Сн.Бившия бе-се пар другаря Спас Ригов/ ГЕРГАНА ВУТОВАВсякакъв коментар, хора, е излишен по споменатите по-долу. Въпросът е какво правиме ние сега и тук с живота си! И защо още търпим присъствието им в публичното пространство? Ще Ви кажа, че точно това търпение ни убива като нация.
По http://bg.time.mk/
Инженер съди четирима премиери /публикувано е миналия понеделник - 9-ти Август 2010 от Пенчо Ковачев
...Инж. Спас Ригов от София, лауреат на Димитровска награда, реши да заведе дело срещу трима бивши премиери - Иван Костов, Симеон Сакскобургготски, Сергей Станишев, както и срещу сегашния Бойко Борисов.
"Обвинявам премиерите за бездействие с власт заради безразличието и нежеланието да внедрят предлаганите им редица високопечеливши научно-технически суперявления и уникат за стопанството.
Инж. Спас Ригов е роден в София. Завършил е технология на машиностроенето във ВМЕИ. Започва работа в Оптико-механичния завод в столицата, който е за военна продукция.
Привлечен е в Комитета за наука и технически прогрес, ръководен от проф. Иван Попов. Там е в колектива, който разработва дисковете и запаметяващите устройства.
Българските дискове тогава са били по-добри от американските по памет и възможност за записване на информация и данни. През 1974 г. инж. Ригов получава Димитровска награда за "Разработване и внедряване на външна памет на магнитни дискове". С
лед като Комитетът е преобразуван в две министерства - на машиностроенето и на електрониката, инж. Ригов отива във второто като съветник на министър Йордан Младенов.
По това време електроникатани се котира в целия соцлагер, изнасяме дискове и във ФРГ, Египет, Иран, Ирак и др. Когато Огнян Дойнов прави Стопанската камара, към нея е създаден Център за внедряване на новости в промишлеността.
Спас Ригов става генерален директор на този център. Дават му опитна база за супернови научни идеи. В този център е направен първият български персонален компютър, чието масово производство започва в Правец.
Инж. Спас Ригов от София, лауреат на Димитровска награда, реши да заведе дело срещу трима бивши премиери - Иван Костов, Симеон Сакскобургготски, Сергей Станишев, както и срещу сегашния Бойко Борисов.
"Обвинявам премиерите за бездействие с власт заради безразличието и нежеланието да внедрят предлаганите им редица високопечеливши научно-технически суперявления и уникат за стопанството.
На Запад същите за броени месеци стават висококонкурентни пазарни продукти", пише инж. Ригов в писмото си до главния прокурор на България Борис Велчев.
Входящият номер на това писмо е 1103 от 21 юли 2010 г.
Неотговарянето на писма на граждани, както в случая с г-н Ригов, не е необичайно явление в нашата практика, коментира случая Димитър Гочев, бивш конституционен съдия.
В случая едва ли може да се намери някакво инкриминирано деяние. Право на прокурора е да прецени дали да бъде образувано предварително производство, каза още г-н Гочев.
Инж. Спас Ригов получава Димитровска награда през 1974 г. Тя му е връчена за "Разработване и внедряване на външната памет на магнитни дискове". Бил е съветник на министъра на електрониката Йордан Младенов.
"Като експерт за научно-технически прогрес за стопанството - пише още инж. Ригов - лично съм предлагал за внедряване редица супер- явления и уникати на тримата бивши премиери, както и на сегашния Бойко Борисов.
В началото предполагах, че единствено некомпетентността им относно начините за развитие на стопанството отправяше предложенията ми за милиарди приходи към коша за боклук”
На 6 януари 2010 г. експертът завежда писмо с предложенията си до сегашното правителство на Бойко Борисов. След неглижираното отношение на тримата му предшественици инж. Ригов се надява, че сега идеите му най-после ще бъдат разгледани, анализирани и ще получи отговор от компетентните съветници на премиера.
През това време инж. Ригов ходи и иска срещи с началника на кабинета на премиера, с депутатката от ГЕРБ Искра Фидосова и др. Единствена отговаря Фидосова, в писмото си му пожелава "много здраве и успехи в начинанието..."
"Престъпление към държавата е да няма правителствена политика за научно-технически прогрес. С това се обяснява и защо България е на последното 27-о място по бедност в ЕС. А на барелеф в Брюксел един чех ни представи като кенеф с клекала", каза за "24 часа" инж. Ригов.
Като примери за пропуснати ползи той дава няколко случаи с наши иновации, внедрени зад граница, където за броени месеци стават висококонкурентни пазарни продукти.
Такива са "Студен синтез" - в САЩ (получаване на енергия от вакуум), "Къща термос" - за студа в Канада и Аляска и зажегите в Австралия.
"Малцина знаят, че още преди да се роди интернет, нашият учен проф. Васил Фурнаджиев направи компютърна мрежа в Техническия университет. Сега професорът работи в чужбина, а можеше да помага на България", каза инж. Ригов.
Според него правителството е длъжно да преструктурира националното стопанство. В материалите, които изпраща вече на четири кабинета, той обяснявал и как може да стане това.
"Начините за преструктуриране ще изведат България от епохата на дивия капитализъм (ХІХ век) в интелигентната епоха съгласно изискванията на "Стратегия 20-20" на Европейски съюз", убеден е инж. Спас Ригов.
Той не се е отказал от битката идеите и предложенията му да бъдат чути и прочетени от държавниците и специалистите. И да получи отговор независимо какъв ще е той.
Румен Овчаров ми каза: “Махни ми се от главата с твоята шибана средна класа”
Mоите ходения по мъките започнаха през 1997 г., когато на власт дойде СДС. Занесох една папка с предложения и идеи в Министерския съвет. Там ме прие един от съветниците на премиера Костов, името му беше Бъчваров или Кацаров.
Той ми каза следното: "Ние ще правим 100% приватизация, това е нашата основна цел. Държавата няма да се занимава със стопанството, защото това е стара, отживяла работа."
Значи ще продавате всичко? Онова, което досега сме създавали, ще отиде на скраб? "Да, казва - оттам ще дойдат приходите ни."
Много пъти ходих в МС, срещах се с различни съветници на Костов, но от разговорите ни нямаше никакви резултати. Реших да отида при Елена Костова, която тогава ръководеше фондацията "Бъдеще за България".
Тя ме посрещна в разкошния си офис, изслуша ме и възкликна, че това, което предлагам, е спасението за България. Обеща веднага да говори със съпруга си.
Когато отидох следващия път, сякаш видях съвсем друг човек. Костова ме погледна със студен поглед и каза през стиснатите си зъби: "Вижте какво, господине!
Аз не съм пощенска кутия на премиера!"
После дойде Симеон Втори. Като чух обещанието му да възроди България за 800 дни, си викам, че най-после моите предложения ще бъдат чути. Отидох в резиденция "Врана" и успях да се срещна с царя.
Той ме изслуша внимателно и каза, че тъй като не е компетентен по тези проблеми, най-добре е да се срещна с Лидия Шулева.
На един симпозиум на Стопанската камара разговарях с г-жа Шулева. Попитах я как ще развиваме националното стопанство, за да има приходи в държавата. "Държавата повече няма да се занимава със стопански проблеми", отговори тя.
Под държавата разбирате правителството - казвам, и ще продавате, така ли? "Да, ще продаваме. Бизнесът да се оправя със стопанството, ние няма да му се бъркаме..."
Най-голямата ми надежда беше, когато Сергей Станишев стана премиер. Аз съм дългогодишен член на БСП и наивно си помислих, че сега нашите ще прегърнат идеите ми.
Най-напред се видях със Станишев на една среща на интелектуалци на чаша вино, организирана от Стефан Данаилов в Археологическия музей.
Станишев ме посъветва да се срещна със съветника му Веладин Битолски, както и с Румен Овчаров. Заведох на моя сметка Овчаров в един от ресторантите на “Кемпински-Зографски” Румен хапна и пийна добреи в края на вечерята ми каза: "Спасе, на нас сега ни е проблем да се занимаваме със стопанството. Виждаш какви големи въпроси имаме да решаваме. Нека да го оставим за по-нататък..."
Ходих още много пъти за срещи с Овчаров. И един ден той ми каза: "Махни ми се от главата с твоята шибана средна класа! Отиди при Мичо Райковски, наш съветник в общината." И с Мичо се срещнахме няколко пъти, обяснявах му, убеждавах го. Един ден и той ме отряза: "Абе ти си голям глупак. Защо се занимаваш с такива работи, ти ли ще оправиш държавата?!"
Ходих и при Веладин Битолски. Той пък ме препрати към Азер Меликов. Говорихме няколко пъти и разбрах, че него въобще не го интересуват тези работи.
Не съм сигурен и дали разбираше за какво му говоря. Веднъж само каза, че идеите ми били неприложими в България.
Опитвах се да занимавам с предложенията ми депутатите Георги Божинов Бойко Великов и Димитър Дъбов. Нищо! Разочарован, напуснах БСП.
На власт дойде Бойко Борисов. Отново занесох предложенията си в писмен вид в Министерския съвет. Заведоха ги, дадоха ми номерче. След един месец отидох да видя има ли някакъв резултат.
Още не е разгледно писмото ви. Минаха 2-3 месеца и пак отидох - нищо. По едно време един служител в отдела за писма ми каза, че моята молба била загубена. Написах втора, занесох и нея и пак ми я заведоха.
Хората там вече ме гледаха като навлек.
Казвам на завеждащия отдела за писмата, че искам среща с Бойко Борисов. Да му обясня, че с тази постна пица на Дянков със спаружена маслинка отгоре няма да се оправи държавата. Искам да покажа банката си с идеи и данни за най-големите постижения в света.
Оставих в парламента плик с предложенията си на депутатката от ГЕРБ Искра Фидосова. Единствена тя ми отговори с писмо, в което ми пожела "много здраве и успехи в начинанието..."
Накрая реших да се добера до Бойко Борисов чрез неговия племенник Митко. С Митака се познаваме добре. Обясних му за какво става дума, той много се впечатли. Преди повече от месец му дадох няколко листа с идеите ми в сбит вид и той обеща да ги даде на вуйчо си Бойко.
От тогава Митака не си вдига джиесема.
И след като не получих никакъв отговор на предложенията ми за развитие на националното стопанство, на 21 юли 2010 г. заведох дело срещу четиримата премиери. Досега нямам отговор от прокуратурата.
КОНТРА
Потърсихме за коментари хората, чиито имена се споменават в разказа на инж. Спас Ригов.
Елена Костова: "При мен са идвали всякакви хора, но нямам спомен за въпросния господин нито за идеите му. Чудя се защо хората бяха убедени, че мога по някакъв начин да повлияя на съпруга си."
Лидия Шулева отказа всякакъв коментар. Шефката на премиерската канцелария Румяна Бъчварова, Румен Овчаров и Искра Фидосова не вдигаха мобилните си телефони. Редакцията е готова да предостави думата и на други засегнати в публикацията лица.
Вместо да развиваме стопанството, ние го нарязахме на скрап
Развитието на научно-техническо доходоносно стопанство е плод на далновидна правителствена стратегия на развитите капиталистически страни. Гениално решение на правителствата беразумният им отказ от услугите на работническата класа.
Идеята е подсказана от техния (нашия) Карл Маркс с формулировката, че работническата класа, оставена без лична собственост по предмета си на дейност, е прототип на робите от робовладелческия строй.
На мястото на "робите на труда" капитализмът създаде нова МАСОВА ТВОРЧЕСКО-ПРОИЗВОДСТВЕНА КЛАСА (МТК).
С правителствена подкрепа тя придоби лична собственост за творческа дейност при създаване продукти УНИКАТИ, качество, характерно за средната класа. За идеята техният Маркс бе провъзгласен посмъртно за "Човек на хилядолетието".
Нашият Маркс, г-н Иван Костов, създаде своя стратегия за 100 % приватизация на стопанството. С тази приватизация стопанството бе разграбено, техника и съоръжения вандалски нарязани и продадени като скрап, висококвалифицираните специалисти изхвърлени на улицата, а предприятията са оприличени на лунен пейзаж.
Г-н Костов намери оправдание за това, че не създаде МТК, във формулировката, че "капитализъм и демокрация правят средна класа" (Костов пред фондация "Конрад Аденауер").
Подтекстът е, че средната класа се самозаражда, а не се създава.
Така се зароди порнографията от саморасляци за износ на жива плът до вносители на чеснов лук от Китай и обувки от Дубай.
Костов замъгли ролята и значението на компаниите в капиталистическото стопанство. Водещи в това стопанство са два типа компании - софтуерни и хардуерни. ("Софт" от английски - "меко" или това са компании за продукти на мекото сиво вещество.
А хардуерните компании са високо оценени за мултипликационния им ефект. Техните суперявления възбуждат развитието на много нови отрасли за уникати и суперявления в стопанството.
Не случайно президентът на САЩ Барак Обама задели 700 млн. долара за суперявлението "производство на автомобили". За илюстрация: най-елементарният уникат - свещи за двигатели, има 42 патента, а пазарното търсене е 2 млн. бройки годишно.
Неотменно задължение на развитите страни е да създават интелигентно общество. Нещо непознато на управленците у нас. В състава на това общество са МТК, обществото на знанието и свръхинтелигентното информационно общество.
Благодарение на ИНТЕЛИГЕНТНОТО ОБЩЕСТВО стана възможно да се реализира нова капиталистическа двузвенна система на пазарното стопанство.
За разлика от интегрираното еднозвенно планово стопанство при социалистическата система с ползване за производствени сили робите на труда.
Днес в САЩ 68% от нацията е интелигентно общество. На г-н Костов предоставих списък с наши суперявления и уникати с ефект за милиарди. Безцеремонно той отпрати списъка към КБ (коша за боклук).
Тези и други особености на развитото научно-техническо и доходоносно капиталистическо стопанство е трудоемка задача. Тя е за народно благоденствие, а не за лично облагодетелстване. Затова и никой досегашен премиер не се захваща да я внедри.
Показателен факт е, че с идването си на власт премиерът Кобургготски, вместо да ползва списъка от идеи и създаде управленска програма за внедряване на суперявления, безцеремонно излъга народа с "Вервайте ми, за 800 дни ще ви оправя". Изглежда чипът на същия прегря. Той замени "ви" със "се" и се оправи.
Станишев предрече светло бъдеще, като вместо трудните за внедряване елементи на капиталистическата стопанска система, намери "лесен" начин - ще прескачаме години и ще цамбурнем в интелигентната епоха.
Нещо като скока на Хрушчов направо в комунизма.
Бойко Борисов не се смущава от думите на Жозе Барозу за произтичащите задължения по "Стратегия 20-20" на ЕС. Той определи, че всяка страна- членка трябва задължително да е с управленска програма за наука, изследвания, иновации и внедрявания, независимо дали е, или не в интелигентната епоха.
На "Стратегия 20-20 ударението пада върху "развитие на хитовите софтуерни и хардуерни компании". У нас евроделириумът е кой да бъде топполицай, а не как да стане велик държавник с внедряване на развоя.
Бойко Борисов продължава политиката на предшествениците си.
Защо, след като му предложих като приоритет внедряването на стопанската капиталистическа система, той не обърна политиката си по направлението "беден - богат" в посока богат. Или само на думи търсят нов приоритет.
Съвсем добронамерено му предлагам, ако милее за народа и страната си, да запретне ръкави и с екип от стопански експерти, а не икономисти, да създаде управленска програма по изискването на стратегия 20-20 на ЕС.
Тя е за приходи от научно-техническа производствена дейност за народа и бюджета на държавата.
Б.Р. Редакцията разполага с пълния текст с всички предложения и идеи за и на г-н Спас Ригов и е готова да ги предостави на заинтересованите./ ДНЕВНИК
Инж. СПАС РИГОВ
КОМЕНТИРАЛИ:
анонимен: инж. Ригов си губи времето като иска да получи помощ от хора, които нямат хал хабер от това, което той се опитва да им каже. По стечение на обстоятелствата съм свидетел на невероятния иновативен дух и предприемчивост от голям мащаб на истинския практически капитализъм, който владееше института по роботика към БАН и базата му в Гара Искър в онези години, когато инж. Ризов я ръководеше. Там се пренасяше духът на велики нации като американската (САЩ) и особено японската, при които държавата е фундаментален партньор на частния бизнес като агресивно създава условия за мащабното му развитие. За съжаление, перестроечни интереси на обърканата Русия довели до познатата ни безмозъчна анархия в страната изтикаха на повърхността в управлението на държавата през последните двадесет години формени бездарници и подлоги. Това е смисълът на акцията, която инж. Ригов е подел -- да събуди нацията за този факт. Не че вярва да осъди някое от въпросните нищожества
goriko: всичко това ми е ясно,защото по проект НЕВА конструирах сам механика и пневматика за СЕРВОРАЙТЕР.След като го внедрих в Кастрома се наложи след година да пробутаме с колегите физик електроник и програмист и еврейски райтер който така и не проработи но за него беше платена колосална сума за сметка на нас -имали дали.Руснаците платиха за нашия райтер 8 милиона долара но по-важното е че отпушихме с това внедряване целия проект на стойност милиард и половина долара.По това време дойде демокрацията и за благодарност бяхме съкратени/изгонени от работа/.Съжалявам само за едно ,че създадох нещо за тази страна-Съжалявам много.от тогава до сега съм получил само една огромна гавра-благодаря. инж.Георги Иванов
Ивайло: "Великият комбинатор" отново се изявява в медиите. Нали преди три години същият предлагаше като "новост" внедряването на отдавна известните "постижения" толо-, електро- и водомери с дистанционно отчитане, за да получава комисионни он заинтересованите фирми. Интересно ми е какъв пост и къде упражнява професията си въпросният господин, т.е. другар. Как при такива интервенции от негова страна никой не е оценил предлаганите инициативи и защо не е привлечен в екипа на Президента на РБ. Дано Главният прокурор обърне внимание на заведеното на 21.07.2010 г. искане за подвеждане под съдебна отговорност на четиримата български премиери и каква ще е ответната тяхна реакция в българския съд. Чакаме
Сн.Трубадурът на днешното ни МВР - Веселин Маринов момченцето в лявоОБИНЯВАТ БРАТА НА ВЕСЕЛИН МАРИНОВ В УБИЙСТВО НА КУЧЕТА?
"Преди години Марин изтрови и котките в махалата", оплаква се Димитър Иванов от Полски Тръмбеш.
Всичко започва от банално по-банално – като междусъседска война на нерви. Действието се развива в Полски Тръмбеш, градче от селски тип, или както ги наричат на Балканите - „паланка”. Там обаче е роден доскорошният бард на БСП, а сега личен приятел на вътрешния министър Цветан Цветанов Веселин Маринов. Разбира се, певецът отдавна е излетял от родителското гнездо. Сега в Полски Тръмбеш, на ул.”Васил Друмев” 14, в солидна триетажна къща живее с 5 години по-големият брат на Веселин – Марин Маринов, с жена си. Двете им дъщери учат в чужбина. Семейството е заможно. Марин държи хлебарница и закусвалня във Велико Търново, а пък половинката му всеки ден пътува до Горна Оряховица, за да наглежда цеха за закуски.
Братът на изпълнителя, възпял в химн МВР, е от едната страна на барикадата. От другата е безработният от няколко месеца Димитър Иванов, обитаващ къща с двор на същата улица, на номер 16. Понеже е невъзможно да преживява с помощите за безработица, съкратеният шлосер от битовия комбинат в Полски Тръмбеш започва да се занимава с животновъдство. Освен добитъка обаче завъжда в двора си и 9 кучета, порода „улична превъзходна”.
Но не само за да му вардят стоката, а просто защото обича животните. Ако не беше така, нямаше да отделя цели 70 лв. от мизерния си доход за прехраната на четириногите. Преди време е отглеждал и котки, но каква е съдбата им, ще стане ясно по-нататък.
Не се знае кой пръв пали фитила на войната, завършила с няколко кучешки трупа. Иванов признава, че преди 3-4 години подал жалба в общината срещу богатия си комшия. Причината? Точно в 6 всяка сутрин Маринов форсирал колата си в непосредствена близост до прозореца на стаята, където спял бившият шлосер, след което той повече не можел да мигне. Изнервен, настоящият „фермер” седнал и изложил с думи прости цялата ситуация в тъжба до кмета.
Вероятно
общинските власти са предупредили брата на Веселин Маринов,
защото изтезанието престанало. Отделен въпрос е, че спокойният сън на Иванов изфирясал и повече не се върнал.
Естествено, мирното съвместно съществуване между двете къщи също останало в миналото. Двамата мъже и домочадията им започнали да се дебнат взаимно. И ответният удар срещу Иванов не закъснял.
9-те песа в двора на безработния комшия се превърнали в коз за бизнесмена и той побързал да се възползва от него. Всеки Божи ден хлебарският бос започнал да прави забележки на съседа си, че кучетата му лаят и пречат на цялото му семейство. «Ами, лаят си. Къде се е видяло куче да не лае? Мога ли да ги спра?», отговарял Иванов. Той подчертава, че домашните любимци били миролюбиви и никога не са нападнали когото и да било. Въпреки това братът на певеца развил тежка непоносимост към четириногите. И по думите на съкратения шлосер замислил пъклен план.
«Във вторник по обяд работех нещо в двора, когато пред къщата ми спря микробус. От него слезе млад мургав мъж. Наблизо се навъртаха и две 18-20-годишни циганета. Мисля обаче, че той беше българин, макар и доста черничък. Та този мъж ми каза, че е от някакво българо-американско дружество за защита на животните. Имаше и карта, но аз бях без очила и не можах да видя нищо. Обясни ми, че можел да настани кучетата в приюти по селата, където щели да се грижат добре за тях. Ако съм бил съгласен, да сме ги натоварели на микробуса.
На мен ми стана много мъчно, но прецених, че скоро ще остана и без помощта за безработни и няма да мога да изхранвам себе си, камо ли тях. Предложи ми да дойда с него, за да видя къде ще бъдат настанени. «Отиди да се измиеш и преоблечеш и да тръгваме», каза мургавият мъж. Аз наистина бях по къси панталони и тениска. Изведох кучетата и ги вкарах в микробуса. Горките, веднага се завряха под седалките. После влязох да се измия и да си облека други дрехи. Когато излязох, микробусът го нямаше. Хукнах по съседите да разпитвам какво е станало. Разбрах, че «защитникът на животните» и циганетата казали, че отиват да изпият по една кола. Докато се лутах насам-натам, чух един друг комшия - Стефан Яков, да казва, че
кучетата са откарани някъде във Варненско, за да ги избият.
Направо се шашнах, но бях с вързани ръце. Не бях видял името на мургавия мъж, даже не бях записал и номера на микробуса… Чудех се какво да правя. Питах тук-там и разбрах, че във Велико Търново имало дружество за защита на животните. Обадих се, вдигна някаква жена, която каза, че те са българо-германско дружество. Нямали обаче такъв служител, изобщо не знаела и къде са били откарани кучетата. Срам, не срам, че съм мъж, ама се разплаках, защото разбрах, че животните наистина са били отвлечени и повече няма да ги видя», разказа пред «ШОУ» Димитър Иванов.
Според него пръст в цялата работа имал братът на Веселин Маринов – неговият съсед Марин Маринов. «Никой друг комшия не се е оплаквал от кучатата ми, много се разбирам с хората от нашата улица…», сподели още Иванов. Той уточни, че бизнесменът пуснал жалба до общината срещу «кучешкия тормоз», която обаче останала без последствия.
Тъй като по закон всеки собственик има право да отглежда в двора си неограничен брой кучета и други домашни животни.
Бившият шлосер подозира, че в отвличането и евентуалното избиване на домашните му любимци може да е замесен и служителят на ВиК Стефан Яков. И с него бил на нож. Яков също не можел да търпи кучетата и
преди няколко месеца го заплашил с убийство и палеж.
«Веднага се оплаках в полицията. Нека да го викат, да види той как ще заплашва невинни хора. Вярно, нямам свидетели, бях сам, когато ме напсува и ми се закани, но няма начин да не го предупредят да ме остави на мира. Нищо не съм направил на никого, нито кучетата ми. Заради тези заплахи се принудих да си застраховам имота. Ами, ако наистина ме запали? Както съм без работа, оставам и без покрив и тогава е свършено с мен!», вайка се настоящият «фермер».
Той е убеден, че като хора с пари и добро обществено положение Маринов и Яков не са действали пряко, а са използвали «маши» за убийството на домашните му любимци. «Колко му е да наемат някого и да му платят за избиването на кучетата», допуска Иванов.
Независимо, че е социално слаб и без «гръб», той е категоричен, че няма да остави нещата така и ще направи всичко възможно позорният случай да се разчуе. «Всички сме равни пред закона. Изобщо не ме е страх, че брат му на Марин е приятел с Цветанов. Ще си търся правата до дупка», обобщи бившият шлосер, който още не може да се свести от шока с отвлечените животни.
По негови думи Марин Маринов не можел да понася и котките. Преди няколко години затрил всички писани в махалата, подмамвайки ги с парчета салам, в които имало отрова. «Аз гледах и котки в двора, но Маринов изби и тях», твърди комшията на хлебарския бос. /БЛИЦ
Здравко ЗАПРЯНОВ
ДОСИЕ
- Марин Маринов продава банички в центъра на Велико Търново. Двете му баничарници са на двете най-възлови места в града – срещу Съдебната палата и на Кооперативния пазар. 54-годишният Марин е в бизнеса със закуски от 8-9 години. Въпреки финансовите си възможности той предпочел да остане в родния си Полски Тръмбеш, където живеят и родителите им – Йорданка и Стефан. Всяка сутрин братът на певеца, изпял химна «Нашата полиция», става в 5 часа, за да бъде точно в 6 в баничарниците.
- «Наскоро прочетох поредната измишльотина - че брат ми бил безработен, че аз му търся работа. А той си има добър бизнес – верига от заведения. Три във Велико Търново и едно в Горна Оряховица. Има и сладкарница в София – самият той дава хляб на много хора, това е истината. Всъщност моята детска мечта беше да стана хлебар. Като дете с часове седях на дувара на хлебозавода рано сутрин, когато се вадеше хлябът, и цялата улица ухаеше на фурна», сподели Веселин Маринов. / БЛИЦ
Ефективна присъда на собственик на кучета убийци стана условна
Първата ефективна присъда на собственик на кучета убийци стана условна - 50-годишната Елена Банкова, осъдена на една година затвор за това, че нейните кучета разкъсаха до смърт шестгодишната Кристияна, няма да лежи в затвора.
Разградският окръжен съд отмени решението на магистратите в Кубрат, постановено през май. За смъртта на детето районният съд в Кубрат постанови Банкова да лежи една година в затвора и да плати обезщетение от 20 хил. лв. на майката и по 4 хил. лв. на четирите братчета и сестричета на починалата Кристияна. Съдът в Разград направи присъдата условна и отказа да присъди компенсация на четирите деца, но увеличи тази за майката на 30 хил. лв.
По закон максималното наказание за собственик на животни, причинили вреди, телесна повреда или смърт, е 3 години лишаване от свобода.
Промяната в присъдата от ефективна в условна е мотивирана с чистото съдебно минало на бившата учителка и с усилията й да помогне при спасяването на пострадалото момиченце. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Драмата със смъртта на малката Кристияна Маринова се разигра през октомври 2010 г. в разградското село Сушево. Кучетата на Банкова - Джина, Джили, Джордж и Рижо, нападнаха Кристияна на улицата. Детето отивало до близкия магазин, за да си купи нещо сладко. По време на делата подсъдимата не се призна за виновна. Тя твърдеше, че животните са бездомни и тя ги хранила на улицата, затова не може да носи отговорност за действията им.
Киноложка и биологична експертиза обаче доказа, че безконтролното размножаване на кучетата с първа майка участвалата в нападението на детето Джина са довели до създаване на глутница. Те атакували детето, тъй като пазели територия - колата на Банкова. Според експертите малката Кристияна с нищо не е предизвикала животните.
Всички 21 кучета на Банкова бяха иззети и настанени в приюти./Дневник
КОМЕНТИРАЛИ:
...Ако бях на мястото на родителите, при такова "правосъдие" бих използвал обезщетението от 30 000 лв да купя оръжие на черно и да правораздам сам.
... Така е всеки ден минавам през съдебната палата гледам ги как се хилят като путки пред патлак и се отвръщавам, най-достойното правосъдие е гражданското правосъдие.
Несправедливостта е корена на всяко страдание.
... Дневник изтриха по-новия вариант на статията, та ще си пусна по-новия вариант на коментара тук:
Отказът на съда да накаже виновната отваря вратата за още престъпления. На практика убийството на дете по особено жесток начин - разкъсване от кучета - остава ненаказано, защото пенсионирана учителка ще си плати кръвнината колкото циганин - глобата. Ако съм на мястото на родителите, единствената ми надежда за правосъдие би била да убия сам виновната - т.е. да извърша ново престъпление.
gradinko.bg
... Това е проблемът, че при сегашната система хората нямат вариант за справедливост освен да извадят оръжието.
... Не е това решението... Решението е на следващите избори българите да помислим добре преди да гласуваме и за кой... Най-малкото- да трябва сами да си оправим държавата, но не по беззаконен начин.... Тогава ще бъде тотална разсипия...
... Само че съдията който е налилил очевидно несправедливо присъдата, трябва да знае че има Един съдия който не е подкупен и съди справедливо. Интересно каква ли е справеливата присъда на съдията?!?!?!?
... Едно дете в БГ струва колкото една кола от нисък до среден клас. Както са казали хората - изхода е Терминал 2./БЛИЦ
Сн.Княз Кардам със сина и баща сиКНЯЗ КАРДАМ СЕ ПРИБИРА В КЪЩИ СЛЕД МЕСЕЦ / 16 август 2010
Доня Маргарита: Семейството не губи надежда князът да се възстанови
Най-големият син на Симеон Сакскобургготски княз Кардам Търновски, който е в тежко състояние след жестоката автомобилна катастрофа, която претърпя през 2008 г., скоро ще се върне у дома. Князът ще бъде прехвърлен през септември от областта Галисия в неговия мадридски дом, съобщи майка му доня Маргарита Гомес Асебо, цитирана от ЕФЕ.
Преди две години при жестокия зверския удар край градчето Ел Молар, недалеч от Мадрид, първородният син на бившия български премиер Симеон Сакскобургготски получи тежка черепно-мозъчна травма и много счупвания на двете ръце и на гръбначен прешлен.
Съпругата му княгиня Мириам Унгрия, която пътуваше с него в семейния ягуар, също пострада, но нейните рани бяха по-леки и тя напусна болницата след 20 дни лечение.
Кардам беше в дълбока кома в продължение на два месеца. Въпреки дългите процедури за рехабилитация в квартира в Галисия, той все още е на легло и не може да комуникира с околните, заяви майката.
Доня Маргарита обаче подчерта, че семейството не губи надежда князът да се възстанови, защото "надеждата умира последна". Тя добави, че в семейния дом в Мадрид е бил направен скъп ремонт, за да посрещне стопанина.
Кардам, Княз Търновски и Херцог Саксонски, е роден на 2 декември 1962 г. в Мадрид. Завършва Френския лицей в испанската столица, след което завършва философия и международна икономика в университета "Кларк" в САЩ. Получава степен по селскостопанска икономика, специализира агроиндустрия и хидромелиорации в американския университет "Пен" в Пенсилвания. Започва работа в Буенос Айрес в многонационалната агропромишлена компания "Фаунтинхед груп". Живее и работи в САЩ като агроикономист в компанията GIC, в Вирджиния, в Аржентина. Търговски директор е на телекомуникационна компания "Телефония мовилес интерконтинентал", генерален директор на проекти UMTS.
На 11 юли 1996 г. Княз Кардам се венчава за Мириам де Унгрия и Лопес, родена на 2 септември 1963 г. в Мадрид. Княгинята завършва история на изкуството и специализира гемология. Работи в областта на дизайна на бижута. Венчавката се извършва в православната църква "Св. Св. Андрей и Димитър" в Мадрид. През 1973 г. Княз Кардам представлява баща си при полагането на първия камък на този храм.
Те имат двама сина - Борис, роден на 12 октомври 1997 г., и Белтран, роден на 23 март 1999 г. /БЛИЦ
Сн.Георги Ковачев за песнопойката ЛилиЛИЛИ ИВАНОВА УЧАСТВАЛА В ДОКУМЕНТНА ИЗМАМА ЗА ПО-ГОЛЯМ ХОНОРАР!
Подписала се под договор, че е оперна певица и изпълнява арии.
Ветеранът на шоуто в Комитета по туризъм Георги Ковачев е известен в гилдията като царя на вариетето. Всички програми в елитните ни заведения и курорти са минавали през ръцете му. Пътува много в чужбина.
Куриозното е, че при най-краткото си пътуване едва не влиза в затвора. Каква е интригата? Докато е в чужбина, големият му приятел Мишо Ваклинов, който отдавна е влюбен в Лили Иванова като изпълнителка и мечтае да напише песен за нея, се опитва да се добере до музата си по заобиколен начин. Отива при Пенчо Пръста – генерален директор на “Интерхотели”. Прякорът му идва от това, че винаги, когато се здрависва с мадами, слага среден пръст в ръката им. Успява да го убеди някак си в отсъствието на шефа Георги Ковачев да сключат договор с примата да пее в хотел “Рига” в Русе.
Но стигат до въпроса с хонорарите. Лили си знае цената, тропва с крак и заявява, че иска по-голям хонорар, макар че прекрасно знае, че само тя и Емил Димитров пеят за по 120 лв. на участие. Сега обаче тя решава, че няма да отпусне гърло за по-малко от 240 лв.
Мишо почва да мисли как да не й строши хатъра и как да плати по законен ред. Гледа регламентираните тарифи по онова време– камерна певица –
толкова, оперна певица - 240 лв...
И сключва договор с Лили, като я изтипосва за оперна певица. Под този фалшив документ стоят подписи- това е доказателство за измама пред съда. Когато се връща Георги Ковачев от чужбина и разбира каква е врътката, настава суматоха. В София вече били получили донос за далаверата. Ковачев моментално се обажда на Пешо Пръста, вдигат пушилка из местното счетоводство, спешно късат стария и изработват нов договор на Лили, където фалшификацията е изчистена. Примата отново става естрадна певица с допустимия от регламента официален хонорар. Още на следващия ден пристига ревизор от София, но нищо не може да докаже документално. Така от уволнение, а може би и от затвор са спасени доста хора. По онова време за документна измама се отиваше на топло.
Самият шеф на ресторантите и нощните заведения в София още веднъж едва отървава уволнението. Тато води в Стара Загора дипломатическия корпус в България. Организатор на концерта е Георги Ковачев. Чалъмите на протокола по скалата на първия протоколчик на държавата д-р Джибров са поставени в бойна готовност. Лято е. Жегата като в ада. В тази “сауна” организаторът на програмите трябва да доизкусури всички детайли. В кулминационния момент, изпълнителите се потят и чакат, дипломатите и българските им гости се потят още повече и чакат да се появи Първият. Времето се разтяга. По едно време в залата нахълтват яки здрави момчета и почват да ровят под столовете и масите. Веднага щом излизат, влиза Тодор Живков.
Георги Ковачев дава знак и програмата стартира. Жоро си спомня, че на всички приеми от такова ниво
Живков обикновено танцува с едра, пищна дама, рускиня от съветското посолство.
По едно време до ухото му дискретно се приближава кльощаво сипаничаво момче и му прошепва, нали знаете, че др. Т. Живков танцува само танго. Знам, моето момче, знам, успокоява го Ковачев. Програмата продължава и след малко същото момче отново идва и отново му напомня какво му е казал.
До един момент всичко тече равно и гладко. Всичко свършва, когато на сцената се качва Камелия Тодорова, – наперена, със самочувствие. Ковачев се чуди как да я озапти. Проблемът е деликатен. Два дни преди това Камелия Тодорова е спечелила “Златният Орфей”. Най-напред Камелия наистина изпяла две бавни песни. След това кръвта й кипнала наченала лудешки ритми в типичния си стил. А трябва да изпълни танго. Създава му грандиозен проблем.
Паниката е пълна. Д-р Джибров е бесен, но не може да предприеме нищо в момента. Положението спасява самият Тодор Живков. Първият се джазира и почва да мята кълки и дори си припява:
“Ха-ха-ха, Тошко Комуниста забрани туиста...”
Сипаничавият отново се приближава до Жоро и този път не му шепти, а му крещи на фона на бясната музика: “Какво направи, бе, къде ти е тангото, считай се за уволнен.” Аз и без това съм уволнен, ти мисли за себе си - отвръща му Ковачев. Спомня си, че едва го удържали собственоръчно да не откъсне главата на Камелия Тодорова.
В навечерието на друг голям прием телефонът на Ковачев звъни. Началникът му го пита знае ли коя е Бонка. Жоро зяпва от удивление. Докато се чуди, оня му крясва в слушалката: "Не се смей, не се смей, утре веднага да я пуснеш да пее, защото да не загазиш, ей, знаеш ли чия е тя? "
На приема Бонка, разбира се, пее, по-точно напъва гърло, колкото й стигат силите. След това, както си е ритуалът, Първият я кани на танц. Както винаги, Живков най-напред пита партньорката си, имате ли проблеми? Страшно много искам, просто сънувам как пея в нощен бар, но в “Балкантурист”, скромно примигнала от смущение пищната дама. Но...там коли и беси Георги Ковачев, който не ме пуска да припаря.
Естествено, още на другия ден иска не иска, Ковачев я пуска да припари. Оказало се, че Бонка била такава трагедия като изпълнителка, че слушателите не искали да я слушат. А тях няма как да задължиш./ БЛИЦ
Славей КОСТАДИНОВ
Сн.Петко Тодоров от БНТБИВШИЯТ ШЕФ НА ИНФОРМАЦИЯТА В БНТ ПЕТКО ДИМИТРОВ: ТОДОР ЖИВКОВ СЕ СТРАХУВАШЕ ОТ ЛЮДМИЛА!
ЕМИ МАРИЯНСКА
Петко Димитров е емблематична фигура от златния период на Славковата телевизия. Той е обаче и човекът, за когото се говори, че е станал негова изкупителна жертва. Под претекст за финансови злоупотреби и фалшиво авторство на Славков в култовата тв поредица „По хълмовете на времето”, е осъден и излежава тригодишна присъда.
Месеци преди това Славков е свален от директорския пост, а парадоксът - че дни преди затвора лично Тодор Живков разписва заповедта Петко Димитров да го замести. Какви са били дълбоките причини за тези превратности и кой стои в дъното на интригата? Репортер на „ШОУ” се срещна със самия Петко Димитров, за да научи нещо повече.
- Г-н Димитров, вие сте може би единственият телевизионер, който е лежал в затвора. Доколкото знам – от 82-ра до 85-та, работите в доменните пещи на Кремиковци. Обвинението, поне официално е било, че за поредицата „По хълмовете на времето” са взети пари от окръжни комитети на БКП, че хонорарите са били огромни и че Славков всъщност не е бил същински автор.
- Затворът ми дойде като гръм от ясно небе. До последно не вярвах. Даниела Доковска ми беше адвокат. Предлагаха ми след Десети да върнем делото, да търся обезщетение, но аз се отказах. Не искам да преживявам пак и да се вра в ония мръсотии. Вие казахте, че сте работила в Студия за научнопопулярни филми.
- Тогава беше практика да се търсят пари от държавни предприятия и комитети, за да се правят филми....
- Ето, сама виждате. Нито това е било някакво престъпление, нито хонорарите са били високи, а че Батето не беше автор, не беше. Но работата е по-дълбока. Това беше идея на Милко Балев. Искаше да махне Иван от телевизията, и когато това стана, аз бях следващата заплаха. Че ако заместя Иван, продължавам де факто старата политика. А Балев искаше да си сложи негов човек – Цоньо Димитров.
Затова ме осъдиха. Милко Балев имаше желание и Славков да вкара в затвора, ама там вече не можа да успее. Людмила беше много права да мрази Балев. Доколкото знам, е имала разговори с баща си по този въпрос. Когато тя умря, Живков изцяло попадна под негово влияние. Стана кукла на конци в ръцете на Милко Балев. Преди това слушаше Людмила.
- Живков слушаше Людмила?
- Да, истината беше, че той направо се страхуваше от нея. Разбираха се само с поглед. Безспорно обаче преди това стожерът е била Мара Малеева. Батето ми е разказвал един случай, когато след като се оженват двамата с Людмила, канят гости на „Толбухин”, в апартамента. Все хора от високите етажи. И те отиват, естествено, кой ще откаже на такава покана. На другата сутрин леля Мара се явява с гръм и трясък на вратата и още с отварянето
зашлевява няколко плесника на Людмила:
„Какво си направила?! Тия хора, да не мислиш, че са дошли заради тебе?! Ти коя си?!” Приживе на Мара Малеева нито Людмила щеше да оглави Комитета за култура, нито Батето щеше да стане шеф на телевизията. Телевизията имаше голям късмет, че се яви Иван Славков.
- По телевизионното дело е обвинен още един човек – Захари Иванов – за предаването „Планета”...
- Той не лежа, само няколко месеца беше в затвора. Оправи се и не криеше, че е натопил Батето. Те се водеха съавтори на сценариите. Захари беше от ония, които Иван назначаваше, без да е убеден в качествата им. Помня веднъж, понеже и моят кабинет, и тоя на Иван бяха на десетия етаж, оня минава, и като видя хора в коридора, вика: „Бегайте оттука, бе – аз пари му нося!”
- Бил сте много близък и продължавате да бъдете с Иван Славков. Вярвате ли във версиите за убийство и самоубийство на Людмила?
- Не. Просто се е случило. И ако не са били чичо й и други умници, да не отиват в Правителствена, ами в „Пирогов”, може би щяха да я спасят.
- Когато се завъртя интригата с детронирането на Иван Славков, те двамата с Тодор Живков бяха ли близки?
- Не, в онзи период от време не бяха в добри отношения – не се и виждаха. Без съгласието на Тодор Живков не можеха да махнат Иван. С негово съгласие го махнаха, под диктовката на Милко Балев. А Иван където седнеше и паднеше, все викаше на глас: „Еби му майката на това джудже, Милко Балев!” Всичко това се е донасяло горе. С цели доклади.
- Какви бяха отношенията между Иван и Людмила – коньовичарското момче и „царската дъщеря”?
- Държаха много един на друг и много добре си влияеха взаимно. Людмила беше умна, а Иван – чаровен. Тя придоби много идеи от Иван, съветваше се с него. Помня Людмила като стана шеф на Комитета за култура, ни извика ръководството на телевизията. Бяхме аз, Любо Левчев, Георги Стойчев и др. Иван направо ни шашна – едно такова стройно изложение беше направил, че направо ахнах. И след него Людмила говори, говори, ама накрая вече сама усеща, че върти в един кръг някакви приказки, които ние вече няма как да скрием колко сме отегчени, а аз избухнах в смях. И тя се усети и вика: „О, извинете, аз май ви доскучах!..”.
Разпусна ни и ние направо презглава хукнахме по стълбите надолу. А Иван ни настига: „Копелета, че ви изтепам, що се подигравате с жена ми?!” Ей-такъв беше Иван. Който не го познава, никога няма да разбере, че той само на пръв поглед изглеждаше лековат, а винаги беше много подготвен. Знаеш ли, че идеята за
„Всяка неделя” се роди, докато играехме табла двамата с него?
Той така ги решаваше нещата. Както играехме, и ми вика: „Абе, трябва да измислиш нещо интересно в неделя – на хората им е скучно по празниците!” Извиках аз Георги Стойчев – един изключителен човек, който правеше „Гражданска трибуна”, „Насаме с всички”, и много други интересни предавания - и му казвам това нещо – няколко часа, викам, нещо интересно за неделя. „Е, добре вика – кога ще бъде предаването?” В неделя. „Ти си луд, вика, да работя всяка неделя!” И така се роди името „Всяка неделя”. Кръстник му е Георги Стойчев, той почина. Един от най—хубавите и кадърни хора в телевизията. Беше главен редактор на „ЛИК”.
- Каква е истината за „Всяка неделя” – кой е авторът?
- Аз. Иван го пише в книгата си. Янчо, аз съм му кум на втория му брак - с Рая. Янчо работеше в телевизията, ама никой не знаеше какво. И за да не изглежда безполезен, да питат какво прави, го пратих във „Всяка неделя”. /смях – б.а./ Иначе беше в „Наблюдател” – водеше се началник на Кеворк – Кеворк беше при мен, в информацията, водеше съботния информационен „Дневник”. И покрай това се срещаше с много хора на културата и изкуството. Все ходеше с едни листчета и записваше – като чуе нещо интересно, пише.
- Значи на вас „дължим” Кеворк Кеворкян?
- Аз го назначих. Богомил Нонев, дипломата и бивш шеф на телевизията и радиото, ме помоли да го назнача, че момчето било „гладно и жадно”. Назначих го. Взех му софийско жителство, апартамент в „Младост”... Целият арменски народ не е направил толкова за Кеворк, колкото аз съм направил!..
- А историята с Янчо Таков и кожусите?
- Свалиха Пеко Таков заради Янчо и на същия пленум избраха Милко Балев – трагедията на България.
- Вие ли закарахте „тримата глупаци”, воглаве с Доньо Донев в „Труд”?
- Аз. Като знам какво правеше анимационна студия, където съм бил зам.-директор, и после как останаха без работа тия талантливи хора!..Затова го направих. Искахме да издаваме един в. „Кукер”. С много жар работихме. Тъкмо да излезе, търся го по будките – никъде не са чували за него. Отивам в печатницата и го гледам – отпечатан, но си седи, никой не иска да го пуска за продажба.
Перачница на Степан Еремян се оказа.
А ние, наивници!
- Вярно ли е, че идеята на Доньо Донев за глупаците е изплагиатствана от друг автор?
- От кой автор?! Авторът е Елин Пелин. Доньо я реализира в анимационен вариант. Една вечер Доньо на пияна глава се подписал на някакво листче, че отстъпва правата на Тошо Тошев...
- Ставаха ли гафове в новините?
- Не знам как се случваше, ама с Тодор Живков много пъти ставаха. По едно време почнахме да се застраховаме с два магнетофона. И веднъж записваме Тодор Живков на откриването на каскадата Белмекен - Сестримо. Пускаме вечерта записа: всяко изречение се повтаря по два пъти. Като го чух, щях да припадна. Не знам как съм слязъл в студиото от четвъртия етаж: „Изключи единия магнетофон бе, идиот!” – креснах на тонрежисьора. Той ги пуснал и двата, и то така се получава. Но равнището от мое време не е мръднало. А аз още се гордея с една моя идея. Тодор Живков беше в Япония. За да платим унитерал – трасе, трябваше да похарчим пари, колкото цялата телевизия не струваше. Поисках от БГА „Балкан” да ми дадат разписание на „Аерофлот” от София за Москва и от Москва за София.
Използвахме разликите във времето и получавахме рулоните така: от Токио в Москва, Москва – София. В четири и половина следобед получавахме материала. Един унитерал по онова време струваше към 500 000 лева. Един, а не всеки ден! Става дума за милиони. Това обаче не беше „смекчаващо вината” обстоятелство, когато ме тикнаха в пандиза. /БЛИЦ
Сн. Чавдар ДрагойчевДАМЯН ДАМЯНОВ: БАЩАТА НА ЧАВДАР ДРАГОЙЧЕВ Е ЦИГАНИН-НАДЗИРАТЕЛ!
ЕМИ МАРИЯНСКА
Любовната връзка на хирурга с ромче се коментираше като "зовът на кръвта".
Наскоро излезе от архивите едно малко познато Постановление на МС № 258 от 1956 г., което се занимава с въпросите на ромското население у нас. Неговата цел е била да накара циганите да „уседнат”, т.е да скъсат с чергарството и да се установят по местоживеене. Така Тато се надявал да ги окултури, а и по-лесно да контролира живота им, склонен към безделие и престъпност. Ефектът от постановлението обаче, според мнозина, само провокирал популацията на ромското население у нас и не решил останалите проблеми.
Толерирани ли са били малцинствата по времето на Тодор Живков и как на практика се реализира конкретното постановление, запитахме Дамян Дамянов – син на тогавашния председател на Народното събрание Райко Дамянов.
- Баща ви е бил действащ председател на парламента в годината на излизането на Постановление 258. Какво знаете по въпроса?
- Баща ми е бил тогава на върха на кариерата си – първи зам.-председател на Министерски съвет по икономическите въпроси, член на Политбюро и председател на Българския туристически съюз, по съвместителство е изпълнявал и длъжността министър на външната търговия. През 1958-а баща ми и Антон Югов отиват на посещение в Съветския съюз, а след това с Тодор Живков са на Юндола. И на двете места се обсъжда въпроса с големия проблем с циганското, турското население и каракачаните. За какво става въпрос специално за циганите? - Ами, те си обикаляли страната с каруците и катуните, просят, крадат и т.н. Въпросът със скитничеството се решава донякъде, но този с широко разпространеното джебчийство остава. Някога се провеждаха едни панаири, които бяха чудно място за джебчиите. На Димитровградския пазар ставаха огромни кражби.
- По соцвреме обаче се образоваха доста цигани – можеха да четат и да пишат.
- Това е било част от програмата, свързана с постановлението. Смятало се е, че ромите ще се интегрират и по този начин за вбъдеще да бъдат асимилирани. По спогодбата с Турция от 51-ва година се изселват около 180 000 турци, между които и 5 000 турчеещи се цигани, но голяма част остават тука и са напълно необразовани. По статистика от 47-а година 81 процента от циганите са били неграмотни. Докато през 82-ра се констатират 12 процента – голям успех. Процесът на ограмотяване започва с постановление от 1962 г. От 1965 година масово се въвеждат основни училища за трудово обучение за ромските деца /ОУЗТО/. Идеята е била да усвоят някаква професия. Правят и образователен експеримент в Столипиново. Родителите са получавали помощи само при положение, че децата им не отсъстват от училище.
По идея лично на Тодор Живков ромските деца започват да ги приемат в интернати – да се откъснат от мизерната си и скверна семейна среда и да се окултурят. В доклада си пред ОФ през март 63-та година Енчо Стайков посочва, че по решение на ЦК на БКП 3000 ромски деца са били настанени в интернати. Оставени са само на отглеждане, без отнемане на родителските права. През 67-а година има пиков момент – 9 000 циганчета, приети в интернати. В Домовете за деца и юноши децата от многодетни семейства се оказват в пъти повече от сираците. Свръхзадачата, специално за ромските деца, е била, ако е възможно,
да се „побългарят”.
Но практиката на велики държави като Франция и Англия показва, че при ромите трябват векове, а не години, за да бъдат асимилирани. Хитлер например е бил наясно с и ги е подлагал на тайна химическа стерилизация. При бай Тошо през 60-те - 70-те малцинствата бяха абсолютно толерирани и за образование, и за професия и за работа. Но предимно будни момчета от турски произход. Защото с циганите се проявяваше по-голяма селективност. Имаше някаква квота 0,1 процент за цигани – така, „за цвят”. В парламента – един-двама човека, в ЦК – един, и толкова. Виж, с турците беше по-различно. Имаха си и издания - „Нов път” и „Нов живот”, официално.
В университетите се приемаха за студенти с много ниски оценки – толерираше се образованието им. Що се отнася по принцип за малцинствата, евреите винаги са били интелектуално водещи и на високи позиции. Евреин – Нико Ахиел беше първи съветник на Тодор Живков до 88-а. Имаха си постове – и във властта, като Соня Бакиш например и във вестниците – Максим Бехар. Бакиш беше строга, но много добър професионалист. Един Давид Елазар беше участник в антифашистката борба – председател на Военната комисия към ЦК, директор на партийната школа, която по-късно стана АОНСУ... Той наскоро почина.
- Доган от толерираните ли беше?
- Абсолютно. И във Философския факултет, и навсякъде. Ние бяхме колеги в БАН, в две съседни стаи. Аз бях в секция „Естетика”, а Доган – в „Научен атеизъм”.
- Как ви се виждаше Доган по онова време?
- Беше много щедър, забавен, с чувство за хумор.
Предвид подвизите му с жените, навремето не беше чак толкова атрактивен в тая посока.
Не беше суперкрасавец, но беше привлекателен – не може да се отрече.
- Проф. Чирков може ли да бъде сложен в графата толерирани роми?
- Той, донякъде. Защото Чирков проби в Германия, но пък Живков му разреши онази операция с трансплантацията.
- Да се върнем на болния въпрос с раждаемостта. И днес констатираме, че при социално слабите тя е генератор на престъпност. Доколкото помня, през 1967 година се появява едно постановление за увеличаване на раждаемостта. Същевременно тя не е ограничена при ромите...
- Точно така. Това е парадокс. Едновременно с постановлението за насърчаване, започва агитация и пропаганда сред ромите да ограничават раждаемостта. Били са убеждавани, че не могат да се грижат за многодетни семейства и донякъде тези агитации през 60-те са имали резултат, но не за дълго. Бай Тошо не биеше тъпана, но идеята беше:
„Раждаемост за българите и ограничаване на раждаемостта при ромите”.
Той усещаше сериозността на проблема, в резултат на което излиза и Постановление 258. Но, ясно е, че идеята за намаляване на раждаемостта при ромите претърпява пълен провал. Уседналостта на живот дава обратен ефект. Живков обаче е нямало как да го предвиди тогава. Те на 13-14 години ромите почват да се женят. Даваха им се апартаменти – общински жилища и т.н. – опитваха се да ги интегрират. В Сливен, в Пловдив, в Твърдица, в Хасково – изобщо в Южна България. Осигуряваха им работа, служеха в Трудови войски – получаваха занаят. Сега са пуснати от демокрацията на самотек. Натискат ни от ЕС с разни конвенции за все повече права. Истината е, че ромите трайно придобиха една единствена професия – „социално слаб”. И това сега се узакони от Европейския съюз. Както е известно, циганите никога не си декларират доходите. Получават си помощи, получават си за майчинство, не плащат ток и вода...
Доган им плати преди изборите тока,
а водата във Филиповци е едно недоглеждане още от Бай-Тошово време.
- А кога забраниха абортите за българките?
- През 71 година. Но нелегално, по различни пътища се правеха аборти. Тихомълком през 76-та вече си станаха полулегални.
- В крайна сметка всички онези постановления обаче не постигат целта си...
- Ромите не приемат българската култура – това е очевиден факт. Те не се интегрират никъде по света. Циганите не са индивидуалисти, при тях е водещо колективното начало. И има една особеност, особено тук - на Балканите – че те са агресивни към мнозинството, а мнозинството е беззащитно спрямо тях. И са ненаказуеми. 10-12 присъди – това не ги плаши! Някои предпочитат да са в затворите, за да изкарат зимата – да ги хранят там и да са на топло.
- Един леко страничен въпрос. Знаеше ли се за връзката на проф. Чавдар Драгойчев с онова цигане, за което все говорят, че му е било любовник?
- То си беше публична тайна. Както и това, че биологичният баща на Чавдар е бил циганин-надзирател в затвора. Баба Цола е била принудена да подпише там декларация, че няма да се занимава с антифашистка дейност и бащинството на тоя циганин е неоспоримо. Това се знаеше. После е измолила от Живков да не съдят Чавдар по време на процеса срещу хомосексуалистите, а връзката му с цигането се коментираше под сурдинка като „зовът на кръвта” /смях – б.а./. БЛИЦ
МИНЬОРИТЕ: “ЗА БОГА, БРАТЯ, ЗАЩО ДА СЕ ОСИГУРЯВАМЕ?”
Изпълнителният съвeт на синдикалната миньорска федерация /СМФ/ "Подкрепа" разгледа на заседание в Панагюрище предложенията на правителството за пенсионната реформа.
Категорично изразяваме нашето несъгласие с предложените промени. Според нас те се изразяват в увеличаването възрастта и осигурителния стаж при пенсиониране и намаляването на размера на пенсиите. Това не е реформата, от която се нуждае пенсионната система, се казва в становище на федерацията.
Необяснимо за нас е при 63-годишна възраст да се изисква 40 години осигурителен стаж, а над 65-години да се изисква 15 години осигурителен стаж за придобиване право на пенсия - "За Бога, братя, защо да се осигуряваме?". Още по-абсурдно е предложението за увеличаване на възрастта и осигурителния стаж при първа и втора категория труд, бе синдикалният коментар.
Поради преструктурирането на отрасъла и спецификата ни на труд, а именно работа при вредна и опасна за здравето среда, трудови злополуки, професионални заболявания, инвалидност и много по-малка продължителност на живот от средната за страната, следва възрастта да е по-малка от предвидената за пенсиониране при първа и втора категория на труд, за това беше въведен и съответен параграф в Кодекса за социално осигуряване, припомниха от миньорската федерация.
Изпълнителният съвет на СМФ "Подкрепа" се обяви категорично против всякакви промени в КСО, касаещи увеличаване на възрастта и осигурителния стаж при пенсиониране, както и намаляването на размера на пенсиите. Преходните и заключителните разпоредби за работа при I и II категория на труд сроковете да бъдат удължени до 31.12.2017 г., искат още синдикалистите.
Смятаме, че всяка реформа би имала успех, ако преди това има конструктивен и отговорен социален диалог и след като получи одобрението и на синдикатите представляващи хората на наемния труд, коментираха оттам. В случай на отказ от страна на законодателната и изпълнителната власт да се съобразят с нашите предложения, СМФ "Подкрепа" и нейните структури категорично са решени да започнат подготовка за национални и ефективни протестни действия в защита на интересите на миньорите, предупредиха от синдиката. /БЛИЦ
Данъчните свалят запор за лечение на дете
Хората със запорирани банкови сметки заради дългове към държавата да могат да теглят от тях по изключение за неотложни нужди. Това обмислят от Националната агенция за приходите, научи ”24 часа” от информирани източници.
Сега това облекчение се дава само на фирми. Те получават право да теглят от блокирани сметки, за да се разплатят с персонал или клиенти. Идеята е, че това помага на фирмата да вдигне финансовата си кондиция и така увеличава шанса данъчните да си съберат дълговете.
Списъкът на “неотложните нужди” за гражданите още не е готов. Поправката ще се внася наесен в МС и парламента. Планът засега е “данъчното ембарго” над авоари да се вдига при заболяване на титуляра, на децата и половинката му. Имало аргументи да се признае и финансова помощ на заболели роднини. В него щели да впишат и катастрофа или злополука, които причиняват наранявания, и други щети. Малко вероятно обаче било в списъка да влязат причини като безработица, кредити, изключен ток и парно заради дълг.
За да няма измами, всяко теглене ще става след нареждане от данъчните, които ще искат документи, а при съмнения и проверки на тяхната достоверност.
В последните седмици инспекторите на приходната агенция все по-често запорират сметки на фирми и граждани заради дългове. Дори това вече става по-бързата процедура с имейл до банката./24 ЧАСА
Да са ни живи и здрави длъжниците
За да има шансове да си уреди и стари, и нови сметки с държавата, един длъжник трябва да е първо жив, и второ - здрав. До тази простичка истина са достигнали и данъчните. След като дълго време я прилагаха само към фирми. Разбира се, че трябва да се вдигне запор над блокирани авоари, ако тежка болест покоси длъжника. Че то иначе заедно с него ще се погребат и изгледите да си плати дължимото. Трябва обаче много добре да се обмисли точно какво е “неотложната нужда” и как да бъде доказана, за да не се нароят поредните измамници./24 ЧАСА
Няма коментари:
Публикуване на коментар