неделя, 18 април 2010 г.

Един лист хартия и нищо повече! - впрочем остана ми горчив вкус в устата от живота ни тук в България.

Какво се случи с изконната българска ценност "кумова срама"? Отговор: Последните 20 години гледам ... , ами няма я!



Вчера(неделя сутрин), обикаляйки за покупки срещнах една своя стара позната, с която не се бяхме виждали поне 2-3 години. След стандартните поздравления и питания “как си”разговорът ни тръгна направо в печална насока, както сред много хора днес.


Жената с болка, тъга и видимо неудобство ми сподели, че от дълго време е безработна – просто все така й се случвало, че “някак си не я харесват за наемане за работа”. Всяка седмица следяла отговорно обявите, явявала се по интервюта и ... нищо. Дори се принудила да се регистрира на ТБ, ама и от там пак нищо не изкачало (а обявите им за свободни позиции са “Оле-ле” ако ги погледне човек, все от ресторантьорския бизнес, или за чистачки, или детегледачки, портиери и охранители, понякога стругари и фрезисти, някой и друг учител, горе-долу такива са), а позната ми е бивш програмист, на години, и със съсипана професионална кариера по време на “нежния преход”. Обещетения не получава никакви, странични доходи от наеми също няма, и има един мъничък апартамет с “доволни” разходи като на всички ни днес, а и банкови сметки няма, та да изтегли някой и друг лев за днешната си прехрана. И повярвайте ми – тя е умна, изключително грамотна и начетена, и все още привлекателна на вид жена. Каза ми, че за момента е пренебрегнала дипломите и знанията си, професията си, имиджа си и претенциите, и просто й трябва някаква каква да е работа, за да изхранва семейството и себе си.
Ето в началото на седмицата (12.04.2010) се явила на едно интервю за позицията “помощник кухня” в някаква закусвалня в центъра. Там присъствали още трима души – две жени и един мъж. Започнало въпросното поредно интервю, което се състояло в следното: управителят на заведението задал въпросите си “как се казвате”, “ къде сте работили”, “дайте телефон за връзка”, “каква заплата очаквате” – толкоз, отговорите били записани на един лист хартия и нищо повече. И? - попитах аз с интерес, какви бяха другите кандидати като трудов статус например? Ами оказа се, че едната жена била около 35-годишна изрусена ромка, работила като чистачка в ... (от коректност няма да споменавам къде), втората една буквално грохнала бабка – която не можела да си спомни къде е работила и предизвикала недоумение у самия управител с това си поведение, а мъжът бил строителен техник от Разлог – поработил няколко месеца “студена кухня” незнайно къде, и накрая дошъл ред и на моята позната – която не казала нищо нито каква е, нито защо е както се казва, а само споменала, че също е работила около година “студена кухня” в ... (пак няма да споменавам къде). Тук ще уточня само, че управителят като чул къде е работила и какво се поудивил, защото мястото било доста престижно и изисквало освен квалификация, но и сръчност и бързина. Е – възкликнах аз!, при това положение няма начин да не са те харесали, я поуспокоих на думи, а жената взе че се разплака! Не я бяха “одобрили” ми съобщи за “кой ли път”, без дори да й кажат защо, чакайки 4 дена обаждането на управителя, което така и не се случило!? “Биг бос” си назначил познайте кой! – ами разбира се: 35-годишната изрусена ромка, съгласно неговите “изискани критерии за чистота и бързина в кухнята на закусвалнята, и вършене на особено “сложната работа”!
Е, да ме извиняват някои хора, но никога повече няма да стъпя в такива заведения, където впрочем кухненския, а и обслужващия персонал в 90% от случайте са някакви залухави бабички или циганки, които забравят или не знаят дори как се готви, а санитарните норми са под всякаква критика в разните “тропсове”, “закусвалнички на крак” ... Нахъсах се не защото не бяха предпочели моята позната, която направо щеше да им облагороди работата и заведението, а защото ми писна да ми продават “какво да е” със съмнителни вкусови и хигиенни качества храни, при това доста скъпо струващи, и най-важното на това да му се вика “свършена работа”, за която дори се вземат пари. Верно, не са кой знае колко, ама на фона на нищото, особено когато човек дълготрайно е поставен в такава мизерна ситуация, при това умишлено, вършат някаква работа!
Да, интелектуалката от София се оказва “мразена от всички” – както се изясни и в Биг Брадър Фемили! А позната ми е софиянка. А защо е мразена – няма да питам, фактът е обаче че е нарушено драстично човешкото и право да се труди и да получава средства за живот днес, сега и тук. Просто изконните ни български цености са отлетели в небитието като че ли завинаги, правилата “на играта” в живота ни са нарушени направо фатално, а самият ни живот е сведен до мизерия и жалко оцеляване. Няма що – битие, та се пръска отвсякъде! В крайна сметка всеки един от нас днес изживява своята Голгота. Дано “изживяването” й вече е към края си за всички, и да настъпи мига на помирението помежду ни – защото и интелектуалецът е човек, и той се нуждае от работа, а ръцете са му вързани в “тези времена”. Да, обвинявам определено управляващите ни, които са неадекватни на случващото се в държавата ни и около нас изобщо. Той (изученият човек) не е надменен, както “болшинството” си мисли, и не се старае да надскочи сянката си, както негласно се предполага. Той е полагал търпение и труд в обучението си и последващата си работа, за да се изгради не като самоцелна личност, а да бъде полезен на обществото и себе се във времето. За него не е чуждо да полага труд извън спецификата си, но днес и от това е лишен. Впрочем и това явление сред работодателите си има обяснение, но не е тук мястото сега да го коментирам. Ето така я успокоявах! Съмнявам се да съм успяла. Подпомогнах с каквото мога познатата си в момента – а то буквално е нищожно на фона на живота й, и ми остана горчив вкус в устата от живота ни тук в България, в началото на 21 век, от гръмките думи на “първите ни хора” и никаквите им дела.


Нели Кирилова

Няма коментари: