неделя, 14 февруари 2010 г.

15 февруари: годишнина от старта на преговорния ни процес с ЕС. ЧЕСТИТО НА ВСИЧКИ БЪЛГАРСКИ ЕВРОПЕЙЦИ!

Сн. Тъй като вече сме в Европейския съюз, то върху турския (почти роден) си кенеф си поставяме спокойно и със самочувствие европейска тоалетна чиния! Е, сега да не ни питат – защо тя е мръсна? А питането няма да е без основание!

ПОРТАЛ ЕВРОПА - ЗА РАБОТАТА НА ЕВРОДЕПУТАТИТЕ НИ:

ПО “Твоят глас в Европейския съюз” - http://17.europe.bg/

ЕП прие годишен доклад за равенството между жени и мъже в ЕС през 2009 г

В своя годишен доклад относно равенството между половете в ЕС, Европейският парламент призовава за по-големи усилия в борбата срещу насилието спрямо жените, въвеждане на отпуск по бащинство в ЕС и преразглеждане на европейското законодателство за равно заплащане. Мнозинството от депутатите подкрепиха също така текст, според който жените трябва да разполагат с контрол върху сексуалните и репродуктивните си права и улеснен достъп до противозачатъчни средства и аборт.
Докладът относно равенството между жените и мъжете в Европейския съюз през 2009 г. с докладчик Марк Тарабела (С&Д, Белгия), беше приет на пленарната сесия на ЕП на 10 февруари с 381 гласа "за", 253 "против" и 31 "въздържали се".
В доклада депутатите искат Комисията да изготви предложение за обща директива за превенция и борба срещу всички форми на насилие над жените. Те настояват също така за Европейска година срещу насилието спрямо жените, подчертавайки, че между 20 и 25% от жените в ЕС са пострадали от физическо насилие в зряла възраст и над 10% от тях са жертва на сексуално насилие.
Парламентът подкрепя предложенията на испанското председателство за въвеждане на европейска заповед за защита на жертвите и създаване на обща за ЕС "гореща [телефонна] линия за пострадалите".
Според текста на доклада признаването на "пълната физическа и сексуална автономия на жените" е предпоставка за всяка успешна политика за борба с насилието срещу жените. Депутатите подчертават, че жените трябва да разполагат с контрол върху сексуалните и репродуктивните си права, по-специално благодарение на улеснен достъп до противозачатъчни средства и аборт, както и безплатен достъп до консултации за аборт.
Членовете на ЕП отбелязват, че до момента само 16 държави членки са ратифицирали Конвенцията на Съвета на Европа за борба с трафика на хора, "най-мощният европейски правен инструмент в борбата срещу това явление", което е "съвременна форма на робство". В този контекст те настоятелно призовават страните, които все още не са я ратифицирали - Чехия, Германия, Естония, Ирландия, Гърция, Италия, Литва, Унгария, Нидерландия, Финландия и Швеция, да го направят "незабавно".
Европейският съюз има директиви относно отпуска по майчинство и относно родителския отпуск, но до ден днешен няма такава за отпуска по бащинство, се казва в доклада. Поради това Парламентът иска от Комисията да "подкрепи всяко действие, целящо въвеждане на отпуск по бащинство на европейско равнище", и счита, че отпускът по майчинство трябва да бъде свързан с този по бащинство, "за да бъде жената по-добре защитена на пазара на труда".
Депутатите изразяват съжаление, че рамковото споразумение на социалните партньори относно родителския отпуск от юли 2009 г. не разглежда въпроса за платения отпуск, който би имал решаващо влияние върху споделянето на семейните и домашни отговорности между жените и мъжете.
ЕП също така изразява съжаление, че Комисията все още не е представила, вследствие на искане на Парламента от ноември 2008 г., законодателно предложение за преразглеждане на действащото законодателство за прилагане на принципа на равенство на заплащането на мъжете и жените, като приканва Комисията да представи такова предложение "възможно най-скоро". Според данните в доклада разликата в заплащането между жените и мъжете е запазило високото си равнище (между 14 и 17,4%) от 2000 г. насам, въпреки "множеството предприети от Комисията мерки и поетите от държавите членки ангажименти".
Държавите членки и социалните партньори трябва да насърчават "по-балансирано представителство на жените и мъжете на отговорни постове в предприятията, в администрацията и в политическите органи", смятат депутатите. В този контекст те посочват за пример норвежкото правителство, което реши да увеличи броя на жените в управителните съвети на частни и публични дружества до минимум 40%.
Относно съставянето на Европейската комисия, мнозинството от депутатите призовава държавите членки да предлагат двама кандидати, по един от двата пола, при издигането на кандидатури в бъдеще, за да се "улесни определянето на по-представителен състав на Комисията".
Жените от малцинствата и особено ромските жени редовно стават обект на множество форми на дискриминация въз основа на расова и полова принадлежност, поради което националните власти, компетентни по въпросите на равенството, трябва да предприемат "адекватни мерки срещу явлението множествена или комбинирана дискриминация".
Депутатите също така призовават "държавите членки да осигурят социална сигурност на работничките в сферата на домашните услуги, както и в други сфери, където такава липсва, с оглед поощряване на интеграцията на жените мигранти", като им се гарантира също достъп до образование, професионално обучение и изучаване езика на приемащата страна.

EП прие Резолюция за предотвратяването на трафика на хора
На 10 февруари в Страсбург Европейският парламент прие Резолюция за предотвратяването на трафика на хора, която прокарва пътя за бъдеща инициатива на Европейския съюз в тази област. Д-р Антония Първанова /НДСВ, АЛДЕ/ беше докладчик в сянка за Групата на Алианса на либералите и демократите за Европа (АЛДЕ) по Резолюцията и приветства приемането на текста, който включва нейното ключово предложение за създаването на Координатор на ЕС за борба срещу трафика на хора.
След гласуването, д-р Първанова заяви: "Уверена съм, че сега Европейската комисия ще предложи конкретна инициатива в тази сфера, за да вдъхне живот на новата функция. Ролята на такъв координатор ще бъде от решаващо значение за ефективната борба с трафика на хора. Горещо приветствам приемането на тази Резолюция. Доволна съм, виждайки моето предложение за създаването на координатор на ЕС за борба срещу трафика на хора - сериозен проблем за България, подкрепено от моите колеги в Европейския парламент."
Още през 2007 година в Меморандум на АЛДЕ, Първанова направи предложение за структура на европейско равнище, която да отговаря за координирането на действията на ЕС в борбата срещу трафика на хора. Тогавашното предложение на д-р Първанова вземаше предвид предложението на Комисията относно Рамково решение на Съвета за предотвратяването и борбата с трафика на хора и защитата на жертвите, публикувано през 2009 година.

Илиана Иванова: Европейският съюз се нуждае от силен вътрешен пазар
„Стабилното евро и разширяването на еврозоната са ключови фактори за възраждане търговията и инвестициите в Европа", заяви българският евродепутат Илиана Иванова /ГЕРБ,ЕНП/. В Страсбург тя участва в дискусия, посветена на ефектите от кризата в световната икономика.
В изявлението си Ивановао обобщи негативните ефекти на кризата, които според нея се изразяват в значително намаляване на обемите на световната търговия, които от своя страна водят до свиване на производството и инвестициите, от там и до ограничени възможности за растеж. В същото време правителствата на отделните държави започват да налагат различни видове ограничения, за да предпазват родните производства.
"През изминалата 2009г. наблюдавахме обезпокоително нарастване на различните форми на национална защита, както в отделни държави - членки на ЕС, така и в новите развиващи се икономики. За малките и средните предприятия, които са гръбнакът на европейската икономика, този протекционизъм затруднява достъпа до международните пазари и поставя допълнително бреме и ограничения", заяви българският евродепутат.
За да се преодолеят тези проблеми и за да се стимулира предприемачеството и търговията, Европейският съюз се нуждае от силен вътрешен пазар, е мнението на Илиана Иванова. Това означава, че европейската икономика трябва да бъде високо конкурентна, иновативна и основана на високи стандарти за качество.
"Както отбелязва и Европейската комисия, въпреки постигнатия напредък, трябва да продължим с усилията за увеличаване на капацитета на образователните системи за принос към едно иновативно и динамично общество на знанието", каза Иванова. Според нея важна предпоставка за преодоляване на търговските дисбаланси са стабилни публични финанси в ЕС, които да гарантират устойчивост на националните икономики и европейската валута.
Илиана Иванова наблегна на факта, че стабилността на еврото е от ключово значение за доверието на търговските ни партньори. Допълнителен стимул за възраждане на търговията и инвестициите според нея е осъществяването на необходимите структурни реформи. "Не на последно място по значение, вътрешният пазар би укрепнал и от разумното и навременно разширяване на еврозоната, което ще допринесе за икономическата интеграция на европейските държави и ще направи европейската икономика още по-влиятелна спрямо нейните международни партньори", завърши тя.

Метин Казак: Възстановяването от финансовата криза изисква нова инвестиционна политика
„Финансовата криза се отрази пагубно върху търговията в страните-членки и ще дам пример от България, където вносът за първите 11 месеца на 2009 г. е спаднал с 24% спрямо същия период през 2008-а, а вносът - с цели 35%", придупреди българският евродепутат Метин Казак /АЛДЕ, ДПС/ в пленарната зала в Страсбург. Той направи пространно изказване при устен въпрос към Европейската комисия за отражението на кризата върху международната търговия.
Казак продължи: „Успоредно с този спад почти всички инвестиционни фондове силно ограничиха дейността си. Особено засегнати са секторите на туризма и търговията с недвижими имоти, а това рефлектира и върху заетостта. Броят на регистрираните и нерегистраните безработни се очаква да стигне 20% в края на 2010 г. Увеличава се и делът на сивата икономика и значително нараства междуфирмената задлъжнялост, както и неразплащането на държавни и общински организации по обществени поръчки".
Евродепутатът призова за комплексно решение на общностно ниво, както и тясно сътрудничество между различните дирекции в Европейската комисия. Той настоя занапред ресорът по търговията към Европейската комисия да преустрои работата си и да включи механизми, които да са пряко свързани с възстановяването от финансовата криза. "В условията на финансова криза ни е необходима нова инвестиционна политика, привличаща нови директни чужди инвестиции, и осигуряваща тяхната защита", заяви Казак.
Обръщайки се към Европейската комисия, българският либерал зададе няколко конкретни подвъпроса за стратегията на ЕС спрямо Индия и Китай, за търговския дефицит, за световния дисбаланс, за финансовите системи и най-вече за ефективното използване на европейското финансиране на борбата с растящата безработица.

ЕП прие резолюция за предотвратяване на нараняванията с медицински игли в болничните заведения
Европейският парламент прие резолюция относно споразумението между социалните партньори в ЕС за предотвратяване на нараняванията с медицински игли в болничните заведения, един от най-широко разпространените и сериозни рискове пред здравните работници в цяла Европа.
Нараняванията с медицински игли могат да доведат до предаването на повече от 20 вируса, опасни за живота, включително хепатит B, хепатит C и ХИВ/СПИН, като всяка година в ЕС възникват повече от един милион наранявания с медицински игли. Това са някои от данните, изнесени в резолюцията на ЕП с докладчици Елизабет Лин (AЛДE, Великобритания) и Первеше Бере (С&Д, Франция), която беше приета на 11 февруари с вдигане на ръце.
Европейският парламент призовава още от юли 2006 г. за законодателство за предпазване на здравните работници в ЕС от опасни инфекции, предизвикани от наранявания с медицински игли и други остри медицински инструменти.
Комисията направи предложение за директива, с която да се приложи споразумението между Европейската асоциация на работодателите в болничния сектор и в сектора на здравното обслужване (HOSPEEM) и Европейската синдикална федерация на работещите в сектора на обществените услуги (EPSU).
В текста на резолюцията депутатите препоръчват мерките, определени в предложението за директива, да бъдат "незабавно" приети и приложени. "Влизането в сила на рамковото споразумение ще представлява важен принос към защитата на здравето и безопасността на работниците в болничния сектор и в сектора на здравното обслужване", се казва по-нататък в резолюцията. Въпреки това членовете на ЕП припомнят, че държавите членки и социалните партньори могат да приемат "допълнителни мерки, които да са по-благоприятни за работниците в съответната област".

15 февруари: годишнина от старта на преговорния ни процес с ЕС
В понеделник се навършват 10 години от началото на преговорите за членство на България в ЕС.
Официалното откриване на преговорите за присъединяването на България към Европейския съюз беше на 15 февруари 2000 г., когато се състоя първото заседание на Междуправителствената конференция за присъединяването. Всъщност на този ден ЕС официално откри процедурата по преговори с шест страни – освен България и Румъния, това са Словакия, Литва, Латвия и Малта.Решението за това беше взето на среща на държавните и правителствени ръководители на ЕС в Хелзинки, провела се на 10 и 11 декември 1999 г.
На десетата годишнина от този знаменателен ден си припомняме, че на конференцията в Брюксел присъстваха португалският външен министър Хайме Гама – чиято страна тогава беше ротационен председател на ЕС – тогавашният еврокомисар по разширяването Гюнтер Ферхойген, както разбира се и българският първи дипломат в правителството на Иван Костов – Надежда Михайлова. Откриването на междуправителствената конференция започна с представяне на обща позиция на ЕС от председателя на Съвета – министър Хайме. Гюнтер Ферхойген произнесе поздравителен адрес, а г-жа Михайлова представи общата българска позиция по преговорите. Така започна интензивен преговорен процес, продължил около три години и половина. На тази архивна снимка (сн. 2) виждаме кадър от посещението на еврокомисаря по разширяването Гюнтер Ферхойген в България - 29 ноември 1999 г.
По-малко от месец по-рано, на 20 януари 2000 г., правителството в София определя Главен преговарящ на България с ЕС, основен екип на преговорите, както и работни групи по преговорните глави. Александър Божков бе първият главен преговарящ с ЕС за България, от декември 1999 г. до юни 2000 г., а след него поста пое Владимир Кисьов (от юни 2000 до юли 2001 г.
В края на същата година – на 1 декември 2000 г., Съветът на министрите по правосъдие и вътрешни работи на ЕС взима решение за изваждане на България от негативния визов списък „Шенген” .
На 15 юни 2004 г. България приключи преговорите за членство с ЕС, като затвори всички 31 преговорни глави - при това шест месеца предсрочно спрямо предварителния график.
Видеоматериалът показва откъс от новинарската емисия „По света и у нас” на Българската национална телевизия, съдържащ репортаж на журналистката Зорница Венкова от Хелзинки и интервю с тогавашния председател на Европейската комисия Романо Проди по повод решението за започването на преговорите с шестте държави за членство в ЕС.
По повод десетата годишнина от началото на присъединителния процес Портал ЕВРОПА потърси за коментар една от емблематичните фигури в екипа, осъществявал трудните преговори - Владимир Кисьов. "Бих се радвал, ако съумеем да пробудим същия ентусиазъм и у хората, които днес работят в областта на европейските въпроси.
Трябва да възродим усещането за мисия, което беше характерно за онези години, и в днешния ден – при това не само у експертите, а и сред гражданите като цяло", коментира той.

... И ОЩЕ: ВЛАДИМИР КИСЬОВ: 10 ГОДИНИ СЛЕД НАЧАЛОТО НА ПРЕГОВОРИТЕ C ЕС СМЕ НА ДОБРИЯ ПЪТ И ТОЙ Е НЕОБРАТИМ
На 15 февруари 2010 г. (понеделник) се навършват 10 години от началото на преговорите за членство на България в ЕС. На тази дата преди едно десетилетие се проведе първото заседание на Междуправителствената конференция за присъединяването. Всъщност на този ден ЕС официално откри процедурата по преговори с шест страни – освен България и Румъния, това са Словакия, Литва, Латвия и Малта.

Повече по темата четете в рубриката "Анализи" на Портал ЕВРОПА - освен хронолия на преговорния процес, можете да видите любопитни архивни снимки и видеоматериали.

Потърсихме бившия главен преговарящ на България с ЕС Владимир Кисьов за блиц-коментар по повод годишнината.

Какъв спомен е оставила във вас датата 15 февруари?

Датата 15 февруари 2000 година е формалната, официалната, „бюрократичната”, ако щете, еманация на голямото напрежение, което преживяхме няколко месеца по-рано – от декември 1999 г., в Хелзинки, когато всъщност получихме поканата за започването на преговорите. Както читателите ви знаят, по време на срещата на ЕС в Хелзинки се взе решението за откриване на официални преговори с България, Литва, Латвия, Румъния, Словакия и Малта за членство. Самият формален старт на преговорите се случи в Брюксел на 15 февруари 2000 г. Това са неща, които човек никога не може да забрави.

Къде сме 10 години по-късно?

Преди всичко искам да каза, че тези десет години са оставили трайна следа у всички тези ентусиасти, които бяхме в преговорния екип и работехме с огромно желание през цялото време. Бих се радвал, ако съумеем да пробудим същия ентусиазъм и у хората, които днес работят в областта на европейските въпроси. Трябва да възродим усещането за мисия, което беше характерно за онези години, и в днешния ден – при това не само у експертите, а и сред гражданите като цяло. Европейските правила и изисквания днес не са по-малко отговорни, колкото бяха тогава. Виждаме, че резултатите в последните години не са добри – основно по отношение на оползотворяването на средствата от Структурните фондове. Главното предназначение на тези пари е да подпомагат сближаването на стандартите между страните-членки на ЕС. Ето заради това е нужно да сме по-активни.

Какво бихте пожелали на колегите си по повод годишнината?

Искам да използвам повода – едно десетилетие от започването на преговорите на България с Европейския съюз – и да благодаря още веднъж на всички колеги, които участваха в преговорния процес тогава – и видими, и невидими, а и след това. Да благодаря на хората, които имат заслуга България да бъде държава-член на ЕС, т.е. да се намира на един необратим път на развитие. Знаете ли, дори фактът, че днес се говори за толкова много европейски въпроси и проблеми нямаше да бъде реалност, ако не беше изминат предишният етап, който ни доведе до фактическото членство. Да, вярно е, темата за проблемите доминира пред тази за положителните неща, но аз виждам нещо положително и в това, че се дискутират слабите страни на изпълнението на изискванията. Дори да има проблеми, те са преодолими и временни. Важното е, че сме на добрия път и че той е необратим. Можем да постигнем много повече благодарение на факта, че България е част от ЕС. Това, което ние, гражданите, можем и трябва да правим, е активно да търсим отговорност от всички наши политици, които не си свършват навреме работата, за да може българите да живеем по-добре.

Каква прогноза бихте направили за България и нейното присъединяване към еврозоната и към Шенгенското пространство?

По отношение на въвеждането на еврото в България – колкото по-рано, толкова по-добре. По отношение на присъединяването към Шенгенското пространство – за съжаление ние, българите, изостанахме още в предишния период. Трябваше да влезем в Шенген още от 1 януари 2007 г., за да не влачим поредния получерен печат върху себе си, който ни прави друга, сякаш по-различна категория държава-член на ЕС. За съжаление това не се случи поради липсата на политическа воля у управляващите след 2001 г. Те трябваше да продължат цялата дейност, свързана с охраната на границите и вътрешния ред и визовите въпроси – още повече, че пътят беше проправен много успешно, тъй като правителството между 1997 и 2001 г. успях да постигне премахване на визовия режим за българските граждани. Процесът на този път – към Шенген – беше напълно изпълним в рамките на 4-5 години. Но това не стана. Сега час по-скоро трябва да се случи наваксването.

МАЛКО ИСТОРИЯ ПО ТЕМАТА: ПЕТ ГОДИНИ ОТ ОТКРИВАНЕТО НА ПРЕГОВОРИТЕ ЗА ПРИСЪЕДИНЯВАНЕ НА БЪЛГАРИЯ КЪМ ЕС
Първата междуправителствена конференция, която сложи официално начало на преговорния процес за присъединяване на България към ЕС беше открита преди пет години, на 15 февруари 2000 година, в Брюксел по време на португалско председателство на Европейския съюз. На конференцията присъстваха португалският министър Хайме Гама, комисарят по разширяването Гюнтер Ферхойген и министърът на външните работи на България г-жа Надежда Михайлова. Откриването на конференцията започна с представяне на обща позиция на ЕС от председателя на Съвета министър Хайме. Гюнтер Ферхойген произнесе поздравителен адрес, а г-жа Михайлова представи общата българска позиция по преговорите.

Хронология на политическите отношения България – ЕС
8 август 1988 г.
Установяване на дипломатически отношения между България и Европейската икономическа общност.
(У-а-у, браво на Тошо!!! )

8 май 1990 г.
Подписана е Спогодба за търговия, търговски и икономически отношения между България и Европейската икономическа общност. Програма ФАР е открита за България.
1 ноември 1990 г.
Влиза в сила Спогодбата за търговия, търговски и икономически отношения. Тя предвижда постепенно елиминиране на количествените ограничения за българския внос в Общността и предоставяне на взаимни отстъпки в сферата на търговията със селскостопански стоки.
22 декември 1990 г.
Великото народно събрание приема решение, изразяващо желанието на Република България да стане пълноправен член на Европейската Общност. Сключването на Споразумение за асоцииране с Европейската Общност се разглежда като етап към тази крайна цел.
1 октомври 1991 г.
Европейският съвет взима решение за начало на предварителни разговори с България за сключване на Европейско споразумение за асоцииране.
17-20 декември 1991 г.
Посещение в България на Делегация на Европейската общност за предварителни разговори по преговорите за асоцииране.
20 март 1992 г.
Министерският съвет на Република България със свое решение създава Междуведомствена комисия по асоцииране на Република България към Европейската общност и определя за ръководител на Комисията заместник министър-председателя г-н Илко Ескенази.
14-15 май 1992 г.
Провежда се първи кръг на преговорите за асоцииране между България и Европейската общност.
Май - декември 1992 г.
Провеждат се седем кръга преговори и редица консултации на политическо и експертно равнище преди изготвянето на Европейското споразумение за асоцииране и Временното споразумение по търговията и свързаните с нея въпроси.
8 март 1993 г.
Европейското споразумение за асоцииране на България към Европейската общност и Временното споразумение по търговията и свързаните с нея въпроси са подписани. Европейското споразумение за асоцииране осигурява рамка за развитие на задълбочен политически диалог и изграждането на зона за свободна търговия, обхващаща търговията между България и Европейската Общност.
14-15 април 1993 г.
Начало на политическия диалог между България и ЕС
в рамките на процеса на асоцииране чрез консултации на министър-председателя и министър на външните работи на Република България г-н Любен Беров с председателя на Европейския съвет и министър на външните работи на Дания г-н Нилс Хелвег Петерсен, и с Комисаря на Европейските общности по външните отношения г-н Ханс ван ден Брук.
15 април 1993 г.
Народното събрание ратифицира текстовете на Европейското споразумение за асоцииране и Временното споразумение по търговията и свързаните с нея въпроси.
21-22 юни 1993 г.
Европейският съвет в Копенхаген прие: "Асоциираните страни от Централна и Източна Европа, които желаят това, ще станат членове на Съюза. Присъединяването ще се осъществи, когато дадена страна е способна да поеме задълженията на членството, като задоволява политическите и икономическите критерии."
27 октомври 1993 г.
Европейският парламент ратифицира Европейското споразумение за асоцииране на България.
Ноември 1993 г.
Започва провеждането на редовни заседания на работните групи в рамките на политическия диалог между ЕС и асоциираните държави, на равнище експерти.
31 декември 1993 г.
Временното споразумение по търговията и свързаните с нея въпроси влиза в сила. Спогодбата за търговия, търговско и икономическо сътрудничество от 1990 г. е суспендирана в търговската й част.

Януари 1994 г.
Влиза в сила първият Допълнителен протокол към Европейското споразумение, с който ЕС едностранно предоставя допълнителни търговски отстъпки на България.
Март 1994 г.
Първо заседание на Смесения комитет България - ЕС. В неговите рамки са създадени подкомитети по сближаване на законодателствата, конкуренцията, селското стопанство, транспорта, митническото сътрудничество. Формирана е контактна група по черните метали.
14 април 1994 г.
Правителството на Република България приема декларация, в която се потвърждава желанието на страната да стане пълноправен член на Европейския съюз.
24 ноември 1994 г.
България и останалите асоциирани страни са поканени да се присъединят към декларации на ЕС по външнополитически въпроси и въпросите на сигурността.
Декември 1994 г.
Провеждат се два кръга консултации с Европейската комисия за адаптиране на Европейското споразумение и подобряване на пазарния достъп във връзка с присъединяването на трите страни от ЕАСТ - Австрия, Финландия и Швеция - към ЕС.
9-10 декември 1994 г.
Европейският съвет в Есен приема Стратегия за подготовка на асоциираните държави от Централна и Източна Европа за присъединяване към ЕС.
Януари 1995 г.
Влиза в сила вторият Допълнителен протокол към Европейското споразумение за изравняване на графика на либерализация на търговията за България с този на Вишеградските страни.
1 февруари 1995 г.
Европейското споразумение за асоцииране на Република България влиза в сила.
22 март 1995 г.
Министерският съвет приема Постановление № 66, с което се създава специален механизъм за работа по европейска интеграция, включващ Правителствен комитет, Координационна комисия и Секретариат по европейска интеграция в Министерски съвет.
29 май 1995 г.
Първо заседание на Съвета за асоцииране България-ЕС. Обсъдени са стратегията на България за интегриране с ЕС, регионалната стабилност и свободата на движение на българските граждани до страните членки на ЕС и групата Шенген.
25-26 юни 1995 г.
Европейският съвет в Кан приема Бялата книга за Единния вътрешен пазар. Очертана е стратегията за подготовка за интеграция на Асоциираните страни от Централна и Източна Европа във Вътрешния пазар на Европейския съюз. Проведена е среща на държавните и правителствени ръководители, и на министрите на външните работи на държавите членки на ЕС и на асоциираните с ЕС страни /15 + 11/.
6 - 8 септември 1995 г.
Учреден е Съвместен парламентарен комитет между България и ЕС в София. Обсъдени са политическото и социално-икономическо положение в България, търговско-икономическите отношения България-ЕС, сътрудничеството в областта на правосъдието и вътрешните работи, изпълнението на програмата ФАР, политическата ситуация в Южна и Централна Европа.
25 септември 1995 г.
Съветът на министрите на правосъдието и вътрешните работи на ЕС одобрява списък на държавите (Регламент № 2317/95), чиито граждани следва да притежават визи при пресичане външните граници на Съюза. В този списък фигурира и България.
9 - 10 ноември 1995 г.
Първо заседание на Комитета за асоцииране България-ЕС в София. Направен е подробен преглед на изпълнението на Европейското споразумение за асоцииране.
Декември 1995 г.
Българското правителство взема решение да подаде молба за членство в ЕС.
14 декември 1995 г.
Народното събрание гласува решение България да подаде официално молба за пълноправно членство в ЕС.
15 - 16 декември 1995 г.
Трета среща на държавните и правителствени ръководители по време на Европейският съвет в Мадрид. На Хавиер Солана е връчена молбата на Република България за членство в EС. Европейският съвет възлага на Европейската комисия да изготви становища върху молбите за членство на асоциираните страни.
Април 1996 г.
Европейската комисия връчва подробен въпросник на българското правителство с цел да подготви становище върху молбата за членство в ЕС на България.
31 юли 1996 г.
Отговорите на въпросника на Европейската комисия са предоставени от българското правителство на Делегацията на Европейската комисия в София.
14 декември 1996 г.
В рамките на Европейския съвет в Дъблин се провежда среща на държавните и правителствени ръководители на страните от ЕС, Асоциираните страни от Централна и Източна Европа, Кипър и Балтийските републики.

24-25 февруари 1997 г.
Трети съвет за асоцииране на България към ЕС. Направен е съвместен анализ на постигнатите резултати в адаптирането на България към критериите на ЕС за присъединяване. Разгледани са възможностите за помощ от страна на ЕС и необходимите действия на българското правителство с цел създаване на условия за изготвяне на становище на Европейската комисия за едновременно стартиране на преговорите за присъединяване на България към Съюза.
3 март 1997 г.
Европейската комисия отправя покана към България да актуализира подадената по въпросника информация.
17-18 март 1997 г.
Официална визита на комисаря Ханс ван ден Брук в София, на която са очертани основните мерки, които трябва да бъдат взети от българското правителство за подготовката на България за разширяването на ЕС.
25 април 1997 г.
Българското правителство връчва на Делегацията на ЕК в София осъвременените отговори на въпросника на Европейската комисия за адаптиране на България към европейските критерии.

16 юли 1997 г.
Излиза становището по молбата на България за членство в рамките на План 2000. Становището оценява Република България като страна-кандидатка, която не е достатъчно готова да започне преговори за присъединяване. Европейската комисия приема "Партньорство за присъединяване".
12-13 Декември 1997 г.
Европейският съвет в Люксембург взима решение да започне преговори за присъединяване с Унгария, Полша, Естония, Чехия, Словения и Кипър. Едновременно с това решава подготовката за преговори с България, Латвия, Литва Словакия и Румъния да се ускори чрез аналитичен преглед на законодателството.
23 март 1998 г.
Министерският съвет на Република България приема Национална стратегия за подготовка на България за членство в ЕС.
27 април 1998 г.
Започва многостранният аналитичен преглед на законодателството за България.
Май 1998 г.
Българското правителство подготвя първата Национална прагорама за приемане достиженията на правото на ЕС.
4 ноември 1998 г.
Европейската комисия публикува първите редовни годишни доклади за напредъка на страните кандидатки по пътя за членство за 1998 г.
10 март 1999 г.
Министерският съвет на Република България приема Постановление № 47, с което създава Съвет по европейска интеграция и тематични работни групи за координация на процеса на присъединяване на България към ЕС.
Май 1999 г.
Подготвя се актуализиран вариант на Националната програма за приемане достиженията на правото на ЕС.
13 октомври 1999 г.
Европейската комисия публикува втори редовен доклад за напредъка на страните кандидатки за членство.
29 ноември 1999 г.
Подписан е меморандум с ЕК по отношение срокове за извеждане от експлоатация на блокове в АЕЦ Козлодуй.
10 декември 1999 г.
Европейският съвет в Хелзинки взима решение да открие преговори с България, Латвия, Литва, Словакия, Румъния и Малта.
Декември 1999 г.
Решение на Съвета на министрите на ЕС за актуализиране на Партньорство за присъединяване с България. 8 август 1988 г.
Установяване на дипломатически отношения между България и Европейската икономическа общност.
20 януари 2000 г.
Министерският съвет на Република България приема Постановление № 3, с което определя Главен преговарящ, основен екип на преговорите и създава работни групи по преговорните глави.
15 февруари 2000 г.
Първо заседание на Междуправителствената Конференция за присъединяването на България - официално откриване на преговорите.
Март 2000 г.
В Народното събрание на Република България е създаден Съвет по европейска интеграция.
28 март 2000 г.
Първо работно заседание по преговорите на ниво заместници. България представя преговорни позиции по 8 глави.
1 декември 2000 г.
Съветът на министрите по правосъдие и вътрешни работи на ЕС взима решение за изваждане на България от негативния визов списък "Шенген".
7 - 9 декември 2000 г.
Европейска среща на върха в Ница с участието на държавните и правителствените ръководители на страните кандидатки. Взети са решения за разширяването на ЕС и произлизащите от него институционални реформи на Съюза.
9 октомври 2002 г.
Публикувани са Редовните годишни доклади на Европейската комисия, в които се препоръчва приемането на 10 нови страни членки в Съюза. В доклада за България се казва, че страната има вече "функционираща пазарна икономика". ЕК посочва, че подкрепя желанието на България да се присъедини към ЕС през 2007.
24 - 25 октомври 2002 г.
Европейският съвет в Брюксел взима решение, че Комисията и Съветът ще подготвят "пакет" за България и Румъния, който ще бъде представен за одобрение на Срещата на върха в Копенхаген през декември 2002. Този "пакет" ще съдържа като минимум детайлизирана "пътна карта" за присъединяването на двете страни, както и увеличена предприсъединителна помощ.
12-13 декември 2002 г.
Европейският съвет в Копенхаген подкрепя усилията на България и Румъния да постигнат поставената цел за членство през 2007 г. и приема "пътни карти" за двете страни.
20 юни 2003 г.
Европейският съвет в Солун подкрепи намеренията на България и Румъния да приключат преговорите за присъединяване през 2004 г. и да се присъединят към Съюза през 2007 г.
5 ноември 2003 г.
Публикуван е Редовният годишен доклад за 2003 г. за напредъка на България в процеса на присъединяване.
15 юни 2004 г.
Предварително приключват преговорите с ЕС по всички 31 раздели с изисквания на Общността.
17 декември 2004 г.
Европейският съвет в Брюксел потвърждава приключването на преговорите за членство с България и декларира политическа воля за приветстване на страната като пълноправен член на Съюза от януари 2007 г.
13 април2005 г.
Европейският парламент дава одобрение за подписването на Договора за присъединяване. Докладът за България е приет с 534 гласа “за”, 88 “против” и 69 “въздържали се”.
25 април 2005 г.
Договорът за присъединяване на България към ЕС е подписан в Люксембург.
1 януари 2007 г.
България получава статут на пълноправен член на ЕС.

Този линк за http://ec.europa.eu/bulgaria/abc/pre_accession/history_relations/eu-political-relations_bg.htm - е добре да се наблюдава от всеки българин

Представителство на Европейската комисия в България

Ул. Московска 9
София 1000
Тел.: (+359 2) 933-52-52
Факс: (+359 2) 933-52-33
Ел. поща: COMM-REP-SOF@ec.europa.eu

ПРАКТИКАТА НА БЪЛГАРСКИТЕ ФИРМИ ПРИ ВОДЕНЕ НА СЪДЕБНИ ДЕЛА: АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ НА БСК
Българската стопанска камара (БСК) проведе анкетно проучване сред 100 фирми, членуващи в БСК, относно практиката им при водене на съдебни дела, в рамките на проект “Обществена инициатива за реформа в гражданския процес”.
Сред изводите се откроява този, че процедурата по водене на търговски спорове е неефективна, което е основна пречка за спазване на т.нар. договорна дисциплина. На това се дължи незадоволителното нарастване на инвестициите и неуреждането на междуфирмената задлъжнялост.
Със съдействието на Прес-службата на Българската стопанска камара, Портал “Европа” предоставя на вашето внимание пълните резултати от проучването. То е проведено в периода 15-20 януари 2006.

AНКЕТА - http://europe.bg/upload/docs/ANKETA_2006.pdf - има интересни графики
Само 13 процента от анкетираните не са водили съдебни дела, а 41 процента от останалите са се лутали в съдебните лабиринти повече от 5 години. Една трета (29%) от съдебните дела са приключили в период от една до три години, но те най-често се отнасят до спорове с малък финансов интерес, прекратени или приключили със споразумение между страните.
Резултатите от проучването сочат, че съществува сериозно разминаване между реалността на бавното съдопроизводство и очакванията на бизнеса за ускоряване на този процес. Повече от половината от анкетираните (52%) смятат, че оптималният срок за решаване на съдебен спор е до една година, а още 39% са на мнение, че този срок не трябва да надхвърля 2 години (от 1 до 8 месеца на инстанция).
Друг сериозен проблем, пред който се сблъскват фирмите, е прекалено дългият срок, в който съдът постановява решението си, след като е приел делото за решено. Едва една-трета от анкетираните са посочили, че са получили съдебното решение в едномесечен срок след неговото постановяване. Най-често, обаче, този срок надхвърля 3 или 6 месеца - по 20 % от анкетираните дават такива отговори.
Като основни причини за бавното протичане на съдебните дела фирмите посочват:
• Умишленото протакане на делата от страните – 20 процента;
• Неспазване на срокове от съда – 18 процента;
• Неефективната система за призоваване на страните – 17 процента;
• Неналагане на санкции за злоупотреба с процесуални права – 14 процента;
• Неефективен контрол върху работата на съда – 12 процента;
• Триинстанционното производство – 7 процента;
• Порочната система за размяна на книжа между страните – 5 процента;
• Неспазването на срока за предоставяне на доказателства най-късно във второто заседание – 4 процента;
• Възможността за доизясняване на делото от фактическа страна във всички инстанции – 3 процента.

Като възможност за оптимизиране на съдопроизводството голяма част от фирмите (68%) посочват въвеждането на специализирани търговски съдилища, 18 процента не одобряват подобна мярка, а 14 процента не се ангажират с преценка.
Две са основните причини, поради които фирмите не биха предпочели да се обърнат към съда за решаване на търговски спор – неефективното съдебно изпълнение (57%) и бавното съдопроизводство (38 %). Високите съдебни такси представляват пречка едва за 6 % от анкетираните. След проведената през 2005 г. реформа в системата на съдебното изпълнение, преобладаващата част от фирмите (61%) възлагат сериозни надежди на частните съдия-изпълнители относно оптимизирането на тяхната дейност и ускоряване изпълнението на съдебните решения. Според 17% от анкетираните и след тази нормативна промяна ситуацията няма да се промени съществено, а 22% се затрудняват да преценят евентуалния успех на частните изпълнители.
Една от алтернативите на държавните съдилища – арбитражния съд, печели доверието на преобладаващата част от фирмите – в 66% от случаите заради по-бързите процедури и 15% заради по-ниската стойност на услугата. Само 19 процента от анкетираните заявяват, че не биха се обърнали към арбитражен съд за решаване на търговски спор.
Що се отнася до доверието в отделните съдебни инстанции, то Върховният касационен съд се ползва с категоричното одобрение на 60% от фирмите, следван от Апелативния съд и окръжните съдилища - с по 11 %. Районните съдилища получават нула процента одобрение, а 17% от анкетираните заявяват, че нямат доверие към нито една от изброените съдебни инстанции.
(БСК/Портал "Европа")

Информацията е стара, но е добре да се познава по-широко от обществото ни: ПЪРВАНОВ ПОЛЗВА ЧУЖДИ ЛОБИСТИ ПРЕЗ 2005 Г. В САЩ, ПОСРЕДНИЧИ "ТЕХНОЕКСПОРТСТРОЙ"

Aмериканска частна фирма призна, че е "оказала съдействие по въпросите на енергетиката" на Георги Първанов по време на официалното му посещение в САЩ като президент през октомври 2005 г., начело на делегация, в чийто състав са също министрите Румен Овчаров и Ивайло Калфин. Лобистката фирма McGuire Woods Consulting "му помага" да си организира срещите като президент. За три дни - 10 000 долара: толкова струват услугите й, които били безвъзмездни, "в знак на традиционното американско гостоприемство".
Става дума за американската фирма , регистрирана във Вашингтон, която се занимава с лобизъм, посредничество и PR пред американските държавни институции.
McGuire Woods Consulting е дъщерна компания на регистрираната в Ричмънд (Вирджиния) юридическа фирма McGuireWoods LLP, чийто клиент по това време е била българската държавна фирма "Техноекспортстрой".
Фактът е регистриран пред американските власти единствено поради изискванията на закона, установи проверка на Портал ЕВРОПА, извършена в апогея на така наречения скандал "Шевес", когато Георги Първанов заяви, че "изгражда сам своята дейност и не използва помощта на чужди фирми".
Както Портал ЕВРОПА първи разкри, президентът с изтичащ тогава мандат е ползвал лобистките услуги на Клер Секлър Меркел - приближена до Републиканската партия - за първата си визита в САЩ през 2002 г.
Сега обаче става ясно, че и за визитата през 2005-а на Първанов са му били необходими услугите на посредник от частния сектор. И то не кой да е. McGuire Woods Consulting от години е официално наета от румънското правителство да лобира по въпросите на членството на северната ни съседка в НАТО.
Според експерти, на практика български стопански субект - фирма с държавно участие - е заплатил на чужд посредник да лобира за държавна институция. В случая не коя да е, а държавния глава. Това противоречи както на етиката, така и на изявлението на Първанов, че той нямал нужда от лобисти - заключават експертите.
Портал ЕВРОПА финализира своето разследване през септември. Съгласно нашия Етичен кодекс обаче, забавихме публикуването на поредицата, за да не повлияем на започналата тогава предизборна кампания за президентския вот, в която участник беше и Първанов. Нашата цел бе да избегнем всяко съмнение за конфликт на интереси.

ЗА ПРЕГЛЕЖДАНЕ:
http://www.europe.bg/htmls/page.php?category=82&id=6811
http://www.europe.bg/htmls/page.php?category=82&id=6806
http://www.europe.bg/htmls/page.php?id=6804&category=5
http://www.europe.bg/htmls/page.php?id=6805&category=223

Няма коментари: