ПОНЕ ДА СИ ПОМЕЧТАЕМ!!!

Какво поддържаме с мълчанието си? Кого прикриваме с него? Ей, тези два въпроса не ми дават мира от няколко дена!

20 години вместо да се поставят основите на ДЕМОКРАЦИЯ у нас, ние продължаваме да поддържаме руините на комунизма. И си въобразяваме, че уж той си бил отишъл – даже и песничка има за това!

Оказа се днес, че подобна инвестиция е погрешна. Тя не е направена нито на точното място, нито е приложена от точните хора и съвсем не е в интерес на българския народ. Все едно си живеем сред сринатата ни къща, кой как може – в бедност, недоимък, въобще в пълна мизерия. Такъв живот живеем казано с прости думи и за съжеление. Основите ни са ЗАКОНА, а покривът спазването на ЗАКОННОСТА в държавата ни. И двете, времето и ветровете на някъде са ги отвяли!

Да вземем например който и да било наш закон. Ако го прочтем на първо време, и внимателно разбира се. Установяваме, че той не кореспондира по същината си с поне още два от съответната материя! Разбираме, че ако той повелява “нещо си”, останалите два или го опровергават изцяло, или отчасти, а Съдът в Решението си трябва да съобрази този факт. Поради което, за нещо очевидно неправомерно из живота ни, съдиите са принудени да изписват по 5-6 страници решения, от които в 99,9 % от случаите потърпевшите се оказват винаги “виновни”, въпреки че доказателствата сочат точно обратното. Първите гледат да си вършат работата, предвид законотворния ребус, с който си я вършат обикновено – “родното” ни законодателство, но са в режим на “лишени от ефективно правораздаванне”, което допринася изключително за печалния факт – нарушени човешки права, абсурдни присъди, точещи се с години дела и т.н.. А в болшинството си са добре подготвени професионалисти и най-важното с богато натрупан опит съдии. Е, и сред тях има слаби и корумпирани “работници”, просто като навсякъде по света. Вторите (по-важните и потърпевшите, т.е. гражданите) се чувстват омерзени, окаляни, неправомерно подхвърляни от една инстанция на друга, неправомерно осъдени, но продължават да живуркат с натрапената им неправда, да си скубят косите, да се оплакват тук-там ... и в крайна сметка – нищо съществено налице по това за което са се жалвали. Това ни се случва, та до днес. Ето така съдебно се манипура обществото ни, защото презумпцията, че невиновният гражданин е “виновен” е заложена от законотворците ни в самите им закони. Доказване на невиновност е почти изключена опция по принцип в законите им, поради което сме и свидетели на такова порочно прилагане на правораздаване в съдопроизводството ни. После Европа не ни харесвала, били сме неефективни, трябвало ни сериозно преструктуриране в този ресор и разни ми ти такива работи се чуват! Прави са си хората. И естествено е, всичко това да креира в обществото ни във времето недоволство в крайна сметка от натрапеното ни усещане за вечна виновност по всичко, което разбира се съвсем не е така. Това живот ли е?
Не така обаче стои въпросът с така наречените БОГОИЗБРАЛИ СЕ. Те си живеят спокойничко и добре в това отношение, карат си джиповете, джобчетата им са толкова дебелички, че вече си носят куфарчета, къщичките им са приказни палати пълни с какво ли не – и от пиле мляко имат, могат да си позволят и си купуват скъпи технологични устройства, за да организират някое и друго отвличане, да си поискат някое и друго подкупче, да си доносничат и клюкарстват помежду си колкото си искат до насита ... и най важното измислили са си и правото, при всеки случай когато с нас плебеите им се налага да си комуникират, страховито да ни размахват пръстче, да ни плашат със закона, с правораздаването, с полиция, със съкращения и изхвърляне от работа ако не им угаждаме и не им се подчиняваме безприкословно, с подслушвания и отвличания, и най-вече - непрекъснато ни нагнетяват някаква измислена от тях наша виновност. Направо чудничка работа! Вече цели поколения израснаха в такъв страх от гореописаното.
Е, питам ви хора, това не се ли нарича властова манипулация с нас, за изминалите 20 години – от една страна политиците и управляващите ни, от друга олигарсите и мафиите им? За 20 години в държавата ни тихичко и системно се настаняваше и наместваше ПОЛИТИЧЕСКИЯ НИ ТЕРОР и днес включително. По темата е писано толкова много, че чак ме е срам да го повтарям, но ми е нужно, за да развия по-нататък това което искам да кажа, защото чрез вечното си мълчание и търпение от горните хаярсъзи добро не видяхме и няма да видим.

Ами да си запретнем ръкавите и да заличим из основи комунистическите руини, къщичките им, закончетата им и самите тях. 20 години великодушно търпяхме тези партийни и управленски шутове, нагледахме се на отвратителните им извращения в живота ни! Да загробим и поколенията си и да се обезличим като човеци въобще ли, да се ликвидира нацията ни ли ще допуснем? Аз не искам това. Вярвам, че и вие не го искате!

Позагледайте се в момента в гражданството на Хаити след катастрофалното земетресение там (отнасям се с огромна почит към сполетялото ги природно бедствие и случилите се човешки жертви) – обществото им основателно е недоволно от продължаващите няколко дена неадекватни мерки към пострадалите. А колко държави все пак им помагат в бедата, включително и ние вече! И въпреки това, гражданинът там е наясно и знае, че не може, не бива и не трябва да търпи в 21 век да гладува, да живее на улицата, да е лишен от полагащи му се здравни грижи, да не бъде целево подпомогнат ... особено СЛЕД ПРИРОДНО БЕДСТВИЕ и заплашват правителството си с ГРАЖДАНСКА ВОЙНА, заради несправянето му със ситуацията в този момент. Глад, мизерия, без покрив и здравни грижи, без целеви обещетения и т.н. не са лицеприятните опции в живота на който и да било НОРМАЛЕН човек. Гражданското недоволство е очевиден факт, и си го казват свободно, на глас хората!
Ха сега съпоставете състоянието на живота у нас, където слава Богу не сме претърпели по размер такова бедствие! Каква е родната ни действителност, какво ни се е случило, какво сме претърпели? – та населението ни масово да гладува във времето (вече 20 години), поради безпрецидентна по размер безработица, скандално ниско заплащане на работещите и символични пенсии за възрастните хора (в Хаити 65 % от населението са възрастни хора); с какво сме заслужили (а бяхме генно здрав народ) поколенията ни да се раждат все повече и повече генно увредени, поради перманетно замърсявана околна среда и тъпченето ни с генно модифицирани храни; защо ли гледката на хора ровещи по кофите за боклук е денонощна и такива се срещат на всеки ъгъл също непрекъснато; ами хората битуващи из улиците са като гвардейска част от екстериора на всеки по-голям град – дори вече законово се строят за тях приюти и се откриват нарочни обществени социални кухни; по каква ли причина днес сме лишени и от всякакви здравни услуги и грижи, дори и от спешните такива, а самолечението ни е единствената здравна превенция, предвид недоразумението Закон за здравето, и някак си, като за да изкараме още “някой и друг ден” вече и по телевизията ни ориентират за съответните медикаменти ..., в същото време нито един член от обществото ни не е подпомоган адекватно във времето. Що хора поизмряха, вследствие горната родна реалност само! Днес 90 % от населението ни е бедстващо, предвид гореописаното, а “умниците ни” са се спрели като бройка за подпомагане едва на 500 хиляди семейства и сетете се от първия път кои са тези “щастливци” – ами бабите от БСП и циганите на фона на 6 милиона оцеляващи българи евентуално ... и т.н, и т.н.
Е, това не е ли ГРОТЕСКНА българска действителност, при това без да сме претърпели някакво разрушително природно бедствие, без дори да е имало война? Само като се замисля ... ми прилошава! И пак мълчим по случващото се в живота ни. А ДО КОГА?

Не се ли осъзнава от мнозинството факта, че колкото повече се мълчи, толкова по-интензивно се САМОУНИЩОЖАВАМЕ? Доброволно се оставяме на произвола на властимащите, включително и днешните, на ТЕРОРА ИМ, в ръцете им!

ДА. Наличен е в държавата ни ПОЛИТИЧЕСКИ ТЕРОР и то повече от 20 години и трябва да се действа с политически, не само с граждански средства. Такова време е настанало – хем както се казва Време Разделно, хем революционно, и хич да не се заблуждаваме! Щом едно природно бедствие може да предизвика граждански бунт, то политическия терор, в която и да било държава съвсем закономерно предизква РЕВОЛЮЦИЯ. Защо толкова ни е срам да изречем тази дума, да си признаем този факт, да го дебатираме масово открито, да го обмислим и изпълним съответното, за благото на цялата ни нация! Все така мижаво ли ще се представяме по блогове, в разни интервюта, по протести? Но преди да стигнем до нея, истински осъзнатата революция, ни е необходимо преди всичко революция в СЪЗНАНИЕТО ни – защото колкото и да се скупчваме по 200-300 души и да си пеем уж революционни песнички със съмнително качество, колкото и да крещиме кухи лозунги, колкото и да изливаме душите си в Интернет и по телефончета и да наблюдаваме отстрани случващото се като “американски наблюдатели”, колкото като овце се примиряваме с властовите гадости... и да чакаме “този дето клати дърветата” да ни помогне ГРАЖДАНСКАТА НИ РАБОТА НЯМА ДА БЪДЕ СВЪРШЕНА.
За властващите и кандидат-подобните думата революция им е непозната. За тях е разбираемо само адекватното консумиране на народното доверие в подобни ситуации, даже и жертвите ни не ги интересуват.

Ей българи, освестете се! Сред нас има честни, умни и почтени хора. Да ги открием и установим по места. Да ги поканим в едно например “Национално движение за отхвърляне на управленското ни иго”! Стига толкова лутане из политическите дебри на партии и партийки, управляващи и спонсориращи ги. СТИГА!
До тук живеем като във филм на ужасите, при това под някакъв зле скалъпен сценарий. Масовката дето я убиват в него, дето я вкарват в “клетки” или просто показно я унищожават сме просто ние – НАРОДА. Предвид демонстративни цели за историята сме длъжни да съхраним и този “филм”, ако не ние, времето ще го направи. НА НАС ОБАЧЕ СЕ ПАДА РЕВОЛЮЦИОННАТА ЧЕСТ ДА СЪТВОРИМ НОВ.

В началото споменах за законите ни. Иска ми се да завърша с тях. Законът не е нещо безлично и бездушно, освен че е съществително. Той е ПРАВИЛО как да уредим живота си и притежава МОРАЛ, свързан най-вече с битуването на болшинството в съответната нация. При сътворяването му се предполагат и вменяват, както практическите времеви повели, предвид човешките взаимоотношения, но над всичко се обръща внимание на правилата за съхраняването му, качеството и развитието му запазвайки се исконните човешки ( вкл.природните правила по съществуването на човеците въобще) свободи. И в този смисъл ни предстои много, много работа. Законите на кан Крум са кратки, ясни и точни и съвсем не многобройни, защото нашите са : силно партийно манипулирани, разказвателни, досадно и уникално дълги, съвсем неясни, с implicio приплетени текстове..., лишени са откъм морал в правото, а при изпълнението им, което също е затруднено - всичко рефлектира върху качеството на живот на отделния човек, който към днешна дата е по-лош и от кучешкия.
Въпиющо ни е потребно ново ВЪРХОВНО ПРАВИЛО, нови – отначало и на чисто написани закони въобще, създаване на нова държавна религия, която да е изградена по принципите на публичната демокрация – и в нея да участват честни, умни и почтени личности, и тогава

да изградим и въздигнем НОВА ВЕЛИКА БЪЛГАРИЯ, нещо като достойна и качествена единица в голямото световно село – което за сега се предполага, че ще бъде един по-хубав свят за живеене за землянското население. Дано!

Нели Кирилова

Чудотворнoтo спасяване на момиченце на 18 месеца под развалините в Хаити
ПО http://www.cubadebate.cu/noticias/2010/01/16/milagroso-rescate-bebe-haiti/?nggpage=3

18-месечно бебе по чудо е било спасено преди два дни (на 15.01.2010) из под останките на срината сграда в Хаити. Детето е прекарало 3 дни погребано в тях.
Случйно съседи разравящи из останките на сринатата им сграда са чули да плаче дете и са повикали екип на австралийски телевизионен канал, който е бил наблизо и които са участвали при спасяването му. Все още не са открити родителите или роднини на бебето.
Земетресението на о.Хаити, в държавата Хаити. Защо ли никой не съобщава за случващото се в съседната Доминиканска република!? Все пак и тя е на същия остров, при това в съседство

И НЕЩО ПО ЗАКОНОТВОРСТВО НИ / ПО В.ТРУД

С НПК узаконяват съдебната грешка
автор: Лилия Христовска, прочитания: 568, коментари: 1

С Даниела ДОКОВСКА, председател на Висшия адвокатски съвет, разговаря Лилия Христовска
- Г-жо Доковска, адвокатите са недоволни от някои промени в НПК. А посланиците на Франция и Германия оказаха пълна подкрепа на поправките. Къде е разминаването?
- Министърът на правосъдието г-жа Маргарита Попова е поканила посланиците и им е обяснила, че се правят промени, които целят ускоряване и ефективност на процеса. Тя е получила политическа подкрепа за такива промени, защото посланиците по принцип подкрепят идеите за съдебна реформа.
Това обаче няма нищо общо с експертната оценка на законопроектите. Защото в много от предлаганите текстове за изменение и допълнение на НПК всъщност е заложено забавяне на процеса и връщане назад към разрешения, които са доказали своята неефективност.
- Как така?
- Мога да дам пример. Под натиска на прокуратурата през 2001 г. Народното събрание допусна прокурорът да може да протестира акта на съда, с който делото му се връща за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения. Тогава обяснявахме, че това ще доведе единствено до забавяне на делата, защото вместо бързо да отстрани нарушенията, прокурорът ще се ангажира с тяхното обсъждане пред горните съдебни инстанции. Така и стана. След известно време се видя, че много дела бяха прекратени по давност. Този текст беше отменен, а сега се предлага отново под претекст, че ще се ускори процесът. Колко трябва да се ускори?
Преди няколко дни Софийският градски съд върна на прокурора делото на Христо Ковачки, прокурорът поправи нарушенията за един ден и отново внесе делото в съда. Значи законът не пречи на прокурора да си върши бързо работата, стига да иска.
Предлага се да отпадне процедурата за разглеждане на делото в съда по искане на обвиняемия, макар че тя беше адмирирана от европейските експерти. Тази процедура гарантира бързина на досъдебното производство, което според оценките на Европейската комисия е същинският проблем. Нещо повече - тази процедура е ефективно вътрешноправно средство срещу неразумния срок на процеса по смисъла на чл. 6 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ). Това средство дава шанс на България да бъде осъждана в Страсбург по-рядко за неразумен срок на процеса.
- Казват, че правото на обвиняемия да иска делото му да влезе в съда пречи на обвинението.
- Не е вярно, че така се пречело на прокуратурата да разследва. Тя може да разследва до изтичането на давността, но щом едно лице вече е привлечено като обвиняем, това не може да продължава безкрайно.
Връщат се правила, съществували в наказателнопроцесуалната система преди 1989 г. Това не може да бъде реформа.
Намалява се достъпът на гражданите до касация и до възобновяване на наказателните дела. Така държавата се примирява с огромен брой съдебни грешки, които ще могат да се поправят само в Страсбург.
Най-лошото е, че се залага презумпцията за недобросъвестност на защитника и на обвиняемия при упражняване на процесуалните им права. Правото на защита започва да се третира като злоупотреба с правото на защита. Това е много тревожно. Тревожно е също, че със законопроекта се нарушават европейски стандарти, което ще доведе до многобройни осъждания на държавата в Страсбург.
- Но Брюксел многократно ни критикува за мудно правораздаване.
- Всъщност нормите, които се предлагат, не съответстват на идеите, които се декларират. Те не съответстват и на бележките на Европейската комисия. Вместо да се намали формализмът на досъдебното производство, той се пренася в съдебната фаза. Бързината е за сметка на справедливостта на процеса. Висшият адвокатски съвет изрази становището си пред Комисията по правни въпроси на 41-вото народно събрание. Очакваме предлаганите промени да бъдат задълбочено обсъдени.
- Френският посланик г-н Етиен дьо Понсен обяви, че “запасната” защита, която сега се предвижда с НПК, е позната във Франция, а правозащитниците у нас смятат това за проблем на човешките права. Защо?
- Не ми е известна нито една държава, в която се назначава “запасен” защитник на обвиняемия, който си е упълномощил защитник. При това във всяко процесуално действие единият трябва да участва, а другият - да присъства.
Няма такава наказателнопроцесуална система.
Чл. 6 от ЕКПЧ гарантира на всеки обвиняем да има защитник по свой избор. Не може прокурорът да назначава защитник на обвиняемия, който има доверен адвокат. Освен, че идеята за “запасния защитник” противоречи на правната логика, тя противоречи и на финансовите интереси на държавата.
- Проектът за промени в НПК въвежда разпит на полицаи и разследващи пред съда - корекция, която получи адмирации от г-н Понсен. Кое е новото?
- Вероятно в комуникацията с френския посланик има грешки в превода, защото той смята, че в България съдът не разпитва полицаите (бел. ред. - преводът е точен). А полицаите са свидетели по всяко дело, по което са били очевидци на престъплението. Те не могат да свидетелстват само за съдържанието на съставените от тях протоколи, защото протоколите имат официална доказателствена сила. Със законопроекта се цели разследващите полицаи да се освободят от задължението да спазват закона - ако не са го спазили, те ще могат да бъдат свидетели за собствените си действия. Така се узаконява беззаконието.
- Вие, адвокатите, участвахте ли в подготовката на промените на НК и НПК, както и на закона за “необяснимото” богатство?
- Висшият адвокатски съвет не беше поканен институционално за участие в подготовката на тези законопроекти. След изготвяне на законопроектите по НК и НПК ние дадохме становище на Министерството на правосъдието, но то беше съобразено в много малка степен.
Не ни е изпратен законопроектът за конфискациите, но това, което видях на сайта на министерството, е крайно обезпокоително. Самият факт, че притежанието на значително имущество е основание за образуване на конфискационно производство, не се свързва с конституционната гаранция, че частната собственост е неприкосновена.
20 г. след демократичните промени в България става опасно да си богат. Създава се презумпция за престъпен характер на всяко богатство и гражданинът трябва да доказва, че не е престъпник. При това се придава обратно действие на закона за период от 25 г.. Гражданите не водят счетоводство, те не пазят документите си отпреди 25 г. И държавата, и банките не ги пазят, защото счетоводни документи се съхраняват за определен срок. Как тогава ще се защити гражданинът?
И какво ще кажат посланиците, ако по този начин започнат да проверяват техните инвеститори? В демократичните държави отнемането на имущество се предпоставя от доказване на престъпния произход на това имущество.
Впрочем такъв закон не е и нужен, защото данъчните органи имат всички възможности да извършват проверки.Ако някой е укрил данъци, той ги дължи заедно с лихвата и отговаря с цялото си имущество.
- Президентът Георги Първанов изпрати в Конституционния съд поправката в ЗДДС, с който съдебната защита бе обложена с 20% ДДС. Висшият адвокатски съвет поиска преди това да наложи вето върху данъка. Одобрявате ли сегашното решение?
- Мисля, че президентът подходи мъдро, като предостави преценката на Конституционния съд. Този въпрос се поставя на вниманието на няколко правителства и следва да бъде решен трайно.
- Разбрахте ли кой е обещал на Брюксел този данък, защото и председателката на НС г-жа Цецка Цачева не знаеше това. Може ли държавата да бъде анонимно ангажирана с такъв важен за гражданите й въпрос?
- Не зная. Не искам и да мисля какво означава това.

НПК посяга на правото на защита
автор: Труд, прочитания: 559, коментари: 0

Със законопроекта за НПК българският наказателен процес се връща към ретроградни решения, силно ограничаващи правата на участниците в него.
Задълбочават се и проблемите с разумния срок на наказателното производство, които сега са причина за над 80% от осъдителните решения на Европейския съд (ЕС) по български дела. На първо място силно се ограничава правото на защита на обвиняемите.
С аргумент, че в досъдебното производство се извършват неповторими действия, се въвежда изискване за роднините на обвиняемия да имат висше юридическо образование. Но само в досъдебната фаза на процеса. Няма разумна аргументация защо в съдебния стадий на процеса, където се провежда състезание, могат да участват роднини не-юристи в качеството на защитници! И това се въвежда със същия законопроект, който отменя необходимостта самият разследващ орган да е юрист. Така се предявяват по-високи изисквания към защитата, отколкото към водещия разследването, и се стига до абсурда пред полицейския орган да се явяват само юристи, а пред висококвалифицирания съд роднини без образование.
Законопроектът отменя задължителната защита пред ВКС. А в касационната инстанция защитата е особено необходима, защото основният спор е по приложението на закона, а не по фактите. Заличаването на задължителната защита пред ВКС е сериозно отстъпление от успешно работещите правозащитни стандарти, защото намалява основанията за осъждане на България от ЕС поради несправедливост на процедурата. Въвеждането на т. нар. запасни защитници е друг
сериозен удар
върху правото на защита. В досъдебната фаза прокурорът, а в съдебната - съдът, ще могат да назначават запасен защитник, ако преценят, че независимо от упълномощения защитник - това ще е от изключително значение за провеждане на производството в разумен срок. Новото правило буди недоумение с термина “независимо от упълномощаването на защитника”. Такава независимост никога не е съществувала в правната доктрина, нито е била възможна в практиката.Винаги изборът е бил безусловен приоритет. В този избор не може да има властнически интервенции.
Правото на защита е гарантирано конституционно в чл. 30, ал. 4 и 5, чл. 56, чл. 122, чл. 134. И няма противоречие в практиката на Върховния съд както до 1989 г., така и до днес, че упълномощаването на защитник категорично изключва участието на назначения служебно в досъдебното производство или в съда адвокат. Недопустимо е смесването на двете категории, а още по-малко паралелно с упълномощения защитник да се осъществява защита и от адвокати от Националния регистър за правна помощ.
Идеята за привличането на запасни защитници като средство за ускоряване на процеса само привидно обслужва тази цел. След анализ на причините за отлагане на дела през 2009 г. бе констатирано, че заболяванията и служебните ангажименти на адвокати не са сред най-често срещаните основания за отлагане на дела. Огромен е делът на неизготвени в срокове експертизи, неявяване на експерти, отсъствия на съдебни заседатели и съдии. Елементарната статистика въз основа на подадените до Европейския съд жалби по чл. 6 от конвенцията е установила, че повече от 90% основанията за забавяне на делата са неуредици по тяхното администриране, допуснати от съда и органите на досъдебното производство. И никога до този момент не е констатирано,че причина за забавянето е поведение на подсъдимия или защитата.
Назначаването в досъдебната фаза ще се извършва от прокурора и на него ще принадлежи преценката дали това назначаване е от изключително значение. От една страна, излиза, че има дела, по които провеждането на производството в разумен срок не е от изключително значение. Прокурорът, който съчетава обвинителната функция с тази по ръководство на процеса в досъдебната фаза, ще контролира защитата на обвиняемия чрез назначения запасен защитник. И в определени случаи, според мен, ще манипулира участието на упълномощения защитник в определени следствени действия.
Няма спор, че според практиката на ЕС
българският прокурор не е независим
по смисъла, който се влага в понятието магистрат. Достатъчно е да се припомнят делата “Асенов”, “Николова”, “Шишков”, “Илийков” и др., по които е изяснено, че прокурорът като страна в съдебния процес не предоставя гаранции за независимост, които чл. 5 и 6 от конвенцията налагат.
В крайна сметка никой не е в състояние да принуди един обвиняем или подсъдим да приема натрапен му адвокат. Това би породило сериозни правозащитни проблеми и убедена съм, лавина от дела пред ЕС. Конвенцията изрично подчертава правото на обвиняемия да ползва адвокат по свой избор.
Подобно законодателно решение е грубо погазване правото на защита на обвиняемия и съм дълбоко убедена, че всяка жалба отправена до ЕС заради принудителната замяна на упълномощения защитник с натрапен от държавата ще доведе до осъдително решение. А оттам до възобновяване на делото. И така процесът става бавен, надхвърля разумния срок и ще ражда ново основание за осъждане по конвенцията.
Адвокат Емилия НЕДЕВА

Законът връща вечната репресия
Отменя се процедурата за разглеждане на делото от съда по искане на обвиняемия - глава 26 от НПК. Но тя е не само средство за съкращаване на безсмислените процеси, а и за защита срещу перманентна наказателна репресия.
В началото на ноември прокуратурата обяви, че е прекратила още 70 958 дела поради изтекла давност. По голяма част от тях извършителят не е разкрит, но по множество други е бездействано с години. Обвиняемите са в правото си да настояват за разумен срок за разследване. А ако не са събрани доказателства за тяхната виновност, изобщо не следва да бъдат привличани като обвиняеми.
Вносителите на проекта твърдят, че прокурорът има право да разследва и да повдига обвинения в рамките на абсолютната давност. Да. Прокурорът има това право, но е той е задължен да извърши разследването не толкова дълго, колкото сам прецени, а в разумния срок по чл. 6 от конвенцията и чл. 22 от НПК. С отмяната на глава 26 се отменя и едно ефикасно вътрешноправно средство за контрол и се създават условия за повече осъждания в Страсбург.

Страсбург много ще ни съди заради нови закони
автор: Труд, прочитания: 349, коментари: 0

Предложените от правителството промени в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), както и новият закон срещу “необяснимите” богатства, писани в отговор на критиките на Брюксел, ще повлекат нови осъждания в Страсбург. За това предупредиха адвокати на Национална конференция по случай 50-годишнината на Европейския съд за правата на човека.
От 1997 г. насам, когато България за първи път бе осъдена в Страсбург по делото “Луканов”, срещу страната ни вече има над 200 решения за грешки в закона и правораздаването, бе подчертано на форума. Той се проведе дни след като парламентът въведе ДДС и за защитата в съда. А адвокатите настояха за президентско ветовърху новия данък, който намалява достъпа до правосъдие.
Промените в НПК са на парче и са писани по препоръки на действащи съдии и прокурори, на които им пречат законът и адвокатите, заяви пловдивската адвокатка Емилия Недева. Така се стига до абсурди: например у нас човек вече ще може да бъде осъден само по “скрити” непроверими доказателства - показания на анонимен свидетел и данни от специални разузнавателни средства. А Страсбург е задал стандарт: дори и за наказване на мафията трябва да има поне едно доказателство, което да подлежи на проверка от страните. Под претекста, че било противоконституционно времевото ограничаване на разследването, в НПК се връщат “вечните обвиняеми”. Но никой не е забранявал на прокуратурата да разследва до изтичането на абсолютната давност за престъплението. От прокурора обаче се искаше да повдига обвинение срещу конкретен човек, ако е събрал достатъчно доказателства срещу него, подчерта адвокатката.
Недева отхвърли и “натрапването” на служебни адвокати, които ще се назначават по преценка на съда или прокурора, за да се спази “разумният срок” за определени дела. Това означава ли, че по останалите дела държавата не иска “разумност” във времетраенето, риторично запита тя. Михаил Екимджиев (рекордьор по “победи” в Страсбург) настоя за въвеждането на инвидуалната жалба пред Конституционния съд като вътрешен контрол срещу погазени права.

Ангажимент, възникнал внезапно, провали участието на парламентарната шефка Цецка Цачева на конференцията. А заместник-правосъдната министърка Даниела Машева си тръгна пак поради заетост, без да чуе критиките срещу новите закони. Главният прокурор Борис Велчев изпрати само приветствие. Но шефът на ВКС Лазар Груев дойде.

ПРОЧЕТЕТЕ АКО ЖЕЛАЕТЕ НАПРИМЕР И ЗАКОНА ЗА ЕТАЖНАТА СОБСТВЕНОСТ, който вменява юридически функции на гражданина, който не е нито фирма, нито юридическо лице!? Същият въобще не кореспондира със ЗАКОНА ЗА СОБСТВЕНОСТТА и ЗАКОНА ЗА ЗАДЪЛЖЕНИЯТА И ДОГОВОРИТЕ, към които са направени отправки в него. Някои институции ги мързи да работят явно, и прехвърлят товара си на гърба на гражданина – това е не само скандално, то просто показва, че държавните служители освен, че не са в час за какво им се плаща, но и съвсем не им е там мястото!

ОБРЪЩАЙТЕ ВНИМАНИЕ ОТ КОГА ВЛИЗАТ ЗАКОНИТЕ В СИЛА, КОЛКО ПОПРАВКИ СА ИМ ПРАВЕНИ И ПО ВРЕМЕ НА КОИ ПРАВИТЕЛСТВА. ДОСТИЧКА НЕЩИЦА ЩЕ ВИ СЕ ИЗЯСНЯТ!

ПРОЧЕТЕТЕ И ЗАКОНА ЗА БЪЛГАРСКИТЕ ЛИЧНИ ДОКУМЕНТИ – за да се осведомите, че вие като граждани, задължени да си извадите и заплатите новите лични карти, след като ви снемат биометричните данни, се превръщате автоматично в ПРИТЕЖАНИЕ НА ДЪРЖАВАТА (чл.2) !!!
ОСТАНАЛИТЕ ПРОСТО НЕ ПОДЛЕЖАТ НА КОМЕНТАР – то ще си е чиста загуба на време.