ВСЯКА МИСЪЛ ЗА РЕАНИМАЦИЯ НА бкп ДА СЕ ИЗПЕПЕЛИ ДО КОРЕН

Тези нещастници буквално са изкормвали българската общественост цели 65 години. Стига толкова. Доброволно да се махат, за да не се налага със сила.

КАКВА НОВА КОМУНИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ, КАКВИ СОЦИАЛДЕМОКРАТИ ИСКАТ ДА СЪЗДАВАТ “цик” ПОД КРИЛОТО НА БСП? За какви 5 лева пак говори проф. Константинов – виден столичен математик и манипулатор?

Някои хора ще откриват паметници “В София най-после ще има паметник на жертвите на комунизма”

Други от ефир безочливо призовават: От екрана на Нова телевезия проф. Константинов (ЦИК) на 12 юли 2009 препоръчва дяволито на лявата партия БСП да се преструктурира като се изгради малка компактна Комунистическа партия вътре в нея! Наличната КПБ не била достатъчно комунистическа, а към момента знаем, че са налични и други комунистически фракции в самата БСП, които видите ли, се нуждаят от гласност и участие в управлението на държавата, както и да се изгради здрава и солидна по думите му социалдемократическа партия, защото горките останали неразпознаваеми на последните избори, и лидерите трябвало в тази ситуация да си посипват главата с пепел. Ах, БСП какво пак ти предстои! –основно партийни неразбории, раздори и залюспвания. Да те позамажат и варосат – та отново “гордо” да издигнеш снага ли! Питам като какъв се изживява другарят Константинов – може би като некоронован комунистически гуру, та със заговорнически поглед сее простотии в Нова телевизия и разконцентрира водещата в провежданото интервю. Този човек не схваща ли, че пледира за отживелица, и манипулантски дразни българския народ, който и на последните избори доказа, че не желае никакви комунисти във властта, никакви социалдемократи, никакви болшевики. Другарят Константинов да вземе да каже къде и как са разпределени повече от 202 000 народни гласа, които предвид неговата информация и стакмистика ги е погубил по изборното трасе. Те повече от очевидно липсват към днешна дата, съгласно окончателните резултати. Знайно е, че е майстор по “преразпределяне и пренасочване на народни вотове”, с което в наказателен смисъл ощетява всички българи, изпълнявайки поръчка на законспирираната столетница – БКП. Тези гласове ОЧЕИЗВАДНО липсват и като български избирател го питам – защо отново старателно внедрява, и в полза на кого, сценария от 1990 година – когато с 500 000 гласа народният вот безскупулно е бил подменен в полза пак на БКП (нароила се тогава като БСП, ДПС и СДС)? Този човек е възможно да е много добър математик, но явно е с дяволски и дяволит морал и манталитет!

А самите българи мислят така: 56% от българите искат пълно отваряне на всички досиета. Близо 60% от хората се обявяват против това бивши агенти да участват в каквато и да е структура на властта (видяхме колко агенти, съдрудници и доносници са се регистрирали да участват на последните избори -139, та и такива от чужди разузнавания, основно от КГБ). Задграничните фирми на Първо главно управление на ДС отдавна са собственост на бивши служители. ДС е успяла да запази или да върне голяма част от служителите и сътрудниците си в днешните служби за сигурност.

А Европейският парламет призовава да бъдат почетени жертвите, да бъдат осъдени извършителите, и да бъде подготвена почвата за помирение, ако въобще е възможно такова добавям аз.

Борбата срещу комунизма не е само борба на приказки, а борба на паметта и срещу забравата
“Скулпторът Вълко Ценов и архитектът Иво Панталеев са спечелили конкурс за изграждане паметник на жертвите на комунистическите режими по света по проект на Столичната община.Монументът ще се издигне в градинката пред църквата "Св. Седмочисленици".

"България е втората европейска страна след Унгария, която изгражда свой паметник на жертвите на комунизма", заяви Владимир Кисьов, общински съветник от СДС. Той беше председател на Столичния общински съвет, когато беше обявен конкурсът. Според Кисьов това е паметник за хората, които не са имали възможност да живеят в демокрация. "Паметта на някои хора е къса, на други в исторически план нещата не са ясни... Този паметник ще даде възможност всички да отдадем почит на онези, които не са имали щастието да се докоснат до свободата на личността, за която сме мечтали всички", каза той.

С този монумент България дава своя принос в осъждането на комунизма, малко закъсняло, 20 години след падането на Берлинската стена, отбеляза и общинският съветник от ДСБ Вили Лилков. "Ще предложим на всички партии в парламента да се изгради институт за национална памет, институт за разследване на престъпленията на комунистическия режим, нещо което вече се случи в много държави. В България престъпленията на комунизма трябва да добият публичност и да станат известни на поколенията. Защото борбата срещу комунизма не е само борба на приказки, а борба на паметта и срещу забравата", допълни Лилков. “

За "европейската съвест и тоталитаризма"
На 02.04.2009 Европейският парламент е приел резолюция за "европейската съвест и тоталитаризма", съобщава пресцентърът на ЕП. В резолюцията, внесена от името на групите на ЕНП-ЕД, Зелени/ЕСА, СЕН и АЛДЕ, се изтъква, че трябва да бъдат "поддържани живи спомените за трагичното минало на Европа, за да бъдат почетени жертвите, да бъдат осъдени извършителите и да бъде подготвена почвата за помирение".
В документа се отдава почит на всички жертви на тоталитарните и авторитарни режими в Европа и се отправя призив за отваряне на архивите във всички държави членки, включително на бившите служби за сигурност, тайната полиция и разузнавателните агенции. Изразява се съжаление, че 20 години след рухването на комунистическите диктатури в Централна и Източна Европа достъпът до документи от личен характер или за целите на научни изследвания е все още "необосновано ограничен" в някои държави членки. Затова членовете на ЕП призовават за отваряне на архивите във всички държави членки, включително тези на бившите служби за сигурност, тайната полиция и разузнавателните агенции. Прави се обаче уговорката, че "трябва да се гарантира, че с този процес не се злоупотребява за политически цели". Европейският парламент недвусмислено осъжда всички престъпления срещу човечеството и масовото нарушаване на правата на човека от страна на тези режими. Депутатите потвърждават своята "решителна единна позиция срещу всяка форма на тоталитарно управление, независимо от идеологическия контекст".Европа няма да бъде обединена, ако не съумее да получи общ поглед върху историята си, да признае комунизма, нацизма и фашизма като общо наследство и да започне честен дебат за всички престъпления на тоталитаризма през миналия век, се казва в гласувания текст.
Евродепутатите призовават Съвета и Комисията да подпомагат дейността на неправителствени организации като "Мемориал" в Русия, която е ангажирана активно с проучването и събирането на документи, свързани с престъпленията през сталинисткия период. Европейският парламент иска да бъде създадена Платформа за европейска памет и съвест, която да подкрепя сътрудничеството между националните изследователски институти в областта на тоталитарните режими, както и пан-европейски документален център или мемориал на жертвите на всички тоталитарни режими. Депутатите настояват за засилване на съществуващите финансови инструменти с оглед предоставяне на подкрепа за професионални исторически проучвания на тези въпроси.
През 2009 г. обединена Европа ще отбележи 20-та годишнина от събарянето на комунистическите диктатури в Централна и Източна Европа и падането на Берлинската стена, което според ЕП трябва да бъде използвано като повод за по-добра осведоменост за миналото.Членовете на ЕП са убедени, че "крайната цел на разкриването и оценката на престъпленията на комунистическите тоталитарни режими е помирение, което може да се постигне с поемане на отговорност, молба за прошка и насърчаване на морално възраждане".

Какво разкриват Секретни архиви за фалитите на комунизма

Журналистът Христо Христов (носител на най-престижните български награди за разследваща журналистика: "Паница" (1999) на фондация "Свободна и демократична България", "Разследващи журналисти" (2001) на българската Асоциация за разследващи журналисти, Центъра за развитие на медиите и британската фондация "Гардиън", "Черноризец Храбър" (2003 и 2005) на Съюза на издателите на всекидневници в България.Той е първият носител на наградата за принос към свободата на духа на фонд "Георги Василев - Швейцария" (2006).
Специализирал е във в. "Гардиън", Великобритания (декември 2002) и в Международния център за журналистика, Вашингтон, САЩ (април 2004).)
Настоящето разследване е част от документалната книга "Тайните фалити на комунизма, проучил ги е обстойно и добросъвестно и ето какво казва той по темата:
20 тона злато, стратегически резерв на България, формиран отпреди установяването на комунистическия режим, е продал тайно Тодор Живков на Съветския съюз в началото на 60-те години на миналия век, за да спаси социалистическата държава от фалит.
През 45-годишното си съществуване комунистическият режим в България е фалирал два пъти - през 1960 и 1987 г., и още един път е бил на крачка от фалита през 1978 г., пише днес вестникът в анонс за предстоящата поредица.
"За да скрие първата катастрофа и да изплати част от натрупания необслужваем дълг към Съветския съюз, генералният секретар на Българската комунистическа партия (БКП) Тодор Живков еднолично и без да уведоми нито правителството, нито партийното ръководство, е продал на Москва стратегическия златен резерв на страната, натрупан до 9.ІХ.1944 г."
Това престъпление разкриват секретни и строго поверителни документи от заведеното през 1990 г. Дело № 4, познато като делото за икономическата катастрофа на България. То трябваше да изясни причините за икономическия крах на страната, довел и до падането на комунизма през 1989 г., но беше прекратено през 2005 г. без резултат.
През 1990 г. Андрей Луканов и другите политически наследници на Живков съобщиха официално за фалита на държавата. Тогавашният премиер Луканов обяви едностранно мораториум върху плащанията по външния дълг, който се оказа над 10 млрд. долара и за който българските граждани не подозираха, припомня Христо Христов.
Делото е събрало поверителния архив на БНБ, архива на Българската външнотърговска банка, Министерството на финансите, Министерството на външната търговия, Министерството на външноикономическите връзки, Министерството на икономиката и планирането, засекретената фирма за търговия с оръжие "Кинтекс", секретни партийни и правителствени решения.
Авторът отбелязва, че документите - близо 1200 тома - разкриват причините, заради които България на два пъти е била доведена до банкрут от управлението на комунистическата партия, а след 1987 г. икономиката й е била поддържана на изкуствено дишане с помощта на огромните кредити от западни държави и банки.
Разследването на журналиста показва, че социалистическата държава е изпаднала в неплатежоспособност още на 15-ата година от съществуването си. Това се дължи най-вече на неразумното използване на външните заеми, които към 1960 г. са достигнали 3 млрд. лв.
Освен на западни банки управлението на БКП дължи огромни суми на СССР, за което висшето ръководство на БКП е критикувано от тогавашния съветски ръководител Никита Хрушчов.
За да спаси положението, Живков тайно предлага на Хрушчов да купи българския стратегическия златен резерв, за да бъдат върнати част от задълженията към Москва.
Златният резерв е възлизал на над 20 тона злато и е формиран отпреди установяването на комунистическия режим. Дотогава никое правителство не е посягало на него, дори по време на двете национални катастрофи, свързани с войните през 1913 и 1918 г.
Сделката става при пълна секретност и без решение нито на висшето ръководство на БКП - Политбюро, нито на правителството. В следващите няколко години поради перманентната криза Живков продава още 10 тона злато.
Загубата за страната е огромна, тъй като малко по-късно цената на златото на международните пазари се покачва десетократно. Именно състоянието на фалит се оказва и основният мотив Живков да предложи на Хрушчов България да се присъедини като 16-а република към СССР.
За годината на втория реален фалит на българската държава при комунизма следва да се смята не 1990 г., когато официално беше обявен, а 1987 г. Тогава външният дълг на страната надхвърля 6 млрд. долара и обслужването му през следващите две години се осъществява изключително чрез нови външни кредити, разкриват секретните документи по дело №4.
През октомври 1987 г. Живков получава конфиденциална информация от тогавашния председател на БНБ Васил Коларов (същият от публукувания списък на ДАНС – прочетете и си припомнете, има го в публикациите в този сайт) , в която ясно е посочено, че външният дълг на страната е нараснал застрашително и вече целият годишен износ не е в състояние да покрие плащанията по външните кредити.
Направена е и точна прогноза как банкрутът на държавата ще се развие през следващите години. Поддържането на икономиката обаче, както и на жизненото равнище в страната е продължило единствено чрез нови кредити, така че само за две години външният дълг е нараснал до 10.5 млрд. долара.
Външният дълг не е единственото измерение на фалита на комунизма в България. Заради тоталната криза в икономиката от 1986 г. властта се опитва да реанимира системата с натрупването на колосален вътрешен дълг в размер от над 23 млрд. лв.
В разследването на Христо Христов за първи път архивите разкриват как управлението на БКП е посегнало и на спестяванията на гражданите във фондовете в ДСК (Държавна спестовна каса).
От материалите става ясно и как през 1989 г. е бил стопен стратегическият валутен резерв на страната, който е бил малко над 1 млрд. долара. Заради неадекватна кредитна политика и щедро раздавани заеми на предимно фалирали страни от Третия свят комунизмът завещава и 1.5 млрд. долара задължения към България, голяма част от които още не са събрани.
Секретните документи разсейват митовете за развитото селско стопанство, тежкото машиностроене, електрониката и военнопромишления комплекс, които и до днес се смятат за гордост на социализма. Информацията в тях показва, че кризата в тези отрасли е настъпила още в началото на 80-те години.
По дело №4 са разпитани целият политически, държавен, стопански и банков елит от това време начело с Тодор Живков.
Разследването на "Дневник" е осъществено по Закона за достъп до обществена информация и с разрешението на Върховната касационна прокуратура, Софийската градска прокуратура и Националната следствена служба.

Източник: Вести. Бг

Е, ТА ТОЧНО ТЕЗИ ЛИ ХОРА ПРОФЕСОРЪТ ПРИЗОВАВА ДА БЪДАТ РЕАНИМИРАНИ – ГРАБИТЕЛИТЕ И УНИЩОЖИТЕЛИТЕ НА БЪЛГАРИЯ? ГОРКО НИ С ТАКИВА “ГРАМОТНИ ЛЮДЕ”! ПЪЛНА ОТВРАТ.

Десети ноември 1989 - митове, легенди и истини
На 10.11.1989 г. бе извършен партиен преврат в самата БКП, с 90 % съветско участие - доказано. Той не бе и последния преврат в историята ни, нито се смени строят ни, нито умря политикът Живков, нито умря епохата му. Само нещо се разклати и нещо се посъбуди в социалистическа България. Най-важните събития тепърва предстояхa …

...СДС дълго ще съществува само на теория и властта бездейства по отношение на “свободните” митинги от 18.11.1989 г. нататък. Да не говорим, че в заключителното си слово на пленума на 10.11.1989 г. новия Генсек Петър Младенов спокойно заявява, че “ние виждаме преустойството в България единствено и изключително в рамките на социализма, в името на социализма и по пътя на социализма”. На жаргон казно: Какъв капитализъм, каква реституция, каква приватизация, каква многопартийност, какви 5 лева?…
... Закона за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен е на смъртно легло в главата на един бъдещ син депутат. Ослушват се и “дисидентите”, и битите пред “Кристал” (някой от тях ще станат червени депутати), и подкрепаджиите, и лежалите по лагери.
Накратко на 10.11.1989 г. не се променя нищо в строя. Най-сетне бих искал да докажа, че на същата дата не се състои и краят на един политик – Тодор Живков. Доказателствата за това са очеизвадни: на 10.11.1989 г. имаме ЕДИНСТВЕНО промяна в партията, но не и в държавата. Партийното кресло кресло е в други ръце, но държавното кормило е у Живков. Той е Председател на Държавния съвет на НРБ (горе-долу Президент на страната) и по Конституция ’71 има някои важни правомощия едно от които е да обяви военно или друго извънредно положение в страната. Нещо много неизгодно за новите властимащи!

Известно е, че на неофициалните срещи проведени между Живков и руския посланик Виктор Шарапов на 6/ 7/ 8.11.1989 г. (по-ранни срещи не се доказват засега) Живков е настоявал да остане поне на поста Председател на ДС! Защо ли му е? За престиж или за преврат? Шарапов, заинтригуван от смяната на партийното кормило, явно подценява Живков и отминава темата. А и Живков играе правилно: не отстъпва за по-голямото (Генсек) за да запази по-малкото (Председател на ДС). Сред търсещите промяна: П. Младенов, А. Луканов, ген. Д. Джуров, Г. Атанасов, Ст. Тодоров, а от 9.11.1989 г. и Д. Станишев и Й. Йотов няма единно становище по въпроса и те на този етап не възразяват Живков да бъде на държавното кормило...
... Парадокс, но не случаен, е, че затова му съобщава Владилен Фьодоров – ръководител на представителството на КГБ при МВР! Колко случайно е и това, че на самия Пленум е воден телефонен разговор и с Москва…

...Но по-важно е какво става след това. “Двувластието” е налице и поражда някои интересни ситуации. На 11.11.1989 г. кортежът на Живков “случайно” изпреварва с минути този на Младенов по бул. “България”. Защо ли му е на Живков да дразни лъва? Същият ден Младенов, макар и бесен, нарежда да се запази за Живков една бронирана кола за придвижване, да му се осигурят охрана, мед. персонал и шофьор. Съвсем в съответствие с благодарността, изказана на Живков за “доброволното” му оттегляне! На 12.11.1989 г. Живков бодър говори за единството на партията и моли Милушев да помага на сина му Владимир. На 13.11.1989 г. (понеделник) парадоксите започват. На обяд Младенов пожелава нещо странно: да се затвори вратата на новия му кабинет, водеща към залата за заседания! Още сутринта новият Генсек нарежда на всичките си сътрудници – от охраната до шофьорите да заемат помещенията срещу неговия кабинет! Значи оства само един вход, около които дежурят “наши хора” или както Милушев (началник на УБО) пише: “Младенов предприема мерки за тилова защита”. И още нещо важно от същия ден, неотразено и некоментирано никъде досега: НА 13.11.1989 г. Е ИЗДАДЕН УКАЗ НА ДЪРЖАВНИЯ СЪВЕТ НА НРБ, С КОЙТО СЕ СВИКВА IX ОНС НА ЕДИНАДЕСЕТА СЕСИЯ НА 17.11.1989 Г. ОТ 11 Ч. Две неща веднага бият на очи: 1. Кристално ясен е дневният ред на заседанието, НО КОЙ ПРОВОКИРА ТАКАВА СПЕШНА РЕАКЦИЯ? 2. УКАЗЪТ Е ПОДПИСАН НЕ ОТ ЖИВКОВ, А ОТ ПЪРВИЯ ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ДС И СЕКРЕТАР НА БЗНС ПЕТЪР ТАНЧЕВ! Кога и въобще събира ли се ДС на заседание, с какво мнозинство е взето това решение и знаел ли е Живков,че се готви такъв Указ – никой досега не е разбулил тайната!
Събитията продължават: В нощта на 13 срещу 14.11.1989 г. лично Началникът на УБО е известен от зам.-министъра на отбраната Стоян Савов, че Софийският гарнизон ще има маневри около София в 4.30 ч. сутринта!!! (В свое по-късно интервю Младенов твърди нещо абсурдно, а именно, че по това време в София имало поделение на УБО, въоръжено с такава техника, че да смаже цяла София.) На 14.11.1989 г. ген. Милушев е освободен от поста Началник на УБО и то без решение на Политбюро и Указ на ДС. През това време Живков се намира в кабинета си в ДС… Дали иска да събере членовете и да обяви военно положение? Нищо не последва. На 16.11.1989 г. има Пленум на ЦК на БКП, на който Луканов обяснява на Милушев, че “Милко Балев и Димитър Стоянов се раздвижиха и ние решихме да действуваме.” На 17.11.1989 г. Живков е свален (този път без благодарности!) от поста си и Младенов го наследява, а на следващия ден група “дисиденти” провеждат героично първия “свободен опозиционен митинг”. Нещо повече: на 17.11.1989 г. Народното събрание светкавично освобождава от ДС Ярослав Радев, А. Бунджулов, Гр. Филипов, Димитър Стоянов и Милко Балев, заместени от А. Луканов и Н. Папазов! От МС изхвръкват П. Данчев и Ал. Фол, а е утвърден Г. Йорданов. В следващите седмици разчистването на всички нива продължава. Връх на чистката е 14.12.1989 г. Докато се провежда митингът пред НС вътре изхвръкват от постовете си Дража Вълчева, Петър Танчев(!), Вл. Бонев, Ив. Панев, Й. Йотов, Н. Папазов(!), Н. Жишев, П. Кубадински, Анг. Балевски и П. Зарев. От МС са изхвърлени Г. Йорданов(!) и Гр. Стоичков. Сменени са председателите на 13 комисии на НС и са прекратени пълномощията на 8 народни преставители, воглаве с Живков Стоянов и Балев. На 8. 12. Живков вече не е член на ЦК и благодарността към него е отменена, а на 13. 12. 1989 г. е изключен и от БКП. На практика 2 дни Живков е опозиционен депутат!

И идват въпросите: Кой и какво обърна представите на превратаджиите за 3 дни?; Имаше ли намерение Живков да предприеме контрапреврат?; 17.11.1989 г. не беше ли 2-ри преврат срeщу Живков? и Какво предизвика последвалата чистка? ...
... в седмицата 10-17.11. цяла България говореше за мистериозното кацане на Младенов в Москва около 6.11.1989 г., завръщането му с военен самолет на летище “Граф Игнатиевo” почти инкогнито и закрилата му от военните. Младенов се отказа от героичния си образ, защото никога не е бил в тази героична обстановка. Но България чу този слух, замазан от благодарност. Седмица по-късно Младенов “се бори” с Живков и вече иска да е герой, но половин България нищо не е и чувала по въпроса. Чу чак от едно интервю и от 1 книга през 1991 г., когато за добрата репутация на Младенов вече беше късно. Кой можеше да промени така представите на новия Генсек? Само 2-ма души!

1. Самият Живков с опита си за контрапреврат! Известно е, че Живков не може да бъде 2-ри и е хазартен играч, но да тръгне през 1989 г. срещу част от партията, срещу военните и срещу СССР е малко вероятно. Дори да е имал някаква мисъл за това наблюдението върху него е било толкова силно, че не би стгинал далеч. А и ДС е колективен орган… Така че Живков не издаде указ сам и не тръгна срещу правилата. Вероятно Д. Стоянов и М. Балев са му внушавали такава идея, но по причина на строгия надзор и трезвата преценка Живков отказва.

2. Един човек с военна униформа, чиято сянка е навсякъде в тези дни. Казвам сянка, защото името му не се споменава никъде точно тази седмица. Само той може да държи Живков изкъсо, да наблюдава Стоянов и Балев, да знае намеренията им и да попречи армията да се намеси - Добри Джуров. След като научава за “раздвижването" на Стоянов-Балев уведомява Младенов и другите, които малко хиперболизират евентуалния контрапреврат. Това налага игра против правилата и спешно свикване на НС на сесия на 17.11. без ДС да е заседавал. На Танчев вероятно е обещан пост срещу подписа му под указа. Живков е отстранен заедно с поддръжниците си на незаконна сесия на НС. Но превратаджиите не спират дотук. Развихрили въобръжението си, за да изкоренят и въображаемите опасности се развилняват на всички нива и извършват поголовна чистка на истински и мними живковисти, дори и на свои съюзници, докато повечето от тях не биват пожертвани и изхвърлени зад борда от най-спорния от всички – А. Луканов.

Така че истината е само една и доста ясна: на 10.11.1989 г. не беше нито последния преврат в историята ни, нито се смени строят, нито умря политикът Живков, нито умря епохата му. Само нещо се разклати и нещо се посъбуди в социалистическа България. Най-важните събития май тепърва предстояхa …


ОПОЗИЦИЯ В БЪЛГАРИЯ НИКОГА НЕ Е ИМАЛО. НАЦИОНАЛИЗАЦИЯТА СЛЕД 1944 ГОДИНА. БЪЛГАРИЯ Е СОЦИАЛИСТИЧЕСКА (БОЛШИВИШКА) ДЪРЖАВА. Ж.ЖЕЛЕВ НЕОТЛЪЧНО ДО П.МЛАДЕНОВ. ПРАВИТЕЛСТВО НА МАЛЦИНСТВОТО 1991 – Ф.ДИМИТРОВ И А.ЛУКАНОВ. ЖЕРТВИ НА КОМУНИСТИТЕ.

Дори и да е имало опозиция в България след 1947 тя е ликвидирана. Съжелявам читатели, но се налага от този линк да изгледате записа, защото не е разрешен за качване:
http://www.youtube.com/watch?v=OOSRVFwRIPA

НАЦИОНАЛИЗАЦИЯТА, позора на страната изкарала две войни, без да наруши златния си резерв, но комунистите успяха да разрушат (ограбиха, избиха и изпратиха в лагерите на смърта) чрез насилие най-големия, човешкия резерв на страната си.


КОЕ Е СОЦИАЛИСТИЧЕСКОТО НА ТАЗИ СТРАНА?


ТОЗИ ДЕТОТО Е ПОДПИСВАЛ ПО ВНУШЕНО МУ “ПЪЛНОМОЩНО” УЖ ОТ ИМЕТО НА НАРОДА, ВАЖНИ ЗА СТРАНАТА НИ ДОКУМЕНТИ В ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА ПОВЕЧЕ ОТ ПОЛОВИН ГОДИНА – ПО ТОВА ВРЕМЕ ПРАВИТЕЛСТВО НЕ СМЕ ИМАЛИ И САМО СЪВЕТСКАТА И АМЕРИКАНСКАТА ШПИОНСКИ ДЕЙНОСТИ СА НИ крепяли и СПАСИЛИ ОТ ЧУЖДИ ИНТЕРВЕНЦИИ

- Petyr mladenow


ПРОДАЖНИКА ЖЕЛЕВ ЗАРОБИЛ ДЕМОКРАЦИЯТА НИ, НЕОТЛЪЧНО ДО ГЕНСЕКА П.МЛАДЕНОВ НА 14.12.1989 Г.


“POKER FACE” - ЛИЦЕТО НА БАБА БКП А.ЛУКАНОВ И МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ НА ПРАВИТЕЛСТВОТО НА МАЛЦИНСТВОТО 1991 Г. (самата БСП е регистрирана на 3 април 1990 и малко след нея на 24 противоконституционната и добре позната ни ДПС. ) Какъв консенсус е имало тогава сами преценете! Съжелявам, читатели, но от този линк трябва да изгледате клипа. Не е разрешено свалянето му :
http://www.youtube.com/watch?v=cp2svqifgto

ЗА ЖЕРТВИТЕ НА КОМУНИЗМА (една нищожно малка част). След посещенията на Минчо Спасов боят и мъченията “в превъзпитателните лагери” задължително СЕ УВЕЛИЧАВАТ над абсолютно невинни хора, вкарани насила там, без всякакъв съд, по усмотрение на доносниците и агентите на ДС, тези същите дето днес атакуват властта ни отново, народе и за които пледира професорът от ЦИК! Е ТОВА ЛИ Е ЗАСЛУЖИЛО БЪЛГАРСКОТО НАСЕЛЕНИЕ? КАКВА ПРОШКА ТЕЗИ ИЗВЕРГИ МОГАТ ДА ПОЛУЧАТ? АМИ НИКАКВА.
На голяма част от клипчетата звукът е изрязан, особено на разказите на жените от тези лагери (ако откриете книгите “Слънчв бряг” и “Куциян” ще се потресете от извращенията и жестоскостите извършвани там от “пазителите на реда” и цигани... и ДС, и БКП).






ИСТИНСКОТО ЛИЦЕ НА СТАНИШЕВ



СКАНДАЛНИЯТ РУМЕН ПЕТКОВ



КАКЪВ Е ФИСКАЛНИЯТ НИ РЕЗЕРВ



МАЙ ИМА ХОРА ПОЗНАЛИ КАКВО ЩЕ СЕ СЛУЧИ



НЕ ТЪЖЕТЕ ЗА КОБУРГА, ЧОВЕКЪТ ИМА НАВИКА ДА ЛЪЖЕ



СЪБИТИЯТА НА 14 ЯНУАРИ 2009




Каналите за антики и ролята на Людмила Живкова

Каналите за антики влизат в полезрението на Людмила Живкова още в началото на 70-те години на миналия век с факта, че големи шефове на партията и държавата тогава вършат сериозна иманярска дейност – изпращат свои групи хора, понякога милиционери, военни, граничари или направо офицери от службите, друг път обикновени иманяри, които да копаят и взривяват в страната, и намереното прибират в лични колекции. Това придобива такива размери, че тя решава да сложи ред в тази дейност под крилото на държавата. Само няколко години преди това и контрабандата е канализирана като официална държавна политика на България и с указ и постановление на Министерския съвет е наречена „скрит транзит” и е възложена на външнотърговското дружество „Кинтекс” като монополна дейност. Дружество, изцяло рожба на Държавна сигурност и дейност, неразривно преплетена с шпионажа.
Людмила Живкова създава служба „Културно наследство” и й възлага да се опише и документира кой какво и откъде е изкопал и къде е отишло археологическото богатство на страната. И още – да се открият по целия свят и донесат в България археологически, исторически и културни паметници, свързани с историята на страната ни,...
... През 1975 г. служба „Културно наследство” се създава, предимно с кадри на Първо главно управление на Държавна сигурност, или иначе казано – външното ни разузнаване. И материалът започва да се събира. От друга страна, шефът на тази служба, кадровият офицер от Първо главно управление на Държавна сигурност Живко Попов, създава 3 задгранични фирми на специално изпратени за целта навън българи, през които започват да минават артефактите и в двете посоки – оттук за продажба на аукционите и частните колекционери в Западна Европа, а от чужбина – към България....
... Официално дипломати, всъщност офицери от разузнаването, имената им се свързват с няколко от най-емблематичните, дълбоко засекретени и неизяснени до ден днешен случаи в българската история като атентата срещу папа Йоан Павел Втори и убийството на писателя Георги Марков в Лондон. Така културно-историческата дейност, каналите за антики и изключителната инициатива за честването на 1300-годишнината от създаването на българската държава се преплитат с най-високите нива на външния ни шпионаж.
...С идеята си да сложи под контрол каналите за антики и иманярството обаче Людмила Живкова удря не само партийните върхове, но и интереса на почти всички управления на Държавна сигурност – активни участници в същия процес и съответно си създава още врагове.
Сама не съзнавайки, създава сериозна интрига между няколко управления на ДС, като се обляга и работи предимно с 14 отдел РИК на Първо главно управление на ДС, и не подава никаква информация за това какво става нито на политическата полиция – 6 Управление на ДС, нито на останалите....
... Една от версиите гласи, че в отговор службите решават да подведат нея и хората от близкия им кръг, и им подхвърлят уж пристигнала от чужбина странна старинна карта на съкровище, скрито в гробница в Странджа, и че нейната кухина с формата на правилен куб е засечена по сателит и от руснаци, и от американци, че дори и от британци откъм Гърция.
„Нещото” е толкова важно по преценка на Людмила, че човек от екипа прави непрекъснати совалки чак до вътрешния министър Димитър Стоянов.
Изпратен от нея екип заминава за Странджа и става свидетел на странни събития там. Един от екипа обаче, човек на службите, последователно отклонява от точното място.
При странни обстоятелства през юли 1981 г. Людмила Живкова умира. Смъртта й и досега е обвита в тайна. Официалната версия е самоубийство, но никой не се занимава кой и защо предизвиква дълбоката й депресия. Освен конфликтът й с нашата Държавна сигурност и внимателното наблюдение върху нея от руските служби, които не одобряват политиката й и смятат, че ако тя наследи баща си, съществува реална опасност да се опита да отклони България от руската орбита, съществува и дълбок конфликт с баща й Тодор Живков, генерален секретар на Българската комунистическа партия и ръководител на тогавашната българска държава.
Докладът е завършен след смъртта на Людмила Живкова – 1982 г.
През 1984 г. се сформира една 5-членна група от двама следователи и трима оперативни работници от службите, която под крилото на 6 Управление на ДС действително успява да наложи контрол върху този процес.
Начело на 6-и отдел на 6 Управление е Димитър Иванов. Начело на сектора за антики е Кирил Христосков. ...
... След смъртта на Людмила екипът се обръща към вицепремиера на страната Стамен Стаменов, който знае за важността на очакваното откритие и обещава помощ. Точно тогава умира и той.
Скоропостижната смърт на няколко души, свързани с издирването на това, което по описанието на участниците в него варира от саркофаг с информация за произхода на човечеството, през гроб на извънземно и свитък с неразгадаема писменост, до гробница на египетската богиня котка Бастет – богиня на Луната и обща прамайка на всички човеци, създава мистичния ореол и легендата за странния предмет, заровен и скрит в Странджа.
...Каналите за трафик на антики на Държавна сигурност обаче след 1989 г. са приватизирани в частна полза точно по същата схема, както и каналите за скрития транзит – тоест за контрабандата на оръжие, наркотици, злато, сребро и всякакви акцизни стоки.
Интересът обаче към това какво има в Странджа и дали хората от кръга на Людмила или пък от службите на Държавна сигурност са го открили се подновява официално през 1999 г. и то от американци.
... Разунавачът Христо Вълчев, офицер от съветското военно разузнаване, сега известен с писателския си псевдоним Петър Христозов, посочва, че Живко Попов е бил в 14 отдел на Първо главно управление на ДС – културно историческо раззунаване, чийто началник е Емил Александров, по същото време и заместник министър на външните работи и също едно от главните действащи лица по делото „Културно наследство”....
... Събитията и провалите от 1981 г. се предшестват всъщност от друго, случило се през пролетта на 1980 г., когато папа Йоан Павел Втори за първи път след избирането си посещава родината си Полша. Това предизвиква небивали вълнения около посрещането му, хората скандират името му, а самият той се обявява против комунизма, и тогавашният лидер на Полската обединена работническа партия Едвард Герек пише няколко тревожни писма на съветския лидер Леонид Брежнев. Когато след речта на папата се създава и профсъюза „Солидарност”, следват 2 секретни съвещания в Москва, на които са обсъждани действия срещу Ватикана. По това време, 1980 г., в българската Държавна сигурност от най-високо ниво е разпоредено да започне разработка срещу Живко Попов и кръга му. ...
... Стари иманяри разказват, че преди 10 ноември 1989 г. по върховете на България имало два големи иманярски клана – Троянско-великотърновският с босове Милко Балев и самият министър на вътрешните работи Димитър Стоянов, и другият – Странджанско-Сакарски клан, към който причисляват и хората от кръга „Културно наследство”, и най-вече Кръстю Мутафчиев. Иманярите разказват, че най-много злато имало в Троянския край, откъдето е Милко Балев. Недалеч оттам, от в Стражица пък е роден тогавашният вътрешен министър Димитър Стоянов. И двамата под формата на борба с иманярството и изкореняване на това явление, всъщност са криели собствения си интерес към него. Двата клана всъщност, както се и очаква, имат враждебни отношения. Преди смъртта си Кръстю Мутафчиев, причисляван към върховете на единия клан, разказва как хората на Милко Балев и Димитър Стоянов затрили възрастен иманяр. Били го с торбички пясък, за да каже къде е заровил колекцията си, а той страдал от пиело нефрит, и няколко седмици след това починал от побоя. Мутафчиев предполага също,че репресиите срещу част от екипа на Дирекция „Културно наследство” в МВнР са били свързани също така с апетитите на кръга около тогавашния вътрешен министър Димитър Стоянов и Милко Балев, които се насочили и към съкровищата в Странджанския край. Така в състезанието между двата клана едните търсили златото и библиотеката на цар Иван Шишман в Стара Планина, а другите – имането на Вълчан войвода в Странджанската местност Бегликташ.
Интересно е, че и самият Живко Попов се оказва закърмен с иманярски идеи. В негова характеристика от 10 март 1982 г, приложена по делото и подписана от заместник началника на Управление „Кадри” в МВР. Пише, че бащата на Живко Попов, Яни Костадинов Попов, който е починал през същата тази 1981 г., е бил известен като иманяр, аполитичен и поддържал връзки с бивш полицай.
Предложението за създаване на Служба „Културно наследство” всъщност е на самия Живко Попов, Емил Александров и Александър Фол, тогава заместник на Людмила Живкова в комитета за култура. То датира от май 1976 г. В документа, адресиран до Людмила Живкова и министъра на външните работи Петър Младенов, тримата настояват службата да бъде на пряко подчинение на Държавната комисия по честването на 1300-годишнината на Българската държава и ръководителят й да може да се разпорежда със задграничните представителства. Освен 4 щатни бройки, те още тогава искат стая в сградата на Външно министерство, апартамент в самия център на София на ул.”Бачо Киро” 5, и къща също в идеалния център – на ул. „Ангел Кънчев” 4. Основната задача на службата според документите е да събира, обработва и предава за използване на различните институти събраната от нея информация, да издирва и закупува културно-исторически ценности, свързани с българската история. В справка по делото се посочва, че от 1978 г. нататък службата е разгърнала значително по-широка дейност от възложената й от ръководството на МВнР. Поради това тя непрекъснато се е разширявала и е заемала нови помещения – на бул. „Руски” 10, на ул. „Гаврил Генов” /сега "Христо Белчев”/ № 7, на „Ангел Кънчев” 14. Преди да залитнат към иманярството, както се отбелязва и в делото, редица разпити посочват точно с какъв род дейност се е занимавала групата от Първо главно. В разпит по делото единият от четиримата обвиняеми, Въло Горанов, посочва, че от 1975 г. до 1979 г. е изпълнявал специални задачи, поставяни му от Живко Попов, по отношение на Югославия и Албания....
... Още един интересен епизод, скрит между кориците на следственото дело за аферата „Културно наследство”, говори за втория, ако не основен пласт на работата на тези служители. Бившият заместник външен министър и висш офицер от външното разузнаване Живко Попов и Въло Горанов, управител на едната от фирмите на „Културно наследство” и също обвиняем по делото, са обсъждали убийството на писателя Георги Марков и може би на журналиста Владимир Костов. Това става ясно от план за работата на „Приятел”, под който псевдоним е работил Въло Горанов. Планът е за неговата работа от 1 септември 1978 г. до 31 август 1979 г. Той е съгласуван и одобрен от Мирчо Спасов, шеф на отдел „Кадри” в Централния комитет на Българската комунистическа партия, близък приятел с Тодор Живков и покровител на кръга около Живко Попов, и носи неговия подпис в горния ляв ъгъл. Точка 7 от плана гласи: „Мероприятие „Писатели”. Търсене и създаване на нови контакти за реализиране на тази задача”. В разпит по делото, воден от следователя Тончо Тончев на 8 декември 1981 г., Въло Горанов обяснява какво означава това: „Мероприятията се уточниха между мен и Живко Попов. Утвърден е на 18 август 1978 г. от Мирчо Спасов. Точка 7 – мероприятие „Писатели” се отнася за следното: от Бългрия бяха избягали Владимир Костов в Париж, а преди това Георги Марков в Лондон. Двамата се бяха активизирали и пишеха публикации против нашия строй. Живко Попов ми възложи задача да намеря хора, които срещу заплащане биха се съгласили „да накарат да замълчат Костов и Марков”, тоест физическо ликвидиране на някой от тях. Идеята беше поначало моя, като я обсъдих с Живко Попов, той мисля, чие я съгласува с др. Спасов, и в крайна сметка мероприятието залегна в плана. За изпълнението му аз правих контакти с определени хора, но до нещо практически не се стига, тъй като Георги Марков почина, останалите от емиграцията се уплашиха и резултат така или иначе се постигна”.
Интересно е, че Георги Марков действително е убит в Лондон на 7 септември 1978 г.
Всъщност, Живко Попов до 1975 г. се числи към свръх секретния щат на Първо главно управление на ДС. Началник на „Отдел 10 - свръх секретен щат” при ПГУ е полк. Дяко Дяков, който е единственият началник на отдела от създаването му през 1967 г. до закриването му през 1975 г. ...
... 14 отдел РИК, където е преминал Живко Попов след свърх секретния щат, е създаден в началото на 70-те години след като е взето решението на държавно ниво за честването на 1300-годишнината от създаването на Българската държава. Създаването на този отдел става също с благословията на Людмила Живкова, спомнят си офицери от състава му. Главните му задачи са: със средствата и методите на разузнаването, да се издирват и придобиват документи и материали, свързани с българската история, особено по спорни въпроси, които са станали обект на фалшификация от страна на историците в други страни. Едно от тях е бил т.нар. „македонски въпрос”. По същото време е създадено и подобното звено в МВнР за набавянето на архиви и артефакти от чужбина. Личният състав на отдела е от 15-на офицера. Към тях са прибавени и няколко авторитетни научни работници, професори и държавни чиновници на възлови постове в централни ведомства, а някои са се водили на секретния щат като оперативни работници. Ядрото е било от историци от Софийския университет, разказва бивш разузнавач от този отдел.
Ето такива са хората, създали и работили в дирекция „Културно наследство” към МВнР. От следственото дело личи, че те са били добре запознати с тази страна на дейността на ДС, наречена „скрит транзит”. На 24 януари 1981 г., Кръстю Мутафчиев пише до министъра на външната търговия Христо Христов. Той започва с обяснението, че служба „Културно наследство” има специални задачи и бюджетното финансиране е недостатъчно за покриване разходите на службата /и това е естествено, като се отчете установения по делото факт, че от бюджета на дирекцията са финансирани преди всичко задгранични разузнавателни мероприятия/. От писмото на Мутафчиев личи, че „Културно наследство” е завъртяло сериозна търговия със стоки, нямащи нищо общо с културата. Той обяснява, че от дирекцията са създадени няколко фирми и едната от тях, „Метимпекс” на Методи Димитров, се е оказала най-изгодна и икономически ефективна.Тя, продължава Мутафчиев, е регистрирана в Швейцария, Гърция и Югославия, а в България нейно представителство е легализирано през БОДК. Мутафчиев обяснява по-нататък, че за година и половина фирмата е изнесла български стоки за над 4 милиона долара и от тях е внесла на Културно наследство 350 000 долара. Мутафчиев обяснява и за втората такава фирма на „Културно наследство” - „Улпия”, регистрирана в Австрия и ръководена от Въло Горанов. Мутафчиев се оплаква на външнотърговския министър Христо Христов, че външнотърговското дружество „Рудметал” пречи на фирмата „Метимпекс” и не му дава комисионната за сделка с един вагон цигари, което пък създало проблеми на Кинтекс. Така Мутафчиев иска от министъра да разпореди на външнотърговските дружества „Рудметал”, „Химимпорт”, „Кореком”, „Електроимпекс” и др., с които фирмата работи директно, да й указват пълно съдействие.
Важен принос за трафика на антики и предмети на изкуството имало едно такова външнотърговско дружество – „Хемус”, ръководено от Иван Абаджиев. През „Хемус” са минавали каналите за антики, като са изнасяни редица редки и скъпи монети, които са предлагани на световните пазари и аукциони и са реализирани огромни суми пари. ...
... Обвинителният акт по строго секретното дело за аферата „Културно наследство” разкрива механизмите на това как е създадена служба „Културно наследство” при МВнР. Тя е създадена в изпълнение на Решение № 367 от 19 април 1975 г. на Секретариата на ЦК на БКП за тържествено честване 1300-годишнината от създаването на българската държава, със задача издирване и закупуване на ценни произведения на изкуството от български и чуждестранен произход, за увеличаване фонда на нашите музеи и художествени галерии. Живко Попов бил назначен със заповед на министъра на външните работи от 19 май 1975 г. за разпоредител с финансовите средства на службата и имал задължението да упражнява контрол върху целевото им изразходване. През 1976 г. Попов станал заместник министър на външните работи и продължил да оглавява службата. Това положение продължило и когато бил назначен за пълномощен министър в ЧССР до юни 1980 г . Като ръководител на служба „Културно наследство” при МВнР По-късно, поради голямата заетост на Министъра на външните работи и доверието, с което Попов се ползвал пред него и началника на отдела на ЦК на БКП Мирчо Спасов в качеството му на член на Координационната комисия по честване на 1300-годишнината на българската държава, той започнал да се разпорежда и утвърждава цялостно служебните разходи на службата, без ограничение на размера на сумите и целесъобразността на разходите. Подсъдимите Попов, Мутафчиев и Башлиев започнали съзнателно да нарушават и да заобикалят създадената за целта инструкция, която и без това не била съвършена, пишат военните прокурори. Така например, съгласно утвърдената от Попов практика, последните двама не отчитали в предвидения тридневен срок извършените разходи. На подсъдимия Въло Горанов и свидетеля Колю Начев са давани в аванс крупни суми. Сметките им до задържането на Горанов не били приключени и не се знаело какво точно има да дава по една или друга крупна операция с финансови средства. На приятеля на семейството на Попов – Николай Василев, уж привлечен като сътрудник на служба „Културно наследство”, били давани големи суми в лева или валута – около 10 000 лв. или 10 000 щ. д., които той използвал за посрещане на личните разходи на съпругата на подсъдимия Попов – Юлия Василева, както и негови такива, извършени по време на командировки в чужбина или страната. В касата на Културно наследство постъпвали в някои случаи крупни суми от българи, живеещи в чужбина, като дарения за честването на 1300-годишнината на България. Те обаче не винаги били заприходявани съответно, а част от тях незаконно разходвани от Попов и съучастниците му. По поръчение на Попов били вземани множество пъти и в големи размери средства от касите на българските посолства в Лондон, Бон, Виена, Прага и Токио за посрещане на негови лични и на семейството му разходи, след това възстановявани от парите на „Културно наследство”. Крупни суми Попов заделял и давал за закупуване на жилището му на ул. „Гаврил Генов” 16, за строежа и обзавеждането на вилата му, и на апартамента на ул. „Гурко” 48. Закупени били много неща за строителството, скъпа техника, бижутерия, облекло, обувки, козметика, спортни принадлежности, куфари, домакински прибори и принадлежности, кожи и кожени изделия, ловно и друго оръжие. Големи суми били изразходвани за съпругата му и двете му дъщери, за личните му приятели и тези на семейството – Николай Василев, Захаринка Костова, лична приятелка на Мирчо Спасов и др. Големи суми са раздавани незаконно и за подаръци на почти целия тогавашен елит. Юлия Попова и Николай Василев били често незаконно командировани в чужбина за сметка на службата, при което са получавали крупни суми пари за лично ползване, пише в обвинителния акт. И редица още други присвоявания, описани подробно в прокурорското обвинение. ...
... Попов замислил да търси нови източници на валута. Със съгласието на Мирчо Спасов и по споразумение с Въло Горанов , той започнал търгвия със злато. Използвал за целта и магазина на Външнотърговското предприятие Кореком. Продавал на няколко партиди злато и чрез Кольо Начев и Въло Горанов в Австрия. Предприемал крупни финансови операции и присвоявал курсовата разлика. Посягал направо под една или друга форма на крупни държавни средства във валута и левове. Личните разходи изписвали само с един параф от страна на Попов, че разходът е редовен. В други случаи разходите били прикривани с отчетни документи, неотразяващи действителния характер на разхода. В трети случаи се използвали фалшиви документи.
Служба „Културно наследство” се водела за секретна, Попов не допускал външни хора до нея. Наредил на Мутафчиев и Башлиев да изгорят отчетните документи след утвърждаването на разхода. Башлиев обаче запазил част от отчетните документи. Действителен, оперативен, текущ и периодичен контрол на касата на Културно наследство не е имало, констатират обвинителите. Проверките на касата са правени формално. Облагодетелствани били и членовете на семейството му - съпругата му Юлия и дъщерята Мая. В същото време Попов раздавал крупни суми в лева и валута, скъпа техника и други подаръци и на отговорни хора, или на техни близки и приятели. Затова когато Мутафчиев му подхвърлил, че има опасност да бъдат разкрити, той го успокоявал, че не трябва да се бои, знаел толкова много неща, че е застрахован от разриване на престъпната им дейност.
Освен това обаче в „Културно наследство” са формирани 3 групи. Едната, тази на Цеко Етрополски, в обвинителния акт и документите по делото откровено се назовава „Иманярската група”. В разпит от 14 юли 1981 г. обвиняемият Кирил Башлиев описва така трите групи: „Групата на Цеко Етроплоски се занимава с издирване на иманета и изкупува различни старинни предмети от населението.
Групата на Христо Дзавела се занимава с българско творчество в песни, приказки и легенди, като събира архиви в това отношение.
Групата на Лилия Тодорова се занимава с придобивка на картини и други произведения на изкуството от чужбина”.
Цеко Етрополски е на хонорар, на щат като специалист се води единствено архитектът Юлий Фърков. Двамата се занимават с изкупуване на монети и други старини от населението. На хонорар е назначен и Димитър Димитров, който им помага в тази дейност. Ето какво разказва за тази „Иманярска група” Иля Прокопов, бивш директор на Националния исторически музей и на Кюстеиндилския музей, който също е бил привлечен като експерт през 1979 г.
В разпита по следственото дело обвиняемият Кирил Башлиев описва още, че монетите се изкупуват от населението и се заплащат по цени, определени от Фърков и Етрополски, Фърков отчита разходваните средства с разписка от лицето, на което е броил сумата, а Етрополски прави отчетите си, като се задоволява да посочи изразходваната сума. След всяка покупка се изготвя опис на монетите в 2 екземпляра, които се одобряват от Мутафчиев. Кръстю Мутафчиев коментирал, че когато съберат голяма колекция, ще я покажат на „големите” и тогава ще се види каква полезна дейност развиват в интерес на историята. В началото на 1981 г. били отделени 110 монети с нумизматична стойност и били дадени на Въло Горанов за продажба на аукцион във Виена. Башлиев добавя и че Кръстю Мутафчиев и Живко Попов му казвали, че за дейността са информирани „големите” – т.е. Петър Младенов, Людмила Живкова, Александър Лилов, Мирчо Спасов и др.


Е, БЪЛГАРИ, АКО СТЕ ИМАЛИ ТЪРПЕНИЕТО ДА ПРОЧЕТЕТЕ ПУБЛИКУВАНОТО ТУК И ДА ИЗГЛЕДАТЕ КЛИПЧЕТАТА, ТО СТЕ ИМАЛИ ШАНСА ДА ВИДИТЕ ЕДНА НИЩОЖНА ЧАСТ ОТ ПОВДИГНАТА ПОЛА НА столетницата “бкп”. ХАРЕСВА ЛИ ВИ? НА МЕН – НЕ. МОГА ЛИ ДА ПРОСТЯ – ВЕЧЕ НЯМАМ ИЗБОР, СТОРЕНОТО Е факт. НО ТРЯБВА ЛИ ДНЕС ДА ДОПУСНА И ДА ПРИЕМА КАТО РЕЗОН В ЖИВОТА НИ ДУМИТЕ НА ПРОФЕСОРА ОТ цик – КАТЕГОРИЧНО НЕ. ТОЗИ ЧОВЕК ПОДЛЕЖИ НА НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ, ДОРИ САМО ЗАЩОТО Е ИЗРЕКЪЛ В ПУБЛИЧНОТО ПРОСТРАНСТВО ДУМИ ПОДСТРЕКАВАЩИ ОТНОВО КЪМ НАСИЛИЕ И РЕПРЕСИИ ОТ столетницата, КЪМ КОРУПЦИЯ И БЕЗУМЕН ГРАБЕЖ НАД БЪЛГАРСКОТО НАСЕЛЕНИЕ, КЪМ УТВЪРЖДАВАНЕ НА ПРЕСТЪПНОСТ ДОРИ И СРЕД ДЕЦАТА В ДЕТСКИТЕ ГРАДИНИ, КЪМ УБИЙСТВА И ПРОСТИТУЦИЯ СРЕД МЛАДИТЕ ХОРА ... И ОЩЕ И ОЩЕ НЕГАТИВИ В ДНЕШНОТО НИ БИТУВАНЕ.

ТАКИВА ДУМИ НЕ ПРОЩАВАМ.