СТАНИШЕВ Е ГЕЙ !ВЕСЕЛА ЛЕЧЕВА: Делян Пеевски (син на Ирена Кръстева !) и Росен Карадимов управляваха, не Станишев!!!
Бившата председателка на Държавната агенция за младежта и спорта Според нея апаратът на партията е победил и се оказал по-силен от Станишев, а хората, които са виновни за изборната загуба на БСП, сега са в парламента. Тя прогнозира, че с такава политика партията ще продължи да се топи и да губи избори.
Весела Лечева остро атакува лидера на БСП и доскорошен министър-председател Сергей Станишев в интервю за местник "Труд". Според Лечева Станишев е трябвало да си подаде оставката като председател на партията още в нощта на изборите на 5 юли 2009 г. Заедно с това шампионката по спортна стрелба е една от първите в БСП, която си позволява да изрече публично иначе известната информация, че в края на мандата де факто държавата се е управлявала не от Станишев, а от скандалния Делян Пеевски и бившия шеф на комсомола Росен Карадимов, които съветвали премиера.
“Може да ви звучи тежко днес, но двама души управляваха държавата в края на нашия мандат - Делян Пеевски и Росен Карадимов. Мисля, че никой не би трябвало да се изненадва…Някой трябваше да назове тези факти на висок глас”, казва Лечева в интервюто за “Труд”.
“Не бива да си затваряме очите. Хората не реагираха на това, че Доган каза публично някои неща. Хората реагираха, защото всичко, което той каза, беше истина. Това доведе до високата активност на изборите”, смята тя.
Лечева била споделила тези свои наблюдения с президента Първанов, но той не реагирал.
Според нея апаратът на партията е победил и се оказал по-силен от Станишев, а хората, които са виновни за изборната загуба на БСП, сега са в парламента. Тя прогнозира, че с такава политика партията ще продължи да се топи и да губи избори.
Военните си прибраха ченгето Тома Спространов !/ Доносник Ян се прави на водещ !
Тома Спространов или доносник на държавна сигурност с име Ян е водещ на телевизионно предаване във военния канал.Разкритият като агент на Държавна сигурност диджей,женен за англичанка,се завърна при бившите си работодатели от разузнаването,коментират ехидно антифенове на Тома.Според интернет форумджии Спространов бил вербуван за доносник покрай някакъв гей скандал.За да не го съдят,вкарват в дранголника и изложат публично,ченгетата предложили на начинаещия музиковед да доносничи,а в замяна му позволили да пътува в чужбина и проформа да се ожени зад граница.
От няколко дни обаче телефоните на пловдивчанина доносник са изключени и засега никой не може да го открие,за да разбере каква е истината около вербовката му.Не е ясно и кога снима рубриката си за Военния телевизионен канал (ВТК),при положение че никой от причакващите го папараци така и не съумя да го улови ни на влизане,ни на излизане.
Публикувано от timesbg
Г.ПАПАКОЧЕВ: Защо в България нищо не се случва?”, има своя парадоксален отговор. И той е: „Защото, всъщност, никой не желае да има истински промени” или нещо за БЛАТЯСАЛОТО НИ СТАТУКВО
Вече втора седмица след встъпването си в длъжност новото българско правителство не може да се оправи с наследения от тристранната коалиция финансов и икономически хаос, който на фона на задълбочаващата се рецесия предвещава тежки времена за българите.
Как и защо се стигна до това положение?С изваждането наяве на управленските безобразия на своите предшественици, новите министри от кабинета на премиера Бойко Борисов освен шокиращи констатации, започват да дават и частичен отговор на въпроса за патологичния стопански застой на страната през нейния 20-годишен преход и вече почти трите години безуспешно членство в ЕС. Частичен, защото предстоят нови разкрития, които ще хвърлят още светлина върху „най-успешното коалиционно управление в модерната история на страната”, както се опитва да внушава тези дни бившия премиер и лидер на БСП Станишев.
Макар на пръв поглед риторичен, въпросът „Защо в България нищо не се случва?”, има своя парадоксален отговор. И той е: „Защото, всъщност, никой не желае да има истински промени”. Не ги желае политическия и икономически елит, тъй като евентуалните промени биха разклатили неговите добре ситуирани и корупционно смазани властови позиции и биха поставили под въпрос широката му мрежа на нерегламентирани отношения и връзки, която безпогрешно охранява статуквото. Промените са враг номер едно и за организираната престъпност, която е вложила милиони, ако не и милиарди, в своите доходоносни схеми, обхващащи не само „високите етажи на властта”, но и нейните правозащитни и правоохранителни органи. Истинските промени биха се превърнали в бедствие за по-голямата част от бизнеса, по-едър или дребен, който обикновено функционира в сивата или директно тъмната област на местната икономика със собствени правила, закони и методи, които нямат нищо общо с официалната държава. Най-тъжното е, че промените не са желани и от масата обикновени българи,които са готови срещу запазване на работното място, дребна сума пари и дори срещу едно замразено пиле, да продадат гласовете си на изборите или да се „самоограничат” от ходенето по тротоарите, само защото там са паркирани собствените им автомобили „втора ръка”.Това следва да имат предвид министрите от новия кабинет и техния амбициозен премиер, когато търсят отговори на въпроси от типа на: защо вече четвърт век от началото на проектите за магистрали в България досега не е построена нито една, защо бивш строителен министър е в състояние да хвърли 21 милиона евро за обновяване на собственото си ведомство, когато пътищата в страната са в трагично състояние; защо България е единствената държава в ЕС, която няма агенция за безопасност на храните и е на път да загуби нови милиони евро от некомпетентност и корупция в Земеделското министерство; защо прекрасни масиви от националния горски фонд са били заменяни срещу апетитни за строежи парцели край морето и как така броени дни преди изтичането на мандата, предишния кабинет сключва сделка за над 100 милиона долара за покупката на правителствени аероплани „втора ръка”; защо натоварена с очаквания агенция като ДАНС едва след смяната на правителството се престраши за първи път да извади свой доклад за безобразията в земеделието!
И докато новата власт в България все още учудено си задава въпроси и все по-често се обръща за отговори към прокурора, нейните избиратели с любопитство наблюдават докъде ще стигне в крайна сметка и тя? Ще успее ли да поразмърда малко блатясалото балканско статукво в държавата или след първоначалния ентусиазъм и тя ще потъне в него?
По традиция най-вероятен е втория вариант. Първият би бил изненада. За някои приятна, за повечето, обаче, все още не.
КОРИТАРОВ: Хайде Коритаров не се прави и ти на интересен. Знаем какъв агент на ДС си бил, и все още мърдаш в журналистиката. Поне не я ползвай като носна кърпичка днес! ГЕРБ не залита след АТАКА, а сините са ти на сърцето – защото и те са от бившата ченгрсарска шайка на БКП към която принадлежиш и ти. На теб пък може да ти е странно, че ти го напомням този факт, но и народът помни доста нещица ... Публукуваният коментар по-долу е абсолютно манипулативен и разкрива как се обработва общественото мнение и днес!
Интересът към разговора ни с министър-председателя Бойко Борисов надхвърли границите на страната. Освен че най-важните фрагменти от него бяха своевременно отразени от основните български медии, не останаха безразлични и част от най-влиятелните средства за информация в южната ни съседка. Издания като „Миллиет”, „Радикал” и „24 часа новини” осведомяват своите читатели за позицията на българския премиер по въпросите за новините на турски език в държавната телевизия и идеята да бъде обявен Ден на българския геноцид. Смисълът на журналиститическата професия е тъкмо в това – да експонира идеите на политиците и да създава мостове за дискусия – и вътре в съответните държавни пространства и общества, и помежду им. Дори тогава, когато идеите се разминават и влизат в противоречие с конкретни интереси, медийната полемика има свойството да облагородява и да сдържа страстите. Има го, но не винаги то се превръща във водеща характеристика при споровете. Имало е и обратни примери.
Цитати от „24 часа новини” ,„Миллиет” и „Радикал” коментирани от г-н Коритаров. Бре този човек и турски знаел!
Историята няма да забрави, че преди да избухне с оръжия, войната в бивша Югославия започна на телевизионния фронт – сърби срещу хървати, сърби срещу словенци… Разпадането на СФРЮ е най-разпознаваемия за Балканите пример. Но едновременно с това – в разгара на косовските фронтове белградският „Глас явности” и прищинският „Коха Диторе” имаха нещо като съвместна инициатива, в рамките на която политически противници разменяха аргументи с думи, а не с куршуми.
Целта на думите беше да се разкрие абсурда на оръжията и да се потърси мирно решение на конфликта, колкото и невъзможно да изглеждаше. В историята на отношенията си България и Турция са преминали през различни фази. Най-горещият период на напрежение е вече на двайсет години разстояние. По време на „възродителния процес” Анкара и София буквално бяха на прага на въоръжен сблъсък. Прогонването на триста хиляди етнически турци от страната ни нанесе унижение и на двата етноса. На турците, защото бяха принудени да напуснат родните си места, но и на българите, защото биваха принуждавани да аплодират.
Времената обаче се промениха. Няколко години по-късно Турция протегна приятелска ръка към България с решаваща помощ за членството й в НАТО. Анкара дори прие специален закон, който задължаваше турската държава да помага на София. По същото време президентът Петър Стоянов и премиерът Иван Костов се извиниха на изселниците ни заради насилствената промяна на имената и тяхното прокуждане от родината. Роди се и идея за общи учебници по история, които да помиряват, а не да конфронтират двата народа.
Националистическата реторика от предизборния период беше успешна, защото се преплете с антикорупционното говорене в България. За мнозина ДПС се превърна в двоен синоним – и на корупция, и на турски етнически корени. А оттук елементарното, но дълбоко невярно уравнение дава следния резултат – турски етнически корени е равно на корупция и обръчи от фирми. Просто, но невярно. Синята коалиция веднага след изборите обяви, че ще накара правителството да призове ЕС към замразяване на преговорите за членство на Турция заради гласуванията на нейна територия. Но по време на големия СДС синята партия се гордееше с високото ниво на защита на правата на всички малцинства, осигурено от правителството на Иван Костов. Тогава бе ратифицирана и Рамковата конвенция за малцинствата, а сините се превърнаха в политически гарант за спазването на нейните принципи. Ето защо днес – когато се залита поради емоционална инерция – всяка партия трябва да си припомни миналото.
А онези, които си нямат сериозно минало, да се поучат от партньорите си. ГЕРБ може и да залита след Атака, но Синята коалиция – ако е отговорна, трябва да бъде контрапункт. Ако не заради друго – заради собствената си история и заради държавнически поисканата прошка по време на предишното реформаторско управление. Журналистиката – или поне отделни журналисти – помнят. Когато е необходимо, с нашата професия ще предоставяме трибуна за диалог, но и ще връщаме лентата на политическото време назад, за да могат всички да се огледат. Всички читатели на „Коритаров онлайн”, чиито майчин език е турски, могат сами да проверят как реагират медиите в Турция към посланията на новото българско управление.
АНГЕЛ ГРЪНЧАРОВ (синият гуру) ни светва за залитанията на Вежди Рашидов, напомня ни, че има и такова нещо като “кръга Монтерей”, информира ни как “няма да оттегля думите си” и колко славна Республика сме.
Храни куче, за да не те лае или двата факта около правителството на Б.Борисов, явяващи се непресъхващ извор на национална гордост
И.Инджев е написал коментар, наречен Медиите у нас хапят ръката, която (не) ги храни, ( кликвате на посочения линк, после на архива за м.август и намирате посочената статия в страницата на Инджев) а пък справедливата му констатация ме вдъхнови дотам, че и аз да напиша в блога му нижеследующите думи:Много уместна и вярна констатация: медиите като общо взето все верни и послушни песове на властта (и най-вече пък на тия, които управляват самата власт у нас!) ръфат само ръката, която не ги храни. За медиите не важи поговорката: "Храни куче - да те лае". Медиите у нас са песове с избирателно поведение: мило лижат ръката, която ги храни, и ръфат оная, дето не им дава нищо.На мен тия дни ми се върти в главата нещо твърде обезспокоително, което ще го напиша, пък каквото ще да става. Случайно попаднах на предпоследния брой на в-к "Уикенд". Там има интервю с една от основните фигури на кръга "Монтерей", именно с г-н Виктор Вълков. Смятам, всички знаят що представлява кръга "Монтерей", та не е нужно точно аз да казвам що представлява той; пък и, признавам си, страх ме е да казвам каквото и било за този кръг "Монтерей", щото някои други в предишни години казаха и написаха, и бяха застреляни като кучета на улицата след това. Но както и да е де, сега сме в друго време, дано тия нрави да са отишли в миналото.Та този Виктор Вълков, най-близък изповедник на ония, на тайните кукловоди на българската политика - зевзеците твърдят, че кой ще е български премиер или президент се решава и планира първо в кръга "Монтерей", и то много преди съответното нещо да е станало! - та този В.Вълков в интервюто си сипе такива похвали спрямо Б.Борисов, че на човек му става неудобно да ги чете. С една дума, префразирано, казва това:"Абе Бойко си е наше момче, добро момче, послушно, изпълнително, ний му дадохме властта, и ще прави каквото ний му речем, това е, аз вервам в наш Бойко!",Ето това всъщност казва В.Вълков в интервюто си, а пък аз онемях, загубих ума и дума като четях разсъжденията му. И ето, мина повече от седмица, преди да се съвзема и да напиша нещичко за реченото от изтъкнатия монтереец. Та във връзка с разглеждания случай за поведението на нашите медии да не пропусна да попитам: някоя от медиите у нас да сте чули или прочели, че е заръфала "Кръга Монтерей"? Няма и да чуете: ръфат само дребни риби, вадят нож само срещу умрели, и мълчат като риби тъкмо по повод на онова, за което трябва да се крещи и вие, а не просто и само да се говори.Страх ме е да си направя нужните изводи от тоз факт, от туй преживяване около думите на В.Вълков. Но ще споделя и една друга моя мисъл-констатация, която пак ме води до съвсем нерадостни мисли. Тя касае един министър от новото правителство, за който кой знае защо медиите нищичко не благоволиха да рекат; и една най-малка критика не се чу даже. Пълна амнезия ги е обхванала, що така ли? Имам предвид Вежди Рашидов, който е нещо като звезда в кабинета "Борисов". Божо Димитров го отнесе всичкото, за Вежди никой нищичко още не е рекъл. И всички му се радват - какъвто е хубавец, мустакат, брадат, космат,"ентелегентен", отворен, пич, с лула, и прочие, и прочие.
Та тоя Вежди, знаете, предполагам, когато беше най-обикновен общински съветник (мисля, ако не ме лъже паметта, от ДПС, ама не съм сигурен?!), се прочу с това, че собственоръчно наби, удари един полицай, когато полицаят дръзна да рече на светиня му, че и за него, за Вежди, важат законите в тази республика, сиреч, трябва да премести автомобила си от непозволеното за паркиране място.Това се случи наскоро, що ли пък медиите така единодушно го забравиха? То стана когато Б.Борисов беше главен секретар на МВР, преди някоя и друга годинка само. Бре, що ли не помни тоя наш народец, що ли му толкова крапа (къса) паметта? А за паметта и морала на нашите медии да не говорим, просто нема смисъл, излишно е.Но има и нещо друго, което аз, мизерникът, също не съм забравил. А именно, помня и знам добре, че през една далечна година на жанвиденовата зима, когато бабичките у нас не можеха да си намерят и твърда коричка хляб та да я посмучат малко, същият този наш герой Вежди Рашидов, на банкет на "Мултигруп", където си похапвали печени прасенца, се напил дотам, че в един момент скокнал, и рекъл да прави тост; аз и неговия тост помня, щото съм лош и зъл човек, а тостът, отправен към собственика на "Мултигруп" Илия Павлов, бил следният: "От тоя момент нататък и аз вече съм мултак!"; мултаци тогава се наричали мутрите, принадлежащи към "интелектуалния кръжец", наречен "Мултигруп". Та подобно на Кенеди, който в Западен Берлин рекъл в ония далечни години на студената война "И аз вече съм берлинчанин!", нашият Вежди, който е начетен човек, на банкета на "Мултигруп" изрекъл знаменателните историческо-културни слова: "И аз вече съм мултак!". Дали пък тъкмо заради тия предани думи той сега не е удостоен с честта да е министър?! И то не на какво да е, ами на културата, и то в правителството на проевропейски ориентирания Бойко Борисов?!
Та ето тия две умилителни картинки се спомням, и тоз мой спомен мира не ми дава: същият този, дето би полицай, и също дето, пиян, се е тупкал в космясалите гърди, крещейки, че бил "мултак", е в правителството на Б.Борисов! И това, че е там, разбира се, не предизвиква и най-лека реакцийка на медиите, които, всъщност, това им е работа, да помнят и да съобщават не само случващото се сега, ами и онова, което се е случвало преди време. Щото, знайно е, нашият народ е прочут с късата, с крапата си памет, я помни ден-два, я и толкова даже не помни. А пък с мисленето колко е зле нашият народец да не казвам, щото ще ме обявят справедливо за национален нихилист.
Да, ама някой горещ фен на Бойко няма да пропусне след малко да ме заръфа: "Как не те е срам бе, да се заяждаш така грозно с Вежди Рашидов бе, нещастник злобен?! Та он е велик артист, може да си прави що ще, какво като набил полицай, ако требе, и бабичка може да пребие?! Голема работа, набил полицай, ами това че прославя България с изкуството си, що за това нищо не казваш?! Ето, и предишния ни министър на културата беше артист, и, бидейки артист, има правото да напише "сбогом!" със "з", голема работа?!" Я иди се скрий в миша дупка бе, завистливец такъв?!". Знам, че точно така ще ме заръфат, ама ето, въпреки всичко не оттеглям думите си. Щото съм инат го правя, затуй...Та това исках да река.
Осмелих се да го река, щото у нас само чат-пат блогърите дръзват да рекат или напишат онова, което "големите медии" не само че не смеят, ами и не го казват, както разбрахме, и по съвсем други, по "морални", тъй да се рече, подбуди. А именно, заети са преимуществено с това мило да лижат ръката, която ги храни, и, респективно, да ръфат ония ръчички, които не им подхвърлят нищичко.
Славна республика сме ний, тъй да се рече!!! Как да не изкрещи тия думи човек като съзерцава таз нашенска умилителна картинка! И как да не се овладее от чувство на национална гордост като се сети за нещата, за които споменах по-горе - и които са същински непресекваем извор на национална гордост.
И СЛЕД ТОВА ЧЕТЕ ЗА Ануннаките? - МАНИПУЛАЦИЯТА на ЧОВЕКА ОТ ALL.BG Всички права запазени!
Планетата Нибиру (Ne.Bi.Ru) е позната под много имена, като: Планетата Х, Дванадесетата планета, Мардук, Рай и Кралството на Небесата ("Kingdom of the Heavens"), и други в различните култури. Въпреки, че Нибиру се нарича Дванадесетата планета, технически не е планета в нашата Слънчева система. Фактически тя е планета от друга слънчева система, а звездата, която е била Слънцето в тази слънчева система е изгаснала. Нибиру никога не е била видима от Земята, но звездата, която е била център на Нибируанската слънчева система е била видима в небето от нашата планета. Орбиталната линия на Нибиру е дала на Ануннаките предимството да имат подвижна обсерватория, от която те биха могли да наблюдават и да изследват много други планети близо до нейната орбита.
Древните хора наименували Планетата Х като Нибиру на Шумерски и Мардук на Вавилонски. Казано е, че древните месопотамци вярвали, че Нибиру е дванадесетата планета в нашата Слънчева система и че е била “рай”, който техните богове обитавали и дошли от него. Нибируанците - хората от Нибиру - са често споменавани като Ануннаки, Нефилим, Елохим (множествено за Бог) и Мардукци. Аз ще се обръщам към тях като Ануннаки така както обикновенното население е било познато от Шумерите и от тези в сегашно време. Думата Ануннаки буквално означава “тези които дойдоха от Небето на Земята”. В Стария Завет тези небесни посетители са наречени "Anakim". Нибиру е била населена от рептилска супер раса и управлявана от елитарна аристокрация позната като “Нефилим” на еврейски, което означава “тези, които слязоха от небесата на Земята”. Навремето Ануннаките били една от многото технологично напреднали извънземни раси. Фактически тяхната цивилизация напреднала далеч отвъд повечето други раси от този период. Ануннаките наричали тяхната родна звезда (слънце) “ZAOS”.Ануннаките са войнствена и покоряваща раса. Те са жестоки, зли, похотливи, кръвосмесители, кръвожадни, коварни, ревниви и деспотични. Те са месоядни, а често и канибали. Изискват човешки жертви на девственици, от тези които завладяват и от своя собствен вид, който поробват. Ако си представите най-лошите качества, които можете да измислите за Сатаната, вие ще си съставите много добро впечатление за същността на Ануннаките. Те се специализират в mind control-а. Те са почти перфектни в икономическия контрол, с разработката на парите и лихварската система. Провеждали обширно генно инжинерство и са го правили и сред други същества - супер рептилска раса, която Ануннаките наричали "Ducaz"."Ducaz" са използвани за завладяване и контролиране на Нибируанското население и на това на другите покорени раси. И така "Ducaz" са рептилии. Има различни типове рептилии между тях. Техните господари - Ануннакския елит не са "Ducaz". Както всичко свързано с Ануннаките има непреклонна, несправедлива и строго контролирана класова струкура сред "Ducaz"-ите.Рептилиите или "Ducaz" били изпратени от техните “господари” Нефилим или Елохим да се бият във войни с други извънземни раси и да служат като техни шпиони, бодигардове и полицейска сила. Има много фракции измежду Ануннаки. Едни от най-смъртните врагове на "Ducaz" се наричат "Pers-sires" (сивосинкави жребци?) – група извънземни, за които аз измислих думата Лешояди преди много години. Те се наричат така не защото приличат на лешояди както някои твърдят. Фактически те избщо не изглеждат така! Има много подходящи причини поради които аз ги нарчиам Лешояди, на които няма да се спра в тази дискусия.Ануннаките са биологични същества от плът и кръв, с изобилстваща гордост, арогантност, неконтролирани подтици за секс със зрели индивиди и деца (независимо дали партньорът е съгласен или не) и имат огромен апетит за завоевания и контрол. Тази войнствена раса има неутолима жажда за контрол над други същества и доминация над други раси, както и на по-малко привилегированите Ануннакски класи. Ануннаките развиват и налагат сложна потискаща кастова и полова система. Те са женомразци. Точно затова те елиминират почитането на Божествената Майка при ранните нови цивилизации на Земята, които те покорили след като пристигнали. Имало е толкова голяма съпротива за премахването на култа към Божествената Майка, че Ануннаките поставили заместителни “майки” за различните култури като “земна майка”, “майка природа” и след това още повече покваряват образа на Божествената Майка като фалшиво й приписват похотливи, отмъстителни и ревниви качества. Интерпретацията на Кали е едно от тези фалшиви определения.
Ануннаките е трябвало да изопачат това, за да направят да изглежда така, че жените са пол, на който не може да се вярва и трябва да бъде потискан от мъжете. “Синовете на Бога” насилвали и малтретирали ужасно местните жени от Земята, за да дадат пример за женомразкия модел на местните мъже от Земята, който те да следват.Митовете за сътворението по целия свят са подобни в техните основи. Защо това е така? Това е така, защото различните митове за сътворението били разпространявани от Ануннаките по време на преселението им по света. Религиите са създадени от Ануннаките, за да контролират и манипулират народите включили в себе си различните митове за сътворението.
Тези религии не са базирани на Любов, те са базирани на Страх.
Няма коментари:
Публикуване на коментар