Наближават избори. Време за исторически корекции в битието и житието ни, или ... !

Сн. Това е една фотография, съхранила впечатляващото с перверзния си садо-мазохизъм убийство на Стефан Стамболов. Както се вижда, тя е направена от придворния фотограф, самоковеца Ив. Карастоянов.
... В крайна сметка Стамболов акумулира в личността си толкова омраза, че освен жестокото убийство, веднага след като е погребан, самият му гроб е подложен на кощунство от пийнали порядъчно "смели" социалисти и анархисти, които завихрят върху него кръшно хоро.... Време на управление на Ст.Стамболов (1886/1894 год.)

Дали някой днес говори за тихомълком провеждащите се народни комплоти, за извършващият се безпрецидентен геноцид в страната ни, за пръкналите ни се милиардери и милионери, за фрапантното разединение на нацията ни, за унищожаването й ...?

(по бележки на автора Георги Хаджийски)
Терминът "архитип" е заимстван от К. Г. Юнг. За повече виж: "Архитипове и колективно несъзнавано", изд. "Е / а", Плевен, 1999 год.
Терминът "базова личност" е заимстван от С. Фридлендър. За повече виж: "История и психоанализа", изд. "АРГЕС", София, 1993 год.


КАКВИ ХОРА СА САМОКОВЛИИ!


Мисли и думи изречени по повод действия във времето за люде-самоковци - които са свързани с неясни, тъмни и заредени с негативизъм обстоятелства около предателства и заговори срещу по-известни и начетени българи ... Местният им фолклор приписва следното изречение направено за продажните им душици от апостола Левски: според преданието на един от ридовете над Самоков, Левски бил казал че: "Ако всички българи са като тия, никога няма да се избавим от робството ..."

По – добре захранен исторически блог

Архитипът на съвременните ни политици или как Ст.Стамболов се е докоснал навремето до него

РАЗМИСЛИ С НАСТОЯЩ ПРИВКУС:
... Ако съумеем обаче в търсене на по-обективна истинност, да си послужим с предлаганите огромни възможности от методологиите на научната история и психоанализата, бихме могли да се опитаме да се докоснем до отговори на някои от вечните въпроси, разкриващи корените на видимото днешно състояние на общества и региони ...

От гледна точка на психоанализата става дума за едно твърде интересно психично явление, което би могло да се дефинира като "комплекс на Епиметей" – (в гръцката митология Епиметей е брат на Прометей и съпруг на Пандора, която е отворила дадената й от боговете кутия, съхранявала до този момент всички беди на хората.)

По своята същност носителят на този комплекс не винаги е негативна личност, но притежава твърде силна склонност да се поддава на предлаганите от властимащите изкушения. За да съществува човек с подобен комплекс, от социологическа гледна точка, са необходими обществени условия, при които властта и предлаганите от нея ресурси да бъдат съсредоточени в малобройните ръце на такава социална група, която напоследък се идентифицира с добилия отново актуалност термин "олигархия", и която в името на запазването на своята власт на всяка цена, да има огромен интерес от моделирането на силно зависимо от неудовлетворени човешки амбиции поведение.

Гравитирайки около олигархията и препитавайки се посредством действието на икономически процеси, които днес са олицетворявани от т. нар. "Приятелски обръчи от фирми", личностите с този комплекс са част от своеобразния уникален "управленски механизъм" на олигархичното общество.

Според социалиста А. Страшимиров, един от сравнително най-безпристрастните биографи на Стефан Стамболов, той, диктаторът, при цялата си невероятна интелигентност и воля не се е чувствал твърде комфортно в средите на зараждащата се и лакействуваща тогавашна българска олигархия около князете Александър, а след неговото детрониране - и на Фердинанд. В цитираното писмо (пълният текст на писмото може да бъде прочетен в книгата "Из българските бурни времена" на Р. фон Мах, ИК "Стрелец", София, 1992 год., касаещо убийството на Ст.Стамболов, по думи на едн самоковлия/ стр. 73/75 ) обаче, с присъщия социално-психологически усет на големия политик, Стамболов се докосва макар и непреднамерено и бегло до типичното поведение на един архитип, продукт на порочната рушветчийска олигархична управленска система, установена от турските бейове в един старинен град, където тя се съхранява и предава като един от неизменните атрибути на властта до наши дни ...


От Georgi Hadjiiski



КАКВАТО НИ Е ЗАЛЮЛЯЛА, МАЙ И ТАКАВА И ЩЕ НИ ДОВЪРШИ : НЕЩО ЗА ПОЛИТИКАТА НА ДНЕШНИЯ НИ НАЦИОНАЛЕН ИДЕАЛ! ДАЛИ ВЪОБЩЕ ИМАМЕ ТАКЪВ?

Историята би тябвало да учи!

На заем от : GerbSenior.blogspot.bg

На - може да се прочете повече по публикуваното от Здравко Дунов:

Няколко предварителни думи...
В моята академична монография със заглавие "ЧОВЕКЪТ и БЪЛГАРИНЪТ в СЛОВОТО на ИЛИЯ БЕШКОВ ДУНОВ" съм отделил повече от 100 /сто/ печатни страници за личността, животът и делото на Стефан Стамболов.
Изследването ми е изградено изцяло върху автентични исторически документи. Та в тази своя монография аз направих документално безупречно доказаното заключение, че

докато не се разбере кой в действителност е Стефан Стамболов, какъв човек, политик и държавник е той, българската нация никога не ще докаже, че действително си е изградила национално самосъзнание.

Защото и днес около нас все още щъкат минаващи за мастити историци, а на тях пък се опират злокористни политици, които величаят Стамболов без никакво истинско знание и само затова, за да самовъзвеличават и себе си покрай неговото абсолютно митологизирано величие...

...
СТЕФАН СТАМБОЛОВ бил ВЕЛИК ДЪРЖАВНИК???
Я ВИЖТЕ КАКВО ПИШЕ дядо ПЕТКО Р. СЛАВЕЙКОВ...

"За личността на Стамболова аз искам да кажа няколко думи, тъй като в устата на всички българи е днес това име, едни го въздигат в небеса, а други го обсипват с хули,, укори и ругания, всякой според разположението си към него...
Когато омразната на Стамболова и своекористната според него Русия проливаше кръвта на своите синове за свободата на България, когато истинските синове на България се записваха в редовете на дружините, други инак се... господин Стамболов като истински стамболски герой видя за добре да събере малка една чета нехранимайковци и вагабонти и да ходи по турските села да развратничи, да мърсува, да плени и да обира турското население в полза на България.
А когато редът му дойде и връстниците му, записани за войници, искаха и Стамболов да влезе в реда на войниците, патриотический Стамболов се ухитри, та се записа интендантин, да ходи с интендантите да лъже и съблича населението в полза на кесията си и на евреите интенданти.
Нека господин Стамболов и неговите обожатели ни кажат, , ако могат, че тези два факта не са истинни и че това не е било тъй, а някак по-другояче.
Когато България се нареждаше и имаше голяма нужда от хора умни и опитни, и на г. Стамболов, както и на други, се даде подходящата му длъжност, но той след месец захвърли званието и служението си, а прегърна това звание, което по негово време беше най-прибиточно /печелившо - б.м./, но в същото време е и най-безчестно.
Господин Стамболов се залови като адвокатин и като влиятелно уж лице да разправя турците и де с лъжа, с измама, де насила си подсвои цели турски села в Тузлука.
Като адвокат кир Стамболов е имал голям успех, но какво е правил, знаят само тия, които е опърлил, и за неговата честност всичка търновска кааза сведочи, тъй що ако се намери някой да опише подвигите му на това поприще, ще има да украси челото му с неуведаеми лаври.
Избутялото му от разврат сърце изобличаваше гнилотата на душата му, нямаше вече какво да обори куфата /кухата- б.м./ и безумната негова гордост.
Човек, развратен душевно и телесно, у него е само характерно безсърдечието, с което се относи към своите еднородци.
Под предлог, че водят борба за правата на княза Батенберга, когато князът се върна в България, не рачиха да го задържат, но се погрижиха да се докопат те до властта, а сега, както по всичко се види, те не я употребяват за доброто на страната и на населението, ами как да оздравят изгодни места за себе си и за своите съюзници.
Те сега забравиха, дори отрекоха се от принц Батенберга и само гледат в негово име /като регенти - б.м./ как да се натрапят на народа, те да го управляват, както искат, и за да можат да оправдаят своето съществувание на народний счет, друго и не правят освен да злоупотребяват над него.
Кога друг път, дори и в турско време, е имало повече души запрени, екстернирани, интернирани, бити, избити. Те ни най-малко желание нямат да изпълняват своите правителствени обязаности...
И на всички тия злострадания на народа виновник не е толкоз Батенберг,, колкото непомерното властолюбие на няколко негодяи начело със Стамболова."

ЗАЩО СЛЕД ВРЕМЕ УБИХА СТАМБОЛОВ
... Разкрит е заговор за детронацията на Кобурга, ръководен от майор Коста Паница. Причудливи и странни са деянията на този прочут майор, който сега е разстрелян пред цялата войска на Първа софийска бригада. Срещу Стамболов се изправят непреклонно-отмъстителни хора, безскрупулни като него. И на 15 март 1891 г. е извършен атентат, в който обаче жертва пада не Стамболов, а пътуващият с него финансов министър Белчев. Заговорниците-атентатори изпращат съобщение за печата, в което заявяват, че следващия път стрелбата им ще улучи този, когото трябва. Разследването на атентата сякаш съзнателно се насочва не там, където трябва. Главен обвиняем станал Светослав Миларов, а на съд бил привлечен и Петко Каравелов. Не само привлечен, но и осъден на 5 години затвор.

“Каравелов – пише дядо Славейков – е държавен мъж на България. Едва ли не едничък между всинца ни той разбира, и схваща по-добре интересите на държавата. Но Каравелов не е мъж на партия, не води и не може да води партия, защото никога не служи и не угодява на страстите и интересите партизански…Каравелов като държавен мъж е от търпимите, но като мъж на партията не го бива за слива…Не е лош, не е зломислен, но освен себе си другиго не харесва и се отнася с презрение към другите, не е искрен към никого другиго освен към държавата…” /67, 188/

Ние днес не можем да получим обективна и справедлива представа за личностите и качествата на следосвобожденските ни държавни първостроители, ако не се опираме на тяхната взаимна оценка. Известно е, че Петко Каравелов не е написал май нито един ред в живота си. Но дядо Славейков открито и публично, а Стефан Стамболов поне в дневника и в спомените на приятелите си е изказвал категорични и нелицеприятни мнения за първите ни държавни мъже. Самият той пък е обект на безбройни оценки и квалификации в положителен и отрицателен смисъл. Лично аз се доверявам преди всичко на становищата и анализите, които са ни оставили Петко Р. Славейков и Тодор Икономов. И на Симеон Радев, естествено, само че в различен аспект и контекст.

Голям и мотивиран интерес у мен предизвиква Отвореното писмо на дядо Славейков до представителите на Великото народно събрание, с дата 20 юни 1887 г. В този момент все още не е било ясно, дали Събранието ще може да избере княз. Най-напред П. Р. Славейков разяснява на депутатите, че те са обект на много спекула и манипулации. “Желал бих, г. г. представители, преди да влезете в залата на събранието, да получите това мое отворено писмо и да имате търпение да го прочетете. В него за последен път желая да ви поразправя за състоянието на работите, което е ужасно и заслужава вашето особено внимание…

Вие сами, господа представители, виждате че работите не отиват добре, макар и всичко да (не) знаете, защото крият от вас, но аз съвестно мога да ви уверя, че следствията на тая лудешка политика са гибелни за народа. Ако би аз да замълча истината, ще бъда непотребен син на България и съучастник на злото, което ще сполети народа ни. Твърде е възможно за тая си смелост аз да бъда изложен на жестокости, твърде обикновени за сегашното време….Откак е попаднала България в ръцете на тия неразбрани политици (Стамболов и Радославов – З. Д.), работата е взела твърде лоши направления…По честолюбие ли, по користолюбие ли, или просто по неразумие те се увлякоха и отидоха далеч: отстраниха се от целта си, удариха ни чикар икмас и докараха България докрай на погибел.

Нека каже, който може, че не е тъй!

Вие знаете, господа представители, че е запретено да се говори за лошото състояние на работите на България и никой не смее зъб да обели и да каже, че тя стои и не отива на добре…

Положението на България в отношението към вънкашните сили е метеорно, т. е. виси на яхърабим, ние няма на кого да се наслоним, както доказаха това всичките ни досега лутания по Европа. С Русия сме спречкани, дори и във враждебни отношения, а пък вътрешно не питайте, то е ужасно и томително за всички, а най-вече за по-свестните и добри граждани. Работата е, че управляющите днес външно се оказаха несъстоятелни, а вътрешно безсовестни.

Ето десет месеца става, всичка България, Северна и Южна, без война е във военно положение; в името на това положение навсякъде българските граждани се преследват по един най-жесток начин…Почти третата от населението от цяла България е било изложено на произволни мъки и изтезания. Тъмниците, както в столицата, тъй и по всички градове, бяха и са още пълни с политически арестанти, измъчвани по един най-безчеловечен начин….
Из най-напред неизвестни сопаджии само върлуваха против народа, отпосле сопаджиите станаха редовни чиновници на администрацията или администрацията стана редовно-сопаджийска и навсякъде сопа играе. Ако търсят някого за нещо – сопа; ако искат от някого нещо – сопа; екстернират някого – сопа; интернират някого – сопа, арестуват някого – сопа, пращат ли някого на оня свят, изпращат го с ужасно спасителното действие на сопата: бой до бога, бой на път и под път, бой на плет и зад плет, но бой навред!…

Какво е това грозно и възмутително управление, което простият народ характеризира по-лошо и от кърджалийските времена? Каква е тази харамийско-сопаджийска администрация? …Като частно лице в името на народа, господа народни представители, за едно нещо ви моля и на едно нещо само настоявам: за име божие, съдействувайте, както можете, да се вдигне това несносно военно положение, за да може да си отдъхне този тъй зле измъчван народ. Настойте да се премахне тая злокобна морга на печатното слово – пъкълната цензура, която не допуща явни разисквания и води към тайни съзаклятия. Що за безбожна мяра? Велико народно събрание заседава, а страната във военно положение! Събранието мисли, размишлява за доброто на отечеството, а печатното слово вързано! Де се е чувало такваз конституционна държава!” /67, 630/

През цялото време, докато е на власт, Стамболов живее със самочувствието, че той е спасител на България. Това е толкова извратено самочувствие, та повече няма накъде. Фердинанд действително е “доведен” в България за княз с цел диктаторът да прави каквото си ще. То ще му излезе после през носа, но цели девет години други, невинни хора теглят теглото.
“Най-много напират тези хора на това – пише Тодор Икономов -, че уж те били обезпечили България против руската жадност на много десетилетия напред. Те се хвалят, че имат на своя страна вътрешните и външни неприятели на Русия и че с тяхната помощ България може много добре да се счита безопасна от злонамереностите на Русия.” /39, 475/

И то не за година или две, а за цели трийсетина години напред. Между впрочем, в това свое мислене Стефан Стамболов се оказал злокобно прав – именно тридесет години предстоят до втората национална катастрофа, сполетяла ни след завършването на Първата световна война.

Тодор Икономов е оставил за поколенията много прозорливи разсъждения относно българската етнонационална съдба. Актуално и до ден днешен звучат думите му, че както външната самостоятелност, така и вътрешната свобода на всеки народ зависят от правилното разбиране на человеческите права, от взаимните човешки отношения, от тяхното праведно и разумно удовлетворение чрез добри закони и управление. В България обаче властвуват страстите и незаконното упражняване на властта, която не се съобразява с никакво право. “Не един път и не два пъти нашите праотци са викали едни срещу други външните вечни неприятели на отечеството си и са предпочитали последното подложено на най-ужасни мъки и страдания , нежели да отстъпят от своите капризи и страсти. Не се ли повтаря от техните потомци истото нещо?” /39, 476/

Повтаря се. Пак се търси помощ и лек не в доброто, правото и примирителното за нас и за цялата страна отношение на управниците към народа. За България в някои отношения времето сякаш не тече. Това, което Икономов е писал през 1887 г., в края на деветнадесетия век, аз го виждам и мога да го напиша днес, в началото на двадесет и първия век. “Не за това ли е изчезнало от душата ни нравственото чувство дотолкоз – питаше Т. Икономов, щото разбойниците у нас са велики патриоти и престъпленията им – достойни за всякакви възхваления, догдето стават за нас и за наша полза – а против нас и партията ни чистите дела се обръщат на черни злодеяния?” /39, 477/

Пред Великото народно събрание за избиране на княз Фердинанд Стамболов твърди, за да отговори на дядо Славейков, че уж безчислените зверства и беззакония на регентския режим били дело не на регентите, а на правителството на Васил Радославов. Но данни от първа важност и от хора със заслужено честно име, коментира Т. Икономов, ще засвидетелствуват, че нищо не е станало без знанието, одобрението и даже искането на регентите.
Подтискащо е, че истинският господар на работите в България са станали страстите, а “на страсти ни независимост се зиди, ни свобода се създава, ни право се цени, ни щастие съществува.” Защото робът на страстите всякога ще бъде роб на обстоятелствата и на по-силните от него. Увличан от страстите, такъв человек, па и народ, всякоги ще се хвърга в крайности. “Ще бяга от Русия, а ще се тика в устата на немците и на английците, които никога за другите народи не са били ни добри, ни милостиви.” /39, 478/

Моята гледна точка може да поражда резерви, съмнения и воля за съпротива. Но изводите, които правя от историческото развитие на България са в руслото на позицията, изразявана и защитавана от Тодор Икономов и по въпросите на диктаторството от дядо Славейков. Мисля, че Тодор Икономов е бил напълно прав да се възмущава от антируската политика, която Стамболов налга в България. Защото измеренията на тази антируска политика далеч надхвърлят прокламираните цели за уж заплашената самостоятелност на нашата държава.

Проблемът е, че за да държи в ръцете си узурпираната власт на всяка цена, Стефан Стамболов налага на България път, който е временно спасителен за неговата диктатура, но не и за бъдещето на младата ни национална държава. Ако Стамболов, който е по-млад от Иван Вазов, беше доживял края на Първата световна война, щеше с очите си да види резултатите на политиката, която с терор утвърждава през 1887 г. И работата не опира просто до военно-политическите резултати от Междусъюзническата и Световната война. Погребан беше българският национален идеал за целокупна и обединена България.


Познатият и непознат Стефан Стамболов

… Свързваме името му с едни от най-значимите исторически събития в България от средата до края на ХІХ век, защото Стефан Стамболов е личност, която активно е участвала в тях като народен представител и изявен либерален деец в І – VІ Народно събрание /1879-1893/, подпредседател на ІІ Народното събрание /1880/, председател на ІV Народното събрание, министър – председател на България и министър на вътрешните работи /1887 – 1894/. Взема активно участие в Съединението на Княжество България с Източна Румелия, заедно с Петко Каравелов и княз Александър Батемберг. Поема юздите на Реставрацията през 1886, когато заедно с подполковник Сава Муткуров успяват да върнат княз Александър І у нас и да накажат участниците в детронацията. След като княз Александър абдикира, Стефан Стамболов, подполковник Муткуров и Георги Живков, в качеството си на регенти, поемат управлението на страната, до избиране на нов държавен глава. Стамболов е човекът, който отправя покана до принц Фердинанд Сакс-Кобург Гота да стане владетел на България. От лятото на 1886 г. застава начело на самостоятелна политическа формация, наречена Народнолиберална партия и е неин несменяем ръководител до края на дните си. Затова тя е известна още като „стамболова” или „стамболовистка”…
… Неговото житие започва в Търново. В старо Търново на 31 януари 1854 г. се ражда Стефан Стамболов. Бащата Никола и чичото Янко имат хан в центъра на града, а малкият Стефан им помага, когато е свободен. В училище „спира вниманието на учителите си и по тяхно настояване е изпратен като стипендиант на търновското училищно настоятелство в Одеската семинария през 1870 г…

… се озовава в Румъния. „Оттук начева неговата революционна дейност.” На 19 годишна възраст е втори делегат на Търновски революционен окръг в Букорещ, а на 21 се завръща в поробеното Отечество като главен апостол на свободата, на мястото на Васил Левски и пълномощен представител на Централния Задграничен Български Революционен Комитет. Първо подготвя Старозагорското въстание, което претърпява неуспех, но е тръмплин за по-добрата организация на Априлското въстание, насрочено за 11 май 1876 г. Той е деец на Българското централно благотворително общество, има заслуги за изграждане на Българското опълчение. По време на Освободителната война е руски военен кореспондент.
На 23 юни 1879 г. княз Дондуков и съпругата му напускат Търново. От тълпата изскача един младеж, който хваща юздите на конете и произнася пламенна реч: „....Знайте, че вие си отивате и отнасяте със себе си сърцата ни. Но предайте там на нашите братя, че пролятата кръв на мъртвите руси и българи, просмукана от измъчената ни земя, ще ни напомня през вековете за нашия дълг и за нашата вярност....”. Княгинята е просълзена от вълнение, а князът успява да прозре в лицето на младежа един от най-великите люде на България….

… Като човек, който много учи и често сам се образова, винаги пледира за качествено образование, защото „Колкото повече учат и знаят българите, толкова по-добре ще бранят интересите на Отечеството.”
Притежава изключителна ораторска дарба, с която силно впечатлява своите съвременници. „Та кой имаше глас като неговия, или жестовете му, или огнените му думи, които отиваха направо в сърцето?” За това изявявите му като адвокат са значими. Без юридическо образование, но самоук в правните науки, е успявал да „брани правото и да налага правдата”. Не е имало адвокат равен на него, и не е имало съд , който да не рашава делата в полза на страната, която той защитавал. Но винаги предварително много добре е проучвал казусите и никога не е защитавал безчестни каузи. „Като адвокат печелеше много, но и на мнозина гледаше делата безплатно.”…
… „За роба няма ден прекрасен,
За роба няма светлина.
Злочест, измъчван и отчаян
Проклина той свойта съдба.

И моли Бога смърт да прати,
Да го избави от тегла.
За туй ли си, о Боже прави,
Кажи направил ти света?”

/Из „Над карайсенските герои”
Търново, юний 1876 г.

… „Ей, народ поробен, Дойде време, дойде час
Що си тъй заспал? Иго да строшим.
Ил живот свободен Хайде, хайде, хайде ,
Теб не ти е мил? На бой да вървим.”



/Из „Возвание”
Търново, юний 1873/

„Ако някой ни попита какво правят днес българите, ние туряме ръката си на сърцето, отговаряме му тия две думи: стоят и чакат.”
/Из „Ако някой ни попита...”
Гюргево, 09 януари 1877/

През целия си, макар и кратък живот остава верен и предан на своите най-чисти идеали - да види България свободна, а българския народ независим и честит:

„Дай ни,Боже, малко честност,
И идеални мечти,
след славата на правдата
да тръгнем ни опъти!”
От Elika.blog.bg


Забелязвате ли, мой съграждани, различните гледни точки при представянето на една енигматична политическа личност, креирала и затвърдила вече близо 120 години думите на Васил Левски, макар и изказани по конкретен повод:"Ако всички българи са като тия, никога няма да се избавим от робството ...". А ние не сме роби.

Да. Тежки, но справедливи са били тези думи навремето, а днес същите са направо ужасяващи, предвид случващото ни се. Нима не сме живите свидетели на неясни, тъмни и заредени с негативизъм обстоятелства около предателства и заговори срещу по-известни и начетени българи? Нима не изпитваме на гърба си резултатите от днешната порочна рушветчийска олигархична управленска система, установена навремето от турските бейове в старинните ни градове, където тя се е съхранявала и предавала като един от неизменните атрибути на властта до наши дни? Нима заради честолюбие и користолюбие, или просто по неразумие държавните ни мъже не се увлякоха и не отидоха твърде далеч в управлението на страната ни: “отстраниха се от целта си, удариха ни чикар икмас и докараха България докрай на погибел” – според думите на П.Р.Славейков? Нима не е вярно твърдението, че “работата е, че управляющите днес външно се оказаха несъстоятелни, а вътрешно безсовестни.” – пак думи на Славейков? Нима нямаме и днес осезателно усещането, че “За България в някои отношения времето сякаш не тече.”? Нима и това не вярно“ ...щото разбойниците у нас са велики патриоти и престъпленията им – достойни за всякакви възхваления, догдето стават за нас и за наша полза – а против нас ... чистите дела се обръщат на черни злодеяния?” – както е писал навремето(началото на 20 век) Т.Икономов по повод изчезналото от душата ни нравствено чувство дотолкоз, че сме заслепени от всякакви партийни страсти и икономически интереси, където е ясно, че на страсти независимост не се гради “ни свобода се създава, ни право се цени, ни щастие съществува. Защото робът на страстите всякога ще бъде роб на обстоятелствата и на по-силните от него. Увличан от страстите, такъв человек, па и народ, всякоги ще се хвърга в крайности...”.

И още ... и още доста може да си припомняме, цитираме... и разсъждаваме в тази насока. Това си го правим всеки ден, години наред по улиците, по протестите ни, поединично помежду си...! Но вече нямаме време. Отговорността за съществуването на самите нас, на децата ни и бъдещите поколения изискват да се разбудим бързичко от успиването в което сме вкарани, за да се освободим от налаганото ни управленско робство, та да избавим и поколенията български от отчаяние и житейска несрета, да не им вменяваме да ни проклинат за злощестната си съдба. И тогава и Господ ще е с нас!

Нели Кирилова