петък, 16 юли 2010 г.

„Сигурното за нещо, което се разбира и без думи, е че някой трябва да го каже“ Айзък Азимов – масонското мото този месец?

Масонството, осигурило в “новото” ни старо и познато до болка време условия за растеж и изява на Строителите на Съвременна България … чрез познатия ни пак ЛОБИЗЪМ, включващ гадната държавна сугестия!

Сигурно се учудвате защо отвреме навреме подхващам тази тема? Ами, както казва Юлиан Вучков “ гледам и не вярвам на ушите си” след като попрегледам електронните “новини” и като се има предвид, че и в настоящето ни НС се гласува според указанията на висшите братя масони. Да. Точно така се гласува, независимо от коя партия е депутата – той просто е длъжен да се съобрази с едноличнотото им указание. Поради което и днес сме свидетели на хилави закончета, купища неразбории между родните ни избраници и плачевните резултати в битуването ни.
Текстовете за масонството по-долу са само за сведение колко сериозно е случващото ни се сега. За това колко стройно организирано е вече всичко в настоящето ни и вероятно в близкото бъдеще, и колко трудно може да има измъкване от ситуацията, в която се намираме днес. Нещо като ужасен живот в два драстично различни, но паралелни свята! А съвсем в края на тази публикация са посочени и малко доказателства от ежедневието на “днешния ни ден”, който започва и свършва с гнусна манипулация над народа ни от всички властимащи от 20 години насам. Жалко, но факт!
Тези хора трябва да бъдат спрени, въпреки, че е достатъчно късно вече за това – визирам властимащите и масоните! Бог да ни пази! Всичко по битието и житието ни е толкова лъжовно и лицемерно, че му идва на човек чак да повърне! Въобще някой в тази държава дава ли си сметка КОЙ и КАК ни контролира, обработва и изплюва отново в живота? От заообикалящата ни действителност ако се съди, май не. Ние идиоти комбинирани с дебилщина ли сме? Или просто никой и нищо не го интересува?
Животът ни е като в някакъв второкласен провинциален луна парк и сме принудени да го изживяваме с всичките му атракции, където влакчето на ужасите се чупи непрекъснато и излиза от релсите си, където се прегръщаме и разцелуваме с многобройните клоуни в него (луна парка) и понякога се забърсваме от отврателните им гримове, където дипломирани и осигурени келеши се изживяват в бинго залите (НС и държавните институции) като арабски шейхове, където ... се чуват викове и зов за помощ, където уж се обичаме или мразим, където се чувстваме като мъртъвци, но навеждаме покорно глава и продължаваме да дерзаем докато един ден кажат и за нас “добър беше, ама добре че умря”! Амин. Що за живот е това?

Масонските ложи днес: http://otves.org/bg/index.php?option=com_content&task=category§ionid=3&id=7&Itemid=66


http://www.zidari.org/gradeji.html



Тъжно, много тъжно...
На 08. 08. 2007 г. бе публикуван новият Закон за съдебната власт. Да оставим настрана факта, че нямаше подобаващата дискусия в Парламента и предложенията, гласувани от правната комисия, се приемаха „на доверие” и от депутатите.
Видно бе, че съществена част от действащия закон е преписана в новия, че липсват многобройни и важни промени, но все пак специалистите са единодушни, че имаше остра нужда от нов закон. Защото след 35 направени до сега промени (включително и по два пъти на година) част от нормите му станаха неясни, противоречиви, несистематизирани, трудни за прилагане. И тъй като верую на всеки брат Масон е, че само законът може да ни направи свободни, ние приветстваме всеки опит на законодателната власт да преодолява създадените затруднения, да хармонизира прилаганите у нас правни норми с принципите и препоръките на ЕС
Неприятната изненада обаче (всъщност не чак толкова „изненада”), е косвено потвърдената от закона норма братята Масони, които са и магистрати в съдебната система (ако има такива), да бъдат принуждавани да напускат ложите си, с цел да се осигури „безпристрастност” в тяхната работа. Едва ли е най-подходяща аналогията с едни други времена, когато „видни” държавни дейци, например Бенито Мусолини, са сипели огън и жупел върху „заговорническите общества”, които рушат устоите на обществото. Знаем и как приключи всичко това. Нашият случай, разбира се, е по-друг.
Наложилата се традиция да се променят закони, третиращи статуквото на отделни личности – например, как генерал „еди-кой си” да не може да стане началник на Генералния щаб, или как господин Н. да бъде избран за министър, въпреки че няма необходимия ценз и т.н., би могла да се счита за приносен момент в развитието на съвременното право. Ето удобен случай да поставим на тясно „еди-кой си” Магистрат, за който се знае, че е и М... По силата на тази логика (да се гарантира абсолютна безпристрастност!) можем да предвидим и други парадоксални изисквания: магистратите да нямат религиозни убеждения (напр. принадлежността към „ уммата” прави всички мюсюлмани братя помежду си), да се откажат от етническата си принадлежност, да не членуват в асоциациите на университетите, които са завършили, да не четат вестници, да декларират периодично, че не следят резултатите от проучванията, провеждани социологическите агенции. Най после, няма да е зле да бъдат кастрирани, като една радикална мярка да останат възможно най-далеч от страстите човешки. Всичко това показва, че в нашето общество твърде слабо се познава, още по-малко се разбира смисълът и духът на Масонството, осигурило в новото време условия за растеж и изява на Строителите на Съвременна България. Тъжно, много тъжно... Да се надяваме, че друг подобен прецедент няма да дочакаме!

Тук има интересни статийки ако имате време прегледайте ги:
http://otves.org/bg/index.php?option=com_alphacontent&Itemid=90§ion=4&cat=18&sort=5&limit=10&limitstart=10

http://otves.org/bg/index.php?option=com_alphacontent§ion=4&cat=18&Itemid=90


Решение за състоянието на Масонството в България
Решение за състоянието на Масонството в България, взето от Комисията по информация запризнанията при Конференцията на Североамериканските Велики Майстори (докладът на Комисията е представен на 17 февруаруи 2009 год.)
Постигнат е малък напредък за обединение на Масонството в България, където то продължава да функционира в структури на две Велики Ложи, а именно Обединена Велика Ложа на България (ОВЛБ) и Велика Ложа на Старите, Свободни и Приети Зидари на България (ВЛССПЗБ). Миналата година Комисията отново силно насърчи двете Велики Ложи да се срещат и да работят активно за разрешаване на техните различия. Бяха предложени услугите на няколко безпристрастни посредници (медиатори), за да подпомогнат процеса. Тези опити не бяха успешни. ОВЛБ предложи да намали изискванията в "процедурата по регуляризация", но по-късно отмени предложението. Повечето членове на ВЛСППЗБ не са склонни да бъдат подложени на така формулираните в процедурата изисквания. Няколко варианта бяха предложени от ВЛССПЗБ, но нито един от тях не беше сериозно разгледан. ОВЛБ заявява, че вярва, че ВЛССПЗБ е нерегулярна и поради това не може да комуникира с нея. След пет години неуспешно подтикване на двете организации активно да търсят пътища за обединение, Комисията повече няма да приема никакви допълнителни представяния от която и да е от Великите Ложи, докато не получи реални съществени доказателства за напредък в разрешаването на техните различия.

Внасяне на Светлина в нова Ложа на Старите Свободни и Приети Зидари с име “Боян Абаджиев”
На 22 ноември 2008 г. от 12.00 часа в град Варна се проведе Ритуал по Внасяне на Светлина в нова Ложа на Старите Свободни и Приети Зидари с име “Боян Абаджиев” и патентен N: 053, дъщерна ложа на Ложа “Черноморски приятели”.
Бе изнесен градеж от Бр. Боян Абаджиев - внук на известния варнески общественик на чието име бе кръстена новата ложа. На ритуала присъстваха над 160 братя, предстваители на повече от 40 съюзни ложи на ВЛССПЗБ.
Част от събраните средства в Торбата на Вдовицата бяха използвани в подкрепа на Кризисния център за жени и деца, пострадали от физическо, емоционално и сексуално насилие - Варна.


Старинен ръкопис праща началото на тайните общества във времето отпреди Потопа
Темата за тайните общества винаги е привличала вниманието. Има ли тайно "световно правителство", което управлява планетата зад кулисите? Кои са масоните и къде са корените на тайните общества? Как става посвещаването в тях? Кои са билдербергите и кои - ротарианците? На тези и още много въпроси в."Стандарт" ще предложи отговори в поредица от материали. (изцяло масонска периодика – б.м.)

ДВЕ ТЕОРИИ СПОРЯТ ЗА КОРЕНИТЕ НА МАСОНСТВОТО
За да разберем защо масонството е толкова важно, трябва да надникнем в неговата история и произход - или поне дотам, докъдето можем да видим. Най-старият известен масонски текст датира от около 1400 г. и описва легендарното минало, започаващо от живелия преди потопа Явал - бащата на геометрията, който записал откритията си върху каменни колони. След като потопът разрушил човешката цивилизация, египетският мъдрец Хермес Трисмегистус преоткрил това знание и го предал на потомците си Нимрод, Аврам, Евклид и 80-те хиляди масони, които работили на строежа на Соломоновия Храм (в чиито основи се предполага, че е заровен Сещенния граал – б.м.).

Сега ще напраравя едно съвсем малко отклонение от този текст, във връзка с уточнението ми в предишното изречение, естествено чрез публикация от в. Стандарт от 24 април 2009 година. И така:
СН. Американският генерал Патрик Риа е Велик командер на ордена на тамплиерите
Фото авторът

Съсед на Обама командва тамплиерите
Не съм намерил Свещения граал
Орденът ни помага на християни в беда, казва великият командер Патрик Риа


Вчера в резиденция "Бояна" започна магистрален съвет на Ордена на рицарите тамплиери от цял свят. Между участниците в него са всички висши сановници начело с великия командер на тамплиерите Патрик Риа. Той е бригаден генерал от армията на САЩ и съветник на предишния американски президент Джордж Буш.
Крум Благов

- Г-н генерал, не е ли учудващо, че най-много членове на ордена на тамплиерите са от Америка? Вашата страна няма средновековни традиции. Защо при вас има толкова рицари?
- Да, това е вярно. Но у нас благотворителността има огромни традиции и американското правителство призна нашия орден за национална неправителствена благотворителна организация. Държавата ни предоставя земя и съоръжения, за да ги използваме, за да оказваме помощ на хората. Това привлича хората към нас. Те виждат, че работата им дава резултат. Нашата основна цел е да помагаме, и то даже оставайки анонимни. Дори сме възприели принципа за мълчаливия рицар. Това значи, че хората, на които помагаме, невинаги разбират откъде е дошла помощта. По този начин те няма да ни се чувстват задължени.
- Другото, което прави впечатление, е големият брой офицери сред тамплиерите. Вие сте генерал, великият канцлер Марсел де Пичиото е френски полковник, българският Велик приор Румен Ралчев е със същото звание. Защо?
- Все пак орденът е военен. Офицерите са естествени водачи, а едно от изискванията, за да станеш тамплиер, е да си постигнал лидерска позиция или поне да си показал лидерски качества. Именно затова ние не приемаме членове под 21 години.
Военните се присъединяват към нашия орден, за да подпомогнат благотворителните ни инициативи със своя организационен опит. Това е много успешно решение. Независимо дали сме англичани, американци или българи, ние, военните, си говорим на един език.
- Писателят Дан Браун член ли е на вашия орден?
- Не. (Смее се.)
- Канили ли сте го на среща? Познавате ли го?
- Не.
- Питам ви, защото с романа си "Шифърът на Леонардо" той накара целия свят да се заинтересува от историята на ордена на тамплиерите. Има ли нещо вярно в неговата версия, че през ХIV век орденът е бил унищожен, защото знаел важна тайна за Исус Христос?
- Аз съм възрастен човек, но не чак толкова. Уверявам ви, че не съм намерил Свещения граал.
Но ако говорим сериозно, това, което е станало тогава, е по много причини, главно политически, а не религиозни.
Както знаете, по онова време е имало различни течения в християнството - например йоанитите са смятали, че създател на църквата е свети Йоан. Тамплиерите са били най-мощният и влиятелен религиозен орден по онова време, а освен това със сигурност - най-богатият. Искам да подчертая, че тамплиерите не са кръстоносци и не са участвали в Четвъртия поход, който е минал през вашите земи и чиито рицари е победил вашият цар Калоян.
Задавали са ми този въпрос от американски и английски телевизии, например от канала "Хистъри". Аз им отговарям с въпроса: "Защо продължавате да питате?" Те казват, че като четат за древните тайни, винаги излизат имена на рицари тамплиери. Има много версии защо са подложили ордена на гонения и част от това, което правим, е да поощряваме историческите изследвания.
- Но все пак прави впечатление, че далечното минало се отразява на настоящето. През ХIV век папата е помогнал за ликвидирането на ордена. Днес вашият духовен покровител е православен владика - руският митрополит Теодосий, който беше глава на православната църква в Северна Америка. Какви са днес отношенията на ордена с Ватикана?
- Много сме щастливи, че отношенията ни с римската католическа църква се подобряват. Ние сме икуменически християни. Подкрепят ни всички църкви - православни, протестантски и католически. Орденът е възникнал именно като католически. Поддържаме редовни контакти с висши представители на Ватикана в ООН, но с папа Бенедикт ХVI още не сме се срещали.
- В България отбелязвате 60-годишнината на НАТО. Какви са отношенията на ордена с пакта?
- Един от нашите 14 велики приората е Великият приорат на НАТО. България също е член на пакта, но в същото време има изключителни, особени отношения с Русия. Бихме искали да помогнем за размяната на информация между страните членки на НАТО и Русия, защото там има известно разминаване в разбирането за ситуацията в света и в Европа. България може да стане най-добрият пратеник на НАТО пред Русия.
- Бил сте съветник на президента Буш, който имаше много добро отношение към България. Ще се промени ли това при новата американска администрация?
- Първо трябва да кажа, че президентът Буш изпитваше изключително голямо уважение към вашата страна. Националният интерес на САЩ, а бих казал, и националният интерес на България имат много общо.
Президентът Обама е изключително интелигентен човек и много добър познавач на историята. Той отлично разбира позицията на България в Европа. Аз, естествено, нямам право да говоря от негово име, но съм уверен, че това ще е неговата позиция. Все пак съм от Илиноис, щата, от който той беше избран за сенатор. Неговата къща е на 40 минути път от моята и трябва да ви кажа, че той е изключително умен и способен човек. (и Буш, и Обама, и Клинтън, и Кондолиза са масони – б.м.)

София стана рицарска столица
От вчера за три дни в София се събра ръководството на един от последните рицарски ордени - тамплиерския. В резиденция "Бояна" заседава Магистралният съвет - върховен орган на ордена.
Тези сбирки, наречени конвенти, се провеждат два пъти годишно - напролет и наесен. Следващият конвент ще е в Португалия. Иначе седалището на ордена е в Женева.
Причината нашата страна да е за пръв път домакин е, че рицарите тамплиери у нас са вече 300 души и по численост организацията е трета в света след американската и италианската (а Бога ми последните две са основоположниците и медиаторите за Нов Световен Ред, чиято първа задача е да се воюва за всичко по всяка земна точка, на което сме и свидетели, че се случва!”Оказана” ни е май голяма чест?! – б.м.)
През август миналата година българският приорат беше признат за Велик, т. е. напълно самостоятелен с право да участва в Магистралния съвет. Дотогава българските тамплиери бяха с ментор Великият приорат на Сърбия, откъдето бяха посветени първите рицари тамплиери у нас.
В света има само 14 Велики приората, най-източният от които е нашият. По тази причина на него се гледа като на мост за разширяване на влиянието на ордена на изток.
Очаква се със заключителната резолюция на конвента българският Велик приорат да бъде провъзгласен за пръв сред равни, съобщи Великият приор на България Румен Ралчев.

Ако имате време прочетете и това за развлечение http://www.bard.bg/fragment.php3?BookID=819 - ПАЗИТЕЛИ НА СВЕТИЯ ГРААЛ
http://liternet.bg/publish5/dmangurov/lucifer.htm - ЛУЦИФЕР И СВЕЩЕНИЯТ ГРААЛ
http://www.voininatangra.org/modules/xfsection/article.php?articleid=115 - Мистерията на Граала. Имперската гибелинска Традиция
http://logos.eurasia.bg/viewtopic.php?f=4&t=634 - По следите на Светия Граал


(продължение на основния текст) Така подобно на много други западни тайни общества масонството твърди, че произлиза от Древен Египет и Израел. Но повечето учени днес - включително и много масони - смятат, че няма доказателства за такава връзка и повечето са привържениците на някоя от двете приемливи теории за произхода на масонството.
Първата е, че масонството произлиза от средновековните зидарски гилдии. Средновековната гилдия - комбинация между профсъюз и монопол - имала за цел обучаване на нови занаятчии и запазване на търговските тайни. Оттук е и произходът на прословутите масонски пароли и тайни ръкостискания. И тъй като средновековната цивилизация е потънала дълбоко в религията - в обучението на новаците са включени и духовни и етически инструкции. В ранния модерен период, системата на гилдиите започва да се разпада и чисто професионалните асоциации на практикуващите зидари - или "работещото масонство" започват да еволюират в "спекулативното масонство" на днешните ложи. Старият символизъм на отвеса, квадрата, компаса и пергела за морални и етически добродетели се запазва, но вече чисто символично. В края на краищата "работещата" страна се загубва напълно и масоните вече се набират предимно от благородничеството и буржоазията.
Такава е първата теория. Тя полуофициално се пропагандира от много масонски организации и книги и е повече или по-малко стандартна. Тя обаче има някои големи проблеми. Тя например не обяснява защо свободното масонство изглежда се е появило в Шотландия, където не е имало много зидарски гилдии, ако е имало въобще, а не в континентална Европа, където тези гилдии са били много. Тя също не може да обясни защо във време, когато най-големият удар върху нечий социален престиж е някаква връзка с физическия труд, изведнъж благородниците и интелигенцията се заинтересували от знанието на занаятчийската гилдия. И накрая, религиозните моменти в оцелелите текстове на гилдиите са силно християнски, докато чисто християнски теми почти напълно отсъстват от масонството.
Втората теория за произхода на масонството е много по-романтична. Според нея свободното масонство е реформулиране на знанието, пазено от мистериозния средновековен орден на тамплиерите. Някои учени, особено историкът-аматьор Джон Дж. Робинсън убедително защитават тази теория. Тамплиерите стигат зенита на своята мощ през ХIII век. Когато Палестина отново попада в мюсюлмански ръце през 1291 г. орденът губи основната причина за съществуването си и много сили, включително и папата, правят планове за обединението им с конкурентния орден на Хоспиталиерите. Тамплиерите, прекалено уверени в престижа си, не успяват да се справят успешно със ситуацията. Орденът е разтурен, много от рицарите са измъчвани и екзекутирани.
Но не всички тамплиери попадат в ръцете на враговете си. Много от рицарите никога не са заловени, а голям тамплиерски флот от 18 кораба напуска френското пристанище Ла Рошел, преди да бъде заловен. Никой не знае какво е станало с тях. Изглежда, че много тамплиери са намерили убежище в Шотландия чийто крал Робърт Брус по това време е отлъчен от Рим и се бори да изхвърли английските завоеватели от страната си. Но положението е лошо - англичаните държат доста крепости в Шотландия и изглежда, че падането на страната под английска власт е само въпрос на време. Но през 1314 г. нещата коренно се обръщат. В прословутата битка при Банокбърн, Робърт Брус разбива два и половина пъти по-голямата английска армия и гарантира независимостта на Шотландия за следващите 300 г. Но и самата битка, изглежда, е вървяла в полза на англичаните, докато в последния момент мистериозна сила идва в помощ на шотландците. Свидетелствата за това събитие са силно изопачени - най-известната версия е, че хората от шотландския обоз влизат в боя, надувайки рогове и развявайки знамена. Англичаните ги мислят за подкрепление и се разбягват. Такива неща често са се случвали в битките, но е малко странно, че гордите английски рицари са обърнати в бягство от разпасан отряд проститутки и готвачи. Според друго обяснение, предложено от Майкъл Бейджънт и Ричард Лей, мистериозната сила е всъщност отряд от рицари тамплиери и историята за жените и готвачите е измислена, за да се повдигне националната гордост на шотландците и да се скрият истинските помощници на Брус. Така или иначе, докато шотландското отлъчване е вдигнато през 1328 г., тамплиерите са имали много възможности да се скрият в страната.
Има някои сведения за тамплиери на Британските острови. Робинсън твърди, че селското въстание в Англия през 1381 г. не е спонтанно, а е внимателно обмислено и предизвикано от тамплиерите. Той отбелязва например, че тълпите често са се отклонявали далече от пътя си, за да заграбят собствеността на хоспиталиери, а именно този орден наследява собствеността на тамплиерите в Англия. Робинсън също отбелязва, че водачът на бунта е някой си Уот Тайлър, а всеки масон знае, че "Тайлър" е този, който стои на пост отвън и пази срещата на ложата. Робинсън посочва и странната алюзия в инциационния ритуал за третата степен - магистър, при който на кандидата се казва, че инициацията ще го направи "брат на пирати и корсари". Дали това не е спомен за изчезналите тамплиерски кораби, които се захващат с пиратство, за да отмъстят на перфидните европейски сили? Връзката става още по-вероятна, ако си спомните, че един от символите на магистърската степен е черепът с кръстосаните кости - "Веселият Роджър", познат на всяко дете.
Западната цивилизация при цялото си величие никога не успява напълно да примири свещеното със светското. Християнството, преследвано и от еврейските и от римските власти, няма добри отношения с властта през ранните си години и когато става държавна религия през IV век. Християнската църква е почти неподготвена за тази роля. В по-късните векове източното православие ще стане дясната ръка на Византийската империя, а католицизмът, навлизайки във вакуума, създаден от колапса на Западната империя, се обвива със светска власт.
Именно в тази атмосфера орденът на тамплиерите е разпуснат. Папите и епископите манипулирали и били манипулирани от кралете и императорите в Европа и корупцията процъфтявала. Независимо каква степен на истинност имало в обвиненията в ерес отправени към тамплиерите, тяхното разформироване е предизвикано най-вероятно от алчността на властите за техните богатства. Както отбелязва Дейл Будро, петък 13 октомври 1307 г., денят, в който духовните и светските власти избират за разгрома на тамплиерския орден, е наистина злощастен ден за Западната цивилизация, тъй като разформироването на ордена, изглежда, е последното доказателство, че въпреки значителната духовна сила на Църквата, на нея не може да се има доверие по светските проблеми. И оттогава, ако се вярва на тамплиерското масонство, наследниците на ордена и в Европа и в Америка се борят да отделят духовното от светското. На тяхната дейност се приписват събития като свалянето на английския крал Чарлз I, Американската и Великата Френска революция.

Някои по-известни “зидари”
Мустафа Кемал Ататюрк (1881-1938 г.) Бащата на съвременната турска държава. До смъртта си е член на италианската "Macedonia resorta et veritas" (Въстанала Македония и Истина).
...
Едуард Бенеш (1884-1948 г.) . Президент на Чехословакия. Посветен в ложата "Ян Амос Коменски" №1 в Прага, след което преминава в ложата "Истината ще възтържествува", също в Прага (и двете ложи са припознавани с ... жестокостта си и погазването на човешкия и личен живот на братята си. Нашият Т.Живков също е канен там, но е отказал участие в такова комбале – б.м.).
...
Симон Боливар (1783-1830 г.) . Венецуелският генерал, наричан "Освободител" на страните от Южна Америка. Посветен в Ордена на Франкмасоните в Кадис, Испания, посветен в Шотландската ложа в Париж и в рицар на Командорството на рицарите на Храма във Франция. Основател и Магистър на ложата "Защитница на добродетелите" (Protectora de las Vertudes) във Венецуела и ложата "Ред и свобода" в Перу.
...
Наполеон Бонапарт (1769-1821 г.) . Твърди се, че е бил посветен в масонски орден през 1795 г. И четиримата му братя - Жозеф, Жером, Луи и Люсиен са били масони.
...
Джордж Вашингтон (1732-1799 г.) . Първият президент на САЩ е бил посветен в ложата "Фридрихсбург" във Вирджиния, на 4 ноември 1752 г. Става подмагистър на 3 март 1753 г. и е издигнат в степен магистър на 4 август 1753 г. Вашингтон е бил член-учредител и първи магистър на ложата "Александрия" №22 във Вирджиния. От 1805 г. насам ложата носи името "Александрия-Вашингтон" №22.
...
Волтер (1694-1778 г.) . Френският писател и философ е посветен в ложата "Деветте сестри" в Париж, на 7 април 1778 г. В посвещаването го е съпровождал Бенджамин Франклин, по това време американски посланик във Франция. (Ах, този Волтер! Що обърквация е предизвикал сред философската мисъл, та до сега! – б.м.)

ДРЕВНИТЕ ЛАНДМАРКИ НА СВОБОДНОТО ЗИДАРСТВО

Ландмарки (1). В древни времена е имало обичай да се бележат границите на земите чрез каменни колони, премахването на които от злонамерени хора, е водело до силно объркване, тъй като хората не са разполагали с други ориентири, освен тези колони, по които да различават границите на собствеността си. Ето защо премахването им се считало за ужасно престъпление.«Недей, казва еврейският закон, да премахваш ландмарките на ближните си, които те са ти оставили като наследство от древни времена». Ето защо тези особени Знаци, по които ние се разграничаваме от профанския свят и които ни позволяват да обозначим наследството си като «Синове на Светлината», се наричат Ландмарките на Ордена. Универсалният език и универсалните закони на Свободното Зидарство са Ландмарки, но не са такива местните Ритуали, закони и традиции, които се отличават в различните страни. Едно от най‐ужасните престъпления, което може да извърши един Свободен Зидар, е да се опита да промени или премахне тези свещени Ландмарки, с които ние изпитваме и доказваме предявените претенции на някой Брат да споделя нашите привилегии.
Съществува голямо ранообразие в мненията на авторите по отношение на решаването на въпроса кои са и кои не са Ландмарките на Свободното Зидарство. Д‐р Оливър (2) казва (Реч. Симв. Мас.(3)), че «някои ги ограничават до Опознавателните Знаци, Символите и Думите. Други включват и Ритуалите за Посвещаване, Странстване и Повдигане; както и формата, размерите и опорите; пода, разположението и застилането; украсата, Обзавеждането и Бижутата на дадена Свободнозидарска Ложа, или характерните им Символи. Някои мислят, че Орденът няма други Ландмарки, освен специфичните си тайни.» Всички определения обаче са неточни и незадоволителни, тъй като изключват някои съществени факти, а включват несъществени.
Може би най‐безопасният метод е да ги ограничим до онези древни, и поради тази причина универсални обичаи на Ордена, които или постепенно са прераснали в правила за действие, или, ако някога са въведени от някой компетентен орган, са влезли в сила толкова отдавна, че не може да се намери доказателство за произхода им в историческите анали. Както хората, които са ги въвели, така и времето на самото им въвеждане не са намерили място в аналите и поради тази причина тези Ландмарки «са по‐древни, отколкото паметта или историята би могла да достигне».
Ето защо първата предпоставка даден обичай или правило за действие да бъде определено като Ландмарка е това правило да е съществувало «от незапомнени времена». Древността е същественият елемент. Ако беше възможно за всички Масонски власти към настоящия момент да се обединят в един вселенски конгрес и в най‐пълно единодушие да приемат нова разпоредба, въпреки че тази разпоредба ще остане задължителна за цялата Гилдия докато не бъде отменена, тя няма да е Ландмарка. В действителност, тя ще има характера на универсалност, но ще й липсва древност.
Друга особеност на тези Ландмарки на Масонството е, че те са неотменими. Както конгресът, който току що давах за пример, няма да има правомощието да въведе Ландмарка, по същия начин той няма да има право и да отмени Ландмарка. Ландмарките на Ордена, също както законите на мидийците и персите (4), не могат да търпят промени. Те остават такива, каквито са били преди векове и трябва да продължат да бъдат същите докато самото Масонството престане да съществува.
До 1858 г. [C.E., 5858 A L] никой Масонски автор не е правил опит ясно да изброи Ландмарките на Свободното Зидарство и да им придаде разбираема форма. През октомври месец на тази година (5874 A L [1873 C.E.] – Бел. ред.), авторът на настоящия труд, публикува в [сп.] «Америкън Куотърли Ривю оф Фриймейсънри» [American Quarterly Review of Freemasonry, Американски тримесечен преглед на Свободното Зидарство](т. ii, стр. 230) статия за «Основите на Масонските закони», която съдържа ясно изброяване на Ландмарките, което бе първият случай подобен списък да се представи на Братството. Това изброяване по‐късно бе включено от автора в неговия «Учебник по масонско право» [Text Book of Masonic Jurisprudence]. Оттогава тази творба е доста широко приета от Братството и е препубликувана от много автори в областта на Масонското право; понякога без каквото и да е упоменаване на източника, от който те черпят информация. Съгласно това кратко изложение, резултат на много труд и изследвания, Ландмарките са двадесет и пет на брой и са следните:
1
Опознавателните Думи и Знаци са най‐легитимните и безспорни Ландмарки от всички. Те не подлежат на изменяне; и ако някога те са претърпявали промяна или допълнение, злината от такова нарушение на древните закони се е проявявала винаги впоследствие.
2
Разделението на Символичното Масонство на три Степени е Ландмарка, която е по‐добре запазена от почти всяка друга; въпреки че, дори и тук зловредният дух на иновацията е оставил следи и чрез разделянето на заключителната част от Третата Степен (5), бе създадена претенция за еднаквост по отношение на окончателното учение на Ордена на Майстора [т.е. на Майсторската Степен – Бел. ред.]; и Кралската Арка в Англия, Шотландия, Ирландия и Америка, както и «Високите Степени» на Франция и Германия ‐всички се различават по начина, по който въвеждат Новпосветения във великото съвършенство на цялото Символично Свободно Зидарство. През 1813 г. [C.E. 5813 A L], Великата Ложа на Англия реабилитира Древната Ландмарка, като официално постановява, че Древното Франкмасонство (6) се състои от три Степени на Чирак, Калфа и Майстор, включително Свещената Кралска Арка. Но разрушената част така и не се възстановява и Ландмарката, въпреки че е призната като цялост от всички, продължава да бъде нарушавана.
3
Легендата за Третата Степен е важна Ландмарка, целостта на която е добре запазена. Не съществува Свободнозидарски Ритуал, практикуван в която и да е страна, на какъвто и да е език, в който да не са включени основните елементи на поученията на тази легенда. Текстовете могат да се различават и в действителност постоянно се променят, но легендата оттогава е останала по същество една и съща. И всъщност е необходимо това да е така, тъй като легендата за Строителя на Храма представлява самата същност и идентичност на Свободното Зидарство. Всеки Ритуал, който я изключи или измени съществено, поради този акт би престанал незабавно да бъде Свободнозидарски Ритуал.
4
Управлението на Братството от председателстващ Сановник, наричан «Велик Майстор», който се избира от целокупната Гилдия [the body of the Craft], е четвъртата Ландмарка на Ордена. Много хора предполагат, че избирането на Великия Майстор се провежда вследствие на закон или разпоредба на Великата Ложа. Но това не е така. Длъжността дължи съществуването си на Ландмарка на Ордена. Великите Майстори, или хората, които изпълняват длъжността под различна, но еквивалентна титла, могат да бъдат открити в аналите на Институцията далече преди да бъдат създадени Великите Ложи; и дори и да се отмени настоящата система на управление от Великите Ложи чрез закони, Великият Майстор все още би бил необходим.
5
Прерогативът (7) на Великия Майстор да ръководи всяко събрание на Свободните Зидари, независимо кога и къде се провежда, е петата Ландмарка. Следствие на този закон, който произтича от древния обичай, а не от някакво специално постановление е, че Великият Майстор заема стола, или както се нарича в Англия, «трона» по време на всяко събиране на Великата Ложа; и че той има правото да председателства събирането на всяка подчинена Ложа, когато се случи той да присъства.
6
Прерогативът на Великия Майстор да дава Разрешения за Повдигане в Степени извън обичайните периоди на изпитателен срок е друга много важна Ландмарка. Установеният закон на Свободното Зидарство изисква да премине месец или друг определен период, от представянето на молба до избирането на даден кандидат. Великият Майстор обаче има правомощието да пренебрегне или освободи от изминаване на този изпитателен срок и да позволи даден кандидат да бъде Посветен незабавно. Той е притежавал този прерогатив преди постановяването на закона, изискващ изпитателния срок и тъй като никой закон не може данаруши прерогатива му, той запазва тази власт.
7
Прерогативът на Великия майстор да дава разрешения за откриване и провеждане на Ложи е друга Ландмарка. По силата на това той може да удостои достатъчен брой Свободни Зидари с привилегията да се срещат заедно и да Повдигат в Степени. Създадените по този начин Ложи се наричат «Ложи по изключение».
‐8‐
Прерогативът на Великия Майстор да Посвещава Свободни Зидари незабавно е Ландмарка, тясно свързана с предходната. Съществували са множество недоразумения по отношение на тази Ландмарка, които понякога са водели до отричане на съществуването й в юрисдикции, където Великият Майстор точно в този момент е упражнявал този свой прерогатив значителен брой пъти без ни най‐малка забележка или противодействие.
9
Друга Ландмарка е необходимостта Свободните Зидари да се събират в Ложи. От това не следва да се подразбира, че някоя Древна Ландмарка е уредила тази постоянна организация от подчинени Ложи [Съюзни Ложи под управлението на една Велика Ложа – Бел. ред.], която представлява една от характерните черти на Свободнозидарската система, преобладаващи в момента. Но Ландмарките на Ордена винаги са предписвали, че Свободните Зидари трябва да се събират периодично за Оперативна или Умозрителна Работа и че тези конгрегации трябва да се наричат Ложи. По‐рано това са били импровизирани срещи, свиквани по специални поводи, след което са били разпускани, като Братята се разотивали, за да се срещнат отново по друго време и на друго място, съобразно потребностите на обстоятелствата. Разпоредбите на Конституцията, местните правила, постоянните Сановници и годишните вноски обаче са съвременни нововъведения, които са изцяло извън Ландмарките и зависят изцяло от изрични постановления от един сравнително скорошен период.
10
Ръководенето на Гилдията,, когато се е събрала така в Ложа, от Майстор и двама Надзиратели също е Ландмарка. Конгрегация от Свободни Зидари под нечие друго ръководство, например под ръководството на президент и вицепрезидент или председател и подпредседател, не се признава за Ложа. Присъствието на Майстор и двама Надзиратели е също толкова съществено за валидната организация на една Ложа, колкото са и Разпоредбите на Конституцията в наши дни.Наименованията [на тези трима Сановници], разбира се, се променят на различните езици; но Сановниците, техният брой, прерогативите и задълженията им са еднакви навсякъде.
‐11‐
Необходимостта всяка Ложа, когато се е събрала, да бъде охранявана, е важна Ландмарка на Институцията, която никога не се пренебрегва. Необходимостта от този закон произтича от езотеричната същност на Свободното Зидарство. Задължението за охрана на вратата и недопускането на профани и шпиони е древно, и поради тази причина представлява Ландмарка.
12
Дванадесета Ландмарка е правото на всеки Свободен Зидар да бъде представляван на всички общи събрания на Гилдията и да дава указания на своите представители. По‐рано тези общи събрания, които обикновено са се провеждали веднъж годишно, са се наричали «Общи събрания» и цялото Братство, дори най‐младият Чирак, са били допускани да присъстват. Сега те се наричат «Велики ложи» и на тях се свикват само Майсторите и Надзирателите на подчинените Ложи. Но те са само представители на своите членове [от тяхната Ложата]. Първоначално всеки Свободен Зидар се е представлявал сам; в наши дни той се представлява от своите Сановници.
13
Правото на всеки Свободен Зидар да обжалва решенията на своите Братя, взети в открита Ложа, пред Великата Ложа или Общото събрание на Свободните Зидари, е Ландмарка от голямо значение за запазване на справедливостта и предотвратяване на потисничеството. Няколко съвременни Велики Ложи, които са приели разпоредба, че решението на съюзните Ложи в случай на изключване не може да бъде изцяло отменено при обжалване, са нарушили тази неоспорима Ландмарка, както и принципите на справедливото управление.
14
Правото на всеки Свободен Зидар да посещава и да присъства във всяка Регулярна Ложа е безспорна Ландмарка на Ордена. То се нарича «право на посещение». Това правото на посещение винаги се е признавало като присъщо на всеки Свободен Зидар, когато пътува по света. А така е, защото Ложите се считат за единствено за подразделения,[учредени] за удобство на вселенското Масонско семейство. Разбира се, това право може да бъде отнето или пренебрегнато при специални случаи, поради различни обстоятелства; но ако се откаже достъп на Свободен Зидар с добра репутация, който чука на вратата на Ложата като посетител, се очаква да бъде дадено добро и задоволително обяснение за това нарушение на нещо, което по своята същност е Масонско право, което се основава на Ландмарките на Ордена.
15
Ландмарка на Ордена е, че никой посетител, който е непознат на присъстващите Братя или на някои от тях като Свободен Зидар, не може да пристъпи в Ложата, без преди това да премине изпит, съгласно древния обичай. Разбира се, ако посетителят е познат на някой от присъстващите Братя като Масон с добра репутация и ако въпросният Брат гарантира за неговата квалификация, този изпит може да бъде пропуснат, тъй като тази Ландмарка се отнася единствено за странници, които не трябва да се приемат преди строга проверка, надлежно изпитване или легитимна информация.
16
Никоя Ложа не може да се меси в работата на друга Ложа, нито да Повдига в Степен Братя, които са членове на други Ложи. Това безспорно е Древна Ландмарка, която се основава на великите принципи на любезност и Братска доброжелателност, които са в дълбоката основа на нашата Институция. Тя постоянно се потвърждава от последващи законодателни постановления на всички Велики Ложи.
17
Ландмарка е, че всеки Свободен Зидар се подчинява на законите и правилата на Свободнозидарската юрисдикция, където пребивава, дори да не е член на някоя Ложа. Неприобщаването, което по своята същност е Масонско нарушение, не освобождава Свободния Зидар от Свободнозидарската юрисдикция.
18
Някои изисквания към кандидатите за Посвещаване произтичат от една Ландмарка на Ордена. Тези изисквания са, че кандидатът трябва да е мъж, неосакатен, роден свободен и в зряла възраст. Това означава, че жена, сакат, роб или човек роден в робство, не отговарят на изискванията за Посвещаване в Ритуалите на Свободното Зидарство. Наистина периодично са постановявани закони, които прилагат или обясняват тези принципи, но изискванията, всъщност произтичат от самия характер на Масонската Институция и от нейните символични учения и винаги са съществували като Ландмарка.
19
Вярата в съществуването на Бог като Велик Архитект на Вселената, е една от най‐важните Ландмарки на Ордена. Винаги се е признавало, че отричането на съществуването на Висша и Всеповеляваща сила, е абсолютно основание за отказ на Посвещаване. Аналите на Ордена никога не са дали и не биха могли да представят прецедент, в който отявлен атеист да е приеман за Свободен Зидар. Самите Ритуали за Посвещаване в Първата Степен забраняват и не допускат възможността това да се случи.
20
В допълнение на тази вяра в Бог като Ландмарка на Ордена, е вярата във възкресението за бъдещ живот. Тази Ландмарка не се вменява толкова експлицитно на кандидата, както предходната; но учението се предава, чрез много ясна импликация и може да се открие в целия Символизъм на Ордена. Да вярваш в Свободното Зидарство и да не вярваш във възкресението би било нелеп абсурд. Той би могъл да бъде извинен единствено чрез разсъждението, че този, който го споделя, е толкова невеж относно значението и на двете учения и до такава степен е объркал вярата и неверието си, щото да няма разумно основание за познаването и на двете.
21
Ландмарка е, че Книгата на Закона представлява неразделна част от Обзавеждането на всяка Ложа. Нарочно казвам «Книга на Закона», защото няма безусловно изискване да се използват навсякъде Стария и Новия Завет. Книгата на Закона е онзи том, който според религията на страната се вярва, че съдържа разкритата воля на Великия Архитект на Вселената. Следователно във всички Ложи в християнски страни Книгата на Закона се състои от Стария и Новия Завет; в държава, където преобладаваща вяра е юдейството, е достатъчен само Старият Завет; а в мохамеданските страни и сред Свободни Зидари ‐мохамедани, тя се заменя с Корана. Свободното Зидарство не се стреми да се намесва в сепецифичната религиозна вяра на последователите си, освен доколкото се отнася до вярата в съществуването на Бог и логичните следствия от тази вяра. За Умозрителния Свободен Зидар Книгата на Закона е духовна Чертожна дъска; без нея той не може да Работи; в каквото и той да вярва, че се състои разкритата воля на Великия Архитект, то представлява неговата Чертожна дъска и трябва винаги да бъде пред него в часовете на неговата Умозрителна Работа, трябва да бъде напътствие и правила за неговата дейност. Поради тази причина Ландмарката изисква Книгата на Закона, един от религиозните кодекси, който изявява разкритата Божия воля, следва да бъде съществена а част от Обзавеждането на всяка Ложа.
22
Равенството между всички Свободни Зидари е друга Ландмарка на Ордена. Това равенство няма нищо общо с разделянето по рангове, което е регламентирано от обществения обичай. Монархът, благородникът или джентълменът имат право на цялото влияние и получават цялото уважение, които по право се отдават на тяхното положение. Доктрината на Масонското равенство обаче гласи, че като деца на един велик Отец ние се срещаме в Ложата на една и съща плоскост – че на тази плоскост ние всички Странстваме към една предопределена цел – че в Ложата истинските достойнства получават повече уважение от безграничното богатство и че единствено добродетелта и познанието трябва да бъдат основа за всички Масонски отличия и да бъдат възнаграждавани с предимство. Когато Работата на Ложата приключи и Братята се оттеглят в мир, за да се смесят още веднъж със света, всеки от тях отново придобива своето обществено положение и упражнява привилегиите на този ранг, който му е даден от обичаите на обществото.
23
Тайната на Институцията е друга особено важна Ландмарка. Формата на тайнственост е свойствена за Свободното Зидарство, съществува от самото му основаване и се е съхранила благодарение на Древните Ландмарки. Ако се освободи от тайната си същност, то би загубило своята идентичност и би престанало да бъде Свободно Зидарство. Ето защо каквито и възражения да бъдат отправени към Институцията по повод потайността й и независимо колко неопитните Братя желаят по време на изпитателния си срок, поради прибързване, да пренебрегнат тайния му характер, никога няма да бъде възможно това да бъде направено, дори и тази Ландмарка да не стоеше пред нас като непреодолима пречка; защото такава промяна по своя характер би представлявала обществено самоубийство и смъртта на Ордена ще последва неговото легализирано разкриване. Свободното Зидарство, като тайно сдружение, е съществувало непроменено от векове; като отворено общество то не би просъществувало толкова много години.
24
Основаването на една Спекулативна наука върху едно Оперативно изкуство и Символичната употреба и обяснение на термините на това изкуство за целите на религиозно или морално учение, представляват друга Ландмарка на Ордена. Храмът на Соломон е символичната люлка на Институцията и затова препратките към Оперативното Зидарство, построило тази величествена сграда, към материалите и сечивата, използвани в изграждането й, както и към занаятчиите, ангажирани в този градеж, всички те представляват основни съставни части, изграждащи самата същност на Свободното Зидарство и не могат да бъдат отстранени от него без да се разруши цялата идентичност на Ордена. Ето защо, всички сравнително нови Ритуали на Свободното Зидарство, независимо колко се различават един от друг в други отношения, строго пазят историята за Храма и тези Оперативни елементи като основа на всички техни изменения на Масонската система.
25
Последната и завършваща Ландмарка е, че тези ландмарки никога не могат да се променят. Нищо не може да се премахне от тях – нищо не може да се добави към тях – най‐малката промяна не може да се направи в тях. Каквито сме ги получили от нашите предци, ние сме обвързани с най‐тържествена клетва и дълг, да ги предадем на нашите наследници.
------------------------------
1 Основното значение на английската дума «landmark» като «граничен камък» (етим., англ. land «земя»+ mark «белег, знак») би могло да бъде предадено на български като «ориентир», а пълният превод на словосъчетанието Ancient Landmarks би могло да се преведе като «Древни Ориентири». В Масонската традиция е прието обаче Масонският термин «Ландмарки» да не се превежда, да не се калкира, а да се пренася неизменна (респ. транслитерирана) в различните езици, за разлика от думата «древни», която по традиция се превежда. В съвременната англоезична лексика «landmark» включва всяка лесноразпознаваема забележителност, например паметник, сграда или друг градеж.(Бел. ред.)
2 Бр Джордж Оливър (134 A L 5783 – 252 A L 5867 [05.11.1782 – 03.03.1867 C.E.]) е един от найизвестните и най‐запознати с материята английски Свободни Зидари. Той остава в хрониките на Гилдията като неуморен изследовател на историята на Ордена и автор, който разглежда както Свободнозидарски въпроси, така и църковни. И все пак, докато на теориите и непоследователните му разсъждения върху ранната история на Свободното Зидарство трябва да се гледа скептично, то усърдните му научни изследвания му отделят място сред основателите на така наречената литературна школа на Свободното Зидарство.(Бел. ред.)
3 Джордж Оливър, Речник на Символичното Масонство, включително Степента на Кралската Арка (Oliver, George A Dictionary of Symbolical Masonry including the Royal Arch Degree, Richard Spencer 314 High Holborn, 1853, p. 208). Цитатът, преведен от Бр Албърт Маккий продължава така:«Твърде ясно е, обаче, че забраната за премахване или изменение на Ландмарките се наблюдава навсякъде, във всички епохи на Гилдията». (Бел. ред.)
4 Изразът «законите на мидийците и персите» в английски език се употребява в смисъла на закони, които не подлежат на изменение. Произхожда от старозаветната «Книга на пророк Даниил». (Бел. ред.)
5 Има се предвид специфичната за английското Масонство «Степен на Кралската Арка» [Royal Arch Degree], която представлява по‐скоро една надстройка на Третата Степен, отколкото нова, четвърта Степен в Символичното Масонство.(Бел. ред.)
6 Тук терминът «Древно Франкмасонство» [Ancient Craft Masonry] се употребява в смисъл на по-късно иституционализираното «Стари Свободни и Приети Зидари», ортодоксалното Масонско изповедание – за различаване от «модерното» Масонство в Англия.(Бел. ред.)
7 В юриспруденцията «прерогативът»e изконно и изключително право, субективна дискреция или привилегия на личност или група, чието съдържание е отделно от общите права, упражнявани по общия закон на правовата държава. Етимологията на термина е латинска, от «praerogativus» ‐първоначално привилегията на римската центурия да гласува първа в комитиите, ‐от prae‐«пред, преди, първо» + rogare «запитвам, питам»; терминът е калкиран в българското «предрешавам, предрешен». Прерогативът е универсална доктрина и институт на феодалното право. Като части от корпуса на Масонската юриспруденция той, както и Древните Ландмарки изобщо трябва да се тълкува изключително в контекста на системата на феодалното право, от което те произхождат исторически и на чиято правна доктрина се основават.(Бел. ред.)

ДРЕВНИТЕ ЛАНДМАРКИ НА СВОБОДНОТО ЗИДАРСТВО
както са формулирани от Бр Алберт Г. Маккей и представени от него в «Енциклопедия на Свободното Зидарство и родствените му науки» (Mackey, Albert G., An Encyclopaedia of Freemasonry and its kindered sciences, Vol. I, pp. 421 425 (“Landmarks”), The Masonic History Company, Chicago‐New York‐London, 5921 A L [1921 C.E.]) и както са формулирани от него в първото издание на този труд през 5874 A L [1873 C.E.]
в превод на български език и редакция от Бр Ангел Кабакчиев
приет за сведение като реферативен превод с Решение 1011501 на Съвета на Великите Сановници на В Л С С П З Б


ИЗ КОНСТИТУЦИЯТА НА ДЖ. АНДЕРСЪН ОТ 1723
І. ЗА БОГА И РЕЛИГИЯТА
Един зидар, поради своето звание, е длъжен да се покорява на нравствения закон и ако той разбира изкуството добре, нито ще бъде глупав отрицател на Бога, нито един невярващ свободомислещ.
По-добре от който и да е било друг, Свободният зидар е длъжен да разбере, че Бог не гледа, както гледат хората. Защото човек вижда външните проявления, докато Бог сондира сърцето. Следователно зидарят е специално длъжен никога да не действа противно на това, което му диктува съвестта.
Каквато и да е религията или формата на култа на един човек, той не се изключва от Ордена, стига само да вярва в Славния Архитект на небето и земята и да упражнява Свещените длъжности на нравствеността.
Зидарите се съединяват чрез солидните и приятелски връзки на Братската любов, с добродетелни хора от всякаква вяра. Те се учат да гледат със съчувствие на заблужденията на човечеството и се стараят да покажат чрез чистотата на своето поведение по-високото превъзходство на религията, която изповядват.
Така Зидарството е център на единение на хора добри и искренни, и щастливо средство за основаване на приятелство между тия, които другояче биха останали завинаги далеч един от друг.
ІІ. ЗА ВИСОКАТА И НИСКА ГРАЖДАНСКА ВЛАСТ
Зидарят е мирен поданик на гражданските власти, където и да живее и работи, и не смее никога да взема участие в бунтове или съзаклятия против мира и благоденствието на народа или да не се подчинява на долните (изпълнителни) власти.
Затова, че Зидарството винаги е страдало през време на войни, кръвопролития и размирици, че хората на еснафа са били мирни и верни на държавата, и чрез това са оборвали клеветите на своите противници, затова бивши крале и князе са били склонни да ги насърчават и да повдигат честта на Братството, което винаги е проповядвало в мирно време.
ІІІ. ЗА ЛОЖИТЕ
Ложата е мястото, където Зидарите се събират и работят. Затова се нарича Ложа и всяко събрание или надлежно образувано дружество от Зидари.
И всеки Брат трябва да принадлежи на една Ложа, и да се покорява на Устава й, и на общите правилници.
Ложата е отделна или обща, като се изучава най-добре, когато се посещава и чрез окачените тук нареждания на общата или Великата Ложа.
В старите времена не е смеел да отсъства никой майстор или другар, особено ако му е било напомнено да се яви, без да си навлече най-строго наказание, догдето Майсторът и Надзирателите не са се убедили, че е бил възпрепядстван от необходимата нужда.
Хората, които се приемат за членове на Ложата, трябва да са добри и прави (лоялни) мъже, да са родени свободни, в зряла и умна възраст, да не са роби, жени или безнравствени, или с непричино поведение мъже, а хора с добро име.
ІV. ЗА МАЙСТОРИТЕ, НАДЗИРАТЕЛИТЕ, КАЛФИТЕ И ЧИРАЦИТЕ
Всяка почтена длъжност между Зидари се основава на истинска стойност и лична заслуга, за да бъде добре обслужен Господарят на постройката, да не се посрамят Братята и да не изпадне в презрение Царския занаят.
Затова не се избира никой Майстор или надзирател според възрастта, а според заслугата.
Не е възможно тия неща да се дадат писменно. Всеки Брат нека внимава на мястото си и ще ги изучи по особения начин на това Братство. Желаещите могат да знаят само това, че никой Майстор няма да приме Чирак, ако няма за него достатъчно работа.
V. ПОВЕДЕНИЕТО НА КОРПОРАЦИЯТА (ЕСНАФА) ПРИ РАБОТА
Всички Зидари трябва да работят честно в делнични дни, за да могат да живеят правилно в празничните дни и определеното от закона или обичая трябва да се спазва.
Най-опитният в еснафа трябва да се избира за Майстор или Главен ръководител при делото на Господаря на постройката.
Хората от корпорацията трябва да избягват всякаква псувня помежду си, да не се наричат с докачителни имена, а само с "Брат" или "Другар". Също във или извън Ложата трябва да се държат учтиво.
Никой да не показва завист върху успехите на един Брат, да не го измества или изгонва от работата му която той е способен да извърши, защото никой не може да изпълни делото на другиго с полза за Господаря, ако не е напълно запознат с рисунките и плановете му.
Всички заети с работа Зидари трябва да да получават смирено заплатата си, без мъмрене или бунтуване и да не напущат Майстора, догде не се свърши делото.
По-младият Брат при работа трябва да бъде поучаван, за да се възприемствува, да не би от липса на разбиране да повреди градежните камъни, както и за увеличаване и прогресиране на Братската любов.
Никакъв надничар (прост работник) не бива да се допуща до работата на Зидарството. Също, Свободните зидари не бива да работят с такива, които не са свободни, без необходима нужда.
VІ. ЗА ПОВЕДЕНИЕТО, КОГАТО ЛОЖАТА Е ОТВОРЕНА
Не трябва да държите отделни съвещания или разговори без позволение на Майстора, а също да не говорите нещо неуместно и неприлично.
Също да не пресичате Майстора или Надзирателя, или някой Брат, който говори към Майстора.
Също не бива да правите закачки или шеги, когато Ложата се занимава с нещо тържествено и важно.
И да не държите неуместни речи под какъвто и да е било повод, а трябва да показвате към вашите Майстори, Надзиратели и Братя дължимото внимание и почитание.
VІІ. ЗА ПОВЕДЕНИЕТО, КОГАТО ЛОЖАТА СЕ ЗАКРИЕ, НО БРАТЯТА ОЩЕ НЕ СА СЕ РАЗОТИШЛИ
Вие можете да се забавлявате в невинни веселби, да се черпите един друг според състоянието си, но трябва да избягвате всякаква прекаяленост и да не принуждавате един Брат да яде и пие повече от склонността му или да го препядствате, когато иска да си върви, ако неговата работа го вика.
Никакви лични препирни или търкания не бива да прекрачват прага на Ложата, още по-малко препирни върху религия или народност, или държавно управление. Понеже ние, като Свободни зидари принадлежим към различни религии, принадлежим също към всички народности, езици племена и говори, и се обявяваме против всички политически разисквания, защото те никога досега не са помагали за доброто на Ложата, а и никога няма да помогнат.
Тази длъжност винаги е остро втълпявана и съблюдавана, още повече от времето на реформацията в Британия или от отделянето на тия народи от общността на Рим.
VІІІ. ЗА ПОВЕДЕНИЕТО, КОГАТО БРАТЯТА СЕ СРЕЩНАТ, НО НЕ В ОТВОРЕНА ЛОЖА
Вие трябва взаимно да се поздравите по един учтив начин, както сте научени, като един друг се наричате "Брат" и свободно се поучавате взаимно, както е уместно, без да бъдете наблюдавани или подслушвани.
Без гордост един към друг, но и без намаляване на почитта, която дължим на всеки Брат, даже и той да не е Зидар. Защото макар Зидарите като Братя да стоят върху същата хоризонтала, то Зидарството не отнима на никой мъж честта, която е притежавал по-рано, напротив, то увеличава още повече тази чест, особено ако е направил големи услуги на Братството, което томува трябва да дава чест, комуто подобава, и трябва да презира грубите обноски.
ІХ. ЗА ПОВЕДЕНИЕТО В ПРИСЪСТВИЕ НА НЕ ЗИДАРИ
Вие трябва да сте внимателни във вашите думи и поведение, тъй че и най-остроумният чужденец да не може да открие или намери това, което не бива да му се повери. Много пъти вие трябва да отклоните един разговор и хитро да го подведете за чест на почитаемото Братство.
Х. ЗА ПОВЕДЕНИЕТО ВКЪЩИ И ВЪВ ВАШЕТО СЪСЕДСТВО
Вие трябва да действувате, както прилича на един нравствен и мъдър мъж. Особено на вашата фамилия, на вашите съседи и приятели не бива да оставите да знаят работите в Ложата, като разумно вземете под внимание вашата и наЛожата чест , по причини, които тук няма да се споменават.
Вие трябва да обърнете внимание и на вашето здраве, като не оставате много късно заедно и отсъствате от вкъщи след свършването на часовете в Ложата, и чрез това да избягвате излишества и пиянство, да не пренебрегвате или вредите на вашето семейство, а и сами да не станете негодни за работа.
ХІ. ЗА ПОВЕДЕНИЕ СПРЯМО ЕДИН ЧУЖД БРАТ
Вие трябва внимателно да го изпитате по начин, по който хитростта ви научи, за да не бъдете излъган от някой невежа и фалшив преструвко, когото трябва да отблъснете с презрение и подигравка, и пред който трябва да се пазите да изкажете нещо от вашето познание.
Когато пък откриете, че той е един вере и истински Брат, трябва според това да го почитате и когато се нуждае, трябва да му помогнете ако можете, или някак си да му подскажете, как може да намери помощ.
Вие трябва дняколко дена да му дадете работа или да го препоръчате за такава. Но вие не сте задължени да накърнявате вашия имот, а само при равни условия да предпочитате един беден Брат, който е добър и лоялен мъж, пред други бедни хора.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Всички тия длъжности вие трябва да съблюдавате, както и ония, които ще ви се съобщят по друг начин.
Като отглеждате Братска любов, основният и заключителен камък, спойката и славата на това Братство.
Като избягвате всякакви караници и спорове, всякакви клевети и злословия, а също и на други не позволявате да клеветят един честен Брат, но да защитавате неговия характер и да му правите всички добри услуги, доколкото това е съгласно вашата съвест, с вашата чест и вашето благосъстояние, но не и повече.
И когато някой от тях ви направи нещо лошо, то трябва да се обърнете към вашата или неговата Ложа, а оттам можете да апелирате към Великата Ложа, както е бил заведен похвален ред от нашите прадеди във всички народи, като само в такъв случай ще прибягвате до съда, когато по друг начин не може да се разреши.
Търпеливо изслушайте честния и приятелски съвет на Майстори и Братя, когато те биха пожелали да ви задържат да не ходите с чужди пред съда или когато те ви придумват скоро да свършите всички съдебни разправии, за да можете с още по-голяма радост и успех да се занимавате със Зидарството.
Спрямо Братя пък, които съ отишли пред съда, трябва Майсторите и Братята да предложат приятелски посредничеството си на което спорещите Братя да се подчинят с благодарност.
И когато това подчинение не може да стане, то те трябва да водят съдебното дело без яд и каране, а по обикновения начин, като не казват нищо, което би могло да попречи на Братската любов и на подновяването на добрите услуги помежду им.
За да могат всички да видят благотворното влияние на Зидарството, както са правили всички истински Зидари от началото на света и дори до края на времето ще правят!
Амин, нека тъй да бъде!

ВЕЛИКАТА КОНСТИТУЦИЯ ОТ 1786
universi terrarum orbis summi architectonis
Gloria ad ingenis.
Конституция и Устав на Великите и Върховни Съвети на Великите Главни Инспектори, Патрони, Началници и Комисари на Ордена на 33° и последна Степен на Старият и Приет Шотландски Ритуал и Правилник за управление на всички Консистории, Съвети, Колежи и други Масонски организации под юрисдикцията на гореспоменатите Съвети.
В името на най-светия и велик Архитект на Вселената.
Oro ab chao. *
С одобрението, в присъствието на и под егидата на Негово Августейшо Величество Крал Фридрих (Шарл) ІІ, Крал на Прусия, Маркграф на Брандербург и т.н., Най-Могъщ Монарх, Велик Защитник, Велик Командир и т.н. на Ордена и т.н. и т.н.,
се събраха Суверенните Велики Главни Инспектори във Върховния Съвет.
След обсъждане те санкционираха следните декрети, които са и завинаги ще бъдат Конституция, Устав и Правилник за управление на всички Консистории и други Масонски организации под юрисдикцията на гореспоменатите Главни Инспектори.

ЧЛЕН I
Всички членове на КОНСТИТУЦИЯТА, Устава и Правилника, изложени по-долу в годината 1762 от деветте Комисари на Великите Съвети на Принцовете Масони на Кралската Тайна, които не противоречат на настоящия Правилник, се запазват и ще се спазват; онези, които противоречат, ще бъдат отменени и ще се считат за изрично анулирани.
ЧЛЕН II
§ I. Тридесет и Третата Степен дава на Масони, които са законно облечени във властта, титлите, длъжността, привилегиите и авторитета на Суверенни Велики Главни Инспектори на Ордена.
§ II. Специфичната цел на тяхната мисия е да поучават и просвещават своите Братя; да въведат между тях Благотворителност, Единство и Братска любов; да поддържат коректност в работата на всяка Степен и да осигурят спазването на това от всички Членове; да осигурят респект и винаги да почитат и защитават Принципите, Доктрините, Институциите, Конституцията, Устава и Правилника на Ордена и особено тези на Висшето Масонство и на последно място, да насочват вниманието си навсякъде към работите, свързани с Мира и Милосърдието.
§ III. Едно събрание на членове от тази Степен има право на СЪВЕТ на ТРИДЕСЕТ И ТРЕТА СТЕПЕН или на Могъщи Велики Главни Инспектори на Ордена: този Съвет се състои, както следва:
1°. В места, подходящи за учредяване на Върховен Съвет на тази Степен, с настоящото най-старшият по ранг Инспектор се упълномощава да издигне друг Брат до същия сан, след като се е убедил, че последният е наистина достоен по своя характер, знания и ранга, с който е удостоен и че той ще положи клетвата си.
2°. Тези двама Братя заедно и по същия начин удостояват със Степента друг Брат.
§ IV. Тогава ВЪРХОВНИЯТ СЪВЕТ ще бъде учреден.
Но никои други кандидати няма да бъдат допуснати, освен ако получат единодушен глас, като всеки член дава вота си гласно, започвайки с най-младия, т.е. този, който най-последен се е присъединил.
Един съзнателно подаден отрицателен вот сред членовете, ако причините се смятат за адекватни, ще отхвърлят кандидата. Това правило ще се спазва при всички подобни случаи.
ЧЛЕН III
§ I. При посочените по-горе обстоятелства първите двама Братя, издигнати до тази Степен, имат правото да бъдат първите двама Сановници на Върховният Съвет, тоест: Най-Могъщият Суверенен Велик Командир и Най-Почитаемият Заместник Велик Командир.
§ II. Ако първият от тези Сановници почине, абдикира или отсъствува за постоянно, той ще бъде заменен от втория Сановник, който ще избере свой наследник измежду другите Велики Инспектори.
§ III. Ако вторият Сановник абдикира, почине или отсъствува за постоянно, първият Сановник ще вземе като свой наследник друг Брат със същия ранг.
§ IV. Най-Могъщият Суверен също така ще номинира Почитаемия Държавен Министър на Светата Империя, Почитаемия Велик Церемониалмайстор и Почитаемия Капитан на Стражата: и по същия начин ще определи Братя, които да попълнят вакантните длъжности или тези, които са овакантени.
ЧЛЕН IV
Всеки Масон, притежаващ необходимите качества и способности, който е издигнат до тази Висша Степен, трябва да заплати предварително на Най-Почитаемия Ковчежник на Светата Империя вноска от десет златни фридриха или десет златни луи, стари пари, или еквивалента на тези пари в страната.
Когато един Брат е посветен в Тридесета, Тридесет и Първа или Тридесет и Втора Степен, за всяка Степен от него ще се изисква сума на същата стойност.
Върховният Съвет ще надзирава разполагането с тези фондове и ще ги използува за благото на Ордена.
ЧЛЕН V
§ I. Всеки ВЪРХОВЕН СЪВЕТ ще се състои от девет Суверенни Велики Главни Инспектори от Тридесет и Трета Степен, от които най-малко четирима трябва да изповядват доминиращата религия на страната.
§ II. Когато Най-Могъщият Суверенен Велик Командир и Заместник Великият Командир на Ордена присъствуват, трима членове ще бъдат достатъчни за образуването на Върховен Съвет за процедиране по работите на Ордена.
§ III. Във всяка велика Нация, Кралство или Европейска Империя ще има само един ВЪРХОВЕН СЪВЕТ на тази Степен.
В Щатите и Провинциите, образуващи Северна Америка (Amerique Septentrionale), независимо дали на континента или на неговите острови, ще има два Съвета, разположени възможно най-далеч един от друг.
В Щатите и Провинциите, образуващи Южна Америка (Amerique Meridionalel), независимо дали на континента или на неговите острови, също ще има два Съвета, разположени възможно най-далеч един от друг.
Ще има само по един Върховен Съвет във всяка Империя, Суверенна Държава или Кралство в Азия, Африка, и т.н., и т.н.
ЧЛЕН VI
Върховният Съвет не винаги упражнява властта си директно над Степените под Седемнадесета или Рицар на Изтока и Запада. Според обстоятелствата и ситуациите, той може да я делегира даже безсловесно, но неговото право не може да му бъде отказано и от всички Ложи и всички Съвети на Съвършени Масони, каквито и да са техните Степени, с настоящото се изисква да признаят на онези, получили Тридесет и Трета Степен, властта на Суверенни Велики Главни Инспектори на Ордена, да уважават техните прерогативи, да им отдават почестите, които им се полагат, да им се подчиняват и на последно място - да отстъпят уверено пред всички искания, които те предявят в полза на Ордена, по силата на неговите закони, на настоящата Велика Конституция и на властта, делегирана на неговите Инспектори, независимо дали тази власт е обща или специална или дори временна и лична.
ЧЛЕН VII
ВСЕКИ СЪВЕТ и всеки Масон със Степен над Шестнадесета има право на обжалване пред Върховният Съвет на Суверенните Велики Главни Инспектори, който може да го допусне да се яви пред тях и да го изслуша лично.
Когато това се отнася до ‘въпрос на честта’ между Масони, независимо от техните Степени, въпросът трябва да се представи направо на Върховния Съвет, който ще вземе решение на първа и последна инстанция [т.е. без обжалване].
ЧЛЕН VIII
Великата Консистория от Масони Принцове на Кралската Тайна ще избере своя Председател измежду притежаващите Тридесет и Втора Степен, които я образуват; но при всички случаи действията на Великата Консистория няма да имат сила, докато не бъдат санкционирани първо от Върховния Съвет на Тридесет и Трета Степен, който, след смъртта на Негово Августейшо Величество Краля, Най-Могъщият Монарх и Главен Командир на Ордена, ще наследи Върховната Масонска власт и ще я упражнява в цялата Държава, Кралство или Империя, поставени под неговата юрисдикция.
ЧЛЕН IX
В държави под Юрисдикцията на ВЪРХОВЕН СЪВЕТ на Суверенни Велики Главни Инспектори, регулярно учреден и признат от всички други ВЪРХОВни СЪВЕТИ, никой Суверенен Велик Главен Инспектор или Заместник Главен Инспектор не може да упражнява властта си, освен ако е бил признат от същия ВЪРХОВЕН СЪВЕТ и е получил неговото одобрение.
ЧЛЕН X
Никой Заместник Главен Инспектор, даже ако е бил допуснат и е получил патента си или по силата на настоящата Конституция той е своевременно допуснат, не може да удостоява никого със Степен Рицар Кадош или друга висша Степен, или да издава патенти.

ЧЛЕН XI
Степента Рицар Кадош, както и Тридесет и Първа и Тридесет и Втора Степени, ще се дават само на Масони, които са били преценени като достойни и в присъствието на най-малко трима Суверенни Велики Главни Инспектори.
ЧЛЕН XII
Когато Светият и Велик Архитект на Вселената реши да извика при себе си Негово Августейшо Величество Краля, Най-Могъщият Суверенен Велик Защитник, Командир и Истински Пазител на Ордена и т.н., и т.н., и т.н., всеки ВЪРХОВЕН СЪВЕТ на Суверенни Велики Главни Инспектори, който вече е регулярно учреден и признат или който с течение на времето ще бъде учреден и признат по силата на настоящия Устав, ще бъде, според абсолютното право, законно облечен в цялата Масонска власт, с която понастоящем е облечен Негово Августейшо Величество. Всеки ВЪРХОВЕН СЪВЕТ ще използува тази власт, когато и където е необходимо, в цялата страна, поставена под неговата Юрисдикция; а ако по причини, свързани със законността, е необходимо да се протестира, независимо дали във връзка с Патенти или права, дадени на Заместник Главни Инспектори или по всякакъв друг въпрос, ще бъде изпратен доклад до всички Върховни Съвети в двете полукълба.
ЧЛЕН XIII
§ I. Всеки ВЪРХОВЕН СЪВЕТ на Тридесет и Трета Степен може да делегира един или повече Суверенни Велики Главни Инспектори на Ордена, които принадлежат към него, да основат, учредят и установят СЪВЕТ на същата Степен във всички държави, споменати на настоящия Устав, при условие че те точно ще се подчиняват на това, което е определено в параграф 3 на Член II по-горе, както и в други части на настоящата Конституция.
§ II. Върховният Съвет може също така да оправомощи своите Заместници да издават патенти на Заместник Главни Инспектори, които трябва най-малко да са получили регулярно всички Степени, притежавани от един Рицар Кадош, като делегира всяка част от тяхната върховна власт според необходимостта да учредят, направляват или надзирават Ложите и Съветите от Четвърта до Двадесет и девета Степен включително в страни, в които няма други законно учредени Ложи или Съвети на Висша Степен.
§ III. Писаният Ритуал на Висшите Степени ще бъде поверен само на двамата старши Сановници във всеки СЪВЕТ или на Брат, на когото е възложено да учреди Съвет на същата Степен в друга държава.
Ден на Календс[1] – първи май от Годината на Светлината 5786 и 1786 от Християнската ера (подписи)
Щарк
Х. Вилхелм Д’Естерно
Вьолнер
Одобрено и издадено в нашата Кралска Резиденция в Берлин в деня на Календс – първи май от Годината на Божията милост 1786 и година 47-ма от нашето владичество.
Подпис Печат Фридрих

ЧЛЕН XIV
Във всички Масонски церемонии на Висшите Степени и във всяка тържествена процесия на Масони, притежаващи тези Степени, Върховният Съвет ще върви последен, като първите двама Сановници ще вървят след всички останали членове, непосредствено предшествувани от голямото Знаме и Държавния Меч (Меч) на Ордена.
ЧЛЕН XV
§ I. Един ВЪРХОВЕН СЪВЕТ трябва да провежда регулярни заседания през първите три дни на всяка трета нова луна. Той ще провежда срещи по-често, ако работите на Ордена го изискват или при спешни случаи..
§ ІІ. В допълнение към тържествените празници на Ордена, всяка година Върховният Съвет ще има три специални празника: на Календс (първият ден) на октомври, на 27 декември и Календс (първият ден) на май.
ЧЛЕН XVI
§ I. За да бъде признат и да може да ползува привилегиите, принадлежащи на Тридесет и Трета Степен, на всеки Суверенен Велик Главен Инспектор ще бъдат издадени Патенти и акредитивни писма, образци от които могат да се намерят в Ритуала на Степента. Тези писма ще му бъдат дадени при условие, че той заплати в Хазната на Светата Империя сумата, която всеки ВЪРХОВЕН СЪВЕТ установи за своята Юрисдикция веднага след учредяването си. Споменатият Суверенен Велик Главен Инспектор ще заплати на Почитаемия Секретар един фридрих или луи, антични пари или еквивалентът на тези пари в страната, като плащане за неговата работа, за изпращане на гореспоменатите писма и за полагане на печата.
§ II. Освен това, всеки Суверенен Велик Главен Инспектор ще води Регистър за своите действия: всяка страница от него трябва да бъде номерирана, като първата и последната бъдат маркирани като такива и подписани, за да се докаже неговата идентичност. Великата Конституция, Уставът и Общият Правилник на Висшето Изкуство на Свободното Масонство трябва да бъдат написани в този Регистър.
Инспекторът ще носи отговорност за записване на всички негови действия по реда на тяхното извършване, иначе рискува осъждане или дори отстраняване.
От Заместник Главните Инспектори се изисква да правят същото или ще понесат същите наказания.
§ III. Те ще показват един на друг своите Регистри и Патенти и ще се информират един друг относно местата, в които двамата са известни. (Mutuellement reconnus)
ЧЛЕН XVII
Необходимо е мнозинство на гласовете, за да се узаконят действията на Суверенните Велики Главни Инспектори там, където има ВЪРХОВЕН СЪВЕТ на Тридесет и трета Степен, законно учредена и призната. Следователно, в страна под юрисдикцията на ВЪРХОВЕН СЪВЕТ никой от тези Инспектори не може да действува самостоятелно, поне не и без да е получил правомощия от посочения ВЪРХОВЕН СЪВЕТ, а в случай че един Инспектор принадлежи към друга Юрисдикция, трябва най-малко да е бил признат с декларация, в която е използувано името EXEQUATUR.
ЧЛЕН XVIII
Всички получени пари за покриване на разходите – т.е. членския внос на кандидатите (Приходи) – и които се събират за покриване на първоначалните разходи по Степените над Шестнадесета до и включително Тридесет и Трета, ще бъдат заплащани на Хазната на Светата Империя, намираща се под попечителството на Председателите и Ковчежниците на Съветите и на Висшите Ложи от тези Степени, както и на Суверенните Велики Главни Инспектори, техните Заместници, на Почитаемия Секретар и Почитаемия Ковчежник на Светата Империя.
Върховният Съвет ще регулира и надзирава администрирането и използуването на тези суми. Всяка година той ще представя точен и верен отчет и ще осигури това да стане известно на Ложата под него.
Възложено, изготвено и одобрено на Велик и ВЪРХОВЕН СЪВЕТ на Тридесет и Трета Степен, регулярно учредена, свикана и събрана, с официалното потвърждение и в присъствието на Негово Най-Августейшо Величество Фридрих, втори с това име, по Божие благоволение Крал на Прусия, Маркграф на Бранденбург и т.н., и т.н., и т.н., Най-Могъщият Монарх, Велик Защитник, Велик Командир, Вселенски Велик Майстор и Истински Защитник на Ордена.

Превод: Бр. Стийв Тодоров
* Забележка: Латинската версия от 1834 е преведена на френски от Шарл Лафон дьо Ладебат. Версията по-горе е превод на английски от последния.Затова е възможно да има малка разлика в използуването на думи с преводът, който обикновено е известен в Америка, който изглежда е директен превод от латински.
[1] Календс – първият ден от древния римски месец, от който дните са били смятани назад към идес (Идес – 15-ят ден от март, май, юли или октомври, или 13-ят ден от всеки друг месец в древния римски календар.)

КОНСТИТУЦИЯ НА ВЪРХОВНИЯ СЪВЕТ, 33° НА С.П.Ш.Р. НА СВОБОДНОТО ЗИДАРСТВО В БЪЛГАРИЯ

КОНСТИТУЦИЯ
на Върховния Съвет
на 33 и Последна Степен
на Стария и Приет Шотландски Ритуал
на Свободното Зидарство в България
януари 2001 г.
IN DEO FIDUCIA NOSTRA
Върховен Съвет на Тридесет и Трета и Последна Степен
на Стария и Приет Шотландски Ритуал
на Свободното Зидарство в Р. България
Канцелария на Суверенния Върховен Командир
Ориент - София, България / 10 февруари 2001 г.

Аз, Петър Калпакчиев, Суверенен Върховен Командир на Върховния съвет на тридесет и трета и последна степен на Стария и Приет Шотландски ритуал на Свободното зидарство в Р.България, удостоверявам, че настоящият документ представлява достоверен екземпляр на Конституцията на гореспоменатия Върховен съвет, 33° приет на първата редовна сесия на 03 февруари 2001 г.
Суверенен Върховен Командир: Петър Калпакчиев, 33°
Върховен Генерален Секретар: Младен Мутафчийски, 33°
I\T\N\O\T\G\A\O\T\U\

Днес, лето 2001-во от новото летоброене, в ден трети от месец февруари, в старопрестолния български град Велико Търново, известен още като града на конституциите, се събраха членовете на Върховния съвет на тридесет и трета и последна степен на Стария и Приет Шотландски ритуал на Свободното зидарство в Р.България.
Водени от духа и традициите на регулярното франкмасонство и древните правила на занаятите на Старите, Свободни и Приети зидари, долуподписаните Бр\ съставиха Конституцията на Върховния съвет, 33° на Стария и Приет Шотландски ритуал на Свободното зидарство в Р. България. След което с единодушие гласуваха нейното приемане в изложения в този том цялостен текст.
Съставителите на Конституцията единодушно решиха нейното подписване да се състои на 14 февруари 2001 г., което извършават, удостоверяват и узаконяват в този час двадесети на ден четиринадесети от месец февруари на лето две хиляди и първо от новото летоброене.
Чл.1. Върховен съвет
§ 1. Името на този Върховен съвет е : Върховен съвет на тридесет и трета и последна степен на Стария и Приет Шотландски ритуал на Свободните зидари в Република България.
Чл.2. Юрисдикция
§ 1. Юрисдикцията на този Върховен съвет включва цялата територия на Република България.
§ 2. Суверенният Върховен Командир или Върховният съвет определят територията на своята юрисдикция, като Ориент - България.
Чл.3. Степени
§ 1. Под силата и управлението на този Върховен съвет, в рамките на неговата юрисдикция, се инсталират и работят следните подчинени органи наречени Ателиета:
а/ Ложа на Съвършенството, в която работят степените от 4° до 14° включително, изброени както следват:
4° - Таен Майстор
5° - Съвършен Майстор
6° - Доверен секретар
7° - Управител и съдия
8° - Интендант на градежите
9° - Майстор, избран от Деветте
10° - Знаменит Майстор, избран от Петнадесетте
11° - Възвишен избран рицар
12° - Велик Майстор Архитект
13° - Рицар на Кралския свод
14° - Велик избраник на Свещения свод
б/ Събрание на Розенкройцер, в която работят степените от 15° до 18° включително, изброени както следват:
15° - Рицар на Изтока или на Меча
16° - Принц на Йерусалим
17° - Рицар на Изтока и на Запада
18° - Суверен принц на Розата и Кръста
в/ Съвет на Кадош, в който работят степените от 19° до 30° включително, изброени както следват:
19° - Велик първосвещеник
20° - Почетен Велик майстор
21° - Пруски рицар
22° - Рицар на Кралската брадва
23° - Началник на шатрата
24° - Принц на шатрата
25° - Рицар на Бронзовата змия
26° - Принц на милостта
27° - Велик командор на Храма
28° - Рицар на слънцето
29° - Велик шотландец
30° - Рицар Кадош
г/ Колегия на Кардиналите, в която работят степените 31° и 32°, както следват:
31° - Велик инспектор
32° - Възвишен принц на Кралската тайна

§ 2. Задължителните степени са: 4°; 14°; 18°; 30°; 32°; и 33°.
1. Те следва да не се дават без прякото участие на Суверенен Върховен Генерален Инспектор, който е член на Съвета на Избраните и извън обичайния ритуал.
2. Никоя от степените на Стария и Приет Шотландски ритуал не бива да се дава в Ориент-България без участието на Ателиета, учредени от този Върховен съвет, нито да се огласява без съгласието и преценката на Суверенния Върховен Командир.
3. Всички такси заплатени за връчени степени, следва незабавно да бъдат внесени във Върховния съвет.
4. Върховният съвет си запазва правото да произвежда в степени на свой ритуал, тези Братя за които Съветът на Избраните е преценил, че са достойни.
Чл.4. Членове
§ 1. Настоящият Върховен съвет се състои от не повече от тридесет и три активни членове (Суверени Върховни Генерални Инспектори, 33°) и други Заслужили и Почетни членове, които Съветът на Избраните може да избира.
§ 2. Всеки Суверенен Върховен Генерален Инспектор, избран след конференцията през 2001 г. следва да се счита за оттеглил се от длъжност след края на календарната година, през която навърши 70 (седемдесет) годишна възраст. За избраните преди сесията през 2001 г. не съществува дата за автоматично оттегляне от длъжността.
§ 3. Изборите за освободено място на активен член на Върховния съвет се провеждат след като кандидатурите са били подадени на изпълнителна сесия. Изборите следват специален дневен ред и могат да се извършват на всяка редовна сесия. Гласуват само присъстващите членове от Съвета на Избраните. Пълномощия за гласуване не се приемат. Всички присъстващи гласуват последователно, като се започва от най-младия по възраст член. Гласуването е положително само при постигане на пълно единодушие.
§ 4. Всеки оттеглил се Суверенен Върховен Генерален Инспектор може да бъде избран с единодушие за Заслужил член на Върховния съвет, като това му дава привилегията да присъства на всички срещи и конференции на Върховния съвет с изключение на изпълнителните сесии, да предлага мерки, да участва в работата на комитети, да бъде изслушван при разрешаването на спорове, които не са свързани с гласуване. На него следва да се даде карта за пожизнено членство във Върховния съвет и да бъде освободен от всички дължими плащания и вноски.
§ 5. При оттегляне на Суверенен Върховен Генерален Инспектор, който е служил в период от 6 години, той може да бъде представен на редовна сесия и с гласуване с мнозинство от присъстващите членове на Върховния съвет, да бъде прехвърлен в списъка на Заслужилите членове с ранга и почестите притежавани от него към момента на неговото оттегляне. Той запазва правото да използва титлата на най-високия достигнат от него пост, като добавя към титлата си приставката -Стар. Той следва да бъде освободен от заплащане на всички дължими плащания и вноски.
§ 6. Когато един избираем офицер на Върховния съвет или някой Суверенен Върховен Генерален Инспектор изпадне в невъзможност да изпълнява надлежно своите задължения, Съветът на Избраните може по молба на същия, с обикновено мнозинство, или по предложение гласувано с 2/3 от присъстващите членове, да отстрани съответния офицер от длъжност, като това може да стане както на редовна така и на извънредна сесия. При същите условия може да прехвърли този офицер или Суверенен Върховен Генерален Инспектор в списъка на Заслужилите членове, с ранг и привилегии на член който се оттегля по силата на разпоредбите на §5 от този член.
§ 7. При оттегляне или отстраняване от длъжността по силата на който и да е било от предхождащите параграфи, длъжността Суверенен Върховен Генерален Инспектор, а също и всяка друга длъжност във Върховния съвет, се счита за овакантена и може да бъде заета на същата или на която и да е било следваща сесия на Върховния съвет.
§ 8. По предложение на Суверенния Върховен Командир, Съветът на Избраните може на редовна сесия да избере с мнозинство измежду членовете от 33° такива Братя и от други Ориенти, които да бъдат записани в Бюлетина като Заслужили или Почетни членове и техните имена да бъдат винаги изписвани във всяко издание на Бюлетина.
§ 9. Съветът на Избраните може на своя редовна сесия да реши да произведе в 33° и да даде ранг на Почетен Върховен Генерален Инспектор, тези от Майсторите на Кралската тайна (32°), които притежават квалификациите и познанията и са били предложени по регламентирания ред. Съветът на Избраните може да ги избере само чрез единодушие на присъстващите членове. Гласовете се дават последователно, като се започне от най-младия член и всички присъстващи гласуват.
§ 10. Тридесет и трета степен (33°) не може да бъде нито директно, нито косвено поискана. В случай, че тя бъде поискана, следва да бъде отказана. Кандидатурите се отнасят на вниманието на Комитета по кандидатурите, който следва да направи доклад по тях преди да бъде проведено самото гласуване чрез бюлетини. Не се допуска предлагането на кандидатура на член на което и да е ателие, който има дългове и просрочия за период от две години.
§ 11. Кандидатурите на Майстори на Кралската тайна (32°) за Почетни Генерални Инспектори (33°) трябва да бъдат подавани не по-късно от 30 дни преди началото на всяка редовна конференция на Върховния съвет в канцеларията на Върховния Генерален Секретар.
§ 12. Кандидатите за 33° трябва да са редовни членове на подчинените Ателиета на тази юрисдикция, да им е поверен рангът на Рицар-командир на Почетния съд, и това да е станало най-малко 46 месеца преди сесията на която ще се разглеждат кандидатурите им за получаване на 33° и придобиването на ранга и почестите на Почетен Генерален Инспектор и Почетен член на Върховния съвет.
§ 13. Броят на кандидатурите за Почетни Генерални Инспектори за Ориент-България следва да бъде 2 (двама) на първите 50 (петдесет) членове с 32° и по 1 (един) за всяка следваща група от 30 (тридесет) члена с 32° Групата на оставащите ще бъде отнесена като кредит към следващата група. По преценка и предложение на Съвета на Избраните може, да променя квотата.
§ 14. Кандидатурите подадени в срок по-кратък от тридесет дни не се разглеждат от тази сесия, освен ако Съветът на Избраните с единодушие допусне това.
§ 15. Кандидатурите се записват на празни бланки, предоставени от Върховния Генерален Секретар и следва да указват пълното име на всеки кандидат, мястото и датата на неговото раждане, професия, местоживеене, датата на която е получил 32° и ранга на Рицар-командир на Почетния съд, имената и местонахождението на Ателиета към които принадлежи и кратко описание на специфичната му служба и услугите в полза на Стария и Приет Шотландски ритуал.
§ 16. В случай, че кандидатът е от друг Ориент, трябва да се получи одобрението на Съвета на Избраните, като тази кандидатура може да се зачисли към същия този Ориент.
§ 17. Освен кандидатурите регламентирани в предходните параграфи, Суверенният Върховен Командир има право да предлага кандидатурата на един Рицар-командир на Почетния съд за първите 20 (двадесет) и по един за всеки следващи 30 (тридесет) Майстори на Кралската тайна (32°), които са получили тази степен в неговия Ориент, който да бъде издигнат в 33° с ранга и почестите на Почетен Генерален Инспектор и Почетен член на Върховния съвет. Кандидатурите по този параграф следва да бъдат отнасяни на вниманието на Комитета по кандидатурите, който изнася доклад по тях преди гласуването с бюлетини.
§ 18. Съветът на Избраните си запазва правото да избира Почетни Генерални Инспектори измежду удостоените с 32° в неговата юрисдикция,без да изисква референции за Рицар-командир на Почетния съд, когато самият Съвет на Избраните е преценил, че по този начин ще се насърчат интересите на Стария и Приет Шотландски ритуал.
§ 19. Тридесет и трета степен (33°) се връчва от Върховния съвет, но когато това е практически неудобно, тя може да се даде от Суверен Върховен Генерален Инспектор, там където живее набелязаният да я получи.
§ 20. В случай, че избраният да получи 33° не се яви на редовната конференция на Върховния съвет, която последва неговия избор, този избор следва да се счита за недействителен. Периодът може да бъде удължен само след единодушно гласуване от Съвета на Избраните.
§ 21. Тридесет и трета степен (33°) не следва да се дава извън рамките на условията определени за нейното получаване, освен в случаите на решение на Съвета на Избраните взето с пълно единодушие.
§ 22. Почетните и Заслужили членове на Върховния съвет имат право да присъстват на всички конференции на Върховния съвет без изпълнителните сесии, като имат право на мнение, но без право на глас.
§ 23. Почетното членство във Върховния съвет следва да се счита за прекратено при следните случаи:
1. при надлежно прието доброволно оттегляне.
2. при отстраняване или прекратяване на членството от Съвета на Избраните или от което и да от подчинените му ателиета.
3. при допуснато по лична вина неучастие за период от 1 година в работата на синя Ложа или ателие на Стария и Приет Шотландски ритуал.
4. при изключване и прекратяване на привилегиите на масонството от синята Ложа или Великата ложа на Символичните степени, която има юрисдикцията върху този член, до изчерпването на всички процесуални възможности.
§ 24. Отстраняването на член на този Върховен съвет не води до прекратяването на членството му в Стария и Приет Шотландски ритуал, при условие, че членът продължава да участва и има редовно членство в подчинено на Ритуала в тази юрисдикция ателие.
§ 25. Суверенният Върховен Командир има пълното право да откаже одобрението на избора на, или да отстрани от длъжност, който и да е офицер от подчинено ателие в неговия Ориент, след одобрение на Съвета на Избраните получено с мнозинство в тридесетдневен срок.
§ 26. В случаите на окончателно оттегляне на Суверен Върховен Генерален Инспектор от Ориента, като жителство, той губи своето активно членство във Върховния съвет, с изключение на други предвидени случаи.
§ 27. Всеки Суверен Върховен Генерален Инспектор, който е отсъствал от две поредни конференции на Върховния съвет без уважителни за това причини, след закриването на втората сесия се счита за оттеглил се от членство във Върховния съвет.
§ 28. В случай, че доброто на Ордена изисква това, оттеглянето на Суверен Върховен Генерален Инспектор може да бъде поискано с единодушен вот на всички останали присъстващи на сесията членове на Съвета на Избраните.
§ 29. Суверен Върховен Генерален Инспектор не може да заема офицерска длъжност в подчинено ателие на Ритуала. Той следва да бъде член на всички ателиета в своя Ориент, с всички права и привилегии на това членство, като бъде освободен от заплащане на дължимите сборове в тях.
§ 30. С решение на Съвета на Избраните, Суверенният Върховен Командир може да издава временни писма за учредяване на подчинени ателиета в своя Ориент, като тези писма са в сила до следващата редовна конференция на Върховния съвет.
§ 31. След одобрението на Съвета на Избраните, Суверенният Върховен Командир има право да връчва степени със или без заплащане на таксите за тях, и без предложение от страна на Ателие на Ритуала, на Братя с големи заслуги за франкмасонството в този Ориент, и за които той е уверен, че ще бъдат верни и дълбоко предани на Ритуала, както и за Братя, които не са напълно в състояние да заплатят за степените. Той може да препоръча на което и да е било организирано ателие в неговия Ориент, да връчи такива степени вместо него със или без заплащане. Суверенният Върховен Командир може да се разпореди, тези Братя да бъдат зачислени като членове на онези ателиета в неговия Ориент, които той определи.
§ 32. В случаите когато степените се връчват или предават без заплащане, подчинените тела връчващи горните степени, или телата към които Братята се зачисляват като членове, не следва да заплащат на Върховния съвет обичайните такси за степени, а Върховният съвет следва да връчи на тези Братя обичайните английски патенти и дипломи без заплащане.
§ 33. Всеки Суверенен Върховен Генерален Инспектор следва да изготвя, в случаите, когато това е поискано от Суверенния Върховен Командир подробен доклад за своите официални действия и решения по време на периода предписан му от Суверенния Върховен Командир. В този доклад той може да отправя препоръки, които са за доброто на Стария и Приет Шотландски Ритуал.
§ 34. При смърт на Суверенен Върховен Генерален Инспектор, който е активен или заслужил член на Върховния съвет, Суверенният Върховен Командир следва да бъде уведомен за това и да предприеме съответните действия за подходящо почитане паметта на масонското дело на този член. При смърт на Почетен Генерален Инспектор се уведомява Върховния Генерален Секретар, който следва да предприеме действия за изготвяне на паметна записка, която да се приложи към архивите на Ложата на Съвършенството в която е членувал починалия Почетен Генерален Инспектор. Този параграф не бива да се тълкува като забрана за отбелязване на паметта по друг подходящ начин, ако се пожелае такъв.
§ 35. Комитетът по възпоменанията следва да включи в своя отчет за редовната сесия на Върховния съвет всяка възпоменателна записка, която не е огласена преди това в памет на починалите активни и Заслужили Суверени Върховни Генерални Инспектори, Рицари-командири на Съда на честта. Възпоменателните страници следва да се публикуват в пълен текст в изданията на Върховния съвет с поместване на снимката на всеки от починалите. Публикуват се също така и бюлетина със снимки на починалите Почетни Върховни Генерални Инспектори.
§ 36. Суверенният Върховен Командир може да се разпореди относно носенето на предписаните отличителни траурни знаци или относно покриването на олтарите и работните инструменти с тъжен креп при смърт на активен или Заслужил член на Върховния съвет.
§ 37. Цялата официална кореспонденция със Суверенния Върховен Командир, а също и между ателиетата на Ритуала в Ориента и отнасяща се до статут на членовете; въпроси на юрисдикцията; общуването между масоните; молби за масонска благотворителна дейност или Братска помощ; а също и до всеки въпрос изискващ законодателната намеса на Върховния съвет следва да се извършва или осъществява чрез ръководещото ателието длъжностно лице.
§ 38. Цялата официална кореспонденция с други Върховни съвети се извършва от Суверенния Върховен Командир или чрез него от Върховният Генерален Секретар и Върховният Държавен Министър.
§ 39. Оттеглянето на член на Върховния съвет следва да се извърши пред Върховния съвет на сесия, като това подлежи на приемане с обикновено мнозинство от присъстващите членове. Оттеглянето може да стане и пред Суверенния Върховен Командир в случаите, когато Върховният съвет е извън сесия. Суверенният Върховен Командир е оторизиран да приеме акта на оттегляне или уведомява Съвета на Избраните за да може последният да предприеме действия.
Чл. 5. Сесии и кворум
§ 1. Върховният съвет заседава на Редовни конференции на всеки (2) две години в седалището на Храма в гр. София в Ориент-България в, а също и на Специални конференции, които са уредени в параграф две на този член. Кандидатурите за Почетни Върховни Генерални Инспектори и Рицари-командири на Почетния съд могат да бъдат предлагани и разглеждани само на конференции.
§ 2. Специалните конференции могат да се свикват от Суверенния Върховен Командир или неговия заместник Лейтенант-Върховния Командир, да се насрочват за време и място така както е упоменато в съобщението на Суверенния Върховен Командир.
§ 3. Задължение на Суверенния Върховен Командир е да свика специална конференция по писмена молба на 2/3 от Суверените Върховни Генерални Инспектори, като сесията се състои по време и място указано в молбата.
§ 4. Датата на провеждане на специална сесия следва да се насрочи за период не по-кратък от 15 дни и не по-дълъг от 60 дни от датата на призоваването. Изключение се допуска в случаите, когато по силата на единодушно съгласие уведомлението за специално заседание се прави по телефона и е непосредствено последвано от официално писмено уведомление връчено на всеки Суверенен Върховен Генерален Инспектор.
§ 5. Пет Суверени Върховни Генерални Инспектори, включващи Суверенният Върховен Командир и Лейтенант-Върховния Командир присъстващи на сесията, или шест Суверени Върховни Генерални Инспектори при отсъствието на горните офицери - представляват кворум за работа на сесията на Върховния съвет.
Чл. 6. Офицери и служители
§ 1. Висшите офицери и служители на Върховния съвет са следните:
Съвет на Избраните:
1. Суверенен Върховен Командир
2. Лейтенант Върховен Командир
3. Върховен Проповедник
4. Върховен Канцлер
5. Върховен Държавен Министър
6. Върховен Генерален Секретар
7. Върховен Генерален Ковчежник
8. Върховен Милосърдник
Назначаеми офицери и служители:
9. Върховен капелан
10. Върховен оратор
11. Върховен церемониалмайстор
12. Върховен камерхер
13. Първи Върховен флигел-адютант
14. Втори Върховен флигел-адютант
15. Върховен знаменосец
16. Върховен меченосец
17. Върховен вестоносец
Суверенният Върховен Командир може да назначава и следните офицери, които да ръководят дейността по време на почивка:
18. Двама Върховни стюарди
19. Върховен органист
20. Върховен керемидар
§ 2. Суверенният Върховен Командир
1. Той е най-висшият ръководител и главен юридически офицер на всички церемонии на Стария и Приет Шотландски ритуал в рамките на юрисдикцията на Върховния съвет. Той е официалният представител на Върховния съвет и ръководещ дейността между две редовни конференции на Върховния съвет.
2. Осъществява главните функции на надзор, инструкции и администриране във всички области и по всички дела, които са в рамките на неговата юрисдикция. Той разрешава всички въпроси, които са отнесени до него и които засягат интересите на Ритуала. Докладва своите решения по начин, който смята за най-добър на Суверените Върховни Генерални Инспектори.
3. Живее през цялото време на мандата си в близост до офиса на Върховния съвет в гр. София, Ориент-България.
4. След като бъде избран за Суверенен Върховен Командир, той отстъпва властта си на активен Суверенен Върховен Генерален Инспектор и заедно с титлата на Суверен Върховен Командир става Почетен Суверенен Върховен Генерален Инспектор. При оттеглянето си от поста Суверенен Върховен Командир, получава титлата Стар Суверенен Върховен Командир и Стар Суверенен Върховен Генерален Инспектор.
5. На всяка редовна конференция, той докладва на Върховния съвет за всички официални действия и решения, които е взел за времето между двете конференции. Възражения срещу каквито и да е било решения взети от него не могат да бъдат приети като прекратяващи силата на извършените действия и взетите решения от него.
6. Той трябва да посещава лично или чрез назначени от него представители ателиетата на Ритуала в неговия Ориент поне веднъж в годината и да докладва за това на Върховния съвет при първата му редовна конференция.
§ 3. Лейтенант-Върховен Командир
1. Изпълнява задълженията и пълномощията на Суверенния Върховен Командир, но като действащ Лейтенант-Върховен Командир, при неговото отсъствие от Ориента на юрисдикцията на Върховния съвет или по молба на самия Суверенен Върховен Командир.
2. Има властта да издава временни писма и удостоверения за организацията на ателиета на Ритуала, да разрешава въпроси, които са му били предадени, да подписва сметки и гаранции и да извършва други подобни действия в спешни случаи
3. В случай на смърт, подаване на оставка или невъзможност за изпълнение на задълженията от страна на Суверенния Върховен Командир, Лейтенант-Върховния Командир поема службата на Суверенния Върховен Командир във функцията на Суверенен Върховен Командир и като такъв притежава цялата власт, задължения и отговорност на тази служба.
4. Представя доклад за своите действия пред Върховния съвет на следващата му редовна конференция.
5. В случай, че няма избран Лейтенант-Върховен Командир, изброените по-горе функции трябва да бъдат възложени на Върховния Проповедник.
6. Ако по време на изборния му мандат Лейтенант-Върховния Командир стане действащ Суверенен Върховен Командир или наследи службата, той остава през целия период и носи титлата Суверенен Върховен Командир, като неговата служба на Лейтенант се овакантява до следващите избори за офицери на Съвета на Избраните.
7. Когато Лейтенант-Върховният Командир поеме службата на Суверенен Върховен Командир, на него ще му бъде плащано и ще получава заплатата на Суверенен Върховен Командир, както и сумите за служебните разходи и всички останали облаги.
§ 4. Върховен Проповедник
1. Управлява Върховния съвет в отсъствието на Суверенния Върховен Командир и Лейтенант-Върховния Командир.
2. Той представлява това във Върховния съвет, каквото представлява Младшия стражник в Събранието на Розенкройцер и занаятите са под негов надзор, докато членовете на конференцията са в почивка.
3. До него се отнасят по молба на Суверените Върховни Генерални Инспектори всички спорни въпроси във и между подчинените на Върховния съвет ателиета и техните членове и той трябва да даде мнение и съвет по тях пред Съвета на Избраните.
4. Изпълнява всякакви други задължения, които от време на време могат да бъдат изисквани от Суверения Върховен Командир или Съвета на Избраните.
§ 5. Върховен канцлер
1. Той е правният офицер на Върховния съвет и в ролята си на такъв, той е съветник на Суверенния Върховен Командир и Съвета на Избраните по въпросите на масонското право и възникналите прецеденти.
2. Към него се отнасят всички въпроси от правно естество и при обсъждане на всички важни въпроси във Върховния съвет, от него може да се изисква да представи своите заключения преди Съветът на Избраните да е взел решение.
3. Отговаря за подготвянето на обвинения и съдебното дирене на нарушителите на закона пред Върховния съвет или някой друг трибунал създаден от него.
4. Когато някакъв случай трябва да бъде разследван или Съветът на Избраните трябва да вземе решение по него, той трябва да подготви и представи ясно и сбито изявление на фактите и неговата гледна точка от правната страна на въпроса.
5. Дава мнения по въпросите на юриспунденцията по молба на Суверенния Върховен Командир.
§ 6. Върховен държавен министър
1. Той е министър на външните работи на Върховния съвет и връзката му с всички Върховни съвети с които има установени Братски отношения.
2. Води цялата кореспонденция с чуждестранни тела и докладва за това пред Съвета на Избраните.
3. Извършва дейности, които се изискват от Суверенния Върховен Командир или от Съвета на Избраните.
§ 7. Върховен Генерален Секретар
1. Води документацията в книги, които са заведени специално за тази цел, всички транзакции на Върховния съвет и на Административния съвет, съхранява ги надлежно и ги подпечатва според изискванията с официалния печат на Върховния съвет.
2. Води всички сметки на Върховния съвет, получава всички пари и издава съответните оправдателни документи.
3. Депозира веднага от името на Върховния съвет в сметките определени от Върховния съвет всички пари, които е получил от всякакви източници и представя документите за депозит на Върховния Генерален Ковчежник.
4. Той е пазител на Къщата на Храма и цялата движима и недвижима собственост, която принадлежи на Върховния съвет и отговаря за опазването на същата.
5. Документацията и сметките на Върховния Генерален Секретар трябва по всяко време да бъдат на разположение за инспекция от всеки Суверенен Върховен Генерален Инспектор.
6. Представя пълен доклад за транзакциите на своята канцелария, както общи, така и финансови, на първия ден на редовната сесия на Върховния съвет за периода от последната му сесия.
7. Докладва пред всяка сесия за състоянието на всички имоти и имущества за които отговаря и които принадлежат на Върховния съвет.
8. Финансовите отчети на Върховния Генерален Секретар трябва да бъдат приключвани на 31 декември всяка година.
9. Нарежда да се напечата пълен доклад за транзакциите на всяка редовна или специална сесия на Върховния съвет, като се пропускат само тези части за които му е било наредено от Върховния съвет или от Суверенния Върховен Командир.
10. Отговаря за служителите в канцеларията на Върховния съвет, както и за другите отдели, които са поставени под негово ръководство или контрол.
11. Той може да наема асистенти и служители в канцеларията на Върховния съвет за извършване на определена работа и да им заплаща за това, както той намери за необходимо от фонда на Върховния Генерален Секретар.
12. Върховния Генерален Секретар съставя и изпраща по пощата на всеки активен член на Върховния съвет в последния ден на всяко тримесечие официален отчет, който показва финансовото състояние на Върховния съвет към дадената дата.
13. Заедно със Суверенния Върховен Командир, Върховният Генерален Секретар в началото на всяко тримесечие, започвайки от началото на януари, докладват пред Комитета по финансите за наличната парична сума в Ковчега на Върховния съвет и предлагат тяхната оценка за необходимите средства, позволяващи да се водят делата на Върховния съвет през следващите три месеца.
14. Върховният Генерален Секретар получава такава компенсация за своите услуги, каквато му определи Върховният съвет.
§ 8. Върховният Генерален Ковчежник
1. Наблюдава фондовете на Върховния съвет и контролира чековете, изтеглени от депозитарите на Върховния съвет. Осъществява изплащането на сумите по съответния ред на хората за чиято облага са изписани.
2. Върховният Генерален Ковчежник получава компенсация за своите услуги каквато му определи Върховният Съвет.
§ 9. Върховен Милосърдник
1. Ръководи благотворителната дейност на Върховния съвет и подчинените му Ателиета.
2. Изготвя и представя пред Съвета на Избраните в края на всеки януари доклад за цялостната благотворителна дейност на Върховния съвет.
§ 10. Върховният Оратор
1. Той е ораторът на Върховния съвет и е натоварен с длъжността да представя по подходящ начин и да приветства гостите на Върховния съвет.
2. Произнася речи за починали Братя и изпълнява други подобни служби, каквито могат да бъдат изисквани от него от Суверенния Върховен Командир и Върховния съвет.
§ 11. Изборните офицери се избират за срок от 4 (четири) години, а назначаеми офицери за срок от една редовна конференция до завършването на следващата редовна конференция.
§ 12. Подаването на оставка от офицер трябва да бъде извършено по време на конференция на Върховния съвет и прието с гласуване от мнозинството на присъстващите активни членове. Когато оставката е подадена между две сесии тя се отнася към Суверенния Върховен Командир, който има пълномощията да я приеме или отхвърли по свое усмотрение.
§ 13. Всички права и привилегии на офицерите на Върховния съвет се прекратяват в следните случаи:
1. доброволно подаване на оставка.
2. изключване за срок от 2 год. от юрисдикцията на Върховния съвет или от подчинените му ателиета.
3. чрез доброволно самоотстраняване за срок от една година от Стария и Приет Шотландски ритуал.
4. чрез доброволно самоотстраняване за срок от 1 година от членството в синята Ложа
§ 14. Когато се оваканти място на изборен офицер във Върховния съвет, освен в случаите на Върховен Генерален Секретар, Върховен Генерален Ковчежник и Върховен Милосърдник, неговите задължения се поемат от следващия изборен офицер в реда на техния съответен ранг, докато не бъде избран титуляр за овакантеното място.
§ 15. Ако постът на Върховния Генерален Секретар или на Върховният Генерален Ковчежник се оваканти, те се попълват чрез назначения от Суверенния Върховен Командир, докато се проведе избор за попълване на постовете.
§ 16. Ако постът на Върховен Милосърдник се оваканти, задълженията му се изпълняват от Върховния Генерален Ковчежник до следващите избори.
§ 17. При овакантяването на изборен пост, той трябва да бъде запълнен чрез избори на втория или някой от следващите дни на следващата редовна сесия или на специална сесия, освен ако Върховният съвет не е в момента в сесия.
§ 18. Върховният съвет има правомощия да провежда такива избори чрез мажоритарен вот докато се запълни овакантеното място.
§ 19. Суверенният Върховен Командир се избира с 2/3 от гласуващите членове на Върховния съвет, а във всички останали случаи е необходимо обикновено мнозинство, освен в случаите когато е оказано нещо друго в тази конституция. Не се броят гласове чрез пълномощия или пък писма за избора на който и да е било офицер.
§ 20. Върховният съвет на 33° на Стария и Приет Шотландски ритуал на Свободните зидари в Ориент-България гарантира свободата, използвайки всички правни и финансови възможности, на всеки негов активен член, офицер и всеки човек, който може да е служил по молба на Върховния съвет или Съвета на Избраните на трети лица или страни, освен в случаите когато те са проявили немарливост или неприемливо поведение по време на изпълнение на задълженията си. Тази гаранция не изключва и други права, които имат офицерите и които са утвърдени чрез някакви законови договори.
§ 21. Активните членове и офицерите на Върховния съвет трябва да представят пред Върховния съвет или пред някои от неговите Комитети всички възникнали конфликти на интереси по отношение на всякакви въпроси. В случай, че член на Върховния съвет или на някой от неговите Комитети има някакъв конфликт, той трябва да представи пред останалите членове на Съвета, важните причини които знае, но останалите не са запознати, и да обясни защо разглеждания случай не е в най-добрите интереси на Ритуала.
§ 22. Член, който прави такива разкрития не трябва да използва влиянието си или да гласува по въпроса по който е възникнал конфликтът. Протоколът от заседанието трябва да отразява разкритието на случая и гласуването.
§ 23. Който и да е било член на Върховния съвет не трябва да отказва да отговаря на въпроси свързани с конфликта зададени от други членове, чрез знанието на които може да им бъде от помощ.
§ 24. Всички офицери свързани с Ритуала, трябва да поставят разглеждането на всякакви възможни конфликти на интереси по различни въпроси свързани с Ритуала. В случай, че офицер или активен член има подобен конфликт, той трябва да го постави пред останалите офицери с всички сериозни причини, които са известни на него, но неизвестни на останалите - защо разглежданият въпрос не е в интерес на най-доброто име на Ритуала.
§ 25. Офицер или активен член направил подобно разкритие, не трябва да използва влиянието си, нито да гласува по спорния въпрос, за да не се даде повод за конфликт. Протоколът отразява разкритието и въздържалите се от гласуване.
§ 26. Това не трябва да възпира офицерите или активните членове от даването на отговори свързани със спорния въпрос, чиито отговори могат да бъдат от помощ за разрешаването на конфликта.
§ 27. По време на всяка редовна конференция на Върховния съвет трябва да бъдат канени представители на други Върховни съвети с които този Съвет е в Братски отношения, с цел обмяна на информация от и за съответните Съвети, с оглед те да се сближават още повече и да се осъществи по-тясна връзка и комуникация.
§ 28. Всички представители на този Върховен съвет в други Върховни съвети и всички представители на други Върховни съвети в този Върховен съвет, трябва да получат цялата необходима документация и информация представляваща практикувания Ритуал и да предоставят същата на Суверенния Върховен Командир възможно най-скоро преди всяка редовна сесия на Върховния съвет. Цялата информация придобита по този начин трябва да бъде пълна, ясна и всеобхватна.
§ 29. Суверенният Върховен Командир е напълно оторизиран и упълномощен да отстранява всеки представител на нашия Върховен съвет, който не изпълнява напълно своите задължения и да назначава на негово място друг, като своевременно информира Съвета на Избраните.
§ 30. В случай, че чуждестранен представител в този Върховен съвет не може да изпълни своите задължения, Суверенният Върховен Командир е напълно оторизиран и упълномощен да помоли Върховния съвет, от който идва този представител да го оттегли от поста му и да назначи друг представител.
§ 31. Политиката на този Върховен съвет е да не оторизирва и да не разрешава на който и да е от офицерите си и членовете си , активни, почетни и заслужили, или на който и да е било друг член на Ритуала, да участва в конференции, официални и неофициални, или да се занимава с комуникации отнасящи се до Стария и Приет Шотландски ритуал с масонски тела и организации, които не са официално признати като законни и редовни от регулярните Велики Символични ложи в рамките на общата юрисдикция на този Върховен съвет.
Официални знаци и подписи
1. Отличителният символ, който се използва пред подписа на Суверенния Върховен Командир е наклонен надясно кръст с три пресечени линии, които в краищата, както и в края на вертикалната линия са пресечени с малки линийки. След подписа има равностранен триъгълник от който излизат лъчи и в който е вписана цифрата 33. Използва се виолетово мастило. Титлата се изписва - Sov\ Grand Gommander
2. Символичният кръст, който стои пред подписа на Суверенният Върховен Генерален Инспектор е наклонен надясно с две пресечни линии, които близо до края на вертикалната линия са пресечени с малки линийки. След подписа има равностранен триъгълник от който излизат лъчи и в който е вписана цифрата 33. Използва се виолетово мастило. Титлата се изписва - Sov\ Gr\ Insp\ Genl\
3.Символичният кръст на Заслужил Генерален Инспектор е вертикален с две пресечни линии, които са пресечени с малки линийки. След подписа има равностранен триъгълник от който излизат лъчи и в който е вписана цифрата 33. Използва се златисто-кафяво мастило. Титлата се изписва - Gr\ Gross
4. Символичният кръст, който стои пред подписа на всеки Почетен Генерален Инспектор е наклонен обикновен кръст с две пресечни линии, без малки линийки. След подписа има равностранен триъгълник от който излизат лъчи и в който е вписана цифрата 33. Използва се ярко червено мастило.Титлата се изписва - Insp\ Genl\ Hon\
5. Символичният кръст, който стои пред подписа на Рицар-командир на Почетния съд е отвесен кръст с една пресечна линия в близост до горната част на вертикалната линия и напречни малки черти в края на линиите. След подписа се изписва степента - 32°. Използва се обикновено червено мастило. Титлата се изписва - Kt\ Comm\ C\ of Hon\
6. Символичният кръст, който стои пред подписа на Майстора на Кралската тайна е наклонен надясно кръст с пресечна линия през средата на вертикалната линия и малки отвесни черти в края на всяка линия. След подписа се изписва степента - 32°. Използва се обикновено червено мастило. Титлата се изписва - M\ R\ S\
7. Символа на Розенкройцерите, който се поставя пред подписа е страстен кръст, който е поставен на върха на пирамида. След подписа се изписва степента- 18°. Използва се червено мастило. Титлата се изписва - Eques a ----------------- R\ C\
Чл. 7. Комитети
§ 1. Суверенният Върховен Командир назначава постоянни Комитети в рамките на 30 (тридесет) дни след края на всяка редовна сесия на Върховния съвет, които функционират до приключването на следващата редовна сесия на Върховния съвет. По времето между две редовни сесии, той може да променя и запълва състава на Комитетите.
§ 2. Във Върховния съвет съществуват следните постоянни комитети:
1. Комитет по апелациите
2. Комитет по милосърдието и Братската помощ
3. Комитет по масонското образование
4. Комитет по финансите
5. Комитет по Братските връзки и взаимоотношения
6. Комитет на къщата на Храма
7. Комитет по юриспонденция и законодателство
8. Комитет по издаването на временни писма и удостоверения
9. Комитет по библиотеките и архивите
10. Комитет по номинациите
11. Комитет по възпоменанията
12. Комитет по публикациите
13. Комитет по ритуалите и церемониите
14. Комитет по делата на Ордена
15. Комитет по подраздели и справки
16. Комитет по връзките в страната и чужбина
§ 3. Всеки Суверенен Върховен Генерален Инспектор трябва да подготвя отделни доклади за решенията, делата и предложенията си. Докладите трябва да се предават в съответстващия на тематиката Комитет.
§ 4. Суверенният Върховен Командир може да свиква по всяко време всеки Комитет или Комитети, с оглед улесняването на работата на Върховния съвет.
Чл. 8. Административен съвет
§ 1. Първите девет старши членове по срока на активно членство във Върховния съвет образуват Административния съвет.
§ 2. Суверенният Върховен Командир или ако той отсъства Лейтенант-Върховния Командир плюс четири от останалите членове представляват кворум на Административния съвет.
§ 3. Суверенният Върховен Командир или в негово отсъствие Лейтенант-Върховният Командир може да свиква с предупреждение от 30 дни по-рано всички членове на Административния съвет с цел обсъждане заедно със Суверенния Върховен Командир на всички въпроси, които са били повдигнати.
Чл. 9. Процедура
§ 1. Всички въпроси освен избора на офицери или нанасянето на поправки на този устав трябва да бъдат представяни пред Върховния съвет в писмен вид и трябва да бъдат допускани за разглеждане чрез гласуване от мнозинството присъстващи членове, освен ако не е указано нещо друго. Всяка резолюция по молба на трима от членовете трябва да бъде представена в писмен вид преди да се гласува по нея. Може да се поиска преброяване на присъстващите преди да се направи предложение.
§ 2. Когато е необходимо, с решение на Суверенния Върховен Командир, може да се иска гласуване от Суверените Върховни Генерални Инспектори в периода между две редовни сесии и когато не се налага свикването на специална сесия. В случаите на такова гласуване на всеки глас ще се гледа като подаден в деня на получаването му от Върховния Генерален Секретар, а предложението ще бъде вписано за прието в деня в който се получат положителни гласове на 2/3 от всички активни членове на Върховния съвет. Резултатът се обявява на Суверените Върховни Генерални Инспектори от Суверенния Върховен Командир.
Чл. 10. Заместници на Върховния съвет
§ 1. Суверенният Върховен Командир може да назначава и определя всеки един Почетен Генерален Инспектор за Заместник на Върховния съвет на всяка територия, която не е заета от него или от всеки друг регулярен Върховен съвет, който има пълномощия да предава степени и да установява подчинени тела на Стария и Приет Шотландски ритуал на такава територия.
§ 2. Заместник на Върховния съвет няма властта и пълномощията да предава и определя степени освен с цел за незабавно установяване на организирано ателие. Няма властта да дава такива степени срещу парично възнаграждение.
§ 3. Заместник на Върховния съвет трябва да представя пълен доклад за своите действия и препоръките си по молба на Суверенния Върховен Командир или на Съвета на Избраните.
чл. 11. Приходи, хонорари и такси
§ 1. Приходите на Върховния съвет се формират от:
1. хонорари за временни писма и постоянните харти
2. хонорари за патенти и дипломи
3. от членски внос на ателиетата, които се намират под неговата юрисдикция
4. от таксата за степени
5. от продажба на книги, реквизит, атрибути
§ 2. Всички патенти и дипломи за степени и сертификати, агремани за чуждестранни представители и др., трябва да бъдат издавани от Върховния съвет, под Великия печат , с индивидуалните печати и подписи на Суверенния Върховен Командир, Върховния Канцлер и Върховния Генерален Секретар. Документите за 14° , 18° и 30° степен също имат печата на ателието и подписа на управляващия офицер и секретаря на ателието за съответната степен.
Патентите за Майсторите на Кралската тайна 32° са под Великия печат, подписани от Суверенния Върховен Командир, Върховния Генерален Секретар и от Администратора на Колегията на Кардиналите.
Патентите за Рицари-командири на Почетният съд, Почетните Върховни Генерални Инспектори, Суверените Върховни Генерални Инспектори са под малкия печат и подписите на Суверенния Върховен Командир и Върховния Генерален Секретар.
§ 3. На всяка сесия на Върховния съвет, Комитетът по финансите трябва да докладва, като предостави списък с отделни точки за отделните суми необходими за покриване разходите на Върховния съвет и в никакъв случай изтеглените от хазната пари не трябва да надвишава сумата отделена за тази сметка.
§ 4. При спешни случаи или възникнала необходимост, всяка една от сумите може да бъде увеличена по препоръка на Комитета по финансите и след одобрение на Суверенния Върховен Командир.
Чл. 12. Ритуали, програми, книги и библиотеки
Ритуали
§ 1. Върховният съвет притежава правата и запазва всички ритуали в секретни дела и рубрики. Ако някое подчинено ателие спре да съществува, те трябва да бъдат незабавно върнати на Върховния съвет.
§ 2. Всеки един Суверенен Върховен Генерален Инспектор може да притежава по един екземпляр от всеки ритуал и тайните рубрики за степените от 4° до 32° включително закупени и отразени със специален документ от Върховния Генерален Секретар, и когато престане да бъде такова длъжностно лице, трябва да върне всички книги на Върховния съвет.
§ 3. Всяка Ложа на Съвършенството трябва да закупи и да притежава за собствена употреба от Върховния Генерален Секретар следните книги публикувани от Върховния съвет:
4 бр. Ритуали на степените
1 бр. Тайнство на степените
1 бр. Рубрика на степените
1 бр. Литургия на степените
1 бр. Легенда за степените
3 бр. Погребални церемонии и ритуал
на Ложата на тъгата
1 бр. Велика конституция
1 бр. Морал и догма от Албърт Пайк
1 бр. Церемония по инсталирането и освещаването
1 бр. Мост към Светлината
1 бр. Указател за комуникациите за степените
§ 4. Всеки член на Ритуала трябва да притежава “Морал и догма” на Албърт Пайк. А всеки достигнал 32° трябва да си осигури копие на “Мост към Светлината”.
§ 5. Другите подчинени ателиета трябва да получат и притежават за собствена употреба ритуали, тайнство и Велики конституции
§ 6. Забранено е отпечатването, публикуването и разпространението на всички части от ритуалите взети заедно и рубриките, които се използват при удостояването със степените на Стария и Приет Шотландски ритуал. Или отпечатването на откъси от указателя за комуникации между степените.
§ 7. Никакви други ритуали и тайнства, литургии, указатели и др., освен описаните от Върховния съвет не могат да бъдат използвани от подчинените ателиета. Нито пък, който и да е било ритуал да бъде собственост на отделен човек или ателие, освен на Върховния съвет.
Програми
§ 8. Подчинените ателиета определят точни дати за официалните си програми. В програмите за юбилейни сбирки се дава кратко описание за работата на всяка степен.
§ 9. Всички програми, преди да се публикуват и разпространят, подлежат на одобрение от Суверенния Върховен Командир или Лейтенант-Върховния Командир.
Книги
§ 10. Всеки член на Върховния съвет има право да притежава по един екземпляр от всяко произведение публикувано от Върховния съвет, с изключение на ритуалите, тайнствата и рубриките.
Библиотеки
§ 11. Библиотеките на Върховния съвет са под контрола на Суверенния Върховен Командир, който назначава служителите и предписва правилата за управлението на същите.
§ 12. Каталози от библиотеките ще бъдат разпечатвани и разпространяване по указания на Суверенния Върховен Командир.
Чл. 13. Облекло, униформи, реквизит, атрибути, пръстени, шапки
Облекло и униформи
§ 1. Облеклото и униформите трябва да бъдат според описанията дадени в книгите за ритуали и литургии.
§ 2. При посвещаването на кандидатите и други церемонии се носи обикновено вечерно облекло на дружеството или други черни дрехи с бижутата и декорациите за съответния ритуал и които отговарят на поста на носителя им.
§ 3. Скръбния цвят на Върховния съвет е лилаво върху бяло. Цветът на Почетния съд е черно върху оранжево. На всички останали Ателиета е черно върху червено.
Декорации
§ 4. Тези, които имат правото да носят декорациите на 33° се разделят на четири категории, които са следните:
1. Четвърта категория - декорацията е от злато и емайл, във формата описана в приложенията. Носи се на лявата страна на гърдите, окачена на бяла панделка, със златна връзка и катарама. Носи се от всички Почетни Генерални Инспектори.
2. Трета категория - декорацията е същата като за четвърта категория. Носи се на лявата страна на гърдите. Носи се от всички действащи и Почетни членове на Върховния съвет, които не са втора категория.
3. Втора категория - декорацията е същата като за трета категория, но се носи окачена върху гърдите с лилава панделка. Тази декорация се носи от Върховния Проповедник; Върховния Канцлер; Върховният държавен министър и Върховния Милосърдник, както и от такива действащи и почетни членове на Върховния съвет, които изпълняват такива длъжности, а също и от изпълнявалите тези служби в продължение на 20 години, както и от Върховните представители на други юрисдикции.
4. Първа категория - декорацията е като в трета категория, но трябва да бъде разположена върху сребърно лъчисто слънце, инкрустирано с диаманти и носена от лявата страна на гърдите. Тази декорация се носи от Суверенния Върховен Командир, Лейтенант-Върховния Командир и от онези Братя, които или са ръководили тези постове или са видни чуждестранни масони на които тази чест ще бъде специално присъдена от Върховния съвет.
Бижута
§ 5. Всички бижута, пръстени и лични атрибути, които се носят от членовете на Стария и Приет Шотландски ритуал под юрисдикцията на Върховния съвет, 33° на ритуала съответстват на приетите форми и начини на носене от Върховния съвет, 33° на Стария и Приет Шотландски ритуал на Южната юрисдикция на САЩ.
Официални шапки
§ 6. Всички видове шапки, които се носят от членовете на Стария и Приет Шотландски ритуал в България и членовете на Върховния съвет, 33° на ритуала съответстват на шапките, описани от Върховния съвет, 33° на Стария и Приет Шотландски ритуал на Южната юрисдикция на САЩ (Върховният майчин съвет).
Чл. 14. Почетен съд
§ 1. Почетният съд се състои от Суверени Върховни Генерални Инспектори, Заслужили и Почетни членове на Върховния съвет, Носители на Великия кръст и Рицари-командири на Почетния съд.
§ 2. Не по-малко от тридесет дни преди всяка редовна сесия на Върховния съвет, всеки Суверен Върховен Генерален Инспектор може да подаде предложения кой да бъде избран в Почетния съд. Предложенията се дават в офиса на Върховния Генерален Секретар.
§ 3. Предложенията представляват писмена номинация на Майстори на Кралската тайна, 32°, които са членове с добро положение в юрисдикцията на Върховния съвет и заслужават поста и декорацията на Рицар-командир на Почетния съд.
§ 4. Не се разглеждат номинации, подадени по-късно от указания срок, освен ако няма единодушие за това в Съвета на Избраните.
§ 5. Номинациите трябва да са написани върху формуляри, предварително раздадени от Върховния Генерален Секретар и трябва да съдържат пълното име на всеки номиниран, мястото и датата на рождението му, професия, местожителство, датата на която е получил 32° степен, имената и местонахождението на ателиетата в които членува и кратко изложение на заслугите му към Стария и Приет Шотландски ритуал.
§ 6. В случай, че номинираният е жител или член на ателиета в други Ориенти, одобрението за такава номинация от ръководителите на съответната юрисдикция е задължително. Такава номинация се заплаща в Ориента, където е повдигната.
§ 7. Броят на номинациите за Рицар-командир е по един за първите 20 (двадесет) и по един за всяка следваща група от 30 (тридесет) Майстори на Кралската тайна, които са получили 32°. Суверенният Върховен Командир може да определи и по-голям брой, ако е необходимо за неговия Ориент.
§ 8. Номинациите в този раздел трябва да бъдат представени в Комитета по номинациите и докладвани преди да се гласува за тях.
§ 9. Не могат да се номинират за членове на което и да е било ателие или длъжност Братя, които имат неизплатени дългове за 2 години.
§ 10. Върховният съвет си запазва правото да избира Рицари-командири на Почетния съд от състава на Майсторите на Кралската тайна 32°, винаги, когато по негова преценка, интересите на Ритуала ще бъдат защитени.
§ 11. Не може да бъде номиниран за поста и декорацията на Рицар-командир на Почетния съд никой, който да не е бил в 32° поне 24 (двадесет и четири) месеца и няма патент за 32° от Върховния съвет или подобен патент от регулярна конференция на Върховен съвет от друга редовна юрисдикция и който не е афелиран Майстор-масон в ателиетата на Стария и Приет Шотландски ритуал.
§ 12. В случай, когато Рицар-командир на Почетния съд по някаква причина е отстранен и не е афелиран към синя Ложа или което и да е ателие на този Ритуал в продължение на 2 години или ако е изключен от Ложата или Ателието, той загубва поста и декорациите си заедно с всички права и привилегии на такъв.
§ 13. За поста Рицар-командир на Почетния съд не може никой да се кандидатира сам. Ако някой го стори, ще му бъде отказано.
§ 14. През първия ден на всяка регулярна сесия, всеки Суверенен Върховен Генерален Инспектор може да номинира чрез запечатано писмо адресирано до Суверенния Върховен Командир един Почетен Генерален Инспектор за удостояване с честта на носител на Великия кръст за особени заслуги, които той трябва да уточни в номинацията си. На плика на писмото трябва да има само думите “Номинация за Великия кръст”, без да е споменавано името на номинирания. Писмата се представят с не счупен печат пред Суверенния Върховен Командир, който от своя страна ги представя на Комитет, състоящ се от всички членове на Административния съвет присъстващи на сесията, които ги отварят. Издигнатите кандидатури трябва да бъдат гласувани от Съвета на Избраните и е необходимо пълно единодушие за да бъде избран кандидатът.
§ 15. Носител на Великия кръст е освободен от плащане на членски внос. Получава диплома и бижу безплатно.
§ 16. Почетният съд се събира когато е свикан от Суверенния Върховен Командир, ръководи се от Легат - носител на Великия кръст посочен от Суверенния Върховен Командир.
§ 17. Почетният съд може да приема правила за своята дейност и управление, да препоръчва на Върховния съвет правни мерки и да бъде изслушван от Върховния съвет.
Чл. 15. Правилник за управление на подчинените Ателиета
§ 1. Подчинените Ателиета в юрисдикцията на Върховния съвет, 33° на Стария и Приет Шотландски ритуал в България се организират и съществуват по силата на временни писма или постоянни Харти, издавани официално от Върховния съвет. Те са подписани от Суверенния Върховен Командир, Върховния канцлер и Върховния Генерален Секретар и са заверени с Върховния печат на Върховния съвет.
§ 2. Регулярната Ложа на Съвършенството се състои от 9 члена, а една перфектна Ложа на Съвършенството - от 13 члена.
§ 3. Регулярно Събрание на Розенкройцер се състои от 7 члена, а едно перфектно Събрание - от 13 члена.
§ 4. Регулярен Съвет на Кадош се състои от 9 члена, а перфектен Съвет - от 18 члена.
§ 5. Регулярна Колегия на Кардиналите на Майсторите на Кралската тайна, 32° се състои от 9 члена, а една перфектна Колегия - от 14 члена.
§ 6. Броят на членовете необходим за да се съставят тези регулярни и перфектни Ателиета, е постоянен и незаменим.
§ 7. Едно Ателие може да бъде създадено и с по-малък брой негови членове, ако присъстват задължителния брой за това чрез попълване с гости или с присъстващи Суверени Генерални Инспектори.
§ 8. Ако не присъстват задължителния брой от собствените му членове, Ателието не може да извършва друга дейност освен да удостоява със степени, но при условие, че кандидатите са били вече избрани. Ателието може да бъде свикано да провежда процедура с не по-малко от пет члена.
§ 9. Териториалната юрисдикция на Ложата на Съвършенството и на другите Ателиета на Стария и Приет Шотландски ритуал е равностойна на територията на юрисдикцията на Върховния съвет, 33° на Стария и Приет Шотландски ритуал в България.
§ 10. Суверенният Върховен Командир или Върховният съвет могат да променят мястото на срещите на Ателиетата с друго място в рамките на юрисдикцията на Върховния съвет или да преместят мястото и хартата за срещи на съответното Ателие на друго място в юрисдикцията.
§ 11. Всяко едно Ателие може според гласуването на членовете си присъстващи на дадена среща или на специално заседание свикано с тази цел, за която предварително са известени всичките му членове, да предаде хартата си и да престане да съществува, освен ако 9 от членовете му, независимо от Ложата на Съвършенството, Съветът на Кадош, Колегията на Кардиналите или 7 от Събранието на Розенкройцер не гласуват отрицателно. В този случай хартата и собствеността на Ателието се запазват и то може да продължи своята работа.
§ 12. Въз основа на доклад на Комитета по делата на Ордена и неговите препоръки, Върховният съвет чрез гласуване може да отнеме хартата на едно Ателие, ако то не е платило таксите и членските си вноски за 1 година.
§ 13. Нито едно подчинено Ателие в юрисдикцията няма право да оттегля или да се опитва да се откаже от верността си към Върховния съвет без съгласието на Суверенния Върховен Командир и на Върховния съвет. Хартата на всяко едно подчинено Ателие, което се опита да се откаже от верността си, ще бъде конфискувана от Суверенния Върховен Командир и върната във Върховния съвет.
§ 14. Когато едно Ателие престане да съществува, независимо по каква причина, всички негови книги и документи и цялото му лично имущество, емблемите, символите и всички останали атрибути, които се използват за удостояване със степени на Ритуала, и особено онези, които се отнасят до тайнствата на Ордена, трябва веднага да бъдат предадени и да станат собственост на Върховния съвет.
§ 15. Когато едно Ателие престане да съществува по някаква причина, Върховният Генерален Секретар отстранява от служба членовете му, които дотогава са били редовни членове.
§ 16. Редовните заседания на отделните Ателиета се провеждат:
1. Ложата на Съвършенството - поне веднъж месечно
2. Събранието на Розенкройцер - поне веднъж на два месеца
3. Съветът на Кадош - поне веднъж на два месеца
4. Колегията на Кардиналите - поне веднъж на три месеца
Събранието на Розенкройцер и Съветът на Кадош не заседава през месеците: юли; август и септември.
§ 17. Празничните церемонии за отделните Ателиета са, както се определят от уставите и правилниците на Ателиетата.Церемонията за изгасването и паленето на Светлините може да бъде отворена за публиката, като използваните ритуали малко се променят.
§ 18. Всяко ателие има отделни свои закони, които подлежат на одобрение от Суверенния Върховен Командир в рамките на 30 дни след като са приети или в противен случай те нямат законова сила. Докато се чака одобряването им, те имат временна сила. След като са станали закони, ръководният офицер на Ателието трябва да изпрати заверен екземпляр на Върховния Генерален Секретар. Поправки и допълнения на тези закони могат да бъдат узаконявани по същия ред.
§ 19. Чрез своите закони, отделните ателиета уреждат реда по който избират своите офицери, с изключение на Секретаря на ателието, който се назначава от Суверенния Върховен Командир. Назначението на Секретаря може да става ежегодно, на две или три години.
§ 20. Изборите в отделните ателиета се провеждат по времето, реда и начина определени в правилника на отделните Ателиета. Суверенният Върховен Командир или Върховният съвет могат да решат други дати за изборните събрания.
§ 21. Ако по някаква причина дадено Ателие не успее да избере офицери на определения ден, Суверенният Върховен Командир нарежда да се проведат избори на друга дата определена от тях, като се изпратят навреме съобщения до членовете на ателието.
§ 22. Избраните офицери могат да бъдат инсталирани на същите събрания на които са избрани или в рамките на 30 дни след тях. След изтичането на този срок инсталирането им може да бъде направено само с разрешение на Суверенния Върховен Командир. Церемонията по инсталирането може да бъде извършена на съвместно заседание на членовете на Стария и Приет Шотландски ритуал.
§ 23. Докато новите офицери не бъдат официално инсталирани, старите офицери продължават да заемат постовете си. Изборните офицери трябва да бъдат инсталирани лично, назначаемите могат да получат инсталация и чрез пълномощно.
§ 24. Всеки офицер от дадено Ателие може да подаде оставка. Подаването на оставка може да бъде изискана и мястото овакантено чрез предложение дадено на редовно заседание, след което да бъде разгледана на следващото заседание и одобрена с положително гласуване от 3/4 от присъстващите членове.
§ 25. Всеки един пост в подчинено Ателие се овакантява в случай на смърт, подаване на оставка, отстраняване или изключване, или когато офицер стане неафелиран към което и да е Ателие на Ритуала.
§ 26. Член на подчинено Ателие на Ритуала с постоянно жителство извън Ориента на юрисдикцията не може да бъде избиран на пост в това Ателие. Когато офицер на дадено Ателие премести извън Ориента местоживеенето си, постът му незабавно се овакантява. Изключения се правят само с разрешението на Суверенния Върховен Командир, който трябва специално да ратифицира този избор.
§ 27. При овакантяване на пост в ръководството на дадено Ателие, следващият по ранг офицер наследява предния, третият наследява втория, а третият пост се запълва с избор на редовно заседание, за което се изпраща известие до всички членове на Ателието. В случай, че първите двама офицери желаят да запазят местата си, може да се проведе избор и за ръководен офицер. Ако пък вторият офицер приеме да застане начело на ателието, а третият желае да запази поста си, провежда се избор за втория пост. Когато има вакантни места за други постове, те се запълват чрез назначения, които се извършват от ръководния офицер, освен в случаите за поста Секретар, който се назначава лично от Суверенния Върховен Командир.
§ 28. Върховният Генерален секретар представя в три екземпляра годишни доклади за състоянието на Ателиетата на първия или преди първия ден на април. Единият екземпляр е за състоянието на подчиненото Ателие, вторият за Суверенния Върховен Командир и един за канцеларията на Върховния Генерален Секретар.
§ 29. Секретарят на подчиненото Ателие трябва да представи доклад със списък на ритуалите, тайнствата и рубриките на 31 декември на Върховния Генерален Секретар във формуляри, получени от канцеларията на последния.
§ 30. Всяко Ателие трябва да контролира собствените си финансови дела и да разпределя финансите чрез гласуване на своите членове без намеса на Комитета по контрола или каквото и да е подобно управително тяло, освен в случаите, когато Ателиетата са разположени на едно място и по споразумение фондовите им могат да бъдат управлявани и контролирани от Ложата на Съвършенството.
§ 31. Милосърдниците трябва да докладват на Суверенния Върховен Командир всяка година през януари, като представят всички оправдателни разходни документи получени през годината, заедно с непокритите сметки, наличните суми и инвестиции.
§ 32. Даренията трябва да бъдат заверени с подписите на двама офицери, които са присъствали по време на получаването и депозирани в банковите сметки.
§ 33. Обезщетения по каквато и да е причина могат да се изплащат, подписани от Милосърдника, Секретаря и Ковчежника - задължително е наличието на два подписа.
§ 34. Когато едно ателие се открие на най-висока степен, всичките му степени са открити и може да се преминава от работа от една степен към работа в друга степен, без да се правят никакви други изявления освен, че се прави така.
§ 35. На нито едно Ателие или неговите членове не е позволено да се появяват на обществени места като такива, освен на погребенията на членовете на Ритуала или с разрешение, издадено от Суверенния Върховен командир.
§ 36. Нито едно Ателие не трябва да взима или да дава под наем или да разрешава употребата на собствените си отличителни символи, които използва по време на работа на своите степени или церемонии, за каквито и да е други поводи, освен по масонски дела.
§ 37. Нито едно Ателие не може да стане корпоративно тяло в други сдружения без разрешение на Суверенния Върховен Командир и контрола чрез попечители от страна на Върховния съвет.
§ 38. Използването на имотите, построяването на сгради, влизането в дълг и изплащането му и всички останали въпроси отнасящи се до контрола и управлението на собствеността са задължение на членовете на заинтересованото Ателие и винаги са подчинени на надзора на Суверенния Върховен Командир. Писменото му разрешение е необходимо и при извършването на продажби, дарения и ипотеки на недвижимо имущество, значителни ценни книжа и авоари. В случай на строеж на сгради е необходимо писменото одобрение на Суверенния Върховен Командир на архитектурните планове, договорите, приемането на офертите и финансирането.
§ 39. Напълно приемливо е да се използва думата Клуб, когато се говори за организирана група масони от Стария и Приет Шотландски ритуал.
§ 40. С разрешението на Върховния съвет или на Суверенния Върховен командир между две редовни конференции, всяко едно Ателие може да упълномощи попечители да организират корпорация или асоциация, отговарящи на гражданските закони в юрисдикцията, да получават дарения, но само за благотворителност и образователни цели. Нито една част от подобна корпорация или асоциация не може да се използва за облага на отделен индивид или ателие, а единствено за благотворителни и образователни цели. Всички корпорации, асоциации или тръстове трябва да имат в хартите си текстови членове, според които управителното тяло или попечителите трябва да бъдат избирани или назначавани от Ателиетата на Ритуала.
§ 41. Всички корпорации и подобни, трябва да имат в хартите си членове, които да гласят следното: “Ложите и офицерите изброени по-долу трябва да действат по силата на пълномощия, дадени им от и под юрисдикцията на Върховния съвет на тридесет и трета и последна степен на Стария и Приет Шотландски ритуал на Свободното зидарство в България.”
§ 42. Всички благотворителни и образователни асоциации и тръстове трябва да имат в хартите си членове, които гласят следното: “ при разпадане, ликвидация или закриване, независимо дали доброволно или по принуда, чистата печалба трябва да бъде прехвърлена на друга асоциация, корпорация или тръст, които служат на същите или други подобни цели и чиито попечители или управително тяло ще оперират с тях чрез пълномощията дадени им от Суверенния Върховен Командир на юрисдикцията…”
§ 43. Суверенният Върховен Командир трябва да изисква от подчинените Ателиета да водят по такъв начин финансовите си дела, че да ги предпазват от финансови загуби. Финансовите средства на дадено Ателие се държат под попечителството на ръководещия офицер на ателието.
§ 44. Нито едно Ателие или група няма правото да взема името на жив човек.
§ 45. Може да бъде приета молба от дадено ателие или член на това ателие, който се чувства засегнат и да бъде представена на Суверенен Върховен Генерален Инспектор по всяко време, но в рамките до 30 дни от датата, на която се е случил инцидента.
§ 46. Върховния съвет може да приема искове и молби на ателие срещу решение взето от Суверен Върховен Генерален Инспектор в рамките до 60 дни от датата на решението. Този иск се приема след като се изпрати съобщение до провинилия се офицер и се завери специален екземпляр от Суверенния Върховен Командир. Последният има пълномощията и властта, по собствено усмотрение да прекрати обжалвано решение докато не се изслуша исковата молба. Всички искове и молби до Върховния съвет трябва да бъдат представени на следващата редовна сесия на Върховния съвет.
Чл. 16. Сформиране на нови Ателиета
§ 1. В случай, когато се появи желание да се организира ново Ателие на Ритуала, трябва да се изпрати писмена петиция до Суверенния Върховен Командир. Върховният съвет си запазва правото да издава по време на сесия временни писма, с които директно се разрешава сформирането на нови Ателиета в незаети територии, след получаването на петиция.
§ 2. Петицията за сформирането на Ложа на Съвършенството трябва да бъде подписана от не по-малко 9 (девет) съвършени Братя с 14° на посвещение в Ритуала.
§ 3. Петицията за сформирането на Събрание на Розенкройцер трябва да бъде подписана от не по-малко от 7 (седем) Рицари на Розенкройц 18°.
§ 4. Петицията за сформирането на Съвет на Кадош трябва да бъде подписана от не по-малко 9 (девет) Рицари на Кадош 30°.
§ 5. Петицията за сформирането на Колегията на Кардиналите трябва да бъде подписана от не по-малко от 9 (девет) Майстори на Кралската тайна 32°.
§ 6. Всеки подписан трябва да представи заедно с петицията сертификат за редовен член на Ателието, в което членува или ако не е все още приобщен, бележка за напускането на Ателието, в което за последен път е бил член.
§ 7. След като петицията е готова, тя трябва да бъде представена на Суверенния Върховен Командир, който я приема или връща заедно с всички останали документи, до Братята изпратили петицията. При получаването на одобрена петиция, молителите трябва да я представят заедно с всички документи за редовно членство и бележки за напускане пред Върховния Генерален Секретар, придружена с достатъчно средства, които да покрият всички разходи.
§ 8. При получаването на одобрена петиция, заедно с придружаващите парични средства, Върховният Генерален Секретар трябва да осигури нужните атрибути и документи и да докладва за извършените действия на Суверенния Върховен Командир.
§ 9. Във временните писма трябва да бъде заявено, че създаденото временно Ателие, без да има редовен статут и без инсталирането на офицерите си има право да определя такси и членски внос, който да се заплаща от кандидатите и членовете и които да бъдат съобразени с устава на Върховния съвет. Такова временно Ателие има право да избира кандидати с цел да им се присъдят степени, да избира членове за приобщаване, които са получили степени в други Ателиета, и да извършва всякакви други дейности, необходими за правилното протичане на работата на такова Ателие под ръководството на Суверенен Върховен Генерален Инспектор.
§ 10. Временните писма са в сила до следващата регулярна сесия на Върховния съвет, когато молбата, заедно с препоръката на Суверенния Върховен Командир, се представя във Върховния съвет за издаването на официална харта. Такава молба трябва да бъде заведена в канцеларията на Върховния Генерален Секретар поне 30 дни преди датата на започване на редовната сесия на Върховния съвет, придружена със съответната такса и съответните документи:
1. Списък по азбучен ред на членовете, подписали петицията за издаване на временни писма, в който са отразени пълните имена и достигната степен на всеки един от подписалите.
2. Пълното име следвано от степента и името на предишното Ателие, към което бил приобщен даденият Брат, докато е бил по силата на тези временни писма.
3. Пълното име, следвано от степента на всеки Брат, който е бил изгубен по време на периода на временните писма - при случай на смърт, отстраняване, изключване и др., заедно с датата на всеки отделен случай.
4. Пълното име и степента на всеки отделен Брат, който е бил удостоен със степен по време на периода на временните писма.
5. Пълните имена на Братята, определени от Суверенния Върховен Командир за първи офицери на Ателието, на което ще се издаде харта.
6. Списък по азбучен ред на всички членове, пълните имена следвани от степента, заедно с датата на подаване на молба за получаване на харта.
След получаването на всички тези документи, Върховният Генерален Секретар трябва да потвърди, че са заплатени всички такси във Върховния съвет и да представи молбата заедно с придружаващите документи за разглеждане във Върховния съвет.
§ 11. Ако не се издаде харта, временните писма могат да продължат да действат или временното Ателие да се разпадне, като в последния случай, Върховният Генерален Секретар трябва да върне сертификатите на съответните членове и трябва да издаде бележки за напускане на всички Братя, които са били редовни членове на такова временно Ателие с датата на неговото напускане.
§ 12. Членството на Братята, които са подписали петиция за временни писма, като редовни членове продължават да изпълняват постовете си в първоначалните Ателиета на които са били членове, където им се събира членски внос и плащат такси, докато новосформираното Ателие не получи харта и не ги избере.
§ 13. Подписалите петиция за временни писма остават на ръководните си места в старите си Ателиета, докато се подаде молбата за получаване на официална харта.
§ 14. Ателиета, които функционират през период на временни писма, нямат право да прокарват допълнителни закони и се управляват от Суверенен Върховен Генерален Инспектор или от определено от Върховния съвет длъжностно лице.
§ 15. Когато Върховният съвет издаде постоянна харта за сформирането на дадено ателие, в момента на получаването на хартата, Суверенният Върховен Генерален Инспектор сформира постоянното ново Ателие, като инсталира офицерите упоменати в хартата и пише доклад за това действие до Върховния Генерален Секретар. Дошлите от други Ателиета ще бъдат отписани от предишните си Ателиета и вписани в новото ателие.
Чл. 17. Правила за кандидатите и членовете
§ 1. Кандидат за степени в дадено Ателие на Стария и Приет Шотландски ритуал трябва да бъде и да остане приобщен Майстор-зидар в поне една редовна Символична /синя/ Ложа.
§ 2. В Ориента под юрисдикцията на Върховния съвет, 33° на Стария и Приет Шотландски ритуал в България няма изискване за местоположение на символичната Ложа, към която е приобщен кандидатът за членство в Ритуала.
§ 3. На кандидати, на които не са присъдени степени на Ритуала или които не изпълняват задълженията си към Ритуала, си остават членове на Символичните Ложи.
§ 5. Забранено е на подчинените Ателиета на Върховния съвет, както на офицерите и членовете му, да публикуват или разпространяват списък с имената на кандидатите за степени сред останалите членове на това ателие.
§ 6. Никой, който е действителен жител в рамките на юрисдикцията на този Върховен съвет, не може да получи по законен път каквато и да е било степен от друг офицер или Ателие под юрисдикцията на друг Върховен съвет, освен ако няма писмено разрешение, издадено лично от Суверенния Върховен Командир.
§ 7. Никой, който е действителен жител на територия, която е под юрисдикцията на друг Върховен съвет, няма право да получава степени от офицер или Ателие на Върховния съвет, 33° на България, освен ако няма писменото съгласие на юрисдикцията на своята територия, която да е получена лично от Суверенния Върховен Командир на Върховния съвет, 33° на България.
§ 8. Всеки член на Стария и Приет Шотландски ритуал в България, който се намира продължително време извън юрисдикцията и е приобщен Майстор-зидар, може с молба да получи масонско местожителство в границите на юрисдикцията на друг Върховен съвет.
§ 9. Нито едно Ателие или офицер няма право да приема бивши членове на нерегулярни Ателиета при никакви други условия, които важат за Майстор-зидар. Задължително е писмено отказване от предишното нерегулярно ателие. Отстъпник от Ритуала никога не може да бъде приет или признат.
§ 10. Всяка молба или предложение за присъждане на степени или молба за приобщаване трябва да се направят на обявено заседание 1 (един) месец преди да бъдат гласувани, освен в случаите, когато е указано нещо друго от Суверенния Върховен Командир.
§ 11. Всеки квалифициран Брат-зидар с Майсторска степен на посвещение, който живее на територията на юрисдикцията, може да бъде предложен за член на Стария и Приет Шотландски ритуал на обявено заседание с писмено предложение подписано от един член и подкрепено от друг също с подпис. Такова предложение може да бъде направено и без знанието на кандидата. Чрез допълнителен закон, всяко Ателие може да изисква от кандидатите да подадат писмена молба.
§ 12. Когато едно Ателие нареди да се извърши гласуване, председателствуващият офицер няма право да го отлага по никаква лична молба изпратена до него. Членът на Ритуала, който иска отлагане може да предложи отлагането на гласуването и да посочи основателни причини за това, след което ателието трябва с гласуване да определи, дали да се отложи или не.
§ 13. Когато по време на гласуването се появи една черна топка, трябва да се прекратят по-нататъшни действия до следващото редовно заседание на Ателието. Междувременно, гласувалият против трябва в личен разговор да представи пред председателствуващият офицер причините за отрицателния си вот. Председателствуващият, по свое усмотрение може да доведе до знанието на Ателието изтъкнатите причини, но без да разкрива самоличността на гласувалият отрицателно Брат.
§ 14. Председателствуващият може да изложи пред ателието своето лично мнение относно причините за отрицателния вот, да оправдае отхвърлянето на кандидатурата и на следващото редовно заседание трябва да проведе повторно гласуване. Ако отново има само един отрицателен глас, кандидатът няма да бъде обявен за отхвърлен.
§ 15. Когато при първото гласуване има две или повече черни топки, кандидатът ще бъде отхвърлен.
§ 16. Когато кандидатът за посвещение е бил отхвърлен, той не може да кандидатства отново в същото Ателие или някое друго Ателие, или да бъде предлаган отново в Ателието, преди да е изминал срок от 6 календарни месеца.
§ 17. Когато кандидатът за приобщаване е бил отхвърлен, той отново може да бъде предложен след изтичането на срок от 2 месеца, като предложението трябва да бъде направено поне един месец преди гласуването.
§ 18. Кандидат, който е отхвърлен с гласуване, трябва да уведоми Ателието, в което наново кандидатства, че преди това е бил отхвърлян.
§ 19. След като един кандидат е избран в дадено Ателие, и преди да е получил степента, с която го удостоява Ателието, може да бъде подадено писмено искане за отхвърляне от двама или повече Братя, посочващи точните причини за искането си. Това искане трябва да бъде разгледано в Ателието и гласувано и ако се подкрепи от една трета от присъстващите членове, степените няма да бъдат дадени и кандидатът ще бъде отхвърлен.
§ 20. След като един кандидат е получил вече някаква степен на Ритуала в дадено Ателие, не могат да се приемат и разглеждат никакви възражения за неговия напредък в това Ателие.
§ 21. Кандидат, който е избран за получаване на степен в дадено Ателие, трябва да се яви в подходящото време и на подходящото място, за да ги получи, но не по-късно от 6 месеца от датата на избирането му. Ако не успее да се яви и не изтъкне основателни причини за това, изборът му ще бъде обявен за недействителен и ще трябва да кандидатства наново по общия ред.
§ 22. Всеки кандидат получил някаква степен на Ритуала, става член на Ателието, което го е избрало и името му трябва да бъде включено в списъка на редовните му членове.
§ 23. Ако кандидат е получил някакви степени от друг Върховен съвет, той трябва да бъде регулярно приобщен към настоящата юрисдикция с всички степени, които е получил и има право да получава следващи.
§ 24. Ако кандидатът е член на ритуала на юрисдикцията на друг Върховен съвет, той трябва да положи всички клетви на 14°; 18°; 30° и 32° пред Ателието към което се приобщава. Той може да купи дипломи и патенти за степените, които е получил или ако има такива документи от друга регулярна юрисдикция, заедно със закупуването на други, същите могат официално да му се дадат от председателя и секретаря на всяко Ателие на Ритуала в юрисдикцията в която се приобщава. За тези действия се изпраща писмен доклад до Върховния Генерален Секретар и се подпечатва с печата на Ателието.
§ 25. Когато кандидатът за приобщаването към Ателие на Стария и приет Шотландски ритуал представи заедно с молбата си бележка за отписване от предишното си Ателие или сертификат от Върховния съвет на друга юрисдикция или нейните подчинени Ателиета, от които този Върховен съвет е признат и се намира в Братски отношения, не е необходима молба за приобщаване.
§ 26. Не е нужно Ателиетата на Стария и Приет Шотландски ритуал, в който е подадена молба за приобщаване, да разследват връзките между Великата ложа и Върховния съвет на този Ориент, откъдето идва приобщаваният или пък техните подчинени Ателиета в страната, където такъв кандидат за приобщаване е получил членството си в синя Ложа.
§ 27. Всеки член на Ритуала с местоживеене в рамките на юрисдикцията на този Върховен съвет има правата и привилегиите на такова членство. Той трябва да бъде и да остане приобщен Майстор-зидар в редовна Символична Ложа и редовен член на всяко Ателие заедно със степените, които притежава.
§ 28. Член на Ритуала няма нужда да бъде или да остане приобщен към символичната Ложа и Ателието, където е получил степените си или на чиято териториална юрисдикция се намира местоживеенето му.
§ 29. Член на Ателие, което е вярно на този Върховен съвет не изгубва статуса си ако се премести от териториалната юрисдикция на това Ателие или на Върховния съвет.
§ 30. Член на Ритуала, получил степените си в Ателие под властта на чуждестранен Върховен съвет ако премести местоживеенето си на територията на този Върховен съвет, може да подаде молба за приобщаване към Ателие на тази юрисдикция, ако това не е забранено от Върховния съвет, на който той се е заклел във вярност.
§ 32. Всеки член на Ритуала, който остане не приобщен към регулярна Символична Ложа и който в срок от 2 години не се приобщи отново към същата или към друга Символична Ложа, престава да бъде член на което и да е било Ателие на Ритуала.
§ 33. Не се възстановяват правата за членство в Ритуала след изтичането на двугодишния срок указан в параграф 32. След този срок членството може да се възстанови само чрез молба и нов избор за който е гласувано с мнозинство от присъстващите членове на редовно заседание на Ателието.
§ 34. Член на Ритуала, който кандидатства за приобщаване, освен молбата си, трябва да представи и бележка за отписване от предишното си Ателие, на което е бил член, сертификат за придобитите степени или подходящ сертификат от Суверенния Върховен Командир.
§ 35. Дадено Ателие може да избере приобщен Майстор-зидар да бъде удостоен със степени, но когато се обяви гласуване, трябва да бъде заявено, че гласуването ще бъде валидно, само ако кандидатът е получил всички предходни степени.
§ 36. Едно Ателие може да избере член на Ритуала за приобщаване към него, но когато се нареди да се извърши гласуването, трябва да се обяви, че това гласуване ще бъде валидно само ако кандидатът е приобщен към Ателиета на Ритуала от по-ниска степен в тази юрисдикция.
§ 37. Не приобщен член на Ритуала може да кандидатства за приобщаване към Ателие на Ритуала, където и да е неговото местоположение.
§ 38. Не приобщен член на Ритуала, който в рамките на дванадесет месеца от датата на отписването си не е потърсил приобщаване към Ателие или Ателиета в съответствие със степените които е получил, ще му бъде забранено посещаването на Ателиета и освободен от масонските си задължения.
§ 39. Ако не приобщен член на Ритуала живее в рамките на юрисдикция, където такива Ателиета не съществуват, той трябва в рамките на дванадесет месеца от датата на отписването си от предишните Ателиета, да се приобщи към някои от Ателиета в друг Ориент или ще му бъдат наложени възбраните регламентирани в параграф 38.
§ 40. Член на Стария и Приет Шотландски ритуал в България, който има добър статус и си е платил всички такси, и който желае да се приобщи към други Ателиета в същата степен, може да кандидатства и да получи от секретаря на Ателието на което е член заверен сертификат за статуса си в това Ателие. Представяйки този сертификат заедно с молба, той може да кандидатства за приобщаване към друго Ателие. Ако бъде избран, той става член на Ателието към което е подал молба за приобщаване и секретаря на гореспоменатото Ателие трябва да удостовери избора му, като издаде сертификат. Кандидатът престава да бъде член на предишното Ателие, откъдето му издават сертификат за освобождаване, освен в случаите на двойно членство.
§ 41. Сертификатът получен по указания в параграф 40 начин, трябва да има дата на издаване и печат на Ателието, което го е издало и ще бъде валиден по гореспоменатите причини за съответната цел за настоящата календарна година и такъв новоприобщен Брат няма да плаща членски внос на Ателието към което се е приобщил за остатъка от календарната година през която се е извършило приобщаването.
§ 42. Почетните Генерални Върховни Инспектори и Рицарите-командири на Почетния съд могат да прехвърлят членството си без да губят почетните си права и привилегии.
§ 43. Временното отстраняване от всички сини Ложи към които принадлежи членът на Ритуала поради неплатен членски внос и такси, води до временно отстраняване от всяко едно Ателие на Ритуала. Ако статусът му в сините Ложи се възстанови в срок от 2 (две) години, автоматично се възстановяват правата му и във всяко едно Ателие на Ритуала. Ако възстановяването в сините Ложи се осъществи след повече от двугодишен срок, възстановяването в Ателиетата на Ритуала става само след подаването на молба, която трябва да бъде положително гласувана от мнозинството присъстващи членове на предварително обявено заседание на всяко отделно Ателие.
§ 44. Временното отстраняване от сините Ложи на членове от Ритуала поради някаква друга причина, както и изключването му, независимо по какви причини, води до същите наказания важащи за всяко Ателие на Ритуала. Ако членството му в сините Ложи бъде възстановено, това не означава, че той ще възстанови членството си в което и да е било Ателие на Ритуала, освен ако не подаде молба и не бъде избран от мнозинството на присъстващите на събранието членове на всяко едно Ателие. Гласуване на молбата за възстановяване на членството се извършва само от присъстващите членове, без право на пълномощия за гласуване.
§ 45. Член на Ателие, който не е платил членския си внос и такси за период от две години, трябва да бъде временно отстранен, освен ако не се платят дълговете в указания срок или не му се отпусне допълнителен срок не надвишаващ дванадесет месеца, но чрез гласуване от мнозинството на присъстващите на събранието членове. По нареждане на Суверенния Върховен Командир времето за временно отстраняване на този член може да бъде фиксирано за повече от една година.
§ 46. Временно отстраненият член, който в рамките на две години от датата на отстраняването си изплати дълговете си следва да бъде автоматично възстановен. Ако не успее да се издължи в рамките на две години, той трябва с писмена молба, придружена с парите които дължи от момента на временното му отстраняване плюс таксите за настоящата година и положителен доклад от Комитета по финансите, да бъде възстановен с гласуване от мнозинството от присъстващите на обявеното заседание членове.
§ 47. Дадено Ателие може, ако е гласувало мнозинството и със съгласието на Суверенния Върховен Командир, да опрости всички или част от дълговете на член на Ателието.
§ 48. На всеки член на Ритуала, трябва да бъде издадена карта удостоверяваща най-високата степен която му е вписана.
§ 49. Членовете на Ателиета от друга юрисдикция на които са членове, нямат право да посещават Ателиета на юрисдикцията на Върховния съвет, 33° освен ако не притежават указаната членска карта. Те също трябва да представят при поискване редовен патент или диплома за най-високата степен, с която са удостоени.
§ 50. Върховният Генерален Секретар трябва всяка година да изпраща на секретаря на подчинените Ателиета членски карти, които трябва да бъдат с такъв размер и цвят, какъвто е посочил Върховният Генерален Секретар с място върху тях за подписа на притежателя. Текстът, който трябва да бъде изписан върху членските карти е следният: “Издава се в уверение на това, че Брат ….. е член с добър статус в Ателието на ………….. в Ориент-България”. Трябва да бъде оставено подходящо място за датата на издаване и с големи букви годината за която е издадена тази карта. Тези карти трябва да бъдат попълнени, подписани и издадени от секретарите на подчинените Ателиета, подпечатани и дадени само на членове, които имат добър статус и са си платили всички членски вноски за календарната година. Всяка карта следва да бъде подписана от приносителя, подписите на секретарите могат да бъдат направени ръчно, напечатани или гравирани, и печатите могат да бъдат напечатани, релефни или щамповани. Ако личната карта не е правилно попълнена или подпечатана тя не се признава за валидна.
§ 51. Никакви дипломи или патенти валидни за тази юрисдикция не се признават, ако не са придружени от лична карта, която е описана в параграф 49 на този член или от сертификат, описан в параграф 52 на този член.
§ 52. Почетните Съвършени членове 14°, Рицарите на розата и кръста 18° или Рицар Кадош 30°, могат да получат, след като са си платили диплома за степента, която са достигнали. Всеки член на Колегията на Кардиналите трябва да снабди всеки Майстор на Кралската тайна 32°, на негови разноски с регулярен патент за 32° издаден и регистриран от Върховния Генерален Секретар.
§ 53. Суверенният Върховен Командир или Ателиетата, които са удостоили със степени, могат да снабдят членовете, получили тези степени със сертификат, удостоверяващ степените, получени по този начин. Този сертификат важи за дванадесет месеца, дава правата на члена да бъде признат, че е получил степените, които са указани в неговия сертификат.
§ 54. Двойно и множествено членство се разрешава при следните условия:
1. двойното членство се дефинира като членство в Ателие, намиращо се в друг Ориент.
2. множественото членство се дефинира като членуване в две или повече Ателиета в Ориента, където е първичното членство на члена.
3. първичното членство се дефинира като членуване в Ателието към юрисдикцията, към която принадлежи даден член по време на първоначалното кандидатстване за двойно или множествено членство.
4. двойното членство със запазване на всички почести от Върховния съвет, които могат да бъдат дадени или присъдени от Върховния съвет, се разрешава на взаимна основа с другите юрисдикции, признати от този Върховен съвет и в съответствие с условията на тази юрисдикция за такова членуване.
5. двойното членство се прекратява, ако членът е отстранен или изключен от едната от двете юрисдикции по причини различни от тези за неизплатени такси.
6. правилата за процедурата по получаването на двойно членство трябва да бъдат съобразени с условията, по които е било постигнато споразумение от и помежду Суверените Върховни Командири на съответните юрисдикции.
§ 55. Член на Ателие ако няма никакви финансови задължения и никакви обвинения по службата си, има право да получи необходима бележка за това, след като подаде молба на обявено заседание.
§ 56. Дадено Ателие може при единодушно съгласие на редовно заседание и със съгласието на Суверенния Върховен Командир да освободи от плащане на такси към съответното Ателие всеки член, чието положение оправдава такова освобождаване. В такива случаи Ателието не се освобождава от заплащане на таксата за този член към Върховния съвет.
§ 57. Забранява се използването на думи, цифри, букви, заглавия, титли, емблеми и символи от всички членове на Ритуала, които биха посочили техния ранг в Ритуала в писмена форма или на напечатани документи, които не са от масонски характер и не са за целите на масонството, както и използването на същите за бизнес и рекламни цели, за наемане на работа и други странични занимания, които не са масонски по своя характер и не са свързани с масонството.
§ 58. Във всички случаи на подадени молби за степени или кандидатстване за приобщаване, които са били отхвърлени от Ателието на Ритуала, и всички случаи на изключване или временно отстраняване по причини различни от неплатени такси, Секретарят на Ателието трябва веднага да докладва на Върховния Генерален Секретар или на помощника му.
§ 59. Списъците за членство на всяко Ателие не трябва да бъдат издавани с търговски, рекламни или други подобни цели, определени за такива от Върховния съвет.
§ 60. Завещания направени от членове на Ритуала, съобразени с ритуалния правилник, трябва да бъдат на съхранение от хората, които са ги направили или ако временно се депозират при подходящо официално лице на Ателието, трябва да бъдат връщани на съответното лице веднага при поискване.

Чл. 18. Устав за съдебно и наказателно производство
§ 1. Съдебните процеси при обвинения за нарушения на масонския закон или неморално или не масонско поведение или недостойно поведение на всеки един масон, член на Стария и Приет Шотландски ритуал, с изключение на Суверените Върховни Генерални Инспектори, 33°, трябва да бъдат водени от Ложата на Съвършенството, на която е член обвиняемият.
§ 2. Наказателната юрисдикция на Ложата на Съвършенството включва всичките членове на Ритуала, където и да живеят, с изключение на Върховните Генерални Инспектори, 33°. В тази наказателна юрисдикция влизат всички членове на Ритуала, независимо от това дали са отстранени от едно Ателие за неплатени такси или за нещо друго и които могат да бъдат обвинени в рамките на тази юрисдикция за нарушение, признато от съответната Ложа на Съвършенството.
§ 3. Когато даден Брат е бил временно отстранен по някаква причина, Ложата на Съвършенството в рамките на юрисдикцията има изключителното право да му наложи наказание.
§ 4. Ако някой промени местоживеенето си след като е бил обвинен, това не премахва правата на Ложата на Съвършенството да го съди по обвинението. След като обвиненията са били приети и заведени от Ложата на Съвършенството, не може да се променя мястото на процеса по никаква причина.
§ 5. Обвинения могат да бъдат повдигнати от всеки Брат, като Почетният майстор на Ложата на Съвършенството е длъжен да даде указания на Младшия Стражник или друг офицер да заведе официално обвинения срещу даден Брат, ако Почетният майстор е лично запознат или надлежно информиран за такива деяния или поведение от страна на, които неоспоримо представляват нарушение на масонските закони.
§ 6. Повдигнатите обвинения срещу един Брат трябва да бъдат задължително в писмена форма и подписани от обвиняващия Брат. Могат да бъдат и от общ характер, но трябва да бъдат придружени от уточнение или уточнения, които излагат точно определеното деяния, представляващи нарушение на масонския закон. В оплакването трябва да се посочи времето и мястото на нарушението, както и всички необходими подробности, свързани с това.
§ 7. Обвиняемият трябва да получи пълно копие на оплакването с всички подробности, за да може да получи правен съвет по всички въпроси, по които може да му бъде поискано обяснение, или които да отхвърли, или да поиска да бъде оправдан.
§ 8. Обвиненията трябва да бъдат заведени от Секретаря на Ложата на Съвършенството и представени пред Ложата на следващото обявено заседание.
§ 9. Обвинението може да бъде повдигнато само ако мнозинството от присъстващите на заседанието на Ложата на Съвършенството членове гласуват, че деянията, заедно с уточненията, представляват нарушение на масонския закон.
§ 10. Ако обвинението бъде повдигнато след гласуване на мнозинството, Ложата на Съвършенството трябва да назначи заседание, на което да бъде избран Трибунал, който да потвърди или отхвърли фактите, свързани с обвинението.
§ 11. Всички предприети действия относно съдебната процедура трябва да бъдат подчинени на одобрението или неодобрението от страна на Суверенния Върховен Командир.
§ 12. Обвиняемият и обвинителят трябва да бъдат уведомени за представените обвинения и снабдени с екземпляр от тях, както и за датата на заседанието, на което ще бъде избран Трибунал. Обвинителното писмо с копието от обвинението трябва да бъдат представени на двете страни лично или изпратени по пощата поне 10 (десет) дни преди датата, насрочена за избор на Трибунал. Ако адресът и местонахождението на обвиняемият са неизвестни, Трибуналът може да бъде избран на следващото обявено заседание, след като обвиненията са били приети за правомерни, без да се прави опит да се уведоми обвиняемия.
§ 13. На обявеното заседание Ложата на Съвършенството трябва да избере чрез гласуване, без никакво повече обсъждане, 5 (пет) от своите членове, които ще представляват Трибунала, който трябва да изслуша доказателствата и да определи фактите свързани с повдигнатите обвинения.
§ 14. Избраните в Трибунала ще го представляват, без обвиняемият да има някакво право на възражение по каквато и да е било причина срещу избраните членове на Трибунала.
§. 15. Трибуналът избира от членовете си председател и секретар, определя времето и мястото на заседанията си и метода на процедурата за вземане на показания, привикване на свидетели и установяване на факти.
§ 16. Обвиняемият трябва да бъде уведомен за всички заседания на Трибунала и да му бъде дадена възможност да представя всички доказателства, които би желал.
§ 17. Ако поради невъзможност обвиняемият не се яви, Почетният Майстор на Ложата на Съвършенството трябва да назначи някой способен и безпристрастен Брат от Ложата на Съвършенството, който да го представлява, и ще има всички права на обвиняемия да се явява и да го защитава.
§ 18. Трибуналът ще трябва да установи фактите свързани с обвинението в съответствие с приетите принципи на масонската юриспунденция и да провежда изслушвания пред комисия от подобен характер. Той трябва обаче да пренебрегне всички технически подробности и да се ръководи единствено от стремежа да отсъди справедливост.
§ 19. Ако свидетелските показания на свидетеля не могат да бъдат получени пред всички членове на Трибунала, той може да назначи един или повече от членовете си да снемат показания по подходящ начин от отсъстващите свидетели.
§ 20. Членовете на Ритуала, които свидетелстват пред него, дават своите показания под клетва, като такива членове. Профаните, които дават такива показания пред трибунала трябва да положат клетва пред нотариус или ако Трибуналът единодушно приеме, могат да дадат показания без клетва. Трибуналът може да изисква и получава веществени доказателства, които са свързани със случая.
§ 21. След изслушването на всички показания на обвиняемия и обвинителя, Трибуналът трябва да установи фактите отнасящи се до обвиненията и те трябва да бъдат протоколирани от Секретаря на Ложата на Съвършенството. Секретарят изпраща съобщение за разкритията на Трибунала до членовете. Такива съобщения трябва да бъдат изпратени най-малко 5 (пет) дни преди свиканото заседание.
§ 22. На свиканото заседание, разкритията на Трибунала и доказателствата трябва да бъдат прочетени пред Ложата на Съвършенството и обвиняем, и обвинител трябва да направят лични изявления или чрез адвокат по отношение на състоятелността на доказателствата или фактите, които представляват наказуемо нарушение.
§ 23. След приключването на изслушванията, Ложата на Съвършенството трябва да гласува по въпроса, дали обвиняемият е виновен или не по повдигнатите обвинения или по всяко едно от тях, ако са повдигнати повече обвинения. Гласуването е тайно и всички присъстващи членове трябва да гласуват. Когато са повдигнати повече от едно обвинение, трябва да има отделно гласуване за всяко едно.
§ 24. Ако по-малко от 2 / 3 от присъстващите членове на Ложата на Съвършенството гласуват, невинен, по дадено обвинение - то се отхвърля.
§ 25. Ако 2/3 от присъстващите гласуват, виновен, Ложата на Съвършенството продължава с тайно гласуване определянето на наказанието в следния ред:
1. изключване
2. отстраняване за неопределен период
3. отстраняване за определен период
4. порицание
Тези наказания трябва да бъдат определени от мнозинството от гласувалите присъстващи членове.
§ 26. Трибуналът по свое усмотрение може да поиска доказателствата да бъдат представени в писмен вид и ако обвиняемият ги помоли за това да го направят. В такива случаи, копия от тези доказателства трябва да бъдат заверени от Секретаря на Ложата по време на регистрирането на разкритията на Трибунала и след това те трябва да бъдат и да останат част от тайните архиви на Ложата на Съвършенството. По тях не могат да се правят никакви справки от никой член на Ложата освен по време на изслушванията, за да се определи вината или невинността на обвиняемия.
§ 27. Ако фактите са били установени и не е бил предявен апелативен иск, Ложата може да нареди екземплярите от доказателствата да бъдат унищожени.
§ 28. Всяка една страна има право в рамките на 30 дни след съдебното решение да предяви апелативен иск относно решението на Ложата на Съвършенството пред Суверенния Върховен Командир, който може да го приеме или отхвърли. Всяка една от двете страни има правото в рамките на 60 дни да предяви съдебен иск във връзка с решението на Суверенния Върховен Командир за окончателна присъда. Ако Суверенният Върховен Командир не е в състояние да приеме или отхвърли иска, искът се предава във Съвета на Избраните.
§ 29. Молбата за апелативен иск не действа като спиращо изпълнението на присъдата действие, освен ако не се издаде заповед от Суверенния Върховен Командир за отхвърляне.
§ 30. Резултатът от всяко съдебно дело за което не е имало апелативен иск или не е била издадена заповед за отхвърлянето му, трябва веднага да бъде докладван на Суверенния Върховен Командир и на Върховния Генерален Секретар. Последният трябва да доведе до знанието на всички ателиета в юрисдикцията присъдата, но по начин който е в интерес на Ритуала, без да се публикува.
§ 31. Временното отстраняване или изключване от подчиненото Ателие води до същото наказание във всяко Ателие на Ритуала.
§ 32. Съдебните процеси срещу Суверени Върховни Генерални Инспектори, 33° могат да бъдат повдигани само във Върховния съвет, който единствено има право да наказва активни членове. Обвиненията трябва да бъдат представени в писмен вид пред Суверен Върховен Генерален Инспектор и предадени на Суверенния Върховен Командир, който от своя страна назначава Комитет от 3 (трима) Суверени Върховни Генерални Инспектора, който да направи разследване и да представи пред Суверенния Върховен Командир резултатите от това разследване.
§ 33. Ако Комитетът реши, че може да се вярва, че обвиненията са основателни и трябва да се води съдебно дело, Суверенният Върховен Командир трябва да нареди делото да се гледа на следващата редовна сесия на Съвета на Избраните или ако според него случаят е спешен, той може да свика извънредна сесия на Съвета на Избраните за съдебното дело, и може по свое усмотрение временно да отстрани или да не отстрани Суверенния Върховен Генерален Инспектор, който е обвиняем. Съветът на Избраните, при получаването на обвиненията трябва да изготви такива правила, каквито смята за подходящи за воденето на процеса.
§ 34. Почетен Върховен Генерален Инспектор или Рицар-командир на Почетния съд, който е бил недостоен или нелоялен след като му е дадена възможност да бъде изслушан лично или чрез представител, може да бъде изключен от Върховния съвет чрез гласуване на мнозинството от Суверени Върховни Генерални Инспектори присъстващи на сесията на Върховния съвет, което ще го лиши от всички права и облаги на ранга му.
§ 35. Нищо, което се съдържа в този устав или други закони, резолюции или правилници, не трябва да бъде смятано за ограничаващо или възпиращо правото на Върховния съвет да упражнява правораздаване във всяко едно дело. В това число отстраняването и изключването на членове на всяко подчинено Ателие, подчинени членове на Върховния съвет и Рицари-командири на Почетния съд, под каквато и да е било подходяща форма, която може да бъде приета или посочена от Върховния съвет, в случай, че обвиняемият има възможност да бъде изслушан в своя защита.
§ 36. Всяка враждебна критика или оплакване от Върховния съвет или негов член, направена от даден Брат е не масонска и се заклеймява, освен ако не е направена по изискващата се от Ритуала форма.
§ 37. Задължение на всеки Суверенен Върховен Генерален Инспектор и всеки член на Върховния съвет е да докладва на Суверенния Върховен Командир за всички, случаи отнасящи се до нелоялност, неподчинение или нарушаване на задълженията, а задължение на Суверенния Върховен Командир е да даде указания или да ръководи необходимите мерки, за да може този провинил се член да бъде наказан.
§ 38. Дотолкова, доколкото членството в Стария и Приет Шотландски Ритуал е чисто доброволно, всеки член, който смята, че не може да се подчини на задълженията си и да изпълнява наложените му от устава на Ордена правила, трябва от самоуважение и в името на справедливостта към Ордена и събратята си, да се оттегли от него по достоен начин.
Чл. 19. Официално местонахождение
Седалището на Върховния съвет на тридесет и трета и последна степен на Стария и Приет Шотландски ритуал в България е в гр. София, Р.България.
Чл. 20. Изменения и поправки
§ 1. Тази конституция може да бъде допълвана и изменяна само на редовни сесии или на специални сесии на Съвета на Избраните свикани с тази цел от Съвета на Избраните с гласуване от 3 / 4 (три четвърти) от присъстващите членове.
§ 2. Всякакви предложения за допълнения и изменения трябва да бъдат депозирани пред Върховния Генерален Секретар от действащ член поне 90 дни преди редовната сесия, като същите бъдат раздадени на всички действащи членове поне 60 дни преди редовната сесия. Всяко предложение за изменение и допълнение подадено в по-кратък от този срок може да бъде допуснато за разглеждане само след единодушно гласуване.
§ 3. Всеки комитет на Върховния съвет може да състави и да предложи поправка или допълнение на всяка редовна или извънредна конференция.
Чл. 21. Декларация
Тази конституция, така както е приета и публикувана от Съвета на Избраните на Върховния съвет на тридесет и трета и последна степен на Стария и Приет Шотландски ритуал в Република България, заедно с декретите и решенията на Върховния съвет и неписаните принципи на франкмасонството, представляват закона на Стария и Приет Шотландски Ритуал, в юрисдикцията на този Върховен съвет.

ПЪРВИ СЪВЕТ НА ИЗБРАНИТЕ
на Върховния съвет, 33°
на Стария и Приет Шотландски ритуал
на Свободното зидарство в България,
инсталиран на 07 януари 2001 г.
1. Суверенен Върховен Командир
2. Лейтенант Върховен Командир
3. Върховен Проповедник
4. Върховен Канцлер
5. Върховен Държавен Министър
6. Върховен Генерален Секретар
7. Върховен Генерален Ковчежник
8. Върховен Милосърдник
03 февруари 2001 г. / Ориент - София

Тази Конституция на Върховния съвет, 33° на Стария и Приет Шотландски ритуал на Свободното зидарство в Р.България е издадена на 14 февруари 2001 г., в първи тираж от 20 екземпляра разпределени, както следва:
1. 13 екз. за всеки един Суверенен Върховен Генерален Инспектор на Върховния съвет, 33° на Р.България.
2. 1 екз. за Ателието на Ложата на Съвършенството.
3. 1 екз. за Ателието на Събранието на Розенкройцер.
4. 1 екз. за Ателието на Съвета на Кадош.
5. 1 екз. за Ателието на Колегията на Кардиналите.
6. 1 екз. за Архива на Върховния съвет, 33° на Р.България.
7. 1 екз. за нуждите и делата на Съвета на Избраните.
8 1 екз. за библиотеката на Върховния майчин съвет на Света,Върховния съвет, 33° на Южната Юрисдикция на САЩ.
Grand Secretary General

СЕДЕМНАДЕСЕТ ПРЕМИЕР-МИНИСТРИ НА БЪЛГАРИЯ СА БИЛИ МАСОНИ
Първата велика масонска ложа у нас основана във Варна през 1884 година
Наричат ги световните кукловоди, хората, които управляват света от удобната сянка на ложата си. По българските земи франкмасонството се появява в началото на ХIХ век. Посветени в масонството чужденци, посещаващи българските градове по поречието на Дунав, правят първите опити за организирането на масонски огнища и привличането в тях на българи, предимно търговци, които въртят алъш-вериш със страните от Средна и Западна Европа. За първия българин, посветен във франкмасонството, се счита живелият в бесарабския град Кишинев архимандрит Ефрем. Според хрониките през 1820 година той попада в ложа "Овидий". След завръщането си в България се опитва да основе първата масонска ложа в Русе. Основоположник на българското регулярно франкмасонство обаче е българинът Иван Николов Ведър. С принципите на Свободното зидарство той се запознава по време на пътуванията си в Европа. Посветен е в английска ложа в Цариград. Достига най-високата, 33 степен в йерархията на Стария и Приет шотландски обред. Ведър е бил в тесни връзки с членовете на Българския централен революционен комитет в Букурещ и по-късно въвежда в масонството много именити български национал-революционери. Според хрониките на зидарите по време на Руско-турската война благодарение на установената масонска връзка между Иван Ведър и турски военнокомандващ, българинът успява да предотврати унищожаването на най-европейския български град - Русе.
Веднага след освобождението на България през 1878 година Ведър предприема действия за създаването на първата българска масонска ложа. През 1880 година, с патент на Великия изток на Португалия, е провъзгласено запалването на Светлината на първата българска регулярна ложа "Балканска звезда" със седалище в крайдунавския град. За неин първомайстор е избран Иван Ведър. Скоро тя разпростира своята дейност и в други български градове. "Балканска звезда" е посещавана и от самия княз Александър Батенберг, който преди да заеме българския трон, е работил в австрийска ложа. През 1884 година във Варна е основана първата българска Велика ложа, която обаче е просъществува много кратко време. Неопитното българско масонство обаче не успява да се опази от заразата на избухналите политически противоречия в новата българска държава. За да избегне компрометирането на масонството през 1887 година, Ведър "приспива" създадените от него ложи. Захари Стоянов, Стефан Стамболов и Васил Коларов изповядвали шотландското учение.
През 1914 година неколцина посветени и членуващи в чуждестранни изповедания българи учредяват в София ложа "Заря", която получава патент за редовност от Великата ложа на Франция. След консултации с европейски масонски сили през 1917 година френските масони дават съгласие, българската ложа "Заря" да се раздели на ложите "Зора" и "Светлина" и те да образуват Великата ложа на България. На 7 януари 1918 г. в София е провъзгласено инсталирането на Великата символна ложа на България. За първи Велик майстор е въведен генерал Александър Протогеров. Българските масони обявяват своя Декларация за изповядваните свободнозидарски принципи. За девиз на Великата символна ложа на България от 1918 година е обявен "Любов, Истина, Труд". За периода 1918 - 1940 година, ложата основава свои клонове в Русе, Варна, Пловдив, Бургас, Плевен, Кюстендил, Ямбол и Дупница. Над петстотин български мъже са посветени в масонството. Значителна част от тях са личности с голямо обществено значение за страната и със сериозен международен авторитет. Зидарската престилка препасват видни учени и университетски преподаватели, творци на изкуството, политици и индустриалци, банкери и търговци, дипломати, военни. 17 български министър-председатели са били масони. Захари Стоянов, Стефан Стамболов и Васил Коларов са само малка част от заемалите високи постове в йерархията на зидарите известни българи.
За кратко време българската ложа получава официално признание от почти всички значими зидарски сили в света, влиза в близки отношения с тях и взима активно участие в живота на всемирното масонство. Български делегати участват в работата на всички международни масонски форуми, у нас се регистрира бум на издаването на масонска литература. Масонството у нас е забранено със закон.
С установяването на хегемонията на фашистката и национал-социалистическата идеологии през тридесетте години на ХХ век в Европа за българското франкмасонство настъпват тежки времена на преследвания, дискредитиране и обявяването му за враг номер едно на държавата. Легалното съществуване и функциониране на масонските Ложи в България е забранено в края на 1940 година с приемането на Закона за защита на нацията. Българските приемници на Хитлер и Мусолини заклеймяват франкмасонството като проводник на интересите на западните демокрации, вреден за българските държавни интереси. За да избегне силовия разгром, Великата символна ложа на България се саморазпуска още преди влизането на закона в сила и "приспива" всички свои дъщерни ложи. Архивът, наличните финансови средства и документите за собственост на недвижимо имущество са изнесени извън страната (в Америка от духовно лице/б.м./). След края на Втората световна война и настъпилото прекрояване на картата на Европа, започналите репресии засягат и останалите живи българи франкмасони. Сред осъдените на смърт от така наречения народен съд попадат много зидари. Франкмасонството е публично обявено от комунистите за агентура на чужди шпионски централи и в периода на настъпилата студена война органите на сигурността на комунистическа България са оторизирани с пълна свобода да вземат всички репресивни мерки за недопускане на възраждането на масонството у нас. За масонството се говори "тихо" предимно сред радикално настроените бохемски среди.
Редица заемащи отговорни постове в държавната и партийна йерархия личности са били заклеймявани като "врагове с партиен билет" и отстранявани от длъжност заради досега им с тайното общество. Много български масони емигрират на Запад, но за разлика от своите събратя емигранти от Русия, Полша, Унгария, Чехия и Румъния, не успяват да се организират в действаща в емиграция българска ложа.
Демокрацията води псевдомасоните в България
Възраждането на организираното масонството у нас започва веднага след падането на Берлинската стена и началото на демократичните промени. Първоначално се появяват няколко сдружения с псевдомасонски характер, които не успяват да просъществуват. Възстановяването на масонството се забавя умишлено от опитите на посттоталитарните политически сили да постигнат легитимиране пред външния свят чрез масонските структури. Възникналите псевдомасонски кръгове са овладени от бивши кадри на комунистическия апарат и служители на бившите идеологически отдели на ДС. През 1992 година е направен първият неуспешен опит за публично оповестяване на създадена именно по този начин българска ложа. Никое от тези фалшиви според днешните зидари формирование обаче не успява да получи признание за легитимност от което и да е било редовно масонско изповедание по света.
През 1996 година Варна приютява първата извънстолична ложа
Първоначалният процес на реактивиране на масонството у нас след 10 ноември протича в две паралелни посоки - по линия на югославската Великата ложа "Югославия" и Великата ложа на Германия. По същото време у нас развиват дейност и други масонски организации като швейцарската ложа "Алпина" и Великия Ориент на Франция, а редица българи са посветени в масонството и в гръцки ложи.
За основоположници на новото регулярно франкмасонство след 10 ноември у нас се считат група българи, посветени през май 1992 година в немската Ложа "Лесинг". Като основен "виновник" за това се сочи българинът емигрант д-р Иван Войнов. Те създават през 1994 година в София ложите "Светлина", "Зора" и "Сердика". Две години по-късно пак в столицата е инсталирана и ложа "Заря", както и първата българска извънстолична ложа - "Черноморски приятели" във Варна. Скоро са отворени и масонски клонове в Шумен, Русе и Добрич. На 20 септември 1997 г., в свой собствен Храм в София петте български ложи "Светлина", "Зора", "Сердика", "Заря" от Ориент-София и "Черноморски приятели" от Ориент-Варна провъзгласяват обединяването си в съюза на Великата ложа на Старите, Свободни и Приети зидари на България. За неин пръв Велик майстор е избран Иван Ставрев. Ложата издава и свой печатен орган - списание "Светлина". На 22 септември 1997 г. Обединените велики ложи на Германия разпространяват до всички масонски сили по света информационен меморандум, с който препоръчват да бъде призната регулярността на българската Велика ложа и да се установят контакти с нея. Благодарение на това българската ложа получава признание и влиза в официални контакти с близо сто ложи от цял свят.
Двама варненци в ръководството на сегашната Велика ложа
Настоящият велик майстор на българската ложа е 46-годишният софийски бизнесмен Петър Горновски. Той бе избран през март 2001 година на събор на зидарите в Горна баня. Директорът на общинска дирекция "Архитектура и строителство" на Варна Венелин Жечев пък бе провъзгласен за негов заместник в новия велик съвет.
Дългогодишният директор на Радио Варна Стоян Чешмеджиев пък е избран за велик церемониалмайстор. 15 май 1999 година заради нарасналия интерес във Варна е инсталирана втора редовна ложа "Морска звезда". Варна се води за една от люлките на зидарската философия. Тук функционират две официални ложи, а най-често събиранията на родните масони стават край морето.
Само преди две седмици над 300 български зидари присъстваха на ритуала по полагането на първия камък на храм на варненската ложа "Черноморска звезда" в местността Почивка.

Комисия по информация за признание - Доклад 2010 – България
Конференция на Великите Майстори на Масоните в Северна Америка
Комисия по информация за признание
Доклад 2010
България
Нов Велик Майстор, Володя
Лозанов, беше избран и инсталиран във Великата Ложа на Старите, Свободни и Приети Зидари на България. От името на своята Велика Ложа, той спешно поиска асистенция за справедливо (безпристрастно, разумно) преодоляване на спънките за обединение на Свободното Зидарство в България.
Комисията, в продължение на изминалите пет години, безрезултатно се застъпваше пред двете Велики Ложи за предприемане на действия за обединение.
Великият Майстор Лозанов поиска назначаването на международни медиатори за подпомагане (улесняване) на този процес. За да се случи това, Обединената Велика Ложа на България, която сега се ръководи от Великия Майстор Григорий Вазов, трябва да се съгласи и ангажира в един такъв процес. Няколко членове на европейски Велики Ложи, а именно Националната Велика Ложа на Франция, Обединената Велика Ложа на Германия и Обединената Велика Ложа на Англия заявиха желание, при поискване, за участие в този опит.
Уместно е да се предприеме такова действие в европейската Масонска общност, което, ако се случи, без съмнение ще бъде от полза за Масонството в Европа.

Траурни плочи на братя масони, имащи отношение към архивирането в българското масонство:

Бр:. Митко Иванов, 32°

На 17.10.2007 г. внезапно почина нашият уважаван и почитаем Брат Митко Иванов, 32° - Заместник Директор на Националния Изследователски Институт на Стария и Приет Шотландски Ритуал в България.
В качеството на автор ще помним Брат Митко с написаните от него седем масонски книги и множеството статии и изследвания на масонска тематика. С книгата “Свободното Зидарство в България”, д-р Митко Иванов, 32° записа със златни букви своето име в историята на българското масонство.
Като документалист, изследовател, историограф, Брат Митко съхрани за нас и идващите поколения архива на Великата Ложа на България от началото на 19-ти век до наши дни.
Ще запомним Брат Митко


Върховен Съвет, 33° на България
На 24 май 2010 г. в София, внезапно ни напусна Брат Иван Ставрев, Стар Велик Майстор на Великата Ложа на Старите, Свободни и Приети Зидари в България.
Един от първите български масони, които след 50-годишна забрана реактивираха на 5 декември 1992 г. масонството в България. На 26 март 1995 г. той е избран за Велик Майстор на Великата Ложа на България. На 4 ноември 1996 г. той е Избран Велик Майстор на бъдещата Велика Ложа на Старите, Свободни и Приети Зидари в България. На 20 септември 1997 г. в София бе инсталирана Великата Ложа на Старите, Свободни и Приети Зидари в България и Най-високоуважаемият Брат Иван Ставрев е инсталиран и ръкоположен за пръв Регулярен и Признат Велик Майстор в България. Под удара на неговия Чук, ВЛССПЗБ изгради първите български масонски ложи и зае достойно и подобаващо място в Световното братство, получавайки признания от 39 чуждестранни Велики Ложи по света. Неоценима е заслугата на НВУ Брат Иван Ставрев и за развитието на Стария и Приет Шотландски Ритуал в нашето Отечество, като в качеството си на действащ Велик Майстор той запозна българските масони с Ритуала и подписа писмото за инсталиране на Върховен Съвет на 33-та и Последна Степен на Шотландския Ритуал в България. На 7 януари 2001 г. в София, НВУ Брат Иван Ставрев положи подписа си под историческия масонски документ, по силата на длъжността си Велик Майстор, а именно Договора за сътрудничество между ВЛССПЗБ и Върховния Съвет, 33° на България. С него извървяхме странстването на живота и стояхме на стража и се пазехме от неговите изпитания и превратности. Помним го от моменти, на които светът не ставаше свидетел, когато братските чувства бяха истински и неподправени. Неговите добродетели остават в нашата памет, а споменът за неговите благородни качества е утеха в този час.
На 22 ноември 2008 г. от 12.00 часа в град Варна ще се проведе Ритуал по Внасяне на Светлина в нова Ложа на Старите Свободни и Приети Зидари с име “Боян Абаджиев” и патентен N: 053, дъщерна ложа на Ложа “Черноморски приятели”.

СИМВОЛЫ МИРОВОГО ЗНАЧЕНИЯ


А сега публикациите, които ме предизвикаха:

ПО http://razkritia.com



Петко Сертов, Алексей Петров и Ахмед Емин били масони от една и съща ложа
Бившият шеф на ДАНС Петко Сертов, неговият съветник в агенцията Алексей Петров и секретарят на Кабинета на Доган – Ахмед Емин са членували в една и съща масонска общност – „Братство и чест”. Най-висок ранг е имал Сертов, следван от Петров, който пък бил пряк наставник на Емин.
...
Според Стария велик майстор Румен Ралчев в България има около 3000 масони. Не всички от тях обаче се познават, тъй като членуват в различни организации, повлияни от мощните ложи на Великобритания, Франция и Германия.
Станимир Тенев

Скандални разкрития за новата шефка на БНТ, които трябва да знаете
Вяра Анкова е новата шефка на БНТ, стана ясно след гласуването на СЕМ. Предположенията, че Люба Кулезич ще оглави Канала, останаха неоправдани. Досега Вяра Анкова работеше като директор на Дирекция „Информация“ в БНТ. След избирането й за шеф на телевизията, Вяра обеща сеч в БНТ. Тя се зарече, че ще има много съкращения и реформи, които отдавна е трябвало да бъдат предприети. „Ще поискам оставките на колегите от всички ръководни длъжности”, обеща Анкова още преди да я изберат за шеф.
Омъжена е за бившия бос на „Левски” Томас Лафчис, което според запознати е изиграло роля при избора на директор на телевизията. Други пък смятат, че Анкова е протеже на бившата шефка на БНТ Уляна Пръмова, за която се твърди, че е присвоила милиони от националната телевизия.
Избирането на Вяра Анкова за шеф на БНТ предизвика остри реакции. Постът на Канала си е апетитен и за него се бориха много „акули”. Телевизията е златна кокошка както за олигарси, така и за политици, рекламни босове и прочие.
Често ще виждаме Първанов по БНТ
Бъдещето на Първанов минавало през избора на Анкова за шеф на БНТ, смятат запознати. Те разкриват топла връзка на Анкова с президента. Според тях тя ще обслужва политическите интереси на Гоце и именно той е лобирал за нейното назначаване. Чрез телевизията Първанов щял да популяризира и рекламира бъдещия си политически проект.
Подобни съмнения бяха изразени още преди Анкова да бъде избрана за шеф на БНТ. Докато представяше своята концепция за телевизията, шефът на СЕМ Георги Лозанов й зададе доста неудобни въпроси. Сред тях беше и този за съществуването на политически чадър, опънат над нея. Анкова, разбира се, отрече, като каза, че с Първанов е поддържала връзка за последно покрай „Българската Коледа”.
Говори се, че БСП са били особено активни при избора на Анкова. Форумци я наричат „потомствена комунистка”, като се предполага, че и ДПС са замесени в лобирането. Ако е така, новините на турски скоро няма да отпаднат.
Не искаме Вяра Анкова за шеф на БНТ…
… отсече мощната социална мрежа Фейсбук. Групата анти-Анкова е събрала до момента 142-ма членове под мотото „Да измъкнем БНТ от лапите на Гоце и руската мафия!”. Потребителите в групата са убедени, че изборът на Анкова е бил предрешен и отдавна се е знаело, че тя ще оглави БНТ. Просто досега са играли театър.
Разкрит канал за източване на БНТ?
Източници на Razkritia.com ни довериха, че Анкова е получава щедри хонорари от социологически агенции по време на парламентарните избори. Тогава Вяра още беше шеф на „Новини и актуални предавания“. Според запознати проучванията на „Алфа рисърд” и „Сова 5” са били манипулирани в полза на определена партия. Всеки месец Вяра получавала солидно възнаграждение от социологическите агенции в размер на 1500 – 2000 лв., а покрай изборите хонорарът се качвал
Гаври се с подчинените си
Преди време жълт вестник писа, че Вяра Анкова често се гаврела с подчинените си. Освен че издевателствала над тях, като ги нагърбвала с непосилни задачи, тя ги обричала на безпаричие и мизерни заплати. Друг слух носи, че преди избирането й, тя накарала колегите от отдела да я подкрепят на 100% с подписка. Иначе щяло да има уволнения

От публикацията във
http://www.facebook.com/group.php?gid=134389196595319&v=info:


"Не разбрахте ли, че Вяра Анкова е новият шеф?! Няма да допуснем друг да ни вземе телевизията. Ако ще на ръце да ходите и хора да играете – няма да стане! Избийте си от главите всяка друга мисъл! Това заявил олигарх на въпрос какви са шансовете на другите кандидати за поста генерален директор. Накрая се смял като Мефистофел...
Особена активност и вещина в конспиративната дейност демострирали посредниците от ДПС и БСП. Особено от ДПС..."
Ние, събрани в тази група, категорично отказваме предрешения избор за директор на обществената телевизия обслужващ политическите и икономически интереси на Георги Първанов - Гоце! При най-малката нередност в хода на конкурса официално ще се обърнем към посланиците на ЕС и САЩ, както и към представители на ЕК. (скрий)
Вид на Поверителност:
Отворена: Цялото съдържание е публично.



Станишев нае адвоката на мафията
Бившият премиер Сергей Станишев знаково повери защитата си на Ина Лулчева, известна в съдебните среди като любимия адвокат на мафията. В сряда Сергей се яви на разпит в Националната следствена служа (НСС) за изгубените 7 папки със секретна информация в ДАНС, придружаван от адвокатския тандем Ина Лулчева и Васил Василев.
Случайно или не, но на въпросните двама юристи е поверил защитата си и офицерът бандит Алексей Петров.
Мълви се, че Трактора се е споразумял да плати рекордния хонорар от 700 000 лева на адвокатите, ако те успеят да оправдаят дългогодишната му мафиотска дейност пред съда, съобщава в.“Уикенд“.
Не е известно колко ще плати Станишев на Ина Лулчева и Васил Василев, но от РАЗКРИТИЯ.КОМ знаем, че едночасова юридическа консултация, направена от Лулчева, струва баснословните 2000 лева.
Маститата адвокатка от години защитава гангстерите. Нейният първи и най-щедър клиент от подземните босове бе висаджията Георги Илиев. Лулчева измъкна от лапите на закона и Ангелинка, вдовицата на Косьо Самоковеца.
Видната юристка защитава и Евелин Банев – Брендо, консултира правно босовете на СИК братя Маргини, както и пернишкия олигарх Людмил Стойков и енергийния бос Христо Ковачки.
Преди Сергей Станишев да повери защитата си на Ина Лулчева, друг известен с богатството си политик също й се довери. Става въпрос за бившия столичен градоначалник Стефан Софиянски, когото Лулчева измъкна „сух“ в процес за злоупотреби с общински имоти. Между другото Софиянски е единственият демократ, когото адвокатът на мафията е защитавала. В съдебните среди Лулчева нашумя като защитник на Андрей Луканов в процеса срещу братя Оризарски. След това сивият кардинал на БСП успя да осъди България в Страсбург за ареста си благодарение на Лулчева.
Пикантна подробност е, че адвокатката на мафията е защитавала и банкера Венцеслав Йосифов, чиято съпруга Моника е спрягана като особено близка до Станишев.
Венцеслав Йосифов бе оправдан за фалита на „Първа частна банка“, впоследствие чукчето „невинен“ бе ударено и за друг скандален банкер и клиент на Ина Лулчева – Христо Данов от „Агробизнесбанк“.
Дългият списък с ВИП клиенти на Ина Лулчева се допълва от Тодор Славков. Внукът на Живков бе оправдан по обвинение, че е изнасилил Мила Гешева.
Десетките заможни клиенти на Ина Лулчева отдавна са превърнали юристката в една от най-заможните българки. За адвокатката на мафията казват, че тя не се наема да защитава някого, ако не получи хонорар от поне 50 000 лева за всяка съдебна инстанция.

Тошко Тодоров намесен в поредна данъчна шашма, ГЕРБ затваря очи
Роднина на Тошко Тодоров уличен в измама. Данъчният шеф му помогнал?


За скандална измама с данъци, в която е замесен братовчед на Тошко Тодоров – зам.-шефа на НАП, алармира вестник „168 часа” в новия си брой. Заради врътки с фирма на роднината Димитър Донев, обикновен служител изгорял с над 600 хил. лева. Схемата е добре позната в последно време (виж и във видеото по-долу) – собственици на фирма стават неплатежоспособни, трупат борчове и когато видят, че няма изход, прехвърлят фирмата на някой балама. Баламата в случая е Веселин Костадинов, който е бил само един обикновен охранител в заведение на Донев. Тарикатите – Димитър Донев и Румен Новаков – известни ресторантьори в Албена.
Врътката е следната. След като дружеството „Капитал ДМ” – Добрич, става неплатежоспособно, неговите собственици са заличени, а то – прехвърлено на нищо неподозиращия охранител Веселин Костадинов. Костадинов само разбира, че е станал собственик на фирма, без да му идва наум, че „Капитал ДМ” може да има неплатени данъци в размер на едни 600 хил. лева. Докато не го привикват в IV РПУ в София, където му съобщават, че е обвиняем за невнесените суми. Обикновеният пазач, разбира се, няма откъде да осигури сумата, а бившите собственици вече не са в играта.
Роднински връзки
Както споменахме по-горе, бившият шеф, натрупал данъци на „Капитал ДМ”, е Димитър Донев – първи братовчед на зам.-шефа на НАП Тошко Тодоров. Припомняме, че Тодоров е и главен икономически експерт на ГЕРБ. Във фирмата работи и братът на Тошко Тодоров – Димитър Тодоров. При целия този възел от роднински връзки се поражда и съмнението не става ли дума за сериозен конфликт на интереси?!
„Това, че сме роднини, нищо не значи”, казва зам.-шефът на НАП Тодоров пред в. „168 часа” и допълва, че дори го е глобявал преди време. А доколко е така, само той си знае. Не е ясно и до каква степен данъчният директор е замесен в аферата с „Капитал ДМ”.
Уличен в източване на ДДС
А дали това е първият случай, в който името на Тошко Тодоров е набъркано в съмнителни шашми. Още като шеф на Дирекция НАП в Добрич той е бил разследван за източване на ДДС, писа сайтът ЮВсекиден“. Тлъст доклад, изготвен от сегашната шефка на приходната агенция, уличава Тошко Тодоров в данъчни престъпления. Малко преди да бъде разследван, Тодоров, по невнимание или умишлено, се саморазкрил пред столична медия, че е консултант на ДАНС. В последствие помолил случаят да не бъде коментиран, но… късно.
Според запознати източници той е прикривал далаверите с източване на ДДС на всяко едно правителство, което е било на власт. Играел както с НДСВ, така и със СДС, а сега и с ГЕРБ. Неслучайно и всички сигнали срещу Тошко Тодоров се потулвали или се изпарявали някъде в пространството. Вестник „Атака“ го свързва и с аферата „Мургина„.
„Жална й майка на държавата”
„Жална й майка на държавата, ако Тошко Тодоров е бъдещият финансов министър”, каза веднъж за сайта „Афера“ Даниела Пеловска от „Новото време”. По думите й Тодоров бил гласен от ГЕРБ да оглави финансовото министерство и нищо чудно, ако Симеон Дянков не се справи, Тошко Тодоров да бъде избран на негово място. Въпреки множеството сигнали за далавери, в които е намесено името на Тошко Тошев, премиерът Бойко Борисов и днес го нарича „един от най-добрите данъчни”.

2 коментара:

Ранни записвания каза...

Поздравления за блога ви, радвам се че ни пишете и това,което споделяте е важно за нас.Дано и през новата година ни пишете още.Все пак...." И когато някой от тях ви направи нещо лошо, то трябва да се обърнете към вашата или неговата Ложа, а оттам можете да апелирате към Великата Ложа, както е бил заведен похвален ред от нашите прадеди във всички народи, като само в такъв случай ще прибягвате до съда, когато по друг начин не може да се разреши.
Търпеливо изслушайте честния и приятелски съвет на Майстори и Братя,..." наистина нека бъдем малко по търпеливи и добри един към друг, стига с тази злоба и ненавист, и вечно да завиждаме като видим щастлив човек.

поправка на пожарогасител каза...

От доста дълго време не бях попадала на толкова интересна и внушителна статия.Радвам, се че ни пишете и споделяте толкова стара информация,която трудно можем да открием написана в някои книги.Все пак историята и миналото ни са доста дълги.Важно е да има хора,които да кажат всичко независимо какво е то.Да кажат за да разбере светът.Започвате именно с това послание.Мосонството е доста дълбоко и има какво да научим за него.