понеделник, 9 август 2010 г.

Заболяването при хора е предшествано и съпътствано от повишена смъртност при враните

Сн. Вирусът на западнонилската треска

По Уикипедия

Западнонилска треска (на латински: Encephalitis Nili occidentalis, на английски: West Nile fever) е трансмисивно заболяване при хора и животни (зооноза), причинявано от вирус от семейство Flaviviridae. То е арбовирусна инфекция, тясно свързана със заболяванията жълта треска, енцефалита Сейнт Луис, денге и други, чиито вектори са комари и клинично се демонстрират с енцефалит.
До средата на 20 век западнонилската треска се е срещала единствено в тропичните и субтропичните области на Африка и Азия. В последните години обаче тя активно разширява областите си на обхват. През 1999 г. е регистрирана за пръв път и на американския континент. Роля за това разпространение изиграва антропогенният фактор като дори една от теориите за това се базира и на биотероризъм от страна на режима в Ирак.
Вектори на заболяването са комари от род Culex. Боледуват основно птици, но също така и хора, коне, кучета, котки, прилепи, скунксове, катерици, алигатори. Заразяват се след ухапване от комар и доста по-рядко от кърлеж. Заболяването протича с признаци инфлуенца — треска, слузести изтечения от носа, възпаления на лигавиците. При по-тежките случаи се наблюдава възпаление на мозъка (енцефалит). Смъртността при хората е ниска и в повечето случаи заболяването протича безсимптомно — 80% преболедуват без да показват клинична изява, а смъртността е в рамките на 10% от боледуващите с проявени клинични признаци. Резервоари на вируса са предимно птици и много по-рядко коне. При тях стадият на виремия е по-дълъг и позволява заразяване на нови вектори

West Nile Virus Presentation


Хората - При хората клиничните признаци не са показателни.
Приблизително 80% от заразените хора не показват никакви симптоми.
На всеки пет души заразени със Западен Нил, един е с леко заболяване, обикновено с продължителност от три до шест дни. В повечето случаи има само лека инфекция с грипоподоби прояви.
При по-тежки инфекции има главоболие, висока температура, скованост на врата, ступор, дезориентация, кома, тремори, гърчове мускулна слабост и парализи. При някои хора, особено възрастните причинителят на Западен Нил предизвиква асептичен менингит и енцефалит, които често са фатални. Смята се, че 1 на 150 лица, заразени с вируса на Западен Нил развиват по-тежка форма на болестта. Симптомите на тежко заболяване може да продължат няколко седмици, въпреки че неврологични последици могат да останат цял живот.
Менингит или енцефалит се развива при около един на 50 души, заразени с болестта — по-често при тези над 50-годишна възраст.
Леката форма на заболяване включва повишаване на температурата, главоболие и болки в тялото, често с кожен обрив и подути лимфни възли, възпалено гърло, болки в кръста, умора, конюнктивит, липса на апетит, гадене, коремни болки, диария и респираторни симптоми. При около 15% от случаите се проявява остър асептичен менингит или енцефалит проявяващи се клинично със скованост, повръщане, обърканост, нарушено съзнание, сънливост, тремор на крайниците, абнормни рефлекси, конвулсии, парези и кома. Черният дроб е възпален (хепатит) и заедно с далака се увеличават по размер (хепатоспленомегалия). Развива се и възпаление на панкреаса (панкреатит) и мускула на сърцето (миокардит). При по-тежките случаи е възможно пълно възстановяване по-бързо при децата и по-бавно при възрастните, често пъти придружени от продължителна слабост. Повечето смъртни случаи са били регистрирани при пациенти на възраст над 50 години.
Боледуването от западнонилска треска може да послужи като отключващ фактор за развитие на Синдрома на Гилен-Баре.

Патогенеза
Съществуват три основни варианта на разпространение на вируса в организма при различните видове животни. При първия от тях вирусът не успява да нахлуе в тъканите на организма. Това се дължи на факта, че капсулните частици не могат да се свържат с мембраните на клетките и така не могат да ги поразят и същевременно да се намножат. При останалите два варианта вирусът прониква в клетките на поразените тъкани и се намножава в тях. Отделят се големи количества новорепликирани вируси, които започват да циркулират в кръвта. Този процес се нарича виремия и обикновено се демонстрира с повишаване на температурата. Тук вариантите са два: Нивото на вирусите в кръвта бързо спада и при кръвосмучене от комари той не попада в тях като се прекъсва веригата на заболяването. В такива видове животни разпространението на вируса достига до „задънена улица“. При втория вариант се наблюдава продължителна циркулация на вируса в кръвта, комарите и кърлежите го поемат при кръвосмучене и са способни да го разпространят в други видове при следващи ухапвания. Такива животни служат като естествени резервоари на вируса в природата.
При лабораторни изследвания с папагалчета и японски пъдпъдъци е установено, че вирус в кръвта не се появява, т.е. липсва стадии на виремия. При други видове птици обаче стадии на виремия има, но след известно време организмът успява да изгради антитела и така да снижи много бързо нивото на вируса в кръвта. Обикновено виремията продължава в рамките на 0 — 8 дни като при повечето видове птици тя е 6 — 7 дена. Голяма част от видовете птици не успяват да изградят антитела, чрез които да противодействат на вируса. Така те бързо се изтощават и умират — обикновено в рамките на 24 часа. Типичен пример за това е американската врана, която е особено чувствителен на заболяването вид. Изследванията сочат, че от 40 заразени птици едва една от тях оцелява.
При различните видове вирусът има различна локализация в тъканите. Въпреки това при почти всички той се открива в нервната тъкан. При някои птици и бозайници, включително хора и коне, той се локализира предимно в централната нервна система. Това води до възпаление както на главния така и на гръбначния мозък. При други видове (врани, екзотични птици и др.) вирусът поразява всички основни органи и системи.
При алигаторите заразени във ферми се установява, че смъртта им е породена от продължителното изтощаване от вируса, в резултат на което са възникнали вторични бактериални инфекции. В случая те се явяват пряката причина за смъртта.

Сезонност
Пикови месеци за летежа на комарите в Централна Европа са от май до септември. В южния климат, характеризиращ се с високи температури, западнонилската треска може да се появи през цялата година. Европейските вектори са активни главно по време на тъмната част на денонощието оставайки неактивни през деня. Мигриращите птици са основен инструмент в разпространението на вируса в умерените области на Евразия по време на пролетната си миграция. В Европа вирусът на западнонилската треска се ограничава в два основни вида цикли и екосистеми:
силватичен (див) цикъл - обикновено възниква във влажните зони, богати с вектори и множество видове прелетни птици.
синантропен (градски) - заразяват се домашните птици и комарите от видовете Culex pipiens и Culex modestus.

Разпространение
Първите случаи на заболяването в Западното полукълбо се появяват в района на зоопарка в Бронкс
Инфекцията е регистрирана в Африка, Европа, Близкия Изток, Централна Азия, Океания (субтип Кунжин), а напоследък се разпространява с бързи темпове и в Северна Америка.
Последни огнища на западнонилска треска при хората са регистрирани в Алжир (1994 г.), Румъния (1996 и 1997 г.), Чехия (1997 г.), Демократична република Конго (1998 г.), Русия(1999 г.), Съединените щати и Канада (от 1999 г. до днес) и Израел (2000 г.). Най-големият бум на разпространение на епидемията в Африка е регистриран в Капската провинция на Република Южна Африка през 1974 г. където заболяват около 3000 души.[14]
Епизоотични взривове по конете са регистрирани в Мароко (1996 г.), Италия (1998 г.), Съединените щати (1999 и 2001 г.) и Франция (2000 г.). През 2003 г. западнонилската треска поразява и коне в Мексико.
През 2002 г. болестта е регистрирана при животни в 44 щата на САЩ и федерален окръг Колумбия. Най-висок е процентът на смъртните случаи в Илинойс, Луизиана, Мичиган и Охайо. През 2003 г. властите в 45 щата и федералния окръг са докладвали заболяване при хората.
Сн. Умряла врана от западнонилска треска


Исторически сведения за заболяването
Филогенетичното проучване на вируса сочи, че се е обособил като отделен вид преди повече от 1000 години. Той е сочен и като една от възможните причини за ранната смърт на Александър Македонски. Твърдението се базира на описаните признаци, подобни на инфлуенца, преди той да умре.
Според американските изследователи — епидемиологът Джон Мар и микробиологът Чарлз Калишър, Александър Велики не е жертва на отравяне, малария или коремен тиф, а на западнонилска треска.[5] Те базират своята хипотеза на един нов прочит на историята, написана от гръцкия автор Плутарх, и други антични историци, описващи смъртта на младия владетел. Основните теории сочат като причина за смъртта му отравяне или някое от многото инфекциозни заболявания, които по това време са обичайни за района на Месопотамия. Две седмици след завръщането му във Вавилон се появяват и първите признаци на загадъчна болест. Те включват изтощение в комбинация с треска, обща нарастваща слабост и енцефалопатия. Агонията на владетеля продължава около две седмици и накрая заболяването отнема живота му. В произведението „Успоредни животописи“ Плутарх пише за Александър Македонски:

“... когато Александър наближи стените на града, видя няколко гарвана, които се биеха настървено и няколко паднаха в нозете му...”

Според изследователите сцената в този текст остава дълго време незабелязана и неразгадана. Тя странно напомня на многобройните смъртни случаи при птици, наблюдавани през 1999 г. в зоопарка в Бронкс и дивата природа. Преди появата на първите случаи на западнонилска треска при хората в Ню Йорк е наблюдавана масова смъртност сред враните и много други видове птици. Птиците буквално падат мъртви от небето. Районът на Месопотамия (днешен Ирак) в наши дни редовно е наводняван от водите на реките Тигър и Ефрат и заблатените територии създават подходящи условия за възпроизводството на комарите от род Culex. Още повече районът на Ирак и целият Близък Изток е стационарен по отношение на заболяването западнонилска треска.
... В България вирусът е открит през 60-те години на 20 век в комари от района на езерото Сребърна и Бургаското езеро. За същия период заболяване е регистрирано и при хора (3 случая), прелетни птици (2 случая) и домашни животни (1 случай). Последният случай на западнонилска треска е регистриран в инфекциозно отделение на МБАЛ Шумен през август 2002 година. Човекът е починал от енцефалит и вероятно се е заразил при предишно свое пребиваване в Румъния.
Първата поява на западнонилска треска в Западното полукълбо е регистрирана през 1999 година. Първите предвестници за това са намерени умрели врани в района на зоопарка в Бронкс. Няколко седмици след това са покосени и първите хора. Наблюдавани са енцефалити при хора, кучета, котки, коне и др. Огнището в Съединените щати започва в агломерацията около Ню Йорк, включително Ню Джърси и Кънектикът. Смята се, че вирусът прониква в страната посредством заразена птица или комар, въпреки че това предположение не е доказано със сигурност.[13] Американският щам „NY99“ е много подобен на този намерен при изследване на мозък от мъртва гъска в Израел през 1998 година. След възникване на първите случаи в Северна Америка заболяването е регистрирано вече и в почти всички щати на САЩ, Канада, Мексико, Карибския басейн и Централна Америка. Установено е, че заболяването при хора и коне е предшествано и съпътствано от повишена смъртност при птиците. Изследванията сочат, че двата щама — американски и израелски са високопатогенни за птиците. Поради тази причина повишената смъртност при птици в даден район и особено при враните може да служи като индикатор за поява на заболяването.

http://www.rkm.com.au/VIRUS/ - Схематични изображения на вируси вкл. и на причинителя на Западнонилската треска

Западнонилската треска и глобалното затопляне
Според доклад на Обществото за опазване на дивата природа (Wildlife Conservation Society), глобалното затопляне е една от предпоставките за бързото разпространение на някои заболявания, които доскоро са класифицирани като „екзотични“ или „тропически“. В доклада организацията включва дванадесет особено опасни зоонози, които могат да се разпространят сериозно по цял свят успоредно с хода на климатичните промени. В списъка на тези заболявания заедно с Ебола, Треска от долината Рифт, Птичи грип е включена и Западнонилската треска. Причина за това е, че доскоро характерното само за района на Африка и Близкия изток заболяване се разпространява в райони с по-студен климат, каквито са Канада и САЩ.
Глобалното затопляне обаче не е основната причина за масовото разпространение на заболявания на места, в които те са били напълно непознати. Причина за това основно играе антропогенният фактор. Днес хората се придвижват до различните краища на света в рамките на няколко часа. Това се отнася и за превоза на стоки и товари. Заедно с тях обаче се придвижват и растителни и животински видове до всички краища на планетата. Така се създава предпоставка не само от пренасяне на заразни агенти, но и до интродуциране на видове нехарактерни за местните популации. Подобно е и положението с внасянето в Европа на един от векторите на Западнонилската треска тигровия комар.

Западнонилската треска като биологично оръжие
Заради сравнително лесния и бърз начин на разпространение, западнонилската треска е една от болестите, разработвана като биологично оръжие. За пренасянето ѝ не са необходими специални устройства и ракети. Има данни, че през 80-те години САЩ са изпратили на Ирак щамове на болестта, заедно с други заболявания. Една от хипотезите за зачестилите случаи на западнонилска треска е именно употребата му срещу САЩ от иракските военни преди войната от 2003. По думите на иракски беглец съгласно заповед от април 1999 г. на бившия диктатор Саддам Хюсеин, Ирак разработва вируса като биологично оръжие на базата на щам „SV 1417“. Американският сенатор Патрик Лиъхи от Върмонт също изразява предположението, че бумът на заболели от Западнонилска треска хора в САЩ може да се дължи на биотероризъм

Борба с комарите
Борбата с комарите се извършва с химични средства и механични действия намаляващи местата за тяхното възпроизводство. Особено внимание се отделя на унищожаването на техните личинки. Най известните химични методи на борба са аерозолните препарати, но те унищожават само възрастните комари имали досег с аерозолните капки. След няколко часа обработваната среда отново може да се контаминира с нови жизненоспособни комари. Препоръчва се двукратно пръскане с ларвицидни препарати през лятото през месеците юни и юли на възможните за развъждане на личинките места. Застоялата вода благоприятства развъждането на комарите. Дори в една малка кофа с вода за около една седмица могат да се развъдят около хиляда комара. Поради тази причина е нужно да се спазват няколко основни правила с цел ограничаване на популацията и така възможността от ухапвания:
Да се почистват битовите отпадъци в близост до домовете. Пластмасовите опаковки, кутийки и други съдове задържат вода и благоприятстват размножаването на комарите.
Редовно да се почистват канавки и местата около канализацията от плевели и боклуци пречещи на свободното оттичане на водата.
Автомобилните гуми трябва да се изхвърлят на подходящи места.
Контейнерите редовно да се събират от органите по чистотата. На дъното си те задържат много течности подходящи за комарите.
Редовно да се почистват олуците на жилищата от листа и попаднали в тях отпадъци.
Да не се оставят на открито съдове пълни с вода дълго време.

Предпазване от комарите Профилактика и борба
В България въпреки единичните случаи на боледуващи хора и животни и доказването на наличието на вируса при комари все още няма разработена програма за предпазване и контрол на заболяването в страната. Единствено в Държавната профилактична програма, която ежегодно се одобрява от министъра на земеделието и храните, то е заложено в т. 2.2.3.11.3. Мерките за контрол и превенция от това заболяване са включени в листа от редица други инфекциозни заболявания, за които вземането и изследването на кръвни проби за серологично изследване при съмнение се заплаща от Държавния бюджет на страната.
Много важно е страните в които съществува заболяването и застрашените страни да имат изработени програми за контрол и превенция на заболяването. Важен момент в тях е хората да бъдат насърчавани да докладват случаи на умрели птици.
Макар че все още не е напълно ясно дали хората могат да се заразяват при допир с мъртви или консумация на болни птици и бозайници, е редно да се вземат превантивни мерки. Такива са ползването на лични предпазни средства при работа с трупове. Ловците да ползват също ръкавици при дране и разфасоване на труповете. След употреба инструментите трябва да се дезинфекцират с 5 — 10% разтвор на домакинска белина.
Възможността вируса да се предаде посредством преливане на кръв налага въвеждането на задължителен скрининг на донорска кръв в засегнати от заболяването страни и райони. Превенцията включва дори и отлагане на кръводаряването от донори пребивавали в стационарни за заболяването райони или райони с нови огнища. С Директива 2004/33 на ЕС Общността е регламентирала донорството на кръв от потенциално заразени лица. Съгласно текста инфекциозното заболяване е включено към „Критерии за временно отхвърляне на алогенни дарения“ при което не се допуска донорство от лица пребивавали и напуснали район с продължаващо пренасяне по хора на болестта Западен Нил.

Потребно е да бъдат подготвени листовки предупреждаващи за заболяването
Избягването на ухапванията от комарите е най-лесният начин от предпазване от заболяването.
Да се минимизира времето на открито в зори и здрач, когато комарите са най-активни. При разходки на открито да се носят дрехи с дълъг ръкав и дълги панталони.
Използване на репеленти за кожата и облекло (като масло от лимон и евкалипт за кожата и перметрин за дрехите)

Няма коментари: