ДЕМОКРАТИЧНАТА МАШИНА Е ИЗВАДЕНА ЕФИКАСНО ОТ СТРОЯ,
А НАРОДИТЕ СА ОТГОВОРНИ ЗА ДЕЛАТА НА УПРАВНИЦИТЕ СИ
(със съкращения)
Демокрацията – свещената крава на модерния свят, е в криза. Дълбока криза! В името на демокрацията вече се извършват всякакви престъпления. Тя се е превърнала в малко повече от празна дума, куха, без стойност и лишена от съдържание. Може да означава всичко онова, което си пожелаете. Демокрацията - проститутката на модерния свят, е готова да се съблича и облича, готова е да задоволява всякакви желания и вкусове, да се подчинява и да бъде експлоатирана.
Модерните демокрации съществуват от достатъчно дълго време, за да могат неолибералните капиталисти да научат как да ги подчиняват в собствена угода. Техниките за проникване в основните организми на демокрацията (независим съд, свободен печат, парламент) и прегъването им според целите, са все по-рафинирани. Проектът на мултинационалните компании за глобализация разрушава правилата за функционирането на демокрацията. Свободни избори, свободен печат и независимо правосъдие не означават нищо след като свободния пазар ги е превърнал в стоки за продан на най-добрия оферент.
Демокрацията се е превърнала в еуфимизъм, параван използван от империята, за да се говори за либерален неоколониализъм. Демократичната машина е извадена ефикасно от строя.
Демокрацията – свещената крава на модерния свят, е в криза. Дълбока криза! В името на демокрацията вече се извършват всякакви престъпления. Тя се е превърнала в малко повече от празна дума, куха, без стойност и лишена от съдържание. Може да означава всичко онова, което си пожелаете. Демокрацията - проститутката на модерния свят, е готова да се съблича и облича, готова е да задоволява всякакви желания и вкусове, да се подчинява и да бъде експлоатирана.
Модерните демокрации съществуват от достатъчно дълго време, за да могат неолибералните капиталисти да научат как да ги подчиняват в собствена угода. Техниките за проникване в основните организми на демокрацията (независим съд, свободен печат, парламент) и прегъването им според целите, са все по-рафинирани. Проектът на мултинационалните компании за глобализация разрушава правилата за функционирането на демокрацията. Свободни избори, свободен печат и независимо правосъдие не означават нищо след като свободния пазар ги е превърнал в стоки за продан на най-добрия оферент.
Демокрацията се е превърнала в еуфимизъм, параван използван от империята, за да се говори за либерален неоколониализъм. Демократичната машина е извадена ефикасно от строя.
Политици, медийни барони, съдии, фирмени лобита и правителствени служители се припокриват и преплитат в сложна подземна мрежа, която застрашава механизмите за контрол и равновесие между конституция, съд, парламент, администрация и независими средства за масово осведомяване (може би по-важни от всички други!), които съставят основата за една парламентарна демокрация. В много случаи преплитането не е нито сложно нито много прикрито.
... Ерата на фабрикуване на съгласие* започва да отстъпва място на ерата за фабрикуване на новини. Скоро редакциите ще се откажат от този фарс и просто ще започнат да наемат театрални постановчици на мястото на журналисти.
Американският шоу бизнес става все по-жесток и войнствен, докато американските войни заприличват все повече на шоу бизнес. Дизайнерът на декора на залата за пресконференции в Катар, на стойност 250 хил. долара, използвана от генерал Томи Франкс по време на операцията Shock and awe, е аранжирана от проектанта на декори за Дисни, Метро Голдън Майър и телевизионното шоу на ЕйБиСи Good Moorning America.
Иронията е жестока. Съединените Щати, които имат най-големите защитници на свободата на словото и, допреди време, най-сложното законодателство в нейна защита, стесняват по невероятен начин пространството за изявите на тази свобода. По сложен и странен начин дискусиите и еуфорията, които традиционно съпътстват защитата на свободата на словото в Америка, прикриват ерозията на фактическите възможности за нейното упражняване.
Американската масмедийна империя е контролирана от една шепа хора. Президентът на федералната комисия по комуникациите Майкъл Пауъл - син на Държавния секретар Колин Пауъл, предложи мерки за по-нататъшното дерегулиране на сектора, водещо неминуемо до още по-голяма концентрация.
През трите години управление на Джордж Буш Малкия американската икономика губи повече от два милиона работни места. Екстравагантни военни разходи, приватизация на социалния сектор и финансови облекчения за най-богатите причиняват финансовата криза на образователната система на САЩ. Според проучване на Националния съвет за щатските законодателства, американските щати през 2002-ра година са отрязали 49 милиарда долара от социалната сфера – здравеопазване, социални помощи, субсидии и образование. Първоначалното искане на Буш за финансиране на войната в Ирак е за 80 милиарда долара.
Тогава, кой плаща за тази война? - бедните на Америка. Нейните ученици, нейните безработни, нейните самотни майки, пациентите в болниците й, и онези гледани по домовете си, нейните преподаватели и медицински служители. А кой всъщност се сражава на бойното поле? - още веднъж бедните американци. Войниците, които се намират под палещото слънце на иракската пустиня не са синове на богати. Само един от всичките парламентаристи (от камарата и сената) има син сражаващ се в Ирак. Армията от “доброволци” на САЩ всъщност зависи от набора на бедни бели, черни, латиноамериканци и азиатци, които търсят начин да припечелят нещо за да живеят и учат. Федералната статистика показва че афро-американците са 21% от общата численост на въоръжените сили и 29% от американската армия. В същото време чернокожите са само 12% от населението. Диспропорцията на афро-американци в армията и в затворите е парадоксална. Или може би трябва да я считаме за пример за особено ефикасно интегриране в обществото? Предполагам че законите за интеграция в полза на белите момчета от Йеил са винаги правилни и конституционни.
Според проучвания на Галъп съгласието с “война на САЩ и неговите съюзници” (без участието на ООН) не надвишава 11% в нито една Европейска държава. Но правителствата на Италия, Испания, Обединеното Кралство, Унгария и други източно-европейски страни бяха похвалени за това, че пренебрегнаха мнението на мнозинството от поданиците си, поддържайки незаконното нашествие. Как се нарича всичко това? Нова демокрация? Толкова демокрация колкото е нов британския new labur (етикет, който Тони Блеър се опита да закачи на иначе баналната си политическа линия).
Конституцията на Ирак и днес е в реконструкция. Неговите търговски и данъчни закони, законите за интелектуалната собственост се пренаписват, за да превърнат страната в капиталистическа икономика по американски модел.
И така, ето я тази най-голяма демокрация на света, водена от хора, които не са легитимно избрани - от президент, чийто пост му е бил дарен от Върховният съд. Каква цена плаща американският народ за това нелегитимно президентство днес? Световна рецесия и един нов американомасонски “демократичен” лидер – Барак Обама.
Арундхати Рой е родена през 1961г. в Бенгал по настоящем живее в Ню Делхи. През 1997-ма печели Booker Prize със книгата си "Бога на малките неща"
Американският шоу бизнес става все по-жесток и войнствен, докато американските войни заприличват все повече на шоу бизнес. Дизайнерът на декора на залата за пресконференции в Катар, на стойност 250 хил. долара, използвана от генерал Томи Франкс по време на операцията Shock and awe, е аранжирана от проектанта на декори за Дисни, Метро Голдън Майър и телевизионното шоу на ЕйБиСи Good Moorning America.
Иронията е жестока. Съединените Щати, които имат най-големите защитници на свободата на словото и, допреди време, най-сложното законодателство в нейна защита, стесняват по невероятен начин пространството за изявите на тази свобода. По сложен и странен начин дискусиите и еуфорията, които традиционно съпътстват защитата на свободата на словото в Америка, прикриват ерозията на фактическите възможности за нейното упражняване.
Американската масмедийна империя е контролирана от една шепа хора. Президентът на федералната комисия по комуникациите Майкъл Пауъл - син на Държавния секретар Колин Пауъл, предложи мерки за по-нататъшното дерегулиране на сектора, водещо неминуемо до още по-голяма концентрация.
През трите години управление на Джордж Буш Малкия американската икономика губи повече от два милиона работни места. Екстравагантни военни разходи, приватизация на социалния сектор и финансови облекчения за най-богатите причиняват финансовата криза на образователната система на САЩ. Според проучване на Националния съвет за щатските законодателства, американските щати през 2002-ра година са отрязали 49 милиарда долара от социалната сфера – здравеопазване, социални помощи, субсидии и образование. Първоначалното искане на Буш за финансиране на войната в Ирак е за 80 милиарда долара.
Тогава, кой плаща за тази война? - бедните на Америка. Нейните ученици, нейните безработни, нейните самотни майки, пациентите в болниците й, и онези гледани по домовете си, нейните преподаватели и медицински служители. А кой всъщност се сражава на бойното поле? - още веднъж бедните американци. Войниците, които се намират под палещото слънце на иракската пустиня не са синове на богати. Само един от всичките парламентаристи (от камарата и сената) има син сражаващ се в Ирак. Армията от “доброволци” на САЩ всъщност зависи от набора на бедни бели, черни, латиноамериканци и азиатци, които търсят начин да припечелят нещо за да живеят и учат. Федералната статистика показва че афро-американците са 21% от общата численост на въоръжените сили и 29% от американската армия. В същото време чернокожите са само 12% от населението. Диспропорцията на афро-американци в армията и в затворите е парадоксална. Или може би трябва да я считаме за пример за особено ефикасно интегриране в обществото? Предполагам че законите за интеграция в полза на белите момчета от Йеил са винаги правилни и конституционни.
Според проучвания на Галъп съгласието с “война на САЩ и неговите съюзници” (без участието на ООН) не надвишава 11% в нито една Европейска държава. Но правителствата на Италия, Испания, Обединеното Кралство, Унгария и други източно-европейски страни бяха похвалени за това, че пренебрегнаха мнението на мнозинството от поданиците си, поддържайки незаконното нашествие. Как се нарича всичко това? Нова демокрация? Толкова демокрация колкото е нов британския new labur (етикет, който Тони Блеър се опита да закачи на иначе баналната си политическа линия).
Конституцията на Ирак и днес е в реконструкция. Неговите търговски и данъчни закони, законите за интелектуалната собственост се пренаписват, за да превърнат страната в капиталистическа икономика по американски модел.
И така, ето я тази най-голяма демокрация на света, водена от хора, които не са легитимно избрани - от президент, чийто пост му е бил дарен от Върховният съд. Каква цена плаща американският народ за това нелегитимно президентство днес? Световна рецесия и един нов американомасонски “демократичен” лидер – Барак Обама.
Арундхати Рой е родена през 1961г. в Бенгал по настоящем живее в Ню Делхи. През 1997-ма печели Booker Prize със книгата си "Бога на малките неща"
Няма коментари:
Публикуване на коментар