вторник, 17 август 2010 г.

Химията, която ядем - бавно ни трови, и резултата е ... преждевременна смърт-знае ли някой какво всъщност слага на масата си? Говорим за “храна убиец”

Млякото и млечните продукти

Естествената плесен в известен смисъл, понякога има антибактериално и антимикробно въздействие при евентуална консумация, а за ИЗКУСТВЕНАТА какво да кажем – тук нищо положително не може да се спомене? Всички сме свидетели на петната по застоял хляб (на 1-2 дена) например – от всички цветове на дъгата са! Ами подобни има и по сирената, млеката, колбасите, та дори и по зеленчука? Направо отврат и ужас – това си купуваме ежедневно “отврат, ужас” и после заболявания всякакви. Даваме си паричките за покупка на болести непрекъснато, нарочно подбутвани от нечистоплътни търговци и лакоми правителства. И в този контекст – за това и здравеопазването ни днес е превърнато в “здравен бизнес” – в търговия с човешката плът направо в буквалния смисъл – всяко здравно заведение съгласно статута си е тарифирало специфично услугите си дори за вземане на кръв и т.н., а човекът е длъжен да заплаща за това “здравесъхранение”, че и умишлено е разболяван. Е, това вече не се ли нарича ИЗВРАЩЕНИЕ? Лично за мен си е направо гавра, която се именува правителствен ГЕНОЦИД (20 години измислена “коопдемокрация”, 20 години сринати до основи селско стопанство и промишленост, 20 години отсъствие на човешка и нормална в този смисъл правителствена политика, 20 години на пълно адекватно гражданско отсъствие по случващотото се) и ето ти резултата – осигурена на 100% мъчителна умирачка и топене на нацията ни също. / б.м.

ПУБЛИКАЦИЯТА Е ПОДГОТВЕНА ПО МАТЕРИАЛИ НА “24 ЧАСА”

Гражданинът ЦВЕТАН АНДРЕЕВ казва: ...Трябва да се ограмотят най-после управниците ни, 21 век сме !... В истинското КВАСЕНО (не кисело) МЛЯКО има БЪЛГАРСКИТЕ УНИКАЛНИ БАКТЕРИИ! – ....(а къде са ни сега те и останалите закваски? – ами внасяме си ги всякаквите от чужбина вече - вижте вноса им из документите на българските митници! Основно от “европейска” Италия!!! – дето и тя е стандартизирана по Европейски образец Вносът основно е за Пловдивски уж научен институт по темата /б.м.). Е, тогава то(млякото) как да има познатия ни български вкус - след като привкуса му е италиански?


... В киселото мляко е разрешено да се влага до 20% сухо мляко, в сиренето от краве мляко - до 30%, а в кашкавала - до 25%. "Ще се постараем да обхванем всички мандри и магазини в Пловдивско", каза д-р Нейков – (казах ли Ви, че най-интензивните ползватели на всякаквите млечни закваски са “пловдивските научни майстори от ... От там тръгва и “разпределението им” по селища и мандри, когато се прави “внос” на едро /б.м.)

... Новият БДС за българското кисело мляко вече е в сила (от 18 юни 2010 г.). Стандартът е публикуван в официалния бюлетин на института за стандартизация, съобщиха от ведомството. Цената за 17-те стр., от които се състои документът, е 32,40 лв.
В стандарта са описани изискванията за кисело мляко от краве, овче, биволско, козе и смес. Забранени са консервантите, стабилизаторите, емулгаторите и растителните мазнини. Освен свежо мляко се допуска влагането само на млечна сметана. Задължително се използва закваска с високо съдържание на лактобацилус булгарикус.
За да продават кофички по БДС, производителите обаче трябва да се впишат в регистъра на института за стандартизация. Процедурата отнема поне седмица и струва 300 лв. Използването на стандарта е само доброволно. (ето къде е държавническата задявка - просто в скоро време не очаквайте подобряване на продуктите от този спектър. Ще се измислят нови опаковки, с още по-заблуждаващи описания на съдържанието ... и така до края на света. /б.м.)
19 млекопреработвателни предприятия са глобени (хванали са някои за"канарчета", и за парлама за пред обществото и вече били глобени от ДВСК - на тез пък изобщо не им вярвам какво и какви ги "работят.
/б.м.)Те нарушили заповедта, ако в продуктите има растителни мазнини, да не носят имената сирене, кашкавал и кисело мляко. Санкциите са от 1000 до 3000 лв. за първо нарушение и от 3000 до 10 хил. лв. при второ. След това пък следва затваряне на предприятието.

Яж сирене - живей по-дълго! (ето защо нашите пенсионери са сравнително жизнени и живеят повечко все пак!/б.м.)
Редовната консумация на сирене или други млечни продукти укрепва имунната система и забавя процеса на стареене, сочи скорошно изследване на финландски учени. Най-силно това важи при хората в напреднала възраст, съобщи БГНЕС.
"Приемът на пробиотични бактерии е полезен за имунната система, а именно такива бактерии се съдържат в сиренето", обясняват специалистите.
Проучването се е осъществило сред хора между 72 и 103-годишна възраст. Доброволците са прибавяли по едно парче сирене към трапезата си всеки ден в продължение на 4 седмици. Резултатът потвърждава, че честата консумация на сирене подпомага имунната система и нейните реакции при възрастните хора.
Млечните продукти, съдържащи живи лакто- и бифидобактерии, стимулират изработването на особени противоракови елементи, които укрепват имунната система и доказано предотвратяват развитието на раковите клетки.

Ето една бърза неглиже рецепта:
ПРОДУКТИ
10-15 големи листа спанак
1 зелена чушка (по желание)
бялата част на 1 стрък пресен чесън (по желание)
1 к.ч. зехтин
150 г бяло сирене
150 г синьо сирене
150 г гауда или друго зряло сирене
2-3 с.л. млени орехи
2-3 с.л. стафиди
пресни копър и магданоз


НАЧИН НА ПРИГОТВЯНЕ
Сирената се натрошават в купа. Зрялото сирене се настъргва. Добавят се чушката и чесънът, нарязани на много ситно, орехите и накиснатите в гореща вода за половин час стафиди. Овкусява се с наситнените зелени подправки.
Във вряла вода се потапят спаначните листа за кратко (около минута). Завиват се сармичките.
Готовите сарми се поставят в дълбок съд и се заливат със зехтина да се мариноват около час-два. Пекат се на скара за 4-5 минути, като се обръщат 1-2 пъти.


Добавяните вещества се губят по трасето от меленето на брашното, подготвянето на млечни и месни изделия и т.н., до готовия продукт например !
Химията, която ядем
Сирене, което е расло по палмите, рибени филенца без риба в тях, сладолед, в който няма нито масло, нито яйца, кисело мляко без мляко и масло, което всъщност е маргарин.
Знае ли някой какво всъщност слага на масата си? Проблемът не е само български, в цяла Европа потребителите са масово мамени от производители на хранителни продукти, които се опитват да занижат максимално цената им, като в крайна сметка не слагат нито грам от онова, което всъщност пише на опаковката.
Вместо ценни млечни или месни продукти ние набиваме имитации, оцветени и овкусени с безброй изкуствени Е-та: такова е обозначението за изкуствените добавки, правещи храната да изглежда по-апетитно. В крайна сметка в един прост бульон на кубче се съдържа толкова ноу-хау, колкото в мотора на най-новото БМВ. Тя обаче е толкова по-евтина от оригиналните продукти, че си струва да се влагат пари в огромни институти, които разработват идеи за това как да се произведе примерно ванилов сладолед без ванилия, масло и мляко. В крайна сметка според експерти няма начин едно кисело мляко с истински малини да струва 39 цента, колкото е в Германия. Вместо малини в него има оцветени гъбени култури с вкус на малини.
Неотдавна в Европа избухна скандал около подробностите за онова, което се съдържа в шунката и пържолите. Оказа се, че апетитните котлети и колбаси са от парченца остатъчно месо, слепено с емулгатор и оформено като пластилин, докато добие формата на истинска пържола. Преди това пък ЕС бе залят от скандал, който дълго време се разнищва и в България за сирената, в които вместо мляко има палмово масло.
Проблемът е, че повечето от тези трикове са напълно законни, ако са посочени в опаковката на продукта. Само в някои случаи съд е забранил маменето на клиенти с неверни наименования. Така например в Европа е забранено да се продават ядки с уасаби, ако лютата японска паста не е оригинална, а е само изкуствен аромат.
Екстракт от мая, сухо мляко, мононатриумглутамат, Е 621 - зад всичко това се крие един и същи принцип: овкусител. Това е основният инструмент на съвременните дизайнери на храна. Точно така се нарича професията, която се занимава с подобрителите на цвета и вкуса в храните. Средството чудо, което може и от топла вода от мивката да направи изящна супа примерно с вкус на кестени и гъби, се нарича глутамат. От години лекари, химици и политици водят спорове за вредата от глутамата, който се слага обилно във всяко ядене в китайските ресторанти например. Съществува т. нар. синдром на китайския ресторант. Той е свързан с главоболие, болки в крайниците и напъни за повръщане. Единодушно причините за появата му се отдават на глутамата.
По първите страници на европейските медии наскоро люти дискусии се водиха и за друга добавка - т.нар. азооцветители. Те се използват най-вече в производството на сладки изделия, сладолед и напитки.
Изследване на британския университет в Саутхемптън от ноември 2007 г., публикувано в специализираното списание „Лансет", откри връзка между одобрените от ЕС оцветители за храни E 102, E 104, E 110, E 122, E 124 и E 129 и хиперактивността у децата.
Но повечето хора не страдат от тези добавки - тяхното количество е твърде малко, за да се отразява на здравето. Проблем те представляват само за онази все по-нарастваща група хора, които реагират свръхчувствително на изкуствени оцветители и ароматизатори. Те нямат никакъв шанс да ги избягват! В случая с азооцветителите например Европейският парламент прие закон в края на юли, с който задължава производителя да обозначава продуктите с оцветители в тях. Но това се оказва невъзможно.
Така например вече споменатото кисело мляко с малини или праскови всъщност не съдържа парченца от тези плодове, а кипарисови стръкчета и гъбени култури. Хлебопекарите пък прибавят в тестото Е 262, за да направят хляба траен. Е 262 е натриев диацетат, който е сол на оцетната киселина. Тъй като повечето европейци не желаят консервиращи вещества в хляба си, пекарите са прекръстили това вещество на киселина и така избягват задължението да го обозначават като консервиращо вещество.
Проблемът е, че много от добавките, които се слагат в храните, според тълкуванието на ЕС всъщност не са добавки, или както звучи абсурдният брюкселски термин са “недобавки”, и затова няма нужда да бъдат обозначавани на опаковките. Законът в общността нарежда да се показва само онова, което изпълнява заместваща функция на натурален продукт. Според този принцип емулгаторът карагийн (Е 407), който позволява мазнината и водата да се смесват в кофичката със сметана, трябва да бъде описан на опаковката, но ако същата тази сметана се преработи в продукта “спанак със сметана”, това вече не е задължително. Подобни примери има стотици. Единственият безкомпромисен контрол е за 14 алергена, които винаги трябва да бъдат посочвани.
В крайна сметка производителите сами често не знаят какво точно има в продукта им, тъй като те също получават суровините от него от други производители. Когато една фирма мели пшеница и продава брашното на друга фирма, която я преработва на тесто за пица и от своя страна го продава нататък на фирма за замразени пици, много информация за добавяните вещества се губи по трасето. Твърде скъпо и трудоемко е да се анализира какво точно се съдържа в крайния продукт.
Трудно е да се установи и какво точно е влиянието на подобрителите върху здравето на хората. Повечето тестове се правят върху животни, а резултатите не могат да бъдат пренасяни едно към едно върху хората, смятат от организацията “Фудуоч”.
Друго недоразумение е, че ЕС е длъжен да се грижи за проверките дали тези добавки са вредни, а не самата индустрия. В Германия местният Съюз на потребителите посочва едва 151 от общо 316 Е-номера като напълно безвредни. Всички останали трябва да бъдат ползвани или с голямо внимание, или въобще да не се докосват.
За да се установи пък какво е дългосрочното влияние на оспорваните вещества, е нужно да се проведе проучване с две големи групи от населението, като едните поемат храна с добавки, а другите - чиста. Това обаче е невъзможно да се направи. Единственият начин хората да се отърват от повечето Е-та в храните си, би бил евентуален масов бойкот на продукти, състоящи се основно от химия.

Как да разпознаем псевдопродуктите
Почти няма клиент, който да има време да чете цялата информация, която е обозначена на опаковката на продукта в супера. На всичкото отгоре изписаното там е на толкова сложен научен език, че за да го разбере човек, трябва да е специализирал химия.
Въпреки това има някои хватки, които помагат за правилното пазаруване:
- Внимавайте например за какво количество е посочена калорийната стойност на продукта най-вече при сладките изделия. Там често вместо за 100 грама става дума за един бонбон, което скрито намалява реалната стойност на енергийността.
- „Подправено със сметана" означава, че в продукта се съдържа много малко сметана и много повече добавки и овкусители. Дори и да е посочено, че в продукта има мед, това не означава, че той не е подсладен допълнително и със захар.
- В готовите салати месото е минимално като количество, обикновено го заместват с гъби.
- В шунката често става дума за раздборени късчета месо, слепени с желе.
- Обозначението „растителна мазнина" означава чисто и просто палмово или кокосово масло.
- С вкус на плодове означава, че продуктът е овкусен с изкуствени добавки, а не с истински плодове. Само ако на него пише „с ванилов екстракт" или „с естествен аромат от ванилия", следва да се доверите, че наистина в него има ванилия.
- В сирената по принцип не би трябвало да се съдържа палмово масло. Нарязаният кашкавал често е направен от разтопени остатъци от кашкавал, които са оформени на шайби.
- ESL или дълтограйно на прясното мляко означава, че млякото е варено на 120 градуса и не бива да се обозначава като свежо.
- Скариди от Сурими или Сурими-скариди не означава екзотично място на улова им, а че чисто и просто става дума за рибени остатъци, оформени и оцветени като скариди.
- Продуктите с екстракт от мая - това са най-вече сухите супи и бульони, обикновено претендират да са без изкуствени овкусители. Те обаче са скрити в маята.
Слънчогледово олио, кашу и картофи на бурканчето с песто не звучат зле, но също представляват измама. Оригиналното песто се прави всъщност от зехтин, кедрови ядки и пекорино./24 часа


Войната между БДС институциите(б/.м.) и стандарта "Стара планина" за каймата започна!

Войната за каймата

Шефовете на Българския институт за стандартизация заявиха, че широко рекламираният стандарт за месните продукти "Стара планина" е ведомствен и не е БДС.
Ветеринарите пък нарочиха Българския институт за стандартизация като паразитен, излишен и муден.
Шефът на управителния съвет на института Ивелин Буров бе категоричен, че стандарт не се прави за две седмици, както са го изработили ветеринарите - без общо съгласие, обсъждане и едва тогава приемане.
Евростандартите се правели за три години. Докато в българския институт процесът е една година. За толкова време са направени новите БДС за киселото мляко и сиренето, каза той. И инициативата преди година дошла точно от Националната ветеринарно-медицинска служба. Странно било, че и за каймата, кренвирша и другите местни продукти те не са се обърнали към института, а са решили да се справят сами.
Буров заяви, че в България единственият оторизиран орган да прави стандарти е институтът. Така че за да няма заблуда, нека да е ясно, че стандартът "Стара планина" не е Български държавен стандарт.

На въпрос на "24 часа" защо те не изработят БДС за месните продукти, Буров каза, че трябва някой да го инициира. И отвори закона, в който пише, че стандартът може да се инициира от физически и юридически лица и изготвянето му трябвало да бъде сериозно аргументирано. Следващата стъпка е създаване на работна група от широк кръг специалисти и хора от бранша, които трябвало да постигнат съгласие. Поначало стандарт значело съгласие, каза Буров.

Всъщност БДС за храни в България има, те са от 80-те години (това не е вярно/ б.м.). Но от 11 години не са задължителни и поради тази причина не се ползват и са остарели. Сега обществото ги поискало(ами ще ги иска разбира се/б.м.), за да знае какво има в продуктите, които купува .

Поначало стандартите ставали необходими и едва ли не задължителни за българските износители. Тогава те се сещали, че им трябва стандарт, тъй като това им било изискване от партньорите.

По повод войната между института и ветеринарите Буров каза: Когато институциите се бият по медиите, някой доволно потрива ръце. (Сетете се хора, кой потрива ръце / б.м.)


На война за храната с която се храним и АЛЕРГЕНИТЕ

Стандарти за 20 колбаса
Деветте стандарта "Стара планина" ще важат за 20 месни продукта. Например общ е за кюфтета и кебапчета, а в този за варените малотрайни колбаси влизат кренвиршите, наденицата и колбасът. Освен това стандартите са дублирани и за основните продукти, но от птиче месо - кайма, кренвирши, карначета и пр. (виж таблицата).
Както "24 часа" писа, във всички колбаси и месни заготовки "Стара планина" няма да се допускат соя, картофено нишесте, фибри, оцветители, механично обезкостено месо. Реално са забранени и консервантите, допускат се само съставки с консервиращо действие. Например солта е до 2% за каймата, кебапчетата, кюфтетата, суровата наденица и карначетата. До 2,2 на сто се позволява във варените и варено-пушените малотрайни колбаси, както и не повече от 3,5% в трайните от свинско и говеждо месо.
Разрешените добавки са регулатори на киселинността - захари, соли и витамин С. Това са общо 10 от т.нар. Е-та.
Заради липсата на консерванти каймата, кюфтетата и кебапчетата "Стара планина" ще имат 5 дни срок на годност, обясни шефът на ДВСК д-р Любомир Кулински. "Стара планина" обаче е доброволен стандарт, уточняват ветеринарите.
Тези стандарти не са нещо принципно ново, и сега има колбаси по подобни рецептури, но търсенето не е голямо, твърди зам.-шефката на браншовата асоциация на месопреработвателите Илонка Аврамова. Според нея продуктите "Стара планина" няма да имат добър търговски вид заради липсата на много от съвременните добавки. Все пак Аврамова очаква да има фирми, които да решат да продават продукти "Стара планина".
За да стартира производството на "Стара планина", първо трябва да се приеме и лого на продуктите. Надяваме се да стане до 1-2 седмици, обеща Аврамова.
Фирмите ще имат собствен лабораторен мониторинг, ще пускат постоянно проби, обясни Кулински. Ако искат да правят "Стара планина", трябва и да се регистрират в регионалните ветеринарномедицински служби. Те пък в 7-дневен срок ще издават протокол дали предприятието има възможност да произвежда продуктите по стандарта.
Без смлени кожи в кренвиршите
Стандартът за кренвирши, наденица и колбас "Стара планина" е един. Може да се слага замразено или охладено говеждо месо с до 10% тлъстина. Свинското е 2 вида - с до 5% тлъстини и с до 35%. Допустимите добавки са нитритна сол, фосфати, захари, аскорбинова киселина и нейните соли, черен, червен или бял пипер, индийско орехче, чубрица, вода. Готовите кренвирши имат годност до 7 дни при съхранение от 0 до 4 градуса. Ако са опаковани под вакуум и в газова среда, срокът се увеличава на 20 дни.
Рецептата за 100 кг включва 25 кг червено свинско с до 5% мазнини, 57 кг с до 35% мазнини, нитритна сол, лед и вода. За кренвирши свинското се нарязва, обезкостява, обезжилва и сортира. Оставя се в хладилник от 0 до 4 градуса.
(ле-ле това да го видя, няма да го повярвам!/б.м.)
Слага се първо свинското нетлъсто месо със солта, фосфата, антиоксидантите и подправките, както и 1/3 от леда. След това се добавя полутлъстото месо с другите 2/3 от леда и се смесва с температура до 12 градуса. Напълнените колбаси се отцеждат при температура до 12 градуса. Варенето продължава до температура, не по-ниска от 72 градуса. Охлаждането е до не повече от 20 градуса. Доохлаждането пък става в хладилник до 4 градуса.

Подобна на тази е и технологията за наденицата и колбасите "Стара планина".
За тези 3 продукта аналогични изисквания са описани и в отделен стандарт, ако се правят от птиче месо. При него не се допуска да има смлени кожи.


Тези храни трябва много внимателно да наблюдаваме!

Кебапчетата "зреят" не повече от 24 часа
Изискванията за кебапчетата и кюфтетата са подобни на тези за каймата. Разликата е, че след смилането на месото се добавят и подправки.- черен пипер, кимион, сушен кромид лук. Сместа зрее при температура, не по-висока от 2 градуса, и не по-дълго от 24 часа. Теглото им е 60 грама. Те могат да се продават охладени и замразени.
Отделен стандарт със същите изисквания е направен и за тези от птиче месо, като отново са забранени кожите.
Карначетата в овчи черва
Карначетата и суровата наденица "Стара планина" се правят от свинско с мазнини не повече от 35%. За 100 кг смес са нужни 92,99 кг месо. Останалото е сол, киселинни регулатори и антиоксиданти, червен пипер, кимион, чесново брашно, вода и лед.
Месото се смила на парчета до 8 мм за наденицата и 3-5 мм за карначетата. Пълненето на наденицата става в свински естествени обвивки с диаметър от 30 до 36 мм, а карначетата - в овчи черва с диаметър от 16 до 20 мм. Отделните парчета наденица са с дължина 15-20 см.
Каймата е 2 вида
Месото се нарязва и смила на машина с размери на решетката от 3 до 5 мм. После се смесва с готварската сол и добавките, разтворени във вода. Готовият продукт се разфасова в опаковки от екструдирана хартия, полистирол и полимерно фолио до максимум 1 кг. Каймата може да се предлага и като замразена с температура във вътрешността на продукта под минус 18 градуса. Замразената кайма е с по-дълъг срок на годност - 30 дни. Охладената пък е с 5 дни трайност или 7 дни, ако е в защитна среда.


Мирослав Найденов, министър на земеделието: Брюксел ще ни глоби, ако ги направим задължителни (май Брюксел ще ни казва какво да ядем - я да си гледат техните буламачи!/ б.м.)

- Г-н министър, приехте 9 стандарта за месни продукти "Стара планина"? Кога ще стигнат до трапезата на българина?

- Стандартите са 9, но продуктите са 20. Първоначално бяха само за червени меса, т.е. свинско, но птицевъдите поискаха спешно да ги мултиплицираме и за тях. Идеята ни бе да ги направим по аналогия с млечните продукти. Там задължително, който използва наименованието сирене, не може да слага растителни мазнини.

Но за тях има европейски регламент, според който трябва да е от мляко. А такъв за месните продукти няма. Затова се наложи ние да направим група "Стара планина".

Тя не е задължителна. Т.е. ако някой не иска да ги прави по тези рецепти, няма проблем да си ги прави по досегашните. Тези, които желаят да правят по одобрени стандарти, предполагам, че ще се появят на пазара през септември. Те трябва да подадат заявления в Националната ветеринарномедицинска служба и да бъде извършена проверка дали наистина имат условия да ги спазват. Пилотната партида пък трябва да се пусне за изследване. Това ще отнеме време - поне месец. Трябва да напечатат и етикети с логото.

- Как ще изглежда логото?

- Оставили сме това на месопреработвателите. Работният им вариант е да бъде картинка на планина с трикольор. Официалното приемане на логото ще отнеме още 1-2 седмици. Браншът иска да направи знак, който няма лесно да се фалшифицира и да е нещо, което е лесно разпознаваемо.

- Колко по-скъпи ще бъдат колбасите "Стара планина"?

- Вероятно ще бъдат по-скъпи. Но зависи с какво ги сравняваме. И в момента ценовата гама е много голяма - има кренвирши от 2,50 и 6,60 лв. за кг. "Стара планина" ще бъдат по-скъпи, защото съгласно рецептите те ще се правят само от месо и никакви добавки като соя, нишесте, оцветители.

Единствено разрешаваме коригиране на рН-то. Солта пък ще бъде много малко - до 2,2%. Прогнозата ми е, че първите, които извадят "Стара планина" и изпълнят рецептите, без да правят компромис със самата суровина, ще направят бум на пазара.

Те ще имат успех, дори и продуктите да са двойно по-скъпи от конвенционалните. И сега има много хора, които отиват в месарницата и вместо кайма искат да им смелят месо пред тях, въпреки че винаги излиза 2 пъти по-скъпо. (Прав е!/б.м.)

- Защо стандартите се казват точно "Стара планина"?

- Името го избраха месопреработвателите. Причината е, че ще има няколко групи, които ще ги кръщават на останалите планини - Рила, Пирин и т.н.

- От бранша изразиха опасения, че от рецептите може и да не се получи нищо. Да не се окаже, че стандартите ще останат само на хартия?

- Предполагам, че те ще си проучат пазара, ще си направят съответните калкулации. Нормално е в началото да изразяват резерви. Скептицизмът според мен е неоснователен, който рискува и ги пусне на пазара, ще има успех. Все пак тези стандарти не сме ги налагали ние, те са ги правили.

- И все пак защо отстъпихте от позицията си, че мляно месо със соя не трябва да се казва кайма? Въпреки че няма европейски регламент, не може ли с национална норма да се въведат изисквания?

- Не, защото ще скочат вносителите. Ако няма европейски регламент, на който да се стъпи с изискванията, това означава протекционизъм и ще ни санкционират. При месните продукти е много по-сложно от млечните заради по-голямото разнообразие и заради липсата на този еврорегламент.

- Как потребителите ще разпознаят "Стара планина"? Ще има ли кампания за популяризирането й?

- Ангажирам се лично аз и ветеринарната служба при промоцията на тези продукти да застанем буквално до щанда. Ще разговаряме и с веригите да отделят щандове за тях, както е за биохраните. Мисля, че ще проявят разбиране и няма да имаме проблеми.
- Кога ще има "планини" и за други продукти? За кои?

- Има работна група, която ще прави и стандарти за сурово-сушени продукти - луканки, суджуци. Те обаче няма да станат много бързо, не ги притискаме, инициативата и очакванията са към бранша.

- Как ще се контролират стандартите? Има опасения, че нямате лаборатории, които да могат да изследват например процентното съдържание на соя.

- Така бе и при млякото. Когато пуснахме стандарта, не можехме да изчислим колко е сухото мляко. Но за да верифицираме един лабораторен метод, трябва да имаме стандарт. Но ние не разчитаме само на лабораторния контрол, а той ще е засилен по цялата верига. От суровината, през преработвателя, до крайния продукт и магазина. Ако ги хванем, че влагат соя, а са декларирали, че не я използват, не е нужно да го доказваме лабораторно. Санкцията ще бъде наложена веднага. Ще зачестят и плановите проверки.

- Каква ще бъде санкцията за ментета на "Стара планина"?

- От 1000 до 3000 лв. за първо нарушение, за второ - от 3000 до 5000, а при трето - затваряне на предприятието и 10 000 лв. Вече затворихме предприятия за растителни мазнини в млечните продукти. По същия начин, който се опита да мами потребителя с месните, ще бъде санкциониран жестоко.

- Отказвате ли се от въвеждането на БДС за месните продукти, след като приехте "утвърдени стандарти"?

- Не. Видяхме, че с години се проточи стандартизирането на киселото мляко. До дни ще излезе и за бялото саламурено сирене, което също над 2,5 г. се прави. За да спестим време, за месните продукти влизаме с "утвърдени стандарти". Използваме този термин, за да се различават от "българските стандарти" на института по стандартизация, където процесът е по-тромав и продължителен. Има работни групи и продължава да се работи по БДС и за месните продукти.

- Защо вие се заехте с тези стандарти, а не ги оставихте както досега на института по стандартизация?

- Мотивът не е само да засилим контрола по безопасността, а и по качеството. Фактите са изключително тревожни. България е на първо място в ЕС по смъртност и заболявания.
Голяма част от тях се дължат на некачествена храна.

Продължителната употреба на безопасна, но некачествена храна води до заболявания. Като родители имаме избор какво да купуваме на децата си, но когато отидат в детската градина или училището, вземат най-евтината храна. Ще ми се с цялата инициатива тези най-евтини неща да са по-качествени. За да не си тровим децата.

- Ще вземете ли подобни мерки?

- Колеги от здравното министерство предложиха и ще се работи и за това. Да се заложат минимум изисквания към обществени заведения като столове, детски градини и т.н. Същого е и с ол инклузива. Хотелите в битката си да привличат повече клиенти с все по-ниски цени масово предлагат нискокачествени продукти. Оферта за 5 лв. храна не може да е качествена.

- Има много спекулации за качеството и количеството на зърнената реколта.

- Отдавна сме вързали зърнения баланс. Проблемът идва от дългогодишната практика мелничарите да купуват от зърнопроизводителите фуражна, а не хлебна пшеница. Затова и фермерите засяват такава.

Говорил съм с много зърнопроизводители и те казват: Аз дори и хлебна да предложа, те ми я плащат като фуражна. А разходите са по-високи. Това е проблем и спор, който няма нищо общо с реколтата. Тя е добра, изявления за повишаване на цената на хляба заради лошо качество и малко количество са пълни спекулации

Зърното е 2 пъти повече, отколкото ни е нужно. Качеството не пострада много. Цената на хляба е по златното правило 1:2:4. 25 ст. за хлебна пшеница, 50 ст. за брашното и 1 лв. за килограм хляб. Той е 700 грама в магазините - следователно 70 ст. Всичко останало е спекулация.

- А кога ще има стандарт за хляба?

- Хлябът не се контролира все още от министерството на земеделието и не мога да се ангажирам с инициативи като месото и млякото. Но смятам, че ако браншът го предложи, ще бъде утвърден от РИОКОЗ.

- Кога ще заработи реално агенцията по храните и ще има ли достатъчен бюджет за стриктен контрол?

- Ще тръгне от 1 януари. Над 100 човека са ангажирани по структурирането на новата агенция. Бюджетът със сигурност няма да е по-голям от сумарния на 4-те органа, които контролират сега. Правим и преструктуриране на лабораторния контрол. Вместо да имаме 100 лаборатории, които не могат да правят всичко, ще имаме няколко, които ще правят всичко. На първо време ще останат 6 лаборатории, но на следващ етап предвиждам да ги намалим до 3. /24 часа

Сн. Земеделският министър Мирослав Найденов показва новия български стандарт за киселото мляко. Фото ЙОРДАН СИМЕОНОВ

Само сметана може в родното кисело мляко
Палмата, сухото мляко, консервантите, стабилизаторите и емулгаторите са забранени в българското кисело мляко, произведено по БДС. Освен свежо мляко се допуска слагането само на млечна сметана, пише в първия нов стандарт за млечните продукти. Той е подписан вчера от Българския институт по стандартизация и ще влезе в сила до 2 седмици след публикуването му в официалния бюлетин на ведомството.
4 години отне приемането на първия нов БДС за храните. Стандартът е факт едва след личната намеса на премиера Бойко Борисов. По негова инициатива вчера беше проведена среща между всички отговорни институции - министерствата на земеделието, здравеопазването и икономиката, както и патентното ведомство и института по стандартизация.
Дългогодишната съпротива и недоверие между институции и бранш е преодоляна, твърди земеделският министър Мирослав Найденов. Според него инициативата ще е успех, дори само ако накара потребителите, като влязат в магазина, да четат подробно етикетите.
Стандартите са доброволни и никой няма да задължава производителите да правят продуктите си по тях, уточни Найденов. Щом обаче е сложено логото за БДС, те трябва да го спазват и ще има санкции при нарушения.
В българското кисело мляко трябва да има и много бактерии от уникалната лактобацилус булкарикус. Нормата е 1 х 10 на 7-а степен. Трайността пък е до 20 дни от датата на производството, след това продуктът трябва да вкисне. Според стандарта видовете българско кисело мляко са 5 - краве, овче, биволско, козе и смес.
При кравето кисело мляко пък вариантите в маслеността са само два - 3,6 на сто и 2 на сто. За производството на "по-лекото" мляко се позволява използването на частично обезмаслено сурово мляко, получено в деня на стандартизирането.
Оригиналният български продукт може да се предлага в пластмасови кофички, стъклени и керамични съдове.
До месец ще има БДС и за сиренето, после следват колбасите и хлябът, обясниха от земеделското министерство. Според тях проблемите с липсата на контролен орган ще бъдат преодолени бързо с гласуването от парламента на единната агенция по безопасност на храните. Тя ще следи спазват ли се точно стандартите.
В момента обаче новият БДС за киселото мляко реално е неприложим.
У нас няма лаборатория, която да изследва колко е сухото мляко в него.

Имаме над 100 лаборатории, които се припокриват, пусната е заповед да останат само 6, обясни Найденов. Толкова били и в здравното министерство. Работна група щяла да уточни кой какво може да изследва.
До 2 седмици ще можем технически да проверяваме съдържанието на сухото мляко, обеща земеделският министър. Според него новите изисквания, въведени наскоро, че млечни продукти могат да се наричат само тези от мляко, са довели до двойно увеличение на продажбите на някои от млекарите.
Прилагането на БДС няма да вдигне цената на продуктите, заяви шефът на асоциацията на млекопреработвателите Димитър Зоров. Поскъпването на газа и тока обаче вдигали себестойността. Не можело кофичка кисело мляко от 400 грама да струва по-малко от литър сурово мляко.

Въвеждането на БДС за месните продукти и хляба обаче вероятно ще се забави. Причината е, че предложенията трябва да дойдат от бранша, а работата по тях едва сега започва.
БДС-то няма да отнеме 4 години като при сиренето, но няма да стане и за 6 месеца, смята изпълнителният директор на асоциацията на месопреработвателите Светла Чамова.
Още през август ще регламентираме количествата соя, които могат да се слагат в саламите, декларира още земеделският министър. Имало колбаси, в които растителните пълнежи били 70%. Затова Найденов предлага те да се наричат "соеви пръчици".

Сиренето зрее 45 дни
Българското бяло саламурено сирене се прави от пълномаслено сурово мляко, пише в проектостандарта за него. Не се допуска използване на растителни мазнини, сухо мляко или кондензат. Може да се влага краве, овче, козе, биволско или смес от тях.

Общо 7 са допустимите съставки на истинското бяло сирене. Освен млякото се слагат закваска от млечнокисели бактерии, мая за сирене от животински или микробиален произход, калциев хлорид, морска или каменна сол, лимонена киселина и вода за пиене.
Българското сирене трябва да зрее поне 45 дни, когато е от краве мляко, и 60 дни, ако е овче, козе, биволско или смес.

Саламурата пък трябва да е бледозеленикава, без неприятен мирис, с умерено кисел и солен вкус. Не се допуска да се провлича.

Цветът на истинското сирене пък е бял до леко кремав. Не трябва да се открояват пластове. Маслеността на кравето и козето е 45%, а на овчето и биволското - 50 на сто.
Солта в сиренето трябва да е от 2 до 3,5%, а в саламурата - от 6 до 8 на сто. (24часа)

Българският кашкавал е без добавки и палми
Според проекта за стандарт българският кашкавал е произведен от термизирано, пълномаслено или стандартизирано по казеин/мазнина краве, овче, козе, биволско мляко или смес. Добавя се закваска от подбрани щамове на млечнокисели бактерии, подсирва се с мая за сирене от животински или микробиален произход. Допуска се използването на калциев хлорид, морска или каменна сол и вода за пиене. Други добавки са забранени - например палмовото масло.
Сред най-съществените изисквания е времето за зреене на кашкавала. Ако е от краве мляко, срокът е 45 дни, а ако е от овче, козе или биволско - 60 дни. Сухото вещество е от 56 до 58 на сто в зависимост от вида на суровината.
Маслеността пък е 50 на сто при биволския кашкавал и 45 на сто при останалите.
На външен вид може да се познае по гладката и чиста повърхност. Не трябва да има тъмни петна, а цветът да е кехлибареножълт по кората. Недопустимо е да се открояват и отделните пластове.
Целите пити кашкавал се съхраняват при температура от минус 2 до плюс 4 градуса. Трайността на този от краве мляко е 10 месеца, а на овчия и козия - 1 година. Най-малко трае биволският кашкавал - само 6 месеца. (24часа)


Качествени храни ще са отделно в магазина
Храните, произведени по БДС, ще се продават на отделни щандове в хипермаркетите. Това е предложил земеделският министър Мирослав Найденов на големите вериги. Идеята е потребителят лесно да разпознава качествените продукти. По подобен начин много от супермаркетите вече са отделили на отделни щандове например биохраните.
По БДС киселото мляко не може да струва 9 ст., кренвиршите да са по 2-2,20 лв./кг или хлябът да е по 18 ст., обясни Найденов. Това било посланието към потребителите. Качествените продукти ще имат реална стойност.
Никой няма да задължава потребителите да ги купуват, но те трябва да имат право на избор, твърди министърът. Неговата дъщеря например не харесвала истинското българско мляко, защото й било кисело, и предпочитала подсладените. (24часа)

Хлебари против, житото - било лошо
Не може да се върнат старите БДС за хляба, ние сме категорично против, заяви вчера шефът на асоциацията на хлебопроизводителите Георги Попов. Според него технологията и машините сега са други. В момента у нас се произвежда реално само фуражна пшеница, затова се слагат подобрители в хляба, твърди Попов. Той обаче няма нищо против, ако се приеме стандарт за качество. Това можело да стане и по-лесно чрез промяна в наредбата за етикетирането. С нея производителите трябвало да бъдат задължени да изписват всички съставки. (24часа)


300 лв. струва регистрацията в патентното
Производителите на кисело мляко по БДС трябва да се впишат в патентното ведомство като ползватели на наименованието "Българско кисело мляко", съобщи вчера шефът на ведомството Костадин Манев. Това в момента са направили само 2 фирми - частна и държавна.

Процедурата ще бъде максимално опростена, ще обработваме заявките приоритетно, каза Манев. Таксата за вписване била 300 лв. Ако компанията разполага с всички документи, можело да стане и за седмица.

Името "Българско кисело мляко" е защитено от 1974 г., обясниха от патентното ведомство. Като обект на индустриална собственост се ползвало със закрила и в чужбина по силата на Лисабонската спогодба от 1975 г.
Родното кисело мляко е продукт с репутация, която се базира на дългогодишна производствена традиция, обясни Манев. Изключителните права за ползване не можели да бъдат за едно или няколко лица. (24часа)

Добрите меса много важни за дома
“Нищо не е толкова важно в домашните работи, колкото избирането на добри меса и други неща за гозби.”
С това съществено изречение започва първата готварска книга на български език, издадена през 1870 г. в печатницата на Братя Миладинови под ръководството на Петко Рачев Славейков.
Наставленията за всякакви гозби са според както ги правят в Цариград, е обяснението върху първата страница. А томчето съдържа 12 раздела с рецепти, 10 притурки за храните и как да бъдат предпазени от разваляне, както и речник на непознатите думи. Обяснени са и мерките за дължина, тежина и обем. Така ще научите, че 1 штоф е равен на 1/8 част от ведро за вода.
“Умишлено не сме адаптирали текста на съвсем съвременен български език, за да не се загуби онази неповторима автентичност на книгата и да имаме възможност косвено да се докоснем до частица от нашата национална история”, пишат в предговора издателите Петър Кънев и Борис Начев.
Изданието е на стария език с употребата на ятова гласна и ер малък на края на думите. Съдържанието обаче е лесно разбираемо.
В откъсите, които публикуваме по-долу, сме запазили само някои типични думи от живописния едновремешен речник. (24часа)


Кое е прясното телешко месо
Телешкото месо трябва да е ачик бяло, ако и да се е случвало някога и възтъмното да е вкусно. Някои месари пущат кръв на телето, преди да го заколят, за да докарат месото да стои възбяло, но то загубва вкуса си.
Като видиш, че мехурът е обиколен с бяла и корава лой, месото е прясно и младо.
Телешкото месо не може да трае колкото другите, а най-вече в горещо време. Младото волско месо от теле е по-сладко от младото биволско месо на малаче.
За овчето - когато е стегнато, червено, а тлъстината му бяла, добро е.
За говеждото - когато е прясно, зрънцата му се виждат и стои някак червеникаво, а тлъстината му бие на жълто.
Съхраняване на пъпеши
Вземате от зимните пъпеши такива, които не са дозрели, но да не са и повредени или натъртени. Отривате ги предпазливо с чиста кърпа и ги оставяте за ден-два на сухо място.
Насипвате ситна пепел в суха бъчва или каца и поставяте вътре пъпешите, като закривате всеки добре с пепел.
Като напълните бъчвата, я закривате и я оставяте на сухо място, където няма да замръзне.
Ябълки, круши и дюли се запазват най-лесно, ако ги туриш в плосък и широк съд. Трябва да са обсипани със стърготини от бяло дърво, размесени с една осма част пепел от буково дърво.
Плодовете трябва да са твърди и откъснати от дървото с опашките си. Така ще издържат от есента до пролетта.
Как американците квасят мляко
На 4 бутилки чисто прясно мляко претегляте един фунт прясна и гъста сметана. Вземате няколко късчета шекер и ги натривате добре по връхната кожица на цял портокал или лимон. Слагате този шекер в тенджера, в която изливате млякото и сметаната, поставяте я на огъня и бъркате с дървена лъжица, докато шекерът се разтопи. Като го възварите веднъж, сваляте от огъня, преливате в съд и оставяте настрана. След 24 ч млякото е готово.
Яйцата могат да траят до 3 години
За да запазим яйцата пресни, стига да ги покрием със смес като кал от пепел и саламура. С това средство яйцата могат да траят до две, даже до три години.
Как черното вино става бяло
Ако искаш черното вино да стане бяло, тури му суроватка с една унция стипца за всяко ведро и го разбъркай добре с чиста тояга. Или изгори пръчки от лози, които дават бяло грозде и тури пепелта в черното вино.
За да стане бялото вино черно, изгори пърчи от лози, които раждат черно грозде, и тури пепелта им в бялото вино. Или изгори пръчки от черница, която дава черни барабонки.
Вина от тлъста и влажна земя се претакат през ноември след пълнолуние. Ако са от суха земя, се претакат през март в последната четвърт на луната.
Безводни кюфтета
Накълцвате овче месо, осолявате го със сол, пипер и дарчин (старото название на канела, което идва от турски - б.р.). Обърквате го с лук и вода и го правите на топчета.
После поставяте един тас в тенджера, в него сипвате малко вода и малко чисто масло. Намествате направените кюфтета в таса и като замажете с тесто капака на тенджерата, варите 1-2 часа.


Ветеринарите отново на символичен протест
Символичните протести на ветеринарните лекари продължават. Днес в Бургас лекарите ще пият вода с работни униформи и протестни ленти в 11 ч. пред РВМС- Бургас.

Те се обявяват срещу липсата на ефективен контрол върху разпространението на лекарства и остатъчните вещества в суровините от животински произход, намеренията да им бъдат иззети правомощия, отказа да се отдадат ветеринарните лечебници за ползване и забавените с месеци плащания за профилактични прегледи и ваксинации на животните.

Няма коментари: