DARIK News
Призракът на фалита броди по българското Черноморие
Проблемите на туризма по българското Черноморие са многобройни и сериозни. Отливът е осезаем както в големите, така и в малките хотели. България плаща цената за извършените през последните строителни прегрешения.
Имаше времена, когато българските курорти по Черноморието изглеждаха значително по-добре от днес. Особено летовници от източните провинции на Германия се оплакват, че плажовете са станали неузнаваеми: "Много се строи, едно след друго... Тъкмо завършат един хотел, и започват следващия...", казва една туристка. Друга добавя: "Няма да трае много дълго и всичко ще се покрие с бетон."
Бетонната инвазия не остава безнаказана
Точно така и става. Тъкмо на прочутите Златни пясъци и Слънчев бряг днес се редят хотел до хотел. От президентски апартаменти до евтин подслон, от заведения тип "Балерман" до детска градина - от всичко това се предлага по много, но моторът на туризма, от който зависи поминъкът на цели крайбрежни региони, започна силно да се задъхва. Притежатели на хотели като Георги Щерев се оплакват, че са били принудени да свалят цените, за да се намерят изобщо някакви туристи.
До преди няколко години хотелите по Черноморието бяха почти 100% запълнени, през това лято обаче близо половината вероятно ще останат празни. Междувременно идват значително по-малко германски туристи. Очаква се спад в туристическия бранш от 25%, който само отчасти се дължи на глобалната икономическа криза. Чрез безразборно застрояване днес по българското крайбрежие има създадени свръхкапацитети на хотели.
Също както в Испания прекрасни плажни ивици станаха жертва на алчен пазар за недвижими имоти. В много от сделките бяха изпрани нелегални пари. Ръководителката на един от многобройните хотели казва: "Първо беше модно да строим хотели, после предлагахме ол-инклузив, а утре ще превърнем мъртвите хотели в жилищни сгради. България се развива доста хаотично.
На море без изгрев
Икономически злоупотреби, погрешни преценки, строителни прегрешения и оставащата си лоша инфраструктура здраво са притиснали българския туристически бранш. Идващите туристи също се опитват да икономисват пари, а това допълнително влошава ситуацията. Големите хотели реагират с намаления в цените, а малките са изправени пред фалит.
Само в региона на Варна се търсят нови собственици за повече от 70 хотела. Новият министър на туризма Трайчо Трайков пледира за повече пари за реклама, добавя обаче, че освен парите за реклама е важно и качеството на предлагания туристически продукт. И наистина, кой ли турист би желал да почива на място, което е така гъсто застроено, че не се вижда дори изгревът на слънцето?
Плановете на френското първо семейство за наследник
Водеща тема за британския вестник Дейли телеграф и за италианския Кориере дела сера са появилите се във Франция информации, че Никола Саркози и третата му съпруга Карла Бруни планират да се сдобият с общ наследник през 2011 г. Годината не е избрана случайно. През 2012 г. във Франция отново ще има президентски избори, на които Саркози вероятно ще се кандидатира. Ако той се сдобие в дете от Бруни през предходната година, това ще го направи по-симпатичен в очите на избирателите, които харесват човешките страни на президентите си. Изданията посочват като пример, че подкрепата за Саркози е нараснала след като той се почувства зле по време на джогинг в края на юли.
Вестниците припомнят, че Карла Бруни изрази миналата година желание да има дете от президента, но каза, че това ще бъде трудно, предвид факта, че вече е на 40, а не на 25 години. Първата дама се зарече със Саркози да осиновят дете, ако не могат в крайна сметка да се сдобият с биологичен наследник, допълват изданията, цитирани от БТА. Вестниците припомнят, че Карла Бруни има син - Орелиен, който е на 8 години, от връзката си с френския философ Рафаел Ентовен. Никола Саркози има двама сина от първия си брак - 24-годишния Пиер и 22-годишния Жан. От брака си със Сесилия Саркози той има още един син - 12-годишния Луи. Неотдавна стана ясно, че Саркози ще става и дядо. С внук ще го дарят сина му Жан и съпругата му Джесика, наследничка на прочута френска бизнес фамилия.
Саркози в миналото обичаше да излага на показ личния си живот. Това му изигра лоша шега, когато Сесилия Саркози го напусна, за да избяга в САЩ с рекламен бос. После тя се върна при него и Саркози продължи да акцентира върху семейството си. Миналата година той породи недоумение сред сънародниците си, когато афишира връзката си с Карла Бруни. След поредица от критики президентът в крайна сметка възприе по-дискретен подход по отношение на личния си живот, допълват изданията.
Британският печат за вероятното освобождаване на атентатора от Локърби
Възможното освобождаване на атентатора от Локърби, либиеца Абдул Басет Али ал Меграхи, е централна тема на британския печат. "Таймс" припомня, че Меграхи е осъден за най-големия терористичен удар срещу Великобритания. Атентатът срещу полет 103 на американската авиокомпания над шотландското село Локърби коства живота на 270 души през 1988 г. Щателното разследване, педантичното съдебно дело и дългата дипломатическа битка за екстрадирането на Меграхи забавиха присъдата му и той бе осъден едва през 2001 г. В момента либиецът излежава 27-годишна присъда в шотландски затвор. Миналата година стана ясно, че Меграхи страда от рак на простатата в напреднал стадий. Шотландското правителство обмисля освобождаването на либиеца по здравословни причини. Той може да бъде върнат в Либия до седмица, точно навреме за началото на рамадана. Подобно решение ще е потресаващо предателство срещу справедливостта, това ще е политически скандал и пълно незачитане на мнението на семействата на стотиците му жертви, коментира "Таймс". Затворниците във Великобритания рядко биват освобождавани от съчувствие. Миналата година на такова основание бяха освободени едва деветима затворници. Защо тогава Меграхи, който е осъден за убийството на много повече хора от всеки друг убиец във Великобритания, трябва да бъде освободен? Кени Макаскил, шотландският министър на правосъдието, вероятно се ръководи от две съображения. Първото е широко разпространеното мнение, че присъдата на Меграхи е несправедлива - едва ли един второразреден либийски агент би могъл да планира и изпълни толкова сложен терористичен план. И второ, подобен жест би положил финалните щрихи на помиряването на Великобритания с полковник Муамар Кадафи и би донесъл значителни политически и икономически ползи. Нито един от двата фактора обаче не дава основателна причина за предсрочното освобождаване на Меграхи, смята "Таймс". Евентуалното освобождаване на Меграхи отново поражда въпроси за двойния стандарт по отношение на тираните - в частност Муамар Кадафи и Саддам Хюсеин, отбелязва "Гардиън". Либийското правителство плати 2,7 милиарда долара обезщетение на семействата на загиналите, но не призна вината си. Кадафи беше официално реабилитиран през 2004 г. като доказателство, че натискът на Запада може да принуди дори най-опасните за мира държави да се разкаят и да се включат във войната срещу тероризма. Когато Тони Блеър посети Кадафи в пустинята край Триполи през март 2004 г., двамата си размениха комплименти на фона на преговорите за редица мащабни търговски проекти (включително с "Шел" и "Бе Ей И системс").
Либийският режим остава един от най-твърдите и тираничните в света. Забранени са политическите партии и е криминализирано всяко съмнение в мъдростта на прословутата "Зелена книга" на Кадафи и в неговия "ислямски социализъм". Забранени са всички правозащитни организации освен фондацията на сина на Кадафи, която се води всъщност благотворителна, пише "Гардиън". Вестникът припомня, че през 2004 г., на срещата с Кадафи, Блеър е казал: "Хората не бива да забравят миналото, но трябва да продължат напред". Почти библейското му послание не е резултат от разкаянието на Либия, а от косвеното разкаяние на Запада, признание за допуснати в миналото грешки и то не по отношение на Либия, а по отношение на деспота на друга страна - Саддам Хюсеин, пише "Гардиън". Буш и Блеър вероятно осъзнават, макар и със закъснение, че направиха голяма глупост, отстранявайки светската диктатура в Ирак, предвид религиозното насилие и клането, последвали инвазията. Западът, разбира се, не може да признае грешката си, заради схващането, че великите сили никога не грешат. Западът не може да поправи щетите от насилието в Ирак, но може да направи така, че да не допусне подобен фал в бъдеще, пише "Гардиън". "Индипендънт" представя темата от гледна точка на реакциите на семействата на убитите при атентата, които са доста различни. Доктор Джим Суайър, неофициалният говорител на британските семейства, изгубили свои роднини при нападението, изрази категорично несъгласие с освобождаването на Меграхи. Някои от близките обвиниха британското и американското правителства, че са по-заинтересовани да подобрят отношенията си с Либия, отколкото да защитават справедливостта. Либийският лидер, които усилено лобира за освобождаването на Меграхи, несъмнено е отблъскваща личност. Близо четири десетилетия той избива инакомислещите и спонсорира терористични нападения в чужбина. Има нещо противно и в бързината, с която западните правителства се втурнаха да го ухажват след замразяването на либийската ядрена програма през 2003 г. И все пак случаят Меграхи не е само опит от страна на Запада да направи услуга на либийския режим, пише "Индипендънт". Има съмнения дали Меграхи изобщо е трябвало да бъде осъден. Той със сигурност не е светец и е работил за либийското разузнаване години наред. Но доказателствата, които го свързват с атентата над Локърби, са изключително слаби. По време на делото в холандския съд Меграхи беше разпознат от свидетел, на когото били предложени 2 милиона долара срещу показанията му. Освен това либийската защита не получи достъп до официални правителствени документи, предоставени на полицията в Шотландия. Впоследствие се появиха доказателства, че режимът в Иран е спонсорирал нападението. Бивш ирански агент твърдеше, че атентатът е отмъщение за иранския самолет, който беше свален по грешка от американски боен кораб през юли 1988 г. Всички тези факти дават достатъчно основания за съмнения, пише "Индипендънт".
БГНЕС
Китай ще съкрати въглеродните си емисии до 2050 г.
Китай ще съкрати въглеродните си емисии до 2050 г., заяви Су Уей, представител в борбата срещу климатичните промени, цитиран от Ройтерс. Това е първият път, когато страната, която излъчва най-много въглеродни емисии, дава конкретни срокове за намаляването им. Коментарите на Су Уей не бяха свързани с конкретни данни за това до каква степен ще бъдат съкратени емисиите. Той повтори позицията на Пекин, че заради необходимостта на Китай да разшири икономиката си, за да измъкне хората от бедността, страната ще обсъди скоро намаляването на емисиите. На срещата на Г8 в Италия, Китай и Индия не постигнаха съгласие за съкращаване с 50% на глобалните емисии до 2050 г. По този начин беше поставено голямо препятствие пред споразумението за борба с климатичните промени на ООН, което ще бъде разгледано на срещата в Копенхаген в средата на декември. /БГНЕС
Борисов обеща 20 милиона лева за пътища във Варна
Премиерът Бойко Борисов обеща, че държавата ще инвестира 20 милиона лева за пътна инфраструктура във Варна. Борисов посочи, че парите ще бъдат превеждани поетапно, след като община Варна представи необходимите проекти, предаде кореспондентът на БГНЕС във Варна.В момента се реконструира част от улица Девня, в която са инвестирани 23 милиона.
От тях 14 милиона са общински средства. Необходими са още над 20 милиона лева за завършване на пътните оси в града. Парите ще се изразходват за “високоскоростна” магистрала от сградата на БМФ до магазин “Метро”. Сключени са 18 позиции, като след реконструкцията ще се облекчи движението от кварталите “Младост” и “Владиславово” към центъра. Това ще разтовари трафика по булевардите “Сливница” и “Цар Освободител” в морската столица, каза кметът на града Кирил Йорданов. Премиерът и градоначалникът откриха новото кръгово кръстовище до жп гара Варна. Реконструкцията му е извършена за 45 дни. Инвестирани са 1,3 милиона лева. /БГНЕС
Медведев не вижда перспективи за възстановяването на отношенията с Украйна
Руският президент Дмитрий Медведев не вижда перспективи за възстановяването на отношенията с Украйна при нейното настоящо ръководство, предаде ИТАР-ТАСС."Не виждам перспективи за възстановяване на нормални отношения при настоящите ръководители", каза той по време на съвместната си пресконференция с германския канцлер Ангела Меркел. Едновременно с това той се надява, че "може би ще се случи нещо и ситуацията ще се промени". "Само бих се радвал", заяви Медведев, но веднага добави: "За момента не виждам такива перспективи". /БГНЕС
Украйна сама ще определя вътрешната и външната си политика
Украинският министър-председател Юлия Тимошенко заяви, че Украйна самостоятелно ще определя своята вътрешна и външна политика, предаде ИТАР-ТАСС."Въпреки че външната политика е конституционен прерогатив на президента, не мога да подмина с мълчание последните събития в украинско-руските отношения. Отчитайки тяхната важност, не може да не ме безпокои изключително високия градус на публична полемика по тази тема", се казва в нейно изявление, разпространено от пресцентъра й. Тимошенко заяви, че като премиер е правила и ще прави "всичко възможно за задълбочаване на взаимно изгодното сътрудничество между Украйна и Русия, преди всичко в икономическата сфера, за която отговаря правителството". "По същия начин ще постъпвам и занапред независимо от поста, който ми повери украинския народ. Градила съм отношенията с Русия като равен с равен, на основата на националните интереси, взаимната изгода, уважението към суверенитета и териториалната цялостност", заяви Тимошенко. Едновременно с това, тя подчерта, че "Украйна самостоятелно, без външна намеса, ще определя своята външна и вътрешна политика, включително и в хуманитарната област". "Ние самостоятелно ще изучаваме нашето минало, самостоятелно ще създадем ред в настоящето, самостоятелно ще строим собственото си бъдеще", добавя Тимошенко. /БГНЕС
ПКК призова Анкара да приеме мирния план на Йоджалан
Кюрдските бунтовници в Турция призоваха Анкара да приеме мирния план, който техният лидер Абдулах Йоджалан трябва да оповести скоро, съобщи агенция Фират Нюз, цитирана от АФП. "Ще подкрепим до край пътната карта, която ще представи нашият ръководител и призоваваме турската държава и правителство да се съобрази с изразената от кюрдското население политическа воля", заяви ръководството на Кюрдската работническа партия (ПКК) в комюнике, цитирано от агенцията. Оповестяването на предложенията от Йоджалан, който излежава доживотна присъда на остров Имрали, се очаква в събота, когато се навършват 25 г. от бунта на ПКК в югоизточната част на страната, населена предимно с кюрди. Днес лидерът на бунтовниците се срещна със своите адвокати. Говорителка на кабинета му съобщи, че ще бъде организирана пресконференция след срещата, но датата още не е определена. Миналия месец турското правителство оповести, че подготвя мерки в подкрепа на кюрдската общност и увеличи консултациите с интелектуалци, членове на асоциации и политици във връзка с начините за прекратяване на кюрдския конфликт. /БГНЕС
БНР
За запълване на дефицита в бюджета се търсят резерви при акцизните стоки и спирането на контрабандата
За запълването на дефицита в бюджета в момента се търсят резерви при акцизните стоки и в спирането на контрабандата, на първо място. Това коментира днес във Варна премиерът Бойко Борисов. Той участва в прояви за празника на града и в откриването на реконструирано кръстовище. По думите му резерви ще се търсят и при "крадците на ДДС", митниците и възстановяването на парите от еврофондовете. Според него това е най-важното. По мнението на Борисов резерв може да се търси и ако можем да договорим през септември да дойдат поне 300 милиона евро заради затварянето на блоковете на АЕЦ "Козлодуй". Това са резервите до края на годината, от които могат да се съберат пари, смята той. В отговор на въпрос доколко са актуални за правителството обещаните от предишното управление пет милиона лева за линеен ускорител във Варна, Борисов заяви, че не обича да говори "на парче". Кметът ми постави въпроса за магистралата, казах му да ми даде разчет по колко му е необходимо за всеки месец и от понеделник ще осигурим финансиране за този проект, обясни премиерът. Когато дойдат със следващия проект, гарантирам, че ще направя всичко възможно да стане, отбеляза Бойко Борисов. Антикризисна програма е да спреш контрабандата, да намалиш строежа на спортната зала в София, например с 18 милиона лева; антикризисна програма е да докараш европейските фондове, да пуснеш обекти като метрото и завода за битови отпадъци в София, регионалните депа, където работят хора и всъщност запазваш работните места - това е антикризисна програма, коментира премиерът. Той добави, че антикризисната програма не е листи хартия, а реални мерки.
Евентуално увеличаване на акцизите, може да се окаже сериозна заплаха за транспортния бизнес в България
Транспортния бизнес у нас, който вече търпи сериозни загуби заради икономическата криза, може да се окаже допълнително затруднен ако се предприеме увеличаване на акцизите на горивата. България е поела ангажимент пред Европейската комисия да повишава налога за всички акцизни стоки в конкретни срокове, така че да се достигне определен от комисията минимум. През 2008, след протести на превозвочите, предишните управляващи обещаха да "замразят" акциза за горивата. Спазиха ангажимента за 2009-та, но решението дали налога няма да се вдига и догодина ще трябва да вземе новото правителство.
koritarovonline.hostzi.com
МОРАЛНИТЕ АЯТОЛАСИ НА БЪЛГАРИЯ И ИСТИНАТА ЗА СПАСИТЕЛИТЕ НА ДЕЦАТА ОТ ЛИМ
Простащината и неграмотността отдавна са се превърнали в цивилизационна норма за българската действителност. Когато става дума за политически отношения, някак си тези атрибути на всекидневното общуване намират извинение с „неизбежния популизъм”, който е принудителния език за комуникация между елит и маса. Елитът говорел надменно, елементарно и заповеднически, за да бъдел по-добре разбиран. Думите в българския дебат изгубиха смисъл, защото зад тях не стои нито отговорност, нито познание. Може много да се спори откъде започна културната деградация – от политиката към медиите, или обратно. Презумпцията, че „средностатистическият българин”, или както на професионален жаргон се изразяват водещите редактори в националните телевизии – „леля Пена от село” не разбира от анализи и от детайли и не се интересува от разсъждения може и да е вярна, но се оказа пагубна.
Тя рязко свали нивото на медийните послания и принуди и политическите, и културните посредници да се гушат за по няколко минути между песните и танците на чалга певици или на измислените антигерои от „Биг Брадър”.
Така общият фон на тъпотата срина нивото на сериозното говорене, превърна го в гротеска и обезсмисли понятието „ерудиция”. Роди се една нова публична категория – на „моралните аятоласи в чалга-опаковка”. Един известен шоумен – класически представител на облекчената култура, тези дни даде интервю, чиято претенция вероятно е да изглежда „скандално и откровено”. В него – освен че раздава нравствено–политическо правосъдие за различни личности от политическия терен, той връща лентата и към едно трагично за България събитие – катастрофата край Лим и историята за спасителите на 38 деца. Нямам навика да реагирам, когато около мен или отгоре ми се сипе чужда простотия. В такива случаи казвам – а и ще го напиша – и Статуята на Свободата не реагира, когато я блъска океанът. Случаят сега е едно изключение и то заради нещо, което може и да не направи на никого впечатление, но е пример и за безразличието и надменността на съвременните „морални аятоласи”, и за липса на каквото и да е познаване на фактите, но – което е още по-лошо – за абсолютно пренебрежение към тях.
Шоуменът казва в интервюто, че не съм разрешил на албанците–спасители да отидат в неговото предаване. И го повтаря три пъти – албанците, та албанците. Сигурно в очите на днешните обществени величини в България няма никакво значение, че тези хора не са албанци, а черногорски мюсюлмани. Сигурно за преялия от самодоволство български елит няма никакво значение, че през 2004 година, когато стана трагедията край Лим, за хората в бивша Съюзна република Югославия „детайлите” дали си албанец, сърбин или черногорец имаха особено значение. Хората там бяха особено чувствителни по темата за етническата си принадлежност, тъй като тъкмо етническите различия в бившата федерация бяха довели до няколко войни. „Коритаров беше човекът, който беше ходил там и така нататък” – казва в интервюто си шоуменът. Не само че не съм ходил, а и никога не съм ходил из тези живописни места по границата на Сърбия и Черна Гора.
Сигурно част от някогашните редовни слушатели на радио „Нова Европа” си спомнят как точно спасителите от Лим се оказаха в България. Веднага след катастрофата тук, по нашенски обичай, започна ровене около българската вина. Учителите не били помогнали, шофьорите избягали, децата били изоставени. Медиите у нас изобщо не се бяха замислили, че освен дванайсетте жертви има и други – трийсет и осем спасени. Кой ги беше спасил?
И аз реших – така, както бях работил по време на целия югославски конфликт, когато в ефира на радио „Свободна Европа” говореха един след друг политическите лидери на Косово, военните командири на АОК и висшите представители на режима на Милошевич или югославската опозиция – по телефона – да открия кои са спасителите. Телефонната работа в журналистиката е специфична, особено когато търсиш малко „напосоки” – знаеш държавата и населеното място, но не можеш да назовеш име на събеседник оттатък, защото още не го познаваш. Доста трудоемко разследване, което обаче завърши с резултат. Първите трима, които са скочили в ледените води край Лим, се оказаха Есад Кощреба, Изудин Пушия и Сафед Баличевац. Направих телефонни интервюта. Разказите на тези обикновени хора бяха покъртителни. И като пиша „покъртителни”, си давам сметка колко са бедни откъм емоции думите, когато само се четат.
Но ние в радио „Нова Европа” слушахме техните развълнувани гласове и решихме със средства на радиото да ги поканим у нас. Нека да се знае категорично – тези хора дойдоха в България заради усилието и по инициатива на радио „Нова Европа” не, защото някой оттук беше ходил при тях, а заради това, че ги открихме по телефона, чухме ги и съпреживяхме заедно с тях случилото се. Идеята не беше да се прави някакъв мрачен спектакъл, а да се покаже живото лице на човешката солидарност, за да може и България да усети, че и в големите трагедии понякога има обратно лице на хуманизъм и човешка солидарност. Замислете се – Есад призна, че е бил слаб плувец, но не се е поколебал да скочи пръв в реката. Без колебание след него са се хвърлили Изудин и Сафед. Спасяват абсолютно непознати българи. У нас тримата дойдоха с единствените си официални дрехи, които имаха. Това бяха изключително скромни, притеснителни и неимотни хора. Но имаха нещо скъпоценно – достойнството си. Достойнството си на черногорци-мюсюлмани.
За чест на българските институции тогава те бяха приети от президента Първанов и удостоени с почетни кортици, а за чест на българите – бяха отрупани със спонтанни благодарности и прегръдки по улиците. В една сладкарница имаше трогателна сцена – македонци, които ги бяха гледали по „Панорама” на БНТ, дойдоха и им казаха : „Момчета, благодарим Ви от името на бившата ни голяма държава СФРЮгославия”. Може би у нас „детайлите”, че черногорец е различно от албанец, нямат значение. Но оттатък имат. Пиша всичко това, за да го прочетат онези, които искат истината. Малцината, за които жестовете на солидарност и достойнството наистина имат значение. Ние от радио „Нова Европа” не искахме и не допуснахме посещението на тримата черногорци да се превърне в шоу-зрелище.
Георги Коритаров
ИЗБРАХ ПЪТЯ НА ЧЕСТТА
ИНТЕРВЮ НА ГЕОРГИ КОРИТАРОВ С ВЕЛИН ХАДЖОЛОВ – СВЕТОВЕН ШАМПИОН ПО БОЙНИ ИЗКУСТВА И ШЕФ НА СПЕЦИАЛИЗИРАНО ЗВЕНО В ДАНС (в допълнение към интервюто с журналиста О.Стефанов от 14.08.09)
ГЕОРГИ КОРИТАРОВ: Г-н Хаджолов, защо си подадохте оставката
ВЕЛИН ХАДЖОЛОВ: Избрах пътя на честта. Лично аз се чувствам издаден в този момент и реших да изпреваря събитиятя. Това е мое лично решение.
Г. К.: Кои събития решихте да изпреварите?
В. Х.: Аз имам ангажимент към хората, с които работя. Длъжен съм да ги запазя по всякакъв начин.
Г. К.: Какво ги застрашаваше?
В. Х.: Целенасоченият отговор на Огнян Стефанов по телевизията подсказваше, че веднъж пусната в ефира, интригата би могла да доведе до застрашаване на самоличността на хората от екипа – да започне да се търси кой е шампионът по бойни изкуства. Видяхте колко бързо тръгна вълната от „шампион по бойни изкуства” до инициалите В. Х., а след това и до оповестяването на името ми.
Г. К.: Как си обясняването „осветяването”?
В. Х.: Може би някои хора наистина се страхуват от онова, което сме правили през тази година и половина. Но повече нищо не мога да кажа, защото най-голямото достойнство на звеното беше съхраняването на информацията.
Г. К.: Смятате ли, че Огнян Стефанов случайно е назовал „шампиона по бойни изкуства”?
В. Х.: Смятам, че Огнян Стефанов изрече три неверни неща. Първо – по никакъв начин не съм бил представян по време на нашата среща. При нас има принцип на анонимност – още повече да не се изнасят данни или специфични характеристики, за когото и да било от служителите в ДАНС.
Г. К.: С други думи – Огнян Стефанов не е разбрал тази характеристика от Вас?
В. Х.: Вероятно.
Г. К.: Кои са другите неверни неща?
В. Х.: Другото е, че Алексей Петров е казвал, че американците могат да се учат от случая „Опасните”. Не е изключено по този начин да се внушава, че наистина е имало проблеми между ДАНС и американските служби.
Г. К.: Вие имахте ли преки впечатления по работата върху „Опасните”?
В. Х.: На този етап няма да коментирам.
Г. К.: А коя е третата неистина?
В. Х.: Опитът на Огнян Стефанов да внуши, че по време на разговора ни му е било казано, че е подслушван и следен. От една страта това е пълен абсурд. От друга - е опит да се поддържа тезата, че едва ли не ДАНС слуша и следи нерегламентирано.
Г. К.: Нерегламентирано ли? А „Галерия”?
В. Х.: „Галерия” най-вероятно ще се разсекрети, но на този етап това все още не е факт и аз не мога да коментирам.
Г. К.: Каква ще е съдбата на ОСА?
В. Х.: Отговорът на този въпрос би трябвало да бъде много дълъг. Той опира не само до съдбата на конкретно звено, а и до концепцията за борба срещу организираната престъпност и корупцията. Този отговор опира и изобщо до националната сигурност. Но всички тези аспекти на проблема могат да бъдат коментирани в рамките на един професионален дебат.
ДЕСЕТ ГОДИНИ ПУТИНИЗЪМ
Преди десет години Държавната руска дума потвърждава назначението на Владимир Путин на поста министър-председател, напомня The Wall Street Journal.
Основните черти на путинизма-контрол на държавата над нефто-газовата промишленост, старание да се върне на Русия статуса на световна държава и твърдо възстановяване на руското влияние върху бишите републики от СССР, отбелязва на страниците на вестника научният директор на Freedom House Кристофър Уокър.
«Най-поразителната особеност на путинизма-това е неговата неприязън към свободата да изказваш собствено мнение», пише авторът.
За да създаде видимост на либералното общество в Русия и едновременно с това полезен клапан за изпускане на парата, властта разработва нов модел- избирателна цензура.
«Държавата се старае да цензурира информацията, която има реална политическа тежест, а в маргиналните сектори се допуска определена независимост», твърди Уокър.
Правителството е подчинило или опитомило всички крупни федерални телевизионни канали, като в същото време възпрепятства излъчването на чуждестранни радиостанции, използвайки данъчни проверки и закона за екстремизма.
Но истински уродливият съвременен модел на цензура се прилага на незаконна основа: малкото журналисти и активисти, които все още се осмеляват да критикуват правителството, постоянно се намират в опасност, пише набюдателят, напомняйки, че скоро след визитата на Обама в Москва са били убити Естимирова и Садулаева в Чечня, а в околностите на Петрозаводск е намерен трупа на правозащитника Андрей Кулагин.
След 10 години путинизъм самоцензурата е станала въпрос на живот и смърт, върховенството на закона не съществува, във всички слоеве на обществото разцъфтява корупция.
«Всеки, които иска да прави бизнес, бива мачкан от системата, която работи в мрака: непрозрачните сделки с участието на държавни компании и корумпирани чиновници са норма, а правоохранителните органи и регулатори съблюдават не закона, а интересите на Кремъл, завършва статията си Уокър.
Източник: The Wall Street Journal
atrandev.blogspot.com
ДОКАЗАТЕЛСТВА ЗА МИНЕРАЛНИЯ ПРОИЗХОД НА НЕФТА
Група учени под ръководството на Александър Гончаров от Геофизичната лаборатория на Вашингтонския институт Карнеги считат, че компонентите на нефта са могли да се образуват не от останките на умрели организми, а от въглерод и водород, образуващи метан и голямо количество различни по тежки въглеводороди в условията на висока температура и налягане в недрата на Земята.Групата учени е провела уникален експеримент с използването на диамантена наковалня издържаща на огромно налягане. Внасяйки в работната област на наковалнята метан, учените са създали налягане около 20 хил. атмосфери и са го нагрели в диапазона от 700 до 1500 градуса по Целзий. Както се предполага, това са условията в горната часта на мантията и долния слой на земната кора. Изучавайки спектралния съставна въглаводородите след нагряването е открито че са се образували по тежки въглеводороди - етан, пропан и бутан, също така водород и въглерод.Тази хипотеза за образуването на нефта ми се струва доста по правдоподобна, отколкото умрелите организми. Тогава на Титан, колко организми трябва да са умрели за да се получат откритите океани от въглеводороди.
ivo.bg – Иво Инджев
КРЕМЪЛ МЪЛЧИ ТРЕВОЖНО ЗА ПРОМЯНАТА В БЪЛГАРИЯ – ДА СЕ ТРЕВОЖИМ ЛИ
Не колекционирам руски управленски странности, но когато се натрупат достатъчно такива и са все от един тип, предлагам да се замислим. Защото сме прекалено зависими от Русия, за да си позволим да се правим, че не ни интересува какво става там.
Капката, която преля чашата на съзерцанието ми, е изявлението на руския президент Медведев, според когото убийствата на правозащитници в собствената му държава били провокирани от чужди сили. На някого в чужбина не му харесвало как хубаво се развива Русия и затова й пречи, като избива… руски правозащитници ( Наталия Естемирова, едно от най- известните имена на онази рядка, но и рядко упорита руска порода противници на тиранията, стана поредната жертва на зверско убийство в Чечня).
Мухлясълият аргумент за „външния враг” ми напомня една апокрифна веселяшка песничка от детството ми, в която се иронизираше гадният империализъм като универсално зло ( сигурно е родена на някой обект на прохождащия социализъм ):
Ей, мина злото, в язовира готин е живото.Ала гангстерите оттатък морето, сакат да ни бъркат мурафето”!
Изявлението на Медведев, направено в лятната резиденция на руската власт в Сочи, където се е срещнал с германския канцлер Ангела Меркел, е част от чуждомразкия сериал, който се върти от трибуната на Кремъл. На Медведев и компания всички са им виновни – ама наистина всички наоколо, с някои малки изключения в Централна Азия, където СССР практически не си е отивал от главите на старите комунистически управници.
Русия е в обтегнати отношения с почти всички свои европейски съседи. Швеция, която току-що пое председателството на ЕС, е сред най-твърдите привърженици на твърдия курс спрямо опитите на Москва да използва износа на нефт и газ като стратегическо оръжие спрямо Запада. Шведската съпротива срещу руския проект „Северен проект” е основния препъни камък пред него ( макар Стокхолм да се аргументира предимно с екологични причини срещу тръбопровода).
Полша действа в тясно сътрудничество с Швеция в това отношение. Но не само в това – поляците са вбесени от руската пропаганда, която е изцяло под държавен контрол и в това свое качество ( в големи количества) бълва инсинуации срещу Полша, която наскоро беше обвинена от руската държавна телевизия за солидарно виновна заедно с Германия за началото на Втората световна война.
Явно в Москва не могат да простят на поляците ролята им за формирането на единна европейска позиция, която се изрази в гласуването на резолюция в Съвета на Европа, в която за първи път СССР беше прикован на позорния стълб като еднакво виновен за тази война, заедно с Хитлер.
За враждата, граничеща с ненавист, между ( поне две от трите) балтийски републики и Москва, да не говорим. Естония е почти на ръба на дипломатическата война с Кремъл от години. Румъния пък наскоро беше заклеймена в руската столица за това, че е продавала оръжие на Грузия.
Самата Грузия, друга православна съседка, си е направо номер едно в списъка на руските врагове. Но ако тя е малка и „лесна” за бой, то какво да се каже за Украйна? Ето че и премиерът Юлия Тимошенко ( подозирана в готовност за сговор с Москва заради някои нейни действия по време на газовата криза през зимата) намери за нужно да се присъедини към своя ( ту опонент, ту съюзник) , президента Юшченко и даде отпор на декларацията на руския президент Медведев, в която заклеймява украинската политика спрямо Русия.
Съответно Медведев оповести, че няма да има нормални отношения с Украйна, докато Тимошенко е премиер!
И кой остана? А, да Беларус, Молдова и т.н. Приднестровие ( поредният сепаратистки анклав, една голяма казарма с руско оръжие, създаден и поддържан от Русия като инструмент за влияние в своята европейска периферия). Само че в Беларус президентът Лукашенко, един от последните диктатори в Европа, толкова е ядосан на отказа на Москва да го субсидира, че откровено се зъби на досегашния си спонсор – отново енергийната политика е ябълката на раздора.
А пък в Молдова другарите на Москва от компартията за първи път загубиха изборите. Току що.
Не претендирам за изчерпателност ( в Европа има още Финландия, Словакия…), но враждебността, която заобикаля най-голямата по територия държава в света предизвиква все пак натрапчивия въпрос: нима всички „джуджета” са се наговорили срещу великана и то по внушение на Запада?
Очакваме официална позиция от Кремъл след канонадата в руските медии, които бият тревога, че в София е настъпила неблагоприятна промяна за интересите на Русия. Какво ли значи мълчанието на Москва, което е толкова нетипично за нейната политика спрямо всеки, който с нещо не й харесва? Бонус? Време за размисъл ( докато се поправим)?
Каквото и да значи, не може да бъде скривано дълго. И когато излезе наяве, ще разберем доколко сериозна и съществена е промяната в управлението на България.
Няма коментари:
Публикуване на коментар