четвъртък, 18 февруари 2010 г.

АХ, ЗАКОНЪТ!

Меко казано съм удивена, че до момента никой не е коментирал нелепоста, отразена в по-долната статия, която публикувах още на 19 януари т.г. Изказването е направо скандално! Трябваше да се добави от анализаторите в медиите ни (уви не се случи?) в края на из-ре-че-но-то от ББ “ ... – да, може, но когато тези хора излезнат от Съдебната власт” – толкова, та да е ясно на обществото как се пишат въобще закони в държавата България. Обратното е зле свършена работа и ненужен никому популизъм.
(ДА СИ ПООПРЕСНИМ НЯКОИ ПОНЯТИЯ)
ИЗ Кратък философски речник -

http://philosophy.evgenidinev.com/populus_isma/
Кой знае защо “някои” комунистически, демагогски текстове не са отпаднали в този речник??? Горе-долу обясненията са верни и ориентиращи читателя!

Изглежда продължаваме да си живеем в НЕДОНОСЧЕТО – социализъм, МАЙ НИКОГА НЕ СМЕ ГО И ЗАГЪРБВАЛИ, ОСВЕН НА ПРИКАЗКИ РАЗБИРА СЕ, па и света днес е обърнал жаден поглед към него, и в момента сме свидетели на СВЕТОВНА и уникална КООПДЕМОКРАЦИЯ (хибрида между капитализъм и социализъм). Така си живеем на планетата Земя към днешна дата!

1. ПОПУЛИЗЪМ - лат. “народ” -изъм .
- Съвкупност от идейно-политически течения от радикален характер, които си поставят за цел да се ръководят от “волята на народа” и да се осъществяват преки контакти с народните маси.
- Примитивна политическа тактика, която има за цел да заблуждава и манипулира народните маси чрез щедро раздаване на обикновено неосъществими обещания и др.; демагогско флиртуване с тълпата.
2.ДЕМАГОГИЯ - гр. “народ” и “който води”. Използване на лъжливи обещания и ласкателства главно в политиката за създаване на популярност.
3. ПОЛИТИКА - гр. “изкуство да се управлява държава”.
- Дейност на държавната власт в областта на вътрешното управление и международните отношения.
- Съвкупност от народни начала за дейност на държавни и обществени организации, партия, класа и пр.
- Общият характер, отличителните черти на една дейност.
- Събития и въпроси от вътрешния и международния живот.
- прен. Хитрост, пресметливо отношение с хората; ласкателство, угодничество.
4. ПАРТИЯ - лат. “част”.
- Политическа организация, която защитава интересите на някоя класа.
- Комунистическата партия — висша форма на класовата организация на пролетариата.
- Група лица, които са обединени от общи интереси, възгледи или стремежи.
5. ПРОЛЕТАРИАТ - лат. “принадлежащ към най-бедната класа, беден”.
- пол. В буржоазното общество — класата на наемните работници, лишени от собственост върху средства за производство.
- В СССР и в страните с народна демокрация пролетатът се превърща в съвсем нова класа, която унищожава капиталистическата система на стопанство, затвърдява социалистическата собственост върху оръдията и средствата на производство и води към комунизъм.
- ист. В античното общество — безимотните, лишени от средствата на производството свободни граждани (плебеи).
6. БУРЖОАЗИЯ - фр. bourgeois “гражданин”, от bourg “град”.
- ист. Във феодализма — трето гражданско съсловие, за разлика от аристокрацията и духовенството.
- При капитализма, гражданко съсловие с частна собственост, производители или търговци.
- Дребна буржоазия — дребни собственици (селяни, занаятчии, търговци), които заемат средно положение между буржоазията и пролетариата и затова винаги се колебаят между тези две класи.
7. КЛАСА - гр. “разред”.
- Голяма обществена група, която има еднакви икономически интереси поради своето особено, исторически определено място в системата на общественото производство и разпределение на материалните блага и която се противопоставя на други обществени групи поради своето различно отношение към средствата за производство.
8. КАПИТАЛИЗЪМ - лат. “главен”. Обществено-буржоазен строй, основан на експлоатацията на една класа от друга, при който всички средства за производство са частна собственост на малцина — капиталистическата класа — и служат за източник на печалба.
9. СОЦИАЛИЗЪМ - фр. по лат. “обществен”.
- полит. Учение, обосноваващо премахването на капиталистическия буржоазен строй и построяването на нова обществено-социална формация, икономическа основа — обществената собственост върху средствата за производство, материалните блага се разпределят според теоретичната постановка “от всекиго според способностите, на всекиго според труда”.
- Обществен и държавен строй, при който е установена диктатура на пролетариата, унищожени са експлоататорските класи и средствата за производство са обществена собственост.
- Название на различни дребнобуржоазни и буржоазни учения за преустройство на капиталистическия строй.
10. ДИКТАТУРА – (не е посочен латински адекват)
- Неограничена с нищо власт, която се опира на насилието и силата.
- Власт на диктатор.
- Времето, през което управлява един диктатор.
- Диктатура на пролетариата — държавна власт на пролетариата в преходния период от капитализъм към социализъм и комунизъм, установена под ръководството на работническата класа
11. ДИКТАТОР – (не е посочен латински адекват)
- В древния Рим — управител управител с неограничена власт, назначен за 6 месеца или безсрочно при извънредни случаи на голяма опасност за държавата.
- Управител на държава без ограничена власт; пълновластен господар.
- прен. Властен и деспотичен човек; насилник.
12. КОМУНИЗЪМ - лат. “общ”
- полит. Общо название на политическите теории, в основата на които стои идеята за премахване на частната собственост.
- В марксизма и марксизма-ленинизма — общество, което трябва да бъде изградено в резултат на световна комунистическа революция и което с пропагандистки цели обикновено се представя като безкласов обществен строй с обща собственост върху средствата за производство, с пълно социално равенство между всички членове на обществото и с разпределение на доходите в зависимост от потреблението, като държавата ще отмре и няма да има разделение на труда.
- В съв. обществен строй, който сменя капиталистическия строй след победата на пролетарската революция и установява диктатура на пролетариата; висша форма на човешкото общество, изградено под ръководството на Комунистическата партия, при което няма експлоатация на човек от човека, няма деление на класи, унищожена е противоположността между умствения и физическия труд, средствата за производство са обществена собственост. Комунистическото общество се изгражда в две фази: низша или социализъм, при който основен принцип е “от всекиго според способностите, всекиму според труда” и висша, или комунизъм, при който основният принцип е “от всекиго според способностите, всекиму според нуждите”.
- Първобитен комунизъм — докласов обществен строй на първобитните хора, чиято общност на имота и стопанството се обяснява с безпомощността им пред природата.
- Военен комунизъм — система на временни мерки поради изключителните условия за отбрана през гражданската война от 1918—1921 г. в Русия.
13. МАРКСИЗЪМ - собств. Karl Marx -изъм.
- полит. Доктрина създадена от К. Маркс (1818—1883) и Ф. Енгелс (Friedriech Engels 1820—1895) и развита от последователите им, която критикува капитализма и частната собственост, изтъква класовата борба като основна движеща сила в историческото развитие и призовава към изграждане на комунизма чрез световна революция.
- Учение за развитието на природата и обществото за революцията на угнетените и експлоатирани маси.
14. ДОКТРИНА - лат. “учение, наука”. книж. Система от научни, философски или политически възгледи; учение.
15. ДЕМОКРАЦИЯ – обяснението за тази дума е любезната отправка към блога на автора, който е изпълнен със ... снимки http://www.evgenidinev.com/, което си е направо НИЩО като философско обяснение!!! ???

Ако прокурорите започнат да пишат НК, а останалите съдии другите закони – то те няма да имат време да си вършат работата, която им е по длъжностна характеристика! Просто абсурдно разсъждение на премиера ни!

За Левски, ЗАКОНЪТ е бил: уставът и програмата на БРЦК – така нашият революционер е виждал НАРОДНАТА РАБОТА! Да не би ГЕРБ да искат да ни кажат, че държавата ни се развива според техния устав и програма, които днес са издигнали в ранг на закон в държавността ни? Моля, моля ... и двата документа са им били потребни, само при съдебната регистрация на партия ГЕРБ, които е трябвало да са в синхрон със съвременното ни законодателство и въжделенията на народа ни. Толкоз, и нищо повече! Какви са днес тези техни претенции???

Ето я скандалната публикация:
“Борисов: Искаме законите да се правят от прокурори
София /КРОСС/ Ще създадем максимално спокойна обстановка за работа на прокурорите. Досега законите се правеха от адвокати. Ние искаме този път да се правят от прокурори. Това заяви министър-председателят Бойко Борисов след среща с Главния прокурор Борис Велчев, вътрешния министър Цветан Цветанов, правосъдния министър Маргарита Попова и магистрати, предаде репортер на Информационна агенция КРОСС.
„Разговарял съм с прокурори с по 20-30 години стаж. Те казват - ние не можем да обвиняваме по текстове от 1968 г.", каза премиерът.
Той съобщи, че правителството ще инициира промени в НК и НПК по предложение на самите прокурори. „Сега тези текстове служат за оправдание за ниските присъди или за слабата ефективност на съдебната система. Ние искаме това да се промени", посочи Борисов. Още тази седмица ще се проведат срещи между представители на прокуратурата и законодателната власт - в парламентарните групи и комисиите в парламента, за да бъдат разяснени предлаганите промени и техният смисъл.
„Това, което най-много ме удиви - има прокурори с по 1000 дела. Ще направим всичко възможно това да се промени", обеща Борисов.
Правосъдният министър Маргарита Попова каза, че правителството и Министерството на правосъдието ще подкрепят всички промени, които бъдат предложени от прокурорите, за да има по-добро правосъдие. Тя посочи, че това касае административната реформа и подбора на кадри в прокуратурата. “

Нека си повторим отново ЩО Е ТОВА ЗАКОН, И ИМА ЛИ ТОЙ ПОЧВА У НАС и какво по-точно подкрепя правосъдния ни бос Маргарита Попова, която също е цитирана там – играта на думи или реалните, дългоочаквани реформи в правосъдната ни система?


ЗАКОН – основен източник на правото в съвременното общество. Той е и нормативен акт, приет от висшия орган на държавната власт по определен от Конституцията ред. По същество отразява – необходимо, съществено, устойчиво и повтарящо се отношение между явленията в природата и обществото. ТАКА Е ПО ДЕФИНИЦИЯ.

Налични са различни закони, гарантиращи спектъра от потребностите на обществата изобщо. Извън тях той е разпознаваем чрез следните характеристики, които обуславят и неговите качественост, ефективност и приложимост: незнание на закона; отмяна на закона, приемане на закона; равенство пред закона; стабилност на закона,

но над всичко стои ИДЕЯТА по ТЪЛКУВАНЕТО НА ЗАКОНА.

Де юре смисълът по “тълкуването на закона” изглежда така – през вековете са се изчистили и избистрили за всички народности общите положения вложени в разсъждението за закона въобще, пак по дефиниция:

Тълкуване на Закона - “Това е дейност по изясняване точния смисъл на закона:
• в зависимост от субекта на тълкуването то бива – автентично, когато се извършва от законодателния орган, съдебно (казуално) и доктриниерно (науно);
• в зависимост от метода – граматическо, логическо, систематично и историческо;
• в зависимост от тенденцията в обхвата – ограничително (стриктно) и разширително (екстензивно). “.
ЗАКОНОДАТЕЛ пък е човек, който установява, диктува норми на поведение в обществото чрез работата си из областта на правото. Прокурорът и съдията не са законодатели в прекия смисъл на понятието, а са хора като всички нас, които обаче са се цанили да работят в Съдебната власт като изпълнители на нечии специфични разпореждания от правото, и съвсем нямат приоритета да ЗАКОНОДАТЕЛСТВАТ, което си е чисто дейност по създаване на закони. Да, те работят с тях (законите) ежедневно, но съвсем не са призвани ДА ГИ СПИСВАТ - за това си има други хора, и при съответен ред.

Всъщност у нас, в България се прилага една друга хватка когато стане въпрос за разясняване пред широката публика на понятието “приемане на закон”, което е акт единствено и само на законодателния орган (парламента), където внесеният законопроект се превръща в закон.
Закон може да напише всеки, стига да е достатъчно квалифициран да направи това, да убеди след това самата власт в държавата, че написаното от него е верно, справедливо и потребно за обществото ни, и когато властта бъде убедена, тя да предложи за умуване и гласуване от законодателния орган (парламента) съответното творение. Съдии и прокурори се считат за пристрастни в разсъждението по писане на закон, още повече, че работят в самата Съдебна власт (т.е. действащи са в нея), поради което НИКОЙ, НИКЪДЕ не използва тези (въпреки богатия им опит по прилагането на закони) им услуги по света при законодателстване изобщо. Какво имах предвид, когато по-горе казах “хватка”! Ами следното:

ПРАВОТО е система от общозадължителни норми, чието спазване е обезпечено от държавата. Известни са различни видове права, предвид понятието ПРАВО: авторско, активно избирателно, бюджетно, вещно, всеобщо избирателно, гражданско, наказателно, канонично, конституционно ... и т.н. У нас като че ли особен интерес представлява третирането и интерпретациите по: обективно право, обичайно право, позитивно право и естествено право, и от тук произхожда и самата вечна манипулация, когато се говори или се правят изказвания (неглиже обикновено)по ТЕМАТА пред обществото ни. Сами за себе си тези понятия са свързани пак по дефиниция с:
• Обективно право – съвкупността от всички действащи в една държава за определено време нормативни актове;
• Обичайно право – съвкупността от обичайните норми с регулативно съдържание. Съдържа правила за поведение, установени чрез фактическото им прилагане в течение на дълго време, врастнали се в общественото и индивидуалното им съзнание и приемани за нормални;
• Позитивно право – съвкупността от всички действащи през определено време нормативни актове в една държава; действащите правови норми; положително право; обективно право;
• Естествено право – правото, което принадлежи на индивида като такъв независимо от правните законоположения, от нормите, създадени от законите.

Въпросът е в тълкуването на горните понятия, интерпретациите и прилагането им в държавата ни за ОПРЕДЕЛЕНО ВРЕМЕ, което безумно е неопределено както винаги! Например със сигурност може да се каже, че всичко в тази връзка се размива или затлачва ПО/и ЗА различните времеви периоди, “говорейки си някои” за закони и законотворство, законодателствуване, или въобще право! Т.е. никога не е ясно кога какво се има предвид и се прави точно във времето, например какви са били законите от 1900-1944 г, като как същите са се променили при социализма, или пък кой е писал тези по времето на т.нар. ни демокрация, и ...., а за нечии “особени мнения”, въобще няма да споменавам – те са стотици хиляди. Забележете колко спорни променливи са налични при дефинирането на тези понятия (подчертала съм ги) – визираните по-горе периоди, освен че са различни по време, но са си различни и по вложена в тях законова идея за налагането им над обществото ни! Сега да си припомним колко често в тази връзка сме били свидетели на привнасяне, дори в днешното ни законодателство, на презумпции от предишно време (напр. Имаме си Конституция с поправка на - чл.1 отменен де юре, но не и де факто, ами членът за гарантираното ни по конституция безплатно медицинско обслужване – също, поради което и днешната неразбория в “здравната ни реформа”, която освен че е скандална, но и е неконституирана все още, ама от 2000 година си действа пагубно за здравето на всеки един от нас, репресивна и вредна за обществото, и още много други подобни недоразумения, при това в ОСНОВНИЯ НИ ЗАКОН)! Налично е в много други закони - текстовете да не са променяни още от 1950, а за маниер на тълкуване и съдебна превенция да не говорим – всички днес сме потърпевши от неработещата ни съдебна система ...). Точно тези ПОНЯТИЯ (Обективно право, Обичайно право, Позитивно право, Естествено право ) се манипулират от властимащите и днес, комай завинаги! Променливите в тях са обект обикновено и постоянно на нечий интерес, и точно същите се интерпретират ЗА/В ползата на същия този интерес. Тук е полезно да определим чий е този “нечий интерес”, за да разберем какво ни се случва и днес. Считам, че четящите са достатъчно грамотни, за да си проведат самостоятелно тълкуващо разсъждение по предишното изречение.

Сега след като сме си припомнили някои основни положения из областа на ПРАВОТО, след като сме се опитали да си ги изтълкуваме достоверно, остава да се направи ЗАКЛЮЧЕНИЕ по ФАКТА: Що за идея е днешните прокурори “Борисов: Искаме законите да се правят от прокурори”?
За мен това е явна манипулация, която не трябва да бъде търпяна от гражданството ни днес. Това е недобронамерено действие с продължителни във времето последствия за цялото ни общество. Крайно време е, да е поне малко ясно какво се случва в държавата ни! Крайно време да сме наясно “кой, кой е в нея”, а не императивно и избирателно да ни се предлагат субективните виждания на всякаквите конюктюрни партийни гурута! Историята (времето) доказа, че тези хора са вредни за битуването на българите изобщо, и благодарение на тях (приказките и глуповатите им партийни идеи и дела) ДНЕС НАЦИЯТА НИ ЧЕЗНЕ.

ИМАМЕ КАЧЕСТВЕНИ ПРОКУРОРИ И СЪДИИ, И ДА, ТЕ СА В СЪСТОЯНИЕ БЛАГОДАРЕНИЕ НА РУТИННИЯ СИ ДЪЛГОГОДИШЕН ОПИТ ДА ПИШАТ ЗАКОНИ, НО САМО АКО СА ИЗВЪН СЪДЕБНАТА ВЛАСТ!
Нели Кирилова

Няма коментари: