понеделник, 4 март 2013 г.

„ЖАЛНА НИ МАЙКА” В БЪЛГАРИЯ!- българите освен с най-нисък жизнен стандарт, но и с липса на човешки права в държавата си – ДОКАЗАНО

България е лидер в Европа по нарушения на човешките права /04 Март 2013

Най-честите доказани нарушения срещу българи в Европейския съд за правата на човека: липса на ефективни правни средства за защита - гражданите дори по закон са оставени безпомощни срещу потъпкването на техните права( чудовищно развихрени вече 23 години неправомерно партийно-олигархични, партийно-законодателни мероприятия и действия против българския народ/ б.м.); хронична мудност на делата(извратено прилагане на право в съдебнопроизводствената ни система/б.м.); нарушаване от властите на правото на личен и семеен живот - държавата грубо е нарушила правото на свобода и сигурност на гражданите и е погазила дори правото на живот(безпрецидентно геноцидно потъпкване на международни документи, по които България е страна/б.м.)!

България се утвърди още по-категорично на първо място в класация на Европейския съд за правата на човека по брой присъди на глава от населението през 2012 г., след като и предната година бе „първенец". В годишната статистика на съда в Страсбург тя се класира с близо 8 присъди за нарушения срещу всеки 1 милион свои граждани, докато предната година лидираше със 7 присъди на 1 млн. граждани, пише в. „Сега".

Българската власт е била осъдена 58 пъти за доказани нарушения по един или повече параграфи на Европейската конвенция за правата на човека, или с 6 присъди повече, отколкото през 2011 г. Под надзора на съда са 822 млн. граждани - това е населението на 47-те държави от Съвета на Европа. Непосредствено след България се нарежда Молдова със 7 присъди на 1 млн. жители, а на трето място е Гърция с 4,6 присъди на 1 млн. граждани.

В абсолютни числа България е изпреварена от някои значително по-многолюдни държави, но и в тази класация се нарежда много високо - на 5-то място, каквото никога по-рано не е достигала, посочва изданието. От 2004 г. (тук иде реч за времето на управлявалите „Тройна коалиция и ГЕРБ/б.м.)държавата фигурира постоянно в първата десетка, като упорито се придвижва все по-нагоре (днес сме 2013 година и народът не иска повече да участва в такива класации, поради което и протестира г-н Президент, затова хубавичко си помислете какво правителство ще сформирате идидущата седмица/ б.м.).

През 2011 г. бе на 7-о място. Скокът й с две места нагоре тази година се обяснява както с нарасналите й собствени усилия да игнорира правата на гражданите, така и с отпадането от челната класация на някои държави, които допускат по-малко нарушения. Най-много присъди е отнесла Русия - 122 при население от 143 милиона души. Тази година тя отнема лидерството в абсолютни числа на Турция, която е втора със 117 присъди (74.7 млн. граждани). На трето място е Румъния със 70 присъди при население от 21.3 млн. души. Четвърта е Украйна с 69 присъди (45.4 млн. души). Зад България в десетката остават Полша, Гърция, Италия, Молдова и Португалия.

През миналата година на българската сметка в Страсбург са се добавили още 1276 жалби на граждани, които не са успели да защитят правата си пред родните съдилища. В момента там „висят" 3850 български дела и съставляват 3% от всичките 128 000 дела, които чакат съдът да реши съдбата им. По този показател държавата също е челник, защото населението й съставлява само 0,9% от европейското, което означава тройно преизпълнение на средната квота по брой жалби на 1 млн. жители.

Най-честите доказани нарушения срещу българи - 20 пъти - са свързани с липсата на ефективни правни средства за защита. Така беше и предната година, което означава, че в много случаи гражданите дори по закон са оставени безпомощни срещу потъпкването на техните права. На второ място със 17 нарушения е хроничната мудност на делата. На трето място с 14 случая е нарушаването от властите на правото на личен и семеен живот. 12 пъти е установено, че държавата грубо е нарушила правото на свобода и сигурност на гражданите, а четири пъти е погазила дори правото на живот.

Източник: ДарикНюз, 4.03.2013

ПРЕДВИД ПОВЕЧЕ ОТ 20-ДНЕВНИТЕ ПРОТЕСТИ В СТРАНАТА има и такива коментари:

Организатор на протестите: Трябва да се спре идеологията на политика - взимаме и бягаме

Трябва да се спре идеологията на политика, независимо от коя партия е, дайте да взимаме и да бягаме. Това заяви пред БНТ един от организаторите на протеста в София Янко Петров.

Той поясни, че се иска промяна в Изборния кодекс.

„Отдавна съм казал, че София, не е България. Браво на Варна", коментира протестите Петров.

Според него Бойко Борисов е абдикирал от монополите и не защитава интересите на държавата.

Блогърът Асен Генов смята, че сегашните протести са продължение на една тенденция, при която когато се изчерпи търпението на хората, те излизат на улицата. Той призова исканията на протестиращите да бъдат систематизирани.

Според него БЕХ, НЕК и ДКЕВР поддържат монополите в държавата. Той категорично заяви, че българите трябва да могат да избират кой да бъде доставчикът на ток.

Преподавателят по право Христо Христев определи като положителен фактът, че вчера са излезли хората по улиците. "Независимо от едни или други рискови моменти,протестите се развиват спокойно", добави той.

Според него обаче преплитането на различни искания създава риск протестите да изгубят своята посока.
И къде да бягаме!?(б.м.)

Гамизов: Никой не знае, че върху сметките за ток са заложени над 13 млрд. ЛВ

"Обясненията на Електроенергийния системен оператор за намаления износ на ток не са състоятелни. Тази седмица ще изнеса данни, които ще предизвикат скандал. Хората не знаят, че в момента върху сметките им за електричество са заложени над 13 млрд. лв.", каза Стефан Гамизов за Нова телевизия.

"Оказва се, че ако НЕК фалира, много скоро ще се наложи държавата ни да тегли кредит, за да покрие тези пари. Много хора през годините са крали, за да прехвърлят сметката накрая на българските граждани. Тези наглеци знаят, че енергетиката не може да фалира, може да бъде одържавена. Затова нагло са крали през годините", смята той.

"От 2005 г. предупреждавам, че енергийната система колабира. Енергийната система ще колабира от крадене. Изправени сме пред опасността да генерираме дълг, който децата ни ще плащат в бъдеще, защото някой е крал. Хората се вдигнаха, излязоха на масови протести, но все още никой не е подведен под отговорност за кражбите в енергетиката. Политиците яхнаха протестите, съмнявам се и в бъдеще някой да бъде подведен под отговорност", заяви Гамизов.

Според него "Атака" и Христо Ковачки са давали пари на протестиращите.

"Чух, че в нощта на изстъпленията, преди да падне правителството, на около 200 души са дадени по 20 лв. Ако това е вярно и такива хора за по 20 лв. могат да свалят правителството, представете си в каква държава живеем", заяви още Гамизов.

По 24 часа
Ами да посочи имената!(б.м.)

Просто на протестите трябва ясно и точно да се споменават имената на лицата загробвали и загробващи България – не постфактум да се коментира тежкото положение на народа от лидерите на протестите.
ДА СЕ СПРЕ С ТОВА ВСЕНАРОДНО ШУШУКАНЕ! То е вредно и некреативно за народното благоденствие. Иначе играта „по-по-най” сред партийно-олигархичната-управляваща ни върхушка ще продължава да си се вихри!(б.м.)


Ето и някои мъдрости за приятелството въобще, които няма да коментирам:

- Приятелството е маска, която те прикрива докато използваш някой, който не подозира нищо.

- истинското прятелство се усеща, когато мълчанието между двама души е приятно

- Да вървиш с приятел в тъмното е по-добре от това, да ходиш сам по светлото!!!

- Благоденствието създава приятели, неволята ги проверява!

- Старото вино, стар тютюн и стар приятел са всякога по-добри от новите.

Л. КАРАВЕЛОВ

- Приятелството удовоява радостта и съкращава наполовина скръбта.

- Няма да разбереш кой е твой другар, доката не се пропука ледът под краката ти.

ескимоска мъдрост

- Приятелите – тези които, ценим най малко. Защото те са винаги тук.


Как грамотни хора разсъждават за днешните събития и протестиращите:” „Единственото, което може да застраши тези представители (олигархичните/б.м.), е спазването на принципите на демокрацията, убеден е Гълъбов.”


Рубладжии" и хейтъри от българската периферия

Води ли носталгията по социалистическото минало до възраждане на авторитаризма? Кое предизвика масовото недоволство? Какво целят протестите – демократична промяна или комунистическа реставрация?

Георги Папакочев обобщава мненията на участници в дебат, организиран по инициатива на политолога доц. Момчил Баджаков от Нов български университет:

Този път протестират синовете и внуците на живеещите в някогашните социалистически гета от градската периферия. Това не са интелигентите, нито хуманитаристите, а по-скоро гражданите от типа „среден техник”, които след дълги години са разбрали, че нещата окончателно не работят за тях и при една рухнала икономика са се оказали излишни пришълци в големите градове, твърди политикът и литераторът проф. Михаил Неделчев. Според него, много от сегашните протестиращи действат по подобие на футболните агитки от градската периферия, които веднаж седмично имат възможност да преминат през центъра и да му „натрият носа” с обръщане на кофи, трошене на витрини и коли. Тръгват в няколко лъча, обикалят напред-назад, за да може градският център да стане техен, да покажат неприязънта си към неговите жители-кореняци. Това обаче е не реставрация на комунизма, нито дори носталгия по миналия строй, а остра реакция срещу трупаното през последните - не две, не пет, - а цели 23 години, казва Неделчев.

Те не искат комунистическа реставрация, искат нормален живот
Протестите имат и регионална форма, местни „прицели” - публична тайна е, че варненският кмет е свързан с добре известна силова групировка, чието име се произнася шепнешком в морския град. Там хората се оглеждат, преди да кажат ТИМ! Да, протестите днес са леви и това е добре, защото най-после в България може да се роди нещо истински ляво и бунтовете работят срещу БСП, те са в тяхното поле и са срещу социалната им демагогия да се представят като лява формация с дясно поведение, допълва Михаил Неделчев.

Червеният телефон с Москва
"Демонстрантите се обявиха срещу всякакви партии, участвали досега във властта, но това не попречи протестите им да бъдат яхнати от „рубладжииите” Волен Сидеров, Боян Расате, Красимир Каракачанов, а ако някой все пак ги нарича националисти, чудя се за коя нация става дума? Във всеки случай не е за българската и това мен ме притеснява", казва историкът проф. Пламен Цветков. Той припомня, че Бойко Борисов категорично е декларирал, че няма да си подава оставката, но след 40-минутен разговор с руския президент Путин я подава още на следващия ден. От това излиза, че от Москва решават кой да е премиер в България. Последните 23 години не са цвете за мирисане, но нека не забравяме, че те са продукт на предишните 45 години тоталитарна власт, казва ученият.

Система „олигарси”
Според социолога доц. Антоний Гълъбов, през последното десетилетие България е навлязла в олигархичната система, състояща се от огромна маса недостатъчно грамотни граждани и малка група хора, която „върти” властта помежду си. Сега въпросът е има ли шанс държавата да бъде върната обратно в режим на демокрация? Демократичните иституции и гражданското представителство в България не работят, същуствуват над 120 контролно-регулативни органи, които не функционират, има над 4000 НПО (неправителствени организации/б.м.) но хората дори не знаят, че ги има.

Водачи са им мизерията и трупаното недоволство срещу властта
Едва 15 на сто от пълнолетното българско население участва в организации като партии, екологични движения и изобщо се включва в някакакъв вид организирани действия. Обществото е дълбоко разединено и затова отсъства всякаква социална солидарност. Сегашното равнище на протести е най-удобно за олигархията, но това не тревожи политиците, защото хората на улицата очевидно не са в състояние да застрашат никого от крупните представители на българската олигархия. Единственото, което може да застраши тези представители, е спазването на принципите на демокрацията, убеден е Гълъбов.

Татовото: „Ха-ха-ха...”
Сегашните протести са характерни със своята анонимност, констатира етноложката проф. Евгения Иванова. Много от призивите в тях напомнят на хейтърите в интернет, които „мразят, за да мразят”. Не всички са такива, но анонимността и нежеланието (или невъзможността?) да се излъчи представителство също са подозрителни, защото от кръглата маса през 1990 г. насам България разполага с модели на упражняване на демокрацията. "Ако на някой от протестиращите случайно му хрумне да създаде национално движение "Тодор Живков", такова движение няма как да не спечели широка популярност с всичките тези призиви за „национализация”, бликащо от протестите хейтърство и значителна доза носталгия по комунизма, иронизира проф. Евгения Иванова.

Автор: Г. Папакочев/ Редактор: Б. Рачева/ DW

А сега и нещо по същество за гражданското участие, и специално за водачите на протестите, като как и за какво да ориентират гражданите по време мероприятията:

http://www.ngobg.info/bg/legislation/publicconsultations/10-предложение-за-избор-на-нпо-членове-в-съвет-за-развитие-на.html
...

От процедурата по номиниране и избор трябва да бъдат изключени вероизповеданията, социалните партньори, общините и техните сдружения, браншови организации и организации, зависими от политически партии (такива, които са финансирани от политически партии, създадени са от политически партии или учредителите им са учредители на политически партии).

Затова предлагаме следното разделение на местата в съвета:

1. Гражданско участие и добро управление – 1 място

2. Дарителство и доброволчество – 1 място

3. Развитие на средата за гражданските организации – 1 място

4. Човешки права и уязвими групи – 1 място

5. Представителство в други ключови области – 5 места

Общо 5 места, по едно в някоя от изброените области:

∙ Деца и младежи

∙ Здравеопазване

∙ Култура

∙ Образование

∙ Околна среда

∙ Социална сфера

∙ Други.

Предложение за процедура за номиниране и избор

В процеса на номиниране/избор могат да се включат само организации регистрирани в Централния регистър на юридическите лица с нестопанска цел в обществена полза.
...
От тук пък за правната рамка на НПО: http://www.bcnl.org/bg/nav/137-%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%BD%D0%B0-%D1%80%D0%B0%D0%BC%D0%BA%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%BD%D0%BF%D0%BE-%D0%B2%D1%8A%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%81%D0%B8-%D0%B8-%D0%BE%D1%82%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D1%80%D0%B8.html

Правна рамка на НПО - въпроси и отговори (извадка)

РЕГИСТРАЦИЯ НА ФОНДАЦИИ И СДРУЖЕНИЯ В БЪЛГАРИЯ, ЧАСТНА И ОБЩЕСТВЕНА ПОЛЗА. ПРИЛИКИ И РАЗЛИКИ.

В българското законодателство са предвидени два вида юридически лица с нестопанска цел (ЮЛНЦ) – сдружения и фондации. Наред с това ЗЮЛНЦ предвижда и два различни статута, под които може да съществува всяко сдружение или фондация: статут в частна полза и статут в обществена полза. Решението кой от двата статута да има всяка организация се взема самостоятелно от конкретното ЮЛНЦ (от неговите учредители или от върховния му орган). При избора на цели, дейности и статут на организацията в обществена или в частна полза, двата вида ЮЛНЦ са напълно равнопоставени. За да се регистрира сдружение или фондация трябва да се знаят основните разлики между тях.


ОСНОВНИ РАЗЛИКИ МЕЖДУ СДРУЖЕНИЕ И ФОНДАЦИИ
• Сдружението има членове, докато фондацията няма;

• При учредяване на Фондация учредителят/ите може да запази за себе си определени права, които да му гарантират участие в управлението след това.

• Различна органна структура. Задължителните органи при сдруженията са Общо събрание и Управителен орган. При фондациите видът на органите зависи от волята на учредителите и ползата, в която те осъществяват дейността си (обикновено имат върховен орган и управителен орган);

• Различни изисквания при учредяване. За учредяване на сдружение е достатъчно да е налице минимално необходимият брой учредители (от 3 до 7 или повече лица). За учредяване на фондация е достатъчно да има и едно лице – учредител, без значение дали ще бъде определена в частна или в обществена полза. Но за да се учреди фондация е задължително учредителят да направи учредително дарение(в пари или друго имущество).
ОБЩЕСТВЕНА ИЛИ ЧАСТНА ПОЛЗА
При своето учредяване всяко ЮЛНЦ е длъжно да се самоопредели като организация в частна или в обществена полза. Определянето се извършва в устава или в учредителния акт и се вписва в съдебния регистър. ЮЛНЦ в частна полза може да промени своя статут и да се определи в обществена полза, но обратното е невъзможно. ЮЛНЦ в обществена полза получават данъчни облекчения от държавата и възможност да стопанисват при по-лек режим държавни и общински имоти.

Може ли ЮЛНЦ да извършват политическа дейност?
В първия Закон за политическите партии в България бе дадено легално определение на организирана политическа дейност: провеждането на митинги, демонстрации, събрания и други форми на публична агитация в подкрепа или във вреда на политическите партии, както и на кандидати за избори. В следващите закони за политическите партии липсва подобна дефиниция, но принципната постановка е, че политическа дейност могат да извършват само политическите партии.

В Конституцията от 1991 г. изрично се разграничават сдруженията на гражданите от политическите партии. Партиите съдействат за формиране и изразяване на политическата воля на гражданите.

Няма законова пречка ЮЛНЦ да се включват в демонстрации, дискусии, предложения за промени на законодателство и пр., които не са част от политическа кампания по печеленето на избори. Това включване в обществено-политически дебати се предполага и от целите, които организациите, регистрирани в обществена полза, си поставят.

Примерно изброяване срещаме в ЗЮЛНЦ. Сред тях са развитието и утвърждаването на духовните ценности, гражданското общество, здравеопазването, образованието, науката, културата, техниката, технологиите или физическата култура, подпомагането на социалната интеграция и личностната реализация, защитата на човешките права или на околната среда. Повечето от тези цели предполагат политически решения на национално или местно ниво, както и законодателна интервенция в определен етап. Част от съвременната демокрация е именно включването на представителите на гражданското общество в процесите на вземане на решения, както и на мониторинг върху резултатите от прилагането на тези решения.

Как чужденци могат да извършват дейност с нестопанска цел в България?
Чужденците, които имат желание да извършват дейност с нестопанска цел в България имат различни правни възможности за това. Те могат да бъдат учредители на ЮЛНЦ, да бъдат избрани като членове на органите на ЮЛНЦ, да бъдат назначени като изпълнителни директори или управители в ЮЛНЦ или да бъдат управители на клон на чуждестранно ЮЛНЦ. Всички тези възможности произтичат от липсата на ограничение в ЗЮЛНЦ по отношение на гражданството на лицата, които могат да са учредители, членове на органи или служители на ЮЛНЦ.

Освен това в отделна Наредба № 1 от 15 август 2002 г. за условията и реда за издаване на разрешения за извършване на дейност с нестопанска цел от чужденци в Република България, издадена от Министерство на правосъдието, са определени условията за издаване, отказ и отнемане на разрешения за извършване на дейност с нестопанска цел от чужденци в Република България. Според нея лицата с чуждо гражданство следва да подадат молба-декларация до министъра на правосъдието чрез дипломатическите и консулските представителства на Република България за издаване на разрешение за извършване на дейност с нестопанска цел. Към молбата следва да бъдат приложени и следните документи на български език:

• подробен план за определяне предмета и целта на дейност за срока, за който се иска издаване на разрешение;

• документ, установяващ наличието на финансови средства за постигане целите на дейността;

• препис от решението на съда, ако има съдебна регистрация;

• свидетелство за съдимост;

• медицинско удостоверение;

• други документи, които се изискват по силата на нормативните актове.

Министърът на правосъдието се произнася с решение в едномесечен срок от получаване на документите за издаване на разрешение или отказ, за което се уведомява кандидатът на посочения от него адрес. Разрешението, получено от министъра на правосъдието, е основание за чужденеца, по смисъл на Закона за чужденците в Република България, да получи право на продължително пребиваване у нас, което е със срок до 1 година.

Каква е разликата между фондациите и сдруженията?
Основната разлика между двата вида ЮЛНЦ според българското законодателство е в тяхното устройство. Сдружението представлява доброволно обединение на три или повече лица за извършване на дейност с нестопанска цел. В същността на сдружението е заложена готовността на неговите учредители и членове да полагат лични усилия за постигане на нестопанските му цели. Оттук основната специфика при сдружението е това, че то е корпоративно устроено ЮЛНЦ, т.е. такова, което има членове и при което съществува правно отношение между всяко отделно лице член и самото сдружение.

Фондацията няма членове. При нея няма обединяване на лица, които са готови със съвместни усилия активно да работят за постигане на нейните цели. Най-краткото определение за нея е, че тя е едно персонифицирано имущество, т.е. имущество, което безвъзмездно е посветено и предоставено за постигане на нестопански цели и на което са придадени белезите на самостоятелно юридическо лице.

Затова чисто житейски сдружението се определя като „господар" на нестопанските цели, защото се предполага самото то чрез активните усилия на своите членове да извършва дейността, насочена към постигането им.

Фондацията пък е наричана „слуга" на нестопанските цели. Тя представлява имущество, което е посветено за преследването и постигането на нестопанските цели. Фондацията по своята правна природа не включва в себе си изискването нейните учредители да извършват дейност за преследване и постигане на нейните цели. Достатъчно е те да предоставят имущество, което да служи за това.

Двата вида ЮЛНЦ са абсолютно равнопоставени от гледна точка на избора на цели, дейности и статут на частна или обществена полза. Каквито нестопански цели може да си постави едно сдружение, такива може да си постави и една фондация. Както сдруженията, така и фондациите могат да извършват освен нестопанска и стопанска дейност при условията на ЗЮЛНЦ. И сдруженията, и фондациите могат да се определят за извършване на дейност както в частна, така и в обществена полза.


Какви цели може да има ЮЛНЦ?
Според закона, ЮЛНЦ свободно определят целите си и средствата за тяхното постигане. Ограничения за постигане целите на ЮЛНЦ могат да се определят само със специален закон. Смисълът на това е да не се допуска произвол при тълкуването и прилагането на закона от страна на изпълнителната власт.

Такива ограничения са дадени в Конституцията: забраняват се организации, чиято дейност е насочена срещу суверенитета, териториалната цялост на страната и единството на нацията, към разпалване на расова, национална, етническа или религиозна вражда, към нарушаване на правата и свободите на гражданите, както и организации, които създават тайни или военизирани структури или се стремят да постигнат целите си чрез насилие. Това са ограничения както за ЮЛНЦ, така и за другите видове юридически лица, а също и за неформалните обединения, които не са регистрирани.

Преценката какви цели и дейност има ЮЛНЦ и доколко те са законосъобразни може да се прави както по чисто формални критерии – изрично формулирани цели в учредителни или програмни документи, така и по конкретната дейност и инициативи на организациите (например, ако ЮЛНЦ започне да организира прояви в подкрепа на някой от кандидатите по време на предизборна кампания). ЮЛНЦ могат да преследват цели, които влизат в противоречие с утвърдени обществени нагласи или изискват промени в законодателството (например легализация на наркотиците, право на гей двойките да сключват граждански брак, разрешаване на евтаназията и др.). В повечето случаи дори целта да противоречи на съществуващи законови предписания, тя е допустима, ако дейностите по постигането й не са забранени от закона.

Какъв вид дейност извършват ЮЛНЦ?
ЗЮЛНЦ използва различни термини, когато регламентира дейността на ЮЛНЦ. Веднъж използва понятието средства за постигане на целите, друг път говори за предмет на основна дейност, на трето място казва предмет на дейност. Това нормативно разноезичие понякога създава проблеми в правоприлагането.

Дейността на ЮЛНЦ е насочена към преследване и постигане на техните нестопански цели. Това са онези цели, които техните учредители си поставят при вземането на решение за учредяването на фондация или сдружение. Дейността представлява съвкупността от средства, разбирани не като финансови активи, а като действия, чрез които се преследват и постигат нестопанските цели.

Законът дава право на ЮЛНЦ да постигат своите цели по два основни начина, чрез извършването на нестопанска дейност, която е тяхната основна дейност и чрез извършването на стопанска дейност, която е винаги допълнителна. Следователно, предметът на основна дейност на ЮЛНЦ включва съвкупността от всички нестопански средства, разбирани като отделни действия, насочени към постигането на нестопанските цели. Предметът на стопанска дейност включва стопанските средства, разбирани като отделни действия или сделки, целящи печалба, насочени към постигането на нестопанските цели.

Когато ЗЮЛНЦ говори за вписване в съдебния регистър на предмета на дейност на ЮЛНЦ, той има предвид вписването на предмета на допълнителната стопанска дейност. Когато законът визира средствата за постигане на целите, той има предвид предметът на основната нестопанска дейност на ЮЛНЦ. В понятието определяне на дейността, ЗЮЛНЦ влага възможността на организациите да се самоопределят като такива извършващи дейност в частна или в обществена полза.

Във всички случаи ЮЛНЦ са свободни да избират средствата за постигане на своите цели, като ограничения спрямо тяхната дейност може да се определят само със закон.

Ето нещо и за принципите на демокрацията:

http://www.kaminata.net/printsipite-na-predstavitelnata-demokratsiya-parlament-i-p-t39971.html

тук специално да се обърне внимание и осмислят различията между партиите в либерал-демократичните системи и марксистко-ленинската традиция за ролята на партия; за политическата система, която изцяло се управлява от партии; замисляне над „типологията” на наличните ни партии и основните критерии за класификацията им ...


ДВАНАДЕСЕТ ПРИНЦИПА ЗА ДОБРО И ДЕМОКРАТИЧНО МЕСТНО УПРАВЛЕНИЕ – според http://www.coe.int/t/dgap/localdemocracy/strategy_innovation/Strategy_Brochure_Bulgarian.pdf


Принцип 1
Прозрачност при провеждането на избори, представителство и участие в Местните избори трябва да се провеждат без манипулации, свободно и безпристрастно, в съответствие с международните стандарти и националното законодателство.

Гражданите са в центъра на обществената активност. Те трябва да се ангажират да участват в обществения живот на местно ниво по ясно дефинирани начини.

Всички мъже и жени трябва да имат право на глас при вземането на решения, пряко или чрез законно избрани представители. Това широко участие се основава на свободата на словото, събранията и сдруженията.

Всички мнения, включително и тези на непривилегированите и най-уязвимите групи, трябва да се изслушат и да се имат предвид при вземането на решения, включително по отношение и на разпределението на ресурсите.

Винаги трябва да се търси баланс между различните законни интереси и най-добрия интерес за цялата общност. Общите интереси на общността и начините за постигането им се формулират на базата на широк обществен консенсус.

Решенията трябва да се вземат в съответствие с волята на мнозинството, като се съблюдават правата и законните интереси на малцинството.

Прозрачност при провеждането на

Принцип 2
Отзивчивост

Целите, правилата, структурите и процедурите трябва да се адаптират към нуждите и законно обоснованите очаквания на гражданите.

Трябва да се осигури предоставяне на обществени услуги и да се спазва разумен период за отговор на

молбите и жалбите на гражданите.

Принцип 3
Ефикасност и ефективност

Резултатите трябва да отговарят на целите, по които е постигнат обществен консенсус.

Трябва да се постига максимално оползотворяване на наличните ресурси.

Системите за управление следва да позволяват оценка и повишаване на ефикасността и ефективността на услугите.

Следва да се извършват регулярни одити за оценка и подобряване на изпълнението.

Принцип 4
Откритост и прозрачност

Решенията следва да се вземат и да се изпълняват в съответствие с установените правила и норми.

Трябва да се осигурява публичен достъп до цялата некласифицирана информация по начин и ред, определен от закона (напр. защита на неприкосновеността или гарантиране на прозрачно провеждане на процедури по обществени поръчки).

Трябва да се осигури публичност на информацията за изпълнение на определени политики. Трябва да се осигури възможност за ефективно проследяване на постигнатите резултати и възможност за участие в дейността на местните власти.

Принцип 5
Върховенство на закона

Местните власти трябва да спазват законите и да зачитат съдебните решения.

Приетите правила и разпоредби следва безпристрастно да се прилагат и да са в съответствие с предвидените от закона процедури.

Принцип 6
Етично поведение

Общественото благо се поставя над личните интереси.

Трябва да се въведат ефективни мерки за предотвратяване и борба с всички форми на корупцията.

Своевременно трябва да се декларира конфликтът на интереси и засегнатите лицата да се въздържат от участие при вземането на съответните решения

Принцип 7
Компетенции и капацитет

Непрекъснато трябва да се поддържа и повишава професионалният капацитет на ангажираните в процеса на управление, за да се подобри ефективността от работата им и да се постигат по-добри резултати.

Държавните служители следва да се мотивират непрекъснато да подобряват своята работа.

Следва да бъдат създадени и да се прилагат методи и процедури, които превръщат уменията в капацитет и водят до постигането на по-добри резултати.

Принцип 8
Иновации и готовност за промяна

Следва да се търсят нови и ефективни решения на проблемите и да се приоритизират съвременните методи за предоставяне на услуги.

Трябва да има готовност за въвеждане и тестване на нови програми, както и за използване на натрупания чужд опит.

Трябва да се създаде благоприятен климат за въвеждане на промени, в интерес на постигането на определени резултати.

Принцип 9
Устойчивост и дългосрочна ориентация

При прилагане на настоящите политики трябва да се вземат под внимание нуждите на бъдещите поколения.

Непрекъснато следва да се взима под внимание устойчивото развитие на общността. Решенията трябва да са насочени към покриване на всички разходи, като целта е да не се оставят на бъдещите поколения негативи и проблеми – били те екологични, структурни, финансови, икономически или социални.

Трябва да се осигури обща дългосрочна перспектива за бъдещето на местната общност при отчитане на непосредствените й нужди.

Следва да съществува разбиране за историческите, културните и социални обвързаности, на които се основава тази перспектива.

Принцип 10
Разумно финансово управление

Цените на предоставяните услуги не трябва да надхвърлят реалната им стойност, за да не се намали прекомерно търсенето, особено в случаите на предоставяне на важни публични услуги.

Трябва да се следи за целесъобразност при финансовото управление, включително при сключването на договори и използване на заеми, при изчисляването на ресурсите, приходите и резервите и при използването на извънредните приходи.

Многогодишните бюджетни планове следва да са изготвят при широко обществено обсъждане.

Рисковете трябва правилно да се преценяват и управляват, вкл. чрез реалистичното им разпределяне в случаите на публично-частни партньорства и публикуване на консолидирани отчети.

Местната власт трябва да участва в изготвяне на разпоредбите и споразуменията, касаещи междуоб-щинската солидарност, справедливото разпределяне на тежестите, ползите и редуцирането на рисковете (изравнителни системи, междуобщинско сътрудничество, споделяне на рискове и др.).

Принцип 11
Човешки права, културно разнообразие и социално сближаване

Местната власт следва да зачита, защитава и прилага човешките права, да се бори срещу всяка проява на дискриминация.

Културното разнообразие трябва да се приема като преимущество. Постоянно трябва да се работи за създаване на местна общност, в която всички да откриват своите интереси и да се идентифицират с нея, без да се чувстват изолирани

Трябва да се насърчават социалното сближаване и интеграцията на непривилегированите райони.

Следва да се гарантира достъпът до важни услуги, особено за най-необлагодетелстваните групи от населението.

Принцип 12
Отговорност

Всички ръководни лица и колективни органи следва да носят отговорност за своите решения.

Решенията следва да се разгласяват и обясняват.

Решенията следва да могат да се санкционират.

Трябва да съществуват ефективни средства срещу злоупотреби и срещу такива действия на местните власти, които накърняват правата на гражданите.


Нещо работата в държавата ни заприлича на приказката „Много баби, хилаво дете”!

Нели Кирилова

Няма коментари: