петък, 2 април 2010 г.

Безработицата у нас се поддържа непрекъснато във високи нива за оправдание на геноцида над българския народ

Данните за нея се манипулират изключително силно от държавните институции по заповед на управляващите ни. А последните изпълняват указанията на Запада (Планът Ран-Ът) и заветите на Световния масонски елит (виж Московски Ционистки Протокол). В резултат само на тези два документа положението в страната ни вече е повече от ужасяващо, предвид факта, че например в едно тричленно семейство, двама задължително вече са безработни (и млади и стари – без значение), да не говорим, че стотици хиляди семейства са изцяло такива.

Наскоро попадна пред погледа ми тази статия “Предимство или недостатък е по-високата квалификация?”, публикувана на официалната страница на jobs.bg, където все още си виси, с посланието “открий нови възможности”?!

Ако имате време прочетете я:


“Предимство или недостатък е по-високата квалификация?
Склонни ли са работодателите да наемат свръхквалифицирани кандидати, попитахме специалисти по подбор на персонал
Кандидатствах по обява, за която се изисква 3 години опит, а аз имам над 5 години на подобна позиция. Отговарям и на останалите изисквания, които са посочени. Владея освен необходимия английски език и немски. Значи би трябвало да съм с предимство пред другите кандидати”, убедена е 31-годишна дама, която работи в сферата на маркетинга. Мъж на 38 години от Варна пък вярва, че му е трудно да започне нова работа точно защото е свръхквалифициран за свободните позиции, които има в момента.
Тогава предимство или недостатък може да бъде по-високата квалификация?


Кандидатстват ли квалифицирани хора за по-ниски позиции?
Специалистите по човешки ресурси отчитат увеличен брой на хората, които кандидатстват за всички позиции. Сред тях често има нерелевантни кандидатури. „В момента всеки кандидатства за всичко и на пазара има объркване. Случва се например 35-годишен професионалист да кандидатства за стажант”, твърди Марина Байрактарова - старши консултант „Човешки ресурси” в АСЕ HR Service.
Поради малкото свободни позиции хората с опит търсят работа на всяка цена и изпращат документите си не само на тези, които отговарят на квалификацията им, показват наблюденията на HR мениджърите. При нас за позицията „Счетоводител” често кандидатстват хора в по-напреднала възраст, с богат опит. Обикновено са били зам.-директори на предприятия, главни счетоводители, ръководители на голям екип от хора”, казва Надежда Минкова, мениджър „Човешки ресурси” на веригата магазини PLUS.
В практиката на Ивелина Христова, която е специалист „Човешки ресурси” в „Софика Груп”, също се случва да кандидатстват по-квалифицирани хора, отколкото изисква работното място. „Наскоро имахме отворена позиция за оператор в кол център на български език. Тя е стартова и за нея не се изисква нито опит, нито владеене на чужд език, но няколко пъти получих CV-то на кандидат, който имаше технически опит и владееше няколко чужди езика. В един момент той ми изпрати имейл с въпроса защо не го каня на интервю, след като в пъти надвишава изискванията”, разказа Ивелина Христова.

Склонни ли са работодателите да вземат човек с по-висока от необходимата квалификация?
Отговорът се e съдържал в самия въпрос на кандидата – не е поканен на интервю, защото надвиша в пъти необходимите изисквания. „Не смятам, че такъв човек ще е наистина мотивиран за ролята. Да, той притежава качества и ще разгледаме кандидатурата му, но за позиция, която поне малко да отговаря на опита и на това, което до момента е правил. С приоритет за дадена роля винаги са кандидатите, които най-добре отговарят на профила, не са нито под, нито над изискванията за ролята”, обясни Ивелина Христова.
„Понякога кандидатите смятат, че щом са толкова опитни, работодателят ще ги вземе веднага, но това не е така. Когато се търси човек с малко опит, компанията разчита сама да доразвие качествата му, а той да вижда предизвикателство в работата. Много е трудно за един мениджър да се върне 10 години назад”, категорична е Марияна Байрактарова. По думите й не биха поканили по-квалифициран човек, защото тяхната работа е да представят с приоритет кандидатите, които отговарят на профила и първоначалните изисквания.
По-квалифицираните кандидати почти нямат шанс и според Надежда Минкова. По думите й те не пренебрегваме съвсем тези кандидати, но много често след интервюто сами се отказват. Причината е, че такива хора са свикнали да бъдат самостоятелни и да ръководят, по-ниските позиции са скучни и демотивиращи за тях. „Имахме такъв случай. Назначихме за управител на магазин една дама, която до този момент развиваше собствен бизнес. На третия ден при нас тя вече се опитваше да подчини оперативния бизнес на нейните собствени правила, а не на нашите корпоративни, които ние няма как да заобиколим”, разказа HR мениджърът на веригата магазини PLUS. С дамата се разделили само след три дни, а поука си взели и двете страни.
Допускането на компромис при назначаването на по-опитен и знаещ човек води не след дълго първо до лична демотивация, която впоследствие има риск да се пренесе и в останалите взаимоотношения – работни, процесни, организационни. Компаниите като цяло предпочитат да не водят преговори със свръхквалифицирани специалисти поради резонно по-високите им очаквания, казва Анастасия Стоянова, директор отдел „Човешки ресурси” PRO.BG Media Group. „Естествено е опитни професионалисти да имат по-високи очаквания не само за възнаграждение, но и относно правомощия за вземане на решения, участие в управление на процеси. В този смисъл част от компаниите предпочитат да не рискуват, наемайки такива служители”, смята тя. Според нея обаче всеки има шанс и от конкретната позиция и изискванията за нея, както и от конкретния човек, неговите очаквания и мотивация, зависи дали очакванията на работодател и кандидатстващ биха се срещнали.
В условия на криза не е лесно да бъде разбрана подобна позиция, но назначаване на кандидат, който има знания и умения значително по-големи от това, което ще работи, не е от интерес нито за самия него, нито за фирмата, обобщава доц. д-р Драгомир Бояджиев, управляващ съдружник DB Interconsult. Той е убеден, че подобна практика завършва с напускане на свръхквалифицирания специалист, когато намери работно място, на което пълно да използва квалификацията си.”

Това е тази “красавица”! Направо грозилище и страшилище за битуването на българина! Горко ни с такива мениджъри и работодатели – явно учили, недоучили нещото си!

Е, как мислите, граждани български? Хареса ли Ви публикацията? Мотивира ли Ви въобще за живот сега и тук? Лично мен буквално ме стресира изказаното в нея. Абсолютно ме демотивира, защото разбрах, че работа за такива като мен не само няма място в държавата където съм родена, но и по-лошо – тя в прав текст ми казва да умирам от глад, щом навремето съм имала “смелостта” да се квалифицирам, ненужна съм в контекст на управлението на страната си, и то няма никаква отговорност ако погина евентуално. Такъв факт, пред който съм изправена насила буквално “до стената” както се казва, е безкрайно неприемлив за мен – допускам и за голяма част от обществото ни. Очеизвадно е в такава ситуация, че вече не става въпрос в битуването ми/ни за “някакво” оцеляване, а буквално за физическо унищожаване, обслужващо при това нечии интереси (не тези на нацията ни разбира се). Интересите са знайни не само от мен, а и от болшинството хора тук. Но по тях дебилски се мълчи! Защо? Поради глупост, незнание или страх?
Толкова ли е трудно да се предприеме нещо положително и градивно в живота на човека и държавата ни?
Считам, че този въпрос трябва всеки един от нас най-отговорно да си изясни в най-скоро време, ако иска да е жив, па и дори зад пределите на сякаш урочасаната ни държава.

Размислете задълбочено и честно над понятията от публикацията: “свръхквалифицирани кандидати”; “Специалисти по човешки ресурси”; “В момента всеки кандидатства за всичко и на пазара има объркване”; “ Поради малкото свободни позиции хората с опит търсят работа на всяка цена”; “В един момент той ми изпрати имейл с въпроса защо не го каня на интервю”; “защото надвиша в пъти необходимите изисквания”; “, не са нито под, нито над изискванията за ролята”; “Понякога кандидатите смятат, че щом са толкова опитни, работодателят ще ги вземе веднага, но това не е така. Когато се търси човек с малко опит, компанията разчита сама да доразвие качествата му, а той да вижда предизвикателство в работата”; “не биха поканили по-квалифициран човек”; “тя вече се опитваше да подчини оперативния бизнес на нейните собствени правила, а не на нашите корпоративни, които ние няма как да заобиколим”; “Компаниите като цяло предпочитат да не водят преговори със свръхквалифицирани специалисти поради резонно по-високите им очаквания”; “зависи дали очакванията на работодател и кандидатстващ биха се срещнали.”; “В условия на криза не е лесно да бъде разбрана подобна позиция, но назначаване на кандидат, който има знания и умения значително по-големи от това, което ще работи, не е от интерес нито за самия него, нито за фирмата, обобщава доц. д-р Драгомир Бояджиев, управляващ съдружник DB Interconsult”; “Той е убеден, че подобна практика завършва с напускане на свръхквалифицирания специалист”.

Такива са “разсъжденията” и творенията на държавните блюдогъзци.
С тях ли трябва да се съобразим???!!! След забъркания от тях трудово ресурсен буламач тук и сега, и да си скубе човек косите е безмислено. По-добре да ги оставим да си плуят в тъпотата заблудените и в действията си гурута на държавническата глупост (политика). Не им е потребно на тях да им се разяснява, най-малкото пък да им се доказва каквото и да било. Очевидно са тъпички по природа, пропускали са учебни часове ... и какво сега да ги “светка за живота” ”квалифицирания” ли човек?
Да ги нямаме такива! Я да си вземем шапките, и беж краченца да ни няма.
Ясно е, като бял ден, че държавната-управленска простотия е огромна и мощна. Щеш – нещеш тя те поглъща поради размера си, ако не заради друго. Инвестицията “квалифициране” на дебили от “свръхквалифицираните български кадри” е направо губене на време от нас! А времето ... е и пари.

Та, къде е все пак "работата" за квалифицираните хора в България? Нещо въобще не се вижда на българския хоризонт, управляващи! Да не вземете и нея да я концесионирате, или пък да я приватизирате? Е, тогава ще настане "борба на живот и смърт", кръв ще се лее, така да знаете!

Нели Кирилова

Няма коментари: