Ех, Изборите
Фантоми (със съкращения от мемоарите на един български гражданин)
Фалшифицираните избори – ПРИЗНАТО.
Пред НДК на 11 юни Желев ясно каза на огромния митинг, че изборите започнаха с измама и завършиха с фалшификации. СДС няма да ги признае. Американските наблюдатели дори му обещават тогава външна подкрепа за анулирането им и провеждането на нови избори (Б.Р. ...а само ако бяхме послушали Биг брадър!!! Сготвената ни манджа е била в типичен БКП стил – хитро и хладнокръвно подготвена и изпълнена, с любезното съдействие на български предатели.). Следват обаче няколко негови срещи с представители на БСП. И хоп, на 14 юни на пресконференцията на СДС той призна изборите. Хората го освиркват, когато им казва, че изборните резултати били победа за СДС? А честни, свободни и законни ли бяха тези изборите, продължавам да се питам?
НЕ. те просто бяха фалшифицирани с 500 000 гласа фантоми, това е истината за това време.
ДОКАЗАНО.
Просто в ЦИК при изчисляването на изборните резултати са добавени червени гласове фантоми там, където са печелили сините.
Второ, в компютрите, не са били вкарани данни от протоколи, в които СДС, печели, а вместо тях по два и три пъти са зареждани данни от едни и същи протоколи, в които червените печелят.
Трето райони, в които СДС печели, са били разпокъсвани при изчисленията, между съседни червени райони.
Четвърто гласове на "извънпарламентарните партии" са прехвърляни към червената сметка.
Пето, смесвани са при изчисленията резултати от мажоритарната и пропорционалната система, в полза на БСП естествено.
Шесто, в компютрите са вкарвани данни от фалшиви протоколи.
И така нататък . "Елементарно Уотсън!" А някои си мислеха, че фалшификациите са направени хитро и финно. Нищо подобно, те са нагли, очевадни и просташки, като всичко правено някога от комунистите. Но нали не е луд оня, който изяжда зелника, а този, който му го дава? Та къде бяха ръководителите, наблюдателите и експертите на СДС? Къде бяха техните хора в ЦИК?
Знае се къде - на 11 юни в 16.45 часа експертите на СДС в ЦИК - Ат. Орачев, и В. Стамов протестират срещу вкарването на неверни данни в компютрите. В резултат те просто са изхвърлени по лично нареждане на господата Сталев и Попов!
А на 14 юни (когато Желю призна изборите) са изгонени от ЦИК и хората от екипа на СДС за ръчно преброяване. Обаче за сметка на това "седесарката" - експертка, юристка - член на ЦИК Лидия Манчева не беше изгонена. Тя остана до края и смело подписваше всички и всякакви документи, макар и съмнителни. Знам, че някои наивници ще възразят - нали хиляди хора пратиха във вестник "Демокрация" данни за фалшификациите? Да но директорът на вестника Петко Симеонов да е публикувал нещо от тях? НЕ.
.... Но какво да кажем, за господата от ЦИК Сталев, Гунев, и Попов, които ЗАГУБИХА ОРИГИНАЛНАТА КОМПЮТЪРНА ДИСКЕТА С РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ ИЗБОРИТЕ??! Тя така и не стигна до Мандатната комисия на ВНС. Почти никой не знае, къде е тя в момента. Почти, защото г-н Сталев казва, "Не мога да кажа, с положителност дали не сме предали дискетата на президента, заедно с доклада на ЦИК, който направихме"??! Та, така значи, предали я точно на когото трябва - президента Желю Желев!
РАЗПЛАТЕНО.
А знаете ли какво стана с членовете на ЦИК след изборите? Ами нищо особено. Синът на проф. Сталев отиде посланник в Германия. И досега си е посланик, макар и в Турция....
Важният секретар на ЦИК, който на практика ръководеше работата на комисията - Димитър Попов стана министър-председател. Мартин Гунев - внимание - ГЛАВЕН ПРОКУРОР НА НАРОДНА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ! Соломон Розанис и Иван Ефремов бяха повишени - съответно като председатели на І и ІІ гражданско отделение на ВЪРХОВНИЯ СЪД!
Отделно от тях - Йордан Соколов също не остана на сухо - всички знаем какъв стана! По-дребните риби също получиха награди - Желю стана президент (държавен глава). Кой казваше, че рибата се вмирисвала откъм главата? Петко Симеонов получи Солунската митница, пардон Агенцията за чуждестранна помощ. Като неин директор спонсорираше президентския вестник "1000 дни". Благороден човек- с чужда пита помен прави. Всички получиха възнаграждения според количеството и качеството на положения труд. Другите ръководители на СДС, признали изборите, пък станаха кой депутат, кой министър, кой кмет, келепир има в тая работа, не е шега. Имаше десетина глупаци от Изборния клуб на СДС, които в документ писаха, че изборите са фалшифицирани и те не ги признават. И те получиха подарък - изгониха ги от работа. Познайте от кого?
Как работи ВНС все пак?
А сега да разшифроваме понятието ЦИК. Харесва ли Ви Център за Измами и Корупция? То май е най-точно и достоверно.
Рискува ли някой да попита дали Мандатната комисия към ВНС направи проверка на изборите?! Съгласно с чл. 31 ал 1 т. 5 и 6 от Закона за избиране на ВНС след изборите ЦИК трябваше да публикува резултатите в "Държавен вестник"(което, така и не направи) и да предаде всички документи на Мандатната комисия към ВНС, включително компютърната дискета (която пък загуби, или предаде на президента Желев, което е същото). Освен това документите - около 130 000 листа, са предадени с протокол събран на един лист. На този лист са събрани и подписите на предаващите и приемащите. Ако най-дребният магазинер си позволи така да предаде стоката на своя наследник, ще му се наложи дълго да полежи на дървен нар.
А ЦИК така предава, (не салам и кашкавал), а документи от които зависи съдбата на България, казано съвсем делово и без никаква патетика. След това вече ЦИК не носи отговорност и всичко е в ръцете на Мандатната комисия. (И все пак ЦИК в този случай има "протокол", а когато се предали дискетата на президента няма и такъв). Доста странно!
Сега да видим какво представлява Мандатната комисия. Чл. 78 ал. 1 и 2 от Закона за избиране на ВНС, изисква всички жалби, сигнали и доказателства за нарушения на закона по време на изборите да се предават на ВНС. Мандатната комисия ги проучва и се произнася по тях. Чл. 74 от Живковата конституция постановява, че Народното събрание само решава, дали изборите са законни. Въз основа на това в приетия на 4.ХІІ.1990г. Правилник за организацията и дейността на ВНС ("ДВ" бр. 102 от 21 декември 1990г.) има цяла глава V - "Проверка на законността на изборите".
В общи линии в нея се казва., че след като провери изборните документи на ЦИК и сигналите и жалбите, комисията за проверкана изборите (Мандатната комисия) внася доклада си в пленарно заседание. На него ВНС приема решение относно законността на изборите. Чл. 41 от Правилника задължава комисията да провери дали при изборите не са нарушени Конституцията, избирателния или другите закони.
Но обърнете внимание - чл. 38 ал. 1 казва, че ВНС избира Мандатна комисия, съставът й се определя от ВНС.(чл.38 ал 2) А чл. 39 ал. 1 заковава: "Единствено ВНС се произнася по законността на изборите". Глава V в целия си текст говори само за касиране на отделни депутати, избрани в нарушение на законите. Но възможността самите избори да се касират поради фалшификация отсъствува! (ами разбирасе, че няма да има
А сега да разработим теоретичен модел на изборите. После както казваше Владимир Илич, ще го проверим в практиката.
СТИЛ НА РАБОТА В ДЪРЖАВАТА НИ. Добре познат ни впрочем.
В държавата Х властта се държи здраво от мафията У (партийната мафия разбирай). В нейни ръце са - правителство, съдебна система, армия, полиция, ДС, телевизия, радио, печат, местна администрация, "Паспортна служба", ЕСГРАОН, изчислителни центрове, Централната и местните избирателни комисии, както и послушна опозиция, чийто водач е готов да признае фалшифицирани избори, ако го направят президент.
Тази мафия организира "свободни, демократични, многопартийни, честни и почтени избори" Фалшифицира ги по-най-безцеремонен начин и вкарва във ВНС колкото и каквито депутати си иска- примерно 255 свои и 145 опозиционни. (нищо ново. Пак очакваме фалшификация, а тя вече е заложена чрез Закона за избиране на народни представители).
КАК СТОЯТ НЕЩАТА ТЕОРИТИЧНО С ВНС?
Това ВНС си избира Мандатна комисия, която ще "провери" законността на изборите. Естествено съставът й ще е на пропорционален принцип - примерно от 50 души само 35 ще са мафиоти и 15 "опозиция". (боже каква каква честност, боже каква прозрачност. Проверяващите задължително да проверим и като състав и как работят – и днес)
Тази комисия с обикновено болшинство гласува, че изборите са честни и законни, разбира се след като е направила "проверка". Внася доклада си в Парламента и той с гласуване си го приема. Изборите са законни - е решено с 255 гласа "За" и 145 "Против". Болшинство, какво да се прави. Това е то демокрацията.
За да не е съвсем скучно, може да се каже, че “опозиционният” (поне за такъв се брои) депутат Стоян Ганев незаконно е избран на времето и той добре опоска България, както ни е известно впоследствие. Незаконно е избран и депутатът от Пловдив Иван Костов – бъдещия ни министър председател, настоящия лидер на ДСБ, човекът прекрояващ това “уж” СДС пак по стар партиен признак и т.н., другото си го знаете, но за него не става дума тогава в залата. Той е необходим на заговорниците (мафиотите, разбирай от БКП, днес маскирани вече в Коалиция) по-нататък за да стане премиер. По случая има надлежни интересни материали в кметството на Пловдив, откъдето мажоритарно е избран за депутат Иван Костов (сведение мемоарите на А.Д.).
Така приключва проверката на Мандатната комисия във ВНС за 500 000 фантома. Кучетата си лаят, керванът си върви. Това е теорията.
КАК СТОЯТ НЕЩАТА В ПРАКТИКАТА?
Проверка на данните за практиката.
На 10 юли 1990г. ВНС се конституира.
Още на 20 юли приема обръщение, с което успокоява протестиращите, че данните за нарушения при изборите ще се обсъждат в комисиите и пленарната зала ("ДВ" бр. 60 от 27 юли 1990г.)
На 26 юли с решение № 19 от 26 юли 1990г. ("ДВ" бр. 62 от 3 август 1990г.) ВНС избира Мандатна комисия. ( виж теорията) председател - митрополит Панкратий. членове само някои по - известни и интересни имена - Петър Корнажев, Еленко Божков, Петко Симеонов, Румен Воденичаров, Стелиян Стойчев. Тези са от "нашите". От "другите" има имена като Александър Стамболийски, Димитър Димитров, Красимир Премянов, Кирил Желев. От "другите","наши" са Александър Джеров, Борис Спиров, Александър Праматарски. А от "нашите", "други" са Любомир Иванов, Огнян Мишев и Любен Гоцев. И т.н. (сравни с теорията).
Ако ти читателю си се объркал, кои са "нашите", и кои "другите", мога да те успокоя, че и аз съм объркан. Още не мога да разбера, кой какъв е бил в Мандатната комисия. Затова предлагам да се ориентираме по библейското "По плодовете им ще ги познаете" и да продължим напред.
В правилника на ВНС беше казано, че докладът на мандатната комисия се внася най-късно на втората сесия на парламента, но в демократичните държави, това е в рамките на един месец, защото докато не се установи, че изборите са законни, парламентът не е легитимен. Друг е въпросът, че в нормалните демокрации има и специализирани органи като Конституционни съдилища или други, които контролират изборите. Защото няма логика парламентът да се самоконтролира. Следователно, той не може да законодателствува, камо ли да приема конституция и да избира президент, правителство и главен прокурор.
Но ето минава цяла година и до 10 юни 1991г Мандатната комисия мълчи, ВНС си работи и всичко е мирно и тихо. Митрополит Панкратий си подава оставката като председател на комисията, после става малко караница около Стоян Ганев и пак затишие. И изведнъж бомба! Във вестник "Демокрация" се появяват с поредица статии досадниците Михаил Константинов и Николай Вълчанов и изкарват 500 000 фантома.
ВНС пришпорва приемането на конституцията. Цяло тримесечие - от юни до септември напрежението расте. Заформя се "горещо политическо лято". Митинги, протести, гладни стачки, 39-те депутати - останалото помни. Но забележете 39-те нямаха нищо общо с исканията на горепосочените автори за проверка на изборите.
Цялата кампания на депутатите напуснали парламента се градеше на исканията за нови избори, разпускане на ВНС и неприемане на конституцията, НО НЕ ЗАЩОТО ИЗБОРИТЕ СА ФАЛШИФИЦИРАНИ", а защото не трябвало комунистически парламент да приема конституция.
Не зная дали в онези горещи дни юлски дни хората са осъзнавали голямото разминаване между уличните протести срещу Дертлиевската конституция и вестникарската атака срещу незаконността на изборите и парламента. А какво би станало, ако депутатите напуснеха парламента и поведяха борба докрай за разкриване на фалшификациите и беззаконията на изборите? Но, НЕ! ( мълчи дете, баща ти е невинен) . Ами ако бяха поискали и международна подкрепа? Колко хора щяха да сменят удобните кресла с "дървени нарове"?
Но да си припомним - Попов - премиер, Гунев- главен прокурор, Желев - президент. Отново атаката срещу фалшифицираните избори бе пратена в глух коловоз - този на исканията на 39-те за разпускане на ВНС и нови избори. А, че по този начин се прикриват фалшификациите, остава удобна за комунистите конституция и удобно правителство?
За втори път българският народ беше излъган. През лятото на 1990г протестите бяха спрени с подхвърлената им оставка на президента Младенов.
През лятото на 1991г. протестите бяха спрени с подхвърленото разпускане на ВНС и насрочването на новите избори. Тъй работят комунистите - дай на народа хляб, и не му бери кахъра.
За трети път след 14 декември 1989г. кризата и неизбежното смъкване на комунистите от властта беше предотвратено, не без любезното съдействие на президента Желев. Първия път той върна протестиращите по къщите, втория - призна фалшифицираните избори, а третия път призна нелегитимната комунистическа конституция. Затова с пълно право историята ще го нарече национален предател."Горко на ония, които създават несправедливи закони и пишат жестоки решения"/Исайя 10:1
Така през лятото на 1991г. паралелно и независимо една от друга се развиваха четири акции. ВНС със "Стахановски" темпове, приемаше Дертлиевската конституция, 39-те провеждаха гладна стачка, за разпускане на парламента и насрочване на нови избори. Константинов, Вълчанов, Цветков, Топлийски и други, честни, но наивни хора разобличаваха фалшификациите във вестник "Демокрация" (заради което главния му редактор Волен Сидеров впоследствие беше уволнен от поста си). Филип Димитров с група експерти се опитваше в парламента да се добере до изборните документи на Мандатната комисия. Той с писмо № 895 на 27 май 1991г. поиска достъп до протоколите от изборите 1990г. Експертите на СДС бяха размотавани три месеца от Бюрото на ВНС, ръководството на Мандатната комисия и ЦИК. Само за сведение заместник - председателите на Мандатната комисия бяха трима - съответно от БСП, СДС и БЗНС. Имената - Димитър Димитров, Александър Стамболийски и Петър Корнажев от СДС. Секретарят на комисията, добре известният и от следващия парламент Кирил Желев. Техническите сътрудници на Мандатната комисия бяха така подбрани, че да изпълняват само указанията на Кирил Желев (по нататък ще видим кой е той) и на никой друг. Една от тях Бойка Щерева, на принципа, "Царят дава, пъдарят не дава", мотаеше експертите, въпреки, че имаха съгласието на председателя на комисията. Останалите действуващи лица в този фарс бяха Гиньо Ганев, митрополит Панкратий, ЦИК-аджийката Емилия Друмева и др.
Със съвместни усилия, всички те в крайна сметка не допуснаха експертите (тези истинските, защото и такива е имало навремето там) на СДС до документите. Мойсеевият ковчег със завета, едва ли се е охранявал толкова строго. Това поведение на червените и розовите е обяснимо. Но как да обясним поведението на Българското сдружение за честни избори? (ами те са били толкова сдружения, колкото и днес са безкрайно незнайни и неразпознаваеми). Неговият секретар Мирослав Севлиевски също отказа достъп на експерти от СДС до документите, с които разполагаше тази съмнителна организация. БСЧИГП (новата мафиотска структура, в крехката ни "демокрация") възникна като общонационална структура буквално за броени дни, разполагаше с много пари, кой знае откъде, в нея влязоха твърде интересни хора. По чии сили е била тази мащабна операция, можем и сами да се досетим. Още повече, че БСЧИГП също призна изборите за законни и честни! Междувременно отчаяни до крайност, членовете на НКС на СДС на 25 юли 1991г. се обърнаха за съдействие и помощ към Европейския парламент и Съвета на Европа с искане да им се осигури достъп до изборните документи??! Това нямаше ефект. ( Да. И сам войнът, е войн. )
Резултатът в сагата.
В крайна сметка СДС се примири и тръгна към избори, което беше груба грешка. Донякъде полууспехът на 39-те беше виновен за това. Конституцията беше приета, но ВНС се разпусна. Референдум за конституцията не беше насрочен, а това беше залегнало в споразуменията между СДС и БСП от кръглата маса. (Всъщност ВНС насрочи и веднага след това отмени референдум за монархия или република.)
39-те се върнаха в парламента, обаче не положиха клетва пред Дертлиевското недоносче. Като сметнаха насрочването на избори, за голям свой успех, те забравиха всичко друго и се втурнаха да ги печелят (след това ВКС не приема за нормално поведението им и си ги цака както иска - решения на ВКС в тази връзка).
Напразно умните хора настояваха да не се правят никакви нови избори, докато не се разкрият механизмите на фалшификациите на старите избори, докато не се накажат престъпниците, и не се подсигурят условия за провеждане на действително честни избори. Никой вече не ги слушаше.
ВНС натрапи удобен за комунистите избирателен закон. И това не стресна 39-те. С една дума те се съгласиха да играят по правилата на противника, по старата система и при старите структури. Глупашка самонадеяност ли беше това, или престъпно нехайство, или нещо друго? В крайна сметка надделя линията на 39-те. Тя се наложи над останалите и ги увлече в избори, които не можеха да бъдат спечелени.
Филип Димитров и експертите престанаха да търсят изборните документи и се включиха в кампанията.
Групата около Константинов и Вълчанов също спря да пише за фалшификациите и се ориентира да дава съвети и препоръки за новите избори.
Всички бяха увлечени в безумното препускане "избори 91-ва", което завърши съвсем закономерно с нова катастрофа. (продължава)
Няма коментари:
Публикуване на коментар