...
На ГЕРБ и бъдещия министър-председател Борисов макар и косвено ( предвид течащите уговорки между Синятата коалиция, РЗС и Атака по подписване на Меморандума, и препоръките на Президента за съставяне на коалиционно правителство) им се вменява по йезуитски начин приемане на законова отговорност за управлението на държавата, с всичките произтичащи от това последствия.
ББ се хвана на този им тактически ход и според думите му днес, партия ГЕРБ е готова да поеме цялата отговорност и да излъчи самостоятелен кабинет, без да търси включване на други партии.
Политическият коментатор Любомир Стефанов от Bulgarian Post разсъждава, предвид казаното до тук, че “ Въпреки отчетливо заявеното безкористно желание на Синята коалиция, РЗС и дори Атака за оказване на тактическа подкрепа при гласуването на този кабинет бъдещето пред еднопартийно правителство без солидно стратегическо парламентарно мнозинство зад гърба си изглежда повече от несигурно.” Може да е прав, а може и да не е прав!
Нека си припомним тактическите действия на СДС и РЗС от близкото 40 НС, участващи стратегически в тогавашното парламентарно мнозинство. Колко стратегическо е било лобирането им тогава и за кого, за да се изясни на гражданина наричан “Андрешко” какво се случва в момента (към дата 19.07.2009).
Лично аз съм силно впечатлена от думите: “отчетливо заявеното безкористно желание на Синята коалиция, РЗС и дори Атака за оказване на тактическа подкрепа”, предвид изложеното по-долу. Разтълкуване по реда на изказаните думи:
- “отчетливо заявените” – дни на ред, та и по два пъти на ден четяхме инфото за това кой какво и как го е казал нещото по меморандума. То не се спрягаха програми, политики, откази от министерски кресла и всякакви грачения по тези поводи, за да се разбере накрая, че всяка влязла в 41 НС партия (Синя партия, РЗС и Атака) ще подпишат самостоятелни “тактически” меморандуми. Е, това ли очакваше от тях българският народ? Ами, не разбира се! Защото самостоятелната им тактика явно демонстрирана ни вече, предопределя загробване на стратегията, за която трябва да работи това 41 НС. Значи политическите капани пак са в действие, дори по-лошо – ако минат на 22.07.09 (пак сряда!?) декларациите им за подкрепа на правителство съставено от ГЕРБ на редовното пленарно заседание тихо-мълком (по възможност), на България и българския народ отново са пожелани тежки и тягостни дни в близките дни, месеци, години, умишлено планувани от тези дето положиха клетва преди седмица да служат единствено и само на интересите на народа, а той дори ги и избра на 5 юли 2009 собственоръчно. НАРОДЪТ Е ИЗЛЪГАН ДНЕС В ТЯХНО ЛИЦЕ ето това им казвам сега, определено очаквахме повече и от трите партии в тази посока;
- “безкористно желание” – да видим какво крият тези думички и колко безкористни са днес действията на “3-те партии”?
Да се върнем малко назад – само два месеца преди избора им: СДС е на ръба на провала, окачествена е като политически труп от самия Любомир Стефанов – коментатор от Bulgarian Post в публикациите му : “СДС си има кусури и то повече от достатъчно, но те не са априори валидни само и единствено за нейното политическо битие, според мен, те са вродени на всяка една политическа формация в България поради рождения дефект на българските партии причинен от „акушерските” грижи на БКП/БСП.... оцеляването на СДС е обвързано с бъдещето на националното политическо представителство което или ще поеме пътя на консолидация или ще затъне безвъзвратно в блатото на самоиндуцираща се атомизация. СДС е на поредния кръстопът в своята противоречива и динамична история. Само че сега алтернативата на участие в следващия кабинет не е четири години близане на раните, а изчезване от политическата сцена завинаги.... Парламентарната група на СДС бе напусната от трима депутати и бройката й бе сведена до санитарния екзистенц-минимум от 10 души. Парадоксалното е, че сега г-жа Мозер е призвана да спасява синята парламентарна група. Но това не притеснява Мартин Димитров, който е убеден, че групата ще продължи да я има и няма да се наложи пожарникарско вливане в редиците на ПГ на ДСБ, за да не остане СДС без представители в избирателните комисии...”.
Забележете, граждани, този политически труп ние го реанимирахме, а днес той не само се отърсва от дългогодишните си провали, ами има и нахлството по обичайния си нечистоплътен ченгесарски начин да се внедрява пак в политическия живот на страната ни, пазарейки се (тактика) с народния вот – изразяващо се чрез неподписване категорично на Меморандума от ГЕРБ днес. Много още може да се каже по темата, но това е достатъчно да се приема сега от обществото като техен пореден провал по вижданията им за народната стратегия, която безусловно е ясна дори и на децата.
Какво е положението при РЗС: "На 24.04.09 Яне Янев дава ясен сигнал, че той и неговата партия са част от “новото”мнозинството в парламента (40 НС), заедно забележете с БСП и ДПС. Кръчмарските сметки на това човече, така са окачествени от автора на публикацията тогава, третират сговорването и гласуването за отхвърляне на президентското вето срещу увеличаването на изборния праг, според автора (и аз споделям мнението му): “Така хем ДПС получи, каквото искаше, хем президента Първанов се изяви като баща на нацията, хем БСП си изми ръцете и намигна на Яневата чета. Десните барабар с НДСВ напуснаха заседанието преди вота, отказвайки да участват в уредения мач на новото мнозинство в НС – БСП, ДПС, Атака и РЗС. На пръв поглед всички заинтересовани от новите мерки би трябвало да са доволни, обаче новата бариера в комбинация с мажоритарния избор на 31 депутати предвещава незабравимо политическо лято по родните географски ширини.... ако за Атака подобни планове са повече от нормални, както демонстрираха последните няколко електорални цикъла, то сметката на РЗС едва ли ще излезе вярна. Едва ли някой, който проявява и минимално внимание към случващото се в българската политика ще може да подкрепи чистосърдечно хора, които откровено подкрепят правителството в провеждането на антидемократични избирателни реформи.
Не е ясно какво точно получава Янев от сделката с дуета БСП-ДПС, за разлика от Атака. За партията около Волен Сидеров отдавна се говори, че е суб-продукт на хардлайнерите в БСП, които са целели отслабването на десницата, чрез нова по-радикална формация, лишаваща дясното от патриотично-националния патос. Чрез подкрепата си за абсурдните избирателни реформи два месеца преди изборите, от Атака си гарантират влизане в парламента от една страна, а от друга чрез удара срещу дясната коалиция правят услуга на БСП като лишават кмета на София Бойко Борисов и ГЕРБ от алтернатива в избора на коалиционен партньор в парламента.
Спорно е доколко Столетницата би потърсила услугите на Атака за съставяне на кабинет при евентуален отказ на Борисов, но последните години доказаха, че в България няма невъзможни неща в политиката.За РЗС може да бъде направено предположението, че подкрепата си за реформите в избирателния процес са изтъргували за правото да бъдат новият коалиционен партньор на БСП. Това не е толкова невъзможно за реализиране, особено, ако левицата случайно прелее от своя електорат към някой от мажоритарните кандидати или регионалните листи на Яне Янев. Прескачането на четирите процента едва ли ще бъде проблем в такъв случай за партията, а после, в парламента, ще се окаже, че ГЕРБ е в ситуация да има най-много спечелени гласове и да не може да управлява именно заради паразитите като РЗС, които реформите в избирателното законодателство трябваше да оставят извън НС.
И така вместо да направи демокрацията по-функционална и внушаваща доверие, дуета БСП-ДПС с помощта на няколко паразитни квази-политически формации ограничи още повече правото на избор на българските граждани. Предначертания изход от предизборната кампания обаче може да се окаже не по вкуса на управляващите. Сформирането на следващия кабинет може да наложи коалиция между партии, които и сега едвам се изтърпяват, а след агитацията по време на изборите ще им бъде още по-трудно.
Кризата ще е навлязла с още по-голяма сила в страната и гражданите, които този път със сигурност няма да отидат за гъби, ще искат адекватни мерки и поемане на отговорност от парламентарно представените партии. Тогава рискът да предизвикаш втора зима подобна на онази от 1996-97-ма ще бъде в пъти по-голям отколкото когато и да е било и БСП ще трябва хубавичко да си помисли дали самочувствието й, позакърпено след четири години на власт, е чак толкова голямо, че да скочи в дълбокото отново с Янев, Доган и Сидеров.”
Тук си позволих по-дълъг цитат, защото е дадена технологията на партийна тактика в конекста на стратегия на работа на парламента ни. Е, сега вече и ”на глухите и на слепите” трябва да е ясна функцията на четата на Яне в 41 НС. Клакьор и продажник на народни въжделения. Този трябва незабавно да бъде париран и отстранен (и без това влезнаха в НС с клизмата на ЦИК).
Сега май на всички вече ни е ясно и поведението на Синята коалиция и тази на РЗС в 41–вия Парламент. Там те са, не за да свършат работа на народа, за което са и избрани, а за да дестабилизират очевидно ГЕРБ, да компроментират Бойко Борисов, и да разчистят пътя за столетницата и доганчото за по-нататъшните им съмнителни действия, та да прокарат отново пътя и на настоящето ДС да продължи да си безчинства и ни ограбва още четири години безпроблемно. А тези хора основно изпълняват чужди поръчки – просто такава са си, такава им е и досегашната работа (да продават народните души за удовлетворяване на чужди интереси от небългарски произход основно) , и те гледат всячески да си я вършат, дори с цената на геноцид над собствения им народ, нещо което “съвестно” изпълняваха и през изминалите 20 години и по времето на социализма най-вече.
Така. До тук народът е не само отново излъган, но и отново вкарван в заблуждения всякакви и по всякакъв начин, предвид документираното още преди два месеца, а и това което виждаме днес като позиция от коментираните тук.
НЕДОВОЛНИ СМЕ ОТ ПОВЕДЕНИЕТО ВИ ГОСПОДА ОТ СИНЯТА КОАЛИЦИЯ , РЗС И АТАКА! Май време е, граждани, жълтите павета пак да си станат наши. Ако сега ги изпуснем и им позволим да шикалкавят при това очевидно политическо безчинство, просто лошо ни се пише.
Какво да кажа за “тъмночервената, та чак кафява” АТАКА, оприличена като такава доста сполучливо от Филип Димитров? За сега си играе играта “ва банк”, трайка си сервилно и чака нарежданията на по-висшетоящите БСП и ДПС. Просто си релаксира в новото НС, съгласна е със всичко случващо се, дори и с гадното плюване от страна на Синята коалиция и РЗС (предвид отказа им да “сложат подписите си, ведно с Атака). Просто защото знае, че в крайна сметка ще бъде предпочетена от бившите червени и доганови шпионски “парламентаристи”.
До тук тактическите, досадно шумни “подкрепи” на Синята коалиция, РЗС и АТАКА се очертават като абсолютно погрешни през народната призма, които не заслужават внимание сред “стратегически” парламентарното ни мнозинство ( 116 депутата от ГЕРБ). Тези хора така са се развихрили в глупостта си, сякаш са на бойно поле – ама май на “кашкавалено” такова се строяват!
Какво се случва в ДПС – ами те основно внимателно гледат да се “пенят”. Да видим какво ни съобщава Любомир Стефанов за тактиките и стратегиите им въобще: “... казва каквото му е на ума човека (за Доган б.м.).Това, че го прави в особено подходящи моменти по особено неподходящ начин е друг въпрос... отново наблюдавам феномена на самосбъдващото се пророчество овладян до съвършенство от Доган по раните му там партийни и милиционерски школи. Няма един път да се намери някой, който да не повярва на ушите си и да оспори лакърдиите на лидера на ДПС. Може би, защото никой не го слуша всъщност или просто всички чуват това, което искат. И като хипнотизирани почват да се вторачват във всеки хода на Доган, очаквайки от къде ще им дойде – я компромат, я кален номер, я сигнал до прокуратурата, я далаверка разкрита.За пореден път ще кажа, че личността на Сокола е демонизирана твърде много, за да е плод това на случайност. Многопластовия си образ човека е градил твърде внимателно и стъпка по стъпка, за да допусне някой друг да му режисира собственото шоу. И затова смятам, че записът, който така скандализира девствените сетива на политически активните у нас е поредния трик на Доган, целящ да предизвика верижна реакция и всички да се изокат.... Всички обичат Сокола, но и всичко го мразят. Въпреки това той си остава сочената за най-успешен политик личност в съвременната българска политика. Защото зад горното му изказване стоят двадесет години неуморна работа, малко късмет и мнооого връзки, подръпвани в правилния момент. Жалко е наистина, че управлението на страната зависи от Доган и ДПС. През всичките години на демократични промени в България плеяда видни родни общественици от всички политически краски се надпреварваха да ласкаят ДПС и неговия неизменен лидер, колко велика е тяхната роля в изграждането на уникалния български етнически модел. Модел, който може да бъде описан като всичко друго, само не и като изпълнен с толерантност. Модел, зареден с критично малко доза търпимост и поносимост. Поне на чисто политическо равнище. Защото на битово-ежедневно ниво всички сме еднакво потърпевши от натрапчивото присъствие на ДСП в държавното управление.... Ахмед Доган е номер 1, а запазената му марка е да хвърля в ужас непорочните български политици и нищо неподозиращи български граждани бе спазена и на тези избори. Смут и ужас обзе целокупния електорат и душите на всички политически ангажирани граждани. Политици от всякакъв калибър, ранг, измерение, спектър и плоскост се втурнаха да се надпреварват да обясняват възмутено на гражданите какво всъщност е казал Доган. Ами каквото е имал предвид разбира се! Силно се съмнявам, че някой може да „извади” Движението от властта с конвенционални избирателни методи. Също така съм дълбоко убеден, че Доган знае кога да се оттегли и да се сниши, но така че да не губи позиции. И да запази ореолът си на най-прозорливия и находчив български политик.
Че има уроци, които всички останали политици в България трябва да научат от Доган това е безспорно. Също толкова безспорно е обаче, че ДПС е плод на псевдо-толерантност и системни недостатъци на българската политическа система, а не на наличието на висока степен на етническа свобода и зряла демокрация. Самото допускане и налагане в публичното съзнание на факта, че в България можеше да има събития подобни на тези в бивша Югославия бе плод на умела инсинуация и двупосочна подривна дейност на Доган и неговите приближени. Така хем българските мюсюлмани бяха насърчени да се самоизолират помнейки извращенията на БКП от 80-те години на 20 век, хем на ДПС бе даден доброволно и едва ли не насила мандат да ги интегрира в българското общество, от което те никога не са били отделяни преди това. От тогава насам, Движението само материализира ползите си методично играейки картите си почти без риск, за сметка на политици, които не могат да погледнат по-далеко от собствения си нос, за да разберат, че патриотизъм, не значи кръстоносен поход срещу всички „други” в собствената ти държава. Демокрацията не търпи различните, гледайки ги намръщено, а им дава равен шанс да бъдат пълноправни граждани на страната си. И нека не виним ДПС за нашите собствени проблеми. Нека просто да внимаваме кой какво ни казва и да не затваряме очите си и душите си за истината.”.
Това е за Сокола, който в момента се е снишил и дебне, а ДПС внимава да материализира методично ползите си от настаналите окания, охкания и вайкания на уж “десните” ни 3 партийки.
А БСП така са се задълбочили в собствената си партия и делата й, че имитират нямане на време, ама гледат да подбутнат тук-таме по някой и друг компромат срещу ББ, защото трудно се преглъща такъв “залък” – хем не ги искат като партньори, хем трябва да ги търпят в днешното НС (ГЕРБ), което си е унизително жалко за тях, а те са толкова отворени към света! или за големия гаф на Станишко: “ лидера на БСП е изпратил официално предложение до председателя на ЕК Жозе Барозу във връзка със следните проблеми, с чието решаване не може да се справи, според в. Капитал (бр. 10,13.03.2009 г.):
- в администрацията няма ясно разбиране на основните правила за еврофинансирането;- липсват познания за европейското право и практиките на ЕС на всички нива в управляващите структури на еврофондовете;- правилата за взимане на решения по еврофондовете не отговарят на европейското право;- администрацията се нуждае от спешно запознаване с функциите и начина на взимане на решения на ЕС, с българското право срещу корупцията, както и с основни понятия като конфликт на интереси;- магистратите трябва да бъдат обучени за “общите принципи на правото на ЕС, обществените поръчки и конфликта на интереси”;
- нужно е спешно обучение на работещите в МВР, прокуратурата, ДАНС и съда. От това се нуждаят най-вече тези, които събират доказателства и разследват престъпления.
Очевидно е, че предложенията на премиера няма как да бъдат одобрени от ЕК, защото предлагат на Комисията да поеме политическа отговорност за управлението на страна-членка. Искането за въвеждане на политически борд в страната е висша демонстрация на управленска, кадрова, административна и идейна некадърност. Гениалната идея на премиерските съветници да предадат управлението на страната в кризисен момент на някой отвън и то точно преди изборите за Европейски парламент и Народно събрание, ужасно много прилича на долнокачествен политически кризисен ПР.
Ами ние това си го знаем, ще ми кажете, за настоящото управление. Да, така е! Но за мен лично, проблемът идва от това, че кабинетът, воглаве с премиера едва сега разбира, че не може да си изпълнява адекватно функционалните задължения. И вместо да се обърне към гражданите на тази страна за извинение и с предложения за анти-кризисна програма, която да бъде консенсусно приета в политическия мир на държавата и да гарантира приемственост, независимо от това, кои ще бъдат следващите управляващи, за пореден път бяга от отговорност и търси начин да прехвърля някому другиго спасяването на потъващия кораб. Лошо, Станишев! Мнооого лошо! – пак от същия коментатор.
Ех, БСП – такива са чадата ти, идейно некадърни, с ниска управленска, кадрова и административна квалификация, нооо по далаверките сте горе-долу добре – малко са идиотите политически, на които им е хрумвало да изнасят политическа отговорност, а вие го направихте, фактът дори е скандално документиран и в ЕС. Та тези хорица и те са се “заложили” и чакат “на гюме” първото редовно заседание на НС сега, за да консумират заложения комплот над ГЕРБ от “подводниците си” Синя коалиция, РЗС и Атака.
Истината днес е ясна и проста – с политически плазмодии е невъзможно да има добро управление на страната ни. И това е втората очевидна новина. Общественото очакване за консенсусен настоящ парламент отново не се оправда. Все пак седмицата на преговори не бе напразна – установи се документално аргументирано и този факт. Остава свикване на ВНС и нови избори.
НОВИНИТЕ на 22 юли 2009 са две:
1. ПОВЕЧЕ НИТО ЕДИН НОРМАЛЕН БЪЛГАРИН няма основания да търпи ПАРТИЙНИТЕ ШИКАЛКАВАНИЯ, и безпристрастно ДА ГЛЕДА С НЕДОУМЕНИЕ как живота му се съсипва и се срива държавата ни.
2. КОНСОЛИДИРАН И КОНСЕНСУЕН ПАРЛАМЕНТ в днешната опция е невъзможен да се случи – мнозинство в НС отново няма ( само някаква заблуда, че нещо се прави); политици също няма (повече от лицемерие е демонстрираното поведение от “3-те партии”); а най-малкото е налична стабилна политическа воля (изключая 116-те депутати на ГЕРБ и лидера на партията) страната ни да се изведе от кризата, която вече доста притиска всеки един от нас, българските граждани.
Ето какво казва още политическият коментатор Стефанов на 19.06.09 в Bulgarian Post: “За отбелязване е, че ако г-н Борисов се поддаде на изкушението през целия си мандат да се оправдава с грешките на другите, типично по български... никой няма да му вярва след 6 или повече месеца, защото от тази власт повече май само Господ може да му даде.
Накрая, на фона на липсващите партньори, които да поемат част от негативите, които рано или късно всяко едно управление започва да трупа, прави впечатление и липсата на стратегическо споразумение за обвързване на досега изявилите желание за подкрепа на кабинет излъчен от ГЕРБ в парламента. Така, амбицията на ГЕРБ и г-н Борисов да управляват е на път да им изяде главата, защото какъвто и било меморандум да се предлага на близките до ГЕРБ партии, то този документ си остава ни, повече – ни, по-малко паметна бележка.
А ГЕРБ, както и България имат нужда от идейно, тактическо и стратегическо мнозинство с ясни послания, визия за развитие на страната и възможности за реализирането им като политики в съответните сектори. Иначе, след няколко месеца рискуваме призрака на предсрочните избори отново да бъде изваден на бял свят и Ахмед Доган да се окаже прав, че управлението на страната е невъзможно без неговата партия.”
В този смисъл на разсъждението до тук и съпоставянето на фактите, май най-доброто е пак да излизаме на “жълтите павета” на 22.07.2009, когато ще започне редовното заседание на НС и където фактите по консенсус и консолидация за работа в НС ще бъдат обсъждани. Във видимите показани ни безволия от страна на “3-те партии” дълбоко се съмнявам, че ще има разумен и положителен резултат на редовното заседание на НС (в което между впрочем чрез вота си, сме участници и ние-гражданите на тази страна). А всички ние очакваме с нетърпение – ПРОМЕНИ!
Да настояваме за незабавно свикване на ВНС, този порочен парламент да се саморазпусне.
Пак на протест!
Няма коментари:
Публикуване на коментар