събота, 3 април 2010 г.

ЕЙ, ВСЕ ЩЕ СЕ НАМЕРИ НЯКОЙ ДА РАЗВАЛИ ПРАЗНИКА!

По-долу четете по Нюз.бг публикацията “Юзеирови учредиха ОТОМАН в Свищов:???
КЪДЕ СЕ РАЗРЕШАВА И КОЙ ПОЗВОЛЯВА ТАКАВА ВОЛНОСТ И ТАКЪВ НАГЪЛ АКТ, УПРАВЛЯВАЩИ НИ? ШЕПА ХОРА - ДЕТО И ПЛЮВАТ НЕПРЕКЪСНАТО ПО ДЪРЖАВАТА НИ???ПРОДЪЛЖАВАТ НАПРАВО ДА ХРАЧАТ ПО ДЪРЖАВНОСТТА НИ? ЗАЩО И ВИЕ МЪЛЧИТЕ?
ВИЕ СТЕ ВИНОВНИ ЗА СЛУЧВАЩОТО СЕ!
АБСОЛЮТНО ПРОТИВОКОНСТИТУЦИОННО Е РЕГИСТРАЦИЯ НА ПАРТИЯ НА ВЕРСКА ОСНОВА, ТИЯ (искащите) ИДИОТИ ЛИ СА?!
ПОЛИТИЦИ, НЕ ПОСТАВЯЙТЕ БЪЛГАРСКИЯ СЪД В ПАТОВА СИТУАЦИЯ ДА РЕГИСТРИРА ПАРТИЯ НА ЕДНА МАЛЦИНСТВЕНА ГРУПА ТУРЦИ ПО ВЯРА, ВОДЕЩИ СЕ “БЪЛГАРСКИ ГРАЖДАНИ” УЖ!
ТОВА Е ПОВЕЧЕ ОТ ПАРОДИЯ В ЖИВОТА НА ДЪРЖАВАТА НИ ТУК И СЕГА! ОПОМНЕТЕ СЕ! НИКАКВИ ПАРТИИ НА ВЕРСКА ОСНОВА, НИКАКВИ МАЛЦИНСТВЕНИ ПРЕТЕНЦИИ, НЕ СА ВЪЗМОЖНИ, ОСВЕН ДАДЕНОТО ПО БЪЛГАРСКАТА КОНСТИТУЦИЯ ЗА ВСИЧКИ ГРАЖДАНИ, ДОРИ И ТЕЗИ С РАЗЛИЧНО ОТ ПРАВОСЛАВНОТО ВЕРОИЗПОВЕДАНИЕ!
АКО ВИЕ НЕ МОЖЕТЕ, ИЛИ НЕ ЖЕЛАЕТЕ ДА СЕ СПРАВИТЕ СЪС СИТУАЦИЯТА, ТО БЪЛГАРСКИЯТ НАРОД ЩЕ ИМА ПЪЛНОТО МОРАЛНО ПРАВО ДА ГИ ПРЕСЛЕДВА ОТОМАНЦИ-ГОТОВАНЦИ, ДА ИМ РЕЖЕ ГЛАВИТЕ НА ДРЪВНИЦИТЕ, ТОЧНО ТАКА, КАКТО ТУРЦИТЕ СА СЕКЛИ ГЛАВИ НА НЕПОКОРНИТЕ ИМ БЪЛГАРИ – правилото “не искаш фес, ето ти дравника”, за секунди ще го преработим в “махай феса, ето ти живота”, КАК СИ ГИ МИСЛЯТ ТЕЗИ РАБОТИ ГРАЖДАНИТЕ ДЕТО СЕ ПРЕДСТАВЯТ ДНЕС, ЧЕ СА ТУРЦИ НА БЪЛГАРСКА ТЕРИТОРИЯ И С БЪЛГАРСКО ГРАЖДАНСТВО?
ТВЪРДЕ ДЪЛГО НИ РАЗИГРАВАХА ПРОДАЖНИТЕ БЪЛГАРОМОХАМЕДАНИ (и те забравиха кои са! Продажници.) – останали от едно време, И Е ВРЕМЕ ДА ИМ СЕ ПОСОЧИ МЕСТЕНЦЕТО! НАПРАВО МАЙНАТА ИМ! ДА СИ ВЗЕМАТ ПАРТЕКЕШИТЕ И ДА СЕ МАХАТ ОТ СТРАНАТА НИ! НЕ ГИ ЩЕМ!

Впрочем, Честит Великден на честитите българи!

ПО агенция КРОСС

Българският Великден в нова светлина

Истанбул, Турция /КРОСС/ Днес се навършват 150 години от историческия 3 април 1860 г., когато в дървената тогава църква „Св. Стефан" на Българската църковна община в Цариград по време на Великденската литургия епископ Иларион Макариополски, по-късно Търновски митрополит, не споменава името на Вселенския цариградски патриарх, под чиято юрисдикция се намирал целият диоцез на БПЦ в Османската империя.
С това действие на практика се обявява съществуването на самостойна Българска национална църковна организация. То веднага бива последвано от стотици други български общини в империята, които също отхвърлят духовното ведомство на Вселенската патриаршия, и остава в историческата памет на българския народ с името „Българският Великден".
По повод тази годишнина Светия Синод публикува статията на ст. н. с. д-р Христо Темелски "БЪЛГАРСКИЯТ ВЕЛИКДЕН В НОВА СВЕТЛИНА":
През последните десетина години няколко млади светски (в това число и двама църковни) изследователи, упорито се опитват да омаловажат и обезценят църковнонационалната борба, като именно в нея започват да търсят причините за днешното разединено състояние на Българската православна църква (БПЦ). Освен това пак според тях, създадената с толкова много усилия Българска екзархия била използвана от държавните ни дейци след 1878 г. само за защита на националните интереси, с което "Българската православна църква е поставена в невъзможност да се самоуправлява и нормално да изпълнява главното си духовно предназначение". Не му е тук мястото да подлагам на остра критика тези изводи и становища, защото те са по-скоро изводи на лаици, примесени с голяма доза излишна самоувереност и политическа ангажираност.
Освен това днешното младо поколение с основание си задава въпроса: Какъв е този Български Великден за който постоянно ни натякват политиците през последните години?
Става дума за Великденската акция от 3 април 1860 г., когато на службата в историческата българска дървена църква "Св. Стефан" в Цариград епископ Иларион Макариополски отхвърлил зависимостта от Цариградската гръцка патриаршия. Български Великден я нарече публицистът Тончо Жечев през 1975 г. в едноименната си книга и оттогава тя остана под това име. Съвременници на събитието са го наричали другояче: "Великденската нощ" (Никола Евт. Сапунов); "Извършеното на април 1860 г." (д-р Христо Стамболски); "Станалата на връх Великден.... постъпка" (Тодор Бурмов); "Работата за неспоменуването името на патриарха" (Петър П. Карапетров); "Събитието на Великден 1860 г." (Светослав Миларов) "Изхвърлянето името на патриарха" (Георги Георгиев Димитров) и др. Някои изследователи пък го наричат: "Извършеното на Великден" (Милан Радивоев - биограф на епископ Иларион Макариполски); "Революционният акт на 3 април" (историкът Петър Ников); "Случката на 3 април 1860 г." (академик Никола Начов); "Великденският революционен акт" (академик Кирил Патриарх Български); "Великденската акция" (проф. Николай Генчев, ст. н. с. Зина Маркова); "Великденското събитие" (проф. Тодор Събев); и т. н.
В историческата ни книжнина отдавна се пишат общи неща за паметния Великден от 3 април 1860 г., когато било изхвърлено от служба името на тогавашния вселенския гръцки патриарх Кирил. За основен двигател на акцията се представя епископ Иларион Макариополски, който според проф. Т. Жечев "приел върху себе си всички отговорности на станалото... По този начин потвърдил своя избор за глава на националната църква." Напоследък някои млади духовници и техни клакьори се опитват с всички сили и средства да умаловажат Великденската акция, да докажат, че била грешка и е довела до падение Българската църква.
Къде е истината? Преди десетина години открих нови документи от онази романтична епоха, които публикувах под заглавие "Дневник по съграждането на първата българска църква в Цариград" (Издателство ПИК, Велико Търново, 1999), но книгата остана почти незабелязана от нашата общественост.
Борбата за независима Българска църква започвала през 20-те години на ХIХ век. Нейното начало било белязано от няколко локални конфликта между населението и съответните патриаршески митрополити, между които особена острота имали конфликтите във Враца и Скопие. Поставен обаче в края на 30-те години на ХIХ в. в Търновска епархия, църковният въпрос се превърнал в общонационален въпрос, в разрешаването на който взели участие всички социални слоеве на българското възрожденско общество.
Църковно-народната борба протекла на няколко етапа и представлява всенародно движение за изхвърляне на гръцкия език от богослужението и изгонване на гръцките патриаршески митрополити от българските епархии. (А омразни владици били: Хрисант Пловдивски; Неофит Византинос (Търновски); Йеремия Самоковски; Дели Матей Самоковски; Вениамин Преславски; Дионисий Доростолски; Мелетий Полянински (Кукушки); Мелетий Охридски; Кирил Одрински, Дели Панарет Търновски и др.) По своята същност църковно-народната борба била обществено-политическо движение за признаване на българската нация и представлява мирен етап в националната ни революция.
Още през есента на 1844 г. в турската столица започва дружбата между двама духовници, които застават начело на църковната борба. Това са архимандрит Неофит Хилендарски Бозвели и йеромонах Иларион Стоянов Еленчанин (бъдещият Макариополски епископ). От името на българския народ те представят пред Високата порта следните искания: 1) Българите да имат архиереи от своята народност и те да се избират от епархиите; 2) Да откриват свои народни училища; 3) Да са свободни да печатат книгите и вестниците си на роден език; 4) Да имат своя църква в Цариград; 5) В българските градове да се създадат съдилища от българи и мюсюлмани, за да се защищават срещу гръцките интриги; 6) Да се състави една българска делегация от членове на духовенството или от граждани-миряни, които да изложат всички народни нужди пред Портата.
След Кримската война (1853-1856) е издаден султански реформен акт, наречен Хатихумаюн, с който били дадени правдини на всички народности в Османската империя. Въз основа на него в Цариград бил свикан разширен църковно-народен събор, който заседавал от октомври 1858 г. до 16 февруари 1860 г. На този събор участвували и четирима българи миряни (Илия Петров от Видин, д-р Стоян Чомаков от Пловдив, Петко Р. Славейков от София и хаджи Николи х. Минчоглу от Търново), които поставили съвсем скромни искания - за българските епархии да се ръкополагат българи митрополити. Това не било взето под внимание, а и огромният патриаршески дълг от 7 милиона гроша бил разхвърлен на цялото християнско население. Българите останали недоволни от това незачитане на правата им и решили да пристъпят към радикални действия. Понеже по това време нямало единно и достатъчно българско висше духовенство (архиереи), освен епископ Иларион Макариополски, който бил предстоятел на българската Дървена църква в Цариград, идеите, организацията и провеждането на мероприятията паднали на плещите на миряните - в случая на младите цариградски българи (занаятчии, служители в търговски кантори и интелигенти).
Именно те се събрали на 28 март 1860 г. в Метоха при църквата и изготвили протест до Високата порта, който бил дълъг 9 1/2 аршина (т. е. 6,50 м) и подписан и подпечатан с 5233 подписа и печата. Връчването на този протест на Великия везир Мехмед Ружди паша станало още същия ден от двама първомайстори - Никола Евт. Сапунов и Манол Иванов. На събранието в Метоха избрали и комисия от шест лица, която да държи връзка с Портата и да следи отговора по протеста. На 1 април 1860 г., Разпете петък, членовете на въпросната комисия (Никола Евт. Сапунов, Манол Иванов, Стоян Джейков, Иван Бозвелиев, Стайко Димов и Драган Чавдаров) поканили първомайсторите на всички еснафи и някои от първенците на българската колония и направили заседание в Метоха. Тогава решили да действуват вечерта на следващия ден, а именно на църковната служба на празника Възкресение Христово или Великден. Замисълът бил точно на Възкресение, за да възкресят потъпканата ни църковна йерархия. Нещата били подготвени и изпипани до подробности, защото цялата акция преминала гладко, без никакви сътресения и усложнения. Понеже знаели твърдостта и принципността на епископ Иларион Макариополски, младите цариградски еснафи се подготвили и за евентуални насилствени действия. Късно вечерта в събота на 2 април 1860 г. българската Дървена църквица била препълнена от богомолци, повечето от които били млади хора, разделени на "отделения" и "сичките се с бастуни дебели". Службата водел лично епископ Иларион в съслужение с храмовите свещеници поп Тодор Тошков (от Видин) и йеромонах Иларион Факиркин (от Казанлък). Между дяконите бил и дякон Дионисий Илиев (шурей на Никола Сапунов). Сред църковните певци се откроявал учителят при българското цариградско училище Иван Найденов (казанлъчанин). При това архиерейско празнично служение, преди четенето на Апостола било изпято "Елици во Христа крестите ся...." След това дяконът подал първите думи на многолетствието "Святейшему Кирилу.....", но бил спрян от множеството в храма и тогава изпели многолетствие (подготвено предварително) за турския султан Абдул Меджид (1839 - 1861). Литургията продължила по установения ред и след освещаването на даровете, трябвало да се възгласи от самия служещ епископ името на Цариградския патриарх Кирил VII, но множеството в храма силно викало "Долу, долу гръцкият патрик" и вдигало бастуните във въздуха. Тогава изплашеният и възбуден епископ Иларион Макариополски споменал "Помени Господи всякое епископство православних". По този начин той изтъкнал, че служи като архиепископ, който не зависи от друга църковна власт и по този начин било официално обявено скъсването с Цариградската гръцка патриаршия. След това дяконите и свещениците изпели: "Помени Господи священоначалника нашей Илариона". След свършването на празничната литургия, певците изпели специална песен, съчинена за възхвала и чест на султана: "Весели се наш народ, Бога прославяй и за мирний наш живот, Царя благодаряй".
На самия 3 април - Великден, когато било Второ Възкресение, на църковната служба се чете Евангелието на различни езици. Този път народът се възпротивил и въпреки увещанията от страна на Тодор Бурмов, не разрешил то да се чете по гръцки. Когато в обширния църковен двор епископ Иларион Макариополски раздавал на богомолците червени яйца (които били 5800), на балкона на близкия Метох 32 ученици под диригентството на учителя Ив. Найденов пеели песента за възхвала на султана. След това в Метоха българските първенци и първомайстори написали един махзар (изложение), дълъг 11 аршина (т. е. 7,50 м), в който дали обяснение какво и защо са го направили. Документът бил подписан от над хиляда души и подпечатан с печатите на 33 български еснафа. Връчен бил на Високата порта още същият ден от Христо Тъпчилещов и хаджи Николи Минчоглу. Турските министри приели махзара с усмихнати лица, без да укоряват българските представители за случилото се. По този начин турското правителство негласно подкрепило българите в борбата им срещу Патриаршията, но както е известно тази подкрепа получила юридическа санкция едва десет години по-късно.
Научавайки за Великденската акция, лукавото гръцко духовенство пуснало в ход клеветите. От страна на Патриаршията бил подаден такрир (рапорт), в който се казвало, че името на патриарха било заместено не с това на султана, а на руския цар, и "че от българското училище учениците отишли на руския дворец (т. е. посолството) и пеели песен многолетна на руския император". Цариградските българи направили ново подробно изложение до Високата порта за хода на Великденската акция, което било връчено на 6 април 1860 г. на Великия везир и на двама други министри.
Епископ Иларион Макариополски бил викан на Патриаршията, където му искали обяснения за случилото през Великденската нощ. След като дълго го съветвали, го изпратили да оправи нещата.. Той наредил на поп Тодор Тошков да служи на Светли петък, 8 април, като този път спомене името на патриарха, но службата да започне много рано, т. е. да няма в църквата богомолци. Послушният свещеник изпълнил владиковата заръка, заради което ял голям бой от разгневения народ, а епископ Иларион се бил укрил в дома на някой негов духовен събрат (гръцки архиерей). След това цариградските българи имали сериозен разговор с владиката си, който бил поставен между чука и наковалнята. След като се престрашил и взел страната на народа, поискал документ, че това не е негово своеволие, а желание народно. За тази цел му направили специално пълномощно писмо, с дата 21 април 1860 г., в което се посочвало, че българите вече не признават върховенството на "гръцкото високо духовенство", а за свой духовен водач определяли Иларион Макариополски, който нямало да се отрече "от това християнско дело; а ний за Ваше спокойствие и за безопастността Ви, на всяка случка се обещаваме да отговаряме за Вас".
Снабден с този документ (новооткрит) на 24 април, неделя, 1860 г. епископ Иларион служил в българската църква без да вземе нужното разрешение от патриарха и без да плати определената такса от 10 гроша.
Към самотния български архиерей се присъедил и бившият Велешки митрополит Авксентий (българин от Самоков), който бил в Цариград и желаел да заеме Самоковската митрополитска катедра; по-късно се присъедил и Пловдивския митрополит Паисий (албанец, който останал верен на делото до смъртта си през февруари 1872 г.); малко като авантюрист се присъединил и Софийския гръцки митрополит Гедеон, който бил изпратен на заточение от Патриаршията.
Интерес на историческата правда трябва да посоча, че Великденската акция, т. е. отхвърлянето на църковната зависимост от Патриаршията, била изпреварена от напористите самоковци. Те изгонили омразния си владика Дели (луд) Матей, не приели неговия викарен епископ българина Паисий и още в средата на март 1860 г. забранили на градските свещеници в Самоков да споменават гръцкия патриарх, а да заменят името му с това на съгражданина им митрополит Авксентий Велешки. А след самата Великденска акция в Цариград зависимостта на Цариградската патриаршия била отхвърлена от много градове и села. В хронологична последователност това били градовете София, Свищов, Габрово, Дупница, Шумен, Стара Загора, Хасково, Ямбол, Елена (то е от 30 юли 1860 г.), Трявна, Дряново, Чирпан и т. н. още десетки селища. Това красноречиво говори, че Великденската акция била кулминационна точка, апогей в църковно-народната борба и вече връщане назад нямало.
На 8 юли 1860 г. в Цариград било проведено общонародно събрание, на което била избрана временна комисия за ръководство на църковно-народното дело. В нея влизали митрополит Авксентий Велешки, епископ Иларион Макариополски, Христо Тъпчилещов, хаджи Николи Минчоглу и Димитър Ив. Гешов.
След 10 години по повод на издаването на фермана (27 февруари 1870 г.), епископ Иларион Макариополски държал реч на 1 март 1870 г. в българската Дървена църква. Между другото той споменал, че "... третий април бе славен и знаменит ден, в който въпросът се роди и народното желание за народна йерархия изрази. Днес, първи март 1870 г., е още по-славен и по-знаменит, защото се изпълни народното желание. Тогава бе рождението на въпроса, днес е изпълнението на въпроса. Тогава бе едно просто желание за въпроса, днес въпроса се облича с царски закон. Тогава бяха надежди, а днес е осъществлението на надеждите. Жътвата, чада, на сеяча е по-сладка от сеитбата, защото, който сее с надежда, сее за жътва. Който жъне, събира плод. Тъй и ний, чада, сеехме на 1860 година на 3 април, жънем плода сега на първи март 1870 година."
От няколко години насам нашите политици и държавници вдигат толкова много шум с този Български Великден, но не знам кой и защо постави наименованието на това чисто църковно събитие на някаква национална акция (и то двойна) за искане на финансови помощи от богати българи, живеещи в чужбина. Да бяха го нарекли "Ктитори за национално свестяване" или "Дарители за българска наука и култура". А в самата си същност един съвременен Български Великден действително ни е необходим. Но този път няма да се делим от никого, този път трябва да обединим разединената ни Българска православна църква, която вегитира под управлението на "синодалните старци" и се пълнят чужди гуши с църковни средства и имоти. На практика се разбра, че сама нашата Църква не ще може да превъзмогне някои пречки и сама да се обедини. Трябва да й се помогне и то от най-високо място. С народни акции, както през 1860 г. няма да стане. Трябва правителството да се намеси с твърда ръка, а има правно основание за това, защото в нашата Източноправославна църква действа принципът на "цезаропапизма" (т. е. държавния глава е над църковния). Нека премиер и президент проведат една нова Великденска акция в истинския смисъл на думата и ще се радват на заслужена слава, и имената им ще бъдат записани със златни букви в църковните анали.

Благодатният огън се спусна в Ерусалим
Ерусалим, Израел /КРОСС/ Благодатният огън, който се смята за едно от чудесата на православното християнство, се спусна днес в храма „Гроб Господен" в Ерусалим, съобщиха руските медии. Огънят се запали след молитвата на ерусалимския патриарх Теофил. Десетки хиляди поклонници изпълваха храма и околните улици. Благодатният огън се появи на мястото, където се е намирал каменния плот, на който е било положено тялото на Исус Христос.
Веднага след това огънят бе раздаден на събралото се множество.
Сред тях са представители на различни църкви, които ще го разнесат по света часове преди настъпване на най-големия християнски празник.

Припомняме, че според традицията Православният патриарх на Ерусалимската Църква сваля богослужебните си одежди. В бял стихар, пристегнат с кожен колан, той застава пред входа на параклиса. Войници проверяват дали в дрехите на архиерея не е укрито огниво. После премахват печата от входа и патриархът влиза в пещерата с Господния гроб.По-рано днес църковна делегация отлетя с правителствен самолет за Ерусалим, за да донесе от Благодатния огън. Делегацията ще получи свещения огън, който ще слезе в църквата на Божи гроб в Ерусалим и ще се върне с него още същата вечер в България, като самолетът ще кацне първо на летището в Пловдив, а след това и в София и Варна.
Св. Синод определи четирима владици, които ще донесат Благодатния огън от Ерусалим в България - Великотърновският митрополит Григорий, Ловчанският митрополит Гавриил, Пловдивският митрополит Николай и Траянополският епископ Киприян, викарий на Врачанския митрополит.
Огънят по най-бързия начин след това ще бъде отнесен до всички български епархии и храмовете в големите градове. За пета поредна година добри християни ще вземат от летище София свещения огън, за да го занесат с автомобил още в нощта на Възкресението чак в българския Зографски манастир "Св. Георги" на Света Гора - Атон.

Православният свят получи Благодатния огън
Специално от Ерусалим за Информационна агенция КРОСС
Ерусалим, Израел /КРОСС/ В базиликата на Божи гроб - свято за християнството място - по време на молитвите на главата на Ерусалимската православна патриаршия, гръцкия патриарх Теофил Трети, в 14.06 минути българско време слезе Благодатния огън. След като благодатния огън се яви Теофил го предаде на вярващите, които запалиха от него наръчи с 33 свещи в съответствие на възрастта на Исус Христос. В първите минути на чудото богомолците можаха да измият с огъня лицата и главите си, тъй като се счита, че той не изгаря нито кожата нито косите. Специални факлоносци разпространиха за минути благодатния огън сред вярващите.
Чудото на Благодатния огън има 1200 годишна история. Тази година церемонията бе особено многолюдна поради това, че католическият и православен Великден съвпадна и с еврейската Пасха. Церемонията по слизането на Благодатния огън се предхожда от сложна процедура, която е неизменна вече 150 години, тъй като след намесата на Обществото на европейските държави през 1857 г. съперничещите си християнски изповедания постигнали съгласие, скрепено чрез знаменитият Договор за режима на
поклоническите места, известен също така като „status quo"- статукво, според който в Храма на Божи гроб нищо не може да бъде променяно-нито церемонии, нито литургии, нито обстановка.
И тази година церемонията започна с разпечатването на вратите на кувуклия- неголям параклис, в който се намира божи гроб.Ерусалимският патриарх влезе в него без дрехи и започна да се моли, пазен отвън от арменския архимандрит. Богомолците чакаха в тишина и мрак около два часа. Слизането на Благодатния огън бе ознаменувано с камбанен звън и възторжени възгласи на вярващите.
Около 3000 израелски полицаи осигуриха реда и сигурността на Велика събота. В празничните за вярващите християни и евреи дни израелската армия бе приведена в пълна бойна готовност. Бе въведена пълна блокада на палестинските територии. Стотици палестински араби хриситяни получиха разрешения да влязат в Израел и успяха да участвуват в шествието по Виа Долороса на Разпети Петък,в церемонията по слизането на Благодатния огън, а тази вечер ще празнуват Възкресение Христово в
Ерусалим.
Делегациите на десетки държави получиха благодатния огън и се отправиха обратно към родните си църкви за да раздадат от пасхалния чудотворен огън на вярващите.
Българската църковна делегация също получи свещения огън и вече е на път обратно за България, като правителственият самолет ще кацне първо на летището в Пловдив, а след това и в София и Варна.

Дометиан: Да ценим живота и го устройваме така, че да ни носи радост и възвишение, а не падение
София /КРОСС/ Младите хора трябва да бъдат достойни последователи на Истината, достойни синове и дъщери на Светата ни църква и достойни гражданин на майката родина, заявява в интервю за Информационна агенция КРОСС Негово Високопреосвещенство Видинският митрополит Дометиан.
Видинският митрополит с голяма радост и удовлетворение сподели, че по светлите празници Рождество и Възкресение Пасха
в храмовете и манастирите идват все повече и повече млади хора. Особено снощи, в храма "Свети Николай", във Видин, където служих, повече от половината бяха млади хора между 18 и 25-30 години, каза митрополит Дометиан.
Според него като разумни същества , ние трябва да ценим живота и да го устройваме така, че да ни носи радост и упование, възшествие, а не падение, да правим разлика между доброто и злото, да не се поддаваме на конюнктурни условия, на които много хора се поддават.
Негово Високопреосвещенство призова: „Нека да бъдем верни на Христа, даже и в трудностите, защото при Христа идват честните и достойни хора, не търговците в храма, не тези, които се възползват от временните наслади и временните богатства, тези, които по някой път си позволяват да хулят Истината".

С пукането на великденските яйца възкръсва светът
София /КРОСС/ На Великден боядисваме яйцата от бяло в червено, защото те символизират плодородието, тъй като яйцето е един от най-древните символи - знак за раждането на света. Това заяви за Информационна агенция КРОСС фолклористът проф. Георг Краев.
Българската фолклорна обредност е просмукана от бялото и червеното - тези два цвята, които срещаме най-ярко в мартениците. Бялото е символ на чистотата, символ на Богородица, а червеното е символ на мъжката сила. Земеделският характер на нашия фолклор иде да ни подскаже колко сложно е било на фолклорния човек да живее хем безгреховно, хем в същото време да продължава рода си. Именно затова боядисваме яйцата от бяло в червено, защото те отново символизират плодородието, тъй като яйцето е един от най-древните символи - знак за раждането на света. Затова в 12 часа, когато си кажем „Христос Воскресе", ние пукаме, чукаме своите яйца, за да може да възкръсне наново и светът, обясни проф. Краев.

"Традицията за козунаците е градска. Във фолклорната традиция се правят великденски обредни хлябове, които се украсяват с яйца, но нямат нищо общо с козунака", допълни той.
"Смисълът на постите е да бъде съпреживяно онова, което е изживял Исус Христос. Този пост не е само да не ядем блажна храна, а да не се изкушаваме от дявола, да не падаме в грях", изтъкна проф. Краев.
Според него хората определено не спазват традициите. "45 години нямаше християнство. Сега за да възстановим християнската традиция, се изискват много усилия и вяра", смята той.
"Ходенето на църква не значи, че си вярващ. По-скоро хората го имат за светско задължение, отколкото за смирено влизане в храма", посочи още проф. Краев.

Напусна ни Иван Балсамаджиев
София /КРОСС/ В навечерието на Великден ни напусна завинаги актьорът Иван Балсамаджиев. Ще го запомним с ролите му в "Лавина" и "Дишай, човече" .
Иван Балсамаджиев е роден на 19 февруари 1953 г. в Троян. Завършва ВИТИЗ и работи като актьор първо в драматичните театри във Видин и Перник, а след това и в театър „Сълза и смях" в София. Незабравими ще останат ролите му във филмите "Лавина", "Дишай, човече", "Почти вълшебно приключение", "Катина", "Човек в космоса". Близки и приятели ще го запомнят, че с неговата непосредственост, магнетичност и искреност.

Над половината блогъри се смятат за журналисти
САЩ /КРОСС/ 52% от блогърите смятат себе си за журналисти, установи проучване на агенциите PR Week и PR Newswire. Година по-рано една трета от блогърите се считаха за журналисти, съобщава Technews.bg.
Приходи от своите блогове получават 20% от анкетираните, или с 4% повече, отколкото преди една година.
Блоговете се явяват източник на новини и статии за 68% от онлайн журналистите, разкрива още проучването. Една трета от пишещите в печатни издания използват блоговете за професионални цели.
Най-популярен източник на информация сред социалните мрежи е Twitter. 42% от онлайн журналистите редовно преглеждат съобщенията в мрежата в търсене на идеи за нови статии. Сред журналистите в печатни издания този показател варира между 19% и 22%.

Русия ще строи атомна централа във Венецуела
Каракас, Венецуела /КРОСС/ Русия ще помага на Венецуела да построи атомна централа, стана ясно след среща на руския премиер Владимир Путин и венецуелския президент Уго Чавес.
Русия и Венецуела подписаха общо 31 споразумения в сферата на енергетиката, отбраната, нефтодобива и др."Няма да правим атомна бомба", категоричен беше венецуелският лидер и посочи, че енергията ще се използва за мирни цели.
Путин и Чавес учредиха двойнт венчър за 20 млрд. долара за период от 40 години между руски фирми и венецуелската държавна петролна компания за добив на 450 хиляди барела на ден, в пояса на Ориноко. Очакваните количества от черното злато ще представляват една пета от сегашния петролен добив на Венецуела. Руските компании вече са платили на Венецуела първия транш от 600 млн. долара от общо договорените 1 милиард, за да участват в проекта, предаде Ройтерс.
"Не правим съюз срещу САЩ, не ни интересува какво мисли Вашингтон", каза още Чавес.


ПО ЕКИПНЮЗ.КОМ

Свещеният огън от Йерусалим ще бъде докаран в София от правителствения самолет

Църковно-държавна делегация ще донесе Свещения огън от Йерусалим на Велика събота около 20.00 часа на правителствената зала на летище "София". Това съобщи Емил Велинов - директор на Дирекцията по вероизповеданията към Министерския съвет, цитиран от БТА. Министър-председателят Бойко Борисов е разрешил за пренасянето на Свещения огън от Йерусалим да се използва правителственият самолет "Фалкон", каза Велинов. Той допълни, че делегацията е отпътувала със самолета сутринта в 5.30 часа от София.
Българската делегация ще присъства на богослужението в храма “Възкресение Христово” в Йерусалим, където над гроба на Исус Христос всяка година от небето се спуска Свещеният огън, наричан още Благодатен. На Велика Събота, вече над 2000 години, хиляди вярващи от цял свят пристигат в Йерусалим, за да станат свидетели на чудото.
Великденското богослужение от църквата на Божи гроб в Йерусалим се предшества всеки Великден от т.нар.слизане на Небесния огън, наричан още Свещен или Благодатен, в параклиса, издигнат на мястото, където е бил погребан Христос.
Според православното вярване този огън слиза от небето и то само в навечерието на православния Великден - смята се, че в продължение на няколко минути огънят е невеществен - не топли и не изгаря.
“Слизането на Небесния огън” е явление, което според църквата не може да се обясни от рационална гледна точка, а от научно гледище обяснението е невъзможно. “Слизането на Небесния огън” е смятано за едно от големите чудеса в света. Вярва се, че огънят “идва” след молитва на Йерусалимския патриарх.
Свещеният огън у нас ще се пренесе от Йерусалим за шеста поредна година. На летището митрополити и свещеници ще вземат част от огъня, за да го отнесат в своите епархии за вечерното богослужение за Великден.
В София от летището огънят ще бъде занесен в параклиса в сградата на Светия синод, където с литийно шествие ще бъде внесен на вечерната пасхална служба в храма “Св. Александър Невски”.
В 23.30 часа в катедралния храм “Св. Александър Невски” ще започне пасхалното
богослужение за Възкресение Христово - Великден, което ще се води от патриарх Максим. Точно в 24.00 часа Негово светейшество ще излезе на площада пред храма и ще възвести Христовото Възкресение с думите “Христос Воскресе”.

Патриарх Максим ще води вечерното богослужение за Възкресение Христово в храма “Св. Александър Невски”

В 23.30 часа тази вечер в катедралния храм "Св. Александър Невски" ще започне пасхалното богослужение за Възкресение Христово - Великден, което ще се води от патриарх Максим. Точно в 24.00 часа Негово светейшество ще излезе на площада пред храма и ще възвести Христовото Възкресение с думите "Христос Воскресе". Събралите се вярващи ще му отговорят с "Воистина Воскресе". След това в храма ще започне Светата литургия за Христовото Възкресение.
Богомолци със запалени свещи по традиция чакат полунощ, когато водещият службата свещеник трикратно възвестява Възкресението на Христос.Според обичая църковният храм се обикаля три пъти, след което богомолците си разменят великденски яйца. Яйцето, което се окаже най-здраво, се нарича “бияч” и се вярва, че притежателят му ще има много здраве и късмет през цялата година. До ранните неделни часове се служи Златоустовата литургия. Според преданията на Велика събота Богородица и Мария Магдалена отиват на гроба на Исус Христос, но го намират празен, а пред тях се явява ангел, който им съобщава, че Божият син е възкръснал.
След своята кръстна смърт Христос слиза в ада, освобождава библейските пророци и праведници и ги отвежда в небесата. Възкресение Христово е един от най-големите християнски празници, който продължава три дни.

От 2004 г. Алтернативният синод провежда молитви на улицата
От 2004-а година насам така наречения алтернативен синод са принудени да провеждат църковни служби буквално на улицата. В най-великия седми ден - денят преди Въкресение Христово, въпреки лошото време, десетки миряни се събраха в палатката на столичния площад „Александър Батенберг”, за да се помолят.
Европейският съд в Страсбург трябва да подели имотите на църквата. След 7 години казусът по регистрацията на така наречения Алтернативен синод е на път да бъде разрешен. Преди няколко месеца Европейският съд за правата на човека в Страсбург постанови окончателно – българската държава е нарушила правото на вероизповедание като е отказала регистрация на Синода на Митрополит Инокентий.
Правителството на Сергей Станишев се опита да обжалва това решение, но жалбата беше отхвърлена. Сега остава да се реши и най-тежкият въпрос – за подялбата на имотите на Българската православна църква и за обезщетенията, които трябва да получат свещениците от Алтернативния синод. Съдът в Страсбург даде възможност на държавата ни тези финансови въпроси да бъдат решени в България. Това обаче не се случи и сега имотите и обезщетенията, които ще получат от алтернативния синод, ще бъдат определени от Европейския съд.
В член 10 на Закона за вероизповеданията се посочва, че изразител на Източното православие е Българската православна църква, която се ръководи от Светия Синод и се представлява от Българския Патриарх. Какво ще реши Международният съд за правата на човека по казуса предстои да разберем.

Образувано е досъдебно производство за опита да се учреди партия ОТОМАН
Районна прокуратура в Шумен образува досъдебно производство срещу неизвестен извършител заради проведеното на 02.04 в града събрание, на което братя Али и Юзеир Юзеирови неуспешно се опитаха да учредят нова партия ОТОМАН.
Това съобщи заместник-окръжният прокурор на Шумен Димитър Димов. Досъдебното производство е образувано по чл. 164 ал. II от НК за насаждане на етническа омраза и принуждаване към участие в подобни действия.
Някои от участниците в учредителното събрание са били разпитани пред съдия в присъствието на прокурор и следовател. Работата по случая продължава.
Братята Али и Юзеир Юзеирови не успяха да учредят нова партия, защото не успяха да съберат необходимите по закон поне 500 учредители. На събранието в Шумен дойдоха около стотина души, основно роми от Шумен и съседните села. Много от тях бяха непълнолетни, а повечето бяха дошли заради обявения концерт на Софи Маринова, която пя на събранието на братя Юзеирови.
След провала на събранието, Али Юзеиров каза пред журналисти, че отново ще се опита да учреди партия ОТОМАН, но този път ще запази в тайна датата и мястото на новото събрание.

Ахмадинеджад към Израел: Не закачайте Газа, иначе сте мъртви
Иранският президент Махмуд Ахмадинеджад предупреди днес Израел да не предприема нова атака срещу Ивицата Газа, заявявайки, че подобна стъпка ще го доведе до „сигурна смърт”, предаде АФП. Ден по-рано израелският вицепремиер Силван Шалом предупреди за нова офанзива на израелската армия срещу контролираната от „Хамас” територия, ако ракетните атаки не престанат.
„Те се опитват да намерят извинение за атака срещу Газа. Искам да кажа на ционистите и на техните помощници, че достатъчно престъпления са извършени вече”, заяви Ахмадинеджад.
„Новото начинание няма да ви спаси, а ще води доведе до по-близо до сигурна смърт”, каза иранският президент, който неколкократно е заявявал, че Израел е обречен да бъде изтрит от картата.

Австралия вече има министър по населението
Премиерът на Австралия Кевин Ръд обяви създаването на поста „министър по населението”, позовавайки се на опасения за устойчивото развитие на страната на фона на очакванията населението да нарасне неимоверно в рамките на няколко десетилетия.
Ръд, който преди говореше за „Голяма Австралия”, заяви, че правителството има нужда от планиране за застаряващото и нарастващо население, което според скорошен доклад ще нарасне от 22 на 35,9 млн. души в рамките на четири десетилетия.
Основните опасения на властите са за „градското замърсяване, влиянието върху адекватността на инфраструктурата, жилищния фонд и водните ресурси.


ПО НЮЗ.БГ

Юзеирови учредиха ОТОМАН в Свищов

Партия ОТОМАН беше учредена днес в Свищов, където братя Юзеирови събраха 550 подписа, информира БНР.
По време на събирането на подписите в ромската махала на Свищов е имало полицейско присъствие, като според Али Юзеиров полицаите са ги охранявали, така че всичко да мине гладко и без ексцесии.
Наистина нямахме разрешение за това събиране и ще си понесем отговорността. Ще ни съставят актове, но факт е, че партията е учредена", коментира Али Юзеиров.
След събирането на подписите предстои партията да бъде регистрирана в Софийски градски съд.
Вчера очаквахме такава провокация, но е много лесно да играеш шах с човек, чиито ходове са предвидими. Те не очакваха такъв резултат от наша страна, коментира още Юзеиров.
Това е била и причината днешната организация да е била предварително подготвена.
По-рано днес стана ясно, че в Районната прокуратура в Шумен е образувано досъдебно производство срещу неизвестен извършител за проповядване на омраза на религиозна основа заради опита на братята Али и Юзеир Юзеирови да учредят партия ОТОМАН в града.
Досъдебното производство е и за принуждаване на различни лица да участват в религиозни обреди и служби.
Производството е образувано по чл. 164 от Наказателния кодекс, който казва, че е престъпление да се проповядва омраза на религиозна основа чрез слово, печат или други средства за масова информация, чрез електронни информационни системи или по друг начин.
Предвиденото наказание е лишаване от свобода до четири години или с пробация, както и с глоба от пет хиляди до десет хиляди лева.
Учредяването на партия ОТОМАН не се състоя вчера в Шумен.
Причината е, че в х-л Шумен не можаха да се съберат необходимите по закон минимум 500 учредители, обявиха братята Али и Юзеир Юзеирови.
Юзеир Юзеиров посрещаше гостите в хотел Шумен с фес на глава. Той беше предупреден от полицай да го свали и чак тогава беше позволено да поднесат венец на паметника на генерал Каварналиев.
Според Али Юзеиров полицията е спряла в покрайнините на Шумен 8 автобуса с техни симпатизанти и над 40 автомобила.
Името на Юзеир Юзеитов нашумя след като той направи опит да създаде партия "Мюсюлман-демократичен съюз.
Срещу неговия брат Али Юзеиров също се води дело - то е във връзка с издигането на незаконен паметник на Незнайния турски войн в село Славянино.

Public се оттегля от България
Гръцката верига магазини за електроника, книги и музика Public World обяви, че прекратява дейността си в България. Компанията започна с големи надежди у нас в началото на ноември миналата година, но кризата и слабите продажби я накараха да се откаже от експанзията си. Първият й магазин беше във Варна, а вторият трябваше да бъде в софийския Carrefour, пише ipo.bg.
Решението за изтегляне от пазара е основано на резултатите от първите 5 месеца дейност и е директно свързано с несъвместимостта на новаторската концепция на Public с текущите нужди на българския пазар, пише в съобщението на компанията. Рецесията на пазара също е изиграла роля за изтеглянето на компанията от страната ни.
Реклама
От Public обещават да изплатят необходимите обезщетения на всичките си 33-ма служители, както и да довършат поетите към клиентите си ангажименти като ваучери за подаръци, гаранции и т.н.
Веригата е основана през 2005 г. в Гърция от създателя на Германос. В момента има магазини в Южната ни съседка и Кипър.

Кой вдига телефона в ДФ „Земеделие" и МЗХ?
Министърът на земеделието и храните Мирослав Найденов разпореди проверка и поиска писмени обяснения от служителите, които отговарят на телефоните за връзка.
Това са телефоните за връзка в Държавен фонд "Земеделие" и Министерство на земеделието и храните.
Проверката започна след като протестиращите при пловдивското село Труд животновъди се оплакаха на министъра.
По думите им на посочените в интернет-страниците на двете институции телефони за справки и жалби или не отговаря никой, или служителите пренасочват повикванията, така че да не може да се направи справка.
Мирослав Найденов се е убедил сам в правото на животновъдите да се оплакват и е направил опит да се свърже с ведомството, което управлява, но като обикновен гражданин - през телефоните на интернет страниците на МЗХ и ДФЗ.
След множество набирания, служителка от Държавен фонд "Земеделие" е вдигнала телефона, но преди да разбере, че се обажда министърът, се е опитала да пренасочи повикването, така че разговора да не може да се осъществи.

Прокуратурата поиска постоянен арест за Цонев и компания
Прокуратурата поиска постоянния арест на Николай Цонев, Петър Сантиров и Тенчо Попов, съобщиха от БиТиВи, позовавайки се на източници от Съдебната палата.
Тримата бяха задържани при акция в четвъртък. Според обвинението бившият военен министър, чрез посредниците - съдията от СГС Петър Сантиров и бившият главен секретар на МФ Тенчо Попов, предложил на следователя Петьо Петров подкуп. Целта била да бъде "оправено" дело, по което бившият министър е разследван.
Очаква се чрез жребий между трима съдии от СГС да бъде определено кой от тях ще гледа мярката на задържаните.
Всички съдии от наказателното отделение, освен Мирослава Тодорова, Иван Коев и Десислав Любомиров си направиха отвод.
В това число е и председателят на съда Георги Колев. Те още в четвъртък заявиха, че няма да гледат мярката на колегата си Сантиров.

ПО ИВО ИНДЖЕВ

Не избивайте вратите, затворете им вратичките

Опитах се да кажа, че демонстративното нарушаване на правилата, законите, етиката и на самата логика в търсенето на пропаганден ефект при демонстрирането на унижения за арестувани заподозрени не работи в полза на властта. В отговор вече получих лекции как нямало полицейска бруталност.
Подмяната на темата ми напомня на лекцията на Збигнев Бжежински в софийския хотел „Шератон”, когато един мой колега му изнесе „контралекция”. Въпреки призивите от залата да спре, той скъса нервите на всички с излиянията си за историята на България, Балканите и света, поучавайки госта. Само Бжежински го слушаше с каменно лице сред възмутената аудитория в претъпканата зала. Когато свърши, световно известният политолог и бивш съветник на президента на САЩ по националната сигурност си включи микрофона и каза: „бихте ли повторили въпроса?”.
Май доста хора не разбират за какво става дума. Нима не е ясно, че става дума за козове, които властта дава на противниците си, включително и политическите, с преиграването с ненужна употреба на сила и силни думи в нарушение на закона?
Е, добре. Аз не разбирам нищо, не съм специалист. Давам думата обаче на адвокат Михаил Екимджиев, експерт по международно право, който не е от отбора на червените – не бързайте да го слагате там. По БНТ той буквално обвини днес прокуратурата и МВР в погазване на българските и европейските закони при демонстрирането на последните арести. Което ( не твърдението на Екимджиев, а действията на прокуратурта и МВР) е сигурен знак, че ще последват международни реакции – най – малкото на арестуваните се предоставя чудесен шанс, дори да бъдат осъдени, да претендират пред международни инстации, че са жертви на произвол. Ключовата фраза, която отключва такава възможност, беше тъкмо онова крещене „ на колене, ти си престъпник”, което се чу от всички.
Време е тази елементарна истина да бъде схваната. Иначе , макар и да бъдат доказани в съда като справедливи по фактологията на обвинението, усилията на борещите се с престъпността могат да се окажат обидно неглижирани заради формата – заради начина, по който се извършват и употребяват за пропаганда арестите.
Арестуваният висш функцонер от БСП Борислав Гуцанов ще се възползва от отворената му вратичка, след като абсолютно ненужно полицаите му избиват входната врата. Защото услужливо му дадоха повод.
Така че, уважаеми управляващи, вместо без нужда да избивате врати на заподозрени, затворете страницата с бумеранговите напъни да показвате сила там, където няма нужда. Има крещяща необходмост от проява на управленска воля . Опитайте се да покажете мускули на силните – у нас и в чужбина. Падналия всеки може да срита и де превърне в жертва, ако не и „политическа кауза”.

Още една Масларова
Когато се пошегувах за обира на бул. „Дондуков” в столицата, че отмъкнатите от бандитите 6 хиляди лева са само джобни за някои хора по-нагоре по същата улица, нямах предвид само конкретни властници в София. От морската столица Варна днес дойде потвърждение за манталитета на хора, натоварени с власт и „социален ореол”. Но са като герои от детската игра”натоварено магаре нищо не усеща” – социално.
Оказа се, че явлението „Емилия Масларова” не е чак такъв феномен по безочие. И друг феноуоман се появи. Точно както Масларова убеждаваше драгите зрители, че нейната къща в Бояна на уникално скъпата ул. „Секвоя” не била имот като за милонери, със същото неразбиране за издайническия смисъл на собствените думи се е изказала и съпругата на арестувания варненски общински шеф Борислав Гуцанов.
Агенция БГНЕС цитира възмущението на Моника Гуцанова, че се съобщавали преувеличени данни за пачките, намерени от полицията в дома на тези скромни труженици. Намераните пари в брой не били повече от 20-25 хиляди и били предназначени за семейна разходка в чужбина, заедно с жената, която гледа децата.
Явно сред червените богаташи цари някакъв масов аутизъм, пълно откъсване от света на реалностите.
Дава ли си сметка госпожа другарката ( в живота на съпруга си, не знам по патрийна линия) на др. Гуцанов, какво означава в очите на т.н. обикновен българин да си имаш у дома такава сума, „заделена” за екскурзия. Или, хайде, имай си я, вероятно можеш и произходът на парите да докажеш. Но да я споменаваш като нещо, кото не си стува да се споменава- толкова било дребно, това е вече непоносимо. Трудно е за преглъщане включително за т.н. средна класа, която понася в момента допълнителните удари на кризата.
Ако имаше партия на задлъжнелите, огромната част от които живеят почтено, но има цял живот да връщат заеми ( на суми и по-големи от 20-25 хиляди лева), тя щеше да спечели всякакви избори. И не с абсолютно, а с квалифицирано мнозинство, за да въведе лустрация за хората с лустрото, придобито от спекулативното заиграване със социалната карта. Защо Гуцанов е не просто шеф на общинския съвет във Варна, но и е член на ВС на БСП- адски представителен за върхушката на червените.
Досега си мислех, че няма сила, която да обедин възмутените българи. Но ако се появят още няколко такива другарки Гуцанови и Масларови като дразнители, нищо чудно да възникне някакво общонародно движение на отвратените.
Така че, дерзайте, другарки! Вие, макар да не разбирате това, вършите наистина полезна социална работа. Изобличавате с поведението си лъжата за социалната загриженост на червените властолюбци. Желая ви искрено да успеете да постигнете резултата, към който не се стремите, но провокирате със своето самозабравяне.

ПО ДОЙЧЕ ВЕЛЕ

Живот като в каубойски филм

Кои са добрите и кои лошите в българския уестърн?
По време на парламентарния дебат по искането за импийчмънт на президента и в последвалата пресконференция на Първанов бяха казани известни неща, ключови факти бяха полуизречени, но може би най-важното бе премълчано.
Коментар на Георги Папакочев.
Сезонното първоаприлско настроение и очакваният с нетърпение Великденски отдих лишиха обеднялата и вече силно отегчена от своите политици българска публика от сериозни коментари на определено безвкусния парламентарен дебат около намеренията за свалянето на българския държавен глава от поста, както и на неговата последвала пресконференция. Дори и предизвестената, а всъщност мнима изненада, поднесена от Яневите „консерватори” половин час преди началото на парламентарната разправия, не успя да освежи с нищо предварително подготвените речи на участниците, които се представиха в познатия си безцветен и политически банален стил, изпъстрен с втръсналите до болка от ТВ-ефир водевилни „остроумия”. Което неизбежно предизвика сравненията на българския парламентаризъм по-скоро с нивото на някои непрепоръчителни за подрастващи „риалити шоу-та”, отколкото с добрите аналози от европейската и световна практика.
Най-важното - премълчано
Призраци в къщата

Парадоксалното в отминалия „безпрецедентен” за най-новата история на европейска България дебат на тема „импийчмънт” се оказа, че основните персонажи от предхождащия го скандал отсъстваха от разправията. В българското Народно събрание не дойдоха президент, премиер, финансов министър, нямаше ги дори основните „виновници” за провалената подкрепа на исканата процедура – шестимата депутати от РЗС, които от много време въобще не посещават пленарната зала. Въпреки че имаха не само правото, но и моралното задължение да изразят своите позиции, всички те предпочетоха да следят „сеира” отвън и встрани, вероятно с надеждата, че държат в ръцете си последния печеливш коз. Президентът Първанов се опита да отговори на някои въпроси на близо двучасовата пресконференция на Велики четвъртък, но го направи дистанцирано и не особено убедително.
Поради това като че „увиснаха” във въздуха някои загатнати припомняния, изразени от спорещите в пленарната зала и извън нея депутати. Като прелюбопитната конструкция, предложена от съпредседателя на ПГ на ГЕРБ Красимир Велчев, който потърси „разковничето” за поведението на „РЗС-дружинката” във веригата „президент, тайни служби, Яне Янев, Алексей Петров и ДАНС”, както и в изпуснатото преди време публично признание на Румен Овчаров от БСП:” Създадохме РЗС и направихме грешка”.
Показателен се оказа и отново загатнатият факт, че двама от сегашните министри в правителството на ГЕРБ – Божидар Димитров и Вежди Рашидов са участвали в инициативния комитет за издигането на Първанов за втори президентски мандат, което накара ДПС да попитат от трибуната дали и сегашен депутат от ГЕРБ не е бил също член на въпросния Национален инициативен комитет по преизбирането на сегашния президент?
Основните персонажи отсъстваха от разправията
ДС в ролята на кукловод

Без отговор остана, естествено, и намекът на един от сивите министри на Тристранната коалиция, сега депутат от БСП, дали "ГЕРБ и „Синята коалиция” не се притесняват от подкрепата на „Атака”, както и основателното му твърдение, че „в нито една европейска държава такива партии не стоят сред управляващите”.
В обичайната тъма остана и въпросът с ролята на тоталитарните репресивни служби в днешните механизми на държавната власт и най-вече в президентската институция. Представителите на „Синята коалиция” традиционно намекнаха за проблема, но ограничиха търсенето на отговор в чисто морално-етичната сфера, а не в политическата, където всъщност се крие въпросното решение. На своята пресконференция президентът Първанов, чийто агентурен псевдоним в ДС е „Гоце”, обяснимо заобиколи отговора на същия въпрос.
В началото на март лидерът на РЗС Яне Янев пред свои съпартийци се обърна индиректно към министър-председателя Борисов с патетичното :”Единственото, което можеш да направиш, е да ме разстреляш!”, изтъквайки своята „непримирима” опозиционност.
Междувременно същият Янев успя сам успешно да „разстреля” инициативата на ГЕРБ и сините за сваляне на президента от неговия пост, след като вече я беше подкрепил. Това напомня удивително на сценка от старите филми за Дивия Запад, където летят куршуми, разменят се юмруци, трошат се маси и накрая побеждава „добрият”. Кой е той след поредната българска парламентарна свада и почти двучасова пресконференция на слeдващия ден?
За мнозина, уви, това все още е загадка, макар и не от трудните. И затова – безсмислена.

Автор: Г. Папакочев, Редактор: А. Андреев

Няма коментари: