ГОЛЯМО БРАВО ЗА БЪЛГ.ЗРИТЕЛИ НОМИНИРАЛИ “БЪЛГАРСКОТО ОПЕРНО ЧУДО” КАТО НАЙ-ЗНАЧИМО ЦИВИЛИЗОВАНО СЪБИТИЕ ПРЕЗ ПОСЛЕДНИТЕ РАЗУМНИ ЗА ЧОВЕЧЕСТВОТО ВЕКОВЕ

Ето това е стойностно схващане за случващото се днес. Всички народи по един или друг начин преживяват полититическите си буламачи на управляващите ги, но не всеки от тях извисява “гласа си” по подходящ и достоен начин в световното пространство и съвремие въобще. А нашият народ напипва и усеща потенциала си вярно в това отношение. Колко хървати, словенци, сърби, поляци ... и други, прославят по такъв начин и толкова масово държавите и народите си? Ако има такива – то те са единични бройки и световно непознати, както се казва! А БЪЛГАРСКИТЕ ОПЕРНИ ГЛАСОВЕ не само са познати, но са и завинаги прочути, слушани и с почит уважени навсякъде по световните сцени. Дълбок поклон пред уникалността, търпението и труда на родните ни оперни изпълнители – това се нарича трудолюбие и всеоотдайност, колегиалност и добронамереност в общото дело, останалото е жалка демагогия! Това ни нарежда действително сред водещите нации в духовния еволюционен прогрес на човечеството. Абе такива сме си ние българите!

ПО АГЕНЦИЯ КРОСС

Българското оперно чудо е най-значимото българско събитие на XX век
София /КРОСС/ Българското оперно чудо е най-значимото българско събитие на XX век, според зрителите на БНТ. То беше избрано с гласовете на 26,56% от зрителите.
По случай 50-годишния юбилей на Българската национална телевизия на 3 декември 2009 година стартира новата телевизионна кампания „Българските събития на ХХ век". В продължение на три месеца БНТ показа всички най-значими и важни политически, икономически, военни, социални, културни и духовни събития, маркирали историята на България в отминалия век.
В поредица от ежеседмични предавания на живо най-големите капацитети и ерудити в различните области - политика, икономика, култура, бит, военно дело, спорт, наука и техника, строителство и т.н., разказаха, разискваха и коментираха номинираните след предварително проучване и селекция ключови събития на ХХ век, които бяха илюстрирани с документални кадри от богатия телевизионен архив на БНТ, в следните категории:

На 3 декември 2009 година, в едночасово предаване на живо от 20,55 ч., бяха обявени 100-те най-важни, знакови и вълнуващи събития на българския ХХ век, които в следващите три месеца, до март 2009 година, бяха показвани, разказвани и обсъждани в ефира на Българската национална телевизия.
Десетте номинации по категории бяха:
1. Военни успехи: Дойранската епопея през 1918 г. по време на Първата световна война
2. Научни постижения: Шестият сърдечен тон
3. Културни събития: Българското оперно чудо
4. Революции в бита: Чушкопекът - патентованото българско изобретение
5. Политически събития: Девети септември 1944 г.
6. Спортни събития: Покоряването на Еверест от Христо Проданов през 1984 г.
7. Любовни истории: Прощаването на Никола Вапцаров със съпругата му Бойка
8. Строежи: Построяването на Димитровград
9. Атентати: Атентатът в храма "Св. Неделя" на 16 април 1925 г.
10. Абсурди и куриози: Информационното затъмнение за катастрофата в АЕЦ "Чернобил"

От десетте номинации вотът на зрителите постави на първо място победителя в културното събитие Българското оперно чудо с 26,56 %. Българското строително архитектурно събитие на миналия век Димитровград бе нареден в общата класация на второ място с 16,77 %. Почетното трето място остана за научното постижение Шестият сърдечен тон с 12,97 %.
Останалите номинации се подредиха по следния начин:
Прощаването на Никола Вапцаров със съпругата му Бойка - 9,03 %
Дойранската епопея през 1918 г. по време на Първата световна война - 8,75 %
Атентатът в храма "Св. Неделя" на 16 април 1925 г. - 7,56 %
Покоряването на Еверест от Христо Проданов през 1984 г. - 6,36 %
Девети септември 1944 г. - 5,79 %
Информационното затъмнение за катастрофата в АЕЦ "Чернобил" - 4,81 %
Чушкопекът - патентованото българско изобретение - 1,40 %
Финалът на кампанията беше коментиран от водещия Георги Тенев и неговите събеседници - министъра без портфейл Божидар Димитров, фотографа Иво Хаджимишев, журналистите Иван Гарелов и Бойко Василев, театралния режисьор Лилия Абаджиева, учените д-р Петър Берон и проф. Пламен Цветков, социолога Кольо Колев, социалния антрополог Харалан Александров и психиатъра д-р Николай Михайлов.

Христина Ангелакова: Има надежда за българската опера
Бих помолила първите мъже в България да погледнат класацията „Българските събития на XX в." и нека да направят така, че оперният певец да не се гъне от труден живот, а наистина да може още повече да изяви себе си, а чрез себе си да изяви и българската оперна култура и театър, призова оперната певица.
Интервю на Анастасия Бакалска, Информационна агенция КРОСС

Българското оперно чудо стана най-значимото българско събитие за XX век. За него гласуваха 26.56% от зрителите на БНТ. Очаквахте ли такъв резултат?
Не, не очаквах такъв резултат, като гледам отношението към културата в последните години, към изкуството още повече, а към операта най-вече. Не очаквах и съм безкрайно радостна от този резултат. Има надежда - аз съм убедена в това, защото познавам не само моето поколение, не само поколението преди мен оперни певци, но познавам и сегашното младо поколение български оперни певци. Убедена съм, че може би най-големият ни авторитет навън, извън България, носят точно те. Така че безкрайно се радвам на всички тези, които са натиснали копчето в подкрепа на операта.

Модерно изкуство ли е операта днес?
Естествено, просто има различен прочит, различна визия по-скоро, съобразявайки се в повечето случаи с очакванията на сегашната публика, на съвременната публика. Но не виждам какво се е изменило в годините и във вековете - човек да може да слуша и да съпреживява музиката чрез оперната сцена. Така че аз го намирам за достатъчно съвременно и достатъчно модерно изкуство.

Според Вас на какво трябва да залага операта, за да привлича още повече публика, а също и да привлича младото поколение.
Има много млади хора, доста се промени състава на публиката в последните години - имам и лични наблюдения. Не си мисля, че публиката на опера е застаряваща публика. Съставът на тази публика е от всички поколения. Разбира се, че трябва да се прави повече реклама. Разбира се, че може би трябва да се набляга освен на качеството, но и на самите участници в оперния процес - артисти, музиканти, оркестър. Също така много трябва да се наблегне и на визията. Съвременният слушател е и зрител и иска освен качествена музика, да се наслади и на красива визия. Мисля, че и това е едно от нещата, които са задължителни за всяка сцена.

На какво ниво е българската опера и къде се нарежда в европейската класация?
Не съм информирана къде точно се нарежда и дали има такава класация, в която да кажем, че българският оперен театър в момента е на дъното или е в средата. Но аз си мисля, че специално, познавайки добре репертоара и качеството на спектаклите и новите постановки на Софийска опера, смятам, че е доста напред в класацията. Това е така, защото първо - се канят добри певци, освен тези, които са на щат в операта, но и има тенденция към осъвременяване на прочита на оперната литература. Аз си мисля, че никога не трябва да бъде осъвременявана заради самото осъвременяване, а наистина да има защо да е направено това. Мисля си, че специално Софийска опера е на едно много добро ниво.

Какви са проблемите на операта?
Проблемите на операта са като навсякъде. Те не са различни, защото оперни певци има в България, български оперни певци биха дошли от всички краища на света. Но стигаме пак до проблема, който мъчи целия живот в България - финансирането. Аз бих помолила първите ни мъже в републиката да погледнат тази класация и нека да направят така, че да не се гъне оперният певец или оперният музикант от труден живот, а наистина да може още повече да изяви себе си, а чрез себе си да изяви и българската оперна култура и театър. Дано чуят този призив, защото това не е само някакво си ъгълче на нашата културна история и затова би трябвало да се замислят тези, които ръководят културата.


ЕТО ГИ И ПЪРВИТЕ БЪЛГАРСКИ МЪЖЕ С КАКВО СЕ ЗАНИМАВАТ!? – “ЗАКАЧКИТЕ” ПО СЕЛСКИ ПРОДЪЛЖАВАТ!!! ГРАЖДАНИ, ВЕЧЕ ЩЕ СЕ ДВИЖИМ СЪС СТЕНОГРАМИ ... ДАЖЕ И ОТ/ДО ... ТОАЛЕТНИТЕ СИ – просто протокол!

Дянков: Разговорът с президента беше конструктивен
София /КРОСС/ "Казах това, което имах да казвам", заяви финансовият министър Симеон Дянков след срещата му с президента Георги Първанов, поискана от министъра, след като държавният глава заяви, че изказване на Дянков в ефирна телевизия е уронило неговия авторитет, предаде репортер на Информационна агенция КРОСС.
Дянков определи разговора си с Първанов като конструктивен, но отказа да отговори на въпроса дали се е извинил на президента. Той отказа и всякакви други коментари и на няколко пъти предупреди обградилите го журналисти, че има опасност да падне.
Сред репортерите бе и Биянка от „шоуто на Иван и Андрей”, която попита министъра дали отново би гостувал в предаването, „за да завърши тази сага”, но не получи отговор.
Срещата между президент и премиер продължи около половин час.

Преди срещата Симеон Дянков заяви, че недоразумение между институциите по всяко време, особено по време на криза, не е хубаво за една държава. Той донесе със себе си стенограма от участието му в предаването, с която да подкрепи думите си.
Повод за разногласията между Първанов и Дянков стана въпрос към министъра дали според него президентът е „млад милиардер”.
Ето какво каза Дянков в "Шоуто на Иван и Андрей" на 1 март:

Водещ: Впрочем, между тези много богати хора вкарахте и президента в едно Ваше изказване, където казахте, че Първанов е млад милиардер. Това го направихте през октомври 2009 година. Че има десетки луксозни имоти по света - САЩ, Европа и Дубай. Имате ли доказателства за това?
Симеон Дянков: Това едва ли...Не си спомням това изказване да съм го казвал аз точно. Други неща си говорихме с президента, но точно това, не е мое изказване.

Водещ: Млад милиардер ли е?
Симеон Дянков: Не е млад, определено.

Водещ: Т.е. е милиардер.
Симеон Дянков не отговаря, само се усмихва.

Цецка Цачева: Ще предложа до края на година да няма промяна в заплатите на депутатите
София /КРОСС/ Спрямо стандарта в държавата и възнагражденията на гражданите в държавата, депутатското възнаграждение е нормално. Спрямо възнаграждения в останалите държави-членки на ЕС, то е много ниско. Това заяви в предаването „Тази сутрин" по бТВ председателят на Народното събрания Цецка Цачева, относно възнагражденията на депутатите, които варират около 2 500 и 3 000 лв. за тези, които са активни в комисиите.
Тя се обърна към колегите си в парламента: „Искам да благодаря на всички народни представители от всички парламентарни групи за усилията, които те полагат, за присъствието им и за достойното посрещане на г-н Бузек, защото от негова страна това беше знак за високата оценка, която той има, към националния ни парламент".
Цачева подчерта, че за първи път след Лисабонския договор волята на националните парламенти може да се чуе в Европейския парламент, което означава, че вече българските народни представители вече могат да влияят на законодателството в цялата европейска общност. „Фактът, че беше в България Бузек е признание, че ние се справяме с добри темпове и сме в челната десетка на държавите, които съобразяват вътрешното си законодателство и поведението си на национални парламенти спрямо тези норми", каза още Цецка Цачева.
„Възнаграждението на председателя на НС, както и да се казва той, е в зависимост от възнаграждението на народните представители, което по правилника на НС, от Великото народно събрание насам, винаги се изчислявало по сравнително една и съща формула. База за това служи средната заплата в държавния сектор" - това обясни Цецка Цачева. Тя добави, че всяка календарно година се актуализира заплатата на народните представители, заради актуализирането на заплатите на чиновниците в държавния сектор. „Няма да допусна популистки и нихилистки отношения към върховния законодателен орган на България. Винаги ще застана с авторитета и с името си зад това народните представители да получават едно възнаграждение, което е съответно на работата, която вършат", категорично заяви председателят на НС. Средната депутатска заплата от началото на година е скочила със 111 лева. Това увеличение не е самоволно, а по формула, заложена в правилника още от Велкото народно събрание, обясни Цецка Цачева. Тя обяви, че вчера е възложила да бъде направено социологическо проучване за това „Как гледат българите на това - трябва ли да има една достойна институция, трябва ли законодателният орган да има своята тежест". В сряда ще предложа до края на година, която се очертава тежка във финансово-икономическо отношение, да няма промяна в заплатата на народните представители, посочи тя.
Относно това, че рейтингът на НС не е толкова висок, колкото са били очакванията, Цецка Цачева изказа мнение: „В НС се концентрира отношението върху всички държавни структури. Всички непопулярни мерки, които са предвидени като рестриктивни такива за преодоляване на кризата, рефлектират върху отношението на НС".

Депутатите избраха Христина Митрева за шеф на НОИ
София /КРОСС/ Със 148 гласа „За”, нито един „Против” и един „Въздържал се”, депутатите одобриха кандидатурата на Христина Митрева за управител на НОИ.
Зам.-министърът на труда и социалната политика бе номинирана в четвъртък от ГЕРБ, след като на 25 февруари Сотир Ушев бе освободен от поста.
Мандатът й изтича през май 2013 г.

Христина Митрева е родена на 15 август 1949 г. Дипломира в специалност „Статистика” на ВИИ "Карл Маркс". От 1971 до 1990 г. работи в Научния център по статистика при ЦСУ, научен сътрудник III-I степен. От 1998 г. е главен актюер и главен директор на Главна дирекция "Анализ, планиране и прогнозиране" в НОИ. От март 2009 г. е независим член на Европейския статистически консултативен комитет към ЕП и ЕК. От август същата година е зам.-министър на труда и социалната политика.
Владее английски, руски и чешки език.

В рамките на парламентарния контрол Симеон Дянков, Заместник министър-председател и министър на финансите, ще отговори на въпроси относно: контрабандата на цигари; финансовата политика на правителството и др.
Тотю Младенов, Министър на труда и социалната политика ще отговори на въпроси относно: предвиждането за размера на безработицата през 2010 г.; стратегията на Министерството на труда и социалната политика за справяне с безработицата и др.
Божидар Нанев, Министър на здравеопазването ще отговори на въпроси относно: цялостната политика на МЗ; реформите в областта на диспансерното лечение и наблюдение на пациенти със социалнозначими заболявания; правната и финансовата основа на защитените болници, спешните кабинети и други в здравния сектор и др.
На депутатски въпроси ще отговарят и министрите Аню Ангелов, Маргарита Попова, Сергей Игнатов, Александър Цветков, Мирослав Найденов и Росен Плевнелиев.

Борисов: Потеклото ми е такова, че нямаше да ме вземат в ДС
София /КРОСС/ Никога не съм имал нещо общо с Държавна сигурност. Това заяви премиерът Бойко Борисов по време на парламентарния контрол, на въпрос от страна на депутата Тодор Великов РЗС дали е имал принадлежност към тоталитарните служби.
„Потеклото ми е такова, че нямаше да ме вземат в ДС. Пожарната беше висшето ниво, до което имах достъп”, посочи Борисов.


А ЕТО И ДНЕШНАТА МЕДИЙНА МАНДЖА:

ПО ЕКИПНЮЗ.КОМ

Цветан Цветанов: Престъпна група е заловена на местопрестъплението
Полицията в Козлодуй е задържала престъпна група в момент на действие, заяви вътрешният министър Цветан Цветанов. Министърът уточни, че около 2.30 часа в Козлодуй е бил нападнат офис на нотариус в центъра на града, в близост до сградата на съда. Около обяд ще има пресконференция по този и по други случаи, свързани с борбата срещу наркотрафика.
Нападателите са изхвърлили през прозореца метална каса, принадлежала на нотариуса. Обезвреден е бил автомобил на СОТ, след като са му били спукани гумите. Друга група от нападателите е подала сигнал за инцидент в противоположния край на града, за да отвлече вниманието на охраняващите. Въпреки това полицаите са действали правилно и адекватно и са задържани петима души.
Задържани са двамата нападатели на офиса, единият е от Бяла Слатина, а другият е известен като Огнян Парашмангела, който е бил съпричастен с обири в Пловдив и е част от групата на Титката. При задържането двамата са оказали съпротива, при което един от нападателите е прострелян в ръката. На мястото са задържани специални средства за разбиване на офиси, маски, радиостанции.
Министър Цветанов уточни, цитиран от Фокус, че това е една от т.нар. “групи, поставени под контрол и наблюдение”, които често гастролират в страната. Министърът благодари на полицаите за добре свършената работа.

Задържаха полицай лихвар
Служител на ОДП - София, занимавал се с лихварска дейност, е задържан в четвъртък, съобщи пред журналисти в Пловдив министърът на вътрешните работи Цветан Цветанов. Мъжът е от Етрополе, уточни министърът. Той добави, че при извършените обиски са открити няколко нотариални акта на имоти на трети лица, съхранявани от въпросния служител.
Задържаният се е занимавал с дейности, неприсъщи за служител в системата на
МВР, каза Цветанов.
Министърът е в Пловдив, за да присъства на годишния отчет-анализ на Областната дирекция на МВР.

Николай Младенов ще участва в неформална среща на външните министри на ЕС в Испания
На 05.03 и 06.03 в испанския град Кордоба министърът на външните работи Николай Младенов ще участва по покана на своя испански колега Мигел Анхел Моратинос в неформалната среща на министрите на външните работи на държавите-членки на ЕС - т.нар. Съвет "Гимних", съобщи дирекция "Информация, връзки с обществеността и европейска комуникация" на министерството на външните работи.
По предложение на испанското председателство министрите на държавите-членки на ЕС ще обсъдят идеи и насоки за бъдещите действия на ЕС по отношение на Близкия изток, политиката на ЕС спрямо големи развиващи се страни като Китай, Индия, Бразилия, новите инструменти на Общата външна политика и политика за сигурност, в частност Европейската служба за външна дейност.
По традиция на работния обяд на 6 март, са поканени и външните министри на страните-кандидатки за членство Хърватия, Турция и Република Македония, а във фокуса на дискусията ще бъде развитието на процесите в Босна и Херцеговина.

Прокуратурата иска да разпита екипажа на македонския кораб “Илинден”
Българската прокуратура е изискала от македонските власти нейните представители лично да разпитат екипажа на кораба "Илинден" и няколко македонски длъжностни лица. Искането е изпратено чрез съдебна поръчка, като македонската страна няма краен срок, в който да отговори на молбата, каза заместник-градският прокурор на София Божидар Джамбазов. Той наблюдава паралелното дело, което се води в България във връзка с трагедията в Охридското езеро, съобщи Националното радио.
Джамбазов заяви, че не е запознат със заключенията на македонския съдия-следоватетел, работещ по случая, но очаква повече информация, когато за разследването отговорност вече ще има македонската прокуратура.
Все още няма яснота около разследването, което водят димитровградските обвинители за допуснати нарушения около организацията на екскурзията до Охрид, каза още заместник-градският прокурор на София.
Корабът “Илинден” потъна в Охридското езеро на 5 септември миналата година с над 50 български туристи на борда, при което 15 от тях се удавиха.


ПО НЮЗ.БГ

Българите горди с оперното чудо - най-значимото събитие на ХХ век
Вчера зрителите на БНТ избраха чрез гласуване победителя в кампанията „Българските събития на ХХ век".
Българското оперно чудо беше определено за най-значимото българско събитие на XX век.
От десетте номинации вотът на зрителите постави на първо място победителя в културното събитие с 26,56 %.
Българското строително архитектурно събитие на миналия век Димитровград бе нареден в общата класация на второ място с 16,77 %.
Почетното трето място остана за научното постижение Шестият сърдечен тон с 12,97%.
Оспорваната политическа дата Девети септември 1944 г. събра 5,79 % от гласовете, българският технически патент - чушкопекът - 1,40 %.
В продължение на три месеца българите определиха най-значимите събития на България за изминалия ХХ век.
Събитията бяха разпределени в десет категории. Зрителите избираха между десетте победители-финалисти от националното тримесечно гласуване.

"Преджобват ни с нови 65 млн. за парно", "Убиваш 5, признаваш и не лежиш до живот" , Сменят топломерите / "24 часа":
Преджобват ни с нови 65 млн. за парно
65 млн. лв. най-малко ще струва на всички българи с парно подмяната на уредите върху радиаторите. Вече изтича срокът на батериите на първите, които бяха монтирани през 1999 и 2000 г. 18 хил. клиенти на най-големия топлинен счетоводител ще трябва да купят нови разпределители до началото на следващия отоплителен сезон.
От фирмите са изчислили, че до 2012-2013 г. трябва да се сменят уредите на 1, 350 млн. радиатора. Цената на три обикновени разпределителя е към 145 лева. Най-усилената подмяна ще е през 2012 г.
Преди 10 години - от 2000 до 2003 г., българите са платили за тях и за вентилите 102 млн. лв. За устройствата на три радиатора тогава са броили 180 лв.

Закон лови крадливите кметове / "Труд":
ГЕРБ "удря през пръстите" със закон крадливи кметове
Революционни промени в Закона за обществените поръчки (ЗОП), които да "ударят през пръстите" основно кметовете и нагласените общински търгове, както и държавните институции, гласят от ГЕРБ, научи "Труд". Вносител е Минитерският съвет (МС) с активното участие на депутати юристи от управляващата партия.
От 2 % до 10 % от стойността на обществената поръчка е глобата, която заплашва възложителя, ако се установят нарушения в процедурата, обясни депутатът от ГЕРБ Емил Радев.

Дянков на 4 очи с Първанов / "Сега":
Дянков ще се помирява с президента днес
Президентът Първанов ще приеме днес финансовия министър Симеон Дянков, съобщиха от пресслужбата на държавния глава с уточнението, че срещата е по молба на Дянков. Не се прави уточнение за какво ще е разговорът между тях. Преди три дни обаче Първанов поиска финансист № 1 да подаде оставка или да обоснове твърдението си, че е "млад милиардер". Всичко тръгна от тв шоу, в което бе цитирана информация от неназован източник в интернет. Според нея президентът разполага с множество имоти зад граница. Тогава Дянков невинно запита: "Защо млад", без да отрече категорично, че думите са негови.

Темида / "24 часа":
Убиваш 5, признаваш и не лежиш до живот

При съкратеното съдебно следствие отпада доживотният затвор със и без замяна.
Извършителите на престъпления, за които се предвижда такова наказание, ще получават от 20 до 30 г., реши вчера правната комисия, която обсъжда и гласува на второ четене промените в Наказателния и Наказателнопроцесуалния кодекс.
Това означава, че някой, който е автор на масово убийство, ако си признае, няма да лежи до края на живота си. Доживотна присъда наскоро на първа инстанция получи Манчо Панюков, който закла децата си и изгори жена си.

Обраха Доган / "Стандарт":
Нагли апаши обраха Доган
Нагли крадци обраха луксозната морска резиденция на лидера на ДПС Ахмед Доган. Огромната хасиенда в местността Росенец край Бургас е била атакувана в нощта срещу 3 март. Бандитите са успели да се промъкнат в сградата, след като строшили бравата на входната врата. От Догановите сараи са отмъкнати 7 огромни плазмени телевизора, 5 цифрови приемника за тях, 2 DVD плеъра и скъпа система за домашно кино. От работния кабинет пък са откраднати факс апарат, професионална кафемашина и много скъп самурайски меч.

Криза /"Стандарт":
Гърци спасяват парите си у нас
Няма източване на пари от гръцките банки в България към Атина, напротив. Забелязва се тенденция за увеличаване спестяванията на граждани от южната ни съседка в родните трезори. Това заяви управителят на БНБ Иван Искров. Той отговори на журналистически въпрос изтичат ли пари от гръцките банки, работещи у нас, заради кризата в Атина. В България положението е спокойно и доходността по депозитите е висока, поясни гуверньорът. Според него същото може да се каже и за гръцката банкова система, която е сред най-добре капитализираните в света, въпреки икономическата рецесия. Обидно е да се говори по този начин, каза Искров.

ПО МONEY.BG

Дойде време да се разчистят Авгиевите обори
Без драконовски мерки за икономии Атина не може да се измъкне от безпрецедентната бюджетна криза, стреснала не само гърците, но и цяла Европа. С нов, още по-суров план Гърция се надява да изплува от дъното, е изводът от коментара радио Deutshe Welle.
С нов, още по-суров план Гърция се надява да изплува от дъното. Ако по повод новия план за икономии в Атина се говори за кръв, пот и сълзи, то върху плана ще трябва да са покапали и няколко крокодилски сълзи. Години наред гърците живеят много над възможностите си с парите на ЕС. И ето че дойде време да се разчистват Авгиевите обори. Затова суровите мерки са не само оправдани, но и правилни.
И Европа е виновна
Няма съмнение, че Гърция трябва да бъде водена изкъсо, от гледна точка на дългогодишните стъкмистики, представяни от Атина в Брюксел. Покрай възмущението спрямо Гърция, което цари понастоящем в Берлин, Брюксел и Париж, биват забравяни обаче някои важни аспекти. Не бива с лека ръка да освобождаваме ЕС от отговорност за финансовия хаос, царящ понастоящем в Гърция.
Пет пъти през последните години европейската статистическа служба Евростат е обръщала внимание върху фалшифицирани гръцки статистики. Пет пъти нищо не се е случвало. През 2004 година, въз основа на съмнения около финансовото състояние на Гърция, Брюксел настоява за проверки на място. Предложението е отхвърлено от страните-членки на Съюза. Човек трябва да има предвид тези факти и когато в края на тази работна седмица германската канцлерка Ангела Меркел се срещне в Берлин с гръцкия министър-председател Папандреу.
Балансиране по тънък лед
Към всичко това се прибавя и още едно обстоятелство - а именно, че гръцкият премиер няма много широко поле за действие. Въпреки че мерките за икономии са толкова належащи за Гърция, той може да ги проведе само заедно с населението на страната, а не срещу него. Или казано с други думи, сегашният положителен обрат в Гърция би могъл да се превърне в своята противоположност, ако натискът прехвърли границата на поносимото.
Тоест, Папандреу ще трябва да се движи по доста тънък лед, за да не прекрачи границата между спешно необходимите реформи и максималното натоварване на местното население. В тази връзка съществува възможността Атина да намали бюджетния си дефицит до изисквания от Брюксел максимум 3 процента от БВП не за три, а за четири години. Защото в противен случай е налице опасност гръцката икономика да бъде обладана от депресия и безработица - и то в момент, когато стопанството най-сетне има нужда от прираст.

Fitch заплаши да понижи кредитния рейтинг на България
Въпреки че България е страната от ЕС с най-малък бюджетен дефицит, като дял от БВП, нейната кредитна оценка може да бъде занижена и да отиде в неинвестиционната скала. Това заяви влиятелната рейтингова агенция Fitch Ratings, предаде Bloomberg. Причината е, че размерът на външните задължения надвишава размерът на икономиката ни.
Едуард Паркър, който оглавява отдела за развиващите се пазари в Европа, заяви, че фискалната ситуация в страната ни е стабилна, но рискът идва от частния сектор, който е сериозно задлъжнял. Това постава цялата страна в уязвима финансова позиция, допълва експертът.
В момента оценката на Fitch за дълга в чуждестранна валута на България е BBB-, която е най-ниската от проинвестиционните. Негативната перспектива беше поставена на страната ни през април миналата година.
Bloomberg отбелязва, че брутният външен дълг на България възлиза на 37.6 млрд. евро към края на 2009 г., което е 111% от БВП. По думите на Паркър страната ни може да бъде подложена на натиск заради дефицита по текущата сметка и обвързаността си с еврото.
Въпросът е как този дефицит ще бъде финансиран и дали това няма да окаже влияние върху икономическия ръст на страната, пита кредитната агенция.
Със заеми, които надвишават депозитите с около една трета, банките в България трябва да взимат пари от банките-майки, за да могат да поддържат кредитирането. Западните банки в момента отписват активи и намаляват обема на балансите си, като по този начин намаляват свободните средства за да финансират чуждестранните си подразделения.
Това може да доведе до натиск върху платежния баланс, ръста на икономиката и валутния борд, която ще окаже влияние и върху публичните финанси, допълва Паркър.
Очакваме коментар от Министерство на финансите!


ПО ДОЙЧЕ ВЕЛЕ

Политическото шоу "Кой е милиардер"
Добре дошли в поредното шоу
Недомлъвките на Дянков и обвиненията на Първанов захранват неизчерпаемия жанр на политическата комедия на недоразуменията в България. За силата на слуховете и стила на политиците е коментарът на Бистра Узунова.
По тоталитарно време слуховете за властта бяха страшна сила. Запълваха нормалната жажда на хората за информация, която им беше отказвана. Коригираха съзнателно пусканите в обращение дезинформации и противодействаха на партийното промиване на мозъци.
Борисов трябва да се намеси
В по-ново, демократично време, функцията на "народния коректив" позаглъхна и се приюти под крилото на жълти вестници и предавания, за да избухне после още по-мощно, след като се видя, че и политиците на демокрацията не винаги обичат прозрачността да е над всичко. Така браншът "слухове, клюки и догадки" се възроди по-силен от всякога, измествайки трайно фокуса на обществото към интригата и интригантите, а истината стана нещо, което не е задължително да се познава.
Всички са маскари?
По същия модел върви и титаничният двубой Първанов-Дянков, който, както се оказа, бил "недоразумение". Кой какво не е доразбрал, кой е казал истината, а кой - лъжата, и защо онзи, който лъже, не понася последствия, остава неясно, но не това тревожи обществото. Открай време се знае, че крушката си има опашка, или казано иначе - че всички са маскари. Какво значение, че обвиненията за корупция са "копи-пейст от Гугъл". А там, както знаем, пише всякакви неща. Журналистите-шоумени оттам черпят вдъхновения за информационното "подгряване на публиката".
Вместо да гледа как да увеличава "малката пица", Дянков ходи по шоута и се заплита в недомлъвки и задявки на тема "кой е милиардер", а това е редно да разтревожи премиера Борисов. Не като арбитър между двамата спорещи, защото това е работа на съдилищата, а защото като премиер носи отговорност за поведението на екипа си. От финанси Дянков не знам дали разбира, но от добър политически стил - определено не. Артистичните му изяви в политиката станаха прекалено много за министър, който отговаря за "сериозен" ресор.
Дянков попрекали
Пък и медиите в България са твърде гъвкави. Отдавна са усетили, че съдебната власт е абдикирала и с готовност поемат част от нейните функции на клюкарско ниво в любими на публиката шоута и развлечения. Политиците - на свой ред - не подбират много-много. Покрай ясновидци, чалга, голотии и примитивни смешки, току се изтупа някой от тях, тръгнал на лов за "народната любов".
"Като не знаеш да говориш, слушай и се учи"
Първанов да се сърди и на самия себе си. Странно-непонятната му поява преди време в шоуто на Слави откри традиция, която допадна и на други. А Дянков да си запише някъде латинската поговорка: "Като не знаеш да говориш, слушай и се учи".
P.S. От "Шоуто на Иван и Андрей” вчера обявиха, че е поканена ясновидка, която може да предскаже развитието на едно съдебно дело. Напразно си харчат парите. За подобно нещо в България няма нужда да си ясновидец, пък и няма да събере толкова сеирджии, колкото драматичните недомлъвки на Дянков.
Автор: Бистра Узунова, Редактор: Александър Андреев

Скелети в социалистическия гардероб
Време е за осветляване
Не доносниците, а професионалните ченгета на едновремешната ДС заслужават по-строга морална присъда. В същото време всички, които са живели в НРБ, имат своите малки срамни тайни, които най-после трябва да признаят.
Това са част от тезите на колегата Александър Андреев в интервю пред списанието на Хелзинкския комитет „Обектив”:
„Обектив”: Познавате процесите по разсекретяване на архивите на Щази и позакъснялото отваряне на досиетата на българската Държавна сигурност. Кои са същностните различия в начина, по който протекоха дискусиите за дейността и ролята на бившите комунистически тайни служби в Германия и в България? Кои са основните грешки, които допусна българското общество?
А. Андреев: „Главната разлика е, че в Германия става дума за архиви на вече несъществуващата държава ГДР. Тоест, обработката на архива на Щази е по-изчистена от политически шум, много по-рядко се намесват аргументи за „национална сигурност”, опазване на активни офицери или агенти, партийно-политически съображения. Освен това архивите на Щази бяха спасени и опазени в сравнително пълен обем благодарение на бързата реакция на гражданските формации в бившата ГДР. Българската опозиция в края на 1989 и началото на 1990 г. пропусна да го стори своевременно, в резултат на което са били унищожени все още неизвестен обем архиви.
Между воайорството и заклеймяването
Втората важна разлика е, че германският закон има лустрационни елементи, а българският - не. Лично за съм раздвоен кое решение е за предпочитане. Трето: поради обстоятелства, свързани с т. нар. „национален манталитет”, с дискусионната култура, а не на последно място и с финансирането на гигантската дейност по обработването на архивите, в Германия дискусията се води много по-задълбочено и целенасочено, отколкото в България.
Българската дискусия, уви, има доста „списъчен” характер, тя непрекъснато се лашка между сензацията и възмущението, между воайорството и заклеймяването, между политическите игрички и биографичните оправдания. За съжаление, българското общество все още не е развило достатъчно инструмента на задълбочената обществена дискусия, поради което не съумява да помести тази изключително важна тема на съответното й място в съзнанието на хората.”
„Обектив”: Екатерина Бончева заяви, че „документите трябва да бъдат четени подробно, защото става дума за различни човешки съдби и не можем да сложим всички под един знаменател”. Доколко основателни са упреците, че сегашното четене на досиетата изравнява разликите между хората, защото публикуваната информация се свежда само до списъци, а списъкът е беден и „несправедлив жанр”(Пламен Дойнов)?
Кои са били най-лошите?
А. Андреев: „Напълно съм съгласен с този извод. Но документите трябва да бъдат четени през още няколко филтъра. Наскоро с приятели обсъждахме и още един въпрос, който е много важен за моралното здраве на обществото: кои всъщност са били най-лошите? Политическото ръководство на страната, което е давало поръчката? Изпълнителният орган, тоест самата ДС с отделите и офицерите си? Или доносниците? Пак за моралното здраве на обществото е много важно да се приказва и за отговорността на онези - на повечето измежду нас, всъщност - които бяхме съвременници и макар да не сме участвали в мръсната игра на ДС, сме я приемали едва ли не за нормалност. Пак в самокритичен план: преди да поставим доносниците и офицерите на позорния стълб (където им е мястото), трябва да говорим и за тоталната аморализация и деморализация на онова общество. За обстоятелството, че освен мрежата на ДС имаше и други мрежи, функциониращи отвъд морала. За многобройните привилегии, за принадлежността към определен елит, в крайна сметка за връзките, чрез които, сигурен съм, повечето от нас по онова време поне спорадично си набавяха статути и блага.”
„Обектив”: Твърдите, че българският закон за досиетата е добър. Кои са все пак пропуските и слабите места на този закон, респективно какви поправки трябва да бъдат направени, за да бъде разширен достъпът до документите на ДС?
Да се осветлят ВСИЧКИ
А. Андреев: „Най-слабото място на закона е сложната плетеница от дати и периоди, стесняващи кръга на хората, функциите, длъжностите, които подлежат на осветляване. Според мен би трябвало, макар че такова решение е политически неосъществимо, да се създаде проста и разбираема рамка: офицери, сътрудници и т.н. на ДС в периода от създаването до закриването й, като се запази списъкът на релевантните обществени групи, които да се осветляват без ограничение във времето. С други думи, да се осветлят ВСИЧКИ, заемали или заемащи съответните позиции, без покойниците.”
„Обектив”: Заявихте, че архивите на Първо главно управление са може би най-интересни за четене и ще ни поднесат изненади. Какво имате предвид? Смятате ли, че след тяхното отваряне ще научим наистина нещо за т. нар. външнотърговски дружества и източването на Народна република България?
Шпионската дейност - отвъд закона, но навсякъде факт
А. Андреев: „В сравнение с Германия, където Кръглата маса в бившата ГДР взе решение за унищожаване на архивите на източногерманското разузнаване, в България архивите на ПГУ теоретично са достъпни и това е огромно предимство! Разбира се, НРС пази и ще пази на кръв тези архиви, но все пак комисията може да извлече от тях информация по много важни въпроси, включително и споменатите от вас. Ето и още: „мокрите поръчки” зад граница, ДС и фирмите-папки, възникването на българска олигархия. ДС и възникването на престъпни мрежи в България. ДС и контрабандните канали. Кражбата на технологии, проектите „Нева” и „Монблан”. Операциите срещу НАТО, след като днес България вече е член на тази организация.
Много важен аспект, свързан с дейността на шпионите по цял свят, е изключително съмнителната от правна и морална гледна точка легитимация на професията им. С други думи, допустимо ли е държавен служител да получава задачата да нарушава законите на чужди страни? Защото шпионите правят тъкмо това, нали? Дългогодишният директор на ЦРУ Уилям Колби в разговор с Ориана Фалачи описва тази дилема с типичния за повечето шпиони цинизъм: „Изобщо вие ме питате следното: една нация има ли правото да използва собственото си разузнаване спрямо друга нация чрез нелегални и незаконни дейности? Ами във всяка страна съществува закон, който отговаря отрицателно. И почти във всяка страна това се прави. Незаконно е, но всеки има правото да го върши.” Както се казва: коментарът е излишен.”
Доносникът и ченгето - прилики и разлики
„Обектив”: Кои са основните манипулации и мистификации около дейността на комунистическата Държавна сигурност и днешното разсекретяване на архива й? Мога да започна с две от тях - че е възможно да се окажеш сътрудник на ДС без да си знаел това и без да си подписвал нищо и че има несъизмерима разлика между Шесто главно управление и всички останали управления на ДС, или както го каза с други думи бившият сътрудник на Трето управление на ДС Тодор Батков, „трябва да се срамуват всички, които продължават да слагат в един кюп разузнавачи и жалки доносници”.
А. Андреев: „Не съм работил достатъчно дълго и задълбочено с архивите на ДС, за да твърдя със сигурност, че може да има или да няма манипулации. Склонен съм да мисля, че сътрудничеството е безспорно, когато има подписана декларация и поне един писмен документ - донесение, доклад, както щете. Напълно е възможно обаче да са били „водени” и мъртви души - заради плана и отчета.
Да, разлика има, и то огромна, но в обратната посока. Вярно, доносниците са вършели доста гадна „работа”, ровейки се в мръсното бельо. Тяхната дейност безспорно е морално осъдителна, дори възмутителна. Но, първо, много от тях са я вършили под натиск. И второ - тук ще кажа нещо, което навярно звучи предизвикателно: доносници ставаха главно хора, които нямаха друг достъп до привилегированите обществени сфери, не притежаваха много други качества и умения, с две думи, скромно скроени и в повечето случаи нещастни хора. Не че ги ожалвам, просто така си представям обобщения портрет на доносника. Докато онези, които са „работили” за другите отдели на ДС, са взимали решението си в повечето случаи доброволно и по убеждение. Разбира се, и с користни мотиви. А това е много по-лошо, защото си имаме работа с „рецидивисти” на тайната власт, с хора, които са убедени, че практикуването на тайна власт е нещо правилно.
Младите ще търсят сметка
Това е и най-актуалният въпрос при отварянето на архивите: за противоречието между тайната и явната власт. За почти еротичния стремеж към тайна власт. За проблематичното прескачане от сферата на тайната в сферата на явната власт - политици, дипломати, съдебна система, медии.”
Истината боли
„Обектив”: Социолозите говорят за „траен обществен неинтерес” към темата за досиетата. Как трябва да бъде преформатирано говоренето за ДС и нейния архив, че да предизвика интереса и вниманието на обществото и да развенчае митовете и манипулациите, свързани с дейността на репресивната комунистическа машина и нейното влияние в годините на прехода?
А. Андреев: „Поколенията, които са били на смислена възраст по времето на НРБ, са длъжни да намерят правилния дискурс, включително и заради самите себе си. Защото по-младите вече интерпретират всичко в черно и бяло, а ще дойде ден, когато ще потърсят и сметка на своите родители и прародители - така, както стана през 1968 г. в САЩ и в Европа. И тогава много ще боли, ако младите (с пълно основание) поискат от нас истина и разкаяние, но не познават фактите. С други думи, нашите поколения са длъжни максимално честно да „обговорят” онези времена, включително и когато това е мъчително и болезнено. Трябва, например, да се говори и пише за същината на различните периоди на НРБ, когато се говори за дейността на ДС. Защото едно е било през 40-те и 50-те години, друго - през 60-те, съвсем трето - през 70-те и 80-те. Формулирано опростенчески, това е разликата между убийство, лагер, затвор, изселване, уволнение и сърдитото мърморене на ДС в края на НРБ.”
Александър Андреев в интервю пред списанието на Хелзинкския комитет „Обектив”

В САЩ приеха необвързваща резолюция за арменския геноцид
Комисията за външни работи на Камарата на представителите на САЩ прие да бъде определено като геноцид избиването на арменци от турските сили в периода на Първата световна война въпреки натиска на администрацията на Барак Обама и на Турция да не се разглежда този въпрос. Необвързващата резолюция е приета с минимална преднина от 23 срещу 22 гласа в комисията и ще бъде разгледана от пълния състав на Камарата на представителите. Засега обаче не е ясно дали тя ще бъде подложена на гласуване в пленарната зала. Резолюцията призовава президента Обама да гарантира, че в политиката на САЩ тези избивания ще бъдат официално наричани геноцид. Турция отзова посланика си в САЩ за консултации, а Армения приветства приетата резолюция.

Гърция няма да иска пари от Германия
Днес в Берлин пристига гръцкият министър-председател Георгиус Папандреу. В рамкита на визитата си той ще обсъди с федералната канцлерка Ангела Меркел гръцката финансова криза. Вчера медиите писаха, че Папандреу може да поиска финансова помощ от Германия, за да се справи с огромния бюджетен дефицит на страната си. Тази вероятност беше опровергана и от двете страни. Ангела Меркел заяви, че подкрепя усилията на Гърция да се справи с кризата, но не планира отпускането на пряка финансова помощ. Гръцкият премиер от своя страна подчерта в изявление за ДПА, че ще иска от Берлин само политическа подкрепа, но нито един евроцент от парите на германските данъкоплатци.
"Трябва да спечелим обратно изгубеното доверие в нашата страна. През следващите месе;ци сме длъжни да сътрудничим, за да докажем, че не сме зависими от никого. И че като народ и страна можем сами да определяме бъдещето си" - каза премиерът Папандреу преди визитата си в Берлин.

Гърция отново ще бъде парализирана поради стачка
Гърция днес отново ще бъде парализирана поради стачка, свикана от синдикатите в знак на протест срещу новите мерки за строги икономии, обявени от правителството в сряда. Въздушният транспорт по всички гръцки летища ще бъде парализиран от 12 до 16 ч. местно време заради участието на авиодиспечерите в стачката. В столицата Атина автобусите, трамваите и тролейбусите остават в депата си в продължение на 24 часа. Открита остава възможността към стачката да се присъединят и работещите в метрото, железопътния и морския транспорт. През целия ден ще стачкуват и държавните електронни медии, а останалите медии ще се присъединят към стачката, като спрат работа за два часа. Синдикатите организарит днес и демонстрации пред сградата на парламента в Атина.

Изслушване в ЕП заради подправените гръцки статистики
Европейският парламент ще организира публично изслушване във връзка с неверните гръцки статистически данни. Изслушването на всички замесени във фалшификацията на отчети ще бъде организирано от комисията по икономическите въпроси, са посочва в съобщение на ЕП. Парламентът ще покани за изслушване представители на ЕК, Еврогрупата, Европейската централна банка, на гръцкото правителство и други, се посочва още в съобщението. Целта е да се разбере как и защо цялата административна верига от Атина до Брюксел през Франкфурт не е забeлязала подправянето на гръците държавни отчети, заяви бившият белгийски премиер Ги Верхофстаат, член на ЕП и инициатор на идеята за изслушването.

Донорската конференция за Хаити ще се проведе на 31 март
Държавният департамент на САЩ съобщава, че донорската конференция за Хаити ще се проведе на 31 март в сградата на ООН в Ню Йорк. "САЩ и ООН, в сътрудничество с правителството на Хаити и с подкрепата на Бразилия, Канада, Франция и Испания, ще бъдат съорганизатори на международната министерска донорска конференция за ново бъдеще за Хаити", се казва в изявлението. Целта на форума е да мобилизира подкрепата за нуждите на развитието на Хаити, за да се положат основите за дългосрочното възстановяване на страната, се добавя в изявлението на Държавния департамент на САЩ.

След труса: Бан Ки Мун пристига на двудневна визита в Чили
Генералният секретар на ООН Бан Ки Мун пристига на двудневна визита в Чили по покана на чилийското правителство. Бан Ки Мун ще посети град Консепсион, южно от столицата Сантяго, който пострада най-тежко от земетресението на 27 февруари. Генералният секретар на ООН ще се срещне с президентката на Чили Мишел Бачелет и с новоизбрания президент Себастиян Пинера, който ще встъпи в длъжност на 11 март. Заместник-министърът на вътрешните работи на Чили Патрисио Росенде оповести списък с 279 идентифицирани жертви на земетресението и последвалите го вълни-цунами. Предишните официални данни бяха за 802 загинали. Има и други неидентифицирани тела на загинали, но зесега правителството не посочва окончателен брой на жертвите или на обявените в неизвестност.


ПО ИВО ИНДЖЕВ

Ще патите заради заплатите на депутатите
Информационният повод да се върна към темата за медиите е вечният обществен дразнител с табелка “ЗАПЛАТИТЕ НА ДЕПУТАТИТЕ”. Най-напред фактите:
“Председателят на парламента Цецка Цачева призова депутатите да се откажат доброволно от увеличението на заплатите си за първото тримесечие на 2010 г., щом темата е предизвикала обществен интерес.
Цачева обясни , че депутатската заплата не е фиксирана, а зависи от средномесечните възнаграждения в обществения сектор.
Пред журналисти председателят на НС обясни, че възнаграждението на депутатите се определя от парламентарния правилник.
Тя прочете част от него, според която председателят на Народното събрание получава месечно възнаграждение с 55% по-високо от основното месечно възнаграждение на народен представител, което възлиза на три средни работни заплати за обществения сектор съобразно данни на НСИ.
В отговор на въпрос Цачева каза, че месечното й възнаграждение е 3576 лв., а на народен представител – 2307 лв., като се предвижда процентно увеличение, ако депутатът е в ръководството на парламента или на комисия в НС.
Въпросът за депутатските заплати ще бъде обсъден на председателския съвет на 10 март, посочи Цачева.
Много от народните представители смятат, че трябва да се направи сериозен дебат по темата за увеличението на възнагражденията на парламентаристите”.( Vesti. вg – с големи съкращения, но не на заплатите, а на информацията по този повод).
Оставям настрана изпусната реплика на Цачева, че решава да даде обяснение “щом темата е предизвикала обществения интерес”. От нея произтичат две неща: че ако фактите си бяха останали тайна тя едва ли щеше да дава обяснения, а заедно с това става още веднъж ясно, че г-жа Цачева не е никак в час с публичното си приказване. Направо й се отразява зле. Вредна е за себе си и себеподобните.
Който, каквото, когато и колкото пъти да напише за “ ЗАПЛАТИТЕ НА ДЕПУТАТИТЕ” е осъден на всенароден успех. Каквито и нагли бандити да попадат в ареста, българинът е убеден, че по-нагли от депутатите няма. Какъвто и октопод да хваща полицията, българинът вярва свято, че пипалата на мекотелото твърдо водят към парламента. И кой се възползва от този гарантиран успех?
Отговорът е пред очите ми , но преди да му напиша името се налага да кажа ясно, че не е с “рекламни съображения” за съответната медия. Знам, че винаги се намират желаещи да се усъмнят, но не виждам как да им попреча, нито пък ще се тръшкам да се кълна, че казвам истината и само истината.
А истината е, че на първа страница с подробна информация за заплатите на началниците в държавата излиза седмичникът “Галерия”. Харесва ли ви, или не, но един жълт вестник огласи развитието по тази животрептяща материя от най-висш интерес за народа. Нищо не го вбесява повече от самонаграждаването на държавните чиновници.
“ Властта тайно си вдига заплатите”, крещи с огромни букви вестникът и пояснява: “Първанов вече с двойна надница – 4614 лв.”, “ Цецка и Бойко се разписват срещу 3576 лв”. А за украса в цял ръст са изтипосани със снимки споменатите първи трима в държавата. Има и факсимилие от ведомост от Народното събрание. Класика!
Ден по-късно, т.е. днес, изведнъж това не просто се оказва истина, но и предизвиква пламенна парламентарна реч на Яне Янев – поне вестници чете ( макар и да не споменава този факт – може пък и сам да се е сетил). Че и ги разказва по подходящ начин после. Нещо повече, неудобната информация дори предизвиква реакцията на една от недосегаемите величини в държавата, на име Цецка Цачева, както си вижда.
Поправете ме ако греша, но това е първият случай изобщо, когато жълт вестник постига такъв подвиг да бъде моментално легитимиран от достолепните законотвоци. Поне заядливец, като мен, не си спомня подобно нещо, но съм готов да си посипя главата с пепел, ако ме уличите в пропуск в познанията ми въпроса. Но ще се озорите!
Преди да ме заклеймите, че ставам рупор на конкретно издание, да добавя, че на гърба на книжното тяло ( да сипя още малко пипер) гол-голеничък се мъдри телом и духом на снимка най-ревностният парламентарен поддръжник на властта Волен Сидеров. Изтипосан е без никакво смокиново листо, както го е майка родила ( само че около 40 години по-късно) и фотографка заснела. Със злобничък коментар, естествено, но…жълт вестник!
Ха сега да си дойдем на думата и да си зададем фундаменталния въпрос от едно време “ Другарю директор, как ги постигате тези успехи?!”, в модерния му вариант: “Как така един отделно взет, при това булеварден вестник, успява да постигне това, което всички останали вкупом не могат?!”. Нямам предвид снимката на Сидеров, а другото разголване.
Проблемът е, че с няколко изключения, които не искам да изброявам тук ( за да не се налага да ги обиждам на тираж) българските медии треперят от страх. Опразнили са територията на критиката към властта и в нишата се настани, почти самотно, един жълт вестник. Причините за опозиционния хъс на изданието може да са всякакви, което в случая не е обект на анализа. Но резултатът е налице, което пък е наопаки спрямо нормалната практика в нормалните демокрации. А от това следва логичният извод за ненормалността на нашата имитация на демокрация.
Както се очертава, булевардната преса, която две десетилетия се бореше да измести конкуренцията от “целомъдрени” издания от пазара до такава степен успя в начинанието, че обратният процес , ако изобщо се случи, ще бъде много тежко изпитание за медиите с претенции за сериозност.
Пазар, ще речете! Нищо подобно – конюнктура, но не пазарна, а политическа е това! Заслугата, да ме прощават щастливите от вдигането на тиража си колеги, е пак на властта. Без нейна помощ и глупавата й линия да си осигурява медиен комфорт, нямаше сега да обсъждаме темата.
Повтарям се, знам, но ще кажа пак: властта има критична нужда от критици. В противен случай някой ден ще осъмнем със заглавия за необходимостта от масова евакуация от държавата поради нейната непригодност в защитаването на основни принципи на демокрацията ( защитавани от жълтата преса). И ще се доверим на това указание. Защото ни го казва единственият заслужаващ доверие източник: жълтата гостенка на пометения от червените медиен мегдан, на който и новата власт вършее безконтролно!


ПО ПЛОВДИВМЕДИЯ.КОМ

Двама прокурори притискат Жоро Главата: Прочиташ това, подписваш го и си тръгваш!“
Двама мъже от Върховната касационна прокуратура дойдоха в затвора при мен и поискаха да дам показания срещу Сако и Красимир Маринов-Големия Маргин. Дадоха ми един лист и казаха: “Прочиташ това, подписваш го и си тръгваш”. Искаха да свидетелствам срещу Маргина, че е шеф на наркоканал, за да ме пуснат. Имам малко дете, предпочитам да е добре, отколкото да дам такива показания и да го изложа на риск.”

Това са думи на 26-годишния Георги Славов, син на взривения сикаджийски бос Стоил Славов, и бяха изречени на заседание в пловдивския съд, пише „Труд”. Жоро Главата направи скандалните признания, без да се съветва с адвокатите си, нито с майка си Вера, която се опита да го спре. Разкритията бяха направени по време на заседание на пловдивския съд, на което Главата искаше да бъде освободен, но остана в ареста по обвинение за хулиганство. И досега в Пловдив юристи питат дали е образувана проверка по изказването, която може да бъде направена единствено от ВКП.
Главата бе задържан на 11 януари по обвинение за хулиганство пред нощен клуб “Бедрум” в Пловдив. По думите му софийските емисари го посетили през февруари, но и досега не е известно кои са те. Самият Славов отказа да назове кои са мистериозните прокурори. Още преди да се изкаже, в Пловдив тръгнаха слухове за тайно посещение при Главата. Една от версиите бе, че искали Главата да свидетелства срещу братята Маргини, че са замесени в атентата срещу баща му Стоил Славов. Петролният бизнесмен бе взривен през януари 2004 г. в асансьор в сграда на бул. “Джеймс Баучер” в София. Заедно с него загинаха трима охранители.
“Не са ме карали да давам показания за убийството на баща ми. Трябваше да кажа само, че Маргина е шеф на наркоканал”, обяви пред съда Славов. След като хвърли бомбата в съда, на следващото заседание в края на февруари той не се яви. “Много е емоционален. Сметнахме, че ще е по-добре да не присъства”, лаконично обясни адвокатът му Стефан Левашки.
Вчера в Софийския апелативен съд стана ясно, че Жоро Главата е бил разпитван дали е уреждал среща между Маргена и Тихомир Георгиев-Боксьора. Славов е с обвинение за хулиганство, а неговият бодигард Пламен Иванов-Дебелия - за неправомерна стрелба във въздуха. От 11 януари, когато бе арестуван, Главата четири пъти е искал да бъде пуснат от килията. Нито районният, нито окръжният съд го пуснаха. Прокуратурата е предложила на съда да одобри споразумение, с което на Славов и на бодигарда му да бъде наложена условна присъда от една година и половина, стана ясно вчера. Магистратите ще вземат решение днес.

Предаде ме за 12 чифта гащи
Срещнахме в сайт за запознанства. Аз - мъж на 44 години, самотен трок драйвер в Америка. Тя - жена на 38 години от града под тепетата, с 3 висши образования и на стабилна работа. Постепенно кореспонденцията ни прерасна в разговори по телефона, с дълги вечери пред камерата на Скайп и с обещания при първото ми идване в България да се срещнем.
Не вярвах на запознанства онлайн, но желанието ми да срещна Истинската жена ме изкуши. Не съм предполагал, че връзката ни ще тръгне толкова бързо. Още на първата вечер ме накара да останем в апартамента й да правим секс. Заминах си на следващия ден. Мислех, че всичко е било до там. За моя голяма изненада, тя ме попита искам ли да дойде при мен? При мен? На село? Съгласих се. Дойде, запознах я с майка ми, представих я на сестра ми. След това пак отиване до големия град, среща с родителите и роднините и... без да знам, вече ме бяха приели като дългоочакваният зет в къщата. Почивката ми беше само месец и заминахме заедно зад Океана. Радвах се, че съм с любимата жена... Но тя знаеше цената - знаеше, че изплащам камион, че в момента деля квартирата си със сестра ми... знаеше, че съм бил женен. Това не беше пречка за амбициозна жена като нея. Пристигнахме. Започнах работа, тя седеше вкъщи и проучваше възможности. Срещна се с професори, с издатели на вестници, проведе разговори с адвокати. Навсякъде й казваха едно и също: „Без език не може!”. Казваха й: „Приеми новата реалност!”. Очакванията за парите, които изкарвах, бързо я отрезвиха и след 4 месеца тя започна работа. Стокер в магазин за хранителни стоки. Желанието й беше да напуснем квартирата и да заживеем отделно... Наех нов апартамент, обзаведох го, давах всичко от себе си. Купувах всичко, от което имахме нужда, карах часове без сън и почивка, за да спечеля 30 мин. време, за любимата жена. Постепенно започнаха да идват споровете, дребните търкания и тя заяви, че си заминава... Билетът още й беше в джоба - фиксирана дата на 30 август 2009 г. Разбирах, че това не е нейния начин на живот. Съгласих се... След 15 мин. се върна и каза, че остава и че ще се бори за нас. Искахме да си имаме деца, да създадем семейство. Правех всичко по силите си, но все не беше достатъчно. В началото на зимата разбрах за първата й лъжа. Плачейки, ми обясняваше, че сестра й е останала без отопление. И въпреки че нямахме, решихме да изпратим 1000 долара за покупката на нов климатик. Намираше претексти, с които да изпраща пари зад граница. След по-малко от месец сериозно си нараних крака. Стигнахме до решение, че трябва да се лекувам в България. Заминах за месец. Всеки ден се виждахме на Скайпа, говорехме с часове в компанията на моята сестра и моята майка. Докато един ден тя реши да ми направи подарък... Задигайки кредит картите ми и много лични вещи. Всичко бе изпипала докрай... Закупуването й на самолетен билет през Мюнхен, покупките й онлайн във „Виктория Сикрет”, парфюмите й от„ ТМА-Груп”, компютърът й от „ Лаптоп БГ”, невероятно скъпите „I-phone”-и от индийски магазин в Чикаго. Беше предвидила моето завръщане, обратния й полет, получаването на сметките, работата на сестра ми. Всичко беше изпипано... Какво трябва да сториш на любим човек, че толкова да те мрази? Обирайки те, задигайки личните ти документи, документите ти на компанията, документите ти за собственост на коли и камиони. Колко лъжи е трябвало да изречеш, настройвайки родителите си срещу мен, колко лъжи е трябвало да кажеш, за да настроиш приятелите си, за да ги убедиш, че си жертва, че ще останеш без покрив над главата си, за това, че ще останеш на улицата, за това, че си потисната, унизена... разочарована? Толкова ли убедителна беше в това, че да накараш всички да ме мислят за злодей, че дори да повярват в лъжите ти, че да ти изпращат пари от България, за да можеш да си платиш квартирата за цяла година? Толкова ли беше убедителна в убежденията ти към тях, завличайки и тях с обещания на връщане на парите, веднага щом се устроиш? Колко усилия ти струваха фалшивите усмивки пред майка ми, заплашвайки впоследствие, че ще запалиш къщата, където живеем? Каква ли беше вярата на родителите ти в теб, че майка ти лично да ми каже, че малко си ме ограбила? Каква беше причината, накарала те да правиш записки по трансфери на банкови сметки от тези на сестра ми, към други сметки? Това ли беше отплатата за жената, която те водеше по лекари, която ти намери работа... Която не те спираше, когато искаше да се срещнеш с приятели. Която, имаше смелостта да ти каже, че не си„ фактор” в къщата, дето не си купила и една салфетка...
Това ли бяха широко афишираните ти умения, заложени в автобиографията ти:
1. Умения за работа в екип;
2. Комуникативност;
3. Отговорност;
4. Лоялност;
5. Коректност.
Всички тия въпроси са насочени към теб, М. М. Защо? Това ли беше подаръкът, който ми беше приготвила? А може би отговорът беше в това, че майка ми не е извадила фалшифицирани документи за ранно пенсиониране, подобно на твоята... Може би, защото баща ми не крадеше с камиона, подобно на твоя, или пък сестра ми не изписваше рецепти, откраднати без знанието на лекарите, с които общува? А може би отговорът беше в това, че просто не те водех по кръчми, защото самият аз не бях „кръчмарско чедо”... Може би отговорът беше в това, че аз не бях една измислена личност като приятелите ти във Фейсбука... Стремейки се да се сближаваш по интереси със заместник–министри, богати, но нещастни съпруги на известни бизнесмени... А може би отговорът беше в това, че аз планирах живота си и за мен Той не беше просто изтеглянето на късметче от същата мрежа за „социални контакти”?
Според мен достатъчно основания да постъпиш така. Е, успех....
P.S. Всяка прилика с лица и събития НЕ Е СЛУЧАЙНА!

А ТОВА ЗА “ПРОТОКОЛА” ПО ИЗМИНАЛИТЕ СЪБИТИЯ в МОЯ САЙТ (съжелявам, че по-рано не ги публикувах!):

Сан Стефано е руски блъф
Настоящият министър проф. Божидар Димитров хвърля камък в блатото на казионната пропаганда с книгата си "Истинската история на Освобождението 1860-1878", която тогава е спряна от цензурата. За съдбата на книгата разказва авторът й.
Константин СЪБЧЕВ

- Проф. Димитров, защо преди 22 години вашата книга беше спряна от цензурата?
- Реших, че мога да използвам предстоящия юбилей - 110 г. от края на Руско-турската война 1877-1878 г. и подписването на Санстефанския мирен договор, за да напиша една правдива история на нашето Освобождение. Разбира се, истината се знаеше от всички професионални историци. Аз винаги съм подчертавал това, а и колегите ми са го казвали - в моите книги не откривам Америка. Просто се осмелявам да правя достояние на обществото историческите факти, които се изучават в университета, коментират се, но само в тесен кръг, на семинари и в академичните кафенета. Изобщо не смятах, че ще предизвикам подобна реакция със съчинението си. Просто реших да представя истината за нашето Освобождение като процес, а не като еднократен акт, дошъл на щиковете на руските войници. Освободителната война е само закономерен финал на един почти двайсетгодишен процес, започнал след Кримската война с "Българския Великден" в Цариград през 1860 г., на който нашите политически водачи заявяват на света, че не са "рум милет" - т.е. въобще православни християни, а отделен народ. Този процес преминава през легиите на Раковски, през комитетите на Васил Левски и през султанския ферман за Българската екзархия. Тя не само официално легитимира българите на картата на тогавашна Европейска Турция, но и чертае техните етнически граници. И съвсем естествено следва Априлското въстание, с което пък нацията ни заявява на света, че не желае повече да живее под властта на султана.
- Е, тези съждения едва ли са подразнили особено някого.
- Така е. Първият истински "камък в блатото" бе главата, посветена на Цариградската посланическа конференция, за която дори днес не се говори и пише много. А именно тогава европейските сили решават единодушно, че България трябва да получи свобода, макар и разделена на две области - Източна и Западна. И след като турското правителство разиграва комедията с "даруваната конституция", вбесените европейски велики сили решават с консенсус, че тя трябва да бъде "екзекутирана". В смисъл, да бъде заставена със сила да изпълни техните решения.
- Не го правят от любов към българите, нали?
- Не, разбира се, но всяка от тях има свои съображения. А и става въпрос все пак за накърнено достойнство и престиж. Именно този факт - че Освободителната война е резултат на общ европейски консенсус, подразни бдителните идеолози от ЦК на БКП. Както и приведените от мен тайни договори между Русия, от една страна, и Австро-Унгария и Англия от друга. С документите Санкт Петербург писмено се задължава да не прави голяма славянска държава на Балканите. Забележете - славянска, не българска. Защото западните дипломати са пресметнали правилно, че Русия може да създаде и една голяма Сърбия за сметка на български земи.
- Излиза, че Санстефанският договор е предварително обречен на ревизия?
- Границите на България, начертани в Сан Стефано, са блъф. Или по-точно - част от дългосрочната стратегия на Русия за морално, политическо, а и за народопсихологическо присъствие на полуострова. Изминалите вече 132 години показват, че той е бил доста успешен.
- Кое друго вбеси цензурата?
- Истината за бездарието и некомпетентността на руското командване. Оказа се, че и след 110 години не може да се критикуват така действията на руските генерали по време на войната. Напразно убеждавах "отговорните другари", че това е история отпреди повече от век, че всъщност става дума за изобличаване на гнилото руско самодържавие и т.н. Не и не! Оказа се, че не може да се пише нищо лошо не само за СССР, но и за царска Русия.
- Кое според вас е най-шокиращото в тази некомпетентност?
- Трудно е да се изброят всички глупости на Императорския генерален щаб. Самият стратегически план за водене на войната може да разплаче всеки юнкер в буквалния смисъл. Защото ако предложи такъв като дипломна работа, не само ще го скъсат, ами направо ще го изгонят от военното училище. Русия разполага с 1,7-милионна армия, но тръгва със 190 000 на Балканите и със 109-хилядна войска в Кавказ - срещу общо 700 000 турска армия. Руските генерали смятат самонадеяно, че турците са страхливци, които само като видят казаците с нагайките, и ще побегнат панически. И напредват храбро към Цариград с една дивизия, половината от която са български опълченци, по принцип смятани за небоеспособни. Руското командване оставя във фланговете си превъзхождащите ги числено войски на Осман паша и на Мехмед Али паша. За щастие на нас, българите, модерно въоръжената, добре обучена и храбра турска армия е командвана от подобни безхаберници, като изключим Осман паша. Неслучайно наричам тази война състезание по некадърност.
- Къде се проявява тя най-силно?
- От руска страна това без съмнение е обсадата на Плевен. Поколения наред са отраснали с легендата за "белия" генерал Скобелев. А истината е, че той е палач на собствените си войници. Скобелев ги хвърля в безумни атаки в параден строй срещу добре укрепените турски редути и огъня на скорострелните пушки "Пийбоди-Мартини" на аскера. В резултат на което до позициите на противника стига едва една десета от атакуващите! Скобелев е бил ненавиждан за това не само от собствените си войници, но и от колегите си генерали. След провала на третия щурм на Плевен той не смее да се покаже пред тях и се крие в палатката на американския си приятел, журналиста Макгахан. За съжаление по подобен начин атакуват и румънците при Гривица, давайки общо над 7000 жертви.
- А от турска страна?
- Тук "шампионът" по глупост, или по-точно по инат, е Сюлейман паша. Той се хвърля срещу Шипка - единствения старопланински проход, само и само да накаже българското опълчение, което го посрамва при Стара Загора. И то е, което решава там изхода от войната.
- Както го е описал Вазов...
- В знаменитата си ода Дядо Вазов е напълно точен в стиховете си "на вашата сила царят повери прохода, войната и себе дори". Но не е прав в друго. Опълченците не искат "до крак да измрат". Смъртта им, колкото и героична да е, не решава нищо. Те трябва да победят Сюлейман паша и го побеждават. При това сами.
- А генерал Радецки?
- Това че е "пристигнал със гръм" едва ли не в критичния момент също е мит, пак роден от стиховете на Вазов. Но авторът го е написал така за повече драматизъм. Той е поет и не можем да му се сърдим. А истината е, че опълченците вече са отбили последната, 12-а поред, турска атака преди идването на Радецки.
- Колко са всъщност руските загуби през тази война?
- Дълго време се говореше за 200 000 убити и ранени. След това само убитите станаха толкова. Дадох си труда да изчета руските архиви, а те са наистина перфектни. Оказа се, че става въпрос за 66 130 загинали общо на двата фронта.
- Какво стана в крайна сметка с книгата?
- Нейната крайна съдба е част от абсурдите на онзи период. След като ми изплатиха възможно най-високия за това време хонорар от 3800 лева, тя бе изпратена в "ареста" за подобна литература в Ямбол или Сливен, вече не си спомням точно. И след осем месеца най-внезапно се появи по книжарниците. Никой не ме предупреди за това. Нито ми обясни на какво се дължи "амнистията"./АСН

Пловдивчанки, племеннички на Апостола: България не заслужава Левски!
„България не заслужава Левски!”, обявиха пред "Plovdivmedia" дни преди годишнината от обесването на Апостола две от неговите племеннички. Сестрите Стефана Ветринска и д-р Мария Касабова живеят скромно в Пловдив и не афишират роднинството си с националната ни икона. Отбягват да ходят по официалните чествания, където шумотевицата и високопарните слова често заглушават завета на Апостола.
Хари НИГОХОСЯН
Стефана и Мария са правнучки на Яна, голямата сестра на Васил Кунчев. Днес те нямат никакви реликви от великия си предтеча. Малкото останало близките им са подарили на музеите. Другото е било съсипано от комунистите. „Племенницата на Левски, Стефана Зидарова, бе репресирана след 9 септември - обяснява с горчивина г-жа Ветринска. – Дядо ни Насто Пачауров бе известен пловдивски адвокат. Защитавал е дори и комунисти, защото не е делял хората по партийна принадлежност. След Девети му отнеха адвокатските права и беше принуден да работи като хамалин в една фабрика за прах за пране”.
Комунистите национализирали и къщата на Стефана Зидарова и в края на живота си племенницата на Апостола е живяла в собствения си дом под наем на Жилфонд! Натирили я в две стаички, а в останалите се разположили партийни велможи. След това изгонили семейството и от там, за да построят на същото място генералното консулството на СССР в Пловдив. „Там баба ни имаше стая, в която съхраняваше всички реликви от Левски - спомня си г-жа Ветринска. - Дадоха им три дни да се изнесат. Имаше ценна документация и вещи, всичко се загуби. Влизаха и излизаха някакви хора като хиени – взимаха каквото им хареса. Остана ни само една снимка на Левски от участието му във Втора българска легия. На нея са той, брат му Христо и Христо Иванов-Големия. До 1998 г. се смяташе, че не е останал оригинал от тази фотография, но тя бе предавана в семейството ни от поколение на поколение. През 1998 г. семейството ни я подари на къщата-музей в Карлово”.
Стефана и Мария обаче носят в себе си най-ценната реликва от Апостола – неговите гени. През 2002 г. гръмва сензацията, че учени са разчели генетичния код на Левски: „Специалистите, които искаха да правят ДНК анализ, избраха майка ни Божана Василева. За изследването било много важно пробата да се вземе от пряк потомък по женска линия. Доцент дойде в Пловдив и взе коси от майка ни”.
В Института по криминалистика използвали ДНК метод на Пентагона, за да направят сравнителния анализ. Оказало се, че гените на пловдивчанката Божана Василева напълно съвпадат с тези, изолирани от съхранените в Карлово и в София кичури коса на Апостола. Двете сестри са ужасени от кощунствената идея на някои да използват гените им за клониране на Апостола!!!! Благодарение на това сравнение обаче е било доказано, че кости, представяни за останки на Левски, всъщност не са негови.
В семейството на Мария и Стефана не е предавана никаква информация за мястото, където е погребан Апостола. Д-р Касабова е склонна да вярва, че откритите в столичния храм „Св. Петка” останки наистина са били негови. И има свое обяснение защо костите после изчезнаха мистериозно: „Точно тогава на близо откриват паметник на Ленин. Комунистите не са искали мощите на българската светиня да отвличат вниманието от вожда на пролетариата”.
Гените на Апостола наистина не са изчезнали. Достатъчно е човек да види снимката на д-р Божидар Касабов, единият от двамата синове на Мария – все едно от фотоса ви гледа живият Левски! Преди две години живеещият в момента в Австрия д-р Касабов е решил да провери дали в него е жив и духът на Апостола с неговия лъвски скок. Записал се за участие в световното състезание „Iron man” в Ница. За 14 часа пловдивчанинът изминава с велосипед 160 километра, след това преплува 6 километра и пробягва още 40. Финишира с българското знаме и с фланелка с образа на неговия пра-прачичо Васил Левски. За това в България нито се пише, нито се говори...
Мария и Стефана са огорчени от отношението не само към паметта на Апостола, но и към близките му. Припомнят, че след Освобождението майката и братята на Левски умират в нищета и забвение. Сестрите обаче отричат прабаба им Гина да се е самоубивала от глад, както днес твърдят някои. В рода им няма никакъв спомен за такова събитие: „Разпитахме и в Карлово, там никой не е чувал за подобно нещо. Ако се е случило, щяха да знаят. Починали са от туберкулоза, в резултат на нищетата. И днес за Васил Левски се сещат само на рождената му дата и на годишнината от обесването. Политиците слагат портрета му зад гърба си и пред очите му вършат безчинства. Да махнат образа му от кабинетите си! Ако той беше оживял, след Освобождението сигурно щяха да го убият”, убедена е д-р Касабова.
Огорчените наследници на Кунчевия род и на този 19 февруари няма да присъстват на официалните тържества. Както всяка година смятат да отидат в Карлово, да запалят свещици в църквата „Св. Никола”, където Апостола е пял, преди да се разпопи. Ще положат цветя пред паметника му и ще се молят днешните политици най-сетне да оставят костите му на мира.