ФАЛШИВИТЕ “Евроизбори 2009”

Съдбата на българската демокрация зависи от нас, гражданите – и как по-точно моля?

Ето какво казва по въпроса един български емигрант от Южна Африка, напуснал страната ни през 1995 година, по повод изминалите Евроизбори 2009.

“Мое демократично право е да кажа “никой не покрива моя критерий за управник” и да не гласувам.

… Демокрацията е правото на всеки гражданин да избира и бъде избиран, и по този начин да упражнява своето право на държавно управление.
…Е, да ама ако всички ИСКАЩИ да управляват са престъпници или неграмотни смотаняци, или просто НЕПОДХОДЯЩИ, какво да правим тогава?Ами просто не гласуваме.Трябва ли задължително да избера някого, та било той и престъпник? Ами не разбира се.
....То хубаво, но нашите хитреци дето ИСКАТ да управляват са пропуснали да гласуват закон за минимален брой гласували на изборите.
... Аз обаче НЯМА ДА ГЛАСУВАМ. Защото никой от предложилите се да управляват България не заслужава моят глас.
… Народът и да гласува и да не гласува все тая е - ще гризне дръвчето на управниците."

Добре си го е казал човекът. Нито една от предложените ни партии (на днешните избори), чрез съответните кандидати не покриват понятието “критерий за управник”. И съвсем очаквано, и в духа на “демократичното право”, е повече от 4 000 000 българи да не гласуват на отминалите вече такива, точно поради тази причина, което си е и самата истина. Съвсем закономерно ще бъде да не гласуват и на изборите за местния ни парламент. Задължението ни като граждани е единствено и само, съгласно “демократичното право”, да упражним ОТГОВОРНО и съзнателно правото си на желанието/нежеланието си за вота (да го дадем или да не го дадем в “предложения ни партиен вариант”), по това кой искаме да ни управлява от съответните листи. Това че те са “кьопави” си е тяхна (на партийците) работа. Да се замислят повечко по случващото се и ако имат смелост да реагират ВЕРНО на ситуацията.
Щом “кандидатите” им, не задоволяват народните критерии, естествено е, и ПРОСТО е, ДА НЕ ГЛАСУВАМЕ ЗА ТЯХ. Щом не гласуваме за тях, значи ясно и точно казваме, че това не са бъдещите хора в управлението на страната. Щом не са “това”, търсят се пътища и личности за издигане и избиране на “подходящи и желани управници”. Тук няма нищо странно, най-малкото място за тюхкане, от който и да било. И съответно място за налагане “въпреки” всичко (налично негласуване, липсващ критичен % за минимален брой гласували, явно болшинство народно недоволство при вота) на подставени партийци в управлението и живота ни въобще. Подобно управленско поведение (от всички досега управлявали ни) е властово в същността си и некоректен акт спрямо избиращия ги народ – защото е силов. Оттук се поражда нарушеното право на гражданина български по конституция : да му бъде наложен, въпреки нежеланието му начин на живот, некореспондиращ с това да живее свободно, без умишлена намеса в личното му пространство, да не бъде преследван и силово да му се налага поведение различно от неговото собствено по въпроса за "избираемост" по време на избори, извършвано най-малкото от държавни и партийни служители, в собствената му страна, което вече е наказуемо – т.е. върху него пряко се оказва неправомерен натиск от страна на партийните върхушки, с всички вредни последващи последстствия за индивида, дръзнал да не ги подкрепи. Това е НЕРЕНГЛАМЕНТИРАНО НАСИЛИЕ, наказателно поради приложена неправомерност, още повече когато се извършва умишлено над огромна група от хора. Това се именува с понятието “геноцид”.
Та съдбата на българската демокрация зависи от нас, гражданите дотолкова, доколкото отговорно и съзнателно оценяваме и ползваме демократичните си права. А ние както се вижда и разбира правомерно си ги ползваме, предвид случващото се!
Аз лично се радвам и приветствам тези 2/3 от обществото ни, които не се поддадоха на партийните инсинуации и изборни еуфории по време на евроизборите, и им пожелавам все така РАЗУМНО да подхождат при селекциите на хората, които имат желание да ни управляват, независимо кой са те.