеми, като неустойките зависят от основанията за прекратяване на договора. По думите на Иванов през всички 10 години до сега целият български персонал е бил обучаван на тези чуждестранни практики , посочи Иванов.
Фирмата „Юнайтед утилити", която е взела на концесия водата в София, по думите на Иванов си тръгва, като завещава на „Веолия" един добре обучен персонал.
Падат цените на някои български цигариПоевтиняват някои български цигари. Три от най-масовите марки вече ще се продават с между 10 и 20 стотинки по-малко.
"Ева слимс" ще се продава на цена от 4.30 лв. на кутия, а "ММ" - синьо - на 4.40 лева, съобщи БиТиВи.
Преди около месец беше обявено намалението на цената на друга марка на "Булгартабак" - "GD" - синьо, кутия от която се продава на 4.30 лева.
Решението е взето след направен от "Булгартабак" анализ на пазара и на приходите от продажби. По-евтините цигари ще се появят на пазара след няколко седмици.
Ридли Скот и YouTube правят филм с "отворен код"
Потребителите на най-известния сайт за видеосподеляне YouTube ще имат възможността да си партнират със световноизвестни режисьори при създаването на уникалния проект „Life in a Day".
Спонсорираното от електронния гигант LG начинание цели да направи своеобразен „запис" на живота през 2010г, който да остане за поколенията.
На 24 юли всеки може да заснеме някакъв момент от ежедневието си - от пътуването до работа през важни семейни събития до раждането на един или края на друг живот. Видеоклиповете ще се събират на специалния канал youtube.com/lifeinaday, за да попаднат след това в ръцете на професионалисти.
Най-добрите кадри ще бъдат избрани и редактирани от Кевин Макдоналд, носител на „Оскар" („Последният крал на Шотландия"), за да се превърнат в невиждан по мащабите си документален филм, който ще бъде продуциран от световноизвестния режисьор Ридли Скот („Блейд Рънър", „Гладиатор").
Всички автори, чиито кадри са били използвани в лентата, ще бъдат вписани като сърежисьори, като 20 от тях ще бъдат поканени на премиерата през 2011 г.
На рапорт пред US амбасадора
Американският посланик у нас Джеймс Уорлик все повече се изживява като генерал-губернатор.
Това пролича особено ясно на 7 юли, когато посланикът призова за публичност на споразуменията, договорени между българското правителство и Русия по енергийните проекти.
Обяснението за неординарното си искане пратеникът на Вашингтон най-неочаквано намери в изведнъж бликналото българско любопитство.
Българите, смята Уорлик, сигурно искат да разберат защо цената на газа се е повишила с 30% и дали няма през следващите 5 или 10 години да се повиши още. Ние обаче не можем да знаем това, защото тези споразумения са тайни, изрази разочарованието си той.
Според Уорлик българското общество има право да знае какво точно са се договаряли София и Москва по енергийните проекти.
Но най-важният въпрос, който явно не дава мира на Негово превъзходителство от дълго време, е: „Какво стана с диверсификацията?" Именно това попита Уорлик и подчерта, че разнообразяването на енергийните източници е въпрос на национална сигурност не само за България, но и за целия регион на Балканите.
Сиреч, ако правилно сме разбрали, от това с какъв газ ще си подгряваме котлите в ТЕЦ-овете през зимата изключително много зависи дали на столичани, пловдивчани, ямболии, варненци и т.н. ще им е по-топло или по-студено. Същото по аналогия се отнася и за македонци, албанци, сърби, гърци и т.н. Интересна логика, макар нещо да не ни се връзва - да не би азербайджанският газ да топли повече, отколкото руският? Или пък ние сме изостанали от развитието на физиката?
Естествено, като добър ученик, който си знае урока докрай, представителят на Обама не пропусна да изрази надеждата си, че ще се реализира и подкрепяният от Вашингтон и Брюксел проект за изграждане на алтернативния на „Южен поток" газопровод „Набуко", „ако българското правителство е ангажирано да осигури диверсификация на енергийните източници".
За да получи така нужната му информация и да види дали ще му се сбъднат въжделенията, Джеймс Уорлик взе, че изненада с лична среща министъра на икономиката и енергетиката Трайчо Трайков. Последният не бе особено възрадван от факта, че трябва да се обяснява пред американския пратеник като съгрешила мома пред селски поп, но в общи линии се справи с положението.
Нещо повече, след срещата министър Трайков бодро рапортува, че мненията им с посланик Уорлик за необходимостта от диверсификация на доставките и свободен пазар съвпадат на 100% (има си хас!). Той изреди и направеното досега за междусистемните газови връзки с Гърция и Румъния, планираните такива с Турция и Сърбия, както и намеренията за внос на втечнен газ и търсене на нови находища.
Вярно е, че по повод необходимостта да информира лично Уорлик за разговорите с руския вицепремиер Виктор Зубков Трайков промърмори, че диверсификацията и прозрачността са най-важните за един функциониращ пазар, на който не се налага някой да пита, а друг да отговаря, но това бе неумел опит за повдигане на авторитета му.
Впрочем, до него можеше и да не се стигне, ако „мегаминистърът" въобще бе отклонил искането за среща от американския посланик по въпроси, отнасящи се до отношенията ни с трета страна, които него изобщо не го засягат. Още повече, когато става дума за секретни договорености.
Но това при сегашното правителство, което изпълнява функциите на колониална администрация, просто не може да се помисли, камо ли пък въобще да се случи.
Затова и Джеймс Уорлик продължи да задава въпроси, този път директно отправени към премиера. Посланикът заяви, че иска да разбере какви са фактите и какви споразумения са били постигнати с руснаците за АЕЦ „Белене". С други думи, изпълнени ли са стриктно получените указания. Той изрази опасения, че поетите от премиера Борисов ангажименти за намиране на стратегически инвеститор в централата и за икономическа обоснованост на проекта ще бъдат изпълнени.
Пратеникът на Белия дом очаква от Борисов да изпълни и обещанието си, че „ще има продължение на „Белене", само ако се намери сериозен международен инвеститор и само, ако е икономически обоснован проектът".
Бих бил изненадан, ако са взети някакви решения, които да противоречат на това, което премиерът вече е казал по отношение на този проект, размаха пръст Уорлик и припомни обещанието на кабинета за повече прозрачност на енергийната му политика.
„Ще имаме достатъчно алтернативи, за да бъдем енергийно независими", отговори веднага пред журналисти премиерът Бойко Борисов. Що се отнася до алтернативните доставчици, премиерът обеща правителството да намира нови възможности.
„Знаете, че подписахме спогодба с Турция да ползваме техния терминал за втечнен газ. Знаете за това, което прави президентът с Азербайджан, а и аз съм ги поканил да дойдат тук", каза още Борисов. За АЕЦ „Белене" той подчерта, че до септември има още месец и половина - достатъчно време да се намери европейски инвеститор.
Изглежда обаче медийните съветници на министър-председателя са преценили, че недостатъчно е успокоил приятеля си Уорлик, защото тази сутрин той хвърли още сили да бъде разбран по една от националните телевизии.
До този момент много ясно спазваме своята евроатлантическа ориентация, рапортува Борисов. И се аргументира: „Когато американската страна и президентът Обама ни призоваха да приемем затворник от Гуантанамо, ние се отзовахме веднага и МС взе решение. Когато ни попитаха как ще реагираме за общата ПРО на НАТО в Европа - ние веднага се отзовахме."
Няма, следователно, основание за тревога, още по-малко за подобно публично дърпане на уши от US амбасадора. Разбира се, премиерът като истински стратег веднага намери обяснение за Уорликовите вълнения.
Великите сили, каза Борисов, са доста влюбени в нас като държава и много искат да имат влияние в България. Според него в определени моменти или руската страна, или американската страна се раздразват от по-голямата активност на едните или другите.
Всички разговори относно цените на газа се водиха напълно прозрачно, още веднъж успокои премиерът притеснения посланик на САЩ.
За проекта Набуко Бойко Борисов коментира, че работи много добре като проект. „Южен поток" не се бие с „Набуко" в България - това са транзитни такси, обясни на специфичния си език той. Така че и тук няма място за съмнения в душата на Джеймс Уорлик.
Цялото това старание на Борисов можеше да бъде спестено обаче, ако той като премиер на една суверенна държава, бе извикал заради недопустимото му поведение американския посланик за кратък разговор, на който да му обясни вижданията си за приятелството и властта.
Евгений Еков
ПО ДОЙЧЕ ВЕЛЕ
Юбилеи и агенти
Кажи ми, с какви карти играеш....
МВР отпразнува 131-та си годишнина, а Комисията по досиетата огласи 52 лица от ведомството, които са били свързани с ДС. Едното събитие протече тържествено и помпозно, другото - незабелязано. Коментира Георги Папакочев.
От началото на азбучната проверка на свързаните с ДС ръководни служители на МВР до буквата „С”, Комисията по досиетата извади на показ имената на 1104 души, които са заемали или заемат ръководни постове в системата от 1989 година до днес. Още през март, когато започна тази най-мащабна ревизия на държавно ведомство, извършвана от Комисията досега, нейни членове прогнозираха, че след приключването й вероятно ще се окаже, че над 40 на сто от сегашните служители на МВР са били сътрудници или щатни служители на комунистическата ДС. Ако прогнозата се сбъдне, това ще означава, че почти половината ръководен състав на вътрешното министерство е бил и продължава да е свързан с репресивните служби на тоталитарния режим.
Разкриването на досиетата не води до обществено осъждане
Метаморфози
Фактите от проверките в системата на МВР въобще не се отразиха върху празничния ентусиазъм около тържествения му юбилей. И не биха могли след като над миналото на много от неговите най-ценни кадри с ДС-биография е хвърлен плащът на забравата, на колегиалната „солидарност” и великодушната толерантност, при това от най-високо място на днешното управление.
Само за година във властта, въпросното управление претърпя удивителна метаморфоза в много отношения, но като че най-впечатляваща се оказа тя в отношението към някогашните агенти и щатни служители в тайните служби. В началото на 2007-ма тогавашният неформален лидер на сега управляващата партия ГЕРБ Бойко Борисов се зарече „да не рискува името на партията заради хора, които не са споделили, че са били агенти на ДС”. Малко по-късно премиерът прогърмя в медиите, че „всеки който е прикривал от него агентурното си минало, ще бъде отстранен” от кандидатските партийни листи за кметове и общински съветници, но тази процедура нямало да важи за „няколко човека”, които той бил проверил, че са работили „в интерес на държавата”.
За един от близките си сътрудници в Столичната община, осветен като агент, тогавашният кмет обясни, че въпросният човек е бил обучаван в съветското КГБ, тъй като „руското разузнаване е класика в тази дейност”, а за друг свой партиен общинар, иначе отблъскващ „доносник-шестак”, призна, че той му се изповядал какво е правил, лично е бил проверен и ще остане в листите. Преди миналогодишните избори бъдещият тогава премиер застана като скала зад сегашния си министър без портфейл Божидар Димитров, също документиран агент на ДС, с думите „аз нося лична отговорност за него”.
Членуването в "Шенген" поставя строги условия за сигурност и вътрешен ред
Шенген през крив макарон?
След изскачането от тайните архиви на имената на един от сегашните зам.-министри на вътрешните работи и подалия вече оставка негов колега от външното министерство, г-н премиерът отсече: ”Те не са били агенти, а офицери от службите. Има разлика между агент и служители и това го знаем всички от много години”.
Всъщност ние го знаем добре, а още по-добре от нас го знаят евроатлантическите и европейски партньори на страната. И тъкмо поради тази причина никак, ама никак не трябва да учудва факта, че Брюксел отново е на път да обвърже влизането на България в Шенген с мониторинга по правосъдие и вътрешен ред, след като сегашните зам.-вътрешен министър и шефът на Главна дирекция „Гранична полиция” в МВР са доказани служители на ДС, а шефът на митниците освен всичко друго е бил и „шестак”. Все пак Шенген и комунистическите тайни служби никак не се връзват, комай? Поне за днешна Европа.
Автор: Георги Папакочев, Редактор: Александър Андреев
Руските служби за сигурност - с още повече власт
Маниерите на руските служби не са от най-елегантните
Опозицията в Русия протестира против така наречения закон за предотвратяване на екстремизма, разширяващ сериозно правомощията на Федералната служба за безопасност. Протестите обаче не намират голяма подкрепа сред хората.
Малка група млади активисти на извънпарламентарната партия Яблоко събират подписи пред сградата на руския парламент против един много специален законопроект на правителството.
Всеки, който изглежда като "екстремист", ще може да бъде задържан
Нови, по-разширени права
Той би позволил на Федералната служба за сигурност да предприема действия, дори да арестува всеки, когото счита за "екстремист". Първото четене на закона мина вече в Думата. Скоро, след незначителни поправки, предстои второто четене.
Изведнъж сред младежите изниква Григорий Явлински, лидерът на социал-либералната партия "Яблоко". Той подписва протестната петиция, която му поднася студентът Кирил:
"Смисълът на тези промени се състои в това ФСБ да не бъде ограничавана от нищо повече. Службата няма да представя доказателства, няма да разследва, но ще може да притиска всеки руски гражданин."
Според Явлински този закон следва една иманентна логика:
"Руските служители са на мнение, че всяка критика срещу тях представлява нарушение на държавната сигурност. По този начин с новия закон те се готвят за парламентарните и президентските избори през 2011 - 2012. Този закон позволява още по-твърди мерки срещу опозицията, изобщо срещу всички онези, които не са съгласни със сегашната политика."
Новият закон може да притиска всеки гражданин
Опозицията вижда почерка на Путин
Сергей Митрохин, друг виден представител на "Яблоко", не се колебае ни най-малко, когато става дума за това да назове духовния баща на законопроекта - премиера Путин. Междувременно към групата се приближава един мъж на средна възраст, депутатът Селимджан Гутсоев от партията на Путин "Единна Русия":
"Деца - подвиква той - защо не се захванете с нещо полезно вместо да киснете тук. Та за какво са нашите тайни служби? Тъкмо за вас, за да бранят държавата."
Студентът Кирил, който след час и половина е събрал едва една дузина подписи, предимно от минувачи, не е убеден от аргументите на депутата, но все пак смята, че е време да си ходи - доволен, че поне този път не са били разгонени от милицията.
АГ/ДР/РБ/СГ/БУ
Източна Европа не може да излезе от мизерията
Обедняването сред източноевропейците е обезпокояващо стремително
В Източна Европа кризите валят една след друга. След финансовата, страните от региона са застигнати от тази на еврото. Само Полша прави донякъде изключение. Даниел Екерт и Холгер Цшепиц виждат развитието на региона така:
Половин континент потъва в забрава. Ако през изминалите седмици Източна Европа присъстваше във водещите заглавия на пресата, то поводът винаги беше отрицателен, пишат двамата автори на вестник "Ди Велт" и поясняват: във връзка с острия дефицит, помощите от Международния валутен фонд или политическите трусове. Докато Азия се изкачва стремглаво нагоре, някогашният регион на успеха в Европа тъпче на място. Само изборът на нов президент в Полша беше едно от редките положителни събития. С Коморовски като президент участниците на пазара очакват Полша да има по-добър контрол над държавните финанси. Освен това и изгледите за въвеждане на еврото стават още по-добри.
По-сериозна от финансовата, е производствената криза в страните от Източна Европа
Европа има нов отличник
Полша е в най-добро финансово положение от всички останали източноевропейски страни. Унгарската борса е изгубила 6, хърватската - 9, а българската - 14% от стойността си. И това е обяснимо. Кризата на еврото натоварва източноевропейските държави, макар и не в еднаква степен, пише "Ди Велт". Според икономическия експерт Дейвид Любин от Ситигруп-Лондон при развиващите се икономики съществува нещо като "риск от съседството".
Грешки на скачените съдове
Своеобразният ефект на зараза преминава по два канала. Единият се дължи на преплитането на финансовите сектори, което е често явление между страни-съседки. Гръцките банки напр. имат 29-процентов дял в България и 16% в Румъния. В момента, в който финансовите институции в Гърция се окажат в затруднено положение, те се отказват от ангажиментите си в чужбина. А неизплатените кредити водят до фалирането и на български и румънски фирми.
Гърция дърпа останалите съседи от региона надолу
Гръцкият ефект на доминото
Това обаче не е всичко. Икономическата зависимост на целия регион на изток от река Одер е изключително голяма. С изключение на Украйна всички страни от Източна Европа изнасят над 50% от стоките си в ЕС. Според експерта Любин истинската опасност от "заразяване" идва не толкова от финансовия сектор, колкото от реалната икономика. Така България е засегната от гръцката криза дори двойно повече, защото 12% от износа на страната са предназначени за Гърция.
Финансовата и конюнктурната криза се подсилват една друга и водят икономиката на Черноморския регион до минус. Тази година българската икономика ще отбележи спад от 0,4%, според очакванията на експертите. Положителен фактор е относително ниското задлъжняване на повечето източноевропейски страни. Тясното икономическо сътрудничество с Германия на някои страни от региона също се оценява като положителен фактор за европейската конюнктура.
ДВ/ДЕ/ХШ/ЙЙ/БУ
Кучета надушват рака
Кучешкият нос - майстор в разпознаването на миризми
Кучетатата са в състояние да надушват болните от рак - сочат медицински проучвания в Австрия. Специално обучени кучета успели да познаят 93 процента от случаите, които били поднесени под чувствителните им носове.
Взети били проби от пациенти, болни от рак на белите дробове, както и от контролни групи здрави хора - непушачи и пушачи, имало е и неутрални проби, които са били предоставени на обучените кучета. "Така разполагаме с един колкото ефективен, толкова и прост и евтин метод за ранно установяване на заболяването" - казва ръководителят на проекта Волфганг Глайхвайт.
Диагностиката се революционизира
"Първият пилотен опит е извършен между 24 и 30 май тази година и се оказва многообещаващ. Продължаването на изследванията в по-широки рамки би трябвало да доведе до широко разпространение на новата ранна диагностика при злокачествените форми на рака на белите дробове", допълва Глайхвайт.
Ето и как точно се действа с новия метод: от балон издишаният въздух се вкарва в тръбичка и се филтрира със специално абсорбиращо средство. Най-фините частици от дъха остават по тръбичката и могат да бъдат подушени и различени от кучетата.
Кучетата като лабораторни специалисти
Успех в 93% от случаите
Обучението на кучета за работа в тази сфера започва в Австрия през октомври 2009-та година, след осем години изследвания, на които се базира обучението. По време на експериментите възникват подозрения за раково заболяване у три жени на средна възраст, което след това е било потвърдено и от лекарите.
По време на пилотната фаза на проучването петте специално обучени кучета са "разглеждали" по три проби дневно, общо пробите са 2 250, а 93,2 процента от тях са били правилно разпознати. Тези впечатляващи резултати са извод на надежда, че в съвсем обозримо бъдеще този метод би могъл да се превърне в крайъгълен камък при диагностицирането на рака на белите дробове.
АГ/ОТС/БМ/ВШ
ПО ИВО ИНДЖЕВ
Като герои на Алеко си живуркаме по-леко
По време на „соца“ , бил той ранен, развит, зрял или презрял, стандартите на политическото заклеймяване с примери от миналото канонизираха клишета като „стария строй“, „ монархофашизма“ или „капитализма“. Днес соцлидерите, свързани здраво с изкуствено създадения от тях капитал, ругаят политическия противник с примери, взети от огледалото.
Поредният избилик в това отношение е заплахата, изречена от Сергей Станишев по Дарик радио, че ни очакава „Борисова зима“. С други думи, кълне на „Луканова зима“, която се запомни със срив на пазара и производството, довели до изпразване на магазините до степен, непозната дори и на най-развития социализъм ( а как беше развит дефицитът на стоки само тогава – мащабно, по социалистически!).
Но и това не е всичко. „В този ред на мисли“ Станишев заклейми и певеца Веселин Маринов за т.н. химн на МВР, който му напомнял на ранния соц ( не че не е вярно, но готов ли е да каже нещо повече за „ранния соц“ в същия дух?). А на какъв соц му напомнят клипчетата с „брадвата на Костов“ и аналогиите с „На всеки киломенър“ с неговото лично участие на министър-председател?
Помолен от водещия на предаването да продължи мисълта си за негативното си отношение към въпросния ранен социализъм обаче Станишев се сепна и извъртя разговора. Как така ще разочарова другарите и другарките слушатели!
Тон за това политическо лицемерие дава другарят Първанов, някогашният ментор на Станишев. Той пък обича да се подиграва, че сегашното управление било на „новата тройна коалиция“, поставяйки съзнателно в един кюп ГЕРБ, „Атака“ и „Синята коалиция“. Че са му омразни, е ясно. Но да ги оприличава на собственото си творение, за да ги уязви, е …
Какво е всъщност това? Липса на въображение, бедна фатназия, къс хоризонт на мисълта? Да, но и още нещо: това е класически цинизъм в действие. Чрез него изстискват капчиците катран от сюнгера на публичното говорене върху главите на публиката по формулата „ всички са маскари“. А най-големите маскари са онези, които приличат на нас, ни казват другарите с някаква первевзна гордост.
Това го слушаме вече от 20 години. Превърнало се е в начин на мислене и за хора, които дори не се замислят над думите си. Например анонимни коментатори по форумите доносничат по адрес на „доносници“, които не са били доносници. Но пък колко е удобно да донесеш анонимно срещу омразния ти човек и да се почувстваш „велик“ чрез този донос!
Изглежда нищо не топли сърцето на т.н. редови българин повече от прозрението, че не само той е скапаняк. Едни са нещастници и боклуци по един начин, други пък – по друг. Но всички са маскари, няма мърдане. На този принцип се живее някак по-лесно. Не е по-весело, но е по-леко на сърцето да знаеш, че собственият ти провал е „повсеместно явление“.
Иначе казано, похватът да се прлилага формулата на Алеко от безсмъртния му „Бай Ганьо“ служи на другарите и присъдружните им имитатори като универсална индулгенция в политиката. Те поощряват у хората най-лошото, за да им е добре на тях – лично и партийно. Пък после се питаме защо вкупом киснем в блатото и крякаме обидено, когато ни премерят лошотията в поредното европейско проучване и се окаже отново, че сме най-киселите и начумерени европейци, които не искат да се променят.
Европейци ли? Както беше написал в „Дневник“ Бойко Пенчев, българите харесват Русия не за друго, а защото, за разлика от Европа, тя не иска от нас да се променяме. Матушката е готова да ни приласкае по своите стандарти – мърляви, намусени и ако може най-вече да сме изостанали от онези гадни западняци, дето изискват от нас усилия да се „поевропейчваме“.
По – сбито и същевременно обемно обяснение за тази наша любов към чуждата държава, не съм срещал. Нали сме „малка страна“ и „малък народ“, както обичаме да се самоокайваме – все някой „голям“ трябва да ни е възпитал по свой образ и подобие. Явно е успял.
Бор(и)совите акции
Каквито и комплименти да е получавал Бойко Борисов, никой не може да се сравни със Сергей Станишев, който го обожестви. От парламентарната трибуна лидерът на БСП призова ГЕРБ да мълчи, когато фактите говорели. Искаше да каже друго, но всъщност на мястото на „боговете“ в известния афоризъм сложи борисовата партия.
Това недоразумение е част от обърканата картинка на политическата борса, на която акциите на управляващите уж спадат, но при евентуални избори с днешна дата биха спечелили по-голямо мнозинство.
В пространно интервю за в. „Гласове“ Цветозар Томов ( представен само като политолог, но не и като съветник на Първанов) заклеймява властта с такива страховити констатации, че ако една десета от тях са основателни, ни чака пълен фалит по всички възможни икономически, социални и политически показатели. Единственото положително нещо като резултат от неизбежния апокалипсис, пророкуван от Томов, е, че …Първанов си чакал реда. Той щял да спечели, както излиза.
По – ясна индикация от това, на какво разчита конспиративното планиране на „бащата на нацията“ при очаквания от него махмурлук на нацията, (на)здраве му кажи!
Поводи за тревожни въпроси и констатации наистина има. Годишнината от изборния триумф на ГЕРБ логично предизвиква (опити за) анализи. Но някак си се натрапва впечатлението, че бягането от отговорност продължава да бъде любимият фитнес на анализиращите. На принципа, че успехът има много бащи, но при криза всеки се дърпа от бащинството на тежкото наследство.
Удивително е да се наблюдава един от най-големите абсурди в държаватава, който продължа да се разиграва на политическата борса. От години никой не иска или не може(?) да съобщи параметрите на енергийните договори с Русия. Формирането цената на руския газ се оказва нещо повече от държавна тайна – ако беше такава, все някой щеше да я издаде. Публичната тайна май е по – страшна: не се знае!
На политическата борса факторът „скок на цените“ вещае хаос и това не е хаосът на пазарната непредсказуемост, а типичната безстопанственост, която се създава целенасочено в угода на частни интереси. По същата схема бяха разграбени огромни активи в държавата – фалираш едно предпиятие и го купуваш евтино. Това ли чака „предпиятието България“, която е свръхзависима от руската суровина?
Шефове на агенции за контрол тъкмо на тези параметри, като Ангел Семерджиев, философстват по темата, сякаш боравят с хипотези, а не с конкретни числа. Премиерът Борисов и енергийният му министър Трайков час по час си противоречат и вкупом, без да имат явно обща позиция, коментират различно твърденията на руския вицепремиер Зубков за евтиния руски газ за България, който поскъпвал на българска територия.
В средите на бившите управляващи разнобоят също е пълен. Овчаров въвлича сред отговорните за подписането от него договори премиера Станишев. Той пък не си спомня да е участвал ( Станишев не помнел също да е предлагал на Първанов да става премиер – явно амнезията, по реален или мним повод, е сред любимите му отбранителни оръжия).
