неделя, 28 март 2010 г.

ЦВЕТНИЦА Е!

С разказчето по-долу, от името на всички именници черпя читателите си!

Кръстила съм го РИАЛИТИ ФАНТАСТИКА – съвременна адаптация на “Литъл Брадър +” .
Раглежда ПРИСПОСПОБИМОСТТА ЧОВЕШКА - ТИПИЧНО ЖИВОТИНСКА ЧЕРТА! ВСИЧКО СЕ НАДЖИВЯВА ИЛИ КАК КИБОРГ ГЛЕДА ТЕЛЕВИЗИЯ!
Написах го след един бас преди повече от една година. Той бе по сюжет: политическата ни фантастика и цветето. За първи път го публикувам.

... Лето 3001 година – из N-тата пещера по обезлюдената ни Земя.

Действащи лица:
Киборг ГОСКО – основен мърсител на политическите чаршафи (ПЧ) през миналия век.
Киборг ДОСКО – поддържаш База Данни за мръсните чаршафи в политиката през миналия век.
Киборг БОСКО – политически омърсен глезанчо, дето все се търкаля из ПЧ.

Госко, Доско и Боско се поразмърдаха. По това време бяха програмирани да включат стартовите си лампички. Понастаниха се удобно на скалите и напрегнато се взряха с безизразните си очи във виртуалния екран пред тях.
Със силата на мисълта си кликнаха на 1989 година, после на географска ширина ..., визуализираха опцията “Фамилии” и хоп изписаха им се клановете Х, Y, Z. Загледаха се. Попрегледаха и телетекста, а там кратичко бе записано: “Двадесетгодишно затишие пред буря”, толкоз. Натиснаха Enter и пред тях в 3D се появиха някакви подскачащи хорица, които сякаш нещо си викаха, размахваха в ръцете си парцалчета – нещо като байрачета и се щураха като луди насам-натам. Това изглежда бе някакъв техен човешки про(тест)! Поне така изглеждаше.

През тази 1989 година никой не знаеше какво се случва. Дори и някой от човеците да се досещаше, нямаше как да го каже, пък нямаше и кой да го чуе – вахкаанлията тогава била огромна, сменяла се системата на управление в една комунистическа държава, и най-важното нямало е как да се докаже това дето е било за казване от отделната личност, защото ... биологичният синдром на българската нация – системно да недочува тътена на вековете е бил задействан на “мах”, а това е нещото затвърдило се в землянското време като българска многовековна орисия. И така кой чул, чул, кой разбрал, разбрал случващото се ... след което последвало 20-годишно пълно мълчание и затишие по ставащо из българските земи! От край време там битувал народ, който за нищо на света останалите не го чували, и си е расъл и пасъл като козичка по чукарите така да се каже. В крайна сметка, тогавашната ситуация е предопределила възможността – случващото се динамично и в нечий интерес, с комерсиална цел, да доведе до бързо и надежно (разбира се за разните госковци, досковци и босковци) тотално ограбване на тези земляни (морално, психически и материално) екстензивно, екстемпорално и експроприорално, с идеята да е завинаги и тотално.
Е, такова поведение киборгите оправдават отвсякъде – и клатят тромавите си глави Госко, Доско и Боско! Ех съдба човешка – все променяш нещо, но не знаеш нито защо, нито за какво, нито за къде. “Какво да се прави” – заглавие от роман на Достоевски, (руски писател от по-миналия век, опитвал се да разгадае тъпата, човешка природа) си хортували хорицата тогава, кършели ръце и стискали устни! Изпотрошили си зъбите, забивали си яки шамари, други пък поизмрели малко, ама въпросът все си се въртял из главите на населението, та дори и на следващите поколения вече по-малко на брой българи. Госко, Доско и Боско като подвидове на роботите “Идиот” знаеха прекрасно този факт и продължиха да си гледат целенасочено заснетото от едно време – те бяха и последното поколение идиоти (киборги), които бяха контрапункта, контрафакцията на живота и “точката” в сагата на “Планът Рън-Ит” за биологичното асимилиране на човешкият род по тези места.

Та – 20 години народите из тези ширини, поради провеждащите се “нежни промени и революцийки” започнали впоследствие да живеят ден за ден, без някакви бляскави идеи и надежди за бъдещето си, като мозъкът им все повече ставал на пихтия и завинаги неенергичен. Все по-често се обръщали към хилядолетните си пороци, считани от тяхна гледна точка тогава за добродетел и възприемащи се от болшинството като единствено спасение във взаимоотношенията им, а именно: мълчание и безотговорност проявявани навсякъде и във всичко; неверие и безверие и изпадащи непрекъснато с времето в усещането за безвремие и безрасъдство. Заради тези простотии те си въобразявали, че живеят, такива им били и ежедневните им постижения и “развлечения” - кражби, убийства, материална и духовна разрухи, буквално са ги следвали по петите, а самозванството и егоцентризма им системно и последователно ги тласкали към широкорекламирания на времето “Световен капан за унищожаване на човечеството и Земята”, разпознаващ се като НСР (нов световен ред) – така озаглавен из писмените хроники от тогава. Постепенно самодоволния им егоизъм им докарал и леност в мисленето, и все по-често започвали “да се пенят от яд” дето се казва, да се карат и избиват помежду си. Всичко това все повече ги отдалечавало от “идеята за оцеляване в новата ситуация”, каквато уж им се внедрявала от световните елити по места и основно от Американския Биг Елит – хищнически разпростиращ се из целия свят. Тогава не само човеците български все по-често започнали да използват и прилагат неочаквани хитрости в битуването си, на всякакви нива в съответното държавно устройство – например, източване на финансови средства абсолютно безрасъдно от където им падне и разни други финансово-мениджърски, ментараджийски тънкости .... А всичко това единствено е трасирало местоположението и времето за евентуалното скорошно самоунищожение на съответните, т.е. така очевидно и безапелационно се е знаело, къде е базиран пунктуално Новият световен капан. И тогава дори и чисто животинският им инстинкт (на човеците) не им помогнал да НАМЕРЯТ пътят за лелеяното си ЧОВЕШКО ПРАВО, защото достойнството си, отдавна били загърбили и забравили. Животът им се превърнал буквално във въртележка, която все не се спирала, а те унесени от въртенето, дотолкова им се завил свят, че вече живеели като в лош сън. И колкото повече се въртели, все по-усилено предпочитали този въртелски унес. А безотговорността им в мисленето до там ги довела, че вече не правели разлика между завинаги или вечен живот, да предпочетат дори! Ех, времена, ех нрави били тогава ! – пресметнали (заключили) Госко, Доско и Боско! Но да не се хващаме за думите. Геройчетата ни продължили нататък да се взират във виртуалния си екран. Ето още какво видели там.

Започнали да се редят кадри от разни човешки сънища на Т-ниво в мозъчната им дейност. Основно, видимо в главите им е протичала мисловна дейност относно щуране из лабиринта на заливащата ги неинформационна информираност от медии и преса тогава, мисловно упражнение абсолютно погрешно и излишно, което определено допълнително е отнемало толкова потребната им жизнена човешка енергия. Естествените природни панацеи за съществуването във света оставали все по-на заден план, докато накрая съвсем им се заличили от собствените им човешки памети и погубили в световния тъмен хаос безвъзвратно. Тези хора сякаш вече не са били живи – на такова им приличало поведението. Нищо човешко у тях не било останало! Въпрос на време било физическото им присъствие по Земята да се заличи в безкрайността, и край.
А кибернетиката и роботиката тогава започнали интензивно да надскачат еволюционните си нива. Земята започвала макар и бавно да се освобождава от болнавите, неразсъждаващи и перспективно губещите времето и ресурсите й твари – немислещите човеци. Идвал ред на машинния разум, здравите тела – създадени по иновативни технологии, където отсъствието на разсъждение е било задължително – то се давало на готово, просто такова се залагало в съответните процесори, и само безприкословно подчинение и безропотно изпълнение са били отличителните белези на този клас “разум” - на киборгите.

Госко, Доско и Боско продължили “да гледат” нататък – те умора нямат, нали са машини ... Сърцата им железни, разумът им машинен. Предполага се логичен, създаден обаче в крайна сметка по образеца на някой ... болен човешки такъв по света!
Закодираните в живота материална и духовна разрухи ежесекундно кръжели като хиени около хората – то не били спирали, дупки, стълбици, кризи, войни, т.е. все някакви препятствия пред битуването и на нашия човек – българина включително. В крайна сметка времевите им уж ерозии, окончателно са разчиствали пътя за “Великото унищожение на човечеството”, а режимът “Световен провал” бил въведен като единствен такъв и за останалите жители на планетата, който напрактика е давал нулеви шансове за оцеляването на всеки един от земляните.
Обречеността им да изгорят като цветенце под жарките лъчи на слънцето, е била на 100 процента гарантирана. Мърдане не е можело да се случи, дори и за един човек!

Следва проверка за видяното от трите киборга до тук. Натискат бутона за бърз преглед в Световната енциклопедия по статуса на цветенце, подложено на силни, енергийни слънчеви лъчи. ... И?! И тримата си мръдват главите едновременно, а там пишеше:
“Ярък екран на жарък, слънчев ден. Поле, гора, планина или задния двор на градина – няма значение. Самотно цветенце гиздаво се разкършва от слаб ветрец. А слънцето “пече ли, пече” и то започва да губи водното си съдържание и да не успява да компенсира тази си потребност. Увяхва. Постепенно окапва. Разчленява се и тупва на земята. Слънчевите лъчи го довършват и превръщат на пепел. Завалява дъжд и го отмива дори от мястото къде е расло допреди малко, а идеята и духът му вече пътуват из небитието, за да се срещне “цветенцето”с Великия Творец и той да каже тежката си дума – дали някога, някъде из космоса пак ще го има”. Това е историята на цветенцето. Край. Следва друг екран за наблюдаване.

Та, тази енциклопедия припомни на трита киборга за наличието на феномена “Природен кръговрат”, от който и човекът е съществена част. “Замислиха се” (образно казано) – все пак макар и изкуствен, но са някакъв интелект, създаден от човеците! Какво ли ще им се случи и на тях, когато супер модерното им тяло започне по някаква причина да овехтява, увяхва, ... и недай си боже се превърне на пепел? Като биокибери, те не знаеха що е това да си жив или умрял, те просто бяха над тези човешки емоции, те познаваха единствено евентуално вечността като опция за полезност в космоса и живота си! Те дори не подозираха, че човеците са ги направили такива – умни дебили. Ех човеци, ех времена!

Ами ако хипотетично предположим ... си рекоха трите киборга, и пак разлистиха енциклопедията, само че сега идеше реч за “статуса на човеците, подложени на силни, енергийни ...човешки влияния и полета, и лъчи”. А-ха, ето я и човешката версия! Enter.
“Човешките индивидуални шансове непрекъснато са били огрявани от погубващи землянските индивиди различни по сила и големина “изкуствени управленски слънца” – всякакви и многобройни: разбирай става въпос за съответни партийни и властови управления по света. Те като мощен енергиен фактор ежесекундно са ожарвали/ожарват и днес(основно чрез стресиране) човешката душа, разпръсквайки огромни дози “омраза” сред хората, унищожаваща всичко разумно и достойно като мисъл и действие в общуването им. Еволюционният човешки интелект бива безпардонно смачкван и захвърлян на бунището. Хората биват насъсквани един срещу друг като помиярски кучета – дори няма свян в това неоправдано действие за брат срещу брата, родител срещу дете или дори обратното ... Сметка се прави и за останалите заспали и заспиващи люде (казано преносно), те по-лесно стават обект на масирана правителствена властова метла и по-лесно биват “законово” изпращани към гробищата. Тук някои продажни държави са допускали и концесии над човешките останки (останалите все още живи хора), но това основно си е било дейност на съответното правителство – съхраняване, балиране и унищоване на човешките такива. Последните са били дообработвани от остарелите вече и грозни машини ТЕХНОЗАК, след което майката Природа закономерно ги е довършвала из бунищата си, превръщайки ги в пепел и прах. А вятърът волно и неконтролируемо е разнасял накъдето си иска тези последни белези от човешки същества от различни народи. Тогава постепенно, някак си естествено Гилдиите от световно управляващите са започнали да си се обединяват помежду си, и да си създават още по-нов и универсален начин на живот, но из техните среди вече ( човеци по Земята са останали тук-таме вече, а общества въобще е нямало из разните релефи).

Тук Госко, Доско и Боско “разбраха”, че предхождащите ги “Гилдии на управляващите света” силно са желаели да живеят далеч от досадните управленски проблеми – та те за това и са изтрепали и населението на Земята, и са ги създали тях (киборгите) от немай къде, нещо като – “вкуса” и модата на тогавашното време, нещо като неми стожери за самотната Земя. Те нямат и Дух, нито пък Душевност, все досадни за управляващите качества на индивида (човека). Поради това са били обожествени (киборгите) от тази малко останала биологична измет (световния елит) и издигнати в ранг на местни властелини из света.

В реда на тези разсъждения Госко, Доско и Боско се “спогледнаха”, но не можеха да си намигнат, защото не знаеха как се прави това и за какво служи! Все пак те не бяха програмирани за каквито и да било други разумни предположения и действия, освен тези от “протокола им.

...

Тогава просто прегряха и ... и започнаха да се саморазрушават. Пустите човеци, и това им бяха заложили в “железните” програми на изкуствения им интелект: ако някога, по някакви причини, при някакви обстоятелства, по някакъв начин прегреят да минат в режим на самоунищожаване. Това и им се случи. Край. Няма ги вече Госко, Доско, Боско! НИМА (обратното на амин).
Спомнете си: Когато се молим, т.е. когато сме насаме с Господ, завършваме молитвата си с думата “амин”, обърнато на “нима” – така ни учат божиите служители по света. А всъщност излиза, че съвсем естествено винаги питаме и се двуумим пред Господ дали това, за което сме го помолили ще ни се случи, и оставаме с надежда в тази връзка! Дори Господ е предположил нещото – т.е. завършващото ни възклицание в молбата ни (амин-нима), и е изискал от земните му божии слуги, чинно да ни учат на него и винаги споменаваме в края на молитвите си към всевишния и всежиждащия. На мен по-ми харесва да завърша молбата си например като “нима”, вместо със стандартното “амин”– някак си има повече движение и креативност в него!

Няма ги вече Госко, Доско, Боско! НИМА?

Нели Кирилова

Няма коментари: