БЕЗБОЖНО ГОЛИЧКИТЕ ФАКТИ

Или как се прави “нежна революция” с железен юмрук в България



Ами просто.
Посветено на стотиците хилядите знайни и незнайни българи, принуждавани да си МЪЛЧАТ за факта партиен преврат в страната ни в края на 20 век. Кой, как и какво спечели от това? – всеки сам да прецени (б.р.).

Публикуваното тук няма да спести нищо от историята ни в онези паметни дни в края на 1989 година и “малко след това”, които са ключови както се казва. По този повод, дъщерята на генералния секретар на БКП Людмила Живкова, гласно и откровено споделяше – “Ние сме във времето и то е в нас”. Та, то (времето) си е в нас, около нас, за нас. Не се вижда. Не се чува, няма мирис, няма вкус. Единствената величина, която го характеризира е мига, който изживяваме в него, но пък той се натрупва в пространството като положителна константа. Време! И защо “това малко след това” продължи цели 20 години, да до днес – 2009 година?

(със съкращение) “През май 1989 г. станаха изстъпленията в Каолиново и други места с протестите на българските турци, през юни се проведе първата от трите конференции на Съвещанието за сътрудничество и сигурност в Европа (СССЕ) в Париж, през втората половина на юни български турци започнаха масово да продават имотите си и да напускат страната. Всичките имигрираха в Турция, която засили до краен предел антибългарската си кампания както двустранно, така и многостранно – сред Организацията на ислямската конференция (ОИК), СССЕ и ООН. Западните съюзници на Турция се включиха активно в атаките срещу България. “

Каква ирония на съдбата. Днес (2009 година) същите тези “българските турци” доброволно си сменят масово имената, за да използват преференции при намиране на работа в Европа- както самите те казват, но вече като 100% български граждани. Да беше жив Т.Живков нямаше да повярва на очите си и ушите си при този “еволюционен ФАКТ”. Какво ли ще кажат и участниците в събитията "по преиминуването им" днес?
Май, г-н Доган прекалено много преиграваше през тези повече от 20 години след събитията, за “насилственото асимилиране” на българските турци, представени като жертви в България и пред света. Заради това дори и в документите ни за самоличност се наложи да се отмени графата ни за “националност”. Няма я, чрез “любезното” съдействие на “тъпите ни” политици. Така основателно всеки един от нас може да претендира днес, че е американец например или абориген. Невероятна държавническа концепция , за заличаване на регионални етности, може да се каже тук!!! “Молчать и не отражают” – мълчи и не разсъждавай – НАРОДЕ!
Тези “българските турци”=куфарните гласоподаватели” 20 години извършват в живота ни дестабилизация на изборните резултати, давайки успешния шанс на Ахмед Доган трайно да се имплантира в БЪЛГАРСКАТА ПОЛИТИКА, да я дестабилизира, да я унищожава отвътре. ДНЕС ДЪРЖАВНОСТТА НИ е СРИНАТА, а СИСТЕМНИЯТ ГЕНОЦИД НАД БЪЛГАРИТЕ е ПОВЕЧЕ ОТ ФАКТ. На всичкото отгоре този турски шпионин си направи абсолютно противоконституционно и партия – и никой, ама никой не не му каза думичка до сега.
ЗАТОВА ЛИ, БЪЛГАРСКИ НАРОДЕ, ТЪРПЯ двадесет годишната АНАРХИЯ в държавата ни? Защото на такива като Доган им се преиграло на шпионаж и политика? Ами да ВИКАМЕ извънземните на ПОМОЩ тогава (май само това ни остава)???
Това е първият нож забит в гърбата ви, ХОРА. Голям нож, от съсед, от големия брат – демек чрез малката и добре отгледана, но навременно, “нищо и никаква” регионална враждичка, те яхват впоследствие, за да те манипулират колкото и както си искат, определени чуждоземни “другари”. На първо време Доганчо, а на второ всеизвестният ни Иван Костов по-нататък през годините уточнява “ние сме разпределени на Запад” (боже какво откровение на български политик, направо да паднеш).
ПИТАМ ви сега, днес 2009 година, кой НАРОД е допуснал такава гавра в битуването си на съответната територия. Ами никой по света – където и да погледнеш (дори и предвид глобализацията) ВСИЧКИ вкупом – държавници, политици, население защитават СУВЕРЕНИТЕТА И ТЕРИТОРИАЛНАТА ЦЯЛОСТ НА ЗЕМИТЕ СИ, НИКОЙ НЕ СИ И ПОМИСЛЯ ДА Я ПРЕВРЪЩА В РАЗГРАДЕН ДВОР.
Вторият нож.Ето това сме ние в момента – разграден двор отвсякъде. Всичките, познати ви като политици (партийни и измислени такива – обикновено самозванци) го знаят много добре и им е известен този ФАКТ, още от самото начало, но угоднически мълчат, защото трудно се ориентират откъде духа политическия световен вятър, въобще. А са се завихрили едни ветрове да не ви казвам – и от запад, и от изток, та духат даже и от екватора! И същия този вятър докара на България бурята наречена днес АНАРХИЯ (поне така е описана и по съответната литература), опустушила земите ни към днешна дата. Малко наглед конфликтче за историята на времето ни, НАЛИ?
Ще сърбаме ли още тази постна попара? (отговор дава всеки сам на себе си – б.р.)

(със съкращение) “България и САЩ / Срещата на Петър Младенов с Джеймс Бейкър
Материалът е част от мемоарите, посветени на 60-годишнината на ООН и 50-годишнината от приемането на България в световната организация, които са публикувани през есента на 2005 г.
Още преди заминаването на външния министър Петър Младенов за Ню Йорк за участие в генералните дебати на 44-тата сесия на Общото събрание на ООН (септември 1989 г.) от министерството беше поискана среща с държавния секретар на САЩ Джеймс Бейкър1. Този ход не беше необичаен. През годините е имало такива срещи между българския външен министър и държавния секретар на САЩ. (Петър Младенов разчиташе на мен при тях както за превод, така и за съвет – б.р.).
Общото събрание на ООН провежда редовните си сесии всяка година през септември. По традиция те се откриват на всеки трети вторник следобед и приключват ден-два преди Коледа. Есента е най-хубавият сезон в Ню Йорк. Топлото време се задържа почти до края на октомври. Дърветата сменят цвета на листата си. Само в Ню Йорк и от другата страна на река Хъдзън съм виждал такова многообразие на прекрасни есенни тонове – жълто, светлокафяво, червеникаво, наред с постоянно тъмнозелено. И винаги съм изпитвал чувство на ревност към тези, които можеха да се наслаждават на природата през есента, докато аз бях принуден ежедневно, а понякога и през уикенда да прекарвам в ООН на заседания, дебати, готвене на проекторезолюции или други документи и особено активна кулоарна работа....
Общите (генерални) дебати на сесията са в самото начало на същинската работа на сесията. През 70-те и първата половина на 80-те години те продължаваха около три седмици, но в последните години бяха съкратени до две. По традиция общите дебати са време, а кулоарите, сепаретата и малките кътчета в сградата на ООН – мястото за срещи и разговори между външни министри на различни държави, а също така и между президенти и министър-председатели, които участват в работата на сесията. Не една среща е давала добри резултати. И не една се е проваляла. Но многостранната дипломация и двустранната продължават да вървят напред.
Поради естеството на работата ми – старши дипломатически служител във външното министерство, ръководител на отделите за ООН по разоръжаване и правата на човека, присъствам от самото начало на сесиите. Така беше и сега. Срещите на министъра с други външни министри, евентуално и с генералния секретар на ООН, също бяха в полето на задълженията ми, както и трескавата подготовка, пътуванията, приспособяването.
Тази година бяхме поискали и други срещи на Петър Младенов. Две изпъкваха поради особено важното си значение: с държавния секретар на САЩ Джеймс Бейкър и с външния министър на Турция Месут Йълмаз2. Сесията започна, а нямахме никакъв отговор от двете страни дали са съгласни за среща. А това изнервяше.
Ние си давахме добра сметка, че тези срещи на Петър Младенов зависят много от състоянието на българо-турските отношения в този период. При други случаи САЩ щяха да преценяват съгласието си за такава среща преди всичко от гледна точка на интересите си към България. В случая те не можеха да се абстрахират от политиката на Турция спрямо нашата страна и от ангажиментите си не само като към членка на НАТО, но и като най-влиятелната съседка на България. А Турция вече беше навлязла дълбоко в антибългарската си кампания на влошаване на двустранните отношения до крайна степен. Имаше открита конфронтация между двете страни.... Във Външно с основание се опасявахме, че американците може да не се съгласят за среща. Самата Турция категорично възразяваше пред САЩ за такава среща с нас. Турция се боеше – и с право, че ако евентуално срещата се състои, тя ще опровергае широкомащабните й усилия да покаже пред международната общност, че България е в изолация. Имахме информация, че турският външен министър Месут Йълмаз оказваше силен натиск пред американския държавен секретар Джеймс Бейкър да откаже срещата – даже и демонстративно – като знак на протест срещу предприетия от българското правителство курс на „възродителен процес“ по отношение на българските граждани от турски произход.
Петър Младенов беше видимо напрегнат в тази обстановка. Даваше си ясна сметка, че за американците ще бъде много трудно да не подкрепят съюзничката си Турция. Петър Младенов обаче знаеше добре, че такава среща в този момент, независимо от това, че на нея щеше да чуе сериозни критики по отношение на българската политика по правата на човека и по-специално по преименуването на българските турци и „голямата им екскурзия“ в Турция през лятото на 1989 г., щеше да бъде определен успех – при това значителен – за българската външна политика. Най-вече една такава среща щеше да разбие опитите на Турция да представи пред международната общност, че България е в пълна изолация.
Месут Йълмаз беше в Ню Йорк между 24 септември – 5 октомври 1989 г. Имахме информация, че главната му цел беше да разкритикува остро България в изказването си пред Общото събрание на ООН. Същевременно, съзнавайки добре, че такива критики обикновено не влияят на членките на ООН, понеже винаги има съседни държави, чиито отношения са влошени в даден момент и те не пестят критика една към друга, той трябваше да склони западните съюзници на Турция да отправят критики към България по въпроса за българските турци. Турция преследваше и целта ислямските държави да представят в Третия комитет на Общото събрание, който се занимава с правата на човека, конкретна резолюция против България. Освен това Месут Йълмаз трябваше да подготви срещата на външните министри на членките на Организацията на ислямската конференция, предвидена за 4 октомври 1989 г. в Ню Йорк, и да наложи тя да приеме конкретна резолюция по България, с която да осъди политиката на българското правителство за „насилственото асимилиране“ на българските турци. Не на последно място Месут Йълмаз трябваше да осуети на всяка цена срещата на Петър Младенов с Джеймс Бейкър. Турция беше информирана, че такава среща е поискана от българска страна.
Престоят на Петър Младенов в Ню Йорк беше наситен с достатъчно срещи на високо равнище. Старшите дипломатически членове на делегацията ни бяха ангажирани със срещи на съответното ниво. Подбираха се представители от някои страни, които биха дали отпор на антибългарската кампания на Турция.”

Внимание, читателю – задава се третия нож в гърба ти!!! На днешния ни хоризонт се появява типичния български изменник, формирал впечатлението ни за така наречения ПОЛИТИК –другарят Петър Младенов (починал).

Както забелязвате от по-горе, ХОРА, открай време в политическата ни практика е ЗАКОНОМЕРНОСТ българските политици, освен да се ослушват и оглеждат, но и да изпълняват поръчковите “препоръки” на силните на деня – т.е. на САЩ и СССР (сега Русия).

Та този другар Петър Младенов, тогава 1989 година, се оказва впоследствие, основния месия на “нежната революция, извършена с железен юмрук” в България.Опрделено,това е достатъчно видимо от текста по историческите събития. Дали е време да се появи “друг месия”, както с насмешка казва другарят Станишев днес? Кой знае? Възможно е този човек да има някои паранормални способности в тази връзка? И просто да вземе да познае. Българските абсурди са като една безкрайна приказка.

Петър Младенов? Точно този човек се направи на Бог през фаталните за страната ни тогава дни и събития, и на него принадлежат останалите за поколенията думи:”Да дойдат танковете!” изречени с доста гняв пред тълпата “на уж спонтанно митингуващите” – които бяха основно техни хора (на БКП), техните креатури +активното участие на ДС=клакьори по демократизацията на страната ни (каквито впрочем си останаха и впоследствие такива през останалите 20 години, някъде около 20 000 души. Не се чудете. Познаваеми са – всеки ден ги виждате и чувате да се изказват по радиа, преса, телевизия.

Та той бе и първият в днешната ни двадесет годишна история български БКП президент, на вече “уж” ДЕМОКРАТИЧНАТА БЪЛГАРИЯ, действащ от името и чрез тоталитарната ни(старата) Конституция тогава, ЗАБЕЛЕЖЕТЕ. (вижте кога се свиква Велико народно събрание, кои са участиците в него, и най важното кои са народните избранници все пак там – в интернет има материали за това. Б.Р.).

Истината е, че демократичното ни “уж” ново управление въобще, започва под ЖЕЛЕЗЕНИЯ ТОТАЛИТАРЕН ЮМРУК на БКП, със старата си тоталитарна конституция. Трябвало е, да се бърза тогава партията БКП бързо да се НАРОИ (БСП, и някои вече изчезнали от хоризонта и превъплатили се днес в партии формиращи днешния ни парламент – знаете кои са. б.р.), за да се създаде впечатлението за “демократизиране на страната” (чрез разнообразни действия и събития, пред които болшинството от народа тогава немееше и се чудеше доста неистово). В същото време пребоядисващите се вече “бе ка пе партиици” в “демократи” ни уверяваха, че до година две “нещата” ще се оправят - НО сбъркаха. Краденето на народно имущество и пари, на човешки животи и съдби беше познато на всички “гледащи” българи и най-вече на тях, политическите стари DOGS. Гьосуратликът на управляващите ни тогава също бе разпознаваем белег, ама малко хора се светнаха какво се случва, защото партийната тайна е преди всичко свързана с небесната такава.
Е, такава бе действителността ни, тя не е по-различна и сега, колкото и да ви е мъчно, българи. А дали от нея има спасение – САМО ВИЕ ЩЕ РЕШИТЕ ... НА ИЗБОРИТЕ.
Грабнаха си БКП/БСП впоследствие власта и дружно решиха : ПЪК ПОСЛЕ ДА СТАВА КАКВОТО СИ ЩЕ.

Това е този четвърти нож – да си в ръцете и краката вече на двама господари (САЩ и Русия) е "велико нещо" решиха тогава в БКП. Не ни стигаше един, ами кой знае по каква причина трябваше да си имаме още един, така сме "по-добре укрепени", може би . Е, Честито. Имахме си го вече.


На срещата с Джеймс Бейкър този другар Младенов се е договорил ДА ПОДГОТВИ И ИЗВЪРШИ ПАРТИЕН ПРЕВРАТ В ЛЮБИМАТА СИ ПАРТИЯ – БКП, с цел по-нататъшно заробване и манипулиране на страна ни, предвид геополитическата и поставеност, при запазване статута й на властваща партия по-нататък. Просто нещо наглед ЗА ВСЕКИ народен изменник! И го прави.

(със съкращение ) “На 10. ХI. 1989 Тодор Живков слиза от властта след 35-години управление. Партията му благодари и го изпраща с аплодисменти на заслужен отдих. В историята са останали думите на неговият наследник Петър Младенов от заключителното му слово на Ноемврийския пленум: “За всичко ще говорим открито и честно с партията и с народа. Няма да лакираме нещата, ще ги наричаме с истинските им имена.” Това обаче е само фасадата на обичайната лицемерна политика. Партията не само, че не казва истината на нацията, но и упорито спестява всякаква информация за кризата, в която е изпаднала страната”.
... Петър Младенов: Шесто да се закрие веднага, защото улицата ще ни диктува. "Ще кажем, че управлението е разформировано, но няма да пипаме никой", била постановката на новия генералния серетар на БКП пред МВР 14 дни след смяната на Живков. Действителната заповед за разформироването на политическата полиция е издадена чак на 9. I. 1990
За историята досега са били спестявани онези моменти от събитията в първите няколко месеца след 10. ХI. 1989, които са се оказали ключови за времето. Така за десетина години този период, който остава оскъдно изследван въз основа на оригинални документи, бе митологизиран не само от политици, които са били в кухнята на нещата, но и от такива, които търсят ненужно алиби за влизането си в политиката по-късно. За разлика от широко отразяваните демонстративни посещения в заводи и колективи на първите държавниците в края на 1989, или добре организираните "спонтанни" митинги в подкрепа на новия партиен курс, в сянката на секретността са останали изключително важни срещи и разговори, които крият една друга истина, затаявана по традиция от управляващите от собствения им народ. Някои от тях са стратетически и са провеждани в цитаделата на МВР на "6-ти септември". Такава е срещата на Петър Младенов с ръководния състав на МВР на 25. ХI. 1989. Какво се е случвало в крепостта на Държавна сигурност след 10. ХI. 1989 е известно само на участниците, много от които вече не са между живите, а останалите следват закона на мълчанието. За щастие в архива са запазени стенограмите в МВР, чийто прочит разкрива една съвсем различна действителност, от отразяваната по това време от пропагандата. Тази действителност показва истинските страхове и паника на деградиралата и разлагаща се партия и нейния "щит и меч" - Държавна сигурност в опитите да овладеят положението... На 25. ХI. 1989 в МВР се състои една среща, която не е огласена широко и с подробности за разлика от останалите обществени изяви на генералния секретар на БКП и председател на Държавния съвет Петър Младенов. Причините са съвсем обясними - пред него са строени без изкючение всички членове на колегиума на МВР, началниците на централните управления и основните самостоятелни отдели на ДС, началниците на областните управления и секретарите на РК на БКП при МВР. Възловата срещата, на която проблемите се наричат с истинските им имена и се превръща отдушник на напрежението около смяната на Живков, е открита от вътрешния министър Георги Танев. Всичко се разиграва под погледа на официалния представител на КГБ в България ген. Владилен Николаевич Фьодоров.
ГЕОРГИ ТАНЕВ: Другарю Младенов, на нашата днешна среща с Вас присъства ръководството на МВР, колегиума, ръководителите на всички централни и областни управления. Освен това в срещата ще вземат участие Велко Палин, както и другаря Владилен Николаевич, ръководител на представителството на КГБ в нашата страна. Другарю Младенов, нека още веднъж ние, комунистите и комсомолците, служителите на МВР да Ви поздравим от все сърце и душа с избора Ви начело на нашата партия и държава. Не ни е отредено на нас да даваме митингов израз на болките и терзанията си. Други са принципите и нормите, с които десетилетия изразяваме своето политическо верую:
- Да бъдем синовно верни и предани на своя народ до себеотрицание
- Да бъдем непоколебим щит и меч на социалистическата революция до безпрекословно преклонение пред правдата на класовия идеал
- Да бъдем боеви отряд за защита на социалистическата правова държава. Може би, ако изключим ЦК, едва ли има друга структура в нашето общество както МВР, в която с такава сила и дълбочина рефлектира драматизмът на нашето време. Имаме ли достоен изход от това положение? Сурово и прямо този единствен изход ни бе посочен от народа. Народът, който спонтанно и безапелационно изрази единствената си политическа воля в подкрепа на Ноемврийския курс на ЦК на партията.
(Министър Танев надълго излага вижданията на МВР за законодателни промени в законите и НК, както и за промени в Шесто управление на ДС).
Главното и водещото е усилията на поделенията на ДС, народната милиция, войските, следствието да се съсредоточат единствено към техните специфични функции и задачи. Практиката досега показа, че всяко срастване на органите на сигурността с висши политически структури е остатък от минали години и води до подменяне политическите методи и обществения диалог с административен натиск, а понякога и манипулиране на личността. В заключение искам да Ви уверя, другарю Младенов, във Ваше лице политбюро и Централния комитет, че служителите, ръководните кадри на МВР са единни и сплотени около ЦК и напълно подкрепят ноемврийските решения на Партията.
(Думата взима началника на Главно следствено управление ген. Костодин Коцалиев и говори с Петър Младенов за допускане на адвокатска защита от момента на задържането. След това Младенов се обръща към ген. Антон Мусаков, началник на Шесто управление)
ПЕТЪР МЛАДЕНОВ: Другарю Мусаков, какво мислите за предложението, което се прави за управлението (за закриването на Шесто, б. а.)?
А. МУСАКОВ: Другарю Младенов, Шесто управление е най-атакуваното поделение на министерството в момента.
П. МЛАДЕНОВ: Вие знаете, че аз храня специални симпатии към др. Мусаков, тъй като ние сме работили в ЦК на комсомола, живели сме в един и същи дом, в един и същи блок, познават се семействата ни, някъде към 30 години. Дайте да видим какво да правим с управлението. Не е ли правилно, Антоне, да обявим сега, че колегиумът е решил, че ще се разпуска управлението. Нашата линия е ясна какво значи разпускане. На негово място ще бъде създадено друго от хората, които са работили тук. Ние никой няма да изгоним. Всичко ще си остане. Да създадем едно управление по подобие на това, което създадоха съветските другари (в КГБ V управление за борба с дисидентите и идеологията, което тясно работи с българското Шесто управление на ДС, се трансформира в Управление за защита на конституционния ред, б. а.). Как ще го кръстим точно, дали точно ще го повторим, трябва да видиме. Ако го повторим точно, ще кажат - те купуват от Съветския съюз. Но смисълът на това, което ще го създадем да бъде същото. Аз се извинявам, др. Мусаков, без да чакаме някакви специални решения, политбюро, Държавния съвет, ние бихме могли да кажем, че колегиумът е решил и е предложил на Министерския съвет. А вие това вече тук ще го направите в рамките на месец или колкото е необходимо. Става въпрос за преструктурирането.
А. МУСАКОВ: Преди около седмица внесохме в ръководството на министерството своите виждания, изразени в едно предложение за разформироването на настоящото управление и за създаването на ново управление. Ние считаме, че управлението в сегашния си вид не може и не трябва да се съхранява. Мисля, че с общи усилия и на ръководството на министерството, и на помощта, която ще ни окажат съветските другари, ние ще можем да стигнем до едно решение за едно необходимо поделение, според мен, свързано със сигурността на страната. Що се отнася до въпроса дали сега да се обяви и как да се обяви, аз мисля, че може би трябва да се обяви, че е направено предложение за решаване от компетентните органи разформироването на Шесто управление и създаването на ново управление.
П. МЛАДЕНОВ: - Антоне, ама да не стане така, че след това улицата да ви накара, да излезе, че те са ви накарали да решиме. По-смело! Колегиумът на МВР реши - преустановява дейностите, свързани с отменения чл. 273 от НК (за разгласяване на слухове срещу властта, текстът е бил създаден да преследва предимно творци, засящащи с произведенията си Живков и семейството му, б. а.) и създава служба за защита на конституцията. Това си е ваша вътрешна работа.
А. МУСАКОВ: Според мен трябва да се запише, че се създава ново поделение с нова структура и задачи. Да се прецени. Опасно е, ако в този период допуснем под влияние на улицата, извинявам се, изговорих го малко грубо може би, и на някои екстремистки искания, смачкване не само състава на Шесто управление, но и състава на други наши звена, в случая имам предвид и народната милиция.

Пети нож, това вече ми прилича на секира! Е, ХОРА, сега вече НЕЩО да започва да ви ПРОСВЕТВА? Шесто са си “наши” винаги и во веки веков. Каквото и да се случвало в животата ти, човече, Ченгесар 1 винаги те е наблюдавал и верено кръжи до теб, независимо дали искаш или не. Факти имаш колкото си искаш, доказващи 20-ните ти терзания в тази насока?

Шеста секира. На 09.01.1990 се афишара, че е създаден познатия ни СЕГА Закон за митингите и демонстрациите (виж първата му редакция, публикация в ДВ – от тази дата, и гледай скорошната му такава б.р.) –така да се каже ПЪРВАТА ни ДЕМОКРАТИЧНА НИ ПРИДОБИВКА???, но писана “на коляно”.
Съгласно обикновената аритметика, ИЗЛИЗА, че този закон е гласуван нелегитимно от шепа БКП партийци , защото още не са имали време да се пребоядисват, които определено имат и опит в тези работи – проследи речевата манипулация по-горе, от страна “уж” на Народно събрание (каквото въобще не е имало тогава). Дори само поради този ФАКТ ТУК СЕ ОПРЕДЕЛЯ И НЕЛЕГИТИМНОТО МУ ДЕЙСТВИЕ вече ЦЕЛИ 20 ГОДИНИ (за каква законодателност в България става по-точно въпрос?) АБСОЛЮТНИ БЗХАБЕРИЕ И БЕЗОТГОВОРНОСТ:
1) Защото първото народно събрание, евентуално като такова, с много задръжки по формирането му (б.р.) се е състояло на 10.07.1990 (виж Уикипендия б.р.) под името Велико народносъбрание. Боже ще възкликлене някой – едва чак 8 месеца след събитието ЛИ?.Ами ДА. А нали уж народа е искал ПРОМЯНА на СТУКВОТО? Да ама НЕ, той е глупав и не разбира от “такива държавни дела”. Ще прави каквото му кажем и както му кажем, нашепва историята ни, маскирана като вечната БКП! Всичко е било само “на уж” за ваш ужас, четящи, и още по-лошо, това е голата истина -ПУБЛИЧНА ИЗМАМА! Де факто случилото се на 10.11.1989 г. е както казва народа ни : “пременил се Илия, пак в тия”;
2)Надлежна Конституция сме имали едва на 13.07.1991 г. (виж пак там - КОНСТИТУЦИЯ на Република България / (Обн., ДВ, бр. 56 от 13.07.1991 г., в сила от 13.07.1991). След година и осем месеца, направо не е за вярване, пак ще възкликлене някой! И с право. Законотворството и за днешните ни политици е направо непосилна и досадна работа – има ли днес закон, който да е основан единствено и само на добрия правен морал? Няма – нашите закони са преди всичко субективно тълкувателни и съчинително разказвателни.Това е чиста проба публична измама +народно предателство. С подзаконови документи никога не се е управлявало, най-малкото пък със стари такива – боже, боже, СВЕТОВЕН ПРЕЦИДЕНТ сме!
3) Де юре Конституцията е акт на учредителната власт ( тук е добре да напомня, че учредителната власт е в железните ръце на БКП все още по това време, дано новата, която се готвят да пренаписват не е пак в техни ръце) и теоретично тя е първичен акт на суверена – аз лично суверена никъде не го виждам, нито по време на Великото народно събрание, нито при съставянето на конституцията ни, тъй като през това време не е инициран нито един РЕФЕРЕНДУМ, къде е тогава народа незнам, може би САМО В БРЪЩОЛЕВЯНИЯТА ДОРИ НА НАСТОЯЩАТА МЪГЛЯВА ПОЛИТИЧЕСКА ВЪРХУШКА. Налице вече е публична измама +нароно предателство+ СВЕТОВЕН ПРЕЦИДЕНТ, граничещ с безхаберие и безотговорност по случващото се.

Е, хора, някъде в тези БЕЗАПЕЛАЦИОННИ ФАКТИ да забелязвате къде сте; да си давате сметка колко време държавата ни се е люшкала без законодателна държавност и кой е ЯХВАЛ народните въжделения точно година и осем месеца; да ви прави впечатление къде са СДС и останали пишещи ни сега и претендиращи за демократичност – та тогава, в онези безвременни и страшни дни самата БКП още не е била ПРЕКРОЕНА; въобще виждате ли някъде НАРОДА- освен във фриволни масовки??? Моля, отговорете? Не мълчете.Ако си отговорите, ще имате шанс и да действате ВОЛЕВО на настоящите избори.

Седма секира. Освен всичко описано до тук ще повдигна едното крайче на завеската “нежна революция” измислена от Желю Желев. Кой знае защо в исторически план ни е втълпявано, че той е първият ни свободно избран президент? Както разбрате, преди него е имало друг – въобще кашата е доста гореща май от това, което чувате сга? От сравненото по дати пък излиза, че така наречения първи демократично избран президент, също Е УПРАВЛЯВАЛ АБСОЛЮТНО НЕЗАКОННО – не ден два, не месец два, а цели година и осем месеца. Мисля си, че не му остава нищо друго сега, освен да посипе главата си пепел и да спре да ни поучава “що е това демокрация и има ли тя почва у нас”. Между другото той също доброволно е бил член на БКП. Да се прави на страдалец сега не му приляга, предвид властолюбивостта си, която също е доказал и демонстрирал.
Осма секира. Това е така нареченото време на АНДРЕЙ КАРЛОВИЧ ЛУКАНОВ – първи министър председател на Р България из ония дни, и в добрия партиен стил на БКП разбира се, пак кадрови шпионин е бил на няколко господаря, дясна ръка на Т.Живков, велик стратег за свободната българска пазарна икокомика, познат като износител на партийните пари зад граница (разбирай народните български), създателя на организираната престъпност в страната ни (включително и днешната), покровителя на новите вечни олигарси (всички до един рожби на БКП/ сега БСП).

ДА. 1,8 години е достатъчно време – за време потънало в мрак, забрава и мъгла за млади и стари българи днес.Писаното е почти оскъдно за него и доста преиначено.

А бе време на крадливи, жестоки, беззаконни, умишлени човешки действия, отнемащи права, свободи и животи от българското население, та до днес. Време за ПАРТИЕН БЕЗПОЩАДЕН ГРАБЕЖ де що има. Време за тотална заблуда на масовия човек, защото няма да крия – това бе време на масови съкращения, на закриване на цели отрасли в икономиката и промишлеността в страната ни, на разбиване на стотици семейства - поради потъване в мизерия, на всякакви заблуди кой кой е и защо е, на страшна липса на храни и стоки за ежедневна употреба – проблем например бе да си купиш сапун за пране (него или го нямаше или бе безбожно скъп, в повечето случаи го нямаше), за храна да не ви говоря – държавните резерви бяха под ключ (а в същото време направо се пукаха по шевовете дето се казва от запаси) и само привилегировани се хранеха и обличаха (който имаше пари просто си харчеше, пътуваше в чужбина и преживяваше доста добре), който нямаше гледаше, черната търговия избуяваше като плевел (а знаете ли кой я развиваше – ами “братята ни виетнамци” разбира се, близките ни такива идеологически и днес, наемници тогава в производството ни. Ама промишлеността шеметно изчезваше и след една година и тях върнаха кой от къде е, защото щяха да тежат на ръце на партийците ни, а те това не можеха да допуснат, после се почна и с повсеместния геноцид над нас - обикновените хора, надявам се сте забелязали как се случва това). Време, в което масовия човек проклинаше и цъкаше, време в което изчезнаха доста интелигентни хора, време за всякакви заплахи над болшинството, време на убийства над беззащитни хора просто за нищо, ей така – но потресаващи, за да се плашат останалите, и знаете ли кои бяха изпълнителите обикновено – ами родните ни цигани, дето вече и те си имат две партии в КОАЛИЦИЯ ЗА БЪЛГАРИЯ. Всичките тези убийства се водят за битова престъпност. Жалка смешка! Чрез безработица, глад и мизерия ЗАПОЧНАХА да ПРЕВЪЗПИТАВАТ системно и масовия гражданин, та досега.

Това се нарича – пълно отсъствие на каквато и да била законодателност и държавна политика в държавата ни. Не се чудите вече и защо сме разграден двор нали? Заради потвърдени от времето безхаберие и безотговорност царящи сред ПАРТИЙНИТЕ НИ УПРАВЛЯВАЩИ – ТОВА Е МАНТАЛИТЕТ на шепа властолюбиви хора. Е, за пребъдването на такъв манталитет ли си мечтаете? Ама надявам се, да ви се е поизяснило защо е така!


Ако някой тогава ни беше хвърлил бомба недай боже, нямаше и да се спомене в световните хроники случилото се, дори поради факта, че хората (журналисти, политици) НЕ ЗНАЕХА ЩО СМЕ като държава, като народ, защото де юре България не е имало (пълно отсъствие на конкретно законодателство и държавност), най-малкото тогава сме били пък демократична страна, дори не и бивша социалистическа такава.
Някакви самозванци в нея, самонарочили се властни хора са държали народа ни без легитимно управление, без надлежно действаща Конституция умишлено, и разбира се са си правили тия същите каквото си поискат близо две години напълно безотговорно с нас.


ЖАЛКО И СМЕШНО е, че все още има ХОРА, които вярват от една страна на БСП/БКП и от друга си мислят, че днешните познати ни муцуни като демократи са наистина такива/те са пребоядисаните “бе се пе партийни членове”, хора жадни за властване, нищо повече


Както разбирате нищо не е забравено, но и нищо не е и променено. Под натиска на Белия дом и “вещото ръководство” на КГБ из ония дни (1989) се е извършил просто само партиен преврат в БКП. Преход не се е състоял – той никога не е започвал. “Нежна революция” също не е имало, защото от по-горе разбрахте в какво се е изразявала тя. В размиване на събития и пълна заблуда по истината, че сме държава и народ ни се вменяваше да консумираме в продължение на 20 години това унищожение на народността и държавността ни. Хак ни е.

Не ти ли стига, НАРОДЕ толкова болка и мъка? – ако още си жив мигни.