На всичко отгоре посланикът на САЩ Джеймс Уолрик публично посочи проблема с прозрачността и предизвика истински вой сред другарите Първанов и Станишев срещу „чуждата намеса“. Защо, нещо неизвестно и лошо ли каза той, като констатира същото, което знаем всички – че нищо не знаем за параметрите на основния политико-икономически проблем на страната в момента?
Борисов обича да декларира, че българите са му най- важни. Време е да го докаже. Трябва да рискува да ядоса руснаците, като направи публична информацията за ценообразуването на вносните руски суровини. В противен случай бор(и)совите акции на управлението му ще падат. Готвят се да ги придобият тъкмо онези, за които искането за прозрачност по отношение на руската енергийна хегемония означава „чужда намеса“ в техните си руско-български дела
ПО ВСЕКИ ДЕН
Даниела Дариткова поема Здравната комисия от Лъчезар Иванов
Тодор Димитров и Андрей Иванов - кандидати за другите два овакантени поста
МАРИЯ ФИЛЕВА
Даниела Дариткова ще застане начело на парламентарната Комисия по здравеопазване, научи “Всеки ден”. Дамата е депутат от Смолян, мажоритарно избрана. Преди да влезе в НС е била общински съветник. Родена е на 28 септември 1966 г. Завършила е медицина в Санкт Петербургски медицински педиатричен институт. Областен ръководител е на Жени ГЕРБ – Смолян.
Мястото в здравната комисия бе овакантено от Лъчезар Иванов. С този пост той се раздели най-трудно. В сряда подаде оставки само като зам.-шеф на парламента и ръководител на столичната партийна организация, но за да напусне комисията бе необходима намесата на премиера Бойко Борисов. Това се случи едва в петък. Още тогава източници на “Всеки ден” намекнаха, че възловата позиция на шеф на Здравната комисия ще бъде поверена на жена. “Не само защото премиерът Борисов призна, че работи най-добре с жени”, пошегува се депутат от управляващата партия.
Официално решението ще бъде обявено следващата седмица, но в средите на управляващата партия дават стопроцентова гаранция. Основен конкурент на Дариткова за поста бе Геновева Алексиева, която освен лекар е и шеф на организацията Жени-ГЕРБ. Тя обаче е зам.-председател на Комисията по труда и социалната политика, където трябва да държи под око единствения представител на червените на ръководен пост – Драгомир Стойнев.
Основен коз за надвиване на конкуренцията е фактът, че Дариткова успя да не се замеси в нито един скандал. Плюс е и, че не пропуска да демонстрира партийна лоялност. Както и някои персонални аспекти – например Дариткова се пада балдъза на земеделския министър Мирослав Найденов, той е мъж на сестра й Нина, която пък е общински съветник на ГЕРБ във Враца. Лично Бойко Борисов подарил на съпруга й Никола Проданов каракачанка. Мъжът на депутатката има малък хотел на връх Снежанка в курорта Пампорово. Освен ресторантьор той е колекционер на картини, шеф на читалището в кв. “Райково”, както и първият от семейството, пробвал се в политиката – Проданов е бил два мандата общински съветник от коалиция “Заедно за Смолян”.
За освободеното зам.-председателско място на парламента конкуренцията също е голяма. Засега по всичко личи, че с едни гърди пред другите е Тодор Димитров, съпредседател на ПГ на ГЕРБ. За негови конкуренти се спрягат имената на Искра Фидосова и Димитър Лазаров. Фидосова обаче има твърде много ангажименти и в партията, и в парламента, а напоследък не е тайна, че е в обтегнати отношения с Цецка Цачева, чийто заместник трябва да стане. След многобройни отричания, преди известно време Цачева най-накрая призна, че водят спорове с колежката си.
Лазаров пък твърде често си позволява да има лично мнение, вместо да спазва партийната дисциплина. Димитров е млад, освен това е юрист, което ще му помогне. Позициите му се засилват и заради близките отношения с парламентарната шефка. Това нагледно се видя на празничния концерт на МВР, прочул се с изпълнението на ресорния химн от Веселин Маринов и шестима пластични балетисти в полицейски униформи. Тогава Цачева дойде, придружена от Димитров и въпреки че първоначално го поставиха да седне на втория ред, както било по протокол, плевенчанката настоя и той се премести до нея на първата редичка.
Най-лесно решима изглежда ситуацията около третото вакантно място. Начело на ГЕРБ-София безпроблемно се очаква да застане Андрей Иванов, настоящ председател на Столичния общински съветник. Интригата около партийното издигане на Иванов се завъртя още през април т.г. Решението трябва да бъде взето от Изпълнителната комисия на партията, която заседава този уикенд.
Господине, Вие не гласувате ли, или поддържате този член с две ръце?
(граждански коментари: “Срам, Господи!” и “Комунистите са си гадове. Но излиза, че и синята част от залата са ченгета, комунета и доносници, до един .
Така обругаха прехода, че няма какво да се връщаме по назад в историята. Тази позорна конституция, срамно ВНС – убиха нацията !”)
Точно преди 20 години (9 юли 1990 г) започва работа Седмото Велико народно събрание, което изработва новата Конституция на България. То беше избрано в резултат на първите демократични избори в България след падането на комунизма, проведени на 10 юни 1990. Събранието работи от 10 юли 1990 до 2 октомври 1991 г., когато се саморазпуска. То се състои от 400 народни представители – 210 от БСП, 145 – от СДС, 23 – от ДПС, 16 от БЗНС, по двама от Отечествения съюз и независими и по един депутат от Отечествената партия и от Социалдемократическата партия. Председател на 7-то ВНС е проф. Николай Тодоров, а негови заместници са Гиньо Ганев, Иван Глушков и Никодим Попов. Предлагаме ви най-крилатите реплики на депутатите от ВНС.
НИКОЛАЙ ТОДОРОВ: Гиньо, спущай заседанието!
ГИНЬО ГАНЕВ (звъни): Музика, господа!
……
НИКОЛАЙ ТОДОРОВ: Гиньо, ако остане време, нека да приемем и конституция. Може ли?
ГИНЬО ГАНЕВ: Кой какво може, казвам аз и правилника!
СЛАВЯН САПАРЕВ: Извинете, ние приют за бавно развиващи ли сме, училище ли сме някакво или сме Народно събрание?
……
ФИЛИП БОКОВ: Моля г-н Председателя да разпореди, щото всички, които не са народни представители, да се качат в галерията! В противен случай няма да знаем дали всички, които гласуват, са народни представители!
НИКОЛАЙ ТОДОРОВ: Има си хас! Ненародните представители, ако до няколко секунди не напуснете залата, ще ви помоля да излезете!
ЙОСИФ ПЕТРОВ: Чуждицата изпари ли се от залата? Ако се забележи някой такъв, да се обади да го линчуваме!
………
МИХАИЛ НЕДЕЛЧЕВ: Уважаеми г-н Председателю, позволете ми тогава да изразя някои съображения във връзка с необходимостта да бъдат предавани заседанията на ВНС по радиото и телевизията, тъй като заседанията на ВНС са един политически театър. Това е един непрекъснато течащ във времето сюжет.
ГЛАС ОТ ЗАЛАТА: Дисертация ли ще слушаме сега?
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ: НС трябва да е способно да слуша и научни трудове!
АНЖЕЛ ВАГЕНЩАЙН: В Англия заседанията не се предават директно!
ВЛАДИМИР СОТИРОВ: Но, г-н Вагенщайн, в Англия няма БСП!
СТОЙЧО ШАПАТОВ: Искам да репликирам уважаемия мой колега. Съгласен съм абсолютно с него, че в Англия няма БСП. В същата степен важи и че в Англия няма СДС!
ВЛАДИМИР СОТИРОВ: То затова няма!
……
ГЕОРГИ КРУШАРОВ: Казвам за нашите. Аз най-напред съм на мнение, че трябва да махнем вече “председател” (президент)”, защото се удължава много титулуването и не върви. Каква е политиката на моята партия и на нашия кандидат ми е ясно. Искам да задам въпрос на другите двама. В продължение на векове са се оформяли видове аборигени, които ние изместихме, за да настаним мерино и високопродуктивни крави, без да се съобразяваме, че трябва да се върне каракачанката и черното родопско говедо.
ПЕТЪР БЕРОН (от място): Това ли е работата на президента? (Смях в залата)
ГЕОРГИ КРУШАРОВ: Не се смейте, другари. Другарят Берон не мога да го обвиня, той не разбира от земеделие.
……..
ГИНЬО ГАНЕВ: Г-н Чирков, времето Ви свършва, а надявам се – и словото!
АЛЕКСАНДЪР ЧИРКОВ: Аз не се боря за мистър реторика или мистър зъл дух, нито за мис или мистър парламент. Но три дни чакам за това слово, бихте ли ми отстъпили един ден?
ГИНЬО ГАНЕВ: Мисля, че дните не са равни на минути!
АЛЕКСАНДЪР ЧИРКОВ: Вие правите лош атест на собственото си събрание!
ГИНЬО ГАНЕВ: Само не подвиквайте така на Бюрото, Ви моля. То е чувствително!
ЕЛКА КОНСТАНТИНОВА: Мисля, че е време да прекратим с въпросите, защото те стават много дребни. За мен въпрос не остана, освен да попитам как се отнасят кандидатите (за президент) към таксата за кучета… (Ръкопляскания от опозицията)
……..
ДИМИТЪР ЛУДЖЕВ: Не е ясно за какво гласуваме!
НИКОЛАЙ ТОДОРОВ: Има си хас! Има една точка. Аз поставих на гласуване тази точка и Ви моля да се отстраните от трибуната. Ако искате, недейте я гласува, но ние трябва да пристъпим към гласуване за президент или нещо от този род! Гласувайте!
АНДРЕЙ АНДРЕЕВ: Моля през това време г-н Гиньо Ганев да се поразходи из коридорите и да потърси точка 2 от дневния ред!
……..
НИКОЛАЙ ТОДОРОВ: И тъй, въз основа на съответните членове от Конституцията, които ги нямам пред мен, и на основание всички други документи, които ви бяха прочетени, можем да считаме вече, че от тримата кандидати – Чавдар Кюранов, Виктор Вълков и Петър Дертлиев най-много гласове бяха подадени за четвъртия – Жельо Желев! Честито!
ОТ ЗАЛАТА: Е-е-е! А-а-а!
ГИНЬО ГАНЕВ: Е, какво “Е-е-е, а-а-а! „? Който има да каже нещо по гласуването, напомням, че това не се прави с “Е-е-е” и “А-а-а”, а с цяло изречение!
……..
НИКОЛАЙ ТОДОРОВ: … Има думата Мирослав Дръмов.
ГИНЬО ГАНЕВ: Първо беше Леа Коен.
НИКОЛАЙ ТОДОРОВ: Нищо. Тъкмо ще се получи взаимоотношение между тях двамата. (Радостно оживление в залата.)
…….
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Уважаемо председателство, напрегната е ситуацията, но нека не я изостряме допълнително!
ГЕОРГИ СПАСОВ (от място): Тогава да я затъпяваме!
НИКОЛАЙ ТОДОРОВ: Сам не мога да се произнеса. Бих желал да чуем експерта по парламентарната ни дейност.
ГИНЬО ГАНЕВ: Благодаря Ви много за въпроса. Но няма да Ви отговоря. Ние сме председателство и нямаме право на такива пристрастия. Проектоправилникът, пък и практиката, не правят разлика между изостряне и затъпяване.
………
ГИНЬО ГАНЕВ: И нека от днес да бъде по-ясно! Никой няма да се устремява към трибуната. Г-не, притеснявате ме, защото сте се устремил към трибуната сякаш ще я прескочите!
СТЕФАН СТОЯНОВ: Имам важно съобщение! Няма кворум!
ГИНЬО ГАНЕВ: Надделява становище, понеже имаше изречение, което прозвуча тук, че може би няма и кворум.
СТЕФАН СТОЯНОВ: Искам да отбележа, че не присъствувам на заседание на ВНС.
СТЕФАН СТОИЛОВ (от място): Защо участвувате?
СТЕФАН СТОЯНОВ: Участвувам, защото не е заседание.
СВЕТОСЛАВ МИЧЕВ: Позволете ми да предложа да затворим вратите и всички присъствуващи в тази зала да се разпишем в книгата.
НИКОЛАЙ ТОДОРОВ: Да се брои! 79, 38 и 9 – общият брой не излиза. Ние нямаме кворум! Още веднъж моля депутатите да влязат, за да не изпадаме в безсилие!
СТЕФАН САВОВ: Г-н Ходжов, Вие сте полунавътре, полунавън! Какво смятате? Ще влизате ли или ще излизате? Нека се разберем сега по този въпрос.
АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (от място): Не стойте разкрачен!
СТЕФАН САВОВ: Ако се затворят вратите, ние ще можем да минем към гласуване.
ГИНЬО ГАНЕВ: Вратите се затварят не по Ваше искане, а по решение! Управлявайте вратата, ако обичате! И нека тези, които са гласували веднъж, да не се оттеглят от залата! (Смях отляво.)
………
МАРКО ТОДОРОВ: Ние проведохме редица наблюдения и стигаме до извода, че редица наши народни представители притежават свръхестествени възможности, тъй като посредством телекинеза или парапсихология могат да въздействуват на компютърната система от разстояние. Има народни представители, които дори от чужбина са гласували!
ДРАГОМИР ДРАГАНОВ: Аз предлагам да възприемем и система за гласуване по пощата, която е много демократична и се използва в цивилизования свят!
РУМЕН ВОДЕНИЧАРОВ: Г-н Драганов, Вашето предложение е по-подходящо за комуникациите на НАТО, но не и за българските! (Смях в залата.) Използвам освен това случая да поздравя с „Добре дошъл” в Парламента г-н Георги Спасов!
ГИНЬО ГАНЕВ: Пратете си поздравите по пощата, за която говорим! Гласувайте г-да!
ДИМИТЪР ЛУДЖЕВ: Ама все пак за какво гласуваме?
ЧАВДАР КЮРАНОВ (от място): Гласуваме по члена на Драганов.
ДИМИТЪР ЛУДЖЕВ: Сега разбрах. Но нали нямаме кворум?
ГИНЬО ГАНЕВ: Г-да, кворум има и направете криза от друго. И да не създаваме илюзиите за самостоятелен член! Заповядайте!
…….
ГЕОРГИ ТАМБУЕВ: Във вестник „Труд” беше поместена една информация, че народните представители не са минали през медицински преглед и че за назначаването на една чистачка се иска медицинско.
ЕЛЕНА КИРЧЕВА: Аз протестирам!
НИКОЛАЙ ТОДОРОВ: Има си хас! Протестирайте колкото си щете! И без това е късно. Моля, г-н Тамбуев.
ГЕОРГИ ТАМБУЕВ: Няколко пъти тук слушам г-н Александър Йорданов и все повече се убеждавам, че е наобходимо ние да минем и през психиатричен преглед. („У-у-у”, тропане по банките, ръкопляскания от блока на БСП.)
ГЛАС ОТ БЛОКА НА БСП: Сега всички луди ще скочат!
……
ЙОСИФ ПЕТРОВ: Въпросът е политически! Политически е въпросът! Лани баба пръднала, сега дядо подушил! Политически е въпросът! Целта коя е? – Стратегическа! Системно и методично да се обезглавява и без това слабата опозиция в България. Извади се една колода карти, измъкна се пика бирлик и се цака Петър Берон. Същата колода се вади и се вади каро десятка да се цака Стоян Ганев. Стреля се по офицерксия кадър, а не по войнишката маса.
……
НИКОЛАЙ ТОДОРОВ (звъни): Спущам заседанието! Моля, не съм Ви дал думата. Ако се бяхте обадили, щях да Ви дам думата, а Вие идвате направо. Постъпило е предложение от трима депутати, които искат, моля Ви се, правим смешни работи в някои отношения, извинявайте… Моля, почакайте малко, почакайте преди процедурен, да обясня аз… Всички бързат, за какво бързат? Луканов бърза да си подаде оставката, други бързат да си подадат оставката като депутати… Предпочитание да оказваме на тоз или онзи не може така!
МАНУШ РОМАНОВ: Г-н председател! Процедурата, по която водите събранието, ми навява тъга. Вашите реакции също. Виждал съм го това много пъти и го наричам дискриминация. Защо? Защото когото боли, той знае. Когото не го боли, нищо не знае. Някои хора упорито искат да ни внушат едва ли не, че всичко е розово с циганите. Розови гета, розови сметища, розова липса на вода и канализация, розова малограмотност, разов аромат на изгорели парцали. Както се казва на цигански „романи цикня”…
НИКОЛАЙ ТОДОРОВ: Прекъсвам Ви, седнете си на мястото. Удовлетворих отговора Ви.
МАНУШ РОМАНОВ: Нищо не сте удовлетворили. Тъкмо по този въпрос Вие зад гърба ми решавате проблема на циганското население в цялата страна.
ГИНЬО ГАНЕВ: Г-н Романов, Вие се оплаквате, че трудно стигате до трибуната, но истината е, че много по-трудно я напускате!
НИКОЛАЙ ТОДОРОВ: Налагам Ви наказание, че не се вслушвате в председателя на НС. Има си хас! Напуснете трибуната! Секретарите, отведете го навън. (Ръкопляскания.)
МАНУШ РОМАНОВ: Откарвали са ме и друг път. Аз протестирам. С това си изказване аз изпълнявам и един малък дълг, едно малко обещание към съседите си от бл. 208, вх. Г, ж.к. „Люлин”. Честит свободен изход към света, скъпи съседи!
ГИНЬО ГАНЕВ: Г-н Романов, Вие с устна честитка заменихте пощенските картички ли? Това е по-евтино.
НИКОЛАЙ ТОДОРОВ: Правилникът, така както е направен, дава право.
АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Тогава искам да благодаря на дежурната оперативна група от Второ РУ на МВР в София, която изключително бързо, оперативно преди два дни откри откраднатата моя лична лека кола. (Ръкопляскания от блока на СДС.)
КИРИЛ НИКОЛОВ: Съжалявам, че нямам някой близък, който има рожден ден за да използвам и аз тази трибуна да го поздравя!
БОГДАН АТАНАСОВ: Уважаеми народни представители! Като се основавам на текста на народната поговорка, че “утрото е по-мъдро от вечерта”, искам да направя едно малко странно предложение: да гласуваме, че сме на сутрешно заседание, за да помогнем на г-жа Поптодорова да помъдрее!
ЕМИЛИЯ ТОМОВА: Смятат ли народните представители, че на мъжете е позволено да се държат по-грубо към колежките си депутатки, отколкото един към друг? Не искаме от вас кавалерство…
ГЕОРГИ СПАСОВ: Времето Ви изтече!
ЕМИЛИЯ ТОМОВА: Моето не е изтекло, аз съм по-млада от Вас!
ВЕНЦИСЛАВ ДИМИТРОВ: Това не е благотворително заведение, госпожо!
СОНЯ МЛАДЕНОВА: В България за съжаление не уважават жените! (Смях в залата.)
ВЕНЦИСЛАВ ДИМИТРОВ: Старша полицайка ще те направим тебе, знаеш ли как ще ти отива една шапка!
КРУМ НЕВРОКОПСКИ: Соня Младенова трябва да бъде изгонена от парламента! Тя е безсрамница. Ще й счупят главата!
—
ГИНЬО ГАНЕВ: Аз пък бих искал от името на всички да се извиня на г-н Иван Пушкаров. Някои казаха много неточно, че той днес станал дядо, но под това се разбирало, че неговата дъщеря се била омъжила днес, което значи, че тепърва ще става дядо. Но все пак нека го поздравим.
—
МИТРОПОЛИТ ПАНКРАТИЙ: Достопочтений г-жи и г-да народни представители! Все повече и повече ангажира нашата телевизия, а оттам и рефлектира и в нашата преса така нареченият сексуален въпрос. (Оживление.) Тази нощ може би няма да спя, защото съвестта ми е силно разбунена от една публикация, която носи надслова “Смокинов лист на ластик:”. Моля ви да чуете какво е напечатано: “Гвоздей на шоуто бе предварително рекламираният конкурс “Зад смокиновия лист” в две части – “Омайната гръд” и “Сърцето, което тупти в панталона”. (“А-а-а” от цялата зала.) Моля ви. “Пред шарената публика с много деца – бъдещото поколение, бъдещите общественици, бъдещи министри, бъдещи учители – по монокини дефилираха и танцуваха три конкурентки, а 11 мъже демонстрираха “сърцата” на голо, в началото с по едно смокиново листо на ластик, а после и без него”. (Оживление.) Мнозина се забавляваха, доволни от “приближаването ни” към Европа. Първи награди не бяха присъдени” (Смях.)
ГЕОРГИ КРУШАРОВ: Ние към Европа ще заминем с пътнически влак и ще спираме на всяка селска гара. В задния вагон ще оставим тези, които с ластици и смокинови листа на предниците си показват срамоъиите. Тях ще оставим в задните вагони, защото ако ги вкараме в царевиците, чийто листа режат като саби, или ги вкараме в слънчогледите, където се зажулва до кръв, няма да се види нито смокинов лист, нито онова, което е под листа!
—
ТОДОР ТОДОРОВ: Аз смятам, че в момента искам да направя едно изявление.
ГИНЬО ГАНЕВ: Много неясно е написана бележката Ви. Или Бюрото не може да чете, или Вие да пишете!
—
ЦАНКО ЦАНКОВ: Г-да депутати, правим говоренето така, че е навъзможно слушането!
СТОЯН ГАНЕВ: Във връзка с процедурата повече така процедурно не можем да продължаваме! Обръщам внимание на Бюрото!
ГИНЬО ГАНЕВ: Не обръщайте винмание на Бюрото, а се обърнете с внимание към Бюрото! Шегувам се.
ИЛИЧ ЦВЕТКОВ (от място): Без шеги!
НИКОЛАЙ ТОДОРОВ: Още една реплика, за да спрем с репликите. Искам да направя едно лирично оплакване от името на може би 50-60 депутати. Става въпрос за тези светлини. Мога да ви кажа, че аз вече отидох два пъти да си преглеждам очите, защото виждате двата прожектора и на мен бият право в очите. Зачервени са, както виждате. Обърнали сме се, но във всеки случай много сериозно да поставим този въпрос. Ако до една седмица не се реши, аз ще наредя да се спрат тези фарове. Това е. (Бурни ръкопляскания.) Няма нужда да го чета.
ДРАГОМИР ДРАГАНОВ: Какво значи “няма нужда”? Кой определя нуждата? Кой ще определя голяма нужда ли е, малка нужда ли е, има ли нужда въобще и т.н.?
АТАНАС УЗУНОВ: По този въпос не съм съгласен с г-н Драганов, който може би от конструктивни съображения се опитва да отмести въпроса.
НИКОЛАЙ ТОДОРОВ: Добре, все пак ще го прочета, за да има резон. Смятаме, че депутатите имат право на здравословни условия за труд. От силната насочена светлина на прожекторите имаме болки в очите и рискуваме прогресивно ослепяване. (Бурни ръкопляскания. Прожекторите загасват.)
ГЕОРГИ БАЕВ: Чакай малко, чакай малко, недей да бързаш! Колежки и колеги, аз искам да кажа нещо малко по-различно. Мен сега пък ме хвана кокоша слепота след като изгасиха прожекторите и получих плексит, когато гласувам на ден по 50 пъти. Ръката вече не мога да я движа и не мога да работя. На мен не ми е ясно защо тази техника се бави – защото говорих с 15 човека от БСП, те са готови да минат откъм нашата страна. Заради комшиите… (Смях и оживление в залата.) Смейте се, смейте се! Това е ВНС и като изгасваме лампите, няма никаква техника!
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ (от място): Като разбирате от картини, смятате, че разбирате и от право?
ГЕОРГИ БАЕВ: Ей, аман от Вас, бе!
МАРКО ТОДОРОВ: Уважаеми народни представители, използвам възможността да ви кажа нещо. Компютърът ни показва, че твърде много си играете. Народните представители многократно натискат пултчето.
ГИНЬО ГАНЕВ: Отсега нататък моля народните представители да гласуват, без да си играят!
—
СТОЙЧО СТОЙЧЕВ: Снощи отново изходите пред НС бяха блокирани с огромно множество от хора, които в буквалния смисъл ни държаха като пленници. Не само това. Аз бях свидетел на една срамна картина, в смисъл, че разбеснели се хора търсеха депутата Румен Воденичаров и според техните изрази искаха “да го одерат жив”. Всички знаете защо г-н Воденичаров е възбудил тези граждани. Това е затова, защото той има доблестта да изкаже свое собствено мнение по този гражданин, който искал да се пали. Следователно всеки от нас, депутатите, който изрази свое собствено мнение, е застрашен да бъде “дран”. Аз не искам да бъда дран нито жив, нито мъртъв!
—
ГЕОРГИ СПАСОВ: Уважаеми народни представители, в момента България не е изправена, а направо голяма част от нейното население, включително и тук стоящите народни представители, гладуват. Вчера във ВНС, в бюфета му имаше само халва, а днес в момента няма нищо за ядене!
ПАВЕЛ МАЗЪЛОВ: Точно така! Браво, Жоро!
ГЕОРГИ СПАСОВ: Първо, няма къде да се храним. Пет месеца вече аз живея на сандвичи. Досега не можах да получа язва, но предполагам, че ако продължим в същия дух, и не само аз, тук има възрастни хора, които са пенсионна и много над пенсионна възраст. Мисля, че НС не трябва да се превръща в мор за една част от депутатите на ВНС! (Ръкопляскания.)
ИВАН ГИНЧЕВ: Но ако гласуваме закона, който цяла България жадува така, както бедуинът жадува за един оазис, ей тука пити ще ни донесат! За всеки народен представител по една пита и по една кокошка! Братя, този час дойде! (Радостно оживление в залата.)
ВЕНЦИСЛАВ ДИМИТРОВ: Аз, разбира се, отново поставям въпроса само формално, но този въпрос няма да е формално. Искам да засегна един въпрос, който винаги, когато го засягам, всички обичате да се смеете.
Аз казах за цената на бирата. Хората зле ме разбрали, че едва ли не това е най-важният проблем. Някои ме изкараха в писма, които ми изпращаха, едва ли не пияница, хулиган и т.н. Това са рисковете на професията. Но тук наистина са видели как от мазетата на НС се изнася едно фургонче с бира “Загорка”… (Смях в залата.)
Продължавайте да се смеете, но наистина е така. А бира не се сервира в НС, въпреки, че отдавна го искам. (Бурни ръкопляскания в цялата зала.)
—
НИКОЛАЙ ТОДОРОВ: Стилиан Стойчев иска да се изкаже, понеже няма да бъде после тук, а ние вече да прекратяваме по този въпрос разискванията. Моля заповядайте!
СТИЛИАН СТОЙЧЕВ: Извинявам се, за момент излязох от залата и изказването ми някой го откраднал.
ИВАН ГИНЧЕВ: Това са тези айдуци, тия хора, които ограбиха българския народ! Ние, нашият СДС, можем да се караме понякога като цигани, но когато…
МАНУШ РОМАНОВ: Циганският етнос, етнос “Рома”, съжителства с българите от 1300 г….
ГИНЬО ГАНЕВ: Г-н Романов, моля Ви!
МАНУШ РОМАНОВ: Винаги сте много важни!
ГИНЬО ГАНЕВ: Кои да са важни?
МАНУШ РОМАНОВ: Всички сте важни и все много бързате! Всички правят изявления, и аз искам също да направя изявление! Мануш Романов е не по-малко българин от Румен Воденичаров. Затова като син на тая земя не винаги съм се чувствал като законороден…
НИКОЛАЙ ТОДОРОВ: Има си хас! Дежурните секретари, отведете го навън!
МАНУШ РОМАНОВ: Както казах, откарвали са ме и друг път! Това е дискриминация!
САБРИ ХЮСЕИН: Ще бъда съвсем конкретен. Аз само ще помоля народното представителство да знае, аз за да мога да говоря и да взема участие, реших да седна до господин Воденичаров. Той не ми разреши да седна! Как мога аз да правя с него политика, той не ми разрешава да седна до него, макар че аз съм по-хубав от него! (Шум в залата, оживление.)
РУМЕН ВОДЕНИЧАРОВ: Господин Хюсеин, Вашето ново име ми харесва. Вие сте наистина мъжествен, красив и самонадеян. Но г-жа Христова за мен е по-привлекателна от Вас. Тя седеше на мястото до мен и затова, като европеец, предпочетох нейната компания. (Весело оживление в залата.)
АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми г-да народни представители. Парламентарният съюз на демократичните сили се извинява на всички свои избиратели и на всички честни хора в България, че лицето Румен Воденичаров е избрано със синята бюлетина на СДС! (Единични ръкопляскания от опозицията.)
ГЛАС ОТ ЗАЛАТА: Александър Йорданов показва за пореден път своята хилава интелектуална мускулатура!
…………….
НИКОЛАЙ ТОДОРОВ: Спущам заседанието! Дневният ред си върви по дневния ред! Преминаваме към член 2 – декларации!
ГИНЬО ГАНЕВ: Който поддържа този член, моля да гласува с вдигане на ръка. Господине, Вие не гласувате ли, или поддържате този член с две ръце?
ИВАН ТЕНЕВ: Вижте сега, г-да, това е един много дълъг член.
—
ФИЛИП БОКОВ: Представителите на СДС искат неправомерно високи заплати и други допълнителни възнаграждения!
РУМЕН ВОДЕНИЧАРОВ: От хора като Паси България е като гол охлюв!
ВЛАДИМИР СОТИРОВ: Уважаеми народни избраници! За пари и жени не трябва да се говори! Но човек трябва да ги има тези неща. Но аз понеже нямам, имам предвид пари, ще си позволя малко да се разширя на тази тема. Уважаваният от мен Филип Боков хвърли едно обвинение, че именно ние от СДС искаме големи пари. Аз трябва да кажа, че ние имаме известни основания за това. Защото ние като опозиция в малцинство трябва да получаваме вредни. (Бурни ръкопляскания отдясно.)
КРАСЕН СТАНЧЕВ: Председателството допуска от трибуната на ВНС да се четат послания, които не са утвърдени в дневния ред. Държа в ръцете си документ, който също можех да прочета, понеже съм се докопал до микрофона, но няма да го направя. Втората ми процедурна бележка е, че се иска да се гласува текст, който не се намира на банките пред народните представители.
НИКОЛАЙ ТОДОРОВ: Има си хас! Искам да поясня. Текстът беше подготвен вчера, размножен в 400 екземпляра. И когато отидох във връзка с консултация пред всички представители на политическите партии, аз мога да ви прочета имената, големи и малки, и същевременно дадохме и на другите, които са представители тук, текста. Помолиха и аз приех да се отредактира текста ми беше обещано, че ще бъде своевременно предаден да размножим коригирания текст, за да не излезе, че ние предлагаме само от името на председателството. Следователно…
ГЕОРГИ БАЕВ: Предлагам да се гласува едногодишен отпуск на академик Тодоров. Понеже нищо не разбирам какво говори. Не мога да чуя какво предлага.
—
ВЕНЦИСЛАВ МЕДАРСКИ: Не е удобно да взимам думата, но действително имам съображения и възражения, защото аз прочетох декларацията. Тук е предадено събитието, но началото на събитието не е предадено. Появи се академик Тодоров, прочете проекторешението и се създаде паниката. Така че основната първопричина за това смятам, че трябва да я търсим на председателя на ВНС.
НИКОЛАЙ ТОДОРОВ: Този въпрос не е ясен на председателството. Но ако народните представители са наясно, можем да поставим въпроса на гласуване.
ГЛАСОВЕ: Моля да се обясни за какво гласуваме.
НИКОЛАЙ ТОДОРОВ: Така както се разисква. Касае се окончателно да се приеме окончателно решение по повод на декларациите. Да се оформят, да се прекратят или как ще се реши.
ГЛАСОВЕ: За какво ще гласуваме?
НИКОЛАЙ ТОДОРОВ: Дадена е декларация, която урежда въпроса. Допълнително ще се даде осветление от юридическо естество и ще се реши окончателно. (При председателството отиват представители на БСП и СДС, за да уточняват предложението, което се гласува.)
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: На парламентарната група на БСП не е ясно за какво ще се гласува.
НИКОЛАЙ ТОДОРОВ: Има си хас! С г-н Дертлиев се уточнихме, че въпросът на се включва в този пункт. Той излиза след два дни.
СОЛОМОН ПАСИ: Г-н председател, уважаваният от мен съпредседател на СДС говори вероятно от името на онази част от СДС, която той съпредседателствува. Не знам какво е мнението на другия съпредседател, но във всеки случай категорично подкрепям предложението, направено от него от името на онази част, която не е съпредседателствувана от уважаемия от мен г-н Дертлиев. (Оживление, шум, реплики в залата.)
СОЛОМОН ПАСИ: Моля да бъда извинен, г-н председателю. Колегите ми обърнаха внимание, че това, което Александър Йорданов и г-н Дертлиев са казали, е било едно и също. Аз просто не съм внимавал. Искам да оттегля… (Смях в залата.) Моля ви, не се смейте. Случва се. Вероятно съм главозамаян от блестящата операция на обединените сили в Персийския залив, но се случва.
—
ГИНЬО ГАНЕВ: …Преминаваме към следващата точка: Спомени на народните представители. Имате думата, г-да!
НИКОЛАЙ ТОДОРОВ: Ами да започна аз! Веднъж – не се пиша за герой – един дивак ме простреля. Стреля с пистолет срещу мен, имах възможност, бях на легло, да се дръпна назад. Куршумът премина през капачката и вместо да мине през бурсите, излезе от другата страна. Оживях без анкиноза, без нищо. Има си хас!
ГЕОРГИ ИВАНОВ (от място): Ле-ле, тоя нашия председател ме бие с три обиколки на земята!
ГИНЬО ГАНЕВ: Друг? Не, не г-н Романов! Вие много стремително идвате тук и даже не ме слушате! Г-н Бъчваров поиска думата преди вас. И кратко, моля Ви!
ВЕНЦИСЛАВ БЪЧВАРОВ: Две думи само: В своята битност преди да бъда народен представител, бях инженер във Водно стопанство.
ИЛИЧ ЦВЕТКОВ: Прогонен от София, аз живея в “Младост”.
ИВАН ГИНЧЕВ: А пък аз съм живял с комунисти, с цигани и с турци.
—
ИВАН ГИНЧЕВ: Аз помня една година моя фелдфебел-школник в София, който каза, че когато Българската армия е стъпила в Цариград на един парад и когато нашите войници са ударили крака, турците казали: “Е-е-й, аскер, серт аскер”. Когато се касае за нашата Тракия, за нашата Мизия, за нашата култура, ние ще бъдем готови да загиваме в името на свободата и плодородието! (Ръкопляскания в блока на СДС.)
НИКОЛАЙ ТОДОРОВ: Така беше! Благодаря Ви, г-н Гинчев.
АТАНАС КЕХАЙОВ: Реплика! Уважаеми г-н председателю, колеги и колежки! Много бих желал да отбележа, че на 19-20 годишна възраст аз участвувах във войната. Участвувах като пехотинец. Много атаки, много ръкопашни боеве. На две места куршуми са пронизали тялото ми и зная какво значи на 20 години да умираш. Но не мога да разбера – та такива като мен ли ще бъдат олигофрените, които трябва да умират за България, а алтернативните (има се предвид алтернативната военна служба без оръжие) да чакат отзад с лопатите, за да ни погребват?
НИКОЛАЙ ТОДОРОВ: Има си хас! Следващият!
—
ГЕОРГИ КРУШАРОВ: Добре, спомени! Аз се казвам Георги. Като редник-ветеран от Отечествената война съм награден с два ордена за храброст. Не искам да се изтъпанчвам с това. Защото хвалипръцковците не могат да получат орден за храброст.
НИКОЛАЙ ТОДОРОВ: Има си хас! Браво! Следващият!
—
НИКОЛАЙ ТОДОРОВ: Но вече има формулирано предложение! Чакайте! В резултат на тази продължителна дискусия се стогна до конкретно предложение, което се възприе. То беше нееднократно поставяно, най-после се уточни. Не го поставям на гласуване, за да се подготвят и се предвиди евентуално включване, ако се приеме и се гласува на утрешното заседание. (Невъобразим шум в залата.)
ГИНЬО ГАНЕВ (звъни): Г-да, нещата са съвършено ясни! Г-н министър-председателят поиска думата. Вярно е, че правата на министрите е да говорят по всяко време, но тук, г-н Луканов, не става дума за говорене. (Шумът и възбудата продължават. Блокът на опозицията вика “Оставка”.)
ГИНЬО ГАНЕВ: Е, какво е това сега? Чакайте да се разберем! Ама чакайте, бе, все пак нали уж имаме правилник? Не може един на трибуната, друг иска думата просто да го замести! Г-н Ганев, защо не изслушаме все пак становището на Бюрото?
СТОЯН ГАНЕВ: Не, не! Нека хората знаят, че в момента се извършва инквизиция в парламента! Един нечуван ултиматум в парламентарната практика, това е недопустимо, че хората ги чака не просто глад, чака ги гладна смърт с тези действия!
ГИНЬО ГАНЕВ: Но след като всъщност точката от дневния ред е прекратена, може да се вземе само, за да обяснява нещо във връзка с гласуването! Не тръгвайте Вие, преди да съм Ви дал думата! Идете си на мястото! Аз ще кажа кой има право да говори! И моля ви, г-да, ако всеки идва тук със свой собствен член под мишницата си, нали знаете докъде ще я докараме?
ДРАГОМИР ДРАГАНОВ: Г-н Ганев, Вие много често си позволявате болшевишкия навик да говорите от името на народа, но аз предлагам да продължим по обявения дневен ред. А тъй като очевидно Вие сте, извинявайте, не само болшевик, Вие сте живковец, предлагам… (Възражения. Част от депутатите на СДС напускат залата.)
НИКОЛАЙ ТОДОРОВ: Моля ви се, моля ви се. Вижте какво става. Председателството е обсадено!
НАДЕЖДА ИЛЧЕВА: Какво искате? Пак да вдигнете масите ли? Няма да стане!
ЧАВДАР КЮРАНОВ: Моля народните представители да чуят какво казва г-н Луджев – че ние ще си получим това, което заслужаваме.
ДИМИТЪР ЛУДЖЕВ: Не е точно така.
ЧАВДАР КЮРАНОВ: Моля Ви, не си кривете душата!
ДИМИТЪР ЛУДЖЕВ: Аз казах: “Вие търсихте конфронтация и ще си получите това, което търсите”. Извинявайте, това е съвсем друго!
НИКОЛАЙ ТОДОРОВ: Има си хас! Петнайсет минути почивка за успокояване на аудиторията!
ПЕТЪР БЕРОН: Недопустимо е да давате почивка. Ако дадете почивка, ние няма да се върнем. (Борба за микрофоните. Народни представители от БСП и СДС се опитват да говорят и взаимно си пречат. Ал. Йорданов се опитва да прочете декларация. Ек. Маринова се опитва да му отнеме листата.)
ИВАН ПУШКАРОВ: Цяла България гладува!
ЕКАТЕРИНА МАРИНОВА: Личи Ви!
НИКОЛАЙ ТОДОРОВ: Чакайте, чакайте, г-н Йорданов, един момент, почакайте да видим. (Народни представители от СДС ограничават достъпа до трибуната на представители на БСП. Викове от СДС: “Сашо, чети! “ Депутати от СДС и БСП се нахвърлят един срещу друг.)
НИКОЛАЙ ТОДОРОВ: Не пререждайте точките! Има време до точка “групови скандали”!
ЕЛКА КОНСТАНТИНОВА: Комунистите бият!
ЧАВДАР КЮРАНОВ: Искайте почивка!
ДИМИТЪР ЙОНЧЕВ: Искаме почивка!
МИХАИЛ НЕДЕЛЧЕВ (сочи депутат от БСП): Г-нът да бъде отстранен веднага!
ВЕНЦИСЛАВ ДИМИТРОВ (вика): Да бъде отстранен този идиот!
НИКОЛАЙ ТОДОРОВ: Моля да се успокоят духовете! Да заемат местата си, иначе не може. Ако искате да продължим, всички да седнат!
АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Позор за тази партия! Тук стават зловещи неща!
НИКОЛАЙ ТОДОРОВ: Г-да депутати, бъдете разумни и си седнете на местата.
ГИНЬО ГАНЕВ: Ако депутатите си седнат, ще си почиват по-добре.
ВЕНЦИСЛАВ ДИМИТРОВ: Екатерина Маринова да върне първия лист!
НИКОЛАЙ ТОДОРОВ: Петнайсе минути почивка!
НИКОЛАЙ ТОДОРОВ (звъни): Спущам заседанието! Моля народните представители да седнат, за да видим имаме ли кворум… Преминаваме към следваща точка: Съставяния и събаряния на правителства. Има думата г-н Медарски.
ВЕНЦИСЛАВ МЕДАРСКИ: Уважаеми народни представители! … За мен моите 33 000 избиратели са работливи хора и са еднакво поставени пред дилемата да се хранят като йоги и да се обличат като нудисти, за да помогнем да излезем от батака, в който ни доведе светлото комунистическо бъдеще.
Г-н Луканов, Вие бяхте идеологът на сигурния преход на реформи, известен в нашия край (Разлог) като “умирай бавно”! В моя избирателен район се очертава общо негодувание от Вашето правителство за масовата безработица. Знаете ли, че преобладават настроения у хората, че правите икономическа изолация, защото не са гласували за г-н Боков! Той им е обещал икономическо развитие с предимство, дори да вкара футболния отбор в “Б” група.
ФИЛИП БОКОВ: Това е лъжа! Това е лъжа!
ВЕНЦИСЛАВ МЕДАРСКИ: Отборът влезе и без негова помощ, само затова, че са добри момчета…
……..
ВЕНЦИСЛАВ ДИМИТРОВ: Искам да засегна един въпрос, който винаги, когато го засягам, всички обичате да се смеете. Аз, разбира се, поставям въпроса формално… (Смях в залата.) Моля ви, недейте! Повишаването на цената на бирата… (Бурни ръкопляскания от цялата зала.)
ГИНЬО ГАНЕВ: Г-н Димитров, пак ли?
ВЕНЦИСЛАВ ДИМИТРОВ: Добре, тогава друг въпрос: Предлагам, не знам процедурно как ще бъде оформено, да приемем оставката на председателя на БНБ. Също и на Външнотърговската банка. И да я закрием! (Веселост в залата.)
СТЕФАН ПРОДЕВ: Казано малко по-грубо, това не са съвети, а изгъзици. (Смях в залата.)
…….
КИРИЛ МАРИЧКОВ: Моят девиз, когато дойдов в този парламент беше “толерантност”. Но всичко си има своите граници! Тук се спряга глаголът “компетентност”…
РЕПЛИКА ОТ ЗАЛАТА: Не е глагол, а съществително!
ГИНЬО ГАНЕВ: Господа, менете си глаголите навреме!
…….
СТОЯН ГАНЕВ: Когато ние от СДС говорим, говорим винаги по същество! Г-жи и г-да народни представители, ПС на ДС предлага на ВНС да гласува вот на недоверие на правителството. (Ръкопляскания и викове “Браво” отдясно.)
НИКОЛАЙ ТОДОРОВ: Г-н Ганев, все пак закръгляйте се малко!
АТАНАС МОЧУРОВ: Аз имам една реплика към г-н Стоян Ганев. В продължение на дълго време г-н Стоян Ганев излиза с едни и същи предложения. Искам да се отбележи в протокола, че аз, Атанас Мочуров от 24-ти едномандатен варненски район, му подарявам Айфеловата кула. (Викове на одобрение и ръкопляскания в цялата зала.) Струва ми се, че има и други кандидати – и на тях бих им подарил Айфеловата кула, да се покачат, за да ги види цял свят. (Викове “Браво!“)
ПЕТЪР МАРКОВ: Г-н Председател, въведете ред!
НИКОЛАЙ ТОДОРОВ: Има си хас! Ред не можах да се въведе ред, когато вдигахте… Какво да спирам? Какво искате?
ВЕНЦИСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Вие Председател ли сте или какво сте?
………
НИКОЛАЙ ТОДОРОВ: Има си хас! Давам думата на Гиньо Ганев да обясни нещата по процедурата. Или ще бъдем парламент, или закривам заседанието! За първи път сме поставени пред вот на недоверие! (Струпване на депутати, фоторепортери и журналисти около трибуната. Много силен шум и объркване в залата.)
ГЛАСОВЕ ОТ ЗАЛАТА: Оставка, оставка! Вън Николай Тодоров!
ИЛИЧ ЦВЕТКОВ: Проклети да сте!
НИКОЛАЙ ТОДОРОВ: Моля ви се! Запротоколирайте – Илич Цветков! Моля ви се! Моля ви се! Моля ви се! За обида на председателя на ВНС налагам наказание “мъмрене”! (Депутатите от СДС започват да излизат от залата. Блокът на БСП ги освирква и ги изпраща с викове “У-у-у”.)
…….
СТЕФАН СТОИЛОВ (пред трибуната): Г-н Ганев, моля Ви, включете микрофона, за да кажа няколко думи по отношение на онзи уличник. Ще му натрия носа, както старите баби натриваха носовете на котките!
ВЕНЦИСЛАВ ДИМИТРОВ: Не може. Излизаме. ПС на ДС напуска!
АТАНАС МИХАЙЛОВ: Стига бе, на какво прилича това. По цял ден искате разтуряне на ВНС. Само вас ли ще слушаме? Ние като водихме борбата, къде бяхте?
(Венцислав Димитров си взема чантата и напуска залата. Цялата зала ръкопляска и се чуват одобрителни възгласи.)
ВЕНЦИСЛАВ ДИМИТРОВ (връща се обратно на мястото си): Щом така ме изпращате, ще се върна! (Въздишки на съжаление в залата.)
ГИНЬО ГАНЕВ: Тишина! Депутатите да седнат по местата си! Оператори, режим на регистрация! Какво искате да кажете Вие? Процедурно?
ПЕТЪР БАЛАБАНОВ: Процедурно. Уважаеми г-да председатели, протестирам срещу навика на СДС излизайки, да оставя вратите отворени и да наднича през тях така, че да не можем да разберем са или не са в залата. Нека да се затворят вратите!
ГИНЬО ГАНЕВ: Регистрирайте се, г-да! И ви моля, по-бързо се качвайте с гласовете си по таблото! (От балкона ръкопляскат депутати от СДС.) Кой ръкопляска от балкона? Г-жа Ананиева, не Ви давам думата в момента, защото правилникът трябва да се спазва много прецизно. Когато в залата няма 201 човека… Не е ли ясно това? Решение се взима с най-малко половината от членовете, а не с половината от члена! Имате думата.
…….
ГЕОРГИ СПАСОВ: По процедурата искам да говоря, г-да социалисти.
Предлагам отсега нататък председателят да не се прави на глух, когато говорят представители на неговата партия и да не си гледа часовника. Предлагам отсега нататък заседанията да се водят от г-н Ганев.
НИКОЛАЙ ТОДОРОВ (звъни): Моля Ви се, нямате право да се месите! (Шум в залата.)
МИХАИЛ НЕДЕЛЧЕВ: Няма да мине, г-да!
ЙОРДАН КУКУРОВ: През труповете ни ще минете!
МИХАИЛ НЕДЕЛЧЕВ: Вие там не се смейте! Този г-н до вратата, който цинично се смее, да напусне! Парцали долнопробни!
ПЕТЪР БЕРОН: Комунистически парцали!
…….
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ: Уважаеми колеги, нека започна с едно изохкване пред вас, за да изразя своето огорчение от начина, по който се работи. Така не се работи!
Няма да продължа, докато не ми се обърне необходимото внимание. Който иска да говори, да излезе навън!
ГИНЬО ГАНЕВ: Продължавайте да говорите, г-н Вълканов. Има атмосфера сега! (Ив. Пушкаров чете вестник на първия ред.)
ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ: Г-н Пушкаров, ако Ви е по-интересен вестника…
ИВАН ПУШКАРОВ: Не, не. (оставя вестник “Век 21”)
……..
ГИНЬО ГАНЕВ: Сега и Вие ще имате думата.
СТОЙЧО ШАПАТОВ: На г-н Стоян Ганев никой не му е дал думата. (Възгласи на възмущение в залата. Ст. Шапатов застава до Ст. Ганев на трибуната.)
ГИНЬО ГАНЕВ: Оставете логиката, а чуйте какво Ви се предлага!
СТОЙЧО ШАПАТОВ: Можем да говорим заедно!
ПАВЕЛ МАЗЪЛОВ (от място): Тъпанар! Като излезе Нора Ананиева, и аз така ще й преча!
……..
ГИНЬО ГАНЕВ: Г-н Романов, чуйте ме само за минутка. Да не би Вашите аргументи да са за нещо, което отдавна е в сила?
МАНУШ РОМАНОВ: Аз Ви разбирам, г-н председателю, но тъкмо в това е падението на този член! (Смях в залата.)
ГИНЬО ГАНЕВ: Все пак, падението на кой член, г-н Романов? Не се ли убедихте, че този член е нов само по форма, но има същото съдържание? Аз мисля, че тук не може да помогне дори и великолепният член 23 на господин Ескенази.
МАНУШ РОМАНОВ: Искам да внеса нещо ново в…
ГИНЬО ГАНЕВ: Желанието Ви да удължим този член е физически неосъществимо! Простата логика, а и съдържанието му не позволяват той да бъде разтяган до безкрай! Освен това членуването е въпрос и на възможности, а не само на желание!
……..
АЛЕКСАНДЪР ЯНКОВ: Аз съм по-репресиран от Вас! И аз съм бил по затворите!
ГЕОРГИ ИВАНОВ: Аз от затвора идвам тук! Аз съм бил в затвора, сега идвам от затвора!
ПЕТЪР КОРНАЖЕВ: При това положение ВНС е нелегитимно!
ГЕОРГИ СПАСОВ: Направо ставаме и си отиваме! Щом събранието е незаконно, ние трябва да се разпуснем!
НИКОЛАЙ ТОДОРОВ: Чакай, недей бърза, не е незаконно! Има си хас!
……..
НИКОЛАЙ ТОДОРОВ: … Има думата народният представител Петър Марков.
ПЕТЪР МАРКОВ: Някой си е забравил картата.
ГИНЬО ГАНЕВ: Ами извадете я и сложете Вашата.
ПЕТЪР МАРКОВ: Благодаря. (Изважда своята карта и я слага в апарата. Смях в залата, ръкопляскания. Марков е сложил не своята карта, а картата на Александър Чирков, която е била във вътрешния му джоб.)
……..
ГИНЬО ГАНЕВ: Прекратете регистрацията и посочете цифрата! 314 общ брой гласове! …
ДЕПУТАТ ОТ БСП: Имам претенции, че няма толкова хора в сектора на СДС.
ГИНЬО ГАНЕВ: Такова е усещането и на Бюрото. Парламентарните секретари, пребройте ръчните гласове и дайте резултатите. Ето, още един глас идва. В парламента за разлика от другаде гласовете вървят изправени. (Оживление в залата. Реплика от депутат на БСП: “Събуди ли се най-сетне този председател?”) Може ли да бъде по-тихо? Защо не мълчите, г-да? Ръчните гласове показват, че в залата присъствуват 84 души! Няма кворум! Право на Бюрото – 15 мин. почивка!
……..
НОРА АНАНИЕВА: Уважаеми г-н председателю, уважаеми дами и г-да, само една реплика или по-скоро едно конструктивно предложение. Доколкото не е в нашата компетентност да определяме празници, аз не зная защо тръгнахме точно Свети Георги да ни разделя. Единственото, което бихме могли сега да разрешим като професионален празник, е да провъзгласим Гергьовден за празник на депутата. Още повече 26 депутата са Георги.
ГЛАС ОТ ЗАЛАТА: Празник на храбрия депутат!
НОРА АНАНИЕВА: На храбрия депутат. Мисля, че всички сме достатъчно храбри и всички живеем със самочувствието на победители.
……..
ГИНЬО ГАНЕВ: Гласувайте, г-да! (Венцислав Димитров коментира нещо от място.) Г-н Димитров, Вие да не гласувате с говор? Гласува се с карта! Обявете резултата. При този резултат: 189 за, 4 против и 1 въздържал се, приема се! (Възражения, шум.) Тишина! Бюрото има право да ви даде обяснение! Предпоставаката, че в залата има кворум, за Бюрото е очевидна! В залата може да има 400 души и в гласуването да участват 120. Правилникът го разрешава!
НИКОЛАЙ ТОДОРОВ: Поради изчерпването на дневния ред минаваме към точката за конституцията! Има си хас! Все пак сме ВНС! Но преди това – тридесе минути почивка!
……..
НИКОЛАЙ ТОДОРОВ (звъни): Спущам заседанието. Сега да решим: ще правим ли конституция, защо ще я правим, защо пък да не я направим, как ще я правим и т.н. Моля!
……..
ЙОРДАН КУКУРОВ: Научих се по поверителен начин, че изработването на конституция на Швеция – не зная за кой период от време – продължило 12 години. Ние обаче както работим тук, 22 години няма да са достатъчни!
ПЕТЪР ТАСЛАКОВ: Няма да говоря като юрист, а ще говоря като представител на лекарското съсловие, което също е добре представено в това ВНС. И ще си послужа с един пример от акушерската практика. Преди няколко десетилетия в България се подготвя и очаква раждането на царската особа. От Германия бива повикан… проф. Блум. Започва се раждането и както всяко раждане крие изненади и се затяга, забавя се раждането. Проф. Блум казва така: “Ще преминем към дирижирано, ускорено раждане.” Как? – Чрез форцепс. Тогава може би най-големият акушер-гинеколог в България…проф. Стаматов, покойник, Бог да го успокои, да го споменем. Той казва така: “Многоуважаеми г-н професор, ние очакваме цар, а не урод. Следователно ще чакаме.” Мисля, че сега г-н Ганев и Бюрото ни предлагат едно раждане на конституцията с форцепс, с вакуум-екстрактор, с Цезарово сечение. (Ръкопляскания.)…
……..
ПЕТЪР ТАСЛАКОВ: Докарахме в парламента екстрасенси, защо не докараме и един астролог? Астролозите ще кажат: най-добре конституция и велики дела се зачеват под знаците на Стрелеца и на Скорпиона, т.е. през октомври или ноември…
ГИНЬО ГАНЕВ: Вие все с това зачеване, д-р Таслаков… (Смях и оживление.)
ПЕТЪР ТАСЛАКОВ: какво да се прави, човек не може да излезе от професионалното… И да я подпишем в Търново, както сме обещали!
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Аз съм съгласен ние да направим един тур по страната и да подписваме конституцията във всеки един голям град!
……..
НИКОЛАЙ ТОДОРОВ: Значи решено! Почваме конституцията! Моля!
СТОЯН ГАНЕВ: В такъв случай ние, 39 депутати от СДС, формираме нова парламентарна група “Национално движение”, която ще работи извън парламента! Ние напускаме парламента и освен това ще гладуваме дотогава, докато не измрем всичките! А вие сте предатели. (Групата на 39-те напуска заседанието с викове “ОФ! ОФ! „)
СТЕФАН СТОИЛОВ (от място): Чао!
……..
НИКОЛАЙ ТОДОРОВ: Ами да продължим тогава с герба!
……..
ГЕОРГИ МИШЕВ: Тази тема, както се казва е дисертабилна. Може да се напише не една дисертация върху нея. Мен ако питате, иска ми се лъва, който все пак е символ на някаква кръвожадност, свойствена малко на г-н Берон… (Смях и оживление в залата) да сложим нещо по-омиротворяващо.
ПЕТЪР БЕРОН (от място): Лъв с гълъб в лапите…
ЕЛЕНА КИРЧЕВА (от място): Или с четирилистна детелина…
ГЕОРГИ МИШЕВ: Ако държите на четирилистната детелина, да сложим лъва на зелен фон, нищо, че хералдическия цвят бил пурпурен.
ВЛАДИМИР СОТИРОВ: Вече започвам да получавам комплекси за малоценност. Не се чувствам достатъчно компетентен в цялата тази география, хералдика и особено есеистика. Но нещо, на което много бих държал – това е подчертаната мъжественост на лъва… (Оживление, смях и ръкопляскания), която в някои скулптури се губи.
РЕПЛИКА ОТ ЗАЛАТА: Като лъва пред Съдебната палата на Величко Минеков!
ВЛАДИМИР СОТИРОВ: Българският лъв е бивал без език, и в това може би има нещо символично, но българският лъв никога не е бивал без… (Гласове от залата” “Ясно, ясно”) Да не допускаме това изображение на герба си!
ПЕТЪР СЛАБАКОВ: Уважаеми г-да, има много мнения. За мен лъвът винаги е бил свобода. Дали ще има отгоре корона, таке, цилиндър не е важно. По-важно е какво има под това кепе, което ще има на главата си. За мен е свобода и не бива сега толкова да се задълбочаваме. И когато казваме, че е свобода, че като царе ще се движим по улиците, аз си представям, ако на тези хора по тези опашки им сложите по една корона, дали ще се чувстват по същия начин. (Смях в залата.)
ПЕТЪР БЕРОН: Колеги, искам да протестирам против всякаква ирония при обсъждането на този въпрос. И с тази прословута корона. Когато е върху главата на самия лъв, символизира държавен суверенитет!
ГЕОРГИ КРУШАРОВ: Искам да попитам г-н Берон, като е ходил толкова по горите, дали е видял мечка с калпак или буболечка с гердан?
……..
НИКОЛАЙ ТОДОРОВ (звъни): Подписали 309 души (конституцията) и още трима са обещали, че ще го направят. Може после да има и други. Някой иска ли да каже нещо по този въпрос?
ПЕТЪР ТАСЛАКОВ: … А към тези хора, които все още се колебаят и не подписват конституцията, аз ще им припомня леко изменена фразата на великия българин отец Паисий Хилендарски: “О, неразумний юроде, поради что се срамиш да си сложиш подписа под тази конституция?” (Бурен смях и ръкопляскания в залата много продължително.)
СЛАВЯН САПАРЕВ: Г-н президент, г-жи и г-да, колеги! Живеем в странна, особена страна. Разсъждавайки върху особеностите на националния ни характер, смятам, че винаги ще има в тази страна “стояндемократи”, “йордандемократи” (смях в залата), тренчевисти и амбаревисти. Нека това не ни смущава…
НОРА АНАНИЕВА: В мига, в който празнуваме новата конституция, аз се въздържам да целуна доктор Дертлиев, защото ще го сметнат за политически акт. Но нека! (Бурни ръкопляскания.)
НИКОЛАЙ ТОДОРОВ: Има си хас! Щом работата стигна дотам, да приключваме вече? Ще обобщя.
КРУМ НЕВРОКОПСКИ: Вие обобщавайте, а аз ще изясня!
НИКОЛАЙ ТОДОРОВ: Може. Нали е за последно!
КРУМ НЕВРОКОПСКИ: 3 часът без 25 е. Прекратявайте Ви моля заседанието, много хора щото са уморени и няма нужда да отправя упрек, а хората ни слушат по радиото и кават: пак тия почват, отиват да ядат, да обядват, излизат. Не може ние да…
НИКОЛАЙ ТОДОРОВ: Постъпило е процедурно предложение! И без това вече не сме ВНС! А в едно Невелико народно събрание велики работи не се случват! Значи вдигам заседанието! (Шепне на Гиньо Ганев: “Е сега кажи за музиката”.)
ГИНЬО ГАНЕВ: Има повод тук да засвири музиката и да има аплодисменти! Този парламент извървя дълъг път, макар и да не отиде твърде далеч. Музика, господа! И да му мисли следващият парламент!
Политологът доц. Ивка Цакова:
Не ни трябва закон за лобизма, ако се прилагат останалите закони
Ивка Цакова е преподавател в катедра „Политология” на Университета за национално и световно стопанство (УНСС). През 1992 г. защитава докторат на тема „Политическа социализация на личността”, а през 2005 г. излиза от печат нейната монография „Лобизъм и демокрация”. От 2006 г. е доцент по политология. Лектор е в Нов български университет по дисциплината „Лобизъм” в магистърска програма по политология. През 2010 г. излиза книгата й „Лобизмът – лобита, лобиране, лобисти“.
Доц. Цакова, по повод първата година от работата на 41-то Народно събрание отново се повдигна въпросът за създаване на Закон за лобизма. Какво, всъщност, означава лобизъм?
Лобизъм или лобиране най-общо означава комплекс от дейности, свързани с опити за влияние върху вземането на решения – закони и подзаконови, административни актове, в интерес на заинтересовани персони и групи. По своя произход думата “лоби” обозначава коридор, фоайе на обществена сграда – парламент, хотел и пр. Политическата биография на лобизма започва от кулоарите на британския парламент, от разговорите на депутатите с външни лица в парламента.
Ще попитате – защо тези разговори се водят в сградата на парламента, а не навън? Това е защото те засягат непосредствената дейност на парламентаристите – т.е. гласуването на съответни закони. Първоначално лобизмът не е бил законово регламентиран, но от средата на ХХ век, когато модерната национална държава става демократична и правова – лобистките дейности трябва да са легални (в рамките на закона), легитимни (морално оправдани, регулирани чрез етични кодекси, публични регистри и зелени книги) и публични.
Лобизмът се изразява в опити за влияние (натиск) върху вземането на управленски решения по професия и срещу заплащане. Опити за промяна, отмяна на даден нормативен акт, за иницииране и приемане на ново законодателство. Повтарям опити, които не винаги и не за всеки са успешни. Казваме, че законът е еднакъв за всички, всички са равни пред закона.
Но има закони, от които не всички хора се интересуват и приложението им изобщо не ги засяга. Визирам напр. Закон за концесиите, Закон за обществените поръчки и пр. Когато се правят промени в тези закони, резонно е ограничен кръг хора да са заинтересовани от съответни норми (текстове) и така те лобират, упражнявайки натиск върху законодателите в своя полза (не само върху депутати, но и министри и пр., защото те изготвят законопроекта). Така е навсякъде, не само у нас.
Още със самото си възникване лобизмът винаги е имал в една или друга степен закрит, дискретен характер. За това говори фактът, че не в парламентарната зала, а в коридорите на парламента протича изработването на допълнителна аргументация в полза на един или друг вариант на дадено решение.
Вземането на общозадължително решение се предхожда от избор на един от различни негови варианти. В този смисъл лобирането се свързва с умело използване на определени техники и процедури, така че дадено решение да удовлетвори по-скоро едни за сметка на други интереси, цели, ценности – чрез полагане на допълнителни усилия и създаване на някакви специални условия за достъп до тези, които вземат решенията. Лобира се предимно за частни, икономически интереси, както и за граждански ценности. Приблизително около 80 % от лобирането в САЩ е в защита на бизнес интереси и около 20 % – в защита на по-широко мащабни граждански каузи (напр. екологична, потребителска и пр.). В ЕС съотношението е 70 към 30 %. Лобизмът винаги е имал тъмна и светла страна и основен критерий за разграничаване е общият интерес.
Какво означава общ интерес?
Общият, обществен интерес (или интересите на всички) е своеобразна абстракция (по думите на Ю. Хабермас), той не е формулиран веднъж завинаги, а трябва непрекъснато да се преформулира в зависимост от конкретната ситуация, период от време и пр. в процеса на свободна демократична дискусия. Днешните демократични общества са силно разслоени и различни организирани бизнес и граждански интереси имат право да упражняват натиск върху различните държавни (и наддържавни) институции в своя полза. Една демократична политика предполага участието на организираното гражданско общество в политическия процес. Всъщност, едно добре работещо демократично гражданско общество предполага и легален, и легитимен лобизъм. Вярно е, че бизнес интересите са по-ефективни в своя лобизъм пред държавата, благодарение на финансовия ресурс, с който разполагат, но и една обществено значима гражданска кауза също може да бъде ефективно защитена чрез лобизъм, макар това да е по-трудно.
А какво означава лобистки интереси?
Ядосвам се, като слушам как се злоупотребява с тази лексика. За лобита, лобисти, лобиране се говори от десетина години поне в публичното пространство, но през изтеклата една година влязоха в обръщение и други фрази като “лобистки интереси”, “лобистки закони”, лобистки текстове в законите и пр., които замъгляват реалната картина. “Лобистки интереси” не е научен термин. Има конкретни корпоративни, частни интереси, “специални интереси на едрия бизнес”. Когато се говори най-общо за лобистки интереси, целта е всъщност да се прикрие кой е субектаътна тези интереси. Или вземете, например, скандалния случай с Красьо Черния – в медийното пространство той често се определя като лобист, а всъщност, ако сме прецизни, той е един “търговец на влияние”.
Защо лобизмът има толкова противоречива същност? Защо едни лобират успешно в своя защита, а други не?
Противоречивата природа на лобизма идва от това, че лобистките дейности се разгръщат, образно казано, в пространството между капиталистическия пазар и политическата демокрация. Основна ценност на капитализма е свободата – всеки е свободен да предприема стопанска инициатива, да се включва в пазарни отношения. Докато основната ценност на демокрацията е равенството – “един човек – един глас”. Между тези две ценности – свобода и равенство има напрежение. Всеки разполага с право на глас, но не всеки е икономически свободен – има хора извън пазарните отношения – напр. разчитащите на социални помощи. Всъщност, малцина са тези, които се занимават с лобиране или плащат на посредници да лобират в техен интерес.
А кога се появява лобизмът в България?
В България преди 20 години не се е говорело за лобизъм. Лобизмът у нас – поне като лексика, ако не като реална практика, идва успоредно с капитализма, плуралистичната демокрация и правовата държава. Но у нас винаги се е говорело за ходатайство – “ходя тайно при някого за нещо”. Наше изобретение са “приятелски и братовчедски кръгове”, кредитни милионери и пр. Това има общо със западните лобистки практики, макар да е нашенски феномен. С разгръщането на политическата демокрация и капитализма в България се появява и лобизмът.
Но българският лобизъм е продукт на българския олигархичен капитализъм в резултат на една до голяма степен криминална приватизацията на огромната по своите мащаби държавна собственост преди 1989 г. На нас ни се иска държавата ни да е демократична и правова, но често само фасадата е демократична, а съдебната система – неефективна. Лесно се създават демократични институции, но значително по-трудно е те да действат ефективно в интерес на мнозинството от българските граждани. Членството ни в ЕС обаче дава определени надежди.
След като демократичната правова държава и капитализмът са задължителни предпоставки за появата на лобиране, тогава какъв феномен е лобизмът – политически или икономически?
Определено е политически – става дума за влияние, власт – влияние. Но за да стане ясно, трябва да поясним какво е разбирането ни за власт. Властта-влияние има, образно казано, три лица. Първото лице на властта е вземане на управленски решения. Лобита и лобисти правят опити за влияние върху процеса на вземане на тези решения в своя полза. Второто лице на властта е определяне на политически дневен ред. Тук се решава кой въпрос подлежи на законова регулация и кой не. Кой проблем да попадне в дневния ред на парламента, правителството и пр. и кой да отпадне. Еднакво важно е както вземането, така и невземането (блокирането) на дадено решение. Третото лице на властта, което е може би най-интересно, се изразява в дейности по контрол върху мисленето и убежденията на хората, формиране на обществено мнение.
Различни политически анализатори, социолози и пр. от т.нар. частни изследователски институти, социологически агенции и др. се занимават с това – предлагат факти, аргументи, готови мисловни схеми, за да си обясняваме нещата, които се случват около нас. Много ефективен начин за лобистки натиск върху институциите е една кръгла маса по наболял обществен проблем, например. Както и съответни анализи и коментари в медиите по един или друг проблем – предмет на лобиране.
Какви са европейските практики по отношение на регулирането на лобизма?
В нито една европейска страна от Г-15 няма закон за лобизма. Освен това употребата на думи като лобиране, лобисти се избягва, защото звучат доста подозрително за публиката. Говори се за “групи по интереси”, а не за лобита. Говори се за политически консултанти (във Великобритания, напр.) – предлагащи професионална експертиза в помощ на институциите, на чиновниците и политиците срещу заплащане А ние, напротив, непрекъснато говорим за лобизъм, избивайки сякаш някакъв провинциален комплекс за малоценност.
В Германия има публични регистри на тези, които имат достъп до парламента, до специализираните парламентарни комисии и до федералното правителство. С достъп разполагат работодателски и синдикални организации и др. граждански и бизнес асоциации, но това не значи, че когато биват изслушвани, проблемите им непременно се взимат под внимание от властите. В Австрия под рубриката лобизъм се третира системата за социално партньорство. Във Франция лобирането не се толерира изобщо, дори в правилника за дейност и поведение на депутатите в Националната асамблея има текст, който гласи, че ако се установи, че депутат със своите действия в парламента е защитил други интереси освен тези на избирателите от неговия регион, той се наказва дисциплинарно – с отстраняване от парламента. В Дания под лобизъм се разбира практиката на подписки и петиции на гражданите до парламента.
Къде има закони за лобизма?
Първият специален закон за лобизма е приет в САЩ през 1946 г. и се нарича Федерален закон за регулиране на лобистката дейност и основната му цел е задължителна регистрация на всички професионални лобисти. След това законът се актуализира като Закон за публичност на лобистката дейност, приет от Сената и Камарата на представителите в 104 Конгрес на Съединените Щати и подписан от президента Бил Клинтън през 1995 г. (влязъл в сила от 1 януари, 1996 г. ) и разпростира своето действие не само върху лобирането върху законодателната, но и върху изпълнителната власт. Любопитно е, обаче, че дори в Америка – родината на професионалния лобизъм срещу заплащане – Вашингтонските лобисти не пишат на визитките си “лобист”, а “Вашингтонски представител на интереси”. Звучи по-авторитетно и не толкова подозрително. Там също избухват грандиозни корупционни скандали, свързани с лобисти (случаят Джак Абрамов, напр.). Закон за лобизма има също в Канада. А в Европа такива закони са приети в Литва, Полша и Унгария.
Имаме ли нужда от закон за лобизма?
Според мен, ние нямаме нужда от специален закон за лобизма. Няколко други закона косвено засягат проблемите на лобирането. Ако те се прилагаха ефективно, специален закон не ни е нужен. Става дума за законите за обществените поръчки, за достъп до информацията, за публичния регистър на доходите на лица, заемащи висши държавни постове, за политическите партии (в частта на тяхното финансиране). И най-вече – новият закон за конфликта на интереси. Какво като приехме такъв закон (макар че в страните членки на ЕС регулацията за конфликт на интереси става чрез етични кодекси, а не чрез закон), след като не се прилага ефективно!? Няколко месеца след приемането на този закон в съда имаше регистрирани само 80 сигнала в цялата страна за конфликт на интереси?! Такава съдба ще сполети и един бъдещ закон за лобизма.
И все пак упорито се говори за това. Кой има интерес от Закон за лобизма?
Интерес имат хора, които не могат да станат депутати, но биха желали да станат професионални лобисти. Но за да извършват своите посреднически дейности с държавните институции (с политици и чиновници), те трябва да имат клиенти за своите услуги, който да им плащат. Подобен закон следва да регистрира тези клиенти, въпросите, по които се лобира пред вземащите решения и мн. др. До момента има пет законопроекта за публичност на лобизма, но нито един не се е превърнал в закон! ГЕРБ също предвижда в своята управленска програма приемане на закон за лобизма.
А как стои въпросът с лобирането в Европейския съюз?
В Брюксел през последните две десетилетия се лобира особено интензивно. През 2002 г. един бивш холандски евродепутат Ринус ван Шенделен пише книга, претърпяла няколко издания, със заглавие “Макиавели в Брюксел” и с подзаглавие “Изкуството на лобиране в ЕС”. Защо ли лобизмът се свързва с Макиавели?! Известно е, че нарицателното “макиавелизъм” обозначава липсата на морал в политиката, което Макиавели смята за естествена. Но той е и много мъдър, защото неговото творчество поставя началото на политическия реализъм и прагматизъм.
Не ви ли прави впечатление как днес всички политици са прагматици? Когато започне да се говори за прагматично начало, за прагматизъм, имайте предвид, че става дума за лобизъм, който рано или късно ще засегне морала и общия интерес. Но защо така интензивно се лобира в Брюксел? Защото ЕС е огромно икономическо пространство, което в момента се интегрира политически. Приблизително колкото е броят на евробюрокрацията (около 20 000 души), толкова са и лобистите в Брюксел (около 15 000). Това е така, защото европейското законодателство е огромно по своя обем.
Еврочиновниците се нуждаят от външна консултантска помощ от страна на така нар. лобисти при изработването на различни регулации, директиви и т.н. Впрочем, нашите държавни институции също се нуждаят от външна помощ, експертиза. Не случайно се говори за липсата на административен капацитет. Именно този дефицит се запълва с лобиране. За съжаление обаче, не винаги легално, легитимно и публично. Лобирането е наистина необходима демократична практика, защото е налице социална динамика, проблемите, които трябва да решава управлението (правителството) стават все по-сложни. Институциите трябва да реагират бързо, своевременно, а понякога това е невъзможно без външна консултантска помощ, тясно специализирана професионална експертиза.
Ако това е светлата страна на лобирането, коя е тъмната му? В кой момент упражняването на влияние се опорочава? Нека говорим за България.
Лобизмът е невъзможен без правила, отразени в съответни закони! Дейностите, които по някакъв начин се свързват с лобиране в България, са оскъдно юридически регламентирани. Не случайно в един от докладите за корупцията в България на “Коалиция 2000” се прави изводът, че у нас “се лобира, като се корумпира”. Корупция и лобизъм сякаш вървят ръка за ръка у нас. Ако не става дума за легални, легитимни и публични дейности, те просто не бива да се наричат лобистки дейности. Има по-точни думи – корупция, подкуп, конфликт на интереси, търговия с влияние и пр.
Във връзка с юридическата и етическа регулация на лобизма ние можем да избираме между американския или европейски модел. В САЩ, както казах, има специален закон за осигуряване на публичност на лобирането. В Европа лобирането се регулира чрез публични регистри, етични кодекси, Зелена книга и др. норми от закони, косвено свързани с лобирането. На равнище Европейски съюз вписването в публичен регистър на заинтересованите групи по интереси и лобисти, с които Европейската комисия провежда консултации, все още не е задължително, а препоръчително. В Европейския парламент се извършва акредитация на хора и групи, разполагащи с достъп до неговите сгради.
Според нас, европейският модел за регулиране на лобизма е по-приложим за нас, отколкото американският, още повече, че присъединяването на страната ни към ЕС предполага усвояване на европейски модели на поведение. Освен това, в ЕС се предоставя привилегирован достъп на социално значими граждански интереси до вземането на европейски решения. Не случайно става дума за европейски социален модел. Европейското лобиране е във вид на консултиране. Такъв консултативен орган, напр. у нас е създаденият наскоро Икономически и социален съвет.
И накрая, кой може да се определи като лобист? Кой лобира – по света и у нас – какви са неговите професионални компетенции?
Така нар. лобист-професионалист е наета срещу заплащане персона от заинтересована група с цел упражняване на влияние върху публичната политика в благоприятна за групата посока в следните случаи – осъществяване на директен контакт с официалните власти; мониторинг на законодателната и изпълнителната власт; съвети, консултации за политическата стратегия и тактика на групата; съгласуване на лобистките усилия с други заинтересовани групи (създаване на мрежи и коалиции)
Кои са лобистите в България?
Макар да нямаме Закон за лобизма и професия лобист в националния класификатор на професиите, у нас се лобира – това е ясно за всички. С лобиране се занимават различни консултанти, посредници между големи частни фирми и компании – национални и транснационални. Не само у нас, но и навсякъде по света лобисти стават бивши депутати, министри и пр., които познават добре “кухнята на вземане на решения”. Най-трагичното в случая е, че често обекти и субекти на лобиране разменят местата си. Лесно е да кажем, че политиците са обектите на натиск, а посредниците-лобисти (субекти) ги притискат. Но един министър е обект на лобиране от страна на влиятелни бизнес-лобита, но в същото време на заседания на Министерския съвет той може да се окаже субект на лобиране върху премиера или цялото правителство за вземане на определено решение в интерес на “влиятелни финансови кръгове”. Или – министърът се превръща в лобист на определени корпоративни интереси. Консултантите за подготовка на проекти за кандидатстване за средства по европейските фондове също могат да се квалифицират като лобисти – те не само помагат за оформяне на проектната документация, но и способстват за спечелване на проекта. Примерите са многобройни – главни редактори, собственици и акционери на електронни и печатни медии също могат да бъдат обекти и субекти на лобиране. И все пак, да не забравяме, че политиците са тези, които вземат решения, а лобистите само се опитват да им повлияят…
Няма коментари:
Публикуване на коментар