ВРЕМЕ Е ЕДНО ТОПЧЕ ДА ПУКНЕ
Седят мигат през очилца, пъчат се по разни подиуми и маси, бръщолевят дрънканици и ни увещават да им повярваме родните наши политици. Но как се дава вяра? Тук ми идва наум следната приказка: “Даваш ли даваш, балканджи Йово, хубава Яна на турска вяра... море глава си давам, Яна не давам на турска вяра” – и му отсекли главата. Да. Трудно се дава вяра. И тя си има цена. В случая е струвала човешки живот. Дали и днес няма да е така?
За 20 години доста български глави бяха “отсечени” (болести, мизерия, убийства) – факт, предвид стопяващото ни се българско население. Пита се обаче, още ли глави трябва да падат и докога? Над този въпрос витае мъгла. Мъгяво е и при политиците. Мъгляво е и в народното съзнание. А тя мъглата не се разсейва, и с годините все повече се сгъстява и сгъстява, и все по-обхватна става. Тук пък се сещам за следните думи: “стани, стани юнак балкански, от сън дълбок се събуди, срещу тирана отомански, ти българите поведи” – през 21 век, предвид положението народно (приложен над него геноцид от властуправляващите го) спешно се търсят Ботевци, Левски и Бенковски, Караджата, опълченци и други наши народни борци за свободата, та дано някакси тези хора да разнесат и издухат тази пуста мъгла, за да “грейне” отново слънцето над родината ни. Но къде са тези хора и кое е това нещо, което да ги активира, та да си свършат днешната отговорна народна работа, е също незнайно и обгърнато от гъста мъгла?
А в мъглата се вършат разни знайни и незнайни държавни работи, от които свят му се завива на народа ни. Работи се слепешката и “на тъмно”, с шепот и недомлъвки, работи се скришом и потайно, и се гради империята на злото с твоя помощ народе. Да не би днес да не живеем в зла държава, хора? Живеем, та ушите ни пукат.
Е щом ушите ни пукат народе, време е и едно “топче” да пукне! Пък каквото сабя покаже!
Няма коментари:
Публикуване на коментар