Сн. Артур Горски (Artur Górski), депутат от партия „Право и справедливост“ (PiS)- четете по-долу интервюто с Артур ГорскиВ Аржентина в питейната вода e намерен живак
Санитарната епидемиологична служба в Аржентина от град Мендоса, който е на хиляда километра на запад от столицата Буенос Айрес, е намерен живак в питейната вода, днес сутринта е съобщила местната информационна агенция Infobae.
Меркурий е намерен още в петък вечерта в източниците, които снабдяват големи части от града и предградията. Водоснабдяването на населението е било прекратено веднага след анализ. /Источник: РИА Новости
САЩ предупредиха за възможността от подготовка на терористични актове в Индия
Американските власти предупредиха за евентуална подготовка на терористични актове в Индия. На тази събота, 17 април, съобщава The Times на Индия.
Според информация на U. S. държавния департамент, целта на терористите може да се хотели, пазари, влакове и други многолюдни места. В тази връзка, правителството на САЩ призова гражданите да бъдат внимателни по време на посещения в Индия. Както е отбелязано в сводката на службата това, че има американци или други чужденци на територията, често се явява един допълнителен стимул за бунтовниците, които планират атаки.
По предварителни данни, това предупреждение ще бъде в сила до 30 май, 2010.
Както се посочва в изданието, последният път такова предупреждение е имало, и то е изтекло на 29-ти януари 2010 година, а на 14 февруари при експлозия в кафене в индийския град Pune са били убити девет души, сред които е един чужденец, гражданин на Тайван. Експлозията е първата в страната след големите терористични атаки в Мумбай през 2008. След няколкото терористични групи, една от които е Лашкар-е-Taiba, която пристига в града с лодка тогава, е стреляно срещу голям брой градски съоръжения и са взети заложници от хотел "Оберой" и "Тадж Махал", както и хора от еврейския център Nariman дом. В резултат терористите са убили около 200 души и над 300 са били ранени. По време на разследването тогава става известно, че индийските разузнавателни служби са знаели за подготовката на атаките, но не са успяели да ги предотвратят. /Источник: Lenta.Ru
Китай е създал нов офис за интернет цензура
В Китай е създадена една нова агенция за цензурата в Интернет, чиято задача е да се проверява информацията, съдържаща се в социалните мрежи, блогове и форуми. Както съобщава The New York Times, ще работи синхронно с вече съществуващи служба на Държавния съвет за контрол на информацията.
Според публикацията, причината за създаването на Службата за координация на новини е, че на властите става твърде трудно да следят съобщения, публикувани в частните блогове и социални мрежи. През изминалата година, поради невъзможност да се проверява съдържанието на съобщения и реклами, разположени на Twitter, Facebook и YouTube, КНР власти са били принудени временно да блокират достъпа до тези услуги.
Като алтернатива на западните блогове и социални мрежи, населението на Китай се приканва да използва услуги като Sina.com, QQ.com, както и публикуването на съобщения на сайта на изданието на Комунистическата партия. Въпреки това, китайските интернет потребители, които наброяват около 400 милиона души, предпочитат местните sotssetyam на западните си колеги.
Обикновено, задължително условие на west изхода на Интернет корпорацията на китайския пазар са ангажиментите за изпълнение на автоцензура по критерии на властите. В замяна на това дружество получава гаранция безпрепятствено да работи в страната.
Въпреки това, през 2010 г. една група от китайски хакери, твърди се, наети от властите на страната, се опитват да атакуват сървърите на Google Инк. и 20 други големи компании. В резултат избухва скандал, който става причина за отказ на Google от задълженията за автоцензура, и след което компанията решава да премести дейността в Хонг Конг. / Источник: Lenta.Ru
Скандално : „Обвинявам Москва”-Artur Górski
Части от интервюто с Артур Горски (Artur Górski), депутат от партия „Право и справедливост“ (PiS)
- След катастрофата близо до Смоленск от страна на руснаците последва серия от действия, които предизвикват безпокойство…
- Аз съм сигурен, че руснаците ни мамят. Разбира се, ние все още разчитат само на откъси от факти и сведения. Въпреки това руската страна няма съмнение, че за катастрофата вината е на пилота, който може да е направил грешка, или дори на президент Лех Качински, който твърде силно е настоявал да участва в Катинските мероприятия, заедно със семействата на убитите в Катин и членове на ПиС. Въпреки това, ако ние съберем заедно цялата постъпваща информация, дори ако тя е свързана с различни възможни сценарии, а и да вземем предвид намеренията на руснаците, може да се каже (макар и не на сто процента сигурност, защото сега няма видими доказателства), че Русия в известен смисъл е отговорна за тази катастрофа, за този нов Катин.
- В какъв смисъл е отговорна?
- В такъв, че непосредствено преди кацане е имало положение, което да доведе до тази трагедия. Има две версии на събитията, като всяка от тях посочва възможната роля на руската страна. И, разбира се, Москва има и морална отговорност за тази катастрофа. Едно нещо е ясно: неизвестните фактори стават все повече.
- До нас достигат различни версии: двукратен, трикратен заход за кацане на самолета …
- Според една версия, самолетът е захождал за кацане четири пъти и всеки път, когато руснаците не дават съгласието си, като са предлагали на президента да кацне на летището в Минск или Москва. И това по различни съмнителни причини: или мъгла над летище, или дефектна навигационна система, или пък твърде кратка писта. Но нали само един час по-рано на същото летище каца самолет с журналисти и няколко дни по-рано – министър-председателят Доналд Туск и Владимир Путин? Във втората версия диспечерите са съобщили на пилота погрешни координати, който не успява да вдигне самолета и се удря в дърветата. Страхувам се, че ние никога няма да узнаем истината…
- Вие говорите за възможните намерения на руснаците. Защо те не биха искали президентът Качински да кацне в Смоленск?
- Катинските мероприятия с Путин и Туск без никакво съмнение, може да бъдат записани като успех на Русия. Бе реализиран нейният сценарии, светът получи дирижирано съобщение на Москва. Путин използва Туск като инструмент. Въпреки, че министър-председателят на Русия направи красив жест, той „продаде“ на света своя версия на събитията и за пореден път замъгли отговорността за Катин. Може би руснаците искаха да предотвратят Качински да вземе участие в събитието в събота защото техния ранг и посланието има по-рано, да не бъдат засенчени от него. Ясно е, че президентът Качински не би имал време да бъде на церемонията в Катин ако кацне в Минск, и по-специално от Москва Тогава няма да има официална церемония, а ще бъде остане в медиите посланието на Русия от преди няколко дни!! Следователно, това отклонение, ако руснаците наистина са имали такива мотиви, има политическо измерение. Да не забравяме, че Качински бе истински полски патриот, който не се страхуваше да вземе твърда позиция срещу Русия, който искаше да провежда политика на партньорство, а не васалство.
- Може ли още да указва на нечистоплътните намерения на Русия по този въпрос?
- Напомням, че веднага след инцидента, а това е военно летище, така че е лесно за да се забрани разпространяване на информация за катастрофата. Те са се опитали да го вземе под пълен контрол. На никой не е позволено да ходи до развалините, а на журналистите, чакащи за пристигащия самолет са иззети ленти, изтриват им изображенията във фотоапаратите, а мобилните телефони на някои мрежи изведнъж спряха да работят. Аз чух тази информация. Разбира се, тази блокада не е непроницаема, но и всички съобщения, които са официално пускани от руската страна, изцяло са контролирани от силите за сигурност. И все пак руснаците предприеха своя пропагандна кампания, своя версия на събитията, която приеха и някои полски медии, на които тази версия е удобна.
Оригинална публикация: Oskarżam Moskwę
ИЗТОЧНИК : „Nasz Dziennik“, Полша
http://inosmi.ru//infographic/20100412/159220540.html - линк за 3 D видео на катастрофата и списък на загиналите от правителствената делегация
Tри версии за катастрофата със самолета на Качински-видео
Според последни данни на прокуратурата на Русия, на борда на самолета са били 132 души. Катастрофата е станала около 10 часа и 50 минути в покрайнините на град Печерск, Смоленски регион по време на кацане в тежка мъгла. Образувано е наказателно дело за престъпление съгласно част 3 и член 263 от Наказателния кодекс на Русия (нарушаване на безопасността на въздушния транспорт, поради небрежност, причини ла смъртта на две или повече лица). Според пресслужбата на разследващата комисия, се разглеждат различни версии на случилото се, включително и неблагоприятни атмосферни условия, човешки фактори, технически трудности и други. Както съобщава газета.ру, като се позовава на пресслужбата на администрацията на район Смоленск, екипажът на самолета на Качински самостоятелно е решил да се приземи, въпреки че диспечерът е предлагал кацане в Минск, на около 200 км от Смоленск.
В момента на мастото на катастрофата се провежда разследване, като обстоятелствата на инцидента, информация за загинали и ранени са в процес на уточняване.
ВИДЕО: http://30dumi.net16.net/2010/04/tri-versii-za-katastrofata-sas-samoleta-na-katchinski/
Нова версия: ГРУ е подмамило в капан самолета на Качински
Oстава неизвестна причината защо пилотите на ТУ – 154 с високопоставени служители на Република Полша на борда решават да използват за кацане лошо приспособената писта на военното летище „Север“ в близост до град Перченск, а не да кацнат на летището в Смоленск пише RUpor. За отбелязване е, че съществуването на военното летище в определено място на територията на Русия е държавна тайна и без намесата на военните отделът на гражданското летище не може да го препоръча за кацане на чуждестранни правителствени самолети.
Особено след като, както отбелязва телевизионния канал „Русия 24″, преди това на аеродрума е отказан достъп на руски военен самолет. Ако това, че има интервенция на Генералния щаб на въоръжените сили се докаже, можете да се спекулира за политически компонент на инцидента.
Експерти често посочват рязко нарасналата роля на руското военно разузнаване ГРУ, след идването на власт на президента Дмитрий Медведев.
ИЗТОЧНИК http://rupor.info/ - http://rupor.info/news-v-mire/2010/04/10/gru-zamanilo-samoljot-kachinskogo-v-lovushku/
ГРУ заманило самолёт Качиньского в ловушку?10.4.2010 16:02
Остается невыясненной причина, по которой пилоты самолета ТУ-154 с первыми лицами Республики Польша на борту решил использовать для посадки плохо приспособленный военный аэродром «Северный» возле города Печерск Смоленской области, а не совершил посадку в аэропорту Смоленска, пишет RUpor.
Отметим, что факт существования военного аэродрома в том или ином месте на территории РФ является гостайной и без вмешательства военного ведомства гражданская диспетчерская служба не может рекомендовать его для посадки иностранных правительственных суден. Тем более, что как отмечает телеканал «Россия 24» перед этим диспетчерская служба аэродрома отказала в посадке российскому военному самолёту.
Если факт вмешательства представителей Генштаба Вооруженных Сил РФ будет доказан, можно будет строить предположения о политической составляющей инцидента. Эксперты неоднократно отмечают резко возросшую роль российской военной разведки ГРУ после прихода к власти президента Дмитрия Медведева.
Катастрофа произошла в 10:56 мск (09:56 по Киеву), «при заходе на посадку в условиях сильного тумана самолет задел дерево», передает американское информагентство AP.
Самолет упал в 300-400 метрах от взлетно-посадочной полосы. Авария произошла на военном аэродроме «Северный» близ Печерска. На борту самолета по последним данным находились 132 человека, среди которых был президент Польши Лех Качиньский с супругой.
Просмотров: 17310
Шестият инцидент със самолета на Качински се оказа трагичен! – Actualno.com
Днешният завършил трагично инцидент със самолета на полския президент Лех Качински е шестият от поредицата неприятности, сполетявали държавния глава по време на пътуванията му. Той обаче завърши трагично, предаде РИА Новости. Агенцията цитира по-специално случката на 2 декември 2008 г., когато при минус 20 градуса по Целзий в Монголия от строя излязъл самолетът Ту-154 на полския президент, който тогава бил на посещение в страната. Наложило се да лети до Токио, следващия етап от обиколката му, с чартърен полет.
На 3 декември правителството на Полша решило да купи нови правителствени самолети, допълва БГНЕС.
Премиерът Туск обаче предупредил, че не възнамерява да купува на Качински луксозен еърбъс и ще се ограничи със самолет, който да гарантира на държавния глава елементарна безопасност. На 5 декември 2008 г. самолетът на полския президент попаднал в зона на силна турболентност в Южна Корея.
Тогава, за да приземи машината, се наложило пилотът да издигне самолета на голяма височина и отново да направи опит.
Това обаче не подкопало оптимизма на Качински, който заявил: „Всеки полет със самолет е свързан с определен риск, но и задълженията на президента са свързани с много сериозен риск и затова му се налага да пътува постоянно“.
На 14 януари 2009 г. заради обледеняване на самолета Лех Качински със закъснение отлетял за среща с украинския президент Виктор Юшченко. През септември 2009 г. пък от строя излезли и двата полски правителствени самолета Ту-154. Така президентът е трябвало да лети за Ню Йорк с редовен полет.
http://rupor.info/analitika/2010/04/11/dispetcher-objazan-bil-zapretit-posadku-no-jetogo-/
Диспетчер обязан был запретить посадку! Но он этого не сделал — почему?
11.4.2010 18:27
Специалист гражданской и военной авиации СССР, летчик, заместитель начальника аэропорта «Внуково» по аэродромному обеспечению (1981–1983 гг.) Сергей Веревкин, специально для RUpor`а
Мы предлагаем Вашему вниманию едва ли не первый комплексный технический анализ инцидента с самолетом президента Республик Польша Лехом Качиньским, полученным от авторитетного российского специалиста, аса советской авиации Сергея Ивановича Веревкина. Автор материала - работник гражданской авиации с 1975 по 1984, военной авиации — с 1984 по 1988 годы. В 1981–1983 годах — заместитель начальника аэропорта Внуково по аэродромному обеспечению. Представленное ниже является его частным мнением
При рассмотрении катастрофы польского президентского самолета ТУ-154 в районе аэродрома в Смоленске сразу охватывает некоторое недоумение. Я, в прошлом заместитель начальника правительственного аэропорта Внуково, знаком с вопросами обеспечения безопасности полетов, в том числе и так называемых «литерных рейсов», не понаслышке.
Сам лично неоднократно принимал участие в подготовках таких рейсов с первыми лицами СССР.
К примеру, во время смерти Л.И.Брежнева и прилетов-отлетов членов правительственных делегаций в Москву именно я был назначен ответственным руководителем Внуковского объединения. А тогда была погода не в пример сегодняшней хуже, и «литерных рейсов» в тот день было несколько десятков.
Так вот, сомнение вызывают сразу несколько обстоятельств. Первое: сразу бросается в глаза в комментариях официальных лиц навязчивая попытка переложить вину в катастрофе полностью на экипаж президентского борта, и полностью отвести какие-либо обвинения от аэродрома Смоленск. Либо же — на технические неполадки самого самолета.
Конечно, третьего тут не дано — либо человеческий фактор, либо технические неполадки. Причем не только самолета, но и наземного посадочного оборудования аэродрома, о чем почему-то никем из комментирующих официальных лиц не было упомянуто ни слова.
Давайте попробуем разобраться. Человеческий фактор.
Как известно, разбился не обычный самолет, а VIP-самолет — президентский. Я не зря выделил это слово. За штурвалом борта сидел не обычный летчик — а лучший из лучших летчиков Польши. Лучше всех подготовленный, наиболее опытный, самый дисциплинированный. И, тем не менее, он раз за разом пытался посадить самолет — тот разбился то ли после четырех попыток. То ли во время четвертой попытки. О чем это говорит?
Это говорит только о том, что условия посадки, сообщенные ему диспетчером посадки аэродрома Смоленск — не выходили за пределы его «личного минимума».
Что значит «личный минимум»? Дело в том, что летчики сажают самолеты на ВПП (взлетно-посадочную полосу) только в тот случае, если погода на аэродроме соответствует личному минимуму пилота. Как известно, по стандартам ICAO (International Civil Air Organization) — ИКАО (Международной организации гражданской авиации) погодные условия делятся на 3 категории ИКАО.
1-я позволяет сажать самолеты при горизонтальной видимости 600 м и вертикальной — 60 м.
2-я — при горизонтальной 300м и вертикальной 30м. И, наконец, 3-я — при нулевой видимости.
Для того чтобы летчик имел право посадить самолет в условиях видимости той или иной категории ИКАО, должны быть:
1. Аэродром оборудован системами посадки по этой категории.
2. Летчик должен иметь сертификат посадки по этой категории. То есть, если при видимости по 2-й категории ИКАО летчик имеет сертификат по 3-й категории, он не имеет право сажать самолет, даже если и отчетливо видит ВПП.
Сразу два вопроса:
1. По какой категории ИКАО был оборудован аэродром в Смоленске? На это вопрос я постараюсь ответить, когда буду разбирать вторую возможную причину катастрофы.
2. Какую категорию посадки имел летчик президентского борта?
И тут, скорее всего, можно ответить — он был подготовлен либо по 3-й, и уж во всяком случае — по 2-й категории. В 80-х годах ХХ столетия по 3-й категории ИКАО был оборудован во всем мире только один аэропорт — в Дубае.
В СССР пытались оборудовать по 2-й категории только аэропорты Внуково, Домодедово и Шереметьево. Хотя с тех пор прошло много лет, но вряд ли аэропорт Варшавы оборудован по 3-й категории ИКАО, но что по 2-й оборудован — это точно.
Так что летчик имел право и мог посадить самолет при видимости горизонтальной до 300 м и вертикальной — до 30 м. В новостях передали, что видимость составляла 300–500 метров. Скорее всего, речь идет о горизонтальной видимости, потому что говорилось о сильном тумане. Сам работая в течении многих лет на аэродромах, знаю по своему опыту — видимость 300–500 — это и есть сильный туман.
Но для летчика это была штатная ситуация — «посадка по 2-й категории». Значит, если видимость была в рамках 2-й категории — он обязательно посадил бы борт на ВПП. Катастрофа в этих условиях объясняется только одним — видимость не соответствовала условиям 2-й категории!
Но тогда сразу встает вопрос — а почему он тогда раз за разом старался посадить самолет именно в Смоленске? Ведь при каждом заходе на посадку ему заново сообщались условия посадки — в первую очередь, видимость горизонтальная и вертикальная, а также ветер (скорость и направление), давление, и прочие другие данные.
То есть — четыре раза ему сообщались данные, удовлетворявшие условиям 2-й категории, и четыре раза он пытался посадить самолет. Ни один пилот не станет делать этого, если видимость не соответствовала его личному минимуму! Тем более дисциплинированнейший командир президентского борта!
Из этого у меня вытекают только два предположения:
1. Командир президентского борта был чем-то вроде легендарного Мимино (который, кстати, сегодня как раз крутился по одному из телеканалов!) — лихого летчика малой авиации, которому Уставы летной службы, Наставление по производству полетов, Присяга президенту страны — все по барабану. Этакий лихач за штурвалом.
2. Командиру президентского борта выдавали четыре раза метео обстановку в районе аэродрома, не соответствовавшую фактической погоде по видимости.
Технические неполадки
Самолет ТУ-154 — морально устаревший. Он «жрёт» много топлива, двигатели у него шумные, при посадке на мокрую ВПП у одной из модификаций, если память не изменяет — «В», была особенность (неизвестно, какой модификации был этот борт — «В» или другой) — склонность к выкатыванию налево с ВПП в процессе пробега. (Как известно, при посадке самолета на ВПП отмечаются три стадии — посадка, пробег, руление). Сам неоднократно бывал в таких ситуациях, так что, опять-таки, знаю это не понаслышке.
Это не было неисправностью, это было пресловутой КПН самолета (конструктивно-производственный недостаток) — так он был запроектирован.
НО!
До посадки дело не дошло, а другие перечисленные его недостатки не влияют на процесс посадки. Он совсем недавно был отремонтирован в Самаре — все его три (извините за техническую описку — конечно же, не четыре, а три) двигателя и другие системы самолета. Принят польской стороной после ремонта. Значит — дело не в самолете.
А то, что кто-то из очевидцев говорил, что двигатели самолета перед падением как-то странно звучали — так он просто до этого не слышал звуки двигателей самолета, если он летит на высоте 20–30 метров.
Как правильно (с его точки зрения) заметил другой очевидец — официальное лицо российской стороны (кто-то из свиты губернатора Смоленской области) — аэродром здесь не причем, он на него даже не сел. Надо сказать — самолет садится не на аэродром, а на ВПП.
Аэродром — это комплекс, позволяющий осуществлять взлеты и посадки самолетов. И он включает в себя ВПП, рулежные дорожки, места стоянок, перроны, средства посадки, электро-светотехническое и радионавигационное оборудование. А также службы руководителя полетов — диспетчеров подхода, диспетчеров посадки, диспетчеров руления.
И вот тут-то сразу возникают ряд вопросов, проистекающих из особенностей аэропорта Смоленск.
Кстати, аэропорт и аэродром — не одно и то же. Аэропорт — это аэродром, а также вокзалы — пассажирский и грузовой — с соответствующими складами, и многое еще чего.
Особенность первая. Аэродром Смоленска совсем недавно был еще аэродромом совместного базирования военной и гражданской авиации. То есть, на нем базировались авиаполк и гражданский летный авиаотряд. Это соседство «вояк» с «гражданскими» — всегда головная боль, как для одних, так и для других. Потому что у них цели принципиально разные.
«Воякам» в первую очередь Родину надо защищать, и боевые задачи выполнять. А «гражданским» — надо обеспечивать регулярность авиарейсов и прибыли побольше получить.
Так вот — от такого соседства порядка в целом в аэропорту Смоленск — отнюдь не прибавлялось. И то, что недавно это все прекратилось, и аэродром перешел в одни руки — вовсе не означает, что беспорядок мгновенно испарился, аки дым на ветру. А если учесть, что средний уровень бардака в гражданской авиации уверенно находится высоко, то уровень его в Смоленском аэропорту — по крайней мере, несколько превышал этот самый средний уровень.
Особенность вторая. Аэропорт Смоленска до распада СССР относился к средне-магистральной авиации. То бишь — имел исключительно внутренние авиасвязи. И, значит, не был оборудован по 2-й категории ИКАО. Кстати, оборудование по категориям ИКАО — дело вообще дорогостоящим было и во времена СССР. И уж никак не стало дешевле позже.
Для того, чтобы оборудовать аэродром по 2-й категории ИКАО, надо устроить в покрытии ВПП и РД углубленные огни повышенной светосилы, оборудовать главнейшие узлы системы посадки, курсовые и глиссадные радиомаяки, огни подхода и огни ВПП и РД и т.д. тройной системой независимого электропитания и т.д. и т.п.
Так что даже если представить, что он и был оборудован и сертифицирован ИКАО по 2-й категории — не факт, что все это оборудование поддерживалось в должном техническом состоянии. Кстати, сертифицироваться по 2-й категории ИКАО должно было не только оборудование и летчики — но и диспетчера службы руководителя полетов. Так ли это было на самом деле?
И вот тут надо опять вернуться к тем самым четырем попыткам посадить борт на ВПП. Раз за разом попытки посадить борт были неудачны, и раз за разом диспетчера выдавали экипажу погоду, позволяющую произвести еще одну попытку. А командир корабля послушно и честно пытался посадить борт. И лишь затем диспетчера посоветовали командиру посадить борт на другой аэродром.
О чем это говорит?
Посадочное оборудование было или стало — неисправным и раз за разом выдавало неверные условия по видимости. Которые раз за разом передавались диспетчером на президентский борт. И только после очередной попытки (жалко не сказано — после какой) диспетчер посадки, что-то заподозрил, и посоветовал командиру борта уйти на запасной аэродром. Но правды не сказал — потому что не знал (теорию заговора я все же отметаю полностью)!
Я уверен, что если бы диспетчер выдал командиру корабля условия по видимости, выходящие за пределы личного минимума пилота и аэродрома — тот беспрекословно подчинился бы. Беспрекословно и на полном автомате!
Летчиков годами учат, натаскивая, как собак Павлова, мгновенно оценивать ситуацию, и если она выходит за пределы штатной — мгновенно, автоматически — принимать единственно верное решение!
И еще о человеческом факторе.
Удивляет вот еще что. Летчики сажают самолеты, тем более в условиях плохой видимости, пусть и в рамках допуска по категории ИКАО — не сами по себе. А — по глиссаде. Этот такой луч с углом наклона в 2 градуса 40 минут, идущий от глиссадного радиомаяка вверх и ловящегося радиолокационной станцией, расположенной на борту самолета.
И там четко видно, на сколько метров борт ниже, выше, правее, левее глиссады. Если будешь садиться выше глиссады — выкатишься потом за пределы ВПП. Если ниже — не долетишь до ВПП — что и произошло в Смоленске. Если правее или левее — промахнешься мимо ВПП. И диспетчер каждые несколько сот метров поправляет командира борта — «левее глиссады на 5 метров. Выше — на 3 метра».
И так до того момента, пока самолет не войдет точно в глиссаду и тогда все равно диспетчер каждые несколько сот метров до самой посадки говорит «идете в глиссаде».
То есть, они ведутся диспетчером посадки по приборам, установленным, как у диспетчера, так и на борту самолета. Посадка самолета не по глиссаде категорически запрещена! А тут получается, что самолет не долетел до ВПП от 500 метров до 1 километра — то есть.
Летел явно не по глиссаде. И это видел не только командир корабля. Но и диспетчер! И он обязан был предупредить командира и просто запретить ему посадку! Но он этого не сделал — почему? Фраза диспетчера «посадку разрешаю!» — ключевая. Он этой фразой берет на себя ответственность.
Получается — диспетчер не видел, где именно находится самолет относительно глиссады? Что это значит? Оборудование было неисправным?
Конечно, все это только предположения, но они основаны не на воде и не на кофейной гуще. И ответы на поставленные здесь вопросы хотелось бы услышать.
Просмотров: 14891
http://www.rosbalt.ru/2010/04/13/728132.html
Газета друга Ющенко: Смерть Качиньского выгодна Москве
КИЕВ, 13 апреля. На украинских телеканалах и в некоторых СМИ активно раскручивается идея о том, что авиакатастрофу, в котором погибла польская элита во главе с президентом Лехом Качиньским, едва ли не подстроили в России. В частности, газета «Украина молодая» (ее редактор — Михаил Дорошенко, земляк и сподвижник экс-президента Украины Виктора Ющенко) пишет, что смерть Качиньского политически выгодна Москве.
«Возможно, это кощунство – говорить такие вещи в дни, когда по погибшим скорбит весь мир, но в политическом смысле смерть Качинського выгодна Москве. Не удивительно, что в Польше появились завуалированные, и не очень, намеки на то, что падение самолета – не случайность, тем более, в такому скорбном и символическом для поляков месте», – говорится в публикации.
«Вторая Катыньская трагедия болезненно перекликается с другой – гибелью в авиакатастрофе над Гибралтаром 4 июля 1943 года премьер-министра Польши в изгнании Владислава Сикорского. Именно он требовал от Советского Союза объяснить обстоятельства массового убийства польских офицеров под Катынью и обращался к другим странам с требованием осудить это преступление и разорвать отношения с СССР. Точно причины той катастрофы не выяснены до сих пор. Гибель Сикорского позволила СССР безболезненно создать в Польше марионеточное просоветское правительство, и страна на долгие годы попала под влияние Москвы», – пишет украинская газета.
«В отличие от лидеров «Права и справедливости» (Лех и Ярослав Качиньские – прим. ред.), прагматическая «Гражданская платформа Туска (Дональда Туска) согласна на тесное сотрудничество с Россией», – подчеркивает «Украина молодая».
Кроме того, как сообщает «Новый регион», «хроникер» ток-шоу Шустер-Live Михаил Винницкий заявил, что российские диспетчеры вели радиообмен не на английском, а на русском языке, которого не знают польские летчики (при этом, заметим, польский язык все-таки ближе к русскому, чем к английскому, так что не понять его поляки вряд ли могли).
«Международный язык авиации – английский, – напомнил он во время эфира. – Известно, что земля, контролеры (определение Винницкого – Новый Регион) на земле вели переговоры с пилотами на русском языке».
«Пока не расшифрован черный ящик, это предположительно», – прокомментировал заявление Винницкого ведущий шоу Мустафа Найем.
Его поддержал экс-министр обороны и экс-глава СБУ Евгений Марчук: «Это станет известно после расшифровки второго «черного ящика», содержащего записи всех переговоров экипажа», – подчеркнул он.
А вот слова Винницкого о возможной причастности неких таинственных спецслужб к гибели президентского самолета Марчук категорически отверг. «Это исключено», – моментально ответил он.
Как ранее сообщалось, в результате трагедии, происшедшей 10 апреля нынешнего года, погибли 96 высокопоставленных представителей государственной, политической, экономической и научной элиты Польши.
По оперативным данным, опознаны тела 45 погибших в авиакатастрофе польской делегации под Смоленском. Планируется, что тела 54 человек, находившихся на борту лайнера, будут идентифицированы 13 апреля в Москве.
Глава Следственного комитета при прокуратуре РФ Александр Бастрыкин заявил ранее, что крушение самолета с польским президентом на борту по предварительным данным не было связано с техническими проблемами. По мнению руководителя ведомства, летчик принял решение о посадке, несмотря на то, что был проинформирован о неблагоприятных погодных условиях.
Цена смоленской трагедии
Погибший президент Лех Качиньский был крупным политиком, превратившим Польшу в государство, с мнением которого вынуждены считаться мировые державы. И это обязывает, несмотря на объявленный в Польше траур, уже сегодня обсуждать политические последствия катастрофы под Смоленском. Хотя искать «виноватых» в случившейся трагедии стоит, скорее всего, только среди погибших, необходимо признать – смерть Леха Качиньского «развязала руки» и его противникам, и соратникам.
Достаточно прочитать многочисленные оскорбительные отзывы, появившиеся на блогах в Рунете после гибели президента соседней страны, его супруги и еще 94 человек, находившихся в разбившемся под Смоленском самолете, чтобы понять, что в России отнюдь не все в состоянии искренне сострадать «братьям-полякам». С каким удовольствием люди, которые не так давно возмущались, почему в Европе недостаточно скорбят по жертвам терактов в московском метро, теперь пишут: «О гибели всех сожалею, но об этом русофобе, простите, не могу». А некоторые вполне многотиражные российские СМИ, чьи публикации, правда, и раньше в Польше часто называли «оскорбительными» и «хамскими», позволяют экспертам на своих страницах, обсуждая чужое горе, попутно «попугивать» читателей тем, что неизвестные злопыхатели в Варшаве сейчас обязательно обвинят Россию в гибели Леха Качиньского. О том же, кстати, позволяют себе «без диктофона» рассуждать даже некоторые высокопоставленные федеральные чиновники в России.
Видимо, все эти люди настолько запутались в собственных слухах и контрслухах, сложных политтехнологиях и фобиях, что просто не заметили – большинство из тех, от кого они сейчас ждут обвинений в адрес России, сделать этого уже никогда не смогут. Причина проста – на самолете Леха Качиньского находились едва ли не большинство известных польских «правых». В том числе и те из них, кто выдвигал в прошлом подчас не слишком убедительные и излишне эмоциональные обвинения в адрес Кремля.
Хотя, конечно, политиков, «зацикленных» на России как виновнице всех бед польского народа, в соседней стране еще можно увидеть и услышать. В частности, о попытках Москвы скрыть «истинные» подробности падения самолета польского президента заявил, например, его однопартиец Артур Гурский. «Россия в некотором смысле ответственна за эту катастрофу, за эту новую Катынь», — заявил он в интервью праворадикальной газете Nasz Dziennik. К такому выводу член партии Качиньских «Право и Справедливость» (ПиС) приходит, откровенно перевирая последовательность событий, приведших к трагедии. Но господин Гурский – все же скорее исключение, и на общественное мнение в Польше он и его единомышленники особого влияния не оказали, оно не видит в русских злокозненных врагов, заманивших в ловушку Качиньского и его ближайшее окружение.
Так что надо признать – и в России, и в Польше в явном и безоговорочном меньшинстве оказались те политики и общественные деятели, кто хотел бы в собственных интересах и в ущерб отношениям двух стран поспекулировать по поводу мистической гибели Леха Качиньского, порассуждать о «сговоре» Владимира Путина с польским премьером Дональдом Туском и других конспирологических схемах. Так, в соседней стране даже вполне твердые сторонники ПиС говорят о том, что соболезнования российских президента и премьера, а также открытость для польского экспертного сообщества проводимого следствия были едва ли не избыточными.
И как это ни цинично звучит в дни траура, но надо сказать, что согласие и примирение между русскими и поляками связано едва ли не в равной мере как с вполне реальным эмоциональным кризисом в соседней стране, вызванным гибелью первого лица, так и с тем облегчением, которое вызвал его уход с политической сцены как у его противников, так и у соратников. Принципиальность и откровенное упрямство Леха Качиньского в отстаивании своих идеалов, из-за которых покойного превозносили, скажем, Виктор Ющенко или президент Чехии Вацлав Клаус, у большинства так называемых политических прагматиков не вызывало ничего кроме раздражения.
Даже соратникам Леха Качиньского, которые наверняка искренне сожалеют о его безвременной кончине, его смерть открыла возможности, о которых они не могли и мечтать до трагической гибели президента. Ведь в начале осени в Польше должны были пройти президентские выборы, и покойный глава государства практически не имел шансов на них победить, создавая при этом препятствие для коллег по партии. Ведь обойти действующего президента и принять участие в борьбе за кресло первого лица в стране они также не могли, учитывая, что лидер партии — его брат-близнец Ярослав Качиньский. Теперь же ПиС не только может выдвинуть кого-то другого, кто способен конвертировать соболезнования поляков в голоса на выборах. Ведь пройти они должны не позднее, чем через два месяца с момента появления официальной информации о смерти Леха Качиньского, – так что трагедия еще не успеет забыться.
С другой стороны, развязаны теперь руки и у «Гражданской платформы» премьера Дональда Туска. Как бы они ни сопереживали соратникам братьев Качиньских, члены правящей партии не могут не признать, что, во-первых, избавились от жесткого политического конкурента — в последние годы, возможно, ослабшего, но сумевшего победить в свое время Туска на президентских выборах.
Во-вторых, после трагической гибели Леха Качиньского, пусть и на не очень долгий период, вся власть в стране сконцентрировалась в руках «Гражданской платформы», у которой есть, вместе с союзниками по коалиции, большинство в парламенте, которая контролирует правительство, а теперь еще в соответствии с конституцией на два месяца временно получила кресло президента. Ведь исполняет обязанности главы государства член правящей партии и ее вероятный кандидат в президенты на предстоящих внеочередных выборах Бронислав Коморовский.
Наконец, центристы из «Гражданской платформы» оказались, по сути, наименее пострадавшей стороной в смоленской трагедии. Даже «левые» — и те понесли весьма ощутимую политическую потерю, ведь в президентском Ту-154 летел Ежи Шмайдзиньский, который должен был баллотироваться в президенты.
Выиграли от ухода с политической арены Леха Качиньского и все зарубежные партнеры Польши, за исключением, может быть, США, Латвии, Эстонии, Грузии и Украины. Ведь именно Лех Качиньский являлся одним из наиболее жестких и бескомпромиссных переговорщиков в традиционно корректной европейской политике. Благодаря ему Польша сумела повлиять на Лиссабонский договор, так называемую «евроконституцию», он же отстаивал — с использованием всех доступных рычагов — интересы польских производителей на внешних рынках, провоцируя самими методами, применяемыми им при защите, новые конфликты. В современном глобальном царстве дипломатов потомственный интеллигент Качиньский выглядел и вел себя, скажем так, по-крестьянски уперто, но результат это давало.
Однако в последнее время произошло превышение предельно допустимого уровня негативных последствий от его резких действий на внешней арене и не вполне корректных поступков и заявлений внутри страны, которые постоянно приводили к сварам в высшем руководстве Польши. И усталость от этого политического класса и общества неизбежно должны были «похоронить» Леха Качиньского как политика, если бы раньше смерть не настигла его на пути в Катынь. Но тогда бы так называемая «консервативная» политика умерла в Польше вместе с уходом президента со своего поста. Теперь же польские консерваторы могут рассчитывать на перерождение и новые политические победы. Таково главное наследство, которое оставил им Лех Качиньский.
Иван Преображенский
Польша: с похорон — на выборыПродолжая обсуждать назначенные на 18 апреля похороны погибшего в авиакатастрофе президента Леха Качиньского, Польша начинает задумываться о предстоящих в июне выборах нового главы государства. Покойный руководитель страны фактически обречен на то, что день его вечного упокоения превратится в политическое действо, став для основных партий стартом избирательной кампании.
Лех Качиньский будет похоронен в Вавельском соборе Кракова — древней столице польских королей. Именно здесь находятся могилы польских монархов прошлых веков, а также места вечного упокоения великих польских поэтов и политических деятелей национального возрождения (вроде Тадеушка Костюшко или Юзефа Пилскудского). В этом же соборе, как заявили нынешние польские власти, по просьбе родственников должен быть похоронен и Лех Качиньский.
Это решение вызвало определенное общественное беспокойство. Во-первых, Качиньский – коренной варшавянин, его родители – участники Варшавского восстания, а сам он – бывший мэр польской столицы. Уже только последнего могло быть достаточно для того, чтобы могила его была именно в столице. Кроме того, Качиньский никогда не выражал желания упокоиться в Вавеле. Решение о похоронах в Кракове вызвало даже манифестации протеста, а также спровоцировало негативную реакцию со стороны польской интеллигенции. В частности, знаменитый режиссер Анджей Вайда выразил удивление действиями властей и родственников покойного, отметив, что тот был «скромным человеком» и не давал поводов для того, чтобы хоронить себя вместе с королями. В конце концов решение о похоронах было скорректировано — Лех Качиньский упокоится при входе в собор.
Но тут же появились слухи, что измениться уже сама дата похорон. Помешать пышной церемонии, в которой должны принять участие десятки глав государств, включая российского президента Дмитрия Медведева, могут проблемы в авиасообщении над Европой, вызванные извержением вулкана в Исландии. Но чуть позже польские власти внезапно опровергли собственные предположения, заверив, что похороны все же пройдут именно 18 апреля.
К несчастью, как ни цинично, причина всех этих метаний не только в стремлении «на высоком уровне» провести траурную церемония. Дело в том, что уже через три дня после похорон Леха Качиньского — 21 апреля – исполняющий обязанности президента Польши, маршал Сейма Бронислав Коморовский объявит дату новых выборов. Скорее всего, голосование пройдет 20 июня. На этом сходится большинство польских экспертов. Соответственно, похороны будут одновременно и стартом избирательной кампании для всех кандидатов.
Но очевидно, что стартовые условия у всех будут разными. В наиболее выигрышном положении, как представляется, находится Бронислав Коморовский – кандидат от правящей центристской «Гражданской платформы» премьер-министра Дональда Туска. Во-первых, он — единственный выживший из трех основных претендентов на пост президента. Во-вторых, его партия имеет большинство в парламенте, контролирует правительство и готова его поддержать. В-третьих, он сейчас постоянно на виду как временный глава государства.
Заметно хуже «левым». Их кандидат Ежи Шмайдзиньский погиб вместе с Лехом Качиньским, а фигуры, равной ему по масштабу, сейчас нет. Скорее всего, именно «левые» потребовали перенести оглашение даты выборов на 21 апреля, чтобы получить несколько дополнительных дней для согласования компромиссной кандидатуры. Но и в случае, если несколько посткоммунистических польских партий и успеют это сделать, шансов на победу у них практически нет. А во втором туре, коль скоро он понадобится, их избиратели будут голосовать, вероятнее всего, за центристов — то есть за Коморовского.
Тяжелое положение и у «правых» — партии братьев Качиньских «Право и Справедливость» (ПиС). Их лидер, занимавший пост президента, погиб, срочно нужно выбрать нового кандидата. Самым логичным было бы просить вступить в борьбу лидера партии Ярослава Качиньского, брата-близнеца погибшего президента. Но он может и отказаться, переживая личную трагедию. Кроме того, оппоненты вполне способны назвать такое решение «пиаром на крови».
Не стоит забывать и то, что Ярослав Качиньский создал для своей партии дополнительную сложность — на нем лично лежит ответственность за то, что его брата похоронят именно в Кракове, в одном соборе с польскими королями. А ведь, как уже говорилось, данное решение вызвало неодобрение в польском обществе, и после завершения траура оппоненты ПиС могут воспользоваться этим для критики действий партии и ее кандидата.
Похоже, «правые» оказались в ловушке. Катастрофа оставила их едва ли не без большинства лучших представителей в парламенте, лишила «своего» президента, а также поддержки дружественно настроенных госчиновников. Похороны же Качиньского в Вавеле окончательно усложнят ситуацию.
С одной стороны, «правым» надо добиваться скорейшего проведения выборов, чтобы их кандидат (неважно будет это Ярослав Качиньский или кто-то другой) получил максимум поддержки на волне соболезнования со стороны избирателей. С другой – сразу после выборов неизбежно начнется обсуждение причин, по которым для могилы президента был выбран именно Краков. И это резко снизит шансы «правых» на победу.
Получается, что не только для «левых», но и для ПиС ситуация практически патовая. И сейчас, несмотря на трагические обстоятельства, они вынуждены думать не только о похоронах десятков своих товарищей, но и о подготовке к новой политической кампании.
Очевидно, что похоронное шествие в Кракове фактически будет предвыборной манифестацией основных политических сил Польши, вне зависимости от того, осознают они это и хотят ли такого развития событий.
Иван Преображенский
16 Февруари 2008
по http://e-vestnik.bg
Какво се е случило в Катин – ще ползвам долната публикация за презентацията на филма от Анджей Вайда, където добре са подредени и изказани събитията тогава.
Вайда разкри истината за Катин и вината на Запада
Жанина Драгостинова, Берлин
Два часа преди Скарлет Йохансон и Натали Портман да се разходят по червения килим пред Берлинале паласт, по него мина и Ангела Меркел. Германската канцлерка бе включила само един филм в програмата си от посещението на фестивала. “Катин” на полския режисьор Анджей Вайда. Немските медии веднага разтълкуваха събитието като акт на заздравяване на германско-полските отношения, желание заедно да се върви напред. Дали обаче така ще постъпи и Путин следващия месец, когато е предвидена премиерата на филма в Москва? Едва ли, въздъхват всички. Надежда всяка тука оставете.
“Катин” бърка дълбоко в раните на историята и изкарва из мълчанието събития, върху които почти 60 години е стоял печатът “табу”.
Какво всъщност се случва в Катин? На 5 март 1940 г. в горичка край Катин, на 20 км от Смоленск, 22 000 полски офицери и войници са убити с изстрел в тила. Заповедта за разстрела е издадена от съветското политбюро с личното разрешение на Сталин. Действието е следствие от пакта Рибентроп – Молотов, сключен през 1939 г. Така немците влизат през западната граница на Полша, а руснаците завладяват източните й части, без да има обявена война между СССР и Полша. Заедно с офицерите и войниците и от двете страни арестуват много интелектуалци, университетски професори, гимназиални учители, хора на изкуството – интелигенцията на Полша. И докато немците се задоволяват да изпратят в лагерите на смъртта само мъжете, руснаците преследват и жените на полските офицери.
Вайда разказва в “Катин” главно от гледна точка на жените, чакащи напразно завръщането на съпрузите си. “Отначало се чудех дали да направя политически филм или дълбоко личен – обясни на пресконференция в Берлин режисьорът. – В крайна сметка избрах елегията. Защото това е филм за мен и моето семейство. Баща ми е един от многото полски мъже, разстреляни в Катин. Помня, когато мама го изпращаше. Изтича подире му, свали от врата кръстчето си и му го пъхна в ръката. Това беше последният път, когато видях баща си. По-късно, когато дойде съобщението, че е убит, мама отказа да повярва. До края на войната тя живееше с надеждата, че татко ще се върне. За тази надежда на чакащите жени и за голямата лъжа на победителите е моят филм.”
Германският канцлер Ангела Меркел с режисьора Анджей Вайда и актрисата Мая Остажевска преди премиерата на филма “Катин” на кинофестивала в Берлин. Снимка: Ройтерс
През 1943 г. немският Вермахт открива масовите гробове. Международната общност разбира какво се е случило с безследно изчезналите полски войници. Министърът на пропагандата Гьобелс кани представители на “Червения кръст” и на полското задгранично правителство да присъстват на ексхумацията. Германия обвинява за случилото се СССР. Сталин отхвърля обвинението. На многото запитвания за съдбите на отделни офицери руснаците отвръщат с фалшифицирани документи. За да не развалят съюза си със СССР и да не провалят крайната си победа във войната, Рузвелт и Чърчил прикриват Сталин с мълчанието си.
“Моят филм е и срещу греха на Запада – добави Вайда, – който спря хода на истината.” В центъра на неговия разказ е семейство, в което бащата загива в немския лагер Заксенхаузен, а синът е разстрелян от руснаците.
Мълчанието за масовото убийство в Катин продължава и след края на войната, тъй като Полша попада в съветската зона на влияние. Мълчат жените, мълчат малцината оживели, мълчат всички, за които оцеляването се превръща в единствена цел.
“Не вярвах, че комунизмът някога ще свърши. Не вярвах, че някога на бял свят ще излезе истината за Катин. Всичко това стана възможно едва след 1989 г. Ако Стената не беше паднала, и до днес лъжата щеше да властва – обясни Вайда и добави – Нищо в този филм не е измислено. Сценарият се базира както на личните ми спомени, така и на многото документи, дневници, записки, които излязоха на бял свят. Аз трябваше да разкажа тази история, за да съм чист спрямо баща си, за да мога спокойно да се разделя с него. След прожекцията във Варшава при мен дойде една жена, явно дъщеря на убит в Катин, и ми каза, че след като е разбрала какво точно се е случило там, ще й бъде по-леко да живее. И аз съм убеден, че с лъжата по-трудно се живее, много по-трудно отколкото и с най-жестоката истина.”
Пръв Горбачов признава вината на СССР. През април 1990 г. той предава на Полша част от архива по случая “Катин”. Две години по-късно Елцин предоставя самото нареждане на Сталин за екзекуцията. Путин уж дава съгласието си за подробно разследване, но през 2005 г. то е прекратено поради давност. Руският президент отказвал да сложи знак на равенство между Хитлер и Сталин. Независимо, че точно притиснатите между двамата диктатори погълнаха най-отровните хапове на историята.
Премиерата на “Катин” в Полша бе на 17 септември миналата година (2007). Денят не е избран случайно – това е датата на подписването на пакта Рибентроп – Молотов. “Трагична дата за Полша” според Вайда. До днес над 3 милиона полски зрители са гледали филма. Премиерата в Москва е насрочена за 5 март – деня на масовия разстрел. Дали обаче тя ще се състои, все още никой не знае.
Акторите Анджей Чира (отляво надясно), Магдалена Сиелска, Данута Стенка, режисьорът Анджей Вайда, Мая Остажевска при представянето на филма “Катин” на берлинския кинофестивал “Берлинале”. Снимка: Ройтерс
“Катин” е номиниран за “Оскар” за чуждоезичен филм. Вайда вече има тази награда за цялостно творчество, отличаван е в Кан, има и “Златна мечка” от Берлин. “Оскарът сам по себе си не ме блазни. Ако искам да го получа, то е защото призът ще даде възможност повече хора да видят филма ми. Може би дори и Путин.”
81-годишният режисьор определи “Катин” като “последен филм от полската школа, последен филм за Втората световна война. Може би защото след като Йежи Кавалерович почина, аз останах последният от това поколение. Това е моето сбогуване с темата. Отсега нататък ще правя само съвременни филми.”
Какво се случва днес – виждат се датите! Няколко дори непрочувствени думи, още по-малко присъстващи както забелязвате на снимката. Полската делегация може да е удовлетворена от казаното от друг тоталитарист и днешен деспот в Русия, но аз не съм, както хиляди други граждани по света.ПОКЛОН ПРЕД ЗАГИНАЛИТЕ ОТ ПОЛСКАТА ДЕЛЕГАЦИЯ НЕЛЕПО НА 10.04.2010 В САМОЛЕТНАТА КАТАСТРОФА НАД СМОЛЕНСК (близо до Катин), ВЕДНО С РАДЕТЕЛА ЗА ДОСТОЙНА СПРАВЕДЛИВОСТ НАД ПОЛСКИТЕ ОФИЦЕРИ ОТ КАТИН, ИЗБИТИ ЗАРАДИ ПОЛИТИЧЕСКИТЕ ИНТЕРЕСИ НА ДРУГ ДИКТАТОР – СТАЛИН, както и съболезнования за останалите живи от СЕМЕЙСТВАТА ИМ ДНЕС! СЪБОЛЕЗНОВАНИЯ КЪМ ЦЕЛИЯ ПОЛСКИ НАРОД ЗА СВИДНАТА ЗАГУБА!
ЗА подобна ЧОВЕШКА ГРЕШКА – НЯМА ПРОШКА! Хитлер цял свят го заклейми, заради Холокоста, лагерите на смъртта и погрешната му политика, съсипала милиони човешки животи, както в самата Германия, така и в останалите страни където се беше настанил фашизма му. Нима грешките на Сталин са по-малки, по-нежни, и не костващи човешки животи? Ей, колеги граждани от Германия, Чехия, Полша, Унгария, Словения, Румъния, Македония, Сърбия дори от Русия и съюзните Републики нима малък УЖАС преживявахме, строейки социализъм и комунизъм 45 години? Нима малко човешки жертви бяха дадени по места, само заради една измислена думичка «комунизъм» и защото другарят Сталин ни беше завещал робско бъдеще, граничещо с човешко извращение? Разбира се, че всеки народ знае себе си, но днес всички виждаме колко ни е притиснал живота в стената, и как останалият свят се чуди да ни приобщи към настоящето колкото се може по-бързо и справедливо, само защото «ние» трябваше да градим Сезифовски ИЗМИСЛЕНИЯ КОМУНИЗЪМ, от който така и не се видя ползата му! Народите не искат мъст, но искат добронамерена, справедлива и перспективна политическа мисъл в битуването си, и в този смисъл всеки трябва да получи заслуженото и полагащато му се. Правилата на «политическата игра» бяха нарушени и е време първо добронамерено да се възстановят и второ овъзмездят! Така си мисля аз.
8.04.2010
http://bulgarian.ruvr.ru/2010/04/08/6160323.html
Обяснение с Катин
Печатните издания съобщават за визитата на Владимир Путин в Катин. По време на 70-тата годишнина от разстрела на полските военнопленници руският премиер, заедно с полския си колега Доналд Туск, се поклони на стената на фамилиите на убитите. Лидерите на правителствата на двете страни нарекоха този ден прелом за историята на Катин и за историята на руско-полските взаимоотношения. Вестник „Время новостей" отбелязва, че на паметните тържества в Катин, Путин, най-вероятно, е произнесъл най-прочувствената си реч за цялата си политическа кариера. Той заяви, че на злодействата на тоталитарния Сталин е дадена ясна политическа и правова оценка, която не подлежи на никаква ревизия. Путин призова да се пази горчивият спомен за миналото. Той даде да се разбере, че прави разлика между руския народ и престъпленията на тоталитарния режим. Полската делегация отбеляза, че е напълно удовлетворена от казаното.
10 април 2010
http://www.speshno.info/news.php?id=126380
История на трагедията в Катин
София /КРОСС/ Катинските разстрели са съветско военно престъпление - масово убийство по време на Втората световна война на около 20 000 поляци, голяма част от които цивилни, от съветски военни. Жертвите са взети като пленници, когато Съветският съюз нахлува в Полша през септември 1939. Катин (Katyn) е гора близо до село Гнеиздово (близо до Смоленск в Русия).През 1942 г. строителни работници, копаещи под ръководството на германските въоръжени сили, откриват близо до вилната местност Катин ров, пълен с неразложили се трупове. Мнозинството от тях са били полски офицери. Немците огласяват зловещата си находка пред световната общественост през пролетта на 1943 година. Те заявяват, че поляците са разстреляни по заповед на Йосиф Сталин още през пролетта на 1940 г. По искане на Германия е свикана комисия от Международния червен кръст. В нея участва и българският патолог доц. Марко Марков, който потвърждава твърденията за масовото убийство на поляците. След окупацията на България от Червената армия, доцент Марков е осъден на смърт от трети състав на т.нар. народен съд, поради "служба на Германия или на съюзниците ѝ". Действителните причини и мотиви за присъдата са, че чрез нея се цели посредством физическото елиминиране на доц. Марков да се затрие важен свидетел на престъпленията извършени от болшевиките в Катинската гора.През 1944 г. съветите си връщат обратно Катинските територии, правят повторна ексхумация и обвиняват за случилото се Вермахта. Съветската страна твърди, че жертвите са били разстреляни през есента на 1941 от германците. Става дума за около 15 000-18 000 поляци, някои оценки стигат и 25 000. Едва през 1990 Михаил Горбачов най-сетне признава, че СССР е виновен за разстрела, и потвърждава наличието на още две гробни полета близо до Катин. Оценките са, че труповете са близо 25 700. Горбачов прави изявление, че за всичко е виновен комунизмът и тоталитаризмът. Борис Елцин разсекретява архивите, отнасящи се до този случай, от които става ясно, че разстрелите са били извършени наистина през април и май 1940 година от части на НКВД.В клането загиват много полски войници, офицери, представители на интелигенцията, едри собственици - "цветът" на полската нация. Сред жертвите са: общо 16 генерали, 1 адмирал, 24 полковници, 79 подполковници, 258 майори, 654 капитани, 3420 подофицери, 7 армейски свещеници, трима едри земевладелци, 1 принц, 43 чиновници, 85 редници, 131 бежанци; 20 университетски професори, 300 физици, няколко хиляди адвокати, инженери и учители; повече от сто писатели и журналисти и над двеста пилоти. Ликвидиран е повече от половината полски офицерски състав. Около 7000 души от тях са разстреляни собственоръчно от Василий Блохов, комендант на главната квартира на НКВД Лубянка.Въпреки, че според данните на Сталин разстреляните са 25 700, на 3 Март 1959 в доклад на председателя на КГБ Александр Шелепин се казва, че всъщност са разстреляни 21 857 поляци, както следва:4 421 в Катинската гора (Смоленск)3 820 в лагера "Старобелск" (близо до Харков)6 311 в лагер "Осташково" (Калининския регион)7 305 в други лагери и затвори в западна Украйна и западна Беларус.
11 април 2010
http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2010-04-11&article=320631
Катинската гора като Холокоста
Касапницата трови от десетилетия отношенията между Варшава и Москва
Спорът кой е виновен за трагедията в Катинската гора през 1943 г. се води почти седем десетилетия и трови полско-руските отношения. Половин век Съветският съюз винеше за престъплението нацистките войски, които разкриха масовите гробове през 1943 г. Едва през 1990 г. Михаил Горбачов призна, че НКВД, предшественикът на КГБ, е отговорен за убийствата, извършени по заповед на Сталин през април 1940 г. Горбачов заявява, че за всичко е виновен комунизмът и тоталитаризмът. Борис Елцин разсекретява архивите за този случай, от които става ясно, че разстрелите са били извършени наистина през април и май 1940 г. от НКВД. Руският премиер Владимир Путин смята, че случилото се в Катин може би е било отмъщението на Сталин за гибелта в полски плен на 32 000 съветски войници, предаде РИА Новости. Според загиналия полски президент Лех Качински изтреблението на поляци в Катин е равносилно на Холокоста. То е отмъщение на Русия, че Полша е отблъснала агресията й през 1920 г., подчертаваше Качински. На 7 април Путин участва заедно с полския премиер Доналд Туск в церемония в памет на екзекутираните от НКВД поляци през Втората световна война. Участието му в церемонията бе оценено като небивал жест на добра воля към Полша. Но няколко часа по-късно Путин вгорчи атмосферата, като предложи доста спорно оправдание за масовото избиване, отбеляза АП.
"Не знаех, че през 1920 година военната операция в съветско-полската война е ръководел лично Сталин. Тогава, както е известно, Червената армия е претърпяла поражение и много червеноармейци били пленени. От глад, от болести в полски плен умрели 32 хиляди", каза Путин на пресконференция след траурните церемонии в Катин и разговорите си с полския премиер Доналд Туск. "Предполагам, повтарям, това е мое лично мнение, че Сталин се е чувствал лично отговорен за тази трагедия. И, второ, извършил е този разстрел, като се е ръководил от чувство за мъст", коментира Путин. Той подчерта, че от това престъпните деяния не престават да бъдат престъпни.
Полша настоява Русия да разсекрети документите за катинското клане, които още не са разсекретени, тъй като се нуждае от доказателства, за да изправи пред правосъдието извършителите на масовото убийство.
12.02.2010
http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2010-04-11&article=320631
Проклятие е не Катин, а историческата вражда
С историка акад. Георги МАРКОВ разговаря Мариела Балева
- Светът е потресен от трагедията, сполетяла народа на Полша в събота. Мнозина коментари започват с въпроса проклятие ли тегне над Катин. Макар и да е емоционален изблик, има ли нещо вярно в такава констатация, акад. Марков?
- Това не е проклятието на Катин, това е проклятието на унаследената историческа вражда между Полша и Русия. Тя има дълбоки корени и не започва от 1940 г., а много преди това. И тази историческа вражда взе своите жертви.
- Но Господ изпитва за втори път поляци и руснаци. И хората са склонни да правят заключения, които са далеч от разума просто защото нямат друго обяснение освен пръста на съдбата.
- Това е нормалната човешка реакция. Твърде дълго продължава “студената война” между двата славянски народа. Затова вина имат историците и политиците, които разглеждат едностранно трагедиите, белязали Катин.
- Поляците навярно имат право - край Катин са избити хиляди техни, цветът на нацията им през 1940 г. Всъщност какво точно се е случило на това злокобно място?
- Катин е леговище на НКВД - страховитите тайни служби на болшевиките, и се намира до руския град Смоленск. Първите масови убийства там обаче са извършени не над поляци, а над руснаци по време на големия сталински терор през 1937-1938 г. Премиерът Путин е прав, като казва, че преди да има масови полски гробове, там вече e имало руски такива. И за палачите от НКВД е без значение кого са убивали - поляци или руснаци.
- Жертвите били убивани по един и същ начин...
- Да, по метода на НКВД - с изстрел в тила. Това е установено по време на международна комисия на Червения кръст, в която вземат участие специалисти съдебни медици от много страни. В нея участва и българският патоанатом доц. Марко Марков.
- Какво доказват резултатите от нея?
- Доц. Марков издава сборник от 400 страници през 1943 г. С протоколи и аутопсии на трупове както от 1937 г., така и от 1940 г . Това се случва точно след като германският Вермахт превзема Смоленск. След 1944 г. той обаче е изправен пред нашия Народен съд и е принуден да каже, че участва в лъжата на нацистката пропаганда. Изпратен е в Нюрнберг като свидетел под заплаха и пред Международния трибунал срещу престъпниците от Третия райх произнася лъжа, че убийствата в Катин са дело на нацистите. Има и друга много интересна случка, която може да бъде причислена към знаците на съдбата.
- За какво става дума?
- Ген. Владислав Сикорски, който по онова време е министър-председател на полското правителство в изгнание в Лондон, заявява на Чърчил, че трябва да се търси сметка на Сталин за масовите убийства. Чърчил обаче не желаел да си разваля съюза с Чичо Джо (така той наричал Сталин) за някакви 22 000 полски офицери, свещеници и интелектуалци. Все пак Червената армия му е била нужна, за да спечели войната с Хитлер. На 4 юли 1943 г. самолетът на британските кралски сили, с който ген. Сикорски пътува, избухва в пламъци малко след излитането си от Гибралтар и той загива.
- Защо Сталин избива полския елит?
- Знаейки, че войната с Хитлер е неизбежна, Сталин се опитва да спечели част от полските офицери на своя страна. И наистина част от тях се съгласяват да служат в съветската армия, като така се спасяват. След 22 юни 1941 г., когато Германия напада Съветския съюз, правят една полска дивизия. Тя прераства в армия и в състава на Червената армия достига до Берлин. Голяма част от полските военни обаче отказват да служат на Сталин.
- Защо?
- Защото на 17 септември 1939 г., когато германският Вермахт настъпва, Светската армия нанася удар откъм изток срещу Полша. И Сталин, каквато е практиката на неговия терор, избива несъгласните. По същия начин, както прави със съветските офицери през 1937-38 г.
- Поляците винаги са искали Русия официално да се извини за зверските убийства в Катин.
- Разбира се. През 1990 г. в края на перестройката Михаил Горбачов призна, че масовото убийство край Катин е дело на НКВД - съветските тайни служби. И толкоз. После Елцин даде част от документите за Катин и от 2000 г. насам там се правят поклонения. Преди няколко дни премиерите на Русия и на Полша - Владимир Путин и Доналд Туиск, се поклониха офциално.
- Но президентът на Полша Лех Качински тръгва с голяма делегация след официалното възпоменание. Не може трагедията с правителствения “Ту 154” да няма предистория?
- Права сте и като историк ще ви я разкажа. Президентът Качински за тези 5 години се закле, че няма да стъпи официално в Москва. И той никога не го направи. Може да се каже, че политиката на русофобия му затри главата. Преди три години той бе в Катин по същия начин - неофициално. Но тогава вероятно времето е било хубаво. А сега при гъста мъгла летището е затворено, правят се три безуспешни опита за кацане... Смятам, че полските власти ще се опитат да измият ръцете си с летците.
- Това ли е версията ви?
- Да. Защото пилотите не са действали на своя глава. Това е президентски самолет и най-вероятно те са действали по нечие нареждане - на Лех Качински. Предполагам, че държавният глава не е искал да кацне нито в Москва, нито в Минск, както му е било предложено. Така историческата вражда между двата народа е помрачила разума му и се стига до неговото самоубийство, което за съжаление уби още 94 висши поляци. Ако президентът бе разрешил самолетът да кацне на едно от двете места, трагедията можеше да не се случи.
- Русофобията на президента ли е виновна?
- Има една сентенция - за мъртвите или добро, или нищо. Но като историк ще ви кажа, че това не важи за държавниците. Историята не би оправдала подобна постъпка.
- И каква трябва да е била евентуалната логика на президента?
- Ако Качински се бе съгласил самолетът да кацне в Минск, това означава да признае диктаторския режим на Лукашенко. А Москва пък е част от русофобията му - за да кацне в столицата, трябва да се появи и руският президент. Само преди дни Путин отказа официално извинение от Русия за клането в Катин - той заяви, че убитите са и руснаци, и поляци - всичките жертви на сталинизма.
- Коментарите след трагедията от събота са, че може би най-накрая двата народа ще се помирят, ще изживеят своя катарзис. Така ли е?
- Дано се стигне до дълго чакания катарзис. Но се опасявам, че някои пак ще използват случая за задълбочаване пропастта между поляци и руснаци. Ако в Катин има 22 хил. гроба на поляци, на полска територия има 600 хил. гроба на съветски воини.
- Но всеки чете различно историята.
- А тя трябва да се чете с две широко отворени очи. Да, Сталин е заповядал да се избият поляците край Катин, но Сталин е и върховен главнокомандващ на Червената армия, която спасява Полша. За съжаление голяма част от полските историци гледат само в Катин. И настройват в тази посока общественото мнение. А ако не беше превзет Берлин от Съветската армия? В историята има всичко. И дано има повече трезвост, а политиците да не злоупотребяват с историческата памет.
- Историците имат ли вина за наслояването на омраза?
- Имат, и то голяма. Вярно е, че 45 г. в Полша това беше тема табу, но след 1989 г. яростта се отприщи с огромна сила. А Катин е брънка от историята на Втората световна война, в която загинаха над 55 млн. души. Вместо поляци и руснаци да се съберат, да поднесат венци на жертвите на сталинизма, те правят отделни поклонения. Всичко е в ръцете на политиците, те трябва да направят първата крачка към катарзиса.
- В историята е имало много поводи за омраза.
- Да, особено между англичани и французи, но тя избледня. Те водят най-дългата война в историята - стогодишната (точната й продължителност е 114 г.).Французите и днес казват, че англичаните са убили Жана Дарк. Ами омразата между французи и германци? Но си спомнете как Хелмут Кол и Франсоа Митеран в края на 80-те години си подадоха ръка на най-голямото военно гробище - Вердюн. Там има 700 хил. гроба. Ето това е начинът на помирение.
- След 1989 г. се отприщиха много вражди в Източна Европа.
- 45 г. викахме “Вечна дружба” и враждите се потискаха. След 1989-а се образуваха много нови държави. Вижте Украйна - има средновековна държава, която се казва Киевска Рус, а те днес я наричат Киевска Украйна. Ами омразата между Грузия и Русия? Преди две години, когато стана войната в Кавказ, един от руските държавници каза: “Грузинците да не забравят, че има двама масови убийци на руския народ - Сталин и Берия, а те са грузинци.” И омразата пламна.
- Качински приживе твърдо подкрепи Саакашвили в Грузия.
- Да, и затова казвам, че историята не бива да слугува на политиците. Най-ценната поука от нея е: Да не се живее с историческа вражда. Защото всеки народ може да извади нещо срещу свои съседи. И то да е взривоопасно.
16.04.2010
http://www.btv.bg/news/
Приключва огледът на мястото на катастрофата край Смоленск
Екипите, разследващи катастрофата на полския президентски самолет Ту-154 в събота край Смоленск в Русия, приключват огледа на местопроизшествието, предаде ИТАР-ТАСС.
На мястото, където загинаха президентът на Полша Лех Качински и още 95 души, в момента работят над 40 следователи и криминалисти от Следствения комитет към прокуратурата на Русия, представители на полската военна прокуратура, на полицията и агенцията за вътрешна сигурност на Полша, заяви говорителят на комитета Владимир Маркин.
От мястото на катастрофата са събрани вече всички останки от самолета, личните вещи, документите и скъпоценностите на пътниците, а също и другите предмети, които представляват интерес за следствието. Насрочени са и различни съдебни експертизи, посочи руският представител.
Всички отломки от машината се изследват с участие на експерти от Междудържавния авиационен комитет. Днес огледът на мястото ще бъде приключен. Следствието ще продължи своята работа в Смоленск и в Москва, добави Владимир Маркин.
Нацисты сорвали антифашистскую выставку
В Киеве нацисты напали на помещение, где проходила документальная фотовыставка "Волынская резня: польские и еврейские жертвы ОУН-УПА". Собрание из более чем 4.000 документов, 59 планшетов, а также карты доказывает факты преступлений совершенные ОУН-УПА против польского, еврейского, украинского, русского и цыганского народов.
Нацисты потребовали закрытия выставки, но были выдворены на ее пределы.
Няма коментари:
Публикуване на коментар