МАТЕРИАЛ 7

КОЙ ПРИЧИНИ СВЕТОВНАТА КРИЗА ИЛИ СКАЗАНИЕ ЗА ДВОЙНИТЕ СТАНДАРТИ - НАРОДЪТ ЛИ? ИЗГЛЕЖДА, НА НЕГО СТАТУКВОТО МУ ХАРЕСВА

РОЖБИТЕ НА ЛУКАНОВ СА НАРОДНИ ЛЮБИМЦИ ● ЗА ГЬОНСУРАТЛЪКА НА КОМУНИСТИТЕ – СЪВЕТСКИ ВЪЗПИТАНИЦИ И ЧЕНГЕТА ● БОЛШЕВИКИТЕ, БОРИЛИ СЕ СРЕЩУ ДЪРЖАВНОСТТА, ИСКАТ ДЪРЖАВНОСТ ● БЪЛГАРИЯ ИМА ШАНС, АКО ИСТИНСКИЯТ ЕЛИТ ИЗЛЕЗЕ ОТ УЕДИНЕНИЕТО И ЗАПОЧНЕ ДА СЕ САМООРГАНИЗИРА

(със съкращения от любимият ми Инакомислещ)

“Къде е народът? Нима с поведението си не показва, че всичко ставащо му харесва? На кого от многобройните комунистически престъпници обърна гръб, кого осъди, макар и морално? Що за същества сме – хора или гои? Какво се случи с нашата памет, кой проми съзнанието на „народните маси”, та мнозина повторно възлюбиха своите поробители? Защото няма смисъл да се лъжем: робът е човешко същество, лишено от собственост и свободна воля. В дередже, което отговаря на дефиницията за роб, сме били само по време на комунистическото управление след 1944 г. Какво представлявате, наистина къде сте вие? Този път се разграничавам от „масите”. Затова поглеждам от своя собствен ракурс, на който имам право. Защото съм го защитил с живота си.
Не вярвам, че мога да променя някого, дори нечий начин на мислене. Живеем в ерата на ирационалното. Вместо в политиката да бъдат прилагани политически категории, се използват верски понятия. Връщаме се в лоното на социализЪма. Реставрацията е очевадна. У нас не малко същества в човешки облик битуват в епохата на култа към „личността” на марксиста Иван Костов. Навремето, олицетворението на болшевишкия култ Вълко Червенков, бе зет на „вожда” Георги Димитров. Мавърът е просто мъжлето на властната партийна секретарка Елена, която има вид на борец в средна категория. Опитват се да го изкарат клонинг на Луканов, но от него не излезе нищо повече от чирак на Карлович. Нищожеството, произведено в Командир, така и не успя да напусне образа, внушен му от и без друго бездарните режисьори на гротеската „Демокрация по нашенски”. Луканов умееше да служи на много господари: угодничеше пред Живков, слушаше Кремъл и бе покорен на Вашингтон. Познаваше „изкуството” на интригата и успя да извае галерия от копия на сатаната. Наистина отвратително занимание, но все пак „творчество”, макар и с обратен знак. Андрей Карлович бе олицетворението на княза на този свят у нас. Костов си остана просто плашило, размахвано от кукловодите му пред нашенските червени смърфове, просто един Гаргамел..... Когато журналистът Станимир Въгленов поискал негласният архивар на БСП Николай Добрев да му покаже личното дело на Иван Костов, което видял с очите си, покойният вътрешен министър отговорил: „Аз Костов го знам от първия до днешния му ден… Но е рано да го туряме на мушката. Той тепърва ще пише биографията си…”... Народът ли? Той не вярва на малкото гласове, изричащи истината. Обича да го мамят и се доверява на измамниците – рожбите на Татовата система, отгледани в инкубатора, затоплян със съветско идеологическо гориво. Вчера на Андрей и на неговите рожби: Димитър, Филип, Любен, Жан, Иван, Симеон. Днес на Станишев, а утре? Утре най-вероятно на Живковия телохранител. Така е определил „демократичният” западен елит, който сега хвърля вината за собственото си безумие върху източноевропейците. Даже Вилфрид Мартенс, който се кичи с пагоните на главен евродесен, определил потомствения комунист и пожарникар (нямам нищо против самата професия) като „нов свеж вятър”. Засега – само у нас. Може би след време – и за Европа. Мечтая същият „вятър” да „поосвежи” и Запада.... Б.Б. и останалите бивши и настоящи пишман опозиционери бяха родени и отгледани в нейните лаборатории. Възпита ги още докато единствената масова фашистка партия в нашата история все още се наричаше БКП и разполагаше с абсолютна власт, регламентирана в член 1 на Конституцията. Бихте ли ми обяснили: Кой и кога я принуди да се откаже от това свое уникално право? Като повярвахме на нейните рожби, замазали червената си същност със синя боичка (получи се небесно кафяво), изпуснахме единствения си шанс. Той бе на 14 декември 1989 г. Ако не бяхме се подвели по измамата на „сините” лидери, сега множество проблеми – морални и материални, щяха да са зад гърба ни. Но както знаете, пиленцето веднъж каца на рамото…
Излиза, че БКП сама се е отказала от „привилегията” си. След като стана БСП, започна да прокламира, че се е променила и вече е „демократична” партия. (Преди това режимът й бе вместван в тавтологията „народна демокрация”?! Излиза, че е била „демокрация”, ама не дотам…) Има ли смисъл да припомням приказката за вълка, неговата козина и нрава му? Кой остави БСП – на практика БКП, непокътната, а съветската (руската) агентура недокосната? Другарите „демократи”, верни синове и дъщери на партията-майка, прибавили камуфлажни приставки към наименованията си – СДС, ССД, ДСБ… (почти винаги с ДС в абревиатурите). А тя, от своя страна, трансформира икономиката от „общонародна” в частна и наложи закона на омертата по отношение на своите лоялни прислужници. А вие им „вЕрвайте” … Ако не съм прав, номенклатурата нямаше да ръководи всички сфери на живота в страната, а отдавна щеше да търка затворническите нарове. Децата и внуците й нямаше да ни задушават като плевели, а справедливостта и равният старт можеха да са факт. Щяха да са се състояли ако не напълно, то поне в голяма степен. Накъде гледаше „демократичният” Запад? Ами помагаше на другарите. Нали този Запад бе направил своя избор: съветският гражданин Андрей Карлович Луканов, трето поколение болшевик, бе провъзгласен от него за… главен „антикомунист”? Ашколсун!
Обърнете внимание на лекотата, с която днес бившите съветски възпитаници, комунистите и ченгетата най-силно крещят проамерикански лозунги. Със същото усърдие, с което някога издигаха антиамерикански. Тогава превъзнасяха комунизма, „великия” Съветски съюз, славните КПСС и БКП и тръбяха прочие болшевишки безсмислици. Днес са „в челните редици” на приятелите на Запада и са добре приети от своите бивши „врагове”. Това са същите момчета и момичета, отгледани в инкубаторите на БКП и Държавна сигурност, които тъй предано служеха на „комунистическия идеал” и на тоталитарния режим. Мнозина от тях бяха партийни секретари, щатни или нещатни сътрудници на репресивните тайни служби на комунизма. Понастоящем пак те са слуги на тъй ненавиждания и обругавания лично от тях Вашингтон. Даже са близки приятели на обитателите на Белия дом.

Неотдавна Б.Б. заяви в Чикаго колко силно мрази комунистите! Амнезията му пречи да си спомни, че сам бе член на БКП и както твърдят колегите му, трудно се разделил с червения партиен билет. Не помни и това, че баща му също е бил комунист. Не му идва на ум и неговото собствено участие в т. нар. Възродителен процес. По сведения на офицери от МВР, служили по онова време, всички като Б.Б., ангажирани в тази позорна акция на престъпния комунистически режим, тогава били подчинени на Шесто управление на ДС! След две десетилетия столичната кметица се сеща единствено за някакъв свой пострадал дядо. Ако утре палачинката се обърне, както се казва, отново ще извади в челото на биографията си своето „славно” партийно минало и как самоотвержено и напълно безплатно е охранявал добре гледаните телеса на правешкия диктатор. На такова нещо с тъй къса памет маса нашенци искат да поверят четири лета от живота си. “Vox populi, vox dei.”... Което не ми дава никакво основание покорно да сведа глава.
Как да изтрия от съзнанието си лика на друг заклет потомствен комунист, с лекота обърнал резбата? Няма да забравя онази прословута снимка на ченгето второ поколение Иво Инджев, агент Ивайло, угоднически нахилен срещу инфантилната мутра на Бил Клинтън – лика прилика! Неотдавна в знак на „справедлив” гняв другарят Инджев отново размаха посинялото си юмруче. Този път, за да изобличи – може би заслужено – авторката на поредната ченгесарска инсинуация, младата парижка наследница на някакъв Живков външнотърговец (разбирай ченге) Румяна Угърчинска. Тя издаде дебела оправдателна присъда на КГБ, ДС и останалите по делото за атентата срещу покойния юдей, полския кардинал Войтила, произведения в чин „папа” Йоан Павел ІІ. Инджев писа:
„Понеже нямаме информация за външнотърговската дейност на бащата Богдан Угърчински, а родената през 1963 г в София Румяна е била дете по онова време, имаме основание да смятаме, че тя не е отговорна за родителските отговорности (решението да учи в парижка гимназия например-какво рядко щастие в разгара на студената война, недостижимо за тогавашните простосмъртни българчета). Да се обърнем към тях, към отговорностите.”... Богдан Угърчински е близък на покойния Огнян Дойнов (и до вездесъщия Стоян Денчев, бившия началник на кабинета на премиера Любен Беров-същият кабинет , в който се създаде “клуба на богатите” тогава Г-13 ) .
Огнян Дойнов пък беше близък с Максуел. А Максуел си беше на ти с Луканов. Но, преди да го убият (заради едни милиони) Максуел си беше близък с Тодор Живков. Издаваше му книгите ( писани от съветници) с парите на българския народ, а пък „скромният” ни диктатор, по свидетелства на негови съратници, си е прибирал хонорарите от тези книги с куфарчета.”... Тъкмо сега е моментът да се обърна към разгневения автор на цитираните редове, другаря Иво Инджев: Драги, известно ми е, че не си вярващ. Същевременно си наясно откъде знам това. Обаче нека все пак за миг ангажирам твоето тъй „значимо” номенклатурно внимание с Божието слово: „… С каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери. А защо гледаш сламката в окото на брата си, пък гредата в своето око не усещаш?” Ако четеш настоящия текст, вече се досещаш за продължението. Сега да обясня на останалите.
Тъй възмутеният от Угърчинска и нейния (не)баща Иво Инджев срамежливо пропуска, че сам е потомствен комунист. Неговите родители, брат му и самият той бяха членове на БКП. Говори се, че майка му се е пенсионирала в Държавна сигурност. Като водещ на радиопредавания в пряк ефир и началник в самото радио вторият син в семейството Ясен Инджев няма как да не е бил свързан с ония служби. Чудно защо Иво споменава масона Стоян Денчев, а пропуска, че неговият собствен брат бе говорител на друг бандитски кабинет, този на кулския Живков поръчков съдия, познат като Митко Паричката? Междувпрочем забравихте ли, че това бе коалиция между БСП, СДС и БЗНС, която отрезви маса мислещи хора?

Самият Иво Инджев твърде рано постъпва в редиците на Българската комунистическа партия (позволявам си да използвам някогашната лексика). Партията и службите й го изпращат да учи международни отношения (шпионаж) в Московския държавен университет. Някои автори го определят като „отличник”. Дълго време сам отричаше, че е имал нещо общо с репресивните тайни служби на комунистическия режим. Както пишат някои вестници: „Когато следвал в Московския държавен университет, от службите му дали ултиматум - или идваш при нас, или се жениш за твоята приятелка от ГДР. Иво избрал второто и никак не съжалява… Това е версията на Инджев. Злите езици пък казват, че той е влязъл в структурите на тайните служби и дори цитират немската преса, която твърдеше, че съпругата му била агент на ЩАЗИ.” Поне през 1990 г. така настояваше германското списание „Бригите”.
Да припомня, че през осемдесетте години партията и службите й изпращат своя верен син Иво Инджев за кореспондент на БТА в Бейрут. Там той заменя друго ченге, доведеното отроче на партийния певец Орлин Василев, члена на БКП Васил Василев, агент Паскал, агент Бобев. Да, същият, който по-сетне завеждаше кореспондентското бюро на телевизията в Париж, а след промените стана гаулайтер на „капиталистите-работодатели” – до един бивши болшевишки антикапиталисти. Говори се, че тогава е сменена и службата, на която младият Инджев се отчита. Служба ли? Каква служба? Нали през 2006 г. лично тогавашният министър на вътрешните работи Румен „Фонтана” Петков се извини на Гарелов и Инджев, задето ги очернил. Не били ченгета. „За Иво Инджев може да се каже не клеветете човека, каза Петков.” От какъв зор този любител на облекчаването в шадравани ще брани своя „враг”? От любов към истината? Комунист и истина?! И защо вече споменатият таен архивар на БСП Николай Добрев държал в сейфа си, но не показвал, досие и на Иво Инджев?
„Да, ама не”, ако използваме една английска перифраза, пришита към името на друг Инджев колега и по двете служби – в БТА и в ДС. Преди няколко месеца истината лъсна на бял свят – и двамата „оневинени” от Р. Петк. са били агенти – Гарелов и Инджев. Пак казвам: На комунист вяра да нямате. Иво не само сменил името си с агентурното Ивайло, но и получавал парични възнаграждения за своите доноси. Макар дълго да отричаше, най-сетне, изправен пред фактите, заяви, че „не се гордеел” с миналото си на сътрудник на ДС. Напълно достатъчно, та т. нар. народ да му прости и да продължи да вярва на неговите графомански напъни.... Бивш завеждащ-отдел от БТА ми е споделял как след промените Иво Инджев събрал в коридора на агенцията десетина партийни членове, сред които и самия разказвач. И взел да ги навива да хвърлят партийните си членски книжки и да се запишат в СДС. Ето как се „наливаха основите” на „демокрацията по нашенски”.
Всички тези факти не попречиха на „марксиста-демократ” Желю Желев да го направи директор на БТА. Та нали сам той произлизаше от БКП? По-късно синът на личния Живков оториноларинголог Любомир „Пъпката” Павлов в тандем с подчинения си Стефан Софиянски гуди Инджев в главното кресло на минаващия за „син” всекидневник „Експрес”. По техните твърдения някакви пари стояли зад него… След това Иван Костов го издигна до чин главен редактор на органа на синьото крило на БКП-ДС вестник „Демокрация”. Там Инджев всекидневно се красеше първа страница с високохонорувани антрефилета, гръмко наричани „Статии на свободата”. В тях назоваваше избирателите „измиратели”… Народът ли? Той, изглежда, харесва лъжците и кочияшите, които го подкарват с камшика. Обикновено – към пропастта. Робът обича робовладелците си….

... Не, Народна република България не бе държава. Тя бе концлагер. Има разлика, нали? Тъй като държавата се създава от хората, обединени в нация (което ще рече народ), за да им осигури равни условия за живот и чрез закона и неговите правоприлагащи органи да брани общите им интереси. В нормалната държава всеки гражданин следва да ползва предоставените от държавата условия и права без никакви други уговорки, предимства и изключения, освен за хората с физически и умствени увреждания. В замяна на това той се задължава да отделя от своите доходи за издръжката на държавния апарат, който се грижи за всичко изброено. Малкото държави с такова устройство прилагат древната максима: “Qui ventum seminat, turbinem metet.” Комунистическата държава сееше бури, но само сред редовите граждани. Тя бе организирана върху Оруеловия принцип: „Всички са равни, но някои са по-равни.” Неравенството даже имаше степени. Партийците бяха „богоизбрани”, а номенклатурните кадри – направо олимпийски богове с различни рангове, като в древна Елада или Рим! Прочее другарите си бяха наумили, че тяхната империя на злото ще надживее Римската. Досущ както на техния нявгашен съюзник Genosse Хитлер му се привиждаше някакъв хилядолетен райх?! ... Някога, когато след разпускането на наборната войска, за да издържа наемната, цар Иван Александър, задлъжнял на еврейските, главно венецианските и генуезките лихвари, държавата започнала да се разпада. Синедрионът проводил своята вярна дъщеря, тогавашната Естир– Сара, за да омае владетеля и да измести царица Теодора от престола. Накрая, след като еврейката Сара нарушила закона, подигравателно приела името Теодора и гудила на трона своя „багрянороден” син Иван Шишман вместо първородния престолонаследник Иван Срацимир, България сама взела да изчезва. Болярите, обособили именията си в отделни княжества, взели да викат на помощ в междуособиците военни части на селджукските турци.
За да завземат и политическата, освен финансовата власт, евреите в Търновград насърчили братята Коен да отворят портите на столичната крепост пред обсадилите я селджукски войски. Григорий Цамблак подчертава, че по онова време Иван Шишман … не бил в Търново. Официалните историци пишат, че се скрил в Никополската крепост. После станал васал на зет си - султана.
А как, първо, постъпили завоевателите? Безмилостно изклали или потъпкали целия български политически и духовен елит. Какво, най-отначало, сториха съвременните башибозуци – комунистите, когато в изпълнение на московските споразумения между Йосиф Сталин, Уинстън Чърчил и американския посланик Аверил Хариман от октомври 1944 г. бяха овластени от Червената армия? Досущ както селджуците близо шест века по-рано, тези превърнати в нещо като болшевишки феодали, но с най-нисък произход еничари и васали на съветите, ликвидираха политическия, духовния и стопанския елит на нацията ни. И ако все пак селджукските турци почти не посегнали на собствеността на българите, то техните потомци – комунистите, лишиха народа от правото на собственост, особено върху средства за производство и го превърнаха в зависимо от волята им стадо. Разполагаха с нашия живот, както скотовъда с добичетата си. По всяко време можеха да решат, че повече не сме им нужни и да изпратят когото си поискат в отвъдното. Като прибавим фактическата ликвидация на православната църква, питам ви: Как се оцелява духовно, морално, след подобен всеобхватен и безжалостен погром? ... Психиатрията потвърди: всеки комунист е потенциален убиец и скрит хомосексуалист. Въпрос на ситуация, на условия е, да развие и изяви тези потиснати дефекти на характера си.
Сега другарите разпространяват наляво и надясно, че видите ли, който на младини не е бил с леви убеждения, е непълноценен. За пореден път си измиха ръцете и изкараха нормалните хора не съвсем в ред! Кои ставаха членове на БКП или на БЗНС? Преди всичко децата на номенклатурата, за да продължат феодалното право на родителите си да властват над нас, „простолюдието”. Освен това кариеристите, страдащите от болни амбиции, разните меркантилни типове и нека си го кажем направо – всички с увредено съзнание. Защото само идиот можеше да слуша простотиите, изричани със заекване и апломб от необразовани, полуграмотни същества, каквито бяха Замфиркьов-Живков и компания. И не само това, но и да вярва в казионните глупости, написани от някой угодник на сух административен език. Или пък да играе незавидната лицемерна роля на убеден комунист, респективно червен земеделец. И да е готов да стъпче дори близките си, само и само да се изкачи нагоре по йерархичната стълба на режима. Няма друга истина.
С какво право днес същите негодници влизат в ролята на ментори и ни преподават уроци по демокрация? А ние, които не сме продали душите си на лукавия, пак сме длъжни да припадаме от удоволствие, когато тези дьонмета, по-рано полагащи Сезифовски старания да ни индоктринират с болшевизъм, днес ни изнасят лекции по либерализъм и други -изми. Да изреждам ли имената им? Няма смисъл, всички ги знаете. Може би понякога забравяте. Пък и може да не обидя някого, пък го искам. Всички те са в един смесен отбор, съставен от пишман политици, бизнесмени, псевдо учени, културтрегери, политолози, социолози, журналисти, директори на агенции, на неправителствени организации, на… Все политически проститутки. Само политически ли?... И в този тим изключения не се допускат.... Да им берат греха онези, които ги гледат, слушат, четат блудкавите им разсъждения и приемат всичко, избълвано от тях, за чиста монета. Без да „вдянат”, че който е предал веднъж, ще предаде и втори път. Нима допускат, че Юда може да се превърне в праведник? Може би не знаят древната максима: „Bonus mores corrumpunt congressus.” Нека си го кажем откровено, като перифразираме еврейската поговорка: „Веднъж комунист, завинаги комунист.” Разпалеността, с която тези алчно червени синове и дъщери на партията-майка посрещаха съветските другари, е същата, която демонстрират в наши дни спрямо the comrades от Запада. Понякога е толкова комично, че ми е чудно как ги приемат децата им? Навярно съм наивник – отрочетата им са същите, даже и по-лоши. Крушата не пада далеч от дънера.... Ала най-силно ме изумява поведението на населението, което няма как да нарека общество или народ. То приема тези морални изроди, слуша ги, гледа техните предавания, чете писанията им… Ако друго вече трудно може да ме изненада, това поведение на като на беззъби мекотели продължава да ме смайва. Права е жена ми, когато заявява, че българите се държат като гои – добичета. И затова евреи и всякакви други ги яхат и се друсат връз главите им. Понеже разни анонимни злобари с неприкрито комунистически произход, задъхани от омраза пишат по форумите, че не съм българин, мога да призная: макар да съм с изключително древен и чист български корен, в споменатото отношение наистина не съм българин. И не желая да бъда. За мен другарите комунисти завинаги ще останат не противници, а врагове. Дължат ми цял един живот – от люлката до наши дни. Както и живота на моите родители, на множество роднини и приятели – мои и на семейството ми. ... Който иска, нека ме смята за краен. Аз не искам разправа, а справедливост. Все още се намират не малко интелигентни, образовани, ерудирани, самоусъвършенствали се и мислещи българи, независимо от тяхната народност и вяра, които ще ме разберат и подкрепят. На Бог, на собствените си сили и на тях се уповавам. От обединението отдолу нагоре на тези съхранили своите души и опазили почтеността си човеци може би зависи спасението на милото ни Отечество. Обществото ни отдавна се е разпаднало. Неколцината негови сегменти, които все още оцеляват макар и на края на своите сили, показват, колко тежко болно е то. Но нали: “Aegroto dum anima est, spes est.” На тези крехки общности от свестни хора са посветени молитвите ми.
И все пак, колкото и да не ми се иска, не мога да избягам от същността си. Затова завършвам с:
Бог да пази България!