Пропагандата - измама и размирици ... и провалили се държави
“През цялата история се твърди , че на народа не бива да се разрешава сам да избира собствените си представители, защото изборът ще е глупав”
“... Както е било винаги досега, за създаване на база за функциониране на демократичната култура, в която обществото играе известна роля при определяне на политиката, се изисква всеотдаен всекидневен ангажимент. “
Ноам Чомски
Британско министерство на пропагандата, цел - да контролира мислите на целия свят. По-жизнено важно за него е да контролира мисълта на по-интелигентните членове сред народите, чрез скалъпена съответна пропаганда от него, с което да се тласне миролюбива страна към всеобща истерия. Този механизъм се оказва за съжаление успешен, и то доста успешен, предвид случващото се днес в света – световна икономическа рецесия и грозното пате в него, наричащ се Нов Световен Ред.
Как се прави демокрация въобще по места– чрез държавна пропаганда, подкрепена от образованите хора на дадена страна, при абсолютна забрана за отклоняване на масите от предлагните им управленски политики във времето от съответните правителства, за произвеждане и прилагане на тотален социален и обществен контрол, с помощта и нагнетяването сред обществото на медийна и бизнес дезинформация за контролиране основно на интелигенцията, която пък задължително трябва да е в услуга на управляващите. Ефектът видимо е забележително огромен и успешен по целия свят – свидетели сме.
Забележителните постижения на пропагандата
"От много години ме занимават два проблема на човешкото познание.(Чомски) Първият е да се обясни как може да се знае толкова много, след като разполагаме с толкова ограничена фактическа информация. Вторият проблем е да се обясни как може да се знае толкова малко, след като разполагаме с толкова много фактическа информация. Първия проблем бихме могли да наречем „проблем на Платон", а втория – "проблем на Оруел" – аналог в областта на обществения и политически живот на това, което би могло да се нарече "проблем на Фройд".
Проблем на Оруел
...Подобно на много други интелектуалци на двадесети век, Оруел е впечатлен от способността на тоталитарните системи да насаждат убеждения, които се поддържат решително и се приемат широко, макар и изцяло лишени от каквито и да било основания и често в пълен разрез с очевидни факти за света около нас.Проблем на Платон
При "проблема на Платон" въпросите опират в основата си до науката. ...Проблемът е да се открият обяснителни принципи, често прикрити и абстрактни, които да предадат някакъв смисъл на феномените, изглеждащи на повърхността хаотични, противоречиви, лишени от каквато и да била вътрешна структура. Изследването на "проблема на Оруел" е съвсем различно. Структурите, които са в основата на най-важните феномени на политическия, икономическия и обществения живот, не са чак толкова трудни за разпознаване, въпреки че се полагат доста усилия за завоалиране на фактите.
Извод
Следователно, изследването на "проблема на Оруел" се състои преди всичко в събирането на факти и примери, които да илюстрират неща, напълно очевидни за рационалния наблюдател дори при повърхностен преглед, да затвърдят извода, че властта и привилегията функционират така, както очаква всеки един рационален ум, и да покажат действащите механизми, довели до наблюдаваните резултати.Разбиране..."Проблемът на Платон" е дълбок и интелектуално вълнуващ за разлика от "проблема на Оруел". Но ако не успеем да стигнем до разбирането на "проблема на Оруел", до признаването на неговата значимост в собствения ни обществен и културен живот и да го преодолеем, шансовете на човешкия род да оцелее достатъчно дълго, за да открие отговора на "проблема на Платон" или на други въпроси, които подлагат на изпитание интелекта и въображението, са малки."
(из предговора към Knoledge of Language: Its Nature, Origin, and Use. New York, Praeser Publishers, 1986)
Как се прави американска демокрация или Медиите под контрол:
“... да разгледаме дадената тема в по-широк контекст. Контекстът в действителност е свързан с това в какъв свят и в какво общество бихме искали да живеем и още по-конкретно – според кое от значенията на термина демокрация бихме искали да бъде демократично това общество.
... да започнем с противопоставянето на две различни концепции за демокрацията. Едната концепция твърди, че демократично е онова общество, в което хората имат възможността да участват по някакъв смислен начин в управлението на собствените си дела и където средствата за информация са достъпни и свободни. Ако погледнете в речника що е демокрация, ще видите някакво подобно определение.Алтернативната концепция за демокрацията гласи, че хората трябва да бъдат държани настрана от управлението на собствените им дела, а средствата за информация трябва да са с ограничен достъп и под строг контрол. Може да ви звучи малко странно като концепция за демокрация, но е важно да разберете, че това е по-разпространената концепция. Тя не само действа отдавна, а е развита и като теория. Това е дълга история, водеща началото си от ранните демократични революции в Англия от седемнайсети век, които широко са проповядвали този възглед.
Аз възнамерявам да се придържам към съвременността и да кажа няколко думи за това как се развива тази идея за демокрация и защо и как в този контекст се намесва проблемът за медиите и дезинформацията.
Ранната история на пропагандата: Нека започнем с първата съвременна правителствена пропагандна операция. Била е по времето на Удроу Уилсьн. Удроу Уилсън е избран за президент през 1916 г. с предизборната платформа „Мир без победа". Това става точно по средата на Първата световна война. Населението било изключително пацифистки настроено и не виждало никакви причини за въвличането на САЩ в Европейската война. Правителството на Уилсън обаче е било за включване във войната, затова трябвало да направи нещо. Създава се правителствена пропагандна комисия, наречена комисията Крийл, която само за шест месеца успява да превърне едно миролюбиво население в истерична, призоваваща към война тълпа, копнееща да разруши всичко германско, да разкъса немците на парчета, да се бие докрай и да спаси света. Това е изключително постижение и то има по-нататъшно развитие. Същата техника се използва за раздухване на истерията с така наречената Червена опасност. По подобен начин бяха разрушени профсъюзите и се елиминираха такива проблеми като свободата на пресата и свободата на политическата мисъл. Средствата за масова информация и бизнесът в действителност организираха и извършиха голяма част от работата. Успехът е голям.Сред тези, които вземат активно и ентусиазирано участие, са прогресивните интелектуалци, хора от кръга на Джон Дюи1. Както може да се съди от собствените им писания по онова време, те много се гордеят с факта, че са показали как наричаните от тях "по-интелигентни членове на обществото", т. е. те самите, са съумели да вкарат едно пасивно население във война, като са го наплашили и са предизвикали шовинистичен фанатизъм. Използваните средства са били изключителни: В много случаи са фабрикувани "хунски" жестокости като белгийски бебета с отскубнати ръчички и куп други ужасяващи неща, които все още можете да прочетете в историческите книги. Всичко това е изобретено от британското министерство на пропагандата, чиято цел по онова време е, както то самото заявява на секретни съвещания, "да контролира мислите на целия свят". Но още по-жизнено важно за тях е да контролират мисълта на по-интелигентните членове на американското общество, които да разпространят скалъпената пропаганда и да тласнат миролюбивата страна към истерията на войната. Този механизъм се оказва успешен. И то доста успешен.
И дава един урок: държавната пропаганда, когато е подкрепена от образованите хора и когато не е разрешено никакво отклонение от нея, може да има огромен ефект. Това е урок, научен от Хитлер и от много други, и той се следва до ден-днешен.”
А как се прави българска демокрация ?
Резюме: Първо : потребно е задължително и по-бързичко да осъзнаем същността на проблемите на Платон и Оруел. Второ: да се ориентираме в това в какъв свят и в какво общество бихме искали да живеем и още по-конкретно – според кое от значенията на термина демокрация бихме искали да бъде демократично общество ни. Трето: да осмислим и дефинираме факта каква правителствена пропагандна операция е била проведена през 1989 год. у нас – и кои са участниците в нея над народа ни; в рамките на какво време какви психозни внушения са извършени над българина; с какви масови истерии се е действало, та досега, и как са създавани те и от кого; оглед и преценка на средствата ни за масова информация до наши дни – значение, роля, резултат в живота ни; как бизнесът е участвал и участва в пропагандата и разпространението на вредни за редовия българин психози, кои са те и характеристики; непрекъснато изготвяне на сравнителни резултати при разсъжденията ни от основни периоди; какви лъжи и измами са фабрикувани и как са били използвани, и от кого във времето –персонални, партийни; какви успехи са постигнати от манипулаторите над народа ни; ползван ли е модел на чужда пропаганда и чий при механизма – унищожаване на държавността ни и българите. Четвърто : волево да се информираме, ежедневно за световните проблеми и рефлекса им у нас.
Ноам Чомски (1928) - Чомски е интересна личност и най-вече с факта, че той е живата легенда по осъзнаване и пресъздаване на случващото се през 20 и началото на 21 век, както в САЩ,така и по света, предвид международната му деятелност и изява. Обикновено той всеобщо споделя (лекции, беседи, статии, книги) с хората възгледите си по наболели (актуални за света) проблеми и явления. Прави го аргументирано и изчерпателно като изследовател и учен, а кой как го възприема – е друга тема.
Чомски: Българите трябва реалистично да отчитат интереса на Великите сили. Предупреждението е да мислят много внимателно за пропагандата, която се шири за много високо хуманните и благородни цели на мощните държави. Държавите не са агенции за благородство и висок морал. Те се стараят да се представят като работещи в услуга на човека. Съветският съюз също твърдеше, че е държава на народа, нали? Но, особено за малките държави много е важно да се отчитат фактите, да се внимава и анализира критично кое може би е илюзия, и кое - истина. И да се прави опит съответно независимо човек да си проправя път напред с реалистичното отчитане на интереса на великите сили.
„Провалени държави”: Провалена държава е държава, която или не е в състояние, или не желае да защитава населението си от много сериозни заплахи. Това са държави, в които цари беззаконие или липсва държавност. Може да са налице демократични форми на институции и форми като такива, но те са лишени от съдържание и не функционират. Това са основните характеристики на една провалена държава.
Няма коментари:
Публикуване на коментар