сряда, 17 февруари 2010 г.

РАЗНООБРАЗНИТЕ ГЛЕДНИ ТОЧКИ НИ ПРАВЯТ ПО-СИЛНИ ... И ПО-АДЕКВАТНИ!

ОТ РЕАЛНОСТТА В “МЕКОТО” НИ РОДНО ПОЛИТИЧЕСКО ИНФО НА:

borsi.blog.bg/politika/2010/01/16/kakvo-shte-se-krade-oshte-v-bylgariia-chovekyt-sys-jilishte-.473705
Полезни са за разсъждението различните и разнообразни гледни точки по това, ... което ни заобикаля! Наблюдавам ги – и си признавам, че често го правя.

Блогърите сигурно са пощръклели!!!

Мадърборда беше пуснал тема "Блогърите сигурно са полудели", а аз като изчетох вчерашните коментари ще кажа "Блогърите сигурно са пощръклели":)))) Гатора ми направил Валентинка! Ами...не ми хареса, няма нищо общо с моята, а и прав беше Малкиятпринц, щеше да е по-шик с една хаванска пура между...устните;)))
По този повод се сетих за един разговор с колега преди време;))) Нали знаете, те мъжете като пощръклеят, а пък и като има някой, който да пуска фитили, мигайки невинно зад очилцата...са готови да си разкажат всичко!
Та седнахме ние на по кафе, а когато в тумбата има жени и мъже, приказката неминуемо опира до секс. Кой, как, с коя, защо...как изглеждала там отдолу, как той изглеждал там отпред:))) Купон!
Аз понеже освен моята, не съм виждала друга в детайли, та реших да избъзикам Михи (топ е*ача в групата ни)и да ни разкаже за женските прелести:))))
И започна той! А аз ще се опитам да предам наблюденията на "специалиста" :))))

широка/тясна - не си мислете, ако в една жена влизаш като у дома си, че я е прекарал половината град, не, това е наследствено. Бил съм с проститутка по-тясна от входа на задния двор!

устни - големи/малки - болшинството от мъжете предпочитат малки, по-естетично е;)))

космата/епилирана - чисто и гладко, нема нужда да се стряскаш насън от космати катерици, а после да плюеш 3 дни:)))

плитка/дълбока - по добре да срещнеш съпротива, отколкото да те попитат "ама ти вътре ли си", това ще те сдуха тотално!

суха/мокра - зависи от качеството на секса! качественият би могъл задълго да напои и най-пресъхналата почва;))) е, не е в повече, ако на нощното шкафче има и тубичка лубрикант...и най-благодатната почва има лоши дни понякога...

голям/малък клитор - тук няма значение, важното е да не е по-голям от пениса ти, защото и това сдухва;))))

непорочна/развратна - мммм, предпочитам опита, друго си е някоя кака да ти скрие шапката, нали;))))

гостоприемна/недружелюбна - не ви будалкам, но случвало ли ви се е, някоя мацка да дава мило и драго да си легне с вас, а онова там долу упорито да отказва да пусне звяра на топло и обратно срещат се и такива, които не те понасят, но щом ги пипнеш между краката в миг стават твои!

Та това сподели Михи! Хахахаха дано не го прочете и пак да ме подгонят, че пиша щуротии из нета;)))) Е, мъже, сега е ваш ред! Споделяйте, пък аз ще мигам на парцали зад очиличките си:)))) Като имам време ще пусна и тема за жените, за това как ние оценяваме мъжките атрибути и различните им разновидности:))))
И за да не дразня Блог.бг модераторките с неприлични картинки ще пусна само линк, всеки сам взема решение да гледа или не!!! 18+ пийййп!!!!
www.carnagecorp.com/pub/pictures/cunt_smiles.jpg


В България, който дава пари го арестуват. Който ги взима - НЕ!
Днес няколко пъти в новините на БНР съобщават за задържането на служител от държавната администрация на финансовия сектор / каквото и да означава това /.
Поводът за ареста е това, че той е отчислявал всеки месец на своя началник по 30000 хил. лева. Въпросите?

-- От къде е отчислявал тази сума въпросният служител? От рушвети, злоупотреба с държавни средства или от какво? На кого ги е давал? За какво ги е давал? Имена няма! Стига с тази следствена тайна. Имената и мотивите не пречат на следствието. Или ви е страх, да не сбъркате за хопеден път и някой да ви съди?

-- Защо служителят, който е давал на шефа си по 30000 лв. на месец, е задържан, а този, който е получавал парите, НЕ?

-- Продължава ли в Б-ия да го отнася дребната риба, организаторите да се отървават?

-- Това е още един камък хвърлен върху "ГРАМАДАТА" от грехове /престъпления/ на управляващите, които и да са те.

Явно в България, хем даваш, хем те арестуват!

P.S.
Защо не е арестуван получателят на парите? Защо не се съобщават имената на даващия и взимащия? Или чакате трите дни на забравата? Така няма да стане!!!


Защо в последните два часа новината изчезна от емисиите на БНР?
Защо я няма в електронните сайтове? Защо, защо....защо ви има въобще!?!


НЯКОИ ОСОБЕНОСТИ НА БЪЛГАРСКОТО ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ
В конституцията на Р.България е записано,че здравеопазването в страната е безплатно,но практиката и действителноста показват,че тази законова уредба не се спазва,както и много други части от нея.Това поставя въпросът,спазва ли се в България основният закон,или той тихомълком е суспендиран,ако не цялият,то в определени негови части?Този въпрос,го поставям по-скоро,като възможност за размисъл,а не като основен за темата.Който се е лекувал в българските здравни заведения,независимо,че си е плащал редовно здравните осигуровки се е сблъсквал с „регламентирани” и нерегламентирани плащания за своето лечение.Оказва се обаче,че за някои категории хора, то наистина е безплатно и е на добро ниво.Ежедневно научаваме от медиите,как заловени престъпници,с по няколко висящи дела,попаднали в арестите на часа се разболяват от всевъзможни болести и психични фобии,за което биват изпращани при най-добрите специалисти за лечение и обгрижване.Палитрата на заболяванията е толкова широка,че ще ми трябва доста време,за да се изпише в цялата й пълнота.Като се започне от гъбички по краката и ноктите,премине се през сложни коремни и нервно-хирургични операции и се стигне до цялостно лечение на зъбният статус на подсъдимите,всеки обикновен български гражданин,на когото се е налагало да се лекува,би искренно завидял на това внимание и усърдие,което на него най-често се отказва.Ако неможе да заплати определени суми на лекарите,на него се гледа,като натрапник и най-често го пускат по пързалката на бездушието,а често пъти и да се оправя сам,както намери за добре.На бременни жени ,отишли на преглед,по същият начин се гледа с отвращение и неприязън,ако не дадат рушвет на персонала-сякаш те са дошли на белият свят по друг начин- и едва ли не им се вменява вина,за състоянието в което се намират и търсят помощ.Натрапва се разбирането,че ако не си криминален престъпник(мутра), депутат,или човек с властови позиции,не се надявай на внимание от лекарите и персонала,щом не си в състояние да платиш рушвет.В момента тече здравна реформа,при която се затварят редица болнични заведения в страната.Резултатите вече са налице.Хора живещи в отдалечени от болнични заведения места,пристигат до тях-най-често,за да им се издаде смъртен акт.Ако се продължи в тази посока на закриване на болници,много хора ще бъдат обречени и големи райони от страната ще бъдат напълно обезлюдени.Здравна реформа наистина е необходима,защото до началото на тази година,здравната каса се източваше безцеремонно,от болнични заведения и джипита,с надписвания на прегледи и дейности,за лично обогатяване,но посоката ми се струва,не е в правилната посока.Много специалисти от Европа изказваха мнение,че преди двадесет години,поликлиничната система на здравеопазване е била добра,с една добавка,че трябва на първо място да се подобри материалната база и на второ,да се увеличи заплащането на лекарите и обслужващият персонал.Кое накара всички досегашни управляващи да не се съобразят с тези мнения,за мен е загадка.Най-голямото престъпление според мен е,превръщането на здравните заведения в търговски дружества,както и политическият флирт с лекарското съсловие.Този флирт,дотакава степен разслои обществото,че вместо гражданите и лекарите да бъдат сътрудници помежду си,се превернаха в два враждуващи лагера.Мисля си,че още не е късно да се тръгне във вярната посока и намери правилното решение.

Никола Филчев сам убил ямболската адвокатка

Той признал за убийството пред Нанка Колева, вдовицата на прокурор Николай Колев.
Филчев искал убийството и на прокурор Васил Миков

Съпругата на убития прокурор Николай Колев - Нанка Колева, разказва пред "Тази сутрин" за убийството и поръчителите:
Имах разговор с Никола Филчев, бяха минали две години от убийството на мъжа ми. Това е първият работен ден на 2005 г., случайно се срещнахме по стълбите и имахме разговор в кабинета му. Аз съм го питала защо уби съпруга ми, а той изпадна в криза, но не в буйстваща криза, а в криза, в която е жалък, когато се огъва, смалява, хленчи, мънка и ми призна, че е убил ямболската адвокатка (Отложиха делото за убийството на ямболската адвокатка 13.03.2009
Надежда Георгиева беше открита мъртва в дома си в столичния квартал "Стрелбище" през 2000-та година

Софийският градски съд е отложил делото за убийството на адвоката от Ямбол Надежда Георгиева за 11 юни, съобщиха от пресцентъра на съда. Причината за отлагането е, че една от подсъдимите Димитрина Калайджиева се намира във Великобритания и все още не е екстрадирана. На Калайджиева и предстои операция, която ще бъде извършена в Обединеното кралство.

Процесът за смъртта на Георгиева се водеше задочно срещу Калайджиева, тъй като тя беше в неизвестност. След като бе открита, делото бе спряно, докато не бъде доведена в съда в София. Все още се очаква екстрадицията на Калайджиева от Великобритания. Първоинстанционен съд в Обединеното кралство е постановил екстрадирането й, но тя обжалва пред Върховния съд.

Надежда Георгиева беше открита мъртва в дома си в квартал "Стрелбище" в София на 28 февруари 2000 г. По делото роднините й са завели граждански иск за 200 хиляди лева.

Подсъдими освен Димитрина Калайджиева са съпругът й Пламен и Орлин Аврамов, който днес е пожелал временно да му бъде отменена заповедта да напуска България. Аврамов е казал, че развива бизнес с вино и му се налага да пътува в чужбина. СГС уважил искането на подсъдимия и е отменил заповедта до следващото заседание.)


Нанка Колева : През годините за жалост, вече седем години, медиите не проявяваха никакъв интерес към този случай, не задаваха никакви въпроси на държавните институции, свързани с това убийство и за мен имаше цензура. Това беше забранена тема за медиите.
За мен той призна по-малкото зло. Тогава изпадна в циклофренична криза. За жалост неговата диагноза е такава, че той допуска убийството в болестта си.

Мъжът ми беше арестуван 2001 г., лятото, 20 юни. Той знаеше, беше предупреден от колеги, от полицаи, от барети. Сблъсъкът беше с главния прокурор, защото не се подчини да работи по методите и правилата на Филчев. Разпореждаше му да води поръчкови дела без никакво основание.

Най-тежкото беше, че му поръча убийство на колега
На Васил Миков. Той му беше опонент при избора на главен прокурор.
За мен основната връзка е президентът


Президентът изпрати Филчев посланик и той пази неговия авторитет. Новият главен прокурор е от кръга обкръжение на президента. Прокуратурата, макар и с ново ръководство, предоставя още четири спокойни години на Филчев. Дори, когато обявиха, че ще се връща от Казахстан, прокуратурата му осигури спокойствие и сигурност.
Аз бях заплашвана – косвено от Филчев, пряко от зам.-прокурор
Имаше израз: "Ако не спрете да ровите, докъде ли могат да стигнат застрашените – убийците". А аз винаги соча едни и същи хора за убийци. Това, което правя, вече е съвсем открито. Освен това делото за убийството беше пак спряно.
Винаги съм казвала, наред с убийствата, които трябва да се разследват, във връзка с Филчев, които аз знам – те вероятно са повече, това е убийството на ямболската адвокатка, убийството на моя съпруг, убийството на следващата вечер на бившата барета, психолог, Димов. Винаги напомням, че трябва да се търсят причините около Филчев и при самоубийството на Джамбов. Джамбов, преди самоубийството,се докосна до проблема "океански риболов"
Моят съпруг също участва в заседание, в което се разглеждаше дело около океанския риболов – незаконно одържавяване, приватизация, свързана с милиони – прибиране на пари. Това е връзката, която аз мога да направя. Единият влезе в този проблем и се самоуби, другият – съпругът ми за жалост му попречиха с убийството. В началото на 2003 г. щеше да започне да пише изложение.

Ролята на Алексей Петров в убийството на съпруга ми е на организатор. За мен Алексей Петров и Филко Славов (бившият шеф на баретите – бел. ред.) психираха до голяма степен Филчев. Те използваха неговото заболяване. Аз го казах и на Алексей – вие направо го зомбирахте. Съпругът ми никога не му е застрашавал живота, а Филчев го уби.
Коментарът на бившия вътрешен министър Емануил Йорданов - вж. тук

http://www.btv.bg/news/news_details.pcgi?cont_id=154367


Из речника на един главен прокурор
Аз не съм в такива отношения с тоя гном смрадлив Атанасов, нито пък с неговата оперетна фигура Емануил Йорданов, че да ходя да ги моля. Не съм ги молил, нито са ми на ранга, нито са ми близки – как ще ги моля? Вие дойдохте ли мен да ме помолите – не, защото не се познаваме. Аз с тях не съм близък, за да ги моля.”

Никола Филчев, бивш главен прокурор на България; бивш посланик на същата в Казахстан

Филчев проговори. Оказа се, че не се е запилял някъде по света, след като дезертира от посланическия си пост в Казахстан и зачезна в неизвестна посока. Тук бил, кротко мърдал ушички на Първа частна улица – тази с бариерата, показана наскоро по всички телевизии. Улицата на баретите, където обитава внушителен апартамент в респектиращо съседство с Трактора и Хамстера; в билдинг, собственост на същите (злите езици твърдят, че те му били подарили и апартамента).

Горните думи са добра илюстрация за табиетите на Филчевата реч, която винаги се е радвала на сериозно медийно внимание. Надявам се, че всички си спомнят някогашните му още по-колоритни изяви – например случаите, в които псуваше депутати на майка – или в които обясняваше на журналисти, че бил плод-зеленчук. Или примерно думите му по адрес на Брус Джаксън, чиито заслуги за присъединяването на България към НАТО бяха наистина неоценими: “Този Джак Бруксън е някакъв международен шмекер, който се взема насериозно.”

Или – за да добием представа за гилдийния сленг на прокуратурата, можем да си спомним епитетите на неговата дясна ръка Спартак Дочев по адрес на същия този Брус Джаксън: “обикновен подлец”, “вонящо влечуго” и “миризлив мушморок”. И обобщението: “Внимавай в картинката, мушморок такъв! Българският народ няма нужда от лъжци и мошеници!” Защо така? Ами просто защото Брус Джаксън си беше позволил да изрече публично мнението си за главния прокурор на България – и да изрече безспорната истина, че Филчев и неговото обкръжение работят повече в полза на престъпниците, отколкото в полза на държавата.

Та и сега така. Само да напомня – въпросния “гном смрадлив Атанасов” наистина не беше сред любимците на Филчев – особено след като през април 2000 г. в съвместна операция с чуждите тайни служби задържа на бургаското летище украински самолет, контрабандиращ оръжие за ембаргова Еритрея – за което получи благодарности от ООН. Филчев, който по това време беше на посещение в Украйна, с факс до бургаския окръжен прокурор освободи самолета да си лети по живо и по здраво, и заведе дело срещу ген. Атанасов. То не остана прецедент: в рамките на своя мандат Филчев заведе и още две чисто манипулативни дела срещу въпросния “гном” – като най-накрая успя да го прибере в следствения арест.

Всъщност долнопробното прозвище “гном” е взето наготово от кодовото наименование на една скандална разработка на НСС, разпоредена отново от главния прокурор, в която бяха подслушвани депутати, журналисти и политици. Специално назначената по повод нейното провеждане парламентарна комисия стигна до закономерния извод, че разработката е абсолютно незаконна и неправомерно образувана.

Въпросното висшочайшо прокурорско проговаряне е по повод възможността Филчев да бъде подведен под отговорност заради прокурорския чадър, разперен над Алексей Петров и неговата престъпна група. Поради което отговорите му на постоянните въпроси на журналистите за това дали е близък с арестувания гангстер са далеч по-малко цветисти, но пък изпълнени с неприкрито раздразнение и уплах. Ето как отговаря на въпроса какви са отношенията му с Алексей Петров: “Дай да приключваме, казах ви, не е ваша работа, дай да приключваме.”
Но е далеч по-словоохотлив, когато искат да коментира обвинението на Нанка Колева, вдовицата на убития върховен прокурор Николай Колев, че е лично съпричастен към това убийство: “Мен какво ме.. Е, някои там използват нещастието на тази женица, за да провеждат някаква... пършива кампания срещу мене.”

Кои провеждат тази “пършива кампания”? Ами ето ги: “Ами Костов и сие, тия, дето ограбиха държавата. Дето продадоха държавно имущество за 30 млрд. долара, а обратно в хазната влязоха 3 млрд. долара. Останалите къде са? Къде са - в джоба му, на него и дружинката му.”

Ето значи къде било заровено кучето. А защо не е хванал Костов и защо не го е тикнал в затвора, като е такъв бандит? И за това си има съответното логично обяснение: “Защото като истински циганин, през три ведомства - намесени са Министерство на финансите, Министерство на транспорта, Агенция по приватизация, не можеш да ги хванеш, като тръгнеш да търсиш документите – няма ги.”

Та това е то. Речникът на един главен прокурор на република България. Психиката на един върховен магистрат, натоварен с тежката мисия да въздава справедливост. Не знам защо, но някак си не мога да избягам от чувството, че чета в. “Шок”.

Или в краен случай “Галерия”. И би трябвало да ми е смешно, но не е. Защото редом с въпроса как българската държава допусна един гангстер да бъде сивия кардинал в най-могъщата й служба за сигурност, стои и въпроса как и заради кого стана така, че търпяхме тази убога фигура цели седем години да излага страната ни, правейки се на главен прокурор.

Знам, че всички ще скочат със същия онзи пошъл патос, с който сега говорят за Алексей Петров – измествайки дебата от това кой разпъваше непробиваеми чадъри над него към това кой го бил зачислил като сътрудник в НСС. Ще питат: кой го направи главен прокурор. Знам кой и съм го писал неведнъж: само че този отговор не изчерпва въпроса.

И не изчерпва въпроса, защото самата наша търпимост и/или страхливост поражда нови и нови въпроси около тези два казуса. Няма отговор на въпроса например защо когато през късното лято на 2002 г. заявих по националното радио, че СДС би трябвало да се извини на българския народ за двамата главни прокурори, станали такива с неговата подкрепа, получих отговор под формата на огромно интервю на Надежда Михайлова в “Труд”, озаглавено “Някой иска да ме скара с Филчев”. Интервюто, заради което подадох оставка като зам. председател на СДС.

Нямам отговор защо след като безобразията на главния прокурор бяха казани и доказани – включително с документални доказателства – всички политици се потриваха, извръщаха поглед и малодушно пасуваха. Включително персонално отговорните за назначението Филчево. Защо, вместо да изразят насъщната и разбираема политическа воля, ме канеха по кафенетата и ми обясняваха, че всъщност Филчев съвсем не е луд – и не е чак толкова неприемлива фигура.

Защо и до днес им е по-интересно не как се стигна до срамния казус с Алексей Петров, а кой и кога го бил курдисал в тайните служби – и този интерес се проявява от страна на хора, които иначе с удоволствие си пият кафето с неговите медийни ортаци – като Явор Дачков например. Или как и защо един иначе нормален човек и бивш мой приятел – като последния споменат – може да падне дотолкова, че да обслужва медийните интереси на такава фигура – все едно срещу колко щедро заплащане прави това...

За мен това са тежките, болзенените въпроси. Тези, които няма как да бъдат отминати. Иначе, разбира се, би могло да бъде весело. Политическата менажерия предлага редки зверове – гледайте и се забавлявайте! И Филчев ей ви го на: отново на показ, в цял ръст, направо кърти мивки, друго шоу не ви трябва, тоя направо и Слави ще отнесе...
Едвин Сугарев / http://www.svobodata.com


Местни избори 2011 - няма да има по-ценна стока от политическата стабилност!
Под дебела медийна сянка се мъти голямо камилско яйце – промените в Закона за местните избори и в Закона за местно самоуправление.
Странното в случая е, че ако говорите с повечето областни или общински политическите лидери ще видите, че те са възприели правилата на играта едва ли не като неизменни.
А това съвсем не е така.

Навсякъде по Черноморието и в митничарските общини се появиха бизнес партии. На места те даже участват в мнозинствата, излъчили са кметовете и имат повече съветници от някои от политическите сили. Ако обаче в бъдеще бъде прието условието всяка партия, която иска да участва на местните избори, да има представителство, примерно, в 2/3 от общините… увисват всички бизнес партии без изключение. Особено сега! В разгара на икономическата криза и след злощастния пример с проекта “Ковачки” спокойно може да се прогнозира, че в България няма икономическа групировка, която да рискува толкова мащабна инвестиция в политиката. Появата на подобно условие само по себе си е предупреждение от страна на държавата – бизнесът няма работа в политиката. Посланието е - поставяме преграда, защото трябва да има такава!
Ако въпреки това има упорстващи и недоразбрали, държавата винаги има начин да преподава частни уроци в дискретна обстановка. Легендата твърди, че след такъв урок даже най-буйните ученици излизали леко замаяни и извънредно послушни.
Или казано с думи прости – в бъдещите общински съвети може да има бизнес партии, може и да няма. Единственият, който ще реши това, е държавата в лицето на управляващите.
Ако се реши бизнес партиите да бъдат отстранени, то елементарната математика показва, че най-вероятно ще започне процес на окрупняване на групите в бъдещия Общински съвет. Партията, разполагаща с мнозинството, примерно, във Варна ще има над 18-20 съветника и ще преговаря за не повече от шест необходими и гласа. Може дори да реализира собствено мнозинство от 26 гласа. Колкото и странно да изглежда основната опозиционна партия ще има поне 10 съветника - повече от сегашната най-голяма група в съвета. Ще се завърне класическото разделение ляво-дясно.
При този сценарии обаче има една не поддаваща се на контрол тенденция – повишаването на тежестта на местните политически централи на класическите партии в ляво(БСП), центъра(ДПС) и в дясно (СДС плюс ГЕРБ) ги прави мишени. Изхвърлените от политиката бизнес интереси ще направят всичко възможно да се приспособят и ако не интегрират свои представители в дадена партийна централа ще направят и невъзможното да я дестабилизират.
Тоест, вече имаме и добра, и лоша новина.
Добрата е, че старите партии (БСП, СДС, ДПС) плюс ГЕРБ, които до сега имаха от 3 до 9 съветника, сега ще разполагат с много повече избираеми места. Лошата е, че този път натиска отвън ще е невероятен.
Няма да има по ценна стока от политическата и организационната стабилност.
Особено ако се предприеме друг един ход!
Намаляване броя на общинските съветници.
За това се говори от много отдавна, но до сега не е правен такъв експеримент. Най-меко ще бъде прокарана тази идея, ако тя върви в комплект с друга нестандартна идея - създаване на Областен съвет. Тоест, реално властовите позиции няма да бъдат намалени. Обаче изборите за областен съвет водят до предположението, че ще има избори и за… областен управител. Не е задължително, но е възможно. Другата възможност е областния управител да бъде избиран от самите областни съветници.

И тук имаме добра и лоша новина.
Ако областни съветници и областния управител бъдат избирани, идеята за местно самоуправление ще бъде издигната на ново европейско ниво. Лошата новина е, че контролът на държавата върху регионите ще е по-хлабав. А част от регионите в България са смесени. Което пък води до стратегически последици в друга, не по-малко важна посока – националната сигурност и интереси.
Третата дежурна спорна тема са районните кметове. През годините ги е нямало, после ги имаше, пак ги нямаше и сега отново ги има. По принцип този въпрос винаги се разглежда от управляващата в момента партия като възможност да се наредят максимален брой местни кадри на властови позиции или възможност да се отхапе парче власт там където е трудно да бъде победен кмета на една от трите най-големи общини (София, Пловдив, Варна). Този подход сам по себе си е порочен и ГЕРБ са първите, които могат да излязат с чест, решавайки го в полза на гражданите на трите най–големи града.

Безспорно е, че районните кметове и районните администрации имат най-близък контакт хората по места. Също така именно те осигуряват най-стриктния контрол на фирмите по сметопочистване, дупките по пътищата, рекламните съоръжения и т.н.
Настоящият лидер на ГЕРБ Бойко Борисов е бил кмет и в спокойна обстановка би могъл най-добре да прецени до каква степен идеята за районни кметове може да бъде реализирана.

Добрата новина тук е
, че и да няма районни кметове, по същество т.нар. кметски наместници са почти същото. Просто вместо изборна длъжност имаме назначаема. Лошата е, че и да има районни кметове, те почти със сигурност пак няма да имат свой бюджет. Което пък определя смисъла (по-скоро липсата на смисъл) на начинанието районни съвети. По едно време имаше и такива но съществуването им е трудно да бъде защитено при положение, че бюджета на общината се приема от общинския съвет.

Голямата битка! Тази за кмет на общината безспорно е най–важната. В това се убедиха на собствен гръб всички онези хитреци от бизнес партиите във Варна, които бяха решили, че влизайки в Общинския съвет ще поставят условия на кмета. Стана точно обратното. Сега стоят на килимчето като пудели и чакат дресьора да им кимне с глава, надавайки се, че от кметския ръкав ще изпадне захарче.

Най-странното в цялата работа е, че единственото радикално нововъведение, което е възможно при битката за кмет, е… липсата на такава.Тоест, кметът да бъде избран не пряко мажоритарно, а от общинския съвет.
Този модел съвсем не е нов за Европа и САЩ. Но има своите неизбежни последици. Първата е, че кметът има много по-малък авторитет. За сметка на това контролът от страна на съвета е много по-здрав.

Тук пак опираме до политическата стабилност. Само стабилни политически централи, могат да излъчат едновременно политически лоялни и професионално компетентни хора за съветници. И пак само стабилни политически централи ще могат да налагат предвидима политика в съответствие с програма, гласувана от достатъчен брой избиратели.
Не случайно в повечето случаи вариантът със силен общински съвет, който избира кмета, се е наложил в страни със стара демокрация и стабилна партийна система. Не е задължително у нас тази идея да се провали. Просто никой не го е правил до сега.
Ако и сега не бъде направено, битката за кмет ще е според старите правила, вероятно леко модифицирани.
Обаче залогът може да се вдигне! При това много.

Досега говорихме за правила на играта, но не и за терена, на който ще се играе.
Ами ако бъде взето решение за промяна на границите на общините? Община Варна, например, интегрира в себе си общините Белослав и Аксаково?
Възможно е окрупняване и на областите. Тоест, кметовете на едни по–големи общини ще работят с областни управители на едни още по–големи области.
Специално при областите вече е правено. Нищо не пречи да се направи при общините. Особено морските, които са притиснати от морето и имат висока гъстота на населението е сигурно, че ще получат нов тласък за развитие. Този до някъде футуристичен модел би трябвало да е свързан и с нови форми на транспорт и инфраструктура, задължително налагане на стриктни екологични норми, кардинално решение на проблемите около сметопочистването чрез нов завод за преработка на отпадъците, пречиствателни станции за отпадни води, съобразени с реалния брой хора във Варна, курортите и новите територии, изнасяне на производствата и т.н.

Ако обаче си мислите, че това е всичко? Не! Не е!
Следващите местни избори на практика съвпадат с президентските. Между провеждането им има само месец. Логиката предполага те да бъдат обединени.Тоест в един и същ ден да гласуваме за президент, за кмет, за общински съвет плюс евентуалните опции за областен съвет, за областен управител и районен кмет. Звучи сложно, но не е. И безспорно ще е по–евтино решение за хазната. Тук обаче се появяват нови предизвикателства пред политическите сили. Коалициите на национално ниво, разговорите за подкрепа или просто сондажите в полза на един и ли друг кандидат за президент, могат да конфронтират едни същи политически сили по отношение на кандидатите за кмет, например. Парадоксалното в случая е, че в един и същи ден може да гласуваш за президент, за една коалиция срещу друга коалиция и точно обратното – за втората коалиция срещу първата, давайки гласа си за общински съвет.

При така оформилата се възможност за изборен маратон няма как бъде завършен този анализ освен с повторение на основния извод!
За предстоящите местни избори - 2011 няма да има по-ценна стока от политическата и организационната стабилност, която ще успеят (или няма да успеят) да постигнат в местните политически централи.Антон Луков
www.dnesplus.bg


НЕВИДИМАТА ВОЙНА-КОНТРОЛА НАД СЪЗНАНИЕТО
ТАЗИ ВОЙНА НЕ СЕ УСЕЩА КАКТО СА ПРЕДСТАВИТЕ НИ ЗА ВСЯКА ВОЙНА.
НО НИЕ ЖИВЕЕМ В ЕДИН СВЯТ,КОЙТО СЕ УПРАВЛЯВА ОТ НЕВЕРОЯТНО БОЛНИ ХОРА.
РАЗЛИКАТА МЕЖДУ ТОВА,КОЕТО ТИ КАЗВАТ,ЧЕ СЕ СЛУЧВА И ТОВА,КОЕТО НАИСТИНА СЕ ПРАВИ Е ОГРОМНА.
ЗНАМ,ЧЕ ВСЕКИ ЕДИН ОТ НАС Е ПОТЪНАЛ В ПРОБЛЕМИ И СЕ БОРИ ЗА ТОЗИ ЖИВОТ.
НЯМА СИЛИ ДА ЧУЕ ИСТИНАТА.
НО НИМА ИМА РЕЗУЛТАТ ОТ БОРБАТА ТИ ЗА ЖИВОТА? НИМА ТИ СТАВА ПО-ЛЕКО И СТАВАШ ПО-ЩАСТЛИВ,КОГАТО ПРАВИШ ВСИЧКИ ТЕЗИ НЕЩА,КОИТО ТИ Е КАЗАНО,ЧЕ ТРЯБВА ДА ПРАВИШ В ТОЗИ ЖИВОТ ЗА ДА ОЦЕЛЕЕШ?
ОТ НАШИТЕ УСИЛИЯ ЗА ДА ОЦЕЛЕЕМ ТЕ СТАВАТ ВСЕ ПО-БОГАТИ, А НИЕ ВСЕ ПО-БЕДНИ И ЗАВИСИМИ.
КОИ СА ТЕ? ПИСАЛА СЪМ В ПРЕДИШНИ ПОСТИНГИ И ЗА МАСОНИ, И ИЛЮМИНАТИ, И КОЙ СТОИ ЗАД ТЯХ. НЯКОИ МОЖЕ ДА ГО НАРЕКАТ АНТИХРИСТА. НЯМА ЗНАЧЕНИЕ КАК ЩЕ ГО НАРЕЧЕМ. ТОЗИ ЕЛИТ НЕ РАБОТИ ЗА НАС,А СРЕЩУ НАС.
ХОРАТА КАЗВАТ- КАКВО МОЖЕМ НИЕ ДА НАПРАВИМ?
МОЖЕМ МНОГО.КАТО ЗАПОЧНЕМ ДА ПРОГЛЕЖДАМЕ,СЪБУДИМ СЕ ОТ КОМАТА,РАЗШИРИМ СЪЗНАНИЕТО СИ....И СЕ ИЗБАВИМ ОТ СТРАХА.
НЯМА ЛИ СТРАХ,НЯМА КАК ДА НИ МАНИПУЛИРАТ.
ОТ misbis

Следва видеоклип, който този път не е преведен от мен, но преводача е извършил една чудесна работа.



Симеон Дянков отдавна разкри, че Първанов е млад милиардер
Финансовият министър на България направи невероятно разкритие. При проверка, извършена и благодарение на Европейския съюз се стигна до тревожна информация. Оказа се, че президентът бил млад милиардер и имал десетки луксозни имоти по света. Сред най-елитните били тези в САЩ, Европа и Дубай. Дянков споделя, че схемата е много добре позната , държавният главабил добре прикрит зад поставени лица и собственици на офшорни фирми. За пример може да вземем братовчеда на президента, който не декларирал кой знае какъв доход, но при данъчна проверка се установило, че той е дарен от европейска фондация за подкрепа на хората изпаднали в нужда с луксозен апартамент в Испания. Друг пример, който прилага Симеон Дянков е финансирането от богата фондация в образованието напрезидентските синове на стойност стотици хиляди евро. Освен това те наследили огромна сума от техен роднина в Европа.
Според слухове министърът на финансите възнамерявал да изготви официален доклад, който да бъде изпратен на Европейската комисия за борба с корупцията и злоупотребите с властта.




Хляб не щем. И работа не щем.
Докато се раздвоявам вчера следобед между Робърт де Ниро и фурната с питата и пуйката, на вратата се звъни много настойчиво. Изненада - на стълбището има някаква осаждена гражданка с тумба чавета от различен калибър, вероятно нейни всичките, сополиви и полуголи. Навън вали гаден, мокрещ костите дъжд, а в ръцете й хленчи и бебе в някакво тънко прокъсано одеалце.
На такива им затварям вратата под носа, още преди да поемат въздух за обичайната тирада. Обаче ме е тръшнала някаква доброта, вероятно покрай прошките и я изпреварвам:
- Пари нямам, изчакай да ти донеса нещо за ядене.
- Ма каку, дай и някоя стинка, с ляп саму ни ставъ. Мляку на бебиту, риве гладну ...
На вид тя е каката, ама знам ли, може и аз да съм, те раничко започват да се възпроизвеждат. Прекъсвам я:
- И мляко ще ти дам, стинки нямам, щото моите деца вече минаха през портмонето ми, а аз не ги бера от джанката под терасата.
Затварям вратата, жал ми е за децата - как ги е повлякла в това време, че и бебето ... Трябва да си абсолютно безмозъчен, за да използваш невинно малко същество в студ и в пек, за да изкрънкаш нещо. На това разчитат - че ще попаднат на милозливи хорица. Сещам се за моята кошничарка, черно, прегърбено бабе, от години наобикаля квартала, когато времето е хубаво и продава на почти символични цени разни плетени неща от ракита. Има доста сполучливи, купувам и раздавам после. Черпя я с цигари, взима си понякога по 1-2 за после, не иска цялата кутия. Все ме моли да й събирам дрехите, които са малки на децата, защото "Многу унук имам чоджум, за ляп има саму кат плитем. Ма жувейм и ни просим". Вадя от задалените за нея дрешки, както са пакетирани, изпрани и изгладени. Все ще станат на някое от зъзнещите на стълбите чавета. Докато ровя в кухнята за хляб, макарони и сухи супи, виждам през прозореца как два броя мургави субекти пушат, чешат си мустака и подритват айсбергите кален лед пред входа. Предвид очаквания сняг (който вече се изсипа), не знам дали ще се стопят и напролет. Във входа ни има дефицит на петимни за работа мъже, та пенсионерите си изриват сами пътечки до тротоара и на него, обаче комшията отдолу обича да си паркира мутро-автопарка точно пред пътечките за по-удобно и всеки тъпче, както намери за добре. Веднага ме осенява идея и пробвам гражданката навън:
- Тоя долу мъжът ти ли е?
- Ъхъ, мойто е и братъ му.
- Ако изринат леда около входа и на тротоара, ще ти дам пари.
Тя ме фиксира, сякаш съм я тряснала с нещо по главата и мучи:
- Ма каку, той мойто кръстъ гу були, ни мой, затуй и у казанити ни рови за джилязу. То секи нимой работи ...
Като го гледам как здраво подритва леда и пуши, точно кръстът го боли, ама нейсе. Ако го боли, колкото го мързи, да е умрял вече. Подавам й торбите с надеждата да се разкара, а тя:
- Мъ ний ляп и дреи саму ни щем, дай някуй лев, колкуту тий на сърцету.
Така преди две-три години ни викаше и едно индианче пред офиса. Само "стинки и сигарки" приемаше. Ходеше чистичко, охраненичко и не пропускаше вечер да ни причака, особено на аванс и заплата, беше изучило графика. Хвалеше се, че в някои дни и по 40-50 лв си вади, но под 30 не пада. Не съм спряла да му завиждам благородно на надника.
Цялата ми заплата ми е на сърцето, ама като знам колко е и как си я изкарвам, хич не ми идва и една стотинка да им дам. Взимат торбите, пронизват ме злобно с поглед (може да ми се е сторило, да е било мръсотия, не индианска бойна окраска по лицата им) и мърморейки, цялата сюрия се замъква надолу по стълбите. След час и нещо прескачам до магазина и подминавам същите тези торби, видимо пълни, оставени до боклука. Тази сутрин ги нямаше, явно са послужили на някой по-гладен и с по-малко претенции.
Чудя се цял ден, защо всичко върви наопаки. Колкото повече скатавам издънките на колегите, толкова повече правят. Сигурно гражданката вчера ме е прокълнала нещо, нали сърцето ми не изцеди и една стотинка. Да е жива и здрава, още толкова чавета да си наплоди. И като няма (или като не ще) хляб, да ядат пасти. Или да карат на фотосинтеза.
От глада по-голяма сила нямало. Да да!


Кой всъщност е Цветанов?(дето и оная му работа е милиционер!!!?)

Най – добър отговор на този въпрос може да се намери в една статия, публикувана на 10 юли 2009 година във вестника на олигарха Тодор Батков. Последният, дори не изрази готовност като някой други, да върне земите от прословутите заменки, а с тепигьозлъшко самочувствие и еснафщина заяви, чрез подставено лице, че ще дари 30 декара от заменената земя на държавата. Всъщност ето и самата статия, озаглавена „Доброто ченге”:
Той е доброто ченге. Така го наричат всички. И не само защото има добро сърце, а защото никога не казва "това няма да стане". Доброто ченге е Цветан Цветанов - новият вътрешен министър. Минути след като бъдещият премиер Бойко Борисов съобщи официално поста, който ще заеме дясната му ръка, форумът на МВР прегря. Стотици полицаи от цялата страната честитиха поста на Цветанов. "Той е нашият човек, полицай от кариерата, не е израснал в партийната централа и знае как се работи на терен. Той никога не казва "това няма да стане" и винаги има време да те изслуша", са само част от хилядите коментари за назначението на Цветанов.
В къщи пък го наричат Доброволеца, защото винаги помага за всичко - от избирането на подаръци до... гладенето и чистенето.
"Когато се прибирам вкъщи след тежък работен ден и затворя вратата отвътре, денят ми започва отново. Живея заради семейството и работата си", признава новият МВР шеф. Най-довереният човек на Бойко Борисов здраво помага и в домашните задължения. "От родителите си съм научен, че домакинството е общо. Никога не съм мислел, че мъжът е деребей в къщи, а жената слугиня. Аз върша по-трудната работа у дома - чистя с прахосмукачката, гледам да помагам с всичко, отменям жена ми Деси, като простирам, а тя сервира масата. Сам дори си гладя и панталона сутрин", доверява Цветанов, който е баща на две момичета. И се старае да ги научи, че жените заслужават уважение, като дава личен пример.
Със съпругата си се запознава на спортен лагер на Рибарица. Влюбил се от пръв поглед, но красивата Деси била само в VII клас, а той - 20-годишен младеж. "Тогава само я щипвах по бузите и я подкачах, че ще я чакам да порасне", спомня си трепетите Цветанов. И наистина я изчакал - срещнали се случайно, когато Деси била вече в ХI клас. "Ходихме четири години и половина, а после се оженихме", разтапя се Цветанов. Сега, когато семейството му има още две нежни попълнения - Гергана (14) и Василена (7), председателят на младата партия гледа да отделя време и на тях. Семейството релаксира най-често през уикендите, когато четиримата излизат с приятели или обикалят Борисовата градина. Но не пропускат да заведат дечурлигата и на зоопарк. "Гергана от мъничка обича животните, а сега и Василена е много заинтригувана и ги водим често да ги гледат", доверява бъдещият вътрешен министър. Малките госпожици обаче не са оставени само на удоволствия, а залягат над уроците и английския език. "Тъй като жена ми е завършила българска филология в СУ и стопанско управление, тя помага на Гергана с домашните. Малката Василена пък освен уроците се е отдала и на латино танци и председателят на ГЕРБ не пропуска случай да види как се справя. Двете момиченца са кръстени на бащата на Цветан - Генчо, и на тъста му - Васил. "След като се роди Гергана, исках второто дете пак да е момиче, а Деси - момче. Бяхме избрали две имена - Василена за момиче и Стефан за момче", разказва шефът на ГЕРБерите. Признава си, че в грижите за дома и децата никога не би се справил без Деси и ако пак трябва да решава, отново ще се ожени за нея.
Двамата със съпругата му обаче отделят и време за себе си - вечер, когато децата заспят, сядат на фотьойла и си говорят дълго за всичко. Дори за политика, тъй като Цветан смята, че жена му е страхотен анализатор. Иначе релаксират, като ходят на театър. Тъй като е тренирал лека атлетика, Цветанов още обича да тича. Почивам си най-добре, когато направя 7-8 километра крос на чист въздух, например в гората, доверява екслекоатлетът. Иначе го успокоява и играта с децата вечер след работа - с Василена четат приказки и редят къщички от лего. Обичат да играят и с влакчето, докато каката Гергана пише домашните. След това вечерят семейно, но за разлика от жена си, която обича експериментите в кухнята, Цветан набляга на българските гозби. Харесва ястия с телешко и агнешко месо и признава, че жена му е истински магьосник в кухнята. Винаги ме подкрепя и обръща лошото ми настроение в усмивка, за което я обичам най-много, доверява Цветан и подчертава, че у дома почивката е най-сладка.

От този текст научаваме, че двамата си говорят за всичко. Но ето какво казва в друго свое интервю Цветан Цветанов:
Не бих искал да коментирам длъжността на съпругата ми в една държавна институция. Работи от години, над 10 години, може би вече станаха, (в службите - бел. ред), така че не виждам нищо, което да трябва да коментирам относно дейността и работата й”, коментира Цветанов.

По неофициална информация Цветанова е агент втора степен и е началник на сектор към отдел. Той захранва с информация президента, премиера и парламентарния шеф. Самата тя има достъп до класифицирана информация. Цветанов не коментира дали функциите, които изпълнява съпругата му, не й позволяват да изнася класифицирана информация към лидера на голяма политическа партия, която е в предизборна кампания. Според Цветан Цветанов с жена му разграничават служебните си ангажименти и в семейния живот не си споделят какво работят. Той е категоричен, че тя не му доверява какво се случва в ДАНС.
ГЕРБ два пъти пробва схемата нейни съветници, които обаче се оказаха и експерти към надпартийни държавни институции, да бъдат хвърлени в партийна атака срещу основния опонент БСП. Първия път това стана с експерта в ДАНС Тошко Тодоров, който стана публично известен след участието си като икономически съветник на ГЕРБ в единствения засега диспут между Сергей Станишев и Бойко Борисов. Ден след това Тодоров призна, че е и консултант на ДАНС и работи по граждански договор.
Тогава премиерът и представители на различни политически партии обявиха, че е недопустимо човек, който работи в независима институция за сигурност, да участва в политически дебати и да е свързан с партия. Станишев обяви, че има сериозни подозрения, че Тодоров, като ръководител на НАП – Добрич, е прикривал източване на ДДС, в това число и от свои близки. Експертът на ГЕРБ трябваше да се прости със службата си в ДАНС, макар че в крайна сметка не стана ясно дали е уволнен или сам е напуснал. Премиерът пък поиска доклад по случая от шефа на ДАНС Петко Сертов.
Втория път в телевизионната битка срещу червените беше пуснат археологът Тодор Чобанов, който едновременно е член на националния предизборен щаб на ГЕРБ и експерт по паметниците на културата към Върховна касационна прокуратура. Той активно участва във формирането на програмата на партията в областта на културата и в обучението на млади лидери на ГЕРБ, като им чете лекции. Тогава председателят Цветанов коментира: "Имаме доста наши хора, които работят в българската администрация, но не искам да ги упоменавам, защото виждате каква е съдбата им, каза председателят на ГЕРБ, без да дава подробности дали става дума за спецслужбите или за други държавни институции".

Ето и каква справка ни дава за Цветанов Уикипедия: От 1987 година Цветанов работи в Народната милиция. През 1992 година завършва Националната спортна академия със специалност учител по физическо възпитание и треньор по лека атлетика. През 2000 година получава следдипломна квалификация по право в Университета за национално и световно стопанство. От 1997 година работи в администрацията на Министерството на вътрешните работи (МВР), като след 2001 година става оперативен помощник на главния секретар Бойко Борисов.
Академичната си дейност Цветан Цветанов развива в един интересен период, докато е оперативен помощник на Главния секретар на МВР през периода 2001 – 2005, той прави следното:
Май 2005 – завършени курсове по "Противодействие на незаконния трафик на автомобили" в Генералната дирекция на полицията в Мадрид и "Контролирани доставки, свързани с оръжия за масово унищожение", организиран в София от Департамента за вътрешна сигурност на САЩ.
Декември 2004 – завършен курс по "Противодействие на глобалния тероризъм" в Службата за външна информация към Генералната дирекция на полицията в Мадрид.
Ноември 2004 – обучение на тема “Международна полицейска дейност и сигурност” в Мюнхен, Германия.
Август 2004 – едномесечен курс по мениджмънт в Международната академия по правоприлагане /ILEA/ в Розуел, Ню Мексико;
Юли 2004 – завършен курс "Обмяна и обработване на разузнавателна информация", организиран от ФБР в София;
Април 2004 – завършен курс в централата на "СИКРЕТ СЪРВИС" в САЩ;
Октомври - декември 2003 г. - тримесечен основен курс в Международната академия по правоприлагане /ILEA/ в Будапеща.

Отделен въпрос е, дали наистина е помагал на Бойко Борисов или просто е използвал възможността да се усъвършенства
.
Друг любопитен факт е, че според данни на Сметната палата за 2008 година, Цветан Цветанов е придобил заедно със съпругата си Десислава два апартамента с гаражи на обща стойност над 250 000 лева. През това време той е заместник кмет по сигурността на София. Съпругата му е в ДАНС. Цветанов не се е трудил през цялото време, защото от публикуваната негова биография, става ясно, че в периода на 2008 е бил в Международна програма на Държавния департамент на САЩ за млади политически лидери – Вашингтон, САЩ. На страницата на МВР пише още - Април 2008 – Централата на НАТО, Брюксел. Не е ясно дали е бил на посещение или специализация, или просто я е разглеждал.

В множество медии под сурдинка се пише и твърди, че бащата на Цветан Цветанов е бил шофьор на бившия шеф на ДС Григор Шопов. Григор Шопов по мнението на мнозина, запознати с детайли от разследването на убийството на писателя Георги Марков в Лондон, е в центъра на престъплението.

През 2002 година срещу Алексей Петров е стреляно пред басейна „Спартак”. Днес никой не пита, кой стреля срещу него. По това време Главен секретар е Бойко Борисов, а негов помощник Цветан Цветанов. Според политици от НДСВ Алексей Петров е бил готвен за шеф на НСБОП. Той не оглавява службата. Простите факти сочат, че тогава е стреляно срещу офицер на прикритие. Разследването на МВР посочва една група, която е оправдана от съда поради липса на каквито и да е доказателства. Арестът е показен и отразен широко в медиите като този на Алексей Петров.
От quovadis - Александър Иванов

Няма коментари: