ПОЛИТИКАТА НЕ Е ВСИЧКО, НО ВСИЧКО Е ПОЛИТИКА!

Обикновено в държавите с многовековна традиция в политиката се говори свободно и много, както по вътрешни, така и по външни теми задълбочено и отговорно!

Някъде, по-рано, в публикациите бях споменала, ЧЕ СЛЕДВАЩИТЕ ВОЙНИ ЩЕ СЕ ВОДЯТ ЗА “ПИТЕЙНА ВОДА”. По света този факт се разисква в цялата му сложност и компетентност. Само у нас и дума не се обелва по въпроса. Шепа хора-еколози наблюдават информациите, но не правят нищо, за да ни информират навреме по случващото се в това отношение. Не ги упреквам! Просто ми прави впечатление. А това си е световен проблем ВЕЧЕ.

... А за това как негативно Лисабонският договор ще се отразява на битуването на народите, вкл. и на нас, също бях споменала. Хора, усещате ли как примката се затяга около врата на обикновените човеци ежедневно? Около нашия също! И както си представя, че това ни е сторено съзнателно, поради редица недораслячета в политиката ни, направо ми се плаче.

На пръв поглед, двете теми нямат нищо общо по между си? Но имат, и това е политиката. Да, политиката не е всичко, но всичко е политика! Това беше и логото на предаването “На 4 очи” по Нова телевизия ако си спомняте, и което ръководството на телевизията свали от излъчване по тяхна си лична преценка – а то достатъчно много нашепваше на хората, за това например, че трябва да се оглеждат около себе си по случващото им се и ... да разсъждават преди всичко. Хората започнаха да се “ослушват” и “отпушват” както се казва в междуличностното си поведение по политическите теми. Вече се чува думата на все по-квалифицирани и грамотни люде, което е много, много хубаво по разните ни предавания. Но съвсем не е достатъчно!


ПО ЮРЪП.БГ

ОТРЕЗВЯВАНЕ ТРИ МЕСЕЦА СЛЕД ЛИСАБОНСКИЯ ДОГОВОР
Коментар на „Файнейшъл Таймс Дойчланд"
Дълго време европейските държави се бориха за Лисабонския договор. Но три месеца след влизането му в сила цари отрезвяване. За много правителства споразумението има горчиви последици - властта в Брюксел се преразпределя.
Дълго и упорито страните-членки се бориха за договора, толкова много те си обещаваха за него - Европа ще решава по-бързо, ще стане по-демократична, ще бъде по-единна пред останалия свят. Но сега, три месеца след влизането му в сила еуфорията вече се е изпарила. Европейската комисия на Жозе Мануел Барозу, Европарламентът и страните-членки се борят за своето влияние. Тъй като договорът разменя ролите в Брюксел, а засегнатите едва сега постепенно осъзнават това. „Ние се намираме във фаза на тестване", казва Томас Фишер, ръководител на фондация „Бертелсман" в Брюксел, „много хора подцениха факта, че всичко ще се промени". Може да отнеме една до три години, докато се намести новото разпределение на властта, смята лидерът на фракцията на зелените в ЕП Даниел Кон-Бендит. Никой не беше готов за това, а всяка от институциите твърди за себе си, че е получила повече влияние.
Постепенно се виждат и губещите. Първите такива бяха външните министри. За разлика от преди, те вече не могат да участват в редовните заседания на държавните и правителствените ръководители. Това беше бързо решено от Европейския съвет на 10 декември. „Много министри се бориха за Лисабонския договор, но не са го прочели хубаво", отбелязва иронично високопоставен сътрудник в Съвета.
Следващият губещ е испанският премиер Хосе Лиус Сапатеро. От 1 ануари неговата страна е ротационен председател на ЕС и както своите предщественици и Сапатеро кроеше големи планове. Но според новия договор от премиера на председателстващата страна вече няма нужда, тъй като срещите на високо равнище ги ръководи Херман Ван Ромпой. Отказът на Обама за срещата на върха в Мадрид беше мъчителен преди всичко за Сапатеро, тъй като той обяви публично датата, без да има еднозначното потвърждение на американския президент. А на последната среща на върха на 11 февруари Сапатеро трябваше да чака заедно с 24 други премиери, докато Меркел и Саркози се споразумеят с гръцкия си колега Георгиос Папандреу за солидарност към страната му.
Между Барозу и Ван Ромпой, между Комисията и Съвета бушува исатинска борба за власт. През последните години Барозу беше „мистър Европа", а сега Ван Ромпой му оспорва мястото, макар още да не му е откраднал шоуто. Миналата седмица при приема на тяхната обща християндемократическа партия речите на двамата почти напълно съвпадаха по съдържание. Но след офиациалната част докато Барозу поне половин час с удоволствие се снима с фенове и дава интервюта, Ван Ромпой предпочита да стои отзад и отпраща телевизионните екипи с кратък жест. При това обаче белгийският католик с аскетичен вид изгражда последователно своето влияние. Колкото безцветни изглеждат изявите му отвън, толкова впечатляващи са те в тесен кръг.
Правителствата упрекват също Комисията, че не си сътрудничи старателно при изграждането на Европейската служба за външна дейност, която трябва да се организира от новия върховен представител на ЕС за външната политика Катрин Аштън. Единствено тя работи едновремнно и за Комисията, и за Съвета. Но външните министри в Съвета я възприемат предимно като представител на Комисията. Много ядосани бяха министрите, когато Аштън изпрати довереника на Барозу Жоао Вале де Алмейда като нов посланик на ЕС в САЩ. Тъй като това място беше вакантно още преди влизането в сила на Лисабонския договор, с един трик Комисията изпревари Съвета.
Вече започна и разправията между държавите и Европарламента. Първият инцидент беше отказът за споразумението Swift, с което Комисията и страните-членки искаха да легализират масовото предаване на банкови данни на САЩ с цел борба с тероризма. „Съветът вярваше, че ние се съгласим, както винаги", казва Кон-Бендит. Сега комисия след комисия забелязва, че парламентът има нови механизми за блокада и участие при взимане на решения.
Средство за упражняване на натиск срещу Европарламента няма. Не трябва да се чудим тогава, че Барозу търси взаимна поддръжка. Миналата седмица той каза на среща с депутатите от консервативната партия ЕНП, че 99% от решенията на ЕС трябва сега да бъдат одобрени от ЕП. Значи ли това, че там бие новото сърце на Европа? Ван Ромпой вижда това по друг начин. Той иска да направи Европейския съвет център на ЕС. Чрез това става по-сложно и външното представителство на ЕС. Освен Барозу и някои премиери в ЕС в бъдеще и Ван Ромпой ще участва в срещите на върха на Г-20.
Едно е ясно - за разлика от времето след договора от Ница през 2000 г. никой в Брюксел сега не вижда шанс да се започнат веднага следващите дебати за конституция.

ГЕРМАНСКАТА БУНДЕСБАНК Е ПРОТИВ ЕВРОПЕЙСКИ ВАЛУТЕН ФОНД
Федералната Бундесбанк е против създаването на европейски валутен фонд за спасяването на страни с голям дефицит като Гърция, съобщава ДПА. „Решаваща е волята на ЕС да придвижи напред спазването на съществуващите правила", каза президентът на банката Аксел Вебер във вторник във Франкфурт на Майн. „Ако тази воля липсва, няма да помогне и друга институция".
„Всяка дискусия за това: ние ще направим план Б, ако план А не проработи, в момента е напълно контрапродуктивна", каза Вебер. „Няма да помогне да се концентрираме на институционализирането на помощите". Вебер би могъл да си представи само една институция за контрол и наблюдение.
Според Аксел Вебер в момента би било по-добре да се помогне на реализирането на гръцката програма за възстановяване. Гръцкото правителство представило „силна и похвална стратегия за консолидиране". Това показвало, че „гръцкото правителство има волята да спази Пакта за стабилност и растеж", допълни президентът на германската банка. „Ако последно решената програма бъде напълно приложена, тогава Гърция вероятно ще спази 3%-овата граница на държавния дефицит преди Германия", заключи той.
С това критиката на Вебер към плановете на ЕС беше по-мека от тази на Европейската централна банка, допълва Ройтерс. Главният икономист на ЕЦБ Юрген Щарк критикува изненадващо остро тази идея и обясни, че един европейски валутен фонд е несъвместим с икономическата основа на валутния съюз. Президентът на ЕЦБ Жан-Клод Трише все още не се е изказал относно плановете, които бяха лансирани миналата седмица от германския финансов министър Волфганг Шойбле.

НУЖДАЕ ЛИ СЕ ЕС ОТ СВОЙ СОБСТВЕН ВАЛУТЕН ФОНД?
Из чуждестранната преса
Идеята за Европейски валутен фонд показва в каква степен кризата в Гърция подтиква Европа да преосмисли институционалната структура на валутния съюз, коментира „Уолстрийт Джърнал". Тази идея се роди от негативната позиция на много европейски държави спрямо Международния валутен фонд (МВФ). МВФ ще проследява с недоверие плановете, макар германският финансов министър Шойбле да смята, че един европейски аналог не трябва да представлява конкуренция. В Азия вече имаше веднъж подобни планове след финансовата криза през 1997-98 г. По онова време МВФ и САЩ бяха в състояние да предотвратят осъществяването на плана. Въпреки това настоящият Лисабонски договор не позволява на европейски институции да спасяват държави, а отделни страни да бъдат принудени бързо да помагат било малко вероятно поради гнева на засегнатите данъкоплатци. За решаването на проблемите на Гърция един такъв фонд би дошъл твърде късно.
Европейските правителства правят добре, като разработват за бъдещето отговори на сценарии като Гърция, приветства „Файнейшъл Таймс Дойчланд" предложението на Шойбле. По принцип е безразлично дали ще влезе в играта МВФ или европейски такъв. Перспективата в замяна на спешни помощи държавите да се откажат временно и до известна степен от суверенитет върху бюджета, би трябвало да ги дисциплинира. Въпреки това отделните членки ще се радват на имплицитна гаранция за оцеляване. Още по-важно е, че страните от еврозоната могат и да откажат помощта и за първи път изрично се назовава опцията за излизане от валутния съюз. В противен случай рискът за държавните заеми от страните от еврозоната би бил нула и отделни страни биха могли така да задлъжнеят безгранично. Проектът от финансовото министерство на Германия има предимството, че показва ясна посока и подход с кризи, без да изпреварва резултата. Инвеститорите би трябвало да включат повече сценарии в своята сметка.
Един европейски валутен фонд или една европейска агенция за дългове - и двете звучат разумно, но и двете не трябва да се реализират заради политически и правни граници, скептично заключава „Файнейшъл Таймс". Някои държави от ЕС ще поискат от своя страна нов договор, а колко дълго може да продължи това, показа Лисабонският договор. Всичко, на което можем да се надяваме през следващите десет години, е една по-добра доброволна коорднация в Европейския съвет. С това като политически път остава опитът да се редуцират границите на бюджета на Договора от Маастрихт. Икономически салдото на държавния сектор може да бъде повлияно в ЕС или като се намали салдото на частната икономика, или като се подобри самият търговски баланс и баланс на услугите. В първия случай търговският баланс и баланс на услугите в еврозоната ще остане непроменен така, както сега Гърция направи своя проблем частноикономически: страната и сега, както и преди се намира в банкрут. Във втория случай последица ще е девалвация на еврото. Който и път да бъде избран, еврото ще загуби от силата си, обобщава изданието. Един валутен съюз не може да съществува без политически съюз.
Германският финансов министър предложи европейски валутен фонд , но едно нещо не обясни, допълва „Ди Велт". Един европейски валутен фонд има смисъл само тогава, когато той, както МВФ, заема пари на изпаднали във финансова нужда страни-членки и в замяна може да им прави наредби в икономичеката, финансовата и социалната политика. Ако вече имаше подобна институция, Гърция можеше да се обърне към нея и щеше да бъде подкрепена финансово. Т.нар. No Bail Out клауза, която забранява финансова помощ в еврозоната на разклатени страни-членки, е безсмислена при европейски валутен фонд. Той би бил следващата стъпка в по-тясното сцепление на еврозоната със задълженията, които следват.
Също така само, защото ресорите на Ангела Меркел подкрепят идеята за европейски валутен фонд, не значи, че цялата коалиция стои зад плана, продължава германското издание. „Предложението да се създаде европейски валутен фонд за преодоляване на кризи на еврото, е погрешният път, каза за „Ди Велт" финансовият експерт от съуправляващата партия на свободните демократи Франк Шефлер. „Несолидна бюджетна политика и недостатъчна конкурентноспособност на икономиката ще се социализират по този начин и ще се съдейства за „балканизация" на еврото. Който играе нечестно с фалшиви цифри и продължава да го прави преднамерено, трябва да може да бъде изключен". Подобни мнения има в цялата коалиция.
Същевременно друго голямо германско издание „Ханделсблат" предупреждава, че гръцките банки могат да предизвикат опасна верижна реакция в източна Европа. Ако ситуацията в Гърция продължава да се изостря, Националната гръцка банка, Еуробанк EFG и Пиреус банк ще бъдат принудени да изтеглят пари от своите източноевропейски дъщерни банки, за да ги изпратят вкъщи. От такова изтегляне ще бъдат засегнати преди всичко финансовите и банкови системи в България и Румъния. „Ние трябва да наблюдаваме внимателно и точно развитието в Гърция", каза Питър Санфри, един от водещите икономисти за Източна Европа на Европейската банка за развитие EBRD в Лондон. Неговият аргумент е, че гръцките банки са особено активни в югоизточна Европа, едно изтегляне би имало неподозирани последици за предприятията и икономиката. В България големите гръцки банки според финансовия експерт са истинска сила. Там те имат дял на пазара от 30%. В Румъния и Сърбия делът е 10%.

АНАЛИЗАТОРИ ОЧАКВАТ БЪЛГАРИЯ ДА Е НАЙ-ЗАСЕГНАТА ОТ ГРЪЦКАТА КРИЗА
България - страната с най-малък бюджетен дефицит в ЕС е изправена пред криза в банковата система заради проблемите на съседна Гърция, предупреждават от Fitch Ratings и Capital Economics Ltd, съобщава Bloomberg.
Почти една трета от българските банки са собственост на гръцки финансови институции като Националната банка на Гърция и Алфа банк, чиито разходи ще се увеличат заради спадането на финансовия рейтинг на Гърция, предизвикано от високия бюджетен дефицит. В момента Гърция е с най-нисък рейтинг в Еврозоната. Мерките на гръцкото правителство за ограничаване на разходите пък ще свият печалбите и капиталите на банките, предупреждават от агенциите.
„Най-вероятният канал за разнасяне на проблемите от Гърция в Югоизточна Европа е чрез гръцките банкови подразделения", заяви Марк Йънг от Fitch. „всички проблеми с финансирането и ликвидността на ниво банки в Гърция, могат да се разпространят и да окажат влияние върху дъщерните фирми".
Намаляването на кредитните рейтинги може да означава, че централите на банките ще искат да задържат средства за себе си и няма да могат да спрат прехвърлянето на дългове към балканските звена, включително българската ОББ и Пощенска банка, които само частично се финансират от депозити.
Анализатори очакват натиска върху дъщерните фирми да се засили по-късно през годината. „Дори гръцките банки да запазят отпускането на средства в краткосрочен план, по-сериозните рискове са от намаляване на дейността в развиващите се европейски пазари", коментират анализатори от Capital Economics.
Освен България, Румъния също е изложена на риск, тъй като 12% от банките й са собственост на гръцки компании. Гръцки банки държат и между 15 и 25% от пазарите на Македония, Сърбия и Албания.
Европейската банка за възстановяване и развитие се опитва да убеди западните банки да продължат отпускането на средства за дъщерните им компании в региона за да отложат възникването на мащабна банкова криза. Това обаче може да се окаже трудно постижимо, тъй като Европейската централна банка се подготвя да прекрати извънредната си финансова подкрепа за гръцките банки, приета в разгара на световната кредитна криза.
Замразяване на даването на заеми поради изчерпването на капиталите, ще дръпне надолу балканските икономики, предупреждават анализаторите.
България ще бъде най-тежко ударена от кризата в Гърция, тъй като 10% от българския износ отива за южната ни съседка, предвиждат от Fitch.

ПО РИАНОВОСТИ.РУ

Оппозиция ждет отзыва армяно-турецких протоколов из парламента Турции
АНКАРА, 9 мар - РИА Новости. Лидеры ведущих оппозиционных партий Турции во вторник призвали правительство Тайипа Эрдогана отозвать из парламента протоколы о нормализации турецко-армянских отношений в связи с принятием 4 марта Комитетом по международным делам Палаты представителей Конгресса США резолюции с признанием геноцида армян в Османской империи.
Между Турцией и Арменией отсутствуют дипломатические отношения, граница между двумя странами закрыта с 1993 года по инициативе официальной Анкары. Сложные отношения между двумя странами вызваны рядом обстоятельств, связанных, в частности, с позицией Турции в вопросе урегулирования карабахской проблемы и острой реакцией на процесс международного признания геноцида армян.
Турция традиционно отвергает обвинения в массовом истреблении около 1,5 миллиона армян в годы Первой мировой войны и крайне болезненно реагирует на критику со стороны Запада в этом вопросе. Сразу после принятия резолюции турецкое правительство отозвало для консультаций посла в Вашингтоне.
Глава турецкого правительства заявил во вторник, что посол не вернется в Вашингтон до тех пор, пока в Анкаре не будут иметь полную картину в вопросе возможного прохождения через Палату представителей Конгресса "армянской резолюции".
В октябре прошлого года в Швейцарии главы МИД Турции и Армении подписали протоколы об установлении дипотношений и развитии двусторонних связей. Теперь эти документы предстоит утвердить парламентам (http://www.rian.ru/world/20091021/189931394.html) двух стран.
"Мы неоднократно предупреждали о нецелесообразности подписания протоколов и невозможности их реализации до тех пор, пока в Армении будут недружественно настроены к Турции. Мы просили не совершать ошибки, предупреждали, что в противном случае вы можете разрушить дружбу с Азербайджаном", - сказал, выступая в парламенте лидер основной оппозиционной Народно-республиканской партии (НРП) Дениз Байкал.
"Сейчас необходимо исключить из повестки парламента протоколы, не имеющие никакой ценности", - отметил лидер республиканцев, подвергнув критике американских парламентариев за принятие "армянской резолюции".
Лидер ультраправой Партии националистического движения (ПНД) Девлет Бахчели, также выступая в парламенте на заседании возглавляемой им фракции, в свою очередь заявил, что отозвать протоколы следует до 24 апреля, когда в мире отмечается День памяти геноцида армян. Ожидается, что накануне этого дня в Палате представителей американского Конгресса состоится голосование по соответствующей резолюции.
"Необходимо заморозить отношения с Арменией, на развитии которых вы (правительство) настаиваете. Отзовите протоколы из парламента, отмените намеченный визит (премьера) в США", - сказал Бахчели.
Он, кроме того, высказался за подготовку нового мандата о статусе турецко-американской авиабазы Инджирлик на юге Турции, имеющей стратегическое значение для США и "уведомление" в этом Вашингтона.
"Если вы на самом деле искренне думаете о защите достоинства нашей нации, то сделайте это. Наш народ ждет от премьер-министра Эрдогана именно таких действий и мер", - подчеркнул лидер партии националистов.

Белград никогда не признает независимость Косово - глава МИД Сербии
ТАЛЛИН, 9 мар - РИА Новости, Николай Адашкевич. Сербия никогда не признает независимость Косово, заявил во вторник находящийся с визитом в Таллине глава МИД Сербии Вук Еремич в эфире Эстонского телевидения.
Албанские власти Косово 17 февраля 2008 года в одностороннем порядке при поддержке США и ряда стран ЕС провозгласили независимость от Сербии. Самопровозглашенное государство признали 65 стран, в том числе Эстония, а также все республики бывшей Югославии, кроме Сербии и Боснии и Герцеговины. Россия, Китай, Индия и ряд других влиятельных стран отказались признать независимость Косово, считая, что косовские албанцы своим отделением грубо нарушили нормы международного права.
"Этого не произойдет ни через 20, ни через 200 или 2000 лет. Мы не будем признавать односторонне провозглашенную независимость. Мы готовы обсуждать всевозможные решения за исключением признания независимости", - сказал Еремич.
Во время встреч с премьер-министром Эстонии Андрусом Ансипом и главой эстонского МИД Урмасом Паэтом стороны отметили хорошие отношения между странами, несмотря на различные точки зрения в вопросе Косово.

Бюджет РФ надо формировать исходя из консервативных оценок – Путин
МОСКВА, 9 мар - РИА Новости. Федеральный бюджет должен формироваться исходя из консервативных оценок, с учетом возможных колебаний цен на энергоресурсы, заявил премьер-министр РФ Владимир Путин во вторник на совещании по вопросу о финансировании ФЦП в 2011 году и последующие годы.
"Важнейшей задачей остается обеспечение сбалансированности и устойчивости федерального бюджета, последовательное сокращение его дефицита. Прогноз социально-экономического развития и основные параметры бюджета должны формироваться исходя из реалистичных и консервативных оценок, учитывать все риски, в том числе непредсказуемые колебания мировых рынков, связанные с нашими основными экспортными товарами - нефтью, металлами и другими", - сказал Путин.
По его словам, сегодняшним совещанием власти открывают новый бюджетный процесс, в рамках которого будет сформирован бюджет страны на 2011 год.
"Следует вернуться к традиционным процедурам финансового планирования. Мы временно отступили от них в прошлом году, чтобы принять экстраординарные меры, связанные с международным финансовым экономическим кризисом", - отметил глава правительства.
По словам Путина, в целом антикризисные программы правительства сработали.
"Теперь же, когда ситуация стабилизируется, решения по разработке бюджета вновь будут приниматься в плановом порядке и в итоге мы должны получить качественный бюджет 2011 года, который будет работать на решение задач долгосрочного развития, обеспечит безусловное выполнение социальных обязательств государства перед гражданами России", - сказал премьер.


РФ может прирастить свои ЗВР при нынешнем росте цен на нефть – Путин
МОСКВА, 9 мар - РИА Новости. Россия может увеличить свои резервы в сложившихся условиях роста цен на нефть, сообщил премьер-министр РФ Владимир Путин на совещании по вопросу о финансировании ФЦП в 2011 году и последующие годы.
"Огромную роль для формирования благоприятного инвестиционного климата играет макроэкономическая стабильность, низкая инфляция и доступный банковский кредит, разумный дефицит бюджета на определенном этапе, хорошее соотношение между нашими долговыми обязательствами и нашими резервами. Считаю возможным в условиях современного сегодняшнего роста цен на нефть эти резервы даже прирастить в определенной степени", - сказал Путин

Цена барреля нефти ОПЕК 8 марта выросла до 77,9 доллара
МОСКВА, 9 мар - РИА Новости. Цена нефтяной "корзины" ОПЕК (OPEC Reference Basket of crudes) (http://www.opec.org/home/basket.aspx ) в понедельник, 8 марта, выросла до 77,9 доллара за баррель, следует из сообщения организации.
По состоянию на понедельник цена барреля нефти ОПЕК выросла на 0,59 доллара и достигла 77,86 доллара против 77,27 доллара в предыдущий день торгов.
Рекорд цены "корзины" был установлен 3 июля 2008 года - 140,73 доллара за баррель. Средняя цена по итогам 2009 года оказалась более чем вдвое ниже - 61,06 доллара за баррель.
В феврале 2010 года средняя цена барреля нефти ОПЕК составила 72,99 доллара.
В феврале 2009 года средняя цена составила 41,41 доллара, в марте - 45,78 доллара, в апреле - 50,20 доллара, в мае - 56,98 доллара, в июне - 68,36 доллара, в июле - 64,59 доллара, в августе - 71,35 доллара, в сентябре - 67,17 доллара, в октябре - 72,67 доллара, в ноябре - 76,29 доллара, в декабре - 74,01 доллара, в январе 2010 года - 76,01 доллара за баррель.
В марте 2008 года "корзина" была расширена до 12 сортов нефти за счет Эквадора. Таким образом, в настоящее время цена "корзины" ОПЕК определяется как средний арифметический показатель физических цен следующих сортов нефти, добываемой странами картеля: Saharan Blend (Алжир), Girassol (Ангола), Oriente (Эквадор), Iran Heavy (Иран), Basra Light (Ирак), Kuwait Export (Кувейт), Es Sider (Ливия), Bonny Light (Нигерия), Qatar Marine (Катар), Arab Light (Саудовская Аравия), Murban (ОАЭ) и BCF 17 (Венесуэла).

Вода должна стать таким же экспортным товаром, как нефть – Грызлов
Россия намерена экспортировать воду наравне с такими ресурсами, как нефть и газ, сказал спикер Госдумы Борис Грызлов.
"Полагаю, уже через пять, максимум через десять лет для России экспорт воды может стать реальностью. Возможностей у нашей страны для этого хватает. А у многих наших соседей есть потребности в воде", - сказал Грызлов.

По мнению спикера Госдумы, Россия наравне с экспортом воды может продавать и технологии ее обработки. Санкт-Петербург – единственный мегаполис в мире, в котором вода очищается ультразвуком по новейшей системе, причем, на отечественном оборудовании.

"За четыре года уровень падения заболеваемости гепатитом снизился в 12 раз. Роспотребнадзор подсчитал, что предотвращенный ущерб составил 943 миллиона рублей", - рассказал об успехах генеральный директор ГУП "Водоканал Санкт-Петербурга" Феликс Карамзин.
По его словам, таких результатов удалось добиться благодаря комплексному подходу. На очистных сооружениях городского водоканала четыре года назад внедрили биомониторинг: качество воды контролируют раки. Датчики, закрепленные на панцире, показывают изменение сердцебиения членистоногих при малейшем загрязнении.
Полностью решить проблему осадка сточных вод, по словам Карамзина, удалось без использования полигонов. Вредные вещества в Петербурге не вывозятся, а сжигаются. Вырабатываемая электроэнергия идет на отопление близлежащих районов.
"Мы переходим на использование возобновляемых источников энергии. Это позволяет снизить расходы в водоканале на 50 процентов. Это как раз тот самый резерв, который снижает себестоимость и позволяет замедлить темпы роста тарифа", - сказал Карамзин.
Успехи России оценил известный во всем мире японский ученый Масару Эмато, который принял участие в форуме.
Достижения, которые есть в Петербурге, сложно переоценить. Особенно Японии, потому что у нас по-прежнему хлорированная вода. Это большая проблема", - сказал он.
Исследователь также отметил, что "великим результатом можно назвать и сам факт проведения форума".
"От исследовательских лабораторий проблематика чистой воды приходит в головы политиков, которые заявляют, что необходимо много сделать для сохранения воды. Это привлечет внимание молодых ученых, которые, я уверен, создадут лучший мир", - заметил Эмато.
Однако для успешного продвижения воды как экспортного товара, России предстоит немало изменить в законодательстве страны, отметила минист экономического развития страны Эльвира Набиуллина.
"Самое главное - это создание благоприятной бизнес-среды в секторе водоснабжения, совершенствование нашей нормативно-правовой базы", - сказала она.
В этом году страна инвестировала в водоснабжение около 25 миллиардов рублей (менее 10 процентов от общей выручки коммунального сектора). В пример Набиуллина привела Великобританию, в которой в водоснабжение инвестируется почти половина от совокупной выручки сектора.
Подобные траты оправданы, считают специалисты. По словам Грызлова, реализация программы "Чистая вода" увеличит жизнь россиян на пять лет.
"Вопрос, касающийся обеспечения населения чистой водой, позволяет реализовать главную цель - повышение качества жизни граждан. К 2020 году за счет этого фактора ожидается увеличение продолжительности жизни на пять лет", - сказал глава Госдумы.
Государственная программа "Чистая вода", которая в качестве эксперимента четыре года действовала только в отдельных регионах, будет принята в декабре, а ее реализация по всей стране начнется в 2010 году. Упор, говорят в правительстве, будет сделан на инновационные технологии. 10 миллиардов рублей – бюджет программы на 2010 год. Помимо законодательных изменений, министры планируют поддержать отечественных производителей в сфере водоснабжения и региональные проекты. Повсеместный доступ и улучшение качества питьевой воды – главные задачи программы.
Подобные системы на национальном уровне работают в Казахстане, Германии, Израиле и других странах. Участники форума планируют обменяться опытом в разработке важных нормативных документов и подходах к организации системы водоснабжения.
"Инновации очень важны в эколого-экономическом смысле в управлении водными ресурсами. Пример Аральского моря, которое высохло, теперь то же самое может произойти с озером Балхаш. Мы подняли большой пласт проблем сегодня и решать их надо наднационально, потому что экология не знает границ", - сказал министр охраны окружающей среды Республики Казахстан Нургали Ашимов.
Одним из первых итогов мероприятия стало предложение о создании в России подразделения ООН, которое бы занималось изучением свойств и возможностей очистки воды. Предложение в Организацию Объединенных Наций, сказал председатель Международного форума "Чистая вода-2009" Борис Грызлов, будет отправлено сразу после завершения двухдневной сессии.

Чистая питьевая вода недоступна 11 миллионам россиян – Жуков
МОСКВА, РИА Новости. Около 11 миллионов жителей России не имеет доступа к чистой питьевой воде, заявил вице-премьер правительства России Александр Жуков в ходе международного форума "Чистая вода", открывшегося 24 ноября в Москве.
"Россия не случайно принимает этот форум, проблемы водопользования, очистки воды касаются нашей страны непосредственным образом. У нас две трети населения России имеет доступ к чистой воде, 11 миллионов россиян используют для питья непригодную воду. Так продолжаться не может, правительство РФ активно занимается этой проблемой", - сказал он.
По словам Жукова, одним из серьезных шагов на пути решения проблемы стало принятие в августе 2009 года Водной стратегии страны до 2020 года.
"Это важнейший документ, который ложится в основу реконструкции и развития всей нашей водной системы. Несмотря на огромные запасы пресной питьевой воды, самые большие в мире, ситуация в области обеспечения чистой водой в РФ неблагоприятная: и вода не слишком высокого качества, и система водоснабжения неэффективна", - добавил Жуков.
Он добавил, что Водная стратегия рассматривает госпрограмму "Чистая вода" как важную часть реализации водной стратегии, программа готовится к принятию в декабре 2009 года .
По словам Жукова, правительство ждет прихода частных инвестиций в водную отрасль. "Мы ожидаем прихода серьезных инвестиций со стороны частного бизнеса, многие проекты должны окупаться и приносить прибыль тем, кто вкладывает в это деньги", - добавил он.

Засуха вызвала проблемы с питьевой водой у 6 миллионов китайцев
МОСКВА, РИА Новости. Почти шесть миллионов человек в китайской провинции Юньнань (юго-западный Китай) испытывают проблемы с питьевой водой из-за беспрецедентной засухи, улучшения ситуации пока не наблюдается, сообщает в среду информагентство "Синьхуа".
Согласно официальным данным, в провинции Юньнань проблема с питьевой водой возникла у 5,97 миллиона человек, в результате засухи пострадали около 85% озимых посевов, включая пшеницу, соевые бобы, картофель и рапс. В регионе ожидается резкое снижение урожая этих культур - на 50%.
"Активные меры по ликвидации последствий стихии принимаются, однако улучшения ситуации пока не наблюдается", - отмечается в сообщении.
"Великая сушь" продолжается на юго-западе КНР с минувшего июля. Высохшие леса загорались от малейшей искры. По статистике, с ноября по настоящее время там произошло 84 лесных пожара, что на 611% больше по сравнению с аналогичным периодом год назад.
Засуха вызвала и дефицит электроэнергии в Юньнани, которая полагается на ГЭС как источник обеспечения электричеством. Из-за обмеления рек выработка тока на местных электростанциях упала на 50%.
По прогнозам синоптиков, сушь продолжится вплоть до апреля, однако запасов питьевой воды в регионе хватает лишь на месяц. В связи с этим на юго-востоке КНР объявлен красный, высший, уровень тревоги.

Медведев призвал сделать выводы из "провала" конференции по климату
ГОРКИ, РИА Новости. Российские чиновники должны сделать выводы по итогам декабрьской конференции по климату в Копенгагене, которая оказалась провальной, заявил президент РФ Дмитрий Медведев на совещании по климату.
Изначально предполагалось, что на встрече в Копенгагене в конце 2009 года будет подписан документ об ограничениях на промышленные выбросы в атмосферу, чтобы заменить Киотский протокол, действие которого истекает в 2012 году. Однако договориться об этом не удалось из-за серьезных разногласий между развивающимися и развитыми странами.
"Мы уже на уровне конкретных контактов разговаривали с присутствующими здесь руководителями правительства, обсуждали итоги Копенгагенской конференции. Надо признаться, что это был провал, причем даже очень грустный для всех, особенно для устроителей. Но в то же время, это урок", - сказал Медведев.
По его словам, такого рода мероприятия "должны несколько иначе готовиться для того, чтобы в конечном счете они приводили к более существенным результатам".
Вместе с тем, глава государства отметил, что отсутствие результата - не повод складывать руки.
"Мы все отвечаем за состояние дел на нашей планете, за состояние климата, но тем не менее это довольно серьезный сигнал о том, как нужно устраивать работу", - добавил он.
Медведев напомнил, что на конференции не удалось достичь консенсуса по глобальному юридически обязывающему соглашению на период после 2012 года.
"Но примерно сотни разных стран, включая Россию, одобрили политический документ - Копенгагенское соглашение. В любом случае, это лучше, чем ничего, хотя, конечно, это общая рамка, согласованная далеко не всеми участниками", - пояснил президент.
По его словам, участники совещания должны определиться, как с максимальной эффективностью использовать то, что было сделано, и выстраивать отношения с основными игроками на климатическом поле, а также наметить оптимальные пути оказания содействия менее развитым странам.
"Надо признаться, что выступление руководителей небольших государств, зачастую островных государств, на Климатической конференции было наиболее проникновенным и эмоциональным", - сказал Медведев.
Новое климатическое соглашение является реальным шансом для масштабного внедрения "чистых" технологий, считает президент.
"Тот самый "зеленый" рост, который сейчас является приоритетом практически для технологической политики всех стран, он должен быть обеспечен при помощи такого рода решений", - сказал Медведев, добавив, что такого рода решения должны приниматься правительством, но с упором на бизнес.

Производители кофе несут убытки из-за глобального потепления климата
МОСКВА, 27 фев - РИА Новости. Повышение температуры климата в странах-экспортерах кофе вынуждает производителей этого продукта бороться за более прохладные горные территории, что увеличивает расходы этого бизнеса, заявили представители Международной организации кофе (ICO) на конференции в Гватемале, о которой сообщает AFP.
"За последние 25 лет температура в странах, где выращивают кофе, поднялась на 0,5 градуса Цельсия, что в пять раз больше, чем в предыдущие 25 лет", - заявил руководитель ICO Нестор Осорио (Nestor Osorio), чьи слова приводит агентство.
По словам участников конференции, потепление приводит к усилению конкуренции за горные участки, кофе с которых пользуется большим спросом со стороны покупателей благодаря тонкому вкусу, что увеличивает затраты производителей.
Кофе - основная статья экспорта для целого ряда стран Латинской Америки и Азии. Статистика ICO демонстрирует снижение производства кофе в Латинской Америке в последний год, в основном, из-за плохой погоды.
Национальная кофейная ассоциация Гватемалы, представляющая производителей региона, ожидает падения производства на 28% в первые три месяца этого сезона, сообщает агентство.

ИНТЕРВЮ С ФЬОДОР ЛУКЯНОВ, ГЛАВЕН РЕДАКТОР НА СП. „РУСИЯ В ГЛОБАЛНАТА ПОЛИТИКА”: БЪЛГАРИЯ И РУМЪНИЯ СА ЧАСТ ОТ АМЕРИКАНСКА ИГРА СРЕЩУ РУСИЯ
Как бихте коментирали реакцията на министър Лавров за евентуалното включване на България в американската ПРО? Не е ли твърде мека в сравнение с твърдата позиция, която Русия заемаше спрямо Полша и Чехия?

По принцип не виждам в това нищо странно, защото още нищо не е ясно. За Чехия и Полша имаше конкретен проект с ясни параметри и задачи затова имаше срещу какво да се протестира. В случая с България още нищо не е ясно. Има някаква абстрактна политическа воля от българска страна преди всичко и какво конкретно се има предвид – точно това трябва да се обясни. Ако обясненията бъдат дадени и Русия стигне до извода, че това заплашва интересите й, вероятно ще има и по-твърда реакция. Сега всъщност не е ясно какво означава всичко това.

Лавров говори за изненади, които идват от страна на България и Румъния. Вие бяхте ли изненадан от съобщенията за евентуално включване на двете страни в американската ПРО?

Не смятам, че България и Румъния са самостоятелни действащи лица в този смисъл, точно както такива не бяха Полша и Чехия. Тук не става въпрос за руско-българските, нито за руско-румънските отношения, а за отношенията на Русия и САЩ. Тази тема изплува в този момент, когато още не са завършили преговорите по договора за стратегическите настъпателни въоръжения, а на тези преговори въпросът за взаимоотношенията на настъпателните и отбранителните съоръжения сега е едва ли не главен политически въпрос. Възможно е публичното обсъждане на тази тема (ПРО в България и Румъния – б.а.) във финалния стадий на тези преговори да е елемент от някакъв натиск от страна на САЩ. По принцип твърде странно е, разбира се, ако тази идея сега е възникнала. Защо именно сега? Защо не се изчака сключването на договора, а после да се поставя тази идея? Затова ми се струва, че зад това има някаква не още много понятна игра, която е свързана с преговорите. А България и Румъния са в ролята на второстепенни участници в тази игра.

Въпросът за ПРО ще бъде включен в новия договор за стратегическите въоръжения?.

Въпросът е в точно това – дали да бъде или не. Струва ми се, че в това е едно от принципните противоречия. Тоест Русия настоява на достатъчно ясно обвързване. САЩ по принцип признаха взаимосвързването (на стратегическите и отбранителни въоръжения), но не искат да го обвързват в договора.
По време на визитата на Обама в Русия миналата година по принцип те се съгласиха и дори направиха съответните заявления, че настъпателните и отбранителните елементи от стратегическите въоръжения са взаимносвързани и това е логично, защото няма един елемент отделно, а друг отделно, когато те например са нацелени на едно и също място. В този смисъл това обвързване е напълно понятно. Аз не много добре разбирам дали това напрежение (съобщенията за включване на България и Румъния в ПРО – б.а.) отразява противоречията, които са възникнали по време на преговорите. Вероятно това е така. Самият факт, че САЩ не се отказват от програмата ПРО – това не е новина, защото когато Обама обяви, че в Полша и Чехия няма да бъдат разполагани елементи на ПРО, той не каза, че се отказват от ПРО. Той каза, че се отказват от тези елементи , но ще строят други.

Ако въпросът за ПРО не бъде решен, ще бъде ли поставено под заплаха подписването на договора за стратегическите въоръжения?

В някаква фома той трябва да бъде решен, защото това се точи от дълго време. Разбираемо е, че има някои проблеми и изглежда, че проблемът е именно в това. Затова въпросът е до колко ще бъде определено обвързването – защото то може да бъде в най-общ план, а може и да има някаква конкретно обвръзвнане, а това не е в интереса на САЩ. Вероятно и за това сега е цялата търговия.

Вицепремиерът Сергей Иванов каза, че включването на Румъния в ПРО би било от трън та на глог в сравнения с Чехия. Ако добавим и България, съгласен ли сте с това твърдение?

Това че е от трън та на глог, това вероятно е така, защото в коя част на Източна Европа са разположени американски стратегически обекти – няма принципна разлика. Въпросът е в разясненията, защото трябва да се разбере за какво става въпрос. Ако правилно съм разбрал за румънската част, там става въпрос за малко по-различни ссистеми. Защото в Полша се планираше да бъдат разположени ракети-прехващачи за балистически ракети, а в Румъния изглежда става въпрос просто за тактически ракети или съответно по-отговарящи на реалностите в Иран.

Ако България се включи в американската ПРО, ще направи ли Русия, например, крачка назад в енергийното сътрудничество?

Това преди всичко не е руско-български въпрос, но тъй като България проявява някаква инициатива и е готова да участва, това ще бъде и фактор на двустранните отношения и вероятно ще повлияе на всички други идеи. А и ситуацията в енергетиката отново се променя. Например новият украински президент много активно се кани да развива идеята за газово-транспортен консорзиуч. Аз, честно казано, не вярвам много в този консорциум, защото смятам, че моментът му отмина. Но сега се появяват конкуренти, защото Янукович напълно правилно говори, че Украйна трябва да направи тези стъпки, защото после никому няма да бъде нужна като транзитна държава. От друга страна още не е ясно дали ще го има “Южен поток”. Появяват се нови фактори и ако България демонстрира някаква много ярка политическа позиция, това съответно ще повлияе и на всичко останало. Не смятам, че това е решаващо, но ще стане допълнителен фактор.

А могат ли на едно място – България, да съществуват АЕЦ, строена от Русия, и американски военни обекти?

Струва ми се че това е повече въпрос към българското правителство. Смятам, че за Русия в това няма проблем, защото руската атомна станция е чист бизнес. Тук няма никакъв политически компонент. Русия иска да развива своя атомен комплекс и му трябат поръчки. Друга работа е, че българското правителство може като условие от страна на САЩ, например, да получи такова искане, че там не трябва да има руски обект.

Обама и Медведев се договориха за консултации по ракетните заплахи, но такива засега не се състояха. Какво се случва с “презареждането” на руско-американските отношения?

Сега то вероятно се забави и точно по тези въпроси. Защото по ПРО няма никакво развитие. Смятам, че това е свързано с това, че всъщност в САЩ като цяло няма желание да обсъждат този въпрос съвместно с Русия и още повече да строят някакви системи, съвместно с Русия. Цялата тази история с България и Румъния като цяло е косвен и достатъчно пряк и ясен симптом на това, че САЩ няма да се откажат от своите планове по създаване на своя собствена система (за ПРО) – не с Европа, не с Русия, а собствена система. А това променя цялата ситуация за Русия, защото тогава трябва по друг начин да се възприемат потенциалните сценарии в стратегическата сфера за 10-20 години напред.
Цветана Кръстева, кореспондент на БНТ в Москва. (по Мултимедийни досиета)