ПРЕДИЗБОРНИ НЕБИВАЛИЦИ – текущо ще се публикува

• НОВАТА ВИЗИТКА НА БЪЛГАРИЯ – ОБВИНЯЕМИ НА ПЪТ КЪМ ПАРЛАМЕНТА
• От 252 изборни секции в чужбина, близо половината ще са в Турция
• ПЪЛЕН ПРОВАЛ ЗА ПРОСЛОВУТАТА ПОПРАВКА – МАЖОРИТАРЕН ВОТ
• Партиите си "напазаруваха личности”


НОВАТА ВИЗИТКА НА БЪЛГАРИЯ – ОБВИНЯЕМИ НА ПЪТ КЪМ ПАРЛАМЕНТА

Кандидатирането на обвиняеми за депутати доби епидемични размери, а липсата на утвърдена съдебна практика и не съвсем ясното ни законодателство създадоха всевъзможни казуси, някои – направо абсурдни.
Делото за злоупотребите със 7.5 млн. евро по програмата САПАРД, известно още като процеса "Марио Николов" е прекратено, защото един от обвиняемите - Иван Иванов, е кандидат за депутат - а делото е следено от ЕК. Останалите подсъдими са били също освободени от всякакви ограничителни мерки . Иван Иванов трудно може да бъде изваден от листата на ЛИДЕР – законът ни го закрия отвсякъде - прословутия член 53 от Закона за избор на народни представители, гласи: "По време на предизборната кампания регистрираните кандидати за народни представители и застъпниците не могат да бъдат задържани и привличани към наказателна отговорност освен в случаите на заварено тежко престъпление". Щабът на близката до енергийния бос Христо Ковачки партия ЛИДЕР и "Новото време" внесоха в 17-та районна избирателната комисия (РИК) в Пловдив-област искане за изваждането на Иван Иванов от кандидатската листа, но комисията не го е уважила (демонстрация на “нещо си” – така за пред очите на хората или от кумова срама?!). Според председателя на РИК Димитър Маринчешки регистрацията на кандидат може да бъде сменена само при смърт или трайна фактическа невъзможност да изпълнява правомощията си - законът е предвидил само тези две обстоятелства за смяна. От ЦИК не са пожелали да кажат какво ще стане, ако някой кандидат сам поиска да се оттегли. Това е преценка и решение на районната комисия, коментира Ралица Негенцова, говорител на ЦИК.
Освободени са от ареста и братя Галеви - обвиняеми по друго дело, също следено от ЕК, които също са кандидат-депутати и са придобили имунитет по този повод. Пламен Галев и Ангел Христов са освободени срещу гаранция от по 50 хил. лв от Кюстендилския окръжен съд. "Регистрираните не могат да бъдат задържани и привличани под отговорност, казва законът, но това отнася ли се за вече привлечените - този е въпросът", коментира вчера висш съдия, пожелал анонимност, според когото освобождаването на братя Галеви съвсем не било безспорно. Според прокурор Кокинов епидемията от напиращи към парламента обвиняеми и подсъдими можела да се спре, ако в текста на избирателния закон се добави изискването освен за чисто съдебно минало също и да нямат висящи наказателни производства.
Междувременно Варненският окръжен съд отказа да измени в по-лека мярката за неотклонение на общинския съветник от ДПС Иван Славков, обвиняем по мащабното досъдебно производство, което разследва дейността на въоръжената престъпна група, ръководена в различни периоди от време от Славков и Веселин Данов. Така един от лидерите на групата, създадена за наркоразпространение, склоняване към проституция, пране на пари и трафик на хора ще продължи да пребивава в ареста, въпреки че Славков е регистриран в РИК на 21 многомандатен Сливенски избирателен район в листата на Политическа партия “Обединение на българските патриоти“ и според закона той има имунитет също – по информация на varna24. Но за този “кандидат за народен избранник” не се прилага прословутия член 53 от Закона за избор на народни представители, което си е “чиста несправедливост”, и определено се демонстрира ИЗБИРАТЕЛНОСТ от страна на правосъдната ни система. Защо ли?
От президентската ни институция пък са пълен “пас”: "Смятаме, че този въпрос не засяга президентската институция и няма да го коментираме" – а въпросът се състои в калпаво написания ни избирателен закон и неглиже разпорежданията които се трасират инкогнито към ЦИК от по-висшестстоящите , заяви прессекретарят на президента Георги Първанов Бойка Башлиева, помолена да коментира безпрецедентната върволица към парламента. Тя беше потърсена за коментар от "Дневник", тъй като президентът Първанов инициира и отстоява година и половина въвеждането на засилен мажоритарен елемент, което според опозицията отваря широко вратата за навлизане на сенчести фигури в политиката.

Задава се предпазна клауза за България в областта на правосъдието - санкция, за която настоява Холандия и с основание.
17 юни 2009/ От Екип на "Дневник

От 252 изборни секции в чужбина, близо половината ще са в Турция

Министерството на външните работи ще предложи на Централата избирателна комисия (ЦИК) да одобри разкриването на 252 избирателни секции в 62 държавни за предстоящите парламентарни избори на 5 юли. Това съобщи пред "Дневник" зам.-министърът на външните работи Милен Керемедчиев.

Почти половината от секциите, които трябва да бъдат разкрити в чужбина, са в Турция. Посланикът ни там е предложил да бъдат разкрити общо 123 секции в Анкара, Истанбул, Одрин и Бурса.

В Испания се очаква да бъдат разкрити 15 секции, във Великобритания, Германия и Франция - по шест. В САЩ ще има пет секции за гласуване, толкова ще са и в Русия. В Италия и Белгия - по четири.

Посолствата ни са предложили на Външно министерство да разкрие и по една секция в Австралия, Япония и ЮАР, по две - в Китай, Канада и в Афганистан, където е военният ни контингент там. Две секции ще има и в Македония - в Скопие и в Битоля.

ПЪЛЕН ПРОВАЛ ЗА ПРОСЛОВУТАТА ПОПРАВКА – МАЖОРИТАРЕН ВОТ
Въпреки заявките за реформа на политическата система чрез нововъдения пряк избор на 31 депутати социолози и политолози смятат, че мажоритарният елемент няма да сработи и ще остане фиктивен. "Големите печеливши" в този случай ще са тандемът БСП - ДПС и ГЕРБ, прогнозират наблюдатели. Очакванията им са за "преливане" на гласове към партийни мажоритарни кандидати от формации, които не са излъчили свои играчи в личностната надпревара.
Заявените до момента кандидатури са индикатор, че мажоритарният елемент ще остане проформа, неясно е и защо лидерите на двете най-големи партии - ГЕРБ и БСП, не участват в мажоритарната надпревара, коментира социологът от "Алфа рисърч" Геновева Петрова. Според нея с малки изключения като прочутите "братя Галеви" чисто мажоритарни кандидати почти отсъстват. На такова мнение е и социологът от "Галъп" Живко Георгиев. И двамата напомниха, че повечето от мажоритарните играчи са подсигурени с избираеми места в партийните листи.
Според политолога Татяна Буруджиева феноменът "Галеви" е тест за гражданите, които "трябва да погледнат по-далеч от носа си". (пак гражданите лоши). Буруджиева прогнозира, че на места мажоритарни кандидати могат да станат параван за преливане на гласове, особено от партии без собствени играчи.
Мажоритарните кандидатури на БСП и ДПС потвърждават съмненията, че настояването на двете партии за въвеждане на мажоритарен вот е опит за спечелване на служебна победа, смята Геновева Петрова. Тя отбеляза, че ДПС издига мажоритарни кандидати само в десет района, в които победата му е гарантирана, но не и в Хасково, Пловдив-област и Добрич, където обичайно постига добър резултат, далеч по-възможно е потенциалът на ДПС да се пази за подкрепа на играчите на БСП", смята социологът. Според Геновева Петрова възможността тандемът БСП - ДПС да се окаже най-печеливш от мажоритарния вот е все по-реална и след като стана ясно, че няма да има общи кандидати на ГЕРБ и "Синята коалиция".
Не очаква обаче някоя партия, дори ДПС, безотказно да даде гласовете си на друга формация. Напомни президентските избори, на които досега ДПС не е излъчвала кандидат, но пък е мобилизирала едва 50 на сто от възможностите си при гласуването. Ще има преливане на гласове, но то няма да е решаващо - 8-10%, прогнозира Живко Георгиев.
Чрез прекия избор на 31 депутати се отваря още по-широко поле за черен пазар и манипулации на вота, коментира политологът Антоний Гълъбов. Фактът, че кандидатите могат да бъдат избрани само с един глас преднина, създава най-благоприятната среда за политическа корупция, добави той. Според Гълъбов мажоритарните кандидати ще бъдат "ценни книжа, търгувани според ситуацията" - цената им ще е много висока и защото от тях ще зависи формирането на едно или друго мнозинство. Сега ще се появи сива зона от народни представители, избрани в противоречие на конституцията, от които ще зависят много неща в бъдещия парламент, смята той.

Партиите си "напазаруваха личности”

Политологът Татяна Буруджиева посочи ново явление - опитите на партиите да си "напазаруват личности". Посочи като пример Борислав Великов, който е издигнат за мажоритарен кандидат и водач на листата на ЛИДЕР в Монтана, а билбордовете му като първи в евролистата на БНД все още са по улиците.

Други примери за "мигриращи политици" са кметът на Разлог Любен Татарски, който от "Синята коалиция" се премести в ГЕРБ като мажоритарен кандидат в Благоевград.

Николай Гацев - най-активният жалбоподател срещу устава на СДС и регистрацията на новото партийно ръководството, сега се явява като мажоритарен кандидат на РЗС в Ямбол.

Такъв е и примерът с директора на Националния исторически музей Божидар Димитров, който само два дни преди да стане мажоритарен кандидат и да поведе листата на ГЕРБ в Бургас, обяви, че напуска БСП.

Бившият атакист Христо Попов, който в края на мандата "спаси" групата на ОДС от разпад заради отцепниците, които се присъединиха към РЗС, сега е мажоритарният кандидат на "Синята коалиция" в Русе.