Не може вечер да живееш в социализма, а сутрин да се събуждаш при капитализма НАРОДЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕ!

Два строя в една държава са шизофрения. Скучните “кръгли маси” и обществените дебати са си направо архаизъм пред клаксоните по булевардите и чалгата ни!

Сн. Бизнес партията БСП(БКП) и останалите им навъдили се по земите ни агентурни партии сгромолясаха на главите ни политическата си шизофрения, превърнала се днес в мощна олигархия, и довела до целокупна народна олигофрения

България: узаконяване на беззаконието
В България схемата за „узаконяване” на беззаконието е непоклатима. В нея община, държава и съд са в единен строй срещу интересите на гражданите, четем в коментара на Ясен Бояджиев.

Започналото разрушаване на един хотел и на един вълнолом бе представено като безкомпромисна битка с незаконното строителство. Това строителство има и друга форма, която засега изглежда непоклатима.
Възможно е някои да възприемат представлението като тържество на справедливостта. За по-недоверчивите обаче, освен бетонните отломки в морето, то оставя и съмнение за показност. Най-напред заради няколкото въпроса, които бодат очите като стърчащо от водата арматурно желязо.
„Дребнави” въпроси без отговор
Защо и срещу какво, например, толкова старателният днес контролен орган не е забелязал хотела преди 15 години, когато той се появи на самия плаж? А го прави чак сега, когато отдавна вече не е годен за употреба. Или как така чак сега един построен горе-долу по същото време, при това от държавата, вълнолом се превърна в „яхтено пристанище”, подлежащо на разрушаване?
Съмнението се подсилва и от престараването на същия този контролен орган с един остъклен балкон. При положение, че остъклените балкони са стотици хиляди, че почти всички други балкони в същата сграда са също остъклени, включително и на подалата жалба бдителна съседка.
Но да оставим настрана тези дребнави въпроси. По-важно е, че заради шумно рекламираната разрушителна кампания отново може да остане незабелязана друга, далеч по-перфидна и със сигурност по-разпространена форма на проблема. Нещо като „второ поколение” незаконно строителство. Особеното при него е, че то разчита не на последващо, а на предварително „узаконяване”, чрез перфектно разработен механизъм от законови вратички и незаконни административни практики. Очевидно добре „смазван” от заинтересованите „инвеститори”, механизмът работи безотказно. Като в случая, описан тези дни в някои медии.
С две думи, живеещите в жилищен блок в центъра на София се оплакват, че до самите им прозорците ударно и денонощно се строи много по-висока сграда, която, ако бъде довършена, ще лиши жилищата им от естествена светлина. Строителството драстично нарушава най-елементарните норми в противоречие със закони, наредби и устройствени планове. Но въпреки това своевременно е снабдено с нужните заповеди и разрешителни.
Община, държава и съд – заедно срещу гражданите
В първия си етап схемата се осъществява в условията на пълна конспиративност в общината. Урежда се собствеността върху нарочения апетитен терен за строителство. После чрез ловки заблуждаващи маневри се заобикалят законовите процедури и се прокарват необходимите формални решения и разрешения. По закон те предварително трябва да бъдат подложени на обществено обсъждане и, естествено, за тях най-напред трябва да бъдат уведомени засегнатите. Те обаче разбират какво ги чака, едва когато в един хубав ден под прозорците им заработват багерите. И започват да се жалват.
Тук в схемата влиза следващото звено – държавният строителен контрол. Ползвайки оставената в закона вратичка, той категорично отказва да провери дали новият строеж отговаря на изискванията и да го премахне, което му е работата. Вместо това отговаря на жалбоподателите, че нямат „правен интерес” да се жалват. Или просто не им отговаря.
Така „прехвърля топката” на следващото звено – съда. Той, минавайки през други вратички в закона, на първо време също отказва да спре строежа и да признае „правния интерес” на потърпевшите. Разглеждането на въпроса „по същество”, ако въобще се стигне до него, се проточва достатъчно дълго, за да може започнатото да бъде довършено.
Подобните примери са хиляди. Засега обаче, за разлика от споменатия остъклен балкон, няма никаква вероятност да видите някой да събаря или да се кани да събори такива сгради. Те са непоклатими, също като схемата за „узаконяване” на беззаконието, в която община, държава и съд са в единен строй срещу интересите на гражданите.
Автор: Я. Бояджиев, Редактор: А. Андреев
http://www.dw-world.de

Храните твърдо ще вървят нагоре
Няма изгледи някоя борсова стока да поевтинее в близко време. Някои цени са стряскащи - пшеницата например е поскъпнала два пъти на годишна база от 220 лв. през април 2010 г. на 440 лева за тон без ДДС сега, каза пред журналисти Васил Симов, главен изпълнителен директор на Софийската стокова борса. Това обяснява и защо всичко поскъпва по веригата - зърно, брашно хляб, обясни той. Според Симов тенденцията за поскъпване на борсовите стоки е необратима.
Брашното в България през април се предлага в рамките на 580 - 620 лева за тон без ДДС. На едро пакетите от 1 кг се продават по 0,84 лв. за килограм при цена от 0,55 лева за кг през м. г.
Цената на маслодайния слънчоглед беше над 1000 лева в началото на годината, но сега цената е паднала до 800 лева на тон без ДДС. Миналата година слънчогледът е струвал на ССБ 600 лева, или поскъпването е с 33 процента.
С 45 на сто на годишна база е поскъпнало и олиото. Средната му борсова цена е около 2,30 лв. без ДДС на едро. За сравнение преди година беше 1,59 лв. за литър.
От борсата отчетоха още по-голямо увеличение на пакетираната захар. Средната й едрова цена през април е 1,77 лв. за килограм без ДДС. Преди година цената на сладката стока беше 1,12 лв. за кг, което е с 58 процента по-евтино.
По данни на ССБ цената на петрола през април стигна $124 за барел, което с 48 на сто спрямо същия месец на м. г.

Два строя в една държава са шизофрения
В сряда вечерта си легнахме при социализма, а в четвъртък сутринта се събудихме при капитализма. Цените на бензина и дизела, задържани с плам, недогорял от времето на плановата икономика, се подчиниха на световния пазар и подскочиха с 4 или 8 стотинки за литър.
Неприятно, но поне да извлечем малко уроци.
Първият е икономически. В глобалния свят няма как да правиш доморасли договорки. Ако за 30-ина дни излъжеш пазара, на 31-вия той ти го връща тъпкано. Освен ако премиерът, героично уредил мораториума върху цените, междувременно не е успял да открие залежи на петрол.
Вторият урок е финансово-философски. Както няма безплатен обяд, така няма и безплатен бензин. Ако вземем да смятаме какво обеща държавата на онези, които се съгласиха да не вдигат цените за един месец, току-виж излязло, че като потребители сме плащали малко по-малко 30 дни, но като данъкоплатци ще финансираме авантата 3 години.
Третият урок е диалектически. Не можеш вечер да живееш в социализма, а сутрин при капитализма. Два строя в една държава са шизофрения.
Димитрана Александрова,

За Бога, братя, не блокирайте
Хилядите българи, които се готвят да излязат на протест срещу високите цени, имат страхотен лозунг - “Държава и родина могат да бъдат едно”. Те обаче ще привлекат на своя страна и онези стотици хиляди, които не са склонни да демонстрират недоволството си, ако не преиграват.
Идеята да блокират ключови кръстовища в София и страната, за да покажат колко са много, например е лоша. Всеки е недоволен от цените, но когато заседне на пътя, започва да ругае онези, които са му го блокирали, а не държавата.
Основен принцип на демокрацията е, че свободата на едни граждани не трябва да пречи на други граждани. Добре е да го следват поне най-активните българи, защото иначе не само “държава и родина” няма да бъдат едно, ами ще си останем “територия”.

Протестът като хепънинг
Шофьори и коли блокираха кръстовища през последните две седмици в протест срещу високите цени на горивата.
Хората не са ядосани, по-скоро са развеселено “гневни”. Играят нещо като хепънинг без сценарий и режисура, ако не броим “диригентската палка” в интернет. Интересно им е. Повечето са млади, не са бедни или безработни. Но искат дизелът да не е по-скъп от 2 лева, а “Лукойл” да разкрие за колко купува нефта и каква печалба си начислява.
Прави са да протестират, може би и така трябва да изглежда гражданското общество. Скучните “кръгли маси” и обществени дебати са си направо архаизъм пред клаксоните по булевардите.
Ще стане ли обаче заради това дизелът 2 лева? Ами ако вземе, че поевтинее до 1,80? И като как петролната компания ще разкрие търговските си тайни? Все въпроси в жанр, по-различен от хепънинга
Пламен Енчев
По ТРУД

Човек не може да се изкъпе два пъти в една и съща река. Опитите обаче продължават
През март 2004 година в Гърция се проведоха парламентарни избори, в които управляващата партия ПАСОК понесе тежка загуба. Лидерът на партията Костас Симитис подаде оставка и посочи за свой наследник Георгиус Папандреу. Това беше естествен ход – бащата на Георгиус Папандреу Андреас е основател на партията.
ГЕОРГИ ДАСКАЛОВ
Георгиус Папандреу прие поста, но поиска да се състоят отворени избори за лидер на ПАСОК, в които да могат да гласуват всички гърци. Гласуваха над 1 милион и Папандреу пое лидерството на опозиционната вече партия с един милион гласа зад гърба си. Пет години по-късно, през 2009-а Папандреу и ПАСОК взеха реванш от „Нова демокрация” и сега са управляващи.
Когато през 2007 година СДС загуби тежко изборите за Европейски парламент и тогавашният лидер Петър Стоянов подаде оставка, предложих на тогавашното ръководство да последва гръцкия пример и да направи отворени за всички български граждани избори за председател на партията.
Не се прие. Главният аргумент беше, че по този начин враждебни сили могат да превземат СДС, например Доган и ДПС да изкарат под строй своя електорат и така председател да стане Христо Бисеров. Примерно. Или Йордан Цонев, също примерно.
Така Пламен Юруков получи възможност да се яви на извънредната конференция на СДС за избор на лидер и да я спечели. Той, от своя страна, въведе прекия избор на председател, обаче само за партийни членове. Вероятно воден от същите съображения.
Практиката да има вътрешнопартиен избор беше приложена и при определяне на кандидатите за народни представители през 2009 година. Пак гласуваха само партийните членове.
СДС е първата политическа сила в Европа, която използва т.нар. първични избори. Те се състояха през юни 1996 година и на тях гласуваха близо 900 000 българи – без всякакви ограничения. Почти не се спори, че това беше много успешен ход в тогавашната кампания, помогнал много за спечелването на реалните избори от Петър Стоянов през есента на същата година и за обръщането на политическите тенденции, позволило на България да постигне стратегическите си цели – членството в НАТО и Европейския съюз.
Първичните избори бяха смятани за много успешни и бяха повторени на много места в страната през 1999 година за определяне на кандидатите на СДС на тогавашните общински избори. През 1999-а обаче не бяха толкова успешни, понеже СДС вече беше управляваща партия и много хора хвърлиха много ресурс и пари, за да получат номинация. Казано не толкова претенциозно, просто бяха купувани гласове.
15 години по-късно, през 2011-а СДС, сега всъщност Синята коалиция, отново се връща към формулата на предварителните избори. Както е казал Хераклит обаче, човек не може да се изкъпе два пъти в една и съща река.
Всичко е много различно в сравнение с 1996-а, когато СДС тръгваше към своя политически възход. Беше загубено много време, през по-голямата част от което синята партия се затваряше в себе си, оттласкваше хората, а решенията се вземаха апаратно и на базата на вътрешни зависимости.
Това демотивира избирателите и те се отдръпнаха.
Сегашният подбор на кандидати за президент, а също и на кандидати за кметове от СДС и ДСБ също става в доста затворен кръг. Навремето например Петър Стоянов беше номиниран за кандидат в конкуренция с Асен Агов и Александър Йорданов от Национална конференция, на която присъстваха над 4000 души.
Сега Румен Христов беше предпочетен от 45 души при вътрешния избор в СДС, а кандидатът на ДСБ Светослав Малинов е такъв по силата на собственото си желание и понеже няма други мераклии.
Първичните избори са измислени в Америка. На тях може да участва всеки, който пожелае, а хората отсяват.
В България през 2011-а при Синята коалиция е малко по-иначе: едни хора предварително са отсели и спускат надолу кандидатите, извинявам се за номенклатурно-бюрократичния израз.
Това едва ли ще мотивира хората, дано съм лош пророк.

Да здравствует КГБ – передовой отряд мирового капитализма*
На 21 април в Москва беше отвлечен синът на Евгений Касперски, смятан за един от най-добрите специалисти по антивирусни програми в света и със състояние от 800 милиона долара – и за един от най-богатите хора в Русия. Похитителите искаха откуп от 3 милиона евро. Драмата приключи в неделя, 24 април: милицията, поддържана от агенти на Федералната служба за сигурност (ФСБ) и от бойци от специалните части, освободи 20-годишното момче и арестува рекетьорите.
ГЕОРГИ ДАСКАЛОВ
По този случай погледнах биографията на Касперски-баща. Роден в Новосибирск, завършил математика в Московския държавен университет и – опа, школа на КГБ по криптография. До рухването на Съветския съюз кротко си работи в Министерството на отбраната, а може би и за някои други ведомства.
След сгромолясването на пролетарското отечество прави бляскава кариера и, продавайки по целия свят антивирусните си програми, забогатява. Сега живее в Лондон, както мнозина свои колеги и сънародници: Роман Абрамович, Борис Березовски, Александър Лебедев и много други.
Значи всичко е точно. И този руски богаташ е излюпен в люпилнята на КГБ. И сега гради капитализъм. При това не само в Русия, а възможно най-глобално.
В Русия връзката на елита с бившите комунистически тайни служби е явна: бившият президент, сегашен премиер и вероятен бъдещ президент Владимир Путин не крие, че е бил резидент на КГБ в Германия. Напротив, гордее се. И колко още като него.
Точно тези хора, КГБ-ейците, градят демокрация и пазарна икономика сега в Русия. Затова и в една от най-богатите страни в света хората масово живеят с доходи, които, ако ги получаваше, всеки нормален арабин би се разбунтувал. Но пък за сметка на това Русия има над 100 милиардери. И всяка година техният брой се увеличава.
В България не е баш така. В смисъл, че бившите кадри на Държавна сигурност не държат да се разчува, че са били такива. Но фактическото положение не е много по-различно: президентът е от Държавна сигурност, ченгета са собственици на телевизии, радиостанции, банки, големи икономически конгломерати, а и на по-малки и така нататък.
И в България, както и в Русия, да си минал през Държавна сигурност означава едно: оправил си си живота, имаш пари, влияние, власт.
Този феномен не може да се види никъде другаде в страните от бившия Източен блок, освен в Русия и в България, и донякъде в Румъния. Не мога да го докажа математически, но си мисля, че ченгетата капиталисти в голяма степен са отговорни за вида капитализъм, който ни се налага да преживяваме.
Докато в Полша, Чехия, прибалтийските републики, особено в ГДР бившите ченгета веднага бяха извадени на светло и радикално бяха пресечени възможностите им за влияние, в България ги провъзгласявахме за патриоти, работили за Родината.
То се вижда за кого са работили. Вижте тях и вижте себе си.
Това е достатъчно.
*Да живее КГБ – челен отряд на световния капитализъм

Трагедията на една нация
Преди години един мой познат, сравнително известен български политолог ми разказваше как, като си карал с превишена скорост някъде из България, полицаите го спрели и му взели книжката. Но понеже моят познат познава много хора, обадил се тогава на вътрешния министър. “Донесоха ми книжката вечерта в ресторанта, с извинения”. Беше много доволен, горд, че за него правилата не важат.
ГЕОРГИ ДАСКАЛОВ
Иначе обича да разказва какъв ред има в държавите, в които е ходил. И по принцип е човек на реда, в повечето случаи. Но и той се е изкушил да мине напряко, да не спази правилата.
В България има правила и много хубави закони, бедата е, че много често ги пренебрегваме. Не ги спазваме.
И това, случва се, понякога е смъртоносно.
Както сега в Симеоновград. Пиян шофьор, със 100 километра в час по градска улица. Шест трупа. Млади хора, животът е бил пред тях. Сега ги няма вече. Понеже един друг човек е нарушил няколко законови правила едновременно.
В живота се случват нещастия, понякога те няма как да бъдат избегнати. Например земетресението в Япония. Никой човек не е виновен, че земята се е разтърсила, морето се надигнало и е погубило десетки хиляди човеци.
В България, слава Богу, природата е милостива. Но ние сами си причиняваме трагедии. Както каза наскоро един мой приятел, гледайки репортаж за японското земетресение под наслова “Трагедията на една нация”: това тяхното не е трагедия, а нещастие, беда. Японците ще се оправят, докато ние едва ли. Нашето е трагедия, при това без край.
Системното пренебрегване на правилата, което ние, българите, практикуваме, е едно от нещата, които най-много ни дърпат назад. Погазването на няколко правила едновременно например причини смъртта на седем деца в дискотека “Индиго” по Коледа през 2001 година. На Спасовден преди 2 години автобус, минал технически преглед по втория, а всъщност първия български начин, не можа да спре и уби 18 човека на Бакаджиците край Ямбол.
И така нататък. Безчет трагедии, в основата на които лежи ширещето се пренебрегване на правилата. Усещането, че е по-лесно да заобиколиш закона, да изклинчиш, да минеш “по-тънко”, да не спазиш изискванията.
Това най-хубаво се вижда всеки ден при градското движение в София. Софийският, българският стандарт е да се кара например в буслентата или по трамвайните релси, а нормалното строяване е само за будалите, за балъците.
Така неспазването на закона се превръща в закон. И основната причина е, че това поведение не се санкционира. Полицаят си седи, например на булевард “Дондуков” в столицата, пие си кафе, а джипките на мутрите, гордо стъпили на трамвайните релси, весело му намигат с фаровете.
Вакханалия. Лудо пиршество на беззаконието.
Нямаме никакъв шанс като нация, ако не бъде наложено повсеместно спазване на правилата. Силово и от държавата, понеже у обществото, за съжаление, няма сила за това.
Трябват бой, глоби и железен контрол, докато се научим, че в града се кара с 50 километра в час, спира се на пешеходна пътека, не се завива на ляво от дясната лента и така нататък скучни, досадни неща.
Ако искаме да бъдем нормална държава, правова, както пише в Конституцията.
По Екипнюз.ком

Нов стандарт и за цигарите от ноември
От 17 ноември т. г. всички цигари ще трябва да отговарят на новия стандарт за пожарна безопасност, предупреди шефът на Комисията за защита на потребителите (КЗП) Дамян Лазаров, цитиран от "Труд". Те ще имат намалена способност за горене и ще загасват сами, ако ги оставим да димят в пепелника.
До влизането на БДС EN 16156:2010 има шест месеца, но искаме да предупредим търговците, че няма да има гратисен период за въвеждане на новите изисквания, затова не бива да се запасяват със стока, каза Лазаров.
Стандартът засяга основно цигарената хартия. По нейната дължина има обработени зони, които се активират само при всмукване. Ако цигарата се остави да гори сама, достъпът на кислород намалява и тя угасва.
От "Булгартабак холдинг" заявиха, че ще пуснат самозагасващи цигари в търговската мрежа едва след като стандартът влезе в сила.
По Нюз.бг

Захарта продължава да поскъпва
Цената на захарта на едро продължава да поскъпва, показват данните на Министерството на земеделието и храните. За периода 20.04 - 27.04., цената се е повишила с около 1%. Най-значителен ръст е регистриран във Варна - с 4,8% или с 0,10 лв./кг, Сливен - 2,9% (0,06 лв./кг) и Русе - 2,5% (0,05 лв./кг).
Ценовият диапазон, в който се предлага захарта на дребно е от 2,15 лв./кг (Пловдив и Пазарджик) до 2,45 лв./кг (Плевен и Велико Търново). Изменение спрямо миналата седмица се регистрира във Варна и София, където захарта поевтинява, съответно с 5,6% и 0,9 %, и в Кърджали, Благоевград, където е отчетено несъществено нарастване, съответно с 1,7 и 0,9 процента.

1 млрд. долара заровени при златното находище до Крумовград
При "зелена улица" на проекта на компанията "Дънди прешъс метълс", реално след три години може да започне експлоатацията на рудника за добив на злато от находището "Ада тепе" край Крумовград, предаде БТА.
Според геоложки проучвания залежите от ценния метал там са около 27 тона, от които ще бъдат добити 20 тона чисто злато, съобщи днес директорът във фирмата Алекс Нестор по повод днешните протести на екоорганизации от България и Гърция срещу добива на злато край Крумовград.
20 тона злато по цени на международните пазари в момента струва около 980 млн. долара.
След натиск от страна на неправителствени организации и гражданско сдружение в Крумовград компанията е изготвила нов проект, съобразен с европейските директиви и с българското законодателство. Сменена е цианидовата технология, ще се добива само златен концентрат, а заради изискванията на "Натура 2000" експлоатационната площ е намалена наполовина и ще е около 100 хектара. За да започне да работи рудникът, ще бъдат инвестирани 190 млн. лева и разкрити 200 нови работни места, като хората ще получават месечно възнаграждение между 2-3 пъти над средната работна заплата у нас. Това от своя страна ще даде тласък за развитието на малкия и средния бизнес в общината и региона чрез съпътстващи дейности, каза Алекс Нестор.
Ръководството на компанията е обезпокоено от факта, че въпреки изявените намерения общинската администрация в Крумовград и досега отказва всякакъв диалог с нея, констатира Нестор. Още от 5 януари новият доклад за ОВОС е готов, но към него не е проявил интерес никой от нейното ръководство, уточни той. Въпреки това компанията предлага на община Крумовград пакет от финансови предложения. Да бъде създаден общински фонд, в който за 8-10 години ще се акумулират 50-60 млн. лева. Този огромен ресурс, изтъкна той, може да бъде използван за десетки структурни проекти, за културни и социални програми, в подкрепа на общинската болница. Друг инвестиционен фонд за около 8 млн. лева пряко ще подпомага развитието на малкия и средния бизнес в община Крумовград.
По money.bg

Крумовград иска референдум за златодобива
Провеждане на местен референдум за бъдещето на златодобива поискаха протестиращи на митинг в Крумовград. Те се обявиха срещу намерението на канадска фирма да разработва златоносното находище край града, съобщи БНР.
Исканията на протестиращите са правителството да отмени предоставената концесия на фирмата "Болкан минерал енд майнинг" за разработване на златоносното находище край града. Разрешителното беше дадено за срок от 30 години. То включва общо шест участъка, като само в единия от тях са доказани 27 тона залежи на благородния метал.
Протестиращите настояват и за провеждането на местния референдум за бъдещето на златодобива, защото смятат, че така местните хора ще могат да кажат своята позиция "за" или "против" предложената инвестиция.
200 души се включиха в протеста. Проявата е организирана от сдружението "Живот за Крумовград".
Заради обществения отпор на проекта в Крумовград, канадската компания промени технологията, с която ще се добива метала - от цианидна, неизползвана и сега във флотационните фабрики, с реагенти, които според специалистите вредят толкова, колкото и избелващите домашни препарати. Протестиращите обаче смятат, че производството ще замърси околната среда, ще разболее хората и ще навреди на тютюна и животновъдството.
От канадската компания изразиха недоумение от странното, по думите им, поведение на общината в Крумовград. Алекс Нестор от фирмата каза, че вече шеста година местната управа отхвърля предложената от тях инвестиция в размер на 190 милиона лева. Тя според него ще съживи района икономически, в който е висока безработицата.
Кметът Себихан Мехмед отхвърли подобни твърдения, че отказва тази инвестиция и заяви, че общината ще предостави позицията си за златодобива след доклада по ОВОС на проекта.
Глобул "прехвърли топката" за договорите на М-Тел
След вчерашното съобщение от М-Тел и Комисията за защита на потребителите, че операторът премахва клаузата за автоматично подновяване на договорите от 5 април, Глобул обяви подобен ангажимент, но същевременно разкритикува своя конкурент.
Компанията изразява „несъгласие с практиката за автоматично подновяване на договорите още когато тя беше въведена от основния конкурент преди няколко години. Много преди изострянето на общественото внимание към темата от последните месеци, Глобул нееднократно призовава регулаторните органи да вземат отношение. Когато това не се случи, Глобул въведе подобни клаузи и в своите договори с потребителите, за да защити своята пазарна позиция".
От Глобул смятат, че обявеното от М-Тел премахване на клаузите за автоматично продължаване на договорите на нови абонати не е решение на проблема, тъй като клаузата остава в сила за действащите в момента договори. Затова от Глобул заявиха, че ще премахнат клаузата и за своите съществуващи абонати едва тогава, когато това бъде направено и от М-Тел, съобщава TechNews.bg.
Преди дни Глобул обяви, че новите клиенти на компанията могат да се възползват и от предложението Welcome Guarantee, с което операторът гарантира качеството на своите продукти и услуги и дава на потребителите, които не са напълно удовлетворени, възможността да прекратят своя абонаментен договор без да заплащат неустойки, както и да си възстановят заплатените месечни такси.

Центърът на София прочистен от кабели
Всички 26 заповеди за премахване на въздушно изградени кабелни мрежи в централната част на София са изпълнени, отчете директорът на ДНСК Милка Гечева.
Тя подчерта, че проверките продължават.
Гечева поясни, че изграждането на електронна съобщителна инфраструктура трябва да бъде според изискванията на Закона за електронните съобщения, тоест кабелните мрежи да се изграждат подземно.
Те трябва да отговарят и на Закона за устройство на територията, според който кабелните мрежи са строежи и трябва да се изграждат по одобрени проекти и със съответните строителни книжа.
Гечева каза, че още в началото на 2010 година е бил предприета проверка в централната част на София и през месец май са били изпълнени 5 заповеди за премахване на неотговарящи на изискванията кабелни мрежи.
В резултат на сигнали и недоволство от граждани през месеците юни, юли и август са проведени нови проверки и констатациите са завършили с издаването на 26-те заповеди за премахване.
Гечева каза, че ДНСК действа не само по сигнали на граждани, а и по сигнали на прокуратурата, на комисията за регулиране на съобщенията и други институции.
Санкциите са незаконен строеж са от 5 000 до 50 000 лв.
За случаите, при които след премахване на незаконна мрежа наново е направено окабеляване, е редно да се наложи най-високата санкция, каза Гечева. Проблемът обаче е, че извършителят не е известен.
Начинът извършителят да стане известен е налагане на нова заповед за премахване на кабелна мрежа той да я обжалва, но според Гечева това е малко вероятно. Тя съобщи още че заради неизвестността на извършителя разходите по премахването на незаконните кабелни мрежи са за сметка на държавата.

Кабелджии: Режат ни заради БТК
От Сдружението на независимите интернет доставчици разкритикуваха акцията на ДНСК срещу въздушните кабели за интернет и кабелна телевизия в столицата. Припомняме, от строителния контрол започнаха прилагане на наредба от 2005г., която забранява изграждането на въздушни кабелни далекосъобщителни мрежи в населени места с население от над 3 000 души.
Председателят на сдружението Страхил Иванов посочи, че акцията, оставила хиляди фирми и домашни потребители без връзка с Мрежата, е дошла в момент, в който така или иначе доставчиците са започнали да прибират инфраструктурата си под земята. Според Иванов положението в столицата вече е по-добро, отколкото в други европейски столици като Букурещ.
Председателят на Сдружението на независимите интернет доставчици посочи още, че интернет достъпът и телефонията са комунални услуги и няма обективна причина да бъде забранявано тяхното разпространение чрез кабели по стълбовете, докато за други комунални услуги, като електричеството, това е позволено.
По думите му акцията не защитава интереса на гражданите, а този на други телекомуникационни компании.
Иванов беше категоричен, че насилственото решение на проблема не е приемливо, особено при положение, че не могат „да разкопаят цяла София" и трябва да ползват подземната инфраструктура на БТК. Бившият държавен телеком иска твърде високи цени, посочи той и добави, че това е и заключението на Комисията за регулиране на съобщенията.
Страхил Иванов обвини БТК и за слабото проникване на широколентовите услуги в по-малките населени места, където компанията няма алтернатива.
По Нюз.бг

БНБ внася в бюджета със 150 млн. лв. по-малко от миналата година
Управителят на Българската народна банка Иван Искров внесе в Народното събрание Годишния отчет на централната банка за 2010 година.
Съгласно Закона за БНБ Българската народна банка извърши и превод към Министерството на финансите в полза на държавния бюджет в размер на 200 913 849.17 лв., който представлява остатъка от годишното превишение на приходите над разходите на банката за 2010 година.
Припомняме, че през 2010 г. БНБ преведе по сметките на бюджета 354 млн. лв, а през 2009 г. почти 400 млн. лв.
През 2010 г. глобалната икономическа активност се засили, но по региони темповете є останаха различни. Нарастващото търсене оказваше натиск за повишаване на международните цени на основните стокови групи, особено на суровия петрол и металите, се посочва в резюмето на отчета.
Средногодишната инфлация се повиши в световен мащаб и достигна 3.4% (при 2.2% през 2009 г.), като темпът є беше относително висок в развиващите се и в някои развити страни.

През 2010 г. българската икономика започна плавно да се възстановява, посочват от БНБ и припомнят, че брутният вътрешен продукт е нараснал през изминалата година с с 0.2%.
Основен принос за растежа имаше износът на стоки и услуги, докато вътрешното търсене - потребителско и инвестиционно, продължи да спада.
Дефицитът общо по текущата и капиталовата сметка на платежния баланс се сви до 0.2% от БВП. Нетно притокът на преки чуждестранни инвестиции в страната остана относително висок на ниво от 4.0% от БВП.
Чуждестранните инвестиции бяха насочени предимно към секторите „преработваща промишленост", „производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия" и „транспорт, складиране и съобщения".
Брутният външен дълг на страната се понижи с 1045 млн. евро и достигна 101.8% спрямо БВП.
Фирмите в България провеждаха политика на повишаване на ефективността и подобряване на разходната си конкурентоспособност, в резултат, на което темпът на съкращаване на заетостта (5.9% през 2010 г. при 2.6% през 2009 г.) се ускори, а производителността на труда нарасна с 6.4%
От края на април 2010 г. беше въведена временна забрана за закупуването на дългови инструменти, емитирани или гарантирани от държави с влошени фискални позиции и високо равнище на публичния дълг.
Забраната бе въведена за целия портфейл на банката, включително за частта, управлявана от външни мениджъри. Освен това допълнително беше ограничена експозицията в банки от тези страни. От средата на годината държавите, в чиито ДЦК беше разрешено да бъдат инвестирани брутните международни валутни резерви, бяха разделени на три групи въз основа на присъщия им риск и бяха определени ограниченията за инвестиране при всяка отделна група. С цел намаляване на кредитния риск и запазване на високата ликвидност реинвестираните средства с настъпил падеж и новите постъпления в брутните международни валутни резерви бяха инвестирани предимно в държавен и държавногарантиран дълг на Германия, както и в краткосрочни депозити.
Средно за годината над 52% от средствата са вложени в активи с най-високия дългосрочен кредитен рейтинг ААА. При наложените ограничения за инвестирането на брутните международни валутни резерви и възможностите, които предлагаха международните финансови пазари, доходът от инвестиции на валутните резерви на
БНБ за 2010 г. е 64.69 млн. евро. За годината нетният доход от управлението на международните валутни резерви възлезе на 441.14 млн. евро, което представлява 3.99% обща доходност.
По money.bg

Кейт, Сакскобургготски и наивният народец
Кой не би желал да хвърли един поглед отвътре?
Петъчната сватба в Лондон подсеща Ивайло Дичев за завръщането на Симеон Сакскобургготски в България и за любовта на медиите към особи, които се кичат с корони, пера и чудновати думи.
Мегаспетакълът на кралската сватба в Лондон трябва да ни подсети за 2004 - годината, когато българският „цар” създаде партия и спечели изборите само за три месеца. Вярно, събитието беше по-скромно, нямаше кукли, които при натискане по корема казват „will you marry me”, нямаше стотици камери, които улавят всяко овлажняване на очите сред публиката, нямаше два милиарда зрители. И все пак смисълът на ставащото, макар в по-скромни рамки, беше същият: тайфун от емоции издигна човек, които нямаше никакво отношение към живота в България.
Поднасяха му здравец и козички, просълзяваха се, целуваха ръка, без да са чули каквато и да било мисъл или политическа идея, просто така, като вълнение пред сакралното тяло, благоволило да снизходи до нас. И ако така нареченият цар все пак успя да разбута политическата система в България и да вкара в играта нови персонажи, то английската корона по конституция няма право да се меси в управлението на страната.
Интересът към коронованите особи открай време е голям
Как да си обясним подобни ирационални изблици?
Вероятно ги поражда комбинираното действие на два фактора. От една страна пазарно настроените медии експлоатират все по-безскрупулно оглупяването на масите, от друга всяко подобно събитие актуализира митологията от приказките, с която живем в детството - онзи чуден свят, в който порастването се представя като сядане на престола, а сексуалната зрелост като спечелване на любовта на принца, съответно принцесата.
Кралските особи в този смисъл функционират като друг важен персонаж от нашата епоха - звездите, онези бляскави хора, чийто личен живот поражда завист, мечтания, компетентни мнения и дълги спорове на маса. Има разбира се една важна разлика: интересът към звездите е много по-воайористки, доколкото търсим да изровим от живота им нещо тъмно, нередно, срамно.
Обратно, царските особи се въздържат да се разкриват, разиграват пред медиите една величествена почтеност, която носи носталгията на отминали безвъзвратно епохи. Но и това почва да се променя, ако си спомним историята на принцесата-Пепеляшка Даяна, необичана от свекърва си, мамена от мъжа си, умряла, преследвана от папараци с любовника си египтянин.
В подобни събития има един определен мултипликационен ефект: събитието става все по-важно с количеството на важни хора които са там, колкото повече телевизии предават на живо, толкова по-голям е натискът и останалите да пратят екипи и да купят правата. Както и звездите, монархическите персонажи са известни главно с това, че са известни.
Симеон имаше популярността на истинска поп-звезда
Както във всеки ритуал, така и при този резултатът е укрепването на властта: консолидирането на елитите, където наред с министър-председателя е известният футболист, наред със скандинавските особи - рок-певецът. Впрочем, колко по-стабилна символно би била България, ако г-н Сакскобурггота се беше ограничил с тържествени ритуали и не се беше забъркал с управление, реституция на имоти и приватизации!
Медиите реанимираха монархията
Медиите дадоха на монархията неочакван реванш над републиканския дух в света. Първото мега-събитие е коронясването на сегашната Елизабет през 1953, гледано тогава на живо от 300 милиона зрители. Макар и изключена от това вълнуващо събитие навремето както заради Студената война, така заради липсата на телевизионна мрежа, България днес зае достойното си място между „културните народи”, които обсъждат в реално време облеклата на поканените, анорексията на Кейт и това, какво значи сънят й гола пред олтара.
Този жанр вече упражнихме със сватбата на така наречената княгиня Калина, чиято сватбена рокля с фолклорни стилизации дълго висеше изложена в Националния исторически музей, между шишанетата и байряците. Може да изглежда странно, но няма нищо по-медиатично от традицията.
Мнозина познават царските фамилии по-добре от собствените си роднини
Помислете например за религиозните ритуали и персонажи, които се глобализират съвсем като Макдоналдс или футбола - непрекъснато виждаме някакви самобичуващи се хора, обясняват ни как да постим, дават думата на папата, като една от най-големите суперзвезди (което впрочем странно контрастира с напредналата му възраст).
Религиозните символи, дрехи, чудновати думи и неразбираеми поведения са прекрасна храна за журналиста, който по професионалната си характеристика трябва да буди удивления. Представяте ли си, една екстрасенска излекувала сто човека и нито един учен не може да го обясни!...
Всъщност никакъв парадокс тук няма: вождовете се кичат с корони или пера, религиозните дейци внушават страх или трепет именно за да привличат вниманието, защото единственият ресурс на властта е монополът над нашето внимание. Проблемът е в нас, в това, че сме си представяли техническия прогрес като форма на просвещение и рационализация. А, както казва един френски социолог, може би никога не сме били модерни?
Автор: И. Дичев , Редактор : А. Андреев

Завръщането на ченгетата
Първите се завръщат на 1 май
Редно ли е един бивш комунистически шпионин да бъде днес авторитетен посланик на своята страна в чужбина? Не, отговаря българското правителство. Президентът Първанов обаче не е съгласен. Епилогът следва.
В българската дипломатическа служба се очертава кадрови земетръс: предвижда се уволнението на всички посланици в чужбина, които са били навремето сътрудници на ДС. Засегнато е и самото външно министерство.
Високопоставени дипломати, които по времето на комунизма са работили за ДС, сега се страхуват за мястото си. "България е единствената страна в Югоизточна Европа, в която тази чистка не бе извършена още преди 20 години", казва външния министър Николай Младенов.
Истината е известна, но последствия няма...
Няма закон за лустрация
Цялата истина се разкри вследствие на проучването на миналото на българските дипломати. Оказа се, че преди 1989 почти половината от действащите сега дипломати са били сътрудници на комунистическата тайна служба. Бивши доносници представляват България като посланици в 13 страни от ЕС, включително в Берлин и Лондон. Посланиците във Ватикана и ООН също са били сътрудници на ДС.
Проблемът е, че няма закон, който да задължи разкритите доносници да подадат оставка. Въпреки това правителството на премиера Борисов иска да наложи оставката на 37-те засегнати посланици, с което да сложи точка на тази неприятна глава в новата история на България. "Ние не можем да се примирим с факта, че 20 години след обрата 40 процента от нашите посланици са били хора на комунистическата ДС", казва външният министър Младенов. Някои от дипломатите дори са завършили академията на КГБ в бившия СССР.
Президентът отказа да уволни посланиците "с минало".
Протекция от високо място
Само че президентът социалист Първанов - който също бе разкрит като бивш сътрудник на комунистическите тайни служби - отказва да даде съгласието си за уволнението на посланиците. "Не малко от тях допринесоха много за присъединяването на България към НАТО и ЕС", твърди Първанов. "Като чуя такова нещо, ми се вдига кръвното", го репликира младият външен министър.
Министърът намери все пак изход: в открита конфронтация с държавния глава, той възнамерява да привика посланиците служебно в София и по този начин да ги откъсне от местоназначението им. Първата група се очаква още на 1 май. Втората ще последва на 1 юли, а третата наесен. Младенов се е зарекъл до Коледа в българските дипломатически представителства да не остане нито един бивш сътрудник на ДС.
АГ, ДПА, АП, С. Гяуров, Б. Узунова

На тихия фронт нищо ново
Станахме свидетели на поредното ''осветяване''
Имената на агентите на ДС във Военното министерство вече са известни. 150 от близо 1000 проверени лица се оказаха сътрудници на репресивната машина. 40 от тях са действащи и днес. За какво говорят тези разкрития?
Със своите 17 на сто агенти от проверените служители, българското военно ведомство се класира на „почетната” трета позиция по брой на сътрудници на ДС след външното и вътрешно министерство, като засега зад него се нарежда единствено прословутата Държавна агенция за национална сигурност. Така четирите ключови ведомства, три от които са силови, формират основата на гигантската репресивна пирамида, която и днес, 22 години след промените, продължава да декорира фасадата на българската демокрация и да напомня колко бавно всъщност клеясалият български посткомунистически часовник продължава да отчита времето.
Външното, Вътрешното и Военното: министерствата с най-много бивши агенти
Дясното кроше на партията
Освен на политическата милиция от Шесто управление, повечето от новоосветените агенти с лампази и пагони са сътрудничили на прословутото Трето управление на ДС, известно като Военно контраразузнаване или ВКР. До 1950 година въпросното управление е било подчинено на Разузнавателния отдел при тогавашното Министерство на войната и след окончателното въдворяване на комунистическия режим в страната започва да играе активна роля в чистките сред армията и в монтираните политически процеси срещу висши армейски офицери. Впоследствие контраразузнаването преминава към ДС и през 1962 година вече е наречено Трето управление със своите десет специализирани отдела. Неговата основна задача е да гарантира политическата лоялност на армията към комунистическата власт, координирайки взаимния контрол между силовите ведомства на режима.
Октоподът ВКР
И до ден днешен не са много ясни връзките между контраразузнаването и държавни учреждения на бившата власт. Едно от обясненията е, че т.нар. „контраразведки” са действали основно чрез секретни сътрудници практически навсякъде в държавата, което е осигурявало на службата безгранични възможности да контролира държавните ведомства и икономическите структури. Естествено основната задача е било наблюдението върху войската, нейния команден състав и най-вече над военния министър, в чиито ръце е съсредоточена много власт и военна мощ.
Така политическата, на практика, милиция в армията е взаимодействала тясно с МВР, с политическите армейски ръководства и местните партийни структури, за да държи в пълно подчинение и страх военнослужещите от всички равнища на войската.
Агентите не бързат да напускат постовете си
Братя по оръжие
Защо си струва да се припомнят тези факти днес, когато осветяването на т.нар. „посланици агенти” на Външно министерство показа, че повечето от тях са изпълнявали задачи на външното разузнаване? Отново през 50-те години на миналия век с развитието на структурите на ДС се създава външното разузнаване, което е различно от външното военно разузнаване. Това естествено не пречи агентите на двете служби да действат под прикритие в българските дипломатически мисии в чужбина. Безспорен е и фактът, че до 1989 година във външнополитическото и във военното разузнаване тежката дума е принадлежала на т.нар. „съветски съветници”, служители на ГРУ на СССР. Освен като офицери за свръзка, те са били и преки инструктори на българските спецслужби, покрили се с неувяхваща световна „слава” с убийството на писателя Георги Марков в Лондон през 1978 година.
Сега двама български министри, на външните работи и на отбраната, вече очакват благоволението на своите подчинени посланици и военни аташета, осветени агенти на ДС, сами да напуснат заеманите от тях постове в чужбина. Просто законът не им позволява да ги отзоват обратно в страната. А и те не бързат особено много. Защото са обучавани в правилото, че и сам войнът е воин. Най-вече на тихия фронт...
Автор: Г. Папакочев, Редактор: А. Андреев

По ДойчеВеле