МАТЕРИАЛ 4

Власт и престъпност препъват СВОБОДНОТО СЛОВО В БЪЛГАРИЯ

Журналистическата професия се бори за оцеляване - Дженифър Уиндзор
(със съкращения от друг инакомислещ)

...Натискът от правителства, други мощни актьори (елита на света – изцяло масонска формация) и световната икономическа криза вземат големи жертви от хора днес по цял свят - ФАКТ, а в същото време журналистическата професия се бори за оцеляване, казва Дженифър Уиндзор. Невероятно жалко наблюдение и заключение в т.нар. информационен век от международно признат журналист. И още по-жалкото е, че такова е положението в целия свят - свободата на словото лавинообразно по световните региони спада , а през миналата година, се влошава за пръв път във всеки един (публикуван списък на "Репортери без граници").
Какво е положението у нас: политически и икономически натиск не понякога, а непрекъснато водят до автоцензура обикновено, независимо дали става въпрос за преса или телевизия, и другата истина е, че власт и престъпност ги препъват повече от очевидно .
Де факто "празнините", които възникват, когато медиите не са свободни да работят обективно, са огромни – населението ни е с изключително слаба информираност. Едва 5,1% от народа ни е със що годе добра такава.
Ами останалите 94,9% граждани в страната ни? Какво правят те? Тънат в тъпота и замъгленост по съществуването си въобще, ден след ден, година след година, произвеждайки невярни и неправилни обществени действия и дейности. Свидетели сме непрекъснато на житейска и политическа неадекватност сред всички слоеве на населението, БЛАГОДАРЕНИЕ НА НАЛОЖЕНИЯ ТЕРОР НАД СВОБОДНОТО СЛОВО В БЪЛГАРИЯ.
Днес Свободата му е скъпоструващо богатство, също ФАКТ. Какво да кажем за родната ни корупция, за злоупотребата със служебно положение, за наличните разнообразни религиозни, етнически и сексуални извращения в битуването ни, за наглото преследване на хора (пишещи), позволили си да повдигнат завесата на мръсната ни политика и скапания ни обществен живот – на фона многото от тези престъпления оставащи неразкрити. Репортери, журналисти рискуват живота си непрекъснато, за да разкажат за съдбите на хора, на които институции всякакви не дават лице и право на глас за множеството жертвите, а журналистите само формално могат да ги интервюират. Що е това? РЕПРЕСИЯ И ЦЕНЗУРА, при това ПРАВИТЕЛСТВЕНА.
Нима не сме свидетели на отвличания, малтретиране, убиване на хора на перото. Свидетели сме. И какво правим? Нищо. Седим си тихичко и мирничко, и като странични наблюдатели следм развоя на съответното събитие и тук таме коментираме нещото, а после и то се забравя.
Кой трябва да се застъпи за по-голяма свобода на медиите, ами на първо време политиците дори и под обществен натиск, после ние обикновенните хора ежедневно, защото чрез тях (медиите) увеличаваме НАРОДНАТА си СЛУШАЕМОСТ И ИНФОРМИРАНОСТ, които ще доведат и подобрят битуването на народа ни въобще.
От това само ще се спечели във времето и ще се подобри по естествен начин качеството на живот в страната ни (разбирай НАРОДА).