Разсъждението има ли място днес, сред нас обикновените хора? Ще се опитам да дам отговор, благодарение на публикувани материали в Интернет от ИНАЧЕМИСЛЕЩИ хора и качените им впечатления по темата тук. Материалите ги номерирам от 1 до 13, и всеки сам по себе си мотивира необходимостта от СВОБОДА, ама не тази, в която ни заблуждават и демонстрират партиите, правителствата и медиите, А ДРУГАТА, НАШАТА, НАРОДНАТА. По-долу излагам собствените си възгледи като начало по факта: “Що е това свобода и има ли тя почва у нас”.
“Всичко се свежда до подаване и поднасяне на вярна информация навреме. Де юре ние сега и тук НЕ ПОЗНАВАМЕ ДЕМОКРАЦИЯТА си като СТАТУКВО. ПРОДЪЛЖИХМЕ ДА ЖИВЕЕМ под изроденото властване на ТОТАЛИТАРИЗЪМ. ЗАБЛУДАТА, че нещо се е променило бе пълна за тези 20 години. Гласуването ни днес и избирането на евро и наши депутати Е СВЪРЗАНО ТОЧНО С ТАЗИ ДИЛЕМА, а от тук следва и основателното негодувание на болшинството от народа ни сега, и неговата “неориентираност”, както обичат да обясняват наляво-надясно политиците - ТОВА НЕ Е ВЯРНО.”
За какво радее народа ни ли ? Ами за създаване на адекватно на обстановката ни ГРАЖДАНСКО ОБЩЕСТВО. Останалото ..., ще се нареди.
Що е това СВОБОДА? Да видим как е прието понятието, да се тълкува днес от милиарди хора по света:
ПЪРВО: Свободата и необходимостта са взаимосвързани понятия.
ВТОРО: Необходимостта или закономерността на природата е първичното, а волята и съзнанието на човека – вторичното.
ТРЕТО: Дотогава, докато човек не познава необходимостта, той се намира в нейна власт.
ЧЕТВЪРТО: Когато пък човек познае необходимостта, той се научава да я владее.
ПЕТО: Свобода е възможна, само върху основата на осъзнаване на НЕОБХОДИМОСТТА.
НАЙ-ОСНОВНИЯ ИЗВОД: Свободата на волята не е нищо друго, освен способност да се вземат решения при познаване на РАБОТАТА. Свободата е осъзнатата необходимост.
И НИКОГА НЕ ЗАБРАВЯМЕ ТОЗИ ФАКТ при тълкуването: Тя е продукт от историческото развитие на обществото.
Каква необходимост днес в началото на 21 век, година 2009, ние българите имаме за изграждане на здраво гражданско общество? Колко закономерно е това явление сега и тук? И какво е съзнанието на днешния ни човек, предвид волята му, като вторичен елемент, формиращ “необходимоста” за ОПРЕДЕЛЯНЕ СТЕПЕНТА НА СВОБОДАТА МУ?
Ето това ще се постарая да онаглядя за мисленето ни въобще, използвайки писани материали от доста по-информирани от мен хора, борещи се за получаване гласност на истината по българската действителност – която политиканите не им я дават. За сметка на това са гонени, следени, оплювани и съзнателно пренбрегвани от настоящите ни управници-партийци. Думата им е поглед към ДРУГАТА страна на тълкуването за свободата ни. Считам, че това са полезни факти, за по-нататъшно разсъждение и формиране на последващо мнение от всеки един човек. Те самите, като хора и личности са не по-малко граждани от самите нас (неинформираните и манипулираните хора, обикновено). Лично аз предпочитам да изчета един такъв техен материал (на тези съзнателно отхвърляни от партийната ни върхушка “иначе мислещи хора”, която е и управляваща ни такава за съжеление), за да осмисля, квалифицирам и подредя в съзнанието си информацията им. Това, впоследствие ми дава закономерната необходимост/потребност, да споделя/да изразя свободата на разсъждението си, и да го сравня със заобикалящото ме СЛУЧВАЩО СЕ и хора, които дори не познавам, и естествено да извлека максимална яснота и точност, както при изказа си, така и при мисленето си въобще, така и при поведението си. Тогава знам със сигурност, че НЕ ГРЕША, когато кажа например: този материал не ми харесва/или харесва; това е вярно/невярно; това е полезно/не е полезно; това е ...
За НЕОХОДИМОСТТА НИ ДА ИЗГРАДИМ ЗДРАВО ГРАЖДАНСКО ОБЩЕСТВО, а впиющо се нуждаем от такова.
За съжеление днес нашето родно е доста болно. Безхаберие и безотговорност шетат сред хаоса от събития и действия вече цели 20 години в родината ни. То “случващото се” дори в ежедневието ни е обречено на негативизъм и забрава от обществото ни обикновено. И не случайно. Много пъти се замислях защо е така и като най-правдоподобно ми идва на ум следното: човек забързан да изкара препитанието си, да “скалъпи” така да се каже днешния си ден, да си осигури по някакъв начин малко сигурност за следващия не чува, не вижда и няма физическа възможност да проследява излъчващата се и заобикалящата го информация, да я усеща сред морето от отправяни ни вербални и визуални, всякакви послания (обикновено безбожно грешни) – като започнеш от официалните медии, правителство и партийни лидери и стигнеш до блогъри (които в общия случай не са организирани в пространството им) и случайни журналисти. В тази ситуация ЕСТЕСТВЕНО е да бъдем свидетели на ИЗКРИВЕНИ представи по заобикалящата ни действителност. Ние (хората) нямаме време, поради горното, те (информираните люде - официалните медии, правителство и партийни лидери) си мачкат информацията на деня както си искат, и ни я подхвърлят също както и когато си поискат почти като на кучета (много, ама много изкривена). До тук надявам се е ясна ситуацията и знайна.
Е, този закономерен акт, е предизвиквал винаги факта да има “по-другояче изразяващи случващото се на днешния ден”, създавайки непрекъснато прециденти (по отношение на съответен изказ) в реакциите на все пак случилите да се информират в някакъв аспект от и за живота ни/си. Тук вече определено добре е да познаваш необходимостта от подаване и поднасяне на вярна информация, навреме да я консумираш, за да можеш и навреме да реагираш. Така си мисля.
МОТИВИ ЗА НЕОХОДИМОСТТА от изграждане на гражданско общество. Определянето на тази необходимост като качество и количество ще ОПРЕДЕЛИ СТЕПЕНТА НА СВОБОДАТА НИ да гласуваме като волеви граждани (съзнателни), като се държим и в поведението си като такива, разбира се? Всичко това “случващо се” и отнесено към днешната историческа действителност, ще ни даде основанието правилно да мотивираме нивото си на способност да вземаме животопотребни решения при познаване на РАБОТАТА си (разбирай живота ни). Спирам се ( чрез 13-те материала) на по-малко известната и популярна “необходимост”, изнасяна пред публиката, коментирана, и съответно резултатна за отделния човек в частност и като цяло, изобщо.
Всеобща тайна е, че в продължение на 20 години в България не се правеше демокрация. Белезите на натрапената ни (не случайно) анархия са видими дори и от едно дете вече. Тази родна псевдодемокрация докара и днешните ни беди, да се питаме, имаме ли адекватно гражданско общество, коя партия да предпочетем за управлението на страната ни, ще гласуваме или не волево. ПРАВИЛНИ ВЪПРОСИ. Защото де юре ние тук и сега НЕ ПОЗНАВАМЕ ДЕМОКРАЦИЯТА като СТАТУКВО. Свидетели и консуматори сме на извратен жесток като понятие капитализъм, с привкус на феодално владичество от познатите ни олигарси. ТОВА ВИЖДАМЕ, това ПОЗНАВАМЕ, това КОНСУМИРАМЕ, при това вече 20 години (и дано не стават повече). Народът ни днес след “тоталитаризма на Живков”, попадна в лапите на “тоталитаризма на червената върхушка по света” за неопределено време (поне за България това са 20 години пропилени човешки животи). Значи ПРОДЪЛЖИЛИ СМЕ ДА ЖИВЕЕМ под изроденото властване пак на ТОТАЛИТАРИЗЪМ. И де факто и де юре СТАТУКВОТО не е променено (демокрация у нас не се е случила през 1989 година, най-малкото впоследствие за съжеление), и ЗАБЛУДАТА, че нещо се е променило същевременно бе пълна за тези 20 години (абсолютна демагогия). Гласуването ни днес и избирането на евро и наши депутати Е СВЪРЗАНО ТОЧНО С ТАЗИ ДИЛЕМА, а от тук и основателното негодувание на болшинството от народа ни (помислете колко изборни години минаха, и как през всяка една гласоподавателите намаляваха, което е напълно закономерна реакция в обществото ни. И не защото тези хора са тъпи или лош човешки материал, не защото са глупави или безразлични както ги изкарват днес политиците, не защото им липсва воля, А ЗАЩОТО СА ОТВРАТЕНИ от политическите машинации).
Какво казват по въпроса онези “ИНАЧЕ МИСЛЕЩИ И РАЗСЪЖДАВАЩИ ХОРА” (а те са истинските защитници на свободата на тази географска ширина, радетелите за солидно гражданско общество, извергнатите от съвременните ни политикани, преследвани от партийните креатури, оплювани в медий и преса, лишени от съответна работа поради иначемислието си и т.н., неоснователно отхвърляни) . Чрез публикуването на 13-те материала, със съкращения - поради ограниченото място да се развиват тезите им по целите статии тук, ще се опитам да информирам ШИРОКАТА публика за наличието им и присъствието им в общественото пространство. Няма умишлено да сугестирам четящия какво и как да си мисли. Всеки, сам за себе си, ще се наложи да прецени потребността от това, МОТИВИТЕ ЗА НЕОХОДИМОСТТА колко и как трябва да ни бъдат добре познати и известни. Това пък ще спомогне на отделния човек да обогати и подреди собственото си мислене, да преосмисли “що е това свобода на духа”, а от тук и колко е подготвен за такава, и разбира се как да приемем ние като жители в тази държава предизвикателството за съзнателно ФОРМИРНЕ на ГРАЖДАНСКО ОБЩЕСТВО днес. А то е много потребно.
Публикуването на откъсите им е чест за мен, защото аз вярвам в мощта и мъдроста на народа си (тези знайни и незнайни автори фактически творят историята, благодарение на такива родолюбци до нас са пристигнали посланията на древните...). А това са все ВСЕИЗВЕСТНИ и малко коментирани факти и данни сред обществото ни, но носещи достатъчно информация за фомиране например на съответен собствен възглед. Това са Инакомислещите хора, сега и тук в България. Те са сред нас.
Освен негласуващи, “лош човешки материал”, олигарси, партийци, заблудени, граждани и селяни, мислещи и немислещи, млади и стари, богати и бедни има и други хора “иначемислещите” – загрижени да ви информират, защото Ви се полага да знаете за ставащото около Вас. Съзнателно не съм публикувала имената им. Но това което са написали е истинско. И защото е такова РОДНАТА ни ЦЕНЗУРА, по един или друг начин, по един или друг повод НЕ Е ДОПУСНАЛА до ШИРОКАТА ОБЩЕСТВЕНОСТ, до Вас, по една много проста причина – ЗА ДА продължат да ВИ МАНИПУЛИРАТ сега и завинаги ако е възможно, защото такава информираност (от иначемислещите)
поражда и мотивира НЕОБХОДИМОСТТА от СВОБОДАТА НА ИНДИВИДА, а от там и закономерното желание за изграждане на стабилно гражданско общество в страната ни.
Няма коментари:
Публикуване на коментар