Половин месечните вече протести на българите са инсперирани от усещането им за липса на справедливост, перманентна липса на средства за живот, ужасяваща безработица, лошо законодателстване и силно монополно присъствие. Всичко това е свързано с никакви или нехвелитни правила и регулации в обществено-политическия живот на страната. На хората им писна да мизерстват, да им се замазват очите от разни партийци чрез празни и неизпълнени обещания. За 23 години децата ни израснаха в нормални, големи хора, граждани на Р България и с очите си виждат и с ума си разбират, че партийните бъртвежи нямат място в реалния живот.
Нещо повече ясно осъзнаха, че статуквото на БКП в държавата ни, не се е променило и след 1989 година. Статусът за манипулуране и ограбване на обществото макар и зад лъжлива завеска се е запазило. Нароилата БКП недоносчета (СДС, БСП, ДПС ...) продължиха да поддържат имиджа й на „вожд-регулатор” в живота на българите чрез замаскирано, но умело и лицемерно формиране и поддържане на разнообразно ниво престъпност към гражданина и монополи.
А народът търпеливо и добронамерено вярваше през всичките тези мъчителни 23 години, че в България се извършват демократични процеси, обличаше във власт според разбиранията и пристрастията си нечестивите партии (над 250 понастоящем), все надявайки се да се случи разумно разбирателство между партийните лидери в НС. През изминалите години не станахме свидетели на консенсус между тях, поради което този мъчителен и огромен вътрешно-политически проблем, травмиращ цялата ни нация дълго време доведе до настоящите всенародни процеси в страната.
Поддържаният 23 години изкуствено статус кво(status quo) в България, запазващ статуквото на БКП чрез продажни партийни правила и правителства, затвърдиха усещането сред масите за липса на реални политически и социални промени в страната, въпреки наличната, но мнима демокрация. И нито един политик, нито един политолог или социолог честно в коментарите и „научните си трудове” съвестно не прецизираха или обясниха този страшен за народа факт – монополно ограбване на фона на политическо безвремие. Всичките ни омайваха и заблуждаваха с мнимата демокрация (сведена до ниво отявлена анархия), провъзгласена юни 1990 година от „уж”философа Желев, грабнал и президентския пост тогава. Една партия (БКП) и един продажник (Жельо Желев) загробиха страната както се видя за 23 години напред.
Но младите хора днес, колкото и да са млади и неграмотни, разбират, че въпреки нечията партийна алчност, въпреки конюктурните правителствени управления, въпреки трайно насадената социална неправда и всяване на омраза помежду ни има и нещо друго в живота им, по-силно от тези житейски изяви – хъс за справедливо и естествено развитие докато са живи на тази земя и че последното им е отнето. То се нарича ЖИВОТ. И никой няма право, по никакъв повод и начин да нарушава човешкото им право за живот сега и тук. Освен това според спецификата си, нациите си имат и съответни конституционни права, а нашите умно са дефинирани в Конституцията, но безскрупулно погазвани и
ако народът днес е по улиците, то е
защото властимащите непрекъснато не я спазваха и така пренебрегваха човеците.
Гореописаното (за народа, протестите и законността ни) определено говори за политическа зрялост на народа, което и доведе до сегашната ситуация в страната.
По днешните протести ще се видят и чуят множество социално-битови възгласи и искания,
но народът вече дефинира и политически такива, с пълното съзнание, че от тях започват бедите му и са формирали социално-битовите му днешни злини, и да, той ще се протестира докато управляващите не му поднесат разумни решения по забърканата от самите тях държавна каша!
Подадената оставка от ББ и правителството на ГЕРБ (лично аз бях против подобно действие) народът ще я преглътне. Разчитаме я като израз на едно съобразяване с „часовника на народа”. Но познавайки до болка политическия си елит, очакваме от партията му такава политическа платформа (без участието на пропаднали и мафиотски партии), която да гарантира;
· финансова стабилност на държава;
· осигуряване конституционното право на труд на всеки един от нас;
· поставяне основите на съвременна икономика;
· извършване на справедливи законодателни промени в енергетиката в отсъствието на монополни интереси и най-важното:
· определяне цени на българския пазар по джоба на средностатистическия българин – т.е. съобразно средната пенсия за страната (не вярваме на данните от НСИ за ср.раб.заплата от 800 лв – единици може да я получават, но болшинството категорично не).
Подобна политическа платформа народът би възприел, а до тогава ние от улицата ще се борим да установим гражданското си присъствие в бъдещо управление. В същото време приятелте ни от ЕНП трябва да бъдат убедени, че запазването на социалния и финансов мир в страната ни днес се нуждае и от тяхната подкрепа, от което целият ЕС ще има полза впоследствие. В него участват много държави, но всеки народ си има своите особености и когато те справедливо са обмисляни, разумно поддържани и апликирани ще има ефект от демонстрирането им (така си мисля аз).
За сега българските граждани са на прав път в исканията си, дори и чрез протести и без изявен водач. И мисля, че ще се справим! Възхитителна е идеята за ежедневни и продължителни във времето случващи се народни протести. Поздравявам всички българи вложили усилията, времето си, името си в тях! Пожелавам голям успех на народа си в осъзнатото му желание за справедлив живот сега тук!
Призовавам:
1. Да не се допускат кръвопролития
2. Да не се предизвикват и унижават охраняващите протестите
3. БЪЛГАРИНЪТ Е МЪДЪР ЧОВЕК
4. Не е препоръчително присъствието на майки с деца по време на народните шествия
5. Да не допускаме разединяване помежду ни по никакъв повод
Нели Кирилова
Няма коментари:
Публикуване на коментар