четвъртък, 28 февруари 2013 г.

Национално отговорен подход! От държава, народ, партии, мафия, олигарси? МАЙ СЪВСЕМ НЕ Е ЯСНО.

По-долу е списъкът на хората участващи в "Обществения съвет"

КОЙ Е ОГНЯН ДОНЕВ: Х-м! Бил гласът на българския бизнес!!! Тартор на изветляващата сива мафиотска икономика
Сн. А-у! Този човек е снима с всички...
http://prosvetise.com/?p=9457 - за престъпната империя и ...Огнян Донев (Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България), който е с професия олигарх.

Ето и циничното „становище” на комунистическата мутра Огнян Донев взривила днешните народни протести против монополите:

СТАНОВИЩЕ НА КРИБ ОТНОСНО ВЪВЕЖДАНЕ НА ЦЕНИ ЗА ДОСТЪП ДО ПРЕНОСНАТА И РАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИТЕ ЕЛЕКТРИЧЕСКИ МРЕЖИ ЗА ПРОИЗВОДИТЕЛИ НА ЕЛЕКТРОЕНЕРГИЯ ОТ ВЕИ С РЕШЕНИЕ Ц-33/14.09.2012 НА ДКЕВР

Според Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България-КРИБ Решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР е неприемливо. Изразяваме сериозно безпокойство, че това решение несъмнено ще доведе до загуба на доверие и отлив на български и чуждестранни инвестиции не само в енергетиката, но и във всички останали сектори на икономиката. Промяната на предварително регламентирани отношения и условия със задна дата ще има негативен ефект върху рисковия профил на България като инвестиционна дестинация, създавайки прецедент. Това несъмнено ще се отрази неблагоприятно върху цялостната оценка за икономическата среда и инвестиционния климат, както и ще задълбочи кръстосаното субсидиране. В резултат на това решение над 1400 търговски дружества, производители на електроенергия от ВЕИ, са изправени пред невъзможност да обслужват своите задължения по отпуснати банкови кредити и пред реалната опасност от фалит.Eвентуално прехвърляне на проблема, породен от Решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР върху банковия сектор и крайните индустриални потребители би имало осезаем ефект и върху цялата българска икономика.

Работата и актовете на ДКЕВР от последните месеци (включително променения в средата на юли механизъм за компенсиране на разходите на Крайните снабдители за изкупваната по преференциални цени електроенергия от ВЕИ, водещ до дестабилизиране на цялата система) пораждат необходимост от спешна корекция на държавната позиция относно политиката за насърчаване на възобновяемата енергия и механизмите за компенсиране на преференциалните тарифи.Корекцията не следва да бъде в посока повишаване на добавка "зелена енергия", тъй като това ще доведе до срив на българската индустрия, която се явява краен потребител. Следва незабавно да бъде прекратена практиката енергоемките индустрии в България да бъдат натоварвани с всички разходи в енергетиката, защото това води до загуба на конкурентни предимства, работни места и затваряне на производства. (само дето не е записал „ за сметка на гражданите”, но „почтено” по бизнесменски си го е помислил?б/м.)

Като организация, представляваща значителна част от българския бизнес и съчетаваща интересите на представители от всички сфери в енергийния сектор, включително производство, разпределение, доставка и потребление на енергия, КРИБ отстоява позицията за необходимост от устойчива, дългосрочна енергийна политика и равнопоставено третиране на всички инвеститори. Многократно сме настоявали за прозрачност в политиката на ценообразуване, предсказуемост и предвидимост в действията на държавните органи и своевременна информираност и диалог с всички заинтересовани страни. В този смисъл, КРИБ подкрепя позициите в становището по решение № Ц-33/14.09.2012 на ДКЕВР на нашите партньори -  Американската търговска камара и Германо-българската индустриална камара, както и на Търговския представител на Австрия в България, изразено в писмо от 25.09.т.г. до министър-председателя на Република България.

С оглед изложеното дотук, КРИБ настоява:

1. Да бъде преразгледано Решение Ц-33/14.09.2012 на ДКЕВР като това стане повод за широк обществен дебат по политиката в сектора на ВЕИ в България и необходимостта от устойчива правна и регулаторна рамка в енергетиката. КРИБ е готова да инициира подобен диалог, тъй като в организацията са представени всички заинтересовани страни.

2. На засегнатите от Решение Ц-33/14.09.2012 г. от ДКЕВР страни да бъде предоставена възможност заедно да обсъдят проблемите при диспечирането и съвместно да изготвят общи условия за достъп до преносната и разпределителните мрежи за производители на електроенергия от ВЕИ. Тези общи условия следва да бъдат подложени на обществено обсъждане и последващо обобрение от страна на ДКЕВР.

3. Да бъде преразгледана Методиката за компенсиране на разходите на Обществения доставчик и Крайните снабдители, произтичащи от наложени им задължения към обществото за изкупуване на електрическа енергия по преференциални цени от възобновяеми енергийни източници и от високоефективно комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия, приета с протоколно Решение № 117/16.07.2012 г на ДКЕВР с участието на всички заинтересовани страни.

4. Да се създаде публичен регистър на всички електроцентрали, независимо какъв е първичния им енергоносител, позволяващ прозрачен "онлайн" достъп до данните за производство и цени.
9 октомври 2012 г.

ДА. ТАКЪВ "ЧОВЕК" УЧАСТВА В РАБОТАТА НА „УЖ” ОБЩЕСТВЕНИЯ СЪВЕТ?! Та такава ли е широката организация от граждани в него ПРИ ПРЕЗИДЕНТА ОТ УТРЕ?!?! Направо ми е скандално трудно да повярвам! Ами останалите 26 ... души кой и кога ги организира, пък и покани?


Списък на поканените:

1. Янко Петров
2. Мариана Христова
3. Ангел Славчев
4. Янко Андреев
5. Дончо Дудев
6. Людмила Манова
7. Георги Арсов
8. Светлин Тачев
9. Иван Петров
10. Ангел Георгиев - Националното представителство на студентските съвети
11. Д-р Цветан Райчинов - Български лекарски съюз
12. Представител на пациентските организации и сдружения
13. Богомил Николов - Българска национална асоциация "Активни потребители"
14. Георги Русанов - Национален комитет по проблемите на възрастните хора  
15. Елка Тодорова - Националния съвет за интеграция на хората с увреждания
16. Константин Стаменов - Българска федерация на индустриалните енергийни консуматори
17. Иван Милов - Офицерска легия "Раковски"
18. Валентин Попов - председател на УС на СФСМВР
19. Георги Богданов - Национална мрежа за децата
20. Пламен Димитров – КНСБ
21. Д-р Константин Тренчев – КТ "Подкрепа"
22. Тома Белев - коалиция "За да остане природа в България"
23. Огнян Донев – КРИБ
24. Божидар Данев - Българската стопанска камара
25. Цветан Симеонов - Българската търговско-промишлена палата
26. Васил Велев - Асоциация на индустриалния капитал в България
27. Антоанета Цонева - Институт за развитие на публичната среда
28. Георги Ганев - Център за либерални стратегии
29. Гинка Чавдарова - Национално сдружение на общините в Република България 
30. Боян Кулев – представител на българските общности зад граница
31. Биляна Гяурова-Вегертседер - Български институт за правни инициативи
32. Огнян Минчев  - асоциация "Прозрачност без граници"
33. Георги Стоев - "Индъстри Уоч"
34. Доц. д-р Даниел Смилов – СУ "Св. Климент Охридски"
35. Доц. д-р Антоний Гълъбов – Нов български университет

Президентът Росен Плевнелиев свиква консултации за Обществения съвет към бъдещото служебно правителство
На 1 март, петък, в 14.00 часа на „Дондуков” 2 президентът Росен Плевнелиев свиква консултации за Обществения съвет към бъдещото служебно правителство. На срещата представители на протестиращите граждани, на широк кръг граждански и браншови организации, синдикални и работодателски организации ще обсъдят бъдещите задачи и проект на Правила за устройството и дейността на Обществения съвет. Правилата уреждат функциите и задачите на този орган, неговата структура и организацията на работата му към служебното правителство.

Съветът е консултативен орган към служебното правителство за сътрудничество при вземане на решения, формиране на позиции, становища и приемане на инициативи от служебното правителство за развитие и провеждане на публичните политики в полза на българските граждани при спазване на принципите на публичност и прозрачност.

Срещата може да бъде наблюдавана пряко единствено на интернет страницата на президента www.president.bg.


Обръщение на президента Росен Плевнелиев към народа и Народното събрание
Уважаема госпожо Председател на Народното събрание,
Ваше Светейшество,
Уважаеми народни представители,
Уважаеми господа президенти,
Скъпи сънародници,


Позволете ми да поздравя новоизбрания български патриарх с огромно уважение и респект към тежестта и силата на патриаршеския жезъл, както и с очакването и надеждата на всички граждани избраните от тях политически и духовни водачи да работят за единение, с вяра в демократичните и християнски ценности, за достоен живот, за добро и за напредък.
  
През последните 23 години бяхме свидетели на много. Тези 23 години, които ние наричаме преход, България премина през няколко мащабни кризи. За този кратък период имахме две експертни и две служебни правителства. Но историята на България не е от 23 години. Ние знаем какво се е случило, имали сме периоди, през които политическите партии са били забранени. Имали сме седем Велики народни събрания. Имали сме период на суспендиране на Конституцията, когато народните представители са били 47. Имали сме авторитарни и тоталитарни управления, които са се обявявали за народни. Историята е важна. Трябва да я помним, защото без корените си ще изсъхнем бързо.
  
Вярвам, че законите и правилата в правовата държава са щит срещу задълбочаване на кризи и здравият фундамент по пътя на тяхното преодоляване. Българската конституция ни пази в трудни моменти и предвижда как да ги преодолеем. Тя е нашият стълб и опора. Десетилетия наред всички ние сме се стремили към това да изградим държава върху основите на правов ред, да имаме общество, което е активно, общество, което отправя своите претенции и очаквания към избраните от него представители на властта, иска и намира форми, чрез които да участва във формулирането и осъществяването на важните за държавата въпроси.
  
Много път извървяхме, но и немалко постигнахме. България заслужи да бъде член на Европейския съюз и на НАТО. Българското общество показа недвусмислена ориентация към ценностите на европейската демокрация и този процес е необратим, защото това е наш съзнателен избор, в който всички ние вярваме и го искаме. Демокрацията в Европа обаче е свързана и с представата за добър живот.
  
В последния месец хората излязоха масово на улиците и показаха, че в България има силно гражданско общество. Нашите сънародници искат много прости неща. Първо, да ги управляват почтени хора. Второ, да не ги крадат. Трето, да не ги лъжат. Четвърто, да живеят добре. Гражданската енергия днес е много силна и е навсякъде. Въпросът е дали тя ще бъде съзидателна или разрушителна. Това зависи от лидерите на протестите, но зависи и от нас, политиците. Това е наш общ ангажимент - и на партиите, и на гражданите. Да не търсим дестабилизация. Гражданите ни подадоха ръка, нека да я поемем!
  
Имаме исторически шанс да върнем тяхното доверие. Днес сме свободно общество. Лесният достъп до информация и интернет ни променят. Хората реагират веднага на всяко събитие. Те искат да знаят повече. Институциите да са прозрачни към тях и да могат да упражняват регулярен контрол. Хората имат своите основателни искания и те имат своите дълбоки корени назад във времето на прехода.
  
Българското гражданско общество е активно и привързано към демократичните ценности. Показват го и протестите. Те са мирни, нещо по-важно, все по-големи групи от български граждани обличат своите протести в конкретни искания към институциите. Искания, насочени основно към това те да работят ефективно и открито. Това е новото. Това е и различното и ние нямаме право да го пренебрегваме.
  
Какво ни казват гражданите? Как разчитаме техните послания? Това са важните въпроси, насочени към политическите сили, към тези, които след броени дни ще поискат нашето доверие на предстоящите избори. Да, протестите са много. Исканията са разнородни. Някои от протестиращите искат електроразпределителните дружества да станат държавни. От друга страна, не вярват в държавата. Искат държавата да не финансира партиите, а, от друга страна, кой да ги финансира - частният сектор? Това по-добре ли е? Други предлагат депутатите да се отзовават. Имали сме го вече и това. Двете конституции на тоталитарната държава, тези от 1947 г. и 1971 г., имаха точно такива текстове. Говори се за национализация, но това не е решение, защото ще изгони инвеститорите. Ако навлезем в период на трайна несигурност и дестабилизация на страната, това ще увеличи риска да се инвестира. Ще вдигне безработицата, ще вдигне лихвите. Следователно ще направи всички по-бедни, а живота ни още по-труден.

Не искаме да се стигне дотам, затова разчитам на мъдрост, добронамереност и отговорност за излизане от кризата, а не на емоции и прибързани действия и оценки. Нека да не се подценяват рисковете и последиците от действията на всички нас, но и да не се правят прибързани оценки за исканията на гражданите като крайно леви, крайно десни, лозунги, популистки и други. Тези оценки са плоскост, върху която не препоръчвам на никой да стъпва, а и гражданите не го позволяват.

Днес безизходица се излива на улицата, но проблемът на държавата не е причинен от улицата и хората ясно го показаха. Проблемът е в неизпълнените обещания на политиците, неефективните институции и ниското доверие към тях. Проблемите няма да бъдат решени от днес за утре. Но днес и утре ние ще вземем решения. Някои ще бъдат правилни, някои ще бъдат грешни, но всяко едно от тях ще има своя краткосрочен и дългосрочен ефект.

Дано всички си даваме сметка за това, че днес пред очите на целия свят в България се гори европейското знаме, гори се Конституцията. Един мъдър човек каза – преди да изгорим Конституцията, добре е да я прочетем. Вместо да погазим основния закон в държавата, трябва да покажем демократична култура и умение да го правим цивилизовано. Да запазим гражданския мир и обществения ред, това е нашият основен дълг днес към държавата, към децата ни, но и да надградим постигнатото, а не да разрушаваме.

Обръщам се към протестиращите. Вие вече променихте България. Правителството не просто подаде оставка, правителства са падали и преди, ще падат и в бъдеще. Но вие променихте дневния ред. Институциите се задвижиха в зададената посока, партиите също. Сега е време за градивен диалог, базиран на демократичния правов ред. Нека заедно да посочим проблемите и търсим решение. Българското общество иска промяна и формулира ясно своите претенции към политиците, съгласие обаче се постига с желанието от всички страни и воля за съгласие. Всички трябва да подходят отговорно.

Хората очакват реални решения на реални проблеми. Очакват конкретни мерки, с които да се ангажират бързо и ефективно институциите, политиците. Да се загърби противоборството и да започнат да се решават. Не е възможно всички проблеми да се решат отведнъж. Посочих много ясно. Те са трупани много дълго време в годините назад. Но са необходими ясни ангажименти и резултати на ниво правителство, президент, парламент, общински власти, партии, по конкретните проблеми. Те са посочени. Ще изброя само някои от тях. Сметки за ток, парно, монополи, регулатори, доходи, заетост и други.

Хората се борят срещу монополите. Посочиха ги като основен враг. Монополите са символ за тях на задкулисие, задкулисие в икономиката, задкулисие в системата. Хората от това негодуват, уважаеми народни представители, от липсата на справедливост и от задкулисието. Именно затова събрах всички заедно на консултациите. Именно затова посочих първия, втория, третия, за да няма задкулисие, за да дам своя принос за обективност и конструктивен, честен подход.

След внезапната оставка на правителството преди няколко дни проведох незабавни консултации, свиках и Консултативен съвет за национална сигурност, за да търсим път за излизане от кризата и за опазване на гражданския мир. Демокрацията ни дава решението. Решението са избори.

Някои очакваха парламентът да функционира до края на мандата си, дори и да приеме фундаментални реформи и закони, които да променят съществено организацията на демократичните институции, включително да се дебатира и по промени в Конституцията. Вярвам, че е правилно за България важните промени в законите да бъдат направени от нов, избран от народа парламент, с висока степен на легитимност. Това Народно събрание в оставащите дни да се фокусира върху неотложните задачи, да се ангажира с най-спешните мерки и решения, които да направят възможно намаляването на цената на тока и облекчаването на социалното положение на българските граждани.

Важно е да се предприемат и други спешни мерки, например за опазване на природните богатства и недопускане на тяхното унищожаване, визирам дюни, плажове, защитени територии. Добре би било да се приеме Законът за устройство на Черноморското крайбрежие, който беше широко дискутиран и по него беше постигнато съгласие с гражданското общество. По време на консултациите посочих и важността на Закона за водите. Наводненията от последните дни показаха, че и той е спешен. Пакетът от четири закона в сектор „Сигурност” е много важен. Може да бъде финализиран също в оставащите дни и отговаря напълно на исканията на гражданите за прозрачност, правила, институционална култура и обществен контрол върху дейността на службите.

Обмислете внимателно възможността за промени в Кодекса за социално осигуряване, Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване или Закона за държавния бюджет за 2013 г., както и други краткосрочни възможни решения в политиката по доходите и в подкрепа на най-нуждаещите се.

Най-почтено и най-отговорно към гражданите в политическата безизходица, в която се намираме, е да има избори. Но трябва да дадем шанс изборите да се организират добре. Не мога да допусна избори, без необходимата готовност на Централната избирателна комисия. Не искам избори на Цветница и Великден. Това са светли християнски празници, които не може да бъдат натоварени с политически страсти. Нека тези християнски празници ни просветлят и обединят, а не противопоставят и разделят. Затова, ако и третият мандат не успее, изборите ще се проведат на 12 май. Първата възможна дата е тази.

Дами и господа народни представители,

Макар и в краткото оставащо време, трябва да положите усилия да оползотворите всяка минута, всеки ден и дневният ред да бъде дневният ред на гражданите. Очакваме не необмислени, прибързани, декларативни, някои посочват, и популистки мерки. Те няма да могат да помогнат на нацията и на държавността. Но нека да поемем инициативата по посочените от гражданите проблеми рационално и отговорно. В днешната ситуация е важно всички институции да продължат да работят спокойно. Правителството в оставка ще продължава да си върши работата и да носи своята отговорност до датата на разпускане, съгласно сроковете, посочени в Конституцията. Държавната комисия за енергийно и водно регулиране също да си върши работата.

Това искат хората. Работа и резултати по наболелите проблеми. Чакат се много отговори. Хората трябва да знаят какво плащат и защо са се увеличи драстично сметките. Необходими са проверки на всички по веригата на ценообразуването на цената на тока, прозрачност и ново ценообразуване в интерес на гражданите. Обещано бе и спешно намаление на цената на тока и аз ви благодаря, че бяха предприети съответните законодателни мерки за това. В дългосрочен аспект енергийната либерализация и енергийната ефективност са единствено правилното решение за България. Само така сметките за ток могат да намалеят значително.

Надявам се в оставащите дни на парламента да се прилагат по-малко политически трикове, а да се наблегне на успешното приключване на важните законопроекти. Апелирам към политическите партии в предстоящия предизборен период да направят всичко необходимо, всичко възможно, за да бъдат на нивото на демократичната зрялост, което им показа обществото, и да отговорим на обществените очаквания.
  
В тези кризисни дни многократно призовах за отговорно поведение. Популизмът е лесно средство за краткосрочни, теснопартийни дивиденти, но в чий интерес е това – на гражданите, на нацията, на отделни партии. Гражданите ни показаха, че очакват целенасочени ефективни решения, които да имат осезаем дългосрочен ефект. Конкуренцията на идеи е добра, но поляризацията и разделението неведнъж са ни отклонявали от пътя. Нека да не го допускаме и днес.
  
Наслагваните проблеми няма да отпаднат сами и изведнъж, няма да ни напуснат с думи и ораторско майсторство. Решението е в усилената работа на всеки един от нас, стъпка по стъпка, всеки ден по националните приоритети. Националният интерес, всички знаем много добре, не е абстрактен. Той е еманация на всичко, което ни обединява като нация, и на всичко, което искаме да постигнем заедно. Отстояването на националните интереси е призвание на политиците, но е същевременно и тяхна отговорност.
  
Стана ясно на всички - предстоят избори. Това е основният инструмент на демокрацията. Избирателната система може да се променя, но в основата на демокрацията стоят изборите. Те са механизмът, с който гражданите могат най-силно да въздействат върху управлението на страната, да му зададат посоката, да му кажат ясно кои са техните приоритети.
  
Днес част от гражданите изпращат ясен сигнал към партиите, че не виждат своето политическо представителство. Нека да променим това, нека да се отворим, нека да демократизираме вътрешнопартийния процес и дадем възможност на широк кръг членове и симпатизанти да участват пряко в номинациите за длъжностите – народни представители, общински съветници, кметове и други изборни длъжности. Сигурен съм, че това ще помогне.
  
Дефицитът на справедливост бе посочен от всички като основен проблем на нацията. Дефицитът на справедливост е в основата на недоверието. Доверието не се гради обаче от ден и два, доверието се гради само със системни и последователни действия, защото доверие означава способността да поемаме отговорност и да постигаме резултати по поетите ангажименти и обещания.
  
Днес България има исторически шанс да върнем доверието, да чуем какво казва българският народ, да го разберем, ако трябва да се променим. Защото в исканията, които аз получих – те заливат всеки ден президентската институция, гражданите са изключително активни, молбите са ежеминутни, желанията, идеите, поставянето на проблеми, търсенето на решения - огромна енергия, която се концентрира при нас. И всичко това аз считам, че е една здрава основа, нещо, върху което да стъпим, да се справим и да вървим напред.
  
Разбира се, от президента хората очакват истината, а тя е, че не разполагаме с магическа пръчка, за да направим народа богат веднага. Богатството се постига не с магия, а с инвестиции, с работа и с производство. Да постигнем просперитет не е кратък процес. Сигурен съм, че българите го разбират, но очакват отговорно управление и напредък.
  
Още от първия ден новоизбраното 42-ро Народно събрание ще има важни проблеми за решаване, посочени и от гражданите, но и необходими за дългосрочното развитие на държавата. Антимонополно законодателство, преструктуриране на енергетиката, либерализация по европейски правила на пазара на ток, така че фирмите и хората да имат правото и свободата на избор на доставчик, с мисъл и за защита на битовия потребител.
  
Проблемите, пред които се изправят младите семейства и младежката безработица, търсят своите решения, защото на младите ще се опира страната ни през следващите десетилетия. Нужно е ново послание за солидарност между поколенията. Важно е да се строи инфраструктура, това е изключително отговорна и необходима за държавата мисия. Но по-важно е какво се случва днес в българското училище, какви добродетели, каква компетентност, какво възпитание получава бъдещото поколение на България. А бъдещото поколение на България, нашите деца гледат от нас, гледат какво ние правим, как го правим.
  
Трябва да се намерят решения на остри социални проблеми, пред които са изправени някои групи от българското общество. Трябва да се предприемат мерки срещу демографската криза. И, разбира се, предстои реформа в здравеопазването, към която да се отнесем отговорно заедно и да я приведем в действие.
  
Трябва да се предприемат мерки за гарантиране на свободна, открита, равнопоставена и конкурентна среда, като предпоставка за инвестиции и заетост, за постоянно подобряване на бизнес средата. Това е постоянна задача на всеки от нас. Да се предприемат мерки в подкрепа на малките и средни предприятия. Защо не специална програма за тях? Защото те създават работните места и доходите, а не политиците.
  
Мерки за енергийна ефективност, за саниране на панелните жилища, за електронно правителство, което да бъде довършено, за здравеопазване, за по-добри доходи и повече справедливост чрез ефективно правораздаване.
  
Мерки в защита на стратегическите български интереси, в рамките на динамичния европейски дневен ред.
  
Това са някои от големите проблеми за решаване, които стоят пред нас. Поемете ясни ангажименти в предизборната кампания. Дайте реални обещания на хората и ги изпълнете. Толкова е просто. Това ще създаде висока степен на доверие. От това какви лица ще влязат в следващия парламент и правителство и какво ще свършат зависи дали очакванията на протестиращите граждани няма да отидат напразно и с това да се създаде още по-голямо напрежение след време. Нека да се променим. Нека да се адаптираме към новата реалност. Нека следващото Народно събрание даде пример за прозрачност и прогнозируемост. Ако искаш да промениш един закон, обоснови се публично и навреме с оценка за въздействие, както пише в правилата, а не с поправки в последния момент. Това дразни. Депутатите не решават проблеми на един или друг влиятелен кръг. Те решават системни проблеми на държавата и нацията.
  
Гражданите поставиха под съмнение волята на всички нас да преборим корупцията. Толкова пъти променяхме законите и правихме реформи,  ясно е, че само това не е достатъчно. Трябва морал, трябва и електронно правителство. Искат го всички в държавата. Твърдо съм решен в моя мандат като президент. Благодаря на всички досега, но трябва да се положат усилия. То трябва да заработи. Когато то заработи ефективно, гражданите няма да чакат по гишетата, няма да плащат подкупи, няма да чукат на вратата на бюрокрацията и няма да се молят за услуги. Това ще даде възможност да въведем и електронното гласуване. Тогава няма да говорим за мъртви души в избирателните списъци, защото това са българите в чужбина, които ще могат да гласуват където и да са по света. Наше задължение е да им гарантираме това право. Те не са мъртви души. Те са активни глобални българи, които имат мнение и могат да бъдат полезни на родината си.
  
Скоро предстои да бъде създадено и да поеме своите отговорности служебното правителство, което да гарантира плавния преход към следващия кабинет. Европа също преживява най-тежката икономическа и финансова криза от своето обединение досега вече пета година. В много държави тя също прерасна в социална и политическа криза. В България разполагаме с необходимия капацитет, зрялост и воля по един демократичен и спокоен начин да минем през трудностите, в които се намираме. Служебното правителство ще изпълни своите ангажименти за управление на държавата в преходен период. Институциите ще работят спокойно. Стабилността и нормалното функциониране на всички системи в държавата ще бъдат гарантирани. Гражданската енергия и политическата воля, с която ще започне работа служебното правителство, са ресурс, с който се надяваме да създадем възможности за развитие.
  
Служебното правителство ще организира отговорно и честно следващите избори. Към министър-председателя на служебното правителство ще заработи Граждански борд за свободни и честни избори, както и ще бъдат поканени разширени мисии за наблюдение от ПАСЕ и ОССЕ, както всички се договорихме. Служебното правителство ще гарантира работата на институциите. Служебното правителство ще управлява отговорно, спазвайки законите. И, разбира се, ще гарантира експертност, професионализъм, без да гледаме партийната принадлежност. Ключовата дума за този период е стабилност!
  
Затова от парламентарната трибуна призовавам всички държавни институции да продължат да изпълняват ангажиментите си, да бъдат инициативни, спокойно да установяват и да осъществяват своите правомощия в интерес на държавността и на гражданите.

Европа не е спряла, тя няма и да ни чака. В този период Европейският съюз взема много важни решения за своето развитие и България ще бъде част от тях. Предстои много работа по еврофондовете. Те трябва да продължат да се усвояват с високото темпо, което беше зададено.
  
Служебният кабинет ще играе важна роля в подготовката на Договора за партньорство с Европейската комисия за периода 2014-2020. Ще обърнем поглед към малките и средниет предприятия, ще работим с фокус върху техните нужди. Ще ускорим и ще обсъдим Национален план за въвеждане на електронното правителство, в който да се посочат всички услуги на държавно ниво, на общинско ниво, както и конкретните срокове за тяхното въвеждане.

Пенсиите ще бъдат увеличени от 1 април, както е планирано. Бюджетът на държавата ще се изпълнява стриктно, както е заложен.

Скъпи сънародници,

Уважаеми дами и господа народни представители,


С повече спокойствие, работа, доверие и самочувствие, че сме на прав път, ще минем и през този тежък период. Нека намерим нови двигатели на позитивната промяна, катализатори на доверието в собствените сили. Нека стартираме конкретни проекти и нека да продължим да отключваме потенциала за развитие.
  
Кризисните ситуации не са нещо непознато в съвременната ни история. Кризи е имало и ще има – икономически, финансови, парламентарни, политически. Имало е всякакви, със сигурност и ще ги има. Проблемите сме си ги създали сами в България, сами и ще ги решаваме. Изходът от кризата е плод на колективното усилие на всички. Всички сме в тази лодка – и протестиращите, и партиите, и държавата. Затова е време да действаме мъдро и отговорно. Ако минем по достоен начин през тази криза, всички ще спечелят много, защото ще укрепим демократичните устои на държавата и ще се сплотим като общество.
  
Ако всеки действа солово, каза вчера един мъдър владика на срещата с мен, хор няма да стане. Хор само от солисти няма! Държава само от индивидуалисти и самостоятелни субекти също. Правителствата идват и си отиват, държавата обаче не е за един ден. И докато правителствата и партиите могат да действат солово, това е и тяхна отговорност, аз се надявам, апелирам по проблемите на държавността и нацията нека да бъдем хор! Трудностите, пред които сме изправени, изискват национално отговорен подход.

Благодаря ви за вниманието.


ХАЙДЕ „ПО ЖИВО ПО ЗДРАВО, СЪНАРОДНИЦИ”! И този път народът пие студена вода.

Нели Кирилова

понеделник, 25 февруари 2013 г.

БЪЛГАРИЯ ИСКА

Падат, сменят се правителства, светът ври и кипи – къде политическите манипулации са като цумани за нациите, къде се случват като опасни подводни течения, определяйки стихийни народни недоволства, а бедността и мизерията все повече се разпространяват и вземат невинните си жертви сред обикновените хора по света. „правдата и кривда” вече се явяват относителни понятия при разумение, тълкуване, разпространяване. Напред в битуването на човеците е изнесена в животите им финансовата алчност и борбата за нея. Най-страшното й последствие е политическото им заробване  во веки веков – този процес е траен и непоклатим като скала  в различните времена. Такъв и така е устроен светът – на платформата на финансово-политическата алчност и евентуалната борба против нея.
Ние българите като човеци също сме в горния кюп. Като граждани сме най-рестриктирания финансово народ в общността на ЕС, а като български граждани сме не само социално ужасяващо бедни, но и tremendo политически поробени от комунистическото статукво в страната ни.
Днес българите поведоха битката за правото си на достойно битуване сега и тук. Народът бавно и мъчително узря, че няма какво повече добро да чака от управляващите го партийци и се опитва да вземе живота в ръцете си. СПРАВЕДЛИВА КАУЗА. 45 години живяхме по комунистически разписания, 23 години консумирахме негативите на внедрената ни анархична демокрация от социалистическите слуги, а днес той пак е в „устата на топа” както се казва, предвид  политическите, финансови и икономически събития не само у нас, но и по света, и по-специално в Европа, предвид ситуациите и при съседите ни на Балканите .
24 февруари 2013 година надявам се да остане паметен ден в историята на народа ни. Няма лъжа, няма измама - участващите в Националната стачка от цяла България бяха около 150 000 души, ведно с родната ни полиция (щиковете и каските им бяха свалени, дано и занапред бъде така) и подкрепилите ни българи в чужбина. Ако хипотетично се предположи (което е напълно допустимо и възможно), че 3-ма 4-ма членове от семействата им косвено са ги подкрепили, излиза че половин милион българи споделят народната воля за промяна чрез гърления рев „ние искаме” да сме свободни от монополите, и да имаме 50% граждански квоти във всички регулаторни държавни органи!

Тази положителна енергия на българските човеци няма как да се консервира в партийните буркани. Узряхме да кажем не на този вреден за живота амбалаж. Партийците ни от всички цветове на дъгата вече разбраха, че народът не ги иска – явяването им на парламентарни избори е абсолютно излишно упражнение. Още повече, че народът каза : НЕ НА ПАРТИЙНО СУБСИДИРАНЕ от джоба му. И незвисимо какво правителство в момента ще се състави (служебно или програмно) познатата ни вълна на протестиращите няма да допусне това да се случи. Ще бойкотираме изборите и ще търсим наказателна отговорност от отпусналия средства в тази връзка! Защото точно те(партиите) ни наложиха днешната икономическа бедност и мизерия, обърнаха хастарите на джобовете и живота ни ... и сега да се оправят.
Закономерно взорът на нацията ни е отправен към Президента Плевнелиев. А той, български граждани, е първото ни народно завоевание. Първо е незвисим, избран с нашия вот макар и с подкрепата на ГЕРБ. Институцията му представлява обединение на нацията, и той на всеослушание потрърди това когато се заклеваше в Конституцията. Вчера (24.02) отвори врати на Президентството за пряко участие на хората при съставяне на ново правителство. Интелектуално произлиза от най-елитната част на нацията – софтуерно и хардуерно разработване и осигуряване, успешно е реализирал бизнесменските си способности в строителния сектор, участвал е небезуспешно като министър в последната изпълнителна власт. Млад е, ползва чужди езици,  с авторитет е сред съседите ни , ползва се с народно доверие.
Очакванията ни към него са огромни за извеждане страната от днешната криза. Съвсем наскоро, по повод настоящата народна работа той каза:”Два пъти мери, един път режи”. Очевидно слушаемостта му ще е голяма, сегментирането и логиката при решаване на проблемите са му ясни, има си мисловната закваска, професионален опит и държи държавното кормило. Лично аз харесвам това мото и в живота си съм го спазвала  въпреки, че той понякога е бил отчайващо труден, но повярвайте има ефект човек да е с такава нагласа – за добро е.
Поради което, да не забравяме думите на Вазов от сихотворението му за „Левски”: „богатий с парите, сюрмахът с трудът, момите с иглата, учений с умът... и всеки един от нас да даде човешката си дан в днешното народно начинание. Да не се делим на леви и десни, да не забравяме, че в социалната пропаст сме всички барабар с мизерстващите  етноси на ДПС електората, ромският електорат, българите от западните покрайнини, българите в чужбина. И това съвсем не са кухи фрази! Нужна е търпелива, всеотдайна дори жертвоготовна обществена работа,  в която да посмирим ненавистите на днешния ден, и всеобщо да сме съпричастни към случващото се. А за това ни трябва мислене отвъд собствено бързо разбогатяване, за реализиране на разумно усилие с бавна и нефинансова възвръщаемост.

Позволете да припомня текста на това хубаво стихотворение за живота на българина преди близо век и половина. Съществено той не се различава от днешния ни – а сме в еволюциония технологичен 21 век! Вазов не само е познавач на душата на човек, той невероятно добре познава и душевността на българина и възможностите му...

Левски
от  „Епопея на забравените” – Иван Вазов
Манастирът тесен за мойта душа е.
Кога човек дойде тук да се покае,
трябва да забрави греховния мир,
да бяга съблазни и да търси мир.
Мойта съвест инак днеска ми говори.
Това расо черно, що нося отгоре,
не ме помирява с тия небеса
и когато в храма дигна си гласа
химн да пея богу, да получа раят,
мисля, че той слуша тия, що ридаят
в тоя дол плачевни, живот нестърпим.
И мойта молитва се губи кат дим,
и господ сърдит си затуля ухото
на светата песен и херувикото.

Мисля, че вратата на небесний рай
на къде изглеждат никой ги не знай,
че не таз килия извожда нататък,
че из света шумен пътят е по-кратък,
че сълзите чисти, че вдовишкий плач,
че потът почтенний на простий орач,
че благата дума, че правото дело,
че светата правда, изказана смело,
че ръката братска, без гордост, без вик
подадена скришно на някой клетник,
са много по-мили на господа вишни
от всичките химни и тропари лишни.

Мисля, че човекът, тук на тоя свят
има един ближен, има един брат,
от кои се с клетва монахът отказа,
че цел по-висока Бог ни тук показа,
че не с това расо и не с таз брада
мога да отмахна някоя беда
от оня, що страда; мисля, че канонът
мъчно ще направи да замлъкне стонът;
че ближний ми има нужда не в молитва,
а в съвет и помощ, когато залитва;
мисля ази още, че овчарят същ
с овцете живее, на пек и на дъжд,
и че мойте братя търпят иго страшно,
а аз нямям нищо, и че туй е гряшно,
и че ще е харно да оставя веч
таз ограда тиха, от света далеч,
и да кажа тайно две-три думи нови
на онез, що влачат тежките окови.
Рече и излезе.

Девет годин той

скита се бездомен, без сън, без покой,
под вънкашност чужда и под име ново
и с сърце порасло и за кръст готово,
и носи съзнанье, крепост, светлина
на робите слепи в робската страна.
Думите му бяха и прости и кратки,
пълни с упованье и надежди сладки.
Говореше често за бунт, за борба,
кат за една ближна обща веселба,
часът на която беше неизвестен;
изпитваше кой е сърцат, сиреч честен,
участник да стане във подвига свят;
всяк един слушател беше му и брат.
В бъдещето тъмно той гледаше ясно.
Той любеше свойто отечество красно.
Той беше скиталец и кат дете прост
и като отшелник живееше в пост.
Горите, полята познати му бяха;
всичките пътеки кракът му видяха,
пустинята знайше неговия глас,
хижата го знайше и на всеки час
вратата й за него отворена беше.
Той се не боеше, под небето спеше,
ходеше замислен, сам-си без другар.
Тая заран млад е, довечера стар,
одеве търговец, сега просяк дрипав,
кога беше нужно - хром, и сляп, и клипав;
днес в селото глухо, утре в някой град
говореше тайно за ближний преврат,
за бунт, за свобода, за смъртта, за гробът,
и че време веч е да въстане робът;
че щастлив е оня, който дигне пръв
народното знаме и пролее кръв,
и че трябва твърдост, кураж, постоянство,
че страхът е подлост, гордостта - пиянство,
че равни сме всички в големия час -
той внасяше бодрост в народната свяст.

И всякоя възраст, класа, пол, занятье
зимаше участье в това предприятье;
богатий с парите, сюрмахът с трудът,
момите с иглата, учений с умът,
а той беден, гол, бос, лишен от имотът,
за да е полезен дал си бе животът!

Той беше безстрашлив. Той беше готов
сто пъти да умре на кръста Христов,
да гори, кат Хуса или кат Симона
за правдата свята да мре под триона.
Смъртта бе за него и приятел и брат,
зашил беше тайно в ръкава си яд,
на кръста му вярно оръжье висеше,
за да бъде страшен, кoга нужда беше.
Той не знайше отдих, ни мир, нито сън,
обърнал се беше не дух, на огън.
Думата си цяла лейше в едно слово,
понявга чело си мръщеше сурово,
и там се четеше и укор и гняв,
и душа упорна, и железен нрав.

Той беше невидим, фантом, или сянка.
Озове се в черква, мерне се в седянка.
Покаже се, скрий се без знак и без след,
навсякъде гонен, всякъде приет.
Веднъж във събранье едно многобройно
той влезна внезапно, поздрави спокойно,
и лепна плесница на един подлец,
и излезе тихо из малкий градец.
Името му беше знак зарад тревога,
властта беше вредом невидима, строга,
обсаждаше двайсет града изведнъж,
да улови тоя демон вездесъщ.
От лице му мрачно всички се бояха,
селяните прости светец го зовяха
и сбрани, сдушени във тайни места
слушаха със трепет, с зяпнали уста
неговото слово сладко и опасно,
И тям на душата ставаше по-ясно.
.................................
.................................
И семето чудно падаше в сърцата
и бързо растеше за жътва богата.

Той биде предаден, и от един поп!
Тоя мръсен червяк, тоя низък роб,
тоз позор за Бога, туй пятно на храма
Дякона погуби чрез черна измама!
Тоз човек безстиден със ниско чело,
пратен на земята не се знай защо,
тоз издайник грозен и божий служител,
който тая титла без срам бе похитил,
на кого устата, пълни с яд и злост,
изрекоха подло: "Фанете тогоз!"
На кого ръката не благословия,
а издайство сърши, и гръм не строши я,
и чието име не ще спомена
от страх мойта песен да не оскверна,
и кого родила една майка луда,
който равен в адът има само Юда
фърли в плач и жалост цял народ тогаз!
И тоз човек йоще живей между нас!

Окован и кървав, във тъмница ръгнат,
Апостолът беше на мъки подвъргнат
ужасни. Напразно! Те нямаха власт
над таз душа яка. Ни вопъл, ни глас,
ни молба, ни клетва, ни болно стенанье
не издаде в мрака туй гордо страданье!
Смъртта беше близко, но страхът далеч.
И той не пошушна предателска реч.
И на вси въпроси - грозно изпитанье -
един ответ даде и едно мълчанье
и казваше: "Аз съм Левски! Ей ме на!"
И никое име той не спомена.

Но тиранът люти да убий духът
една заран Левски осъди на смърт!
Царете, тълпата, мръсните тирани
да могат задуши гордото съзнанье,
гласът, който вика, мисълта, що грей,
истината вечна, що вечно живей,
измислиха всякой по една секира
да уморят всичко, дето не умира:
зарад Прометея стръмната скала,
ядът за Сократа с клеветата зла,
синджир за Коломба, кладата за Хуса,
кръста на Голгота за кроткий Исуса -
и по тоя начин най-грозний конец
в бъдещето става най-сяен венец.

Той биде обесен.

О, бесило славно!

По срам и по блясък ти си с кръста равно!
Под теб ний видяхме, уви, да висят
много скъпи жъртви и да се тресят
и вятърът южни с тях да си играе,
и тиранът весел с тях да се ругае.
О, бесило славно! Теб те освети
смъртта на геройте. Свещено си ти.
Ти белег си страшен и знак за свобода,
за коя под тебе гинеше народа,
и лъвът, и храбрий: и смъртта до днес
под тебе, бесило, правеше ни чест.
Защото подлецът, шпионът, мръсникът
в ония дни мрачни, що "робство" се викат,
умираха мирни на свойто легло
с продадена съвест, с позор на чело,
и смъртта на тебе, о, бесилко свята,
бе не срам, а слава нова на земята
и връх, от където виждаше духът
към безсмъртието по-прекия път!

Нели Кирилова