сряда, 31 март 2010 г.

Историческите поуки или как НАРОДЪТ ИЗБИРА УПРАВЛЯВАЩИ ГО В НАЧАЛОТО НА 21 ВЕК?!


Реших да направя една мъничка реплика към въпроса, зададен в края на страницата, пък то виж какво се получи?

КАК СТАВА ТОВА ДЖАНЪМ?
За мен е важно кой ме управлява, кому съм доверила битуването си тук и сега, какво ще бъде житието ми, в какво ще се изрази полезността от живота ми за поколенията ми и как тя, полезността ще звучи в по-мащабен план за общността ни – за целия български народ! Ако всеки един прочисти духа и душата си в този контекст и си изясни кой и как да го управлява, ще можем да кажем с ръка на сърцето си, ЧЕ ЩЕ Я ИМА БЪЛГАРИЯ. Няма защо да се ровим по чуждите световни народни тегоби и държавни бунища безмислено, за да търсим схема на управление. В крайна сметка всеки знае себе си, а ние най-вече. НИЕ СМЕ БЪЛГАРИ!

САМО АКО СЕ ПООБЪРНЕМ НАЗАД, ЗА МАЛКО ВЪВ ВРЕМЕТО, И ДОБРОСЪВЕСТНО СЕ ВЗРЕМ В НЕГО, И ДОБРОНАМЕРЕНО АНАЛИЗИРАМЕ ФАКТИТЕ от тогава, ЩЕ ЗАБЕЛЕЖИМ СЛЕДНОТО НАПРИМЕР:
Исторически факт е, че българите от едно време са мъстили за причиненото им зло. Начело на освободителната борба на българския народ в края на XII век застанал Йоан -“Ромеубиеца”, познат още като Калоян, с огромно чувство за национална гордост, каквато малко владетели оттогава са имали. Исторически факт е също, че боричканията за власт на управляващите тогава, били толкова мощни и чести, че превратите едва ли не “валяли” по време на съответните царувания – те просто били поредните и закономерни проявления в динамиката на развитието на държавата ни, и това на никому от народа не правело особено впечатление.
И по онова време е имало т.нар. опозиция – която била или из средите на наследствените царски фамилии, или просто представена такава от по-решителни и умни хора из народната ни маса. Но в крайна сметка, каквато и да била тя (опозицията) - се смирявала пред държавните усилия за осъществяване докрай на големите цели, особено ако ставало въпрос я за някакво освободително движение, я заради международно признание на възобновената българска държава, я заради присъединяване на всички земи, населени с българи, под скиптъра на върховния самодържец. Просто “държавните дела” били приоритета и “венеца” на съществуването ни.
В тази връзка били проявявани изключителна упоритост и бляскави качества на държавниците и дипломатите ни, и нито бързо променящата се политическа обстановка, нито съблазнителните предложения, които идвали от различни страни, били в състояние да отклонят който и да било наш управленец от преследването на голямата цел. Впрочем, въпросният “ромеубиец” (цар Калоян) , лежал по някое време и във византийски плен – цар, ама воювал по бойните полета наред с войниците си (които били от народа разбира се),та по този повод бил и пленен. Но когато се освободил ... станал душата на една анти-византийска коалиция и му се наложило при последващото му управление да потъпче човешките си чувства към конкуренцията си за власт – познатия ни Иванко, и да го превърне в страшна заплаха за ромеите. Тази непопулярна коалиция представлявала за византийците пълна изненада - съюз между Калоян и Иванко (убиеца на цар Асен)?, било направо “чудо нечувано” в тогавашните понятия за политика, дипломация и среди!
Е, ще рече някой, в живота винаги има чудеса, та те дори и днес се случват! Но това не било чудо, нарича се пресметливост и гъвкавост в държавната политиката от онова време. Не в гадния смисъл разбира се, а в далновидния такъв! ... Впоследствие, съвсем наскоро обаче, самите недоумяващи византийци, направили “услуга” така да се каже на нашия цар, поради лакомията си да притежават чужди земи и все да воюват (пак искали да заграбят парче българска земя), дори когато това е безмислено – и така взели пък сега Иванко във византийски плен (цар Калоян сигурно направо си е отдъхнал?!). Надявали се да поомаломощят действията на “ромеубиеца” и коалицията му, от която много се страхували, но не! Така, самите ни и днешни съседи, почти по естествена причина и начин открили нови хоризонти за творческа държавна изява на цар Калоян в тази връзка! А той, без да губи времето, си спретнал друга-нова коалиция, като в нея включил дори византийския протостратор Мануил Камица! Е, на това му се вика политически майсторлък – човекът просто си осигурил лоби сред византийските среди, я директно да го подпомагат в борбата му чрез финансиране например, я от първа ръка да го осведомяват за намеренията на Василевса и ... За защита пък на българските граници Калоян, ползвал западни храбри ромейски наемници от самата ромейската войска! Май доста прозорлив и умен бил този наш български цар? Така било едно време. Държавническата гъвкавост и мислене определено били на изключително високо ниво и задължителност! Е, Калоян е използвал понякога и отлични военни стратегии и тактики в управлението си, но в крайна сметка българският флаг се е вял надлъж и нашир из тези земи, които сега тъпчем ние – потомствата му български.
Цар Калоян още налагал мирни преговори и дългосрочен мир над съседите ни, за да може страната България да се развива “доволно” и “спокойно”. Всичко което правил (воювал, преговарял, налагал, разпределял), то било в името на битуването на обикновения българин, който с труда си докарвал съотвените блага за страната и ... за себе си разбира се. Той (царят) знаел, помнел винаги и добре разбирал простата природна истина за естественото състояние на обстоятелството изхранване на населението му, че когато стомахът на човек е сит, и мозъкът му работи полезно и не само в негов интерес, но и за “този” на цялата държава! Ето още един малък цитат за характера на царуването му, но много съществен: “... защото „мнозина идвали в земята му да го излъжат, но ние умеем добре да се пазим". Конкретно в тези думи на българският владетел се криело едно предупреждение, което е характерно за политиката на цар Калоян спрямо Римската курия – с тях той давал да се разбере, че в никакъв случай няма да жертвува интересите си “в името на една само празна благословия.” да се нарече и помази от римският папа за “император” – в тези му думи само ставало въпрос за проява на българската преданност към Римската църква. Последвалите преговори му осигурили бъдещото му признаване като “цар български” и това държавата ни по-нататък да не бива “закачана” от действията на Римската империя в бъдеще. Всъщност, Калоян поискал да се титулува като император първоначално – и прекрасно знаел, че това няма да се случи, защото познавал лукавата римска дипломация. Поради този факт така и отправил искането си за признание към главата на римокатолическата църква. Папата “се хванал”, пък и не искал “някакъв си българин”, наскоро помазан като християнин, да му поставя такова искане, и започнал да увърта (с множество човешки слабости е белязан този папа, които са му вредели в решенията разбира се по онова време). Но това което постигнал нашият човек в преговорите, впоследствие било много по-ценно – следвал период, когато римските войници заобикаляли държавата ни при походите си на изток, е, и вече го наричали ЦАР другите владетели!...

ЦЕДИЛКАТА НА ВРЕМЕТО НЕ ГОВОРИ НИЩО НА ДНЕШНИТЕ НИ УПРАВЛЕНЦИ ЗА СЪЖЕЛЕНИЕ:
Та, в този ред на мисли, много важно, че Европа ни е приела в съюза им, ще кажа аз. И без него, ние българите, имаме всичките си данни, дори и днес, дори и при тези обстоятелства ДА СЕ РАЗВИВАМЕ качествено и добре по Земята! Жалко, че ни ... продадоха нещо като за “едно евро” родните ни политици, защото българският път на дипломацията ни е бил трасиран още от времето на княз Борис из ония прастари векове на самоутвъждаване на нациите и териториите на народите. На това се казва - изпитана дипломацията през вековете, минала през цедилката на времето и преживяваното тогава от българския народ! А днес? – днес живеем както и когато някой ни подсвирне, я руснак ще го стори по някое време, я американец ще ни го наложи дяволито през океана, я англичанин ще ни позалъже с някой и друг шпионаж, я ... Европата ще ни баламосва с “просперитетните си еврофондове”, в които впрочем ние ежегодно с над милиард от държавния ни бюджет “участваме”, и кой знае кого спонсорираме с тях въобще(едно от правилата за участието ни в Евросъюза е това – правило чудо?, дето му се вика “оле-ле” ...). А за “облагите” от това членство ежедневно всеки българин “сърба попарата” им...., та и правнуците ни няма да имат шанса да им се изплатят.

Впрочем тази политическа линия (по-горе я описах) на цар Калоян не е представлявала някакво откритие - в преговорите с Инокентий III, нашият цар поемал по утъпкания вече път на българската дипломация, трасиран както казахме преди малко още от времето на княз Борис.
Накратко, целите на тази политика се свеждали до следното, което и днес като правило важи из света: да се “ПЛАТИ” Изтокът с помощта на Запада, и в настъпилите политически усложнения да се извоюва международно признание на българската държава. Такова било правилото за прилагането на българската политика в живота тогава!
Същото правило се ползвало и от другите държавници из Европа, така че никой на никого не се сърдел при “отиграването” му! Който успее пръв и разумно, но достатъчно настоятелно да го ползва (съответен държавник) - печелил територия, имидж за пред света, и други благинки за народа и държавата си. Това е то – “кой превари, той завари”. Звучи просто , и е доста вярно и за съвремието ни! Ама се изисква постоянство, държавническа и лична съвест от съответния “управленец”, налагане на дълновидна воля за постигането му в управлението въобще!

Както се подразбира, тук са важни в най-чист вид ... нечиите политически амбиции и воля – силата, свежестта и баланса им, като без заблуди да се отчитат претенциите и действията по тях на Запада, спрямо която и да било източна държава, и не на последно място идва и личната мотивация на съответния държавник, която пък да не бъде егоцентрична! Това правило де факто трябва да е на първо място и сред средите на днешните ни и настоящите ни управляващи влкючително, които обаче комай съвсем не го познават, владеят и камо ли да го прилагат, а държавническите им мероприятия и дейности са сведени единствно и само до ... съответното им богатеене за сметка неволите на народа ни. Едновремешните ни царе-държавници съвсем не са разсъждавали в тази посока – такива мисли са били недостойни за потеклото им българско и царстването им, с което са се заели, въобще са били извън мисленето им! А какво е потеклото на управляващите ни държавни мъже днес?!

Отправяните политически внушения и послания във всички времена са били едни и същи. Разликата е в отправящите ги. И всичко се върти около факта, включително и днес, че времето изисква незабавни действия, които да са в интерес както на едната, така и на другата страна. Е, какво толкова сложно за осъзнаване и осмисляне има в това, родни политици, бе джанъм? В невъзможност ли сте да съберете едно + едно!? С произвежданите ви хаотични държавнически действия във времето, вие не само ни продадохте, но и заробихте за дълго време към Запада, вкарвайки ни в глуповати международни уж съюзи и договори, които притежават всички белези на саморазпадането си към днешна дата! “ПЛАТИХТЕ” за Изтока на Запада без да се замислите достатъчно дипломатично и политически издържано във времето с народната ни кръв, болка и труд! Ако беше жив цар Калоян със сигурност щеше да ви отреже главите ... Осъзнайте се моля! Българите преди нас са запазили националното си достойнство през вековете, дори и когато сме били под турско робство – а това са цели 500 години! Днешният ни човек дори няма такова съзнание, защото то системно му се заличава пак от вас цветови партийци, заради продажните ви лигави и нескопосани политики, с които по цял ден ни надувате и тъпчите главите. И т.н. ...

Но тук иде реч за друго – как и кого да избираме?
Интересното в съществуването ни въобще е, че освен със съответното държавническо и дипломатично мислене, едновремешните НИ управляващи са се съобразявали В ПОЛИТИКАТА СИ и с ... добрите, разбирай полезни за общността българска, исторически условия, данни и факти за народа и държавата ни като цяло, когато са вземали и предприемали “тежки”, но решителни действия ... и непопулярни мерки например. Ах, историята – производителката и на неволи, но и на радости за народите изобщо! ДА. Историческите обстоятелства и събития винаги и завинаги ще имат решаващата дума за съответната времева политика – стига “някой” правилно да ги разчита. А който се заблуждава в тази насока, много, много се лъже! Защото историческата обусловеност в лицето на съответната традиция, за съответната нация е налична винаги и въобще в живота на която и да било държава и днес. Има ли традиция – ИМА и НАРОД. Всякаквите останали действия и думи, различни от традиционните корени се наричат нечии “шменти капели” разсъждения, които в общия случай вредят на всяка нация като цяло, влкючително и нашата.
А какво наблюдаваме днес, моля, от съответните управляващи ни – за които изцяло важи една хубава за случая, и подходяща българска поговорка, особено предвид днешната ни политическа и държавническа болест налегнала ни всецяло и повсеместно, и развивища се като синдром на недоносена “реформаторска политика”, дето и тя все не се случва: “вечерта се разпопил, на сутринта пак се запопил”! Така действат и родните ни политици всеки ден – вечерта едно умуват из кабинетите си, а на сутринта някои от тях се поизпъчи я пред медия, я пред преса и “дума” друго – такава за съжеление е българската ни реалност, и не защото аз така казвам, а защото всеки българи на сутринта по един или друг начин я разбира или чува. Та даже и по два пъти в деня си променят изказите пред медии и преса (които пък се явяват като рупорите на осведомяването ни в живота), вижданията, действията си – направо да му писне на човек!

Но, въпреки всичките им уж законни манипулации – не им е простено от болшинството народ (хич да не се заблуждават управленците ни), от обществото ни като цяло, защото случвщото се днес в България е потресаващо и ужасяващо! Недоволни и гладни сме се днес по земите си! Време е за ясно и точно дефиниране на ИНТЕРЕСА български в контекст на цялостната държавна политика, предвид историческата ни обусловеност. Ако се налага и преврат да врътнем, но житейските неща да си дойдат на мястото. Ако се налага да се преразгледат направените всякакви споразумения с други държави – просто и съвестно да се направи, открито, с участието и мнението на българските граждани, вкупом. Ако се налага да предизвикаме недоумение и изненада у тези дето искат да ни манипулират за собствени цели (други държави), но кошмарът от настоящите нерагламентирани обвързаности да секне най-накрая – гражданинът днес няма интерес да воюва на този етап с който и да било, и да си създава изкуствено врагове в тази връзка; гражданинът няма интерес да пътува натъпкан с хероин като “муле” из света, за да печели; българските мъже си искат българските жени, а не да са принудени да ги пращат в странство да припечелват пари чрез проституция (незвисимо дали тя е разбирана в буквалния смисъл или не), други не им трябват, българките са си достатъчно хубави и умни; и ромките дори не искат да продават децата си, ама гладът ги прави изверги в тази посока; българските деца не искат да са неграмотни, но тежките им битови несгоди рано ги изкарват на пазара на труда; многомилионните ни безработни ИСКАТ РАБОТА, за да изхранват семействата си почтено; законите ни и законността ако трябва и Крумови да бъдат, но да са за всички, кратички, ясни и точни, а не пожелателни и разказвателни; образование, здравеопазване и пенсионните стълбове в една държава да са стабилни във времето, а не конктюрни каквито са днес и бекрайно задтрудняващи всеки един член от обществото ни, чрез хаотичните и безпринципните си публични въздействия върху всички ни; науката, учените, даровитите ни хора да са издигнати в пиедистал за постиженията на нацията ни по света – малка държава сме, но с много интелектуален ум сме благословени; а политиците ни от целия спектър на дъгата да вземат да се редуцират до цвета на народа си, образно казано, да се заслушат в диханието му и да си наострят ушите, та белким го чуят какво ТОЙ им шепти – много станаха “жълтите държавни картони” в управлението на страната ни ... .

Хора, българи, да станем щом се налага вече мощна и разумна ОПОЗИЦИЯ дори и на днешните управляващи ни, за да проявим творческата си вековна народна черта – “да умеем добре да се пазим” .... Ако се налага и чисто нова народна “коалиция” да създадем ..., но да създадем условия за нормален живот на себе си, децата си и следващите поколения! Време е правилата на “играта” в живота правилно да се разчетат и приложат в/за държавата ни.
Предлаганият ни държавен и политически буламач вече е неприемлив за обикновения човек и не се търпи! А времето не спира – то просто си минава през ... безкрая. Време! Какво да го правиш? Ами да го яхнем и си го живеем достойно, БЪЛГАРИ!

КРЪВТА ВОДА НЕ СТАВА! А сега малко по-нова история по темата:
Назаем от http://koburg.1free.ws/Ferdinand/ferdinand.html : “През 1887 г. след абдикацията на княз Александър Батенберг от престола, българските политици тръгнали да търсят нов княз из кафенетата на Виена. За съжаление не случили много с избора, защото князът бил вече заквасен с комарджийството и такъв останал до края на царуването си. И всичко, каквото е правил, си е било жив хазарт, което се отразило катострофално на страната ни. Не случайно Стефан Стамболов преди смъртта си е казал: “Българският народ може да ми прости много от прегрешенията, които съм направил, но никога няма да ми прости, че доведох Фердинанд на българския престол.” И е бил прав, защото Фердинанд освен многото вини които има, е виновен и за смъртта на Стамболов. ...“Освен куфара с лични вещи (изглежда, че само това е имал, но за сметка на това, когато абдикира, багажът му бил натоварен в 13 вагона, пълни с покъщнина, мебели, килими, картини и останалото злато в хазната), Фердинанд довел и голяма свита от чужденци, понеже не вярвал, че българските “селяндури” ще са достойни за него компания. А и нали всички те ще бъдат на държавна издръжка. И започнал князът да князува! ... злините, които е причинила фамилията на страната ни по време на управлението й, са твърде знайни и многобройни.”

Съдба?!
И да, и не. Просто проява на политическо НЕДОГЛЕДСТВО от страна на Стамболов. Човекът явно е позабравил за правилата на “многовековната българска политика”, служила вярно на маса български князе и царе преди него! А може би тогава още историческите събитията не са били описани? Или пък той просто не е имал съответните знания за тях? Каквото и да е било, “недооглеждането” в това какво се върши с държавните дела е коствало твърде много на българина впоследствие, та до днес. Българският народ исторически НЕ му ПРОЩАВА, че е довел Фердинанд на българския престол, но прощава на себе си проявата на лош вкус към българската историческа традиция, да си има цар – НАРОДЪТ тогава просто Е БИЛ ЗАБЛУДЕН.
Днес времената са други. Пък и какви ли не партии, коалиции, идеологии, строеве, петилетки, реформи, нежни революции и всякакви баламосвания НЕ МИНАХА ПРЕЗ ГЛАВИТЕ НИ. Баста!

Днес, в началото на 21 век ние българите сме повече от свободни и освободени в мисленето и разсъждението си хора. Като такива, ние сами си избираме кой да е начело на държавата ни – поне така е по Конституция. Е, колко волеви е този избор може дълго да се гадае и спори! Но днешните ни житейски неща са докарани до там, че си казваме все по-гласно и често, че животът в тази страна е достатъчно неприемлив за битуването на обикновения българин. И това е много лошо(за някои от нещата изброих по-горе). Поради това все по-често ни се случва, да наблюдаваме масово преселване – обикновено на Запад, на доскорошни членове от обществото ни. Не че и те там “връзват и цъфват” – хората трябва да се препитават по някакъв начин все пак, но днешната емиграция е доста внушаваща и вълнуваща ни останалите тук – близо 2 милиона българи са напуснали родината ни, на фона на ужасно ниската раждаемост от 20 години насам в страната. Българите се топим – неоспорим факт! Спрягат ни се разни малцинствени групи от турци, евреи, арменци, роми като българско население – ама те съвсем не са потомците на Стара Велика България, а всяквите ни партийци (и от миналия век, а и днешните) съвсем не са наследници на потомствените ни царе и князе български. Като какви тогава се разпознават?

КАКВО ДА ПРАВИМ?
До тук се посочи и определи исторически, че царят като управленска и държавническа фигура вече е загубил мощта си, влиянието си, имиджа си на сцената на живота и достатъчно е паднал в очите ни! Пък и монархията не е модерна днес по света – ДЕМОКРАЦИЯ СМЕ, за добро или лошо както се казва! Според шахматните правила например (а животът е една перфектна шахматна игра, няма да развивам тази тема тук!), при такава ситуация се прави така наречената “рокада”. Това се налага когато “царят” би бил по-бързо атакуем и неефективен в развоя на играта, какъвто се оказва нашият житейски случай. Прави му се “малка” и “голяма” такава. При такава неизбежност, аз обикновено така развивам играта си, че си правя “голяма” рокада (смяна местата на фигури), и извеждам ТОПА си по към центъра. Така по-лесно и бързо мога да атакувам останалите фигури, пък и по-адекватно успявам да си пазя и пешките, които са ми потенциални “царици”. А да имаш и втора “царица” – направо си е разкош в играта, самата тя е направо незаменима и мултифункционална, особено към края на “мача”.

Така играя аз и предлагам да направим рокада в живота ни! Време е да сменим мястото на разните царе, партийци всякакви с цветовете на дъгата, самовнушили си и самозабравили се наши политици С ВЕЛИКИЯ НАРОДЕН ТОП. Пък кой знае – може да извадиме късмет, и да изкараме и втора “царица” на дъската на живота си?

Кой ли не предложи тези дни разнообразни “антикризисни мерки”! Направо кой от къде завари си ги рекламираше! Ще изложа и аз своята – една, единствена, като най-обикновен българин – може с нещо да помогна на родината си?

АНТИКРИЗИСНА МЯРКА:
Основна : Да не забравяме държавните усилия за осъществяване докрай на големите цели:
- освободително движение от чужди намеси и зависимости;
- международно признание на възобновената българска държава;
- присъединяване на всички земи, населени с българи, под скиптъра на държавата;
- въобще “държавните дела” да са приоритет;
- задължителни упоритост и бляскави качества на държавниците и дипломатите ни ВИНАГИ;
- налагане на мирни преговори и дългосрочен мир сред съседите ни, пък и с останалите народи защо не;
- недопускане да ни излъжат, и да умеем добре да се пазим от всякакви лицемери В световните ПОЛИТИКИ;
- управленеца да даде да се разбере, че в никакъв случай няма да жертвува интересите си (големите цели за цялата държава) в името само на една празна, нечия благословия – просто тя е ненужна, още пък по-малко ще бъде полезна за народа като цяло;
- преданност – да, но изменичество – никога като проява на управленска воля;
- винаги в “бойна готовност” на правилото “кой превари, той завари”, в крайна сметка и другите народи го поравят;
- да не водим чужденци “до престола си”.

Нели Кирилова

Няма коментари: