“БОЖЕСТВЕНАТА ЧАСТИЦА – БОЗОН ХИГС” хитът на “блажения” ни живот сега и тук на Земята!

ВСЕ ПАК ДОСТА СПОРНО Е, КОЕ Е БОЖЕСТВЕНОТО!
“...Преди много години, Бог е поел дълбоко дъх и е създал всичко живо на земята. Така гласи старата, мъдра легенда, но големият въпрос е кога ли най-после ще му писне от нас и ще издиша.”
Божествено може да е това: http://ivo.ucoz.com/index/0-43 - „Нека до всяко добро същество застане поне още едно!” За да бъде този свят едно по-добро за живеене място”
Гневът на Богинята

... прочетох статията, която ще прочетете след малко. Бих нарекъл историята странна, но това не е достатъчно. Не! Tова е откачена, парадоксална, дори безумна история, свързана със свръх-секретен шпионаж, смъртоностна опасност за стотици милиони хора и най-рискованата форма на човешка невменяемост. Предпочитам никога да не се беше случвала, но понеже я има и аз имам задължението към себе си и към вас, най-после да я разкажа. Тази истроия е толкова неправдоподобна, че за да ви заинтригувам реших да се разходя из нея, да извадя почти произволно двайсетина думи и да напиша с тях ново начало. Ето ги нахвърляни хаотично и без ред. Съдете сами: “Oръжията на Нанда” , “Bоалът на богинята”, “Ц.Р.У” , “гъделичкане на опашката на дракона”, “24 000 години”, “оловен ковчег”, “Джеймс Бонд”, “Дрийм Тийм”, “плутоний”,” сделка с дявола”, “експлозия от синя светлина”, “шпионски апарат”, “леден саркофаг”, “опасният демон”… Приятно четене!

“В началото Бог си пое дълбоко дъх и създаде всичко живо на земята” – така гласи старинната хиндуистката легенда на сътворението. Разказът ни ще ни отведе далече от България, но близко до същността на тези думи –в самото ледено сърце на Хималайте, на границата между Тибет и Индия. Тук някъде, по-стара от човечеството и по-търпелива от времето се излежава прелестната Нанда Деви – свещената, мистериозна и непристъпна планина, чиято сурова красота е съкрушила не едно сърце. Казват, че който я е видял никога не я е забравил, никога не е спрял да я обича. Но тази любов има цена и много често стойността и е по-висока от живота. Само планината знае колко струва любовта и и само тя решава кой колко ще трябва да плати за нея. Прелестна, капризна и променлива, Нанда пали опасни, неразумни копнежи в сърцата на алпинистите и често, без да го подозират, покорителите биват покорени.

Нанда Деви означава “богиня на блаженството”, но местните я наричат просто Богинята. Те вярват, че Нанда не е просто планина, а висше създание способно да променя съдби и да взима от всекиго това което пожелае. Върхът и се извисява на нечовешките 7816 метра, но не това я прави едно от най-непристъпните места на планетата. Нанда е опасана от плътна огърлица от зловещи шестхилядници, които дращят с разперени пръсти небето и ужасяват алпинистите с полуотвестните си стени. Някои наричат пръстенът от върхове оръжията на Нанда, но местните предпочитат името “воалът на богинята”.

Единици са щастливците надникнали отвъд този непрогледен воал зад който от хилядолетия като катедрала от лед и камък се извисява величествената Нанда. Единственият проход е кошмарното дефиле Риши, което е толкова опасно и непроходимо, че едва през 1934 година хора са успели да намерят път през него. Тези които са оцелели сред крепостите на воала са обикновено на границата на силите и възможностите си и когато пристигнат смазани в подножието на Богинята, разбират колко непосилно е изкачването и.

Върхът е кошмар в техническо отношение, а странният сблъсък на въздушни маси около него го прави едно от най-нестабилните в климатично отношение места на планетата. Снежни бури връхлитат изневиделица, коварни глетчери съскат под краката и чудовищни, непредсказуеми лавини поглъщат лакомо всичко по пътя си. Това е грандиозно и страховито място – величествен олтар на всемогъщата природа. Човек не идва тук за да опознае планината – човек идва тук за да опознае себе си.

Когато попитали великия Тензиг Норгей кое е най-трудното му изкачване, той отговорил без колебание – “Нанда Деви!”

Преди 30 години, местните жители, били поразени когато видяли едно крехко и красиво момиче на път към суровата планина. Те все още говорят за нея, за звънкия и смях, кожа от сняг и коса от злато. Кореняците били пленени както от чара и усмивката и така и от изумителния факт че говорела перфектно наречието им Гархвалд.

“Как се казваш?” – питали я, а тя отвръщала със смях – “Нанда! Нанда Деви!”

Момичето не лъжело. 23 години по-рано баща и – великият американски алпинист и философ Уили Ънсоулд преминал през воала на богинята и омаломощен от красотата на гледката приел обет ако някой ден има дъщеря да я кръсти на Богинята. Така и станало и когато навършила 21 красивата и смела Нанда Деви Ънсоулд, която била прекарала голяма част от живота си в Тибет, решила да покори планината, чието име носела. В тази експедиция редом с нея бил баща и Уили, както и някои от най-талантливите алпинисти по онова време.

Но въпреки това, местните жители не видяли никога повече лъчезарното момиче. Нанда Деви загинала по време на изкачването, а експедицията била в толкова окаяно състояние, че се наложило да оставят тялото и в белите обятия на планината.

Местните твърдят, че Богинята очарована от момичето, решила да го остави за себе си. Планината не търпи възражение – тя взима това което смята че и принадлежи и така младата Нанда Деви останала завинаги там откъдето е тръгнало името и: в прегръдката на Нанда Деви.
Нека само за миг ви прехвърля в едно много различно, но не по-малко непредвидимо място в Ленгли, щата Виржиния само на няколко километра от центъра на Вашингтон. Тук е разположена масивната сграда, в която се помещава Централното Разузнавателно Управление на Съединените Щати. Един единствен път съм посещавал това място, но си спомням че екскурзоводът представи централата с думите: “Тук работят някои от най-интелигентните хора на планетата.”

Може и така да е : тази статия няма амбициите и пространството да дълбае във функцийте и ролята на Ц.Р.У. Но всички знаем със сигурност поне няколко неща: агенцията разполага с безпрецедентна власт, огромен административен апарат, неограничен бюджет и вездесъща шпионска мрежа. Сферата и на влияние е точно толкова голяма колкото синята сфера върху която живее човечеството. За 60 години Ц.Р.У. се е превърнало в могъщ автономен организъм - нещо като система в системата, с достъп и цели простиращи се далеч извън мимолетните мандати на конгресмени и президенти.

Вярно е, че в Ленгли работят някои от най-умните хора на планетата. Но както във всяка голяма организация, така и в Ц.Р.У. може да откриете и крайно некомпетентни хора, чиято недалновидност и безотговорност граничат с безумие. Проблемът е че когато в ръцете на такива личности попадне огромна изпълнителна власт последствията рано или късно стават катастрофални.

През 1965 година е организирана дръзка еспедиция за покоряване на Нанда Деви, съставена от няколко елитни американски алпинисти между които легендарнитеТом Фрост, Луут Джерстед и Роберт Шалер. Но действителната мисия на групата е строго секретна и е по-налудничава от филм за Джеймс Бонд. Алпинистите са изцяло подготвени и финансирани от Ц.Р.У. в състояние на абсолютна тайнственост. Идеята е високопланинският Дрийм Тийм, подпомаган от индийски екип, да инсталира свръхчувствителен шпионски апарат на върха на Нанда Деви, с цел да следи действията на комунистически Китай. За да осигурят неизчерпаем източник на енергия за подслушвателя, алпинистите са принудени да изкачат върха, влачейки със себе си опасен товар - метален цилиндър наречен СНАП модел 19 Ц, в чийто център, в графитена жилетка са разположени седем пръчки плутоний 238.

Устройството превръща естественото радиоактивно разлагане в електричество използвайки т.нар. ефект на Сийбек. Същият прицип осигурява енергия за кораби пътуващи в дълбокия космос. Общото количество плутониева сплав качена от алпинистите на Нанда Деви е почти 2 килограма, а радиацията е била толкова силна, че нощем премръзналите шерпи се топлeли около излъчващото оранжево сияние съоръжение.

Периодът на полуразпадането на плутония достига 24.000 години, което означава непресъхваща, пълноводна река от ценна енергия. Но трайният, надежден поток от топлина идва за сметка на неравностойна, фаустовска сделка с дявола. Казват че плутоният е най-токсичната съставка позната на човечеството. Двата килограма са в състояние да убият всяко живо същество на планетата, а наскоро руският двоен шпионин Александър Литвиненко бе екзекутиран само с няколко прашинки от един от братовчедите на плутония - полоний 210.

По принцип плутоният минава за метал, но поведението му е крайно странно и нестабилно - дори малка промяна в масата му може да доведе до неконтролируема реакция. През май 1946, в свръх-секретна лаборатория в Лос Аламос, физикът Луис Солкин решил да извърши безумен експеримент който бил познат сред учените като “гъделичкане на опашката на дракона”. Солкин, който е един от хората създали атомната бомба бил предупреден от Енрико Ферми, че експериментът е лудост, но това не го спряло. Ученият приближил с побутване на палеца си две плутониеви полусфери на милиметри една от друга за да предизвика т.нар. критична маса. Катастрофа би могла да настъпи само ако двете полусфери се докоснели една в друга. За да предотврати подобен сценарий Солкин държал в дясната си ръка отверка която ги разделяла. В един момент обаче отверката се изплъзнала, двете полусфери направили контакт и плутоният стигнал свръх-критично състояние. Стаята била озарена от експлозия от синя светлина, предизвикана от смъртоносна гама радиация и йонизацията на въздуха в лабораторията. Солкин починал малко по-късно в неописуема агония. Казват, че тялото му е погребано дълбоко в пустинята в оловен ковчег.

Когато преди повече от четири десетилетия американските алпинисти-шпиони се отправили към Нанда Деви, те знаели идеално естеството на мисията си и опасният демон скрит в сърцето на съоръжението SNAP. Мотивацията им е била огромният хонорар, параноята на студената война, смесена с патриотизъм и желанието да покорят митичния връх.

Планината обаче имала свои собствени планове и по средата на последния щурм ги стоварила върху експедицията с цялата си снежна ярост. Виелицата била толкова жестока, че застанали на границата на живота и смъртта, алпинистите решили да изоставят подслушвателя и да се върнат през пролетта за да довършат мисията си. Но когато след няколко месеца се добрали до същото място двуметровото насекомоподобно съоръжение липсвало!

Обзето от паника Ц.Р.У. хвърлило десетки милиони долари в опитите си да открие изчезналия апарат. Няколко експедиции въоръжени с хеликоптери, гайгерови броячи и свръхмодерна техника се върнали с празни ръце. Една от теориите е, че SNAP е бил отнесен от лавина и запокитен върху леглото на огромен глетчер. В последствие радиоактивната топлина на съоръжението е разтопила леда и то е потънало дълбоко в сърцевината на глетчера. По-късно ледът се е формирал отново, запечатвайки отвора завинаги. Другата всяваща паника вероятност е, че някой някак си се е добрал до плутония преди втората експедиция да стигне до него.

В продължение на десетилетия Ц.Р.У. пазеше ревниво тайната на Нанда, но в последните години истината започна да изплува на повърхността. Пръв пропя легендарният индийски алпинист М.С. Кохли, който е учавствал в злощастната експедиция. Тези американски членове на групата, които все още са живи също отвориха усти. Някои от тях се смятат за манипулирани, други страдат от мистериозни тумори и искат обяснение. Единственият, който все още пази даденият обет на мълчание е Том Фрост. Самото Ц.Р.У. разбира се, както винаги е извън досега на каквато и да било институция търсеща отговорност.

Едва ли някога въобще ще узнаем кой точно е бил този турбо-кретен който е бил осенен от гениалната идея да изпрати едно от най-отровните и нестабилни вещества на планетата в един от най-нестабилните и райони. Днес вече няма желязна завеса и светът е коренно променен. Студената война е глобално затоплена и вече ни грозят други опасности. Теорията за откраднатия плутоний не е напълно изключена, но е по-вероятно двата килограма отрова да са погребани в леденият саркофаг на глетчера Деви. Вече 25 години планината е напълно затворена от индийското правителство, но през 2005 известният алпинист Питър Такеда се добра в близост до Нанда и взе проби от почвата. Лабораторно изследване потвърди наличието на плутонии 239, който не съществува свободно в природата.

След около 20 години металната черупка на съоръжението SNAP ще кородира, но плутоният ще продължи да пръска смърт дълго след като всички ние сме си отишли от този свят. И това което смразява кръвта ми е фактът че именно този глетчер е източникът на свещената река Ганг. Всички знаем, че тя е по-мръсна от Перис Хилтън в неделя сутринта, но когато във водите и потече плутоний, жертвите ще бъдат милиони.

Дали ще си вземем поука от тази подтискаща история? Дали някога ще разберем че никoй не е по-могъщ от планината? Ще осъзнаем ли някой ден, че не всяка причина оправдава последствието? Едва ли. Човешката раса има ненаситен апетит към самоунищожение и фатална глупост. Достатъчен е един самозабравил се елемент с изпълнителна власт и пръст върху спусъка.

Чудя се какво ли мисли планината. Нали тя, която ще ни надживее всичките, винаги взима това което смята че и принадлежи. Великата богиня Нанда не е нито мъртва нито спи. Тя просто чака с насмешка защото знае че времето е на нейна страна.

Преди много години, Бог е поел дълбоко дъх и е създал всичко живо на земята. Така гласи старата, мъдра легенда, но големият въпрос е кога ли най-после ще му писне от нас и ще издиша.
Иво Иванов, Канзас

Или пък това “TE AMO - Рахина”!:


Ето и нещо друго божествено случило се наскоро: Откриха "божествената частица"? (информация от 13 юли 2010 по агенция КРОСС)

Вашингтон, САЩ /КРОСС/ Възможно е да е получен Бозонът на Хигс, или както го наричат „божествената частица" в основния конкурент на Големия адронен колайдер - ускорителят „Теватрон", който се намира в Съединените щати, в Националната ускорителна лаборатория „Енрико Ферми". Това съобщава физикът Томазо Дориго от университета Падуи, цитиран от The Daily Telegraph.
На блога си, в коментар под заглавие „Слуховете около Хигс" той пише: „ До мен пристигнаха слухове от два източника, че по време на опит в „Теватрон" са били получени някои доказателства за съществуването на Бозона Хигс".
Според него, вероятността това да се окаже истина е 99,7% "Теватрон" е огромен ускорител на елементарни частици, най-мощния в света след Големия адронен колайдер. Той работи в град Батавия, недалеч от Чикаго. Откриването на „божествената частица" ще даде отговор на редица важни въпроси. Например, какво точно е станало при Големия взрив? Как във Вселената се е появила светлината? И защо материята има маса?

Публикацията в ДНЕС.БГ уточнява:
Става дума за елементарна частица, на чието откриване разчита и проектът за Големия адронен колайдер в ЦЕРН (CERN) в Женева, изместил вниманието от щатския му конкурент. Нарича се бозон на Хигс, тъй като съществуването й е предвидено от проф. Питър Хигс през 60-те. Названието "божествена частица" е дадено от нобеловия лауреат Леон Ледерман, който вярвал, че откриването й ще помогне да се разбере замисълът на Бог при създаването на Вселената. Самият Хигс е атеист и не харесва това определение.

"Теватрон" е огромен ускорител на елементарни частици, най-мощният в света след Големия адронен колайдер. Той работи в град Батавия, недалеч от Чикаго. Откриването на „божествената частица" ще даде отговор на редица важни въпроси като например, какво точно е станало при Големия взрив.

Какво е божествената частица
Съществуват две школи по въпроса: тези, които вярват, че божествената частица съществува и се надяват да я намерят и тези, които смятат, че тя е фикция.
Първата група се придържа към Стандартния модел на физика на елементарните частици, чиято версия е, че вселената се състои от серия от субатомни частици, комбинирани в атоми. Моделът обяснява свързването на частиците чрез три от четирите фундаментални сили - електромагнетизмът, силното и слабото взаимодействие. Това става чрез посредници - фотони, глуони и W и Z бозони.
Всички тези частици, както и неутриното (частица с почти нулева маса, която има незначително участие в слабото ядрено взаимодействие и преминава през материята почти незабелязано) са открити, но бозонът на Хигс не е.
Второто направление вярва, че светът е създаден без тази неуловима частица.
Бозонът на Хигс, според стандартния модел, предлага обяснение защо тези малки частички се съединяват, така че ако той отсъства, трябва да се открие някакво друго „лепило”. Досега не е намирано доказвателство за съществуването на бозона на Хигс. Откриването му би обяснило как частици с нулева маса създават материя с определена маса.
И за да е още по-сложно, има школа, според която съществува цяла фамилия от бозони.
За да се намери поне малко доказателство, бяха налети милиарди долари. Европа има своята лаборатория CERN и Големия адронен колайдър, а САЩ – "Теватрон", ускорител на частици в Илинойс.

Моят коментар:
Да. Пак “първи на линия” са САЩ при откриването на частицата Бог!!! Ето ги мощни, лъчезарни, както винаги усмихнати – спретнали са си и те андронен колайдер, също като изключителното европейско чудо на ЦЕРН! Няма как – трябва да има конкуренция, иначе как ще се правят световните открития. Поздравления! Но след тази публикация да не се окаже, че Европата пак ще духа кондензиите на братята американци? Май регионалните ни физици с предългите си колебания и умувания са на път да се разтопят като сладолед оставен на слънчева светлина!
Представете си хора! Две мощни ускорителни лаборатории дето могат да унищожат света ни само с едно лазерно лъчче – едната в Европа(ЦЕРН), другата недалеч от Чикаго(Теватрон) направо за част от секундата! И двете днес се боричкат в подземията си да ... уловят “божествената частичка” в пустия му необятен космос! И кой ли ще е победител в тази андронно колайдерна битка сега и тук на Земята е въпросът? Хич да не се заблуждаваме – победител и победен ще има. Само дано Евразия да не е победената, защото направо “жална ни майка”! То ще са потопи, ледове, убийствени жеги и много, много човешки жертви! Спомнете си за настоящия нарушен световен екобаланс, мощните урагани дето вилнеят из Северна Америка, огромния нефтен разлив, разрушителните земетресения тресящи и унищожаващи югоизточните части на Азия! Ле-ле, какво ли ни чака в тази част на Гея? И в същото време ни занимават с разни локални войнички и ядрени производства из Централна Азия – ама дали случващото се там е достатъчно достоверно както ни се представя? Кой да ти каже!