четвъртък, 6 декември 2012 г.

Бракосъчетанието между капитализма и демокрацията е ялово, а в момента из света марширува неоколониализма, поради което протестирай като хората!

"На думи да не гледаме, а на работа"


"Тежко на един народ да очаква от едно или няколко лица своето благополучие".

Левски – той вярва, че родината му трябва да стане държава!


На http://www.saprotiva.com/protestirai-kato-horata/

Публикацията накратичко посочва начините, по които народните движения из света се впускат в гражданско неподчинение по различни времена, включително и днес. В посочените примери основният фактор не е насилието, или отказът от насилие, или законността или прескачането на законите, а е подривният ефект, който се случва когато хората(от масите) осъзнаят, че обществото зависи от тяхната работа. Тогава те спират да работят и възпрепятстват уж безметежното функциониране на различните правителства. А това кара политиците да полудеят от ярост и биват принудени да отстъпят пред гражданите. Това е пътят към прогреса, завършва Guardian. Публикацията в по-горния сайт е придружена със снимков материал, което онагледява мисълта на автора.
Очевидно протестиращите общности (и у нас също) още не са осъзнали достатъчно силата си и подходящите методи, за принуждаване съответните правителства да работят за интересите на обществата (и за българите важи същото). Слаби, плахи, количествено необединени сме на всякакви протести за съответна кауза. А каузи колкото щеш в държавата ни – като се започне от умишлено сринатата ни икономика; мине се през опустялите ни селища и плодни земи; и болезнените теми за здравеопазването и образованието ни; когато погледнеш препълнените ни магазини със стока и бръкнеш в празния си джоб и после само гледаш, гледаш; като си принуден да плащаш прескъпо на енергийните и водни монополи и ежемесечно да затъваш с банкови дългове и по тази причина; и които не си взел за разкош, а за да позакърпиш живота си сега и тук; когато макар и за малко се почувстваш горд с българските изобретатели и видиш в какво окаяно положение са българските учени реално; като осъзнаеш, че работиш самия ти за жълти стотинки, а бюрокрацията, банки, съдия-изпълнители дори самите ти „работодатели” яко са те хванал за гушата; като разбереш, че си неспособен да закупиш учебници за децата си, а детето си иска защото е дете ... Такъв е живота ни по тези географски ширини – скучен, беден, безперспективен, ужасяващ. Хайде малко повече активност български граждани! Никой от нас няма особена полза да дудне под сюрдинка в кухнята си „колко гаден е живота ни”, никой няма полза да се изказва нецензурно из разните форуми за разни статии, никой няма полза да стоиме и да чакаме със скръстени ръце някой да ни оправи живота, никой няма полза поединично да си правим статистики кой как протестира, и никой не бива да се присмива на случващите се форми на протести дори днес, защото никой няма право да е безразличен към живота си! Да, ще има и хвърляне на домати, а защо не и да се оформи нещо, което да прерастне в „доматена революция” – като форма на недоволство от 23 годишното ни чакане, и макар и с малко да се облекчи и подобри съществуването ни (спомнете си поводите за „солната революция” в Индия в началото на 20 век)! Н.Колев Босия я поде формата, посочи и казуса, но вяло, много вяло се поддържа идеята му за по добър живот в родината ни. И тук подозирам, че причината не е в ясния й апел. Той за съжеление не се разпознава и разчита безапелативно от болшинството, защото последното просто не осъзнава силата си!

Безспорно протестът ни трябва да е мирен, без излишно изхвърляне, но да привлича гражданството да му даде подкрепата си. Човек като погледне пресата от 5 декември 2012 година се информира за спорадични прояви на отделни хора, протестиращи за съществени неща от бита им. Същите засягат всеки българин, но подкрепа от останалите хора няма, а българските медии криво-ляво дават гласност на проявите им. И се питам – защо така се случва?

На първо време ми идва на ум слабата ни информираност по какви закони се изработват в момента – т.е. незнанието ни за случващото се в реално време из Парламента; след това се досещам че няма и достатъчно волеви личности, които да пресеят важността по законотворството или пък по икономическите новини и проблеми например – ние вечно от телевизията се информираме „по всичко” свързано с битуването ни, което е крайно недостатъчно за формиране въобще на възглед по нещо; така постигаме ефекта - отсъствие на ясен и актуален възглед за каквото и да било, а в главите ни всичко сякаш е размито и промито до състояние на „пълна боза” и хич не осъзнаваме, че колкото по-дълго време сме в такова състояние, толкова повече намаляваме количествата на „жизнените си сокове” в ежедневието, времето и живота си. Сведенията по изброените неща не изискват наличие на информираност от партии дето уж вършат „народна работа”, а адекватно присъствие на личности в ежедневието ни – на работното ни място, на улицата, в кафенето, градинките ... , и забележете не казах нито силни, нито велики, нито професори, нито разни гурута, нито партийни работници, нито да бъдат харизматични, нито ... . Просто съвестни и загрижени към ближния си човеци. Тук става въпрос за най-обикновени хора, осъзнали справедливо и достоверно заобикалящия ги свят, който по естествена причина трябва да го населяват, съобразявайки се с естествените природни правила в него.

Защо честно не си признаем, че вече след 23 години „преходи”, по една или друга причина, много уморени и обезсърчени прескачаме да живеем в един друг еволюционен етап на развитие на световното човечество, т.нар. нео-колониализъм! Толкова неразбираем ли е този факт от болшинството ни граждани? Синдромът - разпространяване на световен либерален комунизъм по света е повече от наличен и у нас. А демагогстването по тази лайсна е направо харесвана заигравка от всички управляващи, включително и от нашите. Самото демагогстване е свързано с успешно внедряване в ежедневието и битуването на народите и на корупция, а тя е постоянен белег, стимулиращ живота в независимо кое общество. Т.е. неоколониализма без корупцията е като дявола без рога – a се „навъдиха много дяволи, маскирани като ангели по Земята”.

Главата ми е надута от ежеминутното говорене навсякъде из медии и преса „как корупцията у нас” била пречка за това и онова (разбирай за скючване на сделки, за докарване на стратегически инвеститори, за отпускане на траншове европари по различни програми и т.н.), т.е. все иде реч за разни управленски измишльотини, разтегливи като локум и мазни като олио! Та корупцията си е съществува откак хората са минали на търговия помежду си за препитанието си още от най-древни времена! За нея няма нищо ново и днес – тя си е една и съща измамна и дяволита гостенка в живота и бита на човечеството, третираща лъжа, измама, формираща престъпност, задоволяваща определени интереси на тези, които дърпат макар и скрито „конците на живота” и такава скандалност в съществуването ни непрекъснато виждаме, в нея си и живеем, с нея си и умираме, искаме да я променим, а се оказва, че не знаем как!

Скоро Босия (качествен български журналист) хвърли домат срещу НС, някакъв пенсионер босичък щъка по жълтите павета в този студ, друг пък си опънал палатка пред ВСС и така всеки поединично, изтъквайки собствената си справедлива кауза протестира, медиите се надпреварват да описват драматично-трагичното случващо се, но желаният от цял народ резултат да се подеме борба за по-добър живот сега и тук някакси не се получава. И тук определено си мисля, че недостатъчно се осмисля факта, че България вече е в неоколониализма, но не знае как да прецапа през него. Още народът не го е разпознал и дефинирал всеки за пред себе си. Някъде далече в съзнанието си разбираме, че главният проблем не е в днешната корупция (такава винаги е съществувал откак свят светува), нито пък в алчността на политиците ни (истина стара като „светата истина”). Според мен проблемът е в неосъзнаване същността на самата система, която създава и корупцията, и монополизма, и лобизма за финансови и корпоративни интереси, и всеобщите народни несгоди и страдания. Живеем с усещането за някаква комунистическа заплаха и изпитваме буквално неописуем страх от близкото му и познато ни повторение. За последното определено са виновни множеството ни политически, които стремглаво се размножават и днес. Същото наблюдаваме и в работата на НС – там всеки тегли при решаването на каквото и да било към съответната идеологическа нагласа, вследствие на което се получава поредното „партийно недоносче” я по закон, я по постановление, я по наредба, я по политически въпрос, я по ... в живота ни. И на финала се оформя едно резонно масово народно недоволство, започват се из медийте едни партийно-политически обвинения и борби, стига се и до взаимно плюване, а „драгия зрител” гледа, гледа, забравя и качествено да слуша тъпотийте им, тегли понякога по някоя и друга псувня, после позабравя за случилото се и продължава да се оплаква всячески за всичко във времето. Такава е горе-долу работата по световната еволюция на човечеството, качествено новия етап на съвремието ни, наречено – неоколониализъм под „вещото” ръководство на хищнически неогеополитизъм, практикуван разбира се само от елитни хора в света (разбирай почти древни тайни общества, дълбоко законспирирани масонски лица, общества от монарси и настоящи водачи на силно икономически развити държави), и ... разбира се на народни недоволства под формата на всеобщи световни протести. Ето такова е наблюдението ми. И не е важно как ще бъдат наречени случващите ни се неща описани преди малко в държавата ни.

Предвид гореописаното на такава ситуация (и по света, и у нас) спешно е потребна за формиране сред гражданството ни на сериозна заявка за стремеж към установяване на нов принцип за обезпечаване на условия и ресурси за живот в страната ни. А това вече е мощен икономически лост за живота в държавата ни, който го преобръща и действа като социален регулатор и на световния пазар, а ние сме част от света. Интересното е, че вече са направени и са се случили такива „заявки за стремеж”от различните народи, и естествено е те да са реализирани в по-развитите страни от съвремието ни, та в този смисъл има откъде да почерпим опит, и да получим опора в гражданската си борба. Нашите медии макар и доста мимоходом са информирали обществеността ни миналата година, но темата не е била поддържана и достоверно огласявана. На http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9E%D0%BA%D1%83%D0%BF%D0%B8%D1%80%D0%B0%D0%B9_%D0%A3%D0%BE%D0%BB_%D0%A1%D1%82%D1%80%D0%B8%D0%B9%D1%82 можете изчерпателно да се осведомите точно за какво става въпрос, и както се забелязва дори и уикипедия определя почетно място на проблема „заявка за стремеж към установяване на нов принцип за обезпечаване на условия и ресурси за живот”, защото в това е бъдещето на народите. И колкото по-бързо, по качествено, по-иновативно повсеместно се подходи към разрешаването му, толкова по-скоро светът въпреки войните, климатичните промени на земята, мизерстващите повече от 1 милиард хора по света ще си отдъхнат и отърват от това психическо напрежение дори сред отделните човеци.

Движението „движение Окупирай” е набрало вече скорост и сила из света и то е социално движение на широките маси – като прочетете сами ще се уверите. Казано разбираемо, дошло е време за издигане на реални осмислени искания как това да стане за всеки народ поотделно, включително и за сред българите. И няма защо разни нечистоплътни политици да ни обясняват, че видители ние сме далеч от проблема, защото сме били нямали средна класа. Няма такова нещо. Родната ни средна класа е според стандарта на живот в страната ни – имаме си я, макар и по-бедна сред останалите общества от света. Освен критерий финансова възможност, важен (и според мен е по-важен) е и интелектуалния потенциал на дадена нация. А нашият, исторически е обусловен и доказан във времето. Напоследък достичка подобни уж гурута се появиха и разводняват акъла на народа ни, правейки измислени партийки с уж измислени решения както как „да ни оправят”. До тук видяхме нечистоплътните им помисли, изпитахме на гърба си скапаните им хищнически политик! Но масово, политически народът ни се поограмоти, има и доста хора сред научните кръгове, а и млади такива, които споделят идеята за стартиране на „движение Окупирай”. Просто всеки трябва да се активира! Други хора вече са положили основите на добра и полезна идея (всеобща борба от самите народни маси по света чрез ежедневни мирни протести), но българите трябва също да я приемем и подкрепим, разпространим и превърнем във веруюто на деня ни, защото нито сме по-глупави, нито с по-малко хъс в начинанието от останалите народи, а и вече няма да сме сами в него! Step by step или както казва Пейчо Пейчев „Последователно, с обмисляне, със съгласуване. С консесуално вземане на решения и солидарно защитаване на издигнатите искания. Ние не сме безсловестни същества, които не могат и са неспособни да изразяват нуждите и интересите си. Ние можем да мислим, можем да обсъждаме, можем да взимаме решения. Ние сме промяната. Ние сме много и имаме пълно право да наложим тази промяна.” – проследете на http://www.lifeaftercapitalism.info/othervisions/223-the-occupy-movement-peicho-peichev разсъждението му по темата.

Да осъзнаем силата си способна да извършва промени, да осъзнаем силата на солидарността си и съпричастността си към всичко и към всеки, за да се случи всеобщия етичен залог на тази сила! И тогава България е променена!

Не съм адвокат на настоящето правителство, но да не си затваряме очите – това е единственото от 23 години насам, което не разруши, а изгради нещо в държавата ни, въпреки приказките на Станишко и мърморенето на останалите. А ББ е добронамерен политик, харесван у нас и по света – и видимо работи за страната ни, но и той не е магьосник. Нека не придиряме и опонентите му – знаем си ги прекрасно, и да си вършим нашата народна работа, само ще си губим ценно време с тях, а те са дебели глави, меко казано да ги игнорираме – а и те сами си се неглижират от случващото се. Да не мълчим, а да говорим (народа), да търсим по-тесен и интензивен контакт с днешните управляващи, и да реализираме смислени диалози помежду си – това е истината, и най-важното да се организираме и обединим около приоритетни каузи. Да бъдем реалисти! Да възвърнем живота си.

Ето още качествени сайтове по темата :
http://www.saprotiva.com/sluzhitel-na-bank-af-ingland-okupirai-sa-pravi-za-globalnata-retsesiya/
http://e-vestnik.bg/13263
http://www.livestream.com/globalrevolution
http://www.bluelink.net/novini/svetovna-protestna-aktsiya-na-15-oktomvri-sreshtu-bankerite-i-polititsite.html
http://bezlogo.com/2011/11/11-11-11-%D0%B4%D0%B0-%D1%81%D0%B5-%D0%BE%D0%B1%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B8%D0%BC-%D0%B7%D0%B0-%D0%B3%D0%BB%D0%BE%D0%B1%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B0-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%BC%D1%8F%D0%BD%D0%B0-%D0%B2.html

Посланията на движение “Окупирай”:

Номер 1: Извадете парите вън от политиката
Номер 2: Реформирайте банковата система, за да се предотвратят измамите и манипулациите
Номер 3: Да се изготвят закони срещу малко известната вратичка, която сега позволява на членовете на Конгреса да приемат законодателни актове, засягащи корпорациите със седалище Далауеър, в които те самите са инвеститори. (Бел. ред. - щатът Делауер е офшорна зона, където се регистрират много щатски и чуждестранни компании, за да избегнат данъци).

Номер 1 и 2 са директно приложими и у нас. Всички сме очевидци на политическата корупция, всички сме засегнати от работата на банковата ни система, остава да дефинираме третото си послание. Моето предпочитание е за влизане в дневния ред на стабилно здравеопазване и осъвременено образование. И накрая – нека по села и градове да координираме един път за винаги действията си!

Нели Кирилова

Няма коментари